Eлф

http://vbox7.com/play:50c7b2f828&r=embhttp://vbox7.com/play:50c7b2f828&r=emb

График на празниците през декември:

20 декември - подготовка за края на света
21 декември - начало на края на света
22 декември - официално празнуване на края на света
23 декември - край на края на света
24 декември - Бъдни вечер
25 декември - Коледа
26-31 декември - подготовка за Новогодишната нощ
31.12 - Нова година
3 януари 2013 - край на света по стар стил
 
изт.

Хипопотамът са катери по едно дърво. Пързаляне, свличане, трошат са клони, хвърчат листа, светът са тресе и громи. На горния клон спи бухала. От цялата олелия се пробужда стреснато, оглежда се, вижда хипопотама и потресено възкликва:
- Хипо, къде, ве?
- Да ям череши!
- Ма тва е дъб!...
- Нищо, аз си нося

 
http://www.youtube.com/watch?v=Gu1CHo25XVI

Да, много отдавна не съм писала тук и  нещата са ми нови. Не успях да ги оправя сама. Ето още нещо от това Слово което смятам е по темата и пускам линк (ако мога) към цялата беседа: "Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много." Изт. https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.
Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.
„Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита, кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас така, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа, защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели и домът няма да устои“. Следователно, и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: не може ли житото да расте, без да се дели земята?
" Обаче, какъв е резултатът от днешния ред и порядък в живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? Днес в живота се постъпва по закона на делението, както се отделят дъщери и синове от родителите си. Влезете в някое религиозно общество и там виждате деление. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на мястото си, разделени са. За светските хора казват, че се карат за пари, ами религиозните хора за какво се карат? "
 "Лъжливо учение е, където хората мислят, че като се разделят ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. "
`~~~
 "Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – „разделяй и владей“, то и аз се разделих и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнина."
 ". И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини."
 "Пожелае ли коя и да е частица да се отдели от някой орган, напуска своята длъжност и ако няма друга клетка да я замести, на това място се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освен прекъсване на Божествената връзка, която е съществувала."
"Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години, между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора, тези богове се смалили, станали са малки хора и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света“.
“ Процесът на делението е механически, а не духовен. В света не трябва да има никакво духовно деление. Това, което вие наричате деление, например при израстването на едно дърво, то не е деление, а размножаване. Размножаването е органически процес. Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота. Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него“. Ние постъпваме като някой евреин. "
 "Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно, такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат, и на мястото им се явяват нови хора.

В прочетения стих Христос прави две сравнения: всяко царство и всеки дом. Христос казва: „Ако аз изпъждам лошите духове чрез Божия Дух, у вас е настало царството Божие“. Христос не казва, че дели, но казва, че изпъжда лошите духове навън. Пъдя и разделям, това са две различни понятия. "
 "Да изпъдиш човека, това значи, да му намериш място да работи другаде, а да разделиш, значи да го извадиш от онази връзка, която му дава условия да работи."
 "Турците казват: „Юварлаян таш темел тутмас“. То значи: камък, който се търкаля, основа не хваща. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната на нея – „съединение“ – и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно, законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват."
Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме.
Беседа, държана на 8 декември 1918 г.
 Източник- https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

Няма логика Твореца да не дава право на творчество. Няма логика Учителя да не живее във всеки един от нас. 
   „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете“* Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. 
http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=472й.
Как разбирате, че сте свързани със Светия Дух? Учителя част ли е от Него, или Светия Дух е част от Учителя? Или Светия Дух е Учителя? 

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на Цялото. Ще кажете „Това е абсурд.“ Не, Аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дървото. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега ако приложите туй Учение в себе си, ще можете да пораснете.
http://beinsa.bg/beseda.php?id=531
За горното Учителя казва през Елеазар Хараш:
   Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят.
Из "В Храма на Учителя" том 1.
 
