Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

Репутация Активност

  1. Like
    Станимир got a reaction from solej in Кучета по време на Паневритмия. Какво мислите?   
    Ако паневритмията се разглежда не само от гледна точка на отделния индивид, а като колективен духовен ритуал, то присъствието на кучета, особено близо и вътре в кръга, е напълно недопустимо. Днес преди обяд доста разсъждавах върху някой от прочетените мнения и веднага в ума ми изплува библейската история за търговците, които Христос изгонва от храма. В храма имат място само тези, които отиват искрено да се молят. Храмът се характеризира с чистотата на своята атмосфера, като по този начин се създадат условия за по-лесно постигане на връзка между човек и божественото. Иначе всеки си е свободен да се обръща към Бог когато и където иска, и може да го направи и при ней-тежките условия, но в храма винаги трябва да се поддържа чистота. Нямам нищо против животните, но близостта им по време на индивидуални и групови духовни практики, по време на сън, а може би и по време на хранене, смятам за вредно.
  2. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in Кучета по време на Паневритмия. Какво мислите?   
    Да, когато говорим за отделния индивид. Но в случая имаме една колективна духовна практика.
  3. Like
    Станимир got a reaction from KirilChurulingov in Вибрацията на думите   
    Ами мисля, много негативен. Животът и здравето не са неща, към които трябва да се отнасяме умалително и с пренебрежение. Да бъде човек жив е най-големия дар, а да бъде здрав (физически, емоционално и умствено) е велико индивидуално постижение, показващо способността му да води хармоничен живот.
  4. Like
    Станимир got a reaction from B__ in Вибрацията на думите   
    Ами мисля, много негативен. Животът и здравето не са неща, към които трябва да се отнасяме умалително и с пренебрежение. Да бъде човек жив е най-големия дар, а да бъде здрав (физически, емоционално и умствено) е велико индивидуално постижение, показващо способността му да води хармоничен живот.
  5. Like
    Станимир got a reaction from Лъчезарна in Чуждите думи   
    Думите, които използваме, изразяват нас самите, нашето съзнание, светоглед, разбирания за красота. Каквито и думи да има в българския език, аз ще подбирам и ще използвам тези които усещам вътрешно като близки. Други думи, чиято вибрация не усещам съзвучна с мен самия, ще избягвам. Според мен новите думи навлизат в българския език най-вече, защото разбиранията на хората се променят. Речта е средство освен за комуникиране и за самоидентифициране, и за самоизразяване. В езика ни навлизат нови думи, защото хората ги приемат и чувстват, че чрез тях най-точно ще могат да се изразят. Да, в избраните може да липсва красота и дълбочина, но съзнанието избира най-близкото. Речта се променя според съзнанието на хората, а не обратното. В моменти на упадък може да се очаква речта, която хората използват да изгуби много от своята красота от миналото. Всичко е комплексно. Докато съзнанието на хората (не на единици, а като цяло) не започне да се извисява над посредствеността, то не може да се очаква и някакво развитие или запазване на богатството на речта.
  6. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in Чувството ли е първично или ситуацията е първична?   
    Всъщност става въпрос за емоции, а не за чувства. Емоцията е следствие. Тя може да се прояви като резултат от някакво външно явление, ако волята допусне това. В случая с хипнозата човек бива заблуден, но всъщност ако реагираме примерно с неприязън към човек, който ни е обидил, това също е резултат от заблуда. Да оставиш условията на външния свят да определят вътрешното ти състояние винаги говори за заблуда. Човекът би трябвало да владее напълно своя микрокосмос, а на външните условия той може да оказва по-голямо или по-малко влияние, но не и да ги определя напълно. Значи, ние не можем да определяме напълно ситуациите (в някои случаи съвсем не можем), но можем да определяме емоциите си. Последното е във властта на човешката воля и човек носи пълна отговорност за емоциите, които е допуснал в себе си, докато за външните събития носи само толкова отговорност, колкото е влиянието му върху тях.
  7. Like
    Станимир got a reaction from Надеждна in Нумерология - насоки за тълкуване от Учителя Петър Дънов   
    Ако шесторката са материалните условия, то човек не трябва да допуска те да го ръководят. Вместо това, човек трябва да ръководи случващото се в материалния свят (поне вътре в самия човек). Духът, разумността винаги трябва да бъде водещ. Девет, разумността изразява възможностите, които идват от духовния свят, от духовната йерархия, от божествения план за развитието ни. Ние трябва да следваме тези възможности, да се извисим чрез тях, а не да се опитваме да ги принизим до своето равнище. Значи спрямо тях, ние трябва да сме в подчинено положение, да не се опитваме да ги управляваме. Последното така или иначе е невъзможно. В текста пише, че няма значение, кой ти дава въжето, дори и дяволът да е. Аз под „дявола“ разбирам „изкушение“. Дяволът се опитва да ни изкуши да се дадем волята си във властта на материалните условия, мисли и желания (да хванем шестицата за опашката), т.е. да станем зависими от материалното. Или обратното: да опитваме да наложим своите егоистичните желания и стремежи над божествената воля и закони (да хванем главата на деветката). От нас самите зависи обаче дали ще използваме изкушението в наша полза или ще му се поддадем. Възможността е налице. Дяволът ни е предоставя не за да я използваме за духовното си израстване, но в наша власт е да направим точно това.
  8. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Предателството - как да се отнасяме към него?   
    Предателството всъщност идва, когато човек вече е взел решение по коя посока ще поеме. И даже когато вече е положил сериозни усилия в предвижването си по въпросната посока.

