nina7705

Иска ми се да съм точно като нея
малка (като кукла )фея
с вълшебна пръчица в ръка.
Ще правя опити безспирни
да прераждам шеметно
в бляскави,ефирни експлозии света.
Иска ми се да съм точно като нея,
малка сбъднала се фея...

ДобЪр ви ден!


Темата е посветена на идеята за екоселище.

Едва ли има нужда да ви описвам положението до което сме стигнали в съвременната цивилизация и то не само в посткомунистическите страни. Икономика, екология, финансова система, идеология – нещата са в задънена улица. Старият свят повлече крак, нека се постараем да не ни затрие.

Нужен е нов подход, нова подредба на живота, ново общество. Да се изхвърлят боклуците на стария свят, като същевременно се вземе най-доброто от него. Рециклиране, преподредба, отделяне на зърното от плявата, наречето го както искате.

Учителя също казва, че новият свят ще произлезе от стария, а не както в миналото старият свят да бъде пометен и хората да започват отначало. Цялото това знание и натрупани ресурси, инструменти, стари и нови технологии, нека ги използваме за бъдещето.

Ккаво ще кажете в накое затънтено, но красиво кътче на България да направим едно екоселище (или няколко), което да въплъщава идеята за един различен живот, една алтернатива на съвременния напрегнат и подтискащ свят. Нещо като гръцки полис, т.е. град държава, община с местно самоуправление. Екологично земеделие, екокъщи, чиста природа и храна, съчетани с най-новите технологии и инструменти, но най-вече с нови взаимоотношения между хората, с ново съзнание.

Анастасиевците и висарионовците вече имат такива екоселища, но на мен лично не ми допадат техните учения. Едно селище стъпило на учението на Беинса Дуно в много по-голяма степен отговаря на моите представи. Но и да бъде преди всичко екоселище, а не духовна школа или догматична секта. Т.е. да бъде повече практика отколкото теория, повече дела отколкото вяра.

И така, Селото на Слънцето преди всичко трябва да отговаря на името си. Освен учението, това означава:


Слъчневи централи (термосоларните за момента са най-ефективни) за производство на електричество и отопление, къщи с най-модерните технологии от бранша. През зимата се допълва с когенерация на биомаса или друга подобна технология (предполага се, че в околността ще има много гора). Компостиране на всички органични отпадъци и на практика изключване на изкуствените такива. Всички неорганични отпадъци (пластмаси, метал и т.н.) се рециклират или изгарят. Пречиствателна станция за отпадните води. Къщи от екологични материали – камък, кирпич, дърво, натурални бои. След жизнения си цикъл те се връщат в природата и не замърсяват околната среда за хиляди години. Собствено производство на храна. Това е нещо много, много важно. При постоянно изострящите се опасности, които представляват ГМО, нитратните и други „боклуци“, които ни продават като храна, собственото локално производство на храна е от жизненоважно значение. Буквално. Излишъкът може да се продава, като екоселището може да пусне и собствена марка на пазара, което ще е източник на стабилни приходи, необходими за закупуването на други неща. Мед, мармалад, компоти, домати и краставици, замразени зеленчуци, овошни плодове,гъби, картофи, яйца, масло, кисело мляко – това са само част от нещата, които ми идват наум като произвеждани артикули. Относно вегетарианството, не мисля, че това трябва да бъде вегетарианска община. Всеки сам да прецени дали да яде или да не яде месо. Важното е, че отглежданите животни ще бъдат третирани по-възможно най-добрия начин, далеч от индустриалното производство на месо. Собствена манифактура. Дърводелски цех, мебелен цех, каменоделна, тъкачница, шивачница, цех за дребни детайли (гайки, винтове, панти и пр.) , а защо не и някои по-високотехнологични производства като печатница, производство на слънчеви панели, ел.двигатели и т.н. Важното е да има солиден контрол върху производството и отпадъците. Затворен цикъл на производство и симбиоза с природата. Например, кокошките пасат трева и ядат домашно произведен фураж -> снасят яйца, които хранят нас -> ние обработваме земята и се грижим за кокошките и т.н. Развита система на обучение и сигурно място за нашите деца. Улици без престъпност и дупки, красива заобикаляща среда (улици, къщи, градинки), възможности за развитие на таланти (пеене, свирене, рисуване, науки, спорт, занаятчийство и пр.). Защита и изолация от стария начин на живот. Пълноценен живот за всички в общината. Списъкът може да бъде продължен, това са най-основните неща.

