[Една идея за икономика на доброто]

Вероятно този сайт се посещава от много хора, решили да погледнат света по друг, по-различен начин; начинът, продиктуван им от собствената гледна точка, а не от този на глобалната икономика. Защо не каже всеки, който има желание за това, с какво може да подпомогне идеята, която прокарва Кирил? Хубаво би било да идеш на пазара и да си купиш плодове и зеленчуци от усмихнат човек, който не би ти предложил стоката си само за да ти прибере парите, а защото иска да ти бъде полезен с това, което предлага; хубаво би било да потърсиш съдействието на адвокат, който не те пита директно за банковата ти сметка, а ще те изслуша първо като човек, и след това ще ти даде професионалното си мнение; хубаво би било също така да се посъветваш с лекар за последното си главоболие и като отговор да не получиш едно листче с 99 лекарства, а да поговорите за причините, които биха могли да причинят това главоболие и за безлекарствените методи, които биха могли да го премахнат. Да, защо не и лекар от традиционната медицина да не постъпи по този начин?! Време е здравеопазването коренно да се промени, нуждата от това се предизвиква от все по-големия брой болести, които ни заливат и от ставащите все по-мощни фармацевтични концерни. И много други хубави неща още има, те са навсякъде край нас, но както казва небезизвестния герой на Екзюпери: "трябва да ги видим със сърцето си".

Споделете своето мнение за това, как виждате реализацията на тази идея за Нова ера в икономиката, нека заедно стигнем до нейното прилагане! Засега само като положим нейното начало, а скоро може би ще се изненадаме от огромния брой съмишленици, които ще привлечем. Това не е само идея-фикс, нали?

[Повдигнете жената и тя ще спаси света]

Да, Иво, важно е още в утробата си майката да даде положителен тласък на своето дете, но едва ли само в това се състои нейната мисия по издигането на света. Може би в жената е вложена повече мекота, търпение, а и постоянство, които, ако са направлявани умело и най-важното съзнателно за добри дела, могат да доведат до впечатляващи резултати.

[Една идея за икономика на доброто]

Здравей, Ради!

Не отричам, че в световен мащаб се произвеждат много стоки, които освен много пари на ограничена прослойка от хора, не носят никаква полза за ползвателите им, а дори точно обратното - причиняват вреда. Няма спор, че нямаме нужда от наркотици, от оръжие, от алкохол и цигари, а аз бих казала дори, че нямаме нужда и от лекарства, но с това вероятно ще предизвикам раздразнението на много хора, отчаяни от различни болести, което всъщност е друга тема... Ясно ми е, че природата ни дава всичко необходимо, за да водим един пълноценен живот, задоволявайки всичките си нужди /естествено присъщи, а не придобити от експериментиране/. Напълно съм убедена, че човечеството би могло да се прехрани изцяло с растителни храни, без да е необходимо да се изтребват за това милиони животни и да се твърди, че това е хуманно от гледна точка запасяването на човек с елементи, които се намирали само в животинския организъм...

Но не за това ми беше мисълта, когато казах, че се притеснявам от изцяло ръчното /манифактурно/ производство. Все пак цивилизацията върви напред, нали? И не е нужно да се връщаме назад, за да произвеждаме стоки /а и услуги/ с идеята, че само в пряк досег с ръцете на създателя им върху тях ще се прехвърлят изцяло личните му положителни качества. Та как бихме могли да произвеждаме ток, да водоснабдяваме и поливаме, да развием телекомуникациите и дори Интернет, чрез който в момента общуваме, ако загърбваме техническия прогрес?! Може би идеята е не да се прави всичко с двете ни ръце, но дори и произведено с машини и апарати, то да бъде заредено с любов. Защо да не повярваме, че можем да предадем положителните си мисли и желания дори и на машините, нали те се управляват от самите нас? Естествено, това да бъде в рамките на разумното и осъзнато предлагане, което да отговаря на действителните нужди на потребителите.

Самата аз имам все още много въпроси по тази тема лично към мен и моля да ми простите, ако някои от нещата, които пиша, изглеждат противоречиви. Но по този начин /изразявайки мнението си писмено и чрез вашите отговори/, аз отговарям и на самата себе си, за което съм ви благодарна

[Една идея за икономика на доброто]

Кирил, тезата, която си развил в "Икономика на Доброто", е страхотна! Мисля, че много хора биха искали да купуват качествени продукти, заредени с любов и положителна енергия, вместо изделията на безмозъчни и безчувствени поточни линии. Но има нещо, което ме притеснява от чисто икономическа гледна точка: ти казваш, че за да бъде един продукт с истински висока стойност и качество, трябва да бъде произведен собственоръчно от някой вещ в изработката му и това по принцип е така, но по този начин производителността рязко се намалява и едва ли ще бъде възможно да се задоволят нуждите на потребителите. Да вземем за пример производството на хляб - много хубаво би било всички да си купуваме насъщния от осъзнати хора, споделящи идеите на Икономиката на Доброто, но ще бъдат ли способни пекарите да набавят достатъчно количество за цял един народ. Дори и да се увеличи броя на фурните поради високото търсене, те ще изземат необходимата работна ръка за изработването на други насъщни и не толкова насъщни предмети за потребление. Стига се до един омагьосан кръг, в който, макар че потребяваме продукти с висока стойност и качество /не става въпрос за измерване на стойността само в пари/, в същото време не можем да задоволим напълно потребностите си поради недостатъчно предлагане. Говоря в по-широк план, ако цялата икономика е изградена единствено на принципа на Доброто. С всичко казано до тук в никакъв случай не искам да те оборвам, не; единственото ми желание е чрез такава дискусия да успеем да открием разковничето на този механизъм, който би довел до синхрон между масовата индустриализация и по-висшите стремления на човешката душа.