    Всяко действие си има своето противодействие. Това важи не само за физическия свят, но навсякъде. Когато човек полага сериозни усилия за нещо и е постигнал определени успехи, предателството към него се явява като противодействие. Това противодействие разбира се следва да бъде преодоляно, за да може целта към която човек се стреми да бъде утвърдена. Без съпротивление нищо не може да се утвърди. Ще дам пример: аз мога да съм много спокоен и уравновесен докато съм материално задоволен и сред положително настроени към мене хора, но ако попадна в стресова ситуация от спокойствието ми няма да остане нищо. Значи спокойствието ми и равновесието ми не са истински. Те трябва да бъдат утвърдени при тежки условия за да мога да твърдя, че ги притежавам. Ако говорим за героизъм, то предателството винаги се явява като тест, като изпитание. Но ако в крайна сметка героят въпреки предателството успее да утвърди идеята, която следва, то заслугата за това няма да е в предателя. Космическият закон ще прояви отрицателния полюс със същата интензивност с която героят се опитва да прояви положителния. А хора, които да изпълнят ролята на предателя винаги ще се намерят. Те не са специално подбрани, а предателството в крайна сметка си е техен личен избор, които ще им донесе съответните тежки последствия. Космическият закон никого не принуждава да влезе в ролята на предател. Просто има хора, които са склонни към такива действия в невежеството (или в още по-лошия вариант, в съзнателното си желание да навредят). По същия начин никой не кара пияницата да се напива всеки ден, но той сам е развил в себе си склонност към това и щом види или помисли за алкохол желанието му се събужда.


    Написаното по-горе ще опиша само с една дума: ужас!!! Няма почти нищо вярно, но твое право си е разбира се да споделяш каквото мнение желаеш.
  9. Like
    Станимир got a reaction from Лъчезарна in Предателството - как да се отнасяме към него?   
    Ще си послужа с една аналогия (цитирам по памет):
    Ако една порцеланова ваза бъде счупена, колкото и старателно да се опитваме да я възстановим, залепвайки парченцата, те вече е изгубила своята стойност.

