Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Коментари добавени от Велина Василева
-
- Покажи предишните коментари %s още
-
"Брат Захари Желев бил свидетел на следното: В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница?" Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим. " Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла." -
"Един брат се интересувал от някакъв въпрос, записал го на листче и отишъл на „Опълченска" 66, при Учителя, с намерението да му го прочете и да иска отговор. Но като влязъл се смутил и се срамувал да извади листчето и да го прочете пред Учителя. Братът разказва: „Аз мълчах и Учителят също, никакъв разговор не водехме. Но докато стоях пред него, всички въпроси, които ме интересуваха, ми станаха ясни - беше ми отговорено мислено на тях. Това беше един мисловен разговор с Учителя.С неразрешен въпрос отишъл при Учителя и друг брат. Той пък си спомня: „Аз знаех, че Учителят чете мислите на хората и затова не исках да му задавам въпроса устно. Хранехме се на масата. Учителят разговаряше с всички наоколо, а аз го гледах и мислено го попитах: „Учителю, ти знаеш моя въпрос, какво би ми казал по него? "Изведнъж той се обърна към мен и започна да ми отговаря. Отговорът, който ми даде, беше буква по буква по онова, което го питах наум."
-
"Една година Учителят бил в село Койнаре, Белослатинско. Там на една улица срещнал селския свещеник. Учителят го заговорил и му казал, че изглежда твърде замислен. Свещеникът му отговорил, че е загубил 1000-левова банкнота, не се сеща къде може тя да бъде. Тогава 1000 лева бяха много нещо. Учителят му рекъл: „Не се безпокой. Иди си вкъщи. На твоята маса има една Библия. Отвори я на еди-коя си страница, там е твоята банкнота." Свещеникът отишъл бързо у дома си, отворил Библията и на страницата, която Учителят му посочил, намерил изгубената си банкнота.От една сестра научих, че преди време мъжът ù се разболял и след като употребили всички познати средства, лекарите казали, че не могат да му помогнат. Когато една сутрин сестрата се събуждала от сън, видяла на стената надпис на френски език и чула гласа на Учителя: „Запомни този надпис – това е адресът на една фирма за лекарства. Пиши на адреса и ще ти изпратят лек, за мъжа ти." Тя направила това и се оказало, че фирмата действително имала едно ново лекарство, което още не било изпитано. Изпратили го и от него, мъжът ѝ оздравял."
-
Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.Да бъдеш „аз“, в множеството, означава да попаднеш в капана на нереална, неизбежна фалшива система от убеждения и лъжи, която сам си създал. Липсата на Единство; на Цялост, хвърля човек в плен на невежеството, страха и саморазрухата. Тя причинява болести, деградация насилие, жестокост и война, във външния свят. Мислите, чувствата и емоциите, при отсъствието на воля, са просто хаотично разпръснати прашинки от същността ти. Така “ти" вече си една малка прашинка, оставена на снизхождението на Вселената.
Светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Той е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение – светът, който си създал; който си мечтал. Там можеш да намериш себе си! Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти.
Промени се... и светът ще се промени. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Мислиш си, че светът е обективен факт... но светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Влез в света и приеми сам себе си. Предай се на своя свят. Върви и съзнателно приеми създаденото, от теб – своя, скован... безжизнен свят. силата на човека се корени в способността му да бъде Господар на себе си и същевременно да капитулира пред самия себе си. Наблюдавай се! Открий Кой си!
Единствено познаващият себе си; Господарят на собствения си живот, единствено притежаващият реална воля има правото да изрича "аз".
Научи се да живееш в света на Реалното. Тук навиците и убежденията ти; старите ти кодове – вече не са валидни. Това, което наричаш "реалност", е само отражение, което трябва да бъде напълно опровергано. Нищо от стария свят, не може да бъде отнесено с теб. Ще трябва да се научиш наново как да мислиш, как да чувстваш и дишаш, как да се храниш, да действаш и да обичаш... Време е за промяна. Време е да се преродиш."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"В света на събитията, в света на противоположностите никога не можеш да се срещнеш с решенията. Решението не лежи на една и съща равнина с проблема. То идва отгоре и не във времето! Ти трябва да знаеш как да влизаш в света на решенията. Когато издигнеш Същността си, всичко, което ти е изглеждало мъгляво и безформено, се изяснява и проблеми, изглеждали ти огромни като планини, изведнъж се превръщат в малки възвишения...Решението както в живота на човека, така и в историята на цяла цивилизация никога не може да съществува във времето, а на друга равнина - във „вертикалното време“ - във времето, без време; в повишаване качеството на мисълта, която може да се случи само и точно в този миг.
Единствено чрез управлението на мига, провесен между нищото и вечността, човечеството може да придаде форма на съдбата си и да създаде събития от по-висш порядък."
Цитатите са от книгата „Школата за богове“, която можете да си изтеглите, от този линк.
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва.“ "Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение. И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. [Нямате достатъчно Мъдрост и Любов]– Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота.“
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте.
Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате, в даден момент.“
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Работете за Цялото, а не търсете щастието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата „Бог", ние разбираме всички Разумни Същества,
в Едно Цяло Битие,
затова [Бог, т.е. Цялото] всичко знае.Работете за Цялото, а не търсете щастието.
Работете за Бога, пък Той ще мисли за вас.“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Пътя, който Бог ни определил, по него да вървим!
Всеки един от вас си има път. Като обича някой,
да му не туряме правила. Никой да му не прави бележки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Като се научиш да обичаш, както трябва,
Той [Който е Любовта на Единното Съзнание на Великото Цяло] ще те оживи.То е Новото, в света! Да обича човек тъй, както разбира, вътре
[в самия него, както му се дава; т.е. – по вътрешен път да бъде воден,
а не чрез външни правила].Помнете, че всеки един от вас си има път, както Земята си има, както Месечината си има, както звездите си имат. Всеки да върви по своя си път, там е спасението. Пътя, който Бог [Който е Любовта на Единното Съзнание, на Великото Цяло] ни определил, по него да вървим!
Като обича някой, да му не туряме правила. Никой да му не прави бележки.“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. На един ангел [който отвътре, с Любов, наставлява човека], може да му се повери Земята [т.е.Душата], а на един светия [който налага,със сила, външни правила] – не. И те са на йерархии.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В студа и големите горещини, има големи амплитуди. Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения.
["Животът е музика, верни трябва да бъдат тоновете." Из: "ЛЮБОВ И ОБИЧ"]
Музиката е един превод на светлината. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види.
Новото в музиката [т.е. в живота] трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика [т.е. сегашният живот] е вървяла по Мойсеевия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант.
Ако не влезем в огъня, да погорим [в Свещения Огън], няма да влезем в Любовта. Огън ви трябва сега на всички.
Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр.Един ангел не може да знае какъв край ще вземе човешката еволюция. Те трябва да дойдат на Земята, за да видят. Те идват в обикновена форма, но по съзнание не са обикновени.
Един ангел, като дойде в човешка форма, той губи част от силата си, като ангел.
Ангелът е минал през гениалността и светийството.
На един ангел може да му се повери Земята, а на един светия - не. И те са на йерархии.“
Из: „Разговори с Учителя“ -
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е. Всеки лош, или добър човек, е полезен за тебе. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки. Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме, с подсъзнанието си; не му я казвай.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е.Всеки лош, или добър човек, е полезен за тебе.
Не примирявай и не сприятелявай старото, с новото.
На стария човек, не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек, не разгадавай колко косми ще му поникнат. Нека той си ги прочете сам. А ти благодари, че си го срещнал, иначе ти щеше да си на негово място.
Целият Органически Свят сега се настройва на една нова гама.
["Животът е музика, верни трябва да бъдат тоновете." Из: "ЛЮБОВ И ОБИЧ" ]Ние сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата.
Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки.
Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте.
По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал.
И по-голямо разочарование, от Христа, никой не е имал.След Възкресението, Той разбра къде е Силата.
["В послушанието е Силата. А послушанието е плод, резултат, изявление на Любовта." Из: „Всекиму според Вечната Правда" ]Сега сте в най-доброто положение. Баща ви [т.е. Бог / Единното Съзнание на Великото Цяло] е заможен, няма какво да се плашите.
И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина.
Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим.
Досега сме живели, според законите на нашето царство, а отсега по законите на Царството Божие ще живеем.
Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална субстанция.“
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“
Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Правилата за Земята, не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички Същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда.Обаче, Земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите.В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали.Те ще разберат, че правилата за Земята не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора.В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми".Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на Земята, такъв е на всички планети.Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.Като казвам, че Земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си.“Из: „Да възлюбиш“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Земята е болница~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува; не иска, следователно, да еволюира.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „ Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави.Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата Душа не е отзивчива.Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.“Из: „Даровити“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Отечество на Душата е Небесната Държава;
т.е. – Царството Божие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато говори за своето Отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена Идея – Отечеството на Душата. Истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една обща Държава – Небесната Държава, т. е. Царството Божие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Когато казваме, че патриотизмът трябва да бъде качество на всеки човек, на всеки народ, ние подразбираме, че между членовете, между отделните единици на всеки народ, трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ.Това не трябва да става с власт, чрез насилие, но доброволно, по естествен път.
Човек не може да бъде патриот, докато този център не е развит в него.
Чувството на патриотизъм в човека е свързано с религиозното чувство, вследствие на което истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една Обща Държава – Небесната Държава, т. е. Царството Божие.
Когато говори за своето Отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена Идея – Отечеството на Душата.
Зад всяка видима Идея, се крие една невидима – Божествена идея.“
-
-
-
Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.Някой казва: “Аз имам човешко достойнство
[но това е само твоето честолюбие, а не – достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”
Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“
Из: „Умовете им - 1926 г.“
-
След като влезем в Духа на Истината, в малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот.Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем.
В Божествените неща, има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото!“
Из: „Той повелява на Слънцето“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Мъчнотията лежи в неразбиране на Живота“, казва Учителя.
Затова – всяка личност, която се е уморила да страда, на Земята – ако желае да повдигне степента на разбирането си (на Живота) – следва, задължително, да надрасне личния живот (на ограниченото си самосъзнание) и да се повдигне на по-високата степен – т.е. да премине в живота на Свръхсъзнанието си, за да може, в Светлината на Духа, да вижда ясно духовните реалности и така – да се съобразява, с тях, без да се спъва, в тъмнината на низшите материални светове (а те са: физически свят, астрален свят и низш ментален свят). -
"Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва."
"Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение. И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. [Нямате достатъчно Мъдрост и Любов]– Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота. "
-
-
"Пчелата ще извади мед от цвета;човек ще откъсне цветето,ще го помирише и ще го хвърли.А говедото ще го стъпче.Ученикът трябва да има метода на пчелата." "Пчелата" http://triangle.bg/books/greetings.2002/n300-350.html
-
Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия”. А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос”. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпро...
