Розалина

Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата.
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“
И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса.
Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече. 

Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
 
09.11.2015
Варна, България

Когато орелът стане на 40 години, неговите нокти вече са прекалено дълги и меки и той не може да задържа плячката си. Клюнът става прекалено дълъг и извит и не му позволява да се храни. Перата на крилата и на гърдите му стават твърде гъсти и тежки и му пречат да лети.
Сега орелът е поставен пред избор: или да чака смъртта, или да започне дълъг и болезнен период на промяна, който продължава 150 дни. Той отлита в гнездото си, което се намира на върха на планината и там започва силно да удря клюна си в скалата, докато той не се счупи и отлепи. Докато клюнът расте, той започва да вади ноктите си. Когато пораснат новите нокти, орелът с тяхна помощ, започва да дърпа и маха тежките пера от гърдите и крилата си.
И тогава след 5 месеца, с нов клюн, нови нокти и нови пера, той е прероден. Сега вече може да живее спокойно още 30 години.
Много често, за да живеем, ние трябва да се променим, понякога този процес е придружен от болка, страх, съмнение ... Ние се отърваваме от спомени, навици и традиции от миналото ... Само освобождението от бремето на миналото ни позволява да живеем и да се насладим на настоящето и да се подготвим за бъдещето ...

Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята.
 

 
I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят.
 
 
   
II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани.
 
   
 
   
III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете.
 
 
  IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII.
 
Така се развива човешката воля.
„Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10.
„Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:
- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?
- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.
Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.
- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.
Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успяли да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.
- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.
Орлите излетели нависоко.
- Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее и „лети“ спокойно.