    Предателство е когато човек скъса окончателно връзката си с нещо. Докато въжето е цяло, колкото и тънко да е, нещата са възвратими. Прекъсне ли се обаче нишката... същата връзка никога не може да бъде възстановена. А в космоса всичко се движи. Ще използвам друга аналогия: ако сме пътници на един кораб и скочим във водата, без да сме свързани по някакъв начин с кораба, то последния ще отплува, а ние ще трябва да чакаме друг кораб за да достигнем до брега. Когато се прекъсват човешки връзки нещата не са чак толкова фатални, но когато се прекъсват духовни връзки, това е възможно най-ужасното нещо, което въобще може да се случи. Тези връзки са изградени на базата на духовно сродство, а нови подходящи условия да се създадат нови връзки могат да дойдат след невъобразимо дълъг период от време. Когато говорим за космическа еволюция, корабът от който сме скочили никога няма да се върне и ще трябва да чакаме друг кораб, който да ни приеме.

    Разбира се когато говорим за предателство в обикновения живот, нещата нямат този мащаб, но принципът е същия. Нещата са болезнени защото предателство може да дойде само от много близки хора с които сме се чувствали като едно цяло. Отговорността обаче на кого и колко се доверяваме, и кой колко близо до себе си допускаме си е изцяло наша. ... А който си мисли, че може да възстанови цялостта на счупената ваза, ... ами ще получи едно подобие на вазата, но нищо повече.
  10. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in За благодарността и прошката   
    Да, наистина даването на втори шанс е доста различно от прошката. А и е въпрос какво точно се разбира под „даване на втори шанс“. Ако примерно разбера, че някой близък човек ме е лъгал, то дистанцията между нас ще се увеличи. Аз няма да го обвинявам, няма да скъсам съвсем отношенията си с него (освен ако лъжата не е прекалена, т.е. ако говорим за предателство), но едва ли ще запазя предишната си близост към него. Връзката, отношението помежду ни ще се промени. В последствие, с течение на времето и при определено стечение на обстоятелствата (реално желание и усилие за това), предишната близост отново може да бъде възстановена, но ако под „втори шанс“ се разбира, след като разбера примерно, че съм бил лъган, да се преструвам, че все едно нищо не е станало и да запазя предишната близост, ... ами това няма как да се случи. Прошката е нещо съвсем различно. Тя е свързана с това да се освободя психически от негативното въздействие, което постъпката на другия (в случая лъжата) оказва върху мен; да не чувствам негативно отношение към него затова, че е постъпил по този начин; да не изпитвам никакви отрицателни емоции в резултат от случващото се (раздразнение, обвинение, ненавист, съжаление...).
  11. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in Предателството - как да се отнасяме към него?   
    Ще си послужа с една аналогия (цитирам по памет):
    Ако една порцеланова ваза бъде счупена, колкото и старателно да се опитваме да я възстановим, залепвайки парченцата, те вече е изгубила своята стойност.

    Предателство е когато човек скъса окончателно връзката си с нещо. Докато въжето е цяло, колкото и тънко да е, нещата са възвратими. Прекъсне ли се обаче нишката... същата връзка никога не може да бъде възстановена. А в космоса всичко се движи. Ще използвам друга аналогия: ако сме пътници на един кораб и скочим във водата, без да сме свързани по някакъв начин с кораба, то последния ще отплува, а ние ще трябва да чакаме друг кораб за да достигнем до брега. Когато се прекъсват човешки връзки нещата не са чак толкова фатални, но когато се прекъсват духовни връзки, това е възможно най-ужасното нещо, което въобще може да се случи. Тези връзки са изградени на базата на духовно сродство, а нови подходящи условия да се създадат нови връзки могат да дойдат след невъобразимо дълъг период от време. Когато говорим за космическа еволюция, корабът от който сме скочили никога няма да се върне и ще трябва да чакаме друг кораб, който да ни приеме.

