rumbic
-
Общо Съдържание
11 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от rumbic
-
-
Когато аз бях дете, всички тези игри: ластик,къщички,криеница,стрелки и ...какво ли още не,бяха любими за всички мои приятели. Сега за съжаление, децата не играят, тяхното мислене е съвсем различно, дори бих казала, че това вече не е детство, незнам един ден за какво ще си спомнят.Тъжно е когато виждам всичко това, когато чувам дори начина по който говорят помежду си днешните деца,много е тъжно!!!
-
Невероятно! Наистина, това кара човек да се замисли!
Ние не виждаме Бог, но усещаме неговото присъствие, вярваме, че Той е нашият създател,
или поне някои от нас вярват. Май и ние сме като неродените бебета, делим се на вярващи и такива, които са абсолютно черногледи и невярващи в каквото и да е.Тази тема е много обширна, може много да се беседва по нея, но е много хубаво, че е поставена във форума.
-
Колко малко му трябва на човек за да се усмихне!!!Една усмивка може да е от голямо значение за другите около нас, дори и да са непознати.
Усмихвайте се на малките неща, на цветето което е напъпило, на децата, които играят наоколо,
дори и на хората, които ви гледат сериозно и намусено
, така денят ви ще е малко по-добър!
-
Благодаря Ви от сърце, че споделяте своето мнение по въпроса, това означава много за мен!!!
-
Съгласна съм, че децата не трябва да се насилват за каквото и да било, просто притесненията ми се подсилват и от това, когато виждам по-малки деца да отговарят на въпросите на родителите си и да свързват изречения. Но и разбирам, че всички не можем да бъдем еднакви в своето развитие, особено децата, те са уникални сами по себе си, дано и моето да е такова, ще чакам търпеливо и с много любов първите смислени думички, които той ще ми каже!!!
-
Чета всичко което пишете по темета и Ви благодаря искренно за мненията и това, което споделяте.
-
ПРОБУЖДАНЕ
Събуждам се от своя сън,
щастливо очарована от утринта
и чувам някакъв прекрасен звън,
това е то, настъпва пролетта!
Пробуждат се зелените треви,
напъпват розови цветчета
и ето, в мен нахлуват пролетни мечти,
като във приказка с безброй звънчета!!!
Това е чудо тъй голямо,
да виждаш слънце и цветя,
да вдишваш аромата на трева
и да усещаш дивна красота!!!
-
Звучи ми толкова познато....
Мисля, че се опитва да ви научи на своя език вместо да се научи на вашия - същото се опитваше да направи и моята дъщеря на същата възраст. Когато заподозрях това, направих няколко "клопки" и я улових, че много добре ни разбира не само когато се опитваме да разговаряме с нея, но и когато говорим помежду си. Последва труден период, в който се наложи да проявя упоритост граничеща с жестокост - Нина беше описала нещо подобно в едно свое мнение. Аз спрях да разбирам езика на мрънкането и пръстчето и изиграх цял театър на грешно разбиране на това, което се опитва да ми каже на нейния език. Например, когато тя красноречиво сочеше към водата на плота в кухнята, аз и подавах всичко друго, но не и водата, назовавайки имената на предметите. Тя губеше търпение и се тръшкаше, но не отстъпвах (дано няма защитници у дома). Накарах я да проговори с един от триковете ни в чуждоезиковото обучение - алтернативен въпрос от типа "вода или лъжица искаш?" Няма друг начин да каже какво иска освен да повтори едната от думите. Постепенно усложнявах това, което исках да каже сама "искаш да пиеш вода или искаш да хапнеш банан" - на "ъ - ъ" неизменно и спокойно отговарях "не те разбирам". Говорех и като на възрастен човек - без глезотене. Често прикляках така, че очите ни да са на едно ниво и я прегръщах с думите - голямото ми умно момиче, толкова искам вече да си говорим с теб! Накрая тя се убеди, че няма да отстъпя и че я обичам не като бебе, а като пораснало момиченце.
След един месец всички я гледаха втрещени - говореше с прости изречения...
Това за индиговите и кристалните деца - пропръчвам го с две ръце! В книгата на Хеенкамп има много добри попадения.
-
Благодаря Ви много за изказаното мнение, човек се чувства по-добре когато сподели своите притеснения с някого.Вярно е, че не съм писала много за този така наречен "проблем" ,но ...
Малкия палавник е доста контактен, обича доста да се налага, но лошото е, че когато много иска да получи нещо,започва да хленчи и да мрънка, поради тази причина, че не може да каже нищо, освен да сочи с пръстче. А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, незнам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. Мисля и да се консултирам със специалист.Иначе е контактен, радва се когато види дете на неговата възраст, обича животни, но когато му задаваме въпроси, няма признак, че разбира.
-
Синът ми е на 2 години и 4 месеца и не говори изобщо,освен обичайните думички:МАМА,БАБА...
Изобщо не се опитва да повтаря думи, да не говорим за свързване на изречение, това започна много да ме притеснява!!! Ако има някой, който е преживял нещо подобно или има мнение по въпроса, моля ви да споделите!
Сподели настроението си с музика или стих - 4
в Музика
Добавено