Ранно утро е. Малко след изгрев слънце, лъчите огряват дърветата. Пролетните птички пробуждат цялата природа за нов живот. Ето я поляната за Паневритмия. Малка група от хора се приближава към нея. Като многобройни лъчи излизащи от различни места, но стремящи се към един център те огряват полянката. Поздравяват се. Мека светлина се усеща в атмосферата, неописуемо вълнение и радост. Днес отново сме тук за всекидневните ни паневритмични упражнения. Могат да се срещнат всякакви хора - от различни раси, религии и националности. Има и представители на най-различни и уважавани професии. Всеки е дошъл с различна цел, всеки съзнателно работи върху себе си за развитието на уменията, които са му нужни. И наистина колко много ни дават тези упражнения. Колко просто и обикновени изглеждат наглед, но колко много качества, сили и способности развиват те в човека. Ето ги музикантите, които заемат местата си в центъра. Около тях се образува кръг от хора, по двойки, в посока обратна на часовниковата стрелка. Хората се подготвят за началото. Свещено чувство на радост и благоговение пред цялата природа изпълва всички. И как да не се радва човек, как да не е благодарен? Каква велика разумност се крие зад всяко камъче, всяко растение, всеки полъх на вятъра. Музиката започва. Хорът запява с ангелски глас. Чуват се думите: “Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, носят сила и живот...”. Какъв съдържателен текст само. Целият текст на Паневритмията е изпълнен с позитивни думи. Всяка дума излъчва определен спектър от хармонични вибрации и съчетана със съответните музикални тонове и плавни движения оказва мощно физическо и психическо въздействие върху човека. Нервната система се тонира, тялото се раздвижва, човек се подготвя да бъде буден и максимално ползотворен през предстоящият ден. Ето наредените в кръг започват да извършват онези плавни и красиви движения, които карат усмивките и радостта да се изпишат на лицата им. Двадесет и осем такива упражнения има в първият цикъл от Паневритмията и всяко има дълбок вътрешен смисъл. Вие може би някога сте наблюдавали този светъл кръг от хора и сте се чудели колко странни и като че ли еднообразни са тези движения. В повечето упражнения, движенията се повтарят циклично и наглед са много лесни. Но задавали ли сте си въпроса защо толкова много хора - учени, поети, музиканти - с такова усърдие и такава любов, с такава концентрация, всяка сутрин, от 22 март до 22 септември, стават рано, за да участват в този космичен танц? Упражненията на Паневритмията са създадени по определени закони. Текста, музиката и движенията на всяко от тях са в синхрон и имат дълбок смисъл и въздействие. Съзнанието се поддържа будно. Спящи сили и способности се разлистват като майски цветя събудени от вековен сън. Учените все повече намират дълбоките научни основи свързани с всички сфери на познанието вложени в Паневритмията. Поетите и творците тук намират вдъхновение, а музикантите и участващите - метод за съзнателна работа върху себе си и околните. Търсещите намират път, а учениците - учение. Паневритмията е благословение, както за всеки участник, така и за окръжаващите и за местността, в която тя се играе. Самата дума Пан-ев-ритмия означава Всеобщ Космичен Ритъм. Всичко в природата се движи в един общ вселенски ритъм. Колко школи, колко велики учени, писатели и мистици са говорили за него. Трябва ли човек постоянно да се измъчва и тормози с всекидневните си проблеми? Може ли едно малко клонче от великото дърво на Живота да реши въпросите, които хората от хиляди години се опитват да решат? Клон, който не расте и не се развива в синхрон с растежа на цялото дърво изсъхва и не дава плод. Какво трябва да направи този клон, за да се развива хармонично и съзнателно? Отговорът е - Паневритмия, да влезе в синхрон, в ритъм с природните сили и енергии. Тогава една невидима вълна се надига. Мислите и чувствата на човека се обновяват. Погледът му се избистря и сетивата му се изострят. Вече няма неразрешими въпроси и проблеми, защото на този Човек му съдейства цялата Вселена, целият Всемир. Ето защо и 28-те упражнения завършват с формулата-утвърждение: ”Да пребъде божият мир и и да изгрее божията радост и божието веселие в нашите сърца”. И наистина, мир, радост и веселие се разливат в човека, завършвайки тези упражнения. Може би вие ще си помислите, че това е просто един прекрасен метод, с който човек може да работи върху себе си само. Но не е така. Още 2 групи от упражнения съставляват цялата Паневртимия. Те помагат на човека да изгради не само себе си, но и да осмисли и задълбочи партньорските взаимоотношения и най-накрая да излъчи тази невидима вълна на хармония към целия свят. Първата група се нарича Слънчеви лъчи. 12 лъча от по 6 двойки се нареждат в посока към центъра. Останалите двойки участващи се нареждат образувайки кръг около всичките лъчи. Оформя се красив кръг от 12 лъча с общ център. Лъчите се приближават и раздалечават, отново символично, вземайки блага от общият разумен център и разпръсвайки ги към света. Отново се чува музикален съпровод и хор. Неописуемо усещане. Втората група упражнения се нарича Пентаграм - пет двойки насочени към центъра образуват отново лъчи. Движение в кръг и разгръщане на петоъгълника, после прибиране и излъчване към света на любов и хармония. И тук отново откриваме онзи магически ритъм и дълбок смисъл, който е вложен в цялата Паневритмия. Петоъгълникът е символ на разумният човек. Може би се чудите защо? Застанете прави, разтворете леко крака, разперете ръце настрани и ще видите пентаграмът - пет лъча, пет основни добродетели, пет сили, които се разгръщат и задвижват в това упражнение. Повторени 5 пъти, тези движения изграждат Човекът, който взема съзнателни и разумни решения градейки къщата на своя живот. Паневритмията свършва, участниците се поздравяват и си благодарят. Малко след това се чуват няколко песни отново наситени с онзи дълбок смисъл и съдържание. Споделят се мнения, разменят се свежи идеи и мисли. Утринните ни упражнения завършиха, но онова красиво чувство и усещане остава. Една вътрешна трансформация е настъпила в участниците. Същите хора ли са това с делничните грижи и проблеми? Същите ли, които до скоро не намираха смисъл в живота и търсеха своя път, и своят смисъл? Не. Нова светлина се е вляла в умовете на участниците, ново топлина в сърцата и нов импулс за живот. Така подготвени за живота, въоръжени с любовта като принцип и доброто като метод, те започват своите всекидневни задачи.
*есето е написано веднага след като неговият автор се върна от Паневритмични упражнения и е пример за импулса и вдъхновението, които идват по време на играта.
10.04.2003
Варна, България

