[Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.]

 

Петър Дънов – Учителя: „Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо, от себе си."

Из: "УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ", ТОМ ПЪРВИ

[Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.]

Петър Дънов – Учителя: „Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото.“

[Споделяне на информация за личния ни живот с кого и колко]

На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок.   Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение.

Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не.

В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от  достигната, от него, степен на емоционална интелигентност).

Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това).

В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да,  твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен."

Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. 

Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това). 

[Елеазар Хараш, лекции и книги]

Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.

После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си.

А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят."

Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=435

[Елеазар Хараш, лекции и книги]

Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения.

В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.

Из: "Абсолютното малко и абсолютното велико"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=643

[социална фобия]

Току-що, chovek123 каза:

... като съм миличка и добричка, и винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им...

Ами че, щом е така – Вие имате всичко необходимо, за едно нормално общуване, между разумни хора... Продължавайте, в същия дух и този, който трябва да Ви оцени – непременно ще Ви намери, стига Вие да проявите търпение и устойчивост, във Вашия характер.

Не са ви разбрали, защото тези ваши качества – се ценят само от хора, които също ги имат, в себе си. Тоест – биха ви оценили само хора, които също са милички и добрички, и също като Вас, винаги търсят само доброто, у другите.

Така е, защото, във Вселената – "подобното, привлича подобно" – това е Духовен Закон.

Не е разумно да се сърдите, че някой не е достигнал до такова високо ниво на съзнание, че да оцени – смирението, у другия. За да различи смирението (което няма нищо общо с овчедушието) – самият той трябва да е смирен, а това взема време, за да се осъзнае.

Смирението (когато е истинско смирение, а не само привидно) – е Велика Добродетел и е ясно, че малцина са тези, които го разпознават и го ценят. Христос, на Кръста – е смирен; Той е пример, за смирение.

Вместо да се натъжавате, че са Ви уволнили, радвайте се, че сте се освободили от хора, които проявяват вербална агресия, към Вас.

Нима е възможно – хищници и жертви – да имат мирно съвместно съществуване?! Съвсем естествено е – да се разделят пътищата им.

Ако търсите съвет, от мен – той е:

останете си миличка и добричка, и винаги търсете доброто, във всички, независимо от чертите, в характера им. Започнете да работите над устойчивостта, в характера си, като задълбочено изучавате беседите на Петър Дънов – Учителя,

за да разберете защо ви се случват тези неща и когато напреднете – животът ви, наистина, ще се промени, към добро.

 

[Чувство на вина - помощ]

 

преди 15 часа, Daphne каза:

Моля ви, предложете ми подходяща литература. Бих искала да продължа напред без вина.

Мила Дафне, в случай, че не си чела Нийл Доналд Уолш и той се окаже "твоят автор", пожелавам ти приятно четене.
Уолш казва: "Страховете и вината са най-големите врагове в живота ни", и посочва разумни основания, да се освободим, от тези паразитни мисли, в съзнанието си. Защото – от Божествено Гледище – нито вината, нито страхът са Истина.

Това е линк, (и втори линк),
за изтегляне на книги, от библиотека "Спиралата".

 

[Lilito]

преди 17 часа, окр или лудост каза:

Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов

 

 

може ли някой да ми отговори

Да си последовател на Дънов, без същевременно да си последовател на Христос (т.е. на Бога) – е напълно безполезно. Доколкото всеки човек сам се самоопределя – чий последовател е, то – мъчно е да се определи, външно – кой, на кого е последовател. Обаче, разумното е – за да се спасиш, един ден – от мъченията и страданията си (което е много важно, за теб) – да бъдеш последовател на Христос, което ще рече – да следваш Волята Божия, във всеки даден момент. Иначе казано, това значи – да следваш Христос; да бъдеш Христов последовател. А Дънов е само онзи, който прави Идеите на Живия Христос (за Когото четем в Евангелието) – по-достъпни; по-понятни на ограниченото и обусловено; т.е. (замърсено от егоизъм) обикновено човешко съзнание. Самият Дънов е човек, който (понеже сам е имал перманентна вътрешна връзка с Бога), е изпълнявал Волята Божия, във всеки даден момент и с това си качество – той е ценен пример, за онези, които ценят Съществените Неща, в Живота. Към такова състояние на съзнанието (каквото е имал Дънов  – наречено Свръхсъзнание – т.е. Единно Космическо Съзнание, или "нирвана") – един ден ще се върне всяка човешка душа, без никакво изключение. Великите Учители затова идват на Земята – за да се съкрати времето на страданията – за онези земни ученици, които вече са готови (доброволно и от Любов към Бога),  да влязат в това Единно Съзнание на всички Разумни Същества, в Битието. В този смисъл – съзнанието, че участват в Единното и Неделимо Съзнание на Великото Цяло (знаем, че Бог е Цялото), е белег за онези, които живеят съзнателен живот, в Битието. А всички онези, които считат, че животът, който тече през тях – не е Целокупният Живот; т.е. – не е Животът на Бога, а е техен личен живот, в който те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, своеволно (т.е. произволно, а не съгласно Волята Божия, в дадения момент) – са (съществуващи) спящи духове и души, на които предстои да се събудят, в определеното им време, за да започнат Живота на безсмъртието си (в който и те ще се чувстват Едно с Бога). Такова е, накратко, Христовото Учение; т.е. това е посланието на Бог, до нас, земните личности. В този смисъл – разбирай Дънов – нещо като пощальон; т.е. като такъв, който в беседите и лекциите си ти казва, какво иска Бог, от тебе (да промениш в характера си), за да те приеме отново, в Царството си и да избърше всяка сълза от очите ти.

Ако има нещо неясно – само кажи и ще го осветлим, допълнително .

 

[Lilito]

преди 11 часа, Lilito каза:

Не знам,дали някой ще ме разбере.Та това,което ме тормози,луда ли съм,ще полудея ли,може ли от внушение да откача,може ли както си стоя, мозъка ми да изключи.Нормално ли е постоянно да мисля за нещо,абе луда работа.Благодаря на всеки,който ще ми отговори и ще ми даде съвет.

Към Lilito,

Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
"Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).

[Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса]

 

[Защо съм винаги нещастна?]

 

[Писмо до баща ми.]

В 18.02.2018 г. at 0:51, White Orchid каза:

Въпросът е, от къде да я намеря тази обич? Как да си я набавя? Имам ли аз ресурса сама да си я дам? Откъде да го имам? Това ли ще ми повиши самооценката? Въпроси, чиито отговори продължавам да търся.

Права си...

Обаче, реално, въпросът за Любовта, не стои така, в Живота...

Всичко опира до индивидуалното разбиране на Живота, от даден човек. Затова хората се сърдят, един другиму. И понеже хората изключват Бога, от съзнанието си – всяка личност заравя главата си, в своята лична житейска философия, все едно че е сам - самичка, в цялата Вселена...

Временно, може и така да се живее. Най-много, до смъртта на физическото ни тяло. Тоест, докато ОТГОРЕ, ни чакат, да се освестим, преди окончателно да ни затворят кранчето на Живота (който сме дошли да опитаме, но при много тежки условия и с много малки възможности.  Това е задачата, която всеки човек, сам за себе си, трябва правилно да реши).

Защото – Живота – ти можеш да Го разбираш от, от гледната точка на едно незнаещо същество, а също така – можеш да избереш –  непрекъснато да научаваш по нещо малко; по нещо ново, с намерение – да разшириш и да облагородиш съзнанието си, за да се домогнеш до едно ново разбиране, което да бъде от една по-висша гледна точка, при която – Животът се разбира по- ясно, ерго – по-малко се страда. Защото всяко неразбиране на нещата, в Живота, предизвиква страдания.

Много хора вече знаят, че човешкото съзнание еволюира; развива се, постепенно; т.е. човешкото съзнание е на степени. Разбира се – зависи доколко този въпрос  те интересува; има хора, които не вярват, в това.

