Търси в Портала

Здравейте, искам да задам един доста сериозен въпрос в групата, който от дълги години буди в мен ирационални страхове, тъй като съм била жертва на религиозна секта. Бих искала наистина да чуя мнение на специалисти по психология, а не самозвани ‘разбирачи’ по темата. И така, съществуват ли демоните и до каква степен могат подобни явления да се обяснят рационално? Изпращам видео, където ще видите ясно пормивка на мозъка във висша степен. Човек попадащ в подобни лъжи може тотално да си прецака психиката, макар че това сега ми се струва комично. Религиозниците могат да използват различни похвати и методики да проникнат в подсъзнанието на човек и да всеят страх, вина, срам, смут или да събудят такива от детството и да ги подсилят до безобразие. Т.е, един вид те говорят за демони, а всъщност те са демоните. Лошото е, че тези хора вършат това законно, а това е престъпление срещу невинни хора. Ето и друго видео с обяснение на явления, за които масата хора вярват сляпо: Стадната култура винги е била и вероятно ще бъде масово светоно явление. Но като човек, който пострада неимоверно с това мислене, днес аз задавам въпроси, търся отговори чрез експериемнти и наука, там където е възможно. “Една жена на пазара каза” не е методът, чрез който си набирам информация. Но сега, къде е наистина ИСТИНАТА? Знам, че много хора, които са преживявали нещо необяснимо го приписват на необясними сили и знам, че за всеки персоналната истина е свщена, защото тя се преживявава от този индивид, който говори за нея. И никой не може да го убеди в противното, защото неговото лично преживяване е минало през тялото. НО , освен личната истина има и друга истина и нека я потърсим нея. Чета тука някакъв опит за обяснение на някакъв човечец, за съжаление нямам достъп до него, за да го питам лично: „Демоните“ или негативните субекти могат да имат достъп до вас само ако има някаква точка за достъп. Обикновено хората с история на травма (емоционална, сексуална, родова, физическа) са по-уязвими към психически атаки от негативни субекти. Тези същества се хранят от съществуващия гняв, болка и страх – техният основен източник на енергия. За щастие, психично болните сега се лекуват с лекарства и терапия, вместо да бъдат подложени на насилствени екзорсизми.” Интересно псхично болните, които също имат гняв, болка и страх, тогава всъщност обсебени ли са с демони или не? Или сега когато те са психично болни вече не ги окичваме с тази теория? И ако психично болните имат все пак някакви демони, защо всички тези самопровъзгласени пастори, целители и т.н, просто не ги изцелят и изхвърлят демоните от тях, така както твърдят, че могат и правят? Изобщо, човек ако започне да се рови по темата и изобщо в религията, ще се натъкне на такива чудовищни противоречия, че чак е грозно и гротесткно. Като човек, който години наред вярваше, че е обсебен от демон, който го мрази и му пречи да живее щастливо, тази травма е дълбоко вкоренена в мен. Според това, което ми втълпиха в сектата, демонът ме е нападнал, защото не съм искала да следвам християнския си дълг и мисия. Програмата, която ми бяха сложили беше толкова силна, че при всеки опит да бъда щастлива и удовлетворена от личния си живот, мечти, постижения биваше попарен и аз изпитвах неудовлетворение, съмнения, страх, вина, невъзможност да взема решения. Животът ми се првърна в ад. Разбираемо е защо след попадане в секта, има толкова много самоубийства и психясали хора. С годините се научих, че този демон няма определна мисия, защото той просто нямаше последователност, а проявите му бяха в съотвествие с моите настроения. Малко по мало лъжата избледняваше, а заниманията ми със себе си, било със специалисти, било по семинари започнаха да разграждат лъжата. Преживявайки детски травми и отработвайки ги, започнах да освобождавам това тягостно същестсвуване. На днешно време все още имам така наречените ‘triggers’ когато се заговори по темата. Разбирам някакви заблудени религиозници, които проповядват подобни лъжи, но останалите хора? Защо те сляпо вярват в това? В живота се е наложила думата, трябва да се срещнеш с вътрешните си демони, това се употребява дори и в психологията. За мен това звучи правдоподбно, човек е обсебен от тези вътрешни страхове, от тези ограничаващи вярвания, коиото му пречат да бъде това, което е и което иска. Не някаквао друго същество или субстанция, която ти казва как да мислиш, защото хайде някой да ми обясни органически, как демонът въздейства на твоите сиви клетки, които възпрозвеждат мисли, за да ти всява смутни мисли, нека да го обясни с думи, с графика, с ЯМР или нещо подобно. Аз намерих по-рационлно обяснение, нарича се Вътрешен критик. Т.е , всички тези неадекватни чувства, настроения, страхове, създадени или събудени от една програма, бълваща лъжи, са плод на нашето наплашено и програмирано подсъзнание. И колкото повече ние упорстваме срещу ‘демона’, толккова по-силен става той, защото нашият вътрешен критик се съпротивлява повече, боли ни повече и се страхуваме повече. Въпреки, че аз сама достигам вече до собствените си истини, исках да чуя някои професионални мения по темата. Тук вероятно става въпрос за сенките, за дуалността на нашата личност и прочие. Добри обяснения от ваша страна, ще ми свършат чудесна работа, за да затвърдя собствените си открития. И друго бих искала да кажа, тъй като минах и през атеизма, където крайните атеисти не вярват в нищо освен в собственото си тяло, което ще бъде изядено от червеите един ден. Аз допускам, че освен нашия видим свят съществува и ефир, в който ние не можем да използваме сетивата си, за да кажем какво и как, и знам, че Вселената е шарена. Съществуват енергия и информация под всякакви форми. Не искам тотално да отписвам и отричам този аспект, и все пак дори и да съществуват някакви форми, митовете, лъжите и изкривяванията, които човеците са измислили и силата и мощността, с която те са накичили всичко това с цел да плашат и да държат в подчинение, е особено грозно и отвратително. И все още буди гняв в мен заради травмата и годините на болка и страдания, които ми причиниха. Искам да затворя тази страница напълно. Извинявам се за дългия пост, но нямаше как да обясня по-кратко такова трудно за обяснение нещо.