В Бога има винаги желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда.
Бог в нас възраства и доброто, и злото. Ето свободната воля, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето.
Има известни закони, по които се култивира сърцето.
Хората учат да се борим със злото, но това е грешка.
Един стих от Исая казва: "Купете си без злато, без сребро."
Злато – мъдрост.
Сребро – знание.
В света богатството се дава само на умните хора, затова и небето не е място за глупавите хора, а глупостта в човека е признак на големи прегрешения, защото небето иска само умни хора. Умният живот е да градим само за нагоре, а не за долу. Силата, която ни тегли към земята, е грехът. Ако 10 души си съсредоточат ума към някого, те го привличат към себе си.
Колкото човек физически и психически е по-тежък, толкова той е и по-грешен. Колкото сте по-леки и сте се свързали с небето, толкова то по-лесно ви тегли нагоре.
Когато сте разсърдени, тогава сте и най-много тежки.
Христос е лозата и всички са присадени към Него.
Човек в себе си има три основни тела – три цвята: червен, портокален и син.
Физическото тяло – плътта.
Мислите и желанията – духовното тяло.
Мускулите съответстват на физическото тяло.
Дробовете – на духовното.
Мозъкът – на ума.
Человек е символ на цялата вселена.
Още хиляди години ако отиваме с тая наука, то ще си останем все в това положение.
Страданията в живота се дават, за да ни подтикнат към повдигане.
Мнозина искат доказателства, т.е. искат да видят – това е лесно, стига да имате силно желание и ще ви се отворят духовните очи.
Евангелието дава едно правило. Първо – за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Страданията са водопади, за да измиват сърцата ни, те да ни избелят. Страданията ще престанат, щом се охармонизират духовните служби. Всеки човек, който няма недостатъци, не е сиромах, а е много богат. Затова да не роптаем на съдбата, че не ни помага, за да забогатеем.
Всичко това вам го казвам, защото сте християни и защото ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите, не си оставяйте уроците за утре да ги учите.
Христос е казал: "Аз съм виделината на света." – "Аз съм, Който имам власт." И вие, ако искате да служите на Бога, ще зависи доколко може да се пожертвате. Това е един закон за нашето развитие. Ама светът не живял така. Това да не ви смущава, защото достатъчно е вашият свят да се подобри, то и целият свят за вас ще се подобри. От хора разбрани, които имат добри желания и могат да прогресират, има нужда. Не хвърляйте бисерите на прасетата, а именно – на лошите хора. Които са дадени от Бога, те слушат Христа, а другите не Го слушат. Направете опит – отделете душата си от тялото си, то скоро ще прогледнете и тогава духовният ви поглед ще бъде навътре.
Животът е, когато се напусне тялото от духа, и тогава той ще действа силно, затова и Христос казва: "Дадох тялото Си за храна", а именно - духовното Си тяло даде, затова и човек, ако не се жертва, не може да се повдигне.
Религиозните хора трябва да са умни. На всички хора са потребни добро сърце и добър ум.
Ум без добродетели няма основа.
Един художник в Лондон срещнал едно окъсано момче и го поканил да отиде вкъщи при него, да го рисува, но то, като го било срам, изпросило по-хубави дрехи и тогава отишло, но художникът го изпъдил, защото той го искал да отиде със скъсаните дрехи. Затова и ние трябва да искаме да отидем, тъй както сме си, иначе всичко е лицемерие.
Злото, което е в нас, Бог ще го преобърне на добро.
1 януари 1911 г., В. Търново
Бележки, държани при събранията, които г-н Дънов направи в дома на г-н Бойнов
Други
01.01.1911 06:00 Събота
|
Начало
