Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    801

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Велина Василева

  1. Велина Василева
    Трябва винаги да помним, че единствено и само ние сме тези, които ПОСТАВЯМЕ ЕТИКЕТ върху това, което преживяваме, в момента. Затова, фокусирането трябва да бъде само върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху човека, за който сме си въобразили, че ни предизвиква и създава, у нас, дискомфорт на отрицателни емоции, защото, погледнато от една по-висша гледна точка – никой външен човек – няма нищо общо – с нашето лично неумение (т.е. с нашето невежество) – понякога, с години, да не съумеем да трансформираме известни наши негативни състояния, което – в крайна сметка – може и да ни разболее, физически. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ EvoLife.bg "Платформа за еволюцията на живота":   „Страх, завист, гняв, злоба и ревност – едни от най-отвратителните  [състояния], в душата на всеки човек. Когато ги забележиш в себе си, не се обръщай с погнуса – Природата не създава непотребни неща. Може би ще успееш да използваш енергията на тези емоции и да заредиш с нея най-прекрасната си мечта!
    На всеки от нас се е случвало в определени етапи от живота си да изпитва деструктивни чувства на завист, злоба, гняв, омраза, ревност. След като активния момент на преживяването ни отмине, обикновено човек се чувства изтощен, с чувство на вина, с горчилка в устата, като израз на физически реакции, очите парят, ръцете могат да потрепват, налице е сърцебиене, световъртеж и др. Всичко това показва, как тези емоции в проявите си изчерпват нашия организъм.
    За съжаление тяхната поява не е еднократна, а времетраенето им може да варира от няколко минути, до месеци и години. Тези непрекъснати вътрешни атаки неминуемо в един момент ще доведат до отключване на някакво заболяване – физическо и/или психическо. Завистта и злобата, омразата и ревността ни изсмукват в буквалния смисъл на думата, изпиват енергията ни и след тяхното преживяване ние се чувстваме крайно изморени, изтощени, замаяни.
    Всичко това показва, че тези чувства представляват енергия, която в този случай е деструктивна. Или по-точно казано ние използваме енергията си по деструктивен начин, тъй като в нашия организъм няма два вида енергия. Ци е само един вид, тя се заражда в първа чакра и протича по енергийните канали и меридиани на тялото достигайки главата. Там Ци прави завой и се връща отново в първа чакра.
    Именно в главата, достигайки мозъка и активирайки ума, ние поставяме етикет върху това, което преживяваме, в момента. Енергията е една и съща нейните наименования са различни. В зависимост от стимула, който е предизвикал форсираното протичане на Ци в организма, достигайки главата ние я етикетираме като: злоба, завист, любов, ревност, омраза, страх, гняв. Стимула активирайки интензивното форсиране на Ци е обекта или субекта от околната среда, който се явява някакъв дразнител предизвикващ положителните или отрицателни емоции. Обикновено са ни учили в такива моменти да проявим самоконтрол, но това не е най-доброто, което можем да направим, тъй като по този начин потискаме протичането на Ци, като използваме волята си.
    Потискането на Ци, чрез контрола и волята е възможно, но не за дълъг период от време, тъй като тя /енергията/ е мощна, жизнена, движеща сила, която в един момент ще преодолее нашите усилия и ще се отприщи с цялата си мощ. Тогава можем да преживеем панически атаки /силни пристъпи на страх/, тревожност, фобии, разрушителен гняв и необоснована агресия, които на пръв поглед нямат конкретна причина за възникването си, сякаш се появяват ей така от нищото. И наистина причина няма, но има натрупване на енергия, която няма къде да отиде, не е трансформирана и отработена.
     
    Разсъждавайки по този начин, ние разбираме, че изразходването на жизнената ни енергия за преживяване на деструктивни емоции като злоба и завист е крайно нездравословно, разрушително за организма . С едно изречение отрицателните емоции използват и изхабяват вътрешни ресурси, от които ние имаме нужда както за поддържането на тялото и ума си в добра форма и кондиция, така и за активното ни участие в семейния, професионален и социален живот на обществото.
    Терапевтичното предложение за трансформиране на деструктивните чувства, които ни обладават понякога е следното. Присъствайте изцяло и съзнателно в емоцията, която ви е обхванала в момента, насочете цялото си внимание към нея, концентрирайте се в преживяването, опитайте се да го увеличите. Вместо да използвате волята си и самоконтрола, за да потискате, опитайте обратния вариант, форсирайте. Когато енергията Ци е достигнала мозъка и вие поставяте етикета например „завист” , „злоба”, „ревност”, „гняв” веднага след първото етикетиране, поставете друго обозначение.
    Нека да наречем този етикет „динамична сила”, „динамо”, „жизненост”. Може да изберете и своя дума, но нека тя да бъде позитивна и конструктивна. Идеята е в това, че енергията е една и съща, различни са етикетите, които ние поставяме върху емоциите, които ни завладяват. Тоест Ци не може да бъде добра или лоша, зла или любяща, завистлива или хуманна, ревнива или любяща. Ци просто Е Енергия без положителна или отрицателна окраска. Украсяването и обозначаването и става чрез логически вериги в ума. А тези логически вериги не винаги са правилни, те представляват модели на поведение, на мислене, на чувстване, на реакции, шаблони и етикети, които са ни втълпени по един или друг начин от семейство, общество, наследственост и т.н.
    Следователно подлежат на реорганизация. И така разбирайки, че ние не сме безпомощни пионки, жертви на бушуващите в нас емоции, можем да ги осъзнаем, разберем и приемем като позитивни, градивни сили в нашия организъм. Сменяйки етикетите злоба и завист с етикет „динамична сила” ние разбираме, че в момента разполагаме с мощно средство, което можем да използваме по конструктивен начин. Избора какво да правим е наш. Можем да спортуваме, да работим в градината, да направим основно почистване на жилището си, да отидем на разходка или преход в планината, да пишем и да творим.
    Осъзнавайки, че в момента разполагаме с форсирана жизнена енергия, която не трябва да подтискаме ние я влагаме в градивна, активна дейност. Вие разбира се бихте могли да кажете: „Но дявол да го вземе, аз наистина завиждам, ревнувам, изпитвам гняв, злоба!” Да наистина изпитвате тези чувства, това е факт, но осъзнаването, че те са предизвикани и съществуват благодарение на жизнената енергия Ци във вас ви дава възможност да ги транформирате позитивно и да ги използвате в своя полза, вместо да ставате пионка в стихията на тези емоции, което в крайна сметка ще доведе до пълно изтощение и заболяване.
    Моята лична мъдрост в тези случаи гласи следното:
    „Злобата, завистта, омразата, гневът, ревността изхабяват вътрешните ми ресурси от енергия, жизненост, здраве и сила. И поради тази причина не си заслужава да потъвам в техния стихиен вихър. Трансформацията им в динамична, градивна сила ми дава възможност да превърна унищожителните емоции в здраве, радост, обич и щастие. „
    Както видяхте в цялата статия никъде не споменах обекта или субекта, предизвикващ тези емоции, освен като стимул, който ги създава. Това трябва да ви подскаже, че въпросният стимул – няма нищо общо с нашите вътрешни енергийни процеси. От което следва, че фокусирането трябва да бъде върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху външния фактор, за който сме си въобразили, че ни предизвиква, създавайки у нас деградивни емоционални сили.“

