Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

Репутация Активност

  1. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Вяра и Логика   
    Това как възприема човек действителността не влияе на самата действителност. Правиш ли разлика между реалност и действителност? Реалностите са колкото са и субектите, които възприемат действителността, но последната е една. Ако отхвърлиш съществуването на единна и неизменна действителност зад всичко съществуващо, то отхвърляш всичко вечно и непреходно.
  2. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Егото, що е то?   
    Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.
  3. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Егото, що е то?   
    В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его...
    Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  4. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Егото, що е то?   
    Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 
    По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 
    Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.
    Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  
  5. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Свободата и Цялото   
    Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син).
    В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.
     
     
  6. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Егото, що е то?   
    Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 
    По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 
    Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.
    Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  
  7. Like
    Станимир reacted to Донка in Свободата и Цялото   
    Именно, точно същото имах предвид и аз, когато зададох въпроса си. Според моите лични скромни представи, Случайността е една от проекциите на закономерността. Това е проекцията, в която ние не сме наясно за закономерностите, свързани с определено явление, и затова случващото се ни изглежда случайност. Извинете за тавтологията - беше преднамерена.  
    Та по темата, имам си моя лична скромна представа за свободата в рамките на цялото (тя няма как да бъде извън тези рамки). Аз съм водач на МПС и съм свободна да отида където си искам с моето МПС, а ако искам, да си го държа в гаража, а мога и да го дам за скрап или да го зарежа някъде да ръждясва. Мога да го подаря или да го продам и т.н. Но да вземем случая, че го използвам по предназначение и пътувам с него. Свободна съм да си поема по всеки един път от републиканската пътна мрежа. Е, ако поема за Бургас, после не би следвало да се чудя къде, за бога, се дяна Видин???!!! Може да поема по магистрала, мога и по планински път за АТВ. А, забравих да кажа, зависима съм от вида на моето лично МПС. Всеки път за всяко МПС не става.  Отделен въпрос са морските и въздушните пътища и МПСта....
    О, забравих да отчета и моето местоположение. В зависимост от него, навигацията ще ми определи колко разстояние и евентуално време имам до целта си. На един ще каже, че до морето има само 10 км, а на друг - 400 км. (Каква несправедливост, а?) Опс, трябва да сложим и горивото... сигурно няма нужда да уточнявам по какъв начин съм зависима от него.... 
    А, иначе съм един съвсем свободен в рамките на цялото водач на лично МПС! 
     
     
  8. Like
    Станимир reacted to АлександърТ.А. in Свободата и Цялото   
    Разбира се . Трябва , да не е достатъчно да се вижда себе потвърждение .
    Тази  идея съм я срещал отдавна . Но тук ми стана интересен начина на говорене : "Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; " .....,, Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта. "  .   и т.н.
    Когато се чете , много лесно оставаш сам с мислите . А когато е на живо , до колко е на живо това съвременно общуване ,  много по различно е .-----------Това , като част/отговор на въпроса ------,, Защо са толкова много, различните народи? " ......Проявата на Единственото е в безкрайното разнообразие . Както и , събиране на многообразието е пътя към Единственото  .
  9. Like
    Станимир got a reaction from kipenzov in Трябва ли да съдим злите хора?   
    В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея. 
  10. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Свободата и Цялото   
    Въпреки спорните моменти и използваните изрази, в текста поне аз открих нещо много ценно. Не съм сигурен дали авторът му изобщо е имал предвид точно това значение, което аз откривам в него. Но какво значение има всъщност? Да, в основата на текста (и част от видеото, която засега съм изгледал) стоят някои религиозни сюжети, като първородният грях и опитването на дървото на познанието, т.е. самоосъзнаването, което ти дава възможност да погледнеш на себе си отстрани, да се оцениш и съответно да се развиваш съзнателно. Но има и философия: идеите, архетипните форми включващи в себе си всички възможни конкретни форми, които могат да се проявят. Последните дори и да не е съвсем удачно да се наричат "грешки" са сянка на първите. По същия начин и нисшия аз е сянка на висшия - негово ограничено конкретно проявление. По същия начин и егоистичната любов (похотта) е сянка на безличностната любов. ... 
    Пишеш, че авторът те е изгубил, но за мен е важно какво може да взема като идея от текста и изобщо ми е все едно, дали ще използва най-точните думи. Идеята за "грешка" вероятно идва от използваната в Библията дума "грях". В определен смисъл по отношение на абсолюта, всичко е несъвършено, променящо се, непълно, илюзорно и може да се нарече "грешка" - не толкова то самото, а приемането му за нещо реално. 
  11. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Свободата и Цялото   
    Това е твоят прочит на цитираното. Но дали това е имал предвид авторът? За мен най-общо казано "грешката" е личността, низшия аз. Там е възможността да се греши. Висшият аз не греши, а единствено трупа опитност.
  12. Like
  13. Like
    Станимир got a reaction from Mirela in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря.
    Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика.
    Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
     