Има хора, които считат, че вече достатъчно знаят и те са прави, за себе си. Просто – така мислят; толкова разбират (от своята камбанария) и това е. Изобщо не е работа на някой друг – да ги коментира негативно и да ги съди, защото всички ние, земните личности – ако бяхме на тяхно място (т.е. ако ние бяхме при техните външни условия и при техните вътрешни възможности) – щяхме да бъдем същите (поне аз така мисля и така постъпвам; т.е. старая се да разбирам всекиго)...

Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си).

Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или  чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея),  я получава, от Бога.

В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича.

Мога ли аз да обичам? Това е истинският разумен въпрос, а не – "защо той не ме обича?".

Бог те обича, вън от всяко съмнение, защото ти си частица от Неговото Съзнание (но всеки земен баща е само символ на Истинския Баща; т.е. на Бога. Ето защо не е много умно, да имаме претенции към един символ, само защото ни изглежда като истински; един ден, ще разбереш какво точно имам предвид).

Ако някой човек не те обича, то е – само защото този човек – все още, просто не е добър проводник на Любовта, която слиза от Бога. А не е добър проводник, защото не разбира Живота. А не разбира Живота, защото погрешно мисли, че вече знае всички неща, които на него са му полезни, в този живот (т.е. – този човек има специфични интереси, в живота, в които няма място за Любовта). Такъв човек не знае, че този временен и преходен земен живот е само прелюдия, към Истинския Живот, в който съществените неща са Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина (чиито вибрации са непознати, на земните личности).

Но ти имаш целия ресурс, който ти е потребен, за да преживяваш (ако искаш) Любовта, във всеки момент. Проблемът ти е само в посоката, в която търсиш Любовта. Ти искаш да я вземеш от хората (но те, предварително трябва да са я взели, от Бога,  при което, преминала през ситото на техните възгледи – Тя вече не е същата онази чиста Божествена безкористна Любов), за да я консумираш (самостоятелно, в себе си). Обаче това не е разумно решение, на задачата на живота.

Вместо това – като вече знаеш, че който обича, само той се ползва от благата на Божията Любов (защото така съзнанието му се разширява и се облагородява) – ти не чакай някой друг (освен Бога), да те обича, но самата ти го обичай. Обичай най-напред само Бога, а виждайки Бога, у всеки човек – обичай и ближния.

Обичай, но без да чакаш – тебе да те обичат! Хората не са виновни, че не могат да обичат (те не могат да обичат, само защото съзнанието им е замъглено). Всички хора, един ден, ще се поправят и ще започнат да обичат безкористно, но това ще стане постепенно. И за да се поправят – всички хора имат нужда от разбиране (т.е. – не от осъждане, а от състрадание).

[Имам нужда от съвет и насока]

преди 7 часа, nikola22 каза:

..."все още не съм намерил правилния човек, който разбира добре проблема и може да помогне."

Здравей Никола,

Въпросът ти е във връзка със степента на развитие на съзнанието на човека; т.е. със степента на развитие на неговата интелигентност, на неговата разумност и на неговата мъдрост. Иначе казано – с това, доколко разбирането на живота, на земния човек – е във връзка, или не е във връзка, с Висшето НЕФИЗИЧЕСКО Божествено Разбиране – на преживяванията, през които душата ни преминава, на планетата Земя.

За наше щастие, има такъв човек, който осветлява тези (тъмни, за всяка обикновена личност) въпроси и той се казва Петър Дънов – Учителя, който на достъпен език (в над 4 000 беседи и лекции, публикувани и в интернет), е обяснил причината за дискомфорта, в състоянията на съзнанието на хората. В общия случай – това е погрешното им убеждение, че живеят самостоятелно; т.е. че живеят, някак си – вън от Системата на Бога и затова – са свободни да Го неглижират, по отношение на мислите, на чувствата си и на постъпките си.

Да, привидно; т.е. по причина, че нямат ясна представа, за Живота (породена от липсата на нещо Съществено, наречено Виделина), хората считат, че те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, както си искат. Обаче, при това положение – резултатът (т.е. животът им) е такъв, какъвто го описват всички, които страдат и затова някои мълчаливо страдат, а някои, чиито страдания вече са нетърпими, търсят "външна" помощ, в живота си.

Тоест, страдащите най-напред търсят някой външен (относно съзнанието им) човек, който да може да "напипа" болката им и да им обясни положението им, като по този начин – ги извади от това мрачно състояние на съзнанието, в което са изпаднали, без да знаят защо. Когато разбираш нещата – поправяш се и проблемът, който те е мъчил, постепенно, отшумява, защото го виждаш, от нова гледна точка, при която – решението му е лесно. (Обаче има нещо друго; има нещо Съществено, което липсва на обикновения страдащ човек, сам да види по нов начин проблемите си,  и това Съществено нещо, се нарича ВИДЕЛИНА, която трябва да получим, за да се освободим от неразбирането си.)

Алтернативата е, при всички случаи, да се търси вътрешна помощ; т.е. помощ от Бога – защото физическият човек (наречен човешка личност), не е самостоятелно звено, в Единния и Неделим Целокупен Живот, във Вселената. Личността, погрешно си мисли, че физически, емоционално и ментално – е независима, от останалите Същества, във Вселената (които в своята Целокупност, съставляват Бога). Това схващане е породено единствено и само от неразбиране на Живота. А всяко неразбиране на Живота, причинява страдания.

Истината е, че на Земята, всеки почтен човек, може да намери помощ, вътре в себе си, защото Бог живее в съзнанието на човека – но само на почтения човек. "Почтен" човек, е такъв човек, който се е смирил и затова вече знае повече, за себе си; и знаейки повече, за естеството си (в което се преплитат и Божествена част, и животинска част), работи върху самия себе си (като чете, слуша Божието Слово), за да чисти съзнанието си, от непотребния "баласт".  Непотребният "баласт", значи – човек да се изчисти от животинската част, в съзнанието си; т.е. от животинските си възгледи, които не са възгледи на Бога, доколкото човек е създаден по образ и подобие, на Бога. Да останат само Божествените възгледи, за живота, в човешкото съзнание.

Казваме, че егоистичните възгледи са добри за животните; егоизмът е добър за животните, които няма как да познават Бога, обаче егоистичните възгледи  – най-общо казано  – разболяват  човека, защото предназначението на човека, е друго и то е – човек да служи на Бога, от Любов, към Него.

Така – всеки почтен човек – ЗНАЕ, че има животински качества, у себе си, наред с Божествените, но се стреми – да овладява животинското си естество, във все по-висока и по-висока степен. Това е факт, който постепенно, всяка личност трябва да приеме и да ОСЪЗНАЕ, индивидуално, за себе си и сама да работи върху себе си, под ръководството на Бога, за да се превърне в разумен човек.

Когато едно съзнание е чисто, от старата си животинска нагласа – Бог задължително живее в такова съзнание и Той започва вече да го учи, на ум и на разум. Чистото, от животинска нагласа, съзнание, това е морално съзнание. То е свързано с искрени усилия, за спазване на духовните Закони на Вселената, защото само моралното съзнание, има някаква индивидуална вътрешна ЯСНА ПРЕДСТАВА, че такива Закони (свързани с едновременното благо на всички същества), съществуват във Вселената.

Съвсем друг е въпросът, че моралът е относителен. Да, моралът е относителен, но тук иде реч за това – във всеки момент, човек да бъде верен, на ония (текущо валидни, за самия него, вътрешно възприети), неегоистични морални принципи, които включват само доброто и изключват злото (относно Бога, ближния и себе си), под каквато и да е форма.

Правилото е:  всеки да бъде почтен – кой както го разбира, към дадения момент, защото тия вътрешни възгледи, относно морала – естествено  се променят, с времето (като се надграждат, у всеки човек, индивидуално, под ръководството на Бога). Обаче, във всички случаи,  Доброто; т.е. Любовта; т.е. Бог, е онзи Морален Компас, който винаги ръководи почтения човек, в живота.

