ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Божият глас

2008-12-20T15:55:48Z

Спаска:

==Божият глас==

Размишление

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на Земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знаe какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човек, когато не мисли. Обаче, човек трябва да знае, защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпрос на вола, на птицата, на рибата, всяко от тия същества ще отговори според степента на своето развитие. Волът ще каже, че неговата специална работа е да се движи от едно място на друго и, ако някой го нападне, да се брани с рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата - да плава. Какво ще отговори човек на този въпрос? Ако е мислил по този въпрос той може да си даде един задоволителен отговор. Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.

Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи, болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого - нещастие; за едного животът е щастие, за другиго - нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите”изпълнение на волята Божия"? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога, и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и, каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната? Или грънчарят, или онзи, който я е употребявал. Нито едното положение спасява човека, нито другото. Важно е, че стомната му е пукната и трябва да се смени. Той има право да смени счупената стомна със здрава.

И тъй, когато чуете някой да се оплаква, че работите му не вървят добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива в нея, всичко изтича навън. В края на краищата, човек постоянно губи. Понякога загубите са големи, а понякога - малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче, дойдете ли до розовото масло, например, най - малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.

Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче, и едното и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. - Ама защо светът е създаден така? - Това не е ваша работа. - Кое верую е най - право? - Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.

За да си отговори на въпроса кое верую е най - право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието:”От плодовете им ще ги познаете". Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество - това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не седи само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват, как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят, сляп ли се е родил и, ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е съгрешил нещо, или родителите му? Значи, според тогавашната философия, невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори:”Нито е той съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него". Тогавашните хора не разбираха, какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място.

Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по - естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи, не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте, не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слеподороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го напуснала.

Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. Като го погледне, кармата казва: От този човек нищо не може да излезе. Не постъпва ли и вълкът по същия начин? Като срещне болна овца, вълкът я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: Аз не ям болни овце. Обаче, срещне ли здрава овца, той лесно се справя с нея. Болната овца е свободна, вълкът не я напада, но здравата е изложена на неговите зъби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможност да се разбере. Всяко основно разбиране на известен въпрос представя кръг, около който се нареждат всички останали въпроси. И около човека се образуват концентрични кръгове, каквито съществуват и в природата.

В природата къде срещате концентрични кръгове? Като наблюдавате напречния разрез на стъблото на някое дърво, виждате, че е съставен о от няколко концентрични кръга. По тия кръгове се познава възрастта на растението. Защо се образуват кръгове, а не квадрати, или други геометрически форми? Защото окръжността, като крива линия, среща по - малко съпротивление, отколкото правата. Значи, при растенето си растенията търсят пътя на най - малкото съпротивление. Това е един от методите на природата. За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най - малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най - малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговоря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговор на молитвата му, огън слязъл от небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се със ножове, но боговете им оставали глухи на техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа.

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прощението, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да изправя погрешките си. Не изправя ли порешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнтвото и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли погрешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувствува силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се поддаде на изкушението и отговори: Махни се оттук, не изкушавай Господа! Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно, всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл.

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи, да изпълняваме волята на Бога от любов към Него. Закон е: обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот.

Значи, любовта поддържа живота.Дето има любов, там има и живот. Дето любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една от величините се измени, изменя се цялото отношение. Ако този закон е верен за физическия свят и трябва да се спазва, колко повече трябва да се спазва в психическия живот, където материята е по - фина и се нуждае от по - голямо организиране. Ако ви дадат една права и една крива линия, вие трябва да знаете има ли отношение между тях и ако има, да знаете, какво е отношението им. Правите и кривите линии имат приложение в живота. Ако срещнете някой маг, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т.е. правата линия. Ако срещнете военен, ще видите, че и той носи своята тояжка - сабята си, т.е. кривата линия. И дяволът носи своята тояжка - стрелата си и, когото срещне, стреля. Днес всички хора воюват с прави или с криви линии, които употребяват като оръжия. Дали за правото или за кривото воюват, дали за доброто или за злото, те непрестанно воюват. Всички хора боравят със своите огнестрелни оръжия. Няма човек в света, който да не разполага с огнестрелно оръжие. Човешкият език е също така оръжие, което може да се употреби и за зло и за добро. Пожелае ли някой да те обиди, веднага пуска в ход своето огнестрелно оръжие - езикът си, и те ранява. Какво печели човек, ако със своето огнестрелно оръжие в устата си, със своята магическа тояжка ранява ближния си?

