Eлф
-
Общо Съдържание
4148 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
61
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Eлф
-
-
преди 14 минути, Кон Круз каза:
Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен.
Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.
Да, много отдавна не съм писала тук и нещата са ми нови. Не успях да ги оправя сама. Ето още нещо от това Слово което смятам е по темата и пускам линк (ако мога) към цялата беседа: "Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много." Изт. https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html
-
Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.„Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита, кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас така, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа, защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели и домът няма да устои“. Следователно, и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: не може ли житото да расте, без да се дели земята?
" Обаче, какъв е резултатът от днешния ред и порядък в живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? Днес в живота се постъпва по закона на делението, както се отделят дъщери и синове от родителите си. Влезете в някое религиозно общество и там виждате деление. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на мястото си, разделени са. За светските хора казват, че се карат за пари, ами религиозните хора за какво се карат? "
"Лъжливо учение е, където хората мислят, че като се разделят ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. "
`~~~
"Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – „разделяй и владей“, то и аз се разделих и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнина."
". И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини."
"Пожелае ли коя и да е частица да се отдели от някой орган, напуска своята длъжност и ако няма друга клетка да я замести, на това място се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освен прекъсване на Божествената връзка, която е съществувала."
"Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години, между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора, тези богове се смалили, станали са малки хора и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света“.
“ Процесът на делението е механически, а не духовен. В света не трябва да има никакво духовно деление. Това, което вие наричате деление, например при израстването на едно дърво, то не е деление, а размножаване. Размножаването е органически процес. Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота. Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него“. Ние постъпваме като някой евреин. "
"Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно, такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат, и на мястото им се явяват нови хора.
В прочетения стих Христос прави две сравнения: всяко царство и всеки дом. Христос казва: „Ако аз изпъждам лошите духове чрез Божия Дух, у вас е настало царството Божие“. Христос не казва, че дели, но казва, че изпъжда лошите духове навън. Пъдя и разделям, това са две различни понятия. ""Да изпъдиш човека, това значи, да му намериш място да работи другаде, а да разделиш, значи да го извадиш от онази връзка, която му дава условия да работи."
"Турците казват: „Юварлаян таш темел тутмас“. То значи: камък, който се търкаля, основа не хваща. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната на нея – „съединение“ – и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно, законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват."
Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме.
Беседа, държана на 8 декември 1918 г.
Източник- https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html
-
-
-
-
Кралят на блуса Би Би Кинг си отиде на 89
http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/lica/kraliat-na-blusa-bi-bi-king-si-otide-na-89-6036153
-
ЦЕННОТО ВРЕМЕ НА ЗРЕЛОСТТА (послание от Марио де Андраде - бразилски поет, писател, музиколог)
-
Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията. Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител. Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той. Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. Това било на Великден. Влязъл той в църквата и като запял ония тропари: „Ангел вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискат ръката: „Даскале, ние сме много доволни от тебе“. Един му стиска ръката, друг му стиска ръката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканил на обед, и той останал на Великден без да го покани някой. Отишъл си той вкъщи, но гладен не се седи, станал, взел си гъдулката и отишъл в кръчмата, там всички яли и пили, и започнал да свири. „Отде е дошъл този цигулар? Хайде половин кило вино и на този гъдулар“, дали му и хлебец, месце, наял се хубаво. Онези, правоверните, като се разчуло за това, казали: „Ба, в църквата тъй да пее, пък тука в кръчмата... как да се освободим от този даскал, той ще ни опозори“. Викат го и го питат: „Защо правиш това?“ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар?“ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни. - http://triangle.bg/bo…/1922-01-15-10.2000/1922-02-26-10.html
- АлександърТ.А., Иво и Донка
-
3
-
Jazz For Romantic Moments - (full Album)
-
-
-
"- Кажи ни за Религията.
А той в отговор му рече:
- Нима днес говоря за нещо друго?
Не е ли религията всяко дело и всеки помисъл -
а и онова, което не е нито дело, нито помисъл, а чудо и удивление, –
и те бликат в душата дори когато ръцете дялат камък или тъкат платно.
Кой може да отдели вярата си от работата си
и своето упование от своето призвание?
Кой може да просне пред себе си часовете и да ги раздели с думите:
” Това е за Бог, това е за мен; това е за душата ми,
а онова – за тялото ми” ?
Всичките ви часове са крила, размахани в простора,
и всеки мах е по една от същностите ви.
Който носи добродетелта си като празнична дреха,
по-добре гол да ходи.
