Eshavt

Чакам.

Ако вървиш несъзнателно по пътя на отдаването, както това се прави от приблизително 70% от хората, то тогава ще намериш страдание, умора (изхабяване), старост, болест и смърт.
Ако се въздържаш, без нужната будност, ей така само защото си мислиш, че си последовател, пък всъщност се оказваш не друго, а ревностен фанатик, то пак ще намериш страдание, умора (изхабяване) от собствената си закостенялост, от борбата със себе си и напрежението, от там ще навлезеш в старостта, в болестта и в смъртта някрая.

Каквото и да прави човек - и да се въздържа, и не са отдава, то ако няма будност, пробуденост в съзнанието, то все едно.

Когато Любовта се появи, а тя може да се появи едва кагато умът на човек се прочисти, което е представено с метафората "дете", тогава ти няма да изпитваш необходимост към това, или онова, защото Любовта ще бъде за теб Нещото, за което е казал Иисуса, че е питателно повече от хляб и след като няма да имаш други необходимости, то от какво да се въздържаш и на какво да се отдаваш!?!

Ще приведа пример.
Живял някога лозар. Той правил невероятно вино и който отпиел от това вино, той не пожелавал никога повече друга напитка, макар и преди това да харесвал, да речем, бира, или ракия, или просто някакъв плодов нектар.

Ако подхождаш към отдаването с будност, то ще си ядеш тихо салатата, ще си пиеш ракията и ще се опитваш да съзреш в дълбок размисъл и усещане, дали тези неща те ощастливяват истински и дали те са ти достатъчни.

Всъщност на човека нищо от този свят не му е достатъчно и именно поради тази причина всеки иска още и още, защото нищо не може да задоволи никой.
Човек е най-щастлив като изпитва Любов, когато е влюбен. Тогава, дали ще е гладен, или сит, дали ще е спал, или ще е будувал - за него е без значение. Той, човекът, в тези моменти лети.
Жъвотът обаче е сътворен тъй, че дори влюбването е придобило временен характер.
Защо?
Този отговор е за друга тема.

цитат:
"...Ако си ясновидец, Господ ти е дал тази дарба за да помагаш на другите."

"Разговори при седемте рилски езера" стр. 236

"...И ясновидецът не знае. Той вижда нещата отвън. Спрямо мравките и вие сте ясновидци. Вие виждате това, което те не виждат. Ясновидството е още външната страна на нещата. Някой отишъл в невидимия свят, видял ангели, форми. Казвам му: "Говори ли с ангелите?" - "Не." -"Ти си видял само формите. Не знаеш езика на тези разумни Същества. Тогава ти не си бил още в онзи свят"
"В Невидимия свят има места, където ти не можеш да стъпиш. Там за нищо не ще те пуснат. Някои искат да отидат на онзи свят. Защо не пускат там всички? - Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща."

пак там, стр. 230

Преди около 6 години, търсейки отговори на определени въпроси попаднах на една "виждаща" врачка.
Тя успя доста умело за максимално кратко време да пробие душата ми и да ме оплете в копринената паяжина на лъжата. Последва пълно обсебване от лъжите ѝ, което от своя страна доведе до пълно отчаяние.
Все пак не ѝ е било трудно да манипулира и лъже 18г. човек, който не ѝ се противопоставя. Трябваше ми доста време, за да осъзная, че това, за което всъщност бях отишла не го получих и че тя няма способност да "вижда", а само отлични умения за печелене на пари.

Да, лъжат - не знам дали повечето или по-малкото, но е факт.

От позицията на сега съм благодарна на Бог, че пресече пътищата ми с тази "виждаща" жена, защото ми беше необходима, въпреки болезнените лъжи тогава.