Модераторска бележка: Екипът на Портала се разграничава от претенциите на автора с псевдоним Елеазар Хараш, да представя своите лични размисли и литературни произведения за "казани от Учителя през него". Смятаме подобни публикации за недостойни и противоречащи на правилата и етиката на нашия форум. При следващ опит да бъдат публикувани и други такива откъси, последните ще бъдат отстранени от темата. 

В едно интервю Елеазар го наричат "Учителю", и той каза че не му е приятно да го наричат така. Каза: "Най-голямата чест е да бъда ученик на Учителя". Но беседите, които съм посочил и извадил цитати, същите тези цитати са дообяснени в книгата "В Храма на Учителя" том 1, от личната връзка на Елеазар с Учителя Беинса Дуно. Но Елеазар не е говорител само на Него но и на 24-те Старци. Така че, той е нещо като Сведенборг. 

1.Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка. (Из лекция на Елеазар Хараш 03.11.2015 г.).
2.Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат.
Осмият старец Уахира
Из книга 1, Мордот ин Махария (Мъдростта на Старците) представено от  Елеазар Хараш.
3.„Има Бог. И ако замълчите, и камъните ще проговорят за Бога. Така както слепите знаят, че има светлина, така както сакатите знаят, че има здрави хора, така и здравите трябва да знаят, че има Бог.“ (Красимира Стоянова, Истината за Ванга) (С други думи – няма нищо по-глупаво от това, да доказваш съществуването на Бога. Както казва Учителя Беинса Дуно, онзи, който има развити духовни сетива, не се нуждае от доказателства за Бога, защото вижда и усеща всички Негови проявления.)
Ти имаш ли общуване с камъните, предали ли са ти някакво послание?
 
 

Братството е обединено. То е между всички, които се разпознават като дух с дух. Всички други са секта.

Оригиналното Слово на Учителя се разпространява чрез Виделината, където Учителя говори на всеки индивидуално според нивото му на развитие, в зависимост от специфичните му особености. В осъзнатите сънища, видения, Учението Му, висшите същества и Той ги проектират директно в съзнанието на ученика, в символен език, като картини, нещо което е преди падението на думите. Казвайки, че на Небето е най-мълчалив  Учителя има предвид степените на Безмълвие и Тишината на съзнанието, където работи директно Духът.
  Словото, което е записано при "физическото Му пребиваване" на земята, е претърпяло корекции и преправки, затова трябва да се проверява в Акаша. Но с Него може да се изживее синхронизъм, защото Учителя със Словото задвижва Вселената. Затова нищо случайно няма, а зад случайността работи Божият замисъл и промисъл.
   Какво казва Учителя:                                                
  Ако говоря само от себе си, нищо не съм, но чрез Мене говори цялото небе. 
   Задълбоченото изследване на думите на Учителя се прави с методи за придобиване на знание от първа ръка, така че винаги се търси Първоизточника. Казано е "с чистотата на Твоите ръце ще бъда спасен", там е Храма на Истината. Няма друг подход и друга чистота.

В zamunda.net има торент файл с 62 книги от брат Елеазар Хараш. Нарича се "62 книги от Елиазар Хараш". И-то в името е малка грешка, но файлът съдържа следните книги:
1993 - Древни и нови мъдреци - Елеазар Хараш

1993 - Живата вода - Лекции 4 том

1993 - НОВИТЕ ФОРМУЛИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Елеазар Хараш

1994 - ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ - Елиазар Хараш

1994 - Закони за Медитация

1994 - Космическият език на Библията- Елеазар Хараш - 1994

1998 - Мъдреци и мистици - Том 2

1998 - МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ Том 3

1998 - СВЕЩЕНИ МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - Елеазар Хараш

1999 - Жива вода - Том 4

1999 - Мъдреци и мистици - Том 4 - Елеазар Хараш - 1999

1999 - МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ от всички времена Том 4 - Елеазар Хараш

2000 - древна и нова мъдрост - 5 том

2001 - Пътя към Святата Истина - Елеазар Хараш

2001 - Сафа Таора

2001 - Словото -  том 6

2002 - Авалира - Книга на мъдрите Индианци

2002 - КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ - липсва 61 и 62 стр

