,,Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. ,,
Към горното ще прибавя още няколко реда.
Най-важното нещо което един психотерапевт трябва да направи преди да започне психотерапия с даден човек е, да прецени , може ли със своите умения да му помогне или не може.Всъщност единствена грешка, която може да допусне един опитен терапевт е точно в това, да приеме и работи с човек, на кого не може да помогне, било поради ограничения в собственият си характер, било поради ограничения на психотерапевтичният модел който ползва. По повод на тези това ограничение има правило, то гласи, че неопитният терапевт трябва да се съгласява и поема работата с всеки клиент.Това е така, защото той не знае още на кого може да помогне и на кого не.Така, отказвайки на някого , той може да откаже на човек на когото може да помогне като в скучая и двама губят.Обратното, колкото повече опит има терапевта, толкова повече трябва да си два сметка с кого може да постигне успех и с кого не, което означава, че с много от хората, които се обръщат към него за помощ той ще отказва да работи, препоръчвайки им друг колега.
Принципът 80/20 в психотерапията
в Психология и психотерапия
Добавено
,,Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. ,,
Към горното ще прибавя още няколко реда.
Най-важното нещо което един психотерапевт трябва да направи преди да започне психотерапия с даден човек е, да прецени , може ли със своите умения да му помогне или не може.Всъщност единствена грешка, която може да допусне един опитен терапевт е точно в това, да приеме и работи с човек, на кого не може да помогне, било поради ограничения в собственият си характер, било поради ограничения на психотерапевтичният модел който ползва. По повод на тези това ограничение има правило, то гласи, че неопитният терапевт трябва да се съгласява и поема работата с всеки клиент.Това е така, защото той не знае още на кого може да помогне и на кого не.Така, отказвайки на някого , той може да откаже на човек на когото може да помогне като в скучая и двама губят.Обратното, колкото повече опит има терапевта, толкова повече трябва да си два сметка с кого може да постигне успех и с кого не, което означава, че с много от хората, които се обръщат към него за помощ той ще отказва да работи, препоръчвайки им друг колега.