https://www.beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&feedformat=atom&user=Aratron 2026-05-04T01:10:44Z Потребителски приноси MediaWiki 1.25.1 https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&diff=1596 2008-12-20T11:57:47Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]<br /> <br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> '''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;showtopic=5856&amp;view=findpost&amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> '''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''<br /> * 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 5. [[ Силови центрове]](Моника13)('''готово''')<br /> * 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''<br /> * 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)<br /> * 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')<br /> * 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)<br /> * 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)<br /> * 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)<br /> * 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) ('''готово''')<br /> * 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]] (Илияна)'''(готово)'''<br /> * 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)'''(готово)'''<br /> * 18. [[ Силата на възможностите ]] (Аратрон) ('''готово''')</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=1595 2008-12-20T11:56:51Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Силата на възможностите<br /> Т. м. <br /> Какво означава думата „ученик&quot;? В обикновен смисъл, под „ученик&quot; разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог&quot;? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори. <br /> Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсьрчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система на сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете. <br /> Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш — задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. — Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин. — Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния човчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. <br /> Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните векаи са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях. <br /> Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват. Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така. Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния. Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата. Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия. <br /> — Какво ще те ползува неговото злато? Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лисг и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво — ковчегът на бедния? — Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото. <br /> И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнима. – Какво отнима? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три деня без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак. <br /> Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен. <br /> Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скърбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание. Пожелаеш ли това, конецът на твоя ЖИВОТ ще се скъса. <br /> Помни: Има два вида реалност в живота– относителна и абсолютна. Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат. Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени. В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота. Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши. <br /> Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни. На недоволния казвам един път браво, а на доволния – два пъти. На оня, който направил една грешка, казвам един път браво; на оня, който изправил грешката, казвам два пъти браво. – Какво ще кажете на оня, който прави грешки, а не ги изправя? – На него казвам, че положението му ще стане по-лошо. <br /> И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен да се прояви. Той има единица свобода. Който греши и изправя грешката си, има две единици свобода. На него казвам два пъти браво. Следователно, ако изправяш грешката си, ти си силен човек. За да изпита постоянството си, човек трябва да види, може ли да изправя грешките си, Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките си, ти имаш право да се ползуваш от вложения в тебе капитал. Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право да направиш втора Грешка. Това е моето заключение. Какво ще кажете за оня, който никога не греши? Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в себе си. Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам. <br /> Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас. Като нарушите нейния порядък, тя ви удря една - две плесници и ви пита: Защо изменихте моя ред? Казваш: Тежко е положението ми. Не мога да си платя. – Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще си платиш. Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.&quot; Ще спазвате това свещено правило. Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг да му мисли. <br /> Мнозина грешат и се обезсърчават. На какво се дължи обезсърчението? Помни: Обезсърчението се крие или в миналото, или в бъдещето, но никога в настоящето. То има две майки: миналото и бъдещето. Ти се безпокоиш, как ще свършиш училището, като нямаш достатъчно средства. – Едва влизаш в университета, първа година си, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години. Не мисли за това бъдеще, което те обезсърчава. Каква е задачата на обезсърчението? Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без да се насърчава? – Слаб. Правило е: Който се обезсърчава и не може да се насърчи, втори път той не може да се обезсърчи. Обаче, оня, който се обесърчава и насърчава, и втори път може да се обезсърчи. Обезсърчаването и насърчаването са проблеми на висшата математика. Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала си, като печели и губи, докато си направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба. Това е проверена истина, от която не може да се освободите. В който университет и да отидете, навсякъде ще ви кажат същото. <br /> Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акомулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата. <br /> Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пьти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева. <br /> Изпейте песента „Сила, живот и здраве&quot;. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: наляглнето се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете. <br /> Сега, кажете една дума, от която да съставим една песен. – Изгрев. – Изгревът за едного е залез за другиго. Кажете друга дума, която да няма залез. – Прогрес. – И тя има противоположна дума. – Хармония - И тя има обратна дума. Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума да изберете. <br /> Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошьл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град ка град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм опълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобща, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието. <br /> Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувствуваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред Такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза. <br /> Велика е задачата на стрададанието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертвува. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него. <br /> Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието. Кой ще даде тона? Какъв тон ще вземете? Да оставим тази песен за друг път. <br /> — Само светлият път на мъдростта води към истината. <br /> — В истината е скрит животът. <br /> 18. Лекция от Учителя, държана на 12 февруари, 1932 г. София.–Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&diff=1478 2008-12-18T15:07:18Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]<br /> <br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> '''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;showtopic=5856&amp;view=findpost&amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> '''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''<br /> * 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)<br /> * 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''<br /> * 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)<br /> * 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')<br /> * 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)<br /> * 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)<br /> * 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)<br /> * 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) ('''готово''')<br /> * 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]<br /> * 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)(работи се)<br /> * 18. [[ Силата на възможностите ]] (Аратрон) (работи се)</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=1477 2008-12-18T15:05:26Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>— Само светлият път на мъдростта води към истината. <br /> — В истината е скрит животът. <br /> Четоха се работите върху темата: „Произход на митологията.&quot; <br /> Под „митология&quot; се разбира останки на предпотопни същества, изразени чрез новия език на хората. Това е азбуката, чрез която се тълкуват нещата. Защо египтяните са нарекли един от своите богове Озирис, гърците – Зевс, а римляните – Юпитер? Това се дължи на вътрешни причини. С какво се занимава аритметиката? – С числата и действията с тях. – Алгебрата? – Тя е разширена аритметика. – Нисшата математика? – Тя е още по-разширена. Значи, и в науката има растене, както и в органическия живот. <br /> Сега, като дойдем до поетите, виждаме, че те разглеждат митологията по друг начин. Там?, във вид на митове, изнасят живота на боговете. Съществуват ли днес тия богове? И доднес има картини, рисувани от различни художници, но де са художниците? – Заминали са някъде. – Де са старите гръцки скулптори? Творенията им съществуват и доднес, но скулпторите ги няма. Важно е, дали съзнанието на скулпторите е свързано с техните творения. Ако един виден поет напусне земята, ще се интересува ли той от своите кости?– Не се интересува. Обаче, близките и почитателите на поета се интересуват от неговите кости. Френолозите се интересуват специално от черепа на човека, особено на някой виден поет, учен или философ, заминал преди векове. <br /> И тъй, митологията е знание на миналото, преведено в алегорична форма. Обаче, сегашната митология е още разхвърляна, не е приведена в строга, научна форма. От гледището на сегашния живот, миналото трябва да се свърже с настоящето, а настоящето с бъдещето. Какво ще кажете за правата линия? Коя е причината за създаването на правата линия, на точката, като център или средоточие? Дето се явява известна дейност, там хората съсредоточават вниманието си като в център. Посоката, в която точката се развива, образува права линия. Същото става със семката. Като се посади в земята, тя се стреми да се прояви. Това не става изведнъж. Постепенно тя пробива земята и поема посока нагоре, по права линия. Обаче, средата, в която семето се проявява, не е много благоприятна, поради което правата линия се огъва. Значи, препятствията, които среща тя на пътя си, я огъват. Като наблюдавате старите дървета, виждате, че едни от тях са прави, а други – изкривени. Повечето са изкривени. Има нещо красиво в това, но важно е, коя е причината за тяхното изкривяване. Неблагоприятните условия в природата са причина за изкривяване на стъблата и клоните на дърветата. Криви линии, т. е. изкривяване става и в човешкия организъм. Всяка кривина създава известна дисхармония в характера на човека. <br /> Какво определение дава геометрията за крьга и за триъгълника? – Кръгът е хармонична линия, без никакво противоречие. Изобщо, геометричните форми не са нищо друго, освен език на природата. Когато кръгът изгуби своята хармонична форма, казваме, че и силите, които действуват в него, претърпяват известна промяна. Когато яйцето се излюпи, и то губи своята форма. Това е неизбежен закон. Казвате: Моите възгледи са установени, като правата линия, като триъгълника и като кръга. Какво ще стане с вас, ако тия форми се изменят? Трябва ли да се чувствувате нещастни ? Има ли нещо лошо в това, че възгледите ви се изменили? Докато разполага с парите си, богатият е щастлив – има нещо установено във възгледите му; щом изгуби богатството си, възгледи-та му се изменят. Докато магарето му носи богатството, богатият е доволен и щастлив; щом магарето престане да носи богатството му на гърба си, богатият става недоволен. В тоя случай, магарето се радва, а богатият скърби. Това са символи, математически формули и числа, които трябва да се преведат. <br /> Питам: Кое свързва богатия с магарето? – Богатството, т. е. неговият товар. Значи, богатият не може сам да пренесе богатството си от едно място на друго. – Кой е богатият: който носи богатството, или на когото принадлежи то? Магарето носи богатството, без да е