Диана Илиева

Мда, и аз това щях да попитам - а нужно ли е непременно да убедиш приятелката си, че това е такова, а онова онакова? Ако на нея й харесва да бъде при евангелистите, явно това е нейния път. Ако пък се интересува от друго учение, просто й дай информация, колкото е възможно точна и вярна - какво представлява, кои са опорните му точки и т.н. Ако се заинтригува, значи ти си бил човека, чрез който да го намери; ако ли не - нищо, не я убеждавай, не спори с нея. Това е.

Чакайте, защо говорим за Германия, в темата за България?
Между другото аз не съм знаела, че в Германия има минимална работна заплата, даже бях убедена, че няма; попрочетох сега, защото се зачудих кой какво говори наистина, оказа се, че тепърва искат да въвеждат такава. В Германия е доста различно - в източна е евтино, но и заплатите са ниски, в западна някъде е много скъпо като живот (не само в Мюнхен, ами и във Франкфурт, в Кьолн и т.н.), но там и заплатите са по-високи.
Иначе сметките определено са на страната на Veilet - при 1500 евро, както се опитват да направят сега с единната ставка от 8.5 евро на час, при 42% данъци, на човек ще му остане чисто 870 и като извадим наема от 390 евро, който цитира Макс, ще останат едва 480, от които за транспорт колко отиват - не знам, вие ще кажете, да предположим 100, за храна поне 150 (макар че 5 евро на ден дали ще стигнат? - със сигурност ще трябва да се пазарува от най-евтиния супермаркет и всичко да се готви у дома, навън дори едно кафе да си поръча човек и ще наруши този бюджет) и с една дума на човек му остават около 200 евро максимум за дрехи, консумативи (сапун, шампоан, прах за пране, лекарства ...) и др. подобни разходи. Ако не е сам и има примерно дете - не знам как ще се оправя. Та явно и там не тече мед и масло от небето, но все пак определено има много по-малка безработица и съответно по-големи възможности човек да си осигури поне едно сносно съществуване.
 
Но ние да си гледаме България. И да видим как можем да я направим да заприлича на Германия в такъв случай, ако приемем нея за образец. Германия е била в окаяно положение след втората световна война - много жертви, много разрушения, репарации и т.н. Как се е вдигнала от пепелта? Със сигурност не и като да са бягали германците към някоя по-богата и спокойна държава от тяхната тогава.

Чакайте, защо говорим за Германия, в темата за България?
Между другото аз не съм знаела, че в Германия има минимална работна заплата, даже бях убедена, че няма; попрочетох сега, защото се зачудих кой какво говори наистина, оказа се, че тепърва искат да въвеждат такава. В Германия е доста различно - в източна е евтино, но и заплатите са ниски, в западна някъде е много скъпо като живот (не само в Мюнхен, ами и във Франкфурт, в Кьолн и т.н.), но там и заплатите са по-високи.
Иначе сметките определено са на страната на Veilet - при 1500 евро, както се опитват да направят сега с единната ставка от 8.5 евро на час, при 42% данъци, на човек ще му остане чисто 870 и като извадим наема от 390 евро, който цитира Макс, ще останат едва 480, от които за транспорт колко отиват - не знам, вие ще кажете, да предположим 100, за храна поне 150 (макар че 5 евро на ден дали ще стигнат? - със сигурност ще трябва да се пазарува от най-евтиния супермаркет и всичко да се готви у дома, навън дори едно кафе да си поръча човек и ще наруши този бюджет) и с една дума на човек му остават около 200 евро максимум за дрехи, консумативи (сапун, шампоан, прах за пране, лекарства ...) и др. подобни разходи. Ако не е сам и има примерно дете - не знам как ще се оправя. Та явно и там не тече мед и масло от небето, но все пак определено има много по-малка безработица и съответно по-големи възможности човек да си осигури поне едно сносно съществуване.
 
Но ние да си гледаме България. И да видим как можем да я направим да заприлича на Германия в такъв случай, ако приемем нея за образец. Германия е била в окаяно положение след втората световна война - много жертви, много разрушения, репарации и т.н. Как се е вдигнала от пепелта? Със сигурност не и като да са бягали германците към някоя по-богата и спокойна държава от тяхната тогава.

Наслаждавай се на новата си връзка, изживей я пълноценно - по всичко личи, че това е истинския, "твоя" човек.
 
