Креми (късметче)

Благодаря и аз на всички за неповторимата атмосфера, за приятелското и братско отношение.  Бяхме заедно с Учителя на едно чисти у красиво, много българско място! Чувствам ви като мое семейство. Прегръщам всички и - до следващата среща, която ще е пак така красива!
На мен тази ми даде много в личен план - направих някои преценки и от това ще произтекат добри промени.

Благодаря и аз на всички за неповторимата атмосфера, за приятелското и братско отношение.  Бяхме заедно с Учителя на едно чисти у красиво, много българско място! Чувствам ви като мое семейство. Прегръщам всички и - до следващата среща, която ще е пак така красива!
На мен тази ми даде много в личен план - направих някои преценки и от това ще произтекат добри промени.

Благодаря и аз на всички за неповторимата атмосфера, за приятелското и братско отношение.  Бяхме заедно с Учителя на едно чисти у красиво, много българско място! Чувствам ви като мое семейство. Прегръщам всички и - до следващата среща, която ще е пак така красива!
На мен тази ми даде много в личен план - направих някои преценки и от това ще произтекат добри промени.

Беше силно, наситено и чудесно, благодаря ви, приятели! Почувствах ви много близки. С братска обич, Орлин

Благодаря ви,знам че ви има,прегръщам ви.

Благодаря на всички форумци, които мога да нарека още и приятели, с които се срещнах и споделихме няколко прекрасни дни. Специално благодаря на Донка за превоза и приятната компания през днешния прекрасен ден, изпълнен с много приключения и весели разговори.

Приятели, качвайте снимките тук!

 

Още една изключителна среща, на която научих много и благодаря за възможността да съм с вас приятели! 
Имахме  много силни моменти, в чудесни места сред българската природа.
До нови срещи, винаги имаме, какво да си кажем и да обменим опит...

Случва се.
Когато вече ти се е насъбрало много, някой над теб ти пуска глътка райски газ, за да продължиш.

Предни години сме си правили обща трапеза. Предполагам, че и сега ще е така. Ние сме основно на салати и някое парче сиренце / кашкавал през лятото. И плодове. Предполагам, че ще можем да си пазаруваме.

Предни години сме си правили обща трапеза. Предполагам, че и сега ще е така. Ние сме основно на салати и някое парче сиренце / кашкавал през лятото. И плодове. Предполагам, че ще можем да си пазаруваме.

Предни години сме си правили обща трапеза. Предполагам, че и сега ще е така. Ние сме основно на салати и някое парче сиренце / кашкавал през лятото. И плодове. Предполагам, че ще можем да си пазаруваме.

Вземете имот под наем на село. Със сигурност ще намерите много и  евтини предложения, има много пустеещи къщи. Даже може да се споразумеете, част от заплащането да е от реколтата. И ако потръгнат нещата - дайте градския апартамент под наем, ще сте по-добре финансово.

Вземете имот под наем на село. Със сигурност ще намерите много и  евтини предложения, има много пустеещи къщи. Даже може да се споразумеете, част от заплащането да е от реколтата. И ако потръгнат нещата - дайте градския апартамент под наем, ще сте по-добре финансово.

Определено си заслужава четенето. 

Юбилеен концерт 150 години от рождението на Учителя Петър Дънов    
С участието на:
Гиргина Гиргинова – сопран,
Пламена Гиргинова – сопран,
Пламен Бейков – бас
 
Вокален квартет:
Галина Великова – сопран,
Елеонора Христова – мецосопран,
Владислав Владимиров – тенор,
Людмил Петров – бас,
Жанета Бенун – пиано;
 
Иоана Стратева – цигулка,
Магдалена Далчева – виолончело,
Стефан Далчев – пиано;
Иво Бонев – пиано
 
Музика от Учителя Петър Дънов
5 юли, 11 часа, Варненска опера   

https://www.facebook.com/events/256652611187046/

Жаждата може да доведе до необичайно състояние на съзнанието, (въпреки че е по вероятно да доведе до припадък и загуба на съзнание). Доколко то ще се изрази във видения, опитност извън тялото или нещо друго, трудно може да се каже. При всички случаи подобно изживяване не може да се нарече духовно.

Оу, и аз съм се опитвал... преди години, до преди не много време, но осъзнах, че всичко това е просто поредния продукт на собствената ми комплексираност и на това, че не се приемам/харесвам/обичам, такъв какъвто съм - несъвършен.
Човек е взискателен към себе си, защото е комплексиран.
Когато човек поправи втория си център, тогава не изпитва никакви потребности да бъде харесван от другите, уважаван, да са респектирани от него.
Защо му е всичко това на човека? Защо му е необходимо да се открои, да бъде специален? Това не става по поръчка. Възможно е, но е трудно, а и си има цена. Най-вече е глупаво и наивно.

