Станимир

По-скоро не съм съгласен. Да, Бог и духовно-извисените хора, не очакват възвръщане на това, което дават, но получаващият следва да оценява тази помощ и за самият него е добре да отвърне поне с благодарност. 
Всеки човек ако се замисли ще осъзнае, че той получава много повече от света, отколкото отдава. И аз поне си мисля, че колкото и да дава, човек винаги ще получава повече. Всъщност, каквато и да е материалната страна на процеса, то от духовна гледна точка имаме отдаване на любов и получаване на щастие. 

Въпросът няма конкретен отговор. Мога да кажа примерно, че причината е в стремежа или пък в необходимостта духа да изяви себе си, да се репликира и съответно да се опознае. Какво е вселената, освен един непрекъснат процес на разкриване на скритата същност на нещата, проявяването и опознаването им? И за какво начало на безграничното може изобщо да се говори? Началото предпилага завършек, а познаването на едното, познаване и на другото. Това за мен е възможно само в относителен смисъл, отнесено за един или друг световен период. 

holyvalentine  , 
В общуването има правило с помоща на което можеш да разбираш хората . ---,,Чуй какво ти говори и допусни че казва истина". Иначе и двете страни ще си говорят своето си . Нещо като квакане на жаби до реката .Разбираш ли ? Ако няма начало на размишление , няма да го има и самото размишление .Много хора допускат и следната грешка . В процеса на размишление стигат до някакъв на вид завършен извод , или до няколко такива и решават че са открили Истината .Нямат търпение да проверят има ли още нещо което не са разглеждали . Такъв е въпроса има ли Бог .
На този въпрос отговора идва последен , По естествен начин и резултат на дълго проучане и разбиране на отделните елементи от текущия живот . Първо човек трябва да си докаже в какъв свят живее . Стария въпрос  : духовен или материален .  И липсата на усещания за нещо не е доказателство че няма такова нещо .Просто умът не обръща внимание, а причини различни .
Но направо , да . Има едно общо съзнание .Разбира се ако вярвам на опита си , както и на многото описания от древноста .
.   
Значи сме приели духовния характер на вселената .Тук трябва да се разбере троичноста на човека , дух , душа и тяло . Както  взаимодействията между тези части и техите зависимости от останалите същества .Тук отговор е следствие прякото наблюдение , също и писанията на мъдреците  накратко , че сме обвързани  и донякъде свободни . Като най голяма свобода имаме в мисленето .
 
в същност тук приемаш една гледна точка .,,че нещо се е случило и нищо не можеш да промениш , като истината е само една"..На практика това е илюзия , защото не разглеждаш събитието във възможния  пълен обем . Забравяш че живеем във времето и можем не миналито а , бъдещето да предугаждаме , като се подготвяме чрез опита си . А че сме абсолютно зависими от работата на ума не е спорно .Знае се че умът на база няколко детайла ,,автоматично"(несъзнателно) сглобява някаква картина , която човек  приема за реалност . Напр. гледаш близък човек --дете , да  тича , а след него някакво  куче . Какво става , детето бяга спасявайки се от кучето , или си играят ?
Напълно излишен въпрос отговорът на който не ни помага , а може да ни вкара  в заблуждение . Човек , е достатъчно да реагира на това което усеща и разбира .Това което му се случва сега . Не е случайно твърдението че животът на земята е наше училище .Преодолявайки трудностите изграждаме качества , характер . За чиято полза няма спор . Единствено важния въпрос при всеки случай е ,,кое , е най правилното действие ,.Как да постъпя "
Използването на оценките , страдания , ограничения и мизерия показва подхода . За да бъдеш балансирана е нужно да намериш съответните хубави страни . Работейки само с негативи , живееш главно негативи .Това са искали да ти кажат с идеята за сбъдващи се мисли .

Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план.  Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си.  Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира. 
Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество.
Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.

Ролите са в зависимост кой на кого служи. Майката може да е служи на децата си, така че егоизмът не е задължителен. И Бог може да е в ролята на слуга, като служи на хората, така както светията служи на Бог. Ясно е, че влизайки в различни взаимоотношения, един и същ човек може да е в различни роли. Може да е господар служещ на себе си или брат - на братята си. 