И аз не разбрах - той ли те пита или ти искаш непременно да разкажеш за предишната си връзка?
Според мен не е добре човек да се впуска в подробности за предишни интимни партньори. Това защо се прави, не разбирам. Най-вероятно от някакво криворазбрано чувство за честност. Според мен така буквално се въвлича трети човек (този предишния партньор на един от двамата) във връзката, което на кой ще се хареса - не знам. Дори често подозирам, че човекът, който непременно държи да говори, и споделя, и обяснява за предишния си партньор, просто не е изживял напълно - в смисъл приключил - старата си връзка. А в твоя случай има и друго - най-вероятно, както и повечето жени на твое място, (все още) чувстваш вина за направения аборт. И тъй като чувстваш новия човек до теб близък, подсъзнателно ти се иска да споделиш с него това твое минало решение. Иска ти се да му кажеш и той да те разбере, той именно (а не някой друг) да ти каже, че не си виновна, че всичко и минало, че сега всичко ще е наред и т.н. Разбирам те, тежко решение ти се е наложило да вземеш, поела си сама отговорността и тежестта му. Но, виж, така ще натовариш него. А не бива. Първо - това е било твое решение. Знам, че няма кой знае колко да те успокоя, но все пак ще ти кажа - взела си най-доброто решение, което си могла; на този етап от живота ти това е било правилно за теб. Второ - всеки човек сам си носи кръста. Можеш да споменеш бегло за връзка и последвал аборт по твое решение, след който всичко при теб е Ок - толкоз. В крайна сметка нали е ясно, че не си девствена.
Е, ако при аборта се беше случило нещо сериозно, например лекарите не ти дават особен шанс за следваща бременност, тогава разбира се коректното отношение изисква да кажеш това на новия човек до теб и то - на съвсем ранен етап. Но доколкото разбрах нещата не стоят така.
Та, не се терзай излишно. Ако сметнеш за нужно, поработи с психотерапевт, за да отработиш тези неща от миналото ти, но с терапевта!, не с новия приятел
Пожелавам ви много щастие!

Маги, аз не разбирам какво в крайна сметка искаш. Искаш уж съвет, но дадените ти съвети ти не ги използваш/прилагаш.
Напротив, правиш едно и също нещо пак, и пак, и пак, с надеждата следващия път да последва различна реакция. Ама това е твърде нереалистично. Все едно да си мислиш, че като подскочиш не 2, не 20, ами 200 пъти, при опит №201 няма да се приземиш на земята, ами ще полетиш.  Ако човек наистина иска различен резултат, ще предприеме различно действие.
Казваш "Но не можете да ми кажете, че не можеше поне да ме изслуша." - няма да повярваш, ама точно това ти казваме всички: Да, не може да те изслуша, защото не иска, защото никак не му е приятно от станалото между вас. Не и в пряк контакт/разговор. Защото той знае ли, че ще искаш само да те изслуша? И кой ще му гарантира, че ще се наложи само да те изслуша? Не е ли много по-вероятно да поискаш от него обяснения, отговори, решения дори (например за или против общото ви бъдеще)? 
 
В крайна сметка установявам следното - че ти не толкова искаш да си точно с този човек или каквото и да било друго, ами просто искаш нещата да стават така, както е в твоите представи. И когато действителността не съвпада с представите ти, се чувстваш наранена. Но твоите представи са си само твои и никой друг не ги споделя. Би трябвало той да ти каже "съжалявам", би трябвало "от време на време да ти пише 'как си' ", би трябвало "да не те забравя" и т.н. Ама кой е казал, че точно така "би трябвало". Ето, че животът показва, че май-май няма да стане така.
И последно пак пишеш: "Да, и как сега да стане аз да го убеждавам в каквото и да е? Аз дори не мога да говоря с него след това, което направи, как бих могла." Колко пъти вече да кажа - ами той не иска да говориш с него. Не и комуникация, няма да се получи. Напиши му нещо едностранно, от теб към него, в такъв формат и съдържание, което не предполага непременно отговор (ако хартията е много демоде за писмо, има и-мейли за целта). Ако въобще искаш да му кажеш нещо, де, ей така на раздяла, както уж си искала; както и евентуално да промениш нещата. Но ти явно по-скоро искаш да изтръгнеш от него отговор или поне това въпросно "съжалявам" и "как си". След това писмо или ще получиш окуражителен сигнал от него до седмица или най-много месец (примерно ще те впише пак във фейсбука или скайпа), или ще си сигурна, 

Маги, Маги, а ти какво различно направи от това, дето правиш вече толкова време и виждаш, че промяна/полза няма?!
 