Но от друга страна езиците на лъжата се протягат отвсякъде около нас. Те се плезят от телевизионния екран, надничат от вестникарските заглавия, от филмовите продукции, от билбордовете и от къде ли още не. Няма начин врачките да не го правят.Лъжата хваща здраво, промива съзнанието, манипулира. И колкото е по-арогантна, толкова е по-силна!

Няма нищо по-хубаво от това на света да се гледа с бистри очи

Ами според мен ти общуваш
Според мен сред тези, които пишат във форума, има поне няколко ясновидеца.
Винаги сред последователите на Бялото Братство е имало няколко такива.

Диана

Да, истинската Сила (Знание, Мъдрост) идва с нежеланието да я използваш и с уважението пред естествения порядък на нещата.
И тогава ненасилието и ненамесата (във всичките им форми) стават основополагащи камъни в жизнената ти философия.

За малко да предложа услугите си за смехотерапия и търкаляне с девойките от по-горния пост, нооо...
Ще напиша, че много добро начало за пречистването на организма е спирането на кофти храните -
Майонези, маргарини, сладкиши и подсладени млека, разни полуфабрикати, консерви и прочие...
Вместо това - чай, вода,... ябълки ... /хихи/, ... зеленчуци с чисто месо, плодове ... вода /водата казах ли я вече?/
Такива ми ти пържени истории - пържени картофки с паниран кашкавал и майонеза /това е едно от най-популярните ястия в Словакия/ - далече от теб.
И май това стига за начало?

аз не обичам мляко, сирене и кашкавал от години. Изобщо никой не може да ми внуши колко е хубаво и полезно. Бляк. Спрях ги още преди да спра цигарите. На мен този ензим не ми действа гадно, самите продукти са ми неприятни. Искам да добавя, че когато спрях да ги внасям изобщо из нас се случи нещо интересно. Смятам, че е редно да го споделя. Излекува ми се синузита и спрях да боледувам от настинки и сополи, грип и такива от сорта. Вече около седем години не съм пила дори чай за настинка, няма нужда. Имало доказателства, не съм ги чела, че млякото създава слуз във кухините като синуси, бял дроб и други. А и зъбите, перди това когато го консумирах имах доста кариеси и развалени зъби. От както го спрях не ми се развалят зъбите, задържах едно интересно състояние непознато за мен до сега, вечно имах нужда от стоматолог. Не твърдя, че има връзка, но зная, че има общо. Изобщо това е измислица за зъбите, костите и т.н., аз не съм ги заменила с нещо кой знае какво полезно пък съм си супер без тях. Мляко може да пият децата до 2 години, след това не е редно. Ако иска да е здрав човек , ако не иска да пие.

Това за остеорозата ми е интерсно, на приятелка майката е кара да и купува тонове сирене, защото имала остеопороза.

...

Сега сериозно:
Резултатите от магията невинаги могат да се предскажат и онова, което мислиш, че преследваш в началото, може всъщност да не е онова, което ще искаш по-късно.
С две думи: Няма кон, който да не може да бъде обязден. Нито пък ездач, който да не може да бъде хвърлен от седлото.
И чак след като паднеш няколко пъти "от коня" - се научаваш как "да яздиш".
И чак тогава разбираш какво означава, че истинската Сила идва и с нежеланието да я използваш.
Говоря от личен опит.

Хрис, не вярвай на подобна небрежна самоувереност. На никого не му се разминава отговорността за извършените деяния.
Дали, ако сега попиташ тази твоя позната - отново ще ти каже същото? И дали, ако се е заигравала с магията, си е дала сметка впоследствие, че нещата, които са й се случили като проблеми - са пряко следствие от тази й небрежна самоувереност?..
Защото не всеки си дава сметка за причинно-следствените връзки от делата си, а малцина от тях пък се опитват и да ги осъзнаят.
Основата на магията се корени в херметиката, в равновесието. И всеки, нарушил това равновесие - си плаща.
Иначе, в почти всички булевардни езотерични книжки можеш да прочетеш какви ли не глупости за магията и да си изградиш една такава холивудска представа за нея. Но, истината е, че те нямат нищо общо. Въпреки това, хората се изкушават "да пробват".. и после.. "става страшно весело у дома" (тук думата `страшно` я приемай буквално )

Магията не е за всеки. Неведнъж съм предупреждавала, че истинската Сила идва и с нежеланието да я използваш. Именно, поради осъзнаването на Отговорността от нея.
Магията пази своите тайни за малцина. А Светлината заслепява тези, които се водят от тщеславие.

