ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Право си отсъдил

2010-04-01T21:05:21Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MS-VІІІ_Pravo_si_otsadil.pdf Право си отсъдил]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Право си отсъдил ПО]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Вързване и развързване]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Чрез Него стана]] (Таня) ('''готово''')

Чрез Него стана

2010-04-01T20:52:22Z

Таня: /* ЧРЕЗ НЕГО СТАНА */

==ЧРЕЗ НЕГО СТАНА==

„Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана." (Йоана 1 : 3)

В живота на човека е потребна поне една опорна точка. Човешкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човек изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви – мисли, желания, действия, са разпокъсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. Вие си задавате въпроса: тогава, как трябва да постъпим практически, отде да започнем?

„Всичко чрез Него стана." Има нещо у човека, чрез което всичко е станало. То е предпоставка, аксиома, която не може да се доказва, но се приема наготово. Човек трябва да приеме тази аксиома на основание на законите в науката. Ти започваш някаква работа, но непременно трябва да предпоставиш нещо, което да приемеш абсолютно, без никакво съмнение. Ако не приемеш тази предпоставка, нищо няма да направиш. Казваш: какво трябва да правя?

„Всичко чрез Него стана." Щом всичко чрез Него е станало, Той казва, какво трябва да направиш днес. В Неговия план всичко е предвидено. Щом не знаеш, какво да правиш, ти си в безсъзнателния живот. Щом знаеш, какво да правиш, ти си в съзнателния живот. Под самосъзнателен живот ние разбираме етап на животните ; под съзнателен живот разбираме етап на хората, а като се говори за свръхсъзнателен живот, разбира се етап на ангелите. Следователно, съзнанието на животните е на по-ниско стъпало от нашето. Вследствие на това мислите на животните са в зависимост от нашите мисли. Животните правят всичко, каквото ние помислим. Ти намислиш да откраднеш няколко черешки от някое дърво и току-виж – някоя птичка възприеме твоята мисъл: кацне на една череша и си открадне няколко черешки. Кой може да хване тази птичка на черешата? По кой закон ще я съдят? Кой стражар ще тръгне да я гони?

Казвам: всички наши мисли се проектират в съзнанието на по-нискостоящите от нас същества. Един ден, когато нашите мисли се реализират, те ще се върнат по обратен път към нас, и ние ще разберем, каква пакост сами сме си направили. От нас зависи и положението на животните. Ако ние мислим разумно, и те ще постъпват разумно. В този смисъл казвам: хората са свободни да крадат, но един ден, когато животните започнат да крадат и да ядат техния труд, тяхната работа, както скакалците изяждат нивите, само тогава те ще разберат, какво са направили.

И тъй, първото положение: дръжте в ума си мисълта, че „всичко чрез Него стана." Приемете тази мисъл като аксиома, защото има нещо разумно в живота, на което човек трябва абсолютно да се подчинява. Искаш да направиш нещо – не бързай! Допитай се до разумното начало в себе си, трябва ли да направиш това нещо, или не. Казваш: искам да се проявя. Попитай разумното начало в себе си, да се проявиш ли, и по какъв начин да се проявиш. В какво седи проявлението на човека ? Да допуснем, че някоя мома иска да се прояви. Аз взимам формите такива, каквито са, без да турям друго някакво съдържание в тях. Когато някоя мома иска да се прояви, това подразбира, че тя иска да се облаче хубаво, и дето мине, на всички да обърне внимание. Тръгне по улиците – никого не среща. Отиде на хорото, и там няма хора. Всички са отишли на работа. Тя ходи тук-там, разхожда се, но онзи, за когото се е облякла, не е там, нийде не го среща. И съвременните хора понякога мязат на тази мома, която се е облякла хубаво, но не среща своя любим. Облекат се с най-новата си идея и тръгват на хорището. Като не срещнат това, което търсят, те казват: не стана тази работа! Защо? – Защото гайдарджията го нямаше. Тези, които трябваше да играят на хорото, са отишли по своята работа.

Общата работа в света е Божествена. Това, върху което всички хора едновременно се съгласяват, е Божествено. Човешката работа съставлява средоточие в живота, в което всички органи се събират. Докато всички органи се събират в това средоточие, дотогава всички работи вървят добре. Един ден, обаче, когато или ръката, или пръстите само, или ушите, или очите, или друг някакъв уд кажат, че имат особено мнение върху живота, и се отделят от общия организъм, ние усещаме, че у нас настава някаква вътрешна дисхармония. Същото нещо става и в различните общества. Някой от членовете на дадено общество казва: аз съм на особено мнение. Добре, бъди на особено мнение, но запитай се първо, дали твоето особено мнение е в хармония с Божественото у тебе. Ако е в хармония, в природата ще се забележи един малък придатък. Когато времето се подобрява, в термометъра, както и в барометъра, се забелязва известно повдигане на живака, което показва, че има малка придобивка. За да се придобие нещо ново в живота, непременно известна енергия трябва да се влее, да се предаде към това, което първоначално е било. Например, ако в термометъра се вложи известно количество енергия, която повдига живака, непременно и в барометъра става същото повдигане на живака. Следователно, щом някоя мисъл е Божествена, тя винаги предизвиква повдигане на живака в термометъра на вашето сърце и в барометъра на вашия ум. Щом във вашите термометри не става никакво повдигане, а напротив, забелязва се спадане на живака у тях, това показва, че имате отрицателни мисли. Представете си, че вие туряте на огъня боб, искате да го сварите много добре. Обаче, забелязвате, че вашият термометър спада на 100 под нулата. При това положение, колко време трябва да държите боба на огнището, за да заври ? Колкото и да седи бобът на огнището, той няма да заври, защото при тази температура огънят не може да гори. Обаче, повдигне ли се температурата на водата до 100°, вие ще знаете, че при тази температура и при съответно нейно налягане, след един час най-много, ще имате добре сварен боб.

И тъй, животът придобива смисъл само в Божествените прояви. Когато изпаднеш в безизходно положение, нямаш опорна точка, не знаеш вече, какво да правиш, ти започваш да мислиш едно, второ, трето, искаш по своему да създадеш своя свят. За да създадеш свой свят, ти непременно трябва да имаш образци. Имате ли образци? Нямате. Понякога малките хора са много смешни, когато искат да станат по-умни от Бога и от природата. И затова, слушате някой да казва: аз ще създам нещо. – Какво ще създадеш? – Ще нарисувам един образ. Питам: ако един художник се роди сам в света, без никакви образци, какво ще може да нарисува той ? Ако няма образци, той нищо не може да нарисува. Всеки художник трябва да има модели, от които да рисува. Някой казва: аз трябва да обичам! И когато проявявате любовта си, пак трябва да имате модел. За да обичаш, ти трябва да имаш модел пред себе си. Казвате: ние можем и без модели да обичаме, т. е. без обекти. Аз искам да ви обърна вниманието на това, че Любовта не е от материален характер. Тя не спада към временните прояви на живота. Любовта е извън времето. Тя е най-реалното нещо в живота – нито се губи, нито се създава. Любовта не може да се хване. Тя е непреривно течение. Всеки, който има любов в себе си, все може да направи нещо. Някой казва: аз не чувствувам никаква любов. Ако нагласиш съзнанието си в хармония с Божественото, ти можеш веднага да почувствуваш любовта на цялото Битие. Казано е: „Бог е Любов." Значи, ангелите горе имат любов, и съществата на земята също имат любов. Щом някой човек каже, че той не познава Любовта, това показва, че неговото съзнание не е в хармония с Божественото, вследствие на което той се чувствува нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че тяхното съзнание не е в хармония с Божественото. На какво се дължи това? – Някакъв бръмбар е влъзъл в ума им.

Сега ще ви приведа един пример, да видите, какво представляват бръмбарите, които хората сами създават. Един ден учениците от един американски колеж решили да изпитат своя професор по зоология, доколко той познава тънкостите на своя предмет. За тази цел те решили да комбинират един особен вид бръмбар, съставен от части, взети от разни видове бръмбари. Така, те взели главата от един бръмбар, крачката от друг, крилцата от трети, трупчето от четверти, и от тези отделни части съставили цял бръмбар, който поднесли на своя професор с думите: господин професоре, намерихме особен екземпляр бръмбар, но не знаем, как да го класифицираме. Професорът им отговорил: това е хъмбък, т. е. ваш бръмбар, вие сами сте го създали. Той не се отнася към никоя категория на бръмбарите. И вие сега ще създадете подобен бръмбар в ума си и ще кажете: защо Господ тури този бръмбар в ума ни? Господи, какво да правим сега с този бръмбар? Към коя категория на бръмбарите да го причислим ? Господ ще ви запита: защо отрязахте главата на живия бръмбар, за да създадете този хъмбък?

Казвам: това е противоречие, наистина, но целият живот е пълен с ред противоречия, на които вие трябва да правите правилни преводи. Например, често дохождат при мене сестри и братя да се оплакват, че еди-кой си бил невнимателен, студен към тях. Като дойдат при мене, те сами седят по 2–3 часа, разказват, каквото трябва и не трябва, без да бъдат поне малко внимателни в това, че аз имам някаква важна работа и нямам свободно време да изслушвам техните оплаквания. Те не разбират, че изпадат в същото положение, както онези, от които се оплакват. Щом някой човек е студен към вас, придайте му малко топлина. Как? – Като накладете под него малко огън. Еди-кой си нямал добри обръщения към вас. Дайте му една кесия със златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той към вас. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посещавала. Казвам: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети.
Аз забелязвам, че някои от новите хора мязат на царски синове, имат високо мнение за себе си. Срещам една сутрин едно куче, което върви с увиснала надолу опашка и си казва: не знам, какво да правя. Тази работа няма да я бъде! Като ме видя, то погледна към мене, възприе мисълта ми, вирна опашка нагоре, тръгна напред и си каза: ех, и аз мога да мисля като тебе. В това време срещу кучето излязоха 4–5 деца, взеха камъни от улицата и започнаха да го замерват. То почна да квичи и избяга, с увиснала надолу опашка. Докато вървеше с мене, кучето искаше да ми покаже, че и то може да направи нещо, но като го погнаха децата, излезе, че то не може да направи това, което искаше. Защо? – Защото децата го бият. Като отминаха децата, кучето дойде при мене и ми каза: тези деца не са тъй благородни, като тебе. Какво има? – го попитах аз. То кротко се приближи към мене и започна да се умилква. Аз го погалих малко и му казах: ти трябва да бъдеш умно куче, защото, като тебе, има много деца с вирнати опашки. С вирната опашка работа не става. С този ум ти нищо не можеш да направиш. Докато носиш този ум, децата могат да ти пукнат главата. Същото нещо се отнася и до хората. Често условията в живота могат лошо да ви изненадат. Разумните хора, като разбират това, избягват условията, които могат да ги изненадат. Например, някой човек седи на пътя, дето минава натоварена кола. Какво трябва да направи той? Ако е разумен, той трябва да се отбие настрана. Не е ли разумен и не се отбие, колата ще го прегази. Това са положения, с които се обяснява истинският живот.

Истинският живот започва с движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човежа не са в зависимости от съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволните, несъзнателните движения са извън човешкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по носа, зад ухото, някъде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тези движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помогнат при много трудни моменти на живота.

Казвам: като ученици, вие трябва да разбирате съзнателните движения в себе си; после трябва да разбирате съзнателните движения на животните, докато дойдете до положение да разбирате съзнателните движения на човека, изобщо. Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. Човек, който не е господар на своето тяло, не може да бъде господар и на външните условия. Защо ? – Защото външните условия се подчиняват на господаря на органите. Вие можете да срещнете някакво препятствие на пътя си, но ако заповядате на ръцете си, те ще бъдат силни да дигнат това препятствие. Ако не заповядате на ръцете си, те ще бъдат слаби, не ще могат да премахнат препятствието от пътя ви, и вие ще чакате да мине този или онзи човек, да го дигне. С това вие ще изгубите много време. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима, духовна страна. Запример, движенията на ръцете и на краката си ние наричаме материални, но същевременно те представляват съзнателни актове на ангелите. Ако знаете същинските причини за движението на ръцете и на краката си, само с едно драсване на перото вие бихте разрешили всички мъчнотии в живота, както и самия живот. Например, като дигаш ръката си нагоре, в това движение вече е определено, каква работа трябва да свършиш и как да я свършиш. Щом дигаш ръката си съзнателно, ако трябва да учиш, ти ще знаеш, отде да започнеш; ако трябва да рисуваш, ще знаеш, отде да започнеш; ако си сиромах, ще знаеш, де трябва да отидеш. Ти дигаш ръката си и не знаеш, какво да правиш и де да отидеш. Учен човек си, носиш под мишцата си свещената книга, в която е вложено щастието на твоя живот, но не можеш да четеш по нея, не я разбираш.

Сега, среща ви някой човек в гората и казва: горе ръцете! Вие не знаете значението на тези думи. Когато каже „горе ръцете," този човек иска да бъде свободен, да ви обере. Така прави и дяволът. Той дойде при вас, каже ви „горе ръцете», обере ви и си замине. Когато някой разбойник или апаш те обере и те остави жив, ти казваш: обра ме, но слава Богу, че останах жив. При това положение никой не те държи отговорен. Обаче, когато дяволът те обере, той ще те постави в положение да направиш някакъв грях. В този случай вече ти си отговорен за своите действия. Когато обират един човек, съществуват две различни положения: ако те оберат, т. е., ако ти си обраният, сам ще понесеш отговорността. Обаче, ако си слуга при някой богат господар, който ти е дал да носиш парите му и из пътя те оберат разбойници, тогава господарят ти ще те държи отговорен. Ти трябва да върнеш парите, които си изгубил. Същото нещо става и в духовния свят. Дойде дяволът при тебе и ти казва: горе ръцете! Ти дигнеш ръцете си, и дяволът те обере, но в психическия свят тебе държат отговорен, а не дявола. Значи, дяволът прави грехове, а тебе държат отговорен. Казваш: какво трябва да правя? Ти не трябваше да минаваш през този път, дето има засада против тебе.

Един американски лекар ми разправяше една от своите опитности в Ню-Йорк. „Разхождам се из улиците на Ню-Йорк, и, по едно време, един апаш ме спира и ми казва: моля, господине, имате ли да ми размените една сума? Имам нужда от дребни пари. – Извинете, нямам, господине. – Как тъй? Човешко е да услужите, когато Ви молят. Като взе да настоява, аз схванах мисълта му. Той имаше намерение да ме обере. И в това време, докато аз бъркам в кесията да търся дребни пари, той ще я грабне от ръцете ми и ще избяга. И след това, иди го търси из Ню-Йорк! Понякога и дяволът постъпва така с вас. Той дойде при вас и казва: моля ви се, можете ли да ми размените една банкнота? Имам нужда от дребни пари. Вие казвате: чакай да направя едно добро! Бръквате в кесията си да търсите дребни пари, но дяволът я грабва от ръцете ви и уфейква. Казвам: много от споровете между вас се дължат на това, че вие вадите кесиите си, за да разменяте пари на дявола, но той грабва кесията ви и бяга.

В окултната школа не се позволяват безсъзнателни движения. Там всяка мисъл трябва да бъде строго определена. Влезете ли в някое свято място, вашият ум трябва да бъде зает изключително с велики, със светли мисли. Тъй щото, каквото става, кажете: „Всичко чрез Него стана!" В човека има Божествено Начало, чрез което всичко става. Той може да не знае, кое е Божественото, но това нищо не значи. Нима ученикът, който отива на училище да учи, знае, какво ще преподава учителят му? Той не знае, какво ще преподава неговият учител, но трябва да влезе в класа, да седне на мястото си и с всичкото си търпение да чака, учителят да преподаде урока. Учителят има свои начини, методи на преподаване, които ученикът не знае. Работата на ученика е само да учи. Като усвои I отделение, той минава във II, после в III и най-после в IV отделение. Ученикът минава от отделение в отделение, от клас в клас, както тоновете в музиката вървят последователно, един след друг, или, както художникът туря една боя след друга, докато нарисува цялата картина.

Казвате: ние знаем всички тия неща. Щом ги знаете, нарисувайте един човешки образ! Вие нарисувате какъв и да е образ и мислите, че това е голямо изкуство. За да може един образ да представлява някакво изкуство, в него трябва да изъкват тези отличителни черти, с които природата го е създала. Ако не можеш да схванеш отличителните черти на едно лице и не можеш да ги нарисуваш, ти не си художник. Например, очите у някои хора са много изпъкнали, у други – много вдлъбнати, у трети – много отворени и т. н. Когато прекарате една хоризонтална линия през очите, от големината на ъглите, които се образуват под и над тази линия, се определя характерът на човека. Ако ъгълът, който се образува, е остър, този човек не може да бъде нито кротък, нито спокоен. Ако имате отношения с този човек, той цял ден ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето. Ако главата на някой човек е тъсна при ушите и на темето горе, на този човек вие не можете да разчитате. Той и да иска да свърши някаква работа, не може, няма сили да устои на нея. Ще видите, че той оставя работата на половина. Главата на това място трябва да бъде най-малко 15 см. широка. Ако пък главата на някой човек зад ушите е несъразмерно развита в сравнение с другите й центрове, у такъв човек е силно развито чувството на страха, както у животните. Вследствие на това чувство, краката на много животни се силно продължават. Страхът е най-високото чувство, до което животните са се домогнали. Човек, у когото чувството страх е силно развито, той мисли само за себе си, за своя живот; той не е човек на новите идеи. Ако между линиите на главата, на лицето и на ръката у човека няма правилни съотношения, такъв човек не може да устоява на новите идеи. Още при първите мъчнотии, които срещне, той ще каже: това не е за мене. Мъчнотиите могат да произтичат, както от самите обстоятелства, така и от неразбиране законите на природата.

Често мнозина се спират да обмислят въпроса, дали пътят, по който вървят, е прав, или трябва да вземат друга някаква посока. Това са обикновени разсъждения. За вас е важно да знаете, как да прекарате днешния ден. Този ден е важен за вас. Ако знаете, как да го прекарате, той ще определи останалите дни през годината. Има известни съотношения, известни възли в природата, които ние наричаме съзнателни възли. Когато дойдете до един от тези възли, вие трябва правилно да го разрешите, защото това определя вашето положение за дълъг период от времена и години.

За изяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. При един богат американец отиват няколко млади момчета за работа, всяко от тях с препоръчително писмо. Американецът взима писмата на всички просители, прочита ги и намира, че всички са много хубаво написани, но нито едно от тия момчета не го задоволява. Той ги погледва в лицето и им казва: ще ви имам пред вид. Най-после влиза един млад момък, покланя се вежливо и още с влизането си, хвърля поглед из стаята, после към пода, дето вижда един лист. Навежда се, дига листа от земята и се отправя към господаря с думите: господине, аз ида при вас за работа, но нямам никакво препоръчително писмо. Този млад момък не знаеше, че препоръчителното му писмо беше той сам. Той се препоръча още с повдигането листа от земята. Американецът си казва: този млад човек е за мене. Той обича чистотата, той може да въведе ред и порядък.

Казвам: ако способностите в областта на мозъка, дето се намира разумността, съзнанието на човека, не са развити, той всякога ще се натъква на противоречия в живота, и каквато работа започне, няма да я свърши. Преди всичко у вас трябва да бъде развита способността да схващате формите на нещата. Не можете ли да схващате формите, вие не можете да имате и правилни разбирания. Щом знаете формите на телата, вие трябва да знаете и тяхната тежест, да знаете, с какво разполагате във всеки даден случай. И най-после, вие трябва да знаете и обема на телата. Ако един зидар няма понятие от формата, от тежестта и от обема на камъните, с които ще си служи, той няма да знае, де и как да ги постави в постройката. Затова, именно, когато отделните камъни се спояват, трябва да се знае, в какъв ред и порядък да се поставят. Който не знае да ги поставя, той ще създаде голяма неправилност в градежа. След като съградите една къща, вие трябва да я боядисате. За боядисването и вие трябва да разбирате цветовете, да имате в себе си чувството на художник. Ако това чувство у вас не е развито и се заемете с боядисването на някоя къща, втори път никой нема да ви потърси. Ако сте художник, и това чувство у вас не е добре развито, каквато картина и да нарисувате, никой няма да я хареса. Освен това, човек трябва да знае, как да съпоставя нещата. Всяко нещо трябва да се постави на своето място, както числата в математиката се поставят на своето място. В това отношение математиката спада към тъй наречените спомагателни способности у човека. Много от вашите неприятности се дължат на това, че у мнозина тези спомагателни способности не са развити. Освън тези, има и тъй наречените литературни способности у човека. Литературните способности спадат към музикалните. Между музиката и литературата има нещо общо. Всяко нещо има определен тон, определен звук, който вие трябва да схващате. В този смисъл всяко живо същество има определен начин на ходене, на движение. Ако не разбираш тона, ритмуса на неговото движение, не може да има съединителна нишка между тебе и него, и тогава ти нито ще възприемаш, нито ще даваш.

Следователно, когато почнем да боравим във висшия свят, ще видим, че там тонът е още по-добре проявен. Ако не разбираме тона на Божествения свят и ритмуса на духовния свят, ние не можем да се молим, не можем да имаме съобщения с възвишения свят. От това гледище, молитвата е нагласяване със съзнанията на висшите светове. Това нагласяване е подобно на нагласяване струните на цигулката. Цигуларят първо настройва цигулката си и след това вече започва да свири, според правилата и законите на музиката. Когато някой пита, защо трябва да се моли, то е все едно да пита, защо трябва да свири. Човек требва да свири, за да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка с висшия свят. Преди всичко, човек трябва да свири за себе си. По този начин той възприема музиката от висшите светове, а също така я предава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започват своята работа с музика и песен. С това те обръщат внимание на възвишените същества от духовния свят, че искат да служат на Бога. Тези същества се заинтересуват от тях и казват: нека слезем, да видим, какво правят тия хора там. Тези същества, като по-умни от нас, щом слязат на земята, винаги ни оставят по нещо: този остави нещо, онзи остави нещо, и работата тръгва напред. Казвате: живата религия не се нуждае от наука, нито от молитва, но само от мисъл. Как можете да мислите без знания, без молитва? Ако разсъждавате по този начин, вие ще се намерите в положението на евреите, които, преди явяването на Мойсея, са правили тухли в Египет. Определено им е било тогава, по колко тухли на ден трябва всеки от тях да изработи. За тази цел, за изработване на тухлите, Фараонът им давал и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впоследствие, когато те започнали да изискват своето освобождение, Фараонът им отнел материалите, както и всички останали пособия, при което им изисквал пак същото число тухли на ден. То е все едно да ви заповяда някой да направите хляб, без да ви даде брашно, мая, вода и сол. Оттук вадим следното заключение: да мислиш, трябва да имаш брашно, вода, сол, мая и най-после запален огън, на който да туриш всички тия елементи. По този начин само може да се свърши известна работа.

Казвам: ако вървите по стария път, макар и да сте в нова обстановка, вие пак ще гледате, дано баща ви остави някакво наследство, да прекарате по-лесно живота си. Така разсъждават и хората от старото учение. Някой от тях, като забатачи много, казва: като се помоля на свети Никола, той все ще ми помогне, ще ми остави нещо за преживяване. Ти не разчитай на свети Никола, но разчитай на себе си. Ти трябва да знаеш, че свети Никола, за да стане такъв, най-първо той е разчитал на себе си. И руснаците разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевиците в Русия, повече от три милиона народ трябваше да излезе вън от пределите на своето отечество. И ти, ако не мислиш правилно, ще дойдат болшевиците да турят ред и порядък в твоите мисли. Какво трябва да правиш? Ще мислиш, преди още да са дошли болшевиците у тебе. Казвате: това е руският болшевик. – Оставете настрана руския болшевик. Питам: какво ще правиш ти, ако руският болшевик дойде у тебе? Под „болшевик" аз разбирам всеки, който дохожда в дома ти, разрушава старото и поставя нов ред и порядък във всичко. Когато дойдат разбойници в някоя къща, мислите ли, че след като си заминат те, всичко ще бъде в ред и порядък? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна.
Същото се отнася и до Бога. Често ние говорим, че Бог е Любов, благост, милосърдие и т. н. Бог е Любов само за онези, които Го любят. За онези, които не Го любят, Той има друго лице. Когато обичаш някого, и когато той те обича, работата върви добре. Дето не съществува любов, работата не върви добре. Любовта е ключ на съзнателните движения. Любовта е сила, която събужда човешкото съзнание. Когато не обичаш някого, ти казваш: пет пари не давам за този човек. Щом го обикнеш, ти вече се събуждаш и си готов да направиш някаква услуга или жертва за него. Щом не обичаш някого, веднага отношенията помежду ви се изменят.

Следователно, Любовта е закон, който определя отношенията между хората. Любовта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя представлява правилни отношения на същества с висша интелигентност. С нея ние трябва да разрешим най-трудните задачи в живота.

Ти искаш да бъдеш щастлив и казваш: да се оженя ли, или да не се женя. Ако се оженя, ще имам ли къща, ще имам ли деца, ще бъдат ли живички, ще бъдат ли умнички, ще имам ли свекърва или тъща и т. н. ?

Казвам: ако ти си разумен човек, ако имаш отличен ум и добре развито сърце, и ако твоите природни способности са разработени, тогава всичко, каквото започнеш, ще успееш. Ако имаш разумно сърце, с хармонично развити чувства, ти ще предизвикаш в себе си и хармонични мисли. Сърцето обикновено управлява задната част на мозъка, задната част на главата, а умът – предната част на мозъка, челото отпред. Следователно, ако твоето сърце е добро, то ще предизвика добри, хубави мисли у хората; ако пък сърцето ти е лошо, то ще предизвика лоши мисли у хората, вследствие на което ти сам ще създадеш нещастието си. Понеже сърцето управлява задната част на главата, то държи кормилото; умът пък е капитанът, който дава разпорежданията си, определя насоката на движенията. Значи, сърцето изпълнява заповедите на капитана, и, като кормило, обръща парахода на една, или на друга страна. С ума си ние даваме директива на движенията, към които се стремим. Само капитанът знае, към кое пристанище трябва да върви, а сърцето, т. е. кормилото само изменя задната част на парахода.

Някой пита: защо сърцето ми трябва да бъде развито? – Здраво кормило е нужно на парахода. – Защо умът ми трябва да бъде развит? – Защото капитанът трябва да бъде на своето място, на своя кораб. Ако капитанът не е на своето място, и ако кормилото не е на своето място, тогава де ще отиде корабът? Той ще отиде, дето не трябва. В такъв случай тялото е корабът, а умът и сърцето са капитанът и кормилото на този кораб, които ни движат към пристанището на онзи свят, дето ни е определено да стигнем. Сега ние отиваме към пристанището на щастието. Ако ви запитат някои, накъде отивате, вие ще им кажете, че отивате към пристанището на щастието. Като стигнем там, ще разтоварим част от стоката си, ще натоварим нова стока и ще тръгнем към пристанището на блажените. Казано е: „Блажени нищите духом." Какво значи това? – Блажени онези, които са стигнали до пристанището на щастието. Ти не можеш да бъдеш блажен, докато не си щастлив. Във всички постъпки на природата има голяма последователност. Ти не можеш да бъдеш добър, докато не си умен; ти не можеш да бъдеш умен, докато не си добър.

„Всичко чрез Него стана." Божественото у вас едновременно е и добро, и разумно. То е съвършено. Щом всичко стана чрез Него, когато се обръщаме към Божественото у нас, ние трябва да имаме търпение да чакаме, докато получим Неговия отговор. Ние трябва да слушаме добре, с внимание, без да се запитваме, дали Господ ще ни приеме, или не. У Бога има следната отличителна черта: Той никога не отказва на желанията на хората. Каквото му поискате, Той никога не отказва. Бог може само да забави реализирането на вашите желания, но никога няма да ви откаже. Каквото поискате, Той ще ви го даде, обаче, вие ще носите последствията на вашите желания. Ако те са на място, добре ще бъде и за вас; ако не са на място, толкова по-зле за вас. Щом пожелаеш нещо, Бог само те запитва: това, което искаш, обмисли ли го добре? Може някому да дойде на ум да направи нещо зло. Бог го пита: ти обмисли ли добре това, което искаш да направиш ? Изобщо, вие трябва да бъдете внимателни към това, което искате. Защо? – Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днес пожелаеш нещо, то може да ви се даде след 20 години. Затова човек трябва да бъде внимателен в своите желания. Запример, някоя млада мома желае да срещне един млад, хубав момък, в когото да се влюби. Обаче, Бог сега, именно, не й праща такъв момък. Тогава тя се оженва за друг, когото не обича, нито харесва и е недоволна от своя живот. Когато стане 40 годишна жена, тя среща 25 годишен млад, хубав момък, в когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начин идат изкушенията в живота. Или пък някой момък мечтае за красива, хубава мома, а Бог му изпраща една грозотия. Обаче, няма да мине дълго време, и той ще срещне някоя красива жена. Не е лошо човек да се стреми към красотата. Тя е толкова потребна за живота, колкото са потребни хлябът, чувствата и мислите за човека.

Сега, като се говори за Любовта, много от съвременните хора имат извратени понятия за нея, считат я нещо подобно на чувството, което човек изпитва, когато пие. Това не е любов, това е чистене. Всичко онова, което Любовта дава и всичко онова, което Любовта взима, е свещено. Всички прояви на Любовта са свещени. Ако в ума на човека влиза образ, който не е свещен, той вече не спада към свещените образи на Любовта. И ако такъв човек ви обича, вие никога не можете да бъдете доволни от него! Той казва: аз обичам еди-кого си, но вие не сте доволни от него. Тогава едно от двете е вярно: или ти не го разбираш, или той не те разбира. В душата на онзи, който истински обича, има благородство: той не допуща в ума си абсолютно никакви задни мисли. Той е честен, прямолинеен, и всичко, каквото върши, е за негово добро и за доброто на този, когото обича. Ако дойде у дома ви, той ще ви донесе щастие; ако дойде на нивата ви, всичко ще тръгне по мед и масло. Намерите ли се в трудно положение, пак той ще ви даде някакъв съвет, ще ви дойде на помощ. Дойдете ли до закона на Любовта, чрез Него, именно, светът ще се поправи.
„Всичко чрез Него стана." Ако любовта ти не може да събуди твоя ум, това не е любов; ако твоята любов не може да те направи герой, това не е любов. Любовта прави хората смели, разумни. Чрез нея всичко се постига.

Писанието казва: „Всичко чрез Него стана, нищо без Него не стана." Кое е това Него? – Божественото в човека. Щом е така, не търсете помощ отвън. Първо търсете Божественото, а външната помощ ще дойде сама по себе си. Казвате: ние не сме Го намерили още. Не, всички сте Го намерили, и сега трябва да минете във втората фаза. Щом сте намерили Божественото, пазете отношенията си към Него. Представете си, че някой от вас е цигулар, иска да си купи хубава цигулка. Той има приготвени пари за нея, но цигулка търси. Тръгва по дюкяните, отива в един, във втори, в трети дюкян, докато най-после намира цигулка, каквато търси. Щом намери цигулката, той трябва да се научи да я пази. Същото може да се каже и за вас, намерите ли Божественото, трябва да се научите да го пазите. Изгубите ли Божественото, всеки ден ще губите най-красивите неща, които имате. Вие губите най-хубавите и светли мисли, както и най-хубавите си чувства, за нищо и никакво. Някога имате велики мисли, можете да станете гениални хора, но срещне ви някой, посочи ви една малка погрешка, и вие веднага се спирате в пътя си. По този начин изгубвате случай да влезете в Царството Божие, да постигнете своите идеали.

И тъй, запишете в ума си мисълта: „Всичко чрез Него стана." Намерите ли се в някакво затруднение, обърнете ума, сърцето си към Бога, да събудите всичко красиво у вас и кажете: „Всичко чрез Него стана." Така ще се събуди вярата, а вярата ще събуди у вас Любов към Бога. Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за вас, и по един или друг начин ще изправи живота ви. Не се ли изправи живота ви, погрешката е ваша. Това показва, че любовта ви е малка.

Мнозина казват: Учителят може да направи всичко. Какво мога да направя, това само аз зная. Вие не знаете, какво аз мога, и какво не мога. Въпросът е, какво вие можете и знаете. Има неща, които аз по никой начин не мога и не искам да направя. Запример, аз пушки не искам да правя; кесиите на хората не искам да взимам; главите на хората не искам да чупя; да лъжа хората, не искам. Тъй щото, колкото съм слаб в едно отношение и не поддържам никакви желания в тази област, толкова съм силен в друго отношение. Същото желая и на вас: за някои неща да бъдете слаби, а за други – силни, да няма подобни на вас. Често се забелязва обратното: вие сте силни в това, което аз не мога и не искам да правя, а сте слаби в това, в което аз съм силен. Казвам: бъдете слаби в това, което и аз не правя, и силни в това, в което и аз съм силен. Този е правият път в живота.

Сега, преведете мисълта ми. Да бъдеш силен в злото, това е качество на дявола. В някои отношения той е много силен. Затова той заслужава похвала. Например, никой не е в състояние да уплаши дявола в тъмнината. Там е неговото царство. В тъмнината той е смел, решителен, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свещица, следа не остава от него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате в неговите ръце. Попаднете ли в ноктите му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите от него. Тази мисъл преведена, означава: мъчнотиите в света се премахват само чрез светлината на човешката мисъл. Мисълта е Божественото у нас. Когато нашата мисъл светне, когато почнем да мислим, ние знаем, че всичко чрез Него стана. Щом умът ни работи, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Щом сърцето ни действува, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Оттук виждаме, че Божественото заповядва и управлява света. И когато ние мислим, Божественото работи у нас; когато ние обичаме, също Божественото работи у нас. Каквото става, чрез Него става. Това, което Бог мисли, това, което Той с ръцете си върши, всичко е на своето място. Аз искам да схванете тази мисьл и да я приложите в живота си, да стане практична. Аз не искам да ви насилвам, непременно да приемете всичко изведнъж. Това, което е хубаво от стария живот, дръжте го, оставете го в къщи, а всички стари, окъсани дрехи изхвърлете навън, изчистете къщите си от тях. Те не са потребни. Направете вътрушен превод на тези думи, какво, именно, представляват старите, окъсаните дрипи.

Философията на живота седи в следното: в каквито отношения или връзки ви е поставил Бог с хората, вие все ще придобиете някаква полза от тези хора. Всеки човек, който ви е обърнал внимание с нещо, той ще внесе доброто във вашия живот; и комуто вие обърнете внимание, по същия начин ще внесете нещо добро в неговия живот. Тъй щото всички ваши срещи, всички познанства, връзки и отношения, които имате, било с някое растение, животно, човек, или с ангел, всички тия същества все ще оставят у вас известни мисли или чувства, известни блага от това, което Бог им е дал. Всичко това ще мине през вашите души. И тогава, ако искате да бъдете богати, мислете върху благоприятните условия, които Бог ви е дал. Радвайте се на телата, които Бог ви е дал; радвайте се на сърцата, на умовете си; радвайте се на своите нови разбирания!

Някой казва: аз не съм като другите хора. Защо искате да бъдете като другите хора? Защо трябва да правите сравнение? Казват някои: ние не даваме пет пари за света. Не, хората на новото учение не трябва да говорят така. Светът е на мястото си, обаче новите хора не трябва да се забавляват със света. В един стих Христос казва: „Аз победих света." Значи, светът е победен от Божественото. Щом е победен, той е вече във властта на Христа. Има нещо, с което вие трябва да се борите. Това, с което трябва да поведете разумна борба, е вашата плът. Както Христос победи света, така и вие трябва да победите вашата плът. Бог казва: „Ако вие победите вашата плът, аз пък ще смиря сатаната пред мене." Вие сега искате да победите дявола, без да се замисляте върху това, че той е голям пехливанин. Всеки, който се е опитвал да победи дявола, все е бил тъпкан. Да се борите с дявола и да искате да го победите, то е все едно, да играете ролята на някой си Симеон, от еленските села, който се борил с една буга, т. е. с един бик и пожелал да го победи. Като срещнал този бик, той го хванал за рогата и казал: в името на Господа Исуса Христа! – и започнал да се бори с него. Бикът го повалил на земята и започнал да го тъпче. Той викал, молил се за помощ; дошли хора, които едва го спасили. „Чудно нещо!" – казал Симеон: „нито Исус Христос, нито аз можахме да победим този бик." Каква нужда имаше да ходи и да хваща бика за рогата ? Бикът не се побеждава лесно. Борбата е у самите нас. Ние трябва да се изучаваме, а не да се терзаем, че това нямаме, онова нямаме. Всеки от вас е способен за нещо, но той трябва да започне от това, за което е способен. Някой от вас може да не е роден за музикант, но може да пее, да разбира музиката. Друг някой не може да бъде художник, например, но може да разбира художеството. Коя жена не знае да боядисва? Ако не може да бъде художник, тя може да измаже къщата си. И това е изкуство. Ще боядиса къщата си отвън и отвътре с няколко различни бои.

Основната мисъл от цялата беседа е следната: „Всичко чрез Него стана". Ако ви се преподава тази обективна наука, вие ще се уморите. Дойде ли човек до положението да се проучва, да се анализира, той пада духом. Мнозина имат неправилни възгледи за живота, но като се поставят на научна база, те виждат, че работите им не са така съвършени, както са си мислили. Това не трябва да ви обезсърчава. Пред вас седи велика задача: да работите за създаването на новия човек. У човека има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трябва да развива гениалността у себе си. Вие преминахте фазата на обикновените хора; сега сте във фазата на талантливите, но целта в живота ви е да влезете във фазата на гениалните. - Гениалността се придобива по строго научен начин. В сегашния живот на хората не се изисква само набожност. Когато човек се моли, той трябва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трябва да знае, защо прави добро. Всяко нещо, което човек върши, трябва да бъде строго определено.

Казвам: всеки трябва да се стреми да стане гениален. Гениалният човек има една хубава черта в своя характер: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаят, или не, той не се инересува затова. Талантливият човек е като американците, каквото открие, съобщава го по всички вестници. Той съобщава не само своите изобретения, но и тези на гениалните хора. Който иска да стане виден човек в света, той трябва да знае, че това не е качество на гениалния човек. Геният е доволен от себе си. Той иска, каквото изнамери и създаде, да го предаде и на другите хора даром.

„Всичко чрез Него стана". Някои от вас разбират този въпрос добре, а други могат и да го приложат, но в приложението ще срещнат големи мъчнотии. Трудно е да се дойде изведнъж до този възвишен живот, но в трудните работи има вътрешна красота. Най-лесният начин за постигане на този живот е, когато човек се ръководи от мисълта „Всичко чрез Него стана". Иначе, ако човек мисли, че сам трябва да уреди живота си и няма кой да му помогне, той ще се намери в тежко положение. Да мислим, че ние сами трябва да създадем и уредим живота си, то е все едно да мислим, че можем сами да съградим къщата си: да забъркаме калта, да опечем тухлите, да пренесем камъни и дърва за строене и т. н. Ако вървим по този начин, ние ще се натъкнем на нескончаема работа. Никой човек досега не си е съградил сам къщата. Все трябва поне двама-трима души да му помогнат. Дето работят много хора, въпросите лесно се разрешават. Дето е множеството, там е Бог. Единството е в множеството. Вие трябва да изучавате закона на единството. Дойдем ли до този закон, ние ще имаме на страната си всички добри хора, както и съществата от Божествения свят.

„Всичко чрез Него стана". Представете си, че някой от вас заболее. Какво трябва да направи? Ще каже на болестта: „Всичко чрез Него стана". Ако тя не си отиде, той ще й каже същото втори, трети, пети, десети път, докато най-после болестта си отиде. Едновременно с това ще запитате болестта: Ти с Него ли работиш, или без Него? Ако работиш с Него, добре дошла; ако работиш без Него, излез навън, на законно основание. Щом болестта работи без Бога, вие ще я принудите да излезе навън.

Искате ли да създадете добри отношения помежду си, откривайте един друг в характера си по една добра черта, която никога да не се мени. И при това, тази черта да е такава, че и сам човек да не си я познава. Днес хората търсят само отрицателните си черти. Това човек сам знае за себе си. Изкуството е да намерите в човека една добра черта, на която винаги да разчитате. Че днес не се е проявявал добре, това нищо не значи. Това е преходното у човека; това са проявите на неговото тяло. Тялото му е конят, а конникът е Божественото у човека.

И тъй, това, което чухте днес, приложете го през годината. За останалото не се грижете. То ще дойде само по себе си. За него са предвидени множество работници. Христос казва: „Не сте вие, които говорите. Каквото трябва да говорите, ще ви се даде". Задръжте сега мисълта: „Всичко чрез Него стана. Нищо без Него не стана".

3. Беседа от Учителя, държана на 14 юли, 1930 г. Изгрев.

КНИГА: Право си отсъдил

2010-03-31T05:03:19Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Вързване и развързване

2010-03-31T04:43:26Z

Таня: /* ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ */

==ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ==

Всички, които сте поканени тук, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трябва да внесете в ума си идеята, че сте ученици. Вие не трябва да се спирате само върху това, какво аз ще ви кажа, но сами трябва да мислите. Не е въпросът, как аз ще кажа нещата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите, като ученици. Това ще ви ползува. По какъв начин ще кажа нещата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бъде сладко; ако не го научите, яденето ще бъде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса: каква е целта, какъв е смисълът на живота? Целта на живота е учението. Когато човек научи това, което днес му е предадено, да благодари на Бога. Той трябва целия ден да учи, и вечерта да благодари, че е научил урока си. На втория, на третия, на четвъртия ден пак ще учи. И след като прекара целия живот в учене, ще замине за другия свет, дето ще продължи учението си. Само чрез учението човек разбира смисъла на живота.

Сега, като ученици, аз искам да бъдете свободни, защото ще ви дам нови обя-
Метея 18: 18.
25
снения за нещата, за които даже и на ум не ви е дохождало. Върху много неща трябва да ви се обърне внимание. Забележете, морякът, който пътува по морето, навред е обиколен от вода, но тази вода не може да се пие. Ако ожаднее и пожелае да пие от тази вода, той предварително трябва да я дестилира, за да извади онези солено-горчиви соли от нея, които правят водата негодна за пиене. Тъй щото, когато в Писанието се казва да не любите света, то е защото го разглеждат като море. И ако вие влезете в това море, света, и пиете от неговата вода, такава жажда ще се възбуди у вас, че нийде няма да си намерите място. Солена, горчива е водата на света. Тази е простата философия, с която се обяснява, защо човек не трябва да люби света. Искате ли да пиете от водата на света, непременно трябва да я дестилирате. Това всички трябва да знаете. И тогава, от дестилираната вода на света можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега светът е построен, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабът ви ще пътува по това море, но трябва да имате в себе си особени реторти, в които да дестилирате по малко от водата на света и да я пиете чиста, свободна от всякакви примеси.

Аз искам да бъдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате в кратко време да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъж. За вас е важно да свършите един клас на годината, но да го завършите, както трябва. Смисълът на учението не е в бързото минаване на класовете. Можете да минете един клас, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през посвещение, което наричат „разцъфтяване на човешкото съзнание." Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. Вие ще се намерите в положението на впрегнат кон, който тупа само на едно място, чака момента да тръгне напред. И при това положение вие казвате: тежък е животът! Не, животът не е тежък. Животът е тежък само тогава, когато не любите и не учите. Пръкрасен е животът, когато любите и учите. Няма по-хубаво нещо от това, да любите и да учите!

Сега ще ви прочета 18 глава от Евангелието на Матея, която никога досега не сте чели. Впрочем, вие сте чели тази глава, но при известни условия, при известно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за вас, нещо ново е вложено в нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, от ненаписаното още Евангелие, за която нито сте чували нещо, нито на ум ви е дохождало.

В онова време, във времето на Христа, както и в наше време сега, дойдоха учениците Христови, както и сегашните ученици; и запитаха Исуса, както и сегашните Го запитват: „Кой е най-голям в царството небесно» (–1 ст.).

„А Исус повика едно дете, та го постави посред тях. (–2 ст.). – «Колко голямо може да бъде това дете?» Това дете бъше на пет години.

И рече: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и бъдете, като децата, няма да влезете в царството небесно." (–3 ст.) – Ако се не посеете в земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога няма да узреете.

„И тъй, който смири себе си, като това дете, той е най-голям в царството небесно." (– 4 ст.). – И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаден, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости.

„И който приеме едно такова дете в мое име, мене приема". (– 5 ст.). „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен, и да потънеше в дълбините на морето." (– 6 ст.). – Това са иносказателни думи. Те подразбират: вържи злото за воденичния камък и го пусни в морето! Когато децата отиват на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичките им, но ги остави да отидат при своя учител, да се учат. Кажеш ли някому да не ходи на училище да учи, ти го съблазняваш. Казваш: не учи, поиграй си още малко, поживей, докато си млад, нека учат простите, невежите хора. Кажеш ли някому това, ти го съблазняваш.

„Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! (– 7 ст.). – Горко ономува, който става гарант за човек, който прави престъпления!
„И ако те съблазнява ръката ти, или ногата ти, отсечи и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (– 8 ст.). – Ако имаш нож, с който можеш да убиваш хората, хвърли този нож от себе си. Ако носиш в джоба си един съвременен кобур, хвърли го сто крачки далеч от себе си, да не съблазняваш хората.

„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен." (–9 ст.). – Ако имаш две врати на къщата си, и през едната влизат разбойници, а през другата влизат приятели, затвори вратата, през която влизат разбойниците, а остави само тази, през която влизат приятелите.

„Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, Който е на небеса." (– 10 ст.). „Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото." (– 11 ст.). „Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли 99-те на горите, и отхожда да търси изгубената?" (– 12 ст.). „И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за 99-те неизгубени." (– 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине един от тези малките." (– 14 ст.).

Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.).

Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.

Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца. Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които нямат.

И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене. Детето има право да яде, само когато научи урока си. Човек има право да яде, само когато се събуди.

И тъй, ако знаете да вързвате, трябва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!" Аз казвам: вържи дявола, да е мирен животът. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, как се вързва? Ако не сте го вързвали и не знаете, как се вързва, казвам: не развързвай дявола у тебе, който е вързан. Ако не можеш да го вържеш, поне не го развързвай! Такъв е законът. Щом не знаеш да го завързваш, поне не го развързвай, защото после няма да знаеш, как да го завържеш. Някой казва: защо да не го развържа ? Ако можеш да го завържеш, развържи го; пък ако не можеш да го завържеш, не го развързвай. Ако не можеш да разлюбиш един човек, не го залюбвай ; пък ако не можеш да го залюбиш, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбиш, ти ще развържеш дявола, а щом развържеш дявола и не можеш да го завържеш, той ще създаде хиляди нещастия в живота ти. Всички нещастия в живота произтичат от разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: аз не обичам вече еди-кой си човек. Щом не го обичаш, ти го развързваш. Казано е в Писанието: „Любете враговете си'" Това значи: свържете враговете си! Ако не обичаш врага си, ти си го развързал, и по този начин сам си създаваш неприятел. Така седи този въпрос в живота. Всеки човек, когото си разлюбил, той ти е вече враг. Той постоянно върви след тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбиш ли го, той хвърля ножа настрана, върви подир тебе, но вече е като отворен цвят.

Казвам: аз ви говоря за онези закони, които работяг в човешката душа; аз ви говоря за един свят, с който вътрешно вие още не сте запознати, и се занимавате само с външните прояви на този свят и с неговите сили, които действуват, като барута, с който малките деца се забавляват. Представете си, какво може да стане, ако пуснете някое малко дете в един магазин, пълен с барут! То ще запали барута, но какво ще стане след това, нищо не мисли. Казва: ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибрит, но след това ще настане цяла катастрофа наоколо. Не се опитвайте, не си играйте със силите на природата! Когато някоя кокошка срещне един вол, тя се напери и му казва: ти знаеш ли, коя съм аз? И волът я пита: ами ти знаеш ли, кой съм аз? Кокошката пак му казва: виж, това са моите деца! Гледай да не ги тъпчеш! – Аз отдавна зная, че те са твои деца, и никога не съм ги тъпкал. Тя го клъвне и му казва: знай, че аз съм кокошка! Волът не се занимава с кокошката. Той е благороден, занимава се с разрешението на свои важни задачи. Волът казва на кокошката: днес имам да разора една нива на своя господар. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откак служа на господаря си, никога не съм го задоволил. Аз търся начин, как да ме залюби моя господар. Той ме е разлюбил, и затова ме впряга и боде с остен. Искам да ме залюби, да не тегля толкова много. Щом ме залюби, той ще ме освободи от юларя. Не ме ли залюби, ще тегля през целия си живот. Днес всички хора казват, че животът е тежък. И волът казва, че животът е тежък. Казвам: вие теглите, защото господарят ви е разлюбил. Значи, господарят ви е вързал.

Вие трябва да правите преводи на сегашния си живот, за да го използувате разумно. Мнозина, като не разбират живота, чакат да дойде някой от небето, да ги спаси. Действително, може да дойде някой ангел на спасението, но той няма постоянно да седи при тях. Може да поседи ден, два, три, месец, два, най-много година, и след това ще замине. И ангелът има свое предназначение, свои цели, свои мисли и желания, които трябва да постигне. Той слиза на земята от обич към някого и остава тук, докато свърши работата си. Дойде ли някой ангел на земята, вие искате той да остане постоянно при вас, както майките искат децата им, техните ангелчета, да бъдат постоянно около ттах. Те целуват своите ангелчета, радват им се, но щом изникнат крилца на тия ангелчета, те оставят старата си дреха и хвръкват вън от дома си. Майките плачат, скърбят, казват: отидоха си нашите ангелчета! Всеки ангел носи със себе си своята написана книга, листата на която виждате в техните очи, вежди, уста, нос, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие в главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всеки косъм по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трябва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше детето й на главата си, какви бяха веждите му, колко кръга имаше на очите си, каква беше големината на устата, на носа, на пръстите му, каква форма имаха ноктите му и т. н. Написана книга беше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го къпеше, хранеше, обличаше го и си поиграваше с него – нищо повече. Питам: какво можете да научите при такива разбирания за живота? Правилни разбирания са нужни на хората! Дойде някой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми!

Ще прочета няколко стиха от книгата на Амос, глава 7, от 14 стих надолу.

И отговори Амос и рече на Амасия: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници." (–14 ст.).

И Господ ме взе от подир стадото, и рече ми Господ: „Иди пророчествувай на людете ми Израиля." (–15 ст.).

Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казваш: не пророчествувай против Израиля и да не капе от тебе дума против Исааковия дом." (– 16 ст.)

Зато така говори Господ: „Жена ти е блудница в граца. И синовете ти, и дъщерите ти ще паднат от меч. Това значи: мислите и желанията ти ще бъдат посети.

„И земята ти ще се раздели с въже; и ти ще умреш в скверната земя, а Израиля непременно ще бъде закаран пленник от земята си." (– 17 ст.)

Сега, като на ученици, обръщам ви внимание на следното положение. Всички трябва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да разлюбвате. Не е важно, как сте били вързани. Не е важно, как сте разлюбили хората. За вас е важно, как днес вързвате и развързвате. Някой казва: защо ме развърза ? Питам: ако ти дойдеш при мене вързан и не си ял цели три деня, и аз те нахраня, развържа и пусна да си вървиш, какво лошо има в това развързване? Добре е гладният да бъде вързан, а ситият – развързан. Когато ситият се развързва, на място е развързването, но когато гладният се развързва, това развързване не е на място. Вържи гладния на едно място! – нищо повече. Развържи сития да си върви по пътя, защото е сит.

Много от учениците се спират върху обикновените отношения между хората и ги сравняват с по-високите, духовни отношения, които трябва да съществуват. Представете си, че някой учител влиза в клас и започва да милва, да гали ту един, ту друг от учениците и след това им казва: хайде, сега, вървете си по домовете! На втория ден той пак повтори същото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домовете им. Питам: какво ще придобият тези ученици? В тях ще се развие щестлавие и ред още отрицателни черти, каквито и в света се срещат. Какво ще бъде, ако учителят не гали учениците си, но работи с тях? Те ще научат много неща, ще се развиват. Учителят дига един ученик и го запитва: колко правят пет боба и един боб още? – Шест боба, господин учителю! – Като посеете тези шест боба на нивата, колко още ще родят? – Не зная, Господин учителю. – Ако годината е суха, колко боба ще родят? – Не зная. – Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родят ? – И това не зная, господин учителю. – Има известни математически отношения, по които точно може да се определи, колко боба ще се родят. Христос говори за житните зрънца, които попаднали в добра почва, и едното дало 30, другото – 60, а третото – 100 зрънца. Като съберете числата 30+60+100, ще получите 190. Като разделите числото 190 на 3, ще получите средно число 63'(3). Остатъкът показва, че този плод не е могъл да се развие, нямало е благоприятни условия за него. Ако приемем същите отношения и за шестте боба, т. е. всеки боб да даде по 63 зрънца, ще получим от тях 378 боба. Сборът на цифрите в числото 378 дава 18. Това е 18 глава от Евангелието на Матея, която четох днес.

Сега ще ви прочета 18 стих на 378 страница от Библията: „И не стана пасха като нея в Израил от дните на пророк Самуила; нито направиха всичките Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещениците, и Левитите, и всичкият Юда и Израил, които се намериха, и Ерусалимските жители." (II кн. на лътовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение от епоха на робство. С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Египет. Когато човек люби, той трябва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение от робство. Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта. Ако ти не любиш, никога не можеш да направиш пасха. Защо ? – Защото в Любовта всякога има жертва. Кого ще жертвуваш? – Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, как да направите пасхата в себе си, ако не знаете, как да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовта. Значи, първо човек трябва да знае как да направи своята пасха, а после, да знае как да се пожертвува. Всички говорим за самопожертвуване, но трябва да знаем, как да става това самопожертвуване. Жертвата е общ закон за всички. Когато някой се жертвува за мене, аз гледам, как той изпълнява закона на жертвата, уча се от него. След това пък аз ще се пожертвувам за него. Първо се жертвува един, после втори и т. н. Законът на жертвата е неизбежен. Няма да остане човек в света, който да не се жертвува. Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем, как да направим тази жертва. Не я ли направим, както трябва, тя е безполезна. Ако ти ходиш на училище и не разбираш основните принципи на учението, или ако не разбираш дълбокия смисъл на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се преподават, какъв смисъл има твоето учение? Всички небесни тела имат своето дълбоко предназначение „за времена и за години." Всяка звезда, например, представлява един лист от свещената книга. Свещената книга пък е небето, което виждаме над нас. Слънцето представлява една от отворените вече страници на тази свещена книга. Един ден този лист ще се затвори, и на негово място ще дойде друго слънце, още по-светло, със съвсем друг цвят от този, който сегашното слънце има. Казвам в този смисъл човек трябва да цени тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате сегашния си живот, както сте създадени, как ще разберете живота, Който е над вас? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви са отношенията ви едни към други, но всяка сутрин, като ставате, всичките удове на организма трябва да имат правилни отношения към човека, към своя господар: краката трябва да имат правилни отношения към господаря си; очите, ушити, стомахът, дробовете, мозъкът също така трябва да имат правилни отношения към своя господар. Ако отношенията на някой от тези удове не са правилни, тогава в организма на неговия господар се зараждат известни болезнени състояния. Въз основа на този закон, и господарят на тези удове, човекът, трябва да има правилни отношения към тях. Щом е така, и нашите отношения към Божественото трябва да бъдат правилни. Правилни ли са отношенията ни към Божественото, тогава всяка сутрин То ни посещава, след което ние започваме работата си. Щом Божественото те посети, тогава ще дойде твоята майка, твоят баща, твоите братя и сестри, които са слуги на този велик Божествен човек, или тъй наречения истински Баща. Ти няма да видиш Божествения човек, но ще видиш Неговите слуги, на които ще станеш на крак, както учениците стават на крак, когато учителят им влиза в клас. Когато слънцето изгрява, птичките стават на крак и обръщат погледа си към него. Когато слънцето изгрява, в сърцата, в душите на всички живи същества настава свещен трепет: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великите духове затаяват дишането си. И когато човек спи, той пак усеща изгряването на слънцето. И затова, правилно е, преди да е изгряло слънцето, ти трябва да бъдеш на крака! Под думата „слънце" се разбира онова вечно будно съзнание в човека. Когато Бог иде в света, всички трябва да бъдем будни, на крак, за да възприемем Неговите свещени мисли. Той има желание да ни предаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание в живота си.

Казвате: защо трябва да любим, защо трябва да обичаме, защо трябва да учим? На тези въпроси не може да се даде никакъв отговор. Защо трябва да се раждате и да умирате ? Защо трябва да спите и да ядете? Няма отговор на тези палещи въпроси, които днес ви занимават. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – от ляво към дясно или от дясно към ляво? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го разрязвате и после отново да го зашивате? Защо кацарят трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци? Питам: трябва ли всички хора да станат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислите, чувствата и желанията, които всеки ден формуват, те ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им няма пазар. Какво ще ви последва тогава? – Крах. Ще дойдат страдания, недоволства, болести и смърт в живота ви. Като се намерите пред такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота. Казвам: докато живеете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато един български цигулар тури цигулката на коляното си и започне да свири, вие доволни ли сте от неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на коляното, придава на музиката повече земен характер. Дойде ли някой знаменит европейски цигулар, той туря цигулката под шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдите, придава на свиренето духовен характер. Всички инструменти, които се подпират на гърдите, са от благородно произхождение.

Сега ние ще се приближим към великата Истина в живота, да си обясним чрез нея всички прояви и явления с целокупния живот. Например, вие искате да свирите. Защо трябва да свирите? – За да влезете във връзка с всички същества. Музиката трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас. Вземете, например, цигулката. Тя е съставена от дърво, от струни – кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, от което цигулката е направена, да пее. Майсторът, който е направил цигулката, той възкресява дървото, от което тя е направена. Следователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвук на растението, от което е взето дървото за цигулката. После имате отзвук на животното, от червата на което са направени струните. Значи, първо пеят растенията и животните, които са дали от себе си материал за направата на цигулката.
Ето защо, когато някой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животните, но не и на човека. Първо се минава през тяхната музика, и когато дойдете до вътрешния смисъл, който е вложен в музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човека. Значи, растенията и животните са отлични музиканти. Първите музиканти в света са растенията. Те свирят на флейта, флейтисти са. Животните пък свирят на цигулка. Те са цигулари. Ако човек не разбира живота на растенията и животните, той не може да свири. Който иска да се запознае с музиката, той трябва да изучава живота на растенията и на животните. Разбере ли човек живота на животните и растенията, щом започне да свири, техните елементи ще влязат в него, а след това и Духът ще влезе в него, като тълкувател на тоновете. Духът ще въздействува на човека чрез ушите му. Духът ще предава, човек ще възприема. Разумният човек пък ще превежда езика на музиката. Когато слушате някой цигулар, вие трябва да тълкувате това, което той иска да изрази чрез цигулката си. Цигуларят предава своята мисъл в образи, и ако човек не може да преведе тези образи, той не разбира музиката. Следователно, ако човек не започне с музиката на растенията и на животните, на млекопитаещите, той не може да дойде до живота на духовните хора. Разбере ли живота на духовните хора, той ще дойде най-после и до вокалната музика. Засега в човешкия гортан се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената мисъл, неговият гортан ще започне да говори чрез музиката.

Сега, за да се доберете до възвишения живот, всички трябва да свирите и да пеете. Ако не можете сега, поне за в бъдеще трябва да се научите. Всеки трябва да мине през дисциплината на пението и свиренето.

Ако някой има силно желание да свири, а няма условия, той може мислено да си вземе някоя китара или друг някакъв инструмент и да си представя, че свири, че дърпа струните. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нещо велико. Великите работи в света започват от малките неща. Запример, докато някой писател напише нещо хубаво, той трябва предварително да направи няколко опита, които изглеждат, като играчки, като забавления. По същия начин, искате ли да напишете някоя дума красиво, вие трябва предварително да се упражнявате върху нейните елементи, буквите й, и тогава да я напишете, както искате. В първо време вие ще пишете, както малките деца. По-хубаво от тях не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трябва да знаете правилата за красиво писане. Запример, ако аз напиша думата „мъдрост" по всички правила на краснописането, който разбира тези знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мъдрост". Който не разбира тези знаци, ще каже: глупост е това! Обаче, не е достатъчно само да познаеш написаната дума, но трябва да разгадаеш, какво нещо е мъдростта.

Питам: що е Мъдростта? Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере, какво нещо е Мъдростта, в пълния смисъл на думата. Засега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове, и един ден, когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи, Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Тя чертае пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране великите цели на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде във вселената. И затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи, именно в това – да възлюбите Мъдростта.

Мнозина схващат този въпрос по друг начин. И те имат право, но казвам: Мъдростта е свещеният път, по който трябва да вървите, и в който Бог призовава своите деца. Някой казва: аз не мога да разбирам. Ако искате да разбирате, недейте ходи далеч. Вие не разбирате много неща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъж. Когато дойдете до музиката, до поезията, например, стремете се да разберете близките неща, които срещате отляво и отдесно на пътя си. Оставете настрана онези тънки, фини неща, които са още невидими за вас. Радвайте се, че срещате неща, които не разбирате, или които не виждате и не са ясни за вас. Нека бъдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бъдеще? Бъдещето е светло. Няма по-велико, по-хубаво нещо от бъдещето. Бог царува в бъдещето. Тогава, има ли смисъл да се плашите от него? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежите на вашата душа, се крият в бъдещето, в което Бог живее.

И тъй, бъдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трябва да бъдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили пред вратите на града. Натоварената камила не може да мине през Божествената врата. Дойде ли натоварената камила пред Божествената врата, тя непременно трябва да се разтовари. На същото основание и вие трябва да се разтоварите. Когато имате тежест, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоварените хора дигат врява, шум, правят скандали. Кой търговец, кой адвокат не дига врява, шум ? Търговецът купува– продава стока, пазари се, дига шум. Двама адвокати дигат шум, врява в съда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че те се карат помежду си. Не се карат тези адвокати, но разглеждат дело на някой човек. Единият адвокат го защищава и казва: този човек има право. Другият казва: той няма право. Една американка, женена за богат търговец, помолила един ден мъжа си да я заведе в американската борса, да види, какво правят там. – Няма защо да те водя на борсата, нищо особено няма там, което да те интересува. – Не, искам поне един път да отида в борсата. Най-после мъжът й се съгласява и я завежда в една от горните ложи на борсата. Едва седнала на един стол, тя чула такава врява, такива викове и крясьци, каквито никога в живота си не е слушала. – Слушай, не мисли, че съм толкова глупава. Аз те помолих да ме заведеш в борсата, а ти ме заведе в лудницата. – Слушай, жено, това е борсата. Аз ти казах, че няма нищо интересно за тебе в борсата. Това са учените хора, които от въодушевление викат. – Чудно нещо! Как не ги е срам да викат толкова много. – Ще викат, разбира се. След една минута, или след една секунда всеки от тях може да бъде просяк или милионер. Ако вика, той може да спечели и десет милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванат за краката и ще го изнесат навън. Питам: при такова положение на нещата, може ли човек да не вика ? Който вика, той остава член в борсата; който не вика, изнасят го вън.

Докато викате в света, вие сте в борсата. Ама щял някой ваш брат да се разсърди – вие не искате да знаете. Трябва да печелите! Щял някой ваш брат да се съблазни от нещо. И за това не искате да знаете. Вие трябва да печелите! Или пък някой ваш брат изгубил вярата си. Нищо от това, случват се такива работи в света. Този човек си е изгубил вярата, защото вярата му е била слаба, малко кредит е имал той. Казвам: в каквото положение и да се намира човек, животът, който има той, с всички свои противоречия, струва повече, отколкото, ако е в гроба. И най-лошият живот, който срещаме, струва милиони пъти повече, отколкото живота в гроба. След всичко това, трябва ли да се оплаквате, че вашият живот е несносен? Какво искате да направите в живота си?

Някой казва: аз съм недоволен от живота си, искам да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така превеждам желанието ви да умрете. Аз съм готов да освободя кого и да е от вас, но при следното условие: цял ден той ще оре под остена ми на нивата ; и вечерта, като се върне, ще го освободя по всички правила: ще снема хомата му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. В това се заключава животът. Ние сме врпегнати, и трябва да свършим работата, която ни е дадена за деня. Свършим ли работата си, вечерта господарят ни ще ни освободи, и свободата, която търсим, ще дойде. Онзи, който не е бил впряган, и който не е извършил работата, която е трябвало да извърши през деня, той не може да бъде свободен. Защо ? – Защото на другия ден ще бъде впрегнат. Ако пък днес извърши работата си, на другия ден ще бъде свободен.

Това е велик закон, който наричаме закон на разумните хора. Ние говорим за разумните хора, а не за големите. Не са големите хора, които ще завладат света; нито пък малките хора ще завладат света. Обаче, разумните хора ще завладат света. Те ще бъдат негови господари. Ако голямото може да завлада света, тогава мамонтите, тези големи, предпотопни животни, досега щяха да го завладат. Ако голямото може да завлада света, преди потопа имаше големи, гигантски дървета, на височина 500–600 м., които трябваше да завладат света, но и те не го завладаха. След тях дойдоха големите млекопитаещи, но и те не го завладаха. После дойдоха хората исполини, които също не завладаха света. Значи, силата не седи във външната големина. И малките същества не можаха да завладат света. Това показва, че силата не седи и в малките неща. Най-после дойдоха новите, разумните хора, които разбраха, че силата седи в мисълта. Силата на човека не е в колебанието, че от него нищо не може да излезе. Напротив, в тази мисъл се крие човешкото безсилие. Казвам: ако си мамонт, нищо няма да излезе от тебе; ако си комар, нищо няма да излезе от тебе; ако си разумен човек, всичко може да излезе от тебе.

Значи, минус и минус при умножението и делението дават плюс. Плюсът е разумното начало в света. Следователно, вие можете да имате грандиозни планове, но е не могат да спасят света. Тези грандиозни планове няма да се реализират. Вие може да имате микроскопични планове, като тези на комарите, но и те не могат да спасят света. Обаче, вашите различни желания и мисли могат да служат като тухли и цимент за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Бог го взима и с него съгражда бъдещия живот, в който сега всички трябва да работим. Някой казва: защо трябва да живеем? Ние трябва да живеем, за да събираме материал за съграждане на Царството Божие.

Казвам: върху това, именно, трябва да работят и учениците. Някои казват: ние не сме големи хора в света, не сме силни. – Вие не се нуждаете от сила. – Ние нямаме пари. – И от пари не се нуждаете. – Ние не сме известни хора. – И това не ви трябва. Вие се нуждаете от разумност. Имате ли разумност, бъдещето е с вас. Щом сте разумни, всичко можете да направите. Следователно, нашата сила не седи в богатството, нито във властта, която имаме, нито в знанието, което можем да придобием, но в служенето, което можем да извършим. Да служиш на Бога, да чувствуваш връзка с Него и всякога да си готов на работа за Божието дело, в това седи и силата, и богатството, и властта, и знанието на човека. Някой казва: аз искам да стана проповедник. – Ако всички станете проповедници, кому ще проповядвате? – Аз искам да стана учител. – Ако всички станете учители, кого ще учите? – Аз искам да стана певец. – Ако всички станете певци, на кого ще пеете? – На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света.

Казвам: в сегашния си живот вие трябва да разбирате закона на бъдещето. Някой страда, защото е вързан. Щом е вързан в тялото си, той не трябва да страда. Тялото е на Бога, и Той сам ще го развърже. За какво са дадени ръцете на човека? – Да пише. За какво му е дадена главата? – Да мисли, да съчинява поезия. Ако трябва да пишеш, пиши; ако трябва да пееш, пей ; ако трябва да свириш, свири ; ако трябва да копаеш, копай; ако трябва да работиш, работи; ако трябва да ходиш, ходи! Всяка работа, сама за себе си, е важна според закона на Божията Мъдрост, на която Любовта и Истината са служители. Всяка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържеш връзките на обущата никому, ти си извършил велика работа; ако си дал някому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажещ някому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от някой учен или философ. Всяка дума трябва да се каже на своето място. Ако някой човек напише сто тома, които не са на място, един ден Бог ще го натовари да носи тази своя тежест. Ще видите, как един ден Бог ще натовари всички писатели, които не са писали на място, да носят своите книги на гърба си – своя собствен товар. Който е много натоварен, много е писал; който е малко натоварен, малко е писал. Някой ще каже: слава Богу, че нищо не съм писал. Питам: знаете ли, какъв товар представляват всички ваши мисли и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието в света ? Какво ще правите с този товар? Знаете ли, каква отговорност носите върху себе си?

Време е вече да се ликвидира с миналото. Вие създадохте голяма катастрофа в света. Следователно, както създадохте тази катастрофа, както вързахте света, така трябва да го развържете. Кои ще развържете? Кои ще освободите? Затворите трябва да се отворят, и праведните да се пуснат на свобода. Добрите хора развързвайте! Добрите хора събуждайте! Онези пък, които сега влизат в затворите, тяхното време после ще дойде.

И тъй, важно е сега да схващате основната мисъл на живота – Мъдростта. Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко." И понеже този Дух ще учи хората, и вие трябва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у нас, то ще ни научи на всичко. Там е силата на човека. Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Казваме: какво можем да напрвим ние? Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, който е у нас, всичко можем да направим. Казвате: кои сме ние? Ние, като хора, сме нещо подобно на животните; обаче, ние сме съработници на Бога, които ще завършим Неговата работа. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." „Даде ми се всяка власт на небето и на земята". По-нататък Христос казва: „Идете и проповядвайте! Ако ви затворят, аз ще ви освободя. Ако ви бият, аз ще се разправя с тези, които ви бият." Казвате: бедни сме, никой не ни дава пари. – Това зависи от вас. Защо ? – Защото всички банкери служат на Христа. Ако сте с Христа, вие ще отидете при някой банкер, и той веднага ще стане и ще каже: заповядайте, има един запис за вас. Ако Христос не е с вас, този банкер ще ви каже: господине, нямам пари на разположение. Щом имате подписа на живия Господ, на Христа, навсякъде ще ви приемат; щом не ви приемат навсякъде, помнете, че Христос не е с вас. Ако се карате и не се разбирате, Христос не е с вас. Ако се карате и биете, но се разбирате, Христос е с вас. Той казва: карайте се, бийте се, масажирайте се, налагайте се по всички правила, но трябва да разбирате, защо се биете.

Някой страда, че има ревматизъм, главоболие или друго нещо. Казвам, това е една трудна задача, която трябва да разрешите. И затова казвам: блажени страдащите ; блажени, които имат болен стомах ; блажени, които страдат от главоболие; блажени, които нямат пари; блажени, които са бездомници; блажени, които гладуват. В това седи смисъла на живота. По-нататьк казвам: щастливи са онези, които имат къща ; щастливи са онези, които ядат; щастливи са онези, които учат. Значи, онези, които нищо нямат, са блажени ; онези, които имат, са щастливи. По това, именно, се отличават блажените от щастливите. Щастливият може да стане нещастен; блаженият е винаги блажен. Защо? – Понеже няма какво да му се вземе. Щастливият, понеже има много неща, като изгуби това, коего има, той става нещастен. Затова, именно, блажените седят по-горе от щастливите.