-
останалото на лс, това ми е любииимата лекция от Елеазар. Чета я и я препрочитам постоянно. Благодаря ти Вили за това свещено Слово!
-
Боже, не е случайно че обърках мястото на което пуснах коментара си за дървото, та това е Словото което ме обърна към Учителя! Прегръдки!
-
-
Думата„дърво“произтича отъ единъ старъ коренъ,не е славянска дума.Дървото означава онзи първиченъ,Божественъ животъ.Коренътъ на думата„дърво“произтича отъ думата „дѣва“.Въ английски езикъ произтича отъ думата „тера“–tree(трий);въ гръцки езикъ отъ числото „три“.„Тера“значи земя,а земята пъкъ означава животъ.Тъй че дървото означава първичния животъ."Плодътъ на дървото"
-
Прекрасна беседа, много ти благодаря! Дойде ми точно на време.
"Питамъ: въ какво седи новото учение? Основата на новото учение, това е великата Божия Любовь, великата Божия Мѫдрость и великата Божия Истина – живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина, всадени и проявени въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и духоветѣ ни. Слѣдователно, ако ти си човѣкъ отъ новото учение, тогава азъ казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосъ...
-
рдие, вѣра, кротость, въздържание и много други."-Плодът на дървото
-
Tree of Life
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човек, който казва „не мога", отрича Бога в неговата Същина, защото Бог е създал света, за да могат хората, [чрез Неговия Дух и Истината – да Му служат]. Когато човек не разбира Божественото, той е роб на условията. И тъй, отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква Новият Живот. Не вземайте никога думите, за себе си, в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога [Който живее във вас].”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят; да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива. Бог е Канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Знанието е най-важният въпрос, който трябва да занимава ученика. Това знание трябва да съдържа, в себе си, качество на вътрешно смирение. Живият Хляб [е Христос; Христос е Колективен Дух], това са благоприятните условия на живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Живият Хляб, това са благоприятните условия на живота, които всеки разумен човек трябва добре да използва. С това искам да ви наведа на мисълта, че благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумният човек те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. И когато те не учат, тя ги поставя в много неблагоприятни условия, при големи мъчнотии, да пожелаят да учат. Те имат нужда от знания.И тъй, кой е най-важният въпрос, според вас, който трябва да занимава ученика? – Знанието. Това знание трябва да съдържа в себе си качество на вътрешно смирение. Всеки ден, като се разширява съзнанието на ученика, трябва да се увеличава и обичта му към знанието, към проучване на Живота. И при събирането на знанията се забелязват същите явления, каквито и при земните пластове. Както водата се е събирала с хиляди години в тия пластове, без да излиза навън, така и човешкото знание се е складирало с години в съзнанието му, без да излиза навън. Разумният ученик може да прокопае тия пластове, и събралата се в тях вода ще бликне навън, ще излезе на повърхността. Де ще се яви този живот, това знание? – В съзнанието на човека. И сега, понеже вие се приготовлявате за света, тази енергия трябва да излезе вън от вас, да бъдете носители на новото учение. Или, казано на научен език: Ученият човек трябва да бъде изразител на ония извори вътре в себе си, чрез които може да се обработва външната растителност. Растителността е емблем на вътрешния живот в човека. Най-хубавите желания, най-хубавите чувства, които имате, могат да се реализират само от един прекрасен ум. Затова всеки от вас трябва да се стреми да има един прекрасен, отлично развит ум и с него да работи.“
Из: „Обич към знанието“
http://beinsa.bg/beseda.php?id=1169 -
-
-
-
ЧРЕЗ ЧИСТОТАТА, ЩЕ ПРИДОБИЕТЕ НУЖНАТА СВЕТЛИНА, ЗА ДА НЕ СЕ СПЪВАТЕ В ЖИВОТА СИ. ПРИДОБИЕ ЛИ ЧОВЕК ТАЗИ ЧИСТОТА, ТОЙ СТАВА СИЛЕН. ЗА ДА БЪДЕТЕ СИЛНИ, НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ЧИСТИ!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Чистотата е първо необходимо условие за правилното развитие на човека.В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. ПРИДОБИЕ ЛИ ЧОВЕК ТАЗИ ЧИСТОТА, ТОЙ СТАВА СИЛЕН. ЗА ДА БЪДЕТЕ СИЛНИ, НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ЧИСТИ!Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста светлина. Те се нуждаят още от чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човека.Чистотата е необходима, за да се избегнат нещастията на Земята. Чистота в устата, в ума, в сърцето, в Душата и Духа. Без чистота практически нищо не може да се постигне.ЧРЕЗ ЧИСТОТАТА, ЩЕ ПРИДОБИЕТЕ НУЖНАТА СВЕТЛИНА, ЗА ДА НЕ СЕ СПЪВАТЕ В ЖИВОТА СИ.Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството.“Из: "НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЧИСТОТА"
-
Петър Дънов – Учителя: „Има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.“ „Ако имате Любов, ще станете меки. Ако имате Ум, ще станете твърди. Ако много Любов ви се даде, ще замязате на Вода; ако много Ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на Живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.“ „Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. МИСЪЛТА ВСЯКОГА СЕ ОТЛИЧАВА С ЕДНО КАЧЕСТВО: ЩОМ ЗАПОЧНЕТЕ ДА МИСЛИТЕ, ВЕЧЕ ИМА ИЗХОДЕН ПЪТ ОТ МЪЧНОТИЯТА. ЩОМ НЯМА ИЗХОДЕН ПЪТ, ВИЕ САМО ЧУВСТВАТЕ; ЩОМ ИМА ИЗХОДЕН ПЪТ, ВИЕ МИСЛИТЕ. МИСЪЛТА Е ПРОЦЕС ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ВСИЧКИ МЪЧНОТИИ, НО В ДАДЕН СЛУЧАЙ ТЯ РАЗРЕШАВА НАЙ-МАЛКО ЕДНА МЪЧНОТИЯ. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.“
-
-
„Знайте: Небето сега има голяма нужда от Души, които общуват нежно. Отстъпвайте, не се поучавайте, не се коригирайте!“
-
Днес е 11 юли.На тази дата е роден Петър Дънов – Учителя.В Него бе Божествената Троица:→Божественият Дух,→Христовият Дух и→Господният Дух!~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Посвещение за Духът на Словото на БогаI. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.В Него бе Божествената Троица:Божественият Дух,Христовият Дух иГосподният Дух!В Него бе Все и Вся!Все на Земята и Вся на Небесата!II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“
-
Великите люде – свръхчовеците, са идвали от време на време, в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората. Квинтесенцията на ученията им, се е изразявала във формулата: „Благост, към всички“.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия Дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж, у човека.
Защото в закона за Любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта.“
☆ ☆ ☆ „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания, като ръководни начала в живота. А Животът, в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си, като някоя Велика голяма Река, която сама дълбае и прави своето корито.
И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората.
Те, почти винаги, не са бивали разбирани, от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди.“
Из вестник: „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1
-
-
Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Само в Душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света – произтичат от половините.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на Душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.
Само в Душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.“
Из: „Душа“-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Когато, дълго време, човек размишлява,върху една Божествена мисъл,
той приема – много Божествени Идеи и Сили.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Размишлението
върху една мисъл –
е като дъвченето на храната.Значи, когато човек размишлява,върху една Божествена мисъл –дълго време –той приема, чрез своето Свръхсъзнание[т.е. чрез Духа си],много Божествени Идеи и Сили.“ -
Учителя, за философската страна на музиката:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Външен израз на Мъдростта, се явяват хармонията и музиката.Хората още не познават философската страна на музиката. Когато те разкрият нейните закони и ги приложат в живота, тогава ще почне тяхното истинско развитие и усъвършенстване.
Всеки тон представлява сбор от хармонично действащи сили, които оказват влияние върху човешките мисли, чувства и постъпки.
Седемте тона на музиката са седемте стъпала, по които Мъдростта води човека към неговия възход и усъвършенствуване.“
-
-
Ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже, при днешните условия на живот. Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята, нито пет минути. Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество. Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се питат, отде иде човек. И после казват, не Господ е създал човека. Това е много материално схващане.Че Господ е създал човека е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението на бабите, че детето е излязло от реката, дето жабите живеят.
Научно е вярно, че човек е дошъл от мястото, дето жабите живеят, но че е дошъл от реката, това не е вярно.
Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята нито пет минути.
Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на Земята.“ Те мязат на онези авиатори, които като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат, не искат приспособяват се с новите условия – няма с какво да си отидат.
Казвам: Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество. Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо Отечество, отдето са излезли някога.
Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество.
От хиляди години насам, от Невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това Отечество, но вие казвате: „Не искаме да ни лъжат. Тук сме дошли, тук ще си останем.“
Обаче, Земята представя един голям кораб, с който всички вие плувате. Може би след сто милиона години този кораб ще спре на някое пристанище и всички вие ще трябва да слезете от него.
Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но това са научни данни, които човек нито може да отрече, нито може да твърди.
Има неща, които нито се твърдят, нито се отричат.
Например, ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже при днешните условия на живот.
Казва някой, че като се е родил, ще умре. Ти умирал ли си да знаеш, какво нещо е смъртта? Докато не си умрял, ти нямаш право да говориш за смъртта. Като умреш, тогава ще говориш. Сега понеже живееш, ти нямаш право да говориш за смъртта. – „Ама учените хора казват.“ Тия учени хора умирали ли са?
Досега никой не е умирал и при това всички проповядват, че ще умрем. Кой от вас е умирал?
Казва някой, че баща му умрял. Отде знае той, че баща му е умрял? Ами ако се е скрил някъде?
Когато гъсеницата престане да е гъсеница, умряла ли е тя? Всички гъсеници казват, че е умряла, съжаляват я, а тя се разхожда от цвят на цвят, като пеперуда. Тя се напъстрила със своята красива дрешка и пее своята песен на живота. Сегашното ѝ положение, е по-добро от първото.“
Из: „И ще бъдеш блажен“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии, или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. “Из: „С благодат и истина“
-
Вашата личност, това, за което се мислите, е нещо изкуствено.
Това е една проекция. Когато вие мислите за себе си, като тази личност,
докато живеете живота си, това е една погрешна идентичност.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Башар: "Всяко едно лице, на вашата планета, извършва чанелинг на своята личност, от позицията на един по-висш Източник.