Какво значи "Той ме забрави, той не помни нашите хубави моменти ..." Че той не е получил амнезия, е съвършено сигурно, всичко прекрасно помни, въпросът е защо не иска да комуникира с теб? А, забележи, ти точно това се опитваш непрекъснато да направиш - да го въвлечеш в комуникация. 
Тук ти писахме няколко човека, включително специалисти с обяснения на ситуацията и различни варианти на реагиране. Аз ти дадох едно предложение, Креми - друго и т.н., ти обаче продължаваш да правиш това, което правиш толкова време и това (според мен) само влошава нещата, не ги подобрява. 
Още веднъж ще проследя веригата, дано разбереш - ти искаш разговор с него, той си мисли това: тя ще иска от мен обяснения, аз не съм готов (или - въобще не желая) да давам обяснения. За него темата е болезнена и свързва целия си срам с теб. Ако искаш нещо да се промени, то ти трябва, но не в пряк разговор, да го убедиш, че това което си мисли той: "аз се изложих" и евентуално "тя го прие лошо", не е съществено за теб, че държиш много на него, че искаш да сте заедно и т.н.
Включително не искай обяснения, защо не говори с теб цяла година - ясно е защо, няма нужда от думи.

Имаш нужда единствено от себе си .За да можеш да живееш ,трябва да се чувстваш добре ,да бъдеш балансирана ...Всеки  сам ,е капитан на живота си .Живее своя живот  и е нормално да проявява твърдост при отстояването му ....Да те обичат значи да те приемат с всичките ти хубости и кусури .Родителите по навик , от детството ни ,продължават да изискват и налагат волята си .Трудно порастват , застинали във времето на  феодализма ...Ти си избрала ,обичаш ги всичките .Сега е техен ред да решат ще те обичат ли , или ще ти пречат .Не можеш да им решаваш проблемите ....Човек в твоето положение , е на прага да осъзнае преходността на живота ,неговата вечност в постоянното му обновяване .Не можеш  спря подмяната на поколенията .
Така живеем :раждаме се . Растем и учим докато заякнат  крилата ни .Ако не напуснем  старото гнездо не можем да имаме свое .

Мда, и аз това щях да попитам - а нужно ли е непременно да убедиш приятелката си, че това е такова, а онова онакова? Ако на нея й харесва да бъде при евангелистите, явно това е нейния път. Ако пък се интересува от друго учение, просто й дай информация, колкото е възможно точна и вярна - какво представлява, кои са опорните му точки и т.н. Ако се заинтригува, значи ти си бил човека, чрез който да го намери; ако ли не - нищо, не я убеждавай, не спори с нея. Това е.

Ние се променяме. Как? Променя ни самия живот, ситуациите, които преживяваме. Ден след ден биваме поставяни пред различни ситуации, как реагираме на тях, това е същественото. Първосигналната реакция е да се противим, дори борим при неустройващи ни събития и обратно. Ако обаче съумеем да приемем нещото и спокойно да направим най-доброто за всички, засегнати от него, най-доброто, на което сме способни, ситуацията неусетно се разрешава, подобрява и ... ние сме издържали успешно още един изпит; такова нещо едва ли ще ни се случи отново. Ако обаче твърдо не желаем да приемем обстоятелствата - например: отхвърляме ги, правим се, че не ги забелязваме, влагаме всичките си сили и енергия да ги променим на такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, тогава животът дълго ще ни държи в тази неприятна ситуация, а ако продължаваме да упорстваме, може и да спомогнем да прекратим този си живот, за да дойдем пак при сходна, но още по-неприятна ситуация.
В този смисъл - да, влагаме сили и енергия да се смирим, т.е да приемем нещата, но тези сили са всъщност насочени пак към нас, да уравновесят нашето вътрешно първосигнално желание за неприемане. Т.е с това не разходваме нищо навън, всичко остава в нас и затова не ставаме по-слаби. А ако егото ни не ни убеждаваше, че нещата НЕ ТРЯБВА да бъдат такива, а еди какви си, то дори и това усилие нямаше да е нужно. Ако обаче вместо да вложим сили да се смирим, влагаме сили в опити да контролираме нещата според нашите представи и виждания, то тези сили вече са изчерпващи и нахалост.
С това не казвам, че не бива да реагираме никак - напротив. Всеки е добре да дава най-доброто, на което е способен, но не и да се опитва да контролира нещата, да въдворява справедливост наляво и надясно и др.п.

Мда, и аз това щях да попитам - а нужно ли е непременно да убедиш приятелката си, че това е такова, а онова онакова? Ако на нея й харесва да бъде при евангелистите, явно това е нейния път. Ако пък се интересува от друго учение, просто й дай информация, колкото е възможно точна и вярна - какво представлява, кои са опорните му точки и т.н. Ако се заинтригува, значи ти си бил човека, чрез който да го намери; ако ли не - нищо, не я убеждавай, не спори с нея. Това е.