Сега, като слушате тези блаженства, вие се смеете. Аз наричам този смях свещен. Свещеният смях се предизвиква от това, когато ние искаме да се освободим от нещо неестествено в себе си, от някаква несгода в света. Свещеният смях показва, че човек се освобождава от нещо неприятно. Човек, като се посмее малко, олеква му, състоянието му се променя, както на прашния барабан олеква от праха, като го удари барабанчикът. Дойде ли ти никаква скръб или страдание, посмей се малко.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Законът е следният: каквото вържете в себе си ще бъде вързано и горе; каквото развържете в себе си, ще бъде развързано и горе. Затова, вържете нещо в себе си, а друго развържете. Каквото направите в себе си, ще бъде направено и горе. В това седи вашата сила. Всеки ден трябва да вържете нещо и да развържете нещо. Скарал си се с някого. Значи, свързал си се. Какво трябва да направиш? Срещни този човек, прегърни го, цълуни го, раздрусай го, кажи му: не ми се сърди! В това седи силата на човека. Тъй щото, разсърдиш ли се с някого, не ходи да му искаш извинение, но хвани го, прегърни го, целуни го от едната, от другата страна. Речете ли да се извинявате, това са официалности, това са фарисейщини. Направил си грешка. Вземи четката, като художник, и поправи погрешката си. Кажи: не зная, как направих погрешката, но трябва да я поправя. Като поправиш погрешката си, направи едно угощение, покани всичките си приятели и кажи: много съм радостен, ще ви дам банкет. Защо? – Защото изправих една своя грешка. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, така трябва да постъпвате. Казвате: хайде, да се примирим! Как ще се примирите? Дадохте ли банкет? Вие още банкет не сте дали, а казвате, че ще се помирите. До края на тази година всеки от вас ще даде банкет, че сте се помирили с един от вашите неприятели. Опитайте се да се помирите с този, когото не можете да търпите, когото не искате да видите. Само по този начин ще опитате вашата сила.

Когато някой иска да извърши една работа, но не успява, той казва: Нямам условия. Какви условия искаш? Казвам: и при вързването и при развързването се изискват Божествени условия. Затова се изискват знания. Например, когато някой човек не може да прощава, той трябва да знае, кои са причините за това. Причината, дето този човек не може да прощава, се дължи на това, че у него не е развит съотвътният център, който се намира горе на главата. Този център е свързан с известни космически сили. Ако този център не е добре развит у човека, той не може да прощава. Когато този център е в хармония с други сили, с други центрове и способности, които участвуват в човешката душа, тогава и човек е готов да прощава. Ако този център не е в хармония с другите сили и способности в човека, той и да иска да прощава не може. Това място на главата, от което зависи, дали човек прощава, или не, може да се събуди.

Представете си един мъж, който не може да прощава. Нека някоя хубава жена, у която способността да прощава е силно развита, се докосне леко до главата на този мъж, дето е мястото на този център, вие ще забележите, че този човек моментално се променя. Той е готов вече да прости, даже да даде пари, или да направи някаква голяма жертва. Значи, тази хубава жена има противоположни чувства и енергии в себе си в сравнение с тези на дадения мъж, затова тя му подействува в благоприятен смисъл. На същото основание, по обратен път, вие можете да заставите някой човек да не прощава. Как? Пратете при него някоя грозна жена, в която способността да прощава не е развита, и я накарайте да пипне този център на главата у мъжа. Този човек моментално се изменя, той вече не е готов да прощава. Това са закони, които действуват в живота. На тези закони ние всеки ден ставаме жертва. Наблюдавайте, да видите, как се проявяват тези закони в самите вас. Ставате сутрин бодри, весели, добре разположени. Не се минава един час, вие вече не сте разположени, сърдите се за нещо. Дайте си отчет, отговорете си философски, коя е причината за това нещо. Бог е същ по отношение на вас, с нищо не се е изменил. Ангелите са същи, а само вие сте недоволни. Коя е причината за вашето недоволство ? Причината не е нито в Бога, нито в ангелите, но вие сте в дисхармония с Божествените сили. Вие си давате един, друг отчет, но все ви мъчи нещо. Най-после, по някакъв начин успявате да възстановите отношенията си към Бога, и веднага това, което ви мъчи, пада, а в съзнанието ви се явява светлина. У хора, които не могат да прощават, очите потъмняват; те са винаги недоволни. Тези пък, които лесно прощават, имат светъл поглед; те са винаги доволни.

И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизменен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не законите да се нагаждат към нас. По този начин ние ще се приближим до опитната страна на живота.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онези от вас, които могат да помагат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал някога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже миналите погрешки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напротив, ние трябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Няма по-велико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон.

Човек трябва да учи, както Бог изисква ; той трябва да обича Истината, както Бог изисква, както небето изисква. Под думата „небе" аз разбирам всички съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. Те идат да ви посрещнат на пристанището, както онези, които ви обичат, идат да ви посрещнат, когато чуят, че параходът пристига на пристанището. В този случай Любовта прави връзка между вас и висшите същества. За кого ви посрещат? Те ви посрещат за онова Велико Общо Начало, което живее, както у тях, така и у вас. Те посрещат Бога, който живее у вас; и вие посрещате Бога, който живее у тях. Когато посрещаш някой човек, ще го посрещнеш заради Бога, който живее у него. Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него; когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него. Нямаш ли тези разбирания, нищо не можеш да постигнеш.

Казвам: вие трябва да дойдете до истинското знание. За тази цел трябва да имате един ключ. Ако нямате елементарните познания, ако нямате необходимия за тази цел ключ, вие ще изпаднете във вътрешно противоречие, във вътрешни погрешки. Ако дам всекиму от вас по един милион стерлинги, какво ще направите? Тук ще останат най-много десет души, а всички останали ще тръгнат по света: някои ще ударят на ядене и пиене; други ще отворят фабрики; трети ще купуват и продават и т. н. И ако ви повикат да дойдете на клас, вие ще кажете: сега сме много заети, нямаме време. Когато бъдем по-свободни, тогава ще дойдем. Досега вие сте били търговци, но сте изяли всичкото си богатство, и затова сте дошли да учите. Като свършите този курс, пак ще ви кредитират, пак ще отидете в света, да видят там, какво сте усвоили от Божественото. Това, което учите, трябва да го приложите.

И тъй, не се спирайте върху личния живот. Не е важно, дали вашата личност е с нещо засегната. Важно е, дали хората почитат Любовта, Мъдростта и Истината. Освен това, важно е още, дали името Божие царува в света, и дали хората се починяват на Божия закон. Ако човек се подчинява на Божия закон, неговата личност ще бъде свещена; не се ли подчинява, и личността му няма да бъде свещена. Като зачитаме този закон и му се подчиняваме, ние ще внесем в съзнанието си мисълта, че трябва да станем проводници на великата Божия мисъл. Всички трябва да станем фарове, да светим. Ние трябва да бъдем като съвременните топове, в които, като турят граната и запалка, да стане силно избухване, вследствие на което гранатата, т. е. мисълта да отлети далеч, да раздруса въздуха наоколо, и всички да познаят, че тази мисъл е Божествена, а не човешка.

Сега, вашите разбирания трябва да бъдат широки, в хармония с общия закон. Запример, като влезете в някой университет, вие трябва да зачитате неговите закони ; като влезете в някоя гимназия, вие трябва да зачитате нейните закони; като влезете в някоя държава, също тъй трябва да зачитате установените от нея закони. На същото основание, като влезете в духовния свят, и там трябва да зачитате законите. Ако вие не зачитате законите на държавата, и ако тя от своя страна не зачита законите на друга държава, какво може да се постигне? – Нищо. Разбирания са това!

Казвате: как да завързваме и да развързваме? Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз." Значи, ако Христос е между вас, и вие ще знаете, как да вързвате и развързвате. Сега привеждам: ако между вашите мисли и желания се наредят и Христовите мисли и желания, вие всичко можете да направите; ако между вашата любов дойде Христовата Любов, вие всичко можете да направите ; ако между вашето знание дойде Христовото знание, вие всичко можете да направите.

Следователно, каквото вързвате, вързвайте разумно, а не глупаво. Вързвайте разумно, развързвайте разумно! Учете разумно! Обичайте се разумно! Ходете разумно! Всичко правете разумно! Това е задачата на ученика, който е призван в сегашния век да служи на новата епоха, на новата ера, която настава. Само по този начин и вие ще можете да реализирате всичките си желания. Няма да остане нито едно ваше желание, което да не се реализира, но при условие, щото това желание да бъде в съгласие с желанията на всички съвършени същества.

Сега, като на ученици, аз ви пожелавам да вързвате и да развързвате разумно. Пожелавам ви още да бъдете свободни, да учите добре, да ходите в пътя на Истината. И втори път, като ви срещна, всички да бъдете запалени свещи!

2. Беседа от Учителя, държана на 13 юли, 1930 г. Изгрев.

КНИГА: Право си отсъдил

2010-03-30T21:24:10Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MS-VІІІ_Pravo_si_otsadil.pdf Право си отсъдил]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Право си отсъдил ПО]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Вързване и развързване]] (Таня) (работи се)
* 3. [[Чрез Него стана]] (Таня) (работи се)

КНИГА: Право си отсъдил

2010-03-30T18:06:59Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MS-VІІІ_Pravo_si_otsadil.pdf Право си отсъдил]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Право си отсъдил ПО]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Вързване и развързване]] (Таня) (работи се)
* 3. [[Чрез Него стана]]

Право си отсъдил ПО

2010-03-30T18:03:18Z

Таня: /* ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ */

==ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ==

Отговори Симон и рече , Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." А Той му рече „Право си отсъдил." (Лука 7:43)

Всяко начинание в човешкия живот, в каквато област и да е, трябва да се тури на здрава основа. Като говоря за човешкия живот, разбирам разумния живот. При това, аз имам предвид не само живота на хората, но живота и на ангелите, и на всички съвършени същества. Тъй щото, когато говоря за човешкия живот, аз подразбирам целокупността на живота, т. е. разумното начало, което е горе на небето, и долу на земята, е едно и също. Дето се проявява този живот, там е Царството Божие, там е Бог. С други думи казано дето е Бог, там разумният живот се проявява; дето отсъствува Бог, там разумният живот не се проявява. Оттук вадим следния природен закон: майката се радва, когато детето е при нея; майката скърби, когато детето отсъствува.

Казвам: в това отношение смисълът и целта за човешката душа е Божественото начало. Както майката е необходимост за детето, без която то не може да се прояви, не може да се организира, не може да придобие онова, към което се стреми, така и човекът, останал без Божественото начало в себе си, е изложен на същите нещастия и неуспехи. Когато Божественото отсъствува, човек се излага на ред противоречия и се запитва: защо съществуват противоречията в света?

Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи!" (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.).

Този закон съществува и в природата. Какво става с някое цвете, което е поливано повече? Това всички знаят. Всяко цвете, което е поливано много и на време, расте повече и се развива по-добре от онова, което е поливано малко и не навреме. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка мисъл, на която се обръща по-голямо внимание и се храни повече, тя израства и укрепва повече от онази, на която не се обръща много внимание. Всяко чувство, на което се обръща по-голямо внимание, което се полива и храни повече, израства и укрепва по-добре и дава повече плод от онова, на което малко внимание се обръща.

Казвам: на първо място ние трябва да обърнем внимание на новия живот, който иде сега. Този живот, именно, трябва да поливаме, да отхранваме, а не стария живот. Какво представлява старият живот, и какво може да ни даде, ние знаем това. Той има вече безброй бръчки. Омразата, завистта, съмнението, подозрението и онази цяла плеада от недъзи, които ние познаваме, представляват бръчки на стария живот. И след всичко това мнозина казват: да живеем по старому! Как? С бръчките на стария живот ? Кой от вас, като се погледне в огледалото и види бръчки на лицето си, е доволен от себе си ? Коя мома, като се погледне в огледалото и види бръчки на лицето си, е доволна от себе си ? Недъзите, това са бръчки по лицата на хората, от които те заприличват на стари баби. Съвременните хора, със своите недъзи, не са нищо друго, освен стари баби, с бръчки на лицата си. Въпреки това, те казват: ние трябва да си държим старото. Благодарим за старото! То отживя вече своето време. Ние казваме; всеки, който люби, той е човек от новото поколение; който не може да люби, той е стар дядо, или стара баба. Тъй поставяме въпроса за новото.

Някой казва: аз не мога да обичам. – Стар си. – Обичам. – Млад си. – Нищо не мога да постигна. – Ти не можеш да постигнеш нищо, защото нямаш любов, нямаш знание, нямаш мъдрост, нямаш истина. – Не мога да уча. – Как ще учиш? Ти си оставил своята свещена книга на децата ; те са играли с нея, изтъркали, зацапали са буквите й. Децата, със своите моливи, са драскали върху твоята книга, и днес ти не можеш да четеш от нея. Ти трябваше свещено да пазиш тази книга!

Казвате: ние искаме да станем велики хора. Кое е великото в света? – Човешката душа. Животът пък е израз на човешката душа. Дето има душа, там има живот. Дето има живот, там има и радост, и знание, и мъдрост. Дето животът не тече нормално, там има и радости, и страдания. Сега вие знаете, че даже и праведните хора са изложени на страдания. В първичния живот не е имало страдания. Страданията дойдоха отпосле. Ако някой човек направи един абцес на вашата здрава ръка, вие ще изпитате страдания. Ако някой направи един абцес на чувствата ви, вие пак ще изпитате страдания. Изобщо, дето и да ви направят абцес, вие все ще изпитвате страдания. Когато се спират поривите на човешката душа, или стремежите на човешките мисли и чувства, всякога се произвеждат страдания. Когато пък се дава потик на поривите в човешката душа, или когато се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости. Това са елементарни работи.

Вие сте запознати с великата Истина в живота, която се разбира по два начина. Първият начин е много лесен. Той е законът на Любовта. Да люби човек – няма по-лесна работа от това. Човек може да обича, когато иска, и както иска. Никой не може нито да му заповядва, нито да му налага, как да люби и кого да люби. Няма друг господар в любовта, освен самият човек, който люби. Той не се запитва, как да люби. Трябва ли някой да запитва другите, как да люби ? Люби когото искаш и по който начин искаш! Никой няма право да се меси в твоята любов, да казва, че тази любов е права, или крива. Вие искате никой да не се меси във вашата любов, а се месите в чуждата любов. Не позволявайте да се месят във вашата любов, но и вие не се месете в чуждата. Щом искате свобода за вас, тогава дайте свобода и на другите. Дойде едно кученце при вас, обикне ви и започва да скача около вас, да туря краката си отгоре ви, но с това ви окаля. Вие веднага го ритнете сърдито, отстраните го от себе си. Защо правите така? Оставете го да ви се порадва малко, то ви обича. Наистина, ще ви окаля малко, но другояче то не може да постъпи. Кученцето не може да изяви любовта си към вас, както хората я изявяват. После, някой бръмбар, или някаква мушица ще кацне на лицето ви, ще ви помилва по своему. Защо? – Обикнали са ви. Те казват: искаме да ви помилваме малко. Такива са техните разбирания за любовта.

Ние често говорим за морален живот, за морални постъпки и казваме: еди-кой си мъж хванал една жена за ръката, а после я помилвал по лицето. След това се произнасяме, че той направил престъпление. Защо ? – С тази постъпка той опетнил жената. Питам: когато мухата кацне на лицето на някоя жена, или когато едно куче скача вьрху нея, те не са ли я опетнили? Те по-чисти ли са от мъжа? Щом дойдете до морала, вие намирате, че постъпката на този мъж по отношение на жената не е морална. Защо? – Защото той имал някакво лошо намерение. Ако пък някоя жена хване ръката на един мъж, според съвременния морал, и нейната постъпка не била морална. Навярно тази жена има някакво лошо намерение. Такива са разбиранията за морала на много от съвременните хора.

Следователно, според съвременния морал много хора разсъждават като фарисея Симона, който казваше за Христа: този човек е пророк, учен, не знае ли, че тази жена, която целува краката му и ги маже с миро, с грешница? Ако знае, как й позволява да прави това? Или и той, като другите мъже, обича жените и затова я оставя да целува краката му. Казвам: жената, която се доближи до Христа, беше много благородна ; тя имаше някаква тежест в душата си. Животът й се беше обезсмислил, тя искаше да го осмисли.
Питам: по кой начин човек може да изкаже любовта си ? Когато младата мома обикне някой момък, тя откъсва едно цвете и му го подарява. С това тя си изказва любовта. Всички хора късат цветя, и си ги подаряват. Когато някой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите. С това изказвате любовта си към него. Сега можете да изпаднете в дребнавости, да питате: имаме ли право да късаме цветя? Имаме ли право да колим животни? Аз не съм против даването на цветя, но казвам: не късайте цветята! Искате ли да дадете никому цвете, извадете го с корена му заедно, турете го в една малка саксийка, и така го подарете на човека, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си със саксийката заедно. Ако ти откъснеш едно цвете и го дадеш на своя възлюбен, то казва: както аз без корена си ще увяхна, така и твоята любов ще увяхне. Тъй щото престъплението не седи в това, че сме откъснали едно цветенце, но в начина, по който ние изказваме нашите мисли и чувства. Повечето от мислите и чувствата на съвременните хора са все от характера на откъснатите цветя, чиято съдба, в края на краищата, е увяхване. Като наблюдавам тия неща, аз виждам степента на развитието, до която са стигнали хората. Разбиранията им, моралът им, пък и Словото Божие, всичко това за тях представлява откъснати цветя. Някой направи нещо и казва: моята постъпка е морална. Да, морална е, но от морала на откъснатите цветя. Тя не е от морала на цветя със своите корени. Който носи откъснато цвете, той живее по стария морал. Когато някой млад момък се влюби в една мома и й дава откъснато цвете, с това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а й подарява откъснати цветя, които тя туря на главата си, тези цветя й казват: ти ще бъдеш толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принципално разгледан въпроса, това означава откъснатото цвете. Аз не ви упръквам с това. Няма нищо лошо в късането на цветята. Добро е желанието на младата мома да си откъсне цвете и да се закичи с него. Добро е желанието на младия момък да откъсне цвете и да го подари на своята възлюбена. Обаче, с късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата.

Казвам: обновление на нещата се изисква, а не умъртвяване. Запример, някой човек се облича хубаво. Едни одобряват това, други го съдят, че обичал да се облича хубаво. Аз бих желал за в бъдеще хората да се обличат всеки ден с нов костюм. Защо? – Защото, ако човек от сутрин до вечер носи един костюм, той го опетнява със своите мисли и желания, които е имал през деня. Следователно, не е добре да носи човек дрехи от болни хора. Не се пръпоръчва на човека да носи стари дрехи. Ние трябва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своите мисли и чувства !" Процесът на обновяване се изразява и външно, и вътрешно. Питам: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Някой се облича с нови дрехи и казва: как ми седят новите дрехи? Харесвате ли ме? Чувството у човека да се харесва и на другите хора не е лошо, но нашите нови дрехи трябва да имат корени, да не са само откъснати цветя. Когато човек се облече с нови дрехи, преди всичко той трябва да бъде благодарен на Бога, че му е дал живот, че му е дал хубави мисли и чувства, че му е дал възможност да се облича добре и да оценява хубавото и красивото в света. Ако носиш хубави, нови дрехи, но се провалиш в света, все едно, че носиш скъсани дрехи; те скоро ще увяхнат. Лошите мисли и чувства у човека развалят новите, хубавите му дрехи.

Сега, да се върнем към правата мисъл, която трябва да имаме в живота си. Бог, Който е създал света, има желание, всички същества, в които е внесъл съзнателен живот, да се проявяват добре, да мислят и да чувствуват право. Обаче, поради неразбиране на Божиите желания и закони, хората понякога изпадат в погрешки. Погрешките не са изключение за човека, те са неизбежни за него. Погрешки правят и писателят, и ученият, и шивачът, и готвачът. Погрешките вървят подир нас така, както сянката след човека. Ние не трябва да се спираме върху тях. За нас е важна работата, която трябва да свършим.

Питам: един ден, след като заминем от земята, какво ще вземем със себе си от сегашния си живот? Да допуснем, че някой човек е живял на земята 120 години, след което я напуща и заминава за онзи свят. С какъв капитал ще замине той? Ако през тези 120 години, прекарани на земята, този човек е работил съзнателно върху себе си, той ще има капитал и за небесния живот. Обаче, ако този човек е прекарал безсъзнателно своя живот, ял, пил и за нищо друго не мислил, след като замине от земята, той ще се намери в положение на последен бедняк. Какво е придобил той от земния си живот ? – Нищо. Какъв е бил смисълът на неговия живот? – Не знае. Дали ще има човек капитал за онзи свят, или няма да има, това зависи от неговите разбирания. Да заминем за онзи свят, без никакъв капитал, това означава цвят, откъснат от неговия корен. Ето защо, казвам: не късайте цветята! Късате ли ги, с това вие спирате тяхната еволюция. Да откъснете един цвят от някоя череша, това значи да я спънете в нейния прогрес. Всеки цвят трябва да цъфне, да завърже плод и плодът да узрее.

Сега, по аналогия на този закон, да дойдем до мислите. Ако у вас цъфне една мисъл, и вие прибързате да я откъснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не беше ли по-добре тази мисъл да остане на дървото, да завърже плод и плодът й да има костилка ? Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да цъфнат, да завържат плод, плодовете им да узреят и да опитаме техния вкус. В това седи смисълът на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да имат костилка! Това е същественото за тях. Под костилка ние разбираме безсмъртието. В безсмъртието пък се крие Божественото. Всички неща, които нямат костилка, семка в себе си, те не могат да дадат никакъв живот, те умират.
Сега, Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Той му казва: „Всяко нещо, което се върши без любов, внася безлюбието, което е равносилно на откъсване на някой цвят. При това, всеки откъснат цвят неизбежно е осъден на смърт. Съвременните хора се учат от своите опитности, и много от тях, едва след като убият някой човек, тяхната съвест се пробужда, и те съзнават, че са направили престъпление. Засега хората се успокояват с думите: нищо не съм откраднал, никого не съм убил. Така е, но за праведния, у когото зрението е събудено, грехът иде и от малкото престъпление, както и от голямото. Гръхът се образува от малки нишки, от които правят гемиджийското въже Множество тънки нишки трябва да се сплетат, за да образуват гемиджийското въже. Всички нещастия, които ни сполетяват в живота, се дължат на това, че нашият ум не функционира правилно. Понякога тежестта в сърцето се дължи на известни недъзи от ред поколения, през което време вашите деди и прадеди не са живели правилно. И ако вие днес не живеете добре, вашите грахове ще се отразят върху бъдещото поколение. Ако вие днес не живеете добре, защо се сърдите на вашите деди и прадеди? Някой казва, тежка, лоша е моята съдба! Не е достатъчно само да констатирате това. Питам: какво ще правите, ако ви заставят да съживите всички откъснати цветя? Когато Христос видя, че носят мъртвец, единствен син на бедна вдовица, той спря носилото, простря ръката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христос на майка му. По същия начин и вие трябва да съживявате откъснатите цветя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка им, както Христос направи с умрялото момче. И у вас има благородни желания, мисли и чувства, които са в положението на откъснати, захвърлени и умрели цветя. Всичко това хубаво и красиво у вас трябва да възкръсне Другояче казано: онова, което Бог е вложил в нашия ум и сърце, ние не трябва да разваляме. Ние трябва само да поддържаме онова, което Бог е съградил у нас. Как?– Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всяка сутрин полива цветята си. Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, изведнъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право. За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.

И тъй, щастието зависи от съвсем други причини в света, а не от тези, които хората намират. То почива на особен закон, а именно: пълноводието или животът на реката се поддържа от извора. Следователно, доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. Ако човек се отдели от Божественото в себе си, той ще мяза на суха река, или на пръсъхнала чешма, или на празно корито без никакво съдържание. Затова, дръжте се в следното правило: всеки ден трябва да имате прилив на Божествен живот в себе си. При прилива на Божествения живот човек не трябва да се страхува. Някои се страхуват от Божествения живот и казват: ако речем да живеем по Бога, ние няма да имаме добър живот. Вие сега нямате добър живот, но дойдете ли до Бежественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. И тогава, отдето и да мине реката, т. е. Божественият живот, всички растения, тревици, дървета ще й се радват. Защо! – Любов е тя. Реката навсякъде проявява своята любов, и затова е добре дошла: и за корените на дърветата, и за листата им, и за цветята, и за всички бубулечици. Няма същество в света, малко или голямо, което да не се възхищава от Божественото. Следователно, ако Божественото у вас се влива, вие няма да срещнете същество, което да не се възхищава от него. Ако Божественото се проявява у вас, като прегърнете и целунете някого, с това вие му придавате нещо; обаче, прегърнете ли някого, както огънят прегръща, вие взимате от него нещо. Всички имате огън в къщи, знаете, какво прави той. Туряте дърва на огнището, запалите огън, и след малко дървата изчезват. Казвате: огънят гори. Всъщност огънят ли гори ? Дървата горят, а не огънят.

Сега, превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Изобщо, не ограничавайте хората в себе си. Не се бъркайте в Божиите мисли, в онова, което Бог е създал. Не критикувайте Бога в себе си, като казвате, че еди-кой си човек е по-талантлив, по-богат от вас. Критикувате ли Го, вие си създавате голямо зло. Когато критикувате Бога, това показва, че имате крива представа за щастието. Ако, наистина, парите могат да направят човека щастлив, още сега мога да дам на когото и да е от вас 100 килограма злато, да го носи на гърба си, да видим, колко може да бъде щастлив. Всеки ще бъде готов да вземе 100 килограма злато на гърба си, но аз го давам само на този, който се наеме да го занесе наведнъж, без кола, на далечно разстояние, без да се отекчи и умори из пътя. Колцина от вас ще искат това злато? Казвам: животът, който Бог ни е дал, струва повече от всякакво богатство, но ние не го оценяваме. Животът, който сега имаме, е неоценим; той може да издържи на всички земни богатства. На живота принадлежат всички богатства, всички светове. Куклите, залъгалките, дрехите са създадени за човека, а не човек за тях.

Това е новото схващане за вътрешната свобода. Стремете се да бъдете свободни, да не се измъчвате. Като направите нещо, вие казвате: това, което извърших днес, не беше право. Щом намирате, че постъпката ви не е била права, изправете я. На другия ден пак казвате: не постъпих право. Тогава, вземете мярката, с която определяте, кои неща са прави, и кои криви, турете я на постъпката ви и измерете, да видите, с колко сантиметра постъпката ви не е права. Като измерите, прибавете към дадената мярка това, което не е право, и по този начин го изправете. Сега, правата мисъл, правите схващания за живота са новото, което иде в света. Невидимият свят, както и всички напреднали души, желаят всички събудени хора да мислят и да чувствуват правилно. Защо ? – Защото, ако нашият живот е чист, ние можем да направим окръжаващите хора щастливи. Ако нашият живот е нечист, и окръжаващите ще бъдат нещастни. Разумният, добрият син носи щастие за баща си и за майка си; неразумният, разпасаният син никой не го обича: и бащата, и майката, и братята, и сестрите му го считат за безпорядъчен човек и не му се радват. Ако имате един добър, даровит брат, вие се радвате и казвате: много е добър и даровит нашият брат.

Сега аз желая на всинца ви да бъдете даровити, да бъдете добри. Вие няма отсега нататък да ставате даровити и добри, защото сте такива, но трябва само да проявите своята даровитост и доброта. Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. Не гледайте на това, което хората имат. Водата, която Бог е влял във вашите корита, тя определя вашия живот. Ако разбирате нещата по този начин, вие ще можете по-лесно да се справите с мъчнотиите на физическия живот, и ще можете правилно да уредите своите семейни, социални и духовни отношения. Много пъти съм ви казвал и пак ви казвам, че Христос няма да дойде на земята така, както Го очаквате – с мантия, с корона на глава, да съди хората. По този начин Христос няма да дойде, защото в такова идване няма нищо съществено. Панделките и украшенията не определят човека. Когато младият момък дойде в дома на своята възлюбена и я намери накичена с панделки и цветя на глава, със златни пръстени на ръцете, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и разумност. Де ще останат нейните накити, ако тя, още на третия месец след женитбата, започне да вършее харман в къщата на своя възлюбен?

Ако вършее харман в дома му, тя ще мяза на онзи попски син от варненско някъде, който един ден, в отсътствие на майка си, направил една голяма пакост. Било по Великден, когато майка му изчистила, замазала цялата къща, измела двора, прегледала 12-те здрави и добре изхранени пуйки, и като дошъл празника, тя отишла на църква. В това време синът й влязъл в курника, извадил оттам пуйките и ги вкарал в къщата. Взел камшик и започнал да марширува с тях из цялата къща. Те започнали да крякат, да се хвърлят по стените, по прозорците, повечето от които изпочупили, а стените изцапали и изподраскали. От това маршируване се дигнала такава голяма врява, че една от съседките им се принудила да отиде на църква, да съобщи на попадията, че голяма врява се дига в къщата й. Майката се върнала в къщи, и се почудила на всичко това, което видяла. Скоро тя поправила всички пакости, като казала на сина си: втори път да не си позволяваш подобни неща, защото ще те обадя на баща ти.

Питам: каква е била мисълта на този млад попски син, да вкара пуйките в къщата и да вършее харман с тях? Понякога не постъпваме ли и ние по същия начин, като това момче, с нашите мисли и чувства? Казваме: пари нямаме, това не е на място, онова не е на място. Това показва, че пуйките, които са у нас, вършеят около къщата ни и ровят с краката си. Всичко онова, което днес ни смущава, аз уподобявам на вкараните пуйки в дома на попадията.

Христос се обръща към Симона и му казва: „Право си отсъдил. Комуто повече се прощава, повече люби." Следователно, от нас, които искаме да вършим волята Божия, в сравнение с животните и птиците, повече се изисква. За мухите, за животните е извинение да правят погрешки, понеже малко им се дава, но на хората от 20 век, с големите благословения, не е простено да правят погрешки. Още днес трябва да напуснем фарисейския живот и да не казваме, че Господ не ни е създал, както трябва. Това не е права мисъл. Ние сме се отклонили от правия път, от своето прямо предназначение, затова нам се струва, че не сме създадени, както трябва. Бог е съвършен, и ние трябва да бъдем съвършени. Той е предвидил за всеки от нас една работа, която само ние можем да извършим. Божественото у нас, което ни учи, което ни ръководи, как да градим, това е истинският човек. Всеки човек чувствува Божественото у себе си. Когато мислиш, че всичко можеш да направиш, това е Божественото, което работи у тебе. Щом мислиш, че нищо не можеш да направиш, това е човекът у тебе, който е слаб. Това са два принципа, които живеят заедно в човека и непрекъснато се сменят. Малкото дете, когато огладнее, трябва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладен съм. Майката ще го нахрани, защото детето е слабо, немощно ; то само не може да си изкара прехраната.

В това отношение молитвата, съзерцанието едновременно изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват връзка между Божественото и човешкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързват човешкото и Божественото, двата противоположни полюса, в едно цяло. Да правиш добро, да мислиш добро, това е човешка постъпка, която се намира под зоркото наблюдение на Божията мисъл и Любов, вследствие на което тази човешка мисъл по алхимически начин се превръща в Божествена. Даже и най-неблагородните желания под Божествения импулс се превръщат в благородни. Писанието казва: „Бог действува у нас, и превръща нашите мисли и желания в добри".

Сега, всички млади и стари, които сте се събрали днес на размишление, трябва да определите, какво да правите. Старите ще кажат: ние остаряхме, младите да му мислят! Младите ще кажат: старите да се махнат, те са вече стари. Ако мислите така, това е неразбиране на живота. В живота на земята има стари и млади, но в Божествения живот няма стари и млади. В Божествения живот има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестрите са старите, братята са младите хора. Следователно, всяка сестра предетавлява старец. Защо хората обичат младите моми? Понеже са стари, мъдри, имат повече знания. Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидението им е поверило отглеждането на децата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. Старите трябва да знаят, как да възпитават, а младите трябва да се учат.

Сега, да приведа тези два символа – брат и сестра. Сестрата, в ума на всички, трябва да седи, като мъдрец, който е дошъл на земята да слугува. В който дом влезе сестрата, тя влиза като мъдрец, който носи мир и разположение. Тя носи със себе си мек елемент, тъй необходим при трудните условия на живота. Братът пък, това е ангел, който слиза на земята да върши волята Божия. Той е крепък, мощен. В който дом влезе братът, всички се радват, той носи ядене. Тъй щото, когато дойдат и братът, и сестрата, всички се радват. Това са два принципа в живота, два ангела, които взаимно си помагат, за да извършат възложената им работа. Така трябва да разбирате живота.

И тъй, оставям ви сега Христовите думи, които Той е казал на Симона: „Право си отсъдил." Моето желание през тази година е всички право да отсъдите. Сега ще ви запитам: кой от двамата ще люби повече? – Комуто е повече простено. И затова, понеже на вас е много дадено, вие трябва много да любите.

1. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 1930 г. – Изгрев.

КНИГА: Право си отсъдил

2010-03-30T15:46:12Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MS-VІІІ_Pravo_si_otsadil.pdf Право си отсъдил]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Право си отсъдил ПО]] (Таня) (работи се)
* 2. [[Вързване и развързване]]
* 3. [[Чрез Него стана]]

КНИГА: Към извора

2010-03-24T21:11:09Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) '''(готово)'''
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)'''(готово)'''
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]](Ruana) '''(готово)'''
* 13. [[Добре е КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 15. [[Като добрия син КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 16. [[Трите плода КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 17. [[Едно ви трябва КИ]](Ruana)'''(готово)'''
* 18. [[Петте врати КИ]] (Преслава) '''(готово)'''
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]] (Таня) ('''готово''')

Три категории храни. Първото обещание КИ

2010-03-24T21:09:16Z

Таня: /* ТРИ КАТЕГОРИИ ХРАНИ. ПЪРВОТО ОБЕЩАНИЕ */

==ТРИ КАТЕГОРИИ ХРАНИ. ПЪРВОТО ОБЕЩАНИЕ==

5 ч.

Времето тихо и меко.

Небето облачно. Малко превалява.

"Отче наш"

Сега, ако ви се даде темата "Как се превръща желязото на злато", какво бихте писали? Може би ще кажете, че не знаете как става това превръщане. Ако ви се даде тема "Как се превръща живота в смърт", какво ще пишете?

Има опасност и в малкото ядене, и в многото ядене. Ако не яде човек, е опасно, но ако яде, пак е опасно. Ако не яде, няма да има нито скърби, нито страдания, а ако яде, ще има всички радости, но ще има и всички скърби. Някои питат: "Защо са скърбите?" Защото ядете. "Няма ли някакъв цяр за тях?" Има - не яж. "Защо е сиромашията в света?" Защото ядеш. "Няма ли никакъв цяр против нея?" Има – не яж. Някои питат: "Каква е философията на живота, да не ядеш ли?" В това няма никаква философия. "Какъв е тогава смисълът на живота? Да ядеш ли?" И в това няма никаква философия. Щом ядеш – и ще страдаш, и ще се радваш. После? Ще умреш. После? Я оживееш, я не. Някои казват: "Я станеш богат, я не." Има разлика между богат и сиромах. "Я станеш учен, я не." Каква разлика има между учен и неучен? "Я станеш силен, я не." Вие трябва да се научите да мислите.

Казвам: Дръжте за себе си онова, което знаете. Никой не иска да ви вземе капитала. Защото вие се движите с вашия капитал от миналото. За да дойдете тук, вие имате капитал. Казвате: "Трябва да отидем на лекция, да послушаме малко." Защо и за какво ще бъде, няма нужда да знаете. Казвате: "Бъдещето ще е като настоящето." Едно време мислехте за настоящето, а питахте какво ще бъде бъдещето – сегашното е именно това бъдеще. И идващото бъдеще ще бъде настояще. Питам: В бъдеще ще ядете ли? Разбира се. Същото ще бъде, както и сега.

Има три категории храни и три начина на хранене. Ако храната ви е растителна, месна или плодна, вие ще имате три различни разбирания. Ако сте вегетарианец, ще имате чисто материалистично разбиране, ще имате обич към материята. Ако сте месоядец, ще имате развит умствен живот, ще доказвате причините, поради които трябва да ядете месо. Защо трябва да ядеш растителна храна, няма какво да се доказва, но защо ядеш месо, трябва да докажеш. Защо ядеш плодна храна? Защото си дете. Растителната храна е за старите, месната – за възрастните, а плодната – за децата. Децата са станали птици, възрастните месоядни, а старите, като нямат зъби, са станали тревопасни.

В многото говорене има много заблуждения. Има неща, които не са проверени, има неща, които очаквате и които засега няма да дойдат. В този живот ангели не може да станете. Искате да бъдете красиви и богати. Много работи обаче няма да имате в този живот. Ако ви кажа, че няма да ги имате, ще се обезсърчите. Може и да ги имате, но ако ги имате, те ще влязат в употребление, а всяко нещо, което влиза в употребление, се разваля. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум, трябва да я пазите като зеницата на окото си. Ако много я употребявате, ще я развалите. Всяко желание, което много се употребява, също така се разваля. Вие ще родите това желание и с него ще станат всички промени: най-първо това желание ще бъде младо, после ще стане възрастно и след това ще стане старо. Като стане старо, то ще иска да му служиге. Всички желания, които имате в себе си, са все остарели и вие се заробвате да им служите. Седи един човек на 120 години, вие обикаляте около него и той само пъшка.

Това е една нова мисъл, която ви давам.

Сега вие мислите за всички онези работи, които никога няма да бъдат. Знаете ли какво няма да бъде? Не знаете. Нещата никога няма да бъдат така, както човек мисли, понеже не стават така, както човек мисли. Човек е почнал да мисли отпосле. И преди да е мислил той, нещата са вървели и са ставали по своя път. Като започнеш да мислиш, ти имаш само тяхното отражение. Ти гледаш живота на другите хора и искаш да знаеш какви са техните отношения, техните състояния. Някога мислиш, че някой човек плаче. Отде знаеш, че плаче? Отде научихте плача? От себе си. Ако един човек го духа вятърът и му капят сълзи от очите, това показва ли, че той е скръбен? Вятърът изкуствено произвежда сълзи. Какво означава плачът? Когато работите им са в едно безизходно положение и няма никакво разрешение, хората всякога плачат. Плачът изобщо нищо не разрешава. Вие взимате плача на Христа за пример и казвате, че и Христос е плакал за Йерусалим, когато го видял. Но какво допринесе Христос със своя плач? Защо плака? Той е плакал, защото каквото говорил на хората, останало неразбрано. И те нямаше да го възприемат, вследствие на което върху тях щяха да дойдат мъчнотии и страдания. За тях е плакал Христос. Но от плача на Христа не се подобри положението на хората. Мислите ли вие, че като плачете, работите ви ще се подобрят? Не. Ако тогава не беше плакал Христос, пак същото щеше да бъде. И ако плачеш, и ако не плачеш, резултатите са в две направления.

Сега ще ви приведа един малък пример. Когато един кон върви натоварен, вие го поглеждате и казвате: "Ние сме човеци." Но представете си неговото състояние. Какво си мисли той? Вие сте турили на гърба му 70 килограма, но конят не знае това. Знае само, че има някаква тежест на гърба си, но колко килограма е, не знае. Той не знае и защо е натоварен. Той казва: "Хванаха ме, туриха ми един товар на гърба, показаха ми пътя," но къде и защо отива по този път, конят не знае. Вие знаете пътя, знаете къде отивате и защо отивате. Обръща се конят и поглежда към онзи, който го кара. Господарят казва: "Още не си стигнал." След време конят пак се обърне, а господарят казва: "Още нататък." Мислите ли, че всеки, който натовари своя кон, ще отиде да му разправя своите намерения? Ще му разправи ли защо го е натоварил? Някога ще го потупа малко по гърба, по главата, а някога ще го шибне малко и ще му каже: "Давай! Върви!" Вие гледате тоя кон и се смеете. Смешен е онзи, който е натоварил коня си. Смешен е и натовареният кон. Онзи, който го е натоварил, казва: "Това е животно. Господ го създаде, за да носи моя товар." А пък конят казва за човека: "Това е друго едно животно, което Господ създаде, за да ме товари, за да вървя напред да му показвам пътя, а той да върви подир мене." Някой път и господарят иска да му покаже пътя и го води, друг път господарят мисли, че конят е научил пътя си и тогава конят върви напред, а господарят – подир него.

Това са обикновени разсъждения, които трябва да превърнете. Вие трябва да знаете как да превръщате мислите. Ако не се научите на този процес – да превръщате един прост метал в благороден – нищо не можете да постигнете. Защото вие имате един обикновен живот. Най-главното, което ви е занимавало досега, е яденето: каквото и да ти се говори, ти седиш и казваш, че трябва да се яде. Трябва да се яде, но какво? Растителна или плодна храна? Ще ядеш растителна храна, когато си стар; ще ядеш месна храна, когато си възрастен; ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният – всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос. Вие ядете сирене, яйца, масла и пак минавате за вегетарианци. Някои ядат и рибица, и пак казват, че са вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. По същия начин вие превръщате нещата. Прави сте.

Един лекар казал на болния: "Ще ядеш само растително, дървено масло. Никакво краве масло, нито биволско, нито свинска мас, само чист зехтин." Болният бил беден човек, седи и си мисли какво.да прави, когато дървеното масло е скъпо. Намислил да направи следното: пробил една дупка на едно дърво и започнал да налива една тенекия свинска мас през дупката. По този начин я превръща в дървено масло. След това отишъл да се пречисти, заради което трябвало да се изповяда. Свещеникът го пита ял ли е мазно. "Не, дядо попе. Ядох само чисто, дървено масло. Много е хубаво. Прекарах свинската мас през една дървена дупка и я превърнах в дървено масло." Свещеникът казва: "Глупава работа е това!" Не е глупава работа, философия има в този човек.

Та колкото и да се посочвате за истински вегетарианци, не сте още такива. От хиляди години насам на Земята измират безброй насекоми, птици, бозайници, хора и пр.; и растението, за да се храни, пуща корените си в земята наоколо и взима сокове, от които прави маслата, които вие считате за растителни. Не са ли те като мазнината, прекарана през дървената дупка? Колкото свинската мас става дървено масло, като се прекара през дупката, толкова и олиото, което употребявате, е чисто вегетарианско. Вие се смеете на онзи болен, беден човек, дето е направил тази дупка, а казвате, че вашата е чиста, вегетарианска храна. Не, не! Не се знае какво е олиото. Аз често виждам по гробища хубави черници и сливи. Децата ги ядат и от там. Лекарите са започнали да забраняват това, понеже чрез тия плодове може да се предадат някои опасни болести и децата да се заразят. Вие казвате, че соковете от умрелите се филтрират през растенията. Сега, аз не искам да ви оставя тези образи. Искам да ви дам една философия. Можете да си представите сегашните хора, така, както торят нивите си, колко чиста храна добиват от тях. Вие казвате, че нивата е наторена, но не взимате предвид как – някъде тя е торена с животинска тор, а някъде с човешка. При един такъв порядък на нещата каква култура може да има? Каква цивилизация може да има? От дишането на хората във въздуха остават известни утайки, известна "тор"; също и в чувствения свят остават известни утайки от човешките чувства. И в мисловния свят също остават известни утайки от нашите мисли. Енергиите на вашите мисли, желания и пр. – всичко това, което е нечисто, трябва да го филтрирате. Вие ще кажете: "Господ да ме пази от всички злини!" Е, пази ни Господ от всички злини, но ни най-малко не ни пази от последствията на злините.

Всеки ден вие се мените. Един ден сте радостни; дойде ви някоя тъжна мисъл и веднага главата ви клюмне. Защо? "Баща ми умря." Защо умря? Ял е нещо отровно – нищо повече. Майка ви е умряла. Защо? Яла е нещо отровно. Син ви умрял. Защо? Ял е нещо отровно. От яденето е всичко. Казано е: "В който ден ядеш от това дърво, непременно ще умреш." Защо? Защото си ял от това дърво.

Миналото лято, като бяхме на планината, един наш приятел отиде при овчарчетата и ял от едни отровни гъби. Много красиви били тези гъби външно. Те имат червена краска, като ги погледнеш, мязат на някоя натруфена мома. Казали му, че ги ядат, а те всъщност не ги ядат, защото ги познават. Щом братът изял гъбата, краката му се подкосили и трябваше да намерим кон, да го изпратим до Дупница. Без малко щеше да отиде в другия свят. Ех, що за ум! Защо заболя той? Защото ял отровни гъби. Никога не възприемай една отровна мисъл – може да е отровна гъба! Никога не възприемай едно какво и да е желание - може да е отровна гъба. Нищо не може да те спаси. Трябва да се учите да прекарвате живота си по възможност с по-малко страдания. Ако знаете как да ядете, няма да страдате. А ако можете да се научите да ядете отровни гъби, да се приспособи организмът ви към тях, ще се избавите от много злини. Тогава могат да ви ухапят някои отровни насекоми, но няма да ви причинят вреда. Защото законът е: Злото на злото не може да прави зло. И доброто на доброто не може да прави добро.

Какво разбрахте сега? Злото на злото зло не може да направи и доброто на доброто добро не може да направи. Понякога казвате: "Не мога да направя добро." На кого? На добрия. "Не мога да направя зло." На кого? На злия. На добрия можеш да правиш зло. За кого е злото тогава? За добрите. За кого е доброто? За злите – нищо повече.

Сега, вие мислите по вашему. Знаете ли кога мислите по вашему? Когато се обезпокоите. Вие се намирате в положението на две моми, които искат да се оженят за един момък. Докато момъкът не се е определил, всички моми обикалят около него, усмихват му се. Дойде едната, той я погледне и пак си гледа напред. Дойде другата, той я погледне и пак си гледа напред. Докато гледа все в една посока, той не е още самоопределен. И едната, и другата мома искат той да се самоопредели. Като ви говоря сега, вие мислите за момите. Оставете момите настрана. Всеки ден вие играете роля пред тези моми, и играете ролята на този, който гледа напред. За пример: вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да го направите. По обикновения начин – женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете свобода на жена си да ходн при баща си и майка си и да се връща, и няма да я ограничавате. Тогава бащата на парите поглежда и казва: "Види ми се, че сте честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме" /за парите се отнася/. Пак криво ще ме разберете: "Как може човек да се ожени за пари?" Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Твоята жена е направена все от такива малки материални частици. В нея има желязо, злато и пр., всичко има в нея. Жениш се – и ти не знаеш за какво се жениш. За всичко се жениш. Един ден жена ти се изпарява, както се изпарява водата. Изпари се – и я няма. Ти я търсиш, но я няма. Заминала е жена ти. Ще отидеш и ще я заровиш. Тя е оставила на земята само дрехите си. Ако си евангелист, ти ще викнеш пастора да погребе дрехите й -свещените й дрехи. На гроба ще плачеш за дрехите й. Ако е православна, ще викнеш свещеник и пак ще ходиш на гроба й да плачеш. Ще дойде друга философия – ще кажат, че или тя се е освободила съвсем от дрехите си, или не се е още освободила и обикаля около гроба си. Сега да оставим тези въпроси. Вие ще кажете, че не сте от тези, които вярват. Едни вярват, че тя се върти около гроба си, а други вярват, че не се върти. Тя никога не се е въртяла. Тя се е въртяла, но в много широк кръг. Едни казват, че нашата Земя се върти около Слънцето. Но защо? Тя знае защо се върти.

Сега, като ме слушате, вие питате: "Какво е отношението на новото към старото?" Знанието има за цел да освободи по възможност човека от излишни страдания. Това е целта. Ако искате да се освободите, най-първо от това трябва да се освободите. Когато искаш да вярваш в Бога, е същият закон: ще вярваш в Бога, за да можеш да се освободиш от големите несгоди на живота си. Вие питате: "Не може ли другояче?" Не може. Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата.

Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант. В първия случай ще имате свобода, а във втория няма да имате. Ако отивате сам, ще имате свобода, ако други ви заставят, ще имате ограничения. Понякога вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога питате: "Какво е бъдещето?" Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота. Те обясняват на какво се дължат тези условия, противоречията.

Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи – той има много желязо в кръвта си и проявява сила. Или може да се каже за някой, че е венерин тип: има силни чувства. Друг пък може да има влиянието на Меркурий. Откъде са се взели тези работи? Казват, че когато бил създаден човекът, дадено му било откровение, и хората сега разработват даденото чрез това първоначално откровение.Това е дълбока работа – да можеш да виждаш влиянията на Марс, на Меркурий, на Сатурн, на Венера и пр. От старо време са вярвали в седемте планети. Но едва вещите астролози разбират от тази наука. А пък за другите това, да се говори за влиянието на една планета, са празни думи. Казвам: Колко е далеч Марс от Земята? /"На 55 милиона километра най-малко."/ Едно тяло, което се намира на 55 милиона километра от Земята, да упражнява влияние върху хората?! Как ще си представите това?

Можем да го разберем по закона на аналогията. Представете си, че краката ви могат да ви влияят. Как? Ако краката ти са здрави, те ще те носят. Но един ден малкият пръст на твоя крак заболее и веднага този крак започва да ти влияе: твоето състояние се изменя, ти постоянно обръщаш внимание на пръста на крака си. Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш – но ако знаеш как да го излекуваш. И тогава ще имаш свобода да ходиш. Или някой ухото го заболи. Щом те заболи ухото, ти не можеш да слушаш и когато говорят, ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болката е остра и ти мислиш само за нея. Ще гледаш да оздравееш. Някой път има и по-дълбоки вътрешни причини за неразположението. Някой път си неразположен и не знаеш защо. Има две места, в които се съсредоточават болестите. Едното е в мозъчната нервна система, а другото е в симпатичната нервна система. Мъчно ти е, неразположен си и не знаеш къде е мястото на неразположението ти: то не е нито в главата, нито в ръцете и пр. Тогава мислиш, че то е навсякъде. Не е навсякъде. То е както виното – като го пие човек, то отива навсякъде, цялото тяло се опива. Виното е влязло в корема ти и оттам се разпространява по симпатичната и мозъчната нервни системи. И всички клетки, целият човек се опиянява, не знае накъде отива, изгубва посоката на своето движение.

Някога вие имате такова едно състояние, че нямате нищо определено. Всички ваши възгледи за живота изчезват. Животът ви се обезсмисля. И всичкото ваше верую се обезсмисля. Аз съм виждал такива вярващи, които са идвали при мене на Изгрева. Един от тях казва: "Всичко е празна работа, няма никаква реалност." Къде отиде неговото верую? Всичко било празна работа! Казвам: Стига да беше празна, ти нямаше да страдаш. Но е много пълна работа. Ти страдаш не от празни работи, защото празните работи леко се носят, но пълните мъчно се носят. Щом вземеш вино, мъчно се носи. Тежко е това вино, червеното. Влезе ти в ума, че ти трябва заплата с 1000 лева повече; имаш 3000 лева, но искаш да имаш 4000. Някои имат и по 20 000 лева на ден, а някои и по 1000 000. Това, което го няма, то те безпокои. Може ли да те безпокои, като го няма? Някой казва: "Не му мисли!" Не, умният човек, мъдрецът, като му трябват пари, той не иска много.

Вие искате да имате – както в съвременната техника, в съвременната математика, в съвременната музика, неща, механически направени, и мислите, че така ще имате по-ясна представа. Аз виждам тук – една сестра ми показва как й диктуват от невидимия свят. Тя не разбира нищо от музика, но написала нещо хубаво. Написала ноти, но не както обикновено пишат нотите, а им турила други опашки. Нищо не разбира от музика, а написала музикални работи – малки музикални пасажи. Има ли смисъл това? Гледам, ключът турен на място. Интересно е как ги е написала. Тя е за бъдещата музика. Не искам всички да започнете да пеете по същия начин. За изяснение на неразбраните работи ще ви кажа следното. Тя е поставила в една междина по няколко ноти. Знаем, че обикновено под първата линия на петолинието се пише тона ре, на първа линия – ми, в първата междина – фа и т.н. Но тя не ги е наредила така.

При нея междините са по-широки и в тях е поставила по няколко ноти. В празното пространство на една от широките междини тя е турила нотите, наредени по една крива линия нагоре. Аз ще ги преведа. В първата междина е турила три ноти фа, но на разни височини. Значи тонът фа може да бъде понижен и повишен. Така тя е поставила в първото междулиние три ноти фа, но идеята е на този, който й е диктувал. В обикновената музикална система те ще бъдат само фа, а тук аз виждам, че едното фа е понижено, другото е обикновено, а третото е повишено. Едното е близо до първата линия, но не е на нея, второто е по-нагоре, посредата, а третото е още по-нагоре. Как ще свирите тези три фа? Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез. Могат да се свирят. Ще кажете: "Какво искат да кажат с това духовете?" Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз казвам на сестрата: Прочети написаното! Тя казва, че не може да го прочете. На тази система могат да се свирят известни мелодии, могат да се преведат. Често в обикновения живот вие туряте нещата някъде, но не можете да ги изпълните. Някои ваши чувства трябва да ги понижите, други трябва да повишите; някои трябва да ги вземете по обикновен начин. Някой път едно фа от обикновената музика, на същата височина, на някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено. "Не може ли да се свири без повишение и без понижение?" Може. Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири фа-то както си е в естествено положение. Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на фа, но два бемола? Това е вече тонът ми в обикновената музика. А според тази музика не е ми. Два пъти ще го понижиш, а може и три пъти. Какво тънко различие! Това става, това е една отвлечена музика. Тази музика е в чувствата. Едно тънко чувство може да се понижи три пъти, а може и да се повиши три пъти. Има музика и в чувствата. В обикновената музика те не могат да се представят, няма такъв инструмент.

Сега, аз ви говоря за неща, които стават във вас. Вие казвате, че това са отвлечени работи. Те не са отвлечени, но са незнайни. Всеки ден вие се занимавате с любовни работи. Като се влюбите, пеете. Вие пеете една любовна песен, която понижавате или повишавате. Трябва да знаете как да нагодите любовната си песен. Ако можете да направите някое хубаво парче, ще можете да го свирите добре на онзи, който се е влюбил във вас. На онзи, който не се е влюбил във вас, не можете да му свирите добре – парчето ви не е музикално, не е хубаво, той не го харесва.

Външно вие се обличате, туряте си китка; щом видя китката, аз мога да ви кажа какво искате да кажете в музикално отношение. Туряте нови обуща – трябва да знаете какво означават обущата. Туряте си шапка на главата – вълнена, копринена или кожена - трябва да знаете какво означава новата ви шапка. Най-първо се обличате, после туряте шапката си. Всичко това представлява външно понижение и повишение. После дойде у вас желанието да не обръщате внимание, искате да се покажете семпло облечени и да свирите вътрешно. Щом обръщате внимание на вътрешния живот, вие вече не придавате такова значение на външната музика, казвате: "С външна премяна само не става." За пример: някой певец пее много силно, иска да го чуят всички; после пее хубаво, за да даде израз. За да пееш хубаво, кръгът, пред който пееш, трябва да бъде много малък. Мъчно е човек да пее на много хора. Като имаш един-двама насреща си, много хубаво се пее, ако са много, мъчно се пее.

Това, което ви казвам, не обяснява нещата. Това са мисли, които заплитат ума. Как е възможно да преведеш на музикален език значението на една шапка? Някакъв тон тя не може да означава. Но за да туриш шапката си, ти си имал дълго време определена мисъл. Ти имаш определени мисли и чувствания - искаш да имаш една червена шапка на главата си, едно червено или синьо, или жълто цвете. Старите сестри пък се обличат с черни дрехи. Защо? Старата обича черното, понеже се срамува вече от това, което е правила в живота си. По този начин иска другите да не видят това, което е правила. Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А младият е със светли дрехи – иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората, у него е дошъл и действа страхът, а пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде, у него има тщеславие, иска да каже: "Хе, отде ида аз! Знаете ли? Аз ида от Слънчевата система, от Слънцето!" А след като поживее десетина-двайсет години и загази в живота, забравя, че е дошъл от Слънцето.

Реалистът ще каже: "Говорете нещо реално за света." Реално в света е като ядеш, като не ядеш – това не е реално. Реалност е яденето, а нереалност е гладуването. Казвате: "Говорете ни за реалното." Яж – нищо повече. Всеки ден ядеш по три пъти – това е реално. Гладуваш – това е нереално. Казвам: Това, нереалното, те мъчи. Защо ще се мъчиш, че не си ял? Никой не може да отговори на въпроса защо се мъчиш като не ядеш. Понеже, като ядеш, ти отвътре се освобождаваш, а отвън се натоварваш. А пък като не ядеш, отвън се освобождаваш, а отвътре се натоварваш. Следователно ние предпочитаме да бъдем натоварени отвън, отколкото да бъдем натоварени отвътре. Що е глад? Натоварен си отвътре. Що е ядене? Натоварен си отвън. Това знаели ли сте го досега? За предпочитане е да си натоварен отвън, отколкото отвътре. Едното наричаме нереално положение – вътрешното натоварване, а другото считаме за реално положение – външното натоварване. Казваш: "Натоварете ме външно, понеже ми дотегна гладуването."

Всяка една идея може да бъде вътрешна и външна. Ако за една идея се радваш, това чувство е външно. Ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от вътрешния товар. Говорят за свободата. Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш как да се освободиш отвътре, то е изкуство! Това е целта. Не можеш да се освободиш, да бъдеш свободен едновременно отвън и отвътре. Да пренесеш товара си отвътре навън – това е реалното. Понеже вън, в реалния живот, вие имате по-голяма възможност да изучавате нещата, предметно да ги изучавате.

Сега, онези, които могат малко да надзърнат навън, в реалното, ще разберат малко, ще имат познания. А някои ще се спънат от мисълта, дали ще възприемат и ще кажат: "Съвсем се оплетохме." Това е отвътре. Някой път вие сте натоварени, искате да бъдете свободни. Конят го е натоварил някой човек; ако имате тежки чувства, това показва, че някой ви е натоварил, както вие сте натоварили коня. Тогава ще се заемете да научите езика на този, който ви е натоварил. Ще му кажете: "Пуснете ме, махнете този товар! Готов съм да ви служа." Ако искаш да се освободиш съвсем, не можеш, но можеш поне малко да се поосвободиш. Господ може да те разтовари, Той знае доколко ти можеш да носиш, и ако знаеш как да говориш на този, който те е натоварил, от тежкия товар, който носиш, Той ще снеме нещо. Всичко няма да снеме, но някога ще снеме част от товара ти, а друг път може да тури още повече. Тогава какво ще правиш? Това е за разяснение.

Някога мислите, че като се помолите на Господа, Той ще направи всичко заради вас. Бъдете последователни тогава. Здравият мисли, че като се помоли, всичко ще стане; той казва: "Като се помоля, Бог ме слуша." Молиш се, молиш се, но като ти излезе една малка пъпка на пръста на крака, тичаш при лекаря. Защо не се молиш на Господа да я премахне? Реалистите ще кажат: "Ако за всичко тичаш при Бога, лекарите ще умрат гладни." Защо си болен? За да дадеш данта си на лекаря. Защо си невежа? За да дадеш данта си на учителя, който ще те учи. Това са начини за разсъждение. Трябва да се преведат, за да станат ясни. Лекарят някой път може да те освободи, но някой път освен че няма да те освободи, ще те натовари още повече и болката ти ще се усили.

Аз ви навеждам на мисълта за света на фините чувства. Мен не ме интересуват обикновените неща в живота. Какво ще ме интересува живота на един заек или живота на един вълк? Какво ще ме интересува живота на една мечка, която е затворена в клетка? Какво ще проникне в ума й? И мечката е като човека, по аналогия да мислим. Ако ме затворят мене, какво ще мисля? Тази мечка, която е била свободна, се усеща сега ограничена, не е свободна да ходи дето иска. И обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват да се примирим. Но примирението още не е разрешение на живота. Да се примириш, това е временно разрешение.

Но в живота съществува едно разрешение. Целият свят е менажерия сега, ние сме в една менажерия. И дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тук, са все чешити вътре в тази менажерия. На големите чешити клетките са по-големи, а на малките по-малки. Той ги е ограничил. Той ги храни както си иска и много-много не им дава. Едно време те са живели както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. До известно време ще им донася храна. Вие ще кажете: "Такъв ли е животът?" Не е менажерия животът, но наподобява. Ограничени сме, има едно вътрешно ограничение. Вървиш и си изгубил всякакво понятие за живота; облечен си хубаво, но усещаш едно унижение в себе си. Отде произтича това унижение? Някой път се понадигнеш и мислиш, че всичко можеш да направиш, а понякога мислиш, че нищо не можеш да направиш. Отде е дошло това състояние? Ти мислиш, че не може да стане всичко, каквото искаш. Да, станали са някои неща, понеже си бил в хармония с теченията на умните хора. В такива случаи вие мислите, че всичко можете да направите; някога сте в течението на глупавите хора и мислите, че нищо не можете да направите. Някога трябва да видите какво наистина можете да направите. Човек трябва съвсем да се прероди, но прераждането е закон за знание. Музикантът, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители. Някой път казвате: "Да умрем, че да се освободим." Как ще се освободите, и вие не знаете. Аз ви ублажавам понякога за вашата вяра, гениални сте във вярата си. Аз желая да имам вашата вяра! Детето вярва, че каквото бащата и майката кажат, ще бъде. Най-първо вярва на баща си сто на сто, после, като не изпълни бащата това, което е казал, намалява се вярата на детето, докато стигне да му вярва десет на сто – и повече то не вярва на баща си. Не обещавайте това, което не можете да извършите. И на себе си обещавайте само неща, които можете да направите. И не мислете, че вие можете с вашите молитви да заставите онова Същество, Което е направило света, да постъпи другояче. Бог е неизменяем. Като ви говоря по този начин, можете да си кажете: "Тогава да не се молим!" Ако се молиш, ще те послушат, ако не се молиш, няма да те послушат. Господ ще иска преди всичко да знае дали молитвата ти има някакво основание. Ти искаш хляб, но Господ казва на комисията, която разглежда въпроса за хляба: "Вижте дали тази молитва има основание и ако има основание, дайте му." Комисията казва: "Преди четири-пет часа е ял, но дайте му." След това други прошения се разглеждат. Експедитивна работа има там. Ти си млад, искаш да се жениш -даваш си прошението; Господ казва на комисията: "Я вижте дали трябва да се ожени, или не, да я вземе ли, или да не я вземе." Разглежда се и второ прошение – някой иска да се ожени втори път. Защото хората се женят много пъти. Вие минавате за еднобрачни, а сте многобрачни. Как ще ме разберете? Щом си ял веднъж, ти си еднобрачен. Щом си ял два пъти, ти си двубрачен. После – трибрачен, четирибрачен и т.н. Всяко ядене е един брак – свързал си се. Значи бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа. Щом влезеш в това място, не търси своята свобода. Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака, но като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около 400-500 000 лева. Да кажем, че един богат баща има три деца: ако едното коства 500 000 лева, трябват му един и половина милиона лева! Отде ще ги изкара? Вие трябва да знаете, като сте тук, на Земята, колко милиарда лева коства издръжката ви на вашия Баща, на Онзи, Който ви е пратил на Земята. Вие никак не мислите за това. Някой път трябва да направим математически изчисления, да видите колко струва вашата издръжка. Някога казваш: "Защо съм дошъл тук?" Там си одрал орталъка, да дойдеш тук да се учиш, а сега казваш: "Защо съм дошъл?" Да се учиш – нищо повече! И според каквото е учението ти – толкова средства ти изпращат.

Някои от вас имате установени възгледи. С установени възгледи в света нищо не се постига. Какво наричам аз установени възгледи? Хората нямат установени възгледи. Не ги търсете, никъде няма да ги намерите.

Само в Бога има установени възгледи. Аз вярвам в установените възгледи на Бога. Ще приспособим своите възгледи да бъдат подобни на Божиите възгледи. И доколкото аз приспособя своите възгледи към Божиите, моят живот ще се подобри. И доколкото аз не приспособявам своите възгледи към Божиите, ще се явят всички противоречия. И Писанието казва: "Да изпълним волята Божия на Земята." Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че можете да измените Неговия порядък. Все едно, ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък. Това учим ние. Ние не виждаме, че сме в едно вътрешно стълкновение с Божествения порядък. Противоречия имаме и казваме, че този или онзи е причина на нашите нещастия. А този човек е само един повод, той иде само да ни покаже, че сме се отклонили от Божия порядък. Ако някой човек ти причинява радост, това е само един повод, който показва кога си бил в съгласие с Божията воля. Онези хора, които ви причиняват радост, те показват, че в Божественото е спокойствието.

Искам да ви покажа сега един метод. Не че нямате метод, имате. Но да допуснем сега, че имате син и разбойници са го хванали, като мислят, че сте богат. Те искат от вас голям откуп -20-30 000 лева, но вие няма отде да ги вземете. Ако имате приятели, те ще ви дадат пари и ще откупите сина си. Това е по обикновения начин. Но допуснете, че никой не ви дава нито пет пари. Хрумва ви да намерите главатаря на разбойниците и да му кажете, че сте беден. И този човек, като ви погледне, без никакъв откуп пуща сина ви. При първия начин трябва да се молите на ваши приятели да ви дадат пари, за да задоволите желанието на разбойниците; при втория начин отивате при главатаря и като види, че сте беден човек, той пуща сина ви. Кой начин е по-умен? Къде седи разликата? Кога вярата е по-силна? Във втория случай. Вие сте дошли сега до второто положение: трябва да отидете при главатаря на разбойниците и с него да се справите, а не с обикновените разбойници. Най-първо трябва да престане страха у вас. Защото ако се боите, вие ще си кажете: "Разбойниците могат да хванат и мене, и за мене да искат откуп. Те са жестоки." Вие трябва първо, заради любовта, която имате към вашия син, съвършено да се престрашите. И да можете да образувате чувство на любов към главатаря. И той може би ще почувства, че никога не е срещал такъв човек. Като ви види, ще му стане приятно, че сте му дошли на гости. Да изясня този пример. Вие искате да знаете според съвременната карма защо разбойниците хванаха вашия син, защо вие се принудихте да отидете при главатаря и защо другите хора не ви дадоха пари. Как ще обясните това? Как мислите? Кажете вашето мнение. Ще кажете: "Пари им трябваха на разбойниците." Може да се обясни така. Това е едно рандеву, което трябваше да направи една остаряла мома, която не се е оженила. Как ще го разберете? Този разбойник, при когото отива момата, е един момък, който в миналото се е влюбил в нея, а тя не е отишла на рандеву с него. Тя го излъгала. Но сега, като главатар на разбойниците, той прави рандеву с нея, като хваща сина й. Като дойде тя при него, той иска тя да изпълни своето обещание. Тя е обещала някога, в миналото, да се срещне с него, но не се срещнала и сега ще му се помоли да освободи сина й. Нему ще му стане приятно, ще й каже: "Доказах ти, че не ти мисля зло. В мене има благородно чувство. Ти криво ме разбра." Турците казват в такъв случай: "От мене да мине." Изпълнявайте вашите обещания, за да не се намерите в противоречие и да стане нужда да отивате при главатаря на разбойниците, които са хванали сина ви. Вие трябва да давате разумно тълкувание на нещата, което да е съгласно горе-долу с реалността; защото главорез, за когото казват, че е много жесток, ви приема много добре и пуска сина ви – как ще си обясните това? Ще кажете, че Господ му е казал така. Това са особени положения. Има една връзка от миналото. Господ ви казва: "Пази обещанията си!" Каквото обещаваш, не се колебай да го изпълниш. Казваш: "Как да го изпълня?" Първото обещание, което си дал, никога не го изменяй. Не второто обещание, аз говоря сега за първото обещание. Всяко обещание в света е Божествено задължение. Никога не се отказвай от задължението си, иначе всякога в живота си ще се намериш в трудно положение. И всички трудности в живота се дължат все на неизпълнение на първите задължения. И те са много. Онези задължения, които сте дали към Бога, изпълнете ги! Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.

Ти си се влюбил. Не е въпрос във влюбването, но задължението си към Бога трябва да изпълниш. Никой не те кара да се жениш. Щом си се влюбил, изпълни задълженията си към Бога. Любовта не подразбира женитба. Това са второстепенни неща. Понеже не си изпълнил първото задължение, идва женитбата. Ето какво е женитбата. Пак криво ще ме разберете. Като обяснява човек реалността на нещата, изпада в заблуждения. Понеже не си изпълнил първото си задължение, идват страдания и те турят в затвора. Това значи женене. Аз често виждам как дрънкат веригите. Щом не си изпълнил своето първо задължение, ти ще се ожениш – нищо повече. А пък щом си го изпълнил, ти си свободен от женитбата.

Има свободни отношения. Най-красивите отношения са свободните отношения. Те са Божествени отношения. Първото задължение, първото обещание, което си дал – изпълни го! Това, което е дал Бог и се ражда в душата ти – бъди верен на него! То е Божественото. То е отношение към Бога. Защото и любовта е едно отношение към Бога. И ако ти правилно изпълняваш своите отношения към Бога, ще изпълниш правилно отношенията си и към всички хора. Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш задълженията си и към другите хора. Ако отношенията между бащата и майката не са правилни, те не могат да родят дете талантливо или гениално. Следователно отношенията между бащата и майката ще определят дали това дете ще бъде любимо, или не. Детето е един резултат. То е резултат на любовта, която имат бащата и майката към Бога. Когато двама души имат правилна, Божествена любов, тогава се ражда талантливо, гениално дете. Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, отношението на твоята душа към Бога и отношението на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум – това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще даде в резултат твоя ум и тогава ще имаш отличен ум – да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате нещата, никак не можете да ги разберете. Ти казваш: "Аз обичам мъжа си." Твоят дух трябва да има правилни отношения към Бога. Някои от вас, които не ме разбирате, нека затворят книгите. Някои от вас няма какво да се занимавате. Задължението, обещанието на твоята душа и дух към Бога, което си дал, трябва да го изпълниш. Тогава и твоят ум ще има правилни отношения към теб.

Сега донякъде се уясни въпросът. Остава необяснено приложението. Приложението е вече упражнение. Искаш да станеш певец, да имаш отношение към всички ноти – трябва да ги знаеш. Вземете тона до. Този тон мъчно се взима в обикновената гама. Но вземете сол, той се взима лесно. Вземете долно сол. /Учителят пее тона сол./ От сол вече можете да вземете до. На цигулка го вземете. От този тон, който можете да вземете най-вярно, от него можете да вземете последователно и другите тонове. Музиката, така както е, тя е нещо външно. Но музиката на Земята е резултат на човешките мисли и на човешките чувства. И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чувствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. А онези, които могат хубаво да пеят, те имат възможности, макар че не са още в съвършенство. Светията, за пример, е отличен певец. Какви ли не мантри, песни пее той! Започнете от вътрешния живот. Защото другото е резултат. Всички не могат да бъдат музиканти. Защото музиката е резултат на човешките мисли и чувства. Във вас, във вашия ум и сърце трябва да стане цял преврат, за да станете музикални. Всички не сте еднакво музикални. Музикалността е един дълъг процес. За в бъдеще ще се приготвите, но това бъдеще е различно: може би днес, а може би в утрешния ден или по-нататък. Това е един процес, не може изведнъж. Човек може да пее обикновено, но за да бъде музиката като магия, да може да си служи с нея, изисква се работа.

Минаваш през гората. Страх те е от животни. Какво трябва да направиш? Ще им запееш. Животните разбират много добре от музика. Има известни песни за вълците – като ги запееш, вълкът не те напада. Има известни песни за змиите – като ги запееш, змия не те хапе. Индусите са ги научили. Като им запееш, можеш да събереш змиите, а можеш и да ги разпръснеш, от тебе зависи. Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но е музикална и музикалността ще я спаси в бъдеще. И у вълка има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства. И болестите се лекуват с музика, и те си имат музика. Трябва да ви направя опит в това отношение, но опитът струва скъпо. Има болести, които, ако знаеш как да им пееш, минават, ако не знаеш да им пееш, не минават. Музиката може да се приложи за лекуване. Всички сте имали коремоболие. Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник как пееше на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема. /Учителят подражава на движенията при силни коремни болки./ Попът вика: "Вай-вай-вай!" После се завърти на друга страна: "Нека се научи този поп добре! Този дявол го знам. Аз съм го научил вече, от 20 години го зная. Щом кръшна някъде, той веднага ме стисне." Пее той, лее, голям певец е. По църковната музика: Па-ву-га-ди – па-па-ву – га-ди-ке, зо-ни-па. Пее попът: "Олеле, олеле, олеле." На този свещеник казвам: Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко. След като си попееш, ще ти мине. Ол-ли. Ол-оле. Турците казват: Олур/стани/. Ол. Ол на английски означава всичко. Значи, ако знаеш да пееш, ще имаме ол, ако не знаеш да пееш, имаме вол.