Един древен владетел често размишлявал за смисъла на живота. Той дълго се занимавал със същността на доброто и злото. Един ден му хрумнало следното: Поръчал на своя слуга да донесе най-добрите и най-ценните органи на тялото.
Слугата са върнал със сърцето и езика на едно животно. Господарят погледнал органите, замислил се какво представляват и решил да изпита слугата си, като го накара да донесе, този път, на -лошите и неприятни органи. Слугата отново донесъл сърце и език.
Учуден господарят го запитал:
- Ти смяташ, че сърцето и езикът са най - важните и в същото време най - неприятните? Как е възможно това?
Слугата отвърнал:
- Ако мислите и чувствата са чисти и идват направо от сърцето, изразени чрез езика и истината се казва открито, то те са най-ценните органи. Човекът, който ги притежава, е здрав и щастлив. Ако сърцето се е превърнало в убийствен гроб, където се погребват желания, а езикът говори измамни и неверни неща, то тези органи са най-голямото наказание за човека, на когото принадлежат. Двуличието изпълва душата му и щастието бяга от него.

Какъв е езотеричният смисъл на парите?

Вие със сигурност знаете какво представляват парите. В края на краищата, те ви придружават през целия ви живот и ги използвате почти ежедневно. Или им позволявате те да ви използват? Каквато и да е ситуацията, как мога да ви кажа нещо ново за парите! Вярно, през краткия си живот съм спечелил малко от тях и по един или друг начин съм похарчил много. Ако очаквате да споделя с вас няколко полезни съвети от личния ми "опит на милионер" и да ви науча как да забогатеете по-бързо, за съжаление ще трябва да ви разочаровам. Не искам да ви направя нещастни като ви лъжа, че колкото повече пари имате, толкова по-щастливи ще бъдете. Лично аз постигнах щастие едва когато осъзнах, че за мен е по—важно да боравя с парите разумно, отколкото да имам много или малко от тях.

Бих искал да ви покажа как може да се отнасяте към парите така, че да се чувствате щастливи и да разпръсквате щастие около себе си. За да успеете да го направите, първо трябва да се научите да виждате в нова светлина това чудесно средство за лекуване на хората и обществото. Само когато разберем духовното измерение на парите, те могат да станат за нас талисман, който да ни носи късмет в истинския смисъл на думата. И така, какъв е езотеричният смисъл на долара? Езотеричен означава "скрит". Под повърхността на това, което на пръв поглед изглежда очевидно, са скрити съществени неща. Езотеричният смисъл на парите се крие в способността им да служат като средство за пренасяне на енергия. Това е очевидно за всеки човек. Точно както кръвта в тялото пренася хранителните вещества до всяка отделна клетка, така и парите пренасят ефикасно енергията до всяка "клетка" на обществото. Чрез тях енергията достига до вас и до мен. Когато работите и ви плащат за това, получавате кондензирана работна енергия (нарасналата стойност, която сте създали). След това вие давате пари на други хора, в замяна на различни услуги, които са ви предложили. Никак не е лесно да сложиш енергията направо в джоба си, и точно по тази причина е възприет общопризнат символ с пазарна стойност, който отговаря на определена сума. Кое е езотеричното във всичко това? Когато парите са символ на съхраняването и пренасянето на енергия и когато са заредени с личното излъчване на човека, който ги харчи, те носят със себе си и други енергийни качества, които допълват стойността на тяхната вибрация. Тези качества зависят от индивидуалния подход към работата и материалните неща на всеки отделен човек.*

Ако харчим пари за неща, които не са ни нужни в настоящия момент, с които дори може да навредим на себе си и на другите или не сме наясно какъв може да бъде резултатът от действията ни, парите също ще бъдат заредени с тази вибрация и ще повлияят на хората, които влизат в досег с тях. Степента на въздействието им ще бъде по-силна или по-слаба, в зависимост от силата на характера на човека, от състоянието на ума му в момента и от размерът на сумата, за която става дума. От друга страна, съзнателното и честно харчене на пари, когато с радост и уважение ги даваме в замяна на някаква услуга или когато задоволяваме истински човешки нужди, ще разпространява вибрацията на осъзнаване, любов и хармония сред обществото. Така всеки път, когато харчим пари, ни се предоставя благоприятната възможност да помогнем за придвижването на цялото общество към малко повече съзнание, радост и любов. Звучи страхотно, нали? Точно за това съществуват парите - една от многото прекрасни възможности за развитие, които Творецът е дал в ръцете ни. Единственото, което трябва да направим, е просто да се освободим от предразсъдъците, които сме натрупали, да осъзнаем как действа хармоничният и духовен подход към парите и да започнем да живеем в съзвучие с него. От духовна гледна точка съществуват много размишления за парите и за това как да използваме всички благоприятни възможности, които това чудесно средство за трансформация на личността и обществото ни предлага.