  14. Like
    Станимир got a reaction from Mirela in Трябва ли да съдим злите хора?   
    От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. 
    Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. 
    Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има. 
     
  15. Like
    Станимир got a reaction from Донка in За да си като тях   
    Много правят това несъзнателно. Опитват се да сведат другия до своето ниво - това считат за нормално, а другото е отклонение. Има хора, които покваряват другите съзнателно. Тук отново може да има две групи - първите самите те не са подвластни на зависимостта с която искат да обвържавт други. Втората група те самите са зависими. Има ги - някой зависим наркопласьор примерно. Той съвсем ясно осъзнава, че завлича и други хора.
  16. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Роден, за да насилва?   
    Защото се е развила като такава в този свят. Това е карма на този свят - тук е създадена и тук следва да бъдат изживени последствията. Доколкото знам има и изключения, когато души, които са прекалено пропаднали се прераждат на планети с по-тежки условия на живот от земните (да, има и такива). Рядкост е и другото - някой да се роди на Венера примерно. Такъв човек трябва да е изпреварил с много средното развитие на земните хора. В общия случай обаче се прераждаме на една и съща планета.
    Щом душата се е преродила в този свят, значи тук има условия да се развива. Дали ще ги използва е отделен въпрос. Шансът да ги използва може да е наистина малък, но щом се е преродила тук, значи е възможно най-добрия. Другаде би бил още по-малък.
  17. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря.
    Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика.
    Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
     
  18. Thanks
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря.
    Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика.
    Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
     
  19. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Роден, за да насилва?   
    Защото се е развила като такава в този свят. Това е карма на този свят - тук е създадена и тук следва да бъдат изживени последствията. Доколкото знам има и изключения, когато души, които са прекалено пропаднали се прераждат на планети с по-тежки условия на живот от земните (да, има и такива). Рядкост е и другото - някой да се роди на Венера примерно. Такъв човек трябва да е изпреварил с много средното развитие на земните хора. В общия случай обаче се прераждаме на една и съща планета.
    Щом душата се е преродила в този свят, значи тук има условия да се развива. Дали ще ги използва е отделен въпрос. Шансът да ги използва може да е наистина малък, но щом се е преродила тук, значи е възможно най-добрия. Другаде би бил още по-малък.
  20. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Трябва ли да съдим злите хора?   
    От доброто. Единият полюс не може да съществува без другия. Ние съответно можем да се научим да различаваме едното от другото и да избираме. Всеки избор в крайна сметка е между доброто и злото - всеки. 
    Един човек с престъпно мислене не става такъв отведнъж. Той търси и намира удовлетворение в някакво земно удоволствие. Примерно сексуално. С времето обаче той привиква към това и то му носи все по-малко удовлетворение. Желанието обаче е силно и дори нараства. Съответно той се опитва да усили стимула. Опитва нови неща в търсене на задоволяването му. Съответно и по-хард. Съзнанието също привиква към тази промяна. С времето недопустимото някога става нормално (т. нар. прозорец на Овертон). Така се стига до крайности. Началото може и е в минали прераждания. Всеки сам създава своя ад. Но в същото време човечеството е едно и отговорност носят всички. Сексуалните желания в съвременния свят се стимулират масово и едно дете още от малко, когато е податливо на външни влияния е подложено на стимулирането му. Това е отговорност на цялото общество. 
    Хората сами трябва да се научат да вземат разумни решения и да са наясно с резултата. Трябва да могат да различат преходните и егоистични желания, от непреходните, духовните. Първите водят до израждане и човек следва да осъзнае това и да развива положителния, духовния им полюс. С противопоставяне на отрицателното, то не се трансмутира. Друг начин за развитие не мисля, че има. 
     