Представете си, какво велико търпение има Бог! Той търпи всичко онова, което става в Него. Търпението на Бога седи в това, че всичко става в Него. Какво грамадно търпение има Той! Всички противоречия, приятни и неприятни, които стават, всичко това Той трябва да го превърне. Там седи Неговата Мъдрост. И всичко става в Него! Вие съжалявате, че някои работи са станали. Че колко работи са станали в Господа, и Той ги търпи! Казвам: Както Той ги търпи, така и вие ще ги търпите. И ще търсите разумното разрешение на нещата. Там е философията. Много работи са непоносими, но трябва да се търпят. Не безразборно, като в олъ!, но трябва да се учи, да се намери изходния път. Всяко нещо си има свой път.

Кои са важните мисли в тази лекция? Какво разбрахте сега? Първата мисъл каква беше? С какво започнахме? /"За превръщането на желязото в злато."/ Този въпрос е труден. Кой беше вторият въпрос? /"За яденето и неяденето, за чувствата и мислите."/ Някой ще каже: "Да се научи човек да яде – това е цяло изкуство!" Третото? /"Обещанието, което дадохме на Бога, да го изпълним."/

/Учителят пее по няколко начина следните думи: "Може ли болен Стоян здрав да стане?"/ Може. Класически как ще го пеете? Стоян отначало беше здрав и после стана болен. Всичкото изкуство е, че той се е помъчил да стане болен. Понеже е направил най-мъчното, сега от болестта ще се върне в своето естествено положение. Да стане болен е по-мъчно, отколкото да стане здрав. Ако ти си съумял да заболееш, ще съумееш и да станеш здрав. Следователно всеки човек, който се е разболявал, може да оздравява. Всеки човек, който осиромашава, може да забогатява. Всеки човек, който оглупява, може да поумнява. И всеки, който греши, може да стане праведен. Вие не се спирате на това. Защо човек трябва да греши? Грешенето е един по-нисш живот. Трябва да минеш по пътя на злото. То е един нисш живот, който сега се диференцира и минава в друг. В какво седи разликата между доброто и злото? Ще ви дам две нейни черти. Най-първо злото се привлича при тебе и после, като вземе нещо, се връща в менажерията. Например един вълк се интересува от овцете; той ще влезе в кошарата и щом вземе овцата, заминава си. А доброто се приближава, за да даде нещо. Значи доброто се приближава, за да остави нещо при тебе, а злото иде, за да вземе нещо. Това, което дава, е добро, а това, което отнема, е зло. Доброто излиза отвътре навън и се връща вътре, а злото иде отвън и се връща навън. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро; всяко нещо, което заминава от тебе, е зло, на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално, а онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.

Сега, в музиката – можете ли да вземете до от четвърта октава? Как ще го вземете? И до от трета октава не можете да вземете. При втора октава мнозина можете да го вземете. А до от първа октава можете да вземете почти всички. В две октави колко тона до има? /"Три."/ В три октави има четири тона до. В четири октави има пет тона до. Под думата до аз разбирам един тон да се вземе правилно. В пеенето има големи противоречия. Усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона до – като взема тона до, те изчезват. До е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мен. Това е тонът до. Щом се премахнат те, значи аз взимам този тон вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона сол. Той означава постижение. Не че всичко е постижение, но е начало на постижение. И така, до е за премахване на препятствия, сол е начало на постижения. Ми какво е тогава? Тонът ми е посредата, съединителното между до и сол. Намира се в терца с до и със сол. Между сол и си пак имате терца. Има два вида терци: големи и малки. Ако вземеш ми правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Чрез ми ти създаваш мислено първата форма, с която можеш да работиш. Ми е основата в умствения свят, за да се създаде първата форма, с която можеш да си послужиш. Ако мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно тона ми. Трептенията на ми се различават. И трептенията на сол се различават. В сол, за да има постижение, трябва да има мекота. А какво трябва да има в ми"! При правилното взимане на тона сол има възможност един цвят да цъфне. Цветът е сол. Но отвън трябва да има най-благоприятна атмосфера за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, той не може да цъфне. Меки трябва да бъдат външните условия. А при ми не отвън, но отвътре трябва да бъдат условията меки. Едно преходно състояние е ми, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. До представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. Сол представлява мъчнотиите в духовния свят, а ми представлява вътрешните противоречия, мъчнотиите в умствения свят.

Вие произнасяте думата любов. Започнете да мислите без никакъв обект. Без никакъв обект произнасяйте думата любов. Как бихте разбрали любовта на физическото поле? Как бихте я изпели на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов?

Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.

При сегашното разбиране вие всички се намирате или в положението на сухото дърво, или в положението на желязото. За пример: едно сухо дърво може да го е страх от огъня, но едно желязо може ли да го е сграх от огъня? Какво ще стане с желязото като го турят в огъня? Ще се нагорещи. Сухите дървета трябва да се плашат от огъня. Хората се плашат от любовта. Онези, които са сухи дървета, се плашат от огъня. Онези, които са от желязо, ще кажат на огъня: "Ще светнем ние в тебе." Всякога този огън може да превърне сухото дърво в пепел, но пък пепелта е най-хубавата тор. Любовта може да стопи и желязото. Това е пречистване на желязото. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи. И всичко ще тури в ред и порядък.

Тогава има всичко три положения: живот, светлина, свобода. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим!"/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш.

Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.

Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може. Само в онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон!

"Божият дух носи всичките блага на живота." /три пъти/

Всички онези, които усещат, че са много натоварени, да ми кажат – да ги разтоварим малко. Защото не искам да останат натоварени.

19-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 29 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

КНИГА: Към извора

2010-03-23T04:35:59Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) '''(готово)'''
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)'''(готово)'''
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]](Ruana) '''(готово)'''
* 13. [[Добре е КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 15. [[Като добрия син КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 16. [[Трите плода КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 17. [[Едно ви трябва КИ]](Ruana)(работи се)
* 18. [[Петте врати КИ]] (Преслава) (работи се)
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]] (Таня) (работи се)

Като добрия син КИ

2010-03-23T04:29:15Z

Таня: /* КАТО ДОБРИЯ СИН */

==КАТО ДОБРИЯ СИН==

5 ч.

"Добрата молитва"

Песента: "Аз смея да кажа"

(Учителя прочете пасаж от книгата "Царският път на душата", от стр.105, първия ред, до стр. 106, до последния нов ред.)

Трябва да се прави разлика между страдание и мъчение. Мъчението произлиза от нямане, а страданието – от преизобилие. Страда онзи, който е преял, мъчи се онзи, който нищо не е ял. Само мислещото същество може да страда.

Всеки ученик, който постъпва в училище, първоначално има мъчнотии. Той влиза и не е осведомен за буквите, за реда в училището. Но постепенно се научава. И колкото повече време минава, толкова повече той се просвещава и за него училището става любимо място. А в началото му треперят космите.

Страданието – това е програмата на живота. Страданията аз ги наричам предговор, встъпление към всяко велико съчинение. В предговора ще се кажат няколко реда и след това ще се навлезе в главния предмет. Вие сте една книга, трябва да се напише встъпление, предговор. На какво основание пишете вие тази книга? Животът ви се пише! Все има предговор книгата. Страдаш - предговор е това, не съдържа важното, то е само едно малко встъпление.

Не смесвайте мъченията и другите недоразумения със страданието. Те произтичат от съвсем друг фактор в света. По някой път човек трябва да се радва, че участва в страданието. Защото щом го разбереш, страданието моментално ще се превърне в радост. Всякога неразбраната радост е страдание, неразбраната любов е страдание, неразбраната истина е страдание, неразбраното добро е страдание. Всички добродетели, когато човек не ги разбира, са страдания. Някои казват: "Ако кажеш истината – страдаш, ако направиш добро – страдаш!" Представи си, че си търговец и идва при тебе един човек да купува дрехи; ти му казваш, че тия дрехи са хубави, но го излъгваш - един път, два пъти, три пъти – и той не идва вече. А ако кажеш истината, спечелваш го за клиент. И въпреки тая велика истина, ти казваш: "Не си струва да се говори истината." Няма по - велико нещо от това, да говориш истината! Като направиш една малка погрешка, признай си. Като признаеш, ще дойде радостта в теб, защото ще я изправиш. В едно училище един ленив ученик, понеже не си знаел урока, казал: "Господин учителю, еди-кой си автор пише така и така." Искал да каже, че се различават мненията, че не знае по кое правило да пише. Учителят му казал: "Ще пишеш по моите правила." Вие пишете по много граматики и казвате: "Не може ли другояче? Защо да е така?" По каквато и граматика да пишете, в природата си има една граматика. Тази граматика грябва да се учи – нищо повече! Онова, което хората създават, то са нашите нововъведения. Имаме право на нововъведения, но те са наши встъпления към онова, което е вече създадено, което съществува и което е основа на живота. После, не смесвайте страданията с мъченията и трудностите в живота. Ред работи има в живота, които човек сам си създава. Страданието – това е един капитал на човека. Някой път страдаш, без да знаеш причините. Някой път никаква погрешка не си направил, а страдаш. А понякога, без да си направил нещо, се радваш. Понякога не знаеш причините нито за радостта, нито за страданията.

Можеш някога да страдаш поради това, че времето се е изменило, че има вятър, че има земетресение, че има влага в атмосферата и пр. Да кажем, че е станало земетресение; не можеш да кажеш да не става земетресение. Сега, аз не искам да се аргументирам, не искам и да ви утешавам, далеч съм от това да ви утешавам. Но разбиране трябва. Тепърва трябва да изучите азбуката на природата. Доста време ще се изисква да се изучат нейните букви.

Казвам: В природата съществува един външен, обективен свят и един вътрешен свят, субективен. Често нашият вътрешен свят, нашите вътрешни разбирания влизат в стълкновение с обективния свят. Аз наричам в дадения случай обективен свят Божествения свят. Съществува известна Божествена идея, известен ред и порядък, който Бог е създал със своята мисъл. Ние трябва да разберем този ред и порядък, понеже сме обгърнати от него. Ние сме потопени в този свят. Този свят няма да се съобрази с нашия, но ние трябва да се съобразим с него. Нашият свят е нагоден спрямо този обективен свят. Аз не говоря за външния свят, който хората някой път създават, той е преходен. И когато влезем в стълкновение с този обективен свят, тогава идват ненужни страдания.

Ще се спра сега на положителната страна. Някой път казваме, че красотата на човека седи в известни обективни, външни черти. Красотата си има външен образ – сянка ли е той, или реалност? Най-първо на Земята виждате сянката на красотата. Някой път си представяте един човек и казвате: "Колко хубави вежди има той!" Аз наричам тия линии, които растат, подвижни линии в природата. Има числа, които растат, има и числа, които са статични, седят в едно и също положение. Например човек сам по себе си е едно число, но това число расте. Едно дете като се роди, можете да го претеглите – 5 килограма е. Но след 21 години може да бъде 50-60 килограма. Тази единица, това число се е увеличило. Нас ни интересуват тия числа, които растат, тия линии, които постоянно се променят: чело, вежди, око, нос, и пр. – всички тези черти в човека постоянно се менят. Има едно лице, което е постоянно, статично, но има и друго лице, което е променчиво; това, променчивото лице на човека е красивото. Ако погледнете статичното му лице, то е страшна грозотия. То е като скелет. А с подвижното лице, чиито мускули се движат, играят и се усмихват, човек става красив. Има нещо в лицето, което играе. Усмихнатото лице – то е красивото, интелигентното лице – то е красивото, хубавото лице. Ти не можеш да очакваш от един човек, който има устни, тънки един милиметър, да прояви любовта. Не отивай при него на пазар. Каквото и да говори, той е такава слаба почва, че каквото и да сееш, не расте. Друг е онзи, с дебеличките устни – там расте жито, царевица, грозде – всичко. Аз не говоря за отвлечени неща. Ако не вярвате, опитайте. Кои са дебели устни? Аз не говоря просто за дебелите устни, но за добре организираните устни. Те не трябва да бъдат един милиметър, а най-малко половин сантиметър (5 милиметра), или 6-7-8-9 милиметра, или един сантиметър дебелина, горната и долната устни. Тия хора, у които устните са по-дебели, имат повече чувства и следователно имат хубав апетит. Ако е мъж, ще обича хубаво да му се наготви, с едно блюдо няма да се задоволява, а с 2-3 блюда. Вкус ще има. И после, гостбата ако не е направена както трябва, ще направи забележка, че солта, маслото, пиперът са много или малко – все ще намери някоя погрешка. Ако е жена или дете – пак същото, и те имат вкус. А ония с тънките устни минават за много скромни, че не ядат никак. Устата на човека имат три функции: най-напред представляват физическия свят - най-първо трябва да опиташ яденето; след това устата имат и функция да говорят; устата имат и функция да чувстват. Значи трите функции са: трябва да се движат, трябва да чувстват и трябва донякъде да изказват и мислите. Като говорим разумно, речта изказва мислите на човека. Само човек може да говори, понеже е мислещо същество. Човек, чиито устни са нормално развити, у него чувствата са нормални, речта е нормална и яденето му е нормално. Мнозина от вас имате желание устните ви да станат по-тънки и ги свивате. Не, оставете се от тия стари навици! Оставете тази линия свободно, не я притискайте! Хигиената на устата изисква следното: устните не трябва да образуват права линия като линията АВ, а да има една малка кривина, като при линията СД.

Трябва да има в средата малка вдлъбнатина навътре, а отстрани трябва да има две малки издатини. Тогава устата има един хубав израз. Долината в средата показва едно силно здравословно състояние на човешкия организъм, на разумния органически свят. Някой път тази кривина може да се издаде повече, но ако е малко издадена, тогава дава един хубав израз на лицето. Когато човек е весел и в средата на устните има тази вдлъбнатина, от този център излиза нещо приятно, а когато я няма, няма израз. Като не знаете това, някои от вас по навик си събирате устните, притискате ги. Оставете това! Не си притискайте устата, за да става кръвообръщението правилно, редовно. Ако притискате устата, нарушава се кръвообръщението и се зараждат болезнени състояния. Някои си създават фикс-идея. Знаете ли какво значи фикс-идея? Това значи втвърдена идея. Ти имаш фиксирана, установена идея, че за да бъде устата красива, трябва да бъде свита. И я свиваш. Не, оставете си устата свободна. Когато човек остарява, почва да си стиска устата. Колкото повече си стискаш устата, по не ти върви. Не си стискай устата! Остави я свободна. Но не пък и като някоя гъска да я отвориш широко.

Второто положение. Трябва да се научите как да постъпвате и по отношение на очите си. Хигиена е нужна и на очите. Трябва да изучиш движението им. Очите на някои хора се движат насам-нататък. Погледът ви да бъде установен. Защото и окото има една радиална линия. Съобразно устата трябва да се движи и окото. Според чувствата трябва да се движи и окото. Не да бъде постоянно съвсем фиксирано. То трябва да бъде спокойно. Като фиксираш спокойно окото си, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти трябва да вървят заедно. Нормален е животът, когато има хармония, когато едновременно действат мислите, чувствата и постъпките. Каквото мислиш, да го чувстваш и да го правиш. Мисля да ям; откъсна една хапка, опитвам я и след това разсъждавам за нея. Значи реалните неща едновременно имат три фази: мисъл, чувсто и постъпка – те трябва да вървят заедно, да не влизат в стълкновение. Мисълта не трябва да действа сама. Ако тя действа без чувствата, ще й липсва нещо, и ако чувствата работят без мисъл, ще им липсва нещо. Ако извършите една постъпка, в която липсват мисъл и чувство, тогава имаме механичен живот. Както един камък, който се търкаля надолу в планината – то е механично движение. На едно животно му забъркаш каша и то тича да яде – то има само чувствания, мисъл няма. Но ти, човекът, разумното същество, не бързай да ядеш. Мисли, разсъждавай как да ядеш. Като седнеш, започни да мислиш, след това вземи си хляб, откъсни едно късче, натопи го в яденето и започни свободно движенията с устата си.

Може на пръв поглед да ви се вижда странно, че се занимавам с нашата уста. Ако ти не се занимаваш със своята уста, с какво ще се занимаваш? Мисълта е много по-отвлечена. Как ще се занимаваш със своя ум? Често казваме, че човек трябва да фиксира ума си, да се концентрира. Правил ли си опит да се концентрираш? Колко е мъчно това! Я се концентрирай само върху една мисъл половин минута, една минута, но върху нищо друго да не мислиш! Ти мислиш за едно, но изведнъж – за друго мислиш. Да се концентрираш значи в даден случай да държиш в мисълта си само едно понятие – както фотографът, който хваща в даден случай само една линия. Например изучаваш у човека само неговата уста. Като погледнеш един човек, можеш да го познаеш по лицето; но представете си, че ви дадат задача да познаете човека само по неговата уста – от устата му да установите характера му, както бихте могли, когато гледате цялото му лице. Това е наука. Някой път казват, че очите на човека се смеят. Очите не се смеят. Ако не обърнеш внимание на клепачите, то в очите няма смях. Това, което дава изглед на смях, са клепачите, свиването и отварянето им дава усещането, че очите се смеят. При смеха от очите излиза повече светлина, а при тъгата излиза по-малко светлина, а повече топлина.

В скръбта всякога преодоляващо влияние има сърцето, топлината, а в радостта – светлината. Следователно който страда, има повече топлина, а който се радва, има повече светлина. Светлината и топлината са потребни за растежа на човека. Ако нямате топлина и светлина, ако нямате страдания и радост, вие не можете да се развивате. Все трябва да има някое страдание - или вие, или майка ви, или друг някой – за да растете. Или другояче казано – топлина трябва да имате, за да можете да растете. Топлината е едно условие; ако имате всички дарования и способности, а нямате топлина, те ще останат без условия да се развият. Страданието е проводник на топлината, а радостта е проводник на светлината. Лошо е човек да се лиши от радостта, от светлината, от топлината. Ако човек дълго време скърби, почват да отслабват очите му. Всички ония, на които отслабват очите, дължат това на скръбта, то е голяма скръб. Те нямат светлина. Казвам: Ако нямате светлина, съвсем ще изсъхне сърцето ви. За предпочитане е радостта, но не трябва да се пренебрегва и скръбта, понеже внася топлина. Но не трябва и да си много близо до скръбта, за да не те опари. Надалеч, най-малко на 15-20-30 сантиметра разстояние стой и никога не пипай. Страданието без топлината е черно, но като мине през него топлината, става приятно.

Казвам: Функциите на топлината и светлината в органическия свят трябва да се знаят. Не може човек да се развива, ако не разбира великото предназначение на страданието, което съществува в света. Не смесвайте страданието с мъчението. Има едно чувство на мъчение, това са анормални чувства, не смесвайте страданието с тях. Ти казваш: "Аз се измъчих." То е друг въпрос, че си се измъчил. Но че страдаш – аз те поздравявам за това. Ако страдаш, че не можеш да учиш, това е на място; но ако се мъчиш, мъчение ще бъде усилието, което правиш, за да влезеш в училището да се учиш.

В Божествения, обективния свят онези, които са създали човека, са употребили много дълго време, докато създадат веждите му. У животните къде ще намериш вежди? У тях вежди като у човека няма. Също, техният нос е сраснат с горната челюст. Такова красиво ухо, каквото човек има, животните нямат. Каква архитектура има човек! И това е още едва началото! Понеже вие растете и се развивате, но не сте дошли до пълното си развитие. Така, както сте създадени, някои от вас още сте деца на 9 години, някои сте на 5, други на 6, трети на 7 години. Тук-там има някои и на 10 години. Едва гениалните, талантливите хора са на 12 години. И има време да растете. Ще се измени лицето ви.

Остаряването на човека произтича от страданието. Подмладяването произтича от радостта. Животът произтича от радостта, но знанието произтича от скръбта. Човек остарява, понеже изчезва радостта, светлината, няма вече какво да го интересува в живота. И той си пренася живота в някой друг живот. Като не разбира този живот, който има, някой му подшушва, че тази Земя не дава плод, че някъде има по-хубава Земя, и той иска да се пресели, да си продаде имането. Но той не е ходил там. Нали някои отиват в Америка, като мислят, че там има по-добри условия? Когато мислим за другия свят, ние трябва да си го представяме малко по-реално.

Като намериш някой човек по-умен от тебе – то е онзи свят, като намериш някой по-будала от тебе – то е този свят. Ще видиш, че умният човек си свършва работите много лесно. И той си има своите мъчнотии, но лесно се справя в живота, стига му умът. За всичките мъчнотии, които изпъкват в неговия живот, той си има един начин. Той не ходи да критикува, защо Господ създал така света. Много сте смели, когато питате, защо Господ е създал така света. Не питайте, оставете настрана този въпрос! Светът е създаден. Какви трябва да бъдат нашите отношения тук, на Земята? Защо си дошъл? Да се учиш. А защо Господ е създал света – оставете това! Никога няма да разрешите този въпрос. Крайната цел не знаем.
Един лекар може да изучава човешкото тяло по различни съображения. Може да изучава болезнените състояния, патологията на органите, та в бъдеще, като лекува хората, да знае причините на болестите. Един психолог може също да изучава това, което лекарят изучава, но той трябва да изучи още нещо, което лекарят не знае. Той трябва да изучава и здравословното състояние на човешкия организъм, а не само патологичните, болезнените състояния. Той трябва да знае и условията, при които се зараждат болестите. И вие, като лекарите, трябва да изучавате себе си; както някой човек, който влиза да живее в една къща: нали той трябва да изучи най-първо къщата - колко прозорци има, колко врати има, после, какви са вътрешните приспособления. Вие сега още не познавате себе си, вие не знаете къде в главата ви са вашите църкви, училища, кухнята ви къде е. Вие мислите, че тя е тук (Учителя посочва стомаха), но там е лабораторията на кухнята, а самата кухня, където се готвят нещата, къде в тялото се намира? Бакалницата на човека къде е? После, има съдилища, съдебни учреждения, казарми. Каквото и да казват, всичко, което съществува отвън, съществува и вътре в човека. Човек си има генерали, полковници, подполковници, майори, капитани, поручици, подпоручици, фелдфебели, взводни командири, ефрейтори, прости войници, вестови. Какво ли няма! И генералши има. Сега, може да се смеете, да се чудите как да го разберете. Има неща, които можете да разберете само като ги опитате. Не можете да разберете топлината, колкото и да ви разправям, но ако има някоя печка, казвам: Турете си ръката на нея. Най-първо трябва да имате известна опитност за топлината и тогава да ви говоря за нея, иначе тя ще остане неразбрана дума. Питате какво нещо е светлината, но как ще ви говоря за топлината и светлината, за които нямате опитност? Има някои неща, за които трябва да имате една малка опитност.

Казвате: "Как да разбираме тази работа?" Трябва да я опитате! Опитай яденето и ще видиш как ще го разбереш. Давам ви една баница, или баклава, или портокал. "Как да я ям?" Изяж я, както знаеш! Какви правила мога да ви дам? Единствените правила са: Не туряйте голямо парче в устата си; сдъвквайте ябълката много хубаво; не гълтайте бързо, да не би да се задавите! "Ами какво да мисля? " То е твоя работа. Като дойде яденето, то ще те накара да мислиш. След като почувстваш киселината на ябълката, ще почнеш да мислиш за нея. Като почувстваш сладчината на ябълката, ще почнеш да мислиш за нея. Иначе, каквото и да ви разправям за ябълката, те ще са непонятни неща; но след като си я опитал, можем да говорим за нея. Това са сравнения.

Вие искате в живота да бъдете щастливи. Мнозина мислите как да бъдете щастливи, да благувате. И можете да бъдете щастливи. Никой не забранява на човека да бъде щастлив. Но щастието ви зависи най-първо от вашия ум, зависи от вашето сърце, зависи и от вашата воля. Ако нямате един възпитан ум, ако нямате едно възпитано сърце, ако нямате една възпитана воля, вие щастливи не можете да бъдете. Възпитание в простия смисъл значи: един добре отхранен ум, който да приема хубава храна, и сърцето да приема хубава храна, и волята да се храни. Ти като мислиш, се храниш; ако не мислиш, съвсем ще се спре твоят процес на растене. Не смятай, че като се безпокоиш, това е мисъл – безпокойството не е мисъл. Щом почнеш да се безпокоиш, ти си вече в областта на съзнанието и самосъзнанието. Това са човешки чувства. Безпокоиш се и казваш: "Тази работа няма да успее"; и мислиш какъв ще бъде твоят живот след 20 години. Твоят живот зависи от днешния ден. Добър ли е днешният ден, всички други дни ще бъдат такива. Какъвто е днешният ден, такива ще бъдат и всички други дни. Ако вие отидете при най-добрия господар да му служите, от какво ще зависи вашето щастие? Ако сте внимателен, ако сте изправен, ако си вършите работата добре, господарят ще има отлични мисли за вас. Но ако вие днес направите една щета, една погрешка, счупите това-онова, развалите нещо, най-после, след една година той ще ви каже: "Ще извинявате, но не можете да останете повече при мен." Същият закон е и в друга една област. Колко време природата държи на Земята някои от вас? Някои ги държи едва няколко дена, други – няколко години – 2, 3, 10 години. Ти питаш: "Защо умря баща ми?" Баща ти не е живял, както трябва – уволнили са го. Природата казва: "Не си е гледал работата. Такъв слуга не искам." Казвам: Ако искате дълго време да живеете на Земята, трябва да разбирате законите на живата природа. Не онова, което аз ви говоря.

Сядате да ядете; няма да следвате правилата, които аз съм ви дал. Можете да изучавате яденето при съвременните условия: как трябва да вземеш вилицата, в коя ръка ще вземеш нея и в коя ножа. Добре, ако отидеш на екскурзия и нямаш никаква вилица и нож, как ще вземеш хляба? В онзи ред, който съществува в природата, не е важно как ще вземеш вилицата, но важното е как ще употребиш долната и горната челюст. После, ще се види каква линия правиш, като си движиш устата. Като гледаш някого как яде, ще познаеш какъв е. Аз не искам да го представям, не е хубаво човек да имитира деформираните работи, с това се внасят известни отрицателни мисли. За да обясня някои неща, трябва да ги представя, но те са деформации. В яденето трябва да има една свободна линия. Да няма никакво мляскане. Някои много мляскат, а някои си свиват устата (Учителя показва) при яденето. Прави така (Учителя дъвче със затворена уста.) Като те гледа някой, когато ядеш, да каже: "И аз бих желал да ям като него" - това е здравословното състояние. Болестите лесно идат. Но ако знаеш как да ядеш, болестите не идат. Иначе ще създадеш условия за болест, защото има реакции: всяко движение на нашата уста произвежда известни органични промени в нашия мозък, след това тези промени се отразяват и на мозъчната система. Движенията, които правим, се отразяват върху мозъчната и симпатичната нервна система. Ти може да не забелязваш, но ако не знаеш как да ядеш, ще нарушиш мозъчните функции. А щом се нарушат мозъчните функции, ще се наруши онзи процес, с който електричеството действа. След това ще нарушиш функциите на симпатичната нервна система и действието на магнетизма. Симпатичната нервна система произвежда повече топлина, а мозъчната нервна система произвежда повече светлина.
Казвам: Като седнеш да ядеш, ще имаш най-хубавите мисли. Да бъдеш благодарен, каквото и да е яденето. Едно правило пазете: Каквото имаш за ядене, не бързай да го ядеш. Бъди благодарен. Ако не си благодарен, не го яж. Ако ти се даде, вземи го, но не бързай да го ядеш. Аз съм дал някому ядене, той се гневи, че съм му дал малко. Не се гневи! Тази ябълка не съм я създал аз такава, дървото я е направило такава. Ти благодари за тази, малката ябълка. Тя е дадена от природата – благодари на нея! Аз съм в дадения случай един проводник. Няма какво да се сърдиш на мене. Ако ти не я вземеш, ще я дам на този или на онзи. Но всеки, който вземе ябълката, не трябва да я яде, докато няма една мисъл на благодариност към Бога! Казано е: "Ядете ли, пиете ли – благодарете на Бога. Всичко вършете за слава Божия."

Като дадеш нещо някому, той казва: "Много малко е това." Не се оплаквай, а благодари! Яж и благодари! Ако ти дадат две ябълки, благодари. Ако ти дадат три, благодари. Ако ти дадат 100 ябълки, повикай другите и ги раздай. Не ги туряй в торбата си за утрешния ден. Най-много до четири ябълки можеш да вземеш. Ако имаш от четири ябълки нагоре, другите ги раздавай, не ги туряй на гърба си да ги носиш. Не се товарете с излишни мисли в живота! Но ти казваш: "Нали трябва да промислим?" Детето, докато е при баща си, не трябва да мисли, то трябва да ходи на училище и да учи. Баща му е, който мисли в дадения случай за него. Ние сме пратени на Земята и Господ мисли за нас. Вие сте в училище. Баща ви е, който мисли в дадения случай за вас. Ти ще ядеш на свят и ще учиш на свят. И във всичките си постъпки ще бъдеш примерен в училище, няма да се закачаш, няма да се биеш с този-онзи, че да дойде учителят и да каже, че не се учиш. Целия ден ще бъдеш примерен! Трябва да напуснете старите навици, които сте имали едно време, старите навици на животните.

Имате един стар навик – инертност. Кажете ми друг стар навик? Недоволството. То е болезнено състояние. Ти ще оставиш всичко това. Като ядеш, ще се спреш и ще кажеш: "Един важен въпрос имам да разрешавам. Имам хубави условия." След това ядене могат да ти дойдат най-хубавите мисли. Най-хубавите мисли идат изобщо при яденето. След като си се наял, след един хубав обяд, ще ти дойде една хубава мисъл. Някой път хубавите мисли идат и при други условия. Но те идат при хубавото ядене, като ядеш правилно, не при пресищането. Процесът на храненето е свързан с човешките чувства. Аз говоря върху това от обективно гледище. Ако знаеш добре да се храниш, ти ще знаеш добре да чувстваш и да мислиш. И обратното: ако правилно, добре мислиш, ти ще знаеш и как да се храниш. Между всички процеси има едно вътрешно съответствие.

Казвам: Хигиената на живота се състои в това – да установим правилните отношения между мислите, чувствата и физическите процеси. Ти като ядеш, да си благодарен от днешното ядене. Например направете днес един опит. Днес като имате един обед, цяла година да казвате: "Много хубаво ядохме, отлично ядене!" Най-хубавите мисли да имате за този обяд. В яденето влиза, функционира любовта. Това, което природата ни е дала – всички видове плодни храни, всичко това, което е създала – то е израз, знак на нейната любов. И чрез закона на любовта животът влиза вътре в нас. Яденето е един процес, една форма, чрез която любовта идва в нас. Ако не се храним, ние няма да опитаме любовта на природата. Като се храним, ние опитваме нейната любов. А ако не опитаме любовта на природата, животът не може да дойде в нас. Следователно с храната ние опитваме Божествената любов в света. Ако опитваме тая любов и сме благодарни, тогава новият живот протича в нас. И ти ще усетиш един малък придатък на повече живот. И ако има повече живот, ти ще почувстваш едно малко, микроскопично разширение на своите мисли и чувства, и ще усетиш един растеж. Вие разсъждавали ли сте върху това? Вие трябва да израснете един ден до положението на ангел. Знаете ли какъв е ръстът на един ангел? Ангелът може да ви се представи като човек, но човек с една съвършена красота. Ангелът никога няма да ви се представи с брада. Той ще ви се представи като девица, като млад момък, без мустаци, без брада, лицето му е гладко, никакви косми няма. Отлично лице! Очите му са светли, от тях излиза нещо хубаво. Един ангел като ходи вечерно време, навсякъде пред него е осветено, както човек, който си носи свещ или фенерче. Обаче разликата между човека и ангела е в това, че един ангел може да се смалява и да се увеличава, колкото иска. Той може да си направи ръст 400-500 метра, 1000, 2000, 3000 метра и пр., докато човек не може да направи това. В това отношение човек на милиметри може да се мери с ангела. Това, което ангелът може да направи с километри, човек може да го направи с по една хилядна от милиметъра. Той като дойде до 21-25 години, спира се в растенето. След това рамената му растат, стават по-широки. Но като мине 50-60 години, от големи грижи човек почва да се прегърбва и казва: "Остарях." Човек, който остарява, е още в областта на животните. Човек, който остарява и умира, е в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може да възрази някой: "Че кой не е остарял досега?" Всеки, който е животно, е остарял, а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под старост се разбира: когато изгубиш смисъла. Ти казваш: "Остарях вече, отидоха хубавите, красивите състояния. Вече за нищо не съм в света!" Това е животинското, това е едно вътрешно, душевно състояние. Аз гледам, мнозина от вас сте по на 45 години и казвате: "Остаряхме вече." Казвам: Не мисли, че си остарял на 45 години! Да си на 45 000 години или на 45 000 000, или на 450 милиона години – това разбирам стар човек! Не си създавайте известни идеи, които нямат реалност. По време на коронясването на Виктория ли беше, или на друг от английските крале, един богат англичанин, който се връщал от Африка и имал 360 милиона английски лири, се хвърлил в морето и се удавил – като мислел, че няма да му стигнат парите! Отивал за коронясването и нямало да му стигнат парите! Фикс-идея! И вие мислите като него и казвате: "Остаряхме вече!" Какво ще правите? Ще се хвърлите в морето и ще умрете? Какво ще намерите в морето? Този богат англичанин, като се хвърли в морето, намери ли парите там? Действително, в морето има пари, има 10 милиона тона разтопено злато. Но как ще го съберете? Този англичанин е практичен; той иска да влезе във водата, за да събере златото. С хиляди години от това злато се е отделяла в земята една част във вид на жички и някои хора ги изкопават.
Искам да ви наведа на следната мисъл. Някои от вас, които сте стари, казвате: "Можем ли да се подмладим?" Може да се подмладите! Но трябва да знаете как! Всеки ден от брадата си отскубвайте по един косъм. Ония пък, които нямате бради, за да не остареете, мислете, че има един свят, дето хората не остаряват. "Какви са те?" Мислете за тях, какви са! Мислете за тях – нищо повече! Има един свят, дето няма старост! Хората остаряват от преживелици, много страдания, мъчения са прекарали и тогава се набръчква лицето им и се спират жизнените токове, енергиите - отбиват се. Тогава за нищо не мислиш, ставаш недоволен. Новото поколение, което иде, иде с нови идеи. Ти казваш: "Едно време, в наше време, старите хора живееха така." Оставете, не мислете така! Детето през първата си година живее по един начин, през втората година по друг начин, и т.н. Новото поколение няма да живее така, както ние живеем. Следователно старите ще се съобразяват с идеите на новото поколение и новото поколение ще се съобразява с идеите на старите. Ще има една обмяна.

Най-голямата мъчнотия седи в това, че туй, което ви говоря, вие не го вярвате, но казвате: "Учителят това ли намери да ни говори? То е много отвлечено. Да ни разправи други неща! Я да ни разправи сега, как да намерим 20-30 000 лева." Тия 20-30 000 лева ще ги изядете за една година, но ако разберете тази основна идея, тя струва няколко милиона. Кое е по-хубаво? Да имаме новото съзнание, че вършим волята Божия. Да гледам с очите си тъй, както Господ иска. И като гледам, Той да ме вижда, че си движа очите както трябва. Ако не си движа очите както трябва, това показва, че на мисълта ми липсва нещо. И ако не си движа устата както трябва, това показва, че не чувствам както трябва, че в чувствата ми липсва нещо. Защото устата е свързана с чувствата и ако не знаеш как да си движиш устата, ще си осакатиш сърцето. Какво ти струва да не си стискаш устата? Спри се веднага, не си стискай устата! Когато дойде мъчнотията, не си стискай устата. Когато речеш да вдигнеш нещо, ти пак си стискаш устните, мускулите на лицето си изкривяваш. Мисли върху нещата, но не прави тия гримаси. Оставете се от тия ненужни гримаси! Дръжте си лицето, очите, устата, ръцете спокойни. Дошло нещо – спокойно гледай! Умрял някой – на добър му път! Родил се някой – може да носи. Здрав е – Господ да му даде още повече! Заболял е – много добре е станало, в какво седи лошавината, че се е разболял човек? В болестта той се тонира. Има много непотребни неща, които болестта задига. Всяка болест идва в света, за да задигне известни вещества, които трябва да се премахнат. Има наслояване на известни неестествени мисли и чувства – идва болестта и ги вдига. И след болестта ти се чувстваш обновен и почваш да мислиш право.

Сега, да дойдем до една мисъл малко по-приятна. Не че не искате да слушате, но сте като децата, които искат да видят цялата картина. Аз не мога да нарисувам изведнъж цялата картина, но само една-две линии, а пък вие искате да видите целия образ на нещата. Там е сега всичката мъчнотия, че вие искате да видите цялата картина. Опитвали ли сте вие онова рисуване, което се нарича концертно? При концертното рисуване се изисква много сръчност, художникът трябва да бъде много сръчен. Но тия художници, които рисуват концертно, от мое гледище не рисуват правилно. Съвременните художници не рисуват правилно. И ако аз стана професор, ще им туря двойка по рисуване. Вежди, уста така не се правят. Карикатури са това! Аз веднъж гледах в една църква как нарисували Христа! Казах: "Махнете тая картина! Това е един анормален човек." Един художник рисувал Христа, но няма нищо Христово в образа, не може Христос да има такава глава! Той видял някой си човек, че наподобява според него на Христа, и взел да го рисува.

Трябва да се гледа каква е главата отгоре. Ако вземете ушите и устата, те са три точки; всички радиуси, които отиват от тях нагоре, трябва да бъдат правилни, да имат симетрия. Трябва да има симетрия в линиите. Тези линии не могат да бъдат симетрични, ако не мислим правилно.

Докато се безпокоиш, че някой човек е седнал някъде и казваш: "Не мога да го търпя", ти не мислиш правилно. Времето станало студено – казваш, че не можеш да го търпиш. Какво ще правиш? Ще туриш по-дебели дрехи. Дойде лятно време – не можеш да търпиш топлината. Какво ще правиш? Ще туриш по-тънки дрехи! Хората не могат да се търпят. Добре, щом не можеш да търпиш някой човек, тури между себе си и него друг човек. Пак не можеш да търпиш – тури помежду тебе и него двама души, трима души, девет души. Като дойдеш до 9 души, ти вече ще го търпиш. През 10 души ти ще трансформираш неговите енергии. Ако този човек има по-груби енергии от тебе, а ти имаш по-деликатни енергии, неговите ще се трансформират. Всеки човек има излъчване. От всеки човек изтича нещо. Материята, която излиза от него, ни удря и произвежда известно търкане. Значи ще туриш между него и себе си друг човек, като филтър, после втори филтър, трети, четвърти и пр. Така между вас ще има хармония. Като не можеш да търпиш някого, ще изучаваш този закон; човекът не е виновен. Имаш мътна вода – ще я филтрираш с един филтър, с втори и т.н. Правят филтри от пясък. Ти ще прекараш водата през първия пясък, през втория и т.н., докато се пречисти. Хората в съвременното общество не могат да се търпят по единствената причина, че теченията, които излизат от техните тела, не са еднакво силни. Вътрешните линии на организмите не са симетрични. Някой човек не можеш да го търпиш, защото той не е свикнал още да намира правилното разстояние и като говори, ще дойде много близо до тебе. А първото, което се изисква да знаеш, е на каква дистанция трябва да се държиш.

Аз виждам мъчнотията на това, което ви говоря.

Представете си, че сте една мътна река. Казвам ви: "Трябва да се очистите!" Как ще се очистите? Някой казва: "Аз съм толкова загазил, че тая работа – да се очистя – не може да стане!" Но аз считам, че въпросът седи така: Вие сте планински ручей, който слиза отвисоко, и не се каляте. Новата вода, която иде от планината, канализирайте я, прекарайте я в тръби през вашите градове, за да бъде чиста. Не я оставяйте да тече по естествения път. Канализирайте я! Водата трябва да се канализира. Канализийте вашите мисли! Някой път казваш: "Аз не съм добър." Свържи се с добри хора и ще станеш добър. С каквито дружиш, такъв ставаш! Когато Бог взе човека и го направи по свой образ и подобие, човек стана подобен на Бога. И извади го от тия условия, в които се е намирал. Като го направил Бог по свой образ и подобие, и ангелите се заинтересували от човека. Казвам: Дръж се сега в общение с ангелите. Какви са ангелите? Те са най-добрите същества! Като срещнеш един ангел, с години ще го помниш! Той няма да те погледне така, отвисоко. Ще те погледне особено, ще те хване за ръка и ще ти направи нещо. Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако си болен, ще оздравееш. Това са ангелите. Носят навсякъде светлина, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Това са ангелите! И всички добри хора в света са все проводници на ангелите! Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото си, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа – ангелът и човекът, двамата заедно ще работят.

Вие казвате: "Кажете нещо за Новата година." В Новата година крайната цифра 6 е нещастно число. Числото 3 е щастливо число, 9 е щастливо число и 1 е щастливо число. Следователно 1, 9, 3 са щастливи числа, а пък накрая е нещастното число. Ще започнете работата си добре и ще я свършите зле, ако не знаете как. Шестицата ще я направите тунел, и цялата година ще я направите тунел, за да преобразите мъчнотиите в благоприятни условия. Имате три щастливи числа и едно нещастно. Едно лошо дете между три добри. Гледайте да не правите следната погрешка. Имате един приятел и за пет пари разваляте цялото приятелство! Това е шестицата. Десет години сте водили приятелство и един ден заради една малка сделка, за 40-50 лева, се разсърдите и не искате да се видите – развалите приятелството! Това число сега е много любимо на учениците. Казва някой: "Шест му тури учителят." Българите са недоволни от ь (ер-малък), искат да го изхвърлят; но ъ и 6 си приличат: 6 е едно зърно, което е поникнало, израстнало. Нещастно е, защото за него трябва да се грижиш дълго време. И какъв плод ще даде, не го знаеш – едвам сега е покълнало. Затова е нещастно. Може би ще минат 5-6 години, ти ще харчиш за него – и на теб ти е неприятно. Като говорим за нещастно число, ... лошия човек го означават с число три пъти по 6: числото 666. Името на лошия човек в света е три пъти по 6. 3 х 6 = 18. Сборът 1+8=9. Но това са относителни неща. Човек трябва да разбира философията на нещата. Ако не разбираш тая философия, можеш да се заблудиш. Щом дойдеш до числото 6, обърни се към числата 1, 9, 3 – вземи и техния съвет, и като идеш при 6, трябва да знаеш как да му говориш!

Представете си, че един човек е построен на числото 6. Най-първо, този човек е крайно честолюбив. После, ако не знаеш да го погледнеш, ако го погледнеш малко накриво, не на място, 15-20 години той не забравя това. Затова, като идеш при него, ще бъдеш внимателен, ще му кажеш: "Имам всичкото уважение и почитание. Познавам баща ви и майка ви." На това число 6 по възможност не му ставай педагог, да го възпитаваш. Намажи го с масло отгоре и остави другите да го възпитават. А пък нашата реч е такава, че ние искаме да го възпитаваме. Числото 6 може да те одуши. Един англичанин имал една котка. Тя била толкова честолюбива, че искала само с нея да се занимават. Веднъж той направил една погрешка по отношение на котката и вечерта, като си легнал, тя го одушила – нищо повече! Лошият човек няма да си поплюе на ръцете, той ще те одуши на общо основание. Ще кажете: "Господ да ни пази." Докато употребяваш ума си, Той ще те пази, но ако не го употребяваш, Той няма да те пази. Умът ти е създаден, за да избягваш лошите условия на живота.

Има неща, които не искай да ги поправиш. Мнозина казват: "Този ред и порядък е лош." И да искате, не можете да го поправите. Не искай да оправяш света, защото този ред се дължи на хиляди минали поколения. Нека да се върнат те да оправят работите! Ние с бъдещите работи можем да се занимаваме, но настоящият порядък не е наша работа да го оправяме. Има закони, гласувани от камарата; законът не е лош – как ще го премахнеш? Трябва да дойде друга камара – да мине дълго време, за да се отмени този закон. Но в себе си ние можем да изменим нашия живот. Ако искаш да прогресираш, ти можеш да създадеш в себе си новите условия.

Сега вие имате стари религиозни вярвания за Бога. Ние мислим за Бога това, което не е. Ако не вършиш волята Божия, ако не си внимателен за Неговата воля в малките работи, ти не можеш да Му служиш. Ти трябва във всичко да си изправен спрямо Бога, в нищо да не противодействаш! Писанието казва: "Всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Нему." Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието.

Вие казвате за някого: "Той е лош човек." Той ще си носи последствията от това, че сега живее лошо. Трябва да се върши волята Божия. Някой казва, че онзи човек бил по-богат, по-учен. Това ни най-малко да не ви спъва, то се дължи на някой негов по-добър живот някога, в миналото или сега – той си го е заслужил. Някой страда – той си го е заслужил. Но той е лош човек, казваш. Това е резултат от неспазване на Божия закон. Ще кажете: "Баща му, майка му не са живели добре." То е същото. Ние имаме наследени неща. На това, което Адам и Ева са извършили, ние носим последствията сега. Адам дойде пак на Земята. Този Адам беше разпнат на кръста, за да изкупи греховете. Онзи, който викаше: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил!" – той беше Адам. Първият Адам викаше: "Господи, аз съгреших!" Вторият Адам казва: "Не моята, а Твоята Воля, Отче. В Твоите ръце предавам Духа си! Нека да бъде Твоята Воля, както Ти си определил!" Това е послушание. Когато Христос изрече тия думи, за мен е важно онова, вътрешното послушание. Съвършено предаване в ръцете Божии: "Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам да направя." Там е силата на човека! Ние мислим, че ако речем да вършим волята Божия, ще се развали животът ни. Не, ще се подобри животът ни! Ние живеем на Земята, защото Бог иска да подобри живота ни, Бог иска да живеем. Този живот на Земята не го устройваме ние. В този обществен ред неразумното в обществото е от нас, а доброто е от Бога. Бог постоянно коригира нещата! Този свят Бог ще го поправи. Колкото и да спорим, светът ще си върви. Ако спорим, ще заприличаме на следното.

В Америка една група студенти, материалисти и идеалисти, спорили. Едните казват, че има Господ, а другите казват, че няма Господ – препират се. Дохождат до един мост. Минават по моста и се сгромолясват всичките в реката. И едните, и другите разрешиха въпроса: търкулнаха се долу. Кой разреши въпроса? И едните, които казваха, че има Господ, и другите, които казваха, че няма Господ, паднаха във водата и ще видят, дали има или няма Господ. Тези, които казваха, че има Господ, не можаха да познаят, че ще се събори мостът. Ти казваш, че има Господ, но не знаеш, че този мост ще се събори. Умният човек никога няма да се качи в онзи трен, който ще падне от някой мост. Той ще каже: "В този трен не искам да се кача, понеже не отива в правия път. Нека да се отложи работата ми за един ден по-късно, иначе ще трябва да се отложи за 80 години, защото ако падна с трена, ще отида в другия свят и ще трябва да чакам 80 години." Ако вляза в другия свят, при най-благоприятните условия след 45 години ще ми се отдаде случай да дойда пак. А при неблагоприятни условия, може да дойда след 80, след 150, след 200 години. Отложи работата си за един ден, иначе 100 ще отидат! Защо да не се отложи? Глупава работа! Отложи я. Казваш: "Докажи ми, че има прераждане!" Това е за изяснение. Ако не вяраваш, ще влезеш в реката! Възразявали са ми: "Защо не помним преражданията?" Оставете тия глупави работи. Ти помниш ли, когато си бил в утробата на майка си? Имаш ли съзнание за това? Девет месеца си бил там. И понеже не помниш, значи ли, че не си бил? Това, че нямаш съзнание, не е доказателство, че не си бил там. Ти не го помниш, но че си бил в утробата на майка си, това е факт.

Сега, да ви обясня един куриозен случай. Един пример, който исках да приложа на друго място, но ще ви го кажа сега, за 1936 година. Анекдот е това, но колко е верен, не знам. Давам ви го като куриоз. Дохожда един ученик в училище, бил 15 годишен. А учителят бил много сприхав, един нервен тип, който иска каквото каже, учениците да го направят. Това дете било нямо, не можело да говори. Майката си казала: "Вместо да стои в къщи, нека ходи в училище, все ще научи нещо." Учителят не разбрал, че момчето било нямо, идва при него и му казва: "Кажи си името. Кажи, какво стоиш като дърво!" То мълчи. Учителят тропа с крак – то пак мълчи; отворило широко очите, чумери се. "Какво се чумериш насреща ми?" Учителят го ударил три пъти и ученикът казал: "Учителю, не ме бий, ще говоря!" Проговорил! Силата на учителювата мисъл – че ученикът не е ням – тая мисъл била така силно концентрирана, че той я предал на ученика. Преминала мисълта на учителя в мозъка на ученика и той проговорил! Върнало се детето в къщи и майката казала: "Учен е този нашият учител! Като удари детето, което беше нямо, то проговори! Учи детето!" Сега, другата страна: Защо, по каква причина това дете се е родило нямо? Ето обяснението. Тази жена, когато била бременна, минала покрай едно дете, което било нямо и като го погледнала, казала си: "Да не би детето, което аз ще родя, да стане като това, нямо!" Уплашила се майката да не би и нейното да стане така, и турила това състояние в детето. И то се родило нямо – не може да говори. Този учител противодейства на майчината мисъл – неговата мисъл била по-силна и накарва детето да проговори.

Така в Божествения свят винаги удрят плесници за неутрализирането на ония мисли, които постоянно внасяме. Тия влияния, които внасяме в нашия живот, всички дефекти, които внасяме в нашето естество, трябва да се премахнат. Учителят удря плесница и казва: "Говори!" – и детето проговаря! Учителят казва: "Да знаеш, че си пред учител. Аз като ти говоря, ти трябва да ми отговориш, а не да стоиш като дърво." То казва: "Ще говоря, ще говоря, господин учителю!" Освободете се от наследствените черти на вашите майки и бащи, на вашите прадеди! Всички те да си вървят, понеже това са дефекти, недостатъци в нас! Ние ги кръщаваме, казваме, че сме малко нетърпеливи, това-онова. Оставете всичко това настрана! Разумното, Божественото сега да отстрани тия недостатъци!

Казвам: През тази година се научете добре да ядете! Изкуство за цяла една година – да се научите хубаво да ядете! Който готви, хубаво да готви, и то за половин час да сготви най-хубавото ядене! Ще нарежеш лука на едро, няма да го кълцаш; най-първо ще го нарежеш на две, после ще отрязваш големи парчета. Ако искаш да сготвиш за двама души ядене, ще туриш 6 парчета лук. Като ги нарежеш, ще налееш отгоре дървено масло, ще налееш вода и след половин час ще имаш яденето. Шест парчета лук и една шепа бамя... зависи, ако е суха.

Основната мисъл, която ще ви остане, е следната: Дръжте в ума си онази велика любов, с която трябва да изпълните Волята Божия! Да знаете, че Бог ни гледа чрез очите на всички хора. Всички очи на хората са очи на Бога, през които Той ни гледа. Това го имайте предвид. Всички очи на хората са очи на Бога, чрез които Бог ни вижда! И всички очи на растенията, на цветята са пак очи на Бога, чрез които Той ни вижда. Той ни вижда и през очите на ангелите. Вижда ни и през своите очи. Бог ни разбира много добре. Където и да сте, турете в ума си: "Гледа ме Господ!" И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш! (Учителя към една стара сестра:) Сега трябва да се подмладиш! Тебе трябва да те подмладим! Тя си пише сега, както децата пишат. Много хубаво! Геометрията изучава.

Не се безпокойте! Тази година като дойде, кажете: "Бог е промислил!" Бог е промислил за вас. Бог е промислил за всичко! Щом сте на Земята, Той е промислил. Пратил ви е и е промислил за вас. Благодарете, че сте на Земята. Търсете условията, които Бог ви е дал. Друг път няма да ги намерите. По човешки говоря. Или вие ще кажете: "Какво имаме ние?" Че какво искате? Големи неща ли искате? Аз се радвам на веждите си повече, отколкото на всичко друго. Като си погледнеш веждите, като си попипаш ушите, очите, носа – това е богатство! Целият свят е за тебе направен! Какво искаш ти? Всички тия банкери са касиери на Господа! Ако ти вършиш волята на Бога, като отидеш при който и да е банкер, ще ти даде колкото искаш! Ще му кажеш, че ще му ги върнеш. Не морализирайте никого! И като отивате някъде, не се препоръчвайте за чада Божии, не се препоръчвайте, че сте много лоши, и не се препоръчвайте, че сте много добри, но кажете: "Ние сме пътници, ученици сме. Можете ли да ни услужите с 5-10 лева?" Имаш писма от другия свят – не говори за тези писма. Къде ти са марките от онзи свят? Я покажете едно писмо с марка от онзи свят? Знаете, че свещеникът като кръщава, казва: "Печат дара Духа Светаго." Но няма никакъв печат!Тук няма мисъл – само да мине работата! Едни се кръщават с Йоановото кръщение – баптистите. Потребно е то, но е външна работа. А пък други ще се кръщават от Духа.

Когато дойде Божествената мисъл, тя не прави разлика, че ти си такъв или онакъв. Не прави разлика между народите. Англичанинът си е англичанин, той като англичанин ще служи на Бога. И българинът ще си остане българин, няма да се отрече от българщината си. Ръцете и краката нима се отричат от своята служба? Но ръцете могат да помагат на краката и краката могат да помагат на ръцете; и очите могат да помагат на ръцете и краката. И всички органи, които има човек, могат да си помагат. През тази година направете един опит. Ако дойде някой да ви вземе яденето, трябва ли да отстъпите? Когото вие ще нахраните, накарайте го най-първо да работи. Ако дойде някой пътник, вижте какъв е, защото има един закон за светиите. Ако дойде светия, който е работил, може да му се даде да яде, но ако дойде някой, който не е светия и никъде не работи, ще го пратиш на нивата да работи и тогава ще му дадеш храна. Всички трябва да работят. Да впрегнете мисълта си, сърцето си, волята си на работа! Това е Божий закон. Без изключение! От царя до последния човек – всички трябва да работят.

И после, през тая година не се сравнявайте един с друг. Да не казвате: "Аз съм малко по-напреднал." Не взимайте никой човек за мярка! Това са много относителни мерки. От всеки човек изваждайте добрата страна, която има. Когото видите, че има нужда, помогнете му. Виждам някой човек, че плаче. Аз виждам положението: счупил си е кракът. Влизам в положението му, в реда на нещата е да плаче. Няма да му кажа: Не плачи , а ще му оправя крака и ще му кажа: След няколко деня няма да плачеш. Нека да си плаче, ако съм на неговото място, и аз ще плача.

Някой път хората са нетърпеливи. От какво произтича нетърпението? Търпиш ден, два, три дни, седем дни. До колко деня трябва да търпиш? Работиш при един господар и той ти казва, че до вечерта ще ти донесе хляб. Но не донася. Целия ден чакаш, от сутринта до вечерта, кога ще ти донесе хляб. Но той не донася. И на другия ден трябва ли да ида да му работя? Не! При друг човек ще работя, на друго място. Ако в една работа ти не можеш да успееш, то втория ден не предприемай тази работа. Остави я! Ако в една мисъл не успееш, то на втория ден я смени! Сменяйте своите мисли, форми, начини, по които работите! Не бъдете еднообразни. Вие постоянно чукате на едно и също място.

Сега, кажете ми една ваша интимна мисъл, какво желаете вие през тая година? Някои от вас, които сте религиозни, ще ми кажете: "Да изпълним волята Божия." Много общо е това. Как ще изпълниш волята Божия? Най-първо, трябва да съм доволен от това, което имам, и да съм доволен в дадения случай да работя. Защото Божественото в нас постоянно ни казва какво трябва да правим. Всеки ден има малки подпушвания, които показват какво трябва да правим. В малките работи е въпросът! Често вие оставяте Божествените работи на заден план и вършите вашите работи! Да допуснем сега, че тъкмо седнете на трапезата да ядете, идва един ваш приятел, когото 19 години не сте виждали. Трябва ли вашият приятел да ви завари на трапезата, или трябва да станете, да напуснете трапезата и да го посрещнете? Ти си седнал да ядеш. Че Господ идва! Трябва ли да седиш и да си недоволен в себе си, че приятелят ти е дошъл? Стани, посрещни го, и заедно -Господ и ти – седнете на трапезата! Поканете Го! В дома ви като дойде приятелят ви, всички да почувствате, че е дошъл Господ. Да не сте намръщени и недоволни. Гледам, че всички вярвате в Бога, но виждам, че сте намръщени. Който вярва, той е весел.

Можете да бъдете добри! Имате условия да бъдете добри. Някой казва: "Не ми вървят работите." Хубаво, кажете ми вашата опитност, как ще накарате вашите работи да ви вървят. Някой казва: "Човек не трябва да бъде будала. Той трябва да бъде сръчен." Съгласен съм, трябва да се работи. Как? Ето как. Минава един беден човек, просяк, покрай един богат на кон и му иска пари. Богатият нищо не му дава. Но дохожда до едно място - хвърля го конят, той се закачва на зенгията (стремето) и конят го влече. Бедният човек се притичва, хваща коня, задържа го, изважда крака на човека. Богатият се поправя и го поканва у дома си. По-рано го гледаше отвисоко, но сега, като го хвърли конят и бедният извади крака му от зенгията, гледа го като брат. Това значи да вършиш волята Божия. Когато някой те гледа отвисоко, ти чакай, като го хвърли конят, извади крака му от зенгията. Радвай се, когато дойдат неблагоприятни условия – хвани коня и освободи на онзи крака, тогава ще се сприятелите. Всеки човек може да ви бъде полезен. Той минава, за да ви спаси. Бог ви казва: "Виждате ли този човек? Без този човек не можете да успявате. Той може да ви спаси живота." След като бедният му спаси живота, богатият казва: "Братко, сега нямам време, отивам по работа, но ела или по обед, или довечера, и аз ще ти направя една услуга. Довиждане!"

Казвам: Сега гледайте да освобождавате себе си от зенгиите. Защото тази година мнозина ще бъдат влачени така! Не го взимайте в крив смисъл. Но ако пренебрегвате един ден задълженията си към Бога, веднага ще се закачи кракът ви. Не че е съдба, нещо определено, но ако не изпълните волята Божия, ще се закачи кракът ви за зенгията. За да не ви се закачи кракът, ще изпълните волята Божия! Тая година ще бъде една от хубавите години за вас – нищо повече!

Сега, колко важни неща има в тази лекция? Най-първо за какво се говори? ("За яденето.") Второ?

Не си туряйте мисълта: "Аз съм в напреднала възраст." Оставете вашите напреднали възрасти!

Какъв е общият сбор на цифрите на годината? ("19.") 1 е Бог, а 9 е големият син, последният син на Бога. По-стар син от 9 няма. И 8 е Негов син. И 6 е Негов син, само че много кръшка; двама синове има, които вършат Божията воля, а 6 е син, който обича да лавира. Казвам: Не бъдете като този, несретния син. 9 е най-големият син, последният, най-умният. Вие бъдете като него, като добрия син, тая година. Като ви погледне Бог, да каже: "Този е най-големият мой син!" Или да каже: "Тази е най-голямата ми дъщеря." Можете да проявите характера на шестицата, но аз съм уверен, че няма да го проявите. Числото 19 означава следното: 1 е Бог, а 9 – това сте вие. Като съберете 1 и 9, получавате числото 10 – това е мярката, от която трябва да се ръководите. Тази година мярката ви трябва да бъде Божествена. Всички други мерки трябва да бъдат съобразно тази мярка. Изправни трябва да бъдете и в думите, и в мислите, и в делата, и в постъпките; във вярване, в ядене, в пиене, в обличане – във всичко трябва да бъдете изправни! Не да ви бъде тягост това, но по естествен начин.

Сега, ще ви поздравя с Новата година! Хайде за Новата година да изпеем нещо. (Изпяхме песните "Всичко в живота е постижимо" и "В начало бе Словото")

Ще взема (?) 36-а глава, 6-и стих.

Ще прочета от Иеремия, 36-а глава, пак 6-и стих.

Ще прочета Иезекиил, 36-а глава, 6-и стих. Като прочетете 2-и и 5-и стихове на тази глава, ще намерите връзка с 6-и стих.

Ще ви прочета и 36-и псалом, 6-и стих.

Най-първо ще бъдете скръбни, а после радостни. Тази година да почнете със скръбта и да свършите с радостта. Не да бъдете първо радостни и после скръбни. Или другояче казано: да имате във всяко ваше съчинение по едно встъпление, по един предговор. Трябва да знаете, че когато вие скърбите, с вашата скръб други се радват. И страданията Христови станаха благо за целия човешки род. Ако Христос не беше пострадал, хората не можеха да бъдат радостни. Благодарение на Неговите страдания и неговите скърби сега се радваме. Та не роптайте против страданията. Има нещо, против което можете да роптаете. Роптайте против вашата леност, против вашия мързел. Ако имате нещо, против което да роптаете, то е мързелът. То не е мързел, нехайство е, когато човек отлага. Дойде ти една хубава мисъл -отложиш я. Казваш: "Хайде утре, вдруги ден!" А пък природата не търпи никакво отлагане. Днешното – сега! Което можеш да направиш, ако не го направиш, то отиде вече! Ти не можеш вече да го направиш. Дойде ти една хубава мисъл, ти я отложиш. Може би друг някой ще я изпълни, но този случай за тебе е изгубен, друг случай ще чакаш. Нещата никога не се повтарят два пъти. Използвайте всеки случай, който Бог дава! Ще дойде друг случай, но все ще има една празнина, ако не направиш нещо навреме.

Хайде сега да изпеем упражнението: "Приятен е животът със светлината." Кой ще стане да изпее едно соло? Най-малкото смущение парализира музикалното чувство. Музиката не търпи никакво смущение. Най-малкото смущение произвежда голяма пертурбация и веднага се отразява вътре във вас и не можете да пеете правилно. Певецът трябва да бъде много свободен. Я изпейте сега една песен, която да показва, че едно яйце се мъти. Второто положение: че яйцето се е излюпило, пилето е излязло и си е намерило храна; и после: турило си е главата под крилото на майка си, гледа към Господа и казва: "Ще стане нещо от мене!"

Ще кажете: "Не е лесна работа да се изрази музикално тази идея! Мъчно може да се направи." За онзи, който може да го направи, е лесна работа, мъчна е за онзи, който не може да го направи. Какъв тон да се вземе? Трябва да знаеш колко време да държиш този тон. На едно яйце, за да се измъти, му трябват 21 дни, а ти като пееш, колко време трябва да дадеш за измътването на яйцето?

Поетът ще каже: "Имах едно хубаво яйце и го турих под бялата квачка. На 21 - ия ден излезе едно бяло пиле от яйцето." Олге, дай сега един стих! Време ти трябва.

Човека трябва да го качиш на планината, за да тича надолу. Отгоре надолу лесно се слиза, но отдолу нагоре мъчно се качва, за да тича, трябва да се използва машина.

Снощи посрещахте Новата година. Мен ме събудиха две големи кучета, като се качваха по стълбите. Две охранени кучета, вълча порода. След това гръмнаха топовете. Най-първо гръмнаха два топа и после още един. Едно съвпадение.

Някой път вие се намирате в затруднено положение и се питате как човек може да измени своята мисъл. Мисълта може ли лесно да се измени? Представете си, че сте пътник, вървите и торбата ви е празна, цял ден не сте яли. Като гледате празната торба, обезсърчите се, безпокоите се, нали така? Ако срещнете един човек, чиято торба е пълна, веднага безпокойството ви ще изчезне, ще се смени вашата мисъл. Същият закон важи и в други области. Ти се безпокоиш за нещо, понеже в торбата ти няма някои неща; помисли за някой човек, чиято торба е пълна, и ще се смени състоянието ти. Скръбен си – помисли за някой човек, който е радостен и като погледнеш в неговата пълна торба, твоето скръбно състояние ще се смени. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде време, когато вашата скръб ще се обърне на радост." Не си туряйте мисълта да казвате: "Моето състояние не може да се смени." Така ще правите сами на себе си пакост. Не, скръбта лесно може да се смени. Тя не се сменява, понеже торбата е празна. Щом дойде пълната торба, лесно се сменява. Скръбта е от загубата, която сте имали. Кажете, че ще се уреди работата! После пак идва друго колебание. "Кой ще я уреди?" Не мислете, кой ще я уреди, има някой. Но вие пак ще си кажете. "Ами като не се уреждат работите?" Петър и Йоан ловяха риба. Те цяла нощ хвърляха мрежата и нищо не хванаха. Дойде при тях Христос и им каза: "Хвърлете пак." И те хвърлиха, и хванаха много риба, толкова много, че не можаха лесно да изтеглят мрежата. Може би сте хвърляли мрежата цяла нощ напразно – хвърлете още веднъж и ще хванете! Още веднъж като хвърлите! Божественото може да е последното. Ти може да си опитал човешките възможности и нищо да не си постигнал. Сега остава Божественото. Ти казваш: "Толкова години съм работил!" В Божественото работите се сменяват и успяват. В Божественото изключение няма. Там няма недоимък и неуспех няма! Там всякога нещата стават! Има един човешки живот, дето има несрети. Не само за вас, но и за всички хора е така. Но като дойде Божественото, там законът действа еднакво за всички.

В днешния ден, като изгрее Слънцето, си запишете нещо. До обед. Вижте до обед какво ще ви донесе Новата година. В колко изгрява Слънцето? ("В 8 часа.") До 12 часа – това са 4 часа, да видим, какво ще ви дойде в тия 4 часа. Някой подарък ще дойде ли? Някоя шапка, обуща, някое палто или риза, книга или някое писмо. После, какво друго ще ви дойде – каква мисъл, какво чувство? Това е обективно. И си ги забележете. До 12 часа ги забележете. И вижте през годината как те ще се реализират.

Изпейте някоя песен. (Изпяхме "Грее слънцето"'.)

"Отче наш"

7 ч. 30 м.

15-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 1 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

КНИГА: Към извора

2010-03-20T19:48:45Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) (работи се)
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)'''(готово)'''
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]](Ruana)(работи се)
* 13. [[Добре е КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]] (Ваня Златева) (работи се)
* 15. [[Като добрия син КИ]] (Таня) (работи се)
* 16. [[Трите плода КИ]]
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]
* 18. [[Петте врати КИ]]
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]

Добре е КИ

2010-03-20T19:38:12Z

Таня: /* ДОБРЕ Е */

==ДОБРЕ Е==

5 ч.

"Отче наш"

Първо послание към Коринтяните, 2 глава, 1-16 ст.

Каква беше темата на миналата лекция? Какво беше "менюто", какво беше наготвено?

Вие всички мязате като че идвате на концерт, да ви се изпее една песен и после да си излезете. Тази работа не става така. Ако ти внасяш кал в една стая и не я измиташ, трупа се прах, набира се. Когато метеш прахта, задавяш се. Не е растене това. Ако не мислите, ще се натрупа прах в ума ви. Всички недоразумения у хората се дължат според мене на този прах. Гневен си, неразположен си, мразиш – всичко туй е от прахта. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Вие търсите причината другаде. Няма друга причина.

Трябва да изучавате себе си. Вие не сте се изучавали. Стремите се само да ви турят бележка. Бележката нищо не помага. Колцина, които са свършили с отличие училище, пропадат в живота! Казвам: Туй, което расте, то е вярно. Децата, които отиват в училище, не отиват големи. На колко години те постъпват в първо отделение? Между 7 и 8 години, нали? В първо отделение не може да постъпи някой, който е на 84 години, не зная дали ще приемат такъв. Ако човек постъпи в училище на 7 години и учи 4 години в отделенията, ще стане на 11 години; 3 години в прогимназията – стават 14 години; трябват му още 5 за гимназия -стават 19 години; и четири-пет години университет – стават всичко 24 години. Следват три-четири години специализация, стажуване. Значи за да добиете едно обикновено знание за временния ви живот, ви трябват 24 години да се екипирате.

Вие се намирате в трудно икономическо положение. Неразположен сте по простата причина, че нямате средства. Молите се на Бога, пари нямате. Кой баща, който е изпратил сина си в странство да се учи в университет или в някой колеж, няма да му даде пари? Ако започне синът да се тревожи, значи тази работа е чапрашък. Щом Господ е изпратил някого на Земята, Той е изпратил и средства. Казвате, че сте сиромах – това означава, че по свой почин сте дошли, без да ви е пратил някой. Кой от вас е напуснал България, за да учи в странство, без да има кой да му даде средства? Когато баща му го е пратил, той всичко има. Някои сте дошли в училище с волята на Баща си, а някои по свой почин. Които сте дошли с волята на Баща си, всичко имате; които сте без Неговата воля, ще опъвате: имате мъчнотии, средства нямате, намирате, че светът е тежък, хората не са добри, никой не ви съчувства.

Колко време отделяте всеки ден за духовно упражнение? След като сте чели нещо, да се спрете, да мислите върху някоя ваша характерна черта? Вие сега не знаете причините за мъчнотиите. Седите като някоя млада булка, която току-що се е обулчила. Тя мисли, че ще живее на новото място много по-добре, отколкото при баща си. Отива като булка, с було, облечена с хубави дрехи, но на новото място казват: "Слушай, булка, ти с тия булчински дрехи на работа не можеш да идеш, булото – долу, булчинските дрехи – долу, хубавата рокля – долу!" Снема тя всичко това и тръгва на работа. И вие, като дойдете в света, мислите, че сте на новото място. Там не е като при Баща ви. Вие сте обулчени, но там има свекър, свекърва. Какъв свекър има, Господ да го поживи! Пък зълви, пък девери – колкото искаш.

Вие казвате, че Господ е направил човека. Философски ако разсъждавате, онези, които Бог направи, не са всичките хора. Хората се различават, има някои, които Бог не ги е направил.

Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие всички търсите определена работа. Някои от вас сте недоволни от живота. Казваш: "Как да бъде човек доволен? Той иска хубаво да се наяде; да има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава да си доволен. Пък като си ял сух хляб, как ще си доволен?" Това не е философия. Ако човек можеше да стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може да опитате. Хранете някой човек със скабрици и до известно време ще видите какво ще стане.

Човек е склонен към инертност. Като е дошъл на Земята, той е изгубил своето предназначение. Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо да се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата. Това е временно положение, за няколко месеца; трябва да се научиш как да си палиш собата и да намериш дебели дрехи. Като дойде лятото с 35 градуса топлина, това, което знаеш от зимата, вече не струва, сега търсиш тънки дрехи. Лошите условия – това е зима на живота; подобрението на живота – това е пролет, добрите условия – това е лятно време, а най-добрите – есенно време, когато има плодове.

Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Представете си, че сте домакиня, имате сто килограма вълна – хубава, бяла вълна, отлично наредена; поглеждате я, но казвате: "Да има човек пари да си купи нещо!" Ще се опретнеш да предеш. "Ама дълго време се изисква." Нищо не значи дългото време. След като изпредеш стоте килограма вълна, ще се научиш да сновеш, да тъчеш. Като извадиш платното, ще го оваляш, ще го дадеш на някой майстор шивач да го ушие. Така децата ти, домът ти ще бъдат облечени.

Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички! Ако ви попитам за предназначението на ума и сърцето, какво ще кажете? Пишете на тема: "Предназначението на ума и сърцето".

Все ще намерите кое е предназначението им. Те имат служба. Предназначението на сърцето е да се занимава с кръвта. Умът се занимава с човешките нерви. Сърцето е място да възприемаш чувствата. Ако нямаш сърце, няма да имаш никакви чувствания, ще си лишен от всяко хубаво чувство. Ако нямаш ум, няма да можеш да мислиш. Има ред способности, които принадлежат на ума, и други, които принадлежат на сърцето. Човек има повече чувства, отколкото умствени способности, умът заема по-малко място, много малко място има той за обработване. Жената всякога е по-умна. Понеже мъжът е останал назад, затова сега той се учи да философства. Жената е завършила и казва: "Тази философия на мъжа аз я учих едно време." Тя каквото научи в рая, научи го, сега Адам учи – учи работите извън рая. Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории.