Мда, и аз това щях да попитам - а нужно ли е непременно да убедиш приятелката си, че това е такова, а онова онакова? Ако на нея й харесва да бъде при евангелистите, явно това е нейния път. Ако пък се интересува от друго учение, просто й дай информация, колкото е възможно точна и вярна - какво представлява, кои са опорните му точки и т.н. Ако се заинтригува, значи ти си бил човека, чрез който да го намери; ако ли не - нищо, не я убеждавай, не спори с нея. Това е.

Ние се променяме. Как? Променя ни самия живот, ситуациите, които преживяваме. Ден след ден биваме поставяни пред различни ситуации, как реагираме на тях, това е същественото. Първосигналната реакция е да се противим, дори борим при неустройващи ни събития и обратно. Ако обаче съумеем да приемем нещото и спокойно да направим най-доброто за всички, засегнати от него, най-доброто, на което сме способни, ситуацията неусетно се разрешава, подобрява и ... ние сме издържали успешно още един изпит; такова нещо едва ли ще ни се случи отново. Ако обаче твърдо не желаем да приемем обстоятелствата - например: отхвърляме ги, правим се, че не ги забелязваме, влагаме всичките си сили и енергия да ги променим на такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, тогава животът дълго ще ни държи в тази неприятна ситуация, а ако продължаваме да упорстваме, може и да спомогнем да прекратим този си живот, за да дойдем пак при сходна, но още по-неприятна ситуация.
В този смисъл - да, влагаме сили и енергия да се смирим, т.е да приемем нещата, но тези сили са всъщност насочени пак към нас, да уравновесят нашето вътрешно първосигнално желание за неприемане. Т.е с това не разходваме нищо навън, всичко остава в нас и затова не ставаме по-слаби. А ако егото ни не ни убеждаваше, че нещата НЕ ТРЯБВА да бъдат такива, а еди какви си, то дори и това усилие нямаше да е нужно. Ако обаче вместо да вложим сили да се смирим, влагаме сили в опити да контролираме нещата според нашите представи и виждания, то тези сили вече са изчерпващи и нахалост.
С това не казвам, че не бива да реагираме никак - напротив. Всеки е добре да дава най-доброто, на което е способен, но не и да се опитва да контролира нещата, да въдворява справедливост наляво и надясно и др.п.

Донче, ако погледнеш на ХД като на разновидност на ... астрологията например, нещата ще се поизяснят.
Защото какво означава да изживеем живота си така, както ни е заложен, освен да изпълним Божията воля с това наше идване на земята? Вместо да приемаме за свои разни чужди модели и убеждения, вместо да приемаме за свои чужди желания и стремежи, по-добре е да сме наясно със своите заложби, способности, както и неспособности , ако мога така да се изразя, също и относно нашите наклонности и предразположения, за да можем на тази база да направим най-доброто, на което сме способни в този си живот.

Имам едно обяснение, защо самонараняването ти носи облекчение.
Според мен към самонараняване са склонни два типа хора:
1. Такива, които са твърде взискателни и критични към себе си, перфекционисти, склонни да се чувстват причина или направо казано - виновни - за всевъзможни негативни събития, случващи се около тях. Нараняването води до едно привидно възстановяване на равновесието - виновния е наказан.
2. Такива, които реагират твърде меко и отстъпчиво, не умеят да се застъпят за себе си и да се защитят от външния свят, и когато около тях се случват неприятни и застрашаващи сигурността им събития, тъй като не могат да наранят другите (както им се иска, когато нещата станат напечени), посягат на себе си. С тези действия все някой е "получил заслуженото", въпреки че този някой не е точния адресат.
С две думи - това са хора, които подсъзнателно са склонни да се самонаказват или да наказват другите около тях, но не могат да го направят или не си го позволяват. Самонараняването води до такова, макар и до голяма степен ... как да кажа ... символично, привидно, но все пак осъществяване на вътрешния подтик; оттам и облекчението.
Ти сама можеш да прецениш към кой от двата типа принадлежиш, или пък е нещо смесено при теб и да поработиш психологически върху причините.
 