Между другото – напълно нормално е, непочтеният човек да си мисли, че няма почтени хора, в света. Истината е, че той просто няма свое развито сетиво; т.е. той, все още, няма морален ум, с помощта на който да може да разпознава почтеността. Непочтеният човек, няма как да разпознава почтеността. Така, по същия начин, той не разпознава и доброто, и затова не разпознава нито Бога, нито Истинската Любов, в Живота.

В общия случай, за себе си, всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент. И никакво осъждане (на неспособността да се мисли правилно) няма, тук, а има само разбиране на еволюционно достигнатото ниво на развитие на съзнанието, от всеки един човек, индивидуално.

Няма нищо нередно и в търсенето на външна помощ, но тя (ако е наистина реална; т.е. ако е безкористно дадена помощ), може да ползва само онзи ум, който вече е морално развит (в някаква степен) и затова вече знае, че се стреми към Бога . Такъв ум, по причина на стремежа си към Бога (и въпреки несъвършенството си), е станал морален ум, във възходящо развитие. (Има ум, който от неразбиране, се присмива, на морала, като на отживелица. Той, за себе си, е прав; следователно  – на едно животно – не може и не бива да му се говори за висши морални ценности, в живота).

Та – външната безкористна помощ, може  само правилно да насочи вече моралния ум – да изгради своя вътрешна връзка, с Бога, която ВРЪЗКА, наречена ЛЮБОВ – отвътре да излекува, живота на тялото, на ума, на сърцето, на душата и на духа на този стремящ се към Бога, човек.

Защото, Истината (преживяна и от първо лице) е, че наистина само „Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората."

Проблемът на много хора е в това, че те изобщо не осъзнават, доколко са повлияни, по отношение на мислите, чувствата и постъпките си, от низшите животински качества, на нечистото си съзнание. Горделивият човек (гордостта е животинско качество) не вярва в Бога, не се интересува и не обича Бога, съгл. писаното в Лука 10:27  "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си".

Такова изявление: "Да възлюбиш Господа", за съзнанието на човек, воден, в живота си, от низшето си животинско естество, е глупост.

Но независимо и въпреки  това – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА – си остава Първият и Единствен Закон, върху който е основан животът на всяко Същество, в Разумната Вселена и неспазването на този Закон, е коренът на всички човешки страдания.

(Състрадавам им и нямам предвид да съдя онези земни хора, които живеят от обратната страна на Разума, защото ги разбирам – без Виделина, те само толкова могат, засега. Те тепърва ще трябва да се смирят, за да се домогнат до онази Истинска Светлина, наречена Виделина – която постепенно се натрупва и само Тя; само Виделината – настройва мозъка и човешкия ум – да могат да възприемат и да интерпретират правилно енергията, слизаща от Бога; т.е. само посредством натрупването на Виделина, в главата си – човек постепенно се учи да мисли, да чувства и да постъпва, правилно, от Божествено Гледище.)

Това, което е необходимо, като начало, за да се домогнем до Разумната Област, на Живота, то е – преди всичко: честност, безхитростност, почтеност, искреност, мекота в отношенията и смирение – за да се надмогнем над животинските качества, в съзнанието си и така – да освободим място, за Бога и Той да стане наш вътрешен Учител, съгл. казаното в Йоан 6:45 "Всички ще бъдат научени от Бога".

Никола, Вие сте много млад човек, но вероятно сте чували за Библията, като за Божие Слово, което се открива и показва един вътрешен Път. Но това е само за смирените, а не за всички. (В смисъл такъв, че само на смирените – Бог, вътрешно, в съзнанието им – вече виждайки стремежа, както и вътрешната им самостоятелна работа, да бъдат прочистени от качествата на животинското естество, което им пречи да виждат ясно – постепенно дава такава нова умствена нагласа, при която – Божието Слово да изглежда истинно; в обратния случай, умът, поради липсата на Виделина, Го интерпретира, като глупост.)

Казано е в Притчи 11:2  "Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените."  Също в

Исая 57:15 "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се."

Яков 4:6 "Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

1 Петрово 5:5 "Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." Всеки човек се нуждае от Божията благодат, но само смиреният, вярващият и обичащият Бога човек, я получава, като реална помощ и подкрепа, в живота си. За да няма страдания, Животът трябва да се разбере правилно. Но правилно, в смисъл – от една по-висша Гледна Точка, да се разбере; т.е. от едно по-висше състояние на съзнанието, което само Бог, по вътрешен път, може да Ви даде, при условие, че се смирите и Го потърсите. Бог няма да Го намерите, в онова черкуване, което хората от немай-къде; т.е. от неразбиране,  Му поднасят, по църковни празници и пости. Не квалифицирам нищо, като лошо и никак не съдя никого, защото знам, че всеки човек прави само онова, което разбира и на което е способен, към дадения момент, но казвам, че е нужно съвсем ново ОТНОШЕНИЕ; нужно Ви е Любов към Бога,  да имате, в съзнанието си и върху тази Любов, с Мъдрост, да съградите целия си живот. Което пък е свързано с адекватно ЗНАНИЕ; с опознаване на Бога, в съзнанието ви. (Чрез четене и слушане на Божието Слово, съзнанието се чисти от животински качества, защото то постепенно започва до различава, кое, в него, е Божествено и кое е животинско). И тогава, когато познаете Бога – сам ще бъдете свидетел на това, как всичките ви проблеми – постепенно ще се стопят.  Ако чувствате, че това е Вашият (а също и на брат ви), път – дерзайте; т.е. стремете се към доброто и към възвишеното, защото това е Пътят. Тоест – Любовта към Бога, е Пътят на всяка земна личност, която се стреми – постепенно (посредством натрупването на духовна Светлина – Виделина, в главата си), да стане разумен и мъдър човек. Само мъдрият човек, не страда, в живота, защото разбира Живота, от Божествено Гледище. Виделината я дава само Бог; т.е. Виделината постепенно идва отвътре, в съзнанието на човека, когато мислим за Нея, при условие, че животинското естество, е отстъпило място на Божественото естество. Тоест – Божественото Начало (или стремежът да приложим възгледите на Христос, за живота, вместо животинския егоизъм, във възгледите ни) – вече е поело ръководството на живота ни.  (Точно затова Ви писах за вътрешния индивидуален морал, като за специфично начално състояние на съзнанието, при което ние се стремим само към доброто, без което – никой не може да познае Бога и да се освободи от мъките си. И без да се борим със злото; просто, ще бъдем умни и – няма да се фокусираме върху злото, защото – злото, на Земята, идва само когато не разбираме живота. Всичко, което става в живота ни, в крайна сметка, ще се окаже че е било за добро и един ден, когато съзнанието ни се просветли, ние ще оценим това.) Защо трябва да познаваме Бога? За да сме свободни от страданията и с радост да вършим Волята Му. И най-вече, защото сме Негови, а не "свои си", според писаното в 1 Коринтяни 6:19 "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си." А колкото до Помощници, по Пътя (и външни, и вътрешни), те всякога се намират, когато се нуждаем, от тях.  :)

 

[Иска ми се да умра]

Мила   Stiva959,

Казваш: "Не мога да ги игнорирам тези страхове. Ако с бездействието си навредя още повече. Вие не можете да ме разберете защото дори не смея да изрека какво точно ме притеснява. Съжалявам че пиша сигурно пълни безмислици. Съжалявам "

Но така; т.е. с такова ограничено разбиране – ти не осъзнаваш, че живееш в един омагьосан кръг, от който няма как да излезеш, ако не вложиш поне капка здрав разум.

Опитай и нещо друго; "прежали се", дето се казва – изхвърли нещо старо, за да поставиш нещо ново, в главата си; т.е. промени се, научавайки нови неща.