Сега вие казвате: "Голяма сиромашия!" У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята. Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или лисица, така и вие може да подушите златото. Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш. Като го похарчиш, пак ще тръгнеш да търсиш. Ще идеш веднъж в годината, пък идната година пак ще идеш на същото място, пак ще вземеш един килограм. Ако живееш 80 години, 80 години ще ходиш на това място, ще извадиш 80 килограма злато и ще ти е мирна главата. Сега вие питате: "Къде да го намерим?"

Един човек ми пише писмо; казва, че бил редактор на вестник, с книги се занимавал. Не зная за какво го турили в затвора; лежал две години – защото много хубаво писал. Като излиза от затвора, хората вече не му обръщат внимание, търси работа тук-там -няма. Намислил той пак да издава вестник. Пише на мене, пратил по едного писмото: "Ти, Учителю, всичко можеш! Да ми дадеш три хиляди лева, че да започна вестника." Всички вие мязате на него. Работа трябва! Мъчнотиите – те са второстепенни неща. На този човек му трябва работа, пари не му трябват. Пита ме някой как да намери въздуха. Казвам: Отвори си устата! И парите са тъй – като отвориш устата, те ще дойдат.

Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Има ред нужди, които заставят човека да работи. Както и да ги обяснявам, съществуват. На физическото поле имаш нужди - трябва да ги задоволиш по един разумен начин. Ако можеш да го направиш, ти си станал учен. Тогава умственият свят ще ти помогне да задоволиш тези физически нужди. Ти казваш, че човек трябва да вярва в Бога. Кой от вас не вярва в баща си? Всеки вярва, че баща му може всеки ден да му приказва. В къщи баща ви обича повече едно от децата: умното, послушното дете той обича повече. Всеки ден баща ти ти каже нещо – ти нехаеш. Вярващ си, но каквото каже Баща ти, не изпълняваш волята Му. Вие казвате: "Човек трябва да вярва в Бога." Значи човек като вярва в Бога, всичко ще се уреди. Но Павел друго разбира под думата вяра. Като вярвам в някого, аз отивам да работя за него, вярвам, че ще ми плати, вярвам, че ще свърша работата. Той е честен човек, добър човек, отивам на лозето му да копая – то е вяра. Целия ден копая, човекът ми плаща повече – то е вяра. А ти не вярваш дали той ще те прати на лозето. Щом те търси, тогава ще си спомниш онази притча, за която говори Христос. Някой си господар излязъл сутринта на пазаря, гледа – работници, никой не ги е цанил. Пита: "Защо стоите тук?" "Никой не ни е цанил." Той ги праща на лозето си да работят. Отива към обед, пак вижда други да чакат. "Вие защо стоите?" "Няма кой да ни цани." "Идете на моето лозе да копаете." Отива надвечер и гледа други. "Вие защо стоите?" "Няма кой да ни цани." И тях праща на лозето си да копаят. Вечерта плаща на всички онези, с които се е пазарил, плаща им по един пеняз. Как е там, в Евангелието, по колко пеняза плаща? Един пеняз струва три гроша и шест пари.

Сега, като минавате през дупката на един светия, трудно ви е; тия дупки не са големи, много мъчно ще влезете. Учението не е царски път.

Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. Както когато пътуваш в града, там има закон: или вляво, или вдясно трябва да се движиш, не можеш да се движиш къде и да е. Тук, в България, не е така, но в Америка, когато европейците пътуват и не спазват този закон, стражарите не си поплюват. Те са големи хора, по 6 стъпки високи; там всеки стражар, за да бъде стражар, трябва да вдига с едната си ръка 75 килограма – като хване човека, да може да го вдигне. Там, ако не се подчиняваш, церемонии няма, няма да те карат в участъка, казват: "Вие, господа, които идете от Европа в Америка, трябва да се подчините на тукашния закон. Които не искат да се подчинят, в Европа да си седят." В Америка и княз да си, трябва да се подчиняваш на закона: отляво – отляво, отдясно – отдясно. Вие идвате на Земята – не искате да се подчинявате. Всеки, който не иска да се подчинява на земния закон, трябва да си върви. Ще се връщате, докато дойдете до бъдещата религия, която сега проповядват. При сегашната религия, която е основана на самосъзнанието, хората по-добри не могат да бъдат. Когато влезете в религията, която има за основа космическото съзнание, или свръхсъзнанието, или съзнанието на безсмъртието, тогава вече законът е друг. Тогава .... може да ви описват, какъв ще бъде светът, но да оставим това, те са описания за бъдещето. Те са като млечната, обетованата храна на Земята. Откато излязоха от Египет, евреите и досега говорят за Ханаанската земя. Но Ханаанската земя беше добра страна, много плодородна, там имаше гроздове, които двама души ги носеха. Тъй ни представят нещата. Но хората, които живееха там, бяха много развалени. Мойсей предупреждаваше еврейския народ: "Ако влезете в земята, която Бог ви даде, да не вървите по пътищата на египтяните и по пътищата на народите, които живеят в Ханаанската земя." Господ изпрати еврейския народ да ги изпъди оттам и да се засели. Защото тази земя има много грехове, най-лошите грехове са там. Сега, като кажат "Ханаанска земя", разбират Царството Божие. Евангелистите казват: "Знаете ли ханаански език?" Фигуративен език е той – едно се говори, друго се разбира. Например: "Обича чашата, свети му улицата."

Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята. Представете си един вярващ човек. Дойде друг и казва: "Дай ми сто лева на заем." Но като ги вземе, не мисли да ги връща: а и онзи, който ги е дал, не ги забравя. "Няма ли да ги върнеш?" Онзи се извинява, това-онова – няма; и най-после се скарват двамата за тия сто лева. Питам сега: Къде е духовността у тия хора? За сто лева да се карат! Ако дойде някой при мене, аз ще го поведа, да се научи да мирише. Ще му кажа: "Ела с мене. Не искай пари от мене, но се учи – каквото аз правя, прави го и ти, както аз ходя, така ходи и ти. Така ще ходиш, ще разбираш, ще се учиш, ще миришеш през целия ден. Той може да каже: "Какво ли съм тръгнал подире му?" Аз го извеждам да научи нещо. После му казвам: Ще почакаш, аз имам да свърша една работа. Вземам два килограма злато, увивам единия килограм в хартия, давам му го. Какво ще направи той със златото? Като му дам един килограм злато, след колко време ще дойде да иска пак пари? Трябва да разсъждавате. Вие по женски есап /сметка/ вървите, казвате: "Зависи." Нищо не зависи. Оставете света. Аз зная много добре света. "Ами хората?" И хората зная, не ме интересуват хората. Говорите на един неопределен език. Хората са определени числа. Какво нещо е човекът? Определено число. "Ами условията?" За мене това са неща определени. "Лоши времена!" Няма никаква лошевина! То е определено нещо. "Зима е." Де е лошевината на зимата? Няма никаква лошевина! Ти разбираш така, ти смяташ, че зимно време е лошо, но тревата се радва на това лошо. Като падне снегът и я покрие, тя се радва, че има бял юрган. Растенията, върху които има сняг, не измръзват, не изсъхват. Казваме сега, че са лоши времената. Като срещна една кобра, аз зная какво е нейното естество. Поставям между кобрата и себе си една преграда; от нея съм най-малко на половин метър разстояние, по-малко от половин метър не се приближавам. Като река да я пипам, аз имам дилаф , не си турям ръката, а отдалеч я хващам с железен дилаф - така няма да ме хапе. Някой път вие мислите, че можете да хванете кобрата за врата. Вие сте много смели! Така не се хваща кобра, тя е много сръчна. Индусите, които познават нейното естество, я фиксират, но не я хващат. Те никога не се опитват да я хващат. Европейците хващат змиите, индусите – не; те свирят на кобрата с една зурличка и от музиката тя става по-добра.

Сега, вие можете да направите една аналогия. Ти имаш едно лошо чувство в себе си – не можеш да учиш, възбуден си, неразположен си, искаш да се караш – то е нещо посторонно, това не си ти. Измени енергията, която спъва ума ти! Трябва да знаеш, да вземеш свирката и да започнеш да му свириш на това чувство. Вие искате да се справите с него без да свирите, по европейския начин, да сте силни, че да го хванете за врата. Хубаво е да го хванеш, но като те клъвне, отрова има. Не можеш да го хванеш и с дилаф /ръжен, маша/, изплъзва се като риба, не можеш да го удържиш. Да му свириш е по-хубаво. Казвам: Тия състояния какво трябва да ги правите? Всички имате мъчнотии. Да кажем, дойде едно състояние на подозрение, съмнявате се. Някои хора се съмняват повече, други по-малко. На какво се дължи съмнението? Може да ме е страх, съмнявам се, че може да ме оберат. Ако съм сиромах, може 20 години да съм работил и ме е страх да не би да изгубя това, което съм спечелил – 10-20 хиляди лева. Ако бях употребил 20 години, за да науча изкуството да мириша къде има злато, щях да се осигуря. Като тръгна – навсякъде има злато, парчета от по половин килограм, по един килограм, по 2, 10, 15, 20, 25, 36 килограма; по 50 кг рядко се срещат, но са намирали по 36 килограма. Това са 3 милиона и половина! Ако развия това чувство, нали ще съм осигурен икономически? Тук, в България, са идвали да ме питат къде има злато. Ходили при сливенския ясновидец, той им казал къде да копаят и идат при мене да проверят, питат да копаят ли там. Някъде в Нова Загора копали. Питат: "Ти какво ще кажеш?" Аз отговарям: Нищо не казвам. Аз помирисвам парите и сам си ги вадя. Не казвам никому да ги копае. Аз казвам: Ако искаш, може да те науча да помирисваш златото, но не казвам къде има злато. Той сам не вярва в това, казва: "Копах, ама не излизат тия пари!" Ти може да си копал наблизо, може на една педя до гърнето да си бил. Но пак трябва да можеш да помирисваш. Ако го можеш, ще копаеш и ще попаднеш точно на парите. Някой път копаеш на една педя от тях, но отишъл друг и ги намерил. Казваш: "Така е, когато човек няма късмет." Не знаеш как да миришеш, не че късмет нямаш. Който знае добре да помирисва, има късмет, който не знае, няма късмет.

У всинца ви има едно богатство, което всинца трябва да развиете! Каквото е написано в Свещената книга, написано е много добре, но трябва да учите сега какво се пише. Какъв е бил вчерашният ден не е важно, какъв ще бъде днешният ден е важно. Какъв ще бъде например днешният ден? Хубав ще бъде. Ще има малко влага.

Казвам: Всички най-първо трябва да имате едно особено състояние на ума, едно особено състояние на сърцето. Дойдете понякога – неразположени сте, като излезете оттук - неразположени сте. Всички имате неразположение. Как го добивате? Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката любов, на всичката мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Не живеем в един беден, но в един богат свят, а при това сме сиромаси, здраве нямаме, духом сме неразположени, сърцето хлопа, кръвообращението не става правилно, в семейството, в обществото, в религиозните общества, между учените – навсякъде мъчнотии. Тогава казвате: "Този свят не е уреден." Понякога учителят влиза в един клас, където се вдига прах – това показва, че тази стая не е била хубаво изметена, учениците са внесли кал със своите цървули и вътре тя се обърнала на прах. Този учител трябваше да накара учениците да влизат с лапчуни /чехли/ вътре, да е чисто. Гледам, и вие тук каляте. Аз толкова години наблюдавам след като излезете оттук, колко кал сте внесли. Вие казвате: "Нищо не сме придобили"... Не се придобива. Не внасяй кал никъде! Ти не внасяй кал и на тебе да не ти внасят. Тази кал, която внасяте, има влияние, тя не се изчиства. Този салон колко пъти го миете в месеца? Може да го миете, но калта, нечистотията имат лоша миризма, която мъчно може да се изчисти с едно миене. Благодарение, че човек внася не само лоши влияния, но внася и добри работи. Представете си един салон, в който като влезете, да няма никаква кал, като с паркет. Които сте отивали на бал, там има ли кал? Няма. Ако ме попитате защо не ви вървят работите, ще ви кажа: защото тук не е паркет. Всякога, след всяко събрание идвам да видя колко прах има и по праха вече зная колко сте прогресирали. Влизам всякога преди да са мели и виждам колко прах има, измервам го и казвам: Има още време докато се изправят. Всеки от вас може да направи един опит. Като живеете в една стая, гледайте да не внасяте кал вътре и вижте дали ще ви тръгнат работите, или не. Не очаквайте другите хора да ви мият стаята – работата ви няма да върви. Като дойдеш, ще си изуеш обущата отвън, ще ги изчистиш хубаво. Да имаш стая, в която поне ти да не внасяш кал.

Ще кажете, че това са дребнави работи. Аз сега превеждам това. Вие цял ден внасяте кал във вашите умове, във вашите сърца. Тук важи същият закон: каквото правиш във физическото поле, правиш го и в умственото поле, правиш го и в духовното поле. Питам: При такъв "хигиеничен" живот какъв прогрес можем да направим? Не можете да направите никакъв прогрес! Че някой път имате повече прах, а някой път по-малко – то не е прогрес. Умът трябва да се освободи съвършено от каквато и да е кал. И сърцето трябва да се освободи от кал. Някой казва: "Аз съм културен човек." Никаква култура нямаш, докато не освободиш ума и сърцето от кал, никаква култура нямаш ти! Не си прави илюзии! И римляните бяха културни, сега и ние сме културни. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Ако дойде инфлуенца или друга някаква болест, за няколко часа, за един ден ще мине, ще пречисти. Все ще дойде някаква болест, ще вземе ден, два, седмица, някой път ще вземе година. Някой казва: "Нервно съм разстроен." Питам: Един духовен човек трябва ли да бъде нервно разстроен? Ако вярваш в Бога, Който знае всичко, Който е толкова благ, може ли при Великия Господ да бъдеш неврастеник? Ако те повика Господ при себе си, какво ще кажеш? "Аз съм неврастеник, неразположен съм." Той ще те пита: "Защо си неразположен?" Ти какво ще кажеш на Господа? Някой ще каже: "Дайте ми пример." Пример може да се даде, но примерът трябва да се следва. За да се поддържа чистота на физическото поле, какви са условията? Най-първо, трябва да има изтривалка отвън или трябва да имаш обуща, с които да ходиш навън, а щом влезеш в къщата, да ги изуеш. Зимно време галоши трябва да имаш, лятно време трябва да изуеш обущата, да обуеш лапчуни. Туй е на физическото поле. В умствено отношение как ще държиш ума си чист? Някой път казвате: "Ние не знаем в умствено отношение как трябва да се пази чистота."

Някои хора казват: "Направи добро, за да намериш зло." Де е философията тук? Най-първо, ако си търговец, на вересия не давай! Пиши: "Днес с пари, утре без пари." После, цените да са определени, без пазарлък. Някой пита: "Няма ли по-евтино?" Тук, на изток, цените не са определени, ориенталците се отличават с това, че като купуват нещо, ще се пазарят, ще излизат, ще влизат, "Не може ли толкова?", 4-5 пъти ще се връщат, докато го вземат по-евтино. При културните хора не е така: "Колко?" – "Толкова." Определена е цената.

Казвам на човека: "Трябва да бъдеш добър!" Той започва: "Условията са такива..." Така е – нищо повече! Никакъв пазарлък! Той ще разправя, че условията били лоши. Че какви са лошите условия? "Човек не може да си намери работа. Не съчувствуват тия хора, искаш – не дават." Ще искаш дето трябва. От една суха чешма колкото и да искаш вода, няма да ти даде. Иди при един извор, който има. Вие, когато отивате при някои хора да искате, не знаете при кого да идете. Ако аз ида да прося пари, ако бих станал просяк, да ви кажа при кого бих отишъл.

При човек, на когото челото отпред е като линия "а", аз никога няма да ида. Ще отида при човек, на когото челото има формата на линия "в". Като идеш при такъв човек, той веднага ти дава, колкото искаш. Другият казва: "Иди да работиш." Ако главата на човека е като керемиден покрив, не ходи да искаш от него, не си хаби думата; иди при човек, който има чело "в", той е богат човек. Казвате: "Наука трябва за това." Ще учите! Ако просиш, проси на свят! После, ако аз бих избирал професор, по същия закон бих постъпил. Ако искам някой да ме учи по музика, няма да ида при кой да е, но цял ден ще гледам челата им: ще посетя един професор, втори, трети, четвърти – ще намеря човек, който да ми преподава както трябва. Защото има такива, които могат да ти вземат парите, но да ти предадат нещо не могат. Но онзи професор, който е роден музикант, като видя челото му, него ще ангажирам. Той няма да ми взема по-скъпо. Онези, които не знаят, винаги вземат по-скъпо; онзи, който знае, той не взема толкова скъпо. Добрият професор, като те види, всякога иска да те опита. Умните професори всякога искат да опитат учениците си, имат ли присърце музиката, и затова турят висока цена – 500 лева, 1000 лева за урок. Богатите дават по 1000 лева, но добрият професор, като види някой способен, но беден ученик, казва: "Тебе даром ще те уча." Така преподава – и даром, и с пари. Казвам: Когато някой има пари, ако плаща – да учи, ако не – да си върви; даром – ако е способен, но беден. Всякога човек трябва да плати за ценното, което придобива. Ако вие мислите да учите без да платите, не сте на прав път. И природата не дава без пари. Някои мислят, че Духът като дойде, ще даде всичко. Но докато дойде Духът да те вдъхнови, той ще те прекара през известен изпит; и като види, че си способен, тогава ще ти даде онова голямо богатство, тогава ще стане вътрешно просветление на ума ти. Тия положения трябва да ги знаете.

Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Мнозина сте обещали, че ще бъдете добри на Земята. Мнозина сте казали, че много умно ще постъпвате, всяко нещо, което ще направите, ще го обмисляте. Мнозина от вас сте казали, че ще бъдете щедри. Виждам – какви ли не обещания сте дали. Казвате: "Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен." Ще отлагате, но когато се отлага изпита, те не губят, вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви.
Сега, разбира се, аз говоря на онези, които искат да знаят как се добива златото, кой е най-лесният начин да го помиришеш. Малко хора съм срещал да помирисват златото. Сега го търсят с магическата пръчица. То е доста добър начин. Вземаш пръчката, вървиш и където има вода, пръчката се навежда по един начин, където има злато – по друг начин. По тази разлика в движението й познават къде какво има. Германците имат един друг метод; един инструмент са изнамерили, една верижка, която се люлее; където има злато, тя започва да се върти. Светските хора са достигнали с други средства да намират златото, опити са правили.
Сега ви представям една възможност, която съществува в света, ако искате икономически да подобрите вашето положение. Вашето икономическо положение може да се подобри само по един начин. Ти, като музикант, можеш да подобриш своето положение. Има свирене, с което можеш да внесеш магнетизъм. Има такива течения, които можеш да уловиш като засвириш. Ако намериш тона, звученето, хората ще те слушат. Взимаш цигулката, свириш на един банкер едно парче – той извади сто долара и казва: "Елате утре пак да ми свирите." Щедър става човекът, но свири му! Има певци, които пеят магнетично. Един от признаците на доброто пеене е, че отваря кесиите на хората. Пеене, което не отваря кесията, не е добро. Пеене и свирене, което отваря джобовете на хората, то е добро. Вижте цигуларите виртуози – с 50-60 000 лева на една вечер не се задоволяват. Обикновеният цигулар взима 150 до 200 лева, а виртуозът, който свири майсторски, взима 10, 20, 30, 40, 50, 60 000 лева. Това са възможности да опитате себе си. Вие казвате: "Аз съм способен." или "Аз не съм способен." Тогава, щом не си способен, какво очакваш? Ако си способен, трябва да учиш, пък ако не си способен, какво очакваш? Трябва да бъдат определени тези състояния, които имате. Някой път може да се мъчиш от своята неспособност, а някой път може да се мъчиш от неспособността на другите. Има хора способни, които казват, че не са способни. Някои като дойдат при мене, внушили си, че не са способни, внушават го и на мене. Някой си турил в ума мисълта, че е лош човек и като дойде при тебе, внушава ти, че и ти си лош. Тия работи са, от които всички трябва да се пазите.
Направиш погрешка – кажи: "Погрешката не е моя." Няма лош човек! В усилието да направя нещо добро може да направя една погрешка. Някой го хване някаква болест – то е едно здравословно състояние, за подобрение на неговото сърце. Казва, че можел да умре. Как ще умреш? Ти не можеш да умреш преждевременно. Ти си изпратен на Земята с мисия, няма какво да се плашиш, че ще умреш. Всяка болест е дошла, за да дойдеш малко на себе си. Всяка болест, която се дава на човека, има добро предназначение, тя е дошла, за да научиш нещо. Ако те хване за пръстите, тя ти казва: "Трябва да бъдеш истинолюбив, да не обичаш лъжата. Лъжа да няма!" Ако те хване за езика, казва: "Сладко трябва да говориш за любовта." Заболяла те устата, казва: "Като започнеш сладко да говориш, ще мине." Боли те кракът, търсиш диагноза – ти трябва да бъдеш добър. Боли те ръката – диагнозата е: справедлив трябва да бъдеш. Ухото те боли – умен трябва да бъдеш. Ти търсиш причината отвън. Не, не, оставете тези работи! Недъзите, които имаме в духовно и в умствено отношение, се отразяват и на нашите органи. Всеки орган представя една област. Когато се натрупат известни мисли, които не съответстват на нейните функции, страданията ще дойдат в тази област. Запример: страдат ушите; ти си умен човек, даваш внимание, да чуеш с ухото нещо – тогава в ухото иде повече кръв; ако си невежа, кръвта няма да приижда, ще обеднее ухото, ще започне да изтънява, да става светло. Щом долната част на ухото стане светла, ти няма да живееш дълго време на Земята. Диагноза има. Сега вие казвате: "Ти не ни казваш истината. Какво трябва да направим?" Слушай добре с ухото си! Двама души като се карат, извади добрата страна: като креснат, като се скарат, веднага да познаеш кой е на правата страна, по гласа да познаеш кой е прав. Този, който не говори музикално, не са свързани думите му, той е на кривата страна; който се кара музикално, той е на правата страна. Или, единият гледа нагоре, другият надолу – кой е на правата страна? Този, който гледа нагоре. Мъж и жена се карат, мъжът гледа жената, а тя гледа нагоре – кой е на правата страна? Жената. На друго място мъжът гледа нагоре, казва: "Господи, помогни ми с тази жена!" Жената го хука, гледа към земята и казва: "Няма ли да пукне!" Като ги наблюдавам, казвам на жената: Гледай той да не умре, защото вторият мъж, за който ще се ожениш, по три пъти на ден ще те бие. Да не казваш "Дано да умре!" Лоши минути има. Ще кажеш: "Много добър мъж имам, не е лош човек."
Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: "Много добре е!" И лоша мисъл да дойде, кажи "Добре е!", не казвай: "Защо дойде!" Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: "Добре е." Каквото и чувство да дойде, кажи същото. Ако Бог търпи всичките наши престъпления и Той не счита, че е лошо, колко повече ние, които правим престъпления, трябва да търпим. Защо да не подражаваме на Бога? Хората правят престъпления, избиват се – Той ги търпи, казва: "Ще се оправи тази работа. Ще се оправи, ще се оправи!" Ти по същия начин – каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: "Ще се оправи, добре е!" Тъй, за една седмица, навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: "Добре е!" Сладка дума! "Хайде, Господ да го благослови!" Ще кажете, че това не сте го правили. Като ви дойде някоя лоша мисъл, вие веднага казвате: "Туй защо стана? От къде дойде тази дяволска мисъл?" Не зная дали е дяволска мисъл.

Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!" Той веднага става: "Буйрум, ефенди!" Отива на друга курна. Турчинът и от там го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: "Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие." Ти казваш: "И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!" Бъдете отстъпчиви! Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: "Не противи се злому." На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит.

Не се опитвайте вие да се борите със злото. Не си правете илюзии, че ще победите нещо. Добро и зло – те са две сили, които са в стълкновение. Не влизай да ги примиряваш. Дръж се на страната на доброто. Остави доброто, каквото може, да направи, то да воюва. Защото ти трябва да бъдеш тил. Това е философията на живота. А за всеки, който иска да се бори и да победи, Писанието казва: "Побеждавайте злото чрез доброто." Не мислете, че сами можете да победите злото. То е нещо непобедимо. "Не противи се злому!" Аз не говоря за онези навици, които имате; понякога човек има някои навици, някои желания, имаш чувство, което създаваш. На него ти можеш да бъдеш господар, но злото е нещо, което действа и в човека, и в обективния свят, в света извън него.

Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята. В Египет тази тиня е много плодородна, като дойде, всичкото богатство е там. По някой път и ти като се разгневиш, кажи си: "Не кряскай!" Вие не знаете как да се карате. Кряскате: "Знаеш ли какво мога да направя?" Не, вие ставате смешни. Проповядвайте на празната стая, карайте се на нея. А вие отивате при някой човек да се карате. Той е по-майстор от вас! Не се карайте, преди да сте направили един опит, да знаете какво можете да направите от караницата.

Две жени се карат, едната отсам реката, другата оттатък. Едната започва да нарежда, другата само мълчи. Най-после първата казва: "Кажи нещо, ще се пукна!" Онази мълчи, не й дава повод. Вие не знаете да се карате. Гледам тук, двама души като се карат, единият кряска и другият кряска, ни най-малко не се изчакват да си чуят мнението. Караницата започне сопранът - тенорът чака, после изведнъж тенорът подеме, сопранът чака, после подемат и двамата дует. Гледам, вие преждевременно започвате, не пеете по ноти, не спазвате времето – караницата не излиза на свят. Когато ще направите нещо, направете го на свят! Ако ще се караш, музикално се карай.

Сега, друга задача ще ви дам. Цяла една седмица, като дойдете отвън, ще си изувате обущата. В стаята си с обуща няма да влизате, кал няма да внасяте. Цяла седмица ще го направите. Който може, да го направи, който не може, да не започва. Ако искате условия или казвате, че нямате време, не правете задачата. Който има време, той да я направи. Като се прибереш, ще си изчистиш обущата, няма да даваш друг да ти ги чисти; хубаво ще ги изчистиш, ще ги внесеш, ще си измиеш ръцете, след туй ще се изправиш и ще кажеш в ума си: "Господ да ми помогне добре да направя опита си." Всеки един да тури това в ума си.

Великото в света е само онова, което може да се направи, добре да се направи и да остави добри последици. Ти можеш да кажеш една дума и тя да остане хиляди години да живее. Тази дума ще обикаля света. Може да кажеш някоя дума, която утре ще умре. Зависи колко е интензивна мисълта ти. Има думи, които микрофонът може да хване, има други, които не може да хване. Да кажем, че мисълта ви е толкова интензивна, че отиде в другия свят. Те си имат радио, могат да ви чуят, да знаят и в единия, и в другия свят, че правите опит да се самообладаете. И кажете: "Добре е!"
Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е!" Вали дъжд – "Добре е!" Прах се вдигнал – "Добре е!" Карат се двама души – "Добре е!" Умрял някой – "Добре е!" Обрал някой някого – "Добре е!" Дали на някого пари – "Добре е!" Бил някой жена си – "Добре е!" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Някой казва: "Какво ще излезе?" Ще намерите един килограм злато – най-малко. Който го направи хубаво – десет килограма злато.
"Отче наш"

13-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 18 декември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

КНИГА: Към извора

2010-03-19T20:27:55Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) (работи се)
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)'''(готово)'''
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]](Ruana)(работи се)
* 13. [[Добре е КИ]] (Таня) (работи се)
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]
* 15. [[Като добрия син КИ]]
* 16. [[Трите плода КИ]]
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]
* 18. [[Петте врати КИ]]
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]

Безкрайните неща КИ

2010-03-19T20:25:04Z

Таня: /* БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЩА */

==БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЩА==

5 ч.

Небето облачно.

Времето меко, топло.

"Добрата молитва "

(Учителя преглежда направените теми върху "Най-добрият метод за работа".)

Вие пишете теми за много учени хора. Които ги слушат, трябва да бъдат философи, а не прости хора. (Учителя чете темите:) "Добрият певец трябва да има ясен, чист глас. Тонът му трябва да бъде мелодичен и звучен." Това е за учени хора. Например казвате, че тонът трябва да бъде ясен. Но този, който чете, не знае какво нещо е ясен тон. Или казвате: "Тонът му трябва да бъде силен." Той не знае какво нещо е силен тон. Даже и толкова време като сте следвали, колко работи има в света, неразбрани за вас! Вие мислите, че Господ всичко нарежда в света. Всички духовни хора – не духовните хора, а верующите – вярват, че всичко Бог нарежда. Всички практични хора в света вярват, че те всичко нареждат. И в едното, и в другото има известна вероятност. Имате една нива. Житото е хубаво, израснало е на един метър и половина височина. Защо? Защото този човек си е изорал хубаво нивата, воля има. Другата нива е израснала едва половин метър – не е изорана дълбоко. Случва се някой път плитко изораните ниви да дават повече жито, отколкото дълбоко изораните: това става при голяма влага, защото тогава дълбоко ораните ниви дават високо жито, то израсне и легне. Но това са изключения. Питам: Ако изореш дълбоко нивата, а не пада дъжд, какво ще те ползва? Все ще има някаква придобивка. Дълбоко ораната нива всякога ще даде по-хубаво жито, отколкото плитко ораната.

Сега, вие сте икономисти, изучавате науката за икономията. Мислите за труда си. Да ви дам една загадка, да видим как ще я разрешите. Едно време един млад вълк и една млада овца се влюбили и се задомили. И почнали да живеят заедно. Но как могат да живеят? Като дошла възлюбената на вълка, той й сготвил младо агне. Тя казала: "Никога не съм яла такова нещо. Нашият род не може да яде това." Очудил се нейният възлюбен – как да не яде такава храна, каквато той яде! Тя му казала: "Когато ядеш вашата храна, пускай ме да се разходя малко." "Хубаво, ще се разхождаш." Той се чудел и не можел да си обясни защо, когато той яде, тя ходи в гората. А тя ходела в гората да пасе. И така цяла година се минала. Вълкът си казвал: "Чудна работа, аз ям и едвам живея, а пък моята възлюбена без да яде, пак живее." След една година отишли на гости у неговата възлюбена. Тя сготвила по вегетариански. Вълкът, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога да го ям. Ще ме оставите. Когато ядете вие, ще ме оставяте да се поразходя." Тя казала: "Може." Но като ходел, той все се връщал с пукната глава. Не можели да разберат,защо се връща след всяка разходка все с пукната глава. А той обикалял тая кошара, оная кошара и искал да си вземе оттук-оттам агне. Опитвал се да вземе агнето и му пукали главата. И досега овцете не могат да разберат, защо на вълците главите се пукат. И вълците не могат да разберат досега защо овцете ходят из гората. Най-после явил се един вълк философ, който казал: "Овцете ходят из гората заради нас, за да ги ядем." И овцете казали защо са пукнати главите на вълците: "Тия герои, като ходят на бой да ни защищават, там им пукат главите." Някой път и вие така извеждате своите заключения.

Сега казвате: "Най-добрият метод за работа е следният: човек трябва да бъде здрав, умен, учен, трябва да е добре нахранен; после – Слънцето трябва да е изгряло." Хубаво, когато вълкът ходи на работа, чака ли Слънцето да изгрее? Той си ходи вечерно време, през нощта хойка – като залезе Слънцето, той тогава излиза на работа. Вълкът вечерно време прескача, а овцете денем ходят.

Когато загазим, казваме: "Господ ще оправи работите. Трябва да вярваме". Аз ще ви дам едно друго разбиране. Не само за работа, но трябва да мислите. Защото това, което аз ще ви дам, и то е за учени хора. Понеже сте учени, вие пишете само за учени, за философи, затова и аз реших да ви дам нещо много философско.

Любовта и животът са за младите. Работата и учението са за старите.

На младия не му трябва да работи и да учи, а му трябва да люби и да живее. Да люби не както вие разбирате – да ходи да търси моми. Да търси моми – това е работа вече, за това трябва знание. То е за старите хора. Ако е да се избере една мома, трябва стар човек. Ако искате да обичате някого, търсете някой млад човек да ви каже как.

Друга погрешка: Вие казвате на младите: "Трябва да живеете!" Как ще живее един човек, който не е любил? Животът е резултат на любовта! Щом искате да живеете, вие искате да бъдете млади. Как ще жиеете, ако не сте любили? После, какво значи да любиш, как го разбирате вие? Да ви изясня какво имам предвид. Вие сте живели 20 години и сте яли месо. Имали сте такова разбиране на живота – че без месо не може. След 20 години се убеждавате, че трябва да ядете растителна храна и ставате вегетарианци. Ако вие не сте яли месо и не сте били вегетарианци, какво знание ще имате за месоядството и за вегетарианството, и за това коя храна е най-добра?

Ще ви приведа и друг философски въпрос. Писанието казва, че между плътта и духа има постоянно борба. Плътта не се подчинява на духа и духът не се подчинява на плътта. Христос, като дойде на Земята, за да се освободи от тая борба, каза: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." Не каза: "Който не яде и не пие духа ми." Той жертва плътта си. А с вашето разбиране, от ваше гледище, всички ядете, за да имате плът. Някому са хлътнали очите, лицето, коремът – вие казвате: "Ще умре този човек!" Твърдим, че "Животът не седи в плътта", а при това вие вярвате, че като ви стане коремът по-голям и вратът по-дебел, ще живеете по-добре. Къде е единството на вярата тогава? Някой ще каже: "Мен не ми трябва много ядене, много плът не ми трябва" – но все таки трябва да има една връзка между плътта и духа. Има нещо неразбрано. Какво разбираме ние под думата плът!

Казвам: За да живее човек, най-първо трябва да учи. А за да учи човек, най-първо трябва да е работил. Ти не можеш да учиш, докато не си работил; не можеш да работиш, докато не си живял; не можеш да живееш, докато не си обичал. Значи: не можеш да учиш, докато не си любил. На младини ако не си любил, на старини не можеш да учиш. На младини ако не си живял, на старини не можеш да работиш. Вие искате да бъдете богати, искате да бъдете здрави. Това са резултати – на какво? Искате да бъдете силни, добродетелни, но това са резултати. На какво са резултати? Някой път казвате: "Човек трябва да вярва в Бога, трябва да изпълнява волята Му." Аз съм съгласен. Как ще изпълняваш волята Божия като млад? Най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще учиш. И ще почнеш тогава донякъде да изпълняваш волята Божия. Вие казвате: "Като изгрее Слънцето..." Хубаво, но изгревът на Слънцето има отношение към очите. Ако ти нямаш очи, няма да знаеш кога е изгряло. Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма да ти покажат очите, а езикът. А дали има ухание, или не, няма да покаже устата, а носът. Дали някой човек пее добре, или не, това няма да ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже. Може певецът да е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.

Казвам сега: Разберете по какво се отличава любовта. По какво ще познае младият, че люби и живее? По какво ще познае старият, че работи и се учи? (Учителя чете някои теми:) "Не може да работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може да работи онзи, който е сляп. (Чете:) "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може да работи." Новият живот още го няма, а той говори за него! Как ще говори за новия живот, когато го няма? Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда. Някой, като се жени, ще си съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както си я е градял. Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща. Той ти е казал "навреме ще ти ги върна", но какво разбира той под думите навреме!

Навреме – когато имам пари. Когато нямам пари – свършено е. Той ти казва: "Утре." Тогава той не знае какво говори. Казва ти: "Утре ще ти платя", но ти говори една лъжа. Утре умре той, ти нямаш никакъв запис – тогава? И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма да ги върнеш. Тая работа тъй не става. Казваш: "Сега ние от Господа да поискаме." То е друг въпрос, да поискаш от Господа. То е съвсем друго състояние. Ти искаш да работиш за Бога – ще идеш ли да просиш от хората? Ще идеш от Господа да просиш! И тогава ще работиш.

Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате да покажете, че сте нещастен човек. Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи. Ако се оплете една фланела, какво лошо има? Облечи я! Казваш: "Оплела се е работата ми." Къде е тук лошото? Ние говорим едно, а подразбираме друго. Щом се е оплела работата, още по-хубаво. Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че да се оплете работата е лошо, а да се разплете е добро. Така ли е? Трябва да мислите! Когато някой казва: "Оплела се е работата ми", аз разбирам, че като се оплете нещо – плетено и изтъкано, то е хубаво. Ние трябва да се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение. Под думите оплела се е работата разбирам, че се е свършило нещо.

Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете да живеете по Бога! За да живеете по Бога, трябва най-първо да възприемате, трябва да любите – нищо повече! Няма какво да разсъждаваш за любовта. Питате: "Какво е любовта?" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?" Онзи му казва: "Колкото и да ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута да ти дам възможност от опит да разбереш." И му удря една плесница. Първият казва: "Стига! Разбрах!" Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта?" Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов. Всяко нещастие и радост в света – то е все любов. Вие не разбирате любовта.
Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: плътта и духа. Има нещо неразбрано. Какво разбираме ние под думата плът!

Казвам: За да живее човек, най-първо трябва да учи. А за да учи човек, най-първо трябва да е работил. Ти не можеш да учиш, докато не си работил; не можеш да работиш, докато не си живял; не можеш да живееш, докато не си обичал. Значи: не можеш да учиш, докато не си любил. На младини ако не си любил, на старини не можеш да учиш. На младини ако не си живял, на старини не можеш да работиш. Вие искате да бъдете богати, искате да бъдете здрави. Това са резултати – на какво? Искате да бъдете силни, добродетелни, но това са резултати. На какво са резултати? Някой път казвате: "Човек трябва да вярва в Бога, трябва да изпълнява волята Му." Аз съм съгласен. Как ще изпълняваш волята Божия като млад? Най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще учиш. И ще почнеш тогава донякъде да изпълняваш волята Божия. Вие казвате: "Като изгрее Слънцето..." Хубаво, но изгревът на Слънцето има отношение към очите. Ако ти нямаш очи, няма да знаеш кога е изгряло. Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма да ти покажат очите, а езикът. А дали има ухание, или не, няма да покаже устата, а носът. Дали някой човек пее добре, или не, това няма да ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже. Може певецът да е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.

Казвам сега: Разберете по какво се отличава любовта. По какво ще познае младият, че люби и живее? По какво ще познае старият, че работи и се учи? (Учителя чете някои теми:) "Не може да работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може да работи онзи, който е сляп. (Чете:) "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може да работи." Новият живот още го няма, а той говори за него! Как ще говори за новия живот, когато го няма? Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда. Някой, като се жени, ще си съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както си я е градял. Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща. Той ти е казал "навреме ще ти ги върна", но какво разбира той под думите навреме!

Навреме – когато имам пари. Когато нямам пари – свършено е. Той ти казва: "Утре." Тогава той не знае какво говори. Казва ти: "Утре ще ти платя", но ти говори една лъжа. Утре умре той, ти нямаш никакъв запис – тогава? И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма да ги върнеш. Тая работа тъй не става. Казваш: "Сега ние от Господа да поискаме." То е друг въпрос, да поискаш от Господа. То е съвсем друго състояние. Ти искаш да работиш за Бога – ще идеш ли да просиш от хората? Ще идеш от Господа да просиш! И тогава ще работиш.

Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате да покажете, че сте нещастен човек. Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи. Ако се оплете една фланела, какво лошо има? Облечи я! Казваш: "Оплела се е работата ми." Къде е тук лошото? Ние говорим едно, а подразбираме друго. Щом се е оплела работата, още по-хубаво. Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че да се оплете работата е лошо, а да се разплете е добро. Така ли е? Трябва да мислите! Когато някой казва: "Оплела се е работата ми", аз разбирам, че като се оплете нещо – плетено и изтъкано, то е хубаво. Ние трябва да се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение. Под думите оплела се е работата разбирам, че се е свършило нещо.

Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете да живеете по Бога! За да живеете по Бога, трябва най-първо да възприемате, трябва да любите – нищо повече! Няма какво да разсъждаваш за любовта. Питате: "Какво е любовта?" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?" Онзи му казва: "Колкото и да ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута да ти дам възможност от опит да разбереш." И му удря една плесница. Първият казва: "Стига! Разбрах!" Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта?" Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов. Всяко нещастие и радост в света – то е все любов. Вие не разбирате любовта.

Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: Оплел се е в една паяжина, защото е муха. Ако беше слон, щеше ли да се оплете в нея? За кого са паяжините? Паяжините не са за слоновете. За кого са страданията? За мухите. Когато човек страда, ще кажа: Той е муха. Аз ви карам да мислите малко. Някой казва: "Страдам! Сърцето ми се къса!" Значи си муха. Стани слон, тогава ще израсне хоботът ти и ще работиш, а не като муха да ходиш да хапеш. И разбира се, като ухапеш този-онзи, ще те пречукат някъде. Мнозина от вас сте пречукали много мухи, дето са ви хапали – на младини и в детството си. Колко мухи има екзекутирани от вас за едно ухапване! Сега, вие считате тия работи за много дребни. Някой казва: "Една муха – голяма работа! Ще я убия, какво от това!" Няма нищо. Разбира се.

Трябва да имате една система в живота си. В природата има системи. Вие седите всички и чакате с лотарийни билети. Аз вярвам в лотарийните билети, но това е един свят на съвсем други закони.

Имате следните дроби: 1/2, 2/3, 3/4, 0.1, 0.2.

Тук имате прости и десетични дроби. Вие сте учени, кажете: В какво седи разликата между простите и десетичните дроби? В простите дроби знаменателите са различни, а в десетичните дроби знаменателят е еднакъв. Следователно простите дроби трябва да ги приведете под еднакъв знаменател. Е добре, кои са по-учени хора – тези, които наредиха простите дроби, или тези, които наредиха десетичните дроби? Кои дроби са по-стари: простите или десетичните?

Всеки от вас има една система. Но с прости дроби е тя. Всеки си дроби, както си знае! Но вашето дробене не е тъй, както трябва. За да дойдете в съгласие, вашите дроби трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Трябва да се знае надробеното – нещата да бъдат определени. Ти като дробиш, може някой път да откъснеш голямо парче, което да не е съгласно с дробта на другите. Ще кажеш: 1/1000 от килограма колко съдържа? Един грам, защото 1000 грама правят един килограм. А едно кило колко крини съдържа? 5 крини или 8 крини, или 12 крини – това е неопределено. В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12 крини. Та всичко във вас трябва да бъде определено!

Казват: "Трябва да имаме любов!" Така не се говори. Като дойдеш при мене и питаш за любовта, аз ще ти зашлевя една плесница. Това е любов – нищо повече! Една плесница – и ще те изпратя.

А да ти говоря – това е вече пеене, това е изкуство. Да разправиш на някого, какво нещо е любовта – това е пеене. А ако ти не знаеш да говориш, как ще пееш? Веднъж в един от американските колежи влиза една млада мома, дъщеря на един от професорите. Един студент се упражнявал да пее. Но тъй ревял тоя момък, че като го чула, тя хукнала да бяга. Казала на баща си: "Има нещо там, което реве страшно!" Значи майстор е този певец – той е дошъл да изкара публиката из салона навън. Красивата мома избягала от салона. Защо избягала? Защото не разбирала неговото пеене.

Сега, аз ви дадох една песен: "Аз смея да кажа". Спор се повдигна за нея. Да кажем, че я изменя така: "Аз смея да ви кажа". Тогава музикалните ударения и ударенията на речта не съвпадат. Понякога тези два вида ударения не съвпадат. Понякога музиката има мъжки характер, а текстът – женски; друг път текстът има мъжки характер, а музиката – женски. Не се спогаждат и не върви песента – ударенията на мелодията и на речта не съвпадат. Когато се обичат, музиката и текстът си говорят, гугукат си, а когато не се обичат, има спор. Тогава и да се примирят, не може да е за дълго време. Така да говориш и да пееш, то е все едно да влезеш в някой дом, дето мъжът се е оженил за млада жена; ти също си млад и като влезеш, него ще го хванат дяволите и той ще те погледне особено. Влязъл си да слушаш пеенето на младата жена. Веднъж бях на един концерт. Една млада жена пее хубаво. Тя е угледна, красива. Нейният мъж, горкият, седи и трепери. Някои искат да се ръкуват с нея, а пък на него му се къса сърцето. Какво лошо има, че хората искат да й благодарят за хубавото пеене? Когато той вижда, че жени отиват при нея – иди-дойди, но като гледа младите момци да отиват при нея, той се наежва, изважда си кобура. Един казва: "Много добре пее!" На мъжа не му се харесва, че тя пее хубаво. Не му се харесва, че хвърлят очи на нея. Това са разбирания. Какво от това? Какво има? Тук седи една лъжлива идея, наместена вътре в ума на младия мъж. Ревността произтича винаги от едно състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив, е преял, надул се е коремът му и не може да се намери в себе си. Ревността е преяждане; и страх те е, че като си преял, ще повърнеш храната назад. Страх те е, че онази, която обичаш, ще ти я вземат. Хубаво, но ти, синко майчин, не я ли взе от майка й, не я ли открадна? Каква философия е това? Казваш: "Не ми я вземай!" Че ти я взе от баща й и от майка й! А пък баща й я взе от друго място! Тая мома трябва да се върне при своите. Щели да вземат жена му! По такъв начин не се разсъждава. По тоя начин не се говори. Не че аз съм против ревността, това е една предпазителна мярка, но трябва да се разбира нейния първоначален произход. Има различни видове ревност в света: ревнив съм – пазя се, да не би да си оцапам дрехите; ревнив съм за хубавите работи. А тая глупава ревност – оставете я! Тя няма място. Казват: "Оставете някого свободен!" Казвам: За да бъде човек свободен, трябва да го обичат – нищо повече! Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат! Свободата иде от любовта! Там, дето има любов, има свобода. Там, дето няма свобода, няма любов. Щом ограничаваш човека, това не е любов. Любовта носи свобода – нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш.

Отиваш при един болен човек. Гледаш го, че е пожълтял и си казваш: "Той ще плати на попа." На себе си казваш тъй, но него утешаваш, казваш му, че Бог ще помогне. Ти лъжеш. Ако можеш да го обикнеш, той веднага ще оздравее! Аз мога да ви приведа много примери. В света това, което лекува, е любовта! Щом си се обезсърчил – любовта я няма в тебе. Щом си се обезверил -любовта не е в тебе. Щом си отслабнал – любовта не е в тебе. Щом си се объркал, щом си осиромашал, щом си станал невежа – любовта не е в теб. Всичко това са признаци, които показват, че онази Реалност, която търсиш, я няма в теб. Ти казваш: "Аз вярвам в Бога." То е друг въпрос, че вярваш. В дадения случай въпросът е какво имаш в себе си. Ти вярваш в Бога, а сърцето ти се къса. Вярваш в Бога, а нямаш какво да ядеш. Каква е тази вяра? Човек трябва да бъде малко философ, да разбира. Като дали на едного хляб, той извадил средината на хляба, изял я, а корите турил в торбата, за да ги даде на кучетата. "Само сърцевината на хляба се яде", казал той. Така торбата му се напълнила с кори. Но ето че пътува той през едно пусто място, където няма никъде топъл хляб. Минават ден, два, три. Отначало торбата с корите му била тежка, но като нямал вече топъл хляб, той взел да поглежда към торбата и почнал да си похапва по малко от корите. Те вече му се виждали хубави. Отначало не ги обичал, но най-накрая се влюбил в тях. Какъв е животът? Сухите кори – това е любовта. Топиш ги във вода и ги ядеш. А тази вода – това е животът. И казваш: "С тях е лошо, ще ги нося, обаче без тях е по-лошо." Законът е: неразбраната любов – това са вашите кори, които носите в торбата си – ревността и пр. Вие носите тия кори. Казвате: "Ние не ядем кори." Но като няма сърцевина, и тях ще ядете. Ако се научите да ядете кори, топени във вода, вие ще разберете какво нещо е любовта. Та препоръчвам ви да отворите вашите научни торби и вашите кори, които с хиляди години носите – изсъхналите кори. Да се влюбите в някоя кора! Ще ги наквасите във вода, ще топите и ще ядете. Хубаво е, нали, сухарчетата са хубави? Хубави, пресни сухари.

Сега вие ще кажете: "Тъй не се говори!" А говорите за небето, че небето е красиво място, че там има ангели, облечени с бели дреги, с копринени златни пояси, със саби. Казвам: Това е нещо неразбрано.

Какво се разбира под думата силен! Кога човек е силен? Когато люби. За всички спорове в света, за всички войни – за всичко любовта е причината. Я го вижте онзи млад момък, той е като някое ангелче, обаче като се влюби, готов е да изтегли ножа и да воюва с всички.

Всички вие тук сте инвалиди от любовта! Остарели сте. Всички пред мен дефилирате с вашите кръстове от еди-кое си сражение. Уважавам всичките ви кръстове. Но питам: Защо сте остарели? Ще ви кажа: За да работите и за да се учите! Когато трябва да работите, вие казвате: "Треперят ми краката." Ето, този брат (Учителя посочва брат Г.Д.), той не иска да работи. Едно време го знаех, вадеше нож, а сега – куцук, куцук. Сега казва: "Не мога да работя." Гледам по някой път – върви, едва се клати...

Работа, работа трябва! Децата да ходят по този начин -разбирам, а старият трябва да работи. Учение ви трябва! Какво се извиняваш, че си остарял? От старите Господ иска работа сега. Ще ми разправя някой, че бил на 70 години. Мен не ме интересува на колко си години. "Стар съм!" Мен ми трябват стари хора за работа, за ученици ми трябват, да учат! Младите не са още за учение, любов и живот им трябва на тях. Вие искате младите да дойдат при мене и да се учат. Не, не! Ние правим една погрешка, с която създаваме нещастие за себе си. Казваш: "Остарях!" Остарял си! Старостта ще изхвърлиш – трябва да работиш! Ти, старият човек, ще работиш! Навсякъде трябва да тичаш, да помагаш, а ти казваш: "Ох, краката ми! Ох, коремът ми! Ох, окото ми! Ох!" (Учителя изговори бавно, със сричане следното изречение:) Вие, старите, на млади години не сте любили, не сте живели, разбирате ли това? Трябва да се освободите от това разбиране. Бог не иска от вас това. Ние не вършим волята Божия, не разбираме волята Божия, като казваме: "Остарял съм." Роптаеш, че си остарял. Можеш като човек да роптаеш, то е друг въпрос, но не е в Божествения план ние да роптаем. Можем да роптаем – свободни сме, но животът не седи в роптанието. Това са блага! Щом дойдеш до любовта – само любовта е това в света, което примирява всички противоречия на живота; и ангелски, и дяволски, и хорски, и животински – всички противоречия примирява. Това е любовта! Онова, което не може да примирява, то не е любов. Това е моето разбиране. Разбирате ли? И ако ти се усъмниш в Бога, че дошло някое нещастие – ти не разбираш Божиите пътища. В Бога няма противоречие. За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на учението! Следователно ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш и трябва да работиш – и след това ще дойде учението. Учението е резултат. Това е сегашното разбиране, това е моето разбиране. Така като разбирате, ще имате една нова философия.

Като почнеш да обичаш, ти можеш да се подмладиш, това е начин за подмладяване. Като дойде любовта, ти ще се подмладиш. Като дойде любовта, ти ще живееш. Като дойде животът, ти ще работиш. Като дойде работата, ти ще учиш. А сега – той не е любил, не е живял, не е работил и иска да бъде учен човек! Това е немислимо! Тогава имаме живот като сегашния.

И гледам у всички – млади и стари, навсякъде, това е една обща погрешка. Ще кажете "Човек трябва да има вяра." Какво значи вяра? Вярата е свързана с живота. Ти не можеш да имаш вяра, докато нямаш любов. Ако имаш любов, ще дойде вярата. А ако имаш вяра, ще дойде надеждата, те вървят една след друга, изхождат една от друга. Това е новото разбиране.

Да размишлявате върху това през цялата година.
Младият да люби и да живее! Старият да работи и да се учи! Няма какво да ми говорите за краката си! Аз не искам да зная за вашите крака. На колко си години? "На 70." Хайде сега на нивата! После, дебелите книги – в торбата и на училище! Няма целия ден да работиш, три часа ще работиш; и като се върнеш от работа, седем часа ще учиш в училище, ще се занимаваш с най-високите проблеми, ще ги разрешаваш и няма да мислиш кога ще свършиш.

Учението няма край. Безкрайно е учението. Работата е безкрайна. Никога няма да се довърши работата. Любовта – и тя е безкрайна. И животът е безкраен. Аз ви говоря сега за неща, които са безкрайни; за безкрайната любов, за безкрайния живот, за безкрайната работа и за безкрайното учение.

Ще кажете: "Какво иска да ни каже Учителя?" Една плесница ще ударя! Сега, това е пресилено.

В природата е закон: Майката като тупа детето, като го вдига нагоре и го тупа по задницата, то плаче и казва: "Защо дойдох?" То не разбира. Майката го подхвърля и го тупа, докато то разбере, че трябва да обича и я прегърне. Това е първият урок на детето -че трябва да люби. И то прегърне майка си и я целуне. И ето, че детето има любов. Майката е учителят. Понякога тя пляска детето по задницата и после го помилва – това са все удари.

Вземете една рана, която е много отворена. Всяко докосване на ръката до нея е удар. Най-малкото допиране до кожата, когато не е здрава, е удар, причинява болка. Когато кожата е здрава, всеки удар е приятен, а когато не е здрава, ударът не е приятен. Аз разсъждавам така: Когато не ми е приятно нещо, значи имам някаква болка. Щом ми е приятно, значи кожата ми е здрава. Значи радостта представлява здравословно състояние на човешката душа, а страданието представлява нездравословно състояние. Това е диагноза. Щом страдам, казвам: Имам нещо болно по кожата на душата. Като го намеря, ще го намажа и ще изчезнат болките. И съм здрав. А щом станем здрави, почваме да живеем, да работим и да се учим. Аз не роптая против страданието, но казвам, че кожата ми не е здрава. Това е правилното разбиране, за да дойдете до окултната наука, чрез която можете да станете силен човек. Вие искате да станете силни и богати. При сегашните условия не можете да бъдете богати. Ще ви приведа един пример.

Веднъж наблюдавам три кучета. Едно малко куче носи една кост. И мисли, че си е уредило работата. Завтече се едно голямо куче, блъсна го на земята и го върдаляше, а то квичеше. Като го пусна другото куче, то избяга, а голямото взе костта. "Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата. Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе да го върдаля. И като го пусна, второто куче избяга. Първото и второто куче се събраха и започнаха да си лижат задниците. Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене!"
Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе. Идва едно по-голямо куче и ти я взема. Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда. Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.

Аз правя следния извод: Вие искате да постигнете една голяма идея. Ще дойде едно голямо куче, ще ви овърдаля и ще вземе костта. Тая кост не е за вас. Онова, което държите, трябва да бъде видимо само за вашето съзнание. Отвън така се представят нещата. Ако те не се представят добре, ще кажем: "Глупава работа. Кучетата вършат това!" Не е глупава работа! И хората вършат същото. Има нещо, което не е разбрано. Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата си, но тази кост е по-голяма от него. И после, в нея няма онова, което кучето търси. Тя е празна кост, може само да му служи да си упражнява зъбите; колкото и да гризе, няма да изкара нищо от нея. То е самозаблуждение. И малкото куче, и второто, и третото бяха будали. И на голямото казвам: И ти си от будалите! Аз оставям тоя въпрос неразрешен. Голямото куче държи костта. Аз разрешавам въпроса за себе си. Дали в малкото, във второто, или в третото куче е будалъкът – тоя въпрос е неразрешен. Няма никакво разрешение.

Казвам: Живот без любов е немислим. И любов без живот е немислима. Живот без работа е немислим. Работа без знание, и тя е немислима. Тъй седи въпросът. Това са изводи. Ако тъй мислим, ще видим, че има смисъл животът. Такива са новите схващания. Докато ги схванем, ние държим другите.

Сега, дробта 1/2 как ще я приведете в десетична? ("0,5".) Щом дойдете до математиката, до числата, вие вече имате отношения. Мъчно е да се обясни отношението на две числа. Отношенията могат да бъдат не само по форма, но и по количество, по съдържание и по смисъл. Има и други отношения. Най-първо, при едно число трябва да знаеш какви са неговите отношения. То е един вътрешен, метафизичен въпрос. Ако имате математически отношения, трябва да ги превърнете в геометрични положения. Трябва да им дадете съдържание и форма. Животът на Земята е един геометричен израз. Вие живеете, имате тяло – вие сте в геометрията. Говорите за духовния свят -това е математическо отношение. На Земята вие изучавате външните отношения на живота. Ако не можете да разберете геометричните отношения, които сега съществуват във вашия живот, как ще разберете математиката? Някой казва: "Много добре знам да смятам." Но математиката вън от геометрията е неразбрана. Знаете ли на какво се дължат страданията? На една мисъл, която не можеш да издържиш, защото е много тежка. Да кажем, че в тебе седи мисълта, че си сиромах, или мисълта, че си изгубил 100 000 лева. Ако изгубиш един лев е тежко, но ако изгубиш 100 000 лева, по-тежко е страданието. А пък ако изгубиш един милион лева, страданието ще бъде още по-голямо. Или да допуснем, че си войник и имаш една хубава сабя. Ако се изгуби, ще страдаш, понеже си изгубил средството, с което можеш да се пазиш.

Някой път може да съжаляваш, че си изгубил паметта си - нещо, с което също можеш да се защищаваш. Или си изгубил разсъдъка – правилното разсъждение, или си изгубил очите, или едното си ухо, или вкуса си. Това са загуби. Това са средства, чрез които можем да подобрим нашия живот. Как можеш да подобриш очите си? Не трябва да бъде окото ти лукаво! Всичките ни страдания идват от там – всички хора страдат от лукави очи. Окото ти не трябва да бъде лукаво! Никакво лукавство не трябва да има! Нито сянка от лукавство да няма! Някой път има лукавство, което е в подсъзнанието на човека. Може да не е голямо, но малко – едно малко лукавство, скрито някъде. Например лукавство е случаят в едно английско събрание на набожни хора. Англия е място на изобретения. Англичанинът е много хладнокръвен, но има много изобретения. В едно събрание, дето всички се молят, влиза един апаш. И той коленичи, вдига си ръцете – всички мислят, че се моли. Но той гледа да коленичи край някого, който е много хубаво облечен. Хората са отправили мисълта си към Бога и за нищо друго не мислят. А той бърка в джобовете и взема. И излиза. Това е лукавство. Ни най-малко не се моли той, само привидно взема едно положение, че се моли, за да постигне своята цел.

Някой казва: "Мога ли да се запиша във вашето братство?" Това, което сега имате, това са старите методи за възпитание. Вие сте възпитавани по много начини. В какви ли не школи сте били. И всякога сте излизали от всички школи. Нищо не сте свършили, понеже са ви късали. И най-после сте дошли тук да се учите.

И сега казвам: Младите ще любят и ще живят. Старите ще работят и ще учат. Това е една система, в която няма изключение. Младият, ако не люби, няма да има живот. Старият, ако не работи, ще остане невежа. Щом старият не работи, младият не може да го обича. Щом старият не знае, младият не може да живее. Животът представлява една пермутация на тия четири величини. От любовта на младия зависи работата на стария. И от знанието на стария зависи животът на младия. Той е същият човек. Ти си млад – твоята старост ще зависи от твоята младост, от това дали на младини си любил и си живял. Ако си любил и си живял, на старини ще можеш да работиш и да учиш. Твоите старини зависят от твоите младини. Това са две страни на живота. Ти, младият, един ден ще бъдеш стар, и ти, старият, един ден ще бъдеш млад. Това са отношения. Знанието е потребно на стария, защо? За да се подмлади! Работата е потребна на стария, за да може да разбира живота. Младият, понеже няма работа, трябва да люби и да живее, за да дойде до втората фаза – да може да работи.

Защото, като си любил и си живял, ако не дойдеш до това да работиш и да се учиш, то твоята любов ще остане наполовина. Трябва да минеш един пълен кръг на движение, в който да се реализира Любовта в своята пълнота.

Аз ви говоря за тия неща: любов, живот, работа, знание. Това е един външен кръг на човешкия живот. Аз не говоря още за дълбоките работи. Има дълбоки работи.. И ако образувате чрез този кръг една външна форма на организма, тогава другите неща постепенно ще дойдат. Тия противоречия, които се явяват сега във вашия живот, са резултат на вашето минало. И вие не можете да ги поправите. Някой казва: "Господ ще уреди всичко." Господ урежда нещата в нас по същия начин: Той ги урежда чрез своята Любов, чрез своя Живот, чрез своята Работа и чрез своето Знание.

Христос казва: "Отец ми работи, и аз работя. И както Отец ми има живот в Себе си, тъй даде и на Сина си."

Казвам сега: Бог урежда работите чрез Любовта си, чрез Живота си, чрез Работата си и чрез онова богатство на Знание и Мъдрост, което е в Него.

Всички вие трябва да дойдете до положението да се хармонизирате. Вие казвате: "Защо Господ направи света такъв?" Така не се говори. Казваш- "Тия страдания само за мене ли са?" Тъй не се говори. Казваш: "Мен ми дотегнаха страданията!" Тъй не се говори. "Ама той не мисли право!" Тъй не се говори! Това не е език! Ти ще се спреш при известни страдания и ще вземеш правилно отношение към тях. Както онзи работник в Америка. Един майстор работел на една къща. Турят горе един корниз, пада един камък и му откъсва първата фаланга на показалеца. Той вижда това и казва: "Благодаря на Бога!" Защо Му благодари? "Благодаря, че не ми взе целия пръст." Като дойдат малко страдания, вие благодарете, че са по-малко, че не е отнесен целия пръст. Ако не беше Божият Промисъл, можеше и пръстът, и ръката, и самите вие да изчезнете от света. Ти казваш: "На мене ли се даде това страдание? Бял ден не съм видял!" Ще ви приведа още един пример. Примерите не изясняват работите; те само ги поясняват. Иде една млада жена на около 25-26-27-28 години. Млада е и угледна. От провинцията, пратили я да дойде при мене. Идва с един господин, който прилича на един наш брат. Седнаха там отвън, на масата. Като ги погледнах през прозореца, първото ми впечатление беше: "Една млада жена. Изглежда много нещастна. Тоя момък е седнал до нея. Тя си търси своето щастие. Тя е голяма нещастница." Като я гледам, изпъква в ума ми от какво произтичат нейните нещастия в живота. Най-после дойде при мен. Разправи ми живота си и сънищата си: "Ожених се млада. Имаме дете. Мъжът ми умря. Нещастна съм. Не ми се живее! Детето ни прилича на баща си. Кажете ми, има ли щастие за мен в света? Иначе не ми се живее!" Рекох й: Обикни Бога. Тя казва: "Къде да Го намеря, за да Го любя?" След това попита: "Кажете ми, ще бъда ли щастлива?" След като ми разправи всичко, рекох й: Слушай, ще дойдеш следващия март и ще ти кажа дали ще бъдеш щастлива, или не. От октомври до март са 6 месеца. Подир шест месеца ще дойдеш и ще ти кажа. Аз като те видях при оня млад момък, видях, че си много нещастна. Тя каза: "Нещастна съм, но търся изходен път." Тя дошла да провери и един сън. Явила й се една млада, стройна жена, която й казала: "На това място, на което ти живееш, аз съм живяла преди 300 години. И ти си много нещастна сега, но ще се ожениш втори път." И даже й показала мъжа й – един по-стар мъж. Тя искаше да знае, ще бъде ли това, или не, ще бъде ли щастлива, или не. Казах й: Ще чакаш, ще провериш. Не мога да ти кажа сега дали ще бъдеш щастлива или не. Ти ще вярваш в това! Подир 6 месеца ще ти кажа. В ума й още седи мисълта, че е нещастна. Тя попита: "Да се оженя ли втори път? Като се ожених първия път, бях млада и мислех, че ще бъда щастлива, но той умря." Казах й: Ако се ожениш по първия начин, пак ще бъдеш нещастна. Тогава й дадох един съвет.

Мъжът обича жена, която знае много хубаво да му готви, по всичките правила. Мъжът всякога обича такава жена. А пък жената обича мъж, когато той може да донесе каквото трябва за готвене и като го види тя, да каже: "Много е хубаво!" Защото някой път мъжът донася нещо и жената казва: "Къде го намери!" И ако мъжът не знае какво да донася, а жената не знае как да сготви, тогава не върви. Казах на младата жена: Втори път да знаеш това! И не ти е речено да се ожениш, докато не се научиш да готвиш. И ако дойде твоят възлюбен, но не се е научил да внася в къщи нещо хубаво, и той да не се жени. Той трябва да влезе в живота на своята жена и да избира най-хубавото, така че тя, като го види, да каже: "Много е хубаво!" Оризът, и маслото, и доматите – всичко да е първокласно, и тя да каже: "От това става нещо за готвене", а не да се чуди какво да го прави.

Сега вие ще кажете: "Какво разбирате вие от това?" Научете се да готвите – нищо повече! Вие не знаете да готвите. И вашият възлюбен да ви донесе нещо хубаво, защото какво ще му сготвите от една биволска пастърма, като дойде? Никога не гответе биволска пастърма!

Хубавата храна – това е любовта! Хубавата храна – това е животът. Хубавата храна – това е работата! Хубавата храна – това е учението!

"Отче наш"

6 ч. 38 м.

5-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 23 октомври 1935 г. , сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

КНИГА: Към извора

2010-03-16T20:56:21Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm)'''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]](Ruana)'''(готово)'''PDF - стр.29 липсва, стр.27 и 28 - разменени места
* 3. [[Новият начин КИ]](Ruana)(работи се)
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) (работи се)
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) (работи се)
* 6. [[Единият лев КИ]]
* 7. [[Срещата на любовта КИ]]
* 8. [[Тайната на даването КИ]]
* 9. [[Опити КИ]]
* 10. [[Към извора КИ]]
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]]
* 13. [[Добре е КИ]]
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]
* 15. [[Като добрия син КИ]]
* 16. [[Трите плода КИ]]
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]
* 18. [[Петте врати КИ]]
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-15T20:43:56Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)
* 5. [[Дух Господен]](Ruana)'''(готово)'''
* 6. [[Забранихме му]] (Преслава) '''(готово)'''
* 7. [[Вечно благовестие]](Ruana)'''(готово)'''
* 8. [[От всичките най-много]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 9. [[Блажени са очите и ушите]](Ваня)('''готово''')
* 10. [[Чуха, че иде Исус]] (Таня) ('''готово''')
* 11. [[Сторете да насадят]] (Таня) ('''готово''')
* 12. [[Сам се опасваше]] (Ruana)(работи се)
* 13. [[Влязоха в ладията]] (Преслава) '''(готово)'''
* 14. [[Пасха Господня]] (Преслава) (работи се)
* 15. [[Да ида да го събудя]] (Ваня Златева)'''(готово)'''

Сторете да насадят

2010-03-15T20:43:07Z

Таня: /* Сторете да насядат */

==Сторете да насядат==

Има думи в изреченията, които представят тяхна сянка. Сега ще ви дам сянката на дадения предмет, а вие ще намерите самия предмет.

Христос казва: „Сторете да насядат человеците". Сядането е разумен акт. Няма по-красив акт в живота на човека от този, да знае, как и къде да седне. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото сядане и ставане. Искате ли да знаете, какъв човек имате пред себе си, наблюдавайте го, как сяда и как става. От сядането и ставането на човека зависи, какво той може да направи. Някой казва, че може да сяда, къдего иска и както иска. За глупавия е така, но умният никога не сяда, където трябва и не трябва.

Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Запример, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината, животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически – живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при, това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други – от желязо, а на трети – от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи.

Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.

Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси. „Сторете да насядат человеците". Когато човек седне някъде, това показва, че той е зает с важна работа, решава някакъв философски въпрос. Ще видите, че този човек седи замислен, съсредоточен в себе си, нищо не го смущава. Как мислите, умни или глупави хора бяха тези, които отиваха да слушат Христа? Те бяха най-умните хора по това време в Израил. По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности. Някой се хвали, че никога не сяда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голям философ. Друг пък казва, че няма време да изправя погрешките си. С това той иска да покаже пред хората, че е много зает с работа.

Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили, и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят. Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал върху този въпрос, точно над главата му, една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал към птичката и казал: Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени. Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изкочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. – Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш. В този момент, той чул страшен рев, и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе, кожата ми щеше да отиде. От този момент, поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровите поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе.

Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: Слава Богу, че спасихме кожата си! Като изучавате живота на хората, виждате, какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки. Съвременните хора са неблагодарни от живота си, от това, което им е дадено, вследствие на което не могат да успяват. Ако човек не може да запази своя ум, своето сърце, както и живота си, къде остава той? Какво представя човек без живот, без ум и без сърце? – Нищо не представя. Човек е скрит зад своя живот, зад своята мисъл и зад своите чувства. Човек може да се познае от една дума, от една мисъл и от едно чувство. Не е нужно да знаете целия живот на човека, за да го познавате. Един момент само може да определи човешкия живот. Човек е подобен на кибритена клечка. Кибритената клечка се познава по запалването й. Ако лесно се запалва и добре гори, тя е доброкачествена. Като драснеш човека като кибритената клечка, ти ще познаеш, какво може да излезе от него: ще прави ли погрешки и ще ги изправя, или ще греши, без да се коригира. С други думи казано: ще учи ли, или няма да учи.

Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. Когато човек престане да учи, в него се забелязва едно физическо натрупване. Този човек мяза на българските чорбаджии в турско време. Срещате в някое село един млад, интелигентен човек и започвате да се разговаряте с него. Виждате, че мисълта му е дълбока, права, добре схваща нещата. След няколко години материалното му положение се подобрява, и той става пръв чорбаджия в селото. Щом забогатее, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Срещате го след няколко години, но в лицето му, не можете да познаете онзи млад, енергичен, интелигентен човек. Значи, щом мисълта на човека не работи усилено, той престава да учи. В резултат на това се явява надебеляване, затлъстяване. Всяко забогатяване на човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие".

Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.

И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен. Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едните, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на някой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува и дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използува младините си и т. н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. Но идат стари години, и човек вижда, че е сгрешил. Като се намери в безизходно положение, човек казва: Каквото е било на младини, това ще бъде и на старини. Това е най-лошото положение, в което човек може да изпадне. Той не прави вече погрешки, но и старите не изправял. Когато човек прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Когато прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. Обаче, който нито прави погрешки, нито ги изправя, той е по-долу и от двамата.

Мнозина се хвалят, че не правят погрешки. – Щом не правят погрешки, те са умрели хора. Умрелите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който няма дългове, той е умрял човек. Добре е човек да живее съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.

И тъй, в това, което сега говоря, се крият велики истини. Не е въпрос човек да прави дългове и да се отказва да ги плаща. Така постъпва ленивият човек. Истинският човек е готов да плаща дълговете си. Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия. Тъй щото, не е въпрос човек да отрича нещата само, да казва, запример, че не трябва да плаща дълговете си, или не струва да се живее, или няма смисъл човек да бъде духовен и т. н. Отричането на нещата е неразбиране. Каква е разликата между духовния и светския човек? Когато отиваш в дома на духовния човек, той те приема любезно, поканва те в една от своите добре наредени стаи, с легло, специално за тебе и ти предлага да се измиеш, преоблечеш и починеш. После ти дава да се нахраниш, през което време той се разговаря с тебе върху различни въпроси. Като прекараш на гости при него два-три деня, ти си отиваш доволен, радостен, че си получил нещо. Ти излизаш от дома на този човек, без да платиш стотинка. Влезеш ли в дома на светския човек, веднага те посрещат слуги, слугини, събличат палтото ти, определят ти стая, богато мобелирана, с парно отопление, с електрическо осветление, с гореща и топла вода за миене, с всички удобства. После ти донасят ядене, вкусно приготвено. Ти се чудиш на любезността на тия хора, не знаеш, на какво се дължи. На другия ден, обаче, когато си отиваш, господарят на дома те причаква, дава ти сметка за всичко, което си получил и чака да платиш. – Колко струва всичко? – Само 300 лева. Даваш последните си 300 лева и излизаш на пътя без стотинка. И това не е лошо, то е в реда на нещата. Светският човек е хотелджия, той има големи разходи, иска за всичко да му се плати. Следователно, ще знаете, че при духовния човек всеки може да отиде на гости, а при хотелджията – само богатите. Ако при вас идват всякакви хора, вие сте духовен човек. Ако при вас идват само богати хора, вие сте хотелджия, светски човек. Духовният човек работи без пари, а светският – с пари. – Защо? – Защото духовният човек се стреми към реализиране на идеи, за които той трябва да внесе всичкото свое вътрешно и външно богатство. Светският човек се стреми към реализиране на идеи, които имат отношение към земния, към физическия свят. За тези идеи е нужно материално богатство.