Казано е в Писанието:”За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа". Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват любовта в човешкия образ, в образа на Купидон - Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за любовта.

Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.

Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, аз имам предвид бъдещата работа, която представя плод на разумния, вътрешен живот на човека. Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно, търси любов в Бога и ще я намериш.

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре, и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по - велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Дето похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: Добре дошъл!

Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене, всяка работа трябва да се предшествува от мисъл и от чувство към Бога.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото. Казвате, че момата трябва да търси богат, учен, здрав момък, а що се отнася до любовта, тя сама по себе си ще дойде. Аз пък съветвам момата да не се жени, докато не намери момък, когото да обича, и той да я обича. Как ще познаете, кой ви обича? Онзи, който обича, в него има готовност да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът са готови да пожертват всичко, каквото имат един за друг, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, непорочна.

Каквито са отношенията между хора, които се обичат, такива трябва да бъдат отношенията на човека към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертвува, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на любовта. Като изгуби любовта си, човек започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов,, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата любов, мнозина казват, че тази любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене - да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.

Следователно, човек може да се предаде в ръцете на онзи ангел, който се занимава с взимане на душите. Мине ли през този процес, човек се е посветил. И момата се предава в ръцете на момъка. Кога? Когато момъкът е по - силен от нея. И Христос предаде духа си в ръцете на Бога, защото Бог е силен. Христос каза:”Господи, в Твоите ръце предавам духа си". С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие, Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа:”Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти". Следователно, работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа:”Господи, предавам духа си в Твоите ръце".

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. - Ама ние ще се молим, за да придобием този живот. - Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по - горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички души, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата - условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода - условия за живот, вие не сте постигнали нищо. При това положение, вие не можете да се хвалите нито с вяра, нито със знание. Това не е за обезсърчение. Ако лекарят употребява 10 - 15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по - малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. Светията работи за цялото човечество, и трудът му се благославя.

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник - това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

Желая ви да срещнете Христа и Той да отвори очите ви. Като прогледате, Той ще ви пита: Познаваш ли ме, кой съм? Ако Го познаваш, ти си готов вече за работа и за приложение. Значи, в пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите - проглеждане, и възприемане и прилагане на великите закони на живота. Някои са дошли до първата фаза - отваряне очите на съзнанието, а други - до закона на служенето. Служенето подразбира акт, който произлиза от любов. Който прилага закона на любовта, той е силен човек. За такива хора е казано в Писанието, че праведните ще управляват света. Религиозните казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света, и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи.

И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче, с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен.

Желая ви като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си? - Тук съм, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тук съм, Господи! Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по - велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина, и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. За да се освободи от противоречията, човек трябва да бъде добър плувец. Влезе ли в бурното море на живота, той трябва да държи главата си над водата, да не се удави.

Съвременните хора се плашат от живота и се питат, какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи, да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

Христос казва:”Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!”Значи, вярвате ли в Бога, или в Христа, това е достатъчно. Вярвате ли в Ивана, в Драгана, в светиите, в добрите хора, вярата ви е ограничена. Вярвайте в едного, за да го виждате във всички. Този Единният, в Когото трябва да вярвате, е Бог. Щом вярвате в Бога, вие ще вярвате във всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявил в тях.

Когато слушат да се говори за някого, хората се запитват: Кой е той, откъде иде и кой го е изпратил? Някой ме пита: Ти кой си? Отговорям: Ако си болен, аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието ми е опитано. Ако си ученик, и мога да те уча, работата ми е на място. - За кого е създадено слънцето? - Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползва от неговата светлина и топлина. Това слънце е направено от Бога. Ако не можете да се ползвате от неговата светлина и топлина, слънцето не е направено за вас.

Помнете: един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в любовта Му към вас. Хората се съмняват в любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си, защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете кое е същественото в живота, гледайте да запазите връзката си с Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътят, по който иде новото в света. Старото вече си отива и се замества с ново. Турците казват:”Като мине пороят, калта остава". Първоначално калта е влажна, но постепенно изсъхва. За вас е важно, какво можете да направите от изсъхналата кал. Като се казва, че старият живот ще изтече, мнозина се страхуват, да не стане нещо страшно с тях. Няма защо да се страхуват. Старото знание ще отстъпи мястото си на новото. Старият живот ще се смени с нов. Какво страшно има в това?

Христос казва:”Който иска да бъде мой ученик, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бъде мой ученик, нека се отрече от майка си, от баща си, даже и от себе си". Да се самоотрече човек, това значи, да освободи душата си от всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи, самоотричането подразбира вътрешна свобода на душата. Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде часът на заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря се с тях, взима писмата до близките им в онзи свят и, след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, в който е живял.

И тъй, от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: Адаме, излез вън! Напусни стария живот, и влез в новия, дето царува любов, светлина и знание, свобода и простор.

Т.м.

1. Лекция от Учителя, държана на 26 август, 1930 г.

София – Изгрев.

Правилни връзки

2008-12-07T17:51:59Z

Спаска:

== Правилни връзки ==

Размишление

Съвременните хора трябва да спазват няколко правила, ако искат да успяват в живота си. Те са следните: Никога не чоплете раната си. Имате ли някаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли някакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над тях. Който не може да се справи със своите слабости, той не може да се нарече човек. Без да иска, чрез слабостите си, той изпада в животинско състояние.

Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек се стреми да стане уд на великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива. Ръката на човека може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана с тялото му. Отдели ли се от тялото, тя престава да се развива и в скоро време изсъхва. Веруюто на човека може да се развива само тогава, когато той е свързан с всички разумни същества, които подържат същото верую. Аз говоря за онова верую, което носи Живот, Знание и Свобода на човека. Изгуби ли това верую, човек изгубва всичко. В него се зараждат ред болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртта? Смъртта не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удовете от общия организъм. Мнозина мислят, че след смъртта всичко се свършва. Добре е със смъртта да се свърши всичко, но не е така. Човек продължава да живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живял на Земята.

Днес всички хора се стремят към придобиване на щастие. Чудно е как могат да се стремят към щастие, когато делят живота, а също така и Любовта. Сам по себе си животът е неделим. Няма живот само на Земята или само на Небето. Животът е един и непреривен. Същото казваме и за Любовта. Това, което хората наричат щастие, се заключава в свързването им с Бога. Свържат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като река. Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това, със своите криви мисли и разбирания, те искат да заставят разумните същества да мислят като тях. Това е невъзможно.

Следователно разумният не може и не трябва да върви по пътя на неразумния. — "Ама Бог е всесилен. Той е в състояние да измени всичко." — Тъкмо защото е всесилен, Той оставя човека да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи с насилие. Веднъж дал свобода на човека, Той го оставя свободен: да изпълнява или да не изпълнява великите закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бъде свободен. Не ги ли изпълнява, сам се ограничава и лишава от дадената свобода. Щом се ограничи, страданията неизбежно го следват. Невъзможно е ръката да живее свободно и щастливо, щом се отдели от общия организъм. Отдели ли се от общото, човек няма условия вече за работа; той ходи тук-там, очаква на другите хора. Оттук иска няколко лева, оттам парче хляб, докато най-после всички затворят вратите си за него. Ще дойде ден, когато течението на реката за този човек ще се прекъсне и той ще остане сам в живота, без никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трябва да работи, но не отделно от общия организъм, а в съгласие с него. Той ще намери мястото си във великия организъм на Живота и ще почне да работи.