    Трансформиране на отрицателни емоции
  2. Велина Василева
    Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички Същества и поддържа всичко, в равновесие. „Някога човек отдава правото на силния, някога - на слабия, а някога - на всички Същества. В последния случай, той живее в Божествения свят.“ П. Дънов
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    К: „Вашият ограничителен имплант – е
    отговорен за двуизмерното ви мислене, но –
    надарените с равновесие –
    трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Как да бъдем безусловно позитивни, в света...  (Или – как да преодолеем ограничението на импланта): Съществува феноменът – линейно време и съответното му – линейно, биологично съзнание, на низшия човешки порядък, на Земята. Това е днешното ограничено човешко его-съзнание. То мисли – въз основа на само една гледна точка и се придвижва, последователно, от точка, в точка, в течение на времето. Затова е ограничено.
    Алтернатива на линейното време е – холографското, или нелокализирано, космическо време.
    А алтернатива на линейното, биологично съзнание (на низшия човешки порядък на нещата), е – квантовото съзнание, на Висшия Божествен Порядък (на Нещата, Вселената, който – се преплита – с човешкия порядък, у всеки човек, на Земята).
    Квантовото съзнание е израз на холографското, или нелокализирано, космическо време... (Така, от гледната точка на линейното, биологично съзнание на един днешен земен човек, може да се каже, че квантовото съзнание – "едновременно е навсякъде".)
    Чисто квантово съзнание – имат Възвишените Светли Същества във Вселената ...
    За хора, които (чрез осъзната вътрешна работа, върху самите себе си),  се подготвят да напуснат ограниченията на линейното време, като влязат в холографското, или нелокализирано, космическо време – се казва, че се подготвят за квантов скок, в съзнанията си.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Чистотата, в духовен смисъл – това е овладяно низше его; овладян, от Душата – низш аз... Само Душата, т.е. нашата Божествена квантова индивидуалност – притежава качеството "чистота".
     
    Низшият аз, т.е. нашата личност, с която сме известни в обществото – (с учебна цел), можем да оприличим на тежка "работна престилка". Тя е направена от плътна, неустойчива материя и е осеяна  с множество "петна” от „кал"(калта е символ на криви модели на мислене, чувстване и постъпване), целта на които  (съвсем най-общо казано), е, на един по-напреднал етап от еволюцията си  – да разпознаем; в смисъл – да различим – истинската брилянтна чистота  на квантовата си Душа.
     
    Това става тогава, когато Святият Дух (т.е.нашият  Вътрешен Учител)  – хвърли подходящата светлина върху тази наша физическа "работна престилка" (предназначена само за земната лаборатория за събиране на житейски опит. Така, нека  да приемем, по условие, че  физическата личност, с нейните прояви, изразяващи се в мисли, чувства и действия – е като една зацапана работна престилка, в мочурливите земни условия,  която е наречена, в литературата  – наше низше его/аз)...  .
     
    Значи:  "Работната престилка" (принадлежаща на по-висшата ни същност; т.е. на  Душата ни)  – е наречена още – наше низше его/аз; личност, също.  За да я видим, каквато е (но от една по-висша перспектива) – Святият Дух – хвърля „духовна светлина” (т.нар.„Виделина”), върху нея...  Едва тогава, ние виждаме и се убеждаваме, от опит, че това – наистина е само една – "работна престилка" – на една по-Висша Същност  ( а именно – нашата квантова Душа).
     
    Тази квантова Душа/индивидуалност  – може да се проявява и пряко (т.е. без "работната  си  престилка"), чрез физическото тяло, когато егото/личност е овладяно  (образно може да се каже, че тогава Душата е без  "работната си  престилка", защото вече е завършила земното опитно училище/лаборатория).. Тогава и само тогава, може да се говори за чистота на едно Същество, проявено на земния план. Обикновено, такива чисти Същества  са учители (и те не са въплътени, а са вселени ; те са без кармичен отпечатък).
     
    Значи – като"работни престилки" – означаваме  тези същества; низшите егота – известни, сред нас, като: Боян, Роси, Вили и пр. Всички те са проекции, но (замъглени) „криви” – на една Божествена своя същност, от която са произлезли. Криви са, поради плътността на материята, в която са потопени  и се проявяват; т.е. те не могат, изобщо,  да бъдат прави, в такава плътност (и никаква „правота“ – не се очаква, от тях, по принцип).
     
     Обаче,  благодарение точно на тяхната „кривотия”, то  истинската, (т.е. по-висшата)  правота на Божественото  – може да бъде различена и разпозната  . Така че – да бъдем – с ОТНОШЕНИЕ на безусловна благодарност и  признателност – към всяко земно  его, без никакво изключение... Това е много сериозно и важно, за разбирането/осъзнаването на Битието...
     
    Егото е ценен, но много мъчителен етап в човешката еволюция... Мъчителен е, защото, когато си в него – си несъзнателен, относно причините за страданията си, които ти идват не само в повече, но ги виждаш и като несправедливи, тъй като самия ти си потопен в собствената си илюзия, продуцирана точно от твоя его-ум... Обаче – когато страдаш, ти не различаваш, все още,   илюзията и не знаеш, че тя е предназначена – да те учи, чрез страданията  и че илюзията има благородната и полезна цел , касаеща пробуждането на твоето  различаване и разпознаване на по-Висшето ти  естество, което е твоята Истинска Същност; говорим за Душата ти, като Висш твой Аз... (Имаш и още такива, но това е друга тема – темата за Аз Съм Присъствието)... 
     
    Винаги намирай  БАЛАНСА, когато се изказваш, за да си прав (от една по-висока, достижима за тебе перспектива, разбира се)... Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката/*връзката- на- безусловната- Любов*, която не е поляризирана; в смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и еднакво припознава – и "положителното", и "отрицателното"; тя еднакво отдава п-рав-ото на всички Същества  и поддържа всичко, в равновесие...

    Така и ние трябва да се стремим, към най-високата степен на равновесието, която ни е достъпна. )...

    За низшия човешки порядък – това е непреодолимо противоречие, защото този човешки порядък е едностранчив (половинчат ; той е порядък на половинките), и затова той не търси, във всяко нещо –  онова РАВНОВЕСИЕ,  върху което е основана – цялата Вселена.  Затова  – човешкият порядък – е „крив”– низш, страдащ,  а не  е – „прав”– Висш; радващ се, какъвто е Божественият Порядък на Нещата...
    Ако  някой иска да напусне страданията, трябва да излезе от човешкия порядък и да влезе в Божествения Порядък... В Божествения Порядък на Нещата – страданията са невъзможни...
     
     Но и без „кривото”, принципно, не може. Т.е. –  „кривото”, е само относително. Така: „кривото” нещо е „криво”, само в сравнение с (т.е. само  относно) второ нещо, което е по-малко криво от първото. Но и то, второто нещо  – е повече криво, от някакаво трето нещо. Третото  – е по-право от второто и по-криво от четвъртото нещо и т.н. и т.н. във възходяща градация, до самия връх на пирамидата на Божествената реалност...
     
    И защото ние, еготата (т.е. мъжете и жените), сме на самото дъно на „кривотията“ (казва се: измерението с най-ниски вибрации, където Душата е слязла, облечена в его, за да издържи на „зверските” условия, на плътната среда)  – затова нямаме ясна представа за правите, т.е. по-Висшите, Реални Неща... Важно е да се знае също, че тъкмо тази полезна „кривотия“, е т.нар. Илюзия; тя е винаги относителна...
     