Защо хората използват пари

В така наречените примитивни общества не съществуват пари. Обменът се извършва преди всичко с природни продукти. Сравнително малък брой хора са включени в процесите на обмен. Преработката на продуктите не преминава през много етапи и количеството на стоките е относително ограничено. Хората, включени в процеса на обмен, обикновено се познават помежду си и са информирани примерно за "курса на пилетата или зелето". В този контекст директната размяна на едно нещо с друго работи безотказно. Колкото повече хора се включват в икономическия процес на обмен, толкова повече купувачът се отдалечава от продавача, а колкото е по-голямо разнообразието на стоките и услугите, толкова по-труден става обменът на природни продукти. Какво бихте си помислили, например, ако получите една коза, двадесет яйца, две зелки и петнадесет паунда картофи от работодателя си за работата, която сте свършили? Къде ще държите всичко това, докато настъпи моментът, в който имате нужда от него? Как бихте го използвали така, че да направите спестявания за къща или за ваканция? Какво бихте направили, ако имате нужда от нещо със съвсем малка стойност - например свещ - а ви е останала за размяна единствено козата, която продавачът на свещи няма да иска да вземе, тъй като навесът му е препълнен с кози.

Както виждате, в едно толкова сложно общество като нашето не е възможно да се избавим от парите. Никой от обществените механизми не може да действа без тях! Ето защо, за да направят живота на всички ни по-лек, умни хора са изобретили парите. По своята същност парите са форма на енергия. Там, където енергията тече безпрепятствено и свободно, трудно ще се получи някакво натрупване, което да доведе до нарушаване на равновесието. Течащата вода се пречиства сама. Само в един басейн, който не е снабден с входяща и изходяща тръба, може да има застояла и мръсна вода, от която можем да се разболеем, ако пием. Откриването на парите е направило възможни много неща - как бихме могли в Америка да съберем дарения, за да се построят домове в Индия, ако не съществуваха парите? Ако за тази цел събирахме "природни продукти", само цената, която ще трябва да заплатим за транспортирането им, ще е астрономическа и ще постави под въпрос смисъла на цялата акция. Наистина, за момента не съществува алтернатива за премахването на парите.

Ето едни кратък преглед на предимствата, които ни предлагат парите:
• Лесен обмен на стоки и услуги.
• Средство за натрупване и спестяване на ценности за по-мащабни планове, което не създава усложнения.
• Безпроблемно предаване на средства на големи разстояния и за големи периоди от време. Обменна стойност, която е лесно установима, разбираема и относително стабилна за всеки (разменената коза може да се разболее и да умре на следващия ден и това да стане причина стойността й да е почти равна на "О". Стойността на парите обикновено е много по-стабилна). Необходимо е минимално пространство за съхранение.


*В езотериката отдавна е прието, че предметите носят отпечатък от личностните енергийни модели на хората, които ги докосват. Например, когато вземем дреха, която е била носена от друг, махалото може да направи уместни твърдения за човека, който я е носил. Ето и друг пример - някои хора завиват тестетата си с карти Таро в копринен плат, като по този начин ги изолират и защищават от енергийните влияния на другите и не ги дават на никого без тази защита. Когато се използват за лечебната работа, скъпоценните камъни обикновено се почистват енергийно преди употреба, като чрез това се цели да предават само желаните вибрации. Ако имат възможност, някои хора предпочитат да правят духовни упражнения в стая, в която преди това е било установено енергийно равновесие. За целта се прави енергийното пречистване с треви (градински чай) или се използват методите от втора степен Рейки. Това важно познание може да бъде приложено и към парите, които минават през безброй хора и на практика се насищат с много различни енергии.