А тук нещо не разбрах - искаш да кажеш, че не получаваш помощ и подкрепа от близките ти, когато ги помолиш и се налага да се справяш сама? Ако съм разбрала правилно, то тогава си по-скоро от втори

Тази сутрин се сетих ,какво ме впечатлява в мненията на тази тема .Нали всички знаем светът е такъв ,какъвто го мислим .Със мислите си го създаваме .Тогава защо не направим лесното ,не подредим мислите ,определим приоритетите ?А се борим с него,опитваме с груба сила ?..Ние сме отгледани с идеята че живота е борба и всеки получава завоюваното .Доколкото съм разбрал това са стари схващания от преди 2000 години .Защо вече в 21 век , живеем по инерция ?Когато кажем нещо то е умно,добро.Ръкопляскаме на чудесните , нечий идеи .А когато обстоятелствата го изискват действаме по стария начин .И още , не се стремим да задоволим само нуждите си , а и желанията .
За богатството  ,,Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим."  Та то е само учене .
Не може да служиш на двама господари.Не може да се кланяш едновременно на Бога и мамона .Да ,добре .Но забравяме правилото да изпитваме всичко.Да раздам царството си за да се издигна духовно .Но важно е как ?Само ако изпълня волята  Божия , да го раздам на нуждаещите се .Кои са те?Ако питаш хората всеки е крайно нуждаещ се.  Послушам ли ги  и така го раздам , значи съм го разменил за обещаното духовно ,влизам в грешка .Това значи че от мене се очаква да управлявам това царство (наследство) по най правилния за Духа  начин .Какво конкретно  съм  направил?Накрая св. Петър ще тегли чертата и отвори някоя от двете врати
Какво е значението на тези приказки за младежа не можещ да намери работа.Не можещ да се почувства ценен за обществото .Ами така сме го възпитали .Не  сме му помогнали  сам да се ориентира  ,нахлузили сме му нашия ,, практичен" мироглед .А кой е новия? Дънов казва:„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ ... Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. ..Това значи човек  като определи живота си .Ако ще служи на Бога , то Бог ще уреди  неговите земни работи .Да не обръща глава на другата страна ,това ще го препъне.
Всеки има съдба (заложби).Трябва да ги реаизира. Да не се бори за илюзиите си,независимо колко красив вид имат  .Този практичен урок постепенно достигна до ума ми ,по време на второто пребиваване  в бюрото по труда.Нещата се случваха някак независимо от мен.

A, не, не, никак не съм съгласна. Такива твърдения са твърде опасни според мен.
Интересно каква ли ще е тази вяра, щом спокойно можеш да й изневериш и да поемеш в друга посока, въобще партньори ли сте с някого, щом му изневерявате, какъв приятел си, че ще изневериш и няма да ти пука?
 
Интересно ми е как лесно се манипулират нещата. Може би не е за тази тема, но вижте:
Аз държа на някой/нещо. <=> Аз съм зависим от някой/нещо. - еквивалентни ли са според вас? Вече по няколко теми се дадоха от различни хора едни меко казано абсурдни изводи, използвайки подобни методи.

Аз съм от хората, които не чуват, но четат внимателно.
Използваш думата "разковниче". Някъде струва ми се, си спомням тази дума да  е замествала "ключе". От друга страна може да се помисли и върху сходното  "разковавам". Пишеш, че си заключила брака си и си оставила нещо зад вратата. Кое е то!?
  Нататък пишеш "когато мъката ми се измори от недочуване"...."тогава посягам към ножа".  Ножът не се чува, но се вижда стореното с него. Има фразеологичен израз-  "Ще видиш  ти тогава!" Възможно ли е да се случва неразбиране и от двете страни,т.е. както от теб, така и от тези срещу ти.  Но защо казваш "мъката ми се измори", а не когато аз се изморя!?
Как може да се случи да заговорите тъй, че всеки да чуе другия!?
 Накрая казваш "зная какво правя, виждам го  и не мога да го спра." Сигурна ли си, че искаш да спреш себе си или  наранявайки се попречваш на нещо, което прави някой друг от близките ти!?
 Потърсих значението на думата  използвана за ник от теб. Какъв е твоят превод на български!?
 И накрая, ако пред теб има кутия или посока, където би открила  чрез разковниче отговорът на  питането си, ще  можеш ли да си го представиш и да го опишеш!?Понякога  фантазното помага на действителното и то предварително.

Така е. След втората световна война са се събрали едни "умни" глави и са решили, че Европа най-бързо и добре ще се възстанови чрез свръх-потребление. И това свръх-потребление е станало тогава правителствена политика. 
 
А още преди това корпорациите са създали банковото отношение към времето - че времето е пари и след еди-колко си време трябва да си спечелил еди-колко си пари. След това са направили връзката между това изчанчено разбиране за време и свръх-потреблението. 
Това е тотално вредно за истинското производство, където се създават наистина полезните неща - един такъв ефект е, че вече се създават стоки, за които е проектирана дори датата на счупването им. 
 