Флорестан, както обикновено - страшно мнение си написал!
Човек съдържа в себе си истината - по рождение. Това е неговият "златен стандарт".
Дали ще станем по-вегетарианци, ако спрем млечните продукти, или просто спрем консумацията на сирена, си е спорен въпрос, точно колкото и дали един католик ще стане по-католик ако казва след вечеря "патер ностер" 50 пъти вместо 10. Въпрос на лична интерпретация и подбуди. Въпрос на лично себеусещане.
...
Когато човек знае как стоят нещата - може да си избере път и да поеме по него.
Но като не знае, мисли, че е хванал пътя... а всъщност стои на кръстопът.
...
Аз си спомням как като малък не исках да ходя на детска градина, понеже имаше една брутална лелка, която ме караше да пия топло прясно мляко, от което ми се повдигаше. Търсех закрилата на майка ми...По-късно разбрах, че майка ми е плащала за това мляко - и вместо да ме спаси от тази отровна жена, тя всъщност я е карала да ми го бута в устата!?
Кажете ми... как след такава случка да уважавам родителите си? Те щели да ми дадат възможност да направя избор като порасна... дали да съм вегетарианец, или да не съм... ама първо ще правя каквото те ми кажат!?
Свикнал съм с лъжата от най-ранна възраст, понеже моите родители /но не се притеснявайте, и вашите родители също/ лъжеха за всичко и всички - и най-вече - себе си. Да, това е нашият свят. Светът на лъжите.
Боже, колко мелодраматично звуча. Дали някой би ми повярвал, че съм козирог?

Куки,
отвори специализираната литература по въпроса и ми покажи къде пише, че калцият се усвоява от млякото след неговата преработка в млечни продукти.
Личните ти впечатления не оспорвам, те затова са лични и затова са впечатления.
Фактите са си друго.
Да, резобрцията зависи от много фактори.
Не на последно място зависи и от дневния прием на тестваните вещества.
А и доста автори посочват като основна причина за остеопорозата точно... млечните продукти.
Парадокс, ама само на първо четене.

Човек не си набавя калций от млечните продукти. Неусвоим е. Заради преработката.
Най-големият източник на калциеви соли за човешкия организъм е ... водата.

Моята майка починала докато си говорели с баща ми и си лежали на две срещуположни легла. Беше шок за мен, беше голям удар .... Прекъснала разговора и му казала , че си отива. На погребенито и усетих първите знаци , че има нещо отвъд. Имаше много хора над 300 човека и тогава усетих доста неща но не и мъка и тъга, не можех дори да плача. След това я сънувам много често, вече 6 години ми дава знаци, отговори на въпроси, успокояваме като зацикля.

http://www.rodilnitza.com/blog/birth-stories/vulshebno-rajdane-u-doma/, не мога да не се изфукам, че съм част от нещо уникално и то е Родилница. Пускам линк към блога ни. Има разкази на жени с домашни естествени раждания и с болнични такива. Стартираме НПО и каня интересуващи се от проблематиката лекари, акушерки, медицински сестри и психотерапвети за членове. Пишете на лични ако проявите интерес.

http://www.rodilnitza.com/blog/birth-stories/vulshebno-rajdane-u-doma/, не мога да не се изфукам, че съм част от нещо уникално и то е Родилница. Пускам линк към блога ни. Има разкази на жени с домашни естествени раждания и с болнични такива. Стартираме НПО и каня интересуващи се от проблематиката лекари, акушерки, медицински сестри и психотерапвети за членове. Пишете на лични ако проявите интерес.