Вашата личност, това, за което се мислите, е нещо изкуствено. Това е една проекция. Вие проектирате, посредством чанелинг, личността, която мислите, че сте. Защото това произлиза от Висшия ви Разум и бива проектирано, в понятието на една ограничена физическа реалност, и по този начин лицето, за което се мислите, е една същност, резултат от чанелинг. Така че вие, в определен смисъл, крачите в този живот – като никой, конкретно. Научавайки като кого може да проявявате себе си, все повече и повече отразявате този, който в действителност сте, на едно по-високо равнище, от една по-висша гледна точка. Така че, вие всички сте продукт на чанелинг.
В същото време, когато казваме, че става дума за една изкуствена конструкция, ние по никакъв начин не искаме да я омаловажим.
Когато обаче вие мислите за себе си, като тази личност, докато живеете живота си, това е една погрешна идентичност. Това наистина не отговаря напълно, истински, на това, което сте. Това (за което се мислите) е едно частично отражение, един символ, проява на една идея, на едно понятие, на една житейска тема, която вашето висше Аз изследва, чрез едно средство, което наричате личност; тази проекция, резултат на чанелинг, този символ, това отражение, това проявление на тази тема. Като личност, вие сте едно изследване на житейска тема, от конкретна перспектива. Така че вие всички сте резултат на процес на чанелинг, през всичкото време, от страна на вашата по-висша версия." -
Петър Дънов – Учителя: „Човек е сянката - проекция на един Реален свят – него той трябва да се научи да вижда.“
Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“
-
-
НОВОТО УЧЕНИЕ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи Велик Организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега. НОВОТО УЧЕНИЕ [на Третата Култура на Милосърдието; това е – Учението за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Целокупния Живот], се проповядва "по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в тръните или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш, кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. ПОСТЪПВАЙТЕ ТАКА, ЧЕ ЛИЧНОСТТА ВИ ДА ОСТАНЕ СКРИТА. НЕ ИЗТЪКВАЙТЕ СЕБЕ СИ. БЪДЕТЕ ЗАПАЛЕНИ СВЕЩИ И СВЕТЕТЕ. ВАШИЯТ ЖИВОТ ДА ГОВОРИ ВМЕСТО УСТАТА, КОЯТО ИСКА ДА ПРОПОВЯДВА."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря [за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Великото Цяло (т.е. на Целокупния Живот, като контрапункт на личния живот)], ще стане наука. НОВОТО УЧЕНИЕ, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне.“НОВИТЕ ИДЕИ НЕ ОБХВАЩАТ САМО БЛАГОТО НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК ИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО, НО И БЛАГОТО НА ВСИЧКИ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА.~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. [Бог е Великото Цяло; Бог е Любовта, разбирана като Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е Колективната Любов на всички. И ако Любовта на едно същество не е Колективна Проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов, се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече Идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас, независимо от това дали сме грешни, или не.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим. Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на Живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. да бъдете винаги доволни, но така, както Животът сам се стича; без да роптаете]? Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения [личен] живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в Новия [Целокупен] Живот. Като даваме нещо [старо], добиваме нещо [ново; т.е. – добиваме Нова Божествена Светлина, в ума си]. Това са думи на Господа, към вас: "Моята Любов носи Живот и Знание за вас". Днешната Любов на Господа носи Живот и Знание за вас. Под "Живот", разбирам Вечния Живот - Животът на Безсмъртието. И под "Знание", разбирам това Знание, което носи Сила за вас. Само Божественото Знание носи Сила. В обикновеното знание няма сила.“
[Грешни сме – когато продължаваме да живеем с мисълта, че животът, който тече през нас – е нашият личен живот. Когато ОСЪЗНАЕМ ИСТИНАТА – че всички споделяме Единствения Истински Живот – Живота на Цялото (Бог е Цялото), тогава – в Целокупния Живот – ние влизаме в Космическото Съзнание и възвръщаме първичната си ЧИСТОТА. Това е процес, при който трябва да ПОМНИМ, че в личния си живот се цапаме, а в Целокупния Живот – се ЧИСТИМ. По презумпция – всеки личен живот е нечист (понеже е ориентиран към нечие лично благо – вместо към благото на всички същества, едновременно, каквато е Волята Божия)]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Нещата стават разбираеми, или понятни, само когато се изяснят разумно.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия.Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онези неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди години седи непроявена [защото няма УСЛОВИЯ, които са в разбирането на Любовта, като Колективна Проява на Разумния Възвишен Свят]. В сегашното състояние, в което се намирате [т.е. във фазата на човешки личности], често вие усещате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбара или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади [от това състояние; т.е. да ви събуди, за да се самоопределите като души (това са бившите личности, отказали се от личен живот и приели Целокупния Живот, в чиято БОЖЕСТВЕНА СРЕДА – става растенето и развитието на душите)]. По отношение на Реалния Живот, човек [докато е със съзнание, намиращо се на фазата на личност], е такава семка, очаква да му се помогне [със ЗНАНИЕ, което – да му даде ДОСТЪП до Реалния Живот]. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота.["Хората не правят разлика между нещата, които дават ДОСТЪП до Живота. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота. Хората, изобщо, трябва за знаят, каква е задачата на цялото човечество. Реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, свръхреалността е в съприкосновение с ЛЮБОВТА. Свръхреалността е във връзка с Живота. Движението е резултат на Живота. Значи, чрез движението, ние имаме достъп до Живота. Също така ние имаме достъп до Живота и чрез Учението, и чрез Работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата." П.Д.]Значи, връзката с Живота седи в това, семето [напр. човешката душа] да се посади в почвата [на Любовта, както Тя се проявява КОЛЕКТИВНО, в Целокупния Живот; т.е. – Любовта, разбирана като Колективна Проява, е почва; среда за развитието на душата]. Тогава, при това посаждане, има два [диаметрално противоположни] процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес клонищата се стремят нагоре към Слънцето - към Бога. Бог е и горе, и долу. Под думата "надолу", всякога подразбираме по-гъста материя, по-нисше състояние на Битието или на Божествената Съкровищница, а под думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рядка материя, онези по-възвишени Сили, които работят в по-широк, в по-обемист свят.И тъй, тази семка [душата] трябва да расте, за да се развива [съзнанието ѝ, в БОЖЕСТВЕНАТА СРЕДА на ЛЮБОВТА, разбирана само като КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА, в Целокупния Живот]. Туй развитие съответствува на вътрешното съзнание, защото растене има само у Бога.Външните процеси пък, които виждаме в Природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, раждането на хората - всичко това, в духовния свят [т.е. в реалния свят] представлява проявление на Божествения Дух.Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление.Някой път казваме, че плодовете [плод = разбиране] се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените. Затова, когато плодовете [разбиранията] зреят в корените, хората ще имат страдания. Щом страдаш, ти си [не душа, а личност:] картоф, чукундур, гулия и т. н. Значи, щом хората страдат, плодовете им зреят в корените долу, в гъстата материя, поради което трябва да им се пращат сокове отгоре.При радостта е обратното, плодът [разбирането] е в цвета [т.е. в знанието], в клонищата [където се душите; в онази по-ефирна, по-рядка материя].Следователно, при страданията имаме един вид плодове [разбирания], а при радостите - друг вид плодове [разбирания].Сега, няма да ви обяснявам, защо едните плодове [т.е. разбирания] са в корените, а другите в клонищата. [Едните разбирания са на личностите (които считат любовта, която тече през тях, за лично своя любов), а другите разбирания са на душите, които имат връзка с Любовта, разбирана като Колективна Проява; т.е. те ЗНАЯТ, че Любовта е само Колективна Проява, в Битието.]Някои казват: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Аз не зная, как е възможно, от горчиви корени да излязат сладки плодове! Аз не разбирам, каква мъдрост е искал да вложи в поговорката този, който я създал. Според тази поговорка, "корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки", трябва да подразбираме, че майката може да бъде мечка, бащата - вълк, а детето - ангел. Това са несъвместими неща. Според мене, този мъдрец е искал да каже, че корените на знанието са пълни със страдания, а плодовете на знанието са пълни с радости. Тази поговорка изразява две състояния.При големите страдания, човек прави големи усилия [да получи НОВО ЗНАНИЕ и чрез Знанието – Сили], за да вземе надмощие над гъстата материя, да излезе на повърхността. При изучаване законите на тази гъста материя, ние влизаме в страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всякога показва слизане. Ще ви представя една картина за това слизане. Човек слиза от някой висок планински връх няколко километра дълбоко в Земята, но трябва отново да се качи на този планински връх, висок няколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пъти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трябваше да слизам? Защо ми трябва да живея? Представете си, че този връх, на който трябва да се качите, е висок колкото връх Еверест на Хималаите, какво ще правите? - У вас ще се роди идеята: трябва да имаме криле! Крилете представляват човешкия ум. Ако имате ум, вие можете да се качите и на Хималаите, и на небето, но ако нямате ум, т. е. ако нямате криле, трябва да се качите пеш, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мъчнотии в живота.Христос казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници няма [разумни са тези, които не делят нещата на добри и на лоши, а виждат една Божествена Връзка, във всички неща].Светът е пълен с работници [от разни степени]. В България има с хиляди работници, а другаде има с милиони работници. Ако разгледаме положението на тези работници, ще имаме същата поговорка: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Но под думата "работници" Христос в дадения случай разбира онези разумни работници, които с векове са учили онова истинско знание, как трябва да се работи за Бога. Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има.Във всяко съществувание, да бъдеш работник на Делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота.До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. така, както Животът сам се стича]?Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родиш син или дъщеря, или свършиш училището не на време, ти ще пропаднеш, нищо няма да свършиш. Сега не е работа само да се родим, не е работа само да се посеем, не е въпросът само да започнем едно дело, но ние трябва да знаем, как да свършим това дело и на време да го свършим. Трябва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовта. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш, че имаш отношения към някого. Животът подразбира връзка към някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво трябва да имаме връзка с Бога. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. После, в твоя живот ще се прояви светлина. След светлината в тебе ще се прояви знание, импулс да учиш - да изучаваш Истината. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко започнато, препятствия за него няма.