История на житното зърно

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. (НБ, Житното зърно, 23.03.1914г)

Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.. преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. (НБ, Бог е говорил, 09.11.1919г)

Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (МОК, Окултната страна на живота, 10.01.1923г)

Още в предиисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. (НБ, Що казва Духът, 29.02.1920г)

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си. (НБ, Възкресение на Любовта, 01.05.1921г)


Житното зърно ражда великите неща в света

От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора... Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. (ООК , Личност и душа, 01.011930г)

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (МОК, Превръщане и съпоставяне, 27.06.1930г)

Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? - По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. (НБ, Разумният домостроител, 03.02.1935г)

Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. (НБ, Като себе си, 02.1919г)

Едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. (НБ, Призоваха Исуса, 23.09.1934г)

Вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена... Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. (ИБ, Когато посрещате, 10.10.1920г)

Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие... Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? – Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две -три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. – Не само от земята, но и от слънцето. Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. (МОК, Радвайте се, 15.04.1917г)

Ако имате вяра и знаете как да извадите енергията от житното зърно, в един самун хляб ще има толкова сила, която ако можете да извадите, ще се нахраните най-малко 6 месеца. (НБ, Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21.07.1935г)


Жертвата на житното зърно

Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изразява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертва, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. (НБ, Чистосърдечните, 29.04.1927г)

Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. (НБ, Ще дойдем при Него, 01.07.1923г)

Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот. (* СБ, Вечното благо, 15.08.1943г)

Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод. (НБ, Добро и човещина, 26.02.1933г)

Житното зърно е емблема на Христос. Житните зърна са Неговото Тяло. Целият свят се храни от Христос. Със соковете на житото са се хранили ангелите. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползва от този живот, който му отговаря, т. е. който го привлича.... Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. (НБ, Вземане и даване, 06.05.1917г)

Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. (НБ, Бог е Дух, 03.06.1917г)

Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви... Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата, или бедна. Опитът показва качествата на нещата... Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. (НБ, Петимата Братя, 22.04.1923г)

Животът на Житното зърно е свещен като нашия. (* Дойнов, Н., “И очите ми видяха изгрева”, Сф., 1999г)

Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва “Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът”, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Първо ще се намерите в положението на житното зърно като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си “Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст”, та смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като се посади в земята, житното зърно идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, тя е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула. Той не се обезсърчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте. (МОК, Седмият кръг на живота, 22.05.1927г)

Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. (Ново небе и нова земя, из Разговори при седемте рилски езера)

И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си. - Как може човек да помага на себе си? - Много начини има, чрез които човек може да си помага. Като работи, като учи, като се моли, човек си помага. Обаче, едно нещо трябва да имате предвид; избягвайте еднообразието. (ООК, Много знания, 12.09.1928г)

Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: Господ да ти е на помощ! Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. (НБ, Първичната връзка, 22.06.1923г)

Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се, що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. (ООК, Планински върхове, 05.09.1928г)


Връзка с житното зърно

Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? — Теоритически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да се разговарят с житното зърно? (МОК, Упътвания и образи, 23.12.1923г)

Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте?.. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как." – Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към Слънцето – Изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога." – Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – ние трябва да произведем същия резултат. (НБ, Ето Човекът, 16.03.1914г)

Казвам, че във всяко житно зърно има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи. Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате как да любите. Всичко е у вас в душата ви вложено, то си е. Божествено, затова няма нужда никой да ви учи. Пръстта, която ви турят отгоре, е. Божествено нещо и ако вие разбирате какво ви се казва с това, разбрали сте и смисъла й. Не трябва да ви се шепне отвънка, това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава когато вие възприемете всичко, с всяка клетка на вашата душа, ум, сърце и дух. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно зърно и ще му кажа:. Иди и посей това зърно. (ИБ, Точка, линия, плоскост, куб, 07.11.1920г)

Посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. (НБ, Ако не бях дошъл, 02.03.1919г)

Започнете преди всичко с морала на житото. Трябва да си съставите ясна представа за него. Който не почита житното зърно, не почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти. Като минеш край житна нива, спри се и благодари!.. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв ще бъде новият морал. (* МОК, Чудните предположения, 01.02.1925г)

Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. (НБ, Бог е говорил, 09.10.1919г)

Питам: има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. (МОК, Деятелност на сърцето, 02.08.1922г)

Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате. (* МОК, Божествените условия, 09.10.1927г)

Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си...Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. (МОК, Трите зрънца, 20.02.1927г)