богато. Богатият не носи богатството си, въреки това, е богат. Ще кажете, че магарето е глупаво, а човек умен. – Как е възможно глупавото да е по-силно, а умното – по-слабо? – Това е така, защото човек е по-умен и не иска да носи товар. – Това е криво тълкуване. Между човека и магарето има известно отношение, т. е. съдружие. Това е теория, а не самата истина. Ако си в истината, ти ще се ползуваш, ще тълкуваш нещата правилно. Ако е въпрос за фактите, ти можеш да тълкуваш един факт, както искаш; обаче, не всякога тълкуването е истинско. Можеш да вземеш един тон, както искаш, без да бъде той музикален. Коя е причината за това? <br /> <br /> На фиг. 1 имате един триъгълник. Какъв е тоя триъгълник? – Правоъгълен&quot; Защо е правоъгълен? Ако тия страни са живи, как се проявяват? Как се нарича страната А в триъгълника? – Хипотенуза. – Защо тази страна е най-голяма в правоъгълния триъгълник? – Тя е взела част от страната Д и сама се е увеличила. Какво ще стане с триъгълника, ако постоянно съкръщаваме страната Д и удължаваме хипотенузата А? Следователно, за да се дойде до вътрешното равновесие на триъгълника, трябва да вземем част от хипотенузата и да се прибави към страната Д. Така ще се получи равностранен триъгълник. Ако триъгълникът е правоъгълен, това показва, че трима души се споразумели така, че едната страна да е по-голяма или по-малка – хипотенузата. И катетите също могат да бъдат равни или неравни. <br /> <br /> <br /> фиг. 1. <br /> <br /> Кой от вас може да каже, как се изчислява бързината на светлината ? По колко начина става това? – По три начина. Ако един светлинен лъч падне в окото на човека по прана линия, може ли да бъде видим? – За да се види, лъчът трябва да претърпи поне едно микроскопическо пречупване. Лъчът, който се вижда, е сянка на самия лъч. Лъч, който не хвърля сянка, е невидим. Мисъл, която не дава сянка, е неразбрана. Чувство, което не хвърля сянка, остава непознато. Така ще дойдем до въпроса, какво представя страданието. – То е необходима сянка за разбиране на радостта. Ако не съществуваше сянка, лъчът щеше да минава и заминава, без да се използува. За човешкото съзнание той щеше да бъде непознат, т. е. недостъпен. <br /> Значи, каквато и да е светлината, тя трябва да има сянка. Щом лъчът се пречупва, явяват се известни цветове. Според физиците, пречупването на лъча подразбира разлагането му на цветове. – Какво представят цветовете? <br /> — Елементи на светлината. – На колко цвята се разлага бялата светлина? – На седем цвята, които, съединени в едно, дават пак белия цвят. – Възможно ли е това? – Бялата светлина прилича ли на цветовете? – Не прилича. Щом е така, цветовете не са елементи на светлината, но нейни сенки. Това твърдение да си остане за вас. Много естествено, ако съедините два елемента, това, което получите, трябва да прилича на тях. Ако съедините водород и кислород, ще получите вода; тя не прилича на съставните си елементи. Всъщност, водата трябва да прилича на водорода и кислорода, от които е получена. Щом е така, излиза, че водородът и кислородът са само проводници на водата, а не нейни съставни елементи. Истинските учени казват, че водата е съставена от други елементи, които се крият зад водорода и кислорода. Значи, за простите хора те казват едно, а за учените — друго. Простите хора знаят, че водата е съставена от водород и кислород. Обаче, истинските учени знаят самата истина. Иначе, не може да се обясни, как едни елементи дават съединения, които не приличат на тях. – На кого прилича детето? – На майка си и на баща си. Колкото и да не прилича на двамата, ще прилича поне на единя от тях. Ако не прилича на майка си, ще прилича на баща си; ако не прилича на баща си, ще прилича на майка си. <br /> Важният въпрос за вас е да се научите да мислите правилно. Много пъти ще се питате защо сте нещастни, но, докато не мислите право, не можете да си отговорите право. Искате да бъдете щастливи. – Трябва да се научите да мислите право. – От какво зависи щастието? <br /> — Майка на щастието е добродетелта. Баща на щастието е разумността. Дето доброто отсътствува, там няма щастие; дето няма разумност, няма щастие. Дето няма добродетел и разумност, там има нещастие. Майка на нещастието е грехът. Това е Агар, слугинята, която роди Исмаил. Какво се разбира под „слуга&quot;? — Защо слугува човек? Питам: Защо човек пие вода? – За да утоли жаждата си. Ако нямаше жажда, той не би пил вода. – Защо яде човек? – За да утоли глада си. Ако не гладуваше, никога не би ял. – Защо гледа човек? — За да възприема светлината. – Защо му е светлината? – За да вижда нещата ясно. Ако нямаше желание да вижда, нямаше да се стреми към светлината. Щом влезе някъде, светлината става господар, а човек – слуга. Докато светлината не влезе в твоя дом, ти седиш на едно място и почиваш; щом влезе в къщата — ти, ставаш на крак и започваш да се движиш навсякъде. <br /> Сега, аз не изнасям никакви противоречия, но говоря за неразбирането между хората. То създава голям хаос във философията и науката, в търсене смисъла на живота. И досега учените се питат, съществува ли задгробен живот, има ли душа и дух. Това са сериозни научни въпроси. И досега се питате, имат ли душата и духът сенки? – Имат, разбира се. Сянка на духа е умът, а на душата – сърцето. Сянка на ума са мислите, а на сърцето – чувствата. Ето защо, като говорим за физическия свят, трябва да имаме пред вид сенките. Без сенки животът не може да се обясни. Щом имате сенки, ще дойдете до истината на физическия свят. Влезе ли в ума ви известно противоречие, веднага ще го снемете на физическия свят. – Защо страдам? – За да не се натъкнеш на по-голямо зло. Страданието е най-малкото зло в света. Следователно, от две злини ще избереш по-малката. Щом сте на физическото поле, какъвто живот и да се прояви, не може без страдания. Ако някой поддържа обратното, нека покаже живот без страдания. Птичката глътне една муха и казва: Така е рекъл Бог. Соколът сграбчи птицата и казва: Така е наредил Бог. Човек хваща птицата и нарежда: Така е определил Бог. Дойде друг човек, хване първия и казва: Това е Божията воля! Така, живите същества се изяждат едни-други. <br /> Закон е: Умният гълта глупавия. Любовта гълта безлюбието. Радостта гълта страданието. Ако нямаше страдание, радостта щеше да умре гладна. Трябва да има страдание, за да го гълта радостта. За да живее радостта ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни. Като разсъждавате така, вие ставате силни, укрепвате се. Казвате: Светът не е създаден, както трябва. – Защо? – Или светът не е разумен, или вие не го обяснявате разумно. Ако, наистина, светът не е разумен, в него