Специалността на човек се намира във възможността му да обича, да изпитва (да дава/приема) любов.
Именно поради недостиг на любов човек търси начини да изпъкне, та да бъде забелязан, харесан, уважават, но в корена на това се крие простото желание, дълбоката необходимост да бъде обичан, възлюбен, от "другите".
Защо му е на човек да бъде обичан от другите?
Зарад раната/неизправността във втория му център - комплекс за малоценност и пр. комплекси. Зарад раната в първия му център, носеща името "страх".
Комплексираността и страха пречат на човека сам той да хареса себе си, да възлюби себе си, да уважава себе си, защото още от дете са му посочвали несъвършенството, което бива да изправи, с което бива да се справи, да се бори, за да... оцелее.
Коренът на проблема идва от неведението на тези които възпитават, на привичките, на вижданията в света, на нормите... и тъй се градят в младия човек кривите модели, кривите възприятия.


Как би се чувствал човек който просто отпусне сърцето си и си даде възможност да обича?
Какво друго му е необходимо?

Способностите, дарбите, и пр., са просто опит на човека, вик, копнеж за щастие. А щастието е? Къде?
Кога си щастлив, човече?

И Супермен да стане някой, това не гарантира щастието, неговото. Да правиш добрини, защото по този начин се чувстваш пълноценен, щастлив - това също е поради комплексираност. Добрини бива да се правят по естество, а не продиктувани от това, че не се имаш за значим и не от това, че само тогава се чувстваш удовлетворен, полезен, пълноценен, но все пак - това е път и то добър път, дори ако човек го прави поради комплексираността. То явно, поне в началото, няма поради що друго да го прави.
Ако човек е щастлив, ако огънят гори в сърцето му, той прави каквото прави не от комплекс, а за да сподели, за да даде от щастието. Такъв човек вече е щастлив и за него не е важно да прави нещо за да стане щастлив. Той вече Е такъв. Когато Любовта гори в сърцето, не е нужно даже да правиш каквото и да е. Тя просто се излива в някаква посока, или навред и това е всичко. Твоята любов е достатъчна. Не са необходими дела.
Това е описано и от апостол Яков и от апостол Павел.


Щастието... щастлив си само когато си влюбен, когато изпитваш любов?

Към кой?
Ако 10 човек те обичат, но ти към тях си безразлична, щастлива ли ще си? Едно голямо "Не!"
Тогава?
Следователно щастието е в това ти самата да изпитваш любовта, да я изживяваш?

Казват, че когато любовта е споделена, тогава щастието е тотално, но повечето хора, когато обичат, очакват да им бъде отговорено със същото, и ако това не стане, те изживяват мъка, разочарование, кастрират собствената си любов по този начин, възпират я, скопяват се.
Защо? Какво ти пречи? Какво изискаш от другите? Защо ти трябва?
Не се ли сещаш, че ако ти любиш, безкористно, то няма как да не те харесат, да не ти отговорят със същото? Да, понякога отсрещния не е способен да отговори, скован е, има лоши навици, привички, има наранено виждане, голяма заблуда, комплексираност. Какво следва от това? Ами че нали и ти така? Следователно любовта към този човек не бива да секва, не бива да имаш очаквания той да ти отговори, или който и да е друг да го прави, защото същия може просто да не знае, както не си знаела ти. Същия може просто да е неспособен, зарад бариерите, които сам е поставил в ума си. Следователно твоята любов, по естеството си, в този момент е състрадателна. Състрадаваш и любиш, без да изискваш, без да търсиш в отговор същото.
За да не си празна/нещтастна от това, че не получаваш любов, просто се научи ти да се обичаш.
По този начин ти самата ще се превърнеш в генератор на любов, в перпетомобиле, а и ще си свободна, а не зависима от това дали ще получиш доза любов от някой, или няма да получиш.
Зависимостта е робство. Бъди свободна! Перпетомобиле, Звезда, Слънце.

Дали Слънцето е нещастно зарад туй, че няма кой да го огрява?
Там тъмно ли е?
Не Слънцето само себе си осветява и топли. То няма нужда от слънце, което да го грее. То е свободно, а следователно е щастливо. Независимо!

По-добре питай как (?) да се обикнеш, за да завъртиш безкрайността на любовта.

Дори да преместиш планина, ако си неспособна на любов никой не ще те харесва. Ще те уважават, ще имат респект към теб, но няма да те харесват истински. Ще се страхуват.
Че защо ти е да местиш планини?
Викаш. Крещиш. Чуй се сама.
Аз казвам: Просто си зажадняла за любов, а тя е в твоите собствени ръце. На две педи под нослето.
Нищо повече и нищо друго.

Когато човек достигне определено ниво на развитие ще се сдобие с такива способности. Не мисля, че това трябва да се поставя като цел без да си хармонизирал достатъчно организма и характера си..., защото това крие доста опасности. (Може да прочетеш повече по темата в книгата "Занони" на Едуард Булвер Литон)
Аз лично съм имала известни опитности, които се получиха в резултат на пеене..

Благодаря, Мария!