Защото – ако да подхранваш страховете си – ти наричаш "полезно действие", то това е най-безумното нещо, което можеш сама да си причиниш.  Това е от НЕЗНАНИЕ; т.е. това е от едното неразбиране на живота... В разумния живот не се прави така.

"Любовта изпъжда страха", казва Библията – и разумните хора, от хилядолетия, са се опирали, върху тази аксиома... Ако ние сега кажем, че страхът се поражда от Любовта, към себе си и към семейството ни – (можем да го направим, но) няма да бъдем от разумните хора.

Разбери, че трябва да се откажеш от известни свои стари схващания (като ги игнорираш, в главата си, без да се бориш с тях) – които са били добри за тебе, но в един момент са се оказали недостатъчни, за да те водят, в живота.

В този смисъл – разбери, че трябва да се пречупи нещо остаряло, в съзнанието ти – нещо, което може ти да си наследила, като много вярно и много полезно убеждение, за твоя личен живот, но сега – точно то те спъва, защото – ПРИНЦИПНО, това старо убеждение – не е вярно, от гледна точка на Целия Живот (т.е. на всички замесени). Ние не знаем какво е това погрешно убеждение, но знаем, че със сигурност, такова има. Сега е дошъл моментът – ти да се откажеш от някои свои стари представи, в главата ти – как точно стоят нещата, в живота!

Разбери, че ти си тази, която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще трябва да намери подходящия за теб начин, посредством който ще започне да МИСЛИ по НОВ НАЧИН, за да излезе от тази криза, вместо да я задълбочи.

Защото твоето състояние (което, докато си във физическо тяло, е напълно обратимо) – от една друга, по-широкообхватна гледна точка, може да бъде дефинирано и като: "Криза на погрешното мислене", породена от липса на информация... Каквото и да те притеснява – в основата си, то (без значение какво е), е "Криза на погрешното мислене", която в комбинация с горделивост (в случая, изразена като твърдо неприемане на второ мнение), те е довела до привидно задънена улица.

Всъщност, ти си само в ПРИВИДНО ЗАДЪНЕНА УЛИЦА.

Нещата, от които толкова се страхуваш – само засега; само от тази позиция; т.е. само през малката дупчица, през която сега, в този момент, ги гледаш) – изглеждат така, а всъщност (ако прозорчето на съзнанието ти се разшири и повдигне – вече по-ясно се вижда, че) – иде реч за нещо съвсем друго!  Осъзнаваш ли това? Не си преживявала такова нещо, но явно – времето ти е дошло, затова си намерила този сайт.

Можеш да РЕШИШ – дали да потърсиш и да намериш разковничето (това е новата ти гледна точка, основана на нововъзприети благоприятни, за тебе, възгледи), за да излезеш, от "психическата си дупка" (която, със сигурност, не е точно толкова страшна, каквато сега, към този момент, ти изглежда на тебе), или да продължаваш да се мъчиш, там.

Но поне помни, че докато продължаваш да се фокусираш върху страховете си – ти ще излъчваш страхове, а докато излъчваш страхове – ти ще привличаш, обратно – нови страхове; иначе казано: ще трупаш страх, върху страх.

Защото има такъв закон: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО.

Значи – страхът привлича страх, а Любовта (като антипод на страха) – привлича Любов. Затова ти писах да започнеш да действаш, в духа на доброто; т.е. нещо да правиш, в контекста на доброто (за себе си, или за другите) – това действие, придружено от адекватни мисли и чувства, постепенно, ще те изтръгне от лапите на страха.

За да не пиша отново онази (вече споделена, във форума) – особено важна, за всеки неопитен, в живота човек – първоначална информация, в кризисни ситуации (каквато е и твоята) –  моля те, потърси я и непременно поразсъждавай, върху прочетеното,  тук, на този линк.

[Иска ми се да умра]

Здравей  Stiva959,
 

Няма нужда да се бориш със страховете си; просто само ги игнорирай – остави ги настрана, без да им обръщаш внимание. Фокусирай се само върху полезни за теб неща; мисли и чувствай само в контекста на доброто и прави нещо, в същия дух!

Колкото до това – дали можеш, или не можеш – шансът е равен. Т.е. колкото е вярно, че не можеш, точно толкова е вярно и че можеш! Просто дай шанс на "Мога!" и Природата непременно ще те подкрепи!

Пък – ако, в края на краищата, си твърдо решена, че не можеш да помагаш на себе си, то поне намери някого другиго, на когото можеш ти да помогнеш (с каквото и да е). Има толкова същества: жени, мъже, деца (котенца, кученца и пр.), които се нуждаят от безкористна помощ! Стани ти – "добрата фея" – за някого и радостта, от това ново преживяване – непременно ще те извади от "психическата дупка", в която си паднала!

Хайде, момиче, вземи се в ръце! Всички тук очакваме това, от тебе! Можеш да го направиш! Пиши, моля те, всеки ден, тук!

[Иска ми се да умра]

Здравей  Stiva959,

Ето линк, към още една възхитителна история на млада жена, която е успяла да "се събере"; успешно да се излекува и отново да се радва на пълноценен живот. И ти го можеш!


Таня Бейрийска - какво е да победиш множествената склероза - На кафе (06.02.2018)

 

 

 

 

[Щастливи взаимоотношения след изневяра]

В 7.02.2018 г. at 15:53, coco каза:

Питам се има ли хора със щастливи взаимоотношения след изневяра или веднъж капнала капка от горчилката в чашата разваля целия вкус?

Това зависи единствено и само от гледната точка на Съзнанието, което преценява.

В този смисъл – всяко съзнание е (относително) право, за самото себе си (каквото и да мисли, по този, а и по който и да е въпрос).

Обаче има нещо Върховно, в разбирането на взаимоотношенията, между хората, върху което Петър Дънов (патронът на този сайт) хвърля Светлина. И ако даден въпрос е продиктуван от питането на едно сърце, което търси Върховната Истина, в Живота, то – отговорът ще го намери, в определеното (подходящо за самото него), време.

Искам да кажа, че ако системно четете беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя, те ще ви дадат едно съвсем ново житейско разбиране, което ще ви спести много време (в напразно лутане и терзаене), както и купища ненужни страдания, породени от неразбиране.

[Иска ми се да умра]

Миличка!

Самоубийството изобщо няма да разреши проблема ти (както погрешно си мислиш), а само ще усложни и ще задълбочи проблемите ти, (защото ще се явят и нови проблеми, за които ти сега изобщо не подозираш). Не подхранвай, с енергията си подобни мисли за самоубийство, защото няма нужда, от опит, да проверяваш какво е да се самоубиеш; достатъчно е да знаеш, че това е престъпление – защото вече си предупредена, че задачата, която Животът е поставил, пред теб (по ПРИНЦИП) трябва да се разреши – само по методите на Любовта и без никакво насилие.

Това, което преживяваш, не е нещо извънредно; по-скоро може да се каже, че то е нещо, което често се случва, в земни условия. В подобно тягостно състояние на съзнанието изпада почти всеки интелигентен човек на Земята, преди да започне съзнателно да търси и да открива връзките и взаимозависимостите на нещата, в Живота. Това е сложна (и даже е най-сложната) наука, и наистина взема време, за да се надникне, в нея. Но на първо време, ще е добре, за теб – да се фокусираш върху придобиване на нови, за самата теб, знания, които – вътре в теб – да се оформят в нова тактика и стратегия, относно живота, която да те подкрепя, вместо да те хвърля в огъня на този ужас, който, по-горе, описваш.

Разбирам какво чувстваш и мога да ти кажа много неща (за реалното, като съдържание, в живота и за привидността, като временна негова форма, които – привидност и реалност – работят заедно, с оглед постигането на благородната цел – която е повдигане на Съзнанието (което, в конкретния случай, си ти), на по-висока еволюционна степен на развитие; т.е. на ново, по-високо; по-висше разбиране на Живота). Обаче знам, че засега няма как да ме разбереш, защото ти нямаш (все още, своя) вътрешна "база данни" от знания, на която да се опреш.