2002 - Тайната мъдрост на скритите неща - Елеазар Хараш - 2002

2003 - Път безкраен - 7 тол

2003 - СВЕЩЕНИ РАЗБИРАНИЯ Лекции 8 Том

2003 - Формулите свещени ключове на живота- Елеазар Хараш- 2003

2004 - Златните закони на спокойствието

2004 - Книга на въпросите - Том 2

2004 - КНИГА НА ВЪПРОСИТЕ Том 1

2005 - АОР АВАРОНОР Книга на Древната Мъдрост

2006 - Мистични Познания -10 том

2006 - В храма на мъдроста - Том 16

2006 - Окултната мъдрост - Том 14

2006 - Очите на любовта - Лекции 13 том

2006 - Сияещата мъдрост - Лекции 15 том

2006 - Слово - ключ за вътрешно развитие - Лекции 11 том

2006 - Тайна и духовност -Лекции 12 том

2006 - Духовно разбиране  на нещата - Лекции 9 том

2007 - Ар хаварая - Правила на духовния живот- Елеазар Хараш

2007 - ВИЖДАЩАТА ЛЮБОВ Лекции 18 том

2007 - Мъдрост и безпределност - Лекции 17-ти Том

2009 - ЛЮБОМЪДРИЕ Лекции 19 том

2009 - МОРДОТ ИН МАХАРИЯ Мъдростта на Старците Книга 1

2010 - ВКУСЪТ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО - лекции 20 том

2011 - МИСТИЧНИЯТ ПЪТ Лекции 21 том

2011 - Хаварима ин Матотот -От Благовещение кън Мистерия - Ал Марахия

2012 - БЕЗКРАЯТ -НЕОБЯТНАТА РОДИНА Лекции 22 том

2012 - Закони на живота - Лекции том 1

2012 - Мъдростта и нейните богатства- Лекции том 2

2012 - Окултно ученичество

2013 - АРОМАТЪТ НА СЛОВОТО Лекции 23 том

2013 - ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ Лекции 5 том

2013 - ЖИВАТА ВОДА Лекции 4 том

2013 - Книга за Вярата

2015 - БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ ЗА ИЗПИТИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА

2015 - ПОКОЯТ Е ВИЖДАЩ Лекции 25 том

2015 - Формулите свещенни ключове

2016 - ИСТИНАТА ПРЕВЪЗХОЖДА БЪДЕЩЕТО Лекции 26 том

2017 - ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ Книга първа

2018 - КНИГА ЗА ЧИСЛАТА I том

2018 - КНИГА ЗА ЧИСЛАТА II том

БЯЛА МАГИЯ книга 1 - Елеазар Хараш

ЕХО ОТ ДРЕВНОСТТА - Елеазар Хараш

Златните закони на Спокойствието - Елеазар Хараш

Космическия език на Библията - лекции - Елиазар Хараш

Раджа Йога - Елеазар Хараш

"Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 1987-а година, с него да нося отговорност. Дадено ми е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център"
https://portal12.bg/publikacii/eleazar-harash-koyto-ima-lyubov-vnasya-znachenie-vav-vsichki-neshta-video
Всъщност, трябва да призная, че изпитах раздразнение а не обида. Учителя има една молитва:
Молитва на Учителя

Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста, ще говоря само истината! Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, който обхващаш всичко в себе си.
Амин.
Елеазар Хараш дава като метод говоренето постоянно на истината. Например в тънкостта да не казваш "ще дойда след две минути" а да се появиш след половин час. Държи да се изразяваме максимално точно.
Например в Библията е казано "ще ви дам камъче с име ново написано", и Учителя дава такова име Елеазар Хараш? Тогава разпознава ли го Духът?