Вие искате да извършите нещо в България. Какво можете вие да извършите в България? Ако имате пари, какво можете да направите с парите? Ако имате сила, какво можете да направите със силата? Силата, това е човешкият ум. Без ум сила в света не може да има, не може да се прояви. Някои от вас искате да бъдете богати. Но богат трябва да бъде само разумният, само силният човек. Какво ще се ползува малкото дете, ако вземе в ръката си един чук, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете един чук, веднага ще започнете работа с него. Или пък, ако някое дете вземе Крали-Марковата сабя, препаше я през пояса си и поиска да стане воин, какво ще го ползува това? Чукът в ръката на малкото дете е нещастие. Сабята в ръката на малкото дете е нещастие, смърт носи за него. Следователно, за глупавите, за слабите хора парите са опасни. Заради тях ще ги убият, ще ги удушат, ще станат нещастни. Преди да поиска човек от Бога богатство, сила, той трябва да поиска мъдрост, трябва да поиска любов. У човека първо трябва да дойде Любовта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаем, защо идем в света и какво искаме. Всеки един от вас трябва да знае защо иде на света. Аз не говоря за външния свят или за онзи свят, който седи още в хамбара - има хора, които още дълги години ще седят в хамбара. Аз виждам някои от вас сте турени вече в чувал, носят ви на нивата да ви посеят; някои от вас виждам, че са хвърлени вече на нивата, заровени сте; някои пък едва сте покълнали; други сте поизраснали; някои сте завързали, но плодът още не е узрял. Има дълго време да чакате, докато дойде плодът. Ще кажете: ние се обърнахме към Бога. Обръщането към Бога е още само процес на растене. Има доста време още да чакате, докато дойде плодът на съзнанието. Защото, само плодът е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодът на Духа е Любовта". В този случай, под думата Дух, се разбира разумното, а плодът на разумното, това е Любовта. Всякога разумният живот има за плод Любовта. Дето има разумност, Мъдрост, Истина, там Любовта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовта.Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога. Вие за Бога трябва да имате определена представа. Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете. Не можете да имате връзка с Бога, докато нямате вяра. С обикновената вяра стават обикновени връзки. Не, абсолютна вяра трябва да имате! Няма да питате де е Господ. Питаш ли де е Господ, никога няма да Го намериш. Никога не питай, де е Господ! Не Го търси нито в небето, нито в себе си, в ума или в сърцето си, нито между ангелите. Търсиш ли Бога някъде, никога не може да Го намериш. Писанието казва: "В Бога живеем, съществуваме и се движим". Накъде ще търси рибата водата? Накъде ще търсят очите светлината? Светлината е навсякъде.Сега ще седне някой да ми обяснява, какво нещо е светлината. Казват, че светлината била вибрации. Аз правя такива вибрации, движа се от едно място на друго, мърдам се. Но туй, което се мърда, което се движи, аз ли съм? Светлината като се търкаля със своята колесница, хората я определят като едно същество и казват: светлината е движение. Светлината се движи, но не е движение. Тя свети, но не е светлина. Когато показвам някому пътя, аз в този път ли съм? Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вътрешна връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? - На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от Вас. Ние имаме толкова много примери за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: учителю, не си зная урока. Или пък отидеш при учителя си и знаеш да повтаряш урока, който той ти е преподал. Мислите ли, че учителят ще остане доволен да повтаряш това, което той веднъж е казал? Благодарен ли ще бъде учителят, ако сто души ученици му повторят същия урок по Закон-Божи, например, който той преподал вече. Аз мисля, че за в бъдеще учителите няма да употребяват сегашната система, няма да изпитват учениците върху туй, което те са преподали. Учителят ще им каже: кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок! Искам да ми кажете нещо ново от себе си.Сега, аз внасям тази мисъл във вас, не за да я повтаряте, но всеки един от вас, както през днешния ден, така и за в бъдеще, да държи тази мисъл в ума си, - да направи връзка с Бога. Аз не правя въпрос, дали имате, или нямате такава връзка, но искам да ви обясня, какво трябва да се подразбира под думите "връзка с Бога". Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога. Когато кажем вътрешна връзка, подразбираме, че Бог ни говори, а когато кажем външна връзка, подразбираме, че ние говорим на Бога. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата "Отче наш". Това не е молитва. Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората, страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапе някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господ ще ти покаже, от какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трябва да кажеш на мечката. Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба.Та ще имате външни и вътрешни връзки! Някой от вас ще каже: едно време имах много любов, много вяра. Оставете вашето "едно време!" Важно е сега, в този момент, какви връзки имате към Бога. Вие говорите ли на Господа? Господ говори ли ви? Ще мълчите, няма да ми давате никакъв отговор. Ако Господ ви говори, аз се радвам. Питам ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пак се радвам, защото има истинска обмяна в отношенията между Бога и вас. Трябва да ни говори Господ, и ние трябва да Му говорим. Това има дълбок, истински смисъл. Започнете ли по този начин, тогава ще дойде Бог, ще ни покаже истинските отношения, външните връзки, и само така ще се опознаем. Вие още не се познавате един друг. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате един друг тъй, както себе си, не повече от себе си. Може да направите такъв опит. Ако дойде при вас някой, когото обичате, вие можете да му отстъпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радост. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия син, или за вашия възлюбен приятел, но ако дойде при вас някой външен човек, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съм разположен да ви приема. Това е опорочение на великия Божи закон на Любовта. Законите в Божествения свят седят другояче. Щом в моята душа се зароди желание да отстъпя моята паница някому, понеже тази паница е неотстъпваема, веднага от невидимия свят, от невидима ръка ще се сложи друга паница пред мене. Такъв е законът! Ако в душата на твоя брат се зароди същото желание, ще дойде трета паница. Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: заради тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко.Сега ви говоря за вътрешните връзки. Някой казва: заради тебе аз съм готов да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде някой при мене, казва ми: Учителю, аз искам да ми направиш една услуга, искам да ми поговориш малко. Аз се спирам, обръщам се към Бога и питам: Господи, разположен ли си да му говориш! Господ ми казва, че е много занят. Казвам: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвам, че нямам време да му говоря, нямам нищо в себе си. Значи, най-първо Господ трябва да ти говори. И, след като Господ ти е говорил, и ти си говорил на Господа, тогава аз ще ти говоря. Казва някой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнеш да говориш на Господа. Само по този начин ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тези мисли в ума си!Някои приятели казват: ние сме вече от десет години в новото учение, знаем много нещо. Да, аз виждам стари приятели, които имат връзка с Господа; пък виждам и млади, които имат връзка с Господа. Но виждам и стари, които нямат връзка с Господа; виждам и млади, които нямат връзка с Господа. На младите и на старите, които нямат връзка с Господа, казвам да направят тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощ, и безсмъртие, всичко зависи от тази връзка. Нямате ли тази връзка, може да обиколите целия свят, може да сте най-видният учител, може да отидете в небето и да се върнете сто пъти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пътуване на кинематограф. Ще отидете на небето, ангелите ще ви подържат там 4-5 деня и ще ви изпратят пак назад, както изпращат царе от една държава в друга. Един цар не могат да го задържат като гост много време в някоя държава, защото им коства много скъпо. Когато германският император ходи в Цариград, турците си казаха: "Дано не дойде втори път!" - Тъй много им коствал.Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи велик организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега.Сега казвате: този събор е на младите. Съборът на младите и съборът на старите е един и същ. Когато младите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато старите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато и младите и старите се събират на събор, нека образуват същите връзки! Тогава от всички ще се образува един общ организъм. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нещо е да срещнеш една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим,-
/продължение/
"Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим, че по-скоро да си отиде! Да дадеш някому нещо, да го угостиш и при това да искаш да седи още, това разбирам връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе в съзнанието ти разширение и ти ще се зарадваш. Какво каза Лаван на Якова? - Откак дойде в моя дом, Бог ме благослови. Значи Яков донесе благословение в дома на Лавана. Когато Божественото дойде у нас, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието.
Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направете връзката! Аз не казвам, че нямате, но направете връзката си с Бога по-силна! Някой казва: аз имам връзка. Казвам: това е първият конец. От ден на ден я усилвайте! Вторият ден казвам: направи връзка с Бога! - Имам. Тури вторият конец. На третия ден тури третият конец. После тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, през всичките векове все ще туряш от тия конци. Ще кажеш: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Някой път ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законът на еволюцията на човешката душа. Колкото повече от тези конци имаш, толкова по-добре. От тези конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. От тези конци ще се изплете Божествената връзка за духа.
Тъй седи великият въпрос за вътрешните и външни връзки с Бога, или с други думи, от тези връзки ще се определят отношенията на Бога към нас и нашите отношения към Бога. Ако направите връзка с Бога, ще бъдете силни и мощни. Щом имате външни и вътрешни връзки с Бога, и Бог ще направи външни и вътрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направим един вътрешен колективитет, ще образуваме един общ вътрешен организъм и ще се разбираме, ще изпращаме своите мисли телепатически. Само по този начин небето ще има към нас правилни отношения, отдето ще ни посещават по-напредналите наши братя. Аз съм казвал: от небето ще ни посещават ангелите, те са напредналите наши братя. И те се интересуват от тези вътрешни връзки.
Вас, младите, ако ви нарека братя, знаете ли какво означава думата "брат"? С буквата Б е започнало създаването на света. Б-то означава създаване. Казвате: брат и сестра. Как се казва сестра в другите езици, например във френски, в латински език? - На френски език се казва "Soeur", започва с буквата S. Тази буква означава закона на вечността. Следователно, когато говорим за брат и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на нов живот. Брат и сестра са процеси на един нов живот, който трябва да започне. Братът и сестра, това е началото и краят на сегашния живот. Брат и сестра означават границите на новия живот, в който трябва да влезем. Реката е река, ако има брегове, ако има граници. Няма ли граници, не е никаква река. Ако морето няма граници, не е море. Ако животът няма две граници, не е живот. Всяко нещо трябва да има разумни граници. Брат и сестра, това са разумни граници на един велик, нов живот. Когато кажете брат и сестра, трябва да подразбирате границите на разумния живот. Душата ти трябва да трепне, когато кажеш брат или сестра. Като ви казвам брат и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй определение? Думата брат има смисъл. Вие казвате, че някой ви е брат, пък се сбивате, скарвате се с този брат. Братът, който представлява граници на твоя живот, с него никога не можеш да се скараш. С онази сестра, която представлява граници на твоя живот, която определя направлението на твоето движение, никога не можеш да се скараш. Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш граница, ще определяш направлението на неговия живот. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благословение. Тогава няма да бъдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизат навсякъде. Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората. Аз никога не мога да се съмнявам в един свой брат или в една своя сестра. Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там?" - Виж какво правят! Какво може да се прави в светлината? В светлината може ли да се върши престъпление? Питам: онзи извор, който извира и дава, минава през разни местности и ги пои, върши ли престъпление? Ако този извор мине и разрови корените на някое голямо дърво, направил ли е с това някакво престъпление? Изворът казва на туй дърво: "Ти си голямо вече, ти си завършило своята еволюция, но ум нямаш, превърни се на някоя малка буболечица и влез във водата! Турците казват: "Дълъг Ахмед, глупав Ахмед." Водата казва на дървото: "Ти си умно, няма защо да се стремиш да стигнеш до небето, затова, докато голямата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влез във водата! Смири се, за да имаш Божието благословение!" Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в новия живот. Като даваме нещо, добиваме нещо.
