ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

2010-09-14T08:51:35Z

БожидарЗим:

'''Указание за работа'''

1. Избирате съответната година (например 1920)

2. Влизате в страницата и е желателно да се копира на word в компютъра текстът който ще се редактира, тъй като тези текстове са по-дълги има опасност акаунтът ви да бъде прекратен, ако се задържите над 1ч. Другият вариант е да се коригират части от текста и да се прави по-често съхраняване.

3. Сравняването става с PDF файла, който ще намерите на съответния линк, даден над текста.

4. Трябва да се внимава за новите редове. Да се определят, като се гледа от оригинала на PDF. Да има разстояние по 1 ред между тях.

5. За въпроси - [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=377 Донка]

6. Благодарни сме ви за голямата помощ, която оказвате!
----
Готово
*1.[[Вместо увод]]
*2.[[1914]]

*3.1915 готово

[[1915 - спомени и писма]](НадяД)(готово)

1915 - Протоколи от годишната среща на Веригата

*[[4 август - 1915г.]] (Красимир)(Готово)
*[[5 август - 1915г.]] (НадяД)(готово)
*[[6 август - 1915г.]](НадяД)(готово)
*[[7 август - 1915г.]] (НадяД)(готово)
*[[8 август - 1915г.]] (Ruana)'''(готово)'''

*4.[[1916]] (Anita03) (работи се)
*5.[[1917]] (Ruana)'''(готово)'''
*6.[[1918]] (НадяД)(готово)
*7.[[1919]] (Ruana)'''(готово)'''
*8.[[1920]] (Божо)(готово)
*9.[[1921]] (Ruana)'''(готово)'''
*10.[[1922]] (Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - спомени]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - Елеотон]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - интервюта]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - Пентаграм]] (Божо)'''(готово)'''

[[1922 - Съборно слово]] (Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - молитви, формули, упражнения]] (Ruana)'''(готово)'''

*11.[[1923]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''
*12.[[1924]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''
*13.[[1925]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''ДУБЛИРАНЕ - 1925г.- раб.вар.
*14.[[1926]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''(без снимките) (Божо - снимките са въведени)
*15.[[Библиография]] (Ruana)'''(готово)'''(без снимките)

Приятели, предлагам да си направим един вътрешен форум тук:
[[Уикифорум]]
За въпроси, мнения и каквото още е нужно и изскочи :)
Ще сложа този линк на Началната страница, за да ни е по-удобно :)

1926

2010-09-14T08:50:47Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата:

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева:

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Семейство Щилиянови

Цветана Щилиянова:

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Константин Петров Борисов:

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_13.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_14.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

'''Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.'''

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:49:52Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата:

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева:

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Семейство Щилиянови

Цветана Щилиянова:

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Константин Петров Борисов:

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_13.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_14.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:47:52Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата:

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева:

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Семейство Щилиянови

Цветана Щилиянова:

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Константин Петров Борисов:

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_13.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_14.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:46:11Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата:

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева:

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Семейство Щилиянови
Цветана Щилиянова:

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Константин Петров Борисов:

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_13.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_14.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:45:27Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата:

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.
[[Файл:1926_pic_2.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:
[[Файл:1926_pic_3.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.
[[Файл:1926_pic_4.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева:

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:
[[Файл:1926_pic_6.png]]

Семейство Щилиянови
Цветана Щилиянова:

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Константин Петров Борисов:

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_13.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_14.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:37:59Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_5.png]]

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов.

Цветана Щилиянова

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Семейство Щилиянови

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_7.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл:1926_pic_8.png]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл:1926_pic_9.png]]

Константин Петров Борисов

[[Файл:1926_pic_10.png]]

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:1926_pic_11.png]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

[[Файл:1926_pic_12.png]]

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл:1926_pic_15.png]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[[Файл:1926_pic_16.png]]

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

1926

2010-09-14T08:30:19Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]

'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''

'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

* * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

* * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

* * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

* * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

* * *
София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

* * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

– Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.

– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.

Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
----

*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)

'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''

(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)

Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.

'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.

'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''

В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43

През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.

На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.

По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.

След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.

Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.

Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.

Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.

През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.

През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.

Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.

По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."

На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"

След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.

Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.

В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.

Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.

Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.

Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.

През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.

Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.

През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."

Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.

Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.

По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.

На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."

През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.

Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.

Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.

МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."

Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.

'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''

Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.

През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."

'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.

Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.

Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.

Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.

Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:

5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова

'''БИБЛИОГРАФИЯ'''

'''непубликувани материали'''

1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.

2. Борисов, Тодор: няколко спомена*

3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите

4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*

5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*

6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111

7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*

8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*

9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена*

11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425

12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*

13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**

14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**

15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**

16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**

17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**

18. Събев, Георги: няколко спомена*

19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова

20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**

21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***

22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
----

* - от архива на Павлина Даскалова

** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово

*** - от архива на Вергилий Кръстев

[[Файл:1926_pic_1.png]]

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата.

[[Файл:1926_pic_2.png]]

Северната врата с мостчето.

а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.

б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.

в) Вратата е била охранявана по време на съборите.

[[Файл:1926_pic_3.png]]

Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата.

[[Файл:1926_pic_4.png]]

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.

[[Файл:1926_pic_5.png]]

Ученички на Учителя

Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева

Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов.

Цветана Щилиянова

Семейство Щилиянови

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

[[Файл:1926_pic_6.png]]

Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.

[[Файл: Снимка]]

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.

[[Файл: Снимки]]

Константин Петров Борисов

Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.

[[Файл:Снимка]]

Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

[[Файл:Снимка]]

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.

'''СЪДЪРЖАНИЕ'''

'''Вместо увод''' ... '''5'''

'''1914''' ... '''7'''

Спомени на Елена Иларионова ... 8

Писма до семейство Иларионови ... 8

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12

'''1915''' ... '''67'''

Спомени на Иван Данаилов ... 68

Спомени на Борис Николов ... 68

Спомени на Любомир Лулчев ... 69

Писма до семейство Иларионови ... 69

Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75

'''1916''' ... '''109'''

Спомени на Надежда Иларионова ... 109

Писма до семейство Иларионови ... 109

'''1917''' ... '''112'''

Спомени на Елена Иларионова ... 112

Спомени на Иван Радославов ... 112

Писма до семейство Иларионови ... 114

Наряд за 1917-1918 г. ... 117

'''1918''' ... '''118'''

Спомени на Борис Николов ... 118

Писма до семейство Иларионови ... 118

'''1919''' ... '''122'''

Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124

Райна Калпакчиева ... 125

Спомени на Жельо Николов ... 125

Спомени на Галилей Величков ... 126

Спомени на Елена Иларионова ... 127

Спомени на Райна Калпакчиева ... 127

Спомени на Надежда Иларионова ... 127

Спомени на Илия Узунов ... 128

Писма до семейство Иларионови ... 128

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131

за събитията и общественият живот ... 131

за учениците ... 134

за работата през годината ... 137

методи за приложение ... 138

'''1920''' ... '''140'''

Биографични справки:

Надежда Иларионова ... 141

Петър Камбуров ... 142

Христина Антонова ... 142

Спомени на Борис Николов ... 143

Спомени на Петър Камбуров ... 147

Спомени на Марин Камбуров ... 148

Спомени на Паша Тодорова ... 148

Спомени на Христина Антонова ... 149

Писма до семейство Иларионови ... 149

Образуване на един клас ... 150

Картините в горницата ... 153

трите картини ... 154

четирите картини ... 155

живата картина ... 156

СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157

за събитията и църквата ... 157

за учениците ... 161

за работата през годината ... 162

гимнастически упражнения ... 165

'''1921''' ... '''167'''

Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168

Спомени на Петър Камбуров ... 168

Спомени на Николай Дойнов ... 169

Спомени на Михаил Иванов ... 170

Спомени на Никола Гръблев ... 170

Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172

Писма до семейство Иларионови ... 178

Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181

СЪБОРНО СЛОВО ... 181

за учението и Учителя ... 181

ръководителите и организацията ... 183

работа за годината ... 184

за учениците ... 196

за събитията ... 202

'''1922''' ... '''204'''

Спомени на Петър Камбуров ... 205

Спомени на Христина Александрова ... 206

Спомени на Борис Николов ... 207

Спомени на Михаил Иванов ... 207

Спомени на Гена Папазова ... 207

Спомени на Георги Попов ... 208

Спомени на Георги Овчаров ... 208

Писма до семейство Иларионови ... 209

Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212

Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223

ПЕНТАТРАМЪТ ... 228

Същност ... 229

Външен кръг ... 231

формулата ... 231

сабя, нож ... 232

чаша ... 233

книга ... 233

свещ, светилник ... 234

жезъл, скиптър ... 234

буквите ... 235

колело с крилца ... 236

подписът ... 236

Средният кръг ... 237

пет върха ... 238

широката врата към истината ... 238

Учителя – към правдата ... 240

тясната врата – към Любовта ... 240

окото – към Мъдростта ... 241

дървото на живота – към Добродетелта ... 242

добродетелите, техните цветове и числа ... 242

Централният кръг (най-вътрешен) ... 243

Видове пентаграми ... 244

черно-белият Пентаграм ... 244

цветният Пентаграм ... 245

музикалният Пентаграм ... 247

Пентаграмът в Паневритмията ... 249

Пентаграмът медальон ... 250

човекът-Пентаграм ... 252

Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252

отплатата ... 252

как се поставя Пентаграм ... 252

предупреждения за последиците ... 253

последователност на движението ... 254

как се чертае Пентаграмът ... 255

работа с Пентаграма ... 255

Свещенна фигура ... 258

Библиография ... 259

СЪБОРНО СЛОВО ... 261

отваряне на Школата ... 261

Учителя и учениците ... 266

класове и задачи ... 272

организация, работа ... 276

работа за фонда ... 278

те и светът ... 279

молитви и формули ... 282

гимнастически упражнения ... 284

окултна музика ... 288

'''1923''' ... '''292'''

Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292

Спомени на Петър Камбуров ... 293

Спомени на Атанас Добревски ... 293

Спомени на Елена Иларионова ... 293

Писма до семейство Иларионови ... 293

'''1924''' ... '''297'''

Биографична справка за Марин Камбуров ... 298

Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298

Спомени на Гена Папазова ... 303

Спомени на Елена Иларионова ... 303

Писма до семейство Иларионови ... 303

'''1925''' ... '''306'''

Спомени на Гена Папазова ... 307

Спомени на Боян Боев ... 308

Спомени на Павлина Даскалова ... 308

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308

Спомени на Михаил Иванов ... 310

СЪБОРНО СЛОВО ... 311

две свещенни положения ... 311

молитвата ... 316

упражнения ... 317

наряди ... 320

ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324

Биографична справка за владиката Филип ... 324

Спомени на Елена Иларионова ... 325

Спомени на Борис Николов ... 326

Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
Мисли за съдбата-кармата ... 327

Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328

Спомени за търновските събори ... 329

'''1926''' ... '''332'''

Последни писма до Елена Иларионова ... 333

Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335

Спомени на Борис Николов ... 337

Спомени на Надежда Иларионова ... 337

Спомени на Павлина Даскалова ... 337

Архивът на Братството ... 341

Историята – разказ с продължение ... 342

'''Библиография''' ... '''344'''

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

'''''Документална хроника'''''

'''''Том II'''''

Първо издание

Издателство „Адфиола"

Формат 16 70x100

Печатни коли

Печатница „Абагар", Велико Търново

ISВN 954-8139-10-3

[[Файл: Снимка]]

'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''

'''(Дарение от чужбина)'''

[[Файл: Снимка]]

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]

Файл:1926 pic 16.png

2010-09-14T08:27:09Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 15.png

2010-09-14T08:26:57Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 14.png

2010-09-14T08:26:48Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 13.png

2010-09-14T08:26:39Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 12.png

2010-09-14T08:26:27Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 11.png

2010-09-14T08:26:18Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 10.png

2010-09-14T08:26:10Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 9.png

2010-09-14T08:26:01Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 8.png

2010-09-14T08:25:51Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 7.png

2010-09-14T08:25:41Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 6.png

2010-09-14T08:25:32Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 5.png

2010-09-14T08:25:24Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 4.png

2010-09-14T08:25:16Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 3.png

2010-09-14T08:25:07Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 2.png

2010-09-14T08:24:57Z

БожидарЗим:

Файл:1926 pic 1.png

2010-09-14T08:24:49Z

БожидарЗим:

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

2010-09-14T08:10:26Z

БожидарЗим:

'''Указание за работа'''

1. Избирате съответната година (например 1920)

2. Влизате в страницата и е желателно да се копира на word в компютъра текстът който ще се редактира, тъй като тези текстове са по-дълги има опасност акаунтът ви да бъде прекратен, ако се задържите над 1ч. Другият вариант е да се коригират части от текста и да се прави по-често съхраняване.

3. Сравняването става с PDF файла, който ще намерите на съответния линк, даден над текста.

4. Трябва да се внимава за новите редове. Да се определят, като се гледа от оригинала на PDF. Да има разстояние по 1 ред между тях.

5. За въпроси - [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=377 Донка]

6. Благодарни сме ви за голямата помощ, която оказвате!
----
Готово
*1.[[Вместо увод]]
*2.[[1914]]

*3.1915 готово

[[1915 - спомени и писма]](НадяД)(готово)

1915 - Протоколи от годишната среща на Веригата

*[[4 август - 1915г.]] (Красимир)(Готово)
*[[5 август - 1915г.]] (НадяД)(готово)
*[[6 август - 1915г.]](НадяД)(готово)
*[[7 август - 1915г.]] (НадяД)(готово)
*[[8 август - 1915г.]] (Ruana)'''(готово)'''

*4.[[1916]] (Anita03) (работи се)
*5.[[1917]] (Ruana)'''(готово)'''
*6.[[1918]] (НадяД)(готово)
*7.[[1919]] (Ruana)'''(готово)'''
*8.[[1920]] (Божо)(готово)
*9.[[1921]] (Ruana)'''(готово)'''
*10.[[1922]] (Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - спомени]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - Елеотон]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - интервюта]](Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - Пентаграм]] (Божо)'''(готово)'''

[[1922 - Съборно слово]] (Ruana)'''(готово)'''

[[1922 - молитви, формули, упражнения]] (Ruana)'''(готово)'''

*11.[[1923]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''
*12.[[1924]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''
*13.[[1925]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''ДУБЛИРАНЕ - 1925г.- раб.вар.
*14.[[1926]] за корекция (Ruana)'''(готово)'''(без снимките)
*15.[[Библиография]] (Ruana)'''(готово)'''(без снимките)

Приятели, предлагам да си направим един вътрешен форум тук:
[[Уикифорум]]
За въпроси, мнения и каквото още е нужно и изскочи :)
Ще сложа този линк на Началната страница, за да ни е по-удобно :)

1922 - Пентаграм

2010-09-14T08:09:45Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (''бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)''

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (''бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе'')
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА

'''Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.'''

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

'''Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.'''

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА

'''Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.'''

Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

'''Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).'''

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (''Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило''")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (''бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати''), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

'''Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува.''' Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(''бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането''): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

[[Файл:1922_fig_4.png]]

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(''бел. състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка''.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

'''Интервю с Николай Дойнов:'''

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще имаме а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

[[Файл:1922_fig_5.png]]

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (''бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината''). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

[[Файл:1922_fig_6.png]]

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-14T08:08:20Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (''бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)''

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (''бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе'')
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
'''Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.'''

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

'''Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.'''

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА

'''Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.'''

Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

'''Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).'''

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (''Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило''")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (''бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати''), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

'''Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува.''' Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(''бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането''): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

[[Файл:1922_fig_4.png]]

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(''бел. състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка''.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

'''Интервю с Николай Дойнов:'''

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще имаме а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

[[Файл:1922_fig_5.png]]

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (''бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината''). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

[[Файл:1922_fig_6.png]]

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-14T08:04:56Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (''бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)''

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (''бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе'')
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (''Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило''")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (''бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати''), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(''бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането''): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

[[Файл:1922_fig_4.png]]

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(''бел. състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка''.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

Интервю с Николай Дойнов:

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще имаме а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

[[Файл:1922_fig_5.png]]

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (''бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината''). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

[[Файл:1922_fig_6.png]]

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-14T07:58:31Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

[[Файл:1922_fig_4.png]]

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(бел, състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

Интервю с Николай Дойнов:

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще <math>а2+а2=Ь2</math>а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

[[Файл:1922_fig_5.png]]

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

[[Файл:1922_fig_6.png]]

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-14T07:57:29Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

[[Файл:1922_fig_4.png]]

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(бел, състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

Интервю с Николай Дойнов:

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

[[Файл:1922_fig_5.png]]

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

[[Файл:1922_fig_6.png]]

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

Файл:1922 fig 6.png

2010-09-14T07:56:02Z

БожидарЗим:

Файл:1922 fig 5.png

2010-09-14T07:55:53Z

БожидарЗим:

Файл:1922 fig 4.png

2010-09-14T07:55:40Z

БожидарЗим:

1922 - Пентаграм

2010-09-14T07:51:23Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. (П, 24)

Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30)

От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23)

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28)

(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, после ще слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)

Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, 29)

Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш с Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)

КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ

Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате Пентограмата по следния начин:

Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите. Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14)

(бел, състав. - Комунистите чертаеха своята петолъчка и в обратна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се чертае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започва от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)

РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА

(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за работа): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, не материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.

Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35)

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)

Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)

(За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва):

Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288)

Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12)

Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!" (12)

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)

Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22)

Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)

Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате.

СВЕЩЕНА ФИГУРА

Интервю с Николай Дойнов:

На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.

В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа. Аз казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тригони". (Защото тригонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо отговори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас.

Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).

Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от Ямбол - нейният баща е бил в тази група.

2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174, 175, 195, 197-199

3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241

4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., ООК - II година, брошурка, стр, 27-28.

5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 1919 г." стр. 3-4

7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Велико Търново, през лятото на 1922 г." стр. 237, 252, 288

8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV година, брошурка, стр. 13, 14, 22, 25

9. Беседа „Великата погрешка" от 07.12.1924 г. МОК. В сборника „Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1927 г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г. МОК в сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1928 г.) стр, 31-38

11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32

12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297

14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325

16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207

17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.

18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю

19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-12T10:54:55Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)

Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домътму се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. (15, 218)

Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а на перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство и след време всичко загуби. (12)

Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катастрофа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли се лошо, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително и отрицателно. (12)

Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО
Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг.| На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в друш Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, да пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отй рен. (П, 24)
Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по коня да върви. (П, 30)
От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точи (фиг. 3). (11, 23)
Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя жш От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношени в човека се изменят. (И, 28)
(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен т станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, вля зъл н рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Ми ростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовтя влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, поиш слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)
Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, Я
254

- работа с него 1922 година

/В/ /С/

/О/ /Е/
фиг. З
Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш :Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)
КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ
; Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще 1рисувате Пентограмата по следния начин:
Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят йсичките военни, когато вадят сабята си, за-да секат главите на неприятелите I Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движе¬не, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока р движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14) Г (бел, състав. -- Комунистите чертаеха своята петолъчка и в об-тна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се утае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започ-I от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)
РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА
(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за ма): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, [е материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движе-; ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката пред-ш женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти еменно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият
255

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЛсо ТърноВо
подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като
Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), ето движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движа отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е), ГТ то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно решно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие тря(«{ да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източни^ Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия кос, във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, ю същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да те 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като ди до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-№ резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите, (9, 156-158)
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгъл той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия вот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия видуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върхо: Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно ние. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с кое имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които твуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се н на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този чои намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е
256

шагрщпът — работа с него

1922 година

([•суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира [тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свобода-Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с ото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и но себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма,.. Аз ; желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени ата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в та ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според се чувствувате сега, през време на лекцията. (Ю, 32-35} Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея
(2, 195)
Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който I да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли ; 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор га. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, ! със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат (вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работи-външния свят. (5) {За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е
път. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е ю, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е , а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не
да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да -си представя, че държи Пентаграмата за [два-| върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В то на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори оугодно пред Неговите очи!" (12)
Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението та на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби

I. Всемировият учител...

257

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Бели/со Търново
света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в', а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Нег правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си пр тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения^ дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)
Учителя в частен разгавар ми каза така: Човек може в случай на случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пе рам около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имат се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)
Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да сг разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни му кални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. 1 мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа к с; цветя. (8, 22)
Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия, човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и I ловение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пен рам ще му вреди. (12)
Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добр^ детели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва решно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и щ като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния емнем ^ учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат, ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате,
СВЕЩЕНА ФИГУРА
Интервю с Николай Дойнов.
На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждщ| но не можем да определим къде точно са.
В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа^ казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тритони". (За тритонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо< вори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадрату Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще I а3+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/Г=Ь. Корен квадратен от две не да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умно само на себе си да даде уТ~ . Следователно това ще е число от друг свят. С 5
258

шагрсцпът — -работа с него

1922 година

• искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг г, непознат за нас.
Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на ата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат вно сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

Б

фиг. 4
ьа всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда, а? Защото както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени я, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, • Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно щение — равнината; ако е начертан с две линии стават Ю двойни чки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-све-ата, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сече-!'], които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са 5).

фиг. 5
Съдето се събират общества с.висши подтици е добре да има Пентаграм, той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от -"нейният баща е бил в тази група.
259

Ю ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всеми1
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174,
195, 197-199
3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241
4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., 00
N година, брошурка, стр, 27-28,
5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 199
г." стр. 3-4
7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото
1922 г." стр. 237, 252, 288
8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV
брошурка, стр. 13, 14, 22, 25
9. Беседа „Великата погрешка" от 07. 12. 1924 г.. МОК. В сборн
„Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1
г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г,
сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1
стр, 31-38
11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Н
мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32
12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководители^
събора през 1951 г, непубликувани
13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297
14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1
стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218,
233, 264, 324, 325
16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широк
използва източниците 1 и 12.
18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю
19. Павлина Даскалова, спомени

1922 - Пентаграм

2010-09-07T07:32:29Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ

Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)

[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)

Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят прострените ръце? — Че човек е в движение.

Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на глата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26)

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, дясната — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30)

Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си, мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; а от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта.

Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. Той определя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО

ОТПЛАТАТА

(Когато през 1911 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко - ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)

[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.

При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)

КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА

Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12)

Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32)

Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174)

В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето.

[[Файл:1922_fig_3.png]]

Всички философи, мъдреци и Учители на еството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на ческия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения т, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физичес-свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха : представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) пред¬ават физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физичес-'свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив ямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в ! си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгъл-от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ
(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): (бележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, то го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготов-Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положе-.(3,241)
Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои инчове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаг¬рама. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; |апротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни |иджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да вггущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги ;руши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея,
253

ЙО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се прома посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по кевнимаш като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът) се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ди защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика пя Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не може] разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вииЯ че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с я не могат да работят. Той забрани да се раздава, (15, 218)
Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а| перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство^ след време всичко загуби. (12)
Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катаств фа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли| лошо. тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително к отрицателно. (12)
Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш няия Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно,! дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона^ петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божи закон насила. (11, 33)
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО
Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг.| На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в друш Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, да пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отй рен. (П, 24)
Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по коня да върви. (П, 30)
От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точи (фиг. 3). (11, 23)
Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя жш От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношени в човека се изменят. (И, 28)
(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен т станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, вля зъл н рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Ми ростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовтя влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, поиш слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)
Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, Я
254

- работа с него 1922 година

/В/ /С/

/О/ /Е/
фиг. З
Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш :Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)
КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ
; Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще 1рисувате Пентограмата по следния начин:
Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят йсичките военни, когато вадят сабята си, за-да секат главите на неприятелите I Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движе¬не, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока р движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14) Г (бел, състав. -- Комунистите чертаеха своята петолъчка и в об-тна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се утае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започ-I от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)
РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА
(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за ма): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, [е материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движе-; ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката пред-ш женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти еменно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият
255

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЛсо ТърноВо
подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като
Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), ето движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движа отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е), ГТ то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно решно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие тря(«{ да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източни^ Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия кос, във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, ю същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да те 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като ди до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-№ резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите, (9, 156-158)
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгъл той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия вот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия видуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върхо: Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно ние. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с кое имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които твуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се н на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този чои намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е
256

шагрщпът — работа с него

1922 година

([•суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира [тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свобода-Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с ото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и но себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма,.. Аз ; желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени ата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в та ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според се чувствувате сега, през време на лекцията. (Ю, 32-35} Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея
(2, 195)
Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който I да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли ; 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор га. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, ! със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат (вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работи-външния свят. (5) {За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е
път. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е ю, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е , а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не
да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да -си представя, че държи Пентаграмата за [два-| върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В то на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори оугодно пред Неговите очи!" (12)
Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението та на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби

I. Всемировият учител...

257

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Бели/со Търново
света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в', а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Нег правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си пр тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения^ дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)
Учителя в частен разгавар ми каза така: Човек може в случай на случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пе рам около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имат се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)
Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да сг разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни му кални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. 1 мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа к с; цветя. (8, 22)
Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия, човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и I ловение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пен рам ще му вреди. (12)
Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добр^ детели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва решно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и щ като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния емнем ^ учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат, ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате,
СВЕЩЕНА ФИГУРА
Интервю с Николай Дойнов.
На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждщ| но не можем да определим къде точно са.
В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа^ казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тритони". (За тритонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо< вори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадрату Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще I а3+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/Г=Ь. Корен квадратен от две не да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умно само на себе си да даде уТ~ . Следователно това ще е число от друг свят. С 5
258

шагрсцпът — -работа с него

1922 година

• искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг г, непознат за нас.
Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на ата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат вно сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

Б

фиг. 4
ьа всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда, а? Защото както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени я, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, • Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно щение — равнината; ако е начертан с две линии стават Ю двойни чки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-све-ата, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сече-!'], които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са 5).

фиг. 5
Съдето се събират общества с.висши подтици е добре да има Пентаграм, той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от -"нейният баща е бил в тази група.
259

Ю ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всеми1
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174,
195, 197-199
3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241
4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., 00
N година, брошурка, стр, 27-28,
5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 199
г." стр. 3-4
7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото
1922 г." стр. 237, 252, 288
8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV
брошурка, стр. 13, 14, 22, 25
9. Беседа „Великата погрешка" от 07. 12. 1924 г.. МОК. В сборн
„Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1
г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г,
сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1
стр, 31-38
11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Н
мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32
12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководители^
събора през 1951 г, непубликувани
13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297
14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1
стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218,
233, 264, 324, 325
16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широк
използва източниците 1 и 12.
18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю
19. Павлина Даскалова, спомени

Файл:1922 fig 3.png

2010-09-07T07:31:05Z

БожидарЗим:

1922 - Пентаграм

2010-09-02T08:55:21Z

БожидарЗим:

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDoxYzY5NDdmZTJkNTE2YTQ5 1922-Пентаграм]

ПЕНТАГРАМЪТ

Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например

[[Файл:1920_fig_1.png]]

в „Пентаграмата" не са желателни. Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник".

В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.

СЪЩНОСТ

Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.

В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)

Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29)

И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156)

Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28)

Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. (2, 169)

Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)

Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5)

Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)

Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)

ВЪНШНИЯТ КРЪГ

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)

Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3)

Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252)
Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.

ФОРМУЛАТА

Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12)

Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17)

И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196)

А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17)

Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)

САБЯ, НОЖ

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1)

Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)

Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198)

Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)

ЧАША

В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)

Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)

Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.

Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17)

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)

КНИГА

От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)

Книгата е разумът. (2, 174)

СВЕЩ, СВЕТИЛНИК

Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата. (10, 36)

Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297)

Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1)

Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)

Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17)

ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР

Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. (10, 37)

Жезълът означава законът за правдата. (2, 124)

Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297)

А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1)

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)

БУКВИТЕ

Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е В, която значи ръководител в небето. С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199)

Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174)

На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел, съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе)
„Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

[[Файл:1922_fig_2.png]]

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

СРЕДНИЯТ КРЪГ

Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)

Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)

Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198)

От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)

Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)

ПЕТ ВЪРХА

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.

От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.

Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.

И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.

Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)

ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА

Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.

Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)

Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12)

Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защото е най-разумната форма на земята. (1 1, 24)

С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)

УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА

Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината.

Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3)

Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. (7, 252)

Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос. (2, 174)

Но това е все пак началото, непълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17)

Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)

После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)

ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА

Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта.

Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12)

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)

Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252)

Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)

Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28)

Ето няколко примера от тези трудни изпити:

Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога.

Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)

ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)

После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174)

Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА

Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)

При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)

Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА

Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4)

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12)

Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33)

----------------------------------------------------------------
* В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12)

Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")

ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ

Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174)

След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)

Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12)

Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5)

В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ

Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911.
Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.

[Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218)

Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул. „0пълченска"66], готово клише, по него могат да се препечатват Пентаграми. (12)

Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207)

(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя):

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Спряхме се ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?" Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.

Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)

ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ

През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см.

Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.

Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (7, 288)

[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена. Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233)

Павлина Даскалова разказва:

Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.

Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми. По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра. Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)

[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)

ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)

ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ

(Когато 1922 г. се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)

Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза:
„Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)

ЧОВЕКЪТ - ПЕНТАГРАМ
Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на
шкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава
таграм, (12)
[Пентаграмът] представя символа на човека в движение. Този символ означава
разпределяне на разумните сили в човека. (11, 23)
Пентаграмата представя човек с прострени ръце настрана. Какво представят
гните ръце? — Че човек е в движение. Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да
ва и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое назначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение,
човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на ата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни. : съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. (11, 26) Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта,
ата — Мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. (Н, 30) Човек представя Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен
мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре ка си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в > петте добродетели: правят, която води от левия крак към главата, е Истината; главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; явата ръка към дясната е мъдростта и от дясната ръка към левия крак е одетелта. Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на
вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви бва да участват в тях. Колкото по-осезателно ги правите, толкова по-оправен тат път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгьлника. юпределя пътя на вашите движения. (11, 32)

ВЛИЯНИЕ НА ПЕНТАГРАМА И РАБОТА С НЕГО
I ОТПЛАТАТА
(Когато през 19!1 г. Учителя раздава Пентаграма, казва): Картините, сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете юто: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, му се дава, и ще следи и види като колко- ще му се внуши да внесе за нея, няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а (нно: 1, 2, 3, 4, 5, б, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, I, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за Ьргината. Тия пари ще изпращате в Търново на К. Иларионов и, разбира се, може •з ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат

251

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново

в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които вн| посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще! съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте н( ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198)
[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отноип на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрас приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни мо; Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след намериха след заминаването на Учителя и слад като направиха опис за ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Бра В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотре с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност ваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи тон от благодарност трябв, направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха жертва със златна монета. (15, 218)
КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА
Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва) обръща с върха надолу. (12)
Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака. Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за раз знака на Соломон — шестоъгълна звезда или два" триъгълника, единият св с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низи с върха надолу. Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито ст| отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1)
Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи щастие и нещастие. (П, 32)
Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мист вътре в нас. (2, 174)
В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в ср обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в против с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не може бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармоа
252

югра^път ~ работа с него

1922 година

физическия свят, ще бъдете в противоре¬чие с Божествения свят; ако сте в хармо¬ния с Божествения свят. ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. За¬що е невъзможно? — Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото те-
фиг. 2 отива нагоре -
към слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на еството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на ческия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения т, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физичес-свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха : представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) пред¬ават физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физичес-'свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив ямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в ! си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгъл-от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ
(Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): (бележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, то го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготов-Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не нявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положе-.(3,241)
Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои инчове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаг¬рама. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; |апротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни |иджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да вггущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги ;руши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея,
253

ЙО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се прома посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по кевнимаш като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал [я] наопаки. Вместо върхът да си отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът) се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва а строг тон: Ди защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика пя Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не може] разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вииЯ че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с я не могат да работят. Той забрани да се раздава, (15, 218)
Един брат в Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила, а| перилата направи Пентаграма с върха надолу. Този брат напусна Братство^ след време всичко загуби. (12)
Ако [Пентаграма] срещне противодействие, обратна сила — става катаств фа. Ако в стая, където има Пентаграм се говори лошо, действа лошо, мисли| лошо. тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния -положително к отрицателно. (12)
Като ученици бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш няия Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно,! дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона^ петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божи закон насила. (11, 33)
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО
Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг.| На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в друш Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, да пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отй рен. (П, 24)
Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по коня да върви. (П, 30)
От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точи (фиг. 3). (11, 23)
Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя жш От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношени в човека се изменят. (И, 28)
(бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен т станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, вля зъл н рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Ми ростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовтя влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на Правдата, поиш слезе в пътя на Истината и тогава веч ще се съедини с Бога. (6, 3-4)
Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (13, Я
254