Накрая ще завърша с една народна мъдрост: избирай си съседи, не си избирай къща.

Какво мислите?Очаквам вашите идеи, допълнения и коментари.

Понякога не ми се спира
иска ми се просто да съм вятър,
мислите си в шепи да събирам,
като снежинки в топлото да ги разтапям.
Понякога не ми се спира,
душата ми не ще покой...
Иска й се всичко да опита,
да открие поне галактики безброй.
Понякога не ми се спира,
ще ми се в лудешкия си бяг
да усетя всичко как пулсира,
да се разтворя,
да съм прашинка просто от Всемира.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Проблемът е оправен. Ставаше въпрос за хакерска намеса на ниво сървър / сайт. По този начин се крадеше от високата посещаемост на сайта, пренасочвайки я към други сайтове, най-често с реклами. Много е вероятно проблемът да е съществувал от около два месеца и малко.... По-добре късно отколкото никога.

Ако все пак ви се случи нещо подобно, пишете пак в тази тема.

Тихо утрото никне във мен,
всяка будност е първа и нова.
В живостта на деня посветен
се топя в изначалното Слово.

Всеки дъх е единствен по род,
няма следващи, нито предишни –
само “тук и сега” е живот,
с аромат на разцъфваща вишна.

Мен ме няма в покоя-поток,
сух и мокър, подвижно-статичен...
Този Ден няма нужда от Бог,
ако той не е просто “Обичам”.

източник

Понякога не ми се спира
иска ми се просто да съм вятър,
мислите си в шепи да събирам,
като снежинки в топлото да ги разтапям.
Понякога не ми се спира,
душата ми не ще покой...
Иска й се всичко да опита,
да открие поне галактики безброй.
Понякога не ми се спира,
ще ми се в лудешкия си бяг
да усетя всичко как пулсира,
да се разтворя,
да съм прашинка просто от Всемира.

Като този сън ,който споменаваш сънувах дежурно всяка нощ,като малка,някъде 4-5г.,може и по-отрано да е било.Имах два такива съня,заради които не исках да заспивам,защото знаех,че ще се случат,с времето си отидоха.
Според мен е много вероятно да са спомени(интерпретации) на някакви травми.
Моите усещания по време на сън не само се препокриват с будните,ами са и в пъти по-силни.Така ,че виж колко е индивидуално.

Определено сънищата са една необятна,интересна и не омръзваща ми през годините територия.
Като се замисля,минала съм през най-различни етапи и интереси досега,но като че ли сънуването е единственото,което все още държи по-един и същи начин вниманието ми.

А инъче по темата,нормално е да се срещаме и в други измерения с другите души.Има толкова други начини за общуване.

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Здравейте!
Аз никога не съм участвал в паневритмията.
Наистина тези въпроси са доста актуални, за което давам благодарско!
Често съм наблюдавал. Бил съм наблюдател.

Има много неща, които трябва всеки от участващите да отработи в сабе си. Това разбира се е мое мнение.
Най-вече визирам т.н. "зяпане" и "съдене".
Има много участващи, които не приемат хармонично новите желаещи да се включат, само защото според тях, те щяли да развалят хармонията на кръга с недодяланите си движения и с това, че не са навътре в учението (вътрешна чистота).
Усещал съм елементи на съдене, на мразене, на недопускане, та даже на отхвърляне. Усещал съм егоизъм.

Според мен, всеки който участва в кръга първо трябва да гледа навътре в себе си - потока от енергия и каквото там друго си чувтва. Второ - трябва да опитва да се "сработи" (слее) с партньора до себе си и чак трето - да опита сливане с всичко останало.

Ако човек не успее да навлезе в един вътрешен Мир и Любов, той не може да направи хармонично сливане с партньора, а от там и с всичко останало (хора, природа, космос).
Затова трябва да се почне от себе си. Да се играе и да се гледа навътре.
След паневритмията е дабре да се правят анализи, да се разумяват тези неща, да се разглеждат и да се преценяват трезво.
Какво се е събудило, какво си изпитал, какво ти е повлияло..., как си реагирал...