Много ми харесаха въпросите за ролите, благодаря! Само с последното изречение имам леки несъгласия в частта за его мотивите. Не отричам тяхното съществуване и повсеместно господство, но има и още една гледна точка. Ролята на слуга имат душата и съответно Егото ни относно Божията воля и Вселенския разум; ролята на господар съответно даваме на Божията Воля като и подчиняваме душата и Егото си (и ако не я предадем, Егото се настанява на господарския трон); в ролята на светия виждам душата относно Егото (но само ако е в ролята на слуга на Божията воля); ролята на брат, т.е. съпреживяването виждам на нашата душа относно останалите души, и нашето Его относно его обвивките на останалите души. 

Благодаря за извадките! Авторът има интересна интерпретация, в по-голямата си част е адекватна, наистина, на всички духовни учения (не религии). Но в самия текст ясно се вижда вътрешното противоречие. Бих разсъждавала подробно за това, но мисля, че пишещите тук си го виждат ясно и без мен. Много добре е наречен Създателят "съзидателна нежност" и прекрасно са дадени начините да се свържем с него. Само дето не се разбира как така ние сме тази съзидателна нежност, няма нещо над нас и нашите желания и воля, а от друга страна, ще се свързваме с нея. Да, наистина съзидателната нежност е И вътре в нас, както и в целия свят около нас (странно звучи за духовност да обсебва висшия разум само за себе си и да го свежда само до себе си. Хаха. Ухае на сяра.) Колкото до заявлението, че това е само нежност без сила, след всичко преживяно за последните 60 години, не се съмнявам и в съществуването на нежната сила. Но няма да преразказвам книгата - дала съм линк към нея. Имам някакъв вътрешен импулс да преведа на български език най-важните глави, но... ще видим. Ако има интерес. 
 

Заглавието на темата касае Първопричината от една страна, а от друга Създател.
За нито едно от двете не се споделят определения или поне предположения.
Има само споделени нагласи на възприемане на света и лични интерпретации какво представлява и какво да се прави, но не и нещо като конкретен отговор на въпросите "Има ли първопричина, защо има и каква е?", "Защо съществува всичко?", както и "Има ли създател и защо?". 
Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират :
- слугата -"Какво?"(да направя)
- господаря -"Как?"(да се направи)
- светията -"Защо?(се прави)
- за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

Човек по всяко време може да "напусне" или "да прояви" характеристики на съзнателен живот сходни със "съзнание водено от Христовия дух". Стига да знае как.
Иначе въпросът за "свободната воля" би бил безпредметен.
Основните характеристики на Христовия дух се изразяват от "атмосферата на действията" - на Обич и Приемане, но и на Истина, а производното на Истината е Справедливост.

Моето усещане за Христовото съзнание може да се изрази в безусловна любов към света, създаден от Бог-Отец, и в осъзнаване, приемане и осъществяване на своето лично място и замисъл на съществуване като Божията воля за индивидуалното съзнание. 

За моста са нужни два бряга. Ако ти на единия бряг не съдействаш за построяването му, то това няма как да стане само от другия бряг.

За моста са нужни два бряга. Ако ти на единия бряг не съдействаш за построяването му, то това няма как да стане само от другия бряг.

Ами всяка раса, народ или етнос са си на различен етап от своето развитие. Нормално е едни да са в упадък, а други в разцвет. От около век и половина се наблюдава подем в духовността на запад. Успоредно с това върви и техническия прогрес. Светът като цяло все още е преобладаващо материалистичен, което е нормално за периода в който се намира. 
За да има духовен импулс в един народ или в дадена част от света, това трябва да е предизвикано от действията на някоя духовно-напреднала индивидуалност. Сега с интернет нещата доста се променят, но така или иначе си остава необходимостта всеки импулс да бъде иницииран от някого, а влиянието му да е съобразно със силите на инициатора. Къде и кога ще стане това зависи от кармата на народите сред които става това и от тяхната готовност да приемат това духовно влияние. А сигурно влияние оказват и други срокове, които не познаваме. Но така или иначе всичко си има своите причини и е логично.