    Еготата (т.е. личностите) – са сред най-„кривите“ неща, в най-плътната материя, погледнато – от една специфична гледна точка. Обаче от друга, също такава  – те са „мъченици-герои”, достойни за поклон... Всичко проявено, първо  –  е полезно за Великото Цяло и второ – то е относително. С други думи –  едно и също нещо – може да бъде „засечено” и като „право”, и като „криво”, в зависимост от Гледната Точка на Наблюдателя.
     
    Въпросът е – ние да се научим да приемаме – еднакво – всички гледни точки на Причинната равнина...Не е ли точно това безусловната Любов... Това е Божествената Любов, която е извън всяка поляризация, и която (за разлика от човешката любов), обема безусловно всичко...
     
    Та –едва когато Святият Дух ни прати Виделината си – чак  тогава  – виждаме ясно, за да направим избора си – за, или против – тази чистота, изразявана единствено  от Душата ни, при условията на овладяно его (т.е. пряко, без посредничеството на егото, което изкривява  мислите, чувствата и постъпките ни, съгласно природата си и това, както вече  казахме – е за добро, от гледна точка на Цялото; на Бог. Но ще го разбереш, когато системно започнеш да размишляваш за частите и за Цялото. Всички Същества – са части на едно Върховно Същество, наречено, напр. Бог, Източник; Творец, или по друг начин; все едно как).
     
    Въпросът тогава,  когато Святият Дух ни прати Виделината си  –  е хамлетовски –  да продължим ли да бъдем представяни, пред Невидимите Възвишени Същества (които имат такова висше различаване, което на нас ни липсва, все още) по "работна престилка", или да „съблечем” – "работната престилка" и така да приемем нашата Висша Индивидуалност, за наша текуща идентичност... Обаче тогава, личността (т.е. предишните ни мисли, чувства и постъпки), изчезва (постепенно)... Не че физическото тяло, изчезва (няма анихилация), а вътрешните его-атрибути на старата личност – старите мисли, чувства и постъпки – те, именно, постепенно се трансформират, в Светлина (по определен ред), така, че външното плътно тяло –  повече да не е израз на низшия его/аз, а да е израз на стремежа на чистата  Душа... (Затова е практиката за приемане на духовни имена; новото, духовно име – е символ на сменената вътрешна идентичност – от  низша – его/аз, към Висша – Душа/Висш Аз.)
     
    Парадоксално е (парадоксално е, обаче само – от гледна точка на човешкия линеен ум, а не по принцип) – но и двата избора са добри; в смисъл, че няма никакво осъждане за тези, които пожелаят да продължат да бъдат представяни, като черноработници, на Земята;  по "работни престилки"–  т.е. като  низши егота...  Те вършат чудесна работа, в полза на Цялото; на Вселената...
     
    Разликата е само във вида и обема на страданията, които продължават да понасят низшите егота, действайки  в човешки порядък, т.е. идентифицирайки се със земните си личности, защото  разбират  Битието – само от гледната точка  – на низшия човешки порядък на нещата...
     
    Затова, само при изключителни страдания на личността (т.е. на низшия его/аз) – хамлетовският въпрос  – „да бъдеш, или да не бъдеш” – се разрешава, от дадено его-същество – благоприятно, в полза на Душата (т.е. на индивидуалността, наречена, Висш Аз). Тогава – настъпва процес – на Новораждане, в Духа; т.е. в квантовостта; влиза се, постепенно,  в Божествения Порядък. А  личността (т.е. предишните ни стари мисли, чувства и постъпки) се разтваря; трансформира се е в Светлина, в полза на Душата/ Висшия ни Аз (като всичко ценно; т.е. паметта и есенцията на жизнения опит – се съхранява за Вечността и си остава, с нас, завинаги)...
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Каръл: „Вашият ограничителен имплант – е
    отговорен за двуизмерното ви мислене, но –
    надарените с равновесие –
    трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”
    Из: "Финалната епоха"

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Човек трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи да дойде човек до Божественото Начало, в себе си. За да дойде до това Начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност, в себе си, всеки момент – да върши нещо, заради Нея.“
     
  3. Велина Василева
    Една от причините, поради които ангелите получават Велика Мъдрост, е тази, че те не живеят в любов, към себе си. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна. Ухото съответства на послушанието, а послушанието принадлежи на Живота [и е свързано с вътрешната страна; т.е. с Любовта], докато окото съответства на интелигентността, която е [присъща на външната страна; т.е. на Мъдростта], свързана със знанието и паметта. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ; т.е. НА ФИЗИЧЕСКИЯ, А НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Най-хубавото, за онзи свят, е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и Небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина, върху всичко това.“ Из: „Съществените правила - 1934 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Емануел Сведенборг: „Ангелите, взети колективно, се наричат Небе, защото те образуват Небето. Но все пак, това, което образува Небето, е Божественото, което произтича от Бога и се влива в Ангелите, които го възприемат.  И тъй като Божественото, което произтича от Бога, е ДОБРОТО НА ЛЮБОВТА и ИСТИНАТА НА ВЯРАТА, Ангелите са дотолкова Ангели и са дотолкова в Небето, доколкото те са приематели на ДОБРОТО и ИСТИНАТА. Божественото, което образува Небето, е ЛЮБОВТА, защото ЛЮБОВТА е ДУХОВНАТА ВРЪЗКА, която свързва ангелите с Бога и самите тях, помежду им, така че пред погледа на Бога, те образуват ЕДНО ЦЯЛО.  Нещо повече, ЛЮБОВТА Е САМАТА СЪЩИНА НА ЖИВОТА, следователно, от нея и Ангелите и хората придобиват Живота си.  Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от Любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на Любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.  Трябва да се запомни, че качеството на Любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в Небето, е Любовта, поради това, че Любовта е възприемчива за всички Небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост.  Защото Любовта е възприемчива за всичко, което е в Хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства, чрез тях.  Човек може да съзнае това, когато в него дойде Любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, КАТО ГИ СЪБИРА И ПОДРЕЖДА във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в Любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в Небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към Небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са ОБИЧАЛИ ИСТИНАТА И ДОБРОТО, ЗАРАДИ САМИТЕ ТЯХ и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат Небето, с всичката му красота и величие.  Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат Доброто и Истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов, подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на Небесната Любов, биваха поставяни за известно време, в състояние на подобна Любов, поради желанието им, да познаят сами Истината и когато разговарях с тях, в ангелското Небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати, към предишното им положение. В Небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си.  Обаче, НЕБЕТО СЕ ДЕЛИ ИЗОБЩО НА ДВЕ ВЕЛИКИ ЦАРСТВА: БОЖЕСТВЕНО И ДУХОВНО.  По специално, то се разделя на ТРИ НЕБЕСА: БОЖЕСТВЕНО, ДУХОВНО И ПРИРОДНО. Има Ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото, по външен път.  Първите се наричат Божествени ангели, а вторите Духовни ангели.  Поради тази разлика и Небето се разделя на Божествено и Духовно Царства. Ангелите, които образуват Божественото царство и получават Божественото, по вътрешен път, се наричат Вътрешни или Висши, за разлика от тези, които образуват Духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от Божественото царство живеят в Божествената Любов, или Любовта към Бога, а тези, които живеят в Духовното царство, живеят в Духовната любов, или любовта към ближния.  Поради по-вътрешното си възприемане, Божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от Духовното царство; и тъй като тяхната Любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.  Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават Божествените Истини направо в живота си, а не най-напред, чрез мисълта си, както това става у Духовните ангели. Те притежават Божествените Истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не.  Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават, чрез своята Божествена Интуиция, дали онова, което чуват, е Истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено – чрез доброто, в истината. Трите Небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.

    Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо.

    Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката
    [според Учителя – не краката, а стомаха; стомахът е символ на физическия живот; по-точно – клетките, съставящи стомаха и участващи в храносмилането].

    По същия ред Божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. [Незиблем –устойчив, непоколебим] Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред.  Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно Небе.  Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с Небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на Божествената Истина и Добро, през земния си живот, той се приобщава или към Вътрешните ангели, или към Средните, или към тези, що обитават Външното Небе. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна.  Тези две страни имат същото отношение към човека, както Волята, към интелекта му. Вътрешната страна, съответства на Волята, а външната – на интелекта.  Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна.  Поради това различие, ангелите от едно Небе не могат да общуват с тези от друго Небе.  Никой не може да се издигне, от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето Небе.  Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето Небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор, с някого.

    А който се опита да слезе от Висшето, в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко Небе, с другите, чрез посредствени връзки, така че всичките заедно, образуват пред Него ЕДНО ЦЯЛО. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него.  Защото според [т.е. в зависимост от степента на вибрациите на] Небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него.  Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в Небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в Небето като благодат.  Колкото повече човек се отдалечава от един живот, посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от Небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават Небесния мир и радост.  Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже Любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички.  Така че, за да влезе Душата на човека между Ангелите, той трябва ДА Е РАЗТВОРИЛ ВЪТРЕШНАТА СИ СТРАНА, към Бога, чрез Любовта си към Него и чрез служене на доброто, тук на Земята.  И наистина, АКО НЕБЕТО НЕ Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ НИЩО ОТ НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ ВЪЗПРИЕМА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НЕГО.  Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтичат Него, съставлява Небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е, според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат, според тяхното собствено добро.  БОГ СЕ ИЗЯВЯВА И ДЕЙСТВА В ЧОВЕКА, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕГОВАТА ЛЮБОВ.  Злите, които са вън от Небето, се измъчват от присъствието на Бога.  Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, той им изглежда като Ангел, само че се различава от тях, по Божественото, което изхожда от Него. НЕБЕТО Е ТАМ, КЪДЕТО ХОРАТА ВЯРВАТ В БОГА, ПОЗНАВАТ ГО И ГО ОБИЧАТ. Най-после, може да се каже, че този, който носи Небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на Великите.  Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена Любов и е такъв, каквато е Любовта му.  Така че, Бог в Небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки, по подобие на себе си и създаващ Небе там, където е Той Самият. Това е, което прави от всеки Ангел – Небе в миниатюр, от всяко общество – Небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – Небе в най-голяма форма.  Цялото Небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на Земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите, по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответстват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават, по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на Небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. В тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тези, в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на Земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете блестят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал, че в Небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на Земята е също Небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог, пред очите на онзи, които живеят в Любов, към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на Небето, тъй като те са най-добрите, от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в Небето, съответства на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания.  Тъй като тези неща съответстват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответстват и на Любовта, мъдростта и интелигентността им.  Така схващат ангелите обстановката, около тях. Домовете им са дарове от Бога – на всеки се дава, според разбиранията му за Доброто и Истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в Небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.  Всички промени на място, в духовния свят, произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.  Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване.  Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч – тези, които са в различни състояния. Пространствата в Небето са само външни състояния, съответстващи на вътрешни такива. Поради същата причина, Небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди.  Най-отдалечен е адът, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на Небесното.  Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално, в неговото положение.  И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност, в състоянията.  И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтича от несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентално [трансцеденталното е извън времето и пространството], ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората.  Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от Любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онези, които обичат нещата, които се отнасят до Божествената Мъдрост, Светлина ги озарява и просветлява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в Небесната Светлина, а тази Светлина в есенцията си, е Божествена Истина и Мъдрост.  Ангелите се намират също така и в Небесната Топлина, чиято същина е Божествената Любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост.  Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат, в съгласие с Формите на Божествената Мъдрост.  Техният говор е израз на тази Мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната Любов. Това, което те възприемат, чрез очите и чувствата си, е в хармония с Мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответстват на тяхната Мъдрост.  Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже – ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ, НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ.  Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят, даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на Божествената Мъдрост и изпитват радостта на познанието, според способността си да възприемат Истината.  Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си.  ТОНЪТ НА ГЛАСА ИЗРАЗЯВА ЧУВСТВАТА, ТЪЙ КАКТО ДУМИТЕ ИЗРАЗЯВАТ МИСЪЛТА.  Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард, към едно.  Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшестващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното Небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане.  Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него.  Това ни става ясно, като знаем, че УХОТО СЪОТВЕТСТВА НА ПОСЛУШАНИЕТО, А ПОСЛУШАНИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ЖИВОТА, ДОКАТО ОКОТО СЪОТВЕТСТВА НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА СЪС ЗНАНИЕТО И ПАМЕТТА. ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО АНГЕЛИТЕ ПОЛУЧАВАТ ВЕЛИКА МЪДРОСТ, Е ТАЗИ, ЧЕ ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ В ЛЮБОВ, КЪМ СЕБЕ СИ. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат Божествената Мъдрост.  САМО ЛЮБОВТА КЪМ БОГА РАЗТВАРЯ ВЪТРЕШНИТЕ СПОСОБНОСТИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕТО Ѝ.  Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенства през вечността, тя пак не може да се сравни с Великата Божия Мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният МИР е състояние, непознато за човека. За да бъде разбран МИРА, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения МИР е в Бога и той се изявява в Ангелите, чрез ВРЪЗКАТА, КОЯТО ТЕ ПРАВЯТ МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в себе си.  По този почин, те се свързват с Бога, Който, по вътрешен път, им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост.  Радостта, която сам Бог чувства в Ангелите и която те получават от Него, чрез съзнателната си връзка с Него, е МИР.  Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че МИРЪТ иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото, са наречени ангели на мира.  Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога.  Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто.  Всяко добро носи радост – а двете изхождат от Любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената Любов. МИРЪТ В НЕБЕТО, СЕ ДАРЯВА КАЧЕСТВЕНО И КОЛИЧЕСТВЕНО, СПОРЕД СТЕПЕНТА НА НЕВИННОСТТА НА АНГЕЛИТЕ, ТЪЙ КАТО НЕВИННОСТ И МИР, ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА.  Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост.  Но детският мир е външен израз на мира, докато ВЪТРЕШНИЯТ МИР, КАКТО И ВЪТРЕШНАТА НЕВИННОСТ, СА ДОСТОЯНИЕ САМО НА МЪДРОСТТА, КОЯТО СЕ ПРИДОБИВА , КАТО СЕ ОСЪЩЕСТВИ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствали едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в Небето. Тъй като Божественият Мир произлиза от връзката, с Бога на Небето; от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в Любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях.  Това става и с човека, когато той минава през процеса на Новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания.  Осъществи ли, в себе си, ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от Божествения МИР.  Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се Душа, в чието съзнание изгрява слънцето на Любовта, на Мира и на съвършената Радост.“
    „НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ“  Линк, за изтегляне на книги на Емануел Сведенборг
  4. Велина Василева
    Начало на Просветлението е, когато човекът осъзнае, че иска да си върне, обратно, Същественото, което е изоставил – Изначалната Първа Любов на Душата си: Любовта, само към Бога и Божествения Език на Любовта.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Елеазар Хараш: „При грехопадението, човекът е изгубил Същественото – Любовта и е започнал да говори на друг език, човешки – езика на знанието.“
    Из: „Обходата (подходът), Тайни на злото, В храма на Учителя“
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Линк, за изтегляне на аудио: "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939, София-чете-Нели Нeдялкова  
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Линк, към Списък с всички беседи от категория „Ава Торот Лекции“ 
  5. Велина Василева
    Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Достатъчно е, всеки един от вас, да оправи себе си. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш, отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ученикът трябва да вижда само доброто – навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си.
    Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам [вътре в себе си], а колектив от 100 000-300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души [на клетките, от които се състои тялото ви] повличате със себе си.
    Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистота на Душата си. Пази чистотата на своя език.
    Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота.
    Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши.
    Божественото съзнание никога не критикува, нито следи.
    Никога не говорете отрицателно. Като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете.
    Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица "не". Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.
    Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.
    Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта.
    За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта; на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на Ученика.
    Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго.
    Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика.
    Докато и вие не кажете като Христа "Прости им, Господи" и не забравите всички страдания и огорчения, няма да излезете от калта на живота.
    Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причините и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен, към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи.

