Лъчезарна

Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите. Той може да е близо до вас, но неговите мисли са съвсем други. Неговите желания са съвсем други, този човек не може да го търпите. За да търпите един човек, неговите мисли трябва да са хармонични с вашите, не еднообразни, но да се движат в същата посока.
 
Та казвам: Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в сърцето, ражда се една вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Някой път и волята държи трета посока. То е най-голямото страдание, което може да дойде в човека.
 
Та на първо място координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, движението на вашето сърце с движението на вашата воля. То е възпитание.
 
Казвате: „Човек да се възпита.“ Във възпитанието трябва да се координират вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки.
 
В координирането на мислите, човек винаги е способен, той има достатъчно светлина. Когато мислите са достатъчно координирани, ще видите, ще имате достатъчно светлина. Когато чувствата са координирани, вие ще имате изобилно топлина, когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлина, после топлина, след туй силата на волята. Силата на волята се явява от координираните действия, тогава се проявява силата на човешката воля. Когато постъпките ни не се координират, силата не може да се прояви.
 
 
Трите закона, МОК, 23 декември 1938 г.

...при възпитанието вий трябва да започнете със самовъзпитанието, като нещо отделно от вас. Човек може да възпитава себе си. Възпитание на своето естество значи, той е господар и може да възпита естеството си. В него се намират всички възможности. Направете един малък опит. Да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за баница – вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се. Нищо не сте свършили. То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата. Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата.
 
Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи!
 
Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят. Да знаем кога трябва да задоволим себе си. Има една естествена норма. Всяко естествено желание, трябва да го задоволим – то дава подтик, то е трезво желание.
Мислете за Слънцето! МОК, 6 март 1927 г. (ИК "Жануа-98")

Растете в благодат, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.

Методи за самовъзпитание, МОК, 06.02.1931 г.

"Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода.
Вярно е това, но тази любов е важна за децата.
Истинският градинар обича дървото за самото дърво.
Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове.

Хората смесват къщата на човека със самия човек.
И къщата му, т. е. тялото му е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма.
При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени.

Как можете да обичате човек, който се променя постоянно?
Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Щом не го познавате, не можете да го обичате.
Вие обичате човека, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате.
И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на любовта.
Който се домогне до мистичната любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи.
Добре е човек да прави всичко в името на любовта, а малко да говори за нея.

Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате?
Вие го туряте в кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито място и на никого не говорите за него.
Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Следователно, колкото повече говорите за любовта, толкова повече я обезценявате.
Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността й.
Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него,
или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш.
Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек,
говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете, кого обичате?
Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете.
Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече.
Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически.

Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана,
защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го посетило.
Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я;
щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва.
Златото, т. е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичен.

Често се говори за сродни, за колективни души.
Под понятието „сродни или колективни" души разбираме тези,
които са излезли едновременно от Първоизточника на живота.

Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си.
Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат.
Те не чувствуват нужда да казват, че се обичат.
Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа,
той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето й.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си.
Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувствува.
Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви.
Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон.
Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен."

Магическата сила на Любовта, Съборни Беседи, 15.08.1940 г., Езерата

Растете в благодат, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.

Последното добро

„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана.
„Духът Божи“
Утринно Слово: Единствената нишка - 19 юли 1942 г.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
 
 Единствената нишка

Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните.
„Духът Божи“
Размишление.
Учителят каза да се прочетат и се прочетоха 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110 и 120 страници от книгата „Божественият и човешкият свят“.
„Кажи ми Ти истината“
Утринно Слово:Единственият път  25 януари 1942 г.
Желая вие всинца да бъдете от тези, които с любов да привлекат света.
„Отче наш“
 
Единственият път 1942 .
 