Интересно ми е също, този сайт е кръстен Беинса Дуно, това е духовното име на Учителя. А Елеазар Хараш е духовното име на Петьо Йорданов дадено му от Учителя.
От  лекция, която вече съм дал: 
Родените от духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвувам за родения от духа всичкия си имот, всичко, каквото имам. За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена, и любовта отговаря на всеки техен зов. Това е учението, което трябва да се проповядва на хората.
http://beinsa.bg/beseda.php?id=569
  Т.е. Учителя го разпознава като дух,  аз с името Елеазар Хараш съм кръстил темата, обаче трябва да го приемам като Петьо Йорданов, обикновен човечец?  Това е защото някой друг не го познава като дух ли е, или в "нормалното му име" има някакъв пълнеж, който е добре познат, човешка близост, сива обикновеност? Това ли е , да приема, че понякога не говори Духа а свободните съчинения на човечеца с препратки към Словото на Учителя? 

От тези беседи, които съм пуснал в предишния си пост:
Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, където са ни повикали по-рано. Така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва. На друго място момата лъже момъка.
Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието – отрова.
……………………
   Ако това се разбира под "човешка любов съединена със злото и нейните последствия са винаги лоши" какво нередно има в цитата на "Петьо Йорданов"?      Елезар Хараш ползва малки и главни букви за да разграничи например Любов и любов. Това са похвати. 
  В коя книга или лекция е стр.10.? 

По принцип тази тема трябваше да бъде пусната в "Духовни мостове", защото Елеазар Хараш изнася над 70 учения, но заради предвижданата реакция на такива модератори като Донка, избрах да я пусна в "Литература, поезия и лирика". Второто все пак подчертава Вдъхновението и творчеството, което няма друг източник освен Бог и Словото на Учителя.
   Сега въпросът е: може ли да се разбере Учителят без да се проучат и доучат ученията, изнасяни преди Него? Има ли върху какво да се стъпи? Върху какво е работила душата-търсач преди това, в предишните си прераждания? До къде е стигнала за да стане пригодна да изучава новото?  Могат ли да се прескачат етапи и така дали ще се получи пълнота?  Какъв обем ще заемат тогава Думите на Учителя? Той спира ли да говори след като си "замине"?
    "Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено. И Аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано. Днес повечето хора говорят неразбрано. Мислите ли, че нещата са ясни? Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано? Защото хората са изгубили Първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя Първичен Произход."

http://beinsa.bg/beseda.php?id=569
   Кой се занимава с това, кой е взел присърце думите на Учителя, кой изследва Древността, древните езици, освен Елеазар? Има ли такива методи да се върнеш там, за да намериш това, което Бог изначално е вложил в теб? Ако методите са в Учителя и той ги дава на по-развитите ученици, би ли било удачно да се обменяме с тях, на свой ред да ги проучваме? Ами ако имат по-правилен подход от нас? Този подход как е формиран?
" Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, светът на Божествената хармония. " https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html
   Кой е избрал Учителя да го слуша? Нима всичко това е свършило вече?
    "За тази работа, върху която сега работя, Ми са потребни най-малко 10 милиона години, за да я докарам поне до един край."


https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-05-11-10.html

Елеазар представя духа на Учителя, при това не по буквата, а в същността му! 

А това явно съм го пропуснала )). Темата е стара а и аз далеч не съм я чела в подробности. Какви три месеца, какви подготовки, какви ритуали, какви пет лева!? Ако например те застрашава някаква опасност ще мислиш ли за подготовка и в каква поза си застанал например? Странна работа. Хващай формулите и които ти харесват прави от сърце и така ще си откриеш своите тези които са си точно за теб. В началото се събирахме приятелчета и си правехме общо формулки. На мен ми харесваха тоолкова много, но в един момент някои отпаднаха по естествен път а други си останаха и сега си имам свои формули и някак така съм си ги подредила в съзнанието че като започна от първата не спирам докато стигна до последната и никоя от тях не ми позволява да я забравя или пренебрегна дори и да съм решила така по човешки да кажа само една две набързичко не става, веднага се сетя за друга и си кажа - Ааа и тази че е важна ха после и другата и така та до край и дори понякога ми е трудно да започна не ми се почва, но започна ли веднъж ме изпълва радост, вдъхновение и ... вълшебно е просто опитай готови отговори няма как да получиш сам трябва да си го усетиш

Препоръчвам ви  " Дуенде" с Татяна Лолова.
 