    Ученикът има право да учи себе си и другите на послушание към Бога.
    Ученикът трябва да вижда само доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си.“
    Из: „КРИТИКА - Учителят, Лечителят, Пророкът“
     
  6. Велина Василева
    Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [който е личност, която се изживява като мъж, или като жена], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където живее вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.
    [Това значи, че човекът-личност (мъж, или жена) трябва да се самоовласти и като се обяви, в ума си, за Душа – да започне да се изживява по новому, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, само като Божествена Душа. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си (при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото).]
    Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
    Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. като Божествени Души], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите.

    Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“
    Из: „Закон на равенството“

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
  7. Велина Василева
    Буквата е тяло на Духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем; тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим Духа. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора, както и всички неща и същества.
    Всичко преходно, т.е. цялото физическо съществуване, на Земята, е само символ (т.е. то е само сянка) на проявяващото се Божествено Начало, в света.
    Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности.
    Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот – са израз на едно Божествено съществуване.
    Причините за явленията във физическия свят, се крият в Невидимия; в Свръхсетивния свят. Всичко това, което се изявява физически, има своя архетип, или първообраз, в астралния свят, а Първичната Сила, изразена в тонове и звукове - в Ангелския, или Небесния свят.
    Понеже целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една Невидима Реалност; на една Божествена действителност,  при представянето, с думи, на определени духовни процеси и явления, всъщност, не се описват физически явления, а като се използват земни понятия и образи, се описват духовни процеси и явления. Това се отнася пряко, към прочетеното, в беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя.
    Според Учителя, на Земята се учи азбуката на Живота. Това е старото геоцентрично разбиране –  светът на ФОРМИТЕ.
    В Пътя на Слънчевата спирала, човешката Душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, т.е. навлиза в тяхното СЪДЪРЖАНИЕ.
    В Пътя на Космичната Спирала, човешкият Дух ще развие Космичния мироглед, чрез който ще започне да разбира СМИСЪЛА на Живота.
    Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света, разкрива тайните на Живота.
    Тези три свята: на формите, на съдържанието и на смисъла - Учителят ги нарича, съответно: материален, субстанциален и есенциален.
    Всичко, което става на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят, или Небесния свят, то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което ще стане на Земята.
    Така, на най-висш план – съществува хармонията на Сферите - Небесния свят, в който са Първичните Духовни Есенции на световните явления. По-надолу, в Ангелския свят, са Силите, които се изявяват в света, чрез връзките си с тези Първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат, в техния растеж и развитие.
    В далечното минало, човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална Душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една Групова Душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От Груповата Душа, постепенно се развива индивидуалната Душа на човека. Човешките Групови Души, в астралния свят, се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма (която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек и) която се нарича Човек.
    Всеки образ или картина, които ни представят който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
    Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата;
    има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после,
    има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса, като Цяло.
    А също така,  понеже развитието върви циклично, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало, или ще стане; тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и то има известна повтаряемост (но не в буквален смисъл, на нещата).
    На всяко духовно събитие – отговаря едно физическо явление, или събитие, но – остава висящ въпросът – в течение на какво време, ще се изявят на Земята, тези физически събития.  
    Посветеният е коренно променено същество.
    Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея.
    И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
    Защото астралното тяло на обикновения човек  не е способно за възприятия, в Духовния свят, понеже няма съответни органи.
    При окултното обучение и развитие – тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема Духовния свят, както със физическите си сетива, възприема физическия свят.
    Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в Душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
    Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на Душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."
    Като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис.
    Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък.
    Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят.
    В тази степен на развитие на Ученика, Духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.
    С това му се разкрива една по-горна степен на Духовния свят, която се изразява чрез музика и слово.
    При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на Духовния свят.
    Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества.
    Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.
    Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и на пръв поглед "забавя" прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се осмисли и подреди, в общата Картина на Великото Цяло, за да се премахне и последното було, което трябва да падне.
    Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които също работят за нашето добро, но не пряко, а косвено (докато привидно изглежда, че те са против нашия прогрес; но тук иде реч, само за разбраните сили на злото).
    Противоположното на Божията Любов; на Благостта, е Божият Гняв; Строгостта (и това е лицето на Божията Мъдрост. Римляни 11:22 "Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.").

    Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава само от този, който сам е опитал и е превъзмогнал Божията Строгост.
    По материали от Интернет
  8. Велина Василева
    „Любовта е Небесната Музика.“☆ „Първият тон, в Живота, е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят, е свят на скръбта.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     ☆ „Да се прави разлика между Любов и влюбване.  Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Под „влюбване“, разбирам човешката любов.“  тук  
    ☆ „Мислите ли, че живеете по Любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън, с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора [и затова]  животът им е пълен със страдания и смущения. Най-великата Наука в света, е да се научи човек да живее, според Закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.“ тук  
    ☆ „Първият тон, в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “ тук
    ☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.“ тук
    ☆ „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук
    ☆ „Великата Наука  може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране  на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук
    ☆„Всеки човек, който обича, е музикант, защото Любовта е Музика. Любовта е Небесната Музика. И който не обича, никакъв музикант не е. Има едно пеене, което ще употребиш за другите, и има едно друго пеене, което ще употребиш изключително за себе си. Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите.“ тук
  9. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Правилата за Земята, не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички Същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда.  Обаче, Земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите.  В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали.  Те ще разберат, че правилата за Земята не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора.  В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми".  Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на Земята, такъв е на всички планети.  Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Като казвам, че Земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си.“ Из: „Да възлюбиш“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Земята е болница~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува; не иска, следователно, да еволюира.“ Из: „Всекиму според Вечната Правда“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта]. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „ Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави. Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата Душа не е отзивчива.  Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].  Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.“ Из: „Даровити“


    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.
    Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“
    Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
  10. Велина Василева
    Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено, в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост]. Първото нещо е, да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
    Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на Живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“.
    Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.
    Ето изкуството – най-малкото.
    „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна.
    След туй опитайте 5 минути, 10 минути.
    Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
    Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък.
    Тогава ще повикате вашия Свещеник: „Ела, Служителю на Бога Живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“.
    [Петър Дънов – Учителя: „Душата на човека е неговата църква, а Духът е Свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-Душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо, човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.“ – Из: „СЛУШАТ МОЯ ГЛАС“ ]
    Ще повикаш и Владиката на твоя живот. А кой е този Владика? – Твоят Дух.
    Ще повикаш и певците. – Кои са те? – Твоите добри чувства и желания.
    Ще кажеш: „Елате да запеем, да служим на Господа, в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам! Дойде денят на вашето Възкресение, днес ще бъдете с Мене в рая“.

    Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое!“ Той беше човек, който бе изпъдил навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“. Изпъдете из себе си всички гадове, свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза? – „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил, из себе си, всичките гадове, когато той е роб на своя егоизъм?
    Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
    И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание, да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал Живот Вечен Мене, ще даде такъв и на вас“.  Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   
    [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено,  в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост].
    И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този [преходен физически] живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на Духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение.
    Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“.
    Може да поискат да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.
    Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете.
    Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.
    Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“.
    Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие.
    Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание, вие ще намерите Истинския Живот.
    И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкреси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.
    Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот.
    Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.“
    Из: „Необходимостта да познаваме Бога“
     
  11. Велина Василева
    1. Хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н.. Илюзии си правят.
     2. Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
     3. Докато сте на Земята, ще работите, да приготвите градивен материал за другия свят.
     4. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
     5. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – Душата.
     6. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
     7. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
     8. Истинският Живот се основава върху Чистотата –  Чистота в мисли, чувства и действия.
     9. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Проверката трябва да става в Божественото Съзнание, а то е Онзи Дух; онова разбиране, което е над доброто и злото.  
    10. Духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото.  Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и злото.

    Подбор, из някои беседи на Учителя, публикувани в Интернет
     
  12. Велина Василева
    В живота има две противоречия: Злото и доброто – еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще се храниш с онази Храна, която е Жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ще дойде някой и казва: „Не съм ли аз прав?“ Казвам, не си прав, понеже мисълта ти не е в хармония с Божията мисъл, Любовта ти не е в хармония с Божията Любов, твоята Истина не е в хармония с Божията Истина.
    Какъв е този живот, в света? [Живот на дисонансите и отхвърлянето, вместо живот на хармонията и приемането.]
    Казвате: „Какво ще стане?“ Ако вървите по този път [на дисонансите и неприемането, вместо на хармонията и приемането], тъй ще бъде.
    Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко.
    Ако не слушате [вътрешния си Глас; т.е. Гласът на Бога], ще бъдете роби [поради неразбирането си, на света], нищо повече.
    В живота има две противоречия.
    [Привидно, доброто противоречи на злото, и злото, от своя страна, привидно, противоречи на доброто. Но това е илюзия; това е заблуждение на обективния ни ум. Всъщност, в света има само добро; една част от доброто е разбрано и тази част – ние наричаме добро, а другата част от доброто, която, към този момент, не е разбрана – ние наричаме зло. Злото, в света, е неразбраното добро.]
    Злото и доброто еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението.
    Ще ядеш хубавата Храна – Словото.
    Ще се храниш с онази храна, която е жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.”
    Из: „И рече им”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Поради неразбиране на живота, хората взимат една от Възвишените Идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване, като казват: „По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази Идея, в себе си, от мене човек няма да стане.“ Така всеки отделен човек постъпва със своите Възвишени Идеи.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.

    Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.

    – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.

    Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло [свързано с болестите], седи в неразбиране на живота.

    За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати [защото личността е оказала съпротива, вместо да се смири и да даде път на Душата].

    Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на Любовта.

    Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
    Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
    За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната?
     
    Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.

    – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света.

    Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.

    Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

    Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тези хора?

    Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, но на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал, какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им диктувал, да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал.

    Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли! ”

    Из: „Наклали огън“
  13. Велина Василева
    Великите люде – свръхчовеците, са идвали от време на време, в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората.  Квинтесенцията на ученията им, се е изразявала във формулата: „Благост, към всички“.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия Дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж, у човека.

    Защото в закона за Любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта.“
    ☆ ☆ ☆ „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания, като ръководни начала в живота. А Животът, в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си, като някоя Велика голяма Река, която сама дълбае и прави своето корито.

    И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората.

    Те, почти винаги, не са бивали разбирани, от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторници, разрушители на съвременен ред, луди.“

    Из вестник: „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1
  14. Велина Василева
    Днес е 11 юли. На тази дата е роден Петър Дънов – Учителя.В Него бе Божествената Троица:→Божественият Дух,→Христовият Дух и→Господният Дух!~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Посвещение за Духът на Словото на Бога I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог. В Него бе Божествената Троица: Божественият Дух,Христовият Дух иГосподният Дух! В Него бе Все и Вся!Все на Земята и Вся на Небесата! II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся. III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“ Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
  15. Велина Василева
    Утре е 11 юли. Тази дата ние свързваме с Учителя.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя; теолог и философ
    Роден: 11 юли 1864; Хадърча, Османска империя
    Отминал: 27 декември 1944 (на 80 години); София, България
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Много приятели, главно новодошли, се оплакват, че не могат да разберат нередактираното оригинално Слово на Учителя - било безсмислица.

    Окултният закон за Словото гласи: „Вие не можете да разберете Словото на Великия Учител Беинса Дуно , ако не сте свързани с Онзи, от Когото това Слово е произлязло."
    – С Бога!
    Учителят отбелязва, че човек за да почне да разбира Словото, трябва да има най-малко четири факултета завършени, в този, или минали животи. „Аз не ви говоря ново Слово, но ви припомням онова, което вие отдавна сте учили и сте го позабравили."
    Из: "Вселяването на Господния дух в Петър Дънов"
  16. Велина Василева
    Петър Дънов – Учителя: „Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи,  [за] да се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.
    Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.
    Като ученици, никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате.
    Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.
     
