Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дина

Участници
  • Общо Съдържание

    485
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Дина

  1. В момента, който у мен се надигне чувството, че търпението ми губи смисъл, аз знам, че съм се смалил и не мога да обхвана действителното значение на търпеливостта, понеже съм се поддал напрежението в актуалната ситуация.

    Истинското търпение в същността си е ирационално, или по-точно метарационално (което в крайна сметка е едно и също). И както казва Силвия, то е радост, а не състояние, което понякога едва понасям.

    :3d_022:

  2. [

    Щом Айнщайн е казал че въображението е по-съществено от знанието, защото е по-обхващащо... B)

    :D Кое е по- съществено ли? Не бих търсила мястото и значението на взаимно свързаните... То и при хората на науката въображението е с голям приоритет... Чиста територия на рационалното е само теория.

  3. Хората на изкуството са пълни с идеи! За мен това са хора с богата душевност, те са неизчерпаем източник на енергия, в тях е скрит цял свят от красота и магия! Те са скрито съкровище, само някой успяват да се докоснат до тях и до техния вътрешен свят!Който за мен лично е неописуемо красив и необятен!

    За мен лично хората на изкуството са най-богатите хора на света!

    Да, дар

    http://www.mysound.bg/?act=article&id=2512

    Модераторска бележка:Мнението е преместено от темата "Хората на Изкуството"

  4. Ако човек се ограничава да избира между чалга и класическа музика ...няма смисъл да пиша повече :)

    Музиката като ценност е много важна част от естетическите ценности на човешката цивилизация . МТВ и всички музикални програми са вече институции на младото поколение . Музиката изразява по най- прекия начин лайфстайла и дори модата , философията на цели поколения . Културата на цяло едно поколение или просто едно културно течение и разбиране за света , гледна точка и позиция .

    Ези или тура? Без значение. Любима песен на велик музикант.

    http://www.youtube.com/watch?v=IV39lF7sKdI

  5. Под мантията на вярата

    е сухо и топло.

    Казват.

    Нещо като санаториум за болнички

    от фанатизъм.

    Но аз не вярвам.

    И с двете си очи съм виждал

    как се движи мантията сама

    и се влачи по земята.

    Нищо чудно

    да е най-удобната покривка

    за джуджета...

    Чувам как под нея си припяват:

    "Вярата е част от частното.

    Общото е в броя на лекетата.

    Сумата от всички супи

    прави от глада естетика."

    Кой е плюл във мойта купичка?

    Кой е ходил из душата ми?

    Кой е спал със мойте сънища?

    Кой е пил от чашката на здрача?

    Кой е глътнал моето очакване?

    Кой е бъркал в гърлото на птичето?

    Кой е дал месо на Моя ангел?

    Румен Леонидов

  6. Императорът! Най-често се показва, изпада, отмества...

    Нямам достатъчно знания, нямам и опит, но интуитивното ми усещане ме накара да спра да питам за каквото и да е. Спрях. Отговори на мои въпроси се появиха в сънищата ми.

    Да, нищо не е случайно.

  7. Що е добро?

    Ако можем да се усмихнем , когато ни обиждат и клеветят и да няма в сърцето ни злоба

    Ако можем да помогнем на имащия нужда от помощ и после да не се възгордяваме

    Ако можем да плачем за успехите на децата си, без да се хвалим навсякъде с тях

    Ако можем да дадем съвет, без да налагаме непременно мнението си

    Ако можем да се радваме на успехите и на познатите си, без да им завиждаме

    Ако можем да простим, не само на думи, ни и със сърцето си, и да не натякваме после нашата прошка

    ............сигурно има и още

    Доброто върви ръка за ръка със Скромността

    ако...

    ако...

    ако...

    ако...

    ако...

    ако...

    Да си пожелаем: да можем!

  8. Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори :D .

    прочее

    "Като ви чета започвам да си ви представям как вървите по улиците и се озъртате за всяко грачене на птица, за всяко преминаващо куче, как и защо ще премине и какво ще направи, за всеки полъх на вятъра, по какъв начин ще заклати листата. Извинете, но така ми изглежда.

    Сигурно ви е страх и от черните котки, ако ви минат път

    Живейте бе хора, ......................" написа MVM

  9. Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори :D .

    Ти ме разби.Признавам, че почесването го направих / :hmmmmm: /. :D

    Шегата настрана.

    Въпросът ми търсеше друг отговор от MVM.

    За Виртуалното пространство и виртуалното поведение имаше друга тема, в която доста се писа. Вероятно съм се поучила от там.

  10. Пример ли искаш...ще ти дам....това, че реших да поостана в този форум

    Да пишеш в този форум като за първи или последен път не е съдбоносно

    В коя тема сме? Ах, да ! Но игрите във форума едва ли са игри със съдбата. Ако всичко приемем за игра, то тук тя /играта/ често прелива в суета.

    Права е Мона като казва:" Аз мисля, че играта е двустранна и не се знае кой с кого си играе - дали ние със съдбата, дали тя - с нас..." не се отнася за виртуалния свят, нали?

  11. ...

    Научих се, (приел несъвършенството си),

    да се събуждам като изгрев -

    чисто нов... и същия.

    Защото залезът оставил е следа...

    и тръгвам пак във утрото усмихната.

    Selsal

    "Съдбата е усещане за загадъчност, което ни съживява, същото прави съзнанието за Смъртта. Едно такова нещо се случва само при силните натури, ония, които не се натоварват от тежести в съзнанието си, а го укрепват по тоя начин. Това не са мрачни съзнания, а съзнания, които се превръщат в светлина не другаде, а именно в мрака. "

  12. Нo selsal, дай да се разберем

    selsal

    А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква

    Това са твои думи, които аз оспорих, не са мои. Кой смята, че съдбата го дебне, ти или аз?

    По въпроса мисля като Станимир, който беше казал, че не обръща внимание на Смъртта и смята, че нещата трябва да се вършат не като за последно, а като за първи път. Позовавам се на него, защото аз няма да мога да го кажа по-добре

    И въобще що за силна натура е тази, която си мисли, че разпръсква мрака със светлина, но иначе смята, че Съдбата я дебне. Извинявай, но това е признак на слабост, не на сила

    MVM,

    дай и на мен един пример, моля: Кога или какво за последен път извърши като за първи път?

×
×
  • Добави...