Така, поради тази причина (т.е. поради отсъствието на вътрешна "база данни") – НОВА ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА
(при която е невъзможно да се преживява това, което описваш),
се придобива постепенно, с времето и посредством съзнателна вътрешна работа на човека, върху самия себе си.

Преди всичко друго, знай, че ти си Съзнанието, което ползва това физическо тяло (и тази мисъл трябва да ти остане, завинаги). Ако Съзнанието, обитаващо вътре, в нечие физическо тяло – твърдо реши, че няма да си тръгне от това физическо тяло, то – това няма как да случи.  Но това твърдо решение, задължително трябва да бъде подкрепено и от адекватни мисли, чувства, и постъпки (защото това са елементите на живота).

Заслужава си усилието да се учиш, в тази посока; да знаеш и да разбираш нови неща. Защото твоят проблем, преди всичко друго е, че ти си мислиш, че си сама, в борбата си за живот, което е заблуждение, от което мнозина страдат.

Не си сама – ти си онази малка частица от една Обща любяща Цялост, която невидимо (за физическите ти очи), те обгръща и никога няма да те изостави, каквото и да си мислиш ти, в привидната си "отделеност", от Нея. Но трябва да се научиш да я слушаш. Защото тази твоя "отделеност" (имам предвид самотността ти, в мъката), е породена единствено и само от твоето неразбиране на живота. Помни, че ти си много скъпа, за тази Цялост и в стремежа си – да се приобщи, към себе си, Тя те е разтърсила (колкото е потребно), за да те разбуди – защото ти си спящо Съзнание (Съзнание - бебе), чието време е дошло, да погледне с "други очи" на нещата, около себе си.

И когато осъзнаеш, че – за да оздравееш – просто ти е необходима нова гледна точка – чак тогава ще я потърсиш и ще я намериш (защото само който търси, само той намира) и който търси Доброто – добро намира, а който търси лошото – намира лошото.

Постепенно ще разбереш, от опит, че животът има две страни (външна и вътрешна, и освен това, е поливариантен), така че от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще последва; т.е. от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще преживееш.

Сега, успокой се, доколкото ти е възможно, за да можеш да се "вземеш в ръце" и да започнеш сама да работиш върху Съзнанието, което си ти, като помниш, че не си сама, а по-висши Съзнания, от тебе, невидимо (от физическите ти очи) ти помагат.  Чувала си за Ангелите Хранители, нали? Те са Истински – не са човешки измислици. Като начало, за да се насърчиш, може да прегледаш книгите на Дорийн Върчу, стига те да ти допаднат (използвай линка, за улеснение).

Също Луиз Хей, чиято житейска история е подобна на твоята, може много да те окуражи. Тя успява да се "вземе в ръце" и да потърси и да намери Доброто разрешение на (своя разтърсващ я казус, в) живота си.

(Подобни примери има колкото искаш, в интернет; потърси ги, ако искаш, за да се насърчиш).

Не се спирай върху негативните мисли и чувства, които минават, през теб. Остави ги да се оттекат, без да се бориш  с тях, а ти се фокусирай върху придобиването на една позитивна нагласа на съзнанието си; т.е. изработи си, сама – Съзнание, чиято перманентна текуща нагласа към Доброто – лекува физическото тяло (а не го разболява, както прави отрицателната нагласа на Съзнанието, в живота).

Ето линк, към книги на Луиз Хей (някои са свалени), но със сигурност ще ги намериш и някъде другаде, в случай, че проявиш интерес. (Но Луиз Хей, както и Дорийн Върчу – са само подходящо начало, за теб; те не дават сериозната Наука за разбирането на Живота, за която вече ти споменах.)

Сигурна съм, че ще се справиш! Дерзай; много други Съзнания, вече те подкрепят; усмихни им се, вътрешно, в отговор, и ти!

 

[Ivatina]

Здравейте Иватина,

Решението на какъвто и да е проблем, в човешкия живот, не се намира на същото ниво на разбиране на живота, на който е възникнал. Значи – за да се освободите от това страдание, което описвате – Вие задължително ще трябва да погледнете на противоречията си, от нова гледна точка, която ще ги разреши. Естествено е, че това няма как да стане изведнъж, но постепенно ще се случи, ако проявите търпение. Искам да кажа, че за да се освободите от това тягостно положение, което споделяте  – Вие задължително трябва да промените (доколкото Ви е възможно), разбиранията си за живота  и да се съобразите с новата си (променена и вече облагородена) житейска нагласа.

В този момент (когато сте толкова обсебена, от тази ваша болезнена емоция, към бившия Ви приятел), няма как да Ви се даде точен съвет, защото разковничето е в самата Вас; т.е. – вие самата трябва да знаете как да се промените – отказвайки се от старите си схващания (които Ви пречат) – и да намерите нови решения; т.е. – нови идеи, които да Ви правят да се чувствате доволна (но без да нарушавате интересите на други хора, разбира се; бъдете умна, в това отношение и се хващайте само за доброто, в живота си). Например – ВНУШЕТЕ СИ, ЧЕ Е ЛЪЖА, мисълта, че човекът, когото досега сте издигали в култ, е единственият, за Вас. Ако наблегнете на тази нова, за Вас, идея – мозъкът Ви ще я приеме, защото няма да има друг избор.

Общо правило, в живота е, че истинският човек е доволен, когато едновременно е полезен както на себе си, така и на онези, с които Съдбата го е свързала (за да го постави в ситуация – да научи определени житейски уроци, от които да излезе по-добър човек, отколкото е бил, в началото).

В общия случай, ще ви споделя, че това, което Вие описвате и наричате "любов", всъщност е нещо друго. Вие прекалено дълго време сте се фокусирали, върху нещо, което НЕ Е БИЛО ПОЛЕЗНО, за Вас (в смисъла, в който Вие сте го разбирали), така че – в края на краищата – то е "оживяло", в съзнанието Ви (и затова Ви мъчи). Сега, за добро – Вие трябва да го "изтриете" от съзнанието си (но не Ви препоръчвам да търсите нова подобна "любов"; не това!); просто – помислете, какво друго (извън описаното вече, от Вас), би ви направило радостна (в даден момент) и (като не неглижирате грижите за семейството си), се фокусирайте върху него.

Намерете това нещо, което ви прави радостна! Така, от момент на момент, избирайте радостта (но свързана само с доброто, за всички замесени) и се фокусирайте върху нея. Действайте, само в тази посока, без да се обръщате назад и постепенно Слънцето ще изгрее и на Вашата улица .

[Страх ... Какво ми има?]

 

[Страх ... Какво ми има?]

Здравейте  beemp,

Ще ви дам една изпитана рецепта, но ще трябва Вие да сте много решителна и смела, за да успеете да предизвикате тотална оздравителна промяна, в живота си. Предлагам Ви, в съзнанието си, никога да не изпускате Ръката на Доброто и то да бъде ОСНОВА на всичките ви мисли, на всичките ви чувства, и на всичките ви постъпки, защото вие имате огромен интерес, от това, ако се постараете да го разберете.

Проблемът ни, на нас, земните личности, е – не КАКВО точно ни се случва, а ЗАЩО ни се случва, това, на нас. Ние обвиняваме другите хора, за неприятните си преживявания, само защото не разбираме Живота.  Но когато (от едно по-високо ниво на светоусещане), направим разбор на даден житейски казус, виждаме, че   – в "КАКВО ни се случва" –  се вижда следствието; т.е. резултатът от нещо, а в "ЗАЩО се случва" – тук е причината, с която трябва да се занимаваме (повишавайки нивото си на компетентност), ако искаме животът ни да се промени, към добро.

Вие сте младо момиче, но когато малко понапреднете, в Науката за Живота, ще разберете, че нещата, в Живота – изобщо не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед. Защото Животът има две страни – външно (поради това, че не разбираме Живота), нещата привидно изглеждат (някакси и ужким са ясни), на ума ни, но всъщност, вътрешно (от едно по-високо ниво на разбиране на Живота) – нещата, реално, са съвсем други.