Съвременните хора се занимават с неща, които нямат дълбок вътрешен смисъл. Тия неща имат временен характер. За човека е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човека към освобождаване. Няма ли това знание, човек не може да се освободи. Следователно, всяко знание, всяка мисъл всяко чувство, които подтикват човека към Бога са на мястото си. От това гледище, ако и сиромашията, и богатството подтикват човека към Бога, те са на мястото си. Не го ли подтикват към Бога, те не са на мястото си. Като знае това, човек трябва да прави избор, да различава своите мисли, чувства и състояния. Той трябва да различава съществените неща от несъществените.

Съвременните хора трябва да се спират върху съществените неща, като проява на живота за всеки даден момент. Това, което вчера е било съществено, днес може да не е съществено. Това, което днес е съществено, в бъдеще може да не е съществено. Обаче, има мисли и чувства, които са били важни и съществени в миналото, такива са в настоящето, такива ще са и в бъдещето. Ще кажете, че вярата е нещо съществено. – Коя вяра? – Вярата ни в Бога. – Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е истинска вяра.
Когато Мойсей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народ, той каза, че е изпратен от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Мойсей не каза,че е изпратен от Бога на еврейския народ, но от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бялата ложа владееше над Египет, и Фараоните по това време бяха посветени, разбираха думите на Мойсея. Фараон съзнателно изпитваше Мойсея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вярата на Мойсея. Каквито чудеса направи Мойсей, такива направиха и мъдреците на Фараона. Обаче, като дойдоха до четвъртото чудо, египетските мъдреци отстъпиха. Те казаха: Тук е намесен Божият пръст.

Питам: Какво ще правите вие, ако Бог ви изпрати при Фараона, но същевременно ожесточи сърцето му и го накара да ви се противопостави? Всеки ученик ще бъде поставен на такъв изпит. Сегашните християни искат да станат силни, но да придобият силата си по някакъв лек, механически начин. В това отношение те приличат на американците, които искат в малко време да станат учени и силни хора.

Един млад американец искал да изучава философия, но търсил някакъв кратък курс, в скоро време да завърши науките си. За тази цел, той отишъл в Германия, при един виден професор по философия и му казал: Господин професоре, искам да свърша философия в най-кратко време. Има ли такъв курс в Германия? – Има тримесечен, но има и няколко годишни курсове – от вас зависи, в кой курс ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курс свършите, такъв ще станете. Когато иска да създаде тиква, природата употребява най-много шест месеца. Когато иска да създаде дъб тя употребява сто години. – За да стане дъб, трябва да мина през големи страдания. – Да, колкото по-велико неща твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва.

И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. Ако не беше минал през големи страдания, Христос щеше да мине и замине, името Му щеше да се заличи, като на обикновените хора. Христос беше велик, но мина през големи, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. Ако някой иска известни наставления от вас, дайте му нужните наставления и го оставете свободно да се проявява. – Ама ще греши. – Нека греши. -Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Опасно е, ако човек греши и не изправя погрешките си. Още по-опасно е, ако нито греши, нито има, какво да изправя. От такъв човек нищо не може да се очаква.

Апостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне". Значи, всеки човек е изложен на някаква опасност. Въпреки това, мнозина се заблуждават. Те мислят, че сто на сто са осигурени. Който отива на планината и мисли, че никъде няма да се подхлъзне, той се самоизлъгва. Няма човек в света, който като се е качвал по планински върхове, да не е падал. Който никога не се е качвал по планини, само той не е падал. – Ама защо трябва да падаме? – Защото сме се заели с едно велико предприятие, предстои ни да изпълним една велика мисия. Всяко велико предприятие, всяка велика мисия крие в себе си известни изненади. Тя е свързана с известни опасности. Щом е дошъл на земята, човек доброволно е приел страдания. Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота.

Често хората се сърдят на Бога, че ги изложил на страданията. Когато млад момък се влюби в красива мома, подир която момците тичат, той страда, мъчи се. Кой е виновен за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трябваше да се влюбва в красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слон, който само богатият човек може да изхрани. Ако на малкото дете дадете един слон, да се грижи за него, то ще се види в чудо, не ще може да се справи с него. Красивата мома има големи изисквания. Който се ожени за красива мома, той е изложен на големи страдания. Тя само ще иска от мъжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, как да задоволи нуждите й. Не може ли да задоволи нейните изисквания, той ще страда и ще се мъчи.

Това представя външната страна на човешките идеи, но те още не определят човека. За да постигне една своя идея и да я реализира, да я отхрани, човек трябва дълго време да се готви. В турско време, за да излезе един пехливанин на борба, трябвало е дълго време да се упражнява. След много упражнения, той намазвал тялото си с някаква мас и тогава излизал на двубой със своя противник. И противникът му, от твоя страна, е минал през големи приготовления, за да излезе на арената да се бие. Да се бори човек с неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба с своя неприятел, вие трябва да съблечете горната си риза, да намажете кожата си с мас, да види той, че мускулите ви са здрави и разчитате на тях. Като види вашите мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори с вас. Излезете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с бастон в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човек има работа. Той ще каже: Имам един двубой, но лесно ще се справя с противника си.

Христос казва: „Сторете място на народа да насяда". – Защо трябва хората да насядат? – За да изучават великите проблеми на живота, върху които Христос проповядвал. Една от великите проблеми на живота е проблемата на любовта. Изучавайте законите на любовта, за да не губите плодовете й. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-велика наука можете да търсите от тази, която ви дава методи, как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубиш любовта на този свой приятел, това значи, да изгубиш най-красивото нещо в света. Да изгубиш своя красив, свещен трепет за живота, това значи, да изгубиш своето съдържание, да станеш мъртав човек. Да изгубиш своя святъл ум, който те ориентира, с който проправяш пътя си в тъмните нощи на своя живот, това значи, да изгубиш половината си богатство. С този ум човек може да разрешава и най-трудните задачи в своя живот. Изгуби ли своята светла мисъл, своето разумно сърце, човек остава затворен в грубата материя на своето тяло, в тежки окови и букаи.

Съвременните учени казват, че освен със своето физическо тегло, човек е здраво прикрепен към земята и с голямото външно налягане на въздуха. Ако може да се освободи от външното и вътрешното налягане, които го държат за земята, човек не би останал един ден в положението, в което днес се намира. Той моментално ще литне към луната, към слънцето или към друга някоя планета. Човек седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържат човека на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други – с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го правят щастлив, а вторите – нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае, кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал със своя земен живот. Той напуща земята и отива в невидимия свят, там да продължи и завърши своята работа.

Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.

Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота.

Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал: ще ядете най-чиста храна, ще се обличате с най-хубави дрехи, ще раждате най-добри деца. Какъв смисъл има да родите десет сина и десет дъщери? За да ги изучите, вие трябва да бъдете милионери. Колко такива милионери има в света? Има смисъл човек да роди дете, но да прилича на него, да влиза в положението му. А така, да роди едно дете, което по нищо да не прилича на него, то е все едно, кокошка да измъти юрдече и да се чуди после, какво е измътила. Има случаи, когато насаждат кокошката с кокоши яйца, между които турят две-три юрдечи яйца. Като се излупят малките, кокошката вижда, че повечето приличат на нея, разбират езика й, вървят в стъпките й, но две-три, именно, юрдечетата, ту влизат и излизат от водата. Тя стои на брега,вика ги, но те не чуват, спокойно плуват във водата. Като излязат на брега, тръгват след нея, но тя вижда, че и ходът им не е като нейния. Чуди се, мисли, каква е тази работа, и най-после казва: Животът е такъв. – Не, животът не е такъв. Кокошката е заставена да мъти чужди яйца. Това е неестествено положение за нея. Естественото й положение е да мъти своите яйца.

Съвременните хора често попадат при условията на кокошката. По силата на наследствеността, човек е заставен от дядо си и прадядо си да мъти чужди яйца. Когато се освободи от влиянието на закона за наследствеността, човек ще мъти само свои яйца. Не е в реда на нещата, кокошката да напусне отглеждането на своите пиленца и да гледа патенца и юрдечета. Още по-неестествено е за човека да отглежда чужди яйца.

Съвременното възпитание се нуждае от нови методи, от нов мироглед. Днес всички казват, че човек трябва да бъде патриот. – Кое служи за основа на патриотизма? – Чувствата. За да бъде патриот, човек трябва да има майка и баща. Който обича майка си и баща си, той непременно ще бъде патриот. Когато хората проявят любов към Бога, в света ще съществува велик патриотизъм. Любовта към Бога е главно и естествено условие за проява на патриотизма. Не може да съществува никакъв патриотизъм, ако той не почива на природните закони. Природата говори за единство на нещата. Тя казва, че съществува един живот, една държава, един народ. И в Писанието е казано: „Един е вашият Отец". Англичаните, в една своя песен, казват: Дом бащин – дом мой. Обаче, домът има отношение към разумните синове и дъщери.

Време е вече сегашните хора да оставят настрана своите играчки, да напуснат своето детинство. Щом се освободят от детинството си, те трябва да започнат изучаването на математиката – наука за числата и действията с тях. Числата играят важна роля в човешкия живот. Щастливо число за момата е 19, а за момъка – 21. Ако размените местата на числата 1 и 9, ще получите 91. Не е все едно да срещнете млада, красива мома на 19 години, или някоя 91 годишна баба. Ако момата знае законите на кабалата, тя би могла да превръща тия числа. Когато срещне някой Дон Жуан, тя веднага ще се превърне на 91 годишна баба. Той ще мине покрай нея и ще я замине, без да спира. Ако види, че бабата има нужда да й се услужи нещо, той ще се спре, ще и услужи и ще си замине. Щом види някой млад, красив момък, бабата пак ще се превърне в млада, 19 годишна красива мома, която ще му се усмихне и ще продължи пътя си. – Може ли да става това нещо? – Възможно е. В това, именно, седи смисълът на живота. Ако можете да местите единицата, и по този начин да трансформирате състоянията си, вие сте учени хора. За тази цел, вие трябва да знаете законите на числата от 1 – 10. Числата от 1 – 10 представят стъпала, по които човек върви, за да измени състоянията си. Това е наука, с помощта на която органическите, разумните сили в природата могат да се сменят едни с други. Всяко състояние на човека отговаря на някакво тяло, или на някаква сила, вьн от него. Запример, скръбта на човека отговаря на някакво тяло, на някаква сила, вън от него.

Ако синът или дъщеря ви заминат за някъде, вие ще скърбите. Ако ви се роди дете, ще се радвате. Значи, причината за вашите скърби и радости лежи вън някъде. Състоянията на скръб и радост в човека се сменят, но щом дойде до тази смяна, с нея заедно и животът се изменя.Човек иска да знае причината на своите скърби и радости. Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога, за Божественото начало в света, човек няма да има никакви скърби. Ако човек държи в ума си идеята за Христа, всички страдания ще бъдат играчка за него. Само този човек може да прави, каквото пожелае.

Човек може да направи всичко, само при условие, Бог да е с него. Една вечер една млада мома, добра християнка, вървяла по една улица в Америка. Един негър я дебнал, искал да й напакости. Като се приближил до нея, той усетил, че ръцете му се сковали. Уплашен от това, той избягал и не помислил втори път да преследва момите. Казано е в Писанието, че ако Бог е с човека, никой не може да бъде против него. И мечката даже, като чуе името Божие, и тя е готова да отстъпи. Обаче, от човека се иска правилно да произнася името Божие. Когато се обръща за помощ към любовта, човек трябва да знае нейния език. Дълго време трябва да живее той на земята, за да научи езика на любовта. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен правилно произнасяне на езика на любовта. Всяка дума има смисъл само тогава, когато правилно се произнася. Дълго време се е молил Питагор, докато е научил донякъде само да произнася правилно думата любов. Който може правилно да произнася думата любов, той всичко може да направи. Това са напреднали, възвишени същества, които са готови да помагат на човечеството. Някои от тях са определени по цели дни да стоят около даден човек и да му помагат. Каквото пожелае този човек, те веднага изпълняват желанието му. За тях това е приятна работа. Нашата задача е да влизаме в съзнателна връзка с тия същества, за да се ползуваме от тяхното знание. Обаче, малцина са дошли до това положение.

Всички хора търсят нещо ново в живота си, но пак живеят със старото: раждат се и умират; женят се, деца раждат, учат се. Според мене, новото седи в това, да дойдете до положение, в числото 19, да местите деветорката пред единицата и единицата пред деветорката. Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте. Ако можете да местите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги местите, не сте млади. Да размествате тия числа, това значи, от млад да ставате стар и от стар – млад. Който не се страхува от остаряване, той не се страхува и от подмладяване. Обаче, едновременно човек трябва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно от качествата на младия е благородството, благоговейното отнасяне към всичко. Едно от качествата на стария е разумността, мъдростта. Човек трябва да има ума на стария, а сърцето на младия.

„Сторете да насядат." Ще кажете, че не се интересувате от това, което Христос е говорил на учениците си преди две хиляди години. – От какво се интересувате? От каквото и да се интересувате днес, каквото и да правите, каквото и положение да заемате, всичко това един ден ще се превърне на нула. Както и да сте живели, в края на краищата, една участ ви очаква: ще ви погребат, ще турят един паметник на гроба ви и върху него ще напишат, че тук лежи еди-кой, заслужил на отечеството си. – Кой човек не е заслужил на своето отечество? Всеки човек е заслужил на своя народ, но останал ли е при народа си? Къде е неговият паметник? Ще кажете, че паметникът му е на гроба. – Според мене, паметник е онова, което вечно живее. Ние сме дошли до онази епоха, в която смъртта не трябва да съществува. Който умира в сегашната епоха, той трябва да възкръсне. Христос направи този опит и доказа на човечеството, че няма смърт в света. Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема!" На друго място в Евангелието е казано за Христа: „Мъртав бях, но сега съм жив." Който е минал през опитността на Христа, той може да се нарече светец. – Може ли всеки човек да възкръсне? – Може. За умния човек всичко е възможно. За глупавия всичко е невъзможно. Като знаете това, стремете се да придобиете и богатство, и знание, и сила.

– Какво знание трябва да придобива човек? – Човек трябва да знае великите Божии закони и да ги прилага, а не да знае да разбива чуждите каси. Той трябва да придобие богатство, което да складира в своя ум и в своето сърце, а не богатство, което да затваря в железни каси. Какво по-голямо богатство може да има от това, да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. Богатство, без приятели в света, нищо не струва. Адам беше най-богатият човек в света. Какво остана от неговото богатство? Истинско богатство е онова, което човек може да занесе със себе си в другия свят.

Едно трябва да се знае: човешката душа крие в себе си несметни богатства, които постепенно се разкриват. Следователно, не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа. Всеки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо богатство. Ако вол, на когото съзнанието е пробудено, не иска повече да остане в положението на вол, да ходи на четири крака, с рога на главата, колко повече човек с пробудено съзнание, ще се стреми към по-велик живот от земния – към Ввчния живот. Казано е в Писанието, че Бог взел пръст, направил от нея човек, вдъхнал през ноздрите му, и той станал жива душа. Това, което Бог е направил, и човек може да го направи. – Защо? – Защото Бог живее в него. Следователно, всеки човек, който е свързан с Бога, може да направи това, което и Бог прави. Този човек знае положително, че когато мисли, чувствува и действува, не се проявява той сам, но Бог се проявява в него. Дали човек пише, чете, свири или работи нещо, това е Бог, Който се проявява в него. Всичко, което съзнателният човек върши, това е волята Божия.

Христос казва: „Сторете да насядат". Каквото са правили учениците Христови на своето време, това трябва да направят и съвременните хора. Те трябва да насядат пред нозете на Великия Учител и да искат да ги учи на науката на числата. Момъкът трябва да изучава числото 21, да премества единицата пред двойката, да образува числото 12. Значи, момъкът не може да се качи по-горе от 21 година, но и по-долу от 12 години не може да слезе. Момата пък трябва да изучава числото 19. Като тури числото девет пред единицата, образува се числото 91. Това показва, че момата има по-голям мащаб на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу от 19 не може да слезе. Тази е причината, поради която жените са по-умни и по-стари от мъжете. – Защо? – Защото, стара е само любовта, Божественото, женският принцип в човека. Числото 91 е закон на любовта, която действува в човека. Числото 90 пък представя един завършен цикъл, който включва всичко в себе си.

• И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. Който няма женският принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският принцип – старата майка в света. Нулата представя мъжкия принцип, който се смекчава от майката. Числото девет представя най-разумната дъщеря в света. Бащата, т. е. единицата седи ту пред дъщеря си, в числото 19, ту зад нея в числото 91 и изпълнява всичко, каквото тя каже.

Сега, аз желая всички жени да станат на 19 години, а всички мъже - на 21 години. Като съберете 2 +1 = 3. Щом умножите числото три само на себе си, ще получите числото девет. Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи три пъти сам на себе си, т. е. от физическия свят, от грубата материя да мине в духовния свят и от духовния – в Божествения.

Като работите с числата, вие имате възможност да развивате ума си. Не мислете, че това, което досега сте придобили, е достатъчно. Много трябва да работи Човек, докато дойде до великите опитности в живота. Имали ли сте опитността на Христа, 500 милиона хора да отправят молитвите си към вас и на всички да отговаряте? Имали ли сте опитността, да получите бдагодарността на 500 милиона хора? Тази опитност е достъпна само за гениите, за великите хора, които могат да творят. Всеки човек, на времето си, ще дойде до тези опитности, до тези постижения.

Всяка сутрин, като ставате от сън, благодарете за дарбите, които ви са дадени, и молете се, да ви се дадат благоприятни условия, да ги развивате. Не скачайте изведнъж от леглото си, като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. Вие сте били в горния свят и слизате на земята да работите. След това дръннете на вашите слуги и слугини, между които влизат ума и сърцето ви, и кажете им да приготвят банята да се окъпете. Измийте се, облечете се и дръннете за закуска. Щом закусите, излезте на разходка. Изберете най-чистото и красиво място за разходка. Като се върнете от разходката си, дръннете на слугините си да отворят библиотеката ви да четете. Ще изберете най-хубавата книга за четене и ще приложите нещо от нея през деня. След това ще дръннете на слугите си, да ви донесат обяд. Като се нахраните добре, ще благодарите за обяда и ще почнете да работите. Като дръннете четири пъти, всичко можете да направите.

„Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва.

11. Беседа от Учителя, държана на 10 ноемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

Сторете да насадят

2010-03-15T20:41:29Z

Таня: /* Сторете да насядат */

==Сторете да насядат==

Има думи в изреченията, които представят тяхна сянка. Сега ще ви дам сянката на дадения предмет, а вие ще намерите самия предмет.
Христос казва: „Сторете да насядат человеците". Сядането е разумен акт. Няма по-красив акт в живота на човека от този, да знае, как и къде да седне. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото сядане и ставане. Искате ли да знаете, какъв човек имате пред себе си, наблюдавайте го, как сяда и как става. От сядането и ставането на човека зависи, какво той може да направи. Някой казва, че може да сяда, къдего иска и както иска. За глупавия е така, но умният никога не сяда, където трябва и не трябва.
Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Запример, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината, животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически – живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при, това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други – от желязо, а на трети – от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи.

Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.

Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси. „Сторете да насядат человеците". Когато човек седне някъде, това показва, че той е зает с важна работа, решава някакъв философски въпрос. Ще видите, че този човек седи замислен, съсредоточен в себе си, нищо не го смущава. Как мислите, умни или глупави хора бяха тези, които отиваха да слушат Христа? Те бяха най-умните хора по това време в Израил. По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности. Някой се хвали, че никога не сяда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голям философ. Друг пък казва, че няма време да изправя погрешките си. С това той иска да покаже пред хората, че е много зает с работа.

Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили, и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят. Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал върху този въпрос, точно над главата му, една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал към птичката и казал: Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени. Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изкочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. – Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш. В този момент, той чул страшен рев, и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе, кожата ми щеше да отиде. От този момент, поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровите поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе.

Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: Слава Богу, че спасихме кожата си! Като изучавате живота на хората, виждате, какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки. Съвременните хора са неблагодарни от живота си, от това, което им е дадено, вследствие на което не могат да успяват. Ако човек не може да запази своя ум, своето сърце, както и живота си, къде остава той? Какво представя човек без живот, без ум и без сърце? – Нищо не представя. Човек е скрит зад своя живот, зад своята мисъл и зад своите чувства. Човек може да се познае от една дума, от една мисъл и от едно чувство. Не е нужно да знаете целия живот на човека, за да го познавате. Един момент само може да определи човешкия живот. Човек е подобен на кибритена клечка. Кибритената клечка се познава по запалването й. Ако лесно се запалва и добре гори, тя е доброкачествена. Като драснеш човека като кибритената клечка, ти ще познаеш, какво може да излезе от него: ще прави ли погрешки и ще ги изправя, или ще греши, без да се коригира. С други думи казано: ще учи ли, или няма да учи.

Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. Когато човек престане да учи, в него се забелязва едно физическо натрупване. Този човек мяза на българските чорбаджии в турско време. Срещате в някое село един млад, интелигентен човек и започвате да се разговаряте с него. Виждате, че мисълта му е дълбока, права, добре схваща нещата. След няколко години материалното му положение се подобрява, и той става пръв чорбаджия в селото. Щом забогатее, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Срещате го след няколко години, но в лицето му, не можете да познаете онзи млад, енергичен, интелигентен човек. Значи, щом мисълта на човека не работи усилено, той престава да учи. В резултат на това се явява надебеляване, затлъстяване. Всяко забогатяване на човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие".

Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.

И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен. Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едните, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на някой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува и дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използува младините си и т. н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. Но идат стари години, и човек вижда, че е сгрешил. Като се намери в безизходно положение, човек казва: Каквото е било на младини, това ще бъде и на старини. Това е най-лошото положение, в което човек може да изпадне. Той не прави вече погрешки, но и старите не изправял. Когато човек прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Когато прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. Обаче, който нито прави погрешки, нито ги изправя, той е по-долу и от двамата.

Мнозина се хвалят, че не правят погрешки. – Щом не правят погрешки, те са умрели хора. Умрелите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който няма дългове, той е умрял човек. Добре е човек да живее съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.

И тъй, в това, което сега говоря, се крият велики истини. Не е въпрос човек да прави дългове и да се отказва да ги плаща. Така постъпва ленивият човек. Истинският човек е готов да плаща дълговете си. Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия. Тъй щото, не е въпрос човек да отрича нещата само, да казва, запример, че не трябва да плаща дълговете си, или не струва да се живее, или няма смисъл човек да бъде духовен и т. н. Отричането на нещата е неразбиране. Каква е разликата между духовния и светския човек? Когато отиваш в дома на духовния човек, той те приема любезно, поканва те в една от своите добре наредени стаи, с легло, специално за тебе и ти предлага да се измиеш, преоблечеш и починеш. После ти дава да се нахраниш, през което време той се разговаря с тебе върху различни въпроси. Като прекараш на гости при него два-три деня, ти си отиваш доволен, радостен, че си получил нещо. Ти излизаш от дома на този човек, без да платиш стотинка. Влезеш ли в дома на светския човек, веднага те посрещат слуги, слугини, събличат палтото ти, определят ти стая, богато мобелирана, с парно отопление, с електрическо осветление, с гореща и топла вода за миене, с всички удобства. После ти донасят ядене, вкусно приготвено. Ти се чудиш на любезността на тия хора, не знаеш, на какво се дължи. На другия ден, обаче, когато си отиваш, господарят на дома те причаква, дава ти сметка за всичко, което си получил и чака да платиш. – Колко струва всичко? – Само 300 лева. Даваш последните си 300 лева и излизаш на пътя без стотинка. И това не е лошо, то е в реда на нещата. Светският човек е хотелджия, той има големи разходи, иска за всичко да му се плати. Следователно, ще знаете, че при духовния човек всеки може да отиде на гости, а при хотелджията – само богатите. Ако при вас идват всякакви хора, вие сте духовен човек. Ако при вас идват само богати хора, вие сте хотелджия, светски човек. Духовният човек работи без пари, а светският – с пари. – Защо? – Защото духовният човек се стреми към реализиране на идеи, за които той трябва да внесе всичкото свое вътрешно и външно богатство. Светският човек се стреми към реализиране на идеи, които имат отношение към земния, към физическия свят. За тези идеи е нужно материално богатство.

Съвременните хора се занимават с неща, които нямат дълбок вътрешен смисъл. Тия неща имат временен характер. За човека е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човека към освобождаване. Няма ли това знание, човек не може да се освободи. Следователно, всяко знание, всяка мисъл всяко чувство, които подтикват човека към Бога са на мястото си. От това гледище, ако и сиромашията, и богатството подтикват човека към Бога, те са на мястото си. Не го ли подтикват към Бога, те не са на мястото си. Като знае това, човек трябва да прави избор, да различава своите мисли, чувства и състояния. Той трябва да различава съществените неща от несъществените.

Съвременните хора трябва да се спират върху съществените неща, като проява на живота за всеки даден момент. Това, което вчера е било съществено, днес може да не е съществено. Това, което днес е съществено, в бъдеще може да не е съществено. Обаче, има мисли и чувства, които са били важни и съществени в миналото, такива са в настоящето, такива ще са и в бъдещето. Ще кажете, че вярата е нещо съществено. – Коя вяра? – Вярата ни в Бога. – Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е истинска вяра.
Когато Мойсей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народ, той каза, че е изпратен от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Мойсей не каза,че е изпратен от Бога на еврейския народ, но от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бялата ложа владееше над Египет, и Фараоните по това време бяха посветени, разбираха думите на Мойсея. Фараон съзнателно изпитваше Мойсея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вярата на Мойсея. Каквито чудеса направи Мойсей, такива направиха и мъдреците на Фараона. Обаче, като дойдоха до четвъртото чудо, египетските мъдреци отстъпиха. Те казаха: Тук е намесен Божият пръст.

Питам: Какво ще правите вие, ако Бог ви изпрати при Фараона, но същевременно ожесточи сърцето му и го накара да ви се противопостави? Всеки ученик ще бъде поставен на такъв изпит. Сегашните християни искат да станат силни, но да придобият силата си по някакъв лек, механически начин. В това отношение те приличат на американците, които искат в малко време да станат учени и силни хора.

Един млад американец искал да изучава философия, но търсил някакъв кратък курс, в скоро време да завърши науките си. За тази цел, той отишъл в Германия, при един виден професор по философия и му казал: Господин професоре, искам да свърша философия в най-кратко време. Има ли такъв курс в Германия? – Има тримесечен, но има и няколко годишни курсове – от вас зависи, в кой курс ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курс свършите, такъв ще станете. Когато иска да създаде тиква, природата употребява най-много шест месеца. Когато иска да създаде дъб тя употребява сто години. – За да стане дъб, трябва да мина през големи страдания. – Да, колкото по-велико неща твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва.

И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. Ако не беше минал през големи страдания, Христос щеше да мине и замине, името Му щеше да се заличи, като на обикновените хора. Христос беше велик, но мина през големи, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. Ако някой иска известни наставления от вас, дайте му нужните наставления и го оставете свободно да се проявява. – Ама ще греши. – Нека греши. -Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Опасно е, ако човек греши и не изправя погрешките си. Още по-опасно е, ако нито греши, нито има, какво да изправя. От такъв човек нищо не може да се очаква.

Апостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне". Значи, всеки човек е изложен на някаква опасност. Въпреки това, мнозина се заблуждават. Те мислят, че сто на сто са осигурени. Който отива на планината и мисли, че никъде няма да се подхлъзне, той се самоизлъгва. Няма човек в света, който като се е качвал по планински върхове, да не е падал. Който никога не се е качвал по планини, само той не е падал. – Ама защо трябва да падаме? – Защото сме се заели с едно велико предприятие, предстои ни да изпълним една велика мисия. Всяко велико предприятие, всяка велика мисия крие в себе си известни изненади. Тя е свързана с известни опасности. Щом е дошъл на земята, човек доброволно е приел страдания. Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота.

Често хората се сърдят на Бога, че ги изложил на страданията. Когато млад момък се влюби в красива мома, подир която момците тичат, той страда, мъчи се. Кой е виновен за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трябваше да се влюбва в красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слон, който само богатият човек може да изхрани. Ако на малкото дете дадете един слон, да се грижи за него, то ще се види в чудо, не ще може да се справи с него. Красивата мома има големи изисквания. Който се ожени за красива мома, той е изложен на големи страдания. Тя само ще иска от мъжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, как да задоволи нуждите й. Не може ли да задоволи нейните изисквания, той ще страда и ще се мъчи.

Това представя външната страна на човешките идеи, но те още не определят човека. За да постигне една своя идея и да я реализира, да я отхрани, човек трябва дълго време да се готви. В турско време, за да излезе един пехливанин на борба, трябвало е дълго време да се упражнява. След много упражнения, той намазвал тялото си с някаква мас и тогава излизал на двубой със своя противник. И противникът му, от твоя страна, е минал през големи приготовления, за да излезе на арената да се бие. Да се бори човек с неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба с своя неприятел, вие трябва да съблечете горната си риза, да намажете кожата си с мас, да види той, че мускулите ви са здрави и разчитате на тях. Като види вашите мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори с вас. Излезете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с бастон в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човек има работа. Той ще каже: Имам един двубой, но лесно ще се справя с противника си.

Христос казва: „Сторете място на народа да насяда". – Защо трябва хората да насядат? – За да изучават великите проблеми на живота, върху които Христос проповядвал. Една от великите проблеми на живота е проблемата на любовта. Изучавайте законите на любовта, за да не губите плодовете й. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-велика наука можете да търсите от тази, която ви дава методи, как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубиш любовта на този свой приятел, това значи, да изгубиш най-красивото нещо в света. Да изгубиш своя красив, свещен трепет за живота, това значи, да изгубиш своето съдържание, да станеш мъртав човек. Да изгубиш своя святъл ум, който те ориентира, с който проправяш пътя си в тъмните нощи на своя живот, това значи, да изгубиш половината си богатство. С този ум човек може да разрешава и най-трудните задачи в своя живот. Изгуби ли своята светла мисъл, своето разумно сърце, човек остава затворен в грубата материя на своето тяло, в тежки окови и букаи.

Съвременните учени казват, че освен със своето физическо тегло, човек е здраво прикрепен към земята и с голямото външно налягане на въздуха. Ако може да се освободи от външното и вътрешното налягане, които го държат за земята, човек не би останал един ден в положението, в което днес се намира. Той моментално ще литне към луната, към слънцето или към друга някоя планета. Човек седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържат човека на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други – с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го правят щастлив, а вторите – нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае, кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал със своя земен живот. Той напуща земята и отива в невидимия свят, там да продължи и завърши своята работа.

Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.

Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота.

Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал: ще ядете най-чиста храна, ще се обличате с най-хубави дрехи, ще раждате най-добри деца. Какъв смисъл има да родите десет сина и десет дъщери? За да ги изучите, вие трябва да бъдете милионери. Колко такива милионери има в света? Има смисъл човек да роди дете, но да прилича на него, да влиза в положението му. А така, да роди едно дете, което по нищо да не прилича на него, то е все едно, кокошка да измъти юрдече и да се чуди после, какво е измътила. Има случаи, когато насаждат кокошката с кокоши яйца, между които турят две-три юрдечи яйца. Като се излупят малките, кокошката вижда, че повечето приличат на нея, разбират езика й, вървят в стъпките й, но две-три, именно, юрдечетата, ту влизат и излизат от водата. Тя стои на брега,вика ги, но те не чуват, спокойно плуват във водата. Като излязат на брега, тръгват след нея, но тя вижда, че и ходът им не е като нейния. Чуди се, мисли, каква е тази работа, и най-после казва: Животът е такъв. – Не, животът не е такъв. Кокошката е заставена да мъти чужди яйца. Това е неестествено положение за нея. Естественото й положение е да мъти своите яйца.

Съвременните хора често попадат при условията на кокошката. По силата на наследствеността, човек е заставен от дядо си и прадядо си да мъти чужди яйца. Когато се освободи от влиянието на закона за наследствеността, човек ще мъти само свои яйца. Не е в реда на нещата, кокошката да напусне отглеждането на своите пиленца и да гледа патенца и юрдечета. Още по-неестествено е за човека да отглежда чужди яйца.

Съвременното възпитание се нуждае от нови методи, от нов мироглед. Днес всички казват, че човек трябва да бъде патриот. – Кое служи за основа на патриотизма? – Чувствата. За да бъде патриот, човек трябва да има майка и баща. Който обича майка си и баща си, той непременно ще бъде патриот. Когато хората проявят любов към Бога, в света ще съществува велик патриотизъм. Любовта към Бога е главно и естествено условие за проява на патриотизма. Не може да съществува никакъв патриотизъм, ако той не почива на природните закони. Природата говори за единство на нещата. Тя казва, че съществува един живот, една държава, един народ. И в Писанието е казано: „Един е вашият Отец". Англичаните, в една своя песен, казват: Дом бащин – дом мой. Обаче, домът има отношение към разумните синове и дъщери.

Време е вече сегашните хора да оставят настрана своите играчки, да напуснат своето детинство. Щом се освободят от детинството си, те трябва да започнат изучаването на математиката – наука за числата и действията с тях. Числата играят важна роля в човешкия живот. Щастливо число за момата е 19, а за момъка – 21. Ако размените местата на числата 1 и 9, ще получите 91. Не е все едно да срещнете млада, красива мома на 19 години, или някоя 91 годишна баба. Ако момата знае законите на кабалата, тя би могла да превръща тия числа. Когато срещне някой Дон Жуан, тя веднага ще се превърне на 91 годишна баба. Той ще мине покрай нея и ще я замине, без да спира. Ако види, че бабата има нужда да й се услужи нещо, той ще се спре, ще и услужи и ще си замине. Щом види някой млад, красив момък, бабата пак ще се превърне в млада, 19 годишна красива мома, която ще му се усмихне и ще продължи пътя си. – Може ли да става това нещо? – Възможно е. В това, именно, седи смисълът на живота. Ако можете да местите единицата, и по този начин да трансформирате състоянията си, вие сте учени хора. За тази цел, вие трябва да знаете законите на числата от 1 – 10. Числата от 1 – 10 представят стъпала, по които човек върви, за да измени състоянията си. Това е наука, с помощта на която органическите, разумните сили в природата могат да се сменят едни с други. Всяко състояние на човека отговаря на някакво тяло, или на някаква сила, вьн от него. Запример, скръбта на човека отговаря на някакво тяло, на някаква сила, вън от него.

Ако синът или дъщеря ви заминат за някъде, вие ще скърбите. Ако ви се роди дете, ще се радвате. Значи, причината за вашите скърби и радости лежи вън някъде. Състоянията на скръб и радост в човека се сменят, но щом дойде до тази смяна, с нея заедно и животът се изменя.Човек иска да знае причината на своите скърби и радости. Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога, за Божественото начало в света, човек няма да има никакви скърби. Ако човек държи в ума си идеята за Христа, всички страдания ще бъдат играчка за него. Само този човек може да прави, каквото пожелае.

Човек може да направи всичко, само при условие, Бог да е с него. Една вечер една млада мома, добра християнка, вървяла по една улица в Америка. Един негър я дебнал, искал да й напакости. Като се приближил до нея, той усетил, че ръцете му се сковали. Уплашен от това, той избягал и не помислил втори път да преследва момите. Казано е в Писанието, че ако Бог е с човека, никой не може да бъде против него. И мечката даже, като чуе името Божие, и тя е готова да отстъпи. Обаче, от човека се иска правилно да произнася името Божие. Когато се обръща за помощ към любовта, човек трябва да знае нейния език. Дълго време трябва да живее той на земята, за да научи езика на любовта. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен правилно произнасяне на езика на любовта. Всяка дума има смисъл само тогава, когато правилно се произнася. Дълго време се е молил Питагор, докато е научил донякъде само да произнася правилно думата любов. Който може правилно да произнася думата любов, той всичко може да направи. Това са напреднали, възвишени същества, които са готови да помагат на човечеството. Някои от тях са определени по цели дни да стоят около даден човек и да му помагат. Каквото пожелае този човек, те веднага изпълняват желанието му. За тях това е приятна работа. Нашата задача е да влизаме в съзнателна връзка с тия същества, за да се ползуваме от тяхното знание. Обаче, малцина са дошли до това положение.

Всички хора търсят нещо ново в живота си, но пак живеят със старото: раждат се и умират; женят се, деца раждат, учат се. Според мене, новото седи в това, да дойдете до положение, в числото 19, да местите деветорката пред единицата и единицата пред деветорката. Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте. Ако можете да местите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги местите, не сте млади. Да размествате тия числа, това значи, от млад да ставате стар и от стар – млад. Който не се страхува от остаряване, той не се страхува и от подмладяване. Обаче, едновременно човек трябва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно от качествата на младия е благородството, благоговейното отнасяне към всичко. Едно от качествата на стария е разумността, мъдростта. Човек трябва да има ума на стария, а сърцето на младия.

„Сторете да насядат." Ще кажете, че не се интересувате от това, което Христос е говорил на учениците си преди две хиляди години. – От какво се интересувате? От каквото и да се интересувате днес, каквото и да правите, каквото и положение да заемате, всичко това един ден ще се превърне на нула. Както и да сте живели, в края на краищата, една участ ви очаква: ще ви погребат, ще турят един паметник на гроба ви и върху него ще напишат, че тук лежи еди-кой, заслужил на отечеството си. – Кой човек не е заслужил на своето отечество? Всеки човек е заслужил на своя народ, но останал ли е при народа си? Къде е неговият паметник? Ще кажете, че паметникът му е на гроба. – Според мене, паметник е онова, което вечно живее. Ние сме дошли до онази епоха, в която смъртта не трябва да съществува. Който умира в сегашната епоха, той трябва да възкръсне. Христос направи този опит и доказа на човечеството, че няма смърт в света. Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема!" На друго място в Евангелието е казано за Христа: „Мъртав бях, но сега съм жив." Който е минал през опитността на Христа, той може да се нарече светец. – Може ли всеки човек да възкръсне? – Може. За умния човек всичко е възможно. За глупавия всичко е невъзможно. Като знаете това, стремете се да придобиете и богатство, и знание, и сила.

– Какво знание трябва да придобива човек? – Човек трябва да знае великите Божии закони и да ги прилага, а не да знае да разбива чуждите каси. Той трябва да придобие богатство, което да складира в своя ум и в своето сърце, а не богатство, което да затваря в железни каси. Какво по-голямо богатство може да има от това, да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. Богатство, без приятели в света, нищо не струва. Адам беше най-богатият човек в света. Какво остана от неговото богатство? Истинско богатство е онова, което човек може да занесе със себе си в другия свят.

Едно трябва да се знае: човешката душа крие в себе си несметни богатства, които постепенно се разкриват. Следователно, не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа. Всеки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо богатство. Ако вол, на когото съзнанието е пробудено, не иска повече да остане в положението на вол, да ходи на четири крака, с рога на главата, колко повече човек с пробудено съзнание, ще се стреми към по-велик живот от земния – към Ввчния живот. Казано е в Писанието, че Бог взел пръст, направил от нея човек, вдъхнал през ноздрите му, и той станал жива душа. Това, което Бог е направил, и човек може да го направи. – Защо? – Защото Бог живее в него. Следователно, всеки човек, който е свързан с Бога, може да направи това, което и Бог прави. Този човек знае положително, че когато мисли, чувствува и действува, не се проявява той сам, но Бог се проявява в него. Дали човек пише, чете, свири или работи нещо, това е Бог, Който се проявява в него. Всичко, което съзнателният човек върши, това е волята Божия.

Христос казва: „Сторете да насядат". Каквото са правили учениците Христови на своето време, това трябва да направят и съвременните хора. Те трябва да насядат пред нозете на Великия Учител и да искат да ги учи на науката на числата. Момъкът трябва да изучава числото 21, да премества единицата пред двойката, да образува числото 12. Значи, момъкът не може да се качи по-горе от 21 година, но и по-долу от 12 години не може да слезе. Момата пък трябва да изучава числото 19. Като тури числото девет пред единицата, образува се числото 91. Това показва, че момата има по-голям мащаб на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу от 19 не може да слезе. Тази е причината, поради която жените са по-умни и по-стари от мъжете. – Защо? – Защото, стара е само любовта, Божественото, женският принцип в човека. Числото 91 е закон на любовта, която действува в човека. Числото 90 пък представя един завършен цикъл, който включва всичко в себе си.

• И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. Който няма женският принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският принцип – старата майка в света. Нулата представя мъжкия принцип, който се смекчава от майката. Числото девет представя най-разумната дъщеря в света. Бащата, т. е. единицата седи ту пред дъщеря си, в числото 19, ту зад нея в числото 91 и изпълнява всичко, каквото тя каже.

Сега, аз желая всички жени да станат на 19 години, а всички мъже - на 21 години. Като съберете 2 +1 = 3. Щом умножите числото три само на себе си, ще получите числото девет. Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи три пъти сам на себе си, т. е. от физическия свят, от грубата материя да мине в духовния свят и от духовния – в Божествения.

Като работите с числата, вие имате възможност да развивате ума си. Не мислете, че това, което досега сте придобили, е достатъчно. Много трябва да работи Човек, докато дойде до великите опитности в живота. Имали ли сте опитността на Христа, 500 милиона хора да отправят молитвите си към вас и на всички да отговаряте? Имали ли сте опитността, да получите бдагодарността на 500 милиона хора? Тази опитност е достъпна само за гениите, за великите хора, които могат да творят. Всеки човек, на времето си, ще дойде до тези опитности, до тези постижения.

Всяка сутрин, като ставате от сън, благодарете за дарбите, които ви са дадени, и молете се, да ви се дадат благоприятни условия, да ги развивате. Не скачайте изведнъж от леглото си, като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. Вие сте били в горния свят и слизате на земята да работите. След това дръннете на вашите слуги и слугини, между които влизат ума и сърцето ви, и кажете им да приготвят банята да се окъпете. Измийте се, облечете се и дръннете за закуска. Щом закусите, излезте на разходка. Изберете най-чистото и красиво място за разходка. Като се върнете от разходката си, дръннете на слугините си да отворят библиотеката ви да четете. Ще изберете най-хубавата книга за четене и ще приложите нещо от нея през деня. След това ще дръннете на слугите си, да ви донесат обяд. Като се нахраните добре, ще благодарите за обяда и ще почнете да работите. Като дръннете четири пъти, всичко можете да направите.

„Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва.

11. Беседа от Учителя, държана на 10 ноемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-14T19:30:05Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)
* 5. [[Дух Господен]](Ruana)'''(готово)'''
* 6. [[Забранихме му]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Вечно благовестие]](Ruana)(работи се)
* 8. [[От всичките най-много]] (Ваня Златева) (работи се)
* 9. [[Блажени са очите и ушите]](Ваня)('''готово''')
* 10. [[Чуха, че иде Исус]] (Таня) ('''готово''')
* 11. [[Сторете да насадят]] (Таня) (работи се)
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

Чуха, че иде Исус

2010-03-14T18:06:31Z

Таня: /* Чуха че иде Исус */

==Чуха че иде Исус==

Чуха, че иде Исус (Йоана 12:12)

Човешкият дух се стреми към великото, красивото и мощното в света. Той му дава импулс, подтик в живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човешкия живот? За човека велико и мощно е това, което в даден момент го интересува. Когато бедният чуе, че някъде, някой негов чичо умрял и му оставил голямо наследство, той ще преброди света, но ще намери оставеното за него наследство. Това става всеки ден в живота. Различието седи само в обекта, към който е отправено вниманието на човека. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или пъвецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Те са на второ място. Главното лице е певецът, или музикантът, а всички останали са второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуват от младоженците, а сватбарите остават на второ място. Какво печелят сватбарите? – Нищо особено. Много сватбари присъствуват на сватбата, но младоженци са двама само.

Колкото малко и да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ, или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти. Всеки се интересува от идването на някой велик човек и иска да го посети. Това показва, че той има някаква връзка с него, или очаква някакво благо от него. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, и от някакво велико дело, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от тия неща.

Има хора, които не се интересуват от велики работи. Те се отнасят към млекопитаещите. Те мислят само за къщи, за пари, искат да се осигурят. И млекопитаещото търси някаква дупка да се скрие. Щом има къщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човека, турците си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува". Това подразбира, че когато човек е осигурен, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щом има къщичка, той е задоволен. Светът да гори около него, това не го интересува.

Мнозина искат да се представят за скромни хора. Те мислят, че като не желаят големи къщи, много имоти, големи знания, с това минават за скромни, за смирени хора. Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасьл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. Който много се е грял на слънце, той може да се отегчи от слънцето. Който малко или никак не се е грял, той не е дошъл до това отегчаване. Какво е придобил първият от слънцето? – Той е почернял само. – Вто-рият? – Той е запазил белия цвят на кожата си. Нито първият е разбрал, какво представя слънцето, нито вторият.

Често хората поглеждат към земята, към почвата и казват: Земя, почва е това. – Коя почва е най-добра? – Черноземът. – Защо? – Защото е най-плодородна. Въпреки това, всички хора се стремят към белия цвят. Всеки иска да бъде бял. Има известна белота, която няма никакво отношение към живота. Човек може да е бял, но да не е здрав. Има известна белота, която е естествена. Изобщо, дойдем ли до цветовете, ние ги разглеждаме като здравословни и нездравословни. Един и същ цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Запример, има жълт цвят здравословен и жълт – нездравословен; има червен цвят здравословен и червен – нездравословен. Същото може да се каже и за зеления, за синия, за виолетовия цвят и т. н. Здравословните цветове ние наричаме цветове на слънцето и на деня, а нездравословните – цветове на луната и на нощта. Като изучавам хората, аз гледам, кои цветове преобладават в тях – цветовете на деня или на нощта, цветовете на слънцето или на луната. Когато цветовете на луната имат влияние върху някой човек, той много обещава, а малко изпълнява. Като не може да изпълни дадените обещания, той се оправдава с това, че условията не му благоприятствували. – Не, условията са били добри, но той не е могъл да ги използува. Такъв човек обикновено започва добре, свършва зле. Когато цветовете на слънцето оказват влияние върху някой човек, той малко обещава, а повече работи, дава от себе си. Ако някой му иска жито, той казва: Ще ти дам жито, само ако нивата роди достатъчно. Щом роди достатъчно, ще има и за тебе, и за мене. Преди да е родила нивата, нищо не мога да обещая.

„Чуха, че иде Исус." Като чуха, че иде Исус, заинтересуваха се от Него. Така се интересуват и от всички велики хора: артисти, музиканти, певци, поети, учени, философи. – Защо се заинтересуваха за Христа? – Защото Той дойде да спаси човечеството. Той донесе на хората ново учение, нова култура, нов начин на живеене. Христос дойде в света да реформира Мойсеевия закон. Този закон гласи: „Око за око, зъб за зъб". Според този закон, като разглеждат някое твое дело, ти трябва да платиш всичките разноски по него. В това отношение, Христовият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте".

„Чуха, че иде Исус". Какво означава думата Исус? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много Исусовци има в света, но един е Исус, носител на Божествения принцип в себе си, на принципа, който твори. На еврейски език Исус значи Ешуа. Тази дума има дълбок, вътрешен смисъл. Думата Исус съдържа в себе си още два принципа: един, който дава, и друг, който взема. Следователно, в света съществуват три главни принципа: принцип, от който нещата изтичат; принцип, който възприема нещата в себе си и принцип, който предизвиква проявление на нещата. В дома тези три принципа представят майката, бащата и детето. Бащата е представител на първия принцип, майката – на втория, а детето – на третия. Значи, върху тия принципи се основава дома. Върху тях е основан целия свят. Докато детето не е дошло в дома, майката и бащата мислят само за себе си. Щом детето дойде, то предизвиква майката и бащата да се грижат за него. Те се готвят да го приемат в дома си, създават му благоприятни условия, защото знаят, че дом без деца е като търговец без капитал. Човек без здраве, учен без знание, сърце без чувства, ум без мисли и воля без действия са като дом без деца. Тази е причината, задето майката прави всичко възможно, да привлече една душа, да се прероди в дома й като нейно дете.

Сега, като наблюдавате живота на семействата, на обществата, на народите, виждате, че навсякъде съществуват ред обреди, както в църквите. Всеки обред представя известна магическа формула, която има дълбок, вътрешен смисъл. Ако влезете в една съвременна църква, ще видите, че богомолците се кръстят, правят поклони, молят се, палят свещи, пеят песни и т. н. Тия обреди не са нищо друго, освен формули, на които хората са забравили дълбокия смисъл, вследствие на което днес те нямат това значение, каквото някога са имали. Като се молят, всички хора се обръщат на изток. Не само хората, но и животните, и птиците обръщат погледа си на изток. – Защо? – Защото слънцето изгрява на изток.

Обаче, това, което създава изтока, създава и запада, и юга, и севера. Слънцето определя четирите посоки на света. Тези посоки не са абсолютни, те се менят, в смисъл, че нашият изток е запад за други хора; техният изток пък е запад за нас. С една дума казано, изток е всякога там, отдето слънцето изгрява. Посоката, в която светлината се увеличава, е юг. Посоката, в която светлината се намалява, е север. Четирите посоки – изток, запад, север и юг са четири главни посоки, които съществуват, не само във външния свят, но и във вътрешния свят на човека. Човек трябва да знае отношението на тия посоки към самия него. Ако не разбира отношението на изтока, на запада, на севера и на юга към себе си, той не разбира живота, няма съзнателно отношение към него. Ако човек не разбира, защо ходи прав, защо главата му е обърната към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята, той не разбира смисъла на живота. Ще кажете, че Господ е наредил тия работи, че Той е определил това нещо да бъде така. Щом Господ е наредил тази работа така, защо главата на растенията е поставил в противоположна посока на човешката, заровена в земята? Това показва, че човек търси благото си на друго място, не там, където растенията го търсят. И обратно, растенията не търсят своето благо там, дето хората го търсят. Въпреки това, хората правят една съществена грешка в своя живот: те търсят своето благо там, дето растенията търсят своето. Понеже главата на човека е обърната към слънцето, хората трябва да търсят своето благо, именно, в тази посока. Растенията пък търсят своето благо от земята, накъдето е насочена главата им. При това, те никога не скриват благата си. Каквото благо придобиват, те го оставят на открито, всички да се ползуват от него. Хората постъпват точно обратно: каквото придобият, веднага го скриват на тайни места, в хамбарите си. Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с ечемик, с царевица и т. н. Те се оправдават с пословицата: „Покритото мляко котката не го лочи". Не е въпрос в криене на нещата. Важно е, че млякото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодовете могат да стоят дълго време на дървото, без да се развалят.

„Чуха, че иде Исус". Идването на Христа има отношение към всеки разумен човек. То представя едно от великите, от разумните явления, както в човешкия живот, така и в цялата природа. А между всички разумни явления в природата съществува тясна връзка. Оттук вадим заключение, че всяка разумна идея, която се проповядва, има отношение към всички живи същества, на които съзнанието е пробудено. Какъв смисъл има религията за нас, ако не се ползуваме от нея? Какъв смисъл има извора за нас, ако не се ползуваме от неговата чиста вода? Какъв смисъл има светлината за нас, ако не се ползуваме от нея? Ако растенията и животните, които имат отношение към нас, не ни ползуват, защо ни са те? Следователно, ние трябва да се радваме, именно, на това, че живеем в свят, в който всички неща са разумно поставени. Като знаете това, вие не трябва да пренебрегвате нещата в природата. Тя е поставила всяко нещо на своето място. Едно нещо само можете да правите: да различавате едно същество от друго, да виждате отличителните им качества, без да ги пренебрегвате. Всички растения, всички животни, всички хора не са устроени по един и същ начин. Когато един разбойник или апаш се яви между хората, всички взимат мерки, предпазват се, да не ги обере и убие. Всеки заключва вратите си, пази се от този разбойник. Когато един добър човек влезе между хората, всички отварят къщата си за него, турят знамена на вратите си и излизат да го посрещнат със слава и почести.

И тъй, в света съществуват два вида хора: добри и лоши. Когато някой лош човек, или неприятел влезе в дома ви, всички се разбягват, както българите едно време бягали от турските башибозуци. Тогава те търсили Бога, вярвали в Него. Днес, обаче, те забравиха Този, Който ги освободи и не вярват вече в Него. Това се вижда от престъпленията, които днес се вършат. Не само българите, но всички народи са забравили Бога и се хвалят със своите велики хора. Къде са техните велики хора? Всички народи са постъпили зле със своите велики хора. Запример, много българи и досега гледат на богомилството в България като на голямо зло. Целият европейски свят гледа на богомилството като на светла страница в историята на българския народ, а туй малцинство българи още не вижда и не съзнава това. Българинът трябва да бъде искрен, да признава грешките и престъпленията, които сам е направил, и да не ги преписва на другите. Изобщо, човек е склонен да се оправдава с другите. И, ако му изтъкнат някаква погрешка, той веднага се сравнява с окръжаващите и казва: Аз ли съм най-лош човек? – Не си най-лош, но не си и най-добър. Това е метод на контрастите. Когато човек каже в себе си, че не е най-лош, той трябва да знае, че не е и най-добрият. Той може да се изправи. Всеки народ, както и отделният човек, носи в себе си известни дарби и способности, които трябва да развива.

Когато казваме, че патриотизмът трябва да бъде качество на всеки човек, на всеки народ, ние подразбираме, че между членовете, между отделните единици на всеки народ трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ. Това не трябва да става с власт, чрез насилие, но доброволно, по естествен път. Човек не може да бъде патриот, докато този център не е развит в него. Чувството на патриотизъм в човека е свързано с религиозното чувство, вследствие на което истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една обща държава – небесната държава, т. е. Царството Божие. Когато говори за своето отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена идея – отечеството на душата. Зад всяка видима идея се крие една невидима – Божествена идея.

„Чуха, че иде Исус". Аз взимам думата „Исус" в смисъл на великото, мощното, красивото, което иде сега в света. Всички хора се интересуват от него. Няма човек в света, който да не се интересува от красивото и великото. То представя идеал в живота на човека. Обаче, този идеал не е еднакъв за всички хора. Той оказва различно влияние върху различните хора. Не е нужно този идеал да оказва еднакво влияние върху различните хора. Каквото и да е влиянието му, все-таки той оказва специално влияние върху всеки човек. Същото можем да кажем за влиянието на светлината върху човека. Тя оказва различно влияние върху различните хора. Рече ли някой, че светлината има особено влияние върху него, той ще се намери в положението на съвременните вярващи – православни, протестанти, католици, всеки от които поддържа, че има най-право верую, най-добро разбиране за Христа. Всеки мисли за себе си, че най-добре разбира Христа, че е истински Негов последовател, когато и до днес още не виждаме Христовото учение приложено в живота.

Съвременните хора говорят за любов, а животът им е пълно отражение на безлюбието. Може ли да се каже, че момъкът обича момата, на която пише любовни писма, че не може да живее без нея, че тя е смисълът на неговия живот, ако наскоро след женидбата им той започва да я бие за нищо и никакво? Можете ли да кажете, че учителят има любов към учениците си, ако постоянно влиза в клас сърдит и недоволен? Можете ли да кажете, че стражарят има любов, ако лови хората по улиците и ги води в участъка?

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действия. Всички хора се нуждаят от положителни знания и разбирания на Бога, на природата и на самия човек. Божествената наука дава тия знания на хората. Като се домогнат до нея, те ще видят, че, наистина, няма нищо скрито-покрито пред лицето на Бога. Според тази наука, и доброто, и злото на човека, както и на неговите деди и прадеди, е открито. От хиляди години насам животът на човека е отворен и всеки, който разбира, може да чете. Какво по-добро свидетелство може да се иска от човешкото лице? Каква по-сигурна лична карта можете да искате от човешкото лице? Като не разбират тази наука, с години хората изучават човека, дали не е някакъв престъпник, от типовете на Ломброзо, и го изучават в подробности. - Няма защо много да се спират върху престъпника. Като видят пръстите, ръцете, очите, ушите и устните му, ще разберат, че имат всички белези на престъпник, но с това те не могат да го направят по-добър. Преди години, като правех френологически изследвания, срещнах един 70 годишен български войвода, строен човек, с благородни черти на лицето си, но ръцете му бяха ръце на престъпник. Аз му казах: Ако бях съдия, за престъпленията, които си извършил, щях да те осъдя на 20 години строг затвор. – Прав си, заслужавам това наказание. Не зная, как ще се оправдавам пред Бога. Много престъпления съм извършил. Ще нося последствията на своите грехове и престъпления. Страшно е моето минало! Казвам: Това, което може да измъчва или да радва човека, е неговото минало, което е наслоено върху съзнанието му. Дали човек води добър или лош живот, това е за самия него. Той сам ще носи последствията и на единия, и на другия живот. И тъй, целокупният живот, към който всички хора се стремят, представя идеалния живот на човека. Той включва в себе си, както индивидуалния, така и общия живот – живота на всички хора, на всички живи същества. Въпреки това, мнозина казват, че не трябва да се интересуват от живота на хората, на своите ближни, без оглед на това, дали те са праведни или грешни. Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени!" За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника. Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише. – Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това? Нали казваш, че всяка коза за своя крак виси? Както виждате, миризмата от умрялата коза се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи. Следователно, който върши престъпление, той трябва да знае, че престъплението има отношение не само към него, но и към ближните му. И тъй, пътят, по който сегашното човечество може да се възпита, не е този, по който днес върви. Сегашното възпитание не може да донесе нещо особено на човечеството. Напротив, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква. Днес всички хора говорят добре: и проповедникът, и учителят, и общественикът, но въпреки това техните проповеди остават безрезултатни. Това показва, че съвременните хора само на думи говорят добре, но още не живеят добре. Има нещо криво в техния живот, което пречи и на самите тях, а същевременно пречи и на слушателите им. Те говорят за жертви, за даване, а се страхуват да жертвуват, за да не осиромашеят. Да даваш разумно, да се жертвуваш, това значи, да придобиваш свободата си. Свободата е един от великите принципи на живота. Когато Христос е проповядвал на хората да раздадат всичкото си имане, Той имал предвид придобиване на свободата. Кой трябва да раздаде богатството си? – Богатият. - Истински богат човек е онзи, който знае, къде има заровено богатство в природата и може да разполага с него. Не може да се нарече богат онзи, който има едва десетина хиляди лева на разположение. Богатият човек знае, къде в природата се крият подземни извори, с които може да създаде необходимите оазиси в пустинята. Ако човек знае, къде се намират богатствата на природата и може да ги използува, никакво друго знание не му е нужно. Съвременните хора се нуждаят, именно, от такова знание. Те трябва да се свържат с живата природа и от нея да се учат. Само при това положение, природата ще открие тайните си на човека.

• Разумният човек знае, къде има скрити пари и скъпоценности в земята, но никога не може да ги извади без позволение на възвишените същества. Ако те не му позволят да вземе нещо от нейните богатства, той никога няма да наруши техните заповеди. Той предпочита да живее в лишения, отколкото да престъпи законите на разумната природа.

Има случаи в живота, когато някой човек зарови парите си в земята и след това умре. Обаче, той е толкова свързан с парите си, че и от онзи свят ги пази. Той не позволява на никого да се ползува от неговото богатство. Тежко на онзи, който намери тези пари и си позволи да ги вземе. Собственикът им ще го преследва непрекъснато, няма да го остави на мира. Има случаи, обаче, когато някой богат човек, след като заровил парите си в земята, умрял, но търси подходящо лице, на което да предаде богатството си. Той иска да се освободи от това богатство, да скъса връзките на своите земни желания и да се предаде на Бога. Който намъри такова богатство, едновременно с това той получава и благословението на неговия собственик. Такова богатство носи благословение за дома. Всяко друго богатство, спечелено с насилие, носи нещастие за дома. Вие знаете случая с англичанина, който разкопа Тутанкамен, но плати с живота си. – Защо? – Този човек не позволява на хората да се ползуват от неговото знание. Има гробници от миналото, които не е позволено да се разкопават. Който се опита да ги разкопава, той ще плати с живота си. Също така и в природата има свещени места, на които човешки крак не може да стъпи. Позволи ли си човек да стъпи на едно от тия места, той скъпо ще плати. „Чуха, че иде Исус". И съвременните хора се нуждаят от един Исус – основното, Божественото начало в живота, което да обясни на хората, защо са дошли на земята и как трябва да живеят. Без да мислят много, хората казват, че човек е дошъл на земята да поживее малко и след това да умре. – Това не е някаква велика философия, нито някаква наука. Не само човек, но и всяко животно, след като живее известно време на земята, умира. Но с това въпросите на живота не се разрешават. Човек трябва да знае, защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако мисли, че след като поживее няколко години на земята, трябва да умре и да го заровят, той не е разбрал смисъла на живота. Да мисли човек, че ще умре, ще го заровят и върху гроба му ще поставят паметник, който да свидетелствува за неговото съществуване, това е архаична мисъл.

Ще кажете, че паметниците са необходими, като живи свидетели, че някога, в еди-коя си епоха са живели на земята еди-кои си видни учени, писатели, поети и музиканти. 3а предпочитане е човек да посети всички разсадници в света, да види различните видове круши, ябълки, отколкото да отиде в някои гробища, да разглежда паметниците на видни поети, учени и философи. По-добре е човек да остави след себе си едно-две плодни дръвчета, или някакво малко знание, отколкото на гроба му да стърчи някакъв величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човечеството, защо Христос не остави след себе си някакъв паметник? Къде е гробът на Христа? – Христос няма гроб, но въпреки това и до днес още хората продължават да Го търсят. Христос запита учениците си: Защо търсите живия между мъртвите?
Следователно, докато хората търсят великите личности по гробищата, тяхната култура е мъртва. Великите хора живеят в сърцето и в ума на своя народ. Искате ли да намерите паметниците на великите хора, ще ги намерите всред техния народ. Те представят културата на своя народ. Ако писателят не живее в сърцето, в ума, в душата и в духа на своя народ, той никакъв писател не е бил. Казано е в Писанието: „Ще им изпратя Духа си". Обаче, никъде не е казано, че Бог ще изпрати на хората един паметник.

Някои, като слушат моите проповеди, намират, че не съм проповядвал според Евангелието. Те искат да им се проповядва точно така, както е писано в Евангелието. Кой проповедник, кой пророк или кой Учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповядвал според писаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се преповтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да го чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мене е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм учил още изкуството декламация. Има едно ново Евангелие, което още нито е писано, нито е проповядвано. Това Евангелие се проповядва днес на хората. Под думата „Ново Евангелие" се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове. Ние не се интересуваме от въпроса, как слънцето е огрявало земята преди хиляди и милиони години. Ние се интересуваме от днешното слънце. Ние искаме да знаем, как това слънце днес огрява земята и каква светлина носи на хората. Ако под светлината на днешното слънце семената могат да растат и да се развиват, ние приемаме тази светлина. Ние се интересуваме от свещени, от свети работи, но те не са писани само в Свещените книги, които хората знаят. Има много свети, свещени работи, които никъде още не са писани. Това не значи, че те не съществуват и никой не ги знае.

„Чуха, че иде Исус." Исус представя основното, Божественото начало, което трябва да се приложи в живота. Нещата имат смисъл, само когато се прилагат. Това виждаме в съвременната наука и в съвременното изкуство. Всички науки и изкуства имат смисъл дотолкова, доколкото са във връзка с действителния живот. Ако нямат връзка с действителния живот, те не представят никакъв интерес. Ако астрономията не допринася нещо за развиване на човешкия ум, ако психологията не допринася нещо за облагородяване на човешкото сърце и ако социологията не допринася нещо за правилните отношения между хората, тези науки не са на мястото си. Те не могат да ни ползуват. Всяка наука има смисъл дотолкова, доколкото е в отношение с външния и вътрешния живот на човека. При това, значението на дадена наука е толкова по-голямо, колкото повече има отношение към вечността. Запример, бактериологията е преходна, временна наука. Един ден, когато хората ще водят чист, свят живот, те няма да боледуват. Следователно, те няма да се нуждаят от бактериолози. Всеки човек ще бъде бактериолог за себе си. Нищо повече, съвременните бактериолози даже не виждат бактериите такива, каквито са всъщност. За тях бактериите представят микроскопически същества. Това, което те виждат под микроскоп, ни най-малко не представя същинските бактерии. Това са техните снаряди, с които си служат, както хората си служат с картечен огън, с бомби и с топове във време на война. Когато бактериите влязат в кръвта на учения бактериолог, и той умира, както и простият човек, който нищо не знае за тях. Тогава, какво знае този учен за бактериите? Истинският учен трябва да поставя параван пред картечния огън на бактериите и да им се противопоставя. Не може ли да запази кръвта си от тяхното нападение, той не е учен човек. Той ще попадне под неприятелския огън на бактериите и непременно ще умре.

Съвременните хора се страхуват от болести, от страдания, от глад, от лишения и т. н. Те живеят под вечен страх, не знаят, какво следният момент може да им донесе. Няма защо да се страхуват. Природата всякога предупреждава човека за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувствува, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате. Не чакайте да се разболеете и след това да се лекувате. Когато кръвта на човека е чиста, бактериите ще минат и заминат през него, без да го съборят. Когато войниците напущат позициите си и отстъпват, те изгарят всичко, каквото има по тях, и не оставят нищо на неприятеля си. Това е добра военна тактика. Така трябва да постъпва всеки разумен човек по отношение на болестта, която се готви да го нападне. Той трябва да изгори всичко, което е на пътя й, да пресече пътищата й, да не може да стигне до него, нито да вземе нещо от него. Когато Христос е казал, че човек трябва да се отрече от себе си, Той подразбирал, че човек трябва да пресече в себе си всички пътища, отдето злото, неприятелят може да дойде. Неприятелят трябва да се върне обратно в своята държава, отдето е излязъл. Какво правят съвременните хора? Те приготовляват най-удобни пътища и съобщения, строят параходи, железници, правят топове, бомби с единствената цел да се борят със злото, с неприятеля, но щом го видят, уплашват се и избягват, като оставят всички тия пособия в неговите ръце. Първоначално хората мислят, че са герои, че лесно могат да се справят с неприятеля си, но щом се намерят на тясно, бягат и оставят всичко в негови ръце. Обаче, последствията от страха са всякога лоши.

Какво допринася войната за човечеството? – Разрушения, унищожения, страдания. Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава. Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния живот на хората. Благодарение на тези кризи, много милионери полудяват. В един ден те стават последни сиромаси. Това става главно в Америка, дето има много милионери. Това положение в страната представя голяма финансова война. Уилсон даде 14 правила на американците, но те не устояха на тях. Сега, за цялата бяла раса иде по-строг закон от Уилсоновите правила – Божественият закон. Един главнокомандуващ е натоварен с великата задача, да покаже на бялата раса, че Бо-жият закон иде в света. Той ще се наложи на хората. Този закон е неизменяем, и никой не може да го отмени. Когато бялата раса признае съществуването на Божия закон и го приложи в живота, главнокомандуващият ще бъде уволнен от своята служба и ще го назначат слуга на шестата раса. Хората от бялата раса също така ще се уволнят от своите служби и ще се заместят с нови хора – с хора от шестата раса. Христос, в една от своите притчи - за лозето, е предсказал това. Лозето ще се отнеме от ръцете на старите слуги и ще се предостави на нови слуги, да го обработват по нов, правилен начин.

Сега, като слушате това, вие не трябва да се плашите. Човек трябва да се страхува и да мисли, преди да е сгрешил. Щом сгреши, нищо друго не му остава, освен готовността да изправи погрешката си и да носи последствията на своя грях. Нашата цел не седи в това, да се занимаваме с греховете на хората, но човек трябва да знае, че всичко, каквото върши, се пише върху него. Като знае това, той трябва да изучава себе си, да изучава и своя ближен. Да познава човек себе си, т. е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т. е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот.

За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видя ли, докъде те доведе твоята теория? Видя ли резултата на твоите молитви? Бедният работник не се смущавал от това положение и спокойно отговарял: Господ ще промисли. Един ден, след гореща молитва към Бога, той отворил прозореца на своята бедна колибка, да погледа навън и да подиша чист въздух, но видял,че едно дете носело в ръката си една умряла гарга. То я турило на прозореца на работника и продължило пътя си. Като видял умрялата гарга на своя прозорец, работникът се натъжил и си казал: От какво ли е умряла тази гарга? За да намери причината на смъртта й, той решил да я разреже. Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. Укорите на жена му не трябва да го смущават. Жената е професор за мъжа. Той не трябва да се спира пред нейните теории, но да слуша онова, което Бог отвътре му говори.

Ще приведа още един пример, да видите, как Бог работи, как се проявява Божият Промисъл. Един от младите европейски поети, от миналата епоха, писал хубави работи, но все оставал неоценен. Понеже бил много честолюбив и амбициозен, той се отчаял и решил в себе си да не пише повече. Той се убедил, че хората не заслужават неговите работи и дошъл най-после до заключение, че животът няма смисъл. Той решил да се самоубие, но не знаел, по какъв начин. Понеже бил страхлив, не могъл изведнъж да тури край на живота си и размишлявал: Ако се застрелям, ще се уплаша много и няма точно да улуча сърцето си. Ако се промуша с нож, ще ме заболи много и няма да сполуча да се пробода смъртоносно. Най-после решил да се удави. За тази цел той отишъл на брега на морето, отдето мислил да се хвърли във водата. В този момент той видял, че една млада мома се дави и се бори с морските вълни. Без да мисли много, той се хвърлил във водата, хванал давещата и я извлякъл на брега. Какво се оказало след това? Младата мома била царската дъщеря. От благодарност към младия поет, царят бил готов на всякакви услуги. Той го поканил в дома си и му се отзовал в помощ за всичко, което дотогава го спъвало. От този момент работите на поета се наредили добре. Доволни за щастливото спасяване на царската дъщеря, всички се чудили, как Божият Промисъл работи. И тъй, докато човек не дойде до пълно отчаяние и реши в себе си да се удави, работите му няма да се оправят. Обаче, ако в този момент той забрави себе си и отиде да помага на давещия се, Бог ще помогне и на двамата: и на давещия се, и на онзи, който е намислил да се дави. Следователно, работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи. Човек не трябва да става роб на труда, но да работи, да се труди без срам и страх, да не чака другите да работят заради него. По отношение на работата, американецът заслужава похвала. Дойде ли въпрос до работа, и княз да е, той съблича княжеските си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щом свърши работата си, измива се и отново облича княжеските си дрехи. Много американски ученици и студенти са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд. Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работа и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда.

Два случая зная в България, които заслужават подражаване. Един млад момък свършил гимназия с отличен успех, но нямал средства да следва университет. За тази цел, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 – 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил диплома си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.

Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цел да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназистът, който точел ножове, си казвал: Както мога да уча, така мога да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положение да точи ножове и да ваксва обуща, работите му няма да вървят напред.

Следователно, при каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита и на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония, без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа, с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 години. Сега пише писма оттам и казва, че страданията и тук го следват, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се от господарката си. Господарят му бил добър човек, но господарката била сприхава, нервна, цял ден го ругае, направила го е по-долу от земята, постоянно го обиждала.

Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат тия постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека. Достойнството на човека седи в благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. Той трябва да работи върху себе си съзнателно, планомерно, без да очаква бързи резултати. Както Бог чака с хиляди години, докато се пробуди човешкото съзнание, така и ние трябва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. Сегашните хора са затворили пред себе си вратите на свещените извори и казват, че животът няма смисъл. Те сами се задушават и обезсмислят своя живот. – Не, докато слънцето изгрява, докато звездите блещукат на небето, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато птичките пеят, човек не трябва да се обезсърчава. Когато петлите пеят, те казват на хората: Докато ние пеем, вие трябва да бъдете спокойни, да вярвате, че работите ви ще се наредят добре. Изобщо, по пението на петлите може да се определи, какво ще бъде времето. Същевременно, пението на петлите показва, дали работите на човека ще се наредят добре, или не. Който разбира езика на петлите, той може да знае, ще има ли успех в работите си, или няма да има. Въпреки всичко това, човек трябва да бъде умен, да мисли, какво прави. Една постъпка, добра или лоша, определя съдбата на човека.

Един американец, милионер, дал обявление във вестниците, че търси за кантората си млад, енергичен момък. На това обявление се явили много младежи, всички с препоръчителни писма. Милионерът взимал писмата, прочитал ги едно след друго, поглеждал към младите кандидати, но никой от тях не му харесал. В този момент в кантората влязъл млад момък, на вид беден, но спретнат, чисто облечен. Той се поклонил учтиво и се обърнал към милионера с думите: Господине, четох във вестниците, че търсите за кантората си млад, енергичен човек. Аз идвам при вас за тази служба, но нямам никаква препоръка. Докато чакал отговора на милионера, младият момък хвърлил поглед навсякъде и видял на земята парче хартия. Той моментално се навел, свил хартията в ръката си, за да я хвърли вън някъде, и пак се изправил да чака отговор. Постъпката на младия момък се харесала на милионера, и той веднага отговорил: Твоята постъпка е препоръчителното ти писмо. Ти ще останеш на работа в кантората ми и ще бъдеш добре възнаграден.

Следователно, когато влезе в Божествената кантора, човек не трябва да се срамува. Той трябва да се наведе, да вземе хартията от земята и да я тури в огъня да изгори. Ако се срамува да се наведе, той няма да бъде приет в тази кантора. Нямате ли характера на младия момък, никъде няма да ви приемат на служба. Каквито препоръчителни писма и да носите, навсякъде ще ви кажат: Ще ви имаме предвид. След тези думи ще излезете навън и дълго време ще чакате отговор на вашата просба. В Бога няма никакво лицеприятие.

„Чуха, че иде Исус". – Защо иде Исус? – Да покаже на хората, как трябва да живеят по новия начин – по закона на любовта. Когато любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления нима да има. Когато любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия. Хората ще живеят по братски и ще се разбират.

„Чуха, че иде Исус".

Желая и вие да чуете това, да носите любовта в душата си.

10. Беседа от Учителя, държана на 3 ноемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-13T19:46:51Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]] (anotherseeker) (работи се)
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)
* 5. [[Дух Господен]](Ruana)'''(готово)'''
* 6. [[Забранихме му]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Вечно благовестие]](Ruana)(работи се)
* 8. [[От всичките най-много]] (Ваня Златева) (работи се)
* 9. [[Блажени са очите и ушите]](Ваня)('''готово''')
* 10. [[Чуха, че иде Исус]] (Таня) (работи се)
* 11. [[Сторете да насадят]]
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

Стотникът КП

2010-03-13T19:45:30Z

Таня: /* Стотникът */

==Стотникът==

Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч и ще оздравее момчето ми. (Матея 8:8)

В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия живот – по простому, а в необикновения – по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи; учените – – за учени работи, а необикновените – за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща; те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свят. Обаче, обикновените са присъщи на света, в който живеем, т. е. на физическия свят. Запример, човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща, или за някакво имане. Чие е това имане? – На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тях направил къща, която нарекъл своя собственост. След смъртта му, за тази къща, именно, синовете и дъщерите му ще се карат, кой от тях да вземе по-голям дял. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това, между природата и човешкия живот, би трябвало да съществува пълна хармония. Какво виждаме всъщност? Тук-таме станало някакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на някои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им; човек чупи камъните в природата, но и тя изнася хората от домовете им.

Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и, като умре, отново да се роди. – Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, Който е създал света толкова мъдро, пита хората, защо трябва да умират за глупави работи? Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, искат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лъкуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв, и трябва да се носи. – Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. Някоя жена напуснала мъжа си. – Защо? – Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого. Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога.

Познаването на Бога представя велик, кардинален въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко, светло тяло. Простият човек вижда, че слънцето е малко тяло, и така го познава. Обаче, щом се срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тяло, а не както го вижда – малко, светещо тяло. Наистина, учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато най-после я възприемат. Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те остават чужди, далечни тела. След като хората повярват, че Бог е всесилен, безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят, какво всъщност е Той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, те веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. – Защо? – Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира.

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. – Защо? – Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали, какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста, като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи, реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените.

Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.

Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно, от гледището на коя и да е човешка азбука, да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли определя голямото, или голямото определя малкото? Детето ли учи философа, или философът – детето?

Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вярно при известно положение, обаче, новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. – Защо? – Защото правата линия не е нищо друго, освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии, обаче, едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предел, до който плоскостта може да се развие, е тялото. Значи, плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки: на дължина и широчина.

Сега, това са ред разсъждения, които трябва да приложите за живота си. Представете си, че някой човек пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. А като използува труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? – Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всякога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека – в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари, с различни положения – царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека от една страна и чувствата му от друга, те всякога трябва да запазват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия.

Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае, запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере, дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета; ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скърбен и вижте, какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере, какво представя физическият свят и какво – духовният.

И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе, колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае, как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не.

Следователно, физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Запример, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, запример, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто.
Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки.

Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е, обаче, да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо, съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят й се и вярват, че тя ще ги спаси. – Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив". Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Запример, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: Да знаеш, че свещеник ще те владее сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе съм одрала кожата! За красивата мома пък може да се каже: Колко млади момци е отбила от пътя им!

Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се осъществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не подозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, от които човек става и щастлив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остаряват, ще станат по-умни, по-учени. – Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко. – Те ходили ли са на онзи свят, да знаят, какво има там? – Пророците са говорили за онзи свят. – Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? – Имал съм малки прозрения. – Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползува от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползува от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използува добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе, и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания.

Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството някъде. – Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е някъде далеч от нея, в пространството. – Защо е така? – Защото човешкият свят е отдалечено понятие за мравката. Всъщност, мравката и човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им. Следователно, този и онзи свят са на едно и също място. Дето човек живее, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека, и той я хвърля долу, така и човек понякога се качва на врата, или на гърба на някой ангел, който му казва: Слез долу, мястото ти не е тук. За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя". Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там.

Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво!" Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре – все го боли нещо. В който дом и да влезете, все ще намерите някой болен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее." Момчето представя човешкия ум; момичето – човешкото сърце. Заболее ли умът или сърцето на човека, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човешката мисъл, т. е. момчето в човека трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравее. И ако човек с ума си не може да разреши задачите, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у човека не може да реши задачите, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека, с милиони и милиарди клетки в него, изпраща кръв по цялото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. – Не, както сърцето храни тялото чрез кръвта, така също чувствата, са необходими за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвта в сърцето и кръвта в мисълта на човека има тясна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си.

Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опъва. – Как е възможно това? – Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опъват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опъват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: Какъв ще бъде краят на нашия живот? Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас, нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. – Докажи това! – Няма какво да го доказвам. Преди още да се е родил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението Той пак се разговаряше с тях. Преди да слезе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като слезе на земята, Той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче, близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: Бог да го прости! Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но Той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.

Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртав. Ако беше мъртав, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на мястото му. В това отношение смъртта е квестор, който задига със себе си всеки неспособен, мързелив ученик.

И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или, щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът." Докато живее на земята, човек може да греши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат, има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят, и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Те могат да го видят, но той не може да отиде при тях, защото вратата за този свят е много тясна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма никакъв багаж със себе си. Мнозина питат, могат ли да се разговарят с мъртвите. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живите, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с тях. Както човек може да излезе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с тях, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тялото си и пак да е жив.

По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истината. От заинтересувани хора те чуват най-противоречиви неща за това, кое е право учение и кое – криво. Според нас, всяко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. Всяко друго учение, което помрачава човешкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва човешката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдели от човешкото. То носи живот в себе си. Човешките учения носят повече смърт, а по-малко живот. Следователно, човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побелее. Какво по-красиво от това, да побелее главата на човека? Когато платното е небелено, то не е хубаво. Щом се избели, то става за работа. Същото може да се каже и за човека: когато косата на човека побелее, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват: Човек мисли право, докато косата му не е побеляла. Побелее ли веднъж, той вече изветрява. Според нас, човек, на когото косите не са побелели, минава за ветрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнах вече да остарявам. Щом види втори бял косъм, пак въздъхва и казва: Старея вече. Губя силите си, губя красотата си. Ден след ден белите коси се явяват на главата му, и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за черните, и за белите коси и ползувайте се от условията, които те носят със себе си. Какво носят белите коси? – Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето, косите му да побелеят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва да пристъпи към следния опит: Всяка вечер, като си ляга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един черен косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина, всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да измънят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. – Ами добре ли е направил, като я побелил? Колкото добре е направил, като я побелил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да подигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства.

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравве." Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се указва, че печели 30 000 лв. Значи, той е платил 10 000 лв., но е спечелил 20 000 лв.. Астрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева, за услугата, която им е направил. Ще питате, дали е позволено на човека да използува знанията на учените, за да спечели някаква сума. – Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато слънцето отива към южното полушарие, от 22 септемврий нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят. Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става – детето умира.

Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае, каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата – към огъня. Като не подозира, колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другиго не виждат. Когато химикът анализира кръвта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвта му е нечиста, и същевременно ще му препоръча метод за пречистването й: начин на хранене, на живеене и т. н. Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това, обаче, тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? – С храната, с начина, по който ги учи да живеят.

Един млад българин прекарал шест години във Франция, дето се научил да яде малко. Като се върнал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото й се виждал слаб. Синът винаги протестирал, защото се отвикнал от много ядене и казвал на майка си, че докато бил във Франция, винаги ял малко, но сладко. Откак се е върнал, не се чувствува добре.

Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Англичаните ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура. По отношение на храната, англичаните водят много нехигиеничен живот. Запример, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същевременно и стомахът им се разстройва. Обикновено рязката промяна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм. По-разумните англичани почват да избягват този начин на хранене, на живеене. След всичко това, хората обичат да подражават на западно-европейските народи, като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно.

Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават, как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи, като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това, в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използуват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин, преди изгрев слънце, на разходка, наричат го идолопоклонник. Като физическо същество, човек трябва да прави упражнения – нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие.

Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизмънно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.

Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите, колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Някой иска да му се предскаже, каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе – от страх ще умре.

Един ден чумата отивала в Багдат. Един Човек я срещнал и я запитал: Къде отиваш? – В Багдат. – Колко души ще вземеш? – Хиляда. На връщане от Багдат същият човек я срещнал и я запитал: Свърши ли си работата? – Свърших. – Колко души взе? – Около 20 000. – Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? – Да, аз взех само хиляда души, но останалите 19 000 умряха от страх. Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голяма част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опяват, ще го погребат в черната земя и т. н. Малцина говорят за живота, като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вярват в Бога, вярват в живота, в любовта и уповават на великото и възвишеното.

Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане с мене, като умра". – Нали вярваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш? – Вярвам, но се безпокоя, какво ще бъде състоянието ми, докато вляза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не прекарам много време там.

Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота, човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умира; той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах; той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен; той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа, или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме всъщност? – Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Запример, днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използуват в живота на своето време и място. Ако хората могат да използуват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т. н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два пътела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси.

Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие. Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други -по-лошо.

Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.

И тъй, 2X2 = 4. Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво. Хранете пътела си с жито! Това значи: хранете ума си със светли и възвишени мисли! Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си! Момчето ви ще бъде здраво".

„И ще оздравее момчето ви в този час".

2. Беседа от Учителя, държана на 8 септемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

Стотникът КП

2010-03-13T19:41:27Z

Таня: /* Стотникът */

==Стотникът==

Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч и ще оздравее момчето ми. (Матея 8:8)
В обикновения живот нещата стават по обикновеному, в простия живот – по простому, а в необикновения – по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи; учените – – за учени работи, а необикновените – за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща; те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свят. Обаче, обикновените са присъщи на света, в който живеем, т. е. на физическия свят. Запример, човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща, или за някакво имане. Чие е това имане? – На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тях направил къща, която нарекъл своя собственост. След смъртта му, за тази къща, именно, синовете и дъщерите му ще се карат, кой от тях да вземе по-голям дял. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това, между природата и човешкия живот, би трябвало да съществува пълна хармония. Какво виждаме всъщност? Тук-таме станало някакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на някои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им; човек чупи камъните в природата, но и тя изнася хората от домовете им.

Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и, като умре, отново да се роди. – Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, Който е създал света толкова мъдро, пита хората, защо трябва да умират за глупави работи? Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, искат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лъкуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв, и трябва да се носи. – Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. Някоя жена напуснала мъжа си. – Защо? – Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого. Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога.

Познаването на Бога представя велик, кардинален въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко, светло тяло. Простият човек вижда, че слънцето е малко тяло, и така го познава. Обаче, щом се срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тяло, а не както го вижда – малко, светещо тяло. Наистина, учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато най-после я възприемат. Значи, за да се домогне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те остават чужди, далечни тела. След като хората повярват, че Бог е всесилен, безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят, какво всъщност е Той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, те веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. – Защо? – Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира.

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. – Защо? – Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали, какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста, като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи, реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените.

Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Те се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.

Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това. Всяко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човек една буква и след няколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди някое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгубите нещо – научите четвърта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за вечни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно, от гледището на коя и да е човешка азбука, да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли определя голямото, или голямото определя малкото? Детето ли учи философа, или философът – детето?

Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вярно при известно положение, обаче, новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. – Защо? – Защото правата линия не е нищо друго, освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии, обаче, едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предел, до който плоскостта може да се развие, е тялото. Значи, плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки: на дължина и широчина.

Сега, това са ред разсъждения, които трябва да приложите за живота си. Представете си, че някой човек пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. А като използува труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? – Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всякога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека – в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари, с различни положения – царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека от една страна и чувствата му от друга, те всякога трябва да запазват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия.

Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае, запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере, дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета; ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скърбен и вижте, какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере, какво представя физическият свят и какво – духовният.

И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко същество поотделно образува специфичен център за себе си. Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе, колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае, как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голяма лихва може да вземе от бедния, толкова по-голяма е радостта на лихваря. Главният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а във физическия свят – процесът на сгъстяване, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква голямо налягане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, с които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свят. Щом го оставят на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който човек не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не.

Следователно, физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Запример, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, запример, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто.
Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки.

Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е, обаче, да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо, съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят й се и вярват, че тя ще ги спаси. – Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив". Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е тяхна работа. Който се е занимавал със злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже и учените, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Запример, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: Да знаеш, че свещеник ще те владее сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе съм одрала кожата! За красивата мома пък може да се каже: Колко млади момци е отбила от пътя им!

Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се осъществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красотата, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не подозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, от които човек става и щастлив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остаряват, ще станат по-умни, по-учени. – Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко. – Те ходили ли са на онзи свят, да знаят, какво има там? – Пророците са говорили за онзи свят. – Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? – Имал съм малки прозрения. – Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползува от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползува от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използува добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе, и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания.

Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството някъде. – Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е някъде далеч от нея, в пространството. – Защо е така? – Защото човешкият свят е отдалечено понятие за мравката. Всъщност, мравката и човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им. Следователно, този и онзи свят са на едно и също място. Дето човек живее, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека, и той я хвърля долу, така и човек понякога се качва на врата, или на гърба на някой ангел, който му казва: Слез долу, мястото ти не е тук. За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя". Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там.

Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво!" Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре – все го боли нещо. В който дом и да влезете, все ще намерите някой болен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее." Момчето представя човешкия ум; момичето – човешкото сърце. Заболее ли умът или сърцето на човека, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човешката мисъл, т. е. момчето в човека трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравее. И ако човек с ума си не може да разреши задачите, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у човека не може да реши задачите, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека, с милиони и милиарди клетки в него, изпраща кръв по цялото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. – Не, както сърцето храни тялото чрез кръвта, така също чувствата, са необходими за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвта в сърцето и кръвта в мисълта на човека има тясна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си.

Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опъва. – Как е възможно това? – Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опъват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опъват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава животът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: Какъв ще бъде краят на нашия живот? Под край на живота си те разбират смъртта. Според нас, нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. – Докажи това! – Няма какво да го доказвам. Преди още да се е родил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението Той пак се разговаряше с тях. Преди да слезе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като слезе на земята, Той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче, близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: Бог да го прости! Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но Той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.

Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди човек във възкресението, трябва да се пишат цели трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо трябва да се докаже, дали наистина човек умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смъртта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ами преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртав. Ако беше мъртав, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твърдението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твърдение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Няма какво да се прави, ще се лежи в затвор. И мързеливият ученик, който е повтарял няколко класа, казва: Няма какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от училище. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик минава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува. В народното събрание има квестори, които изпъждат навън всеки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на мястото му. В това отношение смъртта е квестор, който задига със себе си всеки неспособен, мързелив ученик.

И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или, щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът." Докато живее на земята, човек може да греши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат, има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят, и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Те могат да го видят, но той не може да отиде при тях, защото вратата за този свят е много тясна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма никакъв багаж със себе си. Мнозина питат, могат ли да се разговарят с мъртвите. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живите, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с тях. Както човек може да излезе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с тях, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тялото си и пак да е жив.

По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истината. От заинтересувани хора те чуват най-противоречиви неща за това, кое е право учение и кое – криво. Според нас, всяко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. Всяко друго учение, което помрачава човешкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва човешката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдели от човешкото. То носи живот в себе си. Човешките учения носят повече смърт, а по-малко живот. Следователно, човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побелее. Какво по-красиво от това, да побелее главата на човека? Когато платното е небелено, то не е хубаво. Щом се избели, то става за работа. Същото може да се каже и за човека: когато косата на човека побелее, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват: Човек мисли право, докато косата му не е побеляла. Побелее ли веднъж, той вече изветрява. Според нас, човек, на когото косите не са побелели, минава за ветрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнах вече да остарявам. Щом види втори бял косъм, пак въздъхва и казва: Старея вече. Губя силите си, губя красотата си. Ден след ден белите коси се явяват на главата му, и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за черните, и за белите коси и ползувайте се от условията, които те носят със себе си. Какво носят белите коси? – Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето, косите му да побелеят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва да пристъпи към следния опит: Всяка вечер, като си ляга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един черен косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина, всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да измънят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. – Ами добре ли е направил, като я побелил? Колкото добре е направил, като я побелил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да подигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си със силата на своята мисъл, отколкото да прибягва до различни козметически средства.

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравве." Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се указва, че печели 30 000 лв. Значи, той е платил 10 000 лв., но е спечелил 20 000 лв.. Астрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева, за услугата, която им е направил. Ще питате, дали е позволено на човека да използува знанията на учените, за да спечели някаква сума. – Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато слънцето отива към южното полушарие, от 22 септемврий нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят. Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лекар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става – детето умира.

Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае, каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата – към огъня. Като не подозира, колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другиго не виждат. Когато химикът анализира кръвта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвта му е нечиста, и същевременно ще му препоръча метод за пречистването й: начин на хранене, на живеене и т. н. Всяка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това, обаче, тя сама трябва да води чист, свят живот. Ако майката не води добър, чист живот, тя сама ще умори децата си. Как? – С храната, с начина, по който ги учи да живеят.

Един млад българин прекарал шест години във Франция, дето се научил да яде малко. Като се върнал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото й се виждал слаб. Синът винаги протестирал, защото се отвикнал от много ядене и казвал на майка си, че докато бил във Франция, винаги ял малко, но сладко. Откак се е върнал, не се чувствува добре.

Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Англичаните ядат по три пъти на ден, а лордовете по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура. По отношение на храната, англичаните водят много нехигиеничен живот. Запример, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същевременно и стомахът им се разстройва. Обикновено рязката промяна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм. По-разумните англичани почват да избягват този начин на хранене, на живеене. След всичко това, хората обичат да подражават на западно-европейските народи, като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно.

Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават, как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи, като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това, в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използуват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин, преди изгрев слънце, на разходка, наричат го идолопоклонник. Като физическо същество, човек трябва да прави упражнения – нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие.

Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизмънно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.

Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тяло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите, колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Някой иска да му се предскаже, каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе – от страх ще умре.

Един ден чумата отивала в Багдат. Един Човек я срещнал и я запитал: Къде отиваш? – В Багдат. – Колко души ще вземеш? – Хиляда. На връщане от Багдат същият човек я срещнал и я запитал: Свърши ли си работата? – Свърших. – Колко души взе? – Около 20 000. – Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? – Да, аз взех само хиляда души, но останалите 19 000 умряха от страх. Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голяма част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опяват, ще го погребат в черната земя и т. н. Малцина говорят за живота, като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вярват в Бога, вярват в живота, в любовта и уповават на великото и възвишеното.

Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане с мене, като умра". – Нали вярваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш? – Вярвам, но се безпокоя, какво ще бъде състоянието ми, докато вляза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не прекарам много време там.

Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота, човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умира; той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах; той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен; той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа, или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме всъщност? – Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Запример, днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използуват в живота на своето време и място. Ако хората могат да използуват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т. н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два пътела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси.

Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие. Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други -по-лошо.

Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.

И тъй, 2X2 = 4. Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво. Хранете пътела си с жито! Това значи: хранете ума си със светли и възвишени мисли! Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си! Момчето ви ще бъде здраво".

„И ще оздравее момчето ви в този час".

2. Беседа от Учителя, държана на 8 септемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

Крадецът и пастирят

2010-03-11T21:30:19Z

Таня: /* Крадецът и пастирят */

==Крадецът и пастирят==

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". (Йоана 10: 10)

Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче, втората част на стиха „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно", представя положителна, възходяща страна на човешкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.
Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането й е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения потик в него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дълбок потик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните? На земята човек разполага с хиляди условия и възможности

6

определена за друг човек. Първият живве в излишък, а вторият – в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онези същества, които преяждат, се поддават на един род отрицателни състояния ; тези, които не си дояждат, се поддават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят.

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои поддържат, че има вода на луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. – На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. Според някои учени, на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях, на луната няма нито вода, нито сняг. Ние подържаме, че на луната има около сто хиляди души, с висока култура и знания. Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва.

Като слушат тази теория, някои ще се запитат, как е възможно да дойде вода от луната? Всичко е възможно в света. Един американски проповедник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудели, как е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цял човек? Проповедникът се засмял на този въпрос и казал: От времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цял човек. Много просто! Ще приемем, че този кит е по-голям от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона. За да се уверите, дали днешният кит може да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега, последният още виси във въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Ион е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три деня Ион излъзъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. – Какво показва това? – Това показва, че утробата на кита е оказала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия.

Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават, запример, какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тръба – в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят, доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибите, само рибите ще се интересуват от живота; ако го прекарате през формата на птиците, само птиците ще се интересуват от него; ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така те могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има предвид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието на съществата. Не могат ли да използуват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални иди колективни, важно е, че днес, както отделният човек, така и цялото човечество, са изложени на големи страдания.

Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора, които са готови да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, те всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от някои хора, които казват, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. А Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че Божието съзнание прониква в цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.

Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е, кой ще му я достави – възрастният, или детето. Обаче, хората са недоволни, защото искат, именно, Бог да мисли и да се интересува за тях. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запример, земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение, както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система, човек има отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи към него. Като знае това, човек ще определи, кога е излъзъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат, къде е небето, той ще покаже нагоре. – Къде е раят? – Горе. – Ами какво представят звездите? – Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила, този свят прониква всички останали светове.

И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е огрешил. – Огрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. – Еди-кой си се оцапал. – Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. – Еди-кой си се опорочил. – Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи, огрешаването иде от волята; оцапването – от сърцето, а опорочаването – от ума. Човек се огрешава, когато не знае, как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са, запример, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете, отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете, какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал.

Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сьрцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т. н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива, и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т. е. постоянно да се преустройва.Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи, на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувстеа. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява.

Какво представя съзнанието? – То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. Кой може да ограничи живота? Значи, всяко нещо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината прави човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее човека, но той не може нито да я пипне, нито да я сгради, нито да я завладее.

Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неуловим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче, всеки трябва да вземе толкова живот и толкова светлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тела, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Ако чрез ума, сърцето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използува? Някой казва,че не му се живее, че животът няма смисъл и затова е решил да се самоубие. – Какво се придобива със самоубийството? – Поне човек се освобождава. - Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, учеността или невежеството? – Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате предвид, за кой живот става въпрос: за животинския, за човешкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога.
Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата.

Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие. Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и вързват възел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили. Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не им тръгне на лошо.Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата, нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействуващи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, със своите мисли и чувства, може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави". По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля.

Христос казва: „Аз дойдох в света да дам живот и да го имат преизобилно". Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в света. Те трябва да знаят, че щастието няма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система, щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и светлина, обаче, от самото същество зависи, колко слънчева светлина и топлина може да възприеме, и как то ще я асимилира. Наистина, от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голяма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят, какво има на луната, а още повече те не могат да кажат нещо положително и за слънцето.

Учените забелязват петна на слънцето, но какво в същност представят тия петна, те не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т. н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие – на щастия и на нещастия, на радости и на скърби.

Астролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понекога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде". По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете, кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху цялото тяло. Някои казват: хилави очи, хилаво тяло. По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. Болният ляга на леглото си и очаква помощ от лекаря. Дойде лекарят, предпише му някое лекарство и, ако лекарството не помогне, казват, че е станало някакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астролози, които, срещу известно възнагреждение, могат да предскажат на човека, какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее, какви успехи и неуспехи ще претърпи във всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т. н. Това са учени хора. Със своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всяко знание, което принася полза на човека, е истинско.

След всичко това хората продължават още да цитират, какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, ,което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес святът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли вън." Какво искал да каже Христос с думите, „да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отсече ръката си, която го съблазнява?" С това Той искал да каже: Ако окото на човека е изкуствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навън и да я замести със здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нещата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред грешки и престъпления.

Двама млади, мома и момък, се оженили, и десет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение, и мъжът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела и, като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място. Мъжът станал по-късно от жена си, и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил на място. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното й око било синьо, а другото – кафяво. Той се почудил, какво е станало с жена му, че в 24 ч. само окото й изменило цвета си. След малко тя забелязала, че едното око на мъжа й е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око изменило цвета си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за измънение цвета на очите им и разбрали лъжата, с която живели цели десет години.

Казвам: Извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено и нищо не ви ползува. Ако можете да заместите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхвърлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от непотребното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата.

И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте във Великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освен истинският човек. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя цълокупния човек./Що е начало на живота? – Началото на живота е отиване на работа. – Що е край на живота? – Краят подразбира връщане от работа. Значи, младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т. е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бяла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на ореха, докато даде плод, облъчен във външна, зелена черупка, средна – корава черупка и вътрешна. – ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето, след време, пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намери някой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертвува за младия човек, т. е. да го усинови.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възстанови отношенията си към природата. Ще кажете, че този човек не вярва в Бога. Ако не вярва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия, като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, те ще ви кажат, как са живели, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго, освен очертания път, по който са вервели добрите и великите хора. Ще кажете, че има неприложими неща в живота. Кое, запример, е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, в който Христос казва, че човек трябва да се отрече от всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам: какво трябва да прави онзи човек, който заминава в странство и не мисли повече да се връща в родната си земя? Ако е богат, той трябва да раздаде на своите ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си, или да ги вземе със себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот.

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не само от икономическото робство, но и от смъртта – най-големият враг на сегашното човечество.
Христос казва: „Аз дойдох". Значи, като дойде Божественото в човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава във външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия" в широк смисъл се разбира целокупния живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване.

Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек съзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача, за която са дошли на земята.

1. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-11T21:24:51Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) (работи се)
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]]
* 4. [[Духовното в човека]]
* 5. [[Дух Господен]]
* 6. [[Забранихме му]]
* 7. [[Вечно благовестие]]
* 8. [[От всичките най-много]]
* 9. [[Блажени са очите и ушите]]
* 10. [[Чуха, че иде Исус]]
* 11. [[Сторете да насадят]]
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

Крадецът и пастирят

2010-03-11T21:21:49Z

Таня: /* Крадецът и пастирят */

==Крадецът и пастирят==

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". (Йоана 10: 10)
Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче, втората част на стиха „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно", представя положителна, възходяща страна на човешкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.
Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането й е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения потик в него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дълбок потик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го определяте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви в никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните? На земята човек разполага с хиляди условия и възможности
6
определена за друг човек. Първият живве в излишък, а вторият – в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онези същества, които преяждат, се поддават на един род отрицателни състояния ; тези, които не си дояждат, се поддават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят.

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои поддържат, че има вода на луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. – На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. Според някои учени, на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях, на луната няма нито вода, нито сняг. Ние подържаме, че на луната има около сто хиляди души, с висока култура и знания. Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва.
Като слушат тази теория, някои ще се запитат, как е възможно да дойде вода от луната? Всичко е възможно в света. Един американски проповедник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудели, как е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цял човек? Проповедникът се засмял на този въпрос и казал: От времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цял човек. Много просто! Ще приемем, че този кит е по-голям от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона. За да се уверите, дали днешният кит може да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега, последният още виси във въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свят е разделен на две: едни поддържат, че наистина Ион е пострадал от кита, а други казват, че това е някакво иносказание. Според нас този кит е съществувал някога. След три деня Ион излъзъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповядва. – Какво показва това? – Това показва, че утробата на кита е оказала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е върнал в Ниневия да изпълни волята Божия.
Съвременните учени правят ред опити в областта на животинското царство. Те изучават, запример, какво влияние оказва музиката върху различните животни. За тази цел те отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тръба – в някоя менажерия и свирели на животните, да проверят, доколко разните животни се поддават на влияние на музиката и на кои от тях, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибите, само рибите ще се интересуват от живота; ако го прекарате през формата на птиците, само птиците ще се интересуват от него; ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така те могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има предвид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието на съществата. Не могат ли да използуват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални иди колективни, важно е, че днес, както отделният човек, така и цялото човечество, са изложени на големи страдания.

Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора, които са готови да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, те всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от някои хора, които казват, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. А Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. Това означават думите, че Божието съзнание прониква в цялото Битие, в съзнанието на всички живи същества.

Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е, кой ще му я достави – възрастният, или детето. Обаче, хората са недоволни, защото искат, именно, Бог да мисли и да се интересува за тях. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вложил част от себе си във всяко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степента и силата на връзката между Бога и съществата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога ще бъдат правилни. Докато човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запример, земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение, както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система, човек има отношение към нея, но трябва да намери центъра на тази система и да се отправи към него. Като знае това, човек ще определи, кога е излъзъл от небето, какъв път е изминал и кога пак ще се върне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат, къде е небето, той ще покаже нагоре. – Къде е раят? – Горе. – Ами какво представят звездите? – Светове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. Със своето знание, със своята сила, този свят прониква всички останали светове.

И тъй, щом сте дошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е огрешил. – Огрешава се онзи, който живее за тялото си, за своята воля. – Еди-кой си се оцапал. – Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. – Еди-кой си се опорочил. – Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи, огрешаването иде от волята; оцапването – от сърцето, а опорочаването – от ума. Човек се огрешава, когато не знае, как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са, запример, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете, отде е започнал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете, какво е извършил и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е минал. Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сьрцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т. н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива, и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т. е. постоянно да се преустройва.Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи, на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувстеа. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява.

Какво представя съзнанието? – То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. Кой може да ограничи живота? Значи, всяко нещо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината прави човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее човека, но той не може нито да я пипне, нито да я сгради, нито да я завладее.
Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неуловим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче, всеки трябва да вземе толкова живот и толкова светлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тела, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Ако чрез ума, сърцето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използува? Някой казва,че не му се живее, че животът няма смисъл и затова е решил да се самоубие. – Какво се придобива със самоубийството? – Поне човек се освобождава. - Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, учеността или невежеството? – Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате предвид, за кой живот става въпрос: за животинския, за човешкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че там владее правото на силния. В човешкия свят владее правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мярка си служи човек: с мярката на животните, на хората или на Бога.
Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички неща в живота. Ако влезете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго някое животно, веднага ще разберете, кой е съдията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият съдия; рогът на вола е неговият съдия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата.

Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие. Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и вързват възел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили. Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не

им тръгне на лошо.Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата, нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействуващи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, със своите мисли и чувства, може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави". По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля.

Христос казва: „Аз дойдох в света да дам живот и да го имат преизобилно". Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в света. Те трябва да знаят, че щастието няма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система, щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и светлина, обаче, от самото същество зависи, колко слънчева светлина и топлина може да възприеме, и как то ще я асимилира. Наистина, от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голяма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят, какво има на луната, а още повече те не могат да кажат нещо положително и за слънцето.

Учените забелязват петна на слънцето, но какво в същност представят тия петна, те не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т. н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие – на щастия и на нещастия, на радости и на скърби.

Астролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понекога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде". По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете, кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху цялото тяло. Някои казват: хилави очи, хилаво тяло. По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. Болният ляга на леглото си и очаква помощ от лекаря. Дойде лекарят, предпише му някое лекарство и, ако лекарството не помогне, казват, че е станало някакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астролози, които, срещу известно възнагреждение, могат да предскажат на човека, какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее, какви успехи и неуспехи ще претърпи във всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т. н. Това са учени хора. Със своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всяко знание, което принася полза на човека, е истинско.

След всичко това хората продължават още да цитират, какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, ,което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес святът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли вън." Какво искал да каже Христос с думите, „да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отсече ръката си, която го съблазнява?" С това Той искал да каже: Ако окото на човека е изкуствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навън и да я замести със здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нещата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред грешки и престъпления.

Двама млади, мома и момък, се оженили, и десет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение, и мъжът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела и, като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място. Мъжът станал по-късно от жена си, и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил на място. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното й око било синьо, а другото – кафяво. Той се почудил, какво е станало с жена му, че в 24 ч. само окото й изменило цвета си. След малко тя забелязала, че едното око на мъжа й е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око изменило цвета си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за измънение цвета на очите им и разбрали лъжата, с която живели цели десет години.

Казвам: Извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено и нищо не ви ползува. Ако можете да заместите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхвърлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от непотребното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата.

И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте във Великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освен истинският човек. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя цълокупния човек./Що е начало на живота? – Началото на живота е отиване на работа. – Що е край на живота? – Краят подразбира връщане от работа. Значи, младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т. е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бяла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на ореха, докато даде плод, облъчен във външна, зелена черупка, средна – корава черупка и вътрешна. – ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето, след време, пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намери някой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертвува за младия човек, т. е. да го усинови.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възстанови отношенията си към природата. Ще кажете, че този човек не вярва в Бога. Ако не вярва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия, като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, те ще ви кажат, как са живели, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго, освен очертания път, по който са вервели добрите и великите хора. Ще кажете, че има неприложими неща в живота. Кое, запример, е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, в който Христос казва, че човек трябва да се отрече от всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам: какво трябва да прави онзи човек, който заминава в странство и не мисли повече да се връща в родната си земя? Ако е богат, той трябва да раздаде на своите ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си, или да ги вземе със себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот.

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новите придобивки. Който не е готов, той ще остане със стария живот, пълен със скърби и страдания, с недъзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не само от икономическото робство, но и от смъртта – най-големият враг на сегашното човечество.
Христос казва: „Аз дойдох". Значи, като дойде Божественото в човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава във външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия" в широк смисъл се разбира целокупния живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване.

Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек съзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача, за която са дошли на земята.

1. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 1929 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-11T18:19:53Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) (работи се)
* 2. [[Стотникът КП]]
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]]
* 4. [[Духовното в човека]]
* 5. [[Дух Господен]]
* 6. [[Забранихме му]]
* 7. [[Вечно благовестие]]
* 8. [[От всичките най-много]]
* 9. [[Блажени са очите и ушите]]
* 10. [[Чуха, че иде Исус]]
* 11. [[Сторете да насадят]]
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

КНИГА: Новото човечество

2010-03-09T21:28:19Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Мировата любов НЧ]] (Таня) ('''готово''')
* 4. [[Космичната обич НЧ]] (Ани) '''(готово)'''
* 5. [[Любовта НЧ]](Ваня) '''(готово)'''
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (работи се)
* 7. [[Надеждата НЧ]](Ани) (работи се)
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]](Ruana)'''(готово)'''
* 9. [[Високият идеал НЧ]] (anotherseeker) (работи се)
* 10. [[Да мисли НЧ]](Ruana)(работи се)

Мировата любов НЧ

2010-03-09T21:27:30Z

Таня: /* Мировата любов */

==Мировата любов==

Предмет на моята беседа ще бъде мировата любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате: Какво общо има с нас мировата любов? Отговарям: – Същността на живота – това е мировата любов. Любовта е, която носи условия за живота, тя е главният стимул на земята, т. е. идеал, към който всички се стремим. А самият живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата; то не е любов. Истинската любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова, именно, и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят, както има метали, които се окисляват и други, които не се окисляват, т. е. горят, без да изгарят, и затова ги наричат „благородни метали."

Вие може да ми зададете друг въпрос: – Какво ни интересува нас някакъв си идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот? Но аз пък ще ви попитам: Можете ли да докажете, че действително условията на живота са лоши? То е само предположение. В живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия, в края на краищата, се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в живота, то е наше субективно схващане – човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам: Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление; защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодействува на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички велики хора са страдали, и страданията, именно, са били стимул за тяхното повдигане. Ония, обаче, които не са имали никакви спънки, а, напротив, са имали удобства, са останали назад.

Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което може да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като Титаник и носите раница с 40 кг злато, а довас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва – вие ли, който носите раницата със злато, или онзи, който е без такава? Сами си отговорете. Думата „злато" аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората му дават. За мен златото е емблема на знание – да разбираш ония закони, чрез които може да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на тебе и на другите. Ще рече, знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използуват за добро.

Ще ви представя един окултен разказ. Някога в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо, живеели братски и били щастливи, понеже техният цар не бил женен. Гражданите се заинтересували: Как тъй, нашият цар да стои сам – да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме наследник в бъдеще, защото другояче нашата държава ще пропадне. Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери, едната толкова красива, че привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите, когото пипвала осакатявал, когото срещала из пътя, при разходка, здрав не се връщал дома, и така осакатели всички поданици. Като излизала, обаче, грозната сестра, когото погледвала оздравявал, и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност. Не е разказ, а самата действителност – това е сегашният живот. Вашият син – целомъдрен, честен, погледне някоя красива мома, веднага неговият характер се изменя – умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т. е. чисто физическата му страна. Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни и т. н., но аз ви питам: кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял?

Някои ще възразят: С вашите идеи хората гладни ще умрат. Ами вие с вашите няма ли да, умрете? Бих желал да видя някой, който не умира в едно или друго направление. Не само умират, но някои и погиват. Друг иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. – В какво се състои, тогава, разрешението на въпроса? – ще попита друг. – Само в това, че добрият знае защо живее, знае защо страда и умира, а лошият не знае това. Това е разликата. Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата природа. Било е време, когато човек е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам думата „да не умираме"? В смисъл да не грешим. Човек, който греши всякога умира. Умираме, защото нашите деди, прадеди са грешили, и ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения, което източните народи наричат карма или закон на причините и последствията. Тия причини засягат не само отделния човек, но и обществото, и цялото човечество в неговата съвкупност. Като ви говоря това, аз имам пред вид една велика истина, която може да проверите всички. Не говоря за теория, а за опит. Учението, което проповядвам, мога да го подложа на жив опит.

Днес хората се запитват: Ти вярваш ли или не вярваш? В света всички хора вярват. Не съм срещнал човек да не вярва; само че има разлика във вярванията. В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря, явил се един велик мъдрец, който носел една ябълчна семка и им казал: Аз ви нося лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво 10 метра високо, дава сочни плодове, които тежат по половин килограм, и всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря. Това, е дървото на живота. Хората не посели семката и не дочакали плод, но взели семката и един на друг я предавали и казвали: Чувате ли, тази семка, ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни. Всички почнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и почнали да казват, че това, което се говори за нея, е неверно и глупаво. Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове? – Лъжа е. И престанали да вярват. Когато някой от сегашните хора каже, че не вярва, казвам: Приятелю, изгубил си семката. Ти можеш да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тая семка – любовта, ще бъдеш подложен на хиляди страдания. Няма да се спирам да обяснявам, какво нещо е религия. Това вие сами ще си го разрешите, защото сега ви говоря за любовта. Питам: Имаме ли ние тая семка? Кой от великите учени в миналия и сегашния век е донесъл тази семка? Някои ще отговорят: Христос я донесъл. Къде е, я да я видим? Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение. Изгубена е семката!

Ще продължа разказа. Този, същият мъдрец, се явил втори път в онова царство и казал: Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам, да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш, и след 5–10 години ще имаш плодове, цяр за всички. Вие трябва да посадите тази семка и да се ползувате от нейните плодове. А първият плод на тази семка е любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са. Те трябва да се издигнат по-високо от дома, обществото и народа си. Любовта трябва да обхване цялото човечество, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм, и когато бъде добре нему, ще бъде и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид, и обратното. Не искам да засягам никак вашите възгледи. Моето намерение не е това. Говоря принципално. И затова не искам да се бъркам в недъзите: обществени, политически, културни и духовни. То не е моята задача и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще помисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа: Вярвайте в Бога, имайте упование в Него. Аз поддържам следния принцип: Да нося на гърба си винаги пълна торба с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: Сложете трапезата и елате да ядем. Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома. Съвременните хора имат превратно схващане за живота. Те казват: Да оправим обществото, света. Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? Аз съветвам всинца ви, да идете и проучите живота на пчелите – те ще ви научат, как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна, за работниците пчели друга храна, за търтеите друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко природата, която стои пред нас, и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване. В мировата любов ние ще добием повишение на нашето съзнание. Да чувствуваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си, на народа си и на човечеството едновременно. Онзи, у когото се е пробудило и действува това чувство, който се е освбодил от всички материални пречки, може да се проектира навсякъде в пространството и да помага на всекиго. Ще кажете: Как е възможно да помогнеш някому, без да го пипнеш? На този въпрос аз задавам друг: Слънцето, което е далеч от нас 93 милиона мили, пипа ли ни със своите ръце? – Не. Само като погледне от такова далечно разстояние, всичко затрептява в природата, започва да расте и да дава плод. Някои казват: Да вдигнем ръка и да благословим. Хубаво, но като вдигнете ръка, трябва да дадете нещо така, както слънцето всеки ден вдига ръце над нас и изпуща енергия, сила върху болни и здрави същества. Ще рече някой: Какво ще се занимаваме със слънцето. Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използувате. Ако някой е неразположен духом да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът, как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. Някой ще възрази: Господ е, Който ще помогне. Като говорите за Господа, аз ви питам: Какъв е вашият Господ? Господ е вътре в нас. Когато Го почувствуваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертвуваме за тях. Христос, като е казал „няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде нобходимите условия на своя приятел да живее. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на живота. Не, пътят на живота на всеки едного е начертан и е строго математически определен. На всекиго е определено, какво ще стане от него, как ще живее, и как ще се развие животът му. Това е законът на постоянните причини и последствия.

В Божествения закон на любовта няма дисхармония. Когато разберем любовта като една такава сила, тя ще се всели в нас. Тогава ще бъдем силни да изправим всички обществени недъзи, не по механически начин, но чрез любовта. Когато обществото насочи любовта си към когото и да било, ще измени ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме, съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате, защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: Зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората.

Всички тук, които ме слушате, имате разни възгледи за живота. Аз оправдавам тия възгледи, защото такова е схващането ви за живота. Не само вие имате свои възгледи, такива имат и млекопитаещите, птиците, мравките, растенията – всички живеят според своето разбиране. Но това още не е самият смисъл на живота; той е по-богат, по-обширен. В човешката душа се крият способности и сили, които могат да се пробудят при особени условия. Всеки от вас може да направи малък опит. В какво седи този опит? В следното: Най-първо мислете, че във вас са вложени всички условия да станете истински човеци. Ако не можете да използувате тези условия, това не показва, че във вас няма тези възможности, то показва, че не сте намерили и приложили методите. И съвременните учени хора, и философите от хиляди години се стремят да намерят тъкмо тези методи, за да се повдигне човечеството.

Ние нямаме и религия, която да внася безсмъртие у човека. Аз казвам, че действително православна религия още не съществува в света. Като казвам това, някои може да ме попитат, към коя религия принадлежа. Отговарям: Към никоя съвременна куха, без съдържание, религия. Аз ще ви кажа, към коя принадлежа, и ще ви определя, какво нещо е религия – най-кратко определение. Религията е връзка между любовта и мъдростта. По-добро определение на религията от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка – любовта да действува в душата му и мъдростта в ума му – той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може да бъде човек подобен на Бога? – Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: Ами защо светиите умряха? – Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй учение – да живеем в любов и мъдрост. Човек, който няма тази любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение, схващайте ме добре, да не умираш значи да си господар на всички положения в живота: да ти е еднакво радостно и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш. Кого ние похваляваме днес в живота, нали всички ония герои, които са страдали и умрели? На кого издигаме паметници и полагаме венци, на крадците ли, които са грабили чуждото, на богатите ли, които са натрупали милиони, на философите ли, които са се отличавали със знания? – Не, а на ония, които са страдали и се самопожертвували за човечеството – на тях последното отдава почит и дан.

Съвременните хора често обичат да се надхитруват със софизми по отношение съществуването на Бога и питат: Има ли Господ? Аз философски не разрешавам въпроса, а казвам просто, че Господ съществува, тъй както слънцето грее. Представете си, че сте будни все нощно време, а денем, когато слънцето грее, спите; че вас ви събуждат винаги, когато слънцето залязва, вие изучавате света все нощно време и след 20 години казвате: Няма слънце. Аз възразявам: Изменете начина на живота си, спете нощно време и бъдете будни денем, когато слънцето грее, и ще го видите. Същото е и с богаташите, които са потънали в тежестите си. Не ги осъждам, но посочвам тяхното нещастие. Те се намират в дъното на океана, и затова слънчевите лъчи не могат да проникнат до тях. Как могат да се спасят? – Като оставят златото в дъното на океана. –Но има ли горе живот? – Много по-прекрасен. Тези милиони могат да бъдат мислите ви: да спечелите богатства или да заемете високо положение, или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Я кажете, кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е Стара Гърция, къде е Рим, със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст.

Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня толкова красива и метнал отгоре й воал толкова деликатно, че другият му рекъл: Я вдигни воала, да я видя по-хубаво. Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: И тези двама художници не умряха ли? – Умряха. Вие може да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т. н., то е само изкуството на двамата художници, сянка на нещата, не е същността на живота. Същността на живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам на съвременните хора, че те живеят истински живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат.

Според мене, има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а животът започва с работата. А работата е съзнателният живот – да разбираш, как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си, и никой да не може да те подкупи. Да имаш онази велика любов, що въодушевява, и не само да те въодушевява, но и да бъде постоянен стимул, както са топлината и светлината за растителния живот. Съвременните хора аз ги уподобявам, ще ме извините за сравнението, на следното: един учен, умопобъркан човек, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около 50 умопобъркани. Той се занимавал със събиране на сламки и от тях правел купчинки, които през деня пренасял от един ъгъл на друг, и на другия ден пак повтарял същото. Хората приличат на този човек и питат защо са нещастни. Защото трупат сламки. Трябва да дойде онзи благодатен вятър, който да помете всички сламки, а с тях – и нещастията. Ние трябва да постъпваме спрямо своите ближни, като онзи светец, който отивал да се разговаря с Бога и като минавал покрай един богат човек, последният му казал: – Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство, да го отнеме, за да живея като хората. – Много добре, казал мъдрецът, ще кажа на Бога. Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал: – Кажи на Бога, че ми дотегна този живот, стига съм ходил гол и бос, да ми даде дрехи, изобщо да измени условията на живота ми. – И твоята молба ще представя, рекъл мъдрецът. Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл: – Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против мене, и аз ще му отнема всичкото богатство, а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота, и всичко ще му се даде. Връща се мъдрецът и казва на богатия, какво му поръчал Господ, но богатият възразил: – Как мога да направя това? – Тогава богатството ти ще остане. Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил: – Как мога да бъда доволен при такива лоши условия? Тогава мъдрецът му казал: – Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан.

Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищита и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: Вие мислите, че сте мъртви, почнете да благодарите и ще възкръснете. Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания; излагам само ония лъжливи схващания за живота, които са вмъкнати в нас, и които ни тикат в крив път, да сме в дисхармония със самия живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на мировата любов, на туй космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба, той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.

Днес хората все това говорят: Ние сме грешници, грешници. Не искам вече да чувам такова нещо ! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: „Онези, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят". А що значи Сина человеческаго? – Синът на мъдростта и любовта. Онзи, който е съединил мъдростта с любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Туй, именно, е учил Христос. Ако посадите семката, за която ви говорих, а не само да я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава животът ще влезе в своя естествен, Божествен път. На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило, как да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълът на вашия живот, в какво седи. Вие ще се ожените – женитбата е благословено дело – но има три вида женитби: едната наричаме търговско съдружие, другата женитба на господар със слугиня, т. е. мъжът господар, а жената слугиня, и обратното, и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в любов и мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него, и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии – служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал това, каквото иска, защото, излезе ли веднаж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на любов и мъдррст в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертвува за нея. Когато някой син каже на майка си: Защо си ме родила, аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща, или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители. Това е заключението, до което и съвременната наука е дошла. В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спирам по-надълго на въпроса и подробно да развия тези принципи. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони, как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. Има една книга, написана, мисля, от някой българин, с много хубаво заглавие „Строителите на България"; обаче, да знаеш, как да строиш, то е велико, свято дело.
Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Няма защо да се съмнявате. Вие грешите, като се съмнявате. Изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мене, и вашите съмнения в мене са съмнения в самите вас. Аз не се съмнявам във вас; имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. Някои от вас сега се намират още в ранно състояние ; някои още не сте на нивата, но след хиляди години, когато ви срещна, ще има голяма разлика в сравнение със сегашното ви положение. Ще кажете: Може ли да се срещнем след толкова години?–Разбира се, че ще се срещнем, и ще се разбираме много по-добре, отколкото днес. Сега вие гледате критически и си казвате: Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо – може да ни омотае; опасна е тази работа – да бъдем на щрек! Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време погледва мене и другите и вероятно се питаше, дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб или ние в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете, каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие –изобилие в мозъците, изобилие в сърцата – даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие; то и така ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли. Може, но как? – Ако се изменят условията. Ще ви приведа за това един пример. Когато върлуваше испанската болест и задигна шест милиона души из целия свят, попитаха ме, как да се лекуват. Казах им, че не съм лекар, но според законите, които зная, да пият вряла вода и да ядат топли картофи, и след седмица или десет дни кризата ще мине. Сега някои ще кажат: Мислиш, толкова ли сме глупави – да сме ядели картофи и пили вода! Не че сте глупави, но ви казвам един метод на лекуване. Направете опит. Нека кажат всички ония, които са опитали, какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят – за 17 дена се поминаха 1700 души в София. И обясняваха: А, имаше криза, усложнение и т. н. Казвам: Тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън; работата е да се знае, къде да се постави. И сега, ако питате, как ще се излекува България, казвам ви: Вряла вода да пие и топли картофи да яде. Като казвам вряла вода, трябва да знаете, откъде да черпите водата – оттам, дето я пие оселът, защото той избира где има хубава вода. Ако употребявате врялата вода, тя ще внесе у вас онези елементи, че 90% от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи – това е живот в любов и мъдрост.

И тъй, мировата любов ще ни тури във връзка с живота, да разбираме смисъла на всичко – на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг. Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни, герои, да побеждаваме. И не един опит, но ще направите най-малко 99 и стотният ще сполучи, той няма да направи изключение. Значи, ще трябва да постоянствувате. Всичко туй е вярно и в живота. Боледува ли човек, има ли известни нещастия – определено е математически, колко време ще продължават, понеже всички болести се дължат на известни живи същества, на микроби, чийто живот не е в съгласие с онзи на болния. Болестите ще съществуват, докогато допускаме тези микроби да съществуват у нас и да оставят там своите излишъци. Ако някой би ме попитал: – До кога ще има убийства в света?–Ще му отговоря: – Докато има убийци. – До кога ще има кражби?– Докато има крадци. Но крадците не са се родили, тях ги е създало лъжливото схващане на живота. Убийците – това са чада на една стара култура. То са лошите идеи, които, като влязат в човека може да го убият. Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени много опити с младежи, които не са поставени при благоприятни условия, и се е установило, че техният морал не може да издържи изпита. А мировата любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължи на вибрациите на известни материи, които съществуват у нас, и които се проявяват в нашия живот. Следователно, човек, за да бъде добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста, ефирна материя и да организира своите сили. Грубата материя е като основа за зараждането на престъпления. И дето е казано: „Ония, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят", значи, ония, които разберат закона на мъдростта и на любовта, няма да бъдат подложени на лоши условия. Ако живеете в някоя изба, дето не прониква слънце, естествено, там ще има условия да ви хване ревматизъм или охтика, ипохондрия и други болести. Излезте на слънце, защото благоприятните условия са над повърхността на земята. Освободете се от чрезмерна влага и тогава ще внесете нови условия в живота си. Що е влагата у човека? – Чрезмерните желания създават влага. А чрезмерните пък крайни мисли произвеждат сухота. Ще рече, и влагата и сухотата в своите крайни прояви имат лош резултат за живота.

Сега, в тази мирова любов, дето съзнанието се е повдигнало, се намират опорни точки за развитието на човека. Ще ви дам един пример: Имате ръка, която често вдигате, и свивате пръстите й. Защо едни пръсти са по-големи, а други по-малки, и защо палецът е отдалечен? Когато ръката рече да действува, всички тия пръсти се събират, и палецът идва отгоре да им помогне; човек хваща рало или каквото и да е друго оръдие и работи. Ако в едно общество, което е създадено, да речем, като ръка, едни могат да бъдат търговци – малките пръсти, това са търговците, ние ги наричаме базиргяни, съвременни практични хора, безименните пръсти – това са хора на културата, на науката, средните – на правосъдието и политиката, показалците – на религията и на личния живот, палецът – на Божествения свят, разумното у човека – всички тия пръсти трябва да се съединят и да действуват. Докогато обществото – политиците, културните и духовните хора са разединени, не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човек своята ръка, трябва воля. А когато вложи воля, внесе своите мисли в областите, които току-що споменах, и каже: –Елате на помощ.–Всички ще се съберат като пръстите на човешката ръка и ще извършат чудеса. Следователно, велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на любовта към мъдростта. Палецът представя Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът – за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите; безименният влага културата; кутрето – материалните облаги. Палецът е готов да се самопожертвува и казва на другите пръсти:–Ако се съедините вие четирима, ще ви подкрепя и аз, и работата ще бъде свършена.

Някои оратори, когато говорят, вдигат и махат ръце, па и аз вдигам и махам ръка към вас. Защо? – С това казвам на всинца ви, да намерите отношенията на любовта към мъдростта, да познаете вашите права и задължения към вашите близки, да намерите и приложите великите принципи на тази Божествена наука, за благото на обществото, за повдигане на младежта. И така да подобрите икономическите си условия: да има масло, зарзават, жито, плодове, всичко в изобилие. Ето това означават пръстите на ръката. Ако всички хора знаеха, как да свиват пръстите на ръката си, щяха да бъдат в друго положение. Но българинът вдига ръката си в юмрук, ей така, и казва: Мога да ти пукна главата, както англичаните и американците се боксират по носовете. На такъв, който свива юмрук против мене, аз казвам: С тебе мога да върша работа, защото с тебе ще се разберем, ела при мене. Аз бих желал да имам работа с онзи, който има свити юмруци. Детето, когато се ражда, е със свити юмруци, което показва: Аз ще порасна и ще завладея света. А когато човек умира, разперва ръце, като да казва: Умирам, не можах нищо да направя. Господи, прости ! Но Господ, знаете ли, какво отговаря на такъв? Не Си знаял, как да свиваш пръстите си. Защо и вие страдате? – Защото не знаете, как да свивате пръстите си. – Ама, защо е това нещастие в нашия дом? Защо страда България? Контрибуция ще има ли? – Ако си държите ръката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, няма да има контрибуция. – Ама, какво ще бъде нашето положение в бъдеще? – Ако знаете да си свивате ръката, ще бъдете свободен, велик народ; но ако не знаете, ще бъдете роби, както досега. Може да кажете, че сте свободни, но не сте свободни. Докогато не се разбирате, докогато си отмъщавате, докогато не се обичате и не сте готови да се жертвувате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество.

Днес аз искам да оставя във вашите умове тази мисъл: Всички българи да почнат най-напред да си свиват пръстите на дясната ръка правилно, и като свиват пръстите, да знаят, какво означава това; да концентрират ума си в своята ръка и да казват: Всичко, каквото може да се включи в тези пръсти, ще го направя. Искам да оставя във вашите умове тази мисъл: Всички българи да започнат да свиват ръцете си – първо дясната ръка, която е на мъдростта, а после и лявата, която е на любовта. Направете една година опит. Проектирайте това в мислите, волята и действията си и ще видите резултата. Ще кажете: Ние не сме толкова глупави. – Много глупави работи сте правили. Нима онзи, който седи в бирарията пред чаша бира, нима онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вестници, новините на които едва 1% са верни, нима върши умни работи? А това, което ви казвам за ръката, 99% е вярно. Вие и като четете вестници, и като пиете бира, пак свивате пръстите си, но, като ги свивате, кажете: Няма да пия, няма да пуша, няма да се гневя, да си отмъщавам на своя неприятел. Свийте си ръката и му кажете: Благо ще ти говоря. Не е ли това велика философия? Аз ви уча на един велик закон в живота, как да свивате ръка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъл, най-малко, опитайте я. Не мислете, че искам да ви излъжа. Направете един малък опит и след година, когато се срещнем отново, ще ми разправите за вашия опит. И той е най-лесният опит. Може да ви дам и други опити, но те ще ви коствуват много. Не искам само да свивате ръката си, но, като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете, или искате да убиете някого, свийте пръстите и кажете: Не! Малодушни сте – ще направите същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка! Какви хубави звуци излизат изпод ръката на цигуларя, когато хване лъка, и от онзи пианист, виртуоз, когато засвири на пиано! Ако разбирате този закон, да свивате, както трябва пръстите си и през всеки пръст да пращате съответствуващи струи мисли; ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но, ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които са знаяли хората преди грехопадането, и които сега са забравени.

Ще трябва не само да свивате, но и да разтваряте ръце. Разтварянето на ръцете нагоре към пространството, какво подразбира? Възприемане на енергия. Като възприемете тази сила, веднага свийте пръстите си и проектирайте тази сила в мислите и желанията си – така ще дадете силен потик на живота си. Кажете: От великия склад на природата, дето се крие такава мъдрост и любов, искам моите ръце да бъдат поляризирани, да възприема мъдростта и любовта, да възприема доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на земята. И прегръщането това означава – да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. Момък, когато прегърне така своята възлюбена, ще й даде въодушевление, живот. Онзи пък, който прегръща като октопода, и се усеща духом убит, у него нищо няма и нищо не може да даде. Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така – те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях, и който съществува и в природата.

Ако имам случай да говоря върху този предмет пак, ще продължа беседата си. Сега ще ви оставя с тази мисъл: Вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки, да свиват ръцете си и да прегръщат с любов и мъдрост. Само така ще се поправят хората, домовете, обществото политически, културно и духовно. Трябва да се откажете от миналото и да започнете онзи разумен живот, за който ви говорих, и който се възвестява сега в света. Който отсега нататък не се съобразява с тоя велик закон, за него няма на земята условия да живее. Хората, които не искат да се съобразяват с него, законите на природата казват, че трябва да си заминат от земята. Ако вие сега не вярвате в това, което говоря, проверете и след 10 години ще кажете, верни ли са моите думи или не. Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И природата има край на търпение.

Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете сбогом на вашето минало! Някои ще кажат: Аз съм спечелил много пари и оставям 2000 лв., за да ме погребат. Съжалявам, че оставяте пари, за да ви погребат. Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели. Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да направите приживе нещо. Каквото ще направите, направете го, докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше, и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето, с такива нелепи мисли живеете и умирате, и се питате отгоре, защо са всичките тия нещастия. Завещайте в умовете и сърцата на вашите близки любов и мъдрост – те са ценните. Във вашите сърца и във вашите глави се крият ценни неща. Знаете ли, колко струват те? – Милиарди. Знаете ли, колко милиона години е отишло за тяхното развитие? Знаете ли, колко милиона разумни същества са работили върху ума? Не разбирате, какви богатства се крият в мозъка. Той живее и след като тялото умре и изгние. Тъй го виждам. Аз виждам хора, които живеят и по друг начин. Вие ще попитате: Как може човек да живее, когато умре? Живеете, да речем, като водолази, и като се срещнете долу с други, познавате се като водолази и може да се попитате също: Може ли да се живее при други условия? Но, като излезете на повърхността на водата и снемете вашия костюм водолазки, вече живеете като другите хора. И ние сега живеем като водолази, обаче, като излезем на повърхността, ще заживеем по-другояче. Има хиляди възможности, по които може да се живее. И онзи, който турга прегради на живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух. Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако пръв път съществуваше, той би бил жалко същество. Човека, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух. Душата – това е Неговата дъщеря, духът – това е Неговият син. Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение.
Туй е новото Божествено учение на този свят, което се възвестява, и което ще влее нов живот в съвременното общество.

Беседа от Учителя, държана на 19 август, 1919 г., Преображение, гр. Търново, по случай срещата на учениците от Бялото Братство.

КНИГА: Новото човечество

2010-03-08T22:11:21Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) (работи се)
* 3. [[Мировата любов НЧ]] (Таня) (работи се)
* 4. [[Космичната обич НЧ]]
* 5. [[Любовта НЧ]]
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (работи се)
* 7. [[Надеждата НЧ]]
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]]
* 9. [[Високият идеал НЧ]]
* 10. [[Да мисли НЧ]]

КНИГА: Ще управлява всички народи

2010-03-08T22:10:08Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Отиде след Него]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Молих се]] (anotherseeker) (работи се)
* 6. [[По предание]](Ваня)'''(готово)'''
* 7. [[Запалят свещ]] (Преслава) (работи се)
* 8. [[Истинната лоза 2]] (Таня) ('''готово''')
* 9. [[Вратата на овцете]] (Таня) ('''готово''')
* 10. [[Ще ви научи 2]](Ruana)'''(готово)'''
* 11. [[Обичен и скъп]] (Ruana)(работи се)
* 12. [[Ангел Господен говори]](Ваня Златева) (работи се)

Вратата на овцете

2010-03-08T22:09:09Z

Таня: /* Вратата на овцете */

==Вратата на овцете==

„Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници, но овцете ги не послушаха. (Йоана 10:7–8)

Мнозина са спирали вниманието на хората върху тези стихове, давали са им различни тълкувания.

„Всички" казва Христос. – Кои всички? – Които искат да отнемат истината и свободата ви. Каквито и да са те – философи или учени, нямат любов в себе си. Те се представят такива, каквито не са, но всъщност са крадци и разбойници.

Първият акт в света е любовта. Първият плод, който събужда човешкото съзнание, е любовта. Следователно, каже ли ви някой, че любовта се предшествува от друго нещо, той е крадец и разбойник. Светът е пълен с тия крадци. И в черквата ги има. Те са съществували в миналото, но и сега ги има. Който ни каже, че и без любов човек може да се спаси, той ви залъгва. Могат да ви кажат, че, ако подложите тялото си на изгаряне, ще се спасите. И това е заблуждение. Спасяването е акт само на любовта. – Какво представя вярата? Когато ти се казва да вярваш, това значи, да си послужиш с вярата, като условие за победа. Само разумният и интелигентният може да победи; щом победи, той ще се спаси. Болният, т. е. който има вяра, той се спасява. Който има вяра, може да се лекува; който няма вяра, не може да се лекува. Дето е интелигентността, там се проявява любовта.

Какво проповядва черквата днес? – Че спасението е само в нея. Вън от черквата няма спасение. – Това не отговаря на истината. Спасението е в любовта, а Бог е Любов. Значи, спасението е в Бога. Това е истината. Ако спасяваш човека от известна болест за няколко деня, да е няколко месеца или една година, това е залъгване, не спасение. Днес го излекуваш, на другия ден пак заболее. Спасяване подразбира освобождаване на човека от смъртта. Питам: Онези, които проповядват спасение, имат ли любов? Проповядват ли безкористно? Свещеникът, който проповядва учението на любовта, пръв трябва да даде пример, да работи без пари. Неговата работа е свещена, не може да се плаща.

Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, разбойници са и крадци." Това значи: Всички, които проповядват, че спасението е в черквата, в дома, в жената, в децата и можеш да бъдеш спасен без любов, са крадци и разбойници. Днес така се проповядва. Съберат се старите, ще женят една мома н я поучават: Слушай, ако не обичаш тоя момък, не се смущавай; любовта ще дойде отпосле, сама по себе си. Те я залъгват. След това иде попът и, в името на Бога, т. е. на любовта, венчава младите. И това е залъгване. Любовта не иде сама по себе си. Всяко нещо трябва да се върши с любов. Не се ли върши с любов, то е престъпление. Сегашните бракове са акт на нечистота, на безлюбие. Какъв живот очаквате след това? Ще се съберат двама души и ще живеят без Господа. Какъв брак е този? Какви деца ще се родят? – Престъпници. – Защо? – Защото се раждат без любов. Посейте едно цвете на сянка, да видите, какво ще излезе от него! То няма да се развива добре, ще бъде слабо, хилаво. Мислите ли, че и детето може да расте и да се развива без любов? В душата на майката трябва да гори Божията Любов. Тя трябва да предаде тази любов на детето си и тогава да очаква нещо от него. В душата на всички проповедници и свещеници също трябва да гори Божията Любов. Без тази любов хората ще ви докачат, и вие ще ги докачате. Казвате: Обидиха ни, докачиха ни. – Много естествено, вие обидихте любовта, и вас ще обиждат. Защо проповядвате на хората, че може да се живее без любов? Не, без любов не се живее. Човечеството може да се повдигне и възроди само чрез любовта. Дето няма любов, там има страдания и болести. – Много просто, Бог не е там.

Сега, ако слушате някой правоверен да ви говори за вярата и мястото й в живота, ще извадите заключението, че истински правоверни са православните; евангелистите казват за себе си, че те са най-правоверни. Стане ли въпрос за моето учение, цялото духовенство казва, че то не е правоверно учение. Аз казвам, че моето учение е на любовта. Опитайте го, и сами ще се уверите в това. Какво се проповядва на сегашните хора? Какво им се говори?

– Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре. Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове. Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юларя си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората. И на вас казвам: Каквато вода или каквото село и да ни дават, откажете се от тях и идете в гората. Там е добрият Пастир. Той ще ви даде чиста вода. – Какво ще стане с вас? – Веригите ще паднат от краката ви, сърцата ви ще се обновят, умовете ви ще светнат и ще кажете: Слепи бяхме, но сега виждаме! Сега и аз ви призовавам, и казвам: Опитайте любовта! Сега е благоприятният момент.

Питам: Какво е предназначението на религията? – Тя дава методи, чрез които Божията Любов може да се проявява. Като роди детето си, майката трябва да го къпе, храни и възпитава. Бъдещият живот на детето се определя от качеството на майчиното мляко. Не е достатъчно само да има мляко майката, но в млякото тя трябва да вложи най-хубавите си мисли, чувства и действия. Такова дете ще бъде хубаво и здраво. Сега питам свещениците, които държат Словото в ръцете си, готови ли са да кажат на хората великата Истина, без никаква лъжа. В Бялото Братство не се позволява никаква лъжа: нито бяла, нито черна! – Може ли да се живее без лъжа?

– Може. Кой човек е успял досега с лъжата? Ако през една малка дупчица на бетонена стена тече вода, най-много в една година, водата ще причини известно разрушаване. На същото основание, и най-малката лъжа след години ще причини известно изопачаване ка човешкия характер. – Може ли да се живее без лъжа? – Може. Когато Бог създаде света, лъжата не съществуваше. Тя дойде отпосле. Хората създадоха лъжата и дадоха й гражданственост. Днес те сами си служат с нея и казват, че е почтена. Не, никой не може да се оправдае, че си служи с лъжа. Който лъже, той е страхлив, а страхливият няма любов.

Казано е в Писанието: „Любовта изпъжда страха навън." Следователно, страхливият е без любов. – Защо? – Защото е дал място на лъжата в себе си. Мястото на лъжата е място на престъпления. При това положение, никой човек не може да се изправи, нито светът може да се изправи. Питате: Можем ли да говорим истината? Кога трябва да се говори истината? - Всякога. Отиваш на пазар да продаваш масло. Питат те: Прясно ли е маслото? Кога си го приготвил? – Вчера. Всъщност, ти си го приготвил преди пет-шест деня. Защо не кажеш истината? Продаваш брашно. – Прясно ли е брашното? – Прясно е, смлях го преди една седмица. Всъщност, ти си го смлял преди четири-пет месеца. Ученик си. Пита те учителят: Знаеш ли си урока? – Зная го. Учителят те изпитва, но се оказва, че нищо не знаеш. Защо не кажеш, че не си учил, или не си разбрал урока? Всички хора без изключение – свещеници, адвокати, съдии, трябва да говорят истината.

— Каква е задачата на свещеника? – Да свети. На кое място в Божествената книга е писано, че свещениците трябва да говорят на хората така, както днес им говорят? И мене често ме питат: Палиш ли свещи в черква? — Не паля. – Защо? – Защото моята свещ гори постоянно, и на нейната светлина могат да четат всички. – Гори ли кандило в стаята ги? – Не гори. – Защо? – Моето кандило постоянно гори, няма нужда да се пали и гаси. Питам: Не е ли по-добре, нашите умове да са свещи, и нашите сърца кандила, които постоянно да горят и светят? Свещите и кандилата, които вие палите, не са нищо друго, освен преходна светлина. Мислите ли, че ако запалите една свещ или едно кандило на Господа, ще се спасите? Обаче, запалите ли своята свещ, т. е. умът, и своето кандило, т. е. сърцето, с любов, каквото попросите от Господа, ще ви се даде. Това е велика истина, която никой не може да оспори. Ние прилагаме тази истина и казваме и на вас: Приложете я и вие, за да я опитате.

Казвам: Сегашното християнство трябва да напусне езичеството, на което и досега още служи. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го упъти към Бога. Само тогава християните ще имат дух на единство. Те искат да възпитат народа в духа на патриотизма. Обаче, патриотизмът изисква пълни хамбари ; той изисква от майките да раждат повече деца, да ги пращат на война, да се бият за отечеството. Питам: Отде ще дойде толкова жито, че да напълни всичките хамбари? Кои са тия майки, които могат да жертвуват синовете си за своето отечество? Само любовта е готова на жертви. Де са онези българи и българки, готови за всякаква жертва?