Последното добро

Последното добро

Последното добро

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Псалом 91
Последното_добро - беседа
Молитвен наряд за край:
В начало бе Словото - песен
 
Ще прочета евангелието на Матея, осма глава.
Гражданите излезли да Му кажат да излезе из техните предели. Не е в техен интерес цялото стадо да се хвърли във водата. Колко естествено човек всякога е съгласен с учиния, които допадат на неговите лични интереси. Хубаво е. Първите интереси са Божествени, но сега има нещо примесено в човешките интереси, някой в миналото го е присадил. Има много неща, които не са естествени. Ражда ли се човек пияница или крадец? Кражбата е присадка, пиянството е присадка. После, има още много други присадки. Ако вземем съвременното християнство, какво ли не са притурили на Христа, че Той казал. Христос учи много просто. Той с притчи учеше хората и от тия притчи изваждаха тайната. Казва: „Живейте тъй, както разбирате.“ Разбира се: не както си присаден, но както не си присаден. Ако те взема и те хвърля, и кажа: падай, както знаеш, ако от някой аероплан някой пада – сега има парашути, като падат, но без парашути – отиде; като падне на земята, нищо няма да остане от него.
Сега всички давате примера – имаш една градина и казваш: „Никой няма право да бута плодовете.“ Но ти ги буташ. Ти казваш, че имаш право, но всъщност според Божия закон нямаш право на тия дървета. Ти си взел това право. Нямаш никаква тапия, че тия дървета са твои. Дойде друг, казва: „Ти нямаш това право, аз имам право.“ Кой ти даде това право? Това е безправие. Туй не е същността. Нас не ни интересува плодът. Яде този човек плодове, понеже има здраве. Ако стомахът беше болен, хич нямаше да ги бута. Пил вода, защото е жаден. Ако не беше жаден, хич нямаше да бута водата да я пие.
Ние искаме да знаем какво е волята Божия. Най-първо, човек се влияе от своето тяло, влияе се от своето сърце, влияе се от своя ум, влияе се от своята душа, влияе се от своя дух. Някой път тялото е право, сърцето е право, умът е прав, душата е права, духът е прав. Сега колцина хора има, които различават тия влияния? Да ядеш има нещо необходимо – не може да се каже, че не трябва да ядеш. Ще ядеш, но разумно ще ядеш, ще подбереш храната, която е подходяща. Не казваме да не пиеш. Ще пиеш, но разумно ще пиеш, ще пиеш онова, което Бог е направил, чиста вода. Тия примеси, които хората направили, ти ги дръж надалече.
Последното_добро

Благодаря!
Последното добро

"Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.

Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание."

Различаване, Младежки Окултен Клас, 28.11.1926 г., София


"Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувства добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си."

Освобождение, Младежки Окултен Клас, 21.11.1926 г., София

"Мисля, че ме разбирате – говоря ви много ясно.
Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили.

Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази Обич ще ви свърже с Него.
Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив.
И когато се съедините с Него и влезете във Вечния живот,
във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.

И тъй, турете си за задача първо за две минути,
после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си.

И след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху този велик проблем защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос.

И Христос ще ви отговори.
Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът.
Значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен,
когато познаете за Бог Моя Отец, който живее в Мен,
който е дал Живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам.“

Необходимост да познаваме Бога, Неделни Беседи, 21.09.1914 г., София

Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. 

Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. 

Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя.

Мозъчни наслоявания, ООК, 24 март 1926 г.

Молитвен наряд за начало
Добрата молитва
В начало бе словото
12 гл. от Евангелието на Марк.
Духът Божи
Беседа :Добрият път   ,УС 18.2. 1940 ,5 ч. Изгрев
Молитвен наряд за край :
Господнята молитва
Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“
Значи, три велики сили действуват в човека: Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина. Божията любов, от която животът иде, Божията мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията истина, от която свободата и просторът иде.

