Eлф

Докато четях ми звучеше много индианско и не сгреших. Невероятно е...
Ето един малък поздрав от мен : ""Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища.
И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор."

Из поезията "Кокиче в снега"*Авалира - Книга на Мъдрите Индианци" - Елеазар Хараш

"Това, което аз съм видял, вие не сте видели.
Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете.
Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя.
Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка.
Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш

" Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща."
АВАЛИРА -Книга на мъдрите индианци - Елеазар Хараш

"Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дари едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш."

"Оаа, Велика река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата река.
Оаа, Велика река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата река, да
преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб.
Оаа, Велика река, само достойният живот е река от Великата река."

АВАЛИРА - Книга на мъдрите индианци"

Една малка част от необятната мъдрост на индианците докоснала дълбоко душата ми.

Докато четях ми звучеше много индианско и не сгреших. Невероятно е...
Ето един малък поздрав от мен : ""Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища.
И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор."

Из поезията "Кокиче в снега"*Авалира - Книга на Мъдрите Индианци" - Елеазар Хараш

"Това, което аз съм видял, вие не сте видели.
Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете.
Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя.
Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка.
Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш

" Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща."
АВАЛИРА -Книга на мъдрите индианци - Елеазар Хараш

"Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дари едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш."

"Оаа, Велика река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата река.
Оаа, Велика река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата река, да
преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб.
Оаа, Велика река, само достойният живот е река от Великата река."

АВАЛИРА - Книга на мъдрите индианци"

Една малка част от необятната мъдрост на индианците докоснала дълбоко душата ми.

Най-важното, есенцията и кулминацията от всичко казано. 

Прекрасно, Маги.
 
 
Ето, това е то

Радвам се че се намират все повече души които живеят под покрива на Всевишния и пребъдват под сянката на Всемогъщия.Защото те са като клонки от дървото на живота което е посадено при потоци жива вода даващи плода си на времето си и чийто лист никога не повяхва .

"Който има знание и разполага с него,той е силен и здрав човек;който няма знание,той е слаб,болен,изнемощял.Като говорим за знанието,ние имаме в предвид това знание,от което се нуждае човешката душа."
Учителя, Беседа от 1927г

Благодаря!

Щастието спохожда този чието Ухо е отворено за Тихия глас и чието сърце е отворено за Любовта. Такъв човек не гони щастието защото то само го следва. Поздрави!

Отново сме на едни вълни . Снощи четох нещо по този повод от Учителя в една книга. Пеперудено ни е...душата те разбра . Това което прочетох днес е едно прекрасно продължение на думите прочетени снощи. Да, Господ винаги потвърждава Словото си разкривайки пред вътрешния взор най- дълбоките взаимовръзки стоящи зад пъстрото многообразие на нещата. Поздрави!

Отново сме на едни вълни . Снощи четох нещо по този повод от Учителя в една книга. Пеперудено ни е...душата те разбра . Това което прочетох днес е едно прекрасно продължение на думите прочетени снощи. Да, Господ винаги потвърждава Словото си разкривайки пред вътрешния взор най- дълбоките взаимовръзки стоящи зад пъстрото многообразие на нещата. Поздрави!