Време е вече да се върнем към учението на любовта, което Христос проповядвал на евреите преди две хиляди години. Но евреите не приеха това учение. Ето, две хиляди години се изминаха, и те още продължават да се скитат по света, без отечество. Мислят ли българите, че като не приемат новото учение, по-добра съдба ги очаква? Евреите постоянно избиваха пророците си, но зло ги сполетя. Няма народ в света, който да е злоупотребил с любовта и да не е получил възмездие за това. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, те са крадпи и разбойници." В този стих са изпуснати думите „без любов." „Всички, които са дошли преди мене без любов, те са крадци и разбойници." Питате: Защо младите бягат от черквата? - Защото няма любов там. Старите казват на младите: И да нямате любов, женете се. Любовта отпосле ще дойде. Ходете на черква, макар че нямате любов. – Не е така. Преди да се жените, трябва да имате любов. Това значи женитба. Без любов никаква женитба не съществува. Това е велика истина! Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене без любов, са крадци и разбойници.

Сегашните християни, както и българското духовенство казват, че Христос е с тях, на тяхна страна. – Ако е така, защо Синодът не запита Господа, да вземат ли участие във войната? Всички, които минават за християни, запитаха ли Господа, трябва ли да се бият. Кой християнин направи това? Всеки казва, че е християнин, че следва Христа, но щом се издаде указ за война, всички вземат оръжието и тръгват да се бият. Никой не слуша, какво казва Господ. Всички казват: Така е наредено, трябва да се бием за отечеството си. – Това е казано от хората, а не от Господа. Днес всички искат да се убедят, че първото ни задължение е към държавата, а после към Бога. Казвам: Първото задължение на човека е към Бога, да има абсолютна любов към Него, а после към държавата. Тъй е проповядвал Христос. Невъзможно е да обичаш държавата си, ако нямаш любов към Бога. Само онези държави и народи могат да се развиват правилно и да имат успех, които се подчиняват първо на Божествените закони, а после на човешките. Само такива народи и държави имат законност и абсолютно верую и убеждение. Мнозина казват: Христовото учение и до днес не е приложено. Христос говори само на евреите, като на избран народ от Господа. И пророците говориха на евреите. На другите народи Бог не е говорил. – Това не е вярно. Мога да докажа, че Бог е говорил и говори и на други народи. Ако еврейският народ беше, наистина, избран от Бога, защо не прие Христа? Защо, някоя мома харесва един момък, а въпреки това, не го вземе? Причината за това се крие или в момата, или в момъка. Следователно, евреите не приеха Христа, или защото Христос не беше Този, Когото те очакваха, или еврейският народ не беше избраният, за който се говореше. Христос каза на евреите: „Не мислете, че само вие сте чада Аврамови, защото и от тези камъни мога да издигна народ." Следователно, избран народ е само този, на който умът е изпълнен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. В света съществува само една власт – властта на Любовта. Никаква друга власт не признавам. Няма друга власт, по-велика от властта на Любовта. Всяка друга власт се прекланя пред нея. Няма същество, колкото и да е малко, което да не служи на Любовта. Някои искат да ни убедят, че има власт вън от Любовта. – Не, всяка влает е дадена само от Любовта. Дето е любовта, там има власт; дете няма любов, няма и власт. За това не са нужни много аргументи. Влезте в един дом и вижте, как вървят там работите. Влезте в едно училище и вижте, как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте, как вървят нейните работи. Ако нещо куца в дома, в училището или държавата, причината за това е безлюбието. Това е велика истина. И при тази истина, искат да ни убедят, че може и без любов. – Не, всички хора страдат от безлюбие, а не от любов.

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Сега хората искат да ни убедят, че няма да стане второ пришествие. Някои кезват, че дяволът щял да ходи с празна стомна по света, отвън влажна, а отвътре суха, та, който се приближи до него да пие вода, той ще му тури печат. Питам: Празната стомна не се ли носи и сега по света? Когато свещеникът ти чете молитва, и ти му целуваш ръка, не ти ли туря печат? Евреите разпнаха Христа на кръст; след Него този кръст се узакони, и хората почваха да го целуват. Това е кръст на престъпление. Ние не целуваме кръста. Ние целуваме живия кръст, в който има жива душа и жив дух. Следователно, когато ме питат, вярвам ли в кръста,отговарям: Вярвам в живия кръст, но не в кръст, направен от сребро, злато, или друг някакъв метал. Ще кажете, че моето учение руши основите на черквата. Не, лъжата разрушава черквата, а не истината. Аз проповядвам истината. Щом е така, изхвърлете мъртвите кръстове и на мястото им турете живи. Някой художник нарисувал Христа, продал картината и, като я гледат хората, казват: Да целунем този свещен образ. – Преди всичко, Христос е живял преди две хиляди години; художникът не Го е виждал нито външно, нито вътрешно, и ще каже, че рисувал Христа. Така говорят интелигентни хора, свършили богословие. Елате с мене, аз ще ви покажа, де е живият Христос. Той живее в домовете на бедни вдовици, сирачета и нещастни хора. Някои обичат да залепват пари на иконите, правят дар за Господа. На тия хора казвам: Елате при мене, аз ще ви кажа, де да залепвате парите си. Залепи ги на челото па бедната вдовица, която ще ти каже: Благодаря ти, братко, че дойде да ми залепиш пари на челото, да посрещна нуждите си. Някога можеш да залепиш на иконата цял чувал брашно, отколкото да лепиш пари. Казваш: Залепих днес на иконата на св. Иван 20 ст. Мислите ли, че св. Иван се задоволява с 20 ст.? Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата щедрост?

Христос казва; „Аз съм вратата на овцете, и всички, които дойдат след мене да се учат, ще отговарят затова, което са чули да им говорят. Сега и аз говоря истината, но някои се обиждат. – Нека се обиждат. Ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е път на любовта. Единственото нещо, с което можете да спасите народа си, е да им говорите истината. В името на Божията Любов, говорете истината, и не се страхувайте! Говорете за всички кръстове, но преди това, имайте пред вид живите кръстове, живите образи. Щом имате живи образи, заради тях ще почитате и останалите образи. Щом носите в душата си образа на живия Христос, ще почитате всички икони. Без живия Христос нищо не може да почитате. Помнете: Христос е проявената Божия Любов. Днес Христос ви призовава. Всеки може да има този жив опит. В любовта се крие вашето бъдеще. Ако искате домовете ви да бъдат устойчиви, съградете ги на основите на любовта. Тя е канарата на живота. Ако мислите, че можете да сьградите живота си вън от любовта, лъжете се. Този живот ще донесе всички нещастия. Бог поругаем не бива! Никой не може да измени онова, което Бог е наредил. Който си позволи да изопачи Божията истина, ще бъде прикован на кръста. Казано е в Писанието: „Небето и земята ще приидат, но една рязка от закона на Бога няма да се измени." Ето защо, хората трябва да приемат любовта. Следователно, човек всякога трябва да си казва: Любовта на Бога, Който, живее в мене, ме заставя да говоря истината.

И тъй, сега вие минавате за православни. Ако искате да бъдете такива в истинския смисъл на думата, приложете любовта. Който иска да бъде свещеник в правия смисъл на думата, нека приложи любовта. Когато Христос дойде и намери свещеници, които работят без любов, ще ги уволни. Той ще уволни всички хора, които работят без любов. Ако намери хора, които работят с любов, ще ги приеме като граждани в Царството си и ще им каже: Елате при мене вие, благословени от Бога, да получите своя дял. Сега и аз се обръщам към вас, като към свои братя, и казвам: Направете един жив опит, да приложите любовта. Само така ще придобиете истинското знание. Така ще осмислите живота си. И, като отидете на онзи свят, ще видите, че там не съществуват български закони, нито други човешки закони. Там съществува само един закон – Божият. Там няма да те питат, българин ли си, французин ли си, руснак ли си, каква вяра изповядваш, но ще те питат: Член ли си на Божията Мъдрост? Любовта в сърцето ти ли е? Истината в душата ти ли е? Ако имаш всичко това, ще отвориш душата си пред св. Петър, и той ще каже: Влез в Царството Божие. Ако не отвориш ума, сърцето и душата си за любовта, не можещ да бъдеш гражданин на Царството Божие. Като дойде на земята, Христос ще ви зададе същия, въпрос: Приложихте ли любовта? Тази любов ме заставя да дойда на земята, да покажа ка хората, че само с любов може да се живее. Всички народи мотат да се споразумеят само чрез любовта. Приложат ли любовта, всичките им работи ще се наредят. Дето е любовта, там всеки е готов да се жертвува. Дето е любовта, там има мир, радост и веселие. Тази любов действува вече в света.

Христос казва: „Аз съм вратата на овцете." През тази врата трябва да влезем всички. Това казва днес Христос. Ако всички общества и народи приложат това учение, Европа е спасена. Не го ли приложат, тя е загубена. Това всички трябва да знаят. Днес се поканват всички духовни лица, всички проповедници да се сплотят и да приложат любовта. Те трябва да проповядват на хората, че и без войни може да се живее. Ако приложат любовта, сегашната култура ще се запази и ще мине на по-високо стъпало. Не се ли приложи любовта, всички трябва да знаят, че ако се отвори още една война, Европа е изгубена. Бъдещето на всички народи е загубено.

Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници. Аз съм вратата на овцете." Желая, всички да бъдат врата на Царството Божие, както Христос е врата. Проповядвайте Божията Любов, за да се споразумеете с всички православни, евангелисти, католици. Ние не искаме да ги направим наши съмишленици. Нека всеки споделя своето верую. Но живейте всички в любовта. За това се иска много време, голяма подготовка.
Живият Христос, за Когото ви проповядвам, е на земята. Той посещава всички черкви, но още не Го познават. В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник, доктор Гордон. Той написал една хубава книга за Христа. Повод за написването й било едно видение. Една вечер той сънувал, че държи много хубава проповед, която приковала вниманието на слушателите му. По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. Щом свършил проповедта си, той веднага запитал слушателите си: Кой беше този човек, който през всичкото време стоеше прав? – Христос. – Христос? Един път дойде Христос в моята черква и нямаше място за Него. Казвам: Колко пъти Христос е посещавал черквите, но за Него е нямало място! За Христа още няма място в човешките сърца. Ето, и вие, на които говоря за любовта, питате: Право ли е това учение? Ние познаваме Христовото учение, но де ще му излезе краят, ако говорим истината? Де ще ни заведе това учение? – Не се страхувайте! Любовта е мощна, велика сила. Ако я приложите, тя, по магически начин, ще ви донесе голямо благословение. Не говоря за любовта, която вие познавате, но за живата любов, която слиза от небето. Приемете тази любов! Всички се стремят към тази любов: и управляващи, и управляеми; и десни, и леви. Тя носи братство и равенство между народите. Когато хората се отклонят от тази любов, ще дойде насилието.

„Аз съм вратата." Дето е вратата, там е любовта. Приемете ли любовта, ще имате бъдеще и вие, и децата ви.

Желая, Господ на Любовта да ви посети!

Желая, любовта да запали сърцата ви, да просвети умовете ви!

Желая, любовта да изпълни душите ви, и да разберете великата истина, вложена във вас!

9. Беседа от Учителя, държана на 3 септември, 1922 г. гр. Търново

КНИГА: Ще управлява всички народи

2010-03-07T19:56:47Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Отиде след Него]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Молих се]] (anotherseeker) (работи се)
* 6. [[По предание]](Ваня)'''(готово)'''
* 7. [[Запалят свещ]] (Преслава) (работи се)
* 8. [[Истинната лоза 2]] (Таня) ('''готово''')
* 9. [[Вратата на овцете]] (Таня) (работи се)
* 10. [[Ще ви научи 2]]
* 11. [[Обичен и скъп]]
* 12. [[Ангел Господен говори]]

Истинната лоза 2

2010-03-07T19:53:07Z

Таня: /* Истинната лоза */

==Истинната лоза==

Ще прочета 16 гл. от Евангелието на Йоана. Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора.

Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята.

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря" (– 3 ст.). Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.

»Отец ми е земеделецът." Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика.

„Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде." (– 7 ст.). – Този стих засяга умствения свят.

„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много." (– 5 ст.).

,,В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици." (– 8 ст.). – Това са условия, за да бъдете ученици. Казват: Да бъда ученик! – Прочети 15 гл., да видиш, какви са условията за това. Само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът, какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов." (– 9 ст.). Да пребъдваш в Божията Любов, това е особено посвещение.

„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете н любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца ми и пребъдвам в Неговата Любов." (– 10 ст.). – Вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в любовта. Кой от вас пребъдва в любовта? Де е вашата любов? Христос доказа, че пребъдва в любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи иребъдване в любовта. Ако пребъдвате в любовта, и вие трябва да докажете това. Дали си ученик, или учител, трябва да докажеш любовта си. Тази година искам да докажете любовта си. Как ще я докажете? Ако е на думи, празните думи нищо не означават ; ако е на обещания, и те не важат за мене. Това е само цвят. Дайте плода на този цвят. Искате да се отвори небето, да ви направят силни. Бог да направи за вас всичко, а вие нищо да не дадете. Като ви наблюдавам, учениците в България искат много неща. Това е невъзможно. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Сега и вие търсите Христа, за Него говорите, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. – Може да Го познавате, без да пребъдвате в любовта Му.

„Това ви говорих, за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена." (- 11 ст.).

„Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих." (12 ст.). – Между учениците трябва да има такава любов, каквато между ученика и Учителя.

„Никой няма но-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." (-–18 ст.).

„Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви аз заповядвам." (--- 14 ст.).

„Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го." ( -- 15 ст.).

„Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." (–16 ст.).

„Това ви заповядвам, да имате любов един към друг.»(-- 17 ст.).

„Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене но-напред от вас възненавидя." (– 18 ст.).

„Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди." (– 19 ст.).

Под „светът" Христос подразбира черното братство, черната ложа. Светът се управлява от черната ложа. Тя не може да ви обича. Всичките закони, наредби и форми на държавата се приготват и изработват от света. Всичко това действува на хората.

Помнете Словото, което ви аз рекох: „Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали Словото ми, и вашето ще държат." (– 20 ст.).

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат." (- 22 ст.).

„Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали, но сега видяха и възневидяха и мене, и Отца." (– 24 ст.).

„Но и вие свидетелствувате, защото отначало сте с мене."(– 26 ст.).

Казвам: Четете и препрочитайте тази глава много пъти; размишлявайте върху нея. Тя съдържа ценни мисли и упражнения за ученика.

Сега, във всички ви е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния, и от духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т. е. докато победиш света. Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик. Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. И Христос казва: „Аз победих света." Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи.

Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода.

И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит. Вие мислите, че природата не говори. Не, тя говори много красноречиво. В известни дни през годината, Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря. Тогава хората казват, че видели нещо особено. Има епохи в живота на човечеството, когато Учителят слиза на земята. Който попадне в тази епоха, може да види Великото в природата. Бог някога мълчи, някога говори. Той мълчи, когато е зает с някаква велика мисъл. Тогава Той създава нов свят. В тия творчески моменти на Бога, на земята стават най-големи престъпления. Тогава Той не се занимава с глупостите ка хората. Те казват: Докато Бог мълчи, ние да наредим своите работи. Сега му е времето. Щом свърши работата си, Бог веднага обръща погледа си към хората: разглежда работите им, разчиства техните сметки. Нищо не избягва от Неговия поглед. Той никого не забравя, за всичко е буден. Казва се, че Бог никога не спи. И като те види, Той се представи, че не те е видял. Ти мислиш, че не вижда, какво правиш, и се успокояваш. Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание.

И тъй, за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т. е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.

Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста. Да бъдеш чист при благоприятни условия, това е в реда на нещата; да бъдеш чист при неблагоприятни условия, това е изкуство. Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и запазил чистотата си, той може да се нарече ученик. Някои искат да бъдат ученици, но да се затворят в замък, да бъдат далеч от изкушенията, за да запазят чистотата си. Тогава няма защо да бъдат ученици. Това е лесно. Ученикът трябва да мине през света, да мине през съблазните и изкушенията. И ако издържи на всичко, той е ученик. И вие, като влезете в духовния път, казвате: Дано мина без изкушения и изпитания, с малко мъчнотии. Помнете: На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за развитието му. Вижте, как е наредена програмата на различните училища и класове. За всеки клас е предвидена програма, съответна на развитието на учениците. Ако хората могат да си нареждат работите толкова умно, какво остава за Бога, Който знае всичко и има пред вид всички. Вие сте влезли вече в пътя и казвате: Господи, не ни пращай изпитания, които ще ни сломят. Това значи, да нямаш вяра в Господа. Като ученик, ти трябва ла кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй, както си я наредил. Да бъде Твоята воля!

Днес аз говоря на онези от вас, които се готвят за ученици, които са пред вратата на ученичеството. Казвате: Ние сме ученици. – Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи.

И тъй, нашата цел през цялата година е да се научим да любим и да обичаме. Второто нещо: да намерим начин да изявим тази любов. Трето: да знаем, при какви условия да изявим любовта си. За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си. Ако майката възпитава детето си добре, то ще я обича. И окръжаващите ще кажат за нея: Ето една добра майка! Майка, която не възпитава добре децата си, оставя ги свободно да растат, а сама мисли за разходки и удоволствия, не може да бъде обичана. Тя не дава добър пример на децата си. Като пораснат, те ще кажат: Много неща знае майка ми, само едно нещо не знае – да възпитава. И вие може да знаете много неща, но само едно не знаете – да служите на Христа, на вашия Учител. Не знаете, как да приложите Неговото учение. Ако запитам днес, кой и да е човек, приложимо ли е Христовото учение, ще каже, че не е приложимо, не е съвместимо с човешкия живот.

Ще кажете, че Христос говори за чист живот, а вие не можете да спазите тази чистота. Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. – Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият. И обратно: колкото жененият може да бъде нечист, толкова и нежененият. Жената представя стъкленица, в която затваря мъжа, да не се каля. – Кога се цапат мъжът и жената? - Когато окото им гледа само навън. Мъжът ходи натук-натам, но окото му все навън гледа. И жената прави същото. При това положение, те неизбежно ще се оцапат. Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления –- всеки може да го подкупи. Той се увлича от черните очи на жената, от нейния гръцки нос, от червените й бузи. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му. Това не е любов. Писанието гледа на това като на място за престъпления. Ако се подкупвате от знанието на своя учител, и вие сте на опасен път. Знанието не е цел. Любовта носи знанието в себе си. Не можеш да имаш знания, преди да си придобил любовта.

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинското знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна. Казваш: И без любов мога да постигна желанията си. – Нищо не можеш да постигнеш. Потърсете в историята, да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение. – Тогава, защо влязохме в този път? – Да, без любов няма успех. Аз ви изнасям истината така, както никой досега не ви е говорил. Без любов никой нищо не може да направи. Ще ти каже някой, първо да придобиеш знание, а после ще се стремиш към любовта. Не е така. Без любов не може да се придобие истинското знание. Това е правило без изключение. Аз съм правил много опити, търсил Съм различни пътища и най-после дойдох до заключението, че без любов няма успех. Казваш: Сърцето ми е студено. – Да, студено е, защото нямаш любов. – Отде да я намеря? – На този въпрос вие сами ще си отговорите.

Помнете: Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов потик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни. И влечугите, и жабите, на които гледате с отвращение, ще ви станат приятни. По-право ще гледате на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно. А сега, като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него и казваш: Голям лицемер си ти, искаш да ме излъжеш, но аз не се лъжа. Имам ум, разбирам хората. Според мене, ти отдавна си се излъгал, няма защо да те лъжат хората. По-добре потърси причината, защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. Преди да се произнасяш за нещо, трябва да знаеш причината, защо става така, а не иначе.

Сега ще си послужа е примери от комуналния живот на някои наши братя. Идат при мене няколко братя от Стара Загора и ми казват: Решихме да образуваме една комуна, да покажем на хората, как се живее комунално. Нашата комуна ще служи за светило. Ще напуснем службата си и ще влезем да работим в комуната. Казвам на тези комукари: Слушайте, преди да разрушите старата къща; съградете нова. Ако я разрушите, де ще живеете? Следователно, не напущайте старата си служба, докато не сте постигнали новото.

Преди няколко дни дойде при мене един брат от София, който ми каза, че решил да образува една комуна, която да храни 40 - 50 души. Той тръгнал да държи сказки върху комуните и си мислел, че намерил разковничето на живота. Обаче, след четири-пет месеца комуната се разтури. Не е лесно да храниш 40 – 50 души! Любов се иска за това! Комунарите се скараха и се разделиха. След това ме питат, защо аз не оправя тази работа. - Не я оправям, защото те сами могат да я оправят. След това, друг брат от същите комунари образува втора комуна. Всички казаха: Тази комуна ще върви добре, защото братът е земеделец. И тази комуна се разтури по простата причина, че на всички липсва любов. Всеки иска да се осигури, да вземе повече от другите. Така не се решават въпросите. Тук се искат дела, проникнати от любов. Този е начинът за резрешане на всички въпроси.

Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш, като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мене е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.

Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, иа вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят. Ще кажете, че се разговаряте с духовете.
– И аз се разговарям с тях. При това, аз не се нуждая от медиуми, направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано е повече от чиста монета. – Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тия лъжи и примки, трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезеш в духовния свят, между лъжливите духове, ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка, на техните ливади, между безброй цветя, които упояват. Там ще се упоиш и заспиш и, като се събудиш, ще се чудиш, де се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш, ще държиш съзнанието си будно, да не заспиваш. – Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят. – Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици – подиграват се с тях.

Един познат ми разказваше своя опитност, как един дух се подиграл с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: Вземи довечера една свещ и едно огледало. Като дойде 12 ч. вечерта, запали свещта и започни да гледаш в огледалото. Ще ти се явя в такъв вид, какъвто никога не си очаквал. Той запалил свещта и започнал да гледа в огледалото. Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: Какво виждаш?

– Нищо не виждам. – Не виждаш ли едно магаре?

Това се отнасяло за самия него – значи, духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите, няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях, трябва да събудите своите духовни чувства. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физически сетива. Духовният свят се възприема с духовни чувства.

И тъй, задачата на ученика е да се запознае със своя Учител. Де е неговият учител? - На небето. По форма,Учителят може да е на земята, във физичеко тяло облечен, но по същество, Той не живее на земята. Вашата първа работа през тази година е да спечелите любовта на вашия Учител. Дето и да ходите, каквото и да правите, стремете се да придобиете тази любов. Преди няколко години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа, как гледа на хората. На всички хора гледала добре, с разположение, но първата й работа била да намери във всеки човек една добра черта. Щом я намери, хваща се за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Като държи в ума си добрата черта на човека, и той се отваря към нея. Така се създават добри отношения между нея и човека, когото среща. Това е светска мома, която мисли и постъпва правилно. Тя е дошла до едно духовно прозрение и решила правилно въпроса за отношенията между хората. И вие трябва да се ползувате от това разрешение. Сега и на вас казвам: Като срещнете един човек, потърсете първо една добра черта в нето. И после, каквато слабост да видите в него, турете я настрана, тя е нещо второстепенно. Докато се спирате на отрицателните черти в човека, вие всякога ще бъдете далеч от истината. За да имате успех в живота си, дръжте се за доброто в човека. Това не става насила. Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Представете си, че и вие сте пръчка на тази лоза, т. е. присадка. Следователно, не търсете Христа вън от себе си, но считайте, че сте присадени на Христа, както пръчките на лозата, и се стремете да научите Неговия език. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика. Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде." Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език, веднага ще ви се отговори. Тази година искам да се заемете с изучаването на Христовия език. Първата дума на този език е любовта. Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума. Думата „любов" трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич" се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа. Частичката „въз" усилва значението иа думата любя. Възлюбен е силна дума. Можете ли да изпеете думата „възлюбих"? Ако имате любов в себе си, веднага ще намерите мелодия на тази дума. Тя ще бъде най-хубавата мелодия, която, някога сте пели и слушали да пеят. Ще кажете: Учителю, изпей ни тази дума. Ето какво ще ви кажа: Възлюбеният пее на възлюбената си, само когато тя искрено го е възлюбила. Ако тя не го е възлюбила, както трябва, той мълчи. Сега Христос още мълчи за вас, не може да ви пее. Ако е въпрос за пеене, аз ви пях. Какво ви пях вчера? Пях ви „Благославяй и не забравяй." Това можах да ви изпея. Пях ви и „ Фир – фюр - фен". Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното - не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скрьб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да илезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. – Де зреят тези плодове? - На дървото на живота. Който вкуси от тези плодове, той ще почувствува присъствието на Бога във всичката му пълнота. С други думи казано: Който вкуси от мощното и красиво Слово на Великия Учител, той ще разбере Неговия дълбок смисъл.

Тази година на всички се дават възможности и условия да научат езика па своя Учител. Мнозина казват, че са видели Христа на сън. Питам: Каза ли ти нещо Христос? - Нищо не ми каза. Много естествено, как ще ти говори, щом не знаете езика Му. Ако знаете езика на Христа, Той непременно ще ви каже нещо. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми – земеделецът. Който пребъдва в мене, и аз ще пребъда в него." Разбирате ли този език на Христа?

Сега, мнозина от вас ще заминат. Да не мислите, че ще заминете за другия свят. Не, вие ще отидете в света, да се учите. Там ще се натъкнете на мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения. Те могат да се разрешат само по пътя на любовта. Достатъчно с да знаете езика на Христа, да се разговаряте с Него. Той ще ви даде упътвания, как да се справите с мъчнотиите си. Само така, хората ще се разбират, ще влизат в положението си. На кого разчита болният? На лекаря. Като го види, той казва: Господин докторе, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми. Болният знае, че само лекарят ще влезе в положението му и ще го разбере. И лекарят, като види; че болният уповава на него, проявява готовност да употреби всичкото си знание, да му помогне. Обаче, каже ли болният, че лекарят е дължен да голекува, защото му се плаща, вместо да спечели разположението на лекаря, ще го настрои протав себе си. Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш, и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. В отгор на твоята молба Бог започва да те лекува. Ти си готов вече да се обърнеш към Него.

При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувствуват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.

Днес, всеки иска да бъде ученик, да се върне в своите ученически години. Наистина, няма по-голямо желание за човека от това, да бъде ученик. Същото се отнася и за окултния ученик. Няма но-красиво желание за човека от това, да бъде ученик на окултната школа.

Сега, на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път. Добър път към любовта! Добър път към мъдростта! Добър път към истината!

Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната граматика, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.

Желая ви, да научите езика на мъдростта и езика иа истината. И като дойдете следната година при мене, да ми говорите: вече с езика на мъдростта и истината. Отличен е този език!

Снощи дойде при мене една ученичка, която ми говори с езика на истината. Тя ми каза: Учителю, ще Ви кажа една горчива истина за себе си. Не можах да издържа на любовта. Казах й:Аз те похвалявам за смелостта. Ти започна вече да говорни с езика на истината. Тя продължи: Трябваше по-рано да направя това, но волята ми беше слаба. Отсега нататък, ще говоря истината и ще я прилагам, както никога досега. Искам да живея в чистота. Ето един идеален пример. Аз похвалявам тази ученичка и желая, всички да бъдат като нея. Много ученички не са по-добри от нея, но минават за добри. Трябва да бъдете смели и решителни пред Господа, да изповядвате греховете си. Всички трябва да отворите сърцата си, да изхвърлите всичко нечисто вън. Всички трябва да се изповядвате. Ще застанете пред своя Учител в душата си и ще кажете: Учителю, досега не съм приложил Твоята Любов, не съм приложил Твоята чистота, но отсега нататък ще приложа всичко. Ще приложа Любовта ти в нейната пълнота. След това ще дойде изкушението, което ще ти нашепва: Не обещавай още; знаеш ли, дали можеш да изпълниш всичко? Казваш: Мога. След това, пак иде изкушението и те пита: Можеш ли да издържиш на Божествената чистота? - Мога. Наистина, щом придобиеш любовта, ще придобиеш и чистотата. Дето е Любовта, там е и чистотата.

Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? – Липсва нещо на целувката. – Трептенията й не са възвишени. Първо, душата трябва да трепти, да внесе трептенията си в целувката. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. И дъщерята целува майка си, но и тя остава недоволна, чувствува, че дъщерята обича някого повече от нея и му дава по-гореща целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците. Това са последните целувки. Мислите ли, че може да излъжете човека с последните целувки? Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни цилувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен" разбирам целувката на Бога, целувката на Христа.

Желая в бъдеще всички да имате тази целувка, да станете, да оживеете, Да възкръснете и да кажете: Сега познавам необятната Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсите Го и сега, да Го намерите! Това е пътят. Друг път няма.

И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:.

Всичко в света се осмисля само при Любовта.

Всичко в света се огражда само с Мъдростта.

Всичко в света се запазва само чрез Истината.

Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развила правилно. В новото учение, т. е. в учението на любовта няма изключения.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Ето защо, като образувате комуна, обърнете се към Христа и кажете: Господи,ние искаме да влезеш в нашата комуна, да вземеш дял в нея. Ние започваме в Твое име и ще работим с Твоята Любов, Твоята Мъдрост и Твоята Истина. Не мислете, че ще образувате комуна за десетина души. Не, ще отворите широко вратата на комуната за целия Божи свят. Вашата комуна трябва да бъде образец на света – израз на истината. Това е целта на комуните.

Сега ние отваряме школа. Вие мислите, че в тази школа ще влязат само избраните. Звани н незвани, ще влязат всички без изключение. Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той е добре дошъл, той се приема за ученик в тази школа. Малък или голям, който желае, може да влезе в школата.

За следната година искам да развиете три теми, най-много по десетина листа. Първата тема ще бъде за любовта. Ще я пишете в проза или поезия, както желаете. Всяка дума да има точно определено значение, да бъде естествена, да изтича от дълбочината на душата.
Втората тема ще бъде върху мъдростта, а третата тема – върху истината. Това е работа за способните ученици. За всяка тема ще напишете най-много по десет страници. Листовете няма да бъдат големи, цели коли, но четвърт лист от колата. Ще пишете от едната страна на листа, другата ще бъде празна. По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо.

Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала.

И тъй, като ви говоря за обръчите на кацата, искам да бъдете свободни от закона на кацата, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим! Не, може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много до десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. Те могат да кажат: Докога ще седят тия гости? Все с тях ли ще се занимава Учителят? Аз не вярвам, че могат да кажат така, но всичко е възможно. Ако решавам въпроса от гледището на любовта, може да останете, колкото време искате. В името на любовта, всички сте добре дошли! Яжте и пийте, колкото искате, няма да давате сметка на никого, нито аз ви искам сметка. Но, като излезете оттук, идете вън в света, там да платите дълга си. Идете вън, между хората, и дайте им такъв прием, какъвто ние ви дадохме тук.

8. Беседа от Учителя, държана на 27 август, 1922 г. гр. Търново.

КНИГА: Ще управлява всички народи

2010-03-07T17:16:27Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Отиде след Него]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Молих се]] (anotherseeker) (работи се)
* 6. [[По предание]](Ваня)'''(готово)'''
* 7. [[Запалят свещ]] (Преслава) (работи се)
* 8. [[Истинната лоза 2]] (Таня) (работи се)
* 9. [[Вратата на овцете]]
* 10. [[Ще ви научи 2]]
* 11. [[Обичен и скъп]]
* 12. [[Ангел Господен говори]]

КНИГА: Благословена между жените

2010-03-06T08:32:07Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1930_Blagoslovena.pdf Благословена между жените]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Благословена между жените]] (Хирон) '''(готово)'''
* 2. [[Виждане и съзнаване]] (Ruana) '''(готово)'''
* 3. [[Носител на Божиите мисли]] (mvm)''' (готово)'''
* 4. [[Познава гласа му]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Божествена връзка]] (Таня) ('''готово''')

Божествена връзка

2010-03-06T08:31:12Z

Таня: /* БОЖЕСТВЕНА ВРЪЗКА */

==БОЖЕСТВЕНА ВРЪЗКА==

Каква беше задачата за днес? – Днешният ден е определен за възстановяване връзката ни с Бога. Този ден е един от важните дни. Задачата, която имате днес, ще важи и през цялата година. Задачите, които ви се дадоха през тези пет дни, от неделя до четвертък, ще важат и за цялата година. Първият ден, неделя, беше определен за работа върху освобождението на човека. Значи, всеки ще работи за освобождението си. Понеделник беше ден на освещение. Човек трябва да посвети живота си в служене на Бога. Вторник беше определен за работа върху Любовта, Мъдростта и Истината. Сряда беше определен ден за Божествената наука. Четвертък – ден за възстановяване на Божествената връзка.
Питам: какво се изисква на физическия свят, за да направите някаква връзка? Запример, за да свържете един конец, той непременно трябва да има два края. Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл да се свърже. Защо и как се свързват конците? Защо и как се свързват въжетата, с които се пущат кофите в кладенците? Конците се свързват един с друг, за да послужат за нещо. Единият край на въжето се вързва за дръжката на кладенеца, а другия край се вързва за кофа, за да се извади вода от кладенеца. Значи, и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? Ще свържете въжето за кофата, и така ще извадите вода. Нямате ли кофа, която да завержете за въжето, не можете да извадите вода. Значи, съедините ли двата края, т. е. направите ли връзката добре, вие можете да работите. За да работи човек правилно, у него трябва да стане вътрешно преобразование, което се постига, именно, чрез връзката.
Казвам: човек може да работи, само след като направи връзка. Работа и връзка вървят едно след друго. Някога човек сам прави връзка, някога други я правят. Обаче, който и да направи връзката, важно е човек да има тази връзка и да работи, за да може и живата природа да работи върху него. Такъв е Божественият закон, който носи новото в живота. В какво седи новото? – В Божествената връзка. Който разбира смисъла на връзката, за него няма по-хубаво нещо в живота от връзката. Който не разбира смисъла й, няма по-лошо нещо от връзката. Значи, връзката произвежда два различни резултата. Запример, ако ръката на човека не е свързана за тялото, може ли тя да бъде това благо за него, каквото всъщност представя? Понеже ръката е свързана за тялото, затова тя принася полза на човека. Ако езикът не е добре свързан в устата, каква полза ще принесе на човека? Колкото лош да е езикът на някой човек, като е свързан, той все пак може да каже и нещо добро с него. Ако очите на човека не бяха свързани с мускули, те не биха го ползували в нищо. В този случаи няма по-хубаво нещо от връзката. Следователно, всяко нещо, което ни принася радост и веселие, се дължи, именно, на вътръшната връзка между нещата и явленията. Тази вътрешна връзка е поставена от Бога, благодарение на което Той присъствува навсякъде. Ние наричаме тази връзка Божествена, без разлика на това, дали я съзнавате, или не. Ако я съзнавате, ще се радвате; ако не я съзнавате, ще се чудите, как е направено окото, как се държи езика и т. н. Тъй щото всяка мисъл, всяко чувство, които се проявяват у нас, не са нищо друго, освен присъствието на Живия Господ, Когото ние търсим навсякъде. Всяка мисъл е резултат на вътрешна връзка с някое разумно същество. Мнозина може да не разбират, как е станала тази връзка, но това нищо не значи – връзка съществува. Едно от условията за възстановяване вътрешната връзка с Бога е благодарността. Защо трябва да благодари човек на Бога? И защо трябва да се радва? Казано е в Битието, 1 гл.: „В началото създаде Бог небето и земята." (– 1 ст.). Ако Бог не беше създал небето и земята, нямаше на какво да се радвате. Затова, всяка сутрин, като ставате, благодарете на Бога, че с очите си виждате небето, а с краката си ходите по земята.

„А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Дух Божий се носеше върху водата." (– 2 ст.). Радвайте се, че Дух Божий се носеше върху водата, върху тази безформена материя и я устройваше, оформяваше.

„И рече Бог: Да бъде виделина! И стана виделина." (– 3 ст.). Радвайте се, че има виделина в света, защото без нея нищо не бихте могли да различите: тя разкрива красотата и хармонията в природата, които и ние сме дошли тук да видим.

„И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ" (–5 ст.). Радвайте се на Деня и Нощта, които Бог създаде: деня – за работа; нощта – за почивка.

„И рече Бог: да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода". (– б ст.). Радвайте се на водата в езерата и в реките! Радвайте се на водата в изворите – на всичката вода! Радвайте се на водата в чешмичката, която тук направихме! Водата, която Бог създаде, е проводник на живота.

„И нарече Бог твърдта Небе." (– 8 ст.). Радвайте се на небето, което е устроено, и по което виждате слънце, луна и безброй звезди!

„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Море." (– 10 ст.). Благодарете и за сушата, по която днес стъпвате! Направете превод на думите „земя, суша, море"; те имат вътрешен смисъл. Всички тия неща, които заобикалят човека, завладяват ума му, и той започва да учи, да се развива правилно.

„И рече Бог: да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на който семето да е в него на земята." (– 11 ст.). Благодарете за тревите, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите. Значи, днес, заедно с вчерашния ден, благодарете на Бога, че можете да виждате слънцето и луната на небето, а вечерно време – и звъздите. Когато Бог създаде слънцето и луната, тогава и науката се яви у нас. Бог създаде още рибите, птиците и млъкопитаещите, които изразяват Божествени сили.

„И благослови ги Бог и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята." (– 22 ст.).

„И рече Бог: Да произведе земята животни одушевени по вида им, скотове и гадове, и зверове на земята по вида им." (– 24 ст.). – Когато у вас се яви някое лошо чувство, това се дължи на животните у вас, които, обаче, имат своето дълбоко предназначение. Добрите чувства се дължат на млъкопитаещите, а лошите чувства – на зверовете, на хищните животни.

„И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде." (– 27 ст.). Благодарете на Бога, че ви е създал по образ и подобие свое!"

„И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята." (– 28 ст.). Благодарете на Бога за тази власт, която ви е дал. Вие можете да упражните тази власт само тогава, когато благодарите за всичко.

И тъй, днешният ден ще посветим на мисълта, че ние сме направени по образ и подобие Божие, който ни е дал власт над по-нискостоящите от нас същества. Това се отнася до вътрешния човек, до Божественото у него. Благодарите ли на Бога, давате ли предимство на Божественото у вас, всичките ви желания ще се постигнат Не признавате ли реда, по който светът е създаден, нищо не можете да постигнете. И религиозните, и учените хора трябва да вървят по пътя, който Бог е определил. Бог създаде света, но още не го е завършил. Тъй както светът се развива, всичко върви към реализиране на Божествените идеи.

Сега ще работите за възстановяване, за уякване на връзката ви с Бога, да чувствувате Неговото присъствие всякога и навсякъде. Запример, като наблюдавате сутрин изгряващото слънце, а вечер – луната и звездите по небето, сърцата ви да трептят, да чувствувате Божието присъствие.

Днешният ден е тържествен, защото Дух Божий присъствува между нас. Божието дихание е навсякъде. Много неща не са ясни за вас по единствената причина, че сте в долината. Може ли този, който е в долината, да вижда това, което друг вижда на планината? Това не показва, че този, който е в долината, не е способен да вижда, както онзи, който е на планината. И той може да вижда, както този на планината, но днес няма възможност да се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни. Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва да напуснете долината, да се качите на планината, и оттам да ги разглеждате. Значи, от изгрева на слънцето до обяд човек седи на планината. Този процес в нашия живот е възходящ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно да слиза, върви към залязване. С него заедно и човек прави друга дъга в своя живот: той слиза в долината, дето ще започне Божествената работа.

На другия ден, от изгрев на слънцето до обяд, човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината да работи. През нощта човек е пак на работа. Тогава започва най-грубата работа – пречистване на къщата. Господарят излиза от къщата си, т. е. от своето тяло, а слугите пръчистват цялата къща. Сутринта, когато господарят, т. е. Божественото в човека се върне в къщата си, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък, и започва работата си: изкачване на високия връх и после слизане в долината, на работа. Следователно, възкачването нагоре е път на Божественото, а слизането в долината е път на човешкото.

И в съзнанието на хората стават същите процеси: възкачване и слизане. Когато работите на хората не вървят добре, те се мъчат, страдат. Това показва, че в съзнанието им става процес на слизане, процес на залязване на слънцето. За да излязат от това положение, те трябва да направят един полукръг. Следователно, когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на слънцето. Изгрее ли слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на слънцето носи Божиите благословения. Изгревът на слънцето носи всички възможности за реализиране на човешките желания. От изгрева на слънцето до обяд човек не мисли за страданията, защото до това време идат Божиите благословения. От обяд нататък човек започва да мисли за страданията. При запазване на слънцето той започва да мисли вече за ликвидиране със страданията, с всички взимания – давания. Така човек се приготовлява за следния Божествен ден, който е вечен, понеже извира от Вечното Начало на живота.

Казвам: връзката, която ще възстановите днес, не се отнася само за един ден. Божественият ден се състои от много човешки дни. Вие нямате представа за дължината на Божествения ден по причина на прекъсванията, които стават във вашето съзнание. Във физическия живот има една фаза, която точно определя обстановката на нещата. Запример, при определяне на времето, в часовника се отбелязва момента, когато слънцето изгрява и залязва. Хора, у които чувствителността и чувството за време е силно развито, могат без часовник да определят точно часа, с разлика най-много от пет минути. Ако събудите такъв човек нощем и го запитате за часа, той ще ви определи времето. Даже часовниците не определят толкова точно времето, както някои хора го определят вътрешно. Земята не се движи механически, както ние предполагаме.

И тъй, хубавите дни, които имате тук, са благо за нас, с което Бог ни удостоява. Това благо е признак на Божието благословение. Първия ден, в неделя, имаше тук-таме малко облаци, които говорят за малки противодействия. Днес вече имаме най-хубаво време. По-хубаво време от това не може да се очаква. Последните пет деня, от неделя до четвертък, представляват букет от хубави дни. Неделя и понеделник бяха подготовителни дни, но последните три дни, вторник, сряда и четвъртък, които бяха определени за работа, времето беше много хубаво. Следователно, първите два деня, показват, че ако работите по човешки, през годината ще имате малка мъгла. Времето през последните три деня показва, че ако работите по Божествен начин, всичките ви работи през годината ще вървят добре и ще се оправят. Тъй щото има връзка между времето и значението на дните. На това трябва да се обръща внимание. В сряда времето се оправи, денят беше много хубав. Той беше определен като ден на Божествената наука. Значи, щом дойде Божествената наука, и времето се изяснява. Следователно, знанието, науката разпръсва облаците и мъглите. Четвъртък – денят на Божествената връзка, пречисти всичко. Небето е съвършено чисто, ясно. Следователно, когато човек направи връзка с Бога, и неговото небе ще се пречисти съвършено, по него няма да има никакви облаци, никакви мъгли.

Казвам: стремете се да възстановите в себе си тази жива връзка! Не мислете, че нещата могат да се постигнат по механически начин. Един стих от Свещеното Писание казва: „Ние сме съработници на Бога." Значи, като работим за Бога, ние взимаме участие в Неговото дело. И тогава, всичко онова, за което душата ни копнее, ще се постигне; всичко онова, към което нашият ум се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човешкото сърце желае, ще се осъществи. Изобщо, всичко, което човек мисли, чувствува и желае, той може да постигне. Обаче, не желайте да постигнете всичко изведнъж! Не желайте всичките ви цветя да цъфнат наведнъж! Защо? – Ако всички цветя в градината ви цъфнат наведнъж, радостта ви ще бъде голяма, наистина, но за кратко време. Щом цветята ви прецъфтят, останалото време от годината ще бъдете лишени от радост. Както природата е наредила, цветята да цъфтят през течение на цялата година, тъй е най-хубаво. Не желайте всичката вода от извора да изтече изведнъж! Изтичането на водата е закон за постепенно реализиране на нещата. В това отношение и вашата мисъл трябва да бъде подобна на течащата вода, да няма прекъсване. Вашата мисъл трябва да бъде подвижна, като въздуха. Дойдете ли до някой извор, благодарете, че Бог е създал водата, да се ползувате от това благо. Поемете ли въздух в дробовете си, благодарете на Бога, че Той го е създал, за да познавате Неговите мисли. Видите ли сутрин изгряващето слънце, благодарете на Бога, че го е създал, за да можете под неговите лъчи да различавате нещата.

Съвременните хора са се отклонили от Божествения път, забравили са Бога, и търсят нещо отвън, което никой не може да им даде, и нийде не могат да го намерят. Те дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа си далеч някъде в бъдещето, отдето нищо не могат да получат. Хората казват: някога в далечното бъдеще все ще постигнем желанията си. На кое бъдеще се надяват? В настоящето човек може да постигне това, което желае, няма защо да очаква от бъдещето. Достатъчно е още днес да поеме той чрез въздуха Божествените мисли и да ги обработи в себе си. Един ден тези мисли ще израснат и ще дадат своя плод. Те ще създадат това бъдеще, което хората очакват. Те ще се оплодят в градините на техните души и ще се проявят като светли мисли и желания. Дойде ли това време, хората ще бъдат разположени едни към други: те ще се обичат. Бъдещето на всички зависи от днешния ден. Помнете правилото: който се осигурява за един ден, той се осигурява за всички останали дни на живота си; и обратно: който се осигурява за всички дни на живота си, той се осигурява само за един ден.

Казвам: който мисли, че може да се осигури за цял живот, той ще се натъкне на стария живот, дето хората очакват щастие по механически начин. Запример, те очакват щастието отвън, да ги обичат хората. Някоя мома се облече хубаво, накичи се и отиде на хорото да играе, търси някой момък да я хареса, да я направи щастлива. И момъкът се облече, отиде на хорото, гледа някоя мома да го хареса. Желанието на човека да бъде щастлив не е лошо, но той го търси по крив път. По този начин щастието не се придобива. Някой човек иска да бъде учен, но след като стане учен, пак не е щастлив. Защо? Той е придобил това знание неправилно и не е готов за него. Вместо да стане по-смирен, той се вьзгордява, вследствие на което хората не го уважават и започват да го обиждат. Този философ, ако напише някоя философска книга, ще иска всички да го зачитат, да го ценят. Не срещне ли това от тях, той ги нарича глупци, невежи, а с това ги настройва още повече против себе си. Този учен нарича хората глупци, невежи, а очаква от тъх щастието си, иска те да го повдигнат.

Друг някой казва: аз искам да живея по Бога, отричам се от светския живот. Питам: какъв е светският и какъв – Божественият живот? Ще направя едно сравнение между светския и Божествения живот, да видите, в какво седи разликата. Когато човек яде, нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено от Бога, той е в светския живот. Когато човек яде и благодари на Бога за всичко, което му е дал, той е в Божествения живот. Когато някой млад момък се хване на хорото до някоя мома и не благодари на Бога за здравите крака, които има, нито пък съзнава, че момата до него е от Бога създадена и Нему принадлежи, той е в светския живот. Обаче, ако този момък благодари за здравите си крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е в Божествения живот. Следователно, всичко, което човек върши несъзнателно, е светско; всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено. Който не признава, че благата, които има в живота си, са дадени от Бога, той е светски човек; а този, който признава, че благата, които има, са дадени от Бога, е Божествен човек. Когато съзнавате, че в дадена работа Бог взима участие, тя е Божествена; щом Бог не взима участие в някоя работа, тя е светска. В Божествените работи резултатите са добри; в човешките – резултатите са лоши. Щом е така, вършете всичко, което е Божествено! Защо не благодарите на Бога, че имате здрави крака, с които можете да играете и да ходите?

Казвате: ние трябва да се обичаме, да се любим. Какво разбирате под думата любов? Ще поясня тази мисъл с един пример. Когато човек се влюби в някого, това означава, че той иска да опита неговия плод, т. е. иска да приеме малко топлина от неговата. Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате да го вкусите, да опитате неговата сладост, да се уверите, че това, което Бог е създал, наистина, е хубаво. Като вкусите плода, казвате: хубав е този плод! На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен, вкуси ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва. Топлината на възлюбения е плод от духовния свят. Значи, момъкът се хваща на хорото при някоя мома заради плода й. Има ли плод, той ще играе, ще скача при нея на хорото; няма ли плод, няма да се хване при нея, ще отиде при друга мома.

Съвременните хора, които не могат да мислят по новия начин, като видят, че някой момък се хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: този момък се хванал до онази мома, защото е красива. Това е криво разбиране на нещата. Те гледат на момъка, като на вълк, който обикаля около някое агне. Защо вълкът обикаля агнето? Да го изяде. Вълкът, обаче, не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Така щото побужденията на момъка и на вълка не са едни и същи. Вълкът не търси агнето за неговото мляко, но той иска да го изяде. Той казва: аз обичам агнето. Да обича агнето, това е правилно; начинът, по който изразява своята любов, не е правилен. Вълкът казва: защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен. Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: не, това не трябва да се допуща! Питам: де е философията тогава, де е логиката? Вълкът може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен вълк. Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него. Противоречията в живота произтичат от това, че хората намират, какво известни постъпки спрямо тях не са прави. Всяка постъпка на хората към някой човек не е нищо друго, освен отражение на някоя негова крива постъпка към известно живо същество. Както си постъпвал към другите, така ще постъпват и към теб. Казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Това е законът. Нещата се преповтарят. Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служене на Бога в някои отношения не са били прави.

Казвам: ние имаме пред вид всичко това, и то трябва абсолютно да се коригира. Смисълът на живота не седи в изпълнение волята Божия по буква, но като изпълнявате волята на Бога, постепенно да изправяте живота си, като му дадете онази цена, каквато той действително заслужава. Някой казва: непостижими са нашите желания. Непостижими са желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае, как да работи и за онзи, който няма връзка с Бога. За този, който работи, за този, който знае, как да работи и за този, който има връзка с Бога. всичко е постижимо. Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си с Бога и работете за Него, а не за себе си. Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си. Не работи за себе си! – подразбирам: не работи за низшето в себе си. Работи за Бога! – подразбирам: работи за висшето в себе си. Понеже Бог създаде всичко, човек трябва да се учи от Бога, да види, как Той създаде света, и после, по същия начин трябва да работи и той, за да създаде своя живот. Човешкият дух трябва да се носи над бездната, за да устрои в него това, което не е устроено. В живота на човека има голям хаос, затова Божественото в него, господарят му, трябва да тури ред и порядък в неговия живот. Това значи да създаде човек характер в себе си. Кой ще му създаде характера? – Неговият дух. Духът твори в човека. „В начало създаде Бог небето и земята. Небето у нас, това е нашият дух, земята – това е нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства, да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро, той нищо няма да постигне.

Казано е в Писанието, че Бог най-после създаде човека и го постави господар на всички животни. По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого господар, да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господар? – Духът, висшето себе.

И тъй, на всички предстои възстановяване на вътрешната връзка с Бога, вътрешно пречистване, както и придобиване на вътрешно знание, което да донесе правилно разбиране на живота. Придобиете ли тези неща, вие ще можете лесно да се справите с мъчнотиите, с противоречията на живота, които ви отдалечават от великата цел.

Противоречията, мъчнотиите в живота са временни. За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне. Христос казва: „Ако и аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам." Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае.

Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време, обаче, вие трябва да въртите дръжката на колелото, да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете, как да вертите, или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода. Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване, и никаква друга работа няма да свършите. Това се случва и във всекидневния живот. Често много от съвременните хора изгубват целия живот за постигане на някои свои дребни желания.

Тази година ви се дава следната задача: да работите, да учите и да възстановите връзката си с Бога. Хубавото време днес показва, че ще имате Божието благословение: каквато работа започнете, ще я свършите добре. Вървите ли по Божия път, ще постигнете всичко, което желаете. Съзнавате ли, че всички положения, които хората заемат в живота, са еднакво важни и от Бога определени, вие вървите в правия път.

Ще приведа следния пример за изяснение на последната мисъл. Един ден Бог поставил на един кръстопът, една жива ръка, в която имало съзнание, да показва на минувачите пътя за един голям извор. На ръката било написано, де е пътят за извора. Всеки пътник се спирал пред ръката, прочитал написаното и се отправял към извора. В първо време ръката била доволна от положението си, че могла да посочва пътя към извора, а с това да улеснява пътниците. Един ден тя се отегчила от своята еднообразна работа и си казала: дотегна ми вече, кой как мине, да му посочвам пътя за извора. При това, всички минават-заминават, и никой не ми благодари. Тези хора не заслужават да седя заради тях цял ден на кръстопътя и да дишам прах. Тогава ръката се обърнала към Бога с молба да й даде някаква по-висока служба. – Каква служба искаш? – Искам да бъда на някоя висока планина, да върша някаква важна работа. Господ я поставил на един висок планински връх и я направил „ветропоказател." Тя се намерила на върха и определяла посоката на вятъра, но останала самотна, защото никой не минавал покрай нея. Едва сега разбрала тя, че първото й положение, на кръстопътя, било по-важно, отколкото да бъде ветропоказател на някой планински връх. Много от съвременните хора, като тази ръка, искат да заемат високи положения в света. И това е добро, но самотни ще бъдат. Малко хора минават по планинските върхове. На върха ръката се въртяла, но била сама, никой не минавал покрай нея. Тогава тя съзнала гръшката си и казала: толкова време, как седя на този връх, показвам на хората, какво ще бъде времето, дали ще има вятър, а на мореплавателите показвам посоката на вятъра, ще има ли попътен вятър, но при всички мои услуги никой не ме поглежда, никой не минава покрай мене. Груби са тук хората! Добре ми беше на кръстопътя. Кой как минаваше, все се спираше пред мене и ме запитваше за пътя към извора. По-благородни бяха хората там!

Какво показва тази приказва? Приказката показва, че ръката и в двата случая не съзнавала, защо е поставена на едното или на другото място и как трябва да изпълни службата си. Следователно, когато човек не съзнава благото, което Бог му е дал, той ще бъде нещастен и при ниското, и при високото положение, което заема. Бедният, който съзнателно служи на Бога, е щастлив; богатият, който съзнателно служи на Бога, е щастлив. Бедният, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в беднотията си; богатият, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в своето богатство. Нямате ли съзнание за това, което вършите, вие ще бъдете нещастни и в науката, и в религията. Даже и светията, ако мисли, че е светия само за себе си, и той ще бъде нещастен. Човек може да запази своята святост само, ако служи на Бога.

Основната иаея, която трябва да държите в ума си е да възстановите вътръшната си връзка с Бога. Тя е ключ към всички тайни. Стремете се към реализиране на тази идея, докато всички неща ви станат ясни. Когато Божествената светлина ви озари, всичко ще ви стане ясно. Натъкнете ли се на някои ваши тъмни мисли и желания от миналото, съзнанието ви се помрачава, и вие не можете да разбирате нещата. Запример, ако говорите на някой болен за Бога, той ще ви каже: какво ми говориш за Бога, не виждаш ли, че аз имам нужда от лек? Болният има право да казва така, но той не знае, че ако направи връзка с Бога, по-добър лек от този няма за него. Съзнае ли това, което му проповядвате, той ще се излекува веднага. Отивате при някой невежа да му говорите за Бога. Той казва: какво ми говорите за Бога? Аз искам знания, наука, не се нуждая от проповеди. Невежият не знае, че най-ученото същество в света е Бог. Следователно, ако направи връзка с Бога, той ще придобие големи познания. Ето защо човек трябва да се свърже с Бога, със своя Учител.

Казвам: свържете ли се с Бога, с Учителя си, трябва да слушате с двете си уши. Сърцата и умовете ви трябва да бъдат така подготвени, че да разбирате всяка Негова дума. Не критикувайте думите на Учителя си. Съмнявате ли се нещо, проверявайте. От резултатите ще съдите за истинността на Неговите думи. Свържете ли се с Учителя си, и светлината ще дойде. Дойде ли светлината, тя ще увеличи живота и свободата ви. Ако светлината, животът и свободата на човека се увеличат, какво повече може да желае той? В живота са постиженията на всички желания; в светлината са постиженията на всички мисли; в свободата се постига всичко, което човек желае. Немате ли връзка с Бога, с Учителя си, нищо не

можете да постигнете. Всеки, който ви убеждава да вярвате в едно или в друго верую, той трябва да ви даде живот, светлина и свобода. Ще ми възразят: когато човек умре и се освободи от ограниченията на своето тяло, той ще види и разбере много неща. Не, човек трябва да види и разбере нещата, още докато е жив, а не след като умре. Под думата смърт ние разбираме грешен живот. Като грешен, човек трябва да умре, но като праведен, той трябва да живее и да учи. Следователно, човек трябва да умре за греха, да се освободи от него, а да оживее за Правдата, за Бога. Иска ли да оживее за Бога, той трябва да има живот, светлина и свобода. Ние сме за живота, който трябва да е изобилен; ние сме за светлината, която трябва да бъде в изобилие; ние сме и за абсолютната свобода!

И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната светлина и за абсолютната свобода. В това седи връзката с Бога. Всяко друго учение ще ви отклони от правия път. Това е правилното разбиране на живота. Ние не говорим за смърт, за умиране. На онези, които са умирали веднъж, казвам: втори път да не умирате! На онези, които сега са умрели, казвам: вие трябва да оживеете! На живите казвам: вие не трябва да умирате, а живейте, да дойдете до безсмъртието! Казвате: който се е родил веднъж, той все трябва да умре. Трябва да умре само този, който се е родил и сгрешил. И обратно: който е умрял и не гръши, той трябва да се роди, отново да оживее
Желая на всички да имате живот изобилен – живот на безсмъртието; да имате светлина изобилна и свобода изобилна! Искам тази година да възстановите връзката си с Бога, да я съзнавате и за всичко да Му благодарите. Работете всички усърдно, пламенно, да принесете много плод и да се радвате на плодовете си!

5. Беседа от Учителя, държана на 21 август, 1930 г. б ч. с. при II. Рилско езеро. (Седемте рилски езера.)

КНИГА: Благословена между жените

2010-03-06T07:12:02Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1930_Blagoslovena.pdf Благословена между жените]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Благословена между жените]] (Хирон) '''(готово)'''
* 2. [[Виждане и съзнаване]](Ruana)'''(готово)'''
* 3. [[Носител на Божиите мисли]](mvm)'''(готово)'''
* 4. [[Познава гласа му]] (Хирон) (работи се)
* 5. [[Божествена връзка]] (Таня) (работи се)

КНИГА: Да възлюбиш Господа

2010-03-06T07:10:03Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) ('''готово''')
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana) '''(готово)'''
* 9. [[Кога се молиш]] (Ruana) '''(готово)'''
* 10. [[Аз съм онзи човек]] (Ruana) '''(готово)'''
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 12. [[Ще живее]] (Ruana) '''(готово)'''
* 13. [[Работи на лозето ми]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]] (Ани) ('''готово''')
* 15. [[Добрият пастир]] (Таня) ('''готово''')
* 16. [[Земният и небесният]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 17. [[Аз съм жив]](Ruana)'''(готово)'''
* 18. [[Що казва Духът]](mvm)'''(готово)'''

Добрият пастир

2010-03-06T07:04:46Z

Таня: /* Добрият пастир */

==Добрият пастир==

"Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (Йоана 10:14)
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината. Следователно, не им се сърдете, когато правят погрешки. – Ти духовен ли си? – Духовните познават две трети от истината – и на тях липсва нещо. – Ти Божествен човек ли си? – Божествените хора познават цялата истина, т. е. три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. – Как се проявява религиозният? – Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, т. е. към религията; духовният живот има отношение към съдържанието, т. е. към чувствата, а Божественият живот – към смисъла на нещата, към любовта.

„Аз съм добрият пастир." Какво означава пастирът на физичния свят? – Всички поданици на една държава са овце, а техният управител, т. е. главата им е пастирът. Всички хора в църквата са овце, а владиката или проповедникът е пастирът. Всички ученици в училището са овце, а учителят им, който ги събира да се учат, да се упражняват, е техен пастир. Навсякъде хората се упражняват. И в църквата се упражняват. Те се молят, коленичат – това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята, Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква.
Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на земята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора – учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим. Какво са постигнали досега? Тия учени и философи аз ги наричам проповедници на сомуна. Казвам на тоя проповедник: Ти си религиозен, добре правиш сомуните, – Аз не ходя на църква. – Не е важно, ти можеш да месиш хляб. Едно се иска от всички: да изправим живота си. Всички хора страдат, боледуват, липсва им нещо. Не се обиждайте от това. Може да ви липсва нещо обикновено – дреха, обувка, украшение, Важно е, че ви липсва нещо. Тая липса не изменя характера ви. Казваш: Всичко имам, но съм гладен. Значи, пак ти липсва нещо – храна. – Тоя човек е неморален, не може да издържа. – Гладен е човекът, нахранете го, за да се бори и устоява на всички сили, които работят против него. – Той е грешник, трябва да се изпъди вън от обществото. – Гладен е човекът. Учените ще започнат да обясняват, какво нещо е гладът и какво – жаждата, отде произхождат. Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене, сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. Имаш пет хиляди лева и още пет хиляди, стават десет хиляди лева – ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, т. е. събираш ги, но накрая плюсът става минус. Това е дълг от десет хиляди лева.
Мнозина казват: Ние трябва да бъдем активни, а не пасивни. Животът е борба. – Това е една трета от истината. Борба съществува, докато чукаш камъните и докато направиш къщата си. Щом направиш къщата и влезеш в нея, борбата не е на място. В тоя случай, животът не е борба. Борите ли се, това показва, че сте неразумни хора. Казвате, че само революцията ще оправи живота. Знаете ли, какво е отношението на човека към революцията? Каквото е отношението му към рициновото масло, такова е отношението му към революцията. – Кога взима рициново масло? – Когато е запечен, не може да се освободи от нечистотиите си. Рициновото масло произвежда революция в червата му, и той се освобождава от затруднението си. Щом се очисти, не търси вече рициново масло. Следователно, революцията е преходно състояние, което има за цел да възстанови реда в Божествения живот. Веднъж нарушен тоя ред, непременно трябва да се възстанови. Дали ще взимате рициново масло, или гореща вода, ще имате един и същ резултат.

И тъй, разсъждавайте право, за да дойдете във връзка с великата разумна природа, за която мнозина мислят, че е мъртва, неодушевена. Те мислят, че камъните, растенията, животните са съвършено несъзнателни същества. Следователно, само човекът има право да урежда живота. Ако дойде една комисия от слънцето, да прегледа живота и културата на земята, какво би казала? Каква култура има в тоя дом дето мъжът и жената се хващат за косите и се бият? Това е културата на Тарас Булба, който искал да опита силата и смелостта на синовете си. Той искал да знае, готови ли са да се борят с мъчнотиите в живота. Сега и ние, в някои случаи, ще се борим, в други случаи ще правим революция, а в трети ще градим. Всички сте правили революция. Ако кажете, че не сте правили революция и сте кротки хора, аз ще остана на особено мнение. Кой от вас не е дърпал косата на по-малкото си братче и сестриче? Кой не е пръскал другарите си с вода? Казват за някого, че е отличен човек. - Колко пъти е дърпал косата на своето братче и сестриче? - Да го изберем за управител. – Той ще оправи работите толкова, колкото е оправил своето братче и сестриче. Следователно, когато назначавате някого за министър, попитайте, как се е отнасял с по-малките си братчета и сестричета. Ако се е отнасял добре с тях, той ще оправи България, или коя и да е държава. Аз говоря принципално. При всяко отклоняване от тоя въпрос, всякога ще ни липсва или една трета, или две трети от истината — все ще липсва нещо. Човек и като религиозен, и като духовен може да бъде добър или лош, да му липсва нещо. Само когато стане духовен, човек се свързва с Бога. За него се казва, че е създаден по образ и подобие Божие.

Казвам: Човек трябва да бъде свързан с Бога. Думата „ свързан" е неразбрана. Да се свържеш с Бога, това значи, да разбираш закона на служенето. Като си свързан, ще обичаш Бога. Като Го обичаш, няма да стоиш при Него, но ще Му служиш. Хората ходят на църква, молят се, но, като излязат от църквата, пак вървят по стария път. Те казват: Христовото учение е неприложимо. Не е така. Който е готов да служи, всякога може да го приложи. Както и да служите на старото учение, бирникът всякога ще дойде. Който министър и да дойде, бирникът ще ви посети. Която майка и да дойде, няма да се освободите от бирника. Важно е, как ще се справите с него. – Бог да ни помогне! – Щом искате Бог да ви помогне, научихте ли Неговия велик закон на любовта? Оня, който не е показал милост, и спрямо него Бог не може да покаже милост. Ако ние имаме любов, и към нас хората ще бъдат милостиви.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир." Аз определям доброто като качество на човешката воля. Човек не е нито добър, нито лош. Това зависи от момента, когато проявява доброто или злото. Ако проявява разумната си воля, той е добър. Добрият човек дава добри плодове, без червеи. Плодовете му са сладки и малко кисели.

Помнете: Всичко, което ви говоря сега, влиза в живота; никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам „моята мисъл", като подразбирам новата мисъл, т. е. мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Както Бог мисли, така и аз мисля. Каквото Той пожелае да направя, това върша аз. Всеки може да бъде такъв. Това не е мъчно, но герой трябва да бъде човек. Много хора са герои на бойното поле, но щом дойдат в обществото, не са смели. Те се страхуват, как ще преживеят, какво ще стане с децата им. Затова някой казва: В тоя живот не може без лъжа. Той не знае, че чрез лъжата, именно, ще умори децата си. Лъжата е красива жена, която е изгубила честта си. За такава жена се казва: „Пусни красивата жена без верижка, ще се върне с верижка." Аз взимам думата верижка в широк смисъл.

Питам: На кого искате да угаждате? – На обществото. – На кое общество? – На свещениците. – На кои свещеници? – Ако е въпрос за истински човеци, де са те? И Диоген, на времето си, ги търсеше със запалена свещ, дано ги намери. Де са ония хора, които побеждават със своята воля? Аз не търся силни хора от миналото, но сега искам да ги видя. Ако днес си добър, и в бъдеще ще си добър. – Ще стана добър. – Защо не си добър и сега? Ако в бъдеще станеш добър, и днес можеш да бъдеш такъв. Сегашният момент гради и създава. И Бог гради и създава в настоящето, а не в миналото. Грешните хора са в миналото. Сегашните хора се делят на десни и леви. Религиозните се борят да седнат отдясно на Отца. Аз бих желал да върша Божията воля във всеки даден момент – нищо повече не желая.

„Аз съм добрият пастир." Добрият пастир е добър в даден момент. На земята ние сме овце. Овчар, който не може да пасе добре овцете, не може да ги опази от вълците. Господарят му ще го изпъди. Добрият овчар води овцете си по високи места, да не заболяват от метил.

Често хората се питат, защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример. В древността живял един умен цар. Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце. Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици. Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият. Във всяка улица се чували плачове – трябвало сълзи да се събират. Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели 20 години. Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря. Това не е алегория. Когато лихварите, големите земевладелци опропастяват десетки и стотици семейства, не къпят ли те своите дъщери в техните сълзи? Няма човек в света, който да не се е къпал в такива сълзи. Продължавам разказа. Поданиците започнали да плачат и да се молят, дано Бог ги избави от това нещастие. Най-после Бог изпратил един херувим на земята, да се роди в плът, като млад, красив момък. Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. Оженили се, но първата работа на херувима била да предаде на своята възлюбена новото учение. Той й казал: Ти можеш да бъдеш красива, без да се къпеш в човешки сълзи. До това време водата не съществувала. Херувимът взел една малка тояжка, отишъл при една канара, ударил няколко пъти с тояжката си и от канарата започнала да извира чиста, хубава вода. Дотогава всички хора се миели със сълзите си. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор. Благодарете, че не живеете в епоха, когато трябва да се миете със своите сълзи. Царската дъщеря родила едно дете и започнала да го учи на новото учение. Тя му казвала, че трябва да се къпе в чиста вода, а не в сълзите на своите поданици, както на нея преподавали. Възлюбеният на царската дъщеря – херувимът, изчезнал от двореца. Той се върнал на небето, отдето дошъл.

Сега остава още едно голямо нещастие в света – отнемане живота на по-малките и слаби същества. Заради вашите малки ангелчета и гълъбчета – вашите деца, вие точите ножове и режете главите на кокошки, агънца, прасенца, да им сготвите хубава чорбичка, да ги къпете отвътре. Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо страдание. Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате. Казвате: Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици. Обаче, архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.

Един цар в древността пожелал да се прослави. Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който, като е живял по тоя начин, да се е прочул и да е процъфтял. Когато Мойсей изведе евреите от пустинята и влезе в ханаанската земя, можа ли да я завладее? Не само, че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните? Де е тяхната стара култура? И сега всички казват, че не може без война. Може и без война, но трябва да се пробуди висшето съзнание на хората. Ако разбирахте живота правилно, не бихте заклали нито едно агне, или кокошка. Много агнета са по-културни, отколкото вие си представяте. Като отидете на оня свят, ще проверите тая истина. Там ще срещнете много агнета, които ще ви кажат: Ние те познаваме. – Отде ме познавате? – Едно време ти ни закла в твоя двор. Ще ви срещнат и кокошки, които ще ви кажат същото. Вие сте ги заклали, без да подозирате, че те ви дават пример на саможертва. Че агнето жално блее, като го колиш, ти не искаш да знаеш и казваш: Нека си блее. Кокошката кряка, ти казваш: Нека си кряка. Когато вие страдате, казвате: Сърцето ми се къса. – Защо? – Нямам нови дрехи и нови обувки за Великден. Когато колиш агнето, сърцето ти не се къса. Това култура ли е? Велико е Божието търпение към ония, които не вършат Божията воля, а своята воля. Кажете: Господи, ние не вършим още Твоята воля. България се нужае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Какво искат те? Да станат велик народ? Вашата земя е толкова голяма, колкото беше земята на евреите. Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии закони – любовта и мъдростта, вие ще бъдете велик народ, и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. Ще кажете, че това е съблазнителна мисъл. – Можем ли да бъдем толкова велик народ? Питам: Как можете да убивате хиляди хора на бойното поле, а не можете да отглеждате също толкова хиляди? – Това е закон. – Според мене, това, което става на бойното поле, е беззаконие; това, което се върши от любов, е закон.

Сега вие искате да приемете новото учение. – Как ще стане това? – С работа и учене. Вие наблюдавате слънцето, но това не е достатъчно. Трябва да следите, отде изгрява слънцето, как обикаля земята и т. н. Изгряването на слънцето може да познавате и по растенията, по изворите. Изобщо, трябва да следите всички промени в природата. Това е истинско знание. Когато страдате, вие търсите причината за това и казвате, че нямате достатъчно храна. Всъщност, вие не страдате от недоимък, но от преяждане. Положението, в което сега се намирате, не позволява да ядете много. – Защо? – Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли, какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква, и листата, които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т. е. с храната на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. В бъдеще, когато дойде някой гладен при мене, ще му дам десет капки от нектара на живота. От него той ще извади ония елементи, които му са необходими. Както от три хиляди килограма розов цвят може да извадите един килограм розово масло, така и от грубата материя вие може да извадите ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувствувате, ако нямате съответствуващ материал за съграждане на вашите мисли и чувства.
Някой казва, че не може да люби. – Как ще любиш, като си последен бедняк? Само богатите могат да любят. Преди да любиш, ти трябва да си бил гъсеница, да ядеш листа и, след като станеш пеперуда, ще можеш да извличаш сладките сокове от цветята. Ще кажеш, че ядеш, за да изпитваш приятност. После ще ти стане тежко, защото не си могъл да асимилираш храната, както трябва. Тогава ще ти препоръчват рициново масло. Внимавай да имаш добри отношения със своите граждани, защото пак ще дойде революцията. Аз не подържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи да изнасям, те ще си правят своето. И да кажа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. Със сила не мога да заставя човека да постъпва по един, или по друг начин. Мога само да кажа на хората, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир, и моите ме познават." – Кои са тия овце? – Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам. Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. – Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.

Срещам много хора, на които мозъците са заразени. Те казват: Винце искаме, не ни трябва твоето учение. – Аз виждам, че твоите малки братчета – червейчетата ще те ядат, ще си направят хубаво ядене от тебе. Те ще кажат: Учен човек е тоя господин. – Учен е, но само кости ще останат от него. Запитаха Христа: „Могат ли тия кости да оживеят?" – Учението, което проповядвам, ще събере тия сухи кости. И горко на тоя, който не се подчинява на Духа, Който иде. Не мислете, че слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията воля прави всичко в света. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте. Идната година ще има изобилно жито. Послушайте ме, направете опита. За българите настанаха най-благоприятни условия. Обърнете се към живия Господ, към Неговата велика държава. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа.