Сега да дойдем до противоречията. Говори се за свобода и за любов, но любовта и свободата са две неща съвсем различни. Вие ги смесвате. Свободата не произтича от любовта. Любовта не е родила свободата. Свободата не е един принцип. Не е свободата, която ражда всичко в света. Свободата е един резултат на нещо. Ти казваш: "Аз искам да бъда свободен, искам да бъда богат, искам да бъда учен." Свободен, богат, учен, това са резултати на нещо. А пък щом кажеш "любов", какво подразбираш? Това е един велик принцип в света, най-мощната сила в света, която съществува, нещо, което, като го обясняваш, остава необяснено. Писанието говори, че любовта е плод на Духа. А пък казваме, че Бог е любов. Какво подразбираме под думите "Бог е любов"? Че любиш някого. Бащата люби сина си, дъщеря си. По какво се отличава любовта? Ще оставите обикновените работи, обикновените разбирания.
Свободата произтича от истината и е резултат на истината. Любовта е една от най-мощните сили, а пък свободата, това е един резултат. Този резултат, свободата, няма отношение към самата любов. Свободата има отношение към живота. Тогава как бихте изразили отношението на свободата към живота математически? Как ще турите? Свободата се отнася към живота как? Свободата се отнася към живота така, както животът се отнася към любовта.
Какво разбирате вие под тези думи? Право ли е това, което казах? Право ли е това отношение? Онези, които са математици, или тези, които са завършили два факултета, да кажат. Свободата се отнася към живота така, както животът към любовта. Това отношение значи: свободата е потребна за света, не за умрелите хора, а за живите в техните действия. Свободата значи да ти дадат простор, път да минаваш, къща да живееш, за да можеш да се проявяваш както искаш.
Когато казвам, че свободата значи простор да се проявяваш както искаш, тук подразбирам необходимите неща. Значи когато си гладен, да можеш да се наядеш. Като седнеш да ядеш, да не те пребият и изтласкат, но да те оставят свободен да си вземеш обеда, както ти обичаш. Това е в простия смисъл на думата понятието свобода.
Самоотричане ,ООК 7.11.1934 г,5 ч.Изгрев
 

За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее.
Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.
 
Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?“ Това не е тяхна работа.
 
Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. 
Както се прояви, така ще го приемете.
 
Любов, добро и справедливост, Неделни Беседи, 18 декември 1938 г.

Всичко онова, което ние правим, трябва да бъде разумно. 

Аз не искам нещата да бъдат еднообразни, понеже в еднообразието е грехът. В еднообразието престъпленията са неизбежни. В разнообразието има една вътрешна свобода. 

Свободни сте, когато всичко е подчинено на Божественото. 

Подчинение без любов, то е робство. 
Подчинение с любов, това е свобода. 

Туй трябва да се знае. Ако на един човек, на когото ти служиш, той не те обича, ти не си свободен. Ако той те обича и ти му служиш, той те освобождава. Ако ти му служиш без любов и той не е свободен. Ако той приема твоето служение, което ти му правиш, ти си свободен. 

Ако ти правиш някому услуга без любов, той не е свободен, ти го заробваш. 

За да бъдем свободни, аз трябва да правя нещата с любов и вие трябва да ги приемате с любов. Ако вие ги приемате с любов, аз съм свободен. Ако аз ги правя с любов, вие сте свободни. 

Тези максими трябва да ги пазите. Вън от тия закони няма втори. Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите, ако на вас правят с любов, освобождават вас. Едновременно всички трябва да бъдем свободни. 
Любовта трябва да дойде по два[та] начина.

Съвършенство във възприемането и даването, Утринни Слова, 14 юли 1940 г.

Вън от Истината, Животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се Любовта като фактор, явява се Мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате Истината. Да се научите да обичате Истината и няма по-красиво нещо.

Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни...

 Педагогическа лекция, МОК, 7 март 1923 г. (ИК "Жануа-98")
 

Отче наш.
Духът Божи.
В начало бе Словото.
Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана.
Венир бенир
 
Ще бъдат опитани -  неделно утринно Слово 5 ноември 1939 г. 5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
Като прекарате вашите мисли и чувства през всичката драма, оставете ги живи, не ги умъртвявайте. Ако прекарате всички ваши мисли и желания, понеже казвате, че човек трябва да научи всичко и написвате трагедия, тогава възкресете вашите мисли и желания. И това ще бъде благоприятно за Господа, Който ви е пратил на земята.
 