Какво е Дуенде
 
 
 
 

ДУШАТА - ИНСТРУМЕНТ НА ДУХА

Въпрос: „Учителю, можете ли да ни кажете, що е душа?"

„За да отговоря на вашия въпрос, аз ще започна с различните начини, които редица религии и философски системи прилагат, опитвайки се да разберат и обяснят човешкото същество, като се по­зовават на различните принципи, заложени в него.

Индусите избират деленето на 7, което в последствие е възприето и от теософите. Астро­лозите се спират на 12, в съответствие с дванадесетте знака на Зодиака, а алхимиците - на 4, според четирите основни елемента. Тъй като различават 4 свята, кабалистите избират или 4, или 10, според броя на сефиротите. В религията на древните перси, маздеизма, а след това манихеизма, човекът е разделян на 2 според двата принципа: на добро­то и злото; на светлината и на мрака. Това са Ормузд и Ариман. В противовес на тази теория някои твърдят, че човекът е едно неделимо цяло. В християнството често срещаме делението на 3 -тяло, душа и дух - и ние ще се върнем след малко на това тризначно деление. Ще добавя още, че някои езотерици избират деленето на 9, като повтарят деленето на три в трите свята: физически, духовен и божествен.

Кои са прави? Всички! Зависи от каква гледна точка се разглежда човека. Независимо дали е 1, 2, 3, 4, 7, 9, 10 или 12, всички са прави. Можем да отидем по-надалеч и да го разделим на 3 пъти по 12, т.е. на 36, и още на два пъти по 36, сиреч на 72, и още на два пъти по 72 или на 144. 36, 72, 144... Това са ред от числа, които Кабалата изучава и които крият голямо съдържание. Можем да отбележим обаче, че най- често срещана е тройката. 3x3 = 9, 3x4= 12, 3 х 12 = 36 и т.н. Тридесет и шест, това са гениите, а 2 по 36 = 72, това са седемдесет и двете имена на Бога, Шем Хамефораш. Казано е, че който знае 72-те имена на Бога, той може да заповядва на всички планетни гении.

Всички тези числа не са избирани от кабалистите произволно. Да вземем например числото 72. Точката на пролетното равноденствие в Зодиака, а това е пресечната точка на екватора с еклиптиката, изостава с един градус на всеки период от 72 години; 72 пъти бие човешкото сърце за една мину­та; нормалният дихателния ритъм при човека е 18 вдишвания и издишвания за една минута, а 18 е точно четвъртината на 72.

В своите наблюдения върху движението на звездите и на планетите, както и в последо­вателността или повторението на многобройните природни феномени, древните мъдреци откриват известна закономерност, т.е. определени ритми, които могат да се изразяват с числа. С тези извън­редно изразителни числа те представят свои идеи. В зависимост от аспекта, от който желаят да ги представят, те използват едно или друго число. Този начин използвам и аз, като често за удобство деля човешката природа на две: низша природа или персоналност и висша природа или индивидуалност. Това деление улеснява обяснението на някои пробле­ми. За други обяснения, ако това ми се вижда по-изразително, аз избирам деленето на 3 или на 6, или на 7. Тези деления са само удобно средство за представяне на дадена действителност от един или от друг аспект. Никое от тях не противоречи на другите, защото всяко едно от тях е вярно от определена гледна точка.

Човекът е изключително сложно както фи­зически, така и психически същество, така че той може да се дели до безкрайност. Да вземем само анатомията. Една илюстрация не може да представи всички елементи на тялото и затова анатомите са принудени в отделни илюстрации да представят отделно костната система - само скелет; кръво­носната система - с артериите, вените и капилярите; мускулната система; нервната система и т.н. Всичко това е човешкото същество, представено всеки път от различен аспект, тъй като за човешкия ум е невъзможно да го възприеме в неговата цялост. По същия начин работят и географите. Те не могат да изобразят на една и съща карта всички характерни подробности за една страна и затова изготвят физически карти, на които изобразяват океаните, реките, планините, равнините...; геоложки карти, на които отбелязват възрастта и естеството на почвите; икономически; политически и други карти. Така стоят нещата във всички области на познанието. И точно както анатомите и географите, Посве­тените също си служат с определени деления в зависимост от аспекта, от който желаят да представят нещата.