Вятърът и слънцето няма да пробият дупки в кожата му.
А който се води по общото понятие за нравственост,
затваря потайната си птичка в клетка.
Но волната песен не излиза от решетки.
И тоя, за когото поклонението е прозорец –
да го отвориш и пак да го затвориш, –
той още не е бивал в обиталището на душата си,
чиито прозорци са разтворени от зори до зори.
Дневните ви творения са ваш храм и ваша религия.
Затова, когато влизаш в храма, вземи всичко свое със себе си.
Вземи плуга си и наковалнята си, вземи млата и лютнята си -
нещата, които си създал от нужда или за разтуха.
Защото в упоението си не можеш да се вдигнеш над постигнатото, нито да паднеш под загубеното.
И вземи със себе си останалите люде:
защото в поклонението не можеш да полетиш по-високо от надеждите им, нито да се смириш под отчаянието им.
И ако искаш да познаеш Бог, не почвай да гадаеш.
По-добре се огледай наоколо и ще видиш как Той си играе с децата ти.
Огледай се и ще видиш как Той върви по облака и как посяга с ярката светкавица или се спуска с рукналия дъжд.
И ще Го видиш как се усмихва с цветята и как се вдига и маха с ръка в дърветата."Джубран Халил Джубран
-
-
-
Почина британският писател Тери Пратчет
~~~
"Онова беше тогава.
А това беше сега.
Като че напоследък вечното не траеше толкова, колкото някога.
Още едно дърво се разпадна на пепел в огнището. Дезидерата не си бе направила труда да поръча гориво за зимата. Наистина нямаше смисъл.
И освен това, разбира се, имаше го и другото нещо…
Тя го опакова внимателно като дълъг тънък пакет. После сгъна писмото, написа адреса и го пъхна под връвта. Готово.
Погледна нагоре. Дезидерата беше сляпа от тридесет години, но това не беше проблем. Тя открай време си беше благословена, ако тази е точната дума, с второ зрение. И така, когато обикновените очи откажат да ти служат, просто се научаваш да виждаш в настоящето, а това така или иначе е по-лесно, отколкото да виждаш в бъдещето. И тъй като окултното зрение не зависи от светлината, пестиш свещи. Винаги има и добра страна, ако знаеш къде да погледнеш. Така да се каже.
На стената пред нея висеше огледало.
Лицето в огледалото не беше нейното — кръгло и розово.
Беше лице на жена, свикнала да дава заповеди. Дезидерата не беше от заповедническия тип. Всъщност тъкмо обратното.
— Ти умираш, Дезидерата — каза жената.
— Тъй си е.
— Остаряла си. Такива като тебе винаги остаряват. Нямаш почти никаква сила вече.
— Това е факт, Лилит — меко отвърна Дезидерата.
— Значи твоята защита се вдига от нея.
— Уви, да — въздъхна Дезидерата.
— И така, оставаме само аз и злобарката от блатото. И аз ще спечеля.
— Май така изглежда за съжаление.
— Ти трябваше да си намериш наследница.
— Все нямах време. Не съм от тия, дето си планират нещата, знаеш.
Лицето в огледалото се приближи, сякаш фигурата пристъпи по-близо до нейната страна на огледалото.
— Ти загуби, Дезидерата Куха.
— Стават такива неща. — Дезидерата се изправи малко несигурно и взе парче плат.
Фигурата изглежда се ядоса. Съвсем ясно бе, че губещите трябва да свеждат поглед надолу, а не да реагират така, сякаш се забавляват за твоя сметка.
— Не разбираш ли какво значи да загубиш?
— Някои хора доста ясно го показват — рече Дезидерата. — Сбогом, г’спожо. — Тя метна плата върху огледалото.
Чу се ядно поемане на въздух и после стана тихо.
Дезидерата стоеше, като че потънала в размисъл.
После вдигна глава и каза:
— Чайникът тъкмо завря. Ще заповядате ли чаша чай?
— НЕ, БЛАГОДАРЯ — отвърна глас точно зад нея.
— Отдавна ли чакате?
— ВЕЧНО.
— Не ви задържам, нали?
— НОЩТА Е СПОКОЙНА.
— Ще сипя чаша чай. Мисля, че имаше една останала бисквита.
— НЕ, БЛАГОДАРЯ.
— Ако сте гладен, тя е в буркана на камината. Оригинална клачианска керамика. Направена от истински клачиански майстор. От Клач — добави тя.
— НИМА?
— Имах навика да обикалям доста в по-младите си години.