Друго, което ми направи впечатление в статията ти беше, че недоволни от условията, които им предоставя собствената родина, способните и перспективни българи заминават за чужбина, за да намерят там реализация. Но има ли страна, която изцяло да е управлявана от принципите на тази икономика, която ние бихме искали да въведем? Едва ли, ако има някаква такава общност, то тя ще е някое неголямо общество, което не парадира с достиженията си пред света. Това обаче не ни пречи да бъдем новатори, да превърнем България в страна от по-друг тип, страна на Доброто, в която хората не се връщат изнервени от работа и на поздрава "Добър ден" не отвръщат "Какво искаш от мен". Искам да се отърся от мисълта, че тази идея е една утопия. Да, знам, че е трудно реализируема, защото изисква съзнателното отношение на цял един народ, но ако вече има хора, които мислят за това, значи основите са положени. Да продължим тогава напред!

[Какъв е правилният въпрос?]

И аз много пъти съм се питала какво търся, какво искам да постигна, какво изобщо правя тук... Най-странното обаче е, че винги, когато съм искала да дам един категоричен отговор на тези въпроси, винаги съм изпадала в една емоционална бездна, чувставала съм се неудовлетворена и в противоречие със самата себе си. А кое най ми е помагало: да слушам вътрешния си глас! А как се чува той ли? Ами ако вземеш решение за някой екзистенциален въпрос и почувстваш една мъничка вътрешна радост и топлинка от това, значи това е твоят отговор! Никога не трябва да забравяме, че има Някой, който винаги мисли за нас, който винаги ни обича и направлява, колкото и непокорни деца да сме. Дори и днес да ни боли, да страдаме и да се чувстваме изоставени от целия свят, то е защото утре светът ще ни засипе с цялата си любов - по начин, по който само ние можем да я усетим истински...

[Историята на България]

Едва ли е необходимо да търсим връзката между рода Дуло и духовното име на Учителя... Още повече, че има доста версии за произнасяне на името на Аспаруховия род.

Но това, което на мен ми прави впечатление е, че през цялото си съществуване ние, нашите деди, българският род, винаги сме се борили за своето доказване, за своето оцеляване! Били сме войнствен народ, уважавали са ни, защото с ум и далновидност българските владетели са успявали да завладеят територии, на които да разположот своя народ. Да, може би точно "завладеят" е думата, защото ние не сме били като ромеите или римляните, които с векове са обитавали своите земи... Тръгнали сме от далечния Изток, за да стигнем до бреговете на Черното море, за да пуснем своя корен тук. И така вече стотици години наред... В хода на съществуването си сме се омесвали с различни етноси, в жилите ни тече и тракийска, и славянска, и маджарска, и куманска кръв - може би точно в тази странна смесица се крие автентичността на българския нрав! И винаги сме живяли в мир и сговор с племената, които по една или друга причина са ставали част от нашия народ...

Не е странно, че и в този момент в нашата малка България има толкова много етноси! А някой да е чул българинът да не приема като равни арменците, евреите, турците?! Не само, че живеем на равно с тях, но и сме един своеобразен балкански център на мира, за което великите държави могат да вземат пример. Може и да сме слаби в политиката, икономиката, дипломацията... Но те са в правомощията на избран кръг от хора, които за добро или зло определят съдбата на страната ни... Но истинските хора, тези, чиито имена не остават в историята, се подписват със златни букви в нея с добродетелите си, нравите си, обичаите си.

Докато е жив българския дух, този, който е съхранил българинът през вековете на византийско, турско, съветско и американско владичество, ще съществува и България. И тя ще продължава да ражда велики хора, светли същества, защото с това изпълняваме мисията си - мисията на народ, предопределен да остави своя отпечатък в хода на еволюцията. Да помолим Бог да ни даде сили и просветление да изпълним своята задача и да носим с достойнство името българско...

[Що е молитва? Силата на молитвата.]

Винаги съм срещала много трудности, когато съм искала да съблюдавам "правилата" на молитвата. Опитвала съм се да се моля така, както са ме учили книгите, но всичко е било много изкуствено...

Случи се така обаче, че приеха племенничката ми в болница, с много малка надежда да я излекуват бързо. Аз много обичам това дете и непрестанно мислех за нея - молех се така, както аз си знам, но и с помощта на молитвеника, естествено. И чудото стана - на другия ден разбрах, че ще я изписват! Не е ли това силата на молитвата?!