Сега, за да си обясним що е душа, ние приема­ме деленето на индусите и теософите, сиреч на 7. И така първо ще ви кажа, че човекът е съставен от седем тела: физично, етерно, астрално, ментално, каузално, будично и атмично.






Ако искаме, ние можем да заместим това деление на 7 с деленето на 3 (тяло, душа, дух), с което са свикнали повече на Запад. Това е въз­можно. В деленето на 3 „тялото" отговаря на физичния и етерния план, които са тясно свързани. „Душата" отговаря на астралния и менталния план и „духът" - на каузалния, будичния и атмичния план. Така че на духа отговарят три, на душата - две и на тялото също две области. На тази схема вие виждате, че душата е посредник, връзка, между физичния и духовния свят. Тя е проводника, който пренася елементи от Небето към Земята и от Земята към Не­бето. Всичко преминава през душата.

Да вземем за пример дървото, тъй като и за него можем да приложим деленето на 3: корени, стебло и клони. Храненето на дървото се извършва от цяла система съдове-проводници. По централните съдове суровият сок тече от корените към листата, където се преработва, а по периферните съдове, които са по-близо до кората, преработеният сок тече в посока към корените. Това са два потока: единият - възходящ, а другият - низходящ. И много е важно да отбележим, че те не се смесват. Те по­добават напълно артериалния и венозния поток на кръвообращението. Венозната и артериалната кръв никога не се смесват. Тяхното евентуално смесване води до синята болест.

Следователно душата е онази междинна област, през която преминават потоците от Земята към Небето и от Небето към Земята. Стълбата на Яков от Битието е нейния символ. „Яков пристига на едно място, където прекарва нощта и сънува сън. Ето една стълба, опряна на земята, а върхът и докосва небето и по нея слизат и се изкачват ангелите Божии... И ето Вечният застанал над нея..." Стълбата, по която ангелите се изкачват и слизат, е поставена в душата, сиреч в астралния и менталния план, така че има два потока: един - на чувството и друг - на мисълта, които не се срещат.

Душата не създава нищо. Тя е само място за преход, през което преминава всичко, което слиза от Небето, от божествения свят, към създанията долу и всичко, което отдолу се изкачва към Небето.

Небето и Земята, духът и материята, и между тях - душата. Духът работи върху материята с посредничеството на душата. Следователно душата е инструмент на духа. Този инструмент служи на духа да достига до физичния план, тъй като той сам не може да стори това. Само душата е в състояние да докосва материята, така че именно чрез нея духът може да моделира материята, да я оформя и да се разпорежда с нея. Без душата с нейните възможности, духът няма никаква власт над мате­рията. Всички елементи, натрупани във физическото тяло, като метали, кристали, петрол, злато, скъ­поценни камъни, символично казано, не могат да се ползват от духа, освен посредством душата, която се промъква, прониква в тялото, защото тя е много близка до материята. Така че душата има по-голяма възможност да докосва материята и да извлича от нея елементи. И когато успява да улови от тези елементи, тя ги изпраща на духа.

Какво ли не се говори за душата! Какви ли не фантасмагории и неясни теории съм чел и то най-вече в книгите, писани от теолози. Това е защото те не наблюдават добре природата. Когато човекът знае как да наблюдава природата, може да намери отговори и на най-сложните и абстрактни фило­софски и духовни въпроси. Вие би трябвало да сте свикнали вече с тази изследователска дейност. Аз много пъти съм ви говорил на тази тема, но вие не гледате на това сериозно. Вие приемате моите тълкувания за оригинални, поетични, но подходящи за деца. Те ви се струват прекалено елементарни за вас.