След това са обвързали нещата с колективната сигурност: "за да има здравеопазване, социален мир и т.н. за Бога братя свръх-потребявайте". Свръх-потребявайте стоки, но и застраховки, инвестиции и др. Например, "пушете братя, за да има храна за тютюнопроизводителите".
 
Скоро ще се промени изчанченото отношение към времето - времето не е пари, а просто време за развитие. Но със това ще пострада и илюзията за колективна сигурност - няма да работи здравното осигуряване, полицията ще е символична......но така е по-добре. Пак човечеството ще слезе на земята
 
По темата. Да допълня Вики. Има състояния, в които медикаментите са безмислени, но и психотерапията служи само като подкрепа. Състояния, които просто трябва да се изживеят. Не може да се извади смисъл от състоянието по време на протичането му. Смисълът е самото изживяване. 

Извинете, че не е по темата, но докато я четох се сетих
 
Има свръх производство на всичко - от антидепресанти, през пилешки крилца до мобилни телефони
Икономиката за да се развива, трябва да се потребява, да се потребява, бързо, бързо, после да се изхвърля и да се купува ново, модерно, с всевъзможни   подобрения, голяма част от тях ненужни
Защото се произвежда непрекъснато ,  и трябва да се продава
После слагат зелени билбордове - да спасим Земята - продайте си стария телефон и си купете нов смартфон с 50 лв отстъпка
Ама защо да си продавам стария телефон, за нов, ако стария още работи??????? Защото трябва да се продадат новите
Така е и с лекарствата - лекарите получава процент от фармацевтичните компании за изписани техни лекарства, засипват ги с реклами на нови и нови лекарства, които някой трябва да купува с или без нужда
Те дават странични ефекти,  правим нови лекарства да лекуваме страничните ефекти..и така
Една огромна пирамида, изкуствено създадена
Чудя се кога ще се сгромоляса, няма как да продължава това до безкрай

Хармония, виж какъв хубав ник си си избрала, на много места говориш за безусловна любов и т.н., а сега виж как зачеркна с лека ръка всички депутати амблок. При депутатите е както навсякъде другаде - има съвестни, има подкупни, има мързеливи, има умни, има некадърни ...
Аз се чудя как някои хора си мислят, че хоп, идва някой доказано компетентен, честен и отговорен човек, милеещ за България и изведнъж всичко рязко тръгва по мед и масло. Ами няма как да стане. Той, колкото и да е вездесъщ, дори и да има екип от все такива хора като него самия, се сблъсква с инерцията и практиките в министерствата, областната и общинска администрации и т.н. Едни хора, които са свикнали да им се предлагат рушвети, едни хора, които също не милеят за родната си община примерно, ами с фирмата на батко ще приберат парите от някой европейски проект за благоустройството на техния град в собствения си джоб. Разбираш ли - не са само депутатите, за съжаление много хора не милеят, много хора се изкушават да облагодетелстват само себе си и своите роднини и приятели, затова сме на този хал.
Аз твърдя, че повече от 50% от българите, попаднали в подходяща позиция да се облагодетелстват незаконно, ще го сторят без никакви скрупули и задръжки.
Законите ... Законите могат да са перфектни, ако обаче няма кой да ги прилага, няма да помогнат.
Единственият възможен и реален начин нещо да се промени е възпитанието, образованието, личния пример ... Да, това е бавен метод, да, това е труден метод, да, това е неблагодарен метод, но това е начина. Няма друг. И в този смисъл в България има много работа, голяма нива е това. На който му е тежко тук, Ок, отива в друга, по-напреднала в това отношение държава. Но който иска да допринесе повече за другите хора, да види как нещата малко по малко помръдват, развиват се, стои тук и прави всичко, каквото е по-силите му, за да се случват тези хубави неща, които всички ние искаме.
Някой казва - "Какъв съм аз, нищо не зависи от мен?". Не е така! Всеки може да прави по нещо, най-малко самият той да бъде честен и коректен към държавата в собствения си живот, да бъде отговорен и да изпълнява коректно задълженията си в собствената си професия, както и да изисква същото от другите и да защитава правата си, когато другите хора не изпълняват коректно своите. Ако пък няколко човека макар се повлияят от личния му пример, още по-добре. Да възпитаме собствените си деца като честни и отговорни хора. Да повлияем, доколкото ни позволява примерно професията или социалните контакти и на други млади и не дотам млади хора да променят отношението си към другите и към държавата.
Ето такива неща.
Не се отчайвайте, работете в тази насока и резултатите ще се усетят. А тогава е много, много приятно. И удовлетворяващо.

