Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

Репутация Активност

  1. Like
    Станимир got a reaction from Ahmet in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Целта на темите във форум „Духовни мостове“ е представянето на различни учения и религии, и връзката им с учението на Петър Дънов. За съжаление това не само, че не се случи, но и темата се превърна в поле за междуличностни спорове, които считам, ча въобще нямат място не само в тази тема, но изобщо във форума. Временно затварям темата.
  2. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Психология на миролюбието и миротворчеството   
    Аз като казах, че повечето хора са минали през агресията имах предвид в предходните си животи, а не настоящия. Ако говорим само за настоящия живот, има един период в детството (5-10 г.), особенно при момчетата, когато войнствеността (това не е агресия, но може да бъда предпоставка за такава) е силно изразена. Според някои автори, тука става въпрос за астрологично влияние от планета която е невидима на физическо ниво. Като се има предвид че съществува сходство (повторяемост) между отделния човешки живот и еволюцията на човека като цяло, може да се направи извода, че за човека в началото на своето развитие, агресията е нещо нормално. Въпросът е, че повечето хора вече не са на този етап, но продължават да се поддават на агресивни настроения и импулси.
  3. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Психология на миролюбието и миротворчеството   
    Ами според мене трябва да се мине през агресивността, но също така мисля, че за повечето хора агресивността е връщане назад. Т.е. повечето хора вече са минали през нея, минали са етапа, когато тя е била необходимост, а в момента просто не могат да се откъснат от това влияние от миналото.
    Когато се говори за миролюбие, аз разбирам мир в отношенията между хората, който предполага хората участващи в тези отношения да са с едно високо ниво на развитие на съзнанието. Мирът идва когато вече нищо не може да бъде постигнато, когато е достигнат еволюционния максимум (това важи разбира се само в рамките на определен еволюционен цикъл). От тази гледна точка, миротворецът е човек, който работи не просто за примиряването на действащите в света сили, но стремежът е то да стана на възможно най-високо равнище.
  4. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Излизане на душата от тялото по време на сън?!   
    Да, така пише в някои беседи, и някой път човек се събужда преди тялото да е готово за това. А що се отнася до частта където жената има чувството, че някой я отделя от тялото и  пак я връща, то е много трудно да се разграничи съня, т.е. илюзията на съзнанието от действителността. Реално може всичко да е само сън, т.е. игра на въображението на сънуващия, а може и да е някакъв отглас от случващото се с душата извън тялото. Това тук можем само да гадаем. Но като цяло подобни случаи не са рядкост.
  5. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Йога. Ролята й при различните видове заболявания?   
    Йога може да се разглежда като система за лечение само в индиректен смисъл. Нейното въздействие е преди всичко върху вътрешното равновесие и хармония, върху ума и емоциите, които обаче от своя страна са причините за по-голямата част от заболяванията. Има множество видове йога и тук трябва да се направи уточнението, че физическите упражнения, т.е. хатха йога, не са йога в истинския смисъл на тази дума. Йога е всяка система, която има за цел единението на човека с Бога (Брахман).
  6. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in "Няма ненаказано добро"   
    Ами, каквото е съвремието ни, такива са ни и поговорките.
  7. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Помогнете на една умираща душа да живее.   
    Не виждам да е заиграл някого. Това, че темата все още съществува не е повод да се правят подобни изводи. Той вече дори и не влиза да чете темата. Може повече и да не пише нищо. А темата е много поучителна най-вече заради реакциите в нея. И не, тези реакции не са провокирани от автора на темата. Ако някой е реагирал по-емоционално то причината си е в него самия. Искам да кажа, че има едно желание за изобличаване, което е напълно ненужно. Всички имат очи. Няма нужда от сочене с пръст, квалификации като „вампир“ и т.н., дори ако целта е да се предпазят останалите участници в темата. Тогава няма да има и съпътстващи отрицателни емоции и загуба на енергия. Моята между другото си е съвсем на високо ниво и достатъчно, затова че явно нагласата ми в случая е правилна.
  8. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Науката и Учените в Епохата на Водолея   
    По-важни са намеренията, поне според мене. Но проблема е, че намеренията на някои, които се свързват с науката много рядко са добри. А за следствията - те не са много по-различни и в другите области на човешката дейност. Важното е да има воля за развитие. Промените се забелязват трудно - необходими са наблюдения върху по-дълги периоди - 200, 300, 500 или повече години. Човечеството се развива, науката също, а това, че все още сме далеч от съвършенството и резултатите не са съвсем желаните, не трябва да ни отчайва. Просто трябва да се учим от грешките си, а не да търсим оправдания и да хвърляме вината върху другите за допускането им.
  9. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Глобализацията - братство между народите или световно господство?   
    Според мене, всички възможности за развитие на човечеството в бъдещето минават през глобализацията. За съжаление, в процесите които се наблюдават в настоящето, липсва духовността като основа или ако не липсва съвсем, тя е съвсем слабо присъстваща. Но всичко това като че ли е очаквано. Глобализацията не може да бъде заобиколена и глобализирането на материално-ориентираното човечеството е преди всичко с материална насоченост. Това не е истинското духовно глобализиране, а негова карикатура при която глобализирайки се хората продължават да се водят от собствените си лични и егоистични амбиции, и самото глобализиране се извършва в името на по-лесното осъществяване на тези амбиции.
  10. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Честито Рождество Христово!   
    Честито Рождество!
     