Ти си човек и като такъв бива първо да тръгнеш от сферата, която обхваща теб. След като тази сфера биде въведена в хармония, то можеш да я разшириш, като обхванеш с нея и партньора до теб.
Всъщност това си става естествено.
Когато се появи Мирът, радостното чуство, Любовта, Благодарността, то те сами по себе си се разширяват и обхащат все повече и повече "територия".

Докато Мирът не е дошъл и докато Любовта не присъства, всяко отклонение на вниманието на страни може само да те забави в пътя към тези.
Буда е казал, че вниманието не трябва да бъде на повече разтояние от три крачки пред човека.
Не трябва да се допуска разпилявне.
Да се работи над търпението, приемането и толерантността.
Радостно е, че има и хора, които много помагат с Любовта си и с това че много умело въвеждат хората в кръга. Придават на същите смелост и увереност. Радвам се, че познавам и такива.
Това са наблюденията ми и простете, ако са малко, или повече... глупави.
Лека и Светла работа!

Здравей, Мона,
Паневритмията не е била дадена едномоментно. Много красиво е да проследим как постепенно е добивала сегашната си форма. Учителя е дал най-напред в окултните класове музиката и текста на трите упражнения, които сега наричаме "централни": "Мисли," "Аум" и "Изгрява слънцето". След това е съставил първата част, състояща се от 28 упражнения. След нея са се появили "Пентаграм" и най-после - "Слънчеви лъчи" и накрая той ги е подредил така, както и сега ги играем: 28 упражнения, "Слънчеви лъчи и "Пентаграм". Той казва, че е "свалил" движенията на Паневритмията от Живата природа. Този процес на извличане е бил бавен, постепенен. Понякога се опитвам да си представя как Учителя е излизал рано сутрин с цигулката си на поляната на "Изгрева" и в тишината е изсвирвал мелодиите към които после е добавял движенията (това е описано в спомените на ученици в школата, а мисля че го има и в "Акордиране на човешката душа"). Било е красиво!.

Здравейте, приятели!
Спешно е нужна помощ за подготовката на новия братски дом! Откриването му е насрочено за празника - 22.9, но все оща има много, много работа за свършване!
За щастие, това е работа, в която може да се включи всеки от нас - а най-добре - всички заедно!

След разговор с хората, които ръководят строителството и подготовката, имаме следното предложение:

Да организираме тридневен трудов събор в помощ на Братския ни дом!

Поднасям ви личните си извинения, че едва сега обявяваме това, но организаторите са се надявали до миналия уикенд, че ще получат достатъчно помощ от братята и сестрите в София.

Сега вече бие последния звънец!



Братският съвет и екипът на Портала обявяваме

17 септември - Вяра Надежда и Любов!
18 септември - събота и
19 септември - неделя

Трудов събор на Братството и Портала

С Вяра, Надежда и Любов!



От писмото на Галя Герасимова:



Аз лично ще се включа в трудовия събор в събота - по "случайност" ще бъда в София. Нека обявим трите дни и като поредната


Среща на Портала!
Добре са дошли всички наши потребители и читатели, в който и от трите дни да успеят да се включат!

https://sites.google.com/site/miraclesthroughpranichealingbg/content

Kнигата за начинаещи може да се чете онлайн. Още е в процес на качване, ще бъде дадена цялата.
Страниците се обработват от Слънчице с цел да не се копират пиратски. Да уважаваме авторските права.

Приятно и ползотворно четене!

Това, което можем да осъществим е контрол над себе си – мисли, действия, желания, отношение към и разбиране за света, стремежи и цели. Това ще ни даде възможност за правилно взаимодействие и с външното обкръжение. Върху събитията няма как да имаме пълен контрол, тъй като те се формират от множество (да не кажа всички) хора, а не само от нас. Можем да имаме относително добър контрол, но по-важното всъщност е не самия контрол върху външните събития, а да не позволяваме те да нарушат вътрешното ни равновесие, т.е. контрола над себе си.

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"