има някакво противоречие. Ще излезе, че вие сте по-разумни от него. Създайте тогава един разумен свят, какъвто вие искате. – Нещастен е моят живот. – Ако си убеден в това, сам си създай щастлив живот. <br /> Казвам: Който съзнава, че страда, той може и да се радва; който съзнава, че е беден, той може да бъде и богат. Нещастен е оня, който съзнава, че е беден; щастлив е оня, който съзнава, че е богат. Щом съзнаваш, че си богат, това е богатство; щом съзнаваш, че си беден, и това е богатство. Ако съзнаваш, че не си учен, можеш да бъдеш учен; ако съзнаваш, че не си добър, можеш да бъдеш добър. Който мисли, че е добър, той е разрешил въпроса на своето време. Който съзнава, че е грешен, той още не е разрешил този въпрос. Какво му струва да го разреши? В това отношение, грешният прилича на ония млади моми, които отишли при свещеника да се изповядат. Той бил малко разположен от винцето, което пил, затова казал на момите: Елате при мене, млади моми, да видя, какви грехове сте направили. Взел една голяма пила и казал: Ето, сега ще изтъркам греховете ви. Като видяли пилата, те се уплашили и казали: Нямаме никакви грехове. <br /> Страданието и противоречието в живота не са нищо друго, освен попската пила. Като я видиш, уплашиш се и бягаш. Казваш: Нямам грехове. В живота има една голяма пила, която пили всички млади моми и момци, на общо основание. Учителите и професорите не ви ли пилят с голямата пила за поведението и успеха ви? За успеха ви пишат различни бележки: шесторка, петорка, четворка и т. н. Те казват: Ако учиш, ще останеш в университета. Ако не учиш, хайде, вън! Да те изпъдят вън, това значи, да умреш. Животът е подобен на университет. – Де отиваш след смъртта? – В света на свободата. Там не учат всичко, но само онова, което обичат. <br /> Това са разсъждения, които трябва да преведете, за да се ползувате от тях. Само така ще станете силни и свободни. Искате да бъдете щастливи – трябва да излезете от условията на сегашния живот. За тази цел, трябва да владеете елементите на щастието. – Кои са тия елементи? – Представи си, че отиваш в една хижа зимно време. Цял трепериш от студ, вкоченясал си. Там има дърва, печка, но огънят не гори. Чудиш се, какво да правиш. Сам си в хижата, никой не може да ти помогне. Търсиш кибрит, не намираш. Туряш ръцете си в джобовете да се стоплят и напипваш нещо твърдо. Какво? Кибрит! Веднага нареждаш дървата, драсваш клечка кибрит, и огънят започва да гори. Излизаш вече от противоречието. Следователно, като попаднеш в противоречие, бръкни в джоба на ума и на сърцето си, все ще намериш една запалка, която ще те освободи от мъчнотията. Много блага са вложени в човешката душа, но човек сам трябва да си ги намери. Като знаеш това, търси ги в себе си, а не отвън. Някога може да дойде човек отвън, да донесе кибрит и да запали огъня, но когато си сам, при неблагоприятни условия, трябва да имаш поне една клечка кибрит в джоба си, сам да си запалиш огъня. Ако дойде някой отвън, да ти помогне, това е друг въпрос. <br /> Първото нещо: Природата изисква от вас добра обхода. Вие мислите, че в природата няма разумност. Лъжете се. Тя е най-разумната сила, най-разумното същество. Тя представя сбор от съзнанията на всички разумни същества. Те имат съзнателно отношение към нея. Когато страдате, природата взима участие в страданието ви, иска да ви даде най-малкото щастие. Вашето щастие е и нейно щастие. – Защо страдаме, защо вършим глупости и грешки? – Всичко това е необходимо за Бога. Той го приема в себе си, обработва го, и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и противоречия, Божественото съзнание не би ви приело в себе си. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен.&quot; – Как да Го търсим? – Как търсите светлината? Отвори клепачите си, и светлината сама ще влезе в очите ти. Тя веднага ще разкрие пред тебе света такъв, какъвто е в действителност. <br /> Какво правят хората? Гледат света със своите очи, но си го представят такъв, какъвто не е. Така те осакатяват мисълта си. Гледайте на света по нов начин. Гледайте го такъв, какъвто Бог го е създал. Казвате: Човек трябва да върви по права линия..– Така е, но кой върви по права линия? Като ходите, каква линия образувате? Говорите за права линия, а криволичите. Говорите за човеколюбие. Де е то? Говорите за добра обхода. Де е добрата обхода? Говорите за добри мисли и чувства. Де са добрите мисли и чувства? Всеки се дразни – и слабият, и силният. Всеки си има мярка, как да се отнася със слабия и как – със силния. Човек трябва да бъде справедлив! Срещнеш един силен човек, блъсне те. – Защо ме блъсна? – Да мислиш право. Не е достатъчно само да се преместиш, да му отвориш път. Трябва да знаеш, хармонично ли отстъпваш, или дис-хармонично. Ако музикантът тегли своя лък, когато другите не свирят, това теглене на лъка създава дисхармония, шум. Всички му казват. Спри и излез вън! Ако ти не излезеш, ние ще излезем. <br /> Днес повечето хора са музиканти, които не знаят да свирят– само теглят лъка. Като ги слушат, казват: Престанете да свирите! Излезте вън! Ако вие не излезете, ние ще излезем. И аз ви казвам, че не сте знаменити музиканти. Срещам някой млад поет, въодушевил се, чете поезията си. При мене са идвали млади, въодушевени поети, четат стихотворенията си, доволни. След една - две години пак ги срещам, навели глава, вървят. – Какво става? Де е поезията? – Не се живее с поезия – гладен ще умреш. – Защо така? По-рано казваше, че без поезия не може, а сега казваш, че с поезия не може. Казвам: Той не е поставил поезията на място. С поезията аз бих наредил живота си по-добре, отколкото с прозата. Според мене, прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея. Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза, Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея. Кой не слуша с удоволствие песента на славея? Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си. Престане ли славеят му да пее, той става нещастен. Ако и магарето му престане да реве, той пак е нещастен. И тъй, щастието на човека се определя от неговия ум. То върви по мъжка линия. Нещастието върви по женска линия. Щом има ум, всеки може да бъде щастлив. Само едно условие е нужно: да има пред вид щастието и на другите хора. Ако мислиш само за своето щастие, никога няма да бъдеш щастлив. Дръж в ума си едновременно мисълта за своето щастие, както и за щастието на другите хора. Това ще усили ума ти. Търси своето право, но едно- временно търси и правото на другите. Само така ще бъдеш силен. Това е закон за самоусъвършенствуване. Обедини се с всички хора, за да се усъвършенствуваш. Каквото желаеш за себе си, пожелавай и за другите. Това значи, да се събуди в хората общо, колективно съзнание. Сегашните хора живеят още в своето единично съзнание. Всеки казва: Аз да съм щастлив, пък за другите, каквото ще да става! Така става разслабване, разкъсване на връзката между съзнанията на хората. Така те се сблъскват. Ще кажете, че търкането, сблъскването създава мисълта. Някога е така, но някога търкането скъсва връзките на мисълта. <br /> Желая на всички да се създаде у вас мощна, светла мисъл! Не изменяйте на основните си възгледи, с които сте родени. Тълкувайте нещата правилно. Вие се нуждаете от права линия, от триъгълник и от кръг. Това са мощни сили, с които можете да воювате. Ако искаш да оправиш работите си, върви по права линия. Ако искаш да растеш, работи и воювай с кръга. Ако искаш да имаш завършен резултат, да постигнеш целта си, дрьж се за триъгълника. Това знаят практичните хора и го прилагат. Те си носят нож и стрела да си пробиват път. Това е наука, която съществува от памти-века. Силната мисъл е здравият нож, който не се пречупва никъде. Мисълта трябва да прониква навсякъде, да се справя с всички мъчнотии. Ако твоят нож се троши от всеки камък, нищо не можеш да направиш с него. Ако твоята мисъл отстъпва пред всяка мъчнотия, не разчитай на нея. Ако твоята мисъл спира пред всяка спънка, това не е мисъл. <br /> Сега, вие сте дошли на земята, не като фактори, но като удове на едно велико Съзнание, да свършите работата си, както трябва. Не се индивидуализирайте, но бъдете в хармония с това велико Съзнание. Вашето съзнание е лист, цвят или малко клонче от дървото на великото Съзнание. Ако сте в хармония с Него, силите Му ще потекът и през вас. Нещо велико ще се роди във вас. Изгубите ли връзката си с това Съзнание, вие ще изгубите смисъла на своя живот и ще се превърнете на сух клон и лист. Кажеш ли, че не ти се живее, ти си в дисхармония с Бигието, сьс силите, които текат в него. <br /> Питам: Може ли сухият клон да се подобри? Какво ще направите с него? – Ще го отрежем. – Ако сте обидили приятеля си, как ще изправите погрешката си? Ако сте осакатили една своя мисъл, как ще я изправите? Ако сте осакатили едно свое чувство, как ще го оправите? Ако сте осакатили една своя постъпка, как ще я оправите? Ще кажете, че не знаете как. Ако, наистина, не знаете, вие сте инвалид, който очаква на помощта на външните хора. Ще мислиш, че можеш да оправиш една своя осакатена мисъл, едно свое осакатено чувство и една своя осакатена постъпка. Щом съзнаеш, че можеш, ти си в нормално състояние. Кажеш ли, че тази работа не може да се оправи, твоето знание е безпредметно. Защо ти е това знание? С него ти ще бъдеш едно натоварено животно, както магарето, което носи товара на господаря си и реве. Ако мислиш по нов начин, ти си славей, който пее всяка сутрин. – Защо пее славеят? Той казва: Пея, защото разреших въпросите на магарето. – Защо пее магарето? – На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. <br /> Желая на всички да разрешите въпросите си, като славея. А защо реве магарето, оставете тоя въпрос настрана. Аз наричам магарето „маг-ха-харец&quot;. Следователно, ако можете да съедините мисълта си, да работи правилно, вие ще се превърнете на светлина. Да знаете, как да впрягате мисълта си на работа, в това се крие силата или магията на живота. <br /> — Само светлият път на мъдростта води към истината. <br /> — В истината е скрит животът, <br /> 15. Лекция от Учителя, държана на 22 януари, 1932 г. София. – Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&diff=1476 2008-12-18T12:13:09Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]<br /> <br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> '''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;showtopic=5856&amp;view=findpost&amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> '''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''<br /> * 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)<br /> * 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''<br /> * 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)<br /> * 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')<br /> * 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)<br /> * 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)<br /> * 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)<br /> * 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) (работи се)<br /> * 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]<br /> * 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)(работи се)<br /> * 18. [[ Силата на възможностите ]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&diff=732 2008-12-05T16:35:36Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-08-1.pdf PDF с оригинален текст]<br /> <br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> '''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;showtopic=5856&amp;view=findpost&amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 1. [[Божествените условия]] (Ани) '''(готово)'''<br /> * 2. [[Основна идея]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 3. [[Закони на красотата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 4. [[Дейност и почивка]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 5. [[Гордост и ревност]](Моника13)(работи се)<br /> * 6. [[Мъртвата точка]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 7. [[Външни и вътрешни влияния]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 8. [[Възможни неща]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 9. [[Обхода към себе си и към природата]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 10. [[Творческата линия]] (Ани) '''(готово)'''<br /> * 11. [[Закон за постижение]] (Аратрон) '''(готово)'''<br /> * 12. [[Развиване на дарбите]] (Александра) (работи се)<br /> * 13. [[Единният]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 14. [[Най-високото място]] (Ани) (работи се)<br /> * 15. [[Главният фактор]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 16. [[Не противи се на злото]]<br /> * 17. [[Дейност и замисъл на природата]]<br /> * 18. [[Хигиена на живота]]<br /> * 19. [[Учене и прилагане]]<br /> * 20. [[Методи за наблюдение]]<br /> * 21. [[Пречупване на светлината]]<br /> * 22. [[Наблюдение и интуиция]]<br /> * 23. [[Смяна на енергиите]]<br /> * 24. [[Значение на смените]]<br /> * 25. [[Магическата пръчица]]<br /> * 26. [[Силата на движенията]]<br /> * 27. [[Закон за действие и противодействие]]<br /> * 28. [[Наука и знание]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&diff=731 2008-12-05T16:35:01Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Закон за постижение<br /> - Само светлият път на мъдростта води към истината. <br /> - В истината е скрит животът.<br /> <br /> Размишление. <br /> <br /> Какво се разбира под думите „постигнато и непостигнато желание”? Какво се разбира под думата „погрешка”? Който не се е родил, може ли да греши? Може ли нероденият да стане умен? Само роденият може да бъде умен или глупав, но не и нероденият. <br /> Какво означават знаковете плюс и минус? Без посока и без движение, тези знакове са безрезултатни Т са подобни на непостигнатите желания. Някой иска да стане богат и се впуща в различни предприятия. Той работи десетки години, но, в края на краищата, нищо не придобива. Това е непостигнато желание. Друг някой иска да стане учен, но не успъва – и това е непостигнато желание. Хората постигат желанията си по два начина: бърз и бавен. Бързият на-чин е или нечестен, или почива на строг, научен метод – на математически гадания и изчисления. Който постига желанията си по нечестен начин, в края на краищата губи. Друг е въпросът, ако известно желание е постигнато по научен път – чрез изчисления. Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н. <br /> <br /> Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот. Затова, казвам: Не претоваряй мозъка си с повече мисли, отколкото той може да носи. Някой мисли, че е свободен да си въобразява, каквото иска, но не знае, че той сам ще се натовари да носи непосилната тежест на идеите си. Ти ще бъдеш магарето, което ще носи скъпоценностите, а друг някой ще бъде господар, който ще те побутва, ще играе роля на повелител. Така, именно, човек изпада в противоречие със себе си и търси случай да дойде някой отвън, да го освободи. Колкото и да се пази човек, все може да се обиди от нещо. Обаче, разумният човек не се обижда. Може ли да потъне разумният човек? – Всяко нещо, което няма никакво тегло, не може да потъне. То не може и да се движи. Когато се срещнат две еднакво голями сили, които действуват в противоположни посоки, те се взаимно унищожават. Както говорим за тегло на мисълта, така говорим и за тегло на човека. Казваме за някого, че е тежък човек. Това значи, че той има идеал. За друг казват, че се държи тежко. Това подразбира две неща: или гордост, или разумност. Понякога човек се държи тежко от гордост, а някога – от разумност. <br /> И тъй, когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърдчавайте, но знайте, че то не е влязло още в вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе в вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нежни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоржжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са. нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 деня и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нежни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни. <br /> <br /> Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиони километри. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философствуване. Юпитер пък опредъля неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун. <br /> <br /> Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека. Това са интересни научни твърдения, на които мнозина гледат с недоверие. Ученият, обаче, прави своите изводи и не се смущава от подозрението на хората. Той еднакво се интересува от охлюва, мидата, мравката и човека. Като разглежда охлюва, спира вниманието си върху спиралообразната му черупка; като дойде до мидата, разглежда двете й черупки, прави разлика между едната и другата, както и между черупката на охлюва и на мидата. После той спира вниманието си върху белите мравки, които, макар че живеят в тропически места, всякога имат влага в мравуняците си. Един учен открил причината на това явление: белите мравки прокопават канали в земята, на дълбочина 28 метра, дето са. водните извори и оттам изнасят водата на повърхността на земята. Като изучава животните и растенията съзнателно, човек неизбежно се натъква на факта, че съществува една Висша Разумна сила, която създава, твори, организира живота. Тя работи, както върху нисшите, така и върху висшите същества. Като съзнавате това, следвайте пътя на тази Велика Разумност, за да постигнете желанията си и да се развивате правилно. Естествено е човек да търси тази Разумност и да се интересува от нея. От разумното всеки се нуждае, а неразумното избягва. Следователно, естествено е да се реализират разумните желания, а неразумните да се възпитават. Да се възпитава човек, това значи, да придобие самообладание, да се справя лесно с мъчнотиите си. Който иска да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство, той трябва да е придобил самообладание, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Интуицията пък му е нежна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно към всички живи същества. <br /> <br /> Една от задачите на човека е да проявява естествено чувствата си. От това зависи неговата мисъл и здравето му. Здравите чувства подразбират здрава мисъл и здраво тяло. С това се обяснява, защо човек може да изучава, или да не изучава, известна наука. Човек изучава само онова, което обича. Щом не обича даден предмет, той не го изучава. Първо трябва да почувствуваш любов към известен предмет, за да започнеш да мислиш върху него, да търсиш начин, как да го възприемеш най-правилно. Ще каже някой, че не се нуждае от много знания. Ние пък казваме, че малкото знание умъртвява човека, а многото знание го възкресява; малкото знание заробва, а многото знание събужда мисълта и повдига човека. <br /> <br /> Какво придобива човек със своите големи знания? Ако е геолог и знае, как е устроена земята, къде, какви богатства се намират, той ще копае тук-там, да намери скъпоценни камъни, руди и метали, и в скоро време ще забогатее. Ако знаеш законите на електричеството и можеш да го използуваш, дето трябва, пак ще забогатееш. Ако познаваш анатомията и физиологията на човека, както и психиката му, ще бъдеш добър педагог, всички ще се отправят към тебе. Ще кажете, че човек се е родил с възможности и условия в себе си, да стане богат. Вярно е това, но от него зависи да използува или да не използува своите възможности и условия. От човека зависи да развие своите дарби и способности, да стане учен, силен и богат. Според философията на източните народи, човек има седем тела, от които три главни – физическо, астрално и умствено, а останалите четири – допълнителни. Щом е така, той трябва да има по седем органа: седем глави, седем сърца, седем стомаха, 14 очи, 14 уши и т. н. Каквито органи има физическото тяло на човека, такива трябва да имат и останалите тела. Те няма да бъдат еднакво устроени, но ще изпълняват подобна служба на физическото. Знае ли човек, къде се намират тези органи и как да се ползува от тях? Значи, щом се говори за седем тела, те все ще приличат по нещо на физическото. <br /> Като се говори за астрално и ментално тяло, т. е. за сърдечно и умствено тяло, мнозина ги отричат, в смисъл на неразвити тела. Те казват, че човек е развил и продължава да развива само физическото си тяло. В същност, не е така. Човек носи всичко в себе си, но известни сили са в потенциално състояние, а други – в кинетическо. В яйцето се крие всичко. Щом пилето се излюпи, казваме, че то е вече в динамическо състояние, но крие в себе си множество сили в потенциално състояние. Следователно, докато е на земята, човек работи главно с физическото си тяло – най-подходящ инструмент за земята. Обаче, той мисли, чувствува, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? – С умственото си тяло. С какво чувствува? – С астралното си тяло. – С какво издирва причините и последствията на нещата? – С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито в всички хора, така и останалите тъла в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа – да развие всички свои удове до съвършенство. <br /> <br /> Сега, не е въпрос да се разисква върху твърдението, дали човек има седем тела, или само едно. Разискване, което отива към критика, не ползува човека. Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука. Важно е, че човек е създаден така, както и природата. В това отношение той представя малка вселена, малка природа. Да мисли човек, че е създаден по образа на природата, че е едно с Бога, това не е противоречие, но действителност. В Битието е казано : „И създаде Бог човека по образ и подобие свое&quot;. Като изучава природата, човек познава себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него, като в огледало. При това положение, естествено е за човека да изучава природата в малък мащаб, в себе си, отколкото в голям масщаб, отвън. Следователно, казвам: Когато говорите на човека, говорете му на разбран език. Кажете му, че сте дошли на земята, за да живеете разумно; че трябва да се ползувате от силите на светлината и топлината, за да придобивате знания и опитности; че трябва да изучавате растенията и живот-ните, за да разбирате техния език. Като му говорите по този начин, той е съгласен с вас, намира, че сте прав. Обаче, кажете ли му, че се разговаряте с растенията и животните, че сте едно с Бога, той не е съгласен с вас. Затова, ако искате да бъдете разбран от хората, говорете им на прост език, който те знаят. Една от погрешките на религиозните хора е, че те говорят на класически език, неразбран за тях. Трябва ли синът, който се връща от странство, да говори на баща си за законите на гравитацията, на действие и противодействие? Както и да му говори, бащата не може да го разбере. Десетки години той е само орал, копал и сял, не познава друга наука. Ето защо, за се разберат двамата, синът трябва да говори с баща си само върху онова, което той знае. <br /> <br /> Като изучавате проявите на природата и силите, които действуват в нея, ще забележите две характерни природни течения: първото е динамично, с енергия, която се изявява; второто течение е пасивно, инертно. То всякога се явава като противодействие на първото. Значи, на всеки потик, на всяко действие се явява известно съпротивление. Благодарение на законите на действието и противодействието, силите на природата се уравновесяват, както в махалото. За да постигне своите желания, човек трябва да излезе от закона за действието и противодействието. Всеки трябва да си изработи метод, чрез който да премахне съпротивленията, които среща на пътя си. Например, някой има желание да отиде на Луната, но среща известно съпротивление. Той трябва да направи един апарат, чрез който да изчисли силата на съпротивлението, а след това да потърси начин, как да премахне това съпротивление. Затова са нужни висока интелигентност и големи знания. <br /> <br /> По какъв път се постигат желанията? – По крива линия. За да постигне едно желание, човек тръгва по права линия, но, като срещне известно съпротивление, което е неизбежно, трябва да се огъне, да се справи с него. Значи, огъването на правата линия е метод за справяне със съпротивленията. Представете си, че имате нужда от пари. Отивате при един банкер, от когото искате известна сума. Докато стигнете при него, вие вървите по права линия. Обаче, той веднага ви казва: Ще ви услужа, ако намерите човек, който да поръчителствува за вас. Вие се сепвате веднага. Защо? – Срещате съпротивление на пътя си. Ако знаете, как да се огънете, ще намерите поръчител и ще получите желаната сума. По същия закон върви и стремежът на човека към някакъв идеал, към Бога. Вървиш по права посока, но веднага срещаш противодействие. За да постигнеш желанието си, трябва да намериш поне един човек, едно същество, което да ти помогне. Това същество е твоят поръчител, който ще те заведе при Бога. Ти ще се огънеш пред него и ще реализираш желанието си. Човек среща противодействия и в мислите, и в чувствата си, но, като мисли за Бога и се стреми към Него, той може да реализира своиг мисли и желания. Бог е кредиторът, поръчителят на всеки човек. Той му отваря пътя за реализиране на желанията. <br /> И тъй, за да постигне желанията си, човек трябва да се стреми към великата Разумност на живота, която ще го огради и запази от всички мъчнотии и изпитания. <br /> <br /> Чрез тази Разумност човек придобива знания, започва да познава себе си, своите ближни и, каквато работа предприеме, свершва я с успех, без никакви катастрофи. Не следва ли пътя на Разумността, на всяка крачка той се натъква на препятствия и, в края на краищата, свършва с катастрофа. Да познаваш ума и сърцето на човека, това значи, да си свързал приятелство с него. Познанството подразбира естествена връзка между душите. Не се ли познават хората, те не са свързани. <br /> Какво се иска днес от човека? – Да бъде разумен, добър, любещ, да има светли мисли и чувства, благородни постъпки. Същевременно, той трябва да реализира мислите и чувствата си. Само така се проявява животът. Всички мисли, чувства, действия и стремежи на човека, събрани заедно, дават потик към идеалния живот. Стремете се към този живот, като условие за постигане на всички светли и възвишени желания. <br /> <br /> – Само светлият път на мъдростта води към истината.<br /> – В истината е скрит животът.