Станимир
-
Общо Съдържание
7082 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
92
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Станимир
-
-
преди 2 минути, kipenzov каза:
Изтъкваш Бог и негово действие - "сътворението". Е толко ли е трудно да се изкаже, че първопричината е БОГ!
Не. Това са принципни разсъждения, че Бог може да изяви само себе си. Те са валидни и без да се посочва някакъв първоначален момент за начало. Говорейки за абсолютна първопричина, не мога да си представя такава. Така че не искам и няма значение как ще я нарека.
-
Току-що, kipenzov каза:
Това е в директно противоречие с Причинно-следствения закон, на който по-наизток му казват Карма. А не съм останал с впечатление да не си защитник на този Закон.
Точно с този закон не е в противоречие. Защото според него първа причина не може да има.
Току-що, kipenzov каза:Ми защо не го правиш - изкажи го - напълно логично е! Требва некой друг да дойде да го потвъри ли, или просто подобно съждение води до извода, че "йерархиите" също са си наше "творение" и е особен вид контрол от едни хора върху други?!
Какво общо имат йерархиите в случая? Всъщност всяко нещо може и изразява единствено себе си. Така че ако използваме аналогия, Бог при сътворението не може да изрази нищо друго освен себе си. Частично разбира се. Мое лично мнение е, че светът не може да бъде друг освен такъв, какъвто го виждаме. Имам предвид неговите принципи и закономерности. Бог не създава света, а чрез света един вид разкрива себе си. И това е безкраен процес. Няма начало, няма край. Да, за много е неприемливо, загадка (то и си е загадка, чието разгадаване вероятно ще породи нова още по-дълбока такава - безкрайността затова е безкрайност).
-
Въпросът няма конкретен отговор. Мога да кажа примерно, че причината е в стремежа или пък в необходимостта духа да изяви себе си, да се репликира и съответно да се опознае. Какво е вселената, освен един непрекъснат процес на разкриване на скритата същност на нещата, проявяването и опознаването им? И за какво начало на безграничното може изобщо да се говори? Началото предпилага завършек, а познаването на едното, познаване и на другото. Това за мен е възможно само в относителен смисъл, отнесено за един или друг световен период.
-
Току-що, kipenzov каза:
Ако има "Първопричина", то каква е според теб, Станимире! Редът и "йерархиите"?!?
Първопричина за какво? Да вземем съзнанието примерно. Ако Бог е сътворил съзнанието, означава ли, че Бог е бил несъзнателен? Ако Бог го е притежавал, как може да го е сътворил? Ако съзнанието е резултат от случайна комбинация от елементи, то не би могло да се развива. Ще се появи и ще изчезне още докато е в най-примитивната си форма. Излиза, че съзнанието трябва да се приеме за несътворено в същността си, а за начало и край можем да говорим само в относителен смисъл.
Никъде, в нито една религия не се говори за абсолютно начало. Винаги се има предвид някакъв космически или по-малък цикъл. Често се използва думата "вечност", но тя просто показва, че става въпрос за много дълъг от гледна точка на обикновения човек период. В християнството тя идва от думата "еон".
-
преди 4 часа, kipenzov каза:
Друг е въпросът реално възможен ли е този избор в пълнотата му
Това е крайност. Защо трябва да се намесват крайностите? Разумността и свободата са в правопропорционална зависимост и това е важното за мен. Нарастването на първото води до нарастване и на второто. От значение е реално да се достигне до по-голяма свобода. Винаги може и трябва да се търси такава.
-
Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план. Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си. Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира.
Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество.
Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.
-
преди 10 часа, holyvalentine каза:
"И след като не съм открил никакви вредни странични последици от тази нагласа и подход, то изводът ми е, че това е САМАТА СВЯТА ИСТИНА"
Подобни изводи подсказват, че авторът им лети в облаците. Иначе наистина има добри разсъждения, върху които си заслужава да се помисли. Ти самата интуитивно предусещаш, че не всичко обаче е чак топкова идеално.