Житното зърно не трябва да пита: "Слънцето нали ме грее?" То трябва да пита така: "Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?" А туй колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (ООК, Тъмното петно в съзнанието, 21.I.1923г)

Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот. (* НБ, Посред тях, 30.10.1927г)


Засяване на житното зърно

Ако земеделецът знаеше в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г)

А ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, от това жито болният ще оздравее, а здравият ще се подмлади. Във всяка работа трябва да се благодари. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Житото не може много да ползва човека, ако не знае как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае как да посади, ожъне и запази житото, ще използва най-рационално всички негови елементи. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Всяко растение съдържа в себе си елементи на безсмъртие и разрушителни елементи - на смъртта. Един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наедрее и ще се подобри по качество: първо ще стане голямо като боб, после – като орех, а най-после – като кокоше яйце. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Посяването на житното зърно в земята - това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод - това е възлизане, еволюция. (Шестте гимнастически упражнения, из Разговори при седемте рилски езера)

Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. (МОК, Живите числа, 15.04.1932г)

Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг - две житни зрънца, на трети - три, на четвърти - четири и т. н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: Посяхте ли житото? И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Малко е житното зърно, но милиони работници работят в неговата лаборатория, докато го извадят на бял свят. Малки, светли точки са Божествените мисли, но за реализирането на една такава мисъл са нужни милиарди работници. Човек се е родил на земята, но колко работници са чукали върху него, за да се яви днес в човешка форма! Първоначално човек е съществувал като идея в ума на Бога, докато е дошъл денят на неговото проявление. (МОК, Светлият кръг, 15.05.1927г)

Ще дадем едно мощно движение напред, тъй както житното зърно израства от долу на горе. Ще кажем тъй: "Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)

Тъй като ученици това ще знаете. Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)


Житото е най-чистата храна

Житото е най-чистата храна. (* УС, Той създава, 27.09.1936г)

За да бъдеш здрав, да придобиеш сила, яж жито! (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г.)

След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото – днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа. (* Нанков, Н., съставител, “Нова книга за здравето”, изд. “Астрала”, Сф. 1993г)

Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. (* НБ, Да се не смущава сърцето ви, 22.03. 1925г)

Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията на живот определят основното дело. За да се изяви съзнанието, са нужни мисъл, чувство и дело. (МОК, Погледът на Бога, 17.06.1932г)

Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача”. (* ООК, Новата мисъл, 21.09.1932г)