— ДА?
— Интересни времена бяха. — Дезидерата разрови огъня. — Такава ми беше работата. Предполагам, че и при вас е същото, разбира се.
— ДА.
— Никога не знаех кога ще ме извикат. Е, разбира се, на вас са ви ясни тези неща, нали? Кухни предимно. Май винаги бяха кухни. Понякога балове, но общо взето бяха кухни. — Тя взе чайника и сипа врящата вода в самовара на огнището.
— НИМА?
— Изпълнявах желанията им.
Смърт изглеждаше учуден.
— КАКВО? ИМАТЕ ПРЕДВИД… ПОПРАВЯХТЕ КУХНЕНСКИТЕ ШКАФОВЕ? НОВИ МИВКИ? ТАКИВА НЕЩА?
— Не, не. На хората. — Дезидерата въздъхна. — Това е голяма отговорност, да бъдеш фея-кръстница. Имам предвид, да знаеш кога да спреш. Хора, чиито желания се изпълняват, често накрая се оказват не много мили. Така че дали да им дадеш това, което искат, или което им е нужно?
Смърт учтиво поклати глава. От негова гледна точка хората получаваха това, което им дадеш.
— Като например в Генуа — започна Дезидерата.
Смърт погледна остро.
— ГЕНУА?
— Знаеш ли я? Е, разбира се, че знаеш.
— АЗ ЗНАМ ВСИЧКО.
Изражението на Дезидерата омекна. Нейните вътрешни очи блуждаеха някъде.
— Бяхме двете. Кръстниците винаги са две, ти знаеш. Аз и лейди Лилит. Има голяма сила в кръстничеството. То е като да си част от историята. Както и да е, момичето се роди извънбрачно, но в това няма нищо лошо. Не че те не можеха да се оженят, просто никога не стигнаха до това… И Лилит й пожела красота, власт и да се омъжи за принц. Ха! И оттогава работи по въпроса. Какво можех аз да направя? Не се спори с такива пожелания. Лилит знае силата на една история. Аз направих всичко възможно, но у Лилит бе властта. Сега чувам, че тя управлява града. Променя цяла една държава само и само да се изпълни приказката! А сега е прекалено късно. За мен. Тъй че предавам отговорността. Така става с кръстничеството. Никой дори не иска да бъде фея-кръстница. С изключение на Лилит, разбира се. Това й е като муха в главата. Изпращам друг. Може би доста закъснях.
Дезидерата бе блага душа. Феите-кръстници вникват в човешката природа много задълбочено, което води до това, че добрите стават благи, а злите — властни. Дезидерата не бе от хората, които говорят силни думи, но когато тя кажеше за някого, че има „муха в главата“, със сигурност означаваше, че въпросният някой е на няколко мили отвъд хоризонта на лудостта и състоянието му се влошава.
Тя наля чай и продължи:
— Това му е лошото на второто зрение. Виждаш какво става, но не знаеш какво значи. Аз видях бъдещето. Има някаква каляска, която е направена от тиква. А това е невъзможно. Има мишки, които са превърнати в кочияши. А това не е много за вярване. А има и един часовник, дето бие полунощ, и някаква си стъклена пантофка. И всичко това ще се случи. Защото историите си действат така. И тогава си помислих: познавам някои хора, дето карат историите да се случват по техния начин.
Тя въздъхна отново.
— Ще ми се аз да отидех в Генуа. Щях да понеса жегата. А идва и Тлъстия вторник. Преди винаги ходех в Генуа за Тлъстия вторник.
Настъпи очаквателно мълчание.
Тогава Смърт каза:
— НАЛИ НЕ МЕ МОЛИШ ДА ТИ ИЗПЪЛНЯ ЖЕЛАНИЕ?
— Ха! Никой не изпълнява желанията на фея-кръстница. — Дезидерата отново се вглъби, говорейки на себе си: — Знаеш ли, аз трябваше да ги накарам да отидат в Генуа. Трябваше, защото ги видях там. И трите. А това не е лесно с хора като тях. Наложи се да използвам главознание. Да ги накарам сами да се отправят за там. Ако кажеш на Есме Вихронрав да отиде някъде, тя няма да го направи от инат. Кажи й да не ходи и тя ще отърчи, ако ще и по счупени стъкла. Това е то да си Вихронрав. Не знаят как да губят. — Изглежда нещо й се стори забавно. — Но една от тях ще се научи.
Смърт не каза нищо. От негова гледна точка да губиш бе нещо, което всеки научава, си помисли Дезидерата.