-
Ролите са в зависимост кой на кого служи. Майката може да е служи на децата си, така че егоизмът не е задължителен. И Бог може да е в ролята на слуга, като служи на хората, така както светията служи на Бог. Ясно е, че влизайки в различни взаимоотношения, един и същ човек може да е в различни роли. Може да е господар служещ на себе си или брат - на братята си.
-
преди 3 часа, holyvalentine каза:
Но от друга страна, колко ние сме подвластни на Бог и колко от нас зависи да намерим 'рая'?
За моста са нужни два бряга. Ако ти на единия бряг не съдействаш за построяването му, то това няма как да стане само от другия бряг.
-
Ами всяка раса, народ или етнос са си на различен етап от своето развитие. Нормално е едни да са в упадък, а други в разцвет. От около век и половина се наблюдава подем в духовността на запад. Успоредно с това върви и техническия прогрес. Светът като цяло все още е преобладаващо материалистичен, което е нормално за периода в който се намира.
За да има духовен импулс в един народ или в дадена част от света, това трябва да е предизвикано от действията на някоя духовно-напреднала индивидуалност. Сега с интернет нещата доста се променят, но така или иначе си остава необходимостта всеки импулс да бъде иницииран от някого, а влиянието му да е съобразно със силите на инициатора. Къде и кога ще стане това зависи от кармата на народите сред които става това и от тяхната готовност да приемат това духовно влияние. А сигурно влияние оказват и други срокове, които не познаваме. Но така или иначе всичко си има своите причини и е логично.
-
Виждам известно противоречие в написаното. Мисля си, че осъзнал себе си като частица от Христовия Дух, човек никога не може да напусне повече това състояние на съзнанието. Той е станал едно с Отеца завинаги (видял го е, както е изразено в Библията). Това е нирвана, просветлението, освобождението на изток, от които завръщане няма - завръщане към старото съзнание.
Разбира се тук си говорим за нещо, което не сме изпитвали. Изпитвали сме само определени негови аспекти и само частично. Така да се каже, изпитвали сме само отражението.
Едва ли можем да кажем нещо по-различно за Христовото съзнание освен, че то е нравствена чистота, състрадание, всеобхватност, хармония и единство и, че при него личното престава да има значение.
-
Ти вече си решил кое как е, кой какъв е, какво трябва да се направи, кое е правилно... А в затворената тема определено премина към обиди. Сърдиш се когато те анализират, а ти в много случаи правиш същото с различни участници, често без връзка с темата.
Всеки има по какво да работи над себе си и е допустимо виждайки някъде проблем да го посочиш. Допустимо е, но невинаги е удачно. Това, което е недопустимо, според мен, е, когато вече си посочил проблема, да продължаваш да настояваш и тези отсреща да го видят по същия начин, както ти. Приемането на различията и различните, още повече приемането на човешките грешки, е доста труден урок. И аз се ядосвам гледайки как политиците съсипват света и България, но после идва приемането, че те са такива, заради общото неразбиране и несъвършенство на човечеството... Та и тук, дори и да допускаме грешки, ние правим това, което смятаме за редно. Никой не е злонамерен. Примирява ето на позициите съвсем не намирам за задължително. Разбиранията не бива да се уеднаквява, а да се задълбочават - всеки своите си, както и доколкото може. После идва приемането правото на съществуване както на това, което можеш да промениш, така и на това, което не можеш.
-
В 8.07.2020 г. at 16:26, kipenzov каза:
От това произтича и нуждата ми, на база която търся контакт с интелигентни хора, за да обменя идеи и да получа при добро желание мнения. Защото имам в тимбата си доста идеи, които са там щото смятам, че са ценни и за това искам да ги споделя в дискусия, ама се сблъсквам с некви постоянни его-игрички за "кое е по-, по-, най-"...