Виждам известно противоречие в написаното. Мисля си, че осъзнал себе си като частица от Христовия Дух, човек никога не може да напусне повече това състояние на съзнанието. Той е станал едно с Отеца завинаги (видял го е, както е изразено в Библията). Това е нирвана, просветлението, освобождението на изток, от които завръщане няма - завръщане към старото съзнание.
Разбира се тук си говорим за нещо, което не сме изпитвали. Изпитвали сме само определени негови аспекти и само частично. Така да се каже, изпитвали сме само отражението.
Едва ли можем да кажем нещо по-различно за Христовото съзнание освен, че то е нравствена чистота, състрадание, всеобхватност, хармония и единство и, че при него личното престава да има значение.

Ами всяка раса, народ или етнос са си на различен етап от своето развитие. Нормално е едни да са в упадък, а други в разцвет. От около век и половина се наблюдава подем в духовността на запад. Успоредно с това върви и техническия прогрес. Светът като цяло все още е преобладаващо материалистичен, което е нормално за периода в който се намира. 
За да има духовен импулс в един народ или в дадена част от света, това трябва да е предизвикано от действията на някоя духовно-напреднала индивидуалност. Сега с интернет нещата доста се променят, но така или иначе си остава необходимостта всеки импулс да бъде иницииран от някого, а влиянието му да е съобразно със силите на инициатора. Къде и кога ще стане това зависи от кармата на народите сред които става това и от тяхната готовност да приемат това духовно влияние. А сигурно влияние оказват и други срокове, които не познаваме. Но така или иначе всичко си има своите причини и е логично.

Виждам известно противоречие в написаното. Мисля си, че осъзнал себе си като частица от Христовия Дух, човек никога не може да напусне повече това състояние на съзнанието. Той е станал едно с Отеца завинаги (видял го е, както е изразено в Библията). Това е нирвана, просветлението, освобождението на изток, от които завръщане няма - завръщане към старото съзнание.
Разбира се тук си говорим за нещо, което не сме изпитвали. Изпитвали сме само определени негови аспекти и само частично. Така да се каже, изпитвали сме само отражението.
Едва ли можем да кажем нещо по-различно за Христовото съзнание освен, че то е нравствена чистота, състрадание, всеобхватност, хармония и единство и, че при него личното престава да има значение.

Ти вече си решил кое как е, кой какъв е, какво трябва да се направи, кое е правилно... А в затворената тема определено премина към обиди. Сърдиш се когато те анализират, а ти в много случаи правиш същото с различни участници, често без връзка с темата. 
Всеки има по какво да работи над себе си и е допустимо виждайки някъде проблем да го посочиш. Допустимо е, но невинаги е удачно. Това, което е недопустимо, според мен, е, когато вече си посочил проблема, да продължаваш да настояваш и тези отсреща да го видят по същия начин, както ти. Приемането на различията и различните, още повече приемането  на човешките грешки, е доста труден урок. И аз се ядосвам гледайки как политиците съсипват света и България, но после идва приемането, че те са такива, заради общото неразбиране и несъвършенство на човечеството... Та и тук, дори и да допускаме грешки, ние правим това, което смятаме за редно. Никой не е злонамерен. Примирява ето на позициите съвсем не намирам за задължително. Разбиранията не бива да се уеднаквява, а да се задълбочават - всеки своите си, както и доколкото може. После идва приемането правото на съществуване както на това, което можеш да промениш, така и на това, което не можеш. 

Ти вече си решил кое как е, кой какъв е, какво трябва да се направи, кое е правилно... А в затворената тема определено премина към обиди. Сърдиш се когато те анализират, а ти в много случаи правиш същото с различни участници, често без връзка с темата. 
Всеки има по какво да работи над себе си и е допустимо виждайки някъде проблем да го посочиш. Допустимо е, но невинаги е удачно. Това, което е недопустимо, според мен, е, когато вече си посочил проблема, да продължаваш да настояваш и тези отсреща да го видят по същия начин, както ти. Приемането на различията и различните, още повече приемането  на човешките грешки, е доста труден урок. И аз се ядосвам гледайки как политиците съсипват света и България, но после идва приемането, че те са такива, заради общото неразбиране и несъвършенство на човечеството... Та и тук, дори и да допускаме грешки, ние правим това, което смятаме за редно. Никой не е злонамерен. Примирява ето на позициите съвсем не намирам за задължително. Разбиранията не бива да се уеднаквява, а да се задълбочават - всеки своите си, както и доколкото може. После идва приемането правото на съществуване както на това, което можеш да промениш, така и на това, което не можеш. 