    Разбира се когато говорим за предателство в обикновения живот, нещата нямат този мащаб, но принципът е същия. Нещата са болезнени защото предателство може да дойде само от много близки хора с които сме се чувствали като едно цяло. Отговорността обаче на кого и колко се доверяваме, и кой колко близо до себе си допускаме си е изцяло наша. ... А който си мисли, че може да възстанови цялостта на счупената ваза, ... ами ще получи едно подобие на вазата, но нищо повече.
  12. Like
    Станимир got a reaction from Иво in За благодарността и прошката   
    Да, наистина даването на втори шанс е доста различно от прошката. А и е въпрос какво точно се разбира под „даване на втори шанс“. Ако примерно разбера, че някой близък човек ме е лъгал, то дистанцията между нас ще се увеличи. Аз няма да го обвинявам, няма да скъсам съвсем отношенията си с него (освен ако лъжата не е прекалена, т.е. ако говорим за предателство), но едва ли ще запазя предишната си близост към него. Връзката, отношението помежду ни ще се промени. В последствие, с течение на времето и при определено стечение на обстоятелствата (реално желание и усилие за това), предишната близост отново може да бъде възстановена, но ако под „втори шанс“ се разбира, след като разбера примерно, че съм бил лъган, да се преструвам, че все едно нищо не е станало и да запазя предишната близост, ... ами това няма как да се случи. Прошката е нещо съвсем различно. Тя е свързана с това да се освободя психически от негативното въздействие, което постъпката на другия (в случая лъжата) оказва върху мен; да не чувствам негативно отношение към него затова, че е постъпил по този начин; да не изпитвам никакви отрицателни емоции в резултат от случващото се (раздразнение, обвинение, ненавист, съжаление...).
  13. Like
    Станимир got a reaction from Розалина in За благодарността и прошката   
    Когато прощаваш не изискваш нищо в замяна. Даването на втори шанс е един вид поставяне другия на изпитание. Ти очакваш нещо от него, да поправи себе си или допуснатата грешка по някакъв начин. Когато прощаваш, също го правиш с надеждата другия да се коригира, но не го изискваш директно, а оставяш другия сам да осъзнае необходимостта от промяна в себе си.
  14. Like
    Станимир got a reaction from Велина Василева in не мога да измисля заглавие   
    Нищите, не бедните. Бедните са бедни, нищите са търсещи. Нищите духом са тези, които търсят и се стремят към духовния живот.
  15. Like
    Станимир got a reaction from Eлф in Предизвикателно   
    Зад думи като „провокация“, „предизвикателство“, „придаване на импулс“ и „стимулиране“ има нещо общо. На първата (провокация) аз лично придавам повече отрицателен смисъл. Провокиращият разчита на някаква слабост в провокирания от която да се възползва, като я подсили до степен, че той (провокираният) да не може да й устои. При стимулирането имаме опит за подсилване на някаква положителна страна в човека отсреща. Думата „предизвикателство“ според мен може да включва както негативното значение на провокацията, така и положителното на стимулирането, т.е. тя може да се използва и в двата случая. Честно казано не обичам предизвикателствата, които другите ми поставят, но често сам си поставям такива.

    Колкото до снимката от откриващия пост в темата, тя очевидно е провокираща. Тя няма за цел (и няма да доведе до) подсилването на каквото и да е положително качество в този, който ще я види, но може да подсили определени зависимости (главно при една част от мъжете). Разбира се човекът, който ще види снимката, може да не се поддаде на провокацията. Сега някой може да каже, че жената от снимката излъчва сила и увереност, но те се основават на посланието „аз съм красива и известна, и ти трябва да ме харесваш (защото всички го правят)“, а не на реална вътрешна сила. Цялото излъчване е външно и фалшиво, а снимката си е чиста проба промиване на мозъци.
  16. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in Предизвикателно   
    Зад думи като „провокация“, „предизвикателство“, „придаване на импулс“ и „стимулиране“ има нещо общо. На първата (провокация) аз лично придавам повече отрицателен смисъл. Провокиращият разчита на някаква слабост в провокирания от която да се възползва, като я подсили до степен, че той (провокираният) да не може да й устои. При стимулирането имаме опит за подсилване на някаква положителна страна в човека отсреща. Думата „предизвикателство“ според мен може да включва както негативното значение на провокацията, така и положителното на стимулирането, т.е. тя може да се използва и в двата случая. Честно казано не обичам предизвикателствата, които другите ми поставят, но често сам си поставям такива.