Желание е точната дума. Нужда - не е. И не мислиш ли, че именно прекомерното желание да споделиш; да представиш гледната си точка пред другите; да бъдеш правилно (според твоята представа) разбран - са ключът към действителния проблем? Всичко, за което искаш да пишеш, можеш да го напишеш и виждам че го правиш. ОК. Това е важно за теб. Това е свързано с твоето желание. А аз ако видя, че мога да напиша нещо полезно, ще го направя.
преди 11 минути, kipenzov каза:правиш го в тема с друга насоченост.... да не говорим, че иронията ти е плод на гняв, че проявявам поведение, което не ти харесва, а на моменти гневът ти аха да прерастне в открита враждебност, което е некоректно спрямо мен самия, ама явно не осъзнаваш агресията си....
Няма ирония. Ти я виждаш, защото очакванията ти не се оправдават. Май обичаш да определяш посоката на разговорите. Виждам няколко посоки към които правиш това. Обичаш и засягане на въпросите в тях колкото се може по-подробно. Е, аз напоследък пиша кратко. Невинаги отговарям. Дори и да видя допуснати грешки в нечия позиция, не държа да ги посочвам или поне не директно. А и изобщо в момента се занимавам повече с четене и разсъждения върху прочетеното, а писането във форума не ми е приоритет.
-
Току-що, kipenzov каза:
Малко си противоречиш в изказването на оценка, без да си запознат... и то съпоставяща (по-ниско, ... съответно по-ограничено).
Спрямо какво оценяваш?! Спрямо идентифицирането ти с познанието за Седемстепенната "инволюция" и толко степенната "еволюция" на Теософите?!, или 10-степенното Дърво на живота?!
Оценявам на базата на това, че не виждам нищо свързано два от въпросните седем принципа в това, което съм чел от Юнг. Както сам казах, то не е много, но това не означава, че не мога да си правя определени изводи на тази база. Ако за теб "езикът" на Юнг е близък, за мен той не е такъв. Всичко, което той описва аз трябва да "приведа" към други системи и други термини с които съм свикнал. И в крайна сметка не намирам нищо, което вече да не е казано в последните. Даже напротив. Това разбира се си е мое мнение, което не държа никой да споделя. Всеки сам си търси и съответно намира адекватните за самия него възможности за израстване. Много често това, което е адекватно за едни, не е адекватно за други и обратно.
-
Току-що, АлександърТ.А. каза:
Тука има един интересен момент
. Той е , какво е ,,акаша" . Мнозина мислят , че е като механичните записи познати от съвремието .Т. Е. нещо запечатено във вечноста . Нещо постоянно и непроменимо . Но , също знаем , че вселената е нещо живо и вечно променящо се . Значи няма вечно непроменими елементи . Всичко , вкл. и акаша се променя във всеки следващ момент ...От тук идва въпроса .Тъй като питащия провежда разговор във времето . Защо да не е възможно да разговаря с духа(спомена) за въплътен сега човек .
Това, което съм получил като представа за акашовите записи е, че става въпрос за излъчвана и отразена светлина от едно събитие. Разбира се това трябва да се разглежда не само на физическо, но и на умствено и емоционално нива. Най-просто казано, слънцето осветява един обект и отразената вълна пътува в пространството неограничено (поне в рамките на настоящата манвантара). Светлината е с фиксирана скорост и отражението от събитието ще е на определено разстояние (да невъобразимо далеч) според отминалото време. Но за духа разстояния не съществуват. В основата на светлината е умът и лъчите могат да бъдат проследени от него.
Миналото не може да бъде променено, но отделната форма не трябва да се разглежда статично към определен момент, а и във времето.
-
В 5.07.2020 г. at 17:24, kipenzov каза:
В случая Юнг борави с 4ката(кръста, квадрата). Квадратът, ротиран на 90 градуса, с хоризонтален диагонал, представлява два триъгълника. А с двата диагонала е кръст вписан в квадрат.