Така, всеки човек се намира на свое индивидуално ниво на съзнание, с което възприема живота; т.е. всяка личност си има свое (различно от това на другите личности), индивидуално ниво на разбиране на Живота (което, с времето се променя – качва се нагоре, или слиза надолу; т.е. човек или се облагородява; приближава се до ангелското съзнание, или оскотява; приближава се до животинското съзнание).

Какво имам предвид – всеки човек (най-общо казано), излъчва електромагнитни вибрации, в околното пространство.  Може би, от физиката, вече знаете, за това. Сега има и устройства – аура-камери, които засичат и фотографират тези лъчения. Лъчеизпускането е различно, за всеки човек и това, което излъчва даден човек, в околното пространство, зависи от текущите възгледи, в съзнанието му (или – от мислите, от чувствата и от постъпките; т.е. от характера му, в дадения момент).

Но има и още нещо (което е малко популярно), и то е, че качеството (или материалът) на това, което излъчваш, в живота – е същото онова качество на живота, което обратно възприемаш, от Живота. Тоест,  онова качество на Живота, което преживяваш, в съзнанието си, в дадения момент, ти предварително сам си го излъчил (като изходен материал) и – тогава  – същото това излъчено нещо, но обработено, под формата на нови преживявания (но от същото качество) – се връща, в определеното му време, пак при тебе. Иначе казано – ти  преживяваш своя характер (преживяваш своите мисли, чувства и постъпки), като – по този начин – Провидението те кара да провериш, доколко те са съвместими, или не, с един приятен; с един добър живот – с едни желани, от всекиго, щастливи преживявания.

Целта на всичко това е – да се научиш да излъчваш добри неща – като причина, въз основа на която, да можеш, съответно – и да преживяваш добри неща, като следствие. Защото каквото излъчваш – това и преживяваш. Може да се каже и така – в общия случай, когато живееш личен живот – ти преживяваш себе си (преживяваш параметрите на своя личен живот: мисли, чувства и постъпки), за да видиш – харесва ли ти това, или не ти харесва и съответно, да отреагираш, адекватно, като се поправиш, ако това, което преживяваш, е болезнено, за тебе.

Ако помислите, лесно ще схванете връзката, която е следната: ако имате изопачени възгледи, за Живота, Вие ще имате и нисковибрационни излъчвания. Щом  излъчвате в ниско-честотния спектър, то – съответно и онова, което възприемате от Живота (т.е. онова, което обратно се връща към вас), като  преживяване  – ще бъде пак от този нискочестотен спектър на Живота (където са отрицателните емоции на нежеланите неща, каквито са например болестите, неудачите, лошите междуличностни отношения и пр.).

Това, че вие излъчвате в нискочестотния спектър на отрицателните емоции, е причината, Вие да имате онези болезнени преживявания, които сте описали, в постингите си, по-горе. Тези преживявания са нормални, съобразно текущите Ви житейски възгледи; т.е. всички преживявания, са релевантни на възгледите (или на мислите,  на чувствата, на постъпките), които са ги предизвикали. 

Обаче точно това, че тези преживявания Ви причиняват дискомфорт и Вие търсите помощ –  показва, че е време – нещо ново да възприемете, за ОСНОВА, на възгледите, в живота си, с оглед – да поправите собственото си лъчеизпускане (т.е. да поправите собственото състояние на съзнанието си) и оттам – да оздравее и животът, който възприемате, обратно – като нежелани състояния, причинени от неправилни ("неправилни" значи – несъобразени с ДОБРОТО) – мисли, чувства и постъпки.

Вече изяснихме, че ако, със съзнанието си – вие лъчеизпускате   нисковибрационно състояние   – същото нежелано нещо ще го възприемете, като преживяване, в живота си  (когато му дойде времето), и понеже НЕ ЗНАЕТЕ ИСТИНАТА,  може да обвините някого другиго, за тези свои нежелани състояния на съзнанието си;

и обратно – ако съзнанието ви излъчва състояние на разбиране на Живота, че е справедлив; на приемане на статуквото и на благодарност, за всичко (а това е равносилно на здраве, в позитивния, високовибрационен сектор на разумния Живот), Вие ще получите, обратно  – нещо позитивно, под формата на желано, приятно преживяване.

Защото вие винаги получавате (в определеното от Провидението, време) – своето предварително излъчено състояние, на съзнанието ви.

Така, щом успеете да разберете тази зависимост, и щом поправите лъчеизпускането си (радиирането на сърцето ви влезе в норма); т.е. поправите характера си (мисли, чувства, постъпки) – съответно Вие ще започнете и да възприемате Живота, в неговия високочестотен спектър и той, неминуемо ще ви се усмихне, защото Животът е справедлив и ви дава точно онова, което и Вие му давате.

Не че Животът осъжда вашето лъчеизпускане; не е в това проблемът; Животът е всякога доволен, каквото и лъчеизпускане да му предложите, в дадения момент. Проблемът е, че вие сте недоволна от живота си и търсите промяна, щом, страдайки, сте се домогнали, до този форум на Портала към СЪЗНАТЕЛЕН Живот. За мен, щом Вие сте тук – това е знак, че Вие вече търсите СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ.

Сега разбрахте ли, защо Ви предлагам, да не изпускате Ръката на Доброто, в съзнанието си? Помнете – каквото давате, на Живота, като материал за преживяванията си; т.е. – каквото е Вашето лъчеизпускане – от същото нещо (било то нискочестотно, или високочестотно) – Животът изготвя и  ви дава, обратно – всички Ваши преживявания.

И повярвайте, от опит Ви казвам, че Животът, с такава Любов, към Вас оформя преживяванията Ви, че Вие винаги получавате възможно най-доброто, в дадения момент (както и да ви изглежда то), съобразно "материала" (или съобразно текущите ви възгледи; т.е. съобразно характера ви, в дадения момент), който сте му предоставили (под формата на ваши вече излъчени мисли, чувства и постъпки, които пък, Вие сте избрали, защото сте ги считали за подходящи, понеже – такива са били текущите ви ЗНАНИЯ, за Живота, в дадения момент).

ЗНАНИЯТА за взаимните разумни ОТНОШЕНИЯ, са нещо съществено, в Живота. Тези свои знания ние постоянно трябва да разширяваме и да обогатяваме, хванати за Ръката на Доброто, в съзнанието си; т.е. на всяко нещо – трябва да гледаме само откъм добрата му страна. И дори тогава, когато не я виждаме – ние сме длъжни да знаем, че за да е допуснато нещо да се случи – то е уравновесено; т.е. то винаги винаги има своя положителна, и отрицателна, и неутрална страна. Друг е въпросът, дали нашето съзнание (т.е. нашият ум, нашето сърце), я вижда. Тези неща са невидими за физическите очи, защото се намират от вътрешната страна на Живота. Да, Животът има две страни – външна; видима и вътрешна; невидима. Във вътрешната страна на Живота вижда само онзи, който ЗНАЕ. Затова ЗНАНИЕТО; Мъдростта е толкова важна, в Живота.

Сега, на Вас, за да оздравеете, ви е нужно постоянство в Доброто, и търпение. Вие дълги години сте оформяли възгледите си и характерът Ви може (не изведнъж, а) само постепенно да се оформи, като – по новому – бъде основан само върху Доброто, за да получавате от Живота само добри преживявания (въз основа на новия ви, подобрен и вече по-високовибрационен спектър, на личното Ви лъчеизпускане).