От всичко, което сега ви казвам, онова, което може да ви принесе най-голямата радост, е да направите връзка с Бога. Вие ще слушате какво Господ ви говори и след като Той ви говори, вие ще Му говорите. И няма да повтаряте това, което Той ви е говорил, но ще Му кажете вашата опитност, ще му кажете какво сте направили при условията, при които живеете. Няма да Му навеждате, какво мислят учените по създаването на света, че той е създаден по закона на еволюцията, че еди-кой си богослов какво мисли по този въпрос и т. н. Не занимавайте Господа с тези глупави работи, защо Господ направил света. Не учете Господа вие! Той знае защо е направил света. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направил света. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страх от мечка. Дошли са гладни години, Господи, покажи ми начин, по който честно и почтено да си изкарам прехраната, да си направя обуща. Аз съм готов на всичко онова, което ти благоволяваш по отношение на мене. Искам да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искаш, за да почувствувам, че си доволен от моята работа! Господ внимава, дали ние сме доволни от това, което ни говори. Пък и ние, когато Му говорим, искаме да знаем, дали Той е доволен от нас. Щом Бог е недоволен от нас, казва: "Има погрешки в твоята работа, ще ги изправиш!" Ние трябва да живеем чист и свят живот и да не огорчаваме Божествения Дух. Единственото нещо, което внася в нас радост и веселие, това е Господ. Затова, като създадем вътрешна и външна връзка с Бога, ще придобием тази радост и това веселие.
Сега вие младите трябва да имате вътрешна връзка с Бога! Тогава ще бъдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за в бъдеще, не и след хиляди години, но още днес. Пропуснете ли днешния ден, другите години никога няма да дойдат. Днешният ден подразбира съвкупност на всички условия, които Бога ни е дал. Всичките години са събрани сега. Ако сега посадим това семе, идущата година ще го видим в една нова фаза на покълване; следната година ще го видим израсло, цъфнало и най-после вързало плод. Ние се стремим към този вътрешен плод.
И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искам да няма спорове между вас. Ученик е онзи, който има връзка с Бога, и с когото Бог има връзка. Туй е дълбоко убеждение. Някой ме пита: аз ученик ли съм? - Ако имаш вътрешна връзка с Бога, и ако Бог има връзка с тебе, ти си ученик. Приближаваш ли се само, ти си верующ. Верующият образува своята връзка. Ако те носят от хамбар в хамбар, ти си оглашен. Ако си натоварен в колата и те носят за посаждане, ти си верующ, а ако си посаден вече, ти си ученик. Това са три важни положения. Това е великата Истина, която определя външните и вътрешните връзки. Никаква друга философия не може да бъде постигната, докато няма това вътрешно съзнание. Тогава ще дойде законът на вътрешното смирение. Под "смирение" аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот.
В тази светлина, беседите, които съм ви държал, ще станат по-ясни. Писанието, Евангелието също тъй ще ви станат по-ясни. Тогава животът на всички святи хора, които са живели преди хиляди години, ще се осмисли. Трябва да знаете, че всички тези братя, които са живели в миналото, живеят и сега, те имат връзка с Бога и работят от Негово име. Може да кажете: дали е жив еди-кой си светец? Всички светии живеят и сега. Апостол Павел е живял някога, но и сега живее. Та и всички ние сме живели в миналото, но то не е важно, важното е, че сега живеем. Между апостол Павла, между апостол Петра и между всички пророци и апостоли съществува вътрешна връзка, понеже казва Христос: "Отец ми живее в мене, и аз живея в Отца си." Това е същата връзка. Ами че всяка вечер Христос иждивяваше по няколко часа да говори на Господа и Господ да Му говори. Вие по колко часа сте в разговор с Господа? Вие не четете молитвите, които ви са дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: "Нагласен съм вече." С това не казвам да не четете молитвата "Отче наш", не ви правя управник, но казвам: трябва да имате истинска вътрешна връзка!
Сега, пожелавам ви тази среща да стане по един естествен път. Някои от младите ще говорят, после ще има и музика. Бъдете всички свободни, за да се образува тази вътрешна връзка. Ако образувате вътрешната връзка, може да отидем до Мусала. Без връзка ние не искаме да ходим. Хора, които нямат връзка с Бога, какво ще търсят на Мусала? Ако имате връзка, времето ще бъде хубаво; ако нямате връзка, дъжд ще ни кваси на общо основание, пък и вятър ще ни духа. Щом имате връзка, Господ ще отвори небето, ще каже: "Приемете тия гости добре!" Щом нямате връзка, ангелите ще ни поливат отгоре и ще кажат: "Какво търсите на туй високо място?" Днес ще определим, ще се изкачим ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можем духовно да се изкачим на Мусала, може да отидем. Но трябва да знаете, че каквото е отвън, такова е състоянието и отвътре.
Ще ви попитам сега: искате ли да отидем на Мусала? С връзка или без връзка? Хубаво, щом искате с връзка, тогава ще отидем. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - друг път няма. Този е истинският път, по който вървят всички души от цялото небе, всички ангели, всички добри хора, отдето и да са, каквото и да е тяхното положение. Казвам ви една проста, но велика Истина.
Питам Господа: да ви говоря ли още? Господ се е приготвил да ви говори. Щом Господ се е приготвил да ви говори, слушайте Го! След като ви говори Господ, тогава и вие ще му говорите, но прямо, същественото, онова новото, което е в душата ви. Кажете на Господа най-същественото, онова, което разрешава въпроса за света, за вечния живот. Говорете Му да ви избави от смъртта, да ви избави от онази мечка, която се е вмъкнала в душата ви! Говорете на Господа да ви избави от съмнението! Говорете на Господа да ви избави от неверието! Говорете на Господа да ви избави от гнева, от подозрението, от тази стипчивост, която имате. Всички не сте готови. Като се очистите от всички тези буболечици на вашето вътрешно естество, като ви избави Бог от тях, тогава ще прогледате свободно навред. Те изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободите от всички тези буболечици, от тази филоксера в корените ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господ, ще бъдете съвършено чисти, без никакви буболечици в корените, в листата и в клонищата. Листата ви ще бъдат зелени, цветът - росен, свеж, плодът ще бъде без червеи, ще увисне и ще узрее под Божествената светлина, та като дойдат вашите приятели, вашите напреднали братя, да има какво да вкусят от вас.
И тъй, сега ще ви дам да си запишете едно мото. Това са думи на Господа към вас: "Моята Любов носи живот и знание за вас". Днешната Любов на Господа носи живот и знание за вас. Под "живот", разбирам вечния живот - животът на безсмъртието. И под "знание", разбирам това знание, което носи сила за вас. Само Божественото знание носи сила. В обикновеното знание няма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажете: "Господи, в пътя на Твоята Любов, в пътя на Твоята Мъдрост, в път на Твоята Истина ние ще Ти служим през всичките дни на нашия живот."Вътрешни и външни връзки
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. [Т.е. човек е предопределен да надрасне текущото си нисше състояние на съзнанието, изразено като: "живот за себе си" и да достигне до Висшето състояние на съзнанието, изразено като: "Живот за Цялото", като самостоятелно, но воден от Невидимия Свят, се подготви, за това: „Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето. Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“ (тук); т.е. чак тогава, когато човек се издигне над земното (над личното; над човешкото) и влезе в Свръхсъзнанието си – ще се домогне до Великата Истина, която е в несътвореността; "небитието, именно, е реалността." тук] Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Веднъж дошли на Земята, ще учите; вие сте ученици. В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира.Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Който иска да се домогне до Великата Истина, трябва да се приготви. Да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет.
В човешкия живот има много атавистични прояви и форми - в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Ученикът трябва да се освободи от чуждото, в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил, отначало. Крайният резултат решава неговото положение.
При работата си, ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Не давайте условия да се привличат нисшите духове.
Вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бури и ветрове, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде Изгревът на вашето Слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки [защото ще е дошла Мъдростта].
[Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината.“ – "Учителят говори" ]
Изгрее ли Слънцето на вашия Живот [т.е. дойде ли Мъдростта, у вас], сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия Град между напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.
Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.
Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор.
Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Всички добри хора, на Земята, са поставени на големи изпитания.
Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците, това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия, вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци.
Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда [т.е. върнете се в Първичната си Среда, която е Великото Цяло], в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир [защото вече сте поставили живота си в Точката на Равновесието] и ставате Господар на себе си.
Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в Душата ви, не го демонстрирайте.
Казано е: "Тесен е пътят." Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш.
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние.“
Из: „Изворът на доброто“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.
Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.Зазоряване на живота, това е Любовта.
Изгрев на живота, това е Мъдростта.
Пладне на живота, това е Истината.
Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и
почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.
Изгрей в живота!
Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей!
И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“
Из: „Живот“
-
Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.
Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“
Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Природата е жива и разумна. Природата всякога си служи с образи и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език. Тя винаги говори с картини и символи. Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език.Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.
Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект.
Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
Из: „Живата Природа“
-
Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите, в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска Култура създава само сърцето. Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека [които има съзнанието на личност, защото личността проявява егоизъм], ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина.Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в Живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на Живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата; там живее Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща Силите на безпределно Великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва Вечният Кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.“
Из: „СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Разумният свят е извън времето и пространството.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато човек работи съзнателно, върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. Всички хора, на Земята, представят Колективно Същество. Следователно, когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие [което означава, че Разумните Същества, в известен смисъл, живеят извън ограниченията на времето и пространството; т.е. Разумните Същества живеят в Душите си; те са преодолели ограниченото съзнание на земната си личност, която е във форма на мъж, или на жена]. Те образуват един човек, едно колективно същество, с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй, на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още Разумни Същества, с които той да съставя едно Цяло. [Разумните Същества живеят в Божествените си Души си; т.е. извън времето и пространството, а Душите са части на Общата Мирова Душа]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали [има се предвид ума] в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. [Низшата астрална душа; т.е. личността е въглен, а Висшата Божествена Душа е диамант]. Когато старият човек дойде при учения ["стар човек" е всяка личност, от съвременната Култура на скръбта], той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е например в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например, ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие. Те образуват Един Човек; едно колективно Същество, с високо съзнание. Името на това Същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно [с Христос] съставяли Едно Цяло.И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
Докато човек живее на Земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно, или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества, вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях.
Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите.
За тази цел, той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.“
Из: „Което оправя“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.
Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“
Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Само Идейният Живот може да ни ползва. Идейният Живот е Водата на Божествения Извор, която протича през нас и отнася далеч, всичко нечисто; Идейният живот е планинско място. Идейният живот е – да е човек, сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят.Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на Целокупния Живот.
Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал, от вашето дъно?
Пуснете Доброто да тече, през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват.