Христо, едно е хомосексуализмът, друго е ролята за пред хората за добиване на известност.

Казват, че има нещо доста сбъркано в енергетиката на истински хомосексуалистите. Липса на любов и изблици в странни крайности.

Ние ги приемаме и ги даряваме с любов, но те не знаят какво става със самите тях.

А иначе сексуалността не е полова. Когато изпитваш сексуално чувство, изпитваш такова и към Бог.

Изразяването на сексуалността е полово.

Inatari, съгласна съм )

ето от Учителя за пренаталното възпитание

"Повечето от хората, които искат да имат деца, мислят, че възможностите им се ограничават само до физическата част на нещата. Всичко останало, като устройството на детето: неговия характер, дарования, качества, недостатъци са дело на случайността или на Божието благоволение, за което самите нямат определена ясна представа. И тъй като са слушали да се говори за наследственост, те се надяват, че детето непременно ще прилича физически и морално на някого от рода: на баба си, на дядо си, на някой от чичовците или лелите си. Те не знаят, че могат да направят нещо, което да подсили или попречи на тази прилика, нито че в един общ план могат да въздействат върху детето, което ще се въплъти в тяхното семейство.

Още преди зачатието родителите трябва да се подготвят, за да могат да привлекат по-възвишен дух. Защото едно висше същество може да се съгласи да се въплъти само между същества, които са достигнали до известно ниво на чистота и власт над себе си. За такова същество не е важно да влезе в едно богато и известно семейство. То дори ще предпочете някое по-скромно, където няма да бъде изложено на изкушенията на лесния живот. На него му е необходимо да получи от родителите, сред които ще се въплъти, наследство, което няма да спъва духовната работа, заради която се е решило да слезе на земята. Твърде малко мъже и жени притежават качества, необходими за въплъщаването сред тях на велики духове. Затова земята е населена с толкова обикновени хора, с толкова болести и престъпления, вместо с божествени създания и дела. Учението на Всемирното Бяло Братство учи мъжа и жената в какво състояние на духа, в каква чистота трябва да се подготвят за зачеването на едно дете, дори да изберат момента за това зачеване, според най-доброто влияние на планетите. Как могат хората да слязат толкова низко и да оставят на случайността едно толкова важно събитие, като зачатието на едно дете? Именно тогава трябва да се потърси помощта на Небето, присъствието на ангели, за да може да се привлече един силен, светъл дух, който ще се превърне в благодетел на човечеството. Но не, хората се обръщат към алкохола и към не знам какво още, а често дори се държат като животни: насилват жената и у нея се раждат ненавистта, отвращението, отмъстителността... Няма нищо чудно, че след това на бял свят се появява чудовище.

Ох, лудостта на жената не идва от нейната дива същност, а от изтерзаните социални модели, в които обществото я напъхва.Това е истинският кошмар за жената, когато тя престане да общува със себе си и се превърне в социална актриса или нечий придатък, тук визирам /разбира се хора от мъжки пол/ ,но понякога тя става и бледа сянка на собствената си майка. Това е много опасен психически персонаж, който за съжаление се вихри в пълна сила в женската психика.Има един свещен език, на който всички жени трябва да общуват, алфа езикът на жената вълчица, който се появява като покровител в сънищата, който е нашият рицар в женски доспехи и който се справя с всяка една форма на агресия, която срещаме в живота си. Това е дивата жена, това е древната изконна женска същност.
Клариса го е казала повече от великолепно в книгата си. И това е нещо, на което много жени трябва да обърнат внимание, а защо не и мъже.
Бабите също са много важни за формирането именно на тази наследствена древна женска същност, която се предава от поколение на поколение, която носи всички здрави архетипи, които всъщност са много устойчиви и винаги си проправят път до повърхността.
Персонажът "Баба Яга " е всъщност позитивен, това е играещата си с кости, онази, която носи света на гърба си.
Дали е грозна се съмнявам, но със сигурност е древна.