А, не е така, никъде не съм обобщила, че всички новозавършили студенти са такива - казах, че аз не мога да намеря компетентни измежду тях. Със сигурност има и отговорни млади хора, които са учили съвестно по време на следването, но те явно са твърде малко и бързо-бързо са си намерили реализация, вероятно на по-атрактивно място от Ямбол - в смисъл голям град или в международна компания и т.н.
И друго - никой не отрича и не си затваря очите за случката с дядото в супермаркета. Та нали майка ми взема 165 лв пенсия.
Въпросът е друг - как да направим така, че и в България да е добре? Това със сигурност няма да стане ако сме недоволни, ако мразим депутатите, богатите или който там друг набедим за виновен. И нека се замислим - как в тези държави, където пенсионерите могат да си позволят да обикалят света (макар че и там не всички пенсионери имат кой знае какви възможности - контактувам с английски пенсионери, които откровено казват, че с тази си пенсия в Англия едва ще свързват двата края, затова са избрали България - хубава природа, добър климат, мирна и достатъчно цивилизована обстановка и основното - евтин живот), са постигнали този висок стандарт, защо и как са успели да направят държавите си богати? Със сигурност не като са бягали в други, по-богати и спокойни държави, със сигурност не като са недоволствали и оплаквали, със сигурност не като са се делили на такива и онакива, със сигурност не като са търсели виновни... Просто са се хванали здраво на работа. Като говорим за такива неща и все се сещам за Германия след втората световна война - прочетете, много е поучително. Ама какво говоря за толкова отдавнашни неща. Ами вижте каква е Сърбия след бомбардировките. 

Хармония, виж какъв хубав ник си си избрала, на много места говориш за безусловна любов и т.н., а сега виж как зачеркна с лека ръка всички депутати амблок. При депутатите е както навсякъде другаде - има съвестни, има подкупни, има мързеливи, има умни, има некадърни ...
Аз се чудя как някои хора си мислят, че хоп, идва някой доказано компетентен, честен и отговорен човек, милеещ за България и изведнъж всичко рязко тръгва по мед и масло. Ами няма как да стане. Той, колкото и да е вездесъщ, дори и да има екип от все такива хора като него самия, се сблъсква с инерцията и практиките в министерствата, областната и общинска администрации и т.н. Едни хора, които са свикнали да им се предлагат рушвети, едни хора, които също не милеят за родната си община примерно, ами с фирмата на батко ще приберат парите от някой европейски проект за благоустройството на техния град в собствения си джоб. Разбираш ли - не са само депутатите, за съжаление много хора не милеят, много хора се изкушават да облагодетелстват само себе си и своите роднини и приятели, затова сме на този хал.
Аз твърдя, че повече от 50% от българите, попаднали в подходяща позиция да се облагодетелстват незаконно, ще го сторят без никакви скрупули и задръжки.
Законите ... Законите могат да са перфектни, ако обаче няма кой да ги прилага, няма да помогнат.
Единственият възможен и реален начин нещо да се промени е възпитанието, образованието, личния пример ... Да, това е бавен метод, да, това е труден метод, да, това е неблагодарен метод, но това е начина. Няма друг. И в този смисъл в България има много работа, голяма нива е това. На който му е тежко тук, Ок, отива в друга, по-напреднала в това отношение държава. Но който иска да допринесе повече за другите хора, да види как нещата малко по малко помръдват, развиват се, стои тук и прави всичко, каквото е по-силите му, за да се случват тези хубави неща, които всички ние искаме.
Някой казва - "Какъв съм аз, нищо не зависи от мен?". Не е така! Всеки може да прави по нещо, най-малко самият той да бъде честен и коректен към държавата в собствения си живот, да бъде отговорен и да изпълнява коректно задълженията си в собствената си професия, както и да изисква същото от другите и да защитава правата си, когато другите хора не изпълняват коректно своите. Ако пък няколко човека макар се повлияят от личния му пример, още по-добре. Да възпитаме собствените си деца като честни и отговорни хора. Да повлияем, доколкото ни позволява примерно професията или социалните контакти и на други млади и не дотам млади хора да променят отношението си към другите и към държавата.
Ето такива неща.
Не се отчайвайте, работете в тази насока и резултатите ще се усетят. А тогава е много, много приятно. И удовлетворяващо.

