През август 2006 година се качих до Седемте рилски езера, въпреки болките в колената си (след травма -скъсани връзки и 3 операции), благодарение на приятелкта ми Венера и на планинаря Иван, който след това ми стана приятел. От хижа пионерска качих целия път пеша, изоставайки от групата, но придружавана от тях. Вечерта спахме на хижата на Рибното езеро и на сутринта трябваше в 5 часа цялата група да се качим до скалата на Дънов, за да гледаме изгрева. Но през нощта се иви силна буря със студен дъж и в 3 часа сугринта ръководителката на групата мина и ни каза, че очакваното събитие няма условия да се състои. Аз се повъртях до 4 часа и реших, че трябва да видя изгрева от Скалата на Дънов и че едва ли друг път краката ми ще издържат да се кача до там. Тръгнах в тъмното , лутайки се около час и накрая намерих мястото - сама. Но когато приготвих електронния си фотоапарат да снимам, се оказа, че батериите му се бяха изтощили. Бях съкрушена, а първите слънчеви лъчи вече просветляваха небето! Тогава взех да се моля от цялото си сърце да проработи апарата - и чудото стана - направих 5-6 от нвай-хубавите снимки в живота си. Тогава видях над София и една много интересна картина, която за съжаление не можах да снимам(а може би не е трябвало). Над покритата със смог София изгряваше розоа зора, от долу - от тъмното тук-там изведнъж иззскачаха черни облачета, които издигайки се нагоре заприличваха на рогати дяволи - просто ужас - така Слънчевите лъчи всяка сутрин благославят Греховния град и прогонват дявола и децата му от него.