Ще бъдат опитани
 
 

Съществата от астралния свят не търсят и не преследват никого - човекът е, който сам отива при тях, сам им подава ръка, защото по някакво стечение на обстоятелствата започва да ги чувства по-близки от своя ангел.... 
Колкото до молитвите - и цял ден да ги каканиже човек, да се окичи с амулети като коледна звезда - още по-зле ще стане само. 
Ако е до съвет - на мен само беседите ми помогнаха. Винаги са ми помагали и в най-трудните моменти. Има условие, обаче, човек да ИМ протегне ръката на душата си сам и да обърне гръб на астрала.. 

"Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция?"
Отговарям без да съм чел на другите мненията, в прозорчето между часовете. На мен лично механичните защити като визуализация на ограждане, отразяване, връзване и пр., винаги са ми били смешни. Защото са просто метафора, символ, пожелание. Можеш реално да отразиш и се оградиш, когато имаш любов - това е защитата. Любов, която тече през теб и доколкото тече. За астрала, ментала и пр. - в тях сме постоянно. Но кои сме ние? Не сме ли вечни същности, души, които само с част от себе си се въплъщават във физическия, етерния, астралния, менталния свят? Когато живеем от тази позиция, тогава сме в контрол - не егото, не малкият мозък, а ние, душите. В медитация става известно отдръпване от физичното и насочване към вътрешното, да. Но като цяло, никога не сме го напускали. Всяка усмивка от сърце може да идва от будичната ни същност, а убийствен гняв от адските ни селения. Навсякъде сме, едновременно - затова е толкова ценен този физически живот. Казват, че за раждане на земята, където доброто и злото са в такава откровена огромна динамика, създаваща напрежение и енергия, се чака на опашка... Като умрем, пак сме във физически свят - астралният не е нефизически, просто е по-малко твърд. Но, ти питаш друго - за защитата. Любовта е защитата - поне за мен.Защото тя идва от същностите ни.
"Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим?"
Свързваш се с това, което резонира с теб, с това което живее в динамиката съзнавано - несъзнавано, като последното знаеш, е като океан пред чашата на първото. Енергийните вампири се хранят със страх, нараняване, обида, тъга и дразнене. Ако имаме спокойствие и обич, бягат като филмов вампир от слънце и чесън . Визуализациите, които си чела не че нямат стойност, но мнението ми за тях е, че са вторични и несъществени, когато провеждаш виделината обичта и фината сила. А без нея, колкото и да ги правиш - празна работа. През всички нас се проявяват същности. През някои демони, през други ангели, през действително отдадените на чистотата хора дори същества от по-високите йерархии от дървото на живота... Когато общуваш с човек като тази жена, дай и обич, дай и топлота. Страшно е само когато нямаш сила - тогава става заразяване. Как да знаеш имаш или не? Когато си в хармония, конвергирана около центъра на съществото си, когато можеш да благодариш на трудностите, смиреномъдра и вибрантна, когато от теб струи харизма на светлина, тогава имаш. Когато имаш тази енергия, много добре знаеш, че я имаш. Питаш как се чистим - молитва и медитация... 
"Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни."
Дори са едно цяло, пропити са един в друг като вода в солта в океана. Емоционалните (астрални, психични) травми от детството са несъзнаван драйв, пречупващ отношението в живота ни, но и привличащ съответни и нужни за отработването им събития, хора, същности. Само загатвам и казвам, че работейки върху психотравмите си и преодолявайки ги, всъщност работиш върху себе си на астрално ниво, като обаче поставяш локуса на справянето в свободната си воля, вместо да се отнасяш по демони и дядо мразовци, което не помага много... 
Колективното подсъзнание всъщност е човешкият астрал. Колективното свръхсъзнание - човешкият ментален, манастичен, будичен, атмичен и пр. светове... Не можеш да ходиш в тези светове, тъй като ти като Същност идваш от там и живееш през това тяло с малък процент от Себе си - тоест, вече си там! Когато имаш светлина, можеш и да светиш в тъмнината.