    Колкото до снимката от откриващия пост в темата, тя очевидно е провокираща. Тя няма за цел (и няма да доведе до) подсилването на каквото и да е положително качество в този, който ще я види, но може да подсили определени зависимости (главно при една част от мъжете). Разбира се човекът, който ще види снимката, може да не се поддаде на провокацията. Сега някой може да каже, че жената от снимката излъчва сила и увереност, но те се основават на посланието „аз съм красива и известна, и ти трябва да ме харесваш (защото всички го правят)“, а не на реална вътрешна сила. Цялото излъчване е външно и фалшиво, а снимката си е чиста проба промиване на мозъци.
  17. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Волята   
    Първо се опитвам да забележа случаите, когато волята ми се оказва недостатъчно силна и да си призная съществуването им. После идва ред на вярата, че можеш да промениш нещата. Всяко съмнение, негативизъм, чувство за безпомощност – опитвам се да ги отстраня. Самовнушението, обръщането към божественото, разсъжденията за същността му, осъзнаването на съвършенството, справедливостта и мъдростта на божествените закони вършат чудесна работа. Припомням си че в същността си самият аз съм божествен, а това предполага безкрайна сила, възможности, изключване на всякакъв провал (това разбира се не означава, че не мога да загубя отделни битки, но учейки се от загубите, аз в последствие отново ще се окажа победител). Опитвам се вътрешно да съм във връзка с божествената йерархия, с висшите светове, с учителя, с духовната група към която принадлежа (конкретизирането не е задължително и в много случаи по-скоро пречи). Припомням си, че ако намеренията ми са правилни, тяхната сила и мощ, ще бъдат на мое разположение, доколкото това е необходимо. Волята зависи от равновесието, търпението и постоянството. Раздразнението, неуравновесеността, прибързаността и непостоянството разпиляват енергията и я отслабват. Как тогава можем да разчитаме на успех. Силата на волята зависи от концентрацията и твърдостта. Сравнете една стрела с един балон. Кой е по-подходящ да порази целта? Силата на волята зависи от силата на устрема. Колко дълбоко желаем да постигнем целта си? Това всъщност е главната задвижваща сила. Копието, колкото и добре да е изработено, колкото и да е остро острието му, трябва да бъде умело хвърлено и с нужната сила. Необходими са също будност на съзнанието и решителност, иначе подходящия момент ще бъде изтърван. После каквато и воля да приложиш, може да се окаже късно и ще трябва да търсиш друга алтернативна възможност. В обобщение: работата по усилване на волята е работа по всичките и компоненти. А иначе упражнения всеки може да си измисли най-различни. Примерно решаваш да се откажеш от един свой навик за определено време и го правиш (може и за постоянно – който има сили) или си налагаш да ставаш всеки ден в 5 часа, или пък чувстваш притеснение в общуването, но си налагаш да общуваш с хората. Винаги обаче са необходими цел и твърдо решение да я постигнеш.
  18. Like
    Станимир got a reaction from Пламъче in Ласкателството   
    Аз комплимент бих направил само на човек, когато се чувства неуверен. Иначе, дори и да го заслужава, ще си замълча.
  19. Like
    Станимир got a reaction from Лъчезарна in Приемането на другите, чувството за вина и пътя   
    Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения.
  20. Like
    Станимир got a reaction from Иво in Мисъл за деня - 12.04.-18.04.2010г.   
    Мисъл за деня – 16 април 2010 г.
    Правилно е да мислите за небето, а да живеете на земята. Само така ще се оправят работите ви. Вие мислите, че като отидете на небето, там ще проявите любовта. Не, любовта може да се прояви още на земята. Мислете за небето, за възкръсналия Христос, за да бъдете проводници на Божията Любов. Щом мислите за Христа, и Той ще мисли за вас. Отношението между Него и вас ще бъде същото, каквото е между слънцето и вас. Ако обичате слънцето, ще имате изобилно светлина, топлина и влага. Слънцето има еднакво отношение към всички живи същества — от най-малките до най-големите.
    Проводници на Любовта