Водата на този Извор представя Идейния Живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този Живот може да ни ползва.“
Из: "Кръг и елипса"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добрината прониква в целия Космос. Тя се раздава навсякъде.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Идейният живот е – да е човек сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.Човек трябва да мине и нирвана, и да дойде в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото.
Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите.
Нашият живот [в самота; т.е. Идейният Живот] може да бъде за разумните хора.
Добрината прониква в целия Космос. Тя се раздава навсякъде. “
Из: „Кратки бележки от Общия окултен клас“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Идейният живот е планинско място.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева [тревата е символ на смирение], а Идейният Живот е планинско място, с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри. Само по този начин можете да напредвате.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?”Господ го пита: “Научи ли урока си?”
Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!”
С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си!
Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения.
Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят.
Такъв трябва да бъде и вашият живот!
В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри.
Само по този начин можете да напредвате.“-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Природата е жива и разумна. Природата всякога си служи с образи и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език. Тя винаги говори с картини и символи. Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език.Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.
Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект.
Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
Из: „Живата Природа“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Преводи, от символния език на Природата~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята.Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога и тогава ще имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека.Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот.От това съчетание на съотношенията правя един втори превод: отношенията на Душата към Духа, определят отношенията на Духа към Душата.Правя друг един превод, като заменям Душата с детето, а Духа – с майката, и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката, определят отношенията на майката към детето.“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Четирите златни
правила на
Учителя:
1. Не идвай близо до сянката [т.е. до личността] на човека.
2. Недоволен е човек, когато препятствате
на неговите схващания.
3. Не искайте от приятелите си да постъпват
тъй, както вие искате.
4. Във всички случаи, постъпвай с положителна мисъл. -
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които Природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед. Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си. Някой казва: Трябва ли да се яде праз? – Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете.“
Всичко е свързано и няма нищо безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си, за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно. Противоположностите – това е нормалният цикъл на живота. Истинското и най-красивото състояние – това е равновесието им.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
velaskes, от izvorite.com: "Привет! Вчера взех да чета ДАО 2 на Ошо, ако не си я прочел, препоръчвам ти я, страхотна книга, просто. Помага ми да приемам нормално всичко, което става в живота и доброто и лошото, и приятното, и неприятното, и да разбера, че противоположностите – това е нормалният цикъл на живота.
След деня, следва нощта, след радостта идва тъгата, а ние сме наблюдателите на това, без да трябва да се отъждествяваме нито с радостта, нито тъгата. Ние се намираме по средата, ние сме, така да се каже, равновесието на нещата, или както Ошо нарича това – ние сме Блажените; блаженството.Дълго време съм бил на мнението, че човек трябва да се стреми към щастието, че щастието е най-голямата цел, в живота. А в действителност, съм бил на грешен път. Истинското и най-красивото състояние това е равновесието. Все едно ми е дошло просветление, от тази идея.
И човек, който е балансиран, ще приема еднакво както еуфорията, така и депресията си, ще гледа на тях като на нещо естествено. И дори и да се чувства отчаян, ще може да се види отстрани като НАБЛЮДАТЕЛ и ще знае; ще чувства, че това е в реда на нещата.
Така функционира и Природата: в отчаянието няма нищо смущаващо и няма смисъл да се противим и да го отхвърляме; просто трябва да му се оставим, да го изживеем, след това – то естествено ще се замени с подем в настроението ни. Това разбира се е само един пример, с който се изразявам, важно е да се разбере същността.А ние не сме нищо повече от Природата. Целият свят е подчинен на един закон, а именно – Закона на Истината, на ДАО. Животът на хората, когато е съобразен с ДАО, е балансиран и прекрасен, а когато се отклонява – се получават различни степени на безпорядък. Но и това би трябвало да приемаме като нещо естествено, защото то пък е част от израстването на Душите на други хора.
Всичко е свързано и нищо няма безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно."
Прочетено и копирано, от тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Линк за изтегляне на книгата на Ошо – "Дао - трите съкровища", в три тома-
"Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли – с единствената цел, да придобие храна, да осигури хляба си." тук Не можеш да отидеш при Бога, със съзнанието на обикновен земен човек – на мъж, или на жена; т.е. със съзнанието на човешка личност, а трябва, предварително , чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си (която е под водителството на Духа) – да бъде извършена една вътрешна трансформация в мислите, чувствата и постъпките ти, с оглед – прилагането на Любовта, Мъдростта и Истината – да те превърнат [от обикновен човек: мъж, или жена] в Душа; т.е. в Гражданин на Царството Божие. Затова – оставете вече човешкото и неговите тегоби, настрана, като не се занимавате с тях и се стремете към Божественото; към Божествените мисли и чувства. Ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина искат да отидат при Бога, с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така.Който отива при Бога, ще остави товара си на Земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при него – свободен, готов за нов живот и нова работа.Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.Ще отидеш при Бога, с Душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че Душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома.Стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.Божественото е на границата между физическия и Духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе – не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна – те очаква спасението.Там е Божественото.Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството – да ходите по въже. [Символично – въжето означава права мисъл; вяра. „Нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига.“ тук ] .
Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им твоето Име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и Аз в тях“.Тук се говори за Любовта [на Великото Цяло], в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов [на Великото Цяло], ще изгубят живота си.Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта [на Великото Цяло] осмисля всичко.Любовта [на Великото Цяло] примирява противоречията. Който носи Любовта [на Великото Цяло] в сърцето си, той е гражданин на Царството Божие.“Из: „Коприненият конец“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Под “женитба”, в широк смисъл на думата, се разбира – свързване на Душата със своя Велик Идеал. Когато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно, ще придобиете Божествения Мир и спокойствие. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта]. Когато започнем да живеем по Закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи.„Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират.
Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал.
Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].
[С други думи – Животът [произтичащ от Любовта] и Умът [произтичащ Мъдростта и Истината] са полюси, на Единния Вечен Принцип, в Битието. Животът е "жена"; т.е. едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип, наречен Бог. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът [Мъдростта] е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът [Любовта] е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите [от Мъдростта], влиза в действие Вторият Принцип [Любовта], мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност [Христос], Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип [Мъдростта], като последствие идва смъртта. А когато Животът [Любовта]; т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.]
[ „За мене, под думата "Бог", разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога; Бог се поляризира, в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране, е излязъл човекът [но в съзнанието на Новия Човек, то трябва да се преодолее, за да се схване Единството на Живота и да се разбере Бога – Великото Цяло]. Писанието казва: „Роден е от Бога“. Заченат в утробата на Майка си [Природата], ти [който си мъж, или жена, на Земята] си ограничен в утробата на Майка си [Природата, Която е сбор от Невидими Разумни Същества, които са завършили своето развитие]. Нямаш право да разсъждаваш [за Живота, с това ограничено съзнание на мъж, или на жена]. Нямаш право да гледаш [какво правят, мислят, или чувстват, другите; то не е твоя работа]. Само [ти, в себе си] ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [отвътре]. Необходимост е. Щом те роди Майка ти [Природата; т.е. Невидимият Свят], тя изведнъж ти дава тази Свобода. Майка ти, която те родила, и Баща ти, искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно, ние минаваме от сила в сила, в Живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта].“
Из: „Всели се между нас“ ]
Това показва, че Животът [Любовта] и Умът [Мъдростта] не са две различни Същини, независими една от друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между Ума и Живота [т.е. между Мъдростта и Любовта], като Велика Целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено.
Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между Ума и Живота; между мъжа и жената [разгледани като принципи] и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка.
И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения, между тях. Ние не отричаме женитбата [на Земята], защото за мнозина, тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието [на физическото поле], защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.“[А растене и правилно развиване има в Органичния Свят, но след новорождението. Дотогава – човек е ограничен, от Закона за Необходимостта: "Ти [който си обикновен човек, трябва да знаеш, че] си ограничен, в утробата на Майка си [Природата: Възвишения невидим Свят]. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [само вътрешния си Глас]. Необходимост е." ]
Из: „Учителя за Библията - том 2“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Скръбта [у личността], е Божествен подтик. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. Тя [всяка личност] скърби от страх, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Това е Божественото.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. За да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние – всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти [по плът], ти причинява страх, мисълта за баща ти [по плът], ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези, които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя живот [на земна личност] ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В Божествения свят, на страданието се гледа като на един велик подтик,за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.
След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират.
След това, радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно и придобиете Божествения Мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите [т.е. да достигнете до разбиране на равновесието; на справедливостта].
Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души.
Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам.
Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда.
Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката.
Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия, никъде не може да намерите.
Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото.
Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх.
Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да направя добро.“ Защо? – Пак от страх.
Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.
Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.
Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание.
Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н.
Всичките цветове изявяват различни видове страх.
Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот.
Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“
Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат.
Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.
Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа.
Виолетовият цвят пък изразява сила.
Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта.
Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение.
При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът.
Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка.
Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх.
Човек трябва да бъде свободен.
Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни.
Речта ви трябва да бъде много естествена.
Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха.
Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител.
Страхът е негативно качество.
При сегашното състояние на хората онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. ["Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си." тук ]
„Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“
[Което значи – който обича повече низшето, не е достоен за Висшето; или, с други думи: който обича повече сенките на Реалността – не е достоен за Самата Реалност.]От всичко в света, хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти, ти причинява трети вид страх. [Но всички тези неща са само сенки на реалните неща.]
[„Под "Реалност", разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността. Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно. Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, Душата на човека продължава да живее. Щом Душата вечно живее, тя е реална.Съществуват две реални неща в живота: човешката Душа и човешкият Дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят.Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки, животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо [само сянката], но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш? Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава?“ тук ]Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа [която, ежедневно, всеки човек трябва да върши, върху своето съзнание].