Преди десетина години във фокуса на вниманието беше упражнението „Изгрява Слънцето. След време, особено след публикуване на архивните снимки, на които се вижда, че Ярмила Менцлова „отваря ръцете си напред на ляв крак, спорът позаглъхна. Явно си казаха думата и здравият разум, както и запазената все пак традиция в Братството. Сега обаче „правилото за десния крак" се пренася върху първите десет упражнения, с тенденция те да бъдат нагласени така, че всяко да започва с десния крак. Това обаче се оказва невъзможно поради нечетния брой на тактовете на упражнения 6, 7, 8 - 41 такта. При това положение упражненията „Освобождаване" и „Чистене" няма как да започнат с десен крак. Привържениците на правилото „всичко на десн крак" имат само един изход: да се смени музиката, т.е. броят на тактовете да стане четен - 40 или 42; има предложение и за 38. Всъщност и тези предложения не са нови, по-скоро биват възобновявани. Точно музиката на Паневритмията обаче е най- фиксираната част от нея. От трите компонента тя единствено е дадена със сигурност изцяло от Учителя. Той е „свалил" първо музиката, след което са дошли другите две съставки: движения и текст.
Странно е, че някой може да поставя изобщо въпроса за „корекция" в броя на тактовете при наличие на два записа на нотния текст на Паневритмията: от 1938 г. и от 1941 г., издадени по времето на Учителя. Освен това няма сведения някой от музикантите, свирили в продължение на десетилетия в кръга на Паневритмията, да е свирил по друг начин. Тук понякога се цитира аранжиментът на Димитър Грива, който е правил концертен запис на Паневритмията с радиооркестъра на Монте Карло. Не е ли лесно да се сетим, че при един концертен запис музикантът има свобода на действие, защото тук темпата и тактовете не определят стъпките на танцуващи хора?  
Скоро една по-възрастна жена ми каза загрижено: „Знаеш ли, за първи път се посяга на музиката, а тя е дадена лично от Учителя". Всъщност въпросът за тактовете не би бил изобщо обсъждан, ако с него не беше свързано онова, което за себе си нарекох „синдромът на десния крак". Замислих се какво всъщност стои зад него? От беседите знаем, че дясната страна на тялото представя мъжкия, активния, електричен принцип, свързан с ума; докато лявата страна представя мекия, женския, магнетичен принцип, свързан със сърцето. В сегашното общество умът има надмощие - в споровете всеки иска да блесне с активния си ум, знаене, начетеност, съобразителност. Наистина живеем във времето на обективния ум - този, който прави анализ и синтез, разделя, за да подреди околната действителност в една спретната картина. От беседите обаче знаем, че Разумността е друго нещо. Учителя въвежда термина „разумното сърце". Сърцето изразява принципа на Любовта и оттам - на саможертвата. Сърцето е губещият, защото е готово да се жертва. В съвременното общество никой не иска да губи и малцина биха се пожертвали, оставяйки победата на другите. За отбелязване е, че повечето от хората, активно пропагандиращи „всичко на десен крак", са доста амбициозни, начетени, интелигентни и умеят да боравят добре с цитати и логическа аргументация, готови са докрай да защитават тезата си. Да, принципът на обективния ум, победа на всяка цена - „синдромът на десния крак".  
В томчето „Езикът на Любовта", което ще се чете тази година на Рила, Учителя прави интригуващо изказване. Той говори, че евангелският израз „Сине Мой, дай Ми сърцето си", се отнася за жената, че хилядолетия наред Господ е работил върху нейното сърце и сега едва започва да обработва сърцето на мъжа. Жената ще му помага в тази дейност. Е, значи лявата страна на тялото не е за изхвърляне и може би все пак левият крак ни е необходим. Да напомним ли, че той е свързан с принципа на Доброто? Дали няма да се окаже, че двата ни крака са еднакво необходими?  
Биха ми отговорили, че все пак е казано да се започват упражненията с десния крак. Да, в началото, когато първите 10 упражнения са се играли с прекъсване. В един момент Учителя ги е слял в едно - при „Първия ден на пролетта" музиката тече непрекъснато; на фона на спокойните ритмични стъпки само движенията на ръцете се променят. Защо и кога Учителя е слял първите десет упражнения в един цикъл? Дали с идването на текста? Това са интересни въпроси, обсъждани са в комисията по Паневритмия, обект са на духовни изследвания и ако искате да ги обсъдите, поговорете например с Николай Конакчиев, който има интересни разработки върху първите 10 упражнения. Те заслужават да са тема на отделна статия.  
Връщам се обаче към „десния крак". В томчето „Служене, почит и обич" Учителя говори за науката за правилните движения, която хората ще изучават в бъдеще и ще знаят кога с кой крак да тръгват: когато искат да извършат нещо с любов и саможертва, те трябва да тръгнат с левия крак. Не цитирам дословно - и нека да кажа ясно, че не пледирам да започваме паневритмичните упражнения на ляв крак. Просто нека да се стремим да запазваме естественото равновесие, съществуващо в Природата и отразено в Паневритмията. Да не го заменяме с изкуствено създадени спорове. В споровете ни въвлича обективният ум. Той рови, оглежда, подрежда, анализира. Това, разбира се, е необходимо за проявената действителност. Сърцето обаче ни отваря към истинската реалност - тази на вътрешните измерения. Учителя е дал едно духовно музикално упражнение, което обединява ума и сърцето и което впоследствие е включил в Паневритмията. Това е „Мисли". Как са съчетани умът и сърцето в него?  
Неотдавна в популярните статии, свеждащи знания от предните фронтове на науката, се заговори за фигурата торус. В сп. „Житно зърно", бр. 24/2011 г., е публикувана статия, в която са приведени научни изследвания, доказващи, че човешкото сърце образува електромагнитно поле под формата на торус. В последните месеци много нашумя филмът „Тhrive" (вече и с български субтитри). В него се споделя тезата на водещи физици, които разглеждат торуса като „матрицата на живота". А какво представлява торусът? Точно движенията, които правим с ръце пред гърдите си, пеейки: „Свещени мисли за живота ти крепи". Да, отново Учителя със своята висша сетивност върви крачка пред науката, която вече догонва духовността. И така - навсякъде единство и хармония. Ум и сърце са създадени да работят в пълна кохерентност и хармония. Това е и повелята на времето. Това е задачата на всички нас, живеещи в тези интересни години. А останалото са просто игрите на активния човешки ум, който не може да остане спокоен, освен ако не е школуван.  
Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал. Тогава „синдромът на десния крак" се вихреше около „отварянето" в „Изгрява Слънцето". Кипяха аргументите. Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: „Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?". Той махна с ръка: „Остави, не се въвличай в спорове". После постоя малко замислен и добави: „Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота". Какво значи „да играем наистина"? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха.

