Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Форми на съзнанието Още текстове от МОК | Обратно към всички текстове » Страдание, търпение, опитност и знание

Духовна мекота (Младежки Окултен Клас, 07.03.1926 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Седемнадесета лекция
7 март 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се резюме на темата „Метод за правилно мислене“.

Чете се темата „Една дума и едно число“.

Числата, които бяха написани в темите, се поставят в три реда, като се отбелязва кое число колко пъти се повтаря.



И тъй, общият сбор на числата от първия ред е 33, със сума от цифрите, равна на 6. Общият сбор на числата от втория ред е 16, със сума от цифрите, равна на 7. Общият сбор на числата от третия ред е 28, със сума от цифрите, равна на 10. Значи имаме числата 6 – неутрално число, 7 – творческо число, и 1 – също творческо число. Между тези числа липсва числото на мекотата – 2. Сумата от числата в първия ред е 33, които цифри дават 6 – неутрално число, резултат. Това число показва, че силата ви е употребена за счукване на чакъла на ситно, т.е. за превръщането му в пясък. Като се достави този материал, дохождат майстори да го обработват. Наистина, сумата на числата от втория ред е 16, т.е. 6 + 1 = 7. Числото 7 е творческо. Значи майсторите започват да градят блокове. Обаче градеж без мекота води към разрушаване.

Не е достатъчно човек само да роди нещо. Като го роди, той трябва да го отгледа. Много идеи може да роди човек, но ако не знае как да ги отгледа, те нищо не го ползват. Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва. Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва. Числото 1, единицата, която е общият сбор на числата от третия ред, е творческо. То групира идеите около себе си, без да ги отглежда. Аз-ът – това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора. Щом се отдели от хората, човек може да влезе в спор с тях. Кога се явява спор между хората? – Когато се срещнат две единици. Едната единица е генерал, иска да учи хората. И втората единица е генерал, със същото желание – да учи хората. Щом тези единици се срещнат на едно и също поле, те непременно ще се стълкновят. Единицата е положително число. Две положителни величини, събрани на едно място, взаимно се отблъскват. Като единици в живота те са живи числа, които се стремят да заемат едно и също пространство. При това положение борбата е неизбежна. Ако двама души едновременно искат да сеят една нива, в края на краищата те ще започнат да воюват помежду си. Обаче ако между тях влезе разумният принцип – принципът на мекотата, на високия морал, той ще раздели нещата, ще ги поляризира.

Всички хора говорят за мекота, но не знаят как да я придобият. Няма защо да я придобиват. Мекотата е в самия човек. Той трябва само да я прояви. Преди да разорете нивата си, пръстта е корава, на буци. Щом я разорете и дъждът падне върху нея, пръстта омеква. Мекотата е в самата пръст, но ралото и дъждът я заставят да прояви своята мекота. Можете ли да кажете същото и за камъка? Камъкът е твърд. За да го смекчите малко поне, вие трябва да го прекарате през огън. Следователно, за да прояви мекотата си, пръстта се нуждае от дъжд и от влага. Камъкът обаче може да прояви мекотата си само при огън. Ето защо, ако желанията ви имат свойства на пръстта, залейте ги с вода да се смекчат и тогава пристъпете към реализирането им. Ако желанията ви са от рода на камъка, първо ги турете в пещ да се опекат, после ги залейте с вода и най-после ги приложете. Като знаете това, вие трябва да внимавате да не изгубите влагата си и да не се втвърдите. Когато личните чувства в човека вземат надмощие, той загубва влагата си и се втвърдява.

За да не се създават дисхармонични състояния, човек трябва да развива своите мозъчни центрове отпред на челото и горе на главата, дето са моралните му чувства. Само така той ще хармонизира състоянията си. Когато личните чувства в човека са силно развити, те привличат голямо количество кръв към себе си за сметка на другите чувства. Щом личните чувства са чрезмерно развити, те пречат за нормалното развитие на останалите чувства. Когато личните чувства, егоистичните чувства и чувството за самозапазване в един човек са силно развити, те събуждат в него жестокост, коравина, отмъстителност и злопаметност. За да се справи с условията на своя живот, човек трябва да изучава естеството си, да познава силите, енергиите на своя организъм. Ако не познава силите, които действат в него, чрез тях той може да привлича такъв род енергии, които не са му потребни. Например водата, която е известна със своята мекота, при дадени условия създава големи пакости. Достатъчно е да Ă се даде голям наклон, за да разруши и изкорени всичко, каквото срещне на пътя си.