Из: „Страхът“
Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.“ -
Скръбта и радостта, са полюси на Живота. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Това значи, че човек трябва да търси равновесието; т.е. във всеки момент – той трябва да се стреми към консенсус; общо съгласие, между всички членове на дадена група, или общност. Само така може да бъде намерен Мирът. Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете Мир, в себе си. Мъдростта, в човека, е основа на възкресението.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Скръбта и радостта са полюси на Живота. По какво се различават радостта, от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края, когато си отива, тя носи скръб. Скръбта, в началото носи скръб, а в края — радост. Значи, в края, радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този, който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. " тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Гамите са преводи на известни състояния. Bceки човек е създаден на особена гама. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете Живота. Различните хора се движат в различни гами и споpeд гамите, в кoитo те се движат и музиката на живота им е различна. Любовта е Небесната Музика. Когато човек пocтaви Музиката, за основа на живота, той ще разглежда процесите, в човешкия организъм, кaтo музикални процеси. Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е Жив Процес, на Божественото съзнание. Минорните гами [т.е. скръбта] дават материал, от който мажорните [т.е. радостта] образуват плетка [т.е. образуват новото тяло], с която човек се облича. Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами, човек събира възходяща енергия, радва се. Той трябва да изпрати тая енергия в мозъка [в Душата], да се обработи. Който разбира законите на музиката, знае, за всеки даден случай, колко електричество и колко магнетизъм трябва да употреби, за да свърши известна работа. Музика има не само в песните, но и в говора. Някои думи са „dur“, а някои – „moll“. Ще кажете, че и вие [като личности; т.е. като обикновени мъже и жени], имате свои възгледи върху нещата. Оставете вашите възгледи настрана. Те не са детински, не са глупави, но са преходни. Детинското, в човека, е на място. Да бъдеш възрастен и това е на място. Да бъдещ стар и това е на място. Детинското, в човека, е основа на неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. Мъдростта в човека, е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре [в съзнанието си, спрямо физическия свят и неговите егоистични възгледи]. Значи, смъртта е „moll“ движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света [дохождаш в Божествения свят; т.е. влизаш в Душата си] да живееш; умираш, значи, отиваш за другия свят [т.е. слизаш в гъстата материя на физическия свят, като личност; като мъж, или като жена; като "изпъден", вън от Душата си]. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее [т.е. той не знае да чувства правилно, затова е „умрял“]. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на „dur“ движение, т. е. на мажорните гами [т.е. не разбира състоянията на радостта]. Който губи радостта си, той не взима правилно тоновете. Не се обезсърчавай. Знай, че твоят залез е изгрев, за друг някой [понеже всички ние сме свързани, в Единното Христово Съзнание на Великото Цяло; т.е. всички ние сме свързани в Бога] . Който се ражда на Земята, умира в другия [т.е. умира в алтернативния] свят; който умира на Земята, ражда се в другия свят [като според достигната степен на развитие на съзнанието си – отива на точно определено духовно ниво, адекватно на текущата му степен на разбиране на света]. Раждането на Земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила. Някой се гневи в началото forte, а накрая piano; друг – в началото piano, накрая forte. Приятно е да слушаш, как някой започва да се гневи силно и постепенно утихва. Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бога се казва, че се е разгневил. Обаче, гневът на Бога [това е Първият Принцип, в Битието] е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек [Посредством Първия Принцип – Мъдростта; строгостта – Бог е направил външната форма на човека, а чрез Втория Принцип – Любовта; мекотата] – вдъхнал в него дихание на живот [което гради вътрешното му съдържание; т.е. гради; устройва вътрешния свят на човека]. Чрез мажорната гама, Бог внася живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Днес всички говорят за Любовта, без да я разбират.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Любовта е Небесната Музика." – тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията [на скръбта, на радостта и на тези, между тях] са гами, през които трябва да минете [за да разберете Живота].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание." – тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го [ако то не ви харесва – посредством правото мислене, т.е.], разсъждавайте правилно.
[Но разсъждавайте разумно, а не егоистично (защото, по дефиниция – егоизмът е отсъствие на разумност), за да намерите точката на равновесие, между текущото ви болезнено състояние и неговото противоположно състояние, напр.]: Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние – турете противното [му състояние; т.е.], разгледайте въпроса, от всяка една страна [вместо да "зацикляте", само в своята текуща гледна точка, която е предизвикала това тягостно състояние, у вас, от което вие сте недоволни. Вие (от Божествена Гледна точка), мислите криво и точно поради своето криво (едностранчиво) мислене, сте недоволни, от другите хора. Затова, ако искате да смените състоянието си и да намерите точката на равновесие, която ще ви донесе мир и спокойствие – мислете, освен от своята, едновременно и от гледната точка на другите Същества, с които, конкретно, сте във връзка; т.е. – мислете как те чувстват нещата; как изглеждат нещата – от тяхна гледна точка, като мислено се поставите на тяхно място. В името на Мира, трябва да намерите точката на равновесие – между вашето и "чуждото" мнение, или – даже, щом се налага – трябва да пожертвате вашето лично мнение и да отстъпите, ако сте по-умен, защото ако вие наистина сте по-умният, другият човек (който твърдо отстоява позицията си) – няма никакъв шанс да ви разбере. Вместо това – вие си мислите, че сте прав и забравяте, че от свое гледище – и другият човек, е също толкова прав, колкото прав се считате вие. Това са относителни неща; т.е. личността може да бъде права – само от своята гледна точка. Но всяко мнение трябва да се уважи, а не – човек да отстоява твърдо – само своето гледище; т.е. да вижда единствено как изглеждат нещата, от негова страна. Защото точно тази едностранчивост; това разделяне на нещата на "добри" (вашите мнения) и "лоши" (чуждите мнения), ви вкарва в областта на страданието, от което сте недоволни. (Полезно е да се знае, че във Вселената – всички мнения, на всички Същества, от тяхна гледна точка, са добри. Няма лоши становища, във Великото Цяло; т.е. няма лош Живот, но има някои примеси на егоизъм, в Живота, които предизвикват нежелани състояния, за самите тези Същества, които ги излъчват.) За да избегнем това, всички ние трябва да се научим да намираме Точката на Равновесие (хармонията; което значи – да намираме Христос), във всички гледища, за да има Мир. Трябва да се научим да живеем в съгласие; в Мир (което значи – в Христос; в Бога, казано на библейски символичен език). "Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите [като Истински Човек; т.е. вие не можете да се родите като "Аз", във Вселената (който Душата ви ще роди и който е Едно, с Бога; с Христос)], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете Мир, в себе си." тук ][Сега, вие нямате Мир; т.е. вие нямате Господа, в себе си, точно поради едностранчивото ви мислене (т.е. разделеното ви мислене, или, с други думи – различното отношение, което имате към своите и към чуждите мнения, основано на правотата само на вашата гледна точка (и като следствие от това – неглижирането на всички останали мнения) – без да мислите за чувствата на другите; на всички останали замесени Същества – или, с други думи – вашият личен, обществен и колективен егоизъм), ви вкарва в областта на злото. Вие мислите, че добрите; т.е. правите – сте вие, а лошите; т.е. тези, които допускат грешки – са другите и точно това ви държи далеч от Мира; т.е. точно това ви държи далеч от Господа, Който винаги се изявява като Мир и единствено като Обединител; като ЕДИН Живот, в който се втичат и уравновесяват всички малки животи, каквито и да изглеждат те, на която и да е обикновена земна личност – мъж, или жена (която, щом, все още, се изживява като личност; значи – като низше его – винаги е недорасла, в съзнанието си, за да разбере и оцени, по достойнство – Висшия Космически Морал; Висшата Космическа Справедливост). "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което – сами попадат в областта на злото." тук ]
[Вместо да търсят Точката на равновесие; или хармонията, в Живота] „Хората разделят живота на полюси. [Т.е. на добър и на лош живот; на радост и на скръб; на добро и зло, но тези двойки състояния, винаги трябва да присъстват не поотделно, а заедно; т.е. да бъдат приемани и двете, едновременно, в човешкото съзнание и така да се намери Мира, т.е. да се намери точката на тяхното равновесие, хармонията, посредством правилно разсъждение, по казуса, който е обект на внимание, в дадения момент. С други думи – имаме ТЕЗА; сега следва да приемем напълно, т.е. съвсем еднакво, до нея и АНТИТЕЗАТА, и така да търсим СИНТЕЗА, между двете. Обикновените хора; личностите мъже и жени, наричат себе си умни, но винаги "зациклят" само в единия полюс; т.е. те твърдо държат само на своята лична теза, прилагайки Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА и неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА. За да има хармония, в отношенията, тези два принципа, задължително трябва да работят заедно, в точката на равновесието си, наречена, по библейски – Христос. Теза, Антитеза и Синтеза – принципите Първи и Втори, заедно с взаимното им Удовлетворение – трябва да присъстват заедно, във всеки казус, за разрешаване и тогава – в Синтезата ще бъде Мирът; т.е. ще присъства и Христос. Обикновените хора страдат, защото те, засега, прилагат само Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА, неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА]. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.“ тук ]
„Лош живот няма. Животът може да бъде само добър. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.“ тук [Т.е. уравновесеният Живот, на едно пробудено съзнание ("пробудено" означава – еднакво Любещо и еднакво зачитащо нуждите на всички пробудени същества, съзнание), не е нито добър, нито лош. Той е Едно с Духа; с Онзи Дух, Който е над доброто и над злото и това е Първата Причина, от Която произтича поляризирането, в Живота. ]
[Що се отнася до полюсите на Живота – скръбта и радостта:] "Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора." тук
Всички тия фази [т.е. тия гами; тия състояния] човек трябва да ги примири [чрез прилагане на Закона за Любовта].
Защото "Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото, в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите, или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук
Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.-
Самата Идея за притежаването – е погрешна. Обаче, точно поради това чувство за притежаване – ти си се покварил. Сега е нужно ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята (в който капан доброволно си влязъл и си забравил). Защото цялото това мнимо "притежаване" на разни временни неща, подлежащи на разпад – по неволя се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ошо: "В онзи момент [в края на земния си път], ще разбереш, че всичко, което си притежавал, не е било твое; самата идея за притежаването, е била погрешна. И поради това притежаване, ти си се покварил.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Егото замества твоята идентичност на Висша Душа; на Дух.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ти [който си само Силата/Волята/Духът, движещ черупката-тяло] НЕ ЗНАЕШ КОЙ СИ, затова имаш нужда от някаква фалшива идентичност, като заместител. Твоите притежания ти дават тази фалшива идентичност.Какво си ти, без притежания, без успех, без известност? Не знаеш. Ти си твоето име, твоята известност, твоят престиж, твоята сила.[Но тази сила-енергия, за чийто произход не мислиш, вземайки я просто за даденост – не принадлежи на тялото, с което погрешно се идентифицираш. Без Духът-Сила – който си ти – тялото е неспособно да се раздвижи. Тогава то е празна черупка, обречена на разпад; т.е. на гниене. Ти не си тялото, а имаш много тела, подобно на многото дрехи, които обличаш и събличаш.]Но какво си ти, извън тези [външни] неща?[Ти си само Духът, движещ тялото, с което погрешно се идентифицираш и по тази причина се ограничаваш в материята (живеейки в не свобода), защото ТИ НЕ ЗНАЕШ, че същият Този Дух, който си ти, по дефиниция, не може да бъде ограничен; той няма мъжки/женски пол и едновременно движи още много други ЧЕРУПКИ-тела, в други измерения. Затова, ти си неимоверно по-голямо НЕЩО (или НИЩО – зависи от гледната точка), тъй като ДУХЪТ, е НЕДЕЛИМ, по Природа, но ТИ НЕ ГО ЗНАЕШ.
Нужно е ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята, в който капан доброволно си влязъл и си забравил.За да усвоиш тази Идея (и да се събудиш от съня на забравата) – дълго време трябва да я държиш на ФОКУС, в СЪЗНАНИЕТО си. Това ще те измъкне от хаоса на недоволството ти.]Така че цялото това [външно] притежаване, [по неволя] се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.ЕГОТО не е нещо мистериозно, то е един много прост феномен. Ти не знаеш кой си, а да живееш без да знаеш кой си, е невъзможно. Ако не знам кой съм, какво правя тук? Тогава каквото и да върша, става безсмислено.Първото и най-важно нещо е да знам кой съм [за да изляза от капана на самоналожените си ограничения; за да си спомня, че съм само свободен Дух, който сам избира кои ИДЕИ иска да преживее].Може би тогава ще мога да направя нещо, което да осъществи моята Природа, да ме задоволи, да ме доведе у Дома.Но ако не знам кой съм и продължавам да върша неща, как бих могъл да достигна там, където се е предполагало моето естество да достигне, да ме заведе?Аз се лутам насам-натам, но [докато не променя мисленето си и в частност – докато не променя вътрешното си определение за това – КОЙ СЪМ АЗ] – НЯМА да има такова място, за което да кажа: „Вече пристигнах, това беше мястото, което търсех"."Из книгата на Ошо: "За смелостта" -
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им Начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена Индивидуалност. След разгарянето на нейния пламък, лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания. Когато гласът на Вътрешния Учител – Живия Бог, у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
bialobratstvo: „От гледището на един Възвишен Дух, в света няма никакви противоречия.“ Какво означава това?Духът, разчупил, веднъж завинаги, оковите на земното, т.е. плътското притегляне, застава НАД злото и доброто. От позициите на неговата наблюдателна точка, тези вечни потоци на мировото развитие, в своето единство и диалектическа борба, раждат единствено и само Истината.
Той разбира, че Злото е решителен, макар и мрачен, служител на Доброто. „ДОБРО“ И „ЗЛО“ СА ПОНЯТИЯ, БИТУВАЩИ САМО В ОБЛАСТТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА МАТЕРИАЛНОТО ТВОРЕНИЕ. ТАМ НЯКЪДЕ, В ЧИСТАТА СВЕТЛИНА НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ТЕ СЕ СЛИВАТ В ЦЕЛОСТТА НА СЪВЪРШЕНИЯ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ.
Затова и Беинса Дуно нарича дявола „велик Учител“. Действително – злото ни учи по метода на отрицателния опит.
Христос проповядва на Своите ученици, че те имат само един Учител. От тези Му думи и от благовестието Му като цяло става ясно, че това е Бог. Не може да бъде другояче. Ала Бог във всяка епоха се проявява чрез мнозина. И най-близките измежду тях до Него именно назоваваме „Учители“. Те изявяват в различна степен на пълнота изконната Божия Същност и служат за безсмъртен пример на нас, малките земни човеци, който да ни вдъхновява да вървим по техния път и да постигнем блясъка на онова съвършенство, което Всевишният е заложил у нас още в акта на сътворението ни.
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена индивидуалност.
След разгарянето на нейния пламък лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания.
Когато гласът на вътрешния Учител – Живия Бог у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим. Просветленият човек остава сам със себе си и с пътя на своето призвание. Тоест той – за разлика от мнозинството свои непрогледнали братя и сестри – вече е наясно, че никога не е и не може да бъде сам, защото Бог, Който изначално живее у него, е изправил целия Си ръст в съществото му и го води неотменно към чертозите на Абсолютната, непомръкваща Светлина. "
-
-
Цялата Природа представлява ЕДИН Велик Жив ОРГАНИЗЪМ. В този велик [музикално] организиран свят, ВСЯКО СЪЩЕСТВО представлява един орган, със специфична ФУНКЦИЯ и СЛУЖБА, и като такъв, той е [еднакво] ценен за този Организъм. Второто положение, което съществува в този Велик Организъм, е, че всяко същество има правото на ХРАНАТА, която му е потребна. Всяко същество има СВОБОДА, т. е. има известно поле и граници на действие, в които то е автономно да действува, съобразно със законите, положени в самото негово битие. И по силата на тези закони, никое друго същество няма право да му налага други закони, или да го ограничава, в неговата дейност, в собствената му сфера. И никой няма право да прониква в чужда сфера на дейност, понеже с това нарушава свободата на другите. А Законът за Свободата, е безусловен. Тези три положения: — да изпълнява известна функция, да има нужната храна и да бъде свободно, т. е. да има известно поле на дейност, в което да бъде автономно и независимо, от някаква външна причина, а да е подчинено само на вътрешния импулс на силите, които действат в самото него — са вложени във всяко живо същество, като тенденции и стремежи, на самия Живот, и по силата на тези тенденции, то се стреми да ги задоволи и реализира.~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Как може човек да познае своята душа? Под думите „да намериш душата си" – значи да чувствуваш, че [си органично присъщ елемент на Единното и Неделимо Божествено Космическо Съзнание и затова] – между хората и тебе – няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства; ще рече – да има хармония между сърцето и ума; да се прояви Любовта и Мъдростта [и да се разбират – само като колективни прояви]. Като намерите душата си, вие ще почувствувате неизказана радост.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Що е Будно Съзнание? [Да напуснеш самосъзнанието си (където разглеждаш всички неща, от гледна точка на текущия си интерес – в личния си живот) и да влезеш в Божественото Космическо Съзнание; това е т. нар. – Будическо поле; Девакан; Рай; Нирвана – където да служиш на Великото Цяло. Бог е Цялото.] За да има Будно Съзнание, съзнанието на човека трябва да представлява съвкупност от съзнанията на всички хора. Като намерите душата си, вие ще почувствувате неизказана радост.“ „В Природата съществува само едно право. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, и Цялото работи за тебе – това е твоето право, и то е единствено, и мощно.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Никой човек не е отделно същество и затова, всяко нещо, което става на Земята, е КОЛЕКТИВЕН АКТ.“ „Човек може да е философ, или някой виден учен, или някой поет, или писател, но за да има Будно Съзнание, неговото съзнание трябва да представлява съвкупност от съзнанията на поетите, на учените хора, на философите, на търговците, на земеделците и т.н. Има един вътрешен закон; Едно Разумно [Божествено Единно Космическо] Съзнание, което направлява съзнанията на всички същества.“ „Човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в Живота. Каквото става, в даден момент, то е най-доброто.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
⌛Исая 29:13 „Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене, е по човешки поучения, изучени папагалски.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
⌛Матей 15:8 „Тия люде Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои, от Мене.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
⌛Марк 7:6 „А той им рече: Добре е пророкувал Исайя, за вас, лицемерите, както е писано: „Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.“ -
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на Земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. СИНЪТ ИЗПЛАЩА ЗАГУБАТА НА ДРУГИЯ СЪДРУЖНИК. Синът носи, изплаща греховете на бащата. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на Земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината. И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. КАТО РАБИ ИЗПЛАЩАМЕ С ГОЛЕМИ СТРАДАНИЯ ГРЕХОВЕТЕ НА БАЩА СИ, ЗАЩОТО СМЕ В СЪДРУЖИЕ С НЕГО И НЕ СЕ ОСВОБОЖДАВАМЕ ОТ СТАРИЯ ЗАКОН [преди да платим].
КОЙ КОГАТО СЕ ПРИГОТВИ ДА ПРИЕМЕ ОСИНОВЯВАНЕТО, КРЪЩЕНИЕТО НА СЪРЦЕТО – ДУХА НА СИНА, В СЪРЦЕТО СИ, КОЙТО ВИКА „АВВА, ОТЧЕ“, – ТОГАВА ЩЕ СЕ ОСИНОВИ И ЩЕ БЪДЕ НЕ ВЕЧЕ РАБ, НО СИН И КАТО ТАКЪВ – НАСЛЕДНИК БОЖИЙ, ЧРЕЗ ХРИСТА.“ Из: Като младенци, ИБ , , 5.12.1913г.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Змията хваща своята жертва, с опашката си.“ „Не жили като скорпия, със своята опашка, нито хапи, като змия.“ „Затова Христос казва: „Извади главата и опашката на змията от себе си, т.е. от своя живот, и ги хвърли.“ Главата на змията е дясното око, а опашката – дясната ръка. Изучавайте живота си, и сами ще се обедите в това сравнение.“ „Да извадиш окото си и да отсечеш ръката си, това са думи, взети в преносен смисъл. Човек може да извади окото си и пак да се съблазнява и върши престъпления. Какво представят дясното око и дясната ръка? – Окото представя човешкия ум, а ръката – човешката воля. Следователно, ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. Ще кажете, че вълкът всякога си остава вълк, а овцата – овца. Това не е положителна философия. Вълкът си е вълк, дави овцете, но той може да живее и като овца. В човека са събрани качествата на всички животни. От него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вън от човека, но лесно се възпитава в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представят стадии на развитие, през които човек е минал и още минава. Затова и съвременната култура се дели на „култура на вълка“ и „култура на овцата“. Съвременните хора трябва да изучават животните, като символи и да се ползват от тях.“ „Сега [смирете се и] заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е Жив Господ.“ „КОГАТО ЩЕ СТАНЕ ОСИНОВЯВАНЕТО – ДА СЕ РОДИ В НАС ХРИСТОС – ЩЕ СЛЕЗЕ ДУХЪТ, У НАС.“ -
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. Въздухът е емблема на Божествената Мисъл; водата е емблема на Божествения Живот, а твърдата почва е емблема на Добродетелите. Най-мощното лекарство е Светлината. Най-мощното лекарство е Въздухът – диханието на Бога. Най-мощното лекарство е Хлябът – Божието Слово. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Любовта е основа, Мъдростта е киселина, а Истината – сол. ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ, е СВЯТ на СОЛТА [която е СИЛА на РАВНОВЕСИЕ], а НЕ на СВЕТЛИНАТА, която е пък СВЯТ на АНГЕЛИТЕ.
Петър Дънов – Учителя: „Ако нямате достатъчно количество сол [т.е. разумност – равновесие], ще бъдете безсолни и ще кажете: „Животът не е нищо, освен ядене и пиене“. Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядеш, по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър, нахрани го, ако е гладен; напои го, ако е жаден, и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята солчица [в смисъл: разумност], и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега, да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. Затова Господ ти го изпратил през този ден. Често ние се молим: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, но ако така не изпълняваш волята Му, както Той ти посочва, значи ти си без сол през този ден. Може да направите този опит: ако сте неразположени, срещнете своя близък, който е още по-неразположен, извикайте го у дома си, нахранете го и няма да забележите как Бог и двама ви е осолил. Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна, като се съберат двете да се поразговарят – Бог ще осоли и двете. Това е положителна християнска философия.“
-