[Вярата в себе си]

Така е до един момент, но после човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него.

това съм го разбрала . също че не трябва да ме боли заради поведението на друг, защото то не зависи от мен. ако някой ме е наранил, това си е негов избор и не трябва автоматично да приемам неговия избор и за мой. и все пак известно време си боли . сигурно съм по-чувствителна.

Когато си достатъчно осъзнат за да можеш да проследиш събитията в бъдещето и видиш, че нещата отиват към по-добро, въпреки грешките в настоящето, Вярата не само че не страда, но и добива твърдостта и чистотата на елмаз.

не мисля че може човек да види събитията в бъдеще / поне аз не мога / , тъй като никой не е чел историята на живота си. вярно е, че повечето неща за бъдещето / предимно негативни / ги сънувам. сънищата си , които запомням в детайли са знаци . защо не сънувам позитивното предстоящо - не мога да си обясня.

Вярата ми не е от слабите. Само в периоди на разочарование отслабва и я чувствам разколебана ... а обществото ни с тази масова меркантилизация и мръсотия, в която живее също ми влияе.

Сещам се и за друго - добрите хора имат по-силна Вяра, но са по уязмиви към разочарования . Какво мислиш за това.

[Вярата в себе си]

Moonlight, добро попадение!

Ето как две само изречения, казани от друг, тласкат напред нашето собствено осъзнаване - дори и този човек да е напълно далечен и непознат. Думите на moonlight ме накараха да се замисля над въпроса:

Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена?

Първите отговори, които ми минаха през ума тази сутрин бяха от моя личен опит:

Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите.

Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш

Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания.

... Сигурно има и още...

Права си. Обаче може ли човек да изолира субективното от Вярата си. Хората сме социални животни - няма как да зависим само от себе си . Самодостатъчни хора ....хм... такива поне аз не съм срещала ...Постоянно всяко наше действие, цел отношение е и съобразяване с друг субект.

едно съм разбрала , колкото по-осъзнат е човек, толкова повече го боли от поведението, реакциите на другите ...а от това страда и Вярата му.

[Музикални Поздрави]

Поздравявам себе си и всички с Madonna - You'll See

http://www.vbox7.com/play:359bafb5

[Какъв е правилният въпрос?]

поговорката е ' по-добре късно отколкото никога'. за мен съм я перефразирала ' по-добре никога отколкото късно' .

по-скоро не сме направили правилният избор и не сме се вслушали в това, какво иска душата ни . това е често явление - аз-ът иска едно, а душата друго . тогава след време драпане за да постигнем целта си , а това не става си задаваме въпроса ' защо' .

кой определя правилният въпрос ?

[Вярата в себе си]

Доста ми е трудно да вярвам в себе си от известно време. Може би хорското поведение, което е най-вече лъжливо и фалшиво ме кара да се замисля и за Вярата и за Смисъла на думите ' прави добро каквото и да става'.

Как да не загубя целите си, след като нямаш шанса да ги реализирам.

[Кое определя стойността на човека]

Осланям се на интуицията си при преценка на хората .

Аз също, но само в началото, докато не опозная по-добре човека отсреща.

Разбира се че най-вярно може да се прецени човек след като го опознаеш. При мен в процеса на опознаване досега се потвърждава това, което е казала интуицията ми в началото. Случвало ми се е неведнъж интуицията да ми каже - не си струва да контактуваш с този човек - но съм на принципа че не трябва да се правят прибързани изводи само от повърхността..... след това се е оказвало че ....интуицията ми е била права , а аз за пореден път не съм я послушала.

Добре дошъл/ла moonlight!

Когато се определяме стойността на другия човек по неговата ценностна система и житейска философия, коя е мярката, с която ги съпоставяме - някаква универсална мярка има ли или ги сравняваме с нашата собствена?

Ако има такава универсална мярка за "най-висока човешка стойност", то какви са нейните критерии? Как се замерва ценностна система на друг човек? А житейска философия?

Ако сравняваме със себе си, то би трябвало нашата собствена стойност да е константна, за да служи за мярка?

Интересно ми е и какви видове хора по тяхната стойност различавате...

Благодаря.

Толкова въпроси на куп ще ме затруднят .

Всеки човек съди по своя си мярка - хората сме така устроени . Човек предпочита да контактува с хора, които имат ценностна система близка до неговата . Универсална мярка според мен няма . Ако имаше всички хора щяха да са като 'от един калъп ' и да са еднакви .....а не са еднакви и не е възможно да са еднакви.

Какви видове хора различавам ли :

- такива които са себе си винаги

- такива които са фалшиви - т.е. представят се не това, което са, а това което искат ги видиш.

- двойствени хора - които понякога са себе си, понякога са фалшиви.

Моите наблюдения са че колкото човек е себе си, толкова привлича фалшиви хора .

[Хорарна астрология.]

Нова съм във форума и все още се ориентирам в многото полезни теми в него.

Не разбирам от астрология, но съм чувала за хорараната астрология . Попадна ми тази тема и бих искала да задам въпрос .

Преди осем месеца се запознах в мъж . На ниво познати сме само още . От няколко седмици имам чувството че има друга жена , макар че той отрича. На прав път ли съм в това мое съмнение или не.

[Сънищата, които ни променят]

Моите сънища, тия които запомням да предупредителни и показателни. Най-често запомням сънищата си, когато ще ми се случва нещо неприятно.

[Кое определя стойността на човека]

Стойността на човек се определя от ценностната му система и житейската му философия.

Осланям се на интуицията си при преценка на хората . Тя не ме лъже, но не винаги я чувам навреме.