Емил от Льонеберя, това си го мисля аз )

ето едно пердсказание от Мама Шиптън



Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година. Ето едно от нейните пророчества за Последните времена (на настоящата епоха):



Във едни от времената далечни и чудни,

жените ще изглеждат напълно налудни.
...
На мъже ще се правят, панталони носят,

Къдриците си режат, като че ливади косят.

Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,

досущ вещици, липсват им само метлите.

Мъжете възседнали са ръмжащи лами,

които поглъщат реколтата сякаш сами.

Хората вече летят, като птиците на юг,

Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.

Горните знаци ще се виждат от всеки,

до тия бъдни дни водят всички пътеки.

Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.

Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.

Съпругите стареят сред кучета и котки.

А мъжете са лакоми свине, съвсем не кротки.

В година деветнайсет и двайсет и шеста (1926)

къщите не ще бъдат от леки пръти и слама.

Някъде тогава се задава и Войната голяма,

в която огън и меч ще свистят над земята.

Когато картините оживеят и звуци издават,

лодки като риби в дълбините морски ще плават.

Когато мъже в железни птици подпалят небето,

половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.

И всички тия, дето края на тоя век дочакат,

да не чакат още – бягството си да не протакат.

Да се спасяват по горите и високите планини,

по мочурища и сред диви, забравени старини.

Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,

когато Габриел покаже колко хората струват.

И когато своята тръба чудодейна той надуе,

стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.

Един пламтящ дракон виждам да лети на небето,

шест пъти обиколи земята, изчезва му опашлето.

Хората треперят от страх и пълно отчаяние

при всяко негово явяване, пред силното сияние.

Седем дни и седем нощи ще се наблюдава,

хората ще гледат нагоре прииждащата слава.

Вълни се надигат, с поглед не можеш ги обхвана,

от бреговете сушата отхапаха – точно тъй стана.

А навътре ще почнат да ръмжат планините.

И трусове ще люлеят равното в низините.

Нахлуват морските води, забързани и лудешки.

Като потоп заливат земите и звучат нечовешки.

Човечеството се свива по местата блатисти,

Брат брата ругае, а думите – никак нечисти.

Зъбят се един на друг, бият се, убиват,

докато храната си по хълмовете укриват.

Погрознели от ужас, на лъжи са способни.

И убиват крадци, насилници, все себеподобни.

Хората бягат далеч от внезапните наводнения.

Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.

А всичката пролятата кръв от човешки ръце

ще придаде на сушата тъжно, отвратено лице.

И когато драконовата опашка се отдалечава,

човек забравя, смее се, животът продължава.

За хората е късно – твърде късно за изкупление.

Човечеството е заслужило туй изтребление.

Усмивки, прикриващи човешкото високомерие,

ще ядосат боговете, те на хората нямат доверие.

А те, боговете, обратно дракона ще пратят

да запали небето, опашката му ще разклатят.

И тя ще се откъсне, земята ще удари и пробие,

а сред хората и цар, и роб ще тича да се крие.

Но скоро хората от бърлогите си ще изникнат,

водата ще чезне и ще търсят извори да бликнат.

И преди океаните на бреговете да преминат

мнозина от силната жажда ще се споминат.

И ще се напукват и цепят наново земите.

Не вярвате? След време това ще проверите.

А на някаква суша, която е много далече,

виждам хора – о! – твърде малко са вече.

Ще напуснат свойто сигурно възвишение,

ще бродят по земята и ще бъде брожение.

И който оцелее, не ще намери нищо готово,

ще трябва да гради човечеството наново.

Каквато знаем я днеска, не ще бъде земята,

твърди, сухи и пусти са на океаните дъната.