Дънов/Б.Дуно препоръчва да се борави с 3ката(триъгълника). И то равностранния с връх "нагоре". За това и повечето от последователите му изпитват суеверен страх да коментират "долния" триъгълник.
Юнг е само психолог. Всичко, което разглежда е на едно по-ниско, по-близко до практиката равнище, съответно и по-ограничено, защото няма как да излезе извън рамките на наблюденията. А много неща не могат да бъдат наблюдавани от хората.
С диференцирането на единицата и появата на двойката, автоматично се появява и тройката. После става отражение на целия триъгълник, като се образува този с върха надолу. Взаимодействието между двата се изразява със звездата на Давид. Обединението на всичките шест дава седмицата. Съпоставката на тази седмица с описания от теб квадрат не е толкова лесна. Въпросните триъгълници с върха надолу или нагоре не се припокриват при двете схеми. Имат общи неща, но и доста разлики. Триъгълникът с върха нагоре при Дънов, може би е само точката най-отгоре в квадрата на Юнг. Но не съм сигурен, защото не съм запознат добре с последния. Чел съм Еон доста отдавна. В Дървото на Живота в кабала пъке представена една още по-подробна схема на микро- и макросвета, вкл. и човека.
-
преди 2 часа, JUSTICE каза:
Благодаря ви за отговорите. Относно това дали аз съм светец - аз също съм допускал грешки, но съвсем различни и от много по-дребно, предимно битово естество - някоя необмислена финансова покупка и т.н., но както споменах те имат битов, а не морален аспект. Всеки прави грешки, просто от грешки до грешки има разлика
Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка.
-
преди 1 час, kipenzov каза:
Според мен, ако се "забие" дискусията в детайлите, критериите, дефиниращи "зло" и "добро"...
Оценката за добро и зло няма как да не е основана на критерии. И да, добро и зло са морални категории. Не може да се каже, че материята е сама по себе си зла или преобладаващата в нея пасивност и инертност е зло примерно. Също и тъмнината, която се свързва с непознатото, скритото, неизвестното, несъзнателността, неразбирането, заблудата... Тези неща не могат да бъдат цел на никой, който се стреми към разширяване на съзнанито си, но те съществуват и всъщност без тях нямаше да има накъде да се развива въпросното съзнание.
Извън конкретното намерение и действие не мисля, че може да се говори за добро или за зло. Веднъж задвижен един процес вече следва определени закони и промяна е възможна само ако има нова намеса на нечия воля. В основата на злонамереността стои невежеството и неразбирането - непознаването на реалността. Егоизмът също е вид невежество. Ако няма конкретна проява със съответните последствия, то за какво добро или зло може да се говори? Човек има потенциал както да постъпва правилно, така и да причинява вреда и докато няма проява на волята в една или друга посока, то няма нито добро, нито зло.
Когато се говори за влияния, то следва да се има предвид, че влияния има и в двете посоки и човекът е който трябва да определи кои са полезни и кои - не. Когато се казва, че Бог е добро, то най-малкото се разбира, че става въпрос за съзнание, което надхвърля човешкото и съответно стремежът към Бог винаги е стремеж водещ до развитие на човека, тъй като така човек се свързва и усвоява енергии от по-висок порядък.
-
-
преди 15 часа, holyvalentine каза:
Иска ли бог да бъдем щастливи? Той се изразява чрез нас, но ... той се изразява и чрез радостта и чрез скръбта, затова ни е дал страданията? Според мен затова е и позволил на този ангел Луцифер да върлува? Защото иначе ако бог е безпомощен да го спре, това значи кадрови провал от страна на бог, както казваше мой приятел атеист. Т.е понеже бог се изразява чрез нас и когато страдаме и когато сме щастливи, как точно ни е определено да сме щастливи? Защо трябва да бъдем щастливи. Бог иска ли го от нас, това променя ли нещо за него? Или му е все тая? Трупаме ли някакви дивиденти с това, че сме щастливи, освен че ние силно го желаем?
Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си.
Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света.
Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място.