    И много слънчеви и красиви мигове!
  11. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Що е "промит мозък" ?   
    Ти сериозно ли мислиш, че това е тема за "Философия"?!

    Промит мозък се използва в случаите когато нещо се повтаря на някого дотолкова, че въпросните идеи да обземат напълно съзнанието на човека. Тук водещо не е това, дали въпросните мисли ще бъдат верни или погрешни, а това, че чрез повторението и други методи се прави опит да се заобиколи способността за самостоятелна преценка на манипулирания. Упорито и незабелязано се втълпяват "истини" често още от най-ранна възраст.
  12. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Премахване на брада   
    Колкото смяташ за необходимо.


    Което ти е най-удобно.


    Каквато сам си избереш.
  13. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Може ли бог да унищожи себе си?   
    „Може ли бог да унищожи себе си?“


    Да оставим за момент настрана Бог – съществува ли, не съществува ли, какво може и какво не може. Какво означава някой да може всичко и включва ли това невъзможното? Ако говорим за невъзможното, то не само, че никой не го може, но то реално не съществува. Възможно ли е да разсъждаваме дали Бог може или не може нещо несъществуващо. Невъзможното не съществува нито като действителност, нито като вероятно възможност. Конкретно по темата, да бъде унищожено нещо неунищожимо не е съществуваща възможност, т.е. това не се включва в обхвата на понятието всичко. Всичкото обхваща това, което действително съществува и е възможно, а несъществуващото и невъзможното просто ги няма, те не са.
  14. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Ако някой не ви обича, обичайте го вие   
    Ако ще обичаш врага си, за тази любов не ти трябва причина. Търсиш ли причина, значи това не е тази любов, за която няма разлика кой е другият - враг или приятел.
    Странни аргументи. Как ще реагирам на нечия любов или враждебно отношение, зависи от мен самия - според това доколко владея себе си. И ако нечия любов е несъвършенна и ми причинява трудности, какво? Трябва ли задължително да я отхвърля? В духовния живот личните ползи са на заден план. Важни са само дотолкова, доколкото не пречат на духовното развитие на човека. А твоите разсъждения са изцяло от гледна точка на това, какво ти ще получиш от нечия любов или омраза. Ако обичаш наистина някой, който те мрази, то по-скоро би следвало да си загрижен за това, че такъв човек върви по погрешен път, мразейки те, вместо да разсъждаваш дали било по-добре да те мрази или да те обича.
  15. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Ако някой не ви обича, обичайте го вие   
    Ако ще обичаш врага си, за тази любов не ти трябва причина. Търсиш ли причина, значи това не е тази любов, за която няма разлика кой е другият - враг или приятел.
    Странни аргументи. Как ще реагирам на нечия любов или враждебно отношение, зависи от мен самия - според това доколко владея себе си. И ако нечия любов е несъвършенна и ми причинява трудности, какво? Трябва ли задължително да я отхвърля? В духовния живот личните ползи са на заден план. Важни са само дотолкова, доколкото не пречат на духовното развитие на човека. А твоите разсъждения са изцяло от гледна точка на това, какво ти ще получиш от нечия любов или омраза. Ако обичаш наистина някой, който те мрази, то по-скоро би следвало да си загрижен за това, че такъв човек върви по погрешен път, мразейки те, вместо да разсъждаваш дали било по-добре да те мрази или да те обича.
  16. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Възлюбете злото, за да го направите на добро   
    Така не е ли проява на взискателност само към едната страна - извършителя? Съответно, къде остава отговорността и свободата на другата страна по отношение на нейната реакция?
  17. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Възлюбете злото, за да го направите на добро   
    Точно защото един човек може да е разумен и да действа разумно и с любов, неразумните хора често ще реагират с неразбиране и с противопоставяне. Разбира се това е проблем за неразумните и в крайна сметка, ако има негативни последствия, причината ще са те, и техната неразумност. Някой може да отвърне на доброто със зло, и това по никакъв начин не прави доброто причина за евентуалните негативни последствия. А любовта няма как да е отмъстителна и да отвърне на злото със зло. Това не би било разумно и само би го подсилило. Вместо това в думите: "Прости им, Господи, защото те не знаят какво вършат", се посочва правилната реакция.
  18. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Възлюбете злото, за да го направите на добро   
    А какво се случи с Исус?
  19. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Разликата между его и душа   
    Всъщност спирането на потока от мисли е съвсем постижимо, но по време на медитация. Извън медитация, в ежедневието си, досега не само не съм успявал, но не съм се приближавал до това да върша нещо с изключен ум. Умът обаче е инструмент, който ни е даден за да го ползваме и е невъзможно да водиш човешки живот без да мислиш. Да, умът не трябва да завзема функциите на интуицията и духа, но той си има свои функции, които са изключително важни и незаменими за правилното проявление на духа на човека.
  20. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Разликата между его и душа   
    Това не е отговор на въпросите, а измъкване. Отговорът на твоя въпрос е: аз питам, и тук всякакъв опит да бъда разделен на мисли, желания, чувства, душа, дух и т.н. е неуместен.