Същото може да се каже и за мисълта на човека. Ако на силната мисъл се даде наклон,тя може да помете всичко, каквото срещне на пътя си. Кои чувства развиват мекота? – Моралните и обществените. Човек, в когото тези чувства са силно развити, съзнава, че всички хора имат право да живеят, имат право да участват в общите блага на живота. Когато изучавате човека, разглеждайте го в момента, в който се проявява, и не казвайте за него, че е добър или лош. Моментът, в който човек решава да бъде добър или лош, е извън времето и пространството, но резултатите на това се явяват във времето и пространството. Например за известно време човек е бил в добро разположение на духа, но изведнъж става някаква промяна и той изгубва разположението си. В кой момент е станала промяната, и той сам не знае. Защо не е могъл да схване този момент? – Защото съзнанието му не е било будно. Съзнанието на човека трябва да бъде будно всеки момент, за да следи отде иде неприятелят. Това значи да тури човек шлема си, за да се пази от нажежените стрели на дявола. Среща ви един човек и ви спира, иска да изкаже мнението си за вас. Не любопитствайте да чуете мнението му за вас, но му предложете да го заведете в някоя гостилница, да си хапне. Речете ли да го изслушате, вие ще чуете такива неща, които ще ви струват скъпо. Ако го срещнете втори път и разберете, че той не се е отрекъл от желанието си да каже какво мисли за вас, пак го угостете.

Това е приложение на даден морал. Това значи да постъпва човек разумно, без да отстъпва от своите идеи. В повечето случаи хората нямат добро мнение едни за други. Защо? – Понеже се осланят на лични впечатления. Щом видят някого, те веднага се произнасят какво впечатление им е произвел. И ако се случи този човек да се прояви зле, те веднага се убеждават в правотата на своето впечатление. Както лесно се създават впечатления, също така лесно се изменят. Днес мислите добре за един човек, утре мислите зле. За да имате доброто мнение на обществото, вие трябва да имате будно съзнание, всеки момент да сте готови да угаждате на хората. Това е голямо изкуство. Да угажда човек на хората, това значи да се превърне в хамелеон, всеки момент да се мени.

Сега, като говорим за човека, ние имаме предвид неговото сложно естество, както и пътищата, през които е минал. Сегашното състояние на човека, неговите мисли, чувства и действия, се обуславят от миналите му съществувания. Следователно сегашният живот на човека е резултат на редица минали съществувания. За да се измени лошото в живота на човека, мисълта му трябва коренно да се преобрази. Това значи той да започне да живее и мисли по нов начин. Само новият живот, новата мисъл е в състояние да измени лошото наследство на човека. Ако не можете да измените мисълта си, животът ви ще върви по стария начин. Старият живот е живот на обиди, докачения, съмнения, колебания и т.н. Докато човек се сърди и докача за нищо и никакво, никой не може да му помогне. Каквото направите на този човек, както и да му говорите, той все недоволен ще остава. Никой не може да угоди на този човек. Ако речеш да изнесеш някоя негова погрешка, той веднага ще каже, че погрешката му не е голяма. Прав е той, погрешката му не е голяма, но трябва да се изправи.

И тъй, за да работите правилно, за да имате добри резултати, вие трябва да проявите мекотата си, да я приложите в живота. Лесно може да се провери дали сте проявили мекотата си, или не. Ако не можете да търпите хората и се дразните от тях, вие не сте проявили още своята мекота. Щом забележите това, потърсете човек с мекота и го поставете между вас. Той ще послужи като трансформатор: ще трансформира енергиите ви и вие ще започнете да се търпите. Докато човек не прояви мекотата си, той мъчно може да се възпитава. Каквото и да му се каже, колкото и внимателно да се изнесат погрешките му, той се ожесточава, озлобява, обезсърчава и след големи страдания започва да се смекчава и разкайва. Най-добрият метод за възпитание на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите някакви забележки. Ако на всяка стъпка правите забележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Този метод е по-лесен, но последствията му са лоши. Ще дойде някой да ви казва какво мисли за вас. Няма защо да го слушате. Ако има някой, който може да каже най-лошото за вас, това сте вие сами; и ако има някой, който може да каже добро за вас, това сте пак вие самите. Ученикът трябва да знае това и да го прилага както за себе си, така и за другите. Мисли ли така, човек лесно може да трансформира енергиите си. Обаче, за да мисли по този начин, той трябва да има будно съзнание. „Какво ще кажат хората за мене?“ – Кой каквото иска може да каже, но никой не може да каже за човека толкова лошо нещо и толкова добро, колкото той сам може да каже за себе си.