  21. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Той и човекът не е антропоморфно същество :). Духът е отвъд формите. 
    Духът е един. Разликата е в осъзнатостта, но самата тази диференциация е условна. Във висшите духовни състояния от това, което съм чел, имаме идентифициране с всичко останало. Но едва ли можем да разберем подобни състояния, без да сме ги постигнали. Представата за Бог - може би най-удачно е напътствието, да си го представим като същество при което всички положителни качества са развити до максимума, който сме в състояние да си представим. Това е практично. 
  22. Like
    Станимир got a reaction from Ahmet in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Първо изучи хората, изучи желанията им, мечтите и страховете им, достойнствата и слабостите им, разбери ги, открий мястото им, доколко са смислени или безсмислени... Питаш "защо Бог е допуснал"? Но погледни на хората така, както Бог гледа на тях, доколкото можеш. С неговите любов и търпение, но и мъдрост. Виж неговата представа за крайния резултат. 
  23. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Вселенска и безусловна любов   
    Любовта възниква, когато идентифицираш себе си с някой друг. Когато започнеш да усещаш това, което той изживява като свое собствено изживяване. Не само в радостите, но и в страданието - затова се говори за състраданието, като по-висша форма на любовта. 
    Кога любовта е неегоистична? Когато си се изгубил (или пък си открил себе си) в другия.
    Кога любовта е вселенска? Когато обхваща всичко, без изключение.
    Разбира се това е само моят поглед върху нещата.
    Според мен трябва да се направи разграничение между живот и съзнание. Вселената е жива - тя е изпълнена с живот, тя е живот. Животът от своя страна е единен и неделим. И помисли: можеш ли да кажеш, че животът ена еди кой се е такъв, а на някой друг - различен? Можеш ли да определиш разликата? Животът е един и същ навсякъде и във всичко. Това, което е различно във всяко едно живо същество е съзнанието. По отношение на съзнанието вече не само че имаме различия, но те са до степен, че да няма две еднакви съзнания. В този смисъл вселената е изпълнена със съзнания от всякакъв порядък. Има съзнания дотолкова надвишаващи нашето, че е невъзможно да си изградим каквато и да е представа за тях. Казват, че няма предел в развитието на съзнанието. И човек всъщност може да се запита доколко разбира любовта, която получава. Примерно едно цвете доколко разбира това, което прави за него градинарят? Да, аналогията е малко груба, но е вярна според мен. То получава необходимите за растежа условия, дори и да не може да го осъзнае.
  24. Like
    Станимир got a reaction from АлександърТ.А. in Трябва ли да съдим злите хора?   
    Първо изучи хората, изучи желанията им, мечтите и страховете им, достойнствата и слабостите им, разбери ги, открий мястото им, доколко са смислени или безсмислени... Питаш "защо Бог е допуснал"? Но погледни на хората така, както Бог гледа на тях, доколкото можеш. С неговите любов и търпение, но и мъдрост. Виж неговата представа за крайния резултат. 
  25. Like
    Станимир got a reaction from Донка in Не съществува дълг? Какво се има предвид?   
    Ще се върна на идеята за благодарността. Когато се осъзнае, че ние не можем да съществуваме сами по себе си - тялото без безбройните по-малки животи/клетки, които го съставят; мислите, без обектите от обкръжението ни; чувствата и възприятията без взаимодействието с външния свят... Някак си е твърде неморално за мен и всъщност е именно липса на любов, да се изолираш от всичко останало. Най-малкото сме задължени да живеем в хармония със света; да създадем условия за развитието на по-малките животи, пречиствайки и извисявайки материята изграждаща телата ни; да живеем един по-примерен живот с който да повлияем донякъде поне на близкото ни обкръжение... Сега сигурно ще кажеш, че щом никой не те задължава, значи това не е дълг. Но за мен е, защото осъзнавам, колко много съм получил даром и за мен не е ок, ако само получавам. 
×
×
  • Добави...