Желание е точната дума. Нужда - не е. И не мислиш ли, че именно прекомерното желание да споделиш; да представиш гледната си точка пред другите; да бъдеш правилно (според твоята представа) разбран - са ключът към действителния проблем? Всичко, за което искаш да пишеш, можеш да го напишеш и виждам че го правиш. ОК. Това е важно за теб. Това е свързано с твоето желание. А аз ако видя, че мога да напиша нещо полезно, ще го направя.
Няма ирония. Ти я виждаш, защото очакванията ти не се оправдават. Май обичаш да определяш посоката на разговорите. Виждам няколко посоки към които правиш това. Обичаш и засягане на въпросите в тях колкото се може по-подробно. Е, аз напоследък пиша кратко. Невинаги отговарям. Дори и да видя допуснати грешки в нечия позиция, не държа да ги посочвам или поне не директно. А и изобщо в момента се занимавам повече с четене и разсъждения върху прочетеното, а писането във форума не ми е приоритет.

Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка. 

На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?

Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си. 
Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света.
Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място. 

За съществуване на нещо извън Бог не може да се говори. 
Бог е създал всичко и оказва последващо влияние върху всичко. Но пътя всеки сам си го определя според наличните условия и възможности. Може да се каже, че всеки сам създава бъдещото си аз. Условия на живот, влияние на средата - всичко това преминава през съзнанието на човек и през неговата индивидуална интерпретация, така че тези неща влияят индиректно. Всеки сам създава своите зависимости, своите предразположения... С тях се пораждат желания. Тези от черното братство не правят нещо различно от това да следват определени свои желания, които обаче не са разумни, в противоречие са с естествения, божествен ред, който единствен дава възможност за растеж на всички и завинаги. Реално с действията си черното братство затруднавят развитието на цялото човечество стимулирайки определени наши желания и склонности, които са несъвместими с еволюционната ни цел. Това че хората откликваме на това влияние; това, че тези желания са силни в много хора, дава определена власт на черното братство. В дългосрочен план съществуването им е обречено, но и тук има по-добри и по-лоши сценарии. Хората и планетата са свързани и ако се унищожи прибързано този център към който са привлечени в желанията си до голяма степен хората, може да се стигне до унищожение на Земята и още по-сериозно забавяне на еволюцията ни. А това всъщност казват е целта на Луцифер.

Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си. 
Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света.
Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място. 

За съществуване на нещо извън Бог не може да се говори. 
Бог е създал всичко и оказва последващо влияние върху всичко. Но пътя всеки сам си го определя според наличните условия и възможности. Може да се каже, че всеки сам създава бъдещото си аз. Условия на живот, влияние на средата - всичко това преминава през съзнанието на човек и през неговата индивидуална интерпретация, така че тези неща влияят индиректно. Всеки сам създава своите зависимости, своите предразположения... С тях се пораждат желания. Тези от черното братство не правят нещо различно от това да следват определени свои желания, които обаче не са разумни, в противоречие са с естествения, божествен ред, който единствен дава възможност за растеж на всички и завинаги. Реално с действията си черното братство затруднавят развитието на цялото човечество стимулирайки определени наши желания и склонности, които са несъвместими с еволюционната ни цел. Това че хората откликваме на това влияние; това, че тези желания са силни в много хора, дава определена власт на черното братство. В дългосрочен план съществуването им е обречено, но и тук има по-добри и по-лоши сценарии. Хората и планетата са свързани и ако се унищожи прибързано този център към който са привлечени в желанията си до голяма степен хората, може да се стигне до унищожение на Земята и още по-сериозно забавяне на еволюцията ни. А това всъщност казват е целта на Луцифер.