    Колкото до ума, то е достатъчно само да се проследи еволюцията от елементалните царства до човека. Дай един пример с нещо, което да е добито от през еволюцията и в последствие да се стигне до необходимостта да бъде отхвърлено. Как може да поставяш предел на развитието на каквото и да е? Това означава обезсмисляне на цялото развитие. Да, в един момент човек осъзнава, че има нещо по-високо от обичайното му мислене, но именно умът е който осъзнава това, а самия ум продължава развитието си и след този момент. Въобще всички тези отричащи ума възгледи са резултат от погрешното разбиране на източните учения, където когато се говори за затихване и дори убийство на ума се имат предвид преди всичко егоистичните желания и умствените предубеждения и илюзорни представи, които човек си е допуснал именно поради неразвития си ум. Умът се поддава на илюзията и умът е този, който трябва да я разпръсне. Именно през ума минава пътя от невежеството до мъдростта. Без участието на ума нито едно изживяване не може да бъде пълно и един поглед върху еволюцията отново би трябвало да е достатъчно потвърждение на думите ми. С развитието на самосъзнанието и ума при човека става възможно и прерастването на астралните животински инстинкти и желания във възвишени човешки чувства. Без ума нисшите желания не могат да прераснат в духовни чувства. Самите духовни чувства от своя страна осигуряват на ума да израсне на едно далеч по-високо надличностно равнище. Т.е. интуицията, не само че не отменя мисълта, но я издига на едно по-различно неегоистично, свободно от илюзии и зависимости ниво, което осигурява нейното последващо развитие. Няма как да се изключи мисълта от развитието. Това е все едно да нарисуваш небето в една картина и да кажеш, че синия цвят вече никога няма да ти е необходим. Не, синият цвят съществува и то за да бъде използван не само в една картина, но завинаги, и в бъдеще той ще се представи пред човека в множество сега непонятни за него нюанси.
  21. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Его заблуди и методи за отклоняване   
    Ами тя проницателността и способността ни да си съставяме планове, да не потъваме в илюзии и т.н. са на степени и, което е по-важното, подлежат на развиване.
  22. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Его заблуди и методи за отклоняване   
    Всъщност, Учителя неведнъж споменава, че трябва да живеем в настоящето. Но какво точно се разбира с това? Както вече казах, повечето хора живеят в илюзия. Когато се говори да живеем в настоящето, то мисля, че се има в предвид да не живеем в мечтите и бляновете си за бъдещето, заменяйки с мечтите си реалните усилия да постигнем нещо в живота си. Но това не е бъдещето, а една наша мечта – едно с нищо неподплатено желание за това, какво искаме да бъде то. Когато се казва да не живеем в миналото, според мен се разбира да не оставям успехите и погрешките от това минало да ни държат привързани към него. Но това също не е миналото, а нашия изключително субективно изкривен спомен за него. Истинското минало е просто един факт, независещ от нашата емоционална оценка. Именно последната ни държи привързана. Настоящето всъщност е настоящето в причинния свят. Това не е настоящето в смисъла, в който можем да го разберем тук на физически план. Въобще времето не е такова, каквото тук го възприемаме (това разбира се не го твърдя от личен опит). Човек във всяко свое действие и мисъл трябва да се стреми да прокарва колкото се може по-дълга линия в бъдещето. Ако при това той е реалист и полага действителни усилия да постигне желаното бъдеще, а не само да мечтае за него, такъв човек според мене е постигнал много. Наистина, когато планираме бъдещето има известен риск ако в плана ни липсва гъвкавост. Но при едно гъвкаво съзнание и проницателност, плановете, които то си изгражда, ще допускат всички възможности и реализирането на плана ще може да се осъществи по множество пътища.
  23. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Его заблуди и методи за отклоняване   
    Минавал веднъж падишахът покрай градината и видял зад оградата старец, който садял праскова.
    – Ей, старче – обърнал се падишахът към градинаря, – животът ти клони към заник, ти няма да дочакаш плодовете на това дърво. Какъв е смисълът от усилията ти? ... Да, знам, знам, какво ще кажеш: „Нашите предци са се трудили за нас, а ние трябва да се трудим за потомците си.“ Но отговори, има ли смисъл да се мисли за миналото ,което си е отишло в тъмнина, и за бъдещето, което още не е излязло от тъмнината? Та нали само настоящето ни принадлежи.
    – Ти ли, властелине, ще разбереш градинаря? – отговорил старецът. – Ти не искаш да си спомниш миналото. Значи при теб то е такова, че е по-добре изобщо да го е нямало. Не искаш да мислиш за бъдещето. Значи се боиш от него. Така че не завиждам аз на твоето настояще!