- работа с него 1922 година

/В/ /С/

/О/ /Е/
фиг. З
Най-лесният път е от Добродетелта към Истината и Правдата. Ще започнеш :Любовта и Мъдростта и ще приложиш всичко с Добродетелта. (13, 297)
КАК СЕ ЧЕРТАЕ ПЕНТАГРАМЪТ
; Как ще нарисувате Пентограмата? Как ще започнете да я рисувате? Вие ще 1рисувате Пентограмата по следния начин:
Първото движение на ръката ви е от ляво на дясно. Такова движение правят йсичките военни, когато вадят сабята си, за-да секат главите на неприятелите I Българите пък, когато секат дърва с брадвите си, правят същото това движе¬не, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока р движенията си. Всяко движение има своя сила. (8, 13-14) Г (бел, състав. -- Комунистите чертаеха своята петолъчка и в об-тна посока от 2 към 1 към 5, освен че не я ограждаха. А как ли се утае кръгът? Ако формулата може да бъде ориентир, то тя започ-I от 1 и се движи по посока на часовниковата стрелка.)
РАБОТА С ПЕНТАГРАМАТА
(Едно обяснение за чертаенето на Пентаграма, което е и метод за ма): Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство, обаче, [е материално, то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движе-; ще направиш? — Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката пред-ш женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти еменно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият
255

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЛсо ТърноВо
подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като
Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), ето движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движа отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е), ГТ то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно решно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие тря(«{ да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източни^ Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия кос, във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, ю същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да те 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като ди до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-№ резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите, (9, 156-158)
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгъл той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия вот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия видуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върхо: Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно ние. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с кое имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които твуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се н на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този чои намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е
256

шагрщпът — работа с него

1922 година

([•суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира [тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свобода-Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с ото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и но себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма,.. Аз ; желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени ата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в та ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според се чувствувате сега, през време на лекцията. (Ю, 32-35} Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея
(2, 195)
Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който I да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли ; 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор га. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, ! със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат (вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работи-външния свят. (5) {За голямия цветен Пентаграм 1922 г. Учителя казва): Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е
път. Този образ да бъде постоянно в ума ви. (7, 288) Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е ю, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е , а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не
да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да -си представя, че държи Пентаграмата за [два-| върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В то на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори оугодно пред Неговите очи!" (12)
Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението та на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби

I. Всемировият учител...

257

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Бели/со Търново
света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в', а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Нег правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си пр тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения^ дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)
Учителя в частен разгавар ми каза така: Човек може в случай на случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пе рам около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имат се пръснат. Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от пречки и от вътрешна борба с лоши сили. (12)
Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да сг разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни му кални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. 1 мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа к с; цветя. (8, 22)
Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия, човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и I ловение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пен рам ще му вреди. (12)
Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добр^ детели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва решно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и щ като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния емнем ^ учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат, ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате,
СВЕЩЕНА ФИГУРА
Интервю с Николай Дойнов.
На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждщ| но не можем да определим къде точно са.
В един разговор с Учителя на астрологична тема стана въпрос за Христа^ казах: „Учителю, Христос сигурно е имал в хороскопа си само тритони". (За тритонът минава за най-благоприятен аспект в астрологията.) „Не" твърдо< вори Учителя -- „Христос е имал само квадратури". Какво значи квадрату Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще I а3+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/Г=Ь. Корен квадратен от две не да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умно само на себе си да даде уТ~ . Следователно това ще е число от друг свят. С 5
258

шагрсцпът — -работа с него

1922 година

• искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг г, непознат за нас.
Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на ата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат вно сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".

Б

фиг. 4
ьа всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда, а? Защото както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени я, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, • Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно щение — равнината; ако е начертан с две линии стават Ю двойни чки в равнината). Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-све-ата, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „Божественото сече-!'], които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са 5).

фиг. 5
Съдето се събират общества с.висши подтици е добре да има Пентаграм, той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през г. ; непубликувано. Материалът е предоставен от Йорданка Попова от -"нейният баща е бил в тази група.
259

Ю ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
2. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1911 г - Във „Всеми1
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 1, (1995 г.) стр. 169, 174,
195, 197-199
3. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. — Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том1, стр. 241
4. Беседа „Качествата на ума, сърцето и волята" от 25.02.1923 г., 00
N година, брошурка, стр, 27-28,
5. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1914 г. Във „Всеми
Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том 2

6. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им е гр. Търново, през лятото 199
г." стр. 3-4
7. „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците
Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото
1922 г." стр. 237, 252, 288
8. Беседа „Важността на числата" от 10. 09, 1924 г, ООК - IV
брошурка, стр. 13, 14, 22, 25
9. Беседа „Великата погрешка" от 07. 12. 1924 г.. МОК. В сборн
„Лекции на младежкия окултен клас, 1924 — 1925 г. IV година", (София, 1
г.), стр. 155-158

10. Беседа „Влияние на вътрешната светлина" от 12. 04. 1925 г,
сборника „Лекции на младежкия окултен клас — IV година" (София, 1
стр, 31-38
11. Беседа „Разумните сили" от 28, 09. 1932 г., ООК. В сборника „Н
мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32
12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководители^
събора през 1951 г, непубликувани
13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297
14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1
стр. 47, 59, 145, 172
15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218,
233, 264, 324, 325
16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство -
свири, учи и живее", том1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широк
използва източниците 1 и 12.
18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю
19. Павлина Даскалова, спомени