Тя си допи чая. После стана, с известна церемониалност си сложи островърхата шапка и закуцука към задната врата.
Недалеч от къщата, под дърветата, имаше дълбока яма, някой предвидливо бе спуснал малка стълба до дъното й. Тя слезе по нея и с известно затруднение я избута нагоре върху листата. После легна. Всичко беше точно.
— Тролът господин Кремъчко долу при мелницата прави много хубави ковчези, ако нямаш нищо против боровия материал.
— НЕПРЕМЕННО ЩЕ ГО ИМАМ ПРЕДВИД.
— Накарах Хъркър Бракониера да изкопае дупката и на връщане ще дойде пак да я затрупа. Надявам се да е прилично. Вземи го, маестро.
— КАКВО? О-О, ОБРАЗНО КАЗАНО.
Той вдигна косата.
Дезидерата Куха умря.
— Е — каза тя, — това беше лесно. И сега какво? " - Тери Пратчет
Вещици в чужбина
-
-
-
-
-
-
Чрез Розмари Де Мео -
"СУРВА
От векове българите празнуват СУРВА! “СУР” на санскрит означава СЛЪНЦЕ! Много хора, практикуващи азиатски духовни и бойни практики знаят това.. Много хора знаят и за азиатските следи на българите. Упражнението е много просто, нали? Никакви нови религии и учения не са могли да “преборят” Народът на Слънцето! Няма кътче в България, където да не се СУРвака на 1-ви януари. С дряновата пръчка, която е символ на Дървото на живота и в името на Слънцето на този ден се НАЛАГА И НАРИЧА! Ето така:
Ново ти Слънце изгрея,
Сурва, Сурва година!
Силен сокол се зарея,
здрава ти, силна година!
Червена ябълка в градина,
ален божур във душата!
Златен клас е на нива,
тежка жълтица в торбата!
Сладък грозд на лозница,
добруване да има и благост!
Пълна къща с дечица,
пълни очи ти от радост!
Зло под камък заспива!
Господ над ложе присяда!
Душа ти близнак си намира!
Славей над глава ти запява!
Сурва за Слънцето, Сурва
по българска ти гърбина!
Да пребъдеш до година,
до година, до амина!
И тъй като и аз празнувам Сурва, в името на Слънцето с обич и гордост честитя на всички ни точно този празник!
Наричам ни да сме силни, радостни, мъдри, обичани, почетени, споделени, любопитни, страстни, шарени и със здрави, яки корени!
ЩЕ Я БЪДЕ БЪЛГАРИЯ!!!"
-
-
-
Елеазар Хараш, лекции и книги
в Литература, поезия, лирика. Книги
Добавено
Кой е Учителя?
Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.
А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.
Йоан 16:13
А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
~~~
Молитва на Духа Свят
Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава.
Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми.
Подигни духа ми и дай утеха на сърцето ми.
Покажи ми виделината на Твоето лице.
Господи, заради Твоята милост подкрепи ни с присъствието на Твоя свят Дух.
Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, единият син на Бога живаго, в моята душа и да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове.
АМИН.- Изт.
~~~
36. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ
"Господи Боже мой, душата ми на Теб уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молени-ето ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми, Господи, виделината на Твоето Лице и заради Милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух.
Амин
22.11.1913 г., събота
* * *
Учителя работи индивидуално с всяка душа и дава тази редакция на „Молитвата на Духа Свят" на брат Пеньо Киров, като му пише:
„ Пет неща са потребни в живота на човека:
1. Здраво тяло; 2. Добро сърце; 3. Светъл ум; 4. Силна душа; 5. Крепък дух.... Аз ти написах една молитва само като образ и дай място на духа си да я обработва, размножава и разплодява. Внимавай във вътрешната страна на нейното съдържание. Желая ти да бъдеш свободен от всички превзетости на живота. Аз ти посочих прости неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш едно с Мен. Пази тая молитва като нещо ценно за теб. Това са неща, които се дават рядко. Не я поверявай никому. Нека да бъде тя твоето богатство в тоя свят. Ти можеш да се молиш, както ти е добре. Пази осветените неща и не ги давай на недостойните. Търсете сила и свобода на своя дух. Нека Христос Единното Живо Слово да ви бъде радост и веселие всякога."- Изт.
~~~
"
31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път."- 1 Коринтяни 12 глава
Учителя е Единен в своето многообразие и всички са съработници на Божията нива и Той се проявява във всички отдадени Нему. Бог да би Благослови! Поздрави!