Не всяка от душите човешки ще загине,

щом опашката на дракона мине и замине.

Водата не всяка от земните суши ще скрие,

а на места ще мирише, море не ще ги измие.

Ще се разлагат трупове – зверски и човешки,

тревите съхнат, и за тях времената са тежки.

И тия, дето им е писано да продължат живота,

с години за дракона ще си спомнят с неохота.

Но времето намира начин спомена да чисти.

Не вярвате? Ще бъде писаното на тия листи!

Ще се яви една змия сребриста на небето,

преди да почнат новите градежи на полето.

От нея същества с лик невиждан ще слязат.

И в общение с хората поумнели ще влязат.

Тези създания и по своя разум са различни,

ще просветят човека, всички ще са прилични.

Новата раса ще говори, а човек ще се учи

как с любов се живее и че така ще сполучи.

Ще дойдат децата със второто зрение,

Божествен дар за новото поколение, което

ще расте красиво, скромно и когато е готово,

Златната епоха ще е почнала наново.

Опашката на дракона явява се знамение

за човешкия край, за бъдещото падение.

А преди това пророчество да проверите

мен като вещица на кладата ще изгорите.

Тялото се пърли, свободна става душата,

Мислите, че богохулства ми ръсят устата.

Грешите! За написаното нека всеки научи.

Каквото прочетохте, това и ще се случи.

Периода е такъв, че много хора/души ще се пробудят и съединят в Едно съзнание. Т. е. всеки ще знае всичко...
Горе, в чистите полета няма страх, няма притеснения. Всеки е тъкъв, какъвто е... Щом веднъж е стигнал там, то и много помощници има, да му обяснят, че всички са Едно и работят за Бога...
"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога..."

Алберт Айнщайн
Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.
Вечната загадка на света е неговата познаваемост.
Въображението е по-важно от знанието.
Господ не играе на зарове.
Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.
Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.
Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.
Единственото наистина ценно нещо е интуицията.
Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.
За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.
Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.
Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.
Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен.
На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.
Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.
Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.
Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.
Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.
Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.
Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.
Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.
Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.
Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.
Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.
Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.
Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.
Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.
Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.
Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.
Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

http://bg.wikiquote....%B0%D0%B9%D0%BD

Най-голямата мистика и езотерика е да претвориш практически в живота си това, което знаеш....каквото и да знаеш

Ето, знаем, че негативните емоции влияят лошо на живота и съдбата ни, че трябва да ги овладеем. Претворили ли сме това едно единствено знание в живота си?!

Иначе нито го знаем, нито го имаме. Абе имаме само думите "езотерика", "окултизъм" и "бла-бла".

Тайни винаги е имало и ще има. Просто броят им е безкраен. Какво значи едно учение да е езотерично? То да е насочено към разкриване на известни тайни в природата. Ето, П. Дънов е създал общ и младежки окултен клас, но при това беседите се разпространяват напълно свободно. Кое е тайното и скритото тук? Не, окултното в природата е целта – това, което беседите се опитват да осветлят (разбира се доколкото това позволява съзнанието на ученика).

„Като ученици на окултна школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор. “ (Допирните точки в природата)

Наистина, често думите езотеричен и окултен се отнасят за учения и организации, които се стремят да останат скрити от обществото. Предполага се, че ако обикновения човек получи достъп да определена информация, последствията ще са лоши, най-вече за самия него. Тук има един малък проблем. Не че такова знание не съществува, но тези, които го владеят нямат нужда от организация. Да се предполага, че една или друга организация е пазител на някакви непостижими за останалите хора тайни, (освен ако не станат членове на въпросната организация) е глупаво. Тайни съществуват, но разкриването им не е обвързано с членуването някъде, а със съзнанието на самия човек.

Езотериката и окултизмът имат за обект света извън видимото от сетивата на човека. Именно това е окултното, скритото. Да, в някои случаи (всъщност в много случаи) то е и тайно, но причината отново е в човешкото съзнание.