Хармония, виж какъв хубав ник си си избрала, на много места говориш за безусловна любов и т.н., а сега виж как зачеркна с лека ръка всички депутати амблок. При депутатите е както навсякъде другаде - има съвестни, има подкупни, има мързеливи, има умни, има некадърни ...
Аз се чудя как някои хора си мислят, че хоп, идва някой доказано компетентен, честен и отговорен човек, милеещ за България и изведнъж всичко рязко тръгва по мед и масло. Ами няма как да стане. Той, колкото и да е вездесъщ, дори и да има екип от все такива хора като него самия, се сблъсква с инерцията и практиките в министерствата, областната и общинска администрации и т.н. Едни хора, които са свикнали да им се предлагат рушвети, едни хора, които също не милеят за родната си община примерно, ами с фирмата на батко ще приберат парите от някой европейски проект за благоустройството на техния град в собствения си джоб. Разбираш ли - не са само депутатите, за съжаление много хора не милеят, много хора се изкушават да облагодетелстват само себе си и своите роднини и приятели, затова сме на този хал.
Аз твърдя, че повече от 50% от българите, попаднали в подходяща позиция да се облагодетелстват незаконно, ще го сторят без никакви скрупули и задръжки.
Законите ... Законите могат да са перфектни, ако обаче няма кой да ги прилага, няма да помогнат.
Единственият възможен и реален начин нещо да се промени е възпитанието, образованието, личния пример ... Да, това е бавен метод, да, това е труден метод, да, това е неблагодарен метод, но това е начина. Няма друг. И в този смисъл в България има много работа, голяма нива е това. На който му е тежко тук, Ок, отива в друга, по-напреднала в това отношение държава. Но който иска да допринесе повече за другите хора, да види как нещата малко по малко помръдват, развиват се, стои тук и прави всичко, каквото е по-силите му, за да се случват тези хубави неща, които всички ние искаме.
Някой казва - "Какъв съм аз, нищо не зависи от мен?". Не е така! Всеки може да прави по нещо, най-малко самият той да бъде честен и коректен към държавата в собствения си живот, да бъде отговорен и да изпълнява коректно задълженията си в собствената си професия, както и да изисква същото от другите и да защитава правата си, когато другите хора не изпълняват коректно своите. Ако пък няколко човека макар се повлияят от личния му пример, още по-добре. Да възпитаме собствените си деца като честни и отговорни хора. Да повлияем, доколкото ни позволява примерно професията или социалните контакти и на други млади и не дотам млади хора да променят отношението си към другите и към държавата.
Ето такива неща.
Не се отчайвайте, работете в тази насока и резултатите ще се усетят. А тогава е много, много приятно. И удовлетворяващо.

Интересно как всички оставят на заден план най същественото .Може би тя Любовта много често изглежда независима от нас ,нещо като манна небесна.Независимо какво е, без нея живота на робот  наистина не е пълен (интересен) .Когато избираш партньор подай му сърцето си и му гледай сеира от страни .Твоя Човек ще ти отвърне със същото.
 
Относно живота в България ,сте прави .Не е цвете ,даже никак.Но това недоволство го слушам вече 50 години , без промяна .Божидар е прав ,без действие няма промяна .Всички сме недоволни от поведението на другите .А принципа е прост ; какво днес можеше да направя повече за другите ,затворих ли си очите за някоя несправедливост.(да това го има и по горе).За този форум е важно друго да се подчертае .Усети ли човек че е недоволен светва червена  лампа ,значи в грешка си ,не разбираш случващото се .Човек разумен, ще рече  този който работи с това което има .Не да се примирява ,а да работи търпеливо .Аз съм светило на науките ,мечтата ми е космоса да покорявам.Ала в къщи непочистено, кухнята задръстена с неизмити чинии ,тапетите на парцали .Сменям квартирата ,какво ми пука ,нали си имам мечта.
Maksim
В България на хората им е общо взето все едно как изглежда държавата им            не , не са свикнали да се грижат за нея.Още не са разбрали че само от тях зависи това.

Това за рака е вярно, четох наскоро как чрез психотерапия - положителна, и как чрез промяна на начина на живот, ракът напуска хората, напук на всяка медицина. Мисля, че беше американска психоложка, която привеждаше много примери, за хора, посещавали я, и чрез нейните терапии са вземали решения коренно да променят живота ти, по този начин това, което ги е затормозвало е било отстранявано и ракът също.
Според нея ракът е последната крайна проява в организъм, който не вижда смисъл да живее по някакви причини и иска да си отиде по-бързо. Дори човекът да не го осъзнава, на подсъзнателно ниво той дотолкова е недоволен от живота си, че иска да си отиде и тогава на помощ в това начинание му идва рака. След разговори с психоложката, някои хора започвали да живеят както на тях им се искало, а не както ги задължавали обстоятелствата - и оздравявали.