-
В 20.06.2020 г. at 14:49, Ahmet каза:
Не знам дали е изцяло изпълнимо това за непривързаноста и безпристрастноста ,защото за да търси човек за определени личности и събития най вероятно той има определени страсти и привързаности, за да избере точно тези и тези хора и събития.
Не е необходимо да е изцяло. Точно докъде желанието ти е разумно и откъде започва зависимостта и напразното пилеене на усилия сам ще определиш с времето.
-
В 6.06.2020 г. at 16:46, Ahmet каза:
1.Може ли четенето на книги за даден исторически период и определени исторически личности да помогне на четящият ги да прехвърли поне за малко границите на егосъзнанието си и да се "пренесе" във миналото добивайки пряки впечатления по въпросите ,които го интересуват. могат ли историческите текстове да бъдат ползвани като отправна точка към влизане в космичната библиотека Акаша и придобиване на сведения които ги няма в книгите или сведения които затвърждават някаква теза за миналото?
2 . по голям ли е шанса да бъде направен подобен скок във времето ,ако изучаващия съответна епоха чете сведения за периода и мисли върху този период непосредствено преди сън ? или пък ако се събуди посред нощ - почете нещо и после пак заспи ? или медитира върху дадено събитие/личност ?
3. има ли сигурен начин да се различи истинно видение за минало или бъдеще време от видение което е фалшиво( фантазия ,халюцинация) ?
Единственото, което мога да те посъветвам е просто да опиташ да приложиш написаното. Възможно е да постигнеш успех, но той не ти е гарантиран. Преди всичко е нужно да имаш вяра и стремеж да узнаеш търсеното от теб нещо, но то да е съчетано в същото време с непривързаност и безпристрастност. Просто трябва да се концентрираш (но без пренапрягане, запази в ума си една съвсем бегла идея, която да използваш като връзка) върху събитието, някоя от участващите личности или нещо друго свързано с търсената информация, да изпразниш съзнанието си от всякакви други мисли и евентуално в него може да се отпечата определена мисъл или идея свързани с това събитие. Това е по-скоро метод свързан с медитация. Можеш да използваш нещо подобно преди сън, като също насочиш мисълта си към въпросното събитие. Можеш да използваш и самовнушение като си повториш няколко пъти на ум, че през нощта ще потърсиш информация за него. За астралното тяло това не би трябвало да е проблем, но въпросът е, че съзнанието на астралното тяло обикновено е отделено от това на физицеското и споменът най-вероятно ще е изкривен и неясен, ако го има. Преценката на достоверността обаче трябва да си направиш сам - съпоставяйки новополучената информация с вече известната ти, разглеждайки безпристрастно възможностите и с помощта на интуицията.
-
преди 59 минути, holyvalentine каза:
От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек.
На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно.
За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.
-
преди 36 минути, holyvalentine каза:
Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок. В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и отиде коня в ряката.
Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се.
Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.
За първопричината и Създателя
в Себепознание
Добавено
А може би неудобни са отговорите?Или пък реакцията? Сам наричаш въпросите си неудобни, защото очакваш те да предизвикат неудобство. Отговор ли търсиш или е по-скоро желание да разклатиш и изпиташ нечия (в случая моята) позиция?
Аз поддържам принципа, че всеки сам гради светогледа си. Това обсъждане, сравняване на позиции, доказване не винаги е възможно и удачно. Защото всеки един мой възглед е обвързан с множество други. Когато видя, че няма обща база по някой въпрос, може само да изложа позицията си и то не в цялата й дълбочина. По-подробно ще я изложа само ако видя, че отсреща са възприели близка до моята позиция. Ти от своя страна си мисля, че търсиш сблъсък между различните позиции. Очакваш насреща защита, аргументи, доводи. Искаш въпросът да бъде засегнат от всички възможни ъгли и да достигнеш до окончателен отговор, без да останат никакви противоречия. И очакваш същото и от другите. Затова бяха въпросите в началото.