Тайно учение ли е това на П. Дънов? Ако говорим за външната форма, в учението няма нищо тайно – то е достъпно за всеки. И все пак в него се съдържат тайни, които всеки сам трябва да открие. Няма някакъв организиран вътрешен кръг от посветени в тези тайни, но едни ученици със сигурност ги познават в по-голяма степен от други ученици.

Емил от Льонеберя, това си го мисля аз )

ето едно пердсказание от Мама Шиптън



Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година. Ето едно от нейните пророчества за Последните времена (на настоящата епоха):



Във едни от времената далечни и чудни,

жените ще изглеждат напълно налудни.
...
На мъже ще се правят, панталони носят,

Къдриците си режат, като че ливади косят.

Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,

досущ вещици, липсват им само метлите.

Мъжете възседнали са ръмжащи лами,

които поглъщат реколтата сякаш сами.

Хората вече летят, като птиците на юг,

Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.

Горните знаци ще се виждат от всеки,

до тия бъдни дни водят всички пътеки.

Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.

Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.

Съпругите стареят сред кучета и котки.

А мъжете са лакоми свине, съвсем не кротки.

В година деветнайсет и двайсет и шеста (1926)

къщите не ще бъдат от леки пръти и слама.

Някъде тогава се задава и Войната голяма,

в която огън и меч ще свистят над земята.

Когато картините оживеят и звуци издават,

лодки като риби в дълбините морски ще плават.

Когато мъже в железни птици подпалят небето,

половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.

И всички тия, дето края на тоя век дочакат,

да не чакат още – бягството си да не протакат.

Да се спасяват по горите и високите планини,

по мочурища и сред диви, забравени старини.

Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,

когато Габриел покаже колко хората струват.

И когато своята тръба чудодейна той надуе,

стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.

Един пламтящ дракон виждам да лети на небето,

шест пъти обиколи земята, изчезва му опашлето.

Хората треперят от страх и пълно отчаяние

при всяко негово явяване, пред силното сияние.

Седем дни и седем нощи ще се наблюдава,

хората ще гледат нагоре прииждащата слава.

Вълни се надигат, с поглед не можеш ги обхвана,

от бреговете сушата отхапаха – точно тъй стана.

А навътре ще почнат да ръмжат планините.

И трусове ще люлеят равното в низините.

Нахлуват морските води, забързани и лудешки.

Като потоп заливат земите и звучат нечовешки.

Човечеството се свива по местата блатисти,

Брат брата ругае, а думите – никак нечисти.

Зъбят се един на друг, бият се, убиват,

докато храната си по хълмовете укриват.

Погрознели от ужас, на лъжи са способни.

И убиват крадци, насилници, все себеподобни.

Хората бягат далеч от внезапните наводнения.

Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.

А всичката пролятата кръв от човешки ръце

ще придаде на сушата тъжно, отвратено лице.

И когато драконовата опашка се отдалечава,

човек забравя, смее се, животът продължава.

За хората е късно – твърде късно за изкупление.

Човечеството е заслужило туй изтребление.

Усмивки, прикриващи човешкото високомерие,

ще ядосат боговете, те на хората нямат доверие.

А те, боговете, обратно дракона ще пратят

да запали небето, опашката му ще разклатят.

И тя ще се откъсне, земята ще удари и пробие,

а сред хората и цар, и роб ще тича да се крие.

Но скоро хората от бърлогите си ще изникнат,

водата ще чезне и ще търсят извори да бликнат.

И преди океаните на бреговете да преминат

мнозина от силната жажда ще се споминат.

И ще се напукват и цепят наново земите.

Не вярвате? След време това ще проверите.

А на някаква суша, която е много далече,

виждам хора – о! – твърде малко са вече.

Ще напуснат свойто сигурно възвишение,

ще бродят по земята и ще бъде брожение.