Ако искаме да се спрем на всички възможности на душата и на начините, по които тя е представяна, остават още много неща за казване. Душата е пластична. Тя може да променя формата си. За нея няма граници и може да се разширява до размерите на вселената. Ето защо я наричат звездна светлина, всемирен медиум и т.н.

Но от всички символични изображения, с които е представяна душата, има един, който остава неразгадаем за мнозина. Това е образа на змия, захапала опашката си. Тук също можем да открием делението на 3: глава, тяло и опашка на змията. Главата представлява духа, опашката - физичното тяло, следователно всичко останало, което се намира между тях и което ги свързва, представлява душата. Аз обаче нямам право да ви разкрия какво означава това. Ще ви кажа само, че в течение на години този символ много ме е занимавал. Аз исках да зная какво представлява той и когато го узнах, това беше за мен неописуемо откритие. След това направих всичко възможно, да осъществя онова, което Пос­ветените са скрили в този символ. В действителност то е много просто. Ако Небето ви помогне, лесно ще го проумеете.

А сега да се запитаме, къде се намира човешкото същество? Навсякъде!. „Даже и в своето физично тяло." - ще добавите вие. Да, даже в своето физично тяло! Човекът, който се отъждествява с тялото си, както правят толкова много хора и чийто живот се свежда само до задоволяване на стомаха, на секса и т.н..., да, съществото на този човек е само в неговото тяло. В действителност очевидно е, че тялото не е самия човек. То е неговия инструмент, неговата дреха. На вас могат да ви отрежат крак или ръка, да останете без един бял дроб или без един бъбрек и въпреки това да живеете. Вие казвате „Аз", но чувствате, че не сте нито в краката, нито в ръцете, нито във всичко останало. „Тогава човекът е в своята душа!" - ще кажете вие. Да, разбира се, предимно там, но не изцяло. Истинското убежище на човека е неговия дух. А душата му? Чрез душата човекът се изявява, като чрез едно очевидно висше, светло тяло, но все пак тяло, което един ден се разпада и човекът остава да живее единствено в своя дух.

Когато говорят за човешката душа, че е безсмъртна, в действителност става дума за висшата душа, сиреч за духа. Низшата душа, онази, която съответства на низшите (астрално и ментално) тела, изчезва, защото е тленна. Да, обикновената душа на човека е смъртна, но неговата духовна душа, която не е нищо друго освен неговия дух, е безсмъртна и в нея той продължава да живее. Очевидно човекът може да заживее там и от днес, но при условие, че се научи да не се слива с всичко онова, което не е той. И като се самонаблюдава, самоанализира, медитира, моли, човекът трябва да търси и да намери себе си. Защо ли? Защото се е заблудил, а заблуденият губи всичките си възможности. Хората са се отдалечили от Извора, от духа. Те са загубили съзнанието за своята истинска идентичност, а който загуби това съзнание, загубва всичко. Ето по тази причина всички Учения на посвещението поставят пред ученика задачата да се преоткрива и опознава.

На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!", немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева" или „Авраам позна Сара". Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си", Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами.

Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога.

Скъпи мои братя и сестри, тази философия е необятна, грандиозна... Как сте я възприемали до сега не зная, но аз ще се опитвам с всички средства да хвърлям светлина върху нея и да я споделям с вас. За мен всичко е ясно и просто. Всичко е събрано в символа на змията, захапала своята опашка. И виждате ли, изключителното у Посветените е тяхната способност да обобщят, да съберат една изумителна наука в един наглед толкова незначителен символичен образ.

„Защо трябва да са съединени двата края на змията?" - ще попитате вие. Ще ви кажа само, че ако човешкото същество остане като права линия или като синусоида, образно казано, неговите сили се разпиляват и то отслабва. Но, ако се съединят двата края, двата полюса, тогава мощните сили се натрупват в центъра на кръга. Докато човекът не се преоткрие, всички тези сили се пилеят неоползотворени, но щом намери себе си, той намира силите си, събрани, запазени и готови за работа. Да, главата и опашката... Истинското познание идва тогава, когато главата се съедини с опашката.

Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота.

Това обаче е само един от аспектите на символа. Аз мога да добавя и още нещо по темата и това е, че двата края на змията носят различен поляритет. Ако вие сте мъж, то на другия край стои вашето женско начало. Ако сте жена, на другия край стои мъжкото начало. Затова именно тяхното съединяване води до пълнота. Докато за един мъж и една жена, взети поотделно, никой не може да бъде сигурен, че наистина се допълват взаимно. Ако вие сте мъж, би следвало мястото до вас да е заето от жена, но ако там се окаже маскиран мъж..., тогава при вашата среща ще захвърчат искри! Обратното също е вярно. Докато втората ваша половина абсолютно ви допълва и сливането между двете е единствено истинското. Разбира се, вие бихте могли да откриете навън вашето допълващо същество, но подобни случаи са рядкост. Възможно е само, ако срещнете вашата сродна душа (душа-сестра или душа-брат), защото единствено тя е в идеален поляритет с вас. Да, но това може да се случи на човек само 12 пъти през неговата еволюция. Ако вие не се слеете с вашата сродна душа, бъдете сигурни, че вашето сливане няма да трае дълго.

Но, да се върнем към душата. Основното, което трябва да помним, е, че душата е сила, способна да въздейства на материята, да я отправя към Небето, както и да привлича Небето, за да го осъществява на земята. На нас душата ни е необходима, за да обработваме материята: било да я направим по-субтилна, било да я сгъстим. Алхимиците наричат тези две действия „солве" и „коагула". Тях само душата е способна да ги осъществява. Нито духът, нито тялото могат, но душата може.

Ако в човешкото тяло потърсим съответствие на делението тяло, душа, дух, ще открием, че духът отговаря на главата, тялото - на областта на корема и стомаха и душата - на двете ръце. Това е много интересно, защото точно душата изпълнява две функции: сгъстява и разрежда, изпраща нагоре и привлича отгоре. Тези два процеса се представят с еврейската буква Алеф К. Алеф съдържа в себе си цялата наука, отнасяща се до дейността на душата. Душата е посредникът между Небето и Земята. Тя направлява земните течения към Небето и привлича небесните течения към Земята.

Следователно душата е поляризирана. Тя е изградена от две течения, които във физичното тяло се представят от двете ръце. Духът ръководи, заповядва, разяснява, но не може да докосне материята. Душата с двете си ръце обработва материята, разрежда я, сгъстява я, сгрява я, превръща я в кристали... Очевидно да твърдим, че душата се проявява чрез ръцете, е неочакван начин да пред­ставяме нещата. Общото мнение е, че душата се изявява чрез очите. Да, разбира се, тя може да се проявява по всякакъв начин, но символично главата с мозъка, очите и т.н. принадлежат на областта на духа. Душата също има своето убежище и горе, и долу, но нейната област не е главата, а ръцете. Духът разяснява, управлява, заповядва, но ако не са ръцете, материята остава непокътната. Човекът върши всичко с ръцете, с душата си.

Именно в душата се намират двата вълшебни потока на привличането и на отблъскването. Ръцете изразяват тези два потока. В Кабалата двата потока са представени от колоната на милосърдието и колоната на строгостта. Но, внимание! Строгост тук не означава омраза. В Дървото на сефиротите справедливостта и строгостта имат своите места, но място за омразата няма. Според кабалистите, на десетте сефирота от Дървото на живота, които представляват божествения свят, се противопоставят, като техен обърнат образ, десет други сефирота, представляващи долния свят. Именно в това обърнато дърво се намира омразата. Така на областта на справедливостта Гебура се противопоставя областта на жестокостта и омразата... и така и за останалите сефироти, но за това аз не желая да говоря.

Да, потресаващо е! Благодаря ти Дриада, прегръдки и от мен.
"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..." - Джон Дън
Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Тери Пратчет:-´ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!´