    Всичко, което правим, го правим заради бъдещето. Причината е в бъдещето. Бъдещето е безкрайно и е пред нас; настоящето е ограничено. Бъдещето е изпълнено с възможности. Настоящето е просто една изходна точка. Миналото е опитът ни, натрупаните познания и духовни качества. Настоящето е една точка между две безкрайности. В същност даже, това, което считаме за настояще е една илюзия. Например можем да наблюдаваме една звезда. Но предполагам, че всички знаят от астрономията, че това, което наблюдаваме е звездата от преди множество години. По-същия начин голяма част от случващото се на физически план е следствие от нещо отдавна заложено и съществуващо във висшите светове. То е съществувало отдавна, но ние го възприемаме една сега, след като се е проявило физически. Пример е и ясновидството. Една част от това, което ще се прояви в бъдеще, вече съществува и е в определена степен неизбежно, т.е. ще се прояви в съответните условия и срокове. При създаването на причината, проявлението на следствието в бъдещето е вече неизбежно. Какво е в състояние да сътвори човекът, без мисъл за бъдещето? Без нужната отговорност и проницателност?
  24. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Свобода и Сигурност   
    Всъщност, свободата и сигурността са едно и също нещо. Най-малкото и двете са следствие от познаването на истината. Сигурност може да имаме само познавайки вечните и неизменни основи на битието. В света на промените няма сигурност, няма и свобода. Утре планетата може да я няма и какво ще остане от разбиранията ни за свобода и сигурност? Ще остане само нашия дух с елементите непреходно знание, което е успял да събере. Човек може да бъде заблуждаван, лъган, да му случат хиляди случайни и неслучайни нещастия, но зад всичко това съществува определен ред, който може да бъде опознат от нас. Всичко си има своето значение, което рядко разбираме напълно и вярно. Различавайки преходното от непреходното ние можем да построим за духа си дом, който ще надживее смъртта на планетата и няма да умре с нея. Но какво ако съзнанието не може да надскочи Земята? Тогава и свободата, и сигурността ни ще бъдат ограничени от земното и няма да имаме с какво да живеем в надземните сфери.
  25. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Съмнението липса на разум ли е?   
    Анализът изучава цялото чрез частите и взаимоотношенията между тях. Синтезът е нещо от което сме все още далеч, т.е. тепърва започваме да се учим на него. Анализираш защото искаш да разбереш, а не защото се съмняваш. Съмнението и желанието да разбереш често се проявяват заедно, но аз мисля, че причините които ги пораждат са различни, тъй като съмнението не винаги е съпътствано от желание за разбиране на истината.
×
×
  • Добави...