<br /> 8. Лекция от Учителя, държана на 12 октомври, 1928 г. София. – Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&diff=730 2008-12-05T16:34:27Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Закон за постижение<br /> - Само светлият път на мъдростта води към истината. <br /> - В истината е скрит животът.<br /> <br /> Размишление. <br /> <br /> Какво се разбира под думите „постигнато и непостигнато желание”? Какво се разбира под думата „погрешка”? Който не се е родил, може ли да греши? Може ли нероденият да стане умен? Само роденият може да бъде умен или глупав, но не и нероденият. <br /> Какво означават знаковете плюс и минус? Без посока и без движение, тези знакове са безрезултатни Т са подобни на непостигнатите желания. Някой иска да стане богат и се впуща в различни предприятия. Той работи десетки години, но, в края на краищата, нищо не придобива. Това е непостигнато желание. Друг някой иска да стане учен, но не успъва – и това е непостигнато желание. Хората постигат желанията си по два начина: бърз и бавен. Бързият на-чин е или нечестен, или почива на строг, научен метод – на математически гадания и изчисления. Който постига желанията си по нечестен начин, в края на краищата губи. Друг е въпросът, ако известно желание е постигнато по научен път – чрез изчисления. Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н. <br /> <br /> Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот. Затова, казвам: Не претоваряй мозъка си с повече мисли, отколкото той може да носи. Някой мисли, че е свободен да си въобразява, каквото иска, но не знае, че той сам ще се натовари да носи непосилната тежест на идеите си. Ти ще бъдеш магарето, което ще носи скъпоценностите, а друг някой ще бъде господар, който ще те побутва, ще играе роля на повелител. Така, именно, човек изпада в противоречие със себе си и търси случай да дойде някой отвън, да го освободи. Колкото и да се пази човек, все може да се обиди от нещо. Обаче, разумният човек не се обижда. Може ли да потъне разумният човек? – Всяко нещо, което няма никакво тегло, не може да потъне. То не може и да се движи. Когато се срещнат две еднакво голями сили, които действуват в противоположни посоки, те се взаимно унищожават. Както говорим за тегло на мисълта, така говорим и за тегло на човека. Казваме за някого, че е тежък човек. Това значи, че той има идеал. За друг казват, че се държи тежко. Това подразбира две неща: или гордост, или разумност. Понякога човек се държи тежко от гордост, а някога – от разумност. <br /> И тъй, когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърдчавайте, но знайте, че то не е влязло още в вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе в вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нежни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоржжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са. нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 деня и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нежни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни. <br /> <br /> Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиони километри. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философствуване. Юпитер пък опредъля неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун. <br /> <br /> Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека. Това са интересни научни твърдения, на които мнозина гледат с недоверие. Ученият, обаче, прави своите изводи и не се смущава от подозрението на хората. Той еднакво се интересува от охлюва, мидата, мравката и човека. Като разглежда охлюва, спира вниманието си върху спиралообразната му черупка; като дойде до мидата, разглежда двете й черупки, прави разлика между едната и другата, както и между черупката на охлюва и на мидата. После той спира вниманието си върху белите мравки, които, макар че живеят в тропически места, всякога имат влага в мравуняците си. Един учен открил причината на това явление: белите мравки прокопават канали в земята, на дълбочина 28 метра, дето са. водните извори и оттам изнасят водата на повърхността на земята. Като изучава животните и растенията съзнателно, човек неизбежно се натъква на факта, че съществува една Висша Разумна сила, която създава, твори, организира живота. Тя работи, както върху нисшите, така и върху висшите същества. Като съзнавате това, следвайте пътя на тази Велика Разумност, за да постигнете желанията си и да се развивате правилно. Естествено е човек да търси тази Разумност и да се интересува от нея. От разумното всеки се нуждае, а неразумното избягва. Следователно, естествено е да се реализират разумните желания, а неразумните да се възпитават. Да се възпитава човек, това значи, да придобие самообладание, да се справя лесно с мъчнотиите си. Който иска да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство, той трябва да е придобил самообладание, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Интуицията пък му е нежна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно към всички живи същества. <br /> <br /> Една от задачите на човека е да проявява естествено чувствата си. От това зависи неговата мисъл и здравето му. Здравите чувства подразбират здрава мисъл и здраво тяло. С това се обяснява, защо човек може да изучава, или да не изучава, известна наука. Човек изучава само онова, което обича. Щом не обича даден предмет, той не го изучава. Първо трябва да почувствуваш любов към известен предмет, за да започнеш да мислиш върху него, да търсиш начин, как да го възприемеш най-правилно. Ще каже някой, че не се нуждае от много знания. Ние пък казваме, че малкото знание умъртвява човека, а многото знание го възкресява; малкото знание заробва, а многото знание събужда мисълта и повдига човека. <br /> <br /> Какво придобива човек със своите големи знания? Ако е геолог и знае, как е устроена земята, къде, какви богатства се намират, той ще копае тук-там, да намери скъпоценни камъни, руди и метали, и в скоро време ще забогатее. Ако знаеш законите на електричеството и можеш да го използуваш, дето трябва, пак ще забогатееш. Ако познаваш анатомията и физиологията на човека, както и психиката му, ще бъдеш добър педагог, всички ще се отправят към тебе. Ще кажете, че човек се е родил с възможности и условия в себе си, да стане богат. Вярно е това, но от него зависи да използува или да не използува своите възможности и условия. От човека зависи да развие своите дарби и способности, да стане учен, силен и богат. Според философията на източните народи, човек има седем тела, от които три главни – физическо, астрално и умствено, а останалите четири – допълнителни. Щом е така, той трябва да има по седем органа: седем глави, седем сърца, седем стомаха, 14 очи, 14 уши и т. н. Каквито органи има