    Ще знаете, че идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
       От ученика се иска първо Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.
       За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на Мъдростта и Истината, както и от топлината на Любовта.
    Като ученици, трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
    На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.
       Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.
    Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.
    Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.
     Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.
    В новото учение, всеки трябва да служи на другите.
       “Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.
       Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?
       Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
       Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.
       Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.
       На някой от вас като не му върви, казва: аз ще напусна Школата. В която Школа и да влезете, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. По-дълго време тогава ще учите. Във всичките школи, крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание може да го добиете така лесно. По някой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнете в злато. Докато дойдете до положението да превърнете желязото или среброто в злато, изискват се време и познания.
    Единственото същество, до което ученикът може да се доближи, е Бог.
       Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди.
    Не трябва да влизаш, нито да ти влизат в мислите и чувствата.
    Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.
       Мъчно се възприемат семената на Божественото учение, от българска почва. Външната среда, в България, е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменя средата на Школата. Тези хора, около вас, не могат да помислят нещо хубаво за Школата. Те не могат да помислят, че в Школата се учи нещо велико. Те мислят, че в Школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички лоши мисли да се отблъснат.
     Българите, като ученици, са много слаби и неиздръжливи. Затова в миналото на Балкана нито една школа не се е задържала, а са минали на запад. И сега туй учение, ако не се приложи тук, ще замине на запад или изток и ще изгуби значението си за България, а Балканският полуостров ще има същата участ, каквато имаше Палестина. Едно окултно учение, което идва от пространството, е условие за един народ да се развива правилно.
    [Но] Ако вие тук влизате като мъже и жени [вместо като Души], никакви ученици не сте. Учениците са образец, във всяко отношение.
     Едно нещо ще знаете: повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите и той ще се повдига, ако не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред Невидимия свят, за неизпълнение на вашата длъжност.
    На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди. В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
       На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между добро и зло [т.е. Мойсеевият Закон е неприложим, в Школата на Любовта; на Христос. Трябва да се знае, че доброто – това е неразбрано зло, както и злото – е неразбрано добро].
    На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.
    Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.
       Всеки, който учи, се подмладява.
       Първият закон за ученика: да има широк простор, широта и неговите приятели да не влизат в аурата му. Трябва да си пазите аурите.
       Ако вие се свържете с едно лице или го обикнете прекомерно, ще се спъне вашето развитие. Това спъване може да не е съзнателно, затова окултният ученик трябва да е свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Нужна е дистанция, за да манипулира съзнанието свободно.
       Ученикът първо ще обикне Бога, който е Любов, после ще обикне своята душа, после своя дух и най-после своя ближен.
       Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него, навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.
       Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.
       Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!
       В Школата не се позволява никой никого да поправя.
    Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.
     Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.
       Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.
     
       Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.
       Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
       Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
       Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
    Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
    Ако не работи със закона на Любовта [– ако Христос не е Център на живота му, а вместо това – ученикът се занимаваме с доброто и със злото; т.е. с Мойсеевия закон], ученикът нищо не може да постигне.
       Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.
     Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.
    На ученика абсолютно се забранява да одумва.
       Старото ще напуснете, тъй както напускате вашата стара и окъсана дреха.
       Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Знанието идва постепенно и Любовта ще се прояви постепенно. При сегашното ви състояние, ако Божията Любов се прояви [изведнъж], вашият организъм ще бъде стопен. Постепенно, телата ви, умовете ви ще се приспособят към Любовта.
     Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.
       Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.
       Ученикът, във всеки един момент, трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля.
      Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид ❈Бога, в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.
    Смирение, пълен мир на душата ще имате тогава, когато сте свързани с Бога.
    Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.
    Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако плодът е хилав, очукан, стипчив -–по-добре е от този плод да стоите далеч.
       Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.
       Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.
       В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина.
       Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.
       Да се женим или не? – Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят – два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство.
    Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.
    Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.
       По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: тъй както ръцете (краката, тялото) се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч).
    Окултният ученик знае закона за примиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.
    Ученикът има за задача да живее без закон. Той е сам закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди.
     Всички задачи и упражнения, които се дават в Школата, трябва да се изпълняват ❈съзнателно, а не ❈механически. Задачите и упражненията имат за цел ❈да повдигнат ❈съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват ❈с любов и ❈разбиране, нищо не може да се постигне.
    Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпит, ежедневно.
    Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.
    Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.
    Задачата на Окултната школа е да освободи учениците си от отживели времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.
    Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез тях не можете да придобиете вътрешен мир и спокойствие, все едно, че нищо не знаете.
       Ако отношенията ви към Бога са изправни, още днес можете да постигнете всичко, каквото желаете.
       Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, усилете вътрешните условия, да излезете над средата, която ви потиска.
       Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.
       Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.
     Ученикът се отличава от другите по своята чистота и мекота, скромност и сила. Ако той не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си?
       Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с окръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него.
       За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.
    Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.
    Да бъдете слепи и глухи за укорите и похвалите, които се отправят към вас; да бъдете слепи и глухи за погрешките на хората. Щом критикувате другите хора, връзките ви с Бога са скъсани и тогава никакво растене няма.
    Който иска да учи трябва да е в постоянна връзка с Бога. Школата – това е постоянно общение с Бога, с всички благородни души, с всички будни и съзнателни умове, с всички сърца.
       Желанието ви за знание трябва да е толкова силно, че да няма сила в света, която да ви спъне.
    Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.
       Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.
    Освободете мозъка си от ежедневните новини и сензации – истината от тях няма да научите, оставете ги тия съобщения за хора, чиито мозък не е зает с по-високи интереси.
       При каквито и условия да се намирате, изпълнете Божията воля. Благодарете и за най-
    малката радост, и за най-голямата скръб.
    Като ученици в Окултната школа, надпреварвайте се в отдаване почит един на друг, в правене на добро и на услуги един на друг.
       Учениците на Окултните школи се познават и обичат, макар и на грамадни разстояния един от друг.
    Работете усилено, върху себе си, докато сърцето ви утихне. Всички бури и ветрове, всички вълнения да престанат, да настане светъл ден за вашето небе, без облаци и сенки. Постигнете ли това, радостта ви ще бъде неописуема. За сега всички сте в пустинята, където дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотии, които се изпречват на пътя ви. Преодолеете ли ги веднъж, не се бойте, защото зад вашия гръб не е нито държавата, нито индивидуалния, нито семейния, нито обществения. Зад вашия гръб е БОГ.
     