Ако приемате съвети, то съветвам Ви, на първо време – знаейки, че посредством индивидуалното си лъчеизпускане, сама сте отговорна за всичките си минали, сегашни и бъдещи преживявания, то започнете да БЛАГОДАРИТЕ, за всичко, което Ви се случва (без да го разделяте на добро, и на лошо, защото то си е ваше; т.е. материалът, "взет" за тези преживявания, е излъчен от самата вас (в някое време). Така че бъдете пестеливи, когато се оплаквате, а най-добре е – ако изобщо не се оплакваме, от живота, защото тогава отново излъчваме в ниския спектър и се получава един омагьосан кръг ).

Благодарността, за всичко, което преживяваме (без да го разделяме на добро, и на лошо), е белег на Съзнателния Живот, в който мълчаливо ЗНАЕМ, че ние сами предизвикваме преживяванията си, каквито и да са те.

Животът е – за да се УЧИМ, от преживяванията си (защото чрез преживяванията си, ние, от опит, проверяваме доколко са добри  убежденията ни) и в този смисъл – всичките ни преживявания,  са много полезни (каквито и да ни изглеждат те), за да имаме възможност, си извадим ПОУКАТА, от тях.

По принцип; т.е. еднакво валидно (за всички възможни състояния на човешкото съзнание), е – че човек се плаши само от онова, което не разбира.

Но когато човек разбере, че Животът е разумен и че също така – Животът е справедлив, той вече стъпва на здрава почва и престава да се плаши, от неизвестното.

Знам, че тази концепция, сега Ви се струва доста странна (на пръв поглед), но не бързайте  – човек се учи цял живот. Затова Ви предлагам – след като вече толкова време сте считали, че животът Ви е лош и че е несправедлив, към Вас – сега да се решите  и да опитате нещо диаметрално противоположно, във възгледите си. Например, да вземете, присърце, инициативата за промяна на възгледите ви, като започнете да се учите на разумните отношения, между нещата, в Живота (които засега, видимо от публикуваните, от Вас, постинги, Вие не познавате). А всеки човек страда, само от неразбирането си на Живота.

Знае се, че човешкото здраве – е в пряка зависимост, от съответните текущи възгледи на човека. Луиз Хей е писала много, по тези въпроси. Може да прочетете нейните книги (като си ги изтеглите, безплатно, от интернет). Запомнете, че човешките възгледи са определящи, за да се чувстваме ние, хората,  комфортно в живота си и за да не се плашим от нищо.  В този смисъл – дали ще приемате  анти стрес продукти, или не – това не е съществено. Хора са оздравявали и без (но и с употребата на) тези второстепенни (и несъществени) неща.

Ще ви издам една (засега не много популярна истина; бих казала, по-скоро) тайна, в живота и тя е, че всеки умен човек, който изпитва някакво вътрешно състояние на дискомфорт, започва (независимо от външната помощ, която получава, или не получава),  да работи (сам, над самия себе си) – за повдигане на нивото си на разбиране на Живота, и за облагородяване на съзнанието си.

Помнете, че това, от което всеки човек се нуждае, за да се чувства добре (и то – добре, във всеки един момент), са тези три неща:  положителни мисли, благородни чувства и достойни постъпки. И това е същественото, в живота, за всекиго, от нас.

Отнесено към Вашия случай – това е всичко, което Ви трябва, за да се излекувате. Вие всячески трябва да се стремите само към положителни мисли, към благородни чувства и към достойни постъпки. Ще кажете – "никой, досега, не ме е учил, на това". Е, това е причината, да  преживявате нежеланите неща, които описвате, защото НЕ ЗНАЕТЕ, че нискочестотните (или отрицателните) мисли чувства и постъпки, са истинските "врагове", на човека; т.е. те са онези "змии", които човек "крие в пазвата си".

Или, иначе казано (противно на онова, което досега сте "попили", от другите  – "да се борите" за това, или за онова, в Живота си, което нямате – вместо да благодарите за онова, което сега, в дадения момент, имате – независимо как ви изглежда то) – цялото усилие, което трябва да положите, за да оздравеете – трябва вече да бъде основано само върху  вашата новоустановена,  перманентна връзка, с Доброто. Вие трябва да започнете да се интересувате от Доброто и да се сприятелите, с Доброто.

Или, да го кажем така – Вие, в съзнанието си, трябва да се хванете за Ръката на Доброто и да не се пускате, от Нея.

Или, отсега-нататък – Доброто, в съзнанието Ви, трябва да ви придружава, навсякъде, във всеки момент,  до края на живота Ви.

При това, трябва да знаете, че Добро е само онова, което е еднакво Добро и за вас, и за другите (или поне – не уврежда ничии интереси).

И още нещо – изобщо не е важно, за Вас – дали другите са добри, или не са добри, към вас; важно е само – дали Вие проявявате доброто, еднакво към всички същества. (Подчертавам, че – дали другите са добри, или не са добри, към Вас – това е без значение, за Вашето оздравяване; важно е, за да оздравеете –  Вие да не пускате Ръката на Доброто, в съзнанието си).

Ако сте искрена, ще установите, че тоталният позитивизъм – понякога лесно ще Ви се отдава, а понякога – не; понякога неизбежно ще падате.  Това е нормално и никак не бива да Ви спъва, защото  – преди всичко, определящ, за оздравяването Ви, е стремежът Ви към Доброто. Така – всеки нов момент, от времето –  Ви носи нови условия и нови възможности, да се поправите, ако някъде сте паднали. Тоест, в момента, когато усетите, че сте се пуснали от невидимата Ръка на Доброто – хванете се отново, за нея, и толкова.

Помнете, че Ръката на Доброто, е вашият водач (в съзнанието ви) и че тя винаги Ви чака; тя винаги е готова, безотказно, да хване Вашата ръка.

Питате: "дали е нормално да имам слаба памет и концентрация имам и малко замъглено зрение умора и тежест в главата и изтръгване на крайници и усещане за бучка в гърлото. Тези симптоми са съвсем постоянни." Напълно нормално е. Всичко, което се случва, с всяко човешко същество, на Земята, е напълно нормално, за самото него. То е нормално, по същия начин, както е нормално, напр. когато някой падне – да си ожули коляното. Значи – ожуленото коляно, принципно не е нещо нормално, освен, в случаите, когато преди това, си паднал на камениста почва и си ожулил коляното си. Тогава е нормално да те боли ожуленото коляно.

Всяко преживяване е уникално и само по себе си, то е много ценно; така че – ако Вие (постепенно, не изведнъж), се научите да се РАДВАТЕ (че сте преживели нещо уникално) – то това е голям бонус, към всичко, което тепърва ще трябва да научите, за Живота (особено ако искате вашето съзнание да се повдигне и да се облагороди, за да излезе извън областта на страданията).

Така че – гледайте на страданията, като на нещо полезно, в живота си (стига това да Ви е възможно, разбира се, на тази еволюционна степен на разбиране на Живота, на която сте, сега. Поне знайте, че със сигурност – страданията не са вредни, за да не роптаете, срещу тях. Тъй като ропотът Ви; Вашето неразбиране, или  – Вашето излъчване, в нискочестотния спектър на живота – ще Ви докара, по метода на резонанса – още по-големи страдания, от тези, срещу които сега роптаете. И така ще бъде – докато стигнете до дъното на страданията, и от немай къде – се смирите. Когато се смирите – ще Ви просветне).

Ако имате склонността да се учите – четете беседите и лекциите на Петър Дънов (но не насила, а само ако те ви привличат, разбира се) и прилагайте онова, което той съветва, защото никъде другаде няма да намерите ЕСЕНЦИЯТА на ЗНАНИЕТО, от което се нуждаете, за себе си, а и за да помагате на другите, в техния живот, когато ви питат (т.е. без да натрапвате възгледите си, никому).

Но, във всички случаи, помнете – само чрез Ръката на Доброто (която винаги държите, в съзнанието си), ще успявате.

[Токсични родители]

Мила Ейвъри,

Много мислих, как да те утеша и много исках да го направя, но наистина не успях да намеря подходящите думи.

Трябва много да внимавам и аз да не "сгазя лука". Опасно е да се приближава човек, до тебе, защото ти си се поставила на мястото на човек, който вече е отсъдил (казваш: "токсични родители"), следователно – казусът е решен... И май че, според теб – не може (изключено е), да има и алтернативно мнение, по твоя въпрос. Поне така ми се стори, на мен, че си категорична, в оценките си.

И затова – аз няма да споря с тебе, но не мога и да те подкрепя, защото ти никъде не си писала къде е мястото на доброто, в цялата тази работа. Дали няма никакво добро, или – ти си добрата, а те са лошите?

Изобщо, какво мислиш за доброто – има ли го, или го няма доброто – в твоя мъничък свят? Ако ти ми отговориш на този въпрос (къде е доброто, в твоя свят?), поне ще знам за какво да се хвана, за да ти кажа нещо, по въпроса, който си поставила, във форума, за да намериш помощ.

Сега, прочети абзаца, по-долу и ако искаш си помисли, върху него. Това са думи на Учителя Петър Дънов, на когото е посветен този сайт, в който ти си дошла, за помощ. На мен, думите на Учителя, много ми помагат да се ориентирам, в живота (т.е. помагат ми – да намеря мястото на доброто, като опорна точка, в живота, защото ние живеем в дуален свят).

Разбира се, ти (ако искаш), можеш да се хванеш и само за лошото и да го направиш своя опорна точка, в живота, обаче – сама виждаш какъв е резултатът: Явяват се, неизбежно, на сцената – "токсичните" родители.

Ето какво казва Учителя (имайки предвид злото и доброто): "Привидност и същина не са едно и също нещо.

За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.

Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:

първо, да различаваш същественото от несъщественото;

второ, да нямаш амбиции;

трето, да имаш добро поведение;

и четвърто - любов.

Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори.
Вие може да се сърдите.
Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца.
Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.

Този живот не е личен. "

Из: "Отдайте Божието Богу"


 

[Винченцо]

Ако чувстваш, че си интелигентен човек и ученето ти се отдава, започни самостоятелно да работиш върху себе си, с оглед – повдигане на нивото ти на разбиране на живота и облагородяване на съзнанието ти. Всяка човешка личност има нужда от това, но малцина са, които го осъзнават и това са само необикновените хора.

Всички трудности, в живота ни, са нещо като "остен"; т.е. несгодите, които преживяваме, са нарочно са изпратени от Провидението, в живота ни – с цел, постепенно да ни избавят от съществуващото състояние на застой, в еволюцията на съзнанието ни.

Споделянето на секса не е нещо лошо, но сексът е най-висшето преживяване, достигнато от животните – а човек трябва да се научи да мисли, правилно. Защото неправилната мисъл и погрешното чувство – задължително раждат и недостойните постъпки, в резултат на които, ние страдаме. Когато страдаме, в неведението си (т.е. в неразбирането си на живота)  – обвиняваме други хора, за неудачите си, но причината е винаги вътре, в самите нас.

Успех; ти не си сам! Всички ние, на своето време, минаваме по този труден път! Много същества, незабележимо, за теб самия, ще ти помогнат, ако ти решиш да се стремиш само към доброто!

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Току-що, Сингам каза:

 Уверявам те, че мога да бъда и доста невнимателен.

Недей. Вече приключихме с изясняванията си.

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Току-що, Сингам каза:

Едно е това да приемаш инакомислието ( т.е. да го почиташ, да го уважаваш като друга проява на Божественото съзнание и да не негодуваш срещу него, да се отнасяш с разбиране). Друго е  да твърдиш нещо, с което на практика не си съгласен, нещо несъответстващо на твоите разбирания. Между приемането (на правото да съществува)  дадено твърдение и съгласяването с него, мисля разлика има.

Но Сингам, аз приемам ВСИЧКО, без никакво изключение, защото мисля, че така е правилно. Аз съм нежна Душа и щом някое Същество  изповядва нещо, като свое кредо – и аз го приемам, и се съгласявам, с него.

И се съгласявам с него, да съгласявам се – с абсолютно всички мнения, на Земята, защото знам, че всяка дейност на Земята – е колективен акт и че няма нищо случайно; т.е. – всяко мнение си има свой смисъл и значение, обаче само в контекста на Цялото.

Ако аз бих била на мястото на това Същество – и аз бих мислила, по същия начин. Затова го разбирам и се съгласявам, с него; т.е. знам, че си има причина – някой нещо да твърди, или да отрича това нещо – за негово добро, или пък обратното. Но за мен – всички мнения, само в тяхната заедност (т.е. само всички мнения, заедно)  представляват нещо значимо и важно. Не е важно, за мен (като Велина) – какво точно мисли, или какво точно – не мисли някоя отделна личност (например Александър), щом тя е доволна от себе си.

Обаче  какво мисли, или какво не мисли някоя отделна личност (например Сингам) – е много важно, за самата нея.
(Т.е. за мен не е важно, ти какво мислиш, обаче за тебе – какво ти мислиш – е от изключителна важност).

Затова е добре, ако някой иска помощ – да се даде помощ, в мисленето. Когато виждам, че мога малко до помогна, с нещо,  на някого – опитвам се да мисля на глас (това е образно казано; т.е. давам си мнението; обаче това мое мнение  – никого – с нищо – не задължава).

Просто – това е поискана – малка приятелска помощ; в смисъл: прочети, ако искаш, или прескочи мнението ми – но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал. Ами – аз, само толкова си мога, към този момент; приеми го така. Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. Затова – просто приеми, че и аз, както много други хора, които познаваш, съм твърде глупава и невежа; какво да направя. Толкова ми стига акъла, към този момент; дай Боже, за в бъдеще – повече ум.  Моля се.

После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!" Е, ... хубаво, не ми вярвай, но (проблемът си е твой; мен не ме касае, в смисъл) – твърде грубо е да ми напишеш, че не ми вярваш. Няма нужда аз да го знам това, че ти не ми вярваш. Това, че ти не ми вярваш, мен не ме прави нито по-умна, нито по-добра.

Вярно е, че Александър ме обвини в лицемерие, но същото го направи  и ти, тъй като – ти пък го "лайк-на" същия този коментар на Александър, което направо ме изуми. Плеснах се по челото и си казах: "Я, Велино, да си се занимаваш само с твоите си теми! Какво си тръгнала да отговаряш на въпроси на "странни" хора?!? Занимавай се само със себе си и с тези, които са доволни от това, което публикуваш; има достатъчно такива хора, които наистина проявяват интерес, към твоите публикации; разбират ги и с радост ги четат. Я не се тикай в драките!" Така си казах и така ще направя.

Да – с тебе – не ми се получи, братченце  (по-точно – с отговорите на твоите въпроси, не успях и наистина; наистина  трябваше да си мълча). Нека, отсега нататък – който иска да отговаря на въпросите ти. Без да считаш, че съм ти обидена, или пък – че ти се сърдя (защото ще сгрешиш) – но аз не бих ти отговаряла на повече въпроси, съдейки по досегашните ти реакции.

Много подробно го задълба, сякаш че сме сключили някакъв договор (с малки букви) и аз съм неизправната страна... Много претенции, много нещо...   

Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. Затова – не искам да ти се бъркам; ти сам, най-добре си знаеш, кое е добре, за теб.

Току-що, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

Добре.......г-жо Василева

Стана въпрос за приемането и се сетих за смирението. Смирението е съвсем просто земно нещо: С Мир Ение, Посрещане на нещата с мир и обединение с тях. Е, обединението не знам доколко е земно

Та да си кажа любимата притча:

"Върви белият учител с учениците си и среща черния учител с неговите ученици. Черният учител отдалече се провиква:

- Няма Бог!

Белият учител вдига ръка за поздрав и отговаря:

- Няма Бог!

След като отминали, учениците на белия учител разтревожени го попитали защо казал така. А той: "Важното е мир да има в душите ни"

 

Г-н Цендов, Вие сте много мил човек. Харесвам любезни хора