Обърнете се към живия Господ, Който е всякога между нас. Светиите са между нас, ангелите са между нас. Всичко, което не е в съгласие с това, което казвам, е далеч от нас. Когато двама млади седнат в гората и се любуват, цялият свят е хубав за тях. Те обещават, че ще живеят според законите на Бога. Като ги види баща им, набие ги. На другия ден те пак се срещат; герои са те. Аз не говоря за вашите целувки, които са сенки на живота. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърцето се съединяват; после духът и душата се съединяват. Най-после иде Бог и дава своето съгласие. Тогава цялото небе се радва. Сега момата не дава на момъка да я целуне, докато не й обещае нещо. Щом обещае да й купи рокля, златен часовник, обувки, тя казва: Можеш да ме целунеш. Това не е Божествена целувка. Целият свят страда от такива целувки. Така не се живее.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир." Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се образува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа си." Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи, хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш – никаква измяна не се позволява. – Слаб човек съм. – Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде. Учени, философи, професори, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.

Какво представя сегашният свят? – Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко слънцето изгрява, и ледът започва да се топи. Става катастрофа. Пързалящите започват да се давят, викат за помощ. Ония, които стоят настрана, благодарят, че са вън от опасността. Иде Божествената вълна, която ще разтопи човешките езера; от тях помен няма да остане. Ти вече няма да бъдеш лед, но ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по целия свят, да разнася новото учение. Ако българите приемат това, което Бог казва, в три години най-много, България ще се поправи. Да не остане помен от критика. Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно – господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли? Толстой казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас. Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас!

Желая, във всяко семейство, отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. – Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора. Да сме готови да се жертвуваме за Господа. Да бъдем всички добри овце и добри пастири.

Често хората се обиждат за нищо и никакво, делят се не партии. Аз не признавам никакво деление. Светът принадлежи на живия Господ. Всички можем да се ползуваме еднакво от него. Ако изложиш гърба си на слънцето, ще се ползуваш от неговите лъчи. Излезте всички вън, да се греете на Божествената светлина, да придобиете сила и да възкръснете. Може да си болен от туберкулоза в последния период, но ако приемеш учението, ще станеш от леглото и ще оздравееш. Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. Оня, който се отказва да служи на Господа, няма да остане жив. Няма да остане гъсеница в света. Аз не говоря за ония гъсеници, които се въдят по дърветата. Аз говоря за гъсениците в нашия ум, в нашето сърце – помен няма да остане от тях. Страшни са те. Яви ли се такава гъсеница в моя ум, аз започвам да я убеждавам, да слезе от моето дърво. Аз съм от миролюбивите хора, готов съм да й дам всичко, каквото й е нужно, но да ме освободи. Ще знаете, че каквото поискате в името на любовта, ще ви се даде.

В Англия, в един голям град, живял едик прочут апаш. Едка вечер той влязъл в дома на един милиардер, голям скъперник, с намерение да го обере. Милиардерът се прибрал в стаята си, заключил се и, като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, излязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: Вземи, колкото пари искаш. Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са щедри. Щеше ли той да даде пари на апаша, ако не беше видял револвера? Трябваше ли апашът да се крие под масата му?

Какво изисква новото учение от вас? – Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: Слаб съм, не мога да направя това. Бъдете силни за доброто, слаби за злото. Ако някой върви в обратна посока, нека обърне страницата на своята книга и тури нов знаменател.

Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух.

Често обикалям София, да видя, какво правят хората и какво мислят. Така правел един от турските султани. Той се преобличал, дегизирал се и така се движел по улиците, да види, какво правят неговите поданици. И аз слушам, как хората искат да се освободят от гъсениците в своите умове. Казвам: Ние ще изпратим силни дъждове, от които няма да остане нито една гъсеница. – Какво да се прави със затворите? – Ще станат големи земетресения, от които няма да остане нито един затвор – Какво ще стане с църквите? – Коренно ще се изменят. Това са фигури, които помагат за изразяване на мисълта. Като говоря за земетресенията, имам пред вид коренните промени, които ще станат в човешките умове. Всички стари идеи ще изчезнат.

Добрият пастир – Христос, иде вече в света. Той ще бъде на бял кон. Ще посети България, всички управляващи, всички учреждения, всички благотворителни дружества. Той ще посети всички църкви, всички домове, да види, как живеят хората. Дето намери стари идеи и убеждения, стар живот, ще каже: Бъдещето не търпи нищо старо. Моето царство е на новото учение. Бог иска да знае, готови ли сте да Му служите с любов и мъдрост. Който е готов, ще мине отдясно; който не е готов, ще мине отляво. Хората на новата култура са хора на шестата раса, светещи хора. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат, как трябва да живеят,.

„Да не се смущава сърцето ви." И аз казвам: Не се смущавайте. В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден като видите всичко, което става, ще кажете: Наистина, каквото Бог е казал, то става. Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите честно и с любов. Разработвайте добре земята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят. Свещениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората, как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нужае от сегашните молитви на хората. Той казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. Вие не знаете, каква промяна може да стане с вас. Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас. Като наблюдавате, какви промени стават във вас, вие ще се уверите в моите думи. Каквото стане, ще бъде за ваше благословение. Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си. Главите на сегашните майки и бащи са побелели от доброто на своите деца. Сърцата и душите на хората трябва да побеляват, а не косите им. Вътрешна белота е нужна на човека. Белият цвят е символ на доброто.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир." Всички сте срещали тоя пастир. Не мислете, че сега за пръв път ще Го срещнете. От хиляди години сте Го срещали. – Кога се познават хората? – Когато се обичат. Като не обичаш някого, не го познаваш. Обикни човека, както трябва, и ще видиш, че в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце се крие нещо велико. Ако не обичаш, както трябва, днес ще се очароваш от някого, на другия ден ще се разочароваш. Имаш една приятелка, за която казваш: Чудно нещо, какво стана с нея, че се измени толкова! Аз мислех, че е добра, а то не излезе така. Цяла нощ не можеш да спиш, недоволна си от нея. Сутринта те питат, как си. Казваш: Добре съм. – Не говориш истината. Защо не кажеш, че си разочарована от приятелката си? Защо не я срещнеш да се извиниш за лошите чувства към нея?

Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон – законът на любовта. Даром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, дето е вашият ум и вашето сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ. Обърнете се към живия Господ, Това ще бъде моята голяма радост. Това ще бъле и радостта на живия Господ, Когото вие търсите.

15. Беседа от Учителя, държана на 18 януари, 1920 г. София.

КНИГА: Да възлюбиш Господа

2010-03-03T20:51:02Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) ('''готово''')
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana) '''(готово)'''
* 9. [[Кога се молиш]] (Ruana) '''(готово)'''
* 10. [[Аз съм онзи човек]] (Ruana) '''(готово)'''
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 12. [[Ще живее]] (Ruana) (работи се)
* 13. [[Работи на лозето ми]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]] (Ани) (работи се)
* 15. [[Добрият пастир]] (Таня) (работи се)
* 16. [[Земният и небесният]]
* 17. [[Аз съм жив]]
* 18. [[Що казва Духът]](mvm)(работи се)

Нито тържик

2010-03-03T20:48:54Z

Таня: /* Нито тържик */

==Нито тържик==

"Нито тържик за път. . ." (Матея 10:10)

„Нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защого работникът е достоен за своята прехрана." Тоя стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от тържици. Всички сте запознати с устройството на тържиците и ги носите. Циганките носят кожени тържици, в които турят брашното си. Различни тържици има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на тържика е всякога отворена. Той има голяма уста. Когато се туря сирене в него, устата му става по-малка. Има и железни тържици. Изобщо, светът е пълен с тържици. Ние взимаме думата „тържик" в идеен смисъл.
Христос казва: „Не взимайте нито тържик, иито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Причината за всички спорове в света е все тържикът. Заспиш някъде, вземат ти тържика, и ти започваш да го търсиш. Съществуват три вида тържици: материален тържик, сърдечен и умствен. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва тържик." Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо, той не трябва да работи с числото две, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашия умствен тържик, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли, как да напълни своя тържик. В това отношение, днешната култура е култура на тържика. Всеки казва: Да имам къща, да имам имот, това-онова – тържикът ми да е пълен.

Христос казва: „Който е тръгнал на път." Пътят, това е честният труд, честната работа. – Кое спасява земеделеца? – Ралото. Като тегли браздите, той ще се спаси. Всяка бразда, теглена назад и напред, представи философията на живота. Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е потик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. Това значи, тържикът да се движи назад и напред. Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек.

„Нито тържик." Често тоя тържик събира толкова много хляб, че не може да се изяде. Като стои известно време в тържика, хлябът започва да мухлясва. И мишките обичат тържика, защото има какво да си хапнат от него. Следователно, лошите мисли в човека не са нищо друго, освен тържик, пълен с мухлясал хляб. За да се освободиш от лошите мисли, свали тържика от гърба си, той не ти е нужен. Ние трябва да се освободим от тържика, защото той е човешко изобретение, човешко учение – учение на залъгалки. Катаклизмът, който виждаме сега в света, се причинява все от борбата на хората за тържици. Спорът между богати и сиромаси е спор за тържици. Богатите имат пълни тържици, а бедните – нищо нямат. Бедните казват: Вместо да ходим от къща в къща да просим, по-добре да оберем богаташите. Така се явяват социалните идеи. Всеки казва: Да видим сега, как да изпразним пълните тържици. Питам: Как ще се уреди светът, ако всички тържици са празни? Казвате: Защо животът трябва да се слага по тоя начин? Питам: Защо животът да не се слага по тоя начин? Въпросът на въпрос отговаря. Защо трябва да имаш тържик? За да живееш по-охолно. Защо трябва да имаш тържик? За да станеш ленив, да се домогнеш до по-лек начин за живеене. Който иска да стане по-груб, по-нахален, по-ленив, нека носи тържик. Човек, който носи тържик на гърба си, никой не го приема с радост в дома си. Ако дойде в дома на някого, той гледа по-скоро да се освободи от него.

Христос казва: „Който е тръгнал на път, той не носи нито тържик, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга." С една дума казано: Който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро. Няма да се спирам да обяснявам, какво нещо е златото и какво – среброто. – Какво представя тоягата? – Тя е международното право. Христос казва: „Не ви трябва такава тояга."

– За кои хора не трябва тояга? – За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони. За такива хора не е нужно нито тържик, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто.

Казвам: Ако едно колело се обърне сто милиона пъти около себе си, ще се създаде едно ново движение. – Какво ще стане с колелото? – За момент само то ще спре и след това ще се яви ново движение, нова насока, ново направление в живота. – Кое е това колело? Нашата земя. Тя се движи около себе си. Като направи сто милиона обръщения, земята ще мине през едно изключение, което става днес, в днешните времена. То ще тикне живота на земята в нов път. Ако сте математици, щях да ви покажа математически посоката, в която се движи земята, и отношението й към всички слънца и планети. Питате : Нима земята днес не се движи? – Движи се, но така, както се е движела във времето, когато е направила сто милиона обръщения. Всяка частица на земята извършва едно кръгообразно движение. Това показва, че днес частиците на земята не се движат, както едно време. Значи, атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си, като маса, но тя изменила посоката и на най-малките си частички. По тоя начин тя иска да изпразни тържиците на своите деца.

И тъй, каквото става със земята, същото става и с вас. Много естествено, частиците на земята влизат и във вашите тела. Значи, и във вашите тела става същото движение, същият обрат. Тая е причината, поради която днес всички хора са недоволни. Едно време хората бяха по-доволни. Какво е отношението между доволството и недоволството? Каква е разликата между тях? Доволството е кръгообразно движение. Оставям вие да определите недоволството. Ако една река направи едно ново движение, тя ще залее цялата местност и ще се приближи до извора. В тоя случай, движението няма да бъде толкова в източника, колкото по повръхността.

„Нито тържик на път." Защо трябва да носите тоя тържик да се уморявате? Носете една идея в себе си, която да ви спаси. Сега вие се чудите, с коя партия да се свържете: с демократичната ли, с болшевишката, или с монархичната? Сами не знаете, какво да правите. Казвам: Освободете се от всички тържици, каквито и да са те. Спасението ви не е в тържиците. Идеята на монархията е изопачена; демократичната идея е изопачена; болшевишката идея също е изопачена. Всяка идея, като се приложи, се изопачава. Резултатът й се изразява с равенството: а + в = с. И християнството, най-великата идея в света, също се изопачи. За своята идея католическата църква изгори толкова много хора, без да спаси човечеството. Според мене, всяко учение, всяка идея, която пърли хората на огъня, която ги беси и убива, има един и същ резултат: а + в = с Някои казват, че са хора на новото учение. Питам: Бесите ли хората? – Бесим ги. – Мразите ли ги? – Мразим ги. – Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите тържици. Казвате, че според закона на кармата, човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен – да пострада малко. Да, докато носиш стария тържик на гърба си, докато носиш две дрехи, обуща и тояга, непременно ще страдаш. Съберат се двама души на едно място. Единият вади от своя тържик, и другият вади от своя тържик, докато се скарат. Това не е нищо друго, освен пренасяне на материалите от един тържик в друг. – Защо се карат тия хора? – Да докажат, кое учение е по-право. Право учение е това, което вади от своите пълни тържици и дава на ония, на които тържиците са празни. Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата. Това се отнася и до обществения, и до семейния, и до частния живот на хората.

Днес, дето и да отидете, навсякъде ще срещнете тържици. Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат тържици. В училищата и учителите, и учениците имат тържици. Ето защо, всички хора се карат. Дето е любовта, там има работа, а не тържици. Като давам формулата а + в = с, разбирам резултатите на всяка идея, на всяко учение. Буквата „а" е носът, „б" е окото и веждата, а „с" – устата. Когато носът приеме някаква миризма отвън, окото пожелава да види нещата, а устата иска да ги опита. Значи, с = а + в. Устата е това, от което се раждат всички раздори в света. Като се изплезе оня малък уд в устата, че като започне да изригва като локомотив напред – назад, всичко разбърква, или всичко оправя – зависи, каква е посоката.

Христос казва: „Не пълни своя тържик, т. е. устата си." Това значи: Не задържай храната в устата си, да се осигуряваш за утрешния ден. Няма по-глупаво нещо от осигуряването. Когато възприемете една идея, не я задържайте в ума си, но асимилирайте я. Защо ще я държите в тържика си? Обработете я и я пратете в света, да се използува от всички.

Да задържаш нещата в тържика си, това значи, да премяташ едно и също нещо от едно място на друго, без да постигнеш някакъв резултат. Една селянка изпрела всичко три вретена: две бели и едно черно. Понеже била ленива, като се връщал мъжа й от работа, тя прехвърляла пред него ту белите, ту черното вретено, да изглеждат много. Мъжът й не искал да проверява, колко вретена изкарва на ден, но разбрал, че нищо не работи. Един ден той се присторил на умрял. Тя започнала да търси дрехи да го облече, но не намерила. Чудела се, с какво да го облече. Най-после дошла й една светла мисъл, да го препаше с вретената. Тя започнала да го опасва от краката, но не стигнала до главата. Опасвала го и нареждала: Мъжо, мъжо, заприлича на тамбура. И сегашните хора са така насновани, от краката до главата, заприличали са на тамбури. Но тамбурата не спасява положението, нито облагородява човека. Днес Христовото учение, както и окултизъмът, са насновали хората. Те носят тия учения като конци, но това не ги спасява. Бих желал да срещна хора идеалисти, а не насновани. Бих желал да срещна хора с празни усти, а с пълни стомаси. Бих желал да срещна хора с пълни дробове, а с празни носове. Ония хора, за които казват, че са празни, внасят потик в човешкия живот. – Защо? – Защото те вървят във възходяща посока. Докато не преместиш нещо, да се образува празно място, ти не можеш да вървиш напред.
И тъй, първото нещо, което се иска от човека, е да се освободи от стария тържик. Причината за явяването на тържика е човешкият ум. Когато умът в чосека се свърже с чувствата, явява се злото. Забелязано е, че омразата, например, не се явява между глупави, но всякога се явява между учени, между умни хора. Питате: От християнско гледище, кое заставя човека да греши? На въпроса, кое заставя човека да греши, могат да се дадат различни отговори. Когато Бог създал света и поставил човека в рая, в сърцето му се явило желание да обсеби света. Така, неговата алчност е станала причина за падането му. Наблюдавайте живота на хората, да видите, как алчността става причина те да грешат. Момък иска да се ожени за една богата мома. Той ще я открадне от родителите й, ще употреби насилие. Това се дължи на неговата алчност за пари. Той обича повече парите на момата, отколкото нея. На същото основание, мнозина се борят да влязат в Царството Божие с насилие. Това е криво разбиране. Под „насилие" първоначално се е разбирало да вложиш силата си в работа, да вложиш и любовта си в работа. Когато се казва, че трябва да вложиш любовта си в работа за благото на своя брат, тая любов ще даде плод. Плодът на любовта е идване на Царството Божие на земята. Кой гладен не се е задоволил, като го нахраните? Кой жаден не се е задоволил, като го напоите? Кой паднал не е благодарил, като го повдигнете? Хлябът води гладния в Царството Божие. Водата води жадния в Царството Божие. Любовта към падналия води последния в Царството Божие. Душата носи в себе си Царството Божие.

Какво представя идването на Царството Божие? – То е оня вечен и постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на земята да служи. Царството Божие иде на земята и си отива, без да го владее някой.

Човек не може да разполага с крепостен акт за владение на Царството Божие. Ония, които казват, че Царството Божие се взима насила, нека покажат, кое е това царство. Вие говорите, че Царството Божие е във вас, а същевременно го търсите отвън. Имате царство, царе нямате. Ако имате царе, не знаете, какво управление да изберете. Вие се плашите от болшевиците. Няма защо да се страхувате от тях. Те са деца на монархистите. Вие култивирахте тия деца от осем хиляди години. Синът иде от странство да даде урок на баща си. Това виждаме в повестта Тарас Булба от Гоголя. Тарас Булба изпратил синовете си да се учат и, като се върнали, той се хвърлил върху тях да ги бие. Той искал да опита силата им. Като го надвили, той останал доволен от тях. Болшевиците ще покажат на баща си, как трябва да се управлява. Пред закона и богатият, и бедният са еднакви. На всеки човек трябва да се отдаде нужното. Сега на сиромаха взимат тържика, а на богатия казват, че трябва да работи. Дошло е време сиромасите да оправят света. – Кои са тия сиромаси? – Вашите деца. – Кои деца: добрите, или лошите? – Безразлично. Добрите се отличават от лошите по знаците си. Едните имат положителен знак, а другите – отрицателен. На добрите тържиците са пълни, а на лошите – празни. Тая е разликата между добрите и лошите хора. Някои хора одобряват сегашния ред и минават за добри; други не го одобряват и минават за лоши. – Кои са прави? – Нито едните, нито другите, защото всички разсъждават от гледището на своите тържици. Мнозина казват, че християнството е добро учение. – Защо е добро? – Защото възпитава и осигурява човека. Това не е право разсъждение. Това е старо учение, с нов надпис. След време те напущат християнството и приемат друго учение. Божественото учение се отличава по това, че носи храна за всички хора, за малки и големи. Това учение носи правила за всички хора. Всеки може да изпълни тия правила.

„Който е тръгнал на път." – За кой път говори Христос? – За пътя на прогреса. Който е тръгнал в тоя път, трябва да се освободи от всички стари идеи. Това трябва да стане доброволно. Всяко насилие върху човека, да отнемеш тържика му, води към стълкновение, към спор.

„Нито две дрехи." Под „дреха" Христос разбира съвременния строй. Една дреха ви трябва, но да знаете, на кого да служите. Едно служене има в света – служене на Бога. Когато се казва, че трябва да служим на народа, знайте, че той е дете на човечеството. Следователно, като служите на човечеството, ще служите и на народа. Народът е дете, което трябва да се отглежда. Много народи ще изчезнат, защото телата на тия деца не са създадени по правилата, които Бог е определил. Много народи са изчезнали не по същество, а но форма. – Защо? – Защото управлението, върху което са се основали, както и животът им, не са били в състояние да ги задържат. Силата, идеите, религиозните вярвания на хората не се губят, но само се изменят. В днешните времена ще се явят толкова религии и вярвания, колкото е имало и в миналото, но видоизменени. Какво представя сегашният танц в театрите? Нищо друго, освен народните игри от миналите времена. Като отиват на бал, добре облечени, хората искат да се представят за по-благородни от простите и бедни хора. Ще се въртят цяла нощ, ще се изпотят и простудят – нищо няма да постигнат. И след това говорят за дервишите. Къде няма дервиши в света? Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята – играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Това е криво разбиране. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят. Идете в едно българско село, да видите, какво хоро се върти там. На хорото се сглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото.

Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро. Питам: Дошли ли сте до последното завъртване на сто-милионното движение? Ако сте дошли до него, свободно ще ходите на хорото, без да се смущавате. В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне в къщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участвуващите на хорото. – Трябва ли да играем на хорото? – Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200–300 души заедно и да играете; а тъй, двама по двама, или ще спечелите, или ще изгубите. Същият закон се отнася и до учените хора.

Някои казват, че около мене имало някаква тайна верига. Чудно нещо, каква ще е тая тайна верига? Като се съберат 200 – 300 души на едно място и се магнетизират, всички ще ги видят. Хорото става на открито. Следователно, под „верига" разбирам брънки от живи същества, мъже и жени, свързани в общ танц, като дервишите. Разликата е само в това, че дервишите не пущат жени в игрите си. При това, те прекаляват в своите игри. Като дойдат до последното завъртване, от устата им започва да излиза пяна. Щом дойдат на себе си, започват да пророкуват. По тоя начин те стават насилствено пророци. Това не е пророчество. Това са етикеции, каквито съществуват в отношенията на хората. Дойде някой, пита, как да поздравява своите близки. Първо ще свалиш шапката си, а после ръкавиците си. Със здравия трябва да се ръкуваш без ръкавици, да приемеш от неговата енергия. С болния ще се ръкуваш с ръкавици. Желаеш ли доброволно да му дадеш от своята енергия, можещ да свалиш ръкавиците си – от тебе зависи. Мнозина идат при мене, ръкуват се, без да свалят ръкавиците си. С това те искат да се скрият, да не позная, каква култура носят в себе си.

Казвам: Всички покривки трябва да се свалят. Те са старите тържици, от които човечеството трябва да се освободи. Причината за болестите се крие в ръкавиците на сегашните хора. Те внасят утайките и нечистотиите в кръвта. – Аз съм християнин. – Като християнин, очисти ли кръвта си? Научи ли правилата за чистене на кръвта? Научи ли правилото, как да дишаш, как да приемаш Божествения въздух? Научи ли правилото, как да създадеш права мисъл в себе си? Може ли твоята мисъл да даде плод?

Каква е разликата между реалните и фиктивните или недействителни плодове? Ако ви дам една ябълка или круша от восък, или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? Истинските плодове носят сила в себе си. Следователно, всяко учение трябва да се опита първо с ума, после със сърцето и тогава ще се произнесете за него. Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно

внася сила в ума и любов в сърцето. Казват, че някой припаднал от любов. Аз не говоря за любов, която кара хората да припадат. Който припада от любов, той е играл на дервишкото хоро. Някой търговец пропада. – Защо? – Играл е на дервишкото хоро. Припадъкът му се дължи на неговите стари тържици.
Христос казва: „Всеки държавник, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своя тържик. Всеки учител, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своя тържик. Всеки свещеник, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своя тържик. Всички хора трябва да оставят своите тържици. Горко на ония, които не оставят своите тържици! Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! Това са силни изречения. – Защо? – Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и, ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия. Казвате: Да си поиграем, да минем по-весело, не ни трябват много деца. – Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто.

Често между слушателите ми се явява състезание. Като дойде някой нов между тях, те казват: Тоя е нов, ще ни вземе мястото. Казвам: Дайте му път, той е вашето малко братче. Дайте му от вашата енергия, от вашата мисъл, да върви напред в живота. Не го спъвайте. Снемете тържиците от гърба си и оставете всеки да се развива свободно. – Дали тоя човек е добър, или не? – Не се грижи за това. Бог е промислил за всичко. Българите казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва." – Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва. Ако не работиш, Бог нищо не вкарва. Мислите ли, тогава, че човек може да заеме първо място и да го задържи, ако нищо не работи? Първото място има отношение към човек, който е в състояние да свърши една велика работа. Учителят му дава да реши една трудна задача, и той я решава. Някои мислят, че първото място подразбира първия стол. То означава най-трудната задача. Първото място се дава на силните хора, които имат характер, и могат да се жертвуват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място. Музикантът се изпитва с трудните парчета. И ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място. В това отношение, на никого не правят отстъпки. Ще кажете, че някой ученик обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре. Ако прави всичко това, а не учи, той ще остане на последно място. Следователно, първото място подразбира способността на човека и благородството на неговата душа. За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце. Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна. Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Казвате: Какво ще стане със света? – Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава, как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. – Да имаме и ние делегати в Париж. – И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл, учените хора не са нищо друго, освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. Подготвеният се отличава от неподготвения, както тропическите плодове се отличават от плодовете на умерения пояс. Първите плодове са сочни, едри, сладки.

Христос казва: „Нито тържик за път, нито две дрехи." Това се отнася до сегашната епоха. Ако ме питате, какво ще стане със света, казвам: Не се безпокойте, светът ще се освободи от всички тържици, от двете дрехи, от обущата и от тоягите. Това значи: Светът ще се освободи от всички лъжливи, стари учения, които само събират, без да изпълняват Божията воля. Това са тържиците на досегашния свят. С тях вече ще се ликвидира. Така говори Господ. Така пише Той в своята книга. Всички дрехи, които се продават на бит пазар, само отвън имат вид на нови, а отвътре са стари. Те носят зараза на различни болести. За това казвам: Не влизайте в никакви човешки организации. Днес се отварят много осигурителни дружества, да подкрепят българите. Каквито подкрепителни дружества и да са, те не носят спасение на човечеството. – Какво трябва да правим? Ще ви отговоря с един образ. Змията запитала: Да си хвърля кожата, или не? – Хвърли я. – Защо? – Защото отдолу имаш нова кожа.

Сега и на вас казвам: Хвърлете стария тържик, за да облечете новия, който крие магнетична сила в себе си. Хвърли старите мисли, които са старата кожа в тебе. Хвърли старите чувства, които създават омразата. Тя трябва да се превърне в любов. Хвърли стария тържик, за да се разбереш с брата си. От две хиляди години носиш тоя тържик, овехтял е вече. Като говори за тържика, Христос има пред вид човешкото естество, което лесно се поддава на съблазни и изкушения. Като пипам тоя тържик, и аз се пазя от него. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи. Така, както сега хората метат, аз не признавам това изкуство. В бъдеще метлите ще работят с електричество. Ще се пусне токът, и всичко ще се изчисти изведнъж. Сега домакинята мете цял ден и мисли, че всичко е изчистила. Достатъчно е да погледнете въздуха, в осветената от слънце стая, за да разберете, доколко е чист той. Цялата стая е пълна с прах. Същото става и в обществата, и в народите. Дойде един реформатор, иска да преобрази света, но, в края на краищата, нищо не излиза. Дохождат големи хора, образуват общество на народите, международна лига, но и от това нищо не излиза. Аз не вярвам в никаква лига на народите. – Защо? – Защото и тя е дете на сегашното човечество. Ето, Уилсон донесе нови идеи, но и те не дадоха резултат. Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите.

Христос казва: „Нито тържик." Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те – деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта. За каква любов говорите: човешка, или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима. Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко: и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва.

И тъй, ако някой ме пита, в какво вярвам, отговарям: Аз вярвам само в любовта. Ако кажа, че вярвам в друго нещо, не говоря истината. Някой казва, че вярвал в мъдростта. – Знаеш ли, какво нещо е мъдростта? Мъдростта се проявява в геометричните форми и в алгебричните правила. Ето едно алгебрично правило: а + в = с. Една теорема от геометрията: Две величини, или две линии, равни на трета, са равни помежду си. Това означава : Баща и майка, които еднакво обичат своите деца, то и силите, които действуват между тях, са равни. Между бащата и майката има хармония. Дето има хармония, там може да се говори за равенство. Вън от хармонията, никакво равенство не съществува.

И тъй, откажете се от старите тържици, дрехи, обувки и тояги. Някои философи ме питат: Голи ли трябва да ходим? Вие не разбирате, какво ви се говори. Казвам: Съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си тържици, вие ще се върнете пак същи, със същите страдания и недоразумения и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо. Опасни са хората, които имат тържици. Знаете ли, какво правят някои разбойници? Докато много хитруват, сами попадат в капан. Някой от тях туря главата си в едно гърне, като куче, и не може да я извади. Той блъска главата си в гърнето и, който го види, казва: Кучето носи гърне на главата си. Това не е гърне, а тържик. Децата го закачат, удрят го с камъни. Как ще се спаси той? Счупете гърнето, и той ще прогледа, ще се спаси от нещастията си. Гърнето е тържикът, който сегашните хора носят на главите си. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прави. – Лесно е и да се направи. Щом мислиш добре, всичко можеш да направиш. – Възможно ли е това да стане още в наше време? – Ако си узрял, възможно е; ако не си узрял, невъзможно е. Ако си дошъл през пролетта, когато змиите хвърлят кожата си, всичко ще бъде добре. Ако не си дошъл през пролетта, не е добре.

Често моралистите говорят, че човек трябва да бъде честен и справедлив. Питам: Може ли да бъдеш честен и справедлив, щом вървиш по пътя на мравката? Не мисли за мравката, не мисли за оня, който ограбва. – Да не слушам ли тоя учен? – Остави тоя учен настрана, той е мравка. – Кого да слушам? Да вярвам ли, че душата е съчетание на ум, на сърце, на воля? – Няма какво да вярваш. И да вярваш, и да не вярваш, все едно; всичко това е в тебе. Ти сам си философ, всичко сам трябва да решиш. Ако си гладен, ела при мене, ще те нахраня. Ще ти дам хляб да се наядеш. След това вече можеш да мислиш. Ако имаш нужда от въздух, поеми го дълбоко, след това ще се обновиш. Кой ти е дал хляб да се нахраниш, не е важно – резултатът е важен. Същото се отнася и до всяко учение. Не е важно, отде си възприел известна истина. Важно е тя да е Божествена и да внесе живот в тебе. Като говоря за философи и учени, едно искам да зная, носят ли те оня хляб, който поддържа живота.

Откажете се от старите тържици, които ви правят недоволни. Наблюдавам, кое прави хората недоволни. Ако дам на някого едно парче хляб, съседът веднага поглежда недоволно към него и казва: Ти даде на тоя по-голямо парче хляб от моето. Ти напълни неговия тържик. – Приятелю, имаш грешка. На никого не турям хляб в тържика. Това, което давам, трябва да се изяде веднага. Никого не осигурявам, нито себе си осигурявам. Един ден срещнах един беден, искаше помощ. Дадох му, каквото можах. На другия ден пак го срещнах, пак иска помощ. – Какво направи с вчерашните пари? – Изпих ги. – Щом е така, ще дойдеш с мен в една гостилница, там да си хапнеш. Няма защо да се осигуряваш за утрешния ден. Някой просяк вземе парчето хляб, което му давам, но не е доволен, иска повече. Казвам му: Изяж хляба и виж, какъв резултат ще произведе в тебе. Ако внесе нещо добро в тебе, хлябът е хубав и даден с любов.

Приемете учението, което ви проповядвам сега. И като се върнете по домовете си, пожелайте да заживеете добре с всички свои братя и приятели. Това значи, да търсите Бога вътре в себе си, а не отвън. Никъде не съществува такъв Бог, какъвто вие търсите. – Де е Бог?

– На тоя въпрос не може да се отговори. Това е все едно, да питаш, де е слънцето. Не питай, де е слънцето, но изложи гърба си на слънчевата светлина и топлина и ще разбереш, де е то и какво представя. Слънцето, което дава светлина и топлина, е пътят, който води към Божията любов. Той повдига хората, обединява ги и възкръсява. Вън от Него никакъв Бог не съществува.
Казвате: Ако дойдат болшевиците, ще разрушат религията, ще изхвърлят Бога. – Нищо, нека се прояви тоя Господ, в когото вярвате. От две хиляди години вие говорите за Господа, но Той още не е оправил света.

– Защо? – Защото говорите за Господа, а се кланяте на хората. Кланяте се на тоя учен, на оня философ. Долу философските системи, които отдалечават хората от истината! Аз съм сит от тия философски системи. И вие сте сити от тях. Това виждам по лицата ви. Недоволството е изписано на вашите лица. Кой от вас е доволен от своята философия? Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? Ако се намери такъв човек, бих седнал при нозете му да слушам, какво е неговото учение и как го е приложил. Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит, да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: Големи грешници сме. – Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно.Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а в същност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.

Преди години отидох в Рилския манастир. Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя монастир. Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния. Едва поставих свещта в черепа, и тя изгасна. Мислено се обърнах към духа на оня, чийто беше черепът, и му казах: Приятелю, не се безпокой. Каквото прочета, ще задържа за себе си, на никого няма да кажа, какво съм прочел. Ти живя преди много години на земята, но и до днес още се страхуваш да не разберат, какъв е бил миналият ти живот. Не се страхувай, но изправи живота си, защото, като дойдеш следния път на земята, няма да бъдеш по-добре, отколкото си бил в миналото. Калугерът, който ме придружаваше, ме попита: Какво говориш на тоя череп? – Каквото и да ви кажа, няма да повярвате. Според вас, който се разговаря с човешките черепи, е извеян. Аз съм извеян, но какво ще кажете за оня, който изисква парите си от преди хиляди години? Не търси своите длъжници, нито от миналото, нито от настоящето. Прости на своите длъжници! Това не е ли дълг на умрели хора? Съдят някого, без да подозират, че неговата вина се крие в далечното минало. Днес виждат само последствието на неговото престъпление и го съдят. И това правят все умни хора! Продължих разговора си с черепа. Калугерът, чийто беше черепът, ме запита: Какво правиш? – Дознание. – Защо? – Искат ми сведения за тебе. – Може да ме затворят. – Не, аз ще направя всичко възможно за тебе, да те осъдят само условно. Той се успокои. Турих втори път свещта в черепа, но сега тя не изгасна. Той каза, че ми вярва вече.

Днес Христос слиза на земята със запалена свещ да търси истински човеци. Така е направил един от гръцките философи – Диоген. Той запалил свещ и тръгнал с нея из града. Всички го питали: Защо си запалил тая свещ? Какво търсиш? – Човеци. – Не виждаш ли, че светът е пълен с човеци? – Търся истински човеци. И Христос зададе въпроса: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра?" Ще намери ли хора, които ще приемат това учение? Питам: Дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години?

Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен! Не мога да страдам за Тебе." Христос казва: „Който не се отрече от баща си и от майка си и не ме последва, не е достоен за мене." Аз правя допълнение към тоя стих: Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за мене. Това е контраст на първия стих. Единият стих е взет в отрицателна форма, а другият – в положителна. Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната.
Какво заключение ще дадем на тая беседа? По-добре да свърша без заключение.

7. Беседа от Учителя, държана на 13 април, 1919 г. София.

КНИГА: Да възлюбиш Господа

2010-02-28T19:50:52Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''') (Таня, не премахвай празните нови редове след всеки абзац, защото всичко става един абзац!) (Ок!)
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) (Работи се)
* 8. [[Като го видя Петър]]
* 9. [[Кога се молиш]]
* 10. [[Аз съм онзи човек]]
* 11. [[Бог е говорил]]
* 12. [[Ще живее]]
* 13. [[Работи на лозето ми]]
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]]
* 15. [[Добрият пастир]]
* 16. [[Земният и небесният]]
* 17. [[Аз съм жив]]
* 18. [[Що казва Духът]]

КНИГА: Да възлюбиш Господа

2010-02-28T19:48:30Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''') (Таня, не премахвай празните нови редове след всеки абзац, защото всичко става един абзац!) (Ок! Макар да не съм го правила аз, а програмата)
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) (Работи се)
* 8. [[Като го видя Петър]]
* 9. [[Кога се молиш]]
* 10. [[Аз съм онзи човек]]
* 11. [[Бог е говорил]]
* 12. [[Ще живее]]
* 13. [[Работи на лозето ми]]
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]]
* 15. [[Добрият пастир]]
* 16. [[Земният и небесният]]
* 17. [[Аз съм жив]]
* 18. [[Що казва Духът]]

Отдайте Божието Богу

2010-02-28T19:45:52Z

Таня: /* Отдайте Божието Богу */

==Отдайте Божието Богу==

Тогаз им каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу. И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." (Матея 22 – 21, 22)

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Христос, без да иска, е засегнал един обществен въпрос. Трябва ли да се дава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въпрос. Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното.

Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш на Кесарица нейното. Значи, има един Кесар и една Кесарица. Ако си мъж, ще отдадеш на Кесарица нейното и на Бога Божието. Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога. Ако отидеш на бал, ще се съобразиш с изискванията на бала. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т. н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици. – Аз не обичам тия работи. – Щом не ги обичаш, не отивай на бал. И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на врата, диадема на главата, гривна на ръката. Огърлицата на врата, това е любовта. Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта. В Румъния някои жени носят часовници на краката си. За да види, колко е часът, тя повдига крака си. Мнозина се шокират от това. Казвам: „Отдайте Кесаревото Кесарю." На земята сте, това изисква земният живот. Някой се гневи, завижда, не може да се примири с живота. Щом не може да се примири тук, нека отиде на небето. Който роптае, че няма захар, че дават малко хляб, по четвърт килограм, да отиде на небето. Какво търси на земята? Кесаревото – Кесарю, ще му отдадеш данта. Толкова дава Кесар – нищо повече.

Първата задача на човека е да разреши правилно живота. В разрешаването на тая задача се крие силата на самия живот. Който не може да си даде отчет, какво представя животът, той е пигмей, той е нищожество, той е микроб. Не е въпросът само да се надуваш, както някои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човек до тях, за да се надуят. Не им се сърдете, така разбират, така постъпват. И вие не се сърдете, че ви говоря истината. Казвам: Докато сте на земята, мислете и работете, да разрешите правилно въпросите на живота.

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т. е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. Ако е за обида, няма защо да се обиждате. Вие, които седите пред мене, още не сте истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животът, какво е самият човек.

Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши, те са на Кесаря – отдайте ги на Кесаря. –- Кой е Кесарят в човека? – Дяволът. Казваш: Днес се разсърдих. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревето Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото. Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота.

Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа.

Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава, именно, в това, че не си спомнят за Господа. Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взима. Той ще вземе детето на една майка, но след една-две години ще й даде друго, по-добро дете. Някой мъж бие жена си. Бог ще вземе тоя мъж и ще й даде друг, по-добър от първия. Тъй щото, когато Бог вземе нещо от вас, не съжелявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив. В замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро. В това отношение, Господ е пример на даване.

Христос казва: „Така да просветнат делата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване.

И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добър музикант ще приеме вашето недоразвито дете да изучава музика? Той ще каже: Нямам време да се занимавам с вашите недоразвити деца. Като пренебрегна невежеството, Бог остави невежите да се лутат в своето невежество. Днес, когато хората са по-готови да Го разберат, Той изпраща своя Син между тях.

Какво прави сегашният човек? Като стане сутрин от сън, той се измие, вчеше се, облече се чисто и после започва друга работа. Първата му работа е служене на Кесаря. След това се запитва: Трябва ли да служа на Кесаря? – Ще служиш на Кесяря, защото си в неговото царство – справедлив ще бъдеш. Някой казва, че не трябва да се грижи за тялото си. – Кой ти каза това? Ако живееш в една къща под наем, трябва да я мажеш и чистиш. – Аз съм свят човек. – Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик. Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. Ако си мъж, ще отдадеш данта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадеш данта си на Кесаря. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека. Кесар и Кесарица са вън от човека и вътре в него.

Мнозина казват, че светът е лош. Не вярвам в това. Повече вярвам, че хората са лоши, а добрината и лошавината на света се определя от тях. Светът е толкова лош, колкото и хората. Като говорите за света, разбирайте своя личен свят, но не света, създаден от Бога. Ако ти не си разположен, не мисли, че всички хора не са разположени. От твоето разположение или неразположение ти нямаш право да вадиш заключение за всички хора. Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре. – Той е бирник. – Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето, могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш, колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. В това отношение, Кесарят е по-отстъпчив. Той не вижда малките навъсвания, които човек прави.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога. Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, съзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример. Аз живях само за богатство и на оня свят не разчитам на никого. Затова, турете в сандъка ми от всичките видове пари, дано и там ми помогнат. Като отишъл на оня свят, скоро усетил глад и спрял при един бюфет, дето имало печени кокошки, риби, плодове. Той попитал, колко струва кокошката. – Едно рупче, тук всичко е по едно рупче. – Добре ще бъде, с тая евтиния лесно ще се мине. Извадил 20 лева, срещу които поискал от всичко.

– Тук тия пари не вървят. Разменната монета при нас е рупчето. Богаташът веднага отишъл при синовете си и им казал: Тук вървят само рупчета. Пратете ми една торба от тях. Получил рупчетата и отишъл да си купи нещо от бюфета. – Тук такива рупчета не вървят. И тоя път го изпъдили.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човек ще се освободи от страданието. Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Важно е, че трябва да се живее. – Как трябва да се живее?

– Разумно. Някой се гневи за нищо и за никакво. Вземете пример от слънцето. Като го посрещате сутрин, то ви се усмихва и поздравява. Вечер, като залязва, дава ви гръб. Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва.

Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.

В бъдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Няма ме тук. – Как така? Ние те виждаме. – Тук съм, но не за вас. Като знаеш това, не се гневи на слънцето. То нито изгрява, нито залязва. Изгревът и залезът не са нищо друго, освен една илюзия по отношение въртението на земята около нейната ос. Така се върти и моята, и вашата земя. Като идеш при мене, трябва да знаеш, върти ли се моята земя, или не; изгрява ли моето слънце, или залязва. Ако слънцето ми залязва, не дохождай. Ти посещаваш някого навреме и безвреме, затова се явяват недоразумения, обиди, страдания. Казваш: Еди-кой си умрял. – Умрял, защото слънцето му залязло. Значи, смъртта подразбира залязване на слънцето. На една страна залязва, значи, човек остарява и умира. На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Един ден, като научите това изкуство, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена. Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постъпват всички хора? Така ли постъпват християните? Има християни, каито не спазват тоя закон, въпреки това, критикуват другите хора. Това показва, че те не са научили законите на света. Светът и светските хора са на място; те имат велико предназначение. Аз уважавам светските хора. Много от тях са искрени. Ако искат да кажат нещо лошо за тебе, ще ти го кажат в очите, а не зад гърба. Мнозина говорят и зад гърба ти. Ако говориш лошо за някого, бъди искрен, бъди кавалер, кажи му го право в очите. Светските хора обичат чистотата. Те се мият често, преобличат се и след това се пръскат с парфюми – обичат аромата на цветята. Религиозните се отказват от това, считат го грешно. Ако не се парфюмират, поне често да се къпят, да не миришат. Ние трябва да се преобразим. Това изнесъл Христос в притчите си.

„Като чу царят, че званите на сватбата се отказват да дойдат, разгневи се, и проводи войските си, та погуби ония убийци, и града им изгори." (– 7 ст.). Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургична операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави с числата от 1 – 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. Останалите числа са получени от единицата чрез делението й на по-малки числа.

И тъй, единицата е дървото, а останалите числа са клончета, листа, пъпки, цветове на това дърво. Като не знае своята стойност, човек вдига шум, гневи се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, лист, пъпка или цвят на главното дърво. Колкото и да вика, неговата дума не се чува. Ако си лист, ще се стремиш да приемеш повече жизнен сок. Ако си коренче, ще се стремиш да изпратиш повече храна на дървото. – Искам да зная, какво мислят хората за мене. – Щом си част от дървото, ти си служител на Бога. Не е важно, дали си красив; важно е, като стоиш на дървото, какво трябва да правиш. Не гледай към падналите листа на земята; не ги осъждай. Те не са паднали по своя вина, някаква външна сила ги е откъснала от дървото преждевременно. Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие. И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат съзнателни. Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува.

Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христос е учил хората, как да проявяват културата и как да прилагат своята вътрешна религия. Кесар е културата, а Бог – религията. Казвам: „Отдайте на културата нейното, отдайте и на религията нейното". Религия без култура нищо не струва.

Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото. Какъвто си като културен, такъв ще бъдеш и като религиозен. Ако си нервен, ако обичаш да полъгваш в културния си живот т. е. във видимия, такъв ще бъдеш и в религиозния си живот. Да полъгваш, това значи, да скриваш истината. Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Как ще погледнете към вашия гост, който ви носи зараза? Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом. Ще бъдете крайно недоволни от него. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Има религиозни хора, които носят проклятие на света – най-страшния бацил. Това може да е несъзнателно, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят. Следователно, ако си неразположен и гневен, не посещавай приятеля си. Посещавай приятеля си, само когато Бог е в тебе. Това е проповядвал Христос на хората.

Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга. Някой казва, че се е разговарял с Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря с Христа, който се е повдигнал на едно високо стъпало и се е очистил. Ще кажеш, че си учен човек, че имаш достъп до Христа. Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученост не ти отваря път към Христа. Смирение е нужно на човека. Като знаеш толкова, кажи, колко години ще живееш, колко деца ще имаш, какви ще бъдат те. – Не зная, нито колко години ще живея, нито колко деца ще имам. – Ти не знаеш неща, които се отнасят до тебе, а говориш за неща далеч от тебе. Трябва да се учиш. Има учение за сърцето и учение за ума. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога. Следователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърцето това, което му принадлежи. Не спирайте течението на изворите. Не спирайте течението на реките. Поправяйте коритата им, свободно да текат. Не пресушавайте вашите реки. Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие.

Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям. – Голям си, но мътен. По-добре бъди малък, но чист извор, отколкото голям и мътен. Тоя е пътят, който води към Царството Божие.

Правете свободен избор и сами решавайте, голям извор ли да бъдете, но мътен, или малък и чист извор. От вашето решение зависи вашето благо. Това значи, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу.

5. Беседа от Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София.

Отдайте Божието Богу

2010-02-28T19:43:17Z

Таня: /* Отдайте Божието Богу */

==Отдайте Божието Богу==

Тогаз им каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу. И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." (Матея 22 – 21, 22)
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Христос, без да иска, е засегнал един обществен въпрос. Трябва ли да се дава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въпрос. Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното.

Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш на Кесарица нейното. Значи, има един Кесар и една Кесарица. Ако си мъж, ще отдадеш на Кесарица нейното и на Бога Божието. Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога. Ако отидеш на бал, ще се съобразиш с изискванията на бала. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т. н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици. – Аз не обичам тия работи. – Щом не ги обичаш, не отивай на бал. И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на врата, диадема на главата, гривна на ръката. Огърлицата на врата, това е любовта. Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта. В Румъния някои жени носят часовници на краката си. За да види, колко е часът, тя повдига крака си. Мнозина се шокират от това. Казвам: „Отдайте Кесаревото Кесарю." На земята сте, това изисква земният живот. Някой се гневи, завижда, не може да се примири с живота. Щом не може да се примири тук, нека отиде на небето. Който роптае, че няма захар, че дават малко хляб, по четвърт килограм, да отиде на небето. Какво търси на земята? Кесаревото – Кесарю, ще му отдадеш данта. Толкова дава Кесар – нищо повече.
Първата задача на човека е да разреши правилно живота. В разрешаването на тая задача се крие силата на самия живот. Който не може да си даде отчет, какво представя животът, той е пигмей, той е нищожество, той е микроб. Не е въпросът само да се надуваш, както някои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човек до тях, за да се надуят. Не им се сърдете, така разбират, така постъпват. И вие не се сърдете, че ви говоря истината. Казвам: Докато сте на земята, мислете и работете, да разрешите правилно въпросите на живота.

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т. е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. Ако е за обида, няма защо да се обиждате. Вие, които седите пред мене, още не сте истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животът, какво е самият човек.

Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши, те са на Кесаря – отдайте ги на Кесаря. –- Кой е Кесарят в човека? – Дяволът. Казваш: Днес се разсърдих. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревето Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото. Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота.

Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа.

Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава, именно, в това, че не си спомнят за Господа. Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взима. Той ще вземе детето на една майка, но след една-две години ще й даде друго, по-добро дете. Някой мъж бие жена си. Бог ще вземе тоя мъж и ще й даде друг, по-добър от първия. Тъй щото, когато Бог вземе нещо от вас, не съжелявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив. В замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро. В това отношение, Господ е пример на даване.

Христос казва: „Така да просветнат делата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване.

И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добър музикант ще приеме вашето недоразвито дете да изучава музика? Той ще каже: Нямам време да се занимавам с вашите недоразвити деца. Като пренебрегна невежеството, Бог остави невежите да се лутат в своето невежество. Днес, когато хората са по-готови да Го разберат, Той изпраща своя Син между тях.

Какво прави сегашният човек? Като стане сутрин от сън, той се измие, вчеше се, облече се чисто и после започва друга работа. Първата му работа е служене на Кесаря. След това се запитва: Трябва ли да служа на Кесаря? – Ще служиш на Кесяря, защото си в неговото царство – справедлив ще бъдеш. Някой казва, че не трябва да се грижи за тялото си. – Кой ти каза това? Ако живееш в една къща под наем, трябва да я мажеш и чистиш. – Аз съм свят човек. – Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик. Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. Ако си мъж, ще отдадеш данта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадеш данта си на Кесаря. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека. Кесар и Кесарица са вън от човека и вътре в него.

Мнозина казват, че светът е лош. Не вярвам в това. Повече вярвам, че хората са лоши, а добрината и лошавината на света се определя от тях. Светът е толкова лош, колкото и хората. Като говорите за света, разбирайте своя личен свят, но не света, създаден от Бога. Ако ти не си разположен, не мисли, че всички хора не са разположени. От твоето разположение или неразположение ти нямаш право да вадиш заключение за всички хора. Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре. – Той е бирник. – Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето, могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш, колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. В това отношение, Кесарят е по-отстъпчив. Той не вижда малките навъсвания, които човек прави.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога. Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, съзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример. Аз живях само за богатство и на оня свят не разчитам на никого. Затова, турете в сандъка ми от всичките видове пари, дано и там ми помогнат. Като отишъл на оня свят, скоро усетил глад и спрял при един бюфет, дето имало печени кокошки, риби, плодове. Той попитал, колко струва кокошката. – Едно рупче, тук всичко е по едно рупче. – Добре ще бъде, с тая евтиния лесно ще се мине. Извадил 20 лева, срещу които поискал от всичко.

– Тук тия пари не вървят. Разменната монета при нас е рупчето. Богаташът веднага отишъл при синовете си и им казал: Тук вървят само рупчета. Пратете ми една торба от тях. Получил рупчетата и отишъл да си купи нещо от бюфета. – Тук такива рупчета не вървят. И тоя път го изпъдили.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човек ще се освободи от страданието. Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Важно е, че трябва да се живее. – Как трябва да се живее?

– Разумно. Някой се гневи за нищо и за никакво. Вземете пример от слънцето. Като го посрещате сутрин, то ви се усмихва и поздравява. Вечер, като залязва, дава ви гръб. Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва.

Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.

В бъдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Няма ме тук. – Как така? Ние те виждаме. – Тук съм, но не за вас. Като знаеш това, не се гневи на слънцето. То нито изгрява, нито залязва. Изгревът и залезът не са нищо друго, освен една илюзия по отношение въртението на земята около нейната ос. Така се върти и моята, и вашата земя. Като идеш при мене, трябва да знаеш, върти ли се моята земя, или не; изгрява ли моето слънце, или залязва. Ако слънцето ми залязва, не дохождай. Ти посещаваш някого навреме и безвреме, затова се явяват недоразумения, обиди, страдания. Казваш: Еди-кой си умрял. – Умрял, защото слънцето му залязло. Значи, смъртта подразбира залязване на слънцето. На една страна залязва, значи, човек остарява и умира. На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Един ден, като научите това изкуство, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена. Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постъпват всички хора? Така ли постъпват християните? Има християни, каито не спазват тоя закон, въпреки това, критикуват другите хора. Това показва, че те не са научили законите на света. Светът и светските хора са на място; те имат велико предназначение. Аз уважавам светските хора. Много от тях са искрени. Ако искат да кажат нещо лошо за тебе, ще ти го кажат в очите, а не зад гърба. Мнозина говорят и зад гърба ти. Ако говориш лошо за някого, бъди искрен, бъди кавалер, кажи му го право в очите. Светските хора обичат чистотата. Те се мият често, преобличат се и след това се пръскат с парфюми – обичат аромата на цветята. Религиозните се отказват от това, считат го грешно. Ако не се парфюмират, поне често да се къпят, да не миришат. Ние трябва да се преобразим. Това изнесъл Христос в притчите си.

„Като чу царят, че званите на сватбата се отказват да дойдат, разгневи се, и проводи войските си, та погуби ония убийци, и града им изгори." (– 7 ст.). Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургична операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави с числата от 1 – 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. Останалите числа са получени от единицата чрез делението й на по-малки числа.
И тъй, единицата е дървото, а останалите числа са клончета, листа, пъпки, цветове на това дърво. Като не знае своята стойност, човек вдига шум, гневи се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, лист, пъпка или цвят на главното дърво. Колкото и да вика, неговата дума не се чува. Ако си лист, ще се стремиш да приемеш повече жизнен сок. Ако си коренче, ще се стремиш да изпратиш повече храна на дървото. – Искам да зная, какво мислят хората за мене. – Щом си част от дървото, ти си служител на Бога. Не е важно, дали си красив; важно е, като стоиш на дървото, какво трябва да правиш. Не гледай към падналите листа на земята; не ги осъждай. Те не са паднали по своя вина, някаква външна сила ги е откъснала от дървото преждевременно. Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие. И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат съзнателни. Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува.

Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христос е учил хората, как да проявяват културата и как да прилагат своята вътрешна религия. Кесар е културата, а Бог – религията. Казвам: „Отдайте на културата нейното, отдайте и на религията нейното". Религия без култура нищо не струва.

Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото. Какъвто си като културен, такъв ще бъдеш и като религиозен. Ако си нервен, ако обичаш да полъгваш в културния си живот т. е. във видимия, такъв ще бъдеш и в религиозния си живот. Да полъгваш, това значи, да скриваш истината. Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Как ще погледнете към вашия гост, който ви носи зараза? Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом. Ще бъдете крайно недоволни от него. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Има религиозни хора, които носят проклятие на света – най-страшния бацил. Това може да е несъзнателно, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят. Следователно, ако си неразположен и гневен, не посещавай приятеля си. Посещавай приятеля си, само когато Бог е в тебе. Това е проповядвал Христос на хората.

Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга. Някой казва, че се е разговарял с Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря с Христа, който се е повдигнал на едно високо стъпало и се е очистил. Ще кажеш, че си учен човек, че имаш достъп до Христа. Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученост не ти отваря път към Христа. Смирение е нужно на човека. Като знаеш толкова, кажи, колко години ще живееш, колко деца ще имаш, какви ще бъдат те. – Не зная, нито колко години ще живея, нито колко деца ще имам. – Ти не знаеш неща, които се отнасят до тебе, а говориш за неща далеч от тебе. Трябва да се учиш. Има учение за сърцето и учение за ума. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога. Следователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърцето това, което му принадлежи. Не спирайте течението на изворите. Не спирайте течението на реките. Поправяйте коритата им, свободно да текат. Не пресушавайте вашите реки. Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие.

Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям. – Голям си, но мътен. По-добре бъди малък, но чист извор, отколкото голям и мътен. Тоя е пътят, който води към Царството Божие.

Правете свободен избор и сами решавайте, голям извор ли да бъдете, но мътен, или малък и чист извор. От вашето решение зависи вашето благо. Това значи, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу.

5. Беседа от Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София.

КНИГА: Да възлюбиш Господа

2010-02-28T19:06:00Z

Таня: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''') (Таня, не премахвай празните нови редове след всеки абзац, защото всичко става един абзац!) (Ок! Макар да не съм го правила аз, а програмата)
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) (работи се)
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)
* 7. [[Нито тържик]]
* 8. [[Като го видя Петър]]
* 9. [[Кога се молиш]]
* 10. [[Аз съм онзи човек]]
* 11. [[Бог е говорил]]
* 12. [[Ще живее]]
* 13. [[Работи на лозето ми]]
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]]
* 15. [[Добрият пастир]]
* 16. [[Земният и небесният]]
* 17. [[Аз съм жив]]
* 18. [[Що казва Духът]]

Да не я пия ли?

2010-02-28T19:02:29Z

Таня: /* Да я не пия ли */

==Да я не пия ли==

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" (Йоана 18:10)

„Всеки народ, племе и език, който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, ще се намери на късове, и къщата му ще стане гноище, защото друг Бог няма, Който може да избавя така."(Данаила 3:29)

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всички знаят, какво нещо е чашата. В сегашния живот чашата играе важна роля. Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвръщават от тях.

Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?" Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен.

Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Новуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. – От кого? – От новия свят, или от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи. Те представят трите велики принципа, действуващи в човека. Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне.

Много проповедници са говорили върху стиха за тримата момци в огнената пещ, но са ги разглеждали в друг смисъл, различен от тоя, който аз разглеждам. Тримата младежи представят три устойчиви характера. Истински човек е оня, който издържа с успех своя изпит. Студентът или ученикът получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех. Същото се отнася и до обществения живот, както и до природата. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място. Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги. Така хората търсят и любовта. Знаете ли, какво нещо е любовта? Ще кажете, че чувствувате любовта. Човек чувствува и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е любов. Всичко в света е проява на любовта, но какво в същност е любовта, малцина знаят. Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя любовта. Ще кажете, че Бог е Любов. Казвате, че Бог е Любов, без да разбирате смисъла на любовта. Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години човек ще има ясна представа за любовта. До това време дръжте се за любовта според разбирането си.

Сега да разгледаме характера на човека. Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който, при всички условия на живота, е един и същ, т. е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т. е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т. е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист. Когато е здрав, и работите му вървят добре, той е оптимист. Тия възгледи ни най-малко не определят положението на вселената. Това са субективни възгледи на човека, които нямат нищо общо с великите и неизменни Божии закони.

Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя харакетр; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи, да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте, каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сьрцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита, защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: Ти си дошъл на земята да учиш и да работиш.

Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. – Защо трябва да се пречиства? – Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог отвреме навреме ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. – Какво представят нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.

Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време, кракът му се подхлъзнал, и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см. дълбока.

Често и вие се държите за някакъв клон и викате: Сбогом, отивам вече! Като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само 15 см. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастта под вас е само 15 см. дълбока. Спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до истината, човек се страхува и казва: Какво ще стане с мене? – Няма нищо страшно в живота. Пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под тебе е само 15 см. дълбока. – Ако умра? – И това не е страшно, под тебе е пак само 15 см. дълбочина. Един ден сами ще се уверите, че страхът, който ви е обхванал и държи здраво, е безпредметен. Навсякъде е тихо и спокойно. Опитайте новото учение, в което е скрита истината на живота. Истината всякога може да се опита, защото сама тя е живот. Христос пръв разбра смисъла на живота, неговата крайна цел и пи горчивата чаша, без да съжалява. Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо.

Какво се крие в горчивата чаша? – Божията Любов. Ще кажете, че тя носи страдания. Без страдания не може да окапе листа на горчивата чаша. Следователно, без страдания тя не може да даде плода на живота. Христос е живият плод върху дървото на живота. Като не разбираха законите на живота, учениците на Христа казваха: „Учителю, недей се излага на страдания!" Това подразбира: Учителю, недей цъфтя. Христос знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не беше цъфнал и не беше вързал, плод не щеше да има. Плодът донесе благодатта за цялото човечество.

И тъй, когато дойде горчивата чаша и за вас, ще знаете, че е дошло време да цъфнете и да завържете. Следователно, не съжалявайте, че страдате. Само чрез страданието индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество се облагородяват. Христос трябваше пръв да цъфне на дървото на живота и да даде живия плод, който лекува. В тоя плод се крие новото учение, което носи елементите на вътрешен мир и спокойствие. Само така човек влиза в космичното съзнание на живата вселена, в която всички възвишени същества, всички ангели и цялото небе служат на Бога. Когато човек е добър, дето да го турят, в ада или в рая, навсякъде му е добре. Ако е лош, и в рая да го турят, пак ще му е зле. Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха. При тях влезе и четвърти, който приличаше на Христа. Когато човек мине през огъня, ще намери четвъртия елемент, т. е. Духа, наречен от философите „висшето аз, – Божественото начало в човека. От гледището на християните, това значи, да се съединиш с Бога. Това подразбира да живееш в хармония, а не да съединиш ръцете си с някого, да се хванете ръка за ръка. Ако вземете няколко последоватални тона, ясно ще различите всеки един поотделно. Обаче, ако вземете няколко тона, хармонично съчетани, ще образувате акорд, съзвучие или хармония.

Казвам: Влезте в Божествения живот, да заживеете в Неговата хармония. Бог не се нужае от нас, ние се нужаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи. Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония. – Защо са нужни тогава страданията? – Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакът да се движи по гладка повръхност и да постигне крайната цел на своето движение? Окаже ли се, че пътят на влака е гладък, колелетата му ще се движат, без да напредва. За да върви напред, сипват пясък на пътя му, и той започва да напредва. Пясъкът е препятствие, но без него влакът ще стои на мястото си. Не мислете, че ще бъдете щастливи, ако пътят ви е гладък и без препятствия. Разумните същества, които разбират законите, веднага сипват пясък на пътя ви, да тръгнат колелетата на вашия живот напред. Ще кажете, че щастието ви се нарушава. Това е привидно нарушаване. Когато тръгнете напред, ще разберете смисъла на препятствията, т. е. на страданията. Казваш: Побеля ми главата от страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвиш. Ако си платно за дрехи, добре е да побелееш. Ако си почва, добре е да почернееш. Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито. В тоя смисъл, бих желал всичката почва да е чернозем.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъвне, ще върже и ще даде плод. – Ако съм плод, ще ме изядат. – Нека те изядат. Ти имаш семка, от която ще се родиш отново. В семката е силата на твоя живот. Докато не прояви силата си, човек не може да се развива.

Като знаете това, не се страхувайте от страданията и мъчнотиите. Всички хора, всички живи същества минават през тях. Само оня ще ги преодолее, който е готов да се пусне от клона, за който се държи. Така той ще види, че пропастта, която го плаши, има само 15 см. дълбочина. Всички мъчнотии са преодолими. Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат. Като дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: Отпусни се, нека душата ти излезе свободно. Под тебе е само 15 см. дълбочина. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Те му дават лекарства, правят инжекции, да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под тебе има дълбочина само 15 см. Изправи се на краката си и кажи: Слава Богу, избавих се от голямото нещастие. Сегашните хора, като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: Горкият човек, отиде си! Аз виждам, че умрелият е жив и стои на 15 см. далеч от тялото си.

Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смешно. Като се намерите пред някаква мъчнотия, вие пак се хващате за клона и не смеете да се пуснете. Казвам: Пусни се от клона и се хвани за Господа. Само така ще стане обрат в живота ти, в всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката. Те се вълнуват, тревожат и, като минат кризата, казват: Слава Богу, свърши се всичко. Казвам: Напиши книгата си и се пусни долу. Кажи си урока и се пусни долу. Това искаше да каже Христос с чашата, която Отец му даде. Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша." Обаче, Христос му отговори: „Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия".

Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата. Христос му казва: „Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде възкресението – новият живот. Това е външната страна на въпроса.
Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Новуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може. Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Христос изпи тая чаша и стана велик дух. Той се съедини с Бога и каза: „Аз и Отец ми едно сме". В това се крие Неговата сила. Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме изпрати". Ако Христос не беше изпълнил Божията воля, щеше да бъде подобен на хората. Често религиозните се запитват помежду си, кой от тях е по-свет, по-умен. Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен. Това е Петър, който прави човека недоволен. Стане ли доволен, Христос се проявава в него. Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил. На другия ден си доволен, разположен – Христос те с посетил. Той ти казва: „Тая чаша трябва да се изпие". В първия случай човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа в това, което говори.

В еднн американски град, близо до университета, живяла една стара, 80 годишна негърка. Често животът й дотягал, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си. Като минавали край дома й, студентите чували молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея. Една вечер двама от тях се приближили до къщата й и похлопали. Тя се обадила отвътре: Кой е там? – Аз съм Арахангел Михаил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажете му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.

Такова е положението и на съвременните хора. Те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Арахангел Михаил, казват: Кажете му, че ги няма тук. Значи, хората говорят за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казват: Само ние ли трябва да работим? И други нека работят. Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушите. Той ги носел и мълчал, не се оплаквал от товара си. Като го накарали да копае лозето, той казал: Нека друг да отиде да копае; няма само аз да работя.
Помнете; Докато минава през закона на развитието, човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе. Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота. Отец дава чашата на всеки човек. Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася мир и спокойствие в човешката душа. Само така той може да свърши своята определена работа.

Човек всеки ден се гневи за нищо и никакво и кипва. Мъжът се гневи на жена си, жената се гневи на мъжа си. – Кога кипва човек? – Когато се вари нещо в него. Когато жената вари сладко, първо се отделя пяна, и после сладкото започва да кипи. Пяната се огребва с лъжица и се туря настрана. Когато жената кипне, мъжът да вземе лъжицата и да обере отгоре пяната. Ако мъжът кипне, жената да направи същото. Пяната е утайка на живота. Когато мъжът и жената се освободят от тая утайка, те стават добри, учтиви, любещи. Днес мъжът кипи, жената кипи, синът кипи, дъщерята кипи. Какво трябва да се прави? Вземете лъжицата и оберете пяната. Колкото повече я обирате, толкова по-чисти и по-добри ставате. Това не е алегория, но действителността на живота.

Ето защо, когато се натъквате на утайките на вашия живот, не се безпокойте, какво ще стане с вас. Вземете лъжицата и оберете пяната. Бог, Който е създал света, има свой план и знае, какво ще стане с всеки човек. Той е точно определил пътя на всеки едного. – Бог с мене ли ще се занимава? – Той ще се занимава с тебе, както се е занимавал много пъти досега. Той е начертал вече твоя път, затова, каквото и да се случи, не се съмнявай, върви в тоя път и вярвай, че Божественият план ще се приложи така, както е начертан. Търпение се иска от вас.

Един ден Мохамед бягал от своите неприятели, които го гонели заради учението му. Той успял да се скрие зад едно дърво. Оттам наблюдавал, как една мравка се мъчела да изнесе един голям товар. Тя го вдигала 99 пъти и все го изпущала на земята. Едва на стотния път успяла да го занесе на определеното място. Очуден от голямото търпение и постоянство на мравката, Мохамед си казал: Ако една мравка може да реализира своите желания, колко повече аз мога да направя това. Бог помага на всички същества. Като вижда мъчнотиите и труда на човека, Бог го благославя. Той превръща горчивата му чаша в сладка и го благославя. Бог еднакво гледа на всички – на праведни и на грешни, на учени и на прости, на хора и на животни. Какво говорят учените и философите за Бога, това е друг въпрос. Дръжте се за мисълта, че в Бога няма никаква измяна. Говори се за гняв Божи. Бог се гневи, само когато ви туря на огън. Гневът Му е огънят, активната сила, която пречиства. Вие викате, молите се, но Той казва: Още малко и ще ви очистя. – Колко време ще ни държи на огъня? – Докато се пречистите и престанете да отделяте пяна. Тогава Бог ще ви свали от огъня, ще се засмее и ще каже: Радвам се, че вече сте чисти. Чистотата е необходимо качество за живота.

Животът, в който сега влизаме, изисква права, светла мисъл, която да крепи всички хора. Правата мисъл изключва всякакво безпокойство. Докато се безпокои, човек е изложен на различни болести. Някои хора не се страхуват от болестите и от смъртта. Те не вярват в Бога, не вярват в друг живот и казват: Да си поживеем добре, това ще ни остане. Животът е на земята и трябва да се използува. Едни хора живеят малко, други – повече. На всеки е определено, колко да живее. Добър е животът на земята, но по-добър е животът на небето. Някой казва: Друг живот или има, или няма. Това значи: В моя ум или има светлина, или няма. Бог или съществува, или не съществува. Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува. Бог е едновременно в светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в любовта и в омразата. Той присътствува във всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовта – вечна. Омразата се превръща на любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова аз трябва да я изпия". Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа ка новата любов.

Иде вече новата вълна на любовта. Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на любовта. С тях ще се храни цялото човечество. Като знаете това, не се страхувайте от смъртта. Не се страхувайте и от пропастта, над която висите. – Кой е виновен за това? – Окръжаващите: вашите бащи и майки, вашият мъж, или вашата жена. За да бъдете доволни, пуснете се от клона, на който висите. Ако се разгневите, кажете: Ще пусна клона, за който се държа. Ако не си разположен, пак пусни клона. Съмняваш се в някого – пусни клона.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото си служат с отрицателни величини. Те казват: Не мразете, не лъжете. Отрицателните сили не могат да въздействуват на хората. Затова казвам: Любете се, говорете истината. Обичайте се, правете добро, за да изработите своя характер. Устойчив характер има оня, който не внася поквара в окръжаващите. Ако майка остави своята млада дъщеря при някой момък, и той не я поквари, това показва, че има характер. И момата има устойчив характер, ако не внесе никаква поквара в момъка. Освободете се от всякаква користолюбива мисъл в ума си, която внася омраза във вашето сърце. Пазете се от лъжа, от кражба, която внася омраза в човека. Лъжата, кражбата показват неустойчивост на характера. Може ли да се нарече човек с характер оня, който използува чуждото богатство, или чуждата жена? Да изпиеш горчивата чаша, това значи, да върнеш на хората всичко, което дължиш, но същевременно и да им помогнеш. Да любиш, това значи, да помогнеш на човека във всичките му нужи.

В какво се заключава любовта? Според някои, любовта се изразява в милувки, в прегръдки, в целувки. Според мене, това не е любов. Когато здрав мъж целува здрава жена, или здрава жена целува здрав мъж, това не е никаква любов, това не е никакво добро. Ако здрав мъж и здрава жена се хващат под ръка, и това не е любов. Истинската любов повдига болни, немощни, страдащи. Ако имаш любов, целуни болния, да оздравее; целуни слабия, падналия, да го повдигнеш. Ако си любещ баща, целуни слабите, недъгавите си деца. Не давай целувка, каквато Юда даде на Христа. Когато целунеш здрав човек, ти го предаваш. Човек трябва да знае, как да целува и кого да целува. Това е характер. С това не ви изобличавам, какво някога сте вършили, но казвам, какво сега трябва да вършите. – Ти не ме обичаш. – Не те обичам, защото си богат и здрав. Стани беден и болен, и аз ще те обикна. Давай от целувките на Духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близо, а телата им далеч. Ако мъж и жена не живеят добре, Бог ги разделя. Той взима на оня свят или мъжа, или жената. Щом се разделят, който от двамата остане на земята, започва да идеализира заминалия. Като са далеч един от друг, те се обичат и разбират.

Един американец искал да покани на обяд в дома си един от своите приятели, с когото не се виждал цели десет години. Той съобщил това на жена си, да приготви обяда, но тя веднага му отговорила по телефона: Да не ми доведеш тоя мазник! Не го искам. Като чул тия думи, американецът си казал: По телефона даже познах, че жена ми говори. Той познавал нейния език.

Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: Да не Го водите в нашия дом. Колкото пъти е дохождал, все нещастие ни е носел. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжете. Когато фрашсмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят, дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Ако не издържи, не го приемат помежду си. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва. По същия начин и Бог ни изпитва с книжни саби. Страданията са книжните саби, които, посрещнати без страх, се огъват в гърдите ви и падат на земята. Вие оставате здрав, неповреден. И най-големите човешки страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която ви очаква. Започнете още сега да се готвите за тая слава. Знайте, че страданията са изпити, които ще ви доведат към бъдещата слава.

Какво ще стане с Българския народ? – Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии.

Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от небето. Едно се иска от всички: Да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само 15 см. дълбока.

2. Беседа от Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.