Следователно, докато работи в съгласие с общото, човек се ползва от Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение в живота. В изключенията няма никаква обмяна. Обаче обмяна съществува в работата. Когато две същества работят съзнателно и с любов, между тях става правилна обмяна. Като работи, като вярва, като люби, човек всякога ще бъде здрав. Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушаване на закона за правилната обмяна. Ще кажат някои, че болестите, нещастията са от Бога, че Бог е благоволил за това. Казано е обаче в Писанието, че Бог не благоволява в смъртта и страданията на човека. Може ли бащата, който е родил един син, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да оберат, да убият сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно!

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за Природата и за себе си. Той трябва да се откаже от своите механически разбирания и да ги замести с органически, които всякога могат да се подложат на опит. Щастието на човека не зависи от окръжаващата среда, а от самия него. Човек трябва да разчита на онази Божествена потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека дава условия за работа, за градеж. Вън от Божественото всяка работа, всеки градеж е временен. Само Божественият живот осигурява на човека чистота, успех и щастие. Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата.

Съвременните хора не живеят още в душата си, и въпреки това говорят за Любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна душа за тях. А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете, че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви. Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена. Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата.

Сега от всички хора се изисква разумен живот. За да живеете така, трябва да се освободите от своите слабости. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известен въпрос, човек трябва да има знания. Същевременно той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се мъчете в чуждите работи. Задача на всеки човек е да работи върху себе си, да се справя със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за живеене. Между хората трябва да съществуват правилни, разумни отношения, каквито съществуват между всички планети. Правилните отношения между планетите се определят от техните разстояния. Докато тия разстояния се пазят, и отношенията между тях остават едни и същи. Изменят ли се разстоянията, и отношенията между тях се накърняват. Каквото е външното отношение между планетите, такова е вътрешното отношение и между хората. Те са поставени на известни разстояния едни от други. Това разстояние не трябва да се нарушава. Наруши ли се веднъж, нарушават се отношенията помежду им.

Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизменни. Отношенията на хората са органически, а не механически, вследствие на което те подлежат на промени. Отношенията на планетите са неизменни, обаче психическите отношения на хората менят своите центрове. Както човек мени отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различните планети. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а след тази възраст попада под влиянието на друга някоя планета. Сам човек се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много. Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост, но в един момент той се изменя и започва да живее по друг начин. По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях. Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало. Тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота. Защо е тръгнал подир тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни. Всяко обикновено човешко отношение хората го наричат сродство. Какво сродство е това, което трае само ден-два? Днес гледате парче желязо — чисто, светло, но след няколко дена го виждате, покрито с ръжда. Там, дето става окисляване, никакво сродство не съществува. Всяко окисляване говори за несъвършенство на нещата. Какво сродство е това, ако с приближаването си към една мома момъкът изопачава характера й? Сродни души са ония, които всеки момент повдигат и облагородяват характера си. Всеки човек трябва да съдържа качествата на златото. Истински характер е този, който при никакви условия не се изменя.

Като се намерят в трудни положения, на които не могат да издържат, хората казват: "Такава е Волята Божия." Не, така не се говори. Само светията, само праведният човек може да каже кое е Волята Божия и кое не е. Някой краде, заради което го турят в затвор. Като се види ограничен, той казва, че Волята Божия била такава. Не, Волята Божия не е в човешките закони. Краде ли човек, човешките закони непременно ще го хванат. Божествените закони нямат нищо общо с човешките. Светията познава Волята Божия и я изпълнява. Когато нечия красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с погледа си и знае вече какви са намеренията й. Тя или бяга от някой момък, или иска да изкушава светията. Той й казва: "Сестро, ако си дошла при мене да водиш чист живот, ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-четири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно." За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват. Млъкнат ли птичките, пресъхнат ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човешкото ги разваля. Това се отнася и до личния живот на човека. Видите ли, че някой човек боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е закон на Природата. Не, това е резултат на нарушаване на природните закони. В Божиите и във великите природни закони няма никаква измяна. Те са постоянни и неизменни.

