-
Общо Съдържание
4148 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
61
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Блог Коментари добавени от Eлф
-
-
Истинска магьосница, много я обичам!
-
-
-
-
-
-
-
А аз пред Духът и душата и в тишина...
-
Да не е умряла!? Ако е така, наистина ще ми домъчнее... А иначе сме били вчера на едни вълни и на мен ми направиха впечатление картините на Лили ДимковаДълбок поклон! -
-
-
Благодаря за изповедта . Предполагам знаеш че този метод е изключително мощен и с пс. 1и 91 както и с Божието всеоръжие. Методът е изпитан и е изключителен! Поздрави!
-
-
Аман и бактън му се вика на това
-
-
-
-
-
-
-
-
Отново сме на едни вълни . Снощи четох нещо по този повод от Учителя в една книга. Пеперудено ни е...душата те разбра . Това което прочетох днес е едно прекрасно продължение на думите прочетени снощи. Да, Господ винаги потвърждава Словото си разкривайки пред вътрешния взор най- дълбоките взаимовръзки стоящи зад пъстрото многообразие на нещата. Поздрави!
-
-
Благодаря!
Поканата
в _Маги_'s Блог
Блог от _Маги_
Добавено
Докато четях ми звучеше много индианско и не сгреших. Невероятно е...
Ето един малък поздрав от мен : ""Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища.
И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор."
Из поезията "Кокиче в снега"*Авалира - Книга на Мъдрите Индианци" - Елеазар Хараш
"Това, което аз съм видял, вие не сте видели.
Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете.
Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя.
Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка.
Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш
" Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща."
АВАЛИРА -Книга на мъдрите индианци - Елеазар Хараш
"Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дари едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш."
"Оаа, Велика река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата река.
Оаа, Велика река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата река, да
преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб.
Оаа, Велика река, само достойният живот е река от Великата река."
АВАЛИРА - Книга на мъдрите индианци"
Една малка част от необятната мъдрост на индианците докоснала дълбоко душата ми.