    Молитвен наряд за всеки ден:

    Добрата молитва
    Псалом 91
    Псалом 23
    Господнята молитва
    Да се прослави Бог... – формула


    Молитвен наряд за петък:

    Фир-фюр-фен – песен
    Молитва на триединния Бог
    Псалом 44


  21. Like
    Станимир got a reaction from Лъчезарна in Приемането на другите, чувството за вина и пътя   
    Ако човекът не оправдае очакванията ми, то проблемът си е в мене, защото не съм успял да преценя правилно различните възможности. Той не е длъжен да изпълнява очакванията ми. Дали неизпълнявайки очакванията ми другият е постъпил правилно или неправилно е друг въпрос, чийто отговор в повечето случаи само времето може да покаже.

    Колкото до положителната посока, то разбира се предварителната преценката също е субективна. Аз имам право на мнение дали някой следва положителна или отрицателна посока в развитието си. Проблем би било ако се опитам да наложа това мнение срещу волята на съответния човек. Проблем би могъл да възникне и ако споделя мнението си с трети лица, като по този начин повлияя негативно на тяхното отношение към въпросния човек.
  22. Like
    Станимир got a reaction from Milena in Приемането на другите, чувството за вина и пътя   
    Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения.
  23. Like
    Станимир got a reaction from maicheto in Приемането на другите, чувството за вина и пътя   
    Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения.
  24. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Приемането на другите, чувството за вина и пътя   
    Да, приемам себе си, приемам и другите. Но в същото време аз не ги приемам като нещо окончателно и завършено. Човекът е процес. Ако нечие действие не ми хареса, аз знам, че това е само временно негово проявление. Това действие вече е факт, затова го приемам. Човекът има свободна воля да се проявява както иска – и това приемам. Тук обаче е необходимо да се направи разграничението между приемане и одобряване. Все пак трябва да сме в състояние да разграничаваме действията носещи полза от тези носещи вреда. Само така можем да се развиваме. Аз донякъде съм взискателен към себе си и към другите. Към другите обаче тази взискателност се изразява по-скоро като надежда и очакване, че те сами ще поискат и ще се развиват в положителна посока, а не по някакъв задължаващ начин. Въпреки взискателността която понякога проявявам, това не е съпроводено с отправяне на обвинения или самообвинения. Миналото не може да се измени, затова е по-добре усилията да се насочат към бъдещето. Нещата никога не свършват. Чувството за вина предполага, да приемеш едно нещо като завършено. Ако го възприемеш обаче просто като етап от един безкраен процес, какъвто в действителност е, то вината се обезсмисля. В проявения свят всичко се променя и това също е необходимо да се научим да приемаме. Този е такъв, онзи е такъв – това са илюзии, временни положения.
  25. Like
    Станимир got a reaction from Иво in Снизходителността   
    Да, но в други случаи снизходителността към учениците може да е на място. Например, ако учителят види, че ученикът полага усилия за да научи материала, но въпреки това не успява, то една по-висока оценка намирам за оправдана. Децата все пак са с различни възможности, които се развиват с различна скорост и в различно време в отделните случаи, а учебната програма е унифицирана. Правилното обучение предполага учебната програма по която учи дадено дете да е съобразена с неговите индивидуални особености.
×
×
  • Добави...