Следователно, докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опетнява, той никога не може да петни душите на своите ближни. Види ли някоя красива мома, той се радва на красотата й, без да опетни с нещо нейната душа. — "Ама тя го целунала." — Щом е по-слаба, тя може да го целуне. Ако беше по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да пристъпи към детето си. Дете, което първо пристъпва към баща си, да го целуне и погали, е на прав път. От това дете велик човек ще стане. Като живее по този начин, човек ще изработи в себе си онази вътрешна чистота, към която душата му се стреми. Не живее ли така, той изпада в механическите условия на живота, които водят към грях. Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят.

Като говорим за отношенията на хората, това не значи, че трябва да се механизират. Отношенията на хората трябва да бъдат чисти и святи. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие именно води към падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младини, и в старини са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него. Ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си.

И тъй, искате ли да живеете идеално, да бъдете в хармония с всички живи същества, отворете душите си за Божественото. Законите на Божественото са закони на Любовта. Те не са писани, както човешките закони. Те не подлежат на промени, както човешките. Законите на Любовта са написани в човешката душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея. Четете и прилагайте тия закони. Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките — от ангелските, ангелските — от Божествените, и да знае къде и как да ги прилага. Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, със своите ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите. — "Как се постига тази чистота?" — Чрез молитва, чрез работа и чрез учене. Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигат нещата. Ония, които са се посвещавали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва. Това е новото в света.

И тъй, стремете се към Новото в света. Новото не се изказва с думи. Сегашните хора имат различни разбирания за отношения и за морал. Как ще им обясните кои отношения и кой морал са правилни? Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете.“Тъй щото, ако в дружбата между мома и момък има повдигане, ще знаете, че те са внесли нещо ново в отношенията си. Това показва, че мислите и чувствата на двамата са оказали добро влияние. Ако човекът на новото влезе в един дом, той ще донесе Божието благословение в този дом. Когато човекът на новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го (ежди???), но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много - онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя. Новото изключва всякаква обида, всякакво еждене, всякаква критика и недоволство. Живеете ли в Новото, ще пазите чистотата на сърцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човешката душа и Бога, между човека и разумните същества. Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого - и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него.

Следователно, докато човек не изправи отношенията си към Бога, Божият Дух няма да работи в него. Не работи ли Духът в човека, всичко красиво в неговия живот се изгубва. Онзи, в когото Духът работи, живее в Новото. Той се е отказал от стария живот, от старите разбирания, от стария морал. Той никога не критикува, защото знае, че грехът не е нещо новосъздадено. Той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всеки човек носи нещо старо, т. е. изопачено в себе си. За да се справи с него, той трябва да има знания, да знае как да постъпва. Ако няма новото знание, човек ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа. За да се справите със старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за нов живот. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положението на богатски син, който, като получи голямо богатство от баща си, за което не е готов, впуща се само в ядене и пиене. Той скоро изяжда парите си, без да придобие нещо съществено. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът какво да прави с богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи със знанието, той ще си причини ред пакости. Засега човек придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда.

Като изучава себе си, човек дохожда до познаване на външния и на вътрешния свят. Той разбира какво може да възприеме от различните светове. Например, ако възприема нещата чрез черния дроб, той се свързва с низшия свят. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се свързва с човешкия свят. И най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с възвишения свят, със света на мисълта. Мисълта е Божественият свят в човека. Който не може да възприема мислите чрез горната част на мозъка, той не знае какво нещо е Божественото. То може да се уподоби на чист планински извор, който слиза в долината и пои всичко, каквото срещне на пътя си.

Сега, за да прилагате Новото, образувайте помежду си малки групи, в които да влизат млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействате взаимно. Между млади и стари няма никаква разлика. Младият и старият са все един човек. Стар човек е онзи, който се връща у дома си. Той е ходил на работа и се връща вече у дома си. Млад е този, който отива на работа. Значи разликата между младия и стария се заключава само в посоката на тяхното движение. Дето се срещнат, те ще се спрат, ще си кажат по няколко думи и ще продължат пътя си. Когато говорим за стари и млади, ние разбираме физическия живот на хората. Дойдем ли до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33-годишни. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуват.

Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон за всеопрощаване. Правете опити в името на Любовта да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази великата хармония в живота. Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне. Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени същества. Без общото участие на тия същества човек не може да разчита на никаква гениалност. Следователно всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на същества от човешкия, ангелския и Божествения светове. Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен. Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога. Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди.

Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си.

"Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас."

Втора лекция от Учителя, държана на 4 септември 1929 г., София — Изгрев.

КНИГА: Естествен ред на нещата

2008-12-07T16:59:09Z

Спаска:

== Работни Документи ==
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]
* [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-09-1.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==

* 01. [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''') — пр. Спаска Миховска
* 02. [[Правилни връзки]] (Станимир) '''(готово)''' — пр. Спаска Миховска
* 03. [[Вън и вътре в тялото]] (Ваня Златева) '''(готово)''' — пр.
* 04. [[Проявеният живот]] (Станимир) '''(готово)''' — пр.
* 05. [[Разумни методи]] (Назъров) '''(готово)''' — пр.
* 06. [[Динамическа сила на мисълта]] (Надя) ('''готово''') — пр.
* 07. [[Новото в живота]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 08. [[Закон за благоприличие]] (Александра) '''(готово)''' — пр.
* 09. [[Център на живота]] (Васил) ('''готово''') — пр.
* 10. [[Източници на живота]] (Назъров) '''(готово)''' — пр.
* 11. [[Вкисване]] (Назъров) (работи се)
* 12. [[Два центъра]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 13. [[Паралелизъм в природата]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 14. [[Ново разбиране]] (Станимир) '''(готово)''' — пр.
* 15. [[Което става]] (Станимир) '''(готово)''' — пр.
* 16. [[Обхода и проява]] (Моника13) ('''готово''') — пр.
* 17. [[Наука за езика]] (xameleona) ('''готово''') — пр.

Естествен ред на нещата

2008-12-05T16:43:07Z

Спаска:

== Естествен ред на нещата ==

Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни ['''Матея, 5 гл.''' ????] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.

Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.

Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.

Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.

Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.

Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?" — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.

Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля?" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.

И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.

Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.

Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.

Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."

Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.

"Божията Любов носи пълния живот."

Първа лекция от Учителя, държана на 28 август 1929 г., София — Изгрев.
Спаска Миховска - готово

Естествен ред на нещата

2008-12-05T16:41:20Z

Спаска:

КНИГА: Естествен ред на нещата

2008-12-05T16:06:36Z

Спаска: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

== Работни Документи ==
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]
* [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-09-1.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==

* 01. [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''') — пр. Спаска Миховска
* 02. [[Правилни връзки]] (Станимир) '''(готово)''' — пр.
* 03. [[Вън и вътре в тялото]] (Ваня Златева) '''(готово)''' — пр.
* 04. [[Проявеният живот]] (Станимир) '''(готово)''' — пр.
* 05. [[Разумни методи]] (Назъров) '''(готово)''' — пр.
* 06. [[Динамическа сила на мисълта]] (Надя) ('''готово''') — пр.
* 07. [[Новото в живота]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 08. [[Закон за благоприличие]] (Александра) '''(готово)''' — пр.
* 09. [[Център на живота]] (Васил) ('''готово''') — пр.
* 10. [[Източници на живота]] (Назъров) '''(готово)''' — пр.
* 11. [[Вкисване]] (Назъров) (работи се)
* 12. [[Два центъра]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 13. [[Паралелизъм в природата]] (Ани) '''(готово)''' — пр.
* 14. [[Ново разбиране]] (Станимир) '''(готово)'''
* 15. [[Което става]] (Станимир) '''(готово)'''
* 16. [[Обхода и проява]] (Моника13) ('''готово''')
* 17. [[Наука за езика]] (xameleona) ('''готово''')