Да, визуализацията е следната:
При издишване си представяме сив пушек, който излиза от всички пори на тялото. При задържане на дъха той се разсейва и неутрализира от светлината. Вдишваме през всички пори искрящобяла светлина. ( Може да има вариации в цвета на чистата енергия, но бялото е най-универсално и изключва грешки).


Отдавна се занимавам с Лечение с прана. Това е известно на четящите редовно съфорумци. Своя опит не съм споделяла досега по няколко причини от лично естество. Днес смятам да променя това.
Например - защо започнах тези занимания.
Усетих праната между дланите си в един момент на задълбочено размишление върху житейска ситуация, което беше обагрено с много любов и грижа към моите близки. В такива моменти често събирам дланите си с допрени върхове на пръстите и после пак ги разделям. И изведнъж - между тях имаше нещо по-плътно, като захарен памук. ( Усещанията са различни при различните хора.) Тогава бях втрещена и дотолкова не вярвах, че изнесох ръцете си през прозореца, за да ги духа вятърът и да видя дали топлото и гъсто усещане ще изчезне. Намаля малко, но си беше все там. И с типичния си практицизъм и материализъм реших, че всичко налично трябва да служи за нещо.
( Днес знам, че всеки може да усети и да види между дланите си своето биополе. И съм давала указания на много хора как да го направят.)
Няколко дни по-късно съпругът ми си удари нокътя така,че посиня. Насочвайки дланите си към мястото, успях да разсея една трета от кръвонасядането - с размер на царевично зърно. Същевременно обаче почувствах и известна умора. След няколко подобни случки реших да не "откривам топлата вода". Разходих се по книжния пазар на пл. "Славейков" и сред всичката езотерична литература намерих своята книга - стройно организирана, с достъпен и ясен изказ, практически ориентирана и - във връзка с духовния свят. Така започна моето обучение.

Мария! Наистина датата се избра някак сама. Сигурно има някакъв смисъл, който предстои да разберем. 
Нарядът ще е готов - нали ще трябва да оставя копие на нашите хора в Хасково така или иначе. 
 
Креми - ти тогава обясняваше най-началните неща - за енергизирането, за прости упражнения, с които можем да усетим праната и такива неща. Дори и да ги повториш, ще има много хора, които не са били, а и повторението е майка на запомнянето  
 
Предлагам  всеки от нас да приготви нещо интересно в своята област и ще се постараем да си даваме думата още от самото начало - обикновено това започва да се случва едва последния ден... след като разчупим леда и/или се наприказваме за дреболии  

Пропускате най-важното нещо.Срещата ще се случи на Рождения Ден  на  УЧИТЕЛЯ,дами и господа,и на Пълнолуние.
Моля Дончето да подготви наряда и да се подготвим с музика на Учителя.За Паневритмията е ясно.
Имам питане,някой платил ли е за мен капаро,че нещо се отнесох....?
 
 
НАРЯД ЗА 12 ЮЛИ 2014, ПЕТРОВДЕН
150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
НАЧАЛО 6 ЧАСА
Добрата молитва Песен „Бог е Любов“ Молитва на свещената чистота Песен "Духът Божи" Формула:  
Няма любов като Божията Любов,
само Божията Любов е Любов.
Няма мъдрост като Божията Мъдрост,
само Божията Мъдрост е Мъдрост.
Няма истина като Божията Истина,
само Божията Истина е Истина.
Няма правда като Божията Правда,
само Божията Правда е Правда.
Няма добродетел като Божията Добродетел,
само Божията Добродетел е Добродетел.
Няма слава като Христовата Слава,
само Христовата Слава е Слава Божия.
Няма сила като Силата на Духа,
само Силата на Духа е Сила Божия.
Песен „Фир фюр фен“ Молитва на избраните Прочит от Евангелията: Матей 23:8-12
Марк 4:14-20
Лука 4:18-22
Йоан 15:7-8
Беседа: „Ново раждане“ Молитва „Мисията на Учителя“ Песен „Поздрав на Учителя“ Молитва „Отче наш“  Песен „Химн на великата душа“  Формула на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се   прославят Белите Братя в Божията Любов“ /три пъти/

Две статии за вселенския закон за даването и получаването:
 
http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1444.0
 
Българинът много обича да прецака другарчето, да мине метър... Време е да научи закона.
 
Аз се отблагодарявам. Понякога даже с малко повече.
Дядо ми казваше : " Да имам да вземам, да нямам да давам! " Явно старата генерация е знаела закона.

Аз пък вече съм забравила, какво съм обяснявала в Априлци ( бях толкова начинаеща тогава, че чак ми става умилително към себе си). Моля те. Донче, припомни ми в 2 - 3 точки, за да не се повтарям.

Резервирах , идваме двама с кола, в която има още 2 места. За едното каня Криси. Ще пиша и на лични. Другото е свободно.
 
 
Ако искате програма от моя страна, дайте ход на фантазията си и питайте - всичко се разрешава чрез прана. Но за някои неща е добре да нося материали все пак. И да се подготвя предварително.