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него. Лошото в човека не е нищо друго, освен сянка, която той хвърля зад себе си. Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове. Онези, които са на юг, дето Слънцето силно грее, те ще се пекат на слънце и ще се радват. Добър е човек, когато попаднете на южните и на източните му склонове. Попаднете ли на северните и на западните склонове на човека, вие виждате лошото в него и го наричате лош. Искате ли да видите доброто в този човек, изменете положението си – идете на южните и на източните склонове или качете се на неговия планински връх. Вие трябва да направите усилие, да се качите на върха на планината. Следователно, който иска да бъде добър, той трябва да направи усилие да се качи на върха на планината. Кои хора трябва да живеят по планинските върхове? – Учените, т.е. хората на мисълта. Обаче хората на чувствата трябва да живеят по широки, обширни долини. Оттук човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата. Справедлив трябва да бъде човек. Щом държи съзнанието си будно, той всякога ще може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога какво върши – добро или зло. Същевременно, като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други пък плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикват в тях състрадание.

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе. Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. Когато живее в пълна хармония с обкръжаващата среда, човек е напълно свободен. Обаче ако не е дошъл до тази хармония, това не значи, че трябва да се страхува да влиза в отношение с хората. Щом се страхува, той привлича отрицателните сили в Природата и става страхлив. Ако не се страхува, той се свързва с положителните сили в Природата.Понякога положителните сили създават на човека толкова нещастия, колкото и отрицателните. Тъй щото, когато се свързва с положителните сили, човек трябва да знае как да се свързва с тях. Защото и най-малкото престъпление, създадено от действието на положителните сили върху човека, води също към затвора, както и влиянието на отрицателните сили. Осъдили едного за кражба и го турили в затвор между големи разбойници и престъпници. Като влязъл между тях, те го запитали: „Защо те осъдиха? Защо те водят тук?“ – „Откраднах един хляб.“ – „Така ли? Мястото ти не е между нас.“ Те се нахвърлили върху него, набили го и го изтласкали навън. „Ти опорочаваш нашето изкуство. Ние не се занимаваме с такива дребни работи. Скоро вън.”

И тъй, като живее, човек трябва да бъде или добър, или лош. Среден път в живота няма. За да бъде добър, човек трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.

Задача: Имате четири хамбара с по десет килограма жито. Колко е всичкото жито?

Отговор: 40 килограма.

Ако посадите всичкото жито на нивата, колко жито ще остане?

Отговор: Нищо няма да остане. Хамбарите ще бъдат празни.

За колко време ще бъдат празни?

Отговор: До края на лятото, когато новото жито се ожъне и прибере от нивата.

Повече или по-малко жито ще имате сега в хамбарите?

Отговор: Най-малко десет пъти повече.

Значи 40 килограма жито, посадени на нивата, ще дадат нови 400 килограма. Тъй щото, когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си нищо не могат да дадат. Ако четири разумни сили дойдат в помощ на нулата, те ще извлекат нейните скрити енергии, в които има живот. Числото четири има значение в духовния, в психическия живот на човека. Като завъртите четири пъти колелото на кладенеца, на четвъртия път ще извадите вода. Като поставите яйце под влиянието на четири сили, пиленцето ще излезе. Кои са тези сили? – Квачката, топлината, светлината и самото яйце. Следователно, всяко имагинерно, или въображаемо число, умножено само на себе си четири пъти, става реално или положително. Математиката работи с въображаемите числа така, както и с положителните. Това показва, че тези числа не са въображаеми, в смисъл несъществуващи, но са числа от свят, съвършено различен от физическия.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Духовна мекота
Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00


Младежки Окултен Клас
07.03.1926 Неделя, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

посещения: 1315

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Форми на съзнанието Още лекции от МОК | Обратно към всички текстове » Страдание, търпение, опитност и знание