       Досега вие сте живели за себе си, за дома си, за обществото, за човечеството, отсега нататък живейте с Бога. Така ще придобиете светлина да разберете това учение, да се разбирате със своите ближни и с всички.
       Знанието трябва да се разработи и асимилира така, че да стане ваша плът и кръв. Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.
       Ученикът раздава и просвещава даром.
       Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
    Да бъдете здрави и ликвидирали със стария стария начин на живот.
       Да не остане човек, към когото да имате неприязнено отношение. Достатъчно е само една сметка неуредена, за да не можете една крачка нагоре да поемете.
       Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
    Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото. Трябва да научите как и къде да давате: някъде всичко, някъде нищо.
       Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в школата е истинска придобивка.
       Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът му просветява, сърцето разширява и облагородява. Много пъти той ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват се, пак се изправят. Ученикът не бива да се плаши от това, а да разбира кога се отклонява, колко се е отклонил и да се върне в правия път. Така учи, придобива опитности и се развива.
       Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Бялото Братство съществува от незапомнени времена; то е взело участие при създаване на света, на целия космос. Учениците на това братство са придобили знанието и любовта чрез усилена работа, а не по наследство.
       Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача, но постижима.
       Вие изживявате света, в себе си, затова не можете да бъдете свободни. Не може да бъде ученик онзи, който се чувства чужд за всички.
       Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.
       Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.
       Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили. Това не е ученик.
       Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.
       Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.
       Като ученици на Окултната школа ще знаете, че има кой да се интересува от вас и кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да ви помагат, са наречени “невидими помагачи”. Благодарете на Бога за тези помагачи.
       В мълчание се развиват много качества.
       Работете върху себе си тихо и мълчаливо, без да тръбите, какво правите и какво сте постигнали.
    За да не се спъва, ученикът се нуждае от вътрешна непреривна светлина на съзнанието.
       Силата на ученика седи в приложение на великия закон – Любов към Бога и Любов към ближния.
       Ученикът трябва да бъде учител само на себе си, няма защо да учи другите хора. Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.
    Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.
       Ученикът трябва да работи върху себе си от една страна да пази своята вътрешна чистота, а от друга да се чисти от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят. Истинският пост се състои в умерено ядене и спане, в умерен живот. Чистият живот изключва всичко, което би могло да скъси живота. Има блага, които придобити преждевременно стават причина да се изгубят чистотата, добротата, знанието.
       Богатството проваля всеки слаб, неустойчив човек.
       Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
       Ако вие не изпълните закона “Да възлюбиш Господа”, страданията ще бъдат по-големи от тези на миналите поколения.
       Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.
       От вас се иска много да мислите, малко да ядете и малко да спите, повече да работите.
       Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води до пресищане.Пресищането води до ред болезнени състояния.
       За да определите отношенията си към Бога, гледайте на тялото си като на уд от божествения организъм; така ще го запазите от ония разрушения, на които днес е подложено.
     Сегашните хора нямат правилно отношение към Божественото, поради което сами себе си рушат. Щом разрушават себе си, разрушават и своите ближни.
       Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.
       Като ученици пазете се от закона на привличането. В този закон няма свобода. Само Божията любов дава свобода.
       Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.
       Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.
       Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.
    Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия! Ученикът малко яде, но е здрав.
       Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко.
    Главата на Бялото Братство е Христос, а на черното – Сатана, Велзевул.
       Вие сте солта на този народ; друг е въпросът дали можете да осолявате ["да осолявате", т.е. да държите нещата в равновесие], но вашето бъдеще и това на народа ви зависи до висша степен от тази сол, която вие имате.
       Ще си кажете: “Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога!” Но да не знае целия свят – вие само да си знаете, вътре в душата ви да настане преврат.
       И вас Господ ви е изпратил да извършите Неговата воля, но вие, като дойдохте се изпоженихте, направихте си къща, родихте си деца и забравихте защо сте дошли.
       За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено отпреди хиляди години и съществува от хиляди години.
       Силата на едно учение зависи от любовта, която прониква в туй учение. Ако това учение не ви даде свобода и разширение на ума, отхвърлете го.
       Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, цял ад.
    Адът е въздействието на Божествената вълна [защото вие ѝ се съпротивлявате]. За в бъдеще, тези страдания ще се увеличат и то толкова повече, колкото в по-голямо противодействие сте с Божествения Дух и хармония.
       Ако едно учение може, като серум, да внесе във вашия ум (който се гърчи), яснота и прямота, и изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, то е право учение.
     Словото, което влиза у вас, аз наричам “въплътяване във висша степен”. Онзи човек, у когото Словото е въплътено, от него излиза благоухание. А от всички ония, у които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма.
       Истински живот е този, в който Словото става плът.
       Ученикът всякога трябва да е на последно място, във физическия живот.
       “Праведният чрез вярата ще бъде жив” – когато се намерите пред най-големите мъчнотии в живота си или на върха на най-голямата опасност, кажете си тези думи, този стих от Евангелието, направете опит, тези думи са Божествени.
       До края на този век ще се въплътят 8000 адепти. Тази култура, далеч по-висша от сегашната, ще се наложи на човечеството, още както спят.
       Бесът – това е гласът на света. Освободете се от този бяс, в себе си.
       Щом се натъкне на някакво страдание, ученикът благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. Никое страдание няма да убегне на ученика. Той ще мине през хиляди изкушения и съмнения. Колкото по-високо се издига, толкова по-големи бури ще преживее, но той ще държи връзка с Бога, неговата сила е в издържането на всички изпитания.
       Под Словото Божие разбирам целокупния живот – всички живи същества по земята, небето, слънцето, планетите.
       Умът ви може да се развива само под влияние на Божия Дух.
    Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното у човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, а духът – присадка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива.
       Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери сили да продължи живота си, да го укрепи, да разреши задачите си правилно.
       Това учение е в състояние да възстанови краката на хромия, да отвори очите на слепия. То е учение на живия Бог, който е между хората, камъните, растенията, животните, навсякъде. Окултните науки не са за болни, хилави, неврастеници, ексцентрични хора.
       Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и е запазил чистотата си, той може да се нарече ученик.
       Някои ме питат защо като говоря не ви довеждам до края на въпросите, но ги оставям открити. Моята цел не е да ви давам разрешени въпроси, но да ви накарам да мислите свободно и самостоятелно, да четете, да изучавате природата и това, какво са казали гениите, учените, пророците, Учителите.
       Който греши, лъже, краде, клевети е извън Школата.
       Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи. Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.
       За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.
           Не се приближавайте един до друг. В близостта няма никаква красота. Приближаване може да става, но в редки случаи.
       Светлина, мир и радост – това са качества на ученика. Ученикът учи – всички други се занимават.
       Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
       Ученикът трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на ума.
          Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.
         Окултният ученик сега работи, не отлага за бъдеще, защото знае, че бъдещето е сега, днес.
       Знание без чистота е в състояние повече да ви спъне в живота, отколкото да ви повдигне.
          Докато Словото Божие не стане плът и кръв, ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържели.
       Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.
       Ако ученикът разреши едно противоречие правилно, той се повдига, не го ли разреши правилно, той се понижава.
       Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да сте отворени за Бога, това в окултизма се нарича инфлъкс – влияние на Духа върху човека, т.е. връзката между Божественото и човешкото.”
       Из: „ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”
     
  17. Велина Василева
    .☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: Разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
    Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината.

    Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа.

    А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.

    Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори.

    Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста.

    Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас.

    Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.

    Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение.

    Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.

    Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

    Из: "Великата Майка"
  18. Велина Василева
    ☼ Петър Дънов, Учителя: "Заблуждение е, че мислите че всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно.

    Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира.

    Дайте свобода на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това. Дайте свобода на всеки човек да мисли, както той знае. Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре.

    Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно безлюбовно дело, който никога не може да каже една лъжа. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Според мене, човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже една слабост. Той никога не може да се поколебае. Той външно може да се разколебае, но вътре в себе си никога няма да се поколебае, вътре всякога ще има едно свято убеждение. Той е готов да пожертвува всичко. Той върви към една определена цел. Той върви строго към онова, което разбира и схваща.

    За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.

    Всички вие имате възможност чрез вашия дух и вашата душа да посетите всички тия системи и един ден като се върнете, да се разговаряме, да видите какъв е смисълът на живота.

    Социалният смисъл на живота това е пътешествие на земята. Това са го разбирали и старите, древните, учените са знаяли за слизането си на земята и са разбирали в този смисъл живота.

    А ние имаме едно преимущество, че знаем вече, че сме слизали и сега вече възлизаме. Ние познаваме слизането и сега понеже вървим към възлизане, разбираме, че смисълът на живота е във възлизането.

    Възможностите са в слизането, а постиженията във възлизането.

    Следователно онези, които са слезли, те имат възможности, а ние, които сме във възлизането, имаме условия в постиженията. Та сега ние имаме и възможности, и постижения. По това се отличава нашата епоха."

    Из: "Ти кой си?"
  22. Велина Василева


    Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

    И както го мисли - така е...

    В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

    Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

    Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

    За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

    за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

    (тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

    Така - има вече само Едно Същество - Бог и

    само една воля - Божията...

    Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

    (защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

    е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

    Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

    Източник: Свободната воля

    Свобода из : "Учителят говори"
×
×
  • Добави...