И който оцелее, не ще намери нищо готово,

ще трябва да гради човечеството наново.

Каквато знаем я днеска, не ще бъде земята,

твърди, сухи и пусти са на океаните дъната.

Не всяка от душите човешки ще загине,

щом опашката на дракона мине и замине.

Водата не всяка от земните суши ще скрие,

а на места ще мирише, море не ще ги измие.

Ще се разлагат трупове – зверски и човешки,

тревите съхнат, и за тях времената са тежки.

И тия, дето им е писано да продължат живота,

с години за дракона ще си спомнят с неохота.

Но времето намира начин спомена да чисти.

Не вярвате? Ще бъде писаното на тия листи!

Ще се яви една змия сребриста на небето,

преди да почнат новите градежи на полето.

От нея същества с лик невиждан ще слязат.

И в общение с хората поумнели ще влязат.

Тези създания и по своя разум са различни,

ще просветят човека, всички ще са прилични.

Новата раса ще говори, а човек ще се учи

как с любов се живее и че така ще сполучи.

Ще дойдат децата със второто зрение,

Божествен дар за новото поколение, което

ще расте красиво, скромно и когато е готово,

Златната епоха ще е почнала наново.

Опашката на дракона явява се знамение

за човешкия край, за бъдещото падение.

А преди това пророчество да проверите

мен като вещица на кладата ще изгорите.

Тялото се пърли, свободна става душата,

Мислите, че богохулства ми ръсят устата.

Грешите! За написаното нека всеки научи.

Каквото прочетохте, това и ще се случи.

."..На второто ниво, прониквате по-дълбоко във физиологичния процес на раждането. Раждането е първо (на първо място) мозъчен процес. Когато една жена ражда от себе си, активна част в мозъка й е примитивната част. Това е тази част, която имаме заедно с всички бозайници, частта, която отделя необходимите хормони. Една жена ражда активно, когато тя може да отделя собствените си хормони, или, с други думи, когато тя не се нуждае от вливане на синтетични хормони, или друг вид медицинска интервенция. Дейността на примитивна част от мозъка, предполага намаляване на задръжките, идващи от "новия" мозък, неокортекса. Факторите, които могат да нарушат този процес мозъка, тази промяна в нивото на
съзнание, като например шум, ярка светлина, и присъствието на непознати, не са лесно отстраними в контекста на съвременната акушерска единица. Идеалната среда за активно раждане осигурява на майката неприкосновеност на личния живот, полумрак, тишина, и в същото време, близостта на опитен човек.
Третото ниво "активното раждане" се отнася до поведението, което обществото като цяло, има към раждането. В нашето общество раждането е напълно под контрола и отговорността на лечебните заведения. Бременните и родилките са наречени "пациенти". Съвременните акушерки, обучени в акушерски звена, не са просто майки помащи на други майки. Когато едно новородено бебе не е здраво, лечебното заведение се смята за отговорно. Концепцията за "активно раждане" се представя от жени, които искат да приемат обратно на контрола и отговорността за раждането. Те считат, че лечебното заведение е ресурс, който трябва да се използва при конкретни обстоятелства. Какво провокативно предизвикателство в момент, когато негативните странични ефекти на акушерството са все повече и повече известни!"

След като раждането е мъзъчен процес, защо интелектуалките си определят планово секцио ? "Раждането е по същество естествена телесна функция която се проявява доста спонтанно и непринуено в края на бременността. Тя е част от непрекъснатата еволюция, която започва с правенето на любов и зачатието и завършва с нарастващата независимост на детето от неговата майка по време на първите няколко години от живота му. Целият процес за зачеването на бебе, бременността, раждането и майчинството е част от сексуалния и духовния живот на една жена, и е основно вкоренен в естественото и необезпокоявано разгръщане на редица физиологични реакции. Най-добрият начин за една жена да се подготви да влезе в майчинството е като работи върху собственото си тяло.