Сладките черешки
С тез червени дрешки,
Пак сте вий при мене –
О, щастливо време!
Бодрост, здраве, сила,
Слънчева закрила –
Туй сте вий, черешки
С алените дрешки!
Румени странички,
Що желайте всички,
Яжте тез черешки
С алените дрешки!
 
Чесънчето мило
Чудна сила скрило.
Пази то човека,
Знае се от века
Знаели знахари-
Мъдреците стари –
В него те открили
Тез защитни сили!
 
Копнежи
Да бих могла на слънчев лъч да стана,
в душата Ти да грея и блестя.
Да бих могла в свещенното “Осанна”
на твойта мисъл да трептя.
Да бих могла кат капчицата росна,
отронена на пролетния цвят,
в сълза свещенна да докосна
ланитите на Образа Ти свят.
Да бих могла кат ручея планински да излея
душата си в струи бистри, свежи
и химната Ти светла да запея
за чистите,красивите копнежи.
Да бих могла кат птиченце на клона,
затрепкало в пролетни зари,
да чакам Слънцето, да видя трона,
на който Любовта цари.

Може би сте чували за княз Святослав – палил, клал и грабил в България, добре мотивиран с византийско злато? Може би пък не сте, но по-интересното е, че няколко сериозни исторически версии приписват на киевския владетел български корени. Майка му – княгиня Олга Киевска – канонизирана от руската църквата за светица, е – според мнозина изследователи и историци, Садоке – Елена, дъщеря на Владимир Расате и чиста българка. Според други е от българите, живеещи в Азия.

В някои исторически документи намираме следните пасажи:

- В “Летописец руских царей”:

“Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.”

- В “Родословец на руските князе” :

“Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми.”

Няма да ги превеждам, продължаваме нататък.

След като Святослав е принуден от печенегите (които нападат Киев) да напусне родината ни и да спасява столицата си, Олга горещо моли сина си да отложи втория си поход и да не напада България. Поне докато е жива. Скоро след това, точно след смъртта й, славянският княз отново повежда войските си към Дунава. Няма кой да спре повторното му нахлуване в българските земи, но аз спирам с бойните му подвизи дотук, за да се върна там, където Олга Киевска е още жива.

Една интересна подробност от живота й е, че бъдещата княгиня е свързана с братовчед си княз Бенеамин (известен и като Боян Мага) не само по кръв, но и по дух – тя е ревностен последовател на богомилството. Не само това, но на Олга е възложена и изключително важна мисия във връзка с разпространението на богомилското учение в Русия.

По инициатива на Симеон Антипа и Петър Осоговец, през 956 г. Олга е покръстена във Византия лично от императорът – богомил Константин VІІ Порфирогенет. Този ход не е бил случаен, а целта е била една – да могат богомилите да работят в Русия, преди официалната църква да я стисне в костеливата си длан и да скове духовния живот в сухите си форми.

След завръщането си в Киев, тя изцяло се посвещава на тази задача, но въпреки усилията на новопокръстената Олга – Елена, християнството е прието официално чак при внука й – Владимир I Велики, а синът й, княз Святослав остава езичник.

Радислав Кондаков

Изображение: Св. Олга Киевска, ескиз за мозайка, Николай Рьорих

Използвана литература

1.Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева

2.Български хроники, том 1, Стефан Цанев

3.Богомилство и богомили, Николай Райнов

4.Уикипедия

Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм.

Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях.

Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята.


Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти!
Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. 
 

В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане.Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес.


Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото.

В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“

В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета...


Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания.