Jump to content
Порталът към съзнателен живот

iti

Участници
  • Общо Съдържание

    165
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    iti got a reaction from АлександърТ.А. in Обяснете ми тази реакция?   
    Константина, четейки те дори повърхностно човек разбира, че имаш сериозни емоционални проблеми. На 33 години жена да описва такава случка е лошо... Това е тинейджърска драма. Говори, че не само ти си емоционално нестабилна, но и тоя субект дет си го намерила е същият (което е напълно логично). За съжаление повечето хора, и мъже, и жени, си мислят че проблемът е единствено в намирането на "идеалния" , и всичко ще се оправи. Това е биологична слабост на човека, тъй като в крайна сметка целта ни като животни е да се репродуцираме, и природата ни играе какви ли не трикове, за да го постигне. Човек сякаш не може да се конфронтира с идеята, че главният проблем е в него, и никой друг няма да го реши, а само ще го задълбочи. Ако си чувала понятието "кармични връзки" - е това е... У повечето хора физическото и секса са доминиращи, и това до някъде ги спасява, че гледат на нещата по-отгоре отгоре. За останалите, дето задълбават, нещата могат да станат много грозни и да породят сериозни депресии, защото преносът върху друг човек е път само надолу...
    Да, почти всички лъжат, и почти всички се преструват. Учудвали те? Защо? Ами дори като четеш това, най-вероятно няма да ти хареса "тона ми", нали? Отговорих ли ти? Всички сме толкова фалшиви, че единственият начин да се харесаме един на друг е да се преструваме на нещо което не сме. Защо те е разстроил толкова... Защото интуитивно разбираш, че най-вероятно не те е излъгал само за това, а и за много други неща. Но трябва да си дадеш сметка, че отговорност на първо място носи този, който е потърсил другия, за да го излъже... Искала си да се чувстваш "специална", ето - накарал те е... Като тръгнеш с лъжите, рано или късно някоя се проваля с гръм и трясък... Но нездравословните  ти емоции, не са толкова породени от поведението на този или онзи субект. Породени са от слабост в собствената ти психика, която на някакво ниво тя самата осъзнава - искреното ти желание лъжата да е истина.  Болката от това, никой друг не може да ни я причини, освен ние самите. Пак се радвай, че още я има, защото когато и тя изчезне, човек се превръща просто в биоробот, потопен напълно във фалша, каквито са и повечето... 
    Иначе, по стандартите на повечето, това е от "малките" лъжи. Жените искат да се чувстват "специални", мъжете се преструват, иначе са аут. Никой освен вас не знае напълно ситуацията, за да каже кой е по-виновен - лъжещият, или искащият да бъде излъган... Но по емоционалната реакция и на двамата си личи че няма невинни...
  2. Like
    iti got a reaction from Донка in Философията на настоящия момент   
    Философия е доста сериозно понятие, аз не бих го ползвал в тоя случй. Това е просто реакция към човешко поведение, една реализация че е проблемно и трябва да се избягва. Но нещо солидно като философияюпсихология аз не виждам. По-скоро е въпрос на филосогия на какво се дължи това човешко поведение, и то не е сведено просто до проблем с умението да се живее в настоящит момент, но и проблем с оценката и анализът на миналото, както и стремеж и изграждане на настоящето. Ако се замислиш, повечето хора нямат умението да работят нито с миналото, нито с настоящето, нито с бъдещето. Те живеят просто във фантазиите си, в емоциите си подклаждани от спомени, не в реалността. И всеки човек с малко научно мислене, а не с дуални представи за грешно и правилно, би предположил, че това поведение е дълбоко свързано със самата природа на човека, а и физическият свят като цяло (чийто проява е той) . Това вече е въпрос на философия.И тя естествено не е от вчера, а се дъвче от хилядолетия. В основата и са желанията и неспособността на човек да ги задоволи. Те са като яденето, около което се върти практически целият ни живот, но когато се заситим, не усещаме "положителното", просто сме постигнали неутралност. Това е истинската причина за това човекшко поведение на бягане от реалността и "страдание", ако използваме представи от източната философия.
    Физическото желание никога не може да бъде удовлетворено, защото то няма положителни качества. Зад желанието, всъщност се крие нуждата, която е негативно качество, можеш само да спреш да усещаш негативните му прояви. Този въпрос е разискван от Шопенхауер, но много малко хора го приемат, тъй като смятат много неща в живота за положителен характер, докато реално отдолу винаги стои нещо с негативен характер. Положително и негативно не в субективен, а в логически смисъл. Това е и причината за човешкото поведение да се избягва живеенето в настоящия момент. Този момент не съдържа удовлетворението, емоцията, желанието. Той е изпразнен не само от нуждата, но и от желанието. Човешката психика инстинкивно търси удовлетворение, но то е имагинерно, защото съществува само чрез нуждата, и веднъж постигнато, то се изпарява. Една садо-мазохистична комбинация, която повечето хора осъзнават до някъде, но много трудно могат да се откажат от нея, защото по същество това представлява животът, или Самсара. Няма такова нещо като "нищоправене". Духовните практики са за преодоляване на човешките желания, доколкото е човешки възможно. Но това не е "решение" на проблем, още по-малко популярно такова. Това е дълбока реализация за това какво представлява човешкият живот и желание за откъсване от него. Хората които са го практикували, а може да има и малцина които го практикуват наистина и в днешно време, не правят нещо кой знае колко по-различно в живота си, разликата е в нагласата с която го правиш. Това е непостижимо за повечето хора, защото те са емоционални роби на желанието. Това да не изпитват страдание е също един вид жаление етествено, което по ирония ги тласка към някакви духовни практики които няма как да разбират. Но пък ако дори в своето неразбиране постигнат някакво по-балансирано съществуване, защо не... Принципно религията навремето е играла тази роля на смирение на желаният. Живеем във времена където консумеризмът, желанието, фантазиите са издигнати в култ, балансът е силно изгубен... Проява на този баланс е примерно минимализмът който не е много популярен, но стои най-близо до същността на духовните учения и е реална философия как човек да се справи наистина с този проблем. Защото един вид той си е практикуване на духовно учение, но в по-лек и осъществим за повечето хора вариант.
  3. Like
    iti got a reaction from kipenzov in Вселенска и безусловна любов   
    Ако наистина търсиш отговор, първо трябва да си обясниш какво е човекът. А това е тема табу...  Повечето приемат че сексът е най-голямото табу, но сексът е плод на човекът и неговият цикъл на живот (Самсара). Така че самият човек е истинското табу.
     Но ей тук се изпусна:
    "Човешката е несъвършена"
    Което какво значи? Че човек е несъвършен... Просто, но трудно за преглъщане. Защо е несъвършен?... Тези които са имали малко повече мъдрост в главите и сърцата са го отговорили отдавна. Проблемът е, че няма как да се обясни, на този който не ги притежава... Което обезсмисля всякакви "учения"... Това не е математика, с "правила" които просто трябва да следваш. Примерно можеш ли да обясниш на човек който няма морал, какво е морал... Но това не спира "някои" да се пробват и създават "формули", което създава тази грешна представа изобщо какво е "духовното" и че "човекът" като същество, бидейтки обективно несъвършенно, трябва да извърви път до някакъв "идеал" на съвършенство. И ще разочаровам, и ядосам повечето, но няма нещо по-богохулно и анти-"духовно" от това... Но какво можем да очаваме от едни несъвършени същества, освен още по-несъвършени "учения". 
    А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?
  4. Like
    iti got a reaction from kipenzov in За първопричината и Създателя   
    Аз не бих чел нищо от "модерен автор". Колкото по-старо - по-добре... Под старо имам предвид преди 2-3 век.
    Идеята за божествена "частица" е налудничева. Това е да си представяш, че е нещо материално, отделимо след като е "частица", и има нещо друго. Но подобно заблуждение е част от "човешкото състояние". Всъщност е наобратно - човекът е някаква малка частицата от "божественото". Което какво ти говори за това къде е "рая" и как се достига?...
    Същото е и да твърдиш че има "съзидателна сила", сякаш и тя е нещо външно, и действа някакси "изкуствено" и против волята ти. Но естествено това е много, много стара и примитивна идея за божественото, както първите хора са си обяснявали примерно защо се появяват бурите... За съжаление "модерното" ни общество като цяло има много повече допирни точки с пещерният човек... И то откъм много по-прости неща като човешки взаимоотношения и сексуална култура.
    Без наистина да си обясниш какво е божественото в теб, "себеобичането" може да се превърне в точно обраното на това което си представяш... Това е абсолютно същият проблем като примерно с Нарцис, или иконите в религията. Т.е. кое наистина "обичаш"? Отражението във водата? Защото реално като хора, това виждаме - отражението на нещата. От къде мислиш идва името "Луцифер"? 
    Най-важното... като човек е да направиш избор. Изобрът е прост - дали да видиш това което е пред носът ти, или не. Но за сметка на това е много личен, и няма как някой друг да го направи вместо теб. 
  5. Like
    iti got a reaction from Донка in За да си като тях   
    При повечето наистина е несъзнателно, просто разкриват собствената си психика. И наистина работи, от самосебе си, няма нужда да се опитват. Повечето хора са много лесни за покваряване... Повече от лесни... Аз помня още като деца, повечето ми "приятели" заминаха по тоя път или защото ме предадоха директно, или защото пътищата ни се разминаха. След това външното влияние ги пречупи и се промениха към по-зле, и то много.
    Но има и такива които съзнатетелно го правят, по-интелигентните, които осъзнават, че нещата които правят и мислят няма да се възприемат на масово ниво. Те са по-опасните, защото имат умът да разберат как се е формирало човешкото мислене, и от там - как да го променят. За да могат наистина да създадат средата която на тях им е приятна, а не да се крият. Какво виждаш днес? Социално инжинерство на масово ниво което пръска милиарди за да сформира мисленето, особено на днешните подрастващи. Огромна част от тези хора на върха са педофили (не са "конспирации", а ФАКТИ), и хората им дават тази огромна власт да създават културата в която живеем. Пусни си телевизора, отиди на някоя "социална" мрежи, потърси нещо в гугъл, тези хора са навсякъде днес. И не се крият. Напротив - те не искат да се крият.
    Но парадоксалното за човекът, е че цял живот е способен да си затваря очите за нещата които са буквално пред носът му... Широко затворени очи имаше един филм.
  6. Like
    iti got a reaction from Донка in За първопричината и Създателя   
    Аз не бих чел нищо от "модерен автор". Колкото по-старо - по-добре... Под старо имам предвид преди 2-3 век.
    Идеята за божествена "частица" е налудничева. Това е да си представяш, че е нещо материално, отделимо след като е "частица", и има нещо друго. Но подобно заблуждение е част от "човешкото състояние". Всъщност е наобратно - човекът е някаква малка частицата от "божественото". Което какво ти говори за това къде е "рая" и как се достига?...
    Същото е и да твърдиш че има "съзидателна сила", сякаш и тя е нещо външно, и действа някакси "изкуствено" и против волята ти. Но естествено това е много, много стара и примитивна идея за божественото, както първите хора са си обяснявали примерно защо се появяват бурите... За съжаление "модерното" ни общество като цяло има много повече допирни точки с пещерният човек... И то откъм много по-прости неща като човешки взаимоотношения и сексуална култура.
    Без наистина да си обясниш какво е божественото в теб, "себеобичането" може да се превърне в точно обраното на това което си представяш... Това е абсолютно същият проблем като примерно с Нарцис, или иконите в религията. Т.е. кое наистина "обичаш"? Отражението във водата? Защото реално като хора, това виждаме - отражението на нещата. От къде мислиш идва името "Луцифер"? 
    Най-важното... като човек е да направиш избор. Изобрът е прост - дали да видиш това което е пред носът ти, или не. Но за сметка на това е много личен, и няма как някой друг да го направи вместо теб. 
  7. Like
    iti got a reaction from Криси9 in Как да срещна правилния човек?   
    Моите наблюдения са точно обратните... "Отворените" не могат да общуват с останалите. И карат по една готова програма повтаряйки заучени фрази. Извън нея, могат само да мълчат и мигат "умно"... Тъй като обаче са мнозинството, между тях си изглежда да "работи"... "Изглежда", защото всичко е фасада, докато някой не мигне. Мигнеш ли, и всичко се срива... Това за мен би бил ужасен живот, но в крайна сметка всеки си го живее както си го разбира...
    Единственият начин да срещнеш "правилният", е като ти се превърнеш в него и се "срещнеш" със себе си. Всеки извън теб ще е "неправилният", чийто единствена функция е да те накара да се замислиш за себе си... Колкото по-лоша представа имаш за себе си, на толкова по-кофти хора ще попадаш. Обратното не е вярно обаче, защото идеални хора няма. Ако човек има достатъчно добро отношение към себе си, то той самият трябва да се превърне в този идеален човек с който иска да живее. Да чака това от някой друг е... твърде нереалистично...
    За тъпченето на едно място, в някаква степен може да изглежда така. Но това което изглежда и като движение, е често напълно безцелно, просто безсмислен шум. Човек трябва да може да озаптява егото си, което е част от този шум и изисква от него "да става нещо". Не че препоръчвам чак това, но го смятам за интересно. Как човек да намери собственото си темпо в хаоса:
     
  8. Like
    iti got a reaction from Кон Круз in В помощ на мъжете   
    Искам да споделя една статийка с мъжете, особено младите, които още ги интересуват връзките с жени. Хубаво я прочетете, дано знаете английски
    Как жените пазят ДНК от мъжете с които са правили секс
    Искам да посоча, че в статията се говори, че това е някакво скорошно "откритие". Не е. Аз лично си спомням че съм чел преди десетина години същите неща. От хилядолетия има традиции които сочат, че това се е знаело. Но тук това е представено с повече доказателства. Бъдете супер нащрек относно жените с които ще си имате работа, и какви партньори са имали преди вас. Аз лично съм имал шансът да наблюдавам отстрани как една жена се променя психологически след като загуби девствеността си от някой. Започва да попива манталитета на мъжа. Дори понякога започва да копира начинът му на изказ. Тя вече никога няма да бъде толкова невинна, и отворена за някой друг. Колкото и да не им се иска на много жени, мъжът предава информационният код, той ги "програмира", поне в някаква степен (която естествено е индивидуална). Но много от проблемите които имат днешните мъже с жените са предизвикани именно от това - някой друг преди вас си е оставил "програмата", и е силно възможно никога да не можете да станете част от тази жена, както предния... и психологически, и буквално...
  9. Like
    iti got a reaction from krasidim1 in Анима/анимус , влюбването   
    Естествено той има най-силна роля. Когато тази родителска роля липсва, се появява нарцисизъм, защото субектът няма модел по който да приема/отдава любов, но го има егоистичното желание. Тъй като повечето родители не струват, или направо липсват, повечето хора са нарциси. Но и родителят от същия пол също е важен, защото пък той е моделът от който обикновено се копира. При момичетата процесът според мен е по-сложен, защото аз съм привърженик на Лакан, който твърди че Едиповият комплекс винаги в началото се развива към майката. Т.е. трябва да се осъществи допълнителен пренос към бащата, който в днешно време се случва много рядко... Т.е. обратно на популярното мнение, жените са по-често нарциси от мъжете. Естествено няма как да го признаят, защото самите те се изживяват като жертви. За последното не споря, наистина нарцисът е жертва на начинът по който е израснал, но в психологията е факт, че всяка жертвата е и скрин насилник...
     
    Това разцепване на полюси винаги се получава, не само заради родителите, но и заради социалните и биологични роли които ни се налага да играем. Полюсите са това което биологично ни привлича. На друго ниво - като интелектуално, емоционално, душевно човек може да бъде привлечен и от други качества естествено. Но трябва да съществуват И тези нива, схващаш ли? Т.е. ако човек не е... особено интелигентен, надали интелектът у другия ще значи много. Ако не е изградил някаква... по-силна емоционална, душевна връзка с родителите си, и душевното ниво надали ще значи много. Затова може и реално често остава накрая само биологията, която се базира на полярности и икономически транзакции - ти предлагаш това, аз предлагам онова... Полярностите са това което хората наричат "химия", това търси биологичната/социалната ни същност, защото се нуждаем от тази транзакция за да оцелеем. Само че полярните качества, са качества които самият ти нямаш, така че няма и как да ги харесваш (въпреки че можеш да се нуждаеш от тях, но това са 2 различни неща!). Те са всичко което ти не си. Т.е. от там се получава този "феномен" че влизаш във връзки чрез които намразваш себе си, защото се предполага че  "обичаш" (макар да е просто привличане) своя антипод.  За да обичаш него, трябва да мразиш себе си, образува се конфликт кое цениш... Няма как да се чувстваш "цялостен" по този начин, защото това нещо е просто пренос. Ти нямаш контрол върху другия, а губиш връзка с единственото над което имаш контрол - себе си. Ставаш като нарко-зависим. Това е проблемът който се получава при хора които не са  развили и някакъв друг общ план (освен сексуален) на базата на който да изградят любов. 
    В животинското царство няма "връзки". Животните усещат полярно привличане, копулират, и всеки по пътя си. Няма как да "живееш, да бъдеш "цялостен" чрез своя антипод, това би било ад. Транзакциите винаги имат временен характер. Човешките връзки се базират на отговорности, компромиси, социални "договори", на търсене на по-общ човешки план и цели, не просто биологичен нагон. С това не искам да кажа, че работят страхотно, но са поне опит да бъдат търпими... Самият Юнг е имал една камара любовници, така че не се лъжи, че кой знае какви практически решения е намерил... Една от любовниците му има интересни писания по темата как сексуалният акт всъщност представлява унищожение на егото. Май го наричаше "death drive". Затова и всъщност това е транзакция с временен характер - базира се на временно притъпяване, иначе би значела перманентна смърт на егото. Но ние сме отделни индивиди и се нуждаем от ето. Т.е. цялото това нещо е интересен трик на природата, тъй като ако разчиташе да имаме правилно изградено его...
    Сянката според мен е отделно понятие, и няма толкова пряка връзка с темата ти. Това е когато изтласкваш части от собствената си психика защото не са социално приемливи. Юнг го развива най-вече като отговор на социалните норми навремето. В днешно време човек може да се изразява доста по-свободно. Но основната разлика е, че сянката е нещо което ти искаш да интегрираш обратно в себе си, защото ти е било отнето, не в желанието да го получиш чрез някой друг. Дори да се пробваш, това ще е още по-далеко от усещане за цялостност, защото ще развиеш завист - защо той може, пък аз не. Като цяло си личи, че търсиш повече "магия" отколкото реално има... 
  10. Sad
    iti got a reaction from solar69 in Приятели за секс   
    Коя година сме няма никаква връзка с психология и физиология. Това са неща които са еволюирали милиони години. Главната цел на секса е да се правят деца. На т.н. модерни хора на 21-ви век, някои неща трябва да им се напомнят изглежда постоянно... Поради фактът, че жената може да забременее само един път, нормалната женска физиология се е развила да има по-ниско либидо. Поради социологическо програмиране (което е нещо различно от физиологично и психологично програмиране), у днешната жена се е развило социалното поведение да се прави на мъж. За мен лично е все тая, проблемът е нейн. Само че това са процеси които се развиват доста далече от нас, и не мисля че си достатъчно зомбирана, а ползваш това просто за оправдание на собствената си психика която не разбираш. Както и да е, обърни се към "достоверни" източници за изконната човешка психика като Фейсбук и Холивуд, те ще ти допаднат...
  11. Sad
    iti got a reaction from solar69 in Приятели за секс   
    Интересен случай... Хетеросексуална ли си или си имала и друг... опит? Защото както се описваш, проблемът може да е всъщност физиологичен. За една жена не е нормално да е хиперсексуална, освен ако не е компенсира емоционален проблем използвайки сескса като инструмент. Но при теб не се вижда емоционална връзка, напротив, като малко калкулаторче си... Работиш и в техническа сфера... Т.е. ако не разбираш на къде бия - играеш усилено мъжката роля, така че не съм сигурен какво очакваш... Поне имаш късмета да живееш в днешното свободно, 60+ полово общество... А и планът за лелката с котките винаги го има ако другото се провали ...
  12. Like
    iti got a reaction from Донка in Карма. Що е карма?   
    Това нещо положително или отрицателно трябва да говори за тая школа :)? Ако ти си неин представител, не мисля че създаваш добро впечатление за нея. А аз лично нямам нищо против всяка гледна точка, стига да е смислено изложена. Само че не мога да видя нещо вдъхващо доверие нито от теб нито от нейното описание в интернет. Доколкото мога разбера, дори може да е някой психо КГБ експеримент...
    Що се отнася до идеята за Кармата, тази школа според мен се опитва да въведе някакви понятия от психологията и да ги проектира върху дадено духовни понятие. Защо такава проекция е възможна не ми стана ясно. Също не ми стана ясно защо изобщо се опитва да го прави... Ако идеята е да бъде по-научно, не съм забелязал науката да се опитва да обяснява несъществуващи за нея понятия (каквото е кармата). Това се прави единствено от "псевдонауки", които се опитват да оплетат вече съществуващи понятия в нови трактовки, за да хванат на кукичката хора които вярват по един или друг начин в тях. 
    Има много прост начин да се разбере дали такъв пренос е възможен или не. Кармата като духовно понятие предполага че винаги работи независимо дали човек осъзнава грешката си или не. Докато идеята на ДЕИР е, че Кармата е възможна единствено като функция на собствената ни психиката. Първо, това е опасно твърдение, защото би значело че един социопат примерно който не е способен да усеща вина би си живял най-добре. Ако твърдиш, че Кармата е единствено индуцирана вина, то очевидно решение на проблемът изглежда е просто да не изпитваш вина. От тук се вижда, че такава система е силно материалистична и анти-духовна, което хич не е учудващо за школа създадена в бившия СССР. Че усещането на вина може да бъде използвана против теб - може. Но какво би представлявал пък един индивид лишен от способността си да изпитва вина? Кога тя е необходима и кога не? Нещата наистина не са толкова прости... Второ, моите наблюдения са, че хората крайна рядко са осъзнати и изпитват вина за постъпките си. Напротив, те с радост приветстват всяка идея която ще ги освободи от лична отговорност и вина за нещо. Затова двама да се съберат, винаги другият ще им е виновен. И все пак Кармата ги спохожда, което ще рече е закон извън тях... 
    Надали някой може да отрече, че Кармата и психиката ни са силно свързани. Наистина Кармата не е и просто причинно-следствен закон както някои се опитват да го изкарат. Далеч по-сложна е.... Но едно истинско обединявания на понятията изисква добро разбиране и на двете гледни точки... Кармата не е проява нито просто на вина, нито просто на някакви морални принципи, но на неразбиране на живота и на себе си като цяло. В повечето случаи точно защото е неразбиране, то е и неосъзнато. Собствената ни психика ни тика в ситуации чрез които това неразбиране да се прояви. А крайната фаза са болести и включване на програма за самоунищожение. Причините за подобно нещо могат да бъдат най-различни. Това че морално се отнасяш "добре" с другите, изобщо не значи че не трупаш негативна карма. И доста са го усетили на гърба си... Моралът е наша опростена човешка концепция. Кармата е много по-висш духовен принцип, който е далеч над собствената ни психика и представа която можем да си изградим.
  13. Like
    iti got a reaction from АлександърТ.А. in Осъзнат сън-практики   
    Смисълът според мен... който поне сега влагам, е че излизаш поне малко от това земно ниво на съзнание което те затваря като в кутия. Аз не обръщах особено внимание на сънищата, докато не загубих способността за осъзнато сънуване. И проблемът не е просто в това каква файда от тях, а че се "заземяваш" като цяло в тази физическа реалност. Връзката ти с друга форма на съзнание, става все по-слаба и по-трудна. За някои това не е проблем, но аз го намирам за такъв и то доста сериозен. Даже по едно време бях взел да пия, просто защото освобождава от тази "кутия" на съществуване, и поне на мен ми позволява да мисля по-различно. Естествено, това може да доведе то зависимости, което е доста интересно само по себе си. Може би за мое добро алкохолът ми се отразява доста зле физически, така че го отказах. Но според мен проблемът си остава, особено в днешния начин на живот който е като вирус който иска да те окупира изцяло.
    Предимството на осъзнатите сънища е, че не са необходими външни вещества за изместване на съзнанието които могат да доведат до зависимости. Добре известно е, че такива вещества са били често ползвани, дори в духовни практики (пример - шаманизма). Защо човек търси подобни опитности според мен е очевидно - съзнанието ни е затворено във физическа реалност и тялото носи със себе си определена "тежест". Когато се освободим от тази тежест, чувството може да е "оргазмично", на тотална свобода, и човек не иска да се върне в "реалността". Един от осъзнатите ми сънища беше че умирам, и сякаш бивам изтеглен от тила някакси. Бях свободен и щастлив, сякаш се реех в някаква друга реалност с огромни възможности. Според мен сънища като този си струват 99% останали които наистина са като цяло глупости. В осъзнати сънища често има и музика, която дори ти можеш да композираш, и впечатленията ми са били, че тя е била много по-"пълноценна" от тази която можем да чуем с ушите си. Има изживявания, които просто в нормалният живот са невъзможни поради силната връзка с материалното тяло. Според мен такъв род изживявания също доказват, че не сме тялото си, и е едно от малкото неща които могат да бъдат изследвани научно (което е правено и най-вероятно продължава да се прави, но по-задкулисно). 
    Моите осъзнати сънища никога не са били самоцелни, а са били спонтанни. Според мен се получават напълно естествено при по-висока степен на осъзнатост (каквато очевидно вече нямам, и според мен повечето възрастни нямат, независимо на колко духовни се изживяват). Вероятно понякога това става и да ти бъде предадено нещо, макар че не е задължително. Според мен не е толкова до контролът, а до изживяване на "нещо друго". Това са две различни неща. Не виждам много смисъл да попаднеш на друго ниво на съзнание, само за да пренесеш там своето собствено... Целта е да има някакъв обмен. Земни въпроси на сън не се решават... Земните проблеми си имат земни решения. Въпросът е в постигане на принципно по високо ниво на съзнателност, което неизбежно ще ти помогне в разрешаването на земни проблеми. Когато се затвориш на ниско и ограничено ниво на съзнание, умът принципно спира да работи добре. То си личи и по хората повечето от които са като зомбита. Първи и втори канал, и се изчерпват...
  14. Thanks
    iti got a reaction from Monito in Monito   
    Всичко в този живот е на консуматорски принцип и всичко е борба за надмощие... Навремето обаче е било по-групово, докато в момента сме на етап пълно раздробяване до ниво индивид. Просто различни времена, различни стратегии на оцеляване. Навремето семейството (пък и общността) е било основен инструмент да оцелееш, затова се е гледало на него много сериозно. Сега хората имат други методи да оцеляват - по-голям пазар на труда, повече социални помощи, повече улеснения на модерния живот. Затова семейството като структура се разпада и на взаимоотношенията се гледа като продукт който можеш да използваш докато имаш изгода и изхвърлиш когато не ти изнася. Но реално не човешката психика се е променила, а единствено факта, че днес лесно можеш да изхвърлиш някой от живота си, и намериш просперитет някъде другаде. Хората разполагат с все по-широка социална среда, което значи, че конкретният човек губи значението си. Във време на глобална свързаност, човек може да има хиляди контакти чрез Facebook, Instagram, Youtube... Т.е. контактите замениха приятелствата. Така че е голяма илюзия представата, че си кой знае колко важен за някой... независимо кой. Дори собственото ти дете, най-вероятно на 18 вече ще се чуди как да имигрира от тази страна и къде да търси собствения си късмет...
    Естествено, това не са теми за които се говори, човекът е крехко същество, което лесно може да бъде стъпкано от реалността. Гледах наскоро разни клипове в Youtube посветени на бездомни в Америка. Имаше една жена живееща сама под мост до кална река. Питаха я как оцелява. Беше много искрена, каза - фантазирам си... Че имам приятели, че вечерям с тях, че си говорим за живота, че се забавляваме. Каквото е нужно, за да оцелея психически, и да имам мотивацията да продължа да живея. Естествено, това не го прави само тя, това начинът по който работи изобщо човешката психика. Дори когато сме "заедно", наистина ли сме заедно, или просто си фантазираме че сме "заедно", всеки по собственият си начин. Реално всички живеем в собственият си изфантазиран свят, който се пропуква единствено когато някой друг откаже да изиграе ролята която сме му нарочили. И тогава го намразваме с най-голяма злоба на която сме способни... Не заради него самия, а заради неговият деструктивен ефект върху собствената ни крехка психика която трябва да вярва в нещо, колкото и нереално да е то. Проблемът на днешното време е, че хората имат толкова различни и разпокъсани фантазии за живота... Невъзможно е вече да общуваме на ниво фантазии, а в същото време, психиката ни не може да понесе реалността в която всички ние пребиваваме...
  15. Like
    iti got a reaction from Донка in Разклащане на основите на религия, вяра, атеизъм, агностицизъм и други   
    Човекът е същество което живее във фабрикувана реалност. Всяка идея се изкарва от контекст и се налага върху масите като "новата световна истина". Така беше с религията, така е с атеизма, така беше с комунизма, така е и с капитализма. По някое време полюсите отново ще бъдат сменени. Който не е забелязал, има постоянна динамика, човек непрекъснато е бомбандиран от идеологии, често диаметрално противоположни, никога не е оставян намира. Всяка идея се превръща във вирус и се разрушава, друга идва на нейно място. Защо е така? Навремето постнах един документ в който е обяснено... но като за интелигентни...
  16. Like
    iti got a reaction from Орлин Баев in Ясновидките - полезни или вредни?   
    Кое в живота е само полезно или само вредно? Аз лично не съм имал сблъсък с ясновидка която "да ме прочете". Те са хора като всички останали, които виждат това което могат да видят, и го предават спрямо собственото си ниво на разбиране. Разликата при тях е по-скоро количествена отколкото качествена, както повечето се опитват да я изкарат. Според мен, абсолютно всички в някаква степен са всъщност "медиуми", т.е. работят чрез свързване с 3-то лице (каквото и да е то). Може би някой в Тибет който е живял 100% чист живот е истински "ясновидец", но такъв лично не съм виждал. Живеем в помия, и положението поне по нашите ширини е, че разни способности биват отключвани... не особено естествено, и тези хора стават канали за нещо друго. Такава е Ванга, Кочовства и т.н. При други ми се струва че се пренася родово, т.е. пак е не е наистина "естествен" процес, а има някаква Кармична връзка.
    Иначе няма такова нещо като "свободен избор", поне както си го представяме. Човек е непрекъснато манипулиран. Едни същества ни манипулират на тази Земя, други идват от други места. Съществата идващи от земята, не е особена тайна, че са негативни. Тези които идват отвън, и да имат положителни намерения, аз лично не бих стигнал до там да описвам нещо като "ангел". В някаква степен те обричат хората които използват на тежък живот, защото ги карат да се занимават с чуждата мръсотия... Такъв човек не е свободен, защото "служи" на нещо друго, не на себе си. От там и си мисля, че точно при тях има нещо Кармично заложено. Истински ясновидци, и да има, не им е работата да се занимават с нас... От там е объркването ти, че "ясновидец" може да се намеси и направи вместо теб избор, наготово. Тези "ясновидци", които упражняват "професията", са нормални хора, които ни влияят на нивото на което ни влияе всеки друг човек, или книга. Т.е. за теб остава накрая да решиш в какво да вярваш и съответно да си го изживееш...
  17. Like
    iti got a reaction from Донка in Социални проблеми   
    Това е пък проблемът да имаш доминираща майка за което ти писах на лични (поради отсъствие на баща или пасивен баща). Изграждаш си нереалистично отношение към жената поради пренос от идеализираният образ на майката. Като поопознаеш жените с течение на времето, и по-този въпрос ще се обърнеш на 180 градуса като със самочувствието. Тогава пък ще осъзнаеш, че жените нямат нищо общо с този образ за жена който имаш, и ще ги намразиш и мислиш тях за недостойни.
    Търси баланс... какво да ти кажа... В този конфликт, имаш поне шанса да научиш повече за себе си и живота, отколкото повечето... Както виждаш, повечето дори не схващат на най-елементарно ниво за какво става дума... Те не схващат собственият си живот, какво остава да схванат нечий чужд...
    За да изградиш нещо, понякога първо трябва да го счупиш. Трябва да имаш достатъчно смелост да живееш с мисълта, че има и нещо счупено в теб. И всеки ден да го изграждаш сам, постепенно, спрямо това което знаеш за живота. Повечето хора живеят с илюзията, че са нещо което не са. Живеят в матрица която е създадена наготово за тях, за да ги предпазва от самите тях. Тази матрица обаче си остава фалшива, изкуствена, и животът от време на време я чупи, когато сам реши. Така че всички се изправят рано или късно пред същото нещо. За по-слабите, матрицата е по-обща, и кармата им е по-обща. За по-силните, матрицата е по-индивидуална, и кармата, решенията са по-индивидуални. Но в крайна сметка няма абсолютно "правилна матрица", и всеки рано или късно ще бъде счупен, толкова колкото е нужно, за да погледне наистина в себе си. Не си мисли, че ти си нещо по-лошо от останалите, защото лош модел ти е наложен още с раждането и осъзнаваш това. Напротив, това е шанс да станеш и нещо повече, защото ще поставиш под въпрос всеки модел, дори и "добрият". Всяка трудност в живота е шанс да надмогнеш нещо, но и възможност да се провалиш поддавайки и се. Обичайното състояние на човек е да се бори с трудностите, когато няма такива, той атрофира... когато се предаде - деградира. Трудностите са това което изграждат човек, и както ще забележиш, хората които се стремят към някакъв измислен розов свят, обикновено нямат много качества с които да се похвалят... 
  18. Like
    iti got a reaction from Winner in Социални проблеми   
    Това са тотални глупости... Такава система тук в България НИКОГА не е била вкарвана, защото няма как за 30 години псевдо-демокрация да се появи. Само имената се смениха, но комунистическата школовка си остана същата, и в политиката, и в училищата, и навсякъде. Просто няма как стари кучета да научат нови номера... Аз като дете на демокрацията, веднъж не видях някой да ме насърчи и  поощри че съм добър в нещо. Напротив, даже се занимаваха с мен по-малко, защото не бях от "проблемните деца"... Трябваше след много усилия и време да намеря отделни частни фирми ръководени от хора като мен, за да вляза в среда която наистина е състезателна и търси/поощрява/развива хора с качества и възможности. На повечето места цари ужасяваща посредственост, и си ценен единствено по това на кого си "приятел"...
    Тук не говоря и за болната амбициозност на повечето родители детето им да има "шестици". Напротив, "оценките" които другите ти дават не значат абсолютно нищо, а са само показател за патологичната нужда на тези родители да бъдат самите те оценени.... Но това е друга дълбока тема. Възможности, качества и "оценки" са две различни неща...
    Също не говоря за крайности, в които голата амбицията е поставяна над това което реално правиш, и над реалните качества които развиваш и доказваш. Такава в някаква степен съществува в Америка, макар че е по-скоро по "високите етажи", а не е в здравословна конкурентна среда която направи Америка това което е. 
    Към автора мога да кажа, че е момче (да не се залъгва), което тепърва прохожда в една сложна обстановка. Годините в училище са най-вече човек да види какво го влече и в какво е добър. За съжаление, след 8-ми клас, според мен, те водят най-вече до затъпяване и загуба на време, поне за момчетата. Човек може да си позволи подобно затъпяване, само ако живее в т.н. "развита страна", и всичко в нея е уредено, той само трябва да си заеме мястото като зъбно колело в някоя система. За България това не важи, и човек трябва да се научи да оцелява в много по-сложна среда, в истинския живот, в джунглата... Сам трябва да си потърсиш средата и хората, която ти съответстват. Като не тук, на запад, на изток... За добро или лошо, границите се отвориха, извинения няма. Само че не можеш просто да ревеш и търсиш хора, хората се обединяват покрай идеи и цели. Първо ти трябва да имаш цели в живота, за да намериш от там и подобни хора. 
    И друг път съм писал по тая неразбираема за повечето тема. Проблемът в тези неща се коренни най-вече в бащата (и по-точно липсата му). Бащата представя света пред детето. Целите, амбициите, желанието да постигнеш, да се бориш, да бъдеш идват от мъжа. Жената е пасивната и приемащата страна, и никога, ама никога по тези теми не слушай жени... Дете израснало без баща на място, бива потопено в една аморфна обстановка, в която все повече му пука за социалната среда, и все повече позволява тя да му влияе и да го определя. Няма кой дори да му даде пример, че поне един мъж, може и трябва да се оправя сам, трябва да се отстоява сам. Няма такова нещо като депресии и фобии при мъжете, това са женски истории... Просто приемаш живота такъв какъвто е, и даваш нататък преследвайки собствените си цели. Ако ще наоколо и потоп...
    Така че си потърси мъжки терапевт, но мъж на място, на който искаш да приличаш, който да ти покаже какво е истинска увереност, за да не се налага да се хващаш на играта на ниско и високо самочувствие. Също нещо което аз съм изпробвал - търси мъже за пример в книги, дори youtube. Виж кое ти изглежда като силен, градивен мъжки пример в който виждаш себе си. За съжаление така сме изградени, че винаги ни е нужен пример, макар че пътя всеки сам си го извървява от нулата... Старата концепция беше, че примерът идва от семейството. Тя вече не важи, защото семейството като структура е унищожено. Живеем обаче в информационен век, и имаме достъп до огромно количество информация, която в някакъв смисъл е по-добър заместител на ограниченият семеен модел. Само че иска лична инициатива, не някой да върви след теб и да те ръчка насила...
  19. Like
    iti got a reaction from feya in Подигравки   
    Това си е типично поведение на хората като цяло - подигравателно отношение към всичко което не разбират. Дълбоко вкоренено биологично, чак доставя удоволствие на примата. Каква по-точно помощ очакваш? Някой да им налее изведнъж няколко милиона години еволюция в главите ли? Защото на теб лично ти е неприятно... Примитивният човек разбира само от едно нещо - сопата. Като искаш да те слушат и уважават, трябва ти да я държиш. В днешно време, "сопата" са парите. Но в България, дори това не действа, както самият ти даваш пример. На българинът му е по-приятно да седи и да се оплаква, че няма пари, вместо да си свърши работата както трябва. Народо-психология, единственото решение е смяна на държавата ако не можеш да живееш с нея.
  20. Like
    iti got a reaction from Донка in Обяснете ми тази реакция?   
    Константина, четейки те дори повърхностно човек разбира, че имаш сериозни емоционални проблеми. На 33 години жена да описва такава случка е лошо... Това е тинейджърска драма. Говори, че не само ти си емоционално нестабилна, но и тоя субект дет си го намерила е същият (което е напълно логично). За съжаление повечето хора, и мъже, и жени, си мислят че проблемът е единствено в намирането на "идеалния" , и всичко ще се оправи. Това е биологична слабост на човека, тъй като в крайна сметка целта ни като животни е да се репродуцираме, и природата ни играе какви ли не трикове, за да го постигне. Човек сякаш не може да се конфронтира с идеята, че главният проблем е в него, и никой друг няма да го реши, а само ще го задълбочи. Ако си чувала понятието "кармични връзки" - е това е... У повечето хора физическото и секса са доминиращи, и това до някъде ги спасява, че гледат на нещата по-отгоре отгоре. За останалите, дето задълбават, нещата могат да станат много грозни и да породят сериозни депресии, защото преносът върху друг човек е път само надолу...
    Да, почти всички лъжат, и почти всички се преструват. Учудвали те? Защо? Ами дори като четеш това, най-вероятно няма да ти хареса "тона ми", нали? Отговорих ли ти? Всички сме толкова фалшиви, че единственият начин да се харесаме един на друг е да се преструваме на нещо което не сме. Защо те е разстроил толкова... Защото интуитивно разбираш, че най-вероятно не те е излъгал само за това, а и за много други неща. Но трябва да си дадеш сметка, че отговорност на първо място носи този, който е потърсил другия, за да го излъже... Искала си да се чувстваш "специална", ето - накарал те е... Като тръгнеш с лъжите, рано или късно някоя се проваля с гръм и трясък... Но нездравословните  ти емоции, не са толкова породени от поведението на този или онзи субект. Породени са от слабост в собствената ти психика, която на някакво ниво тя самата осъзнава - искреното ти желание лъжата да е истина.  Болката от това, никой друг не може да ни я причини, освен ние самите. Пак се радвай, че още я има, защото когато и тя изчезне, човек се превръща просто в биоробот, потопен напълно във фалша, каквито са и повечето... 
    Иначе, по стандартите на повечето, това е от "малките" лъжи. Жените искат да се чувстват "специални", мъжете се преструват, иначе са аут. Никой освен вас не знае напълно ситуацията, за да каже кой е по-виновен - лъжещият, или искащият да бъде излъган... Но по емоционалната реакция и на двамата си личи че няма невинни...
  21. Like
    iti got a reaction from Донка in Развитието ми спира, когато съм обвързана   
    Т.е. някой те е принудил с пистолет ли да се събереш с алкохолик като баща ти? Ако се зачетеш, ще видиш че е пълно с оплакващи се като теб. Все са жертва, все друг им е виновен, все са безсилни. Идват да издоят малко съжаление и се скриват след няколко дена.
    Не споря, че нямаш сериозен проблем. Такъв пример ти е даден, такъв следваш... Жените отдавна нямат пример какво е това мъж (както и самите "мъже" де) и светогледът им се изгражда от животинското и от поп-културата. Това ви представлява "влюбването"... Без да разбереш, че проблемът идва от теб, и първо трябва да си критичен към себе си, нищо няма да се получи... Поне с такава нагласа потърси професионална помощ, за да не си хвърляш парите на вятъра... Живеем в аморално общество в което всеки се оправя сам както може... Ако не успее, предава моделът нататък към децата си...
    Иначе не мисля че жената е способна сама да се развива, че мъж да я "спре". Жената следва. Ако не физически мъж, то идеологичен. Самият този форум, какво е? Иначе жената определено спира развитието на мъжа, поне в днешно време, защото не живеем вече в мъжки доминирано общество. Днешните мъже като цяло са лигльовци, които или пият, или ходят по жени, или са коленичили и с двата крака пред неспирните материални нужди на някоя, която неминуемо ще ги зареже след година, две, защото такива не са и "интересни"...
  22. Like
    iti got a reaction from марсин in Къде греша ?   
    Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...
  23. Like
    iti got a reaction from Донка in Къде греша ?   
    Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...
  24. Thanks
    iti got a reaction from Кон Круз in Силата що зло желае, но все добро твори?   
    Аз бих бил по-внимателен в използването на думи и идеи, чийто смисъл не разбирам достатъчно. Факт е, че голяма част от нещата които хората определят като отрицателни, се случват всъщност за тяхно добро. Има много "необходими злини". Но има разлика между това да постъпиш грешно и да се поправиш, и в това да постъпиш грешно... и да ти хареса. Изборът е опасен инструмент даден ни поне в тази форма на съществуване. Истинската негативна страна на живота тук, която според мен са се опитали да опишат и да нарекат със страшни имена, е това да се опияниш от този избор, от материалното изживяване свързано с него, от тази сила да можеш да постъпваш дори грешно, да ядеш от "забранения плод". Подобно нещо те "заключва" в тази реалност, защото това изживяване съществува само тук. Това е и истинският "ад". Затова и в християнството се говори толкова много за нуждата от "покаяние". Проблемът дори не са толкова "греховете" (защото като хора, всички ги правим малко или много), а в липсата на осъзнаването им като такива. Човек има силата да отрече божествената си природа и това е истинският смисъл на предупрежденията в християнството. 
  25. Like
    iti got a reaction from Донка in Един по-технически метод за достъп до Акаша   
    "в разрешаването на проблеми " - това е проблемът на тези техники. Заблуждават разни люде, че коя да е техника може да разреши някой проблем. Реалността е че който и да е инструмент, колкото проблеми решава, толкова и създава. Моят любим пример е ножът. Може ли да си представим дори примитивен човешки живот без най-основен инструмент като нож? Но ножът е и един от основните инструменти да извършиш убийство. Затова го наричаме "инструмент", сам по себе си той няма положителни или отрицателни качества, може да бъде ползван за всичко.
    Иначе аз лично следя от време на време Ед Деймс, но главната му цел е да върти бизнес. Не участвам в неговата организация, за да знам точно какви хора участват и какви методи ползват. Врачуването е опасен бизнес, и според мен този който наистина е стигнал нивото да го прави, не би го правил. Човечеството е далеч от нивото да използва правилно подобна информация. По-скоро става дума за аматьорски изпълнения, в които може да има истина, но определено ще има и много дезинформация. Пък и ако вярваш на цялото нещо, не се знае колко години ни остава на тая планета (заради това което наричат Killshot), така че наистина ли искаш да ги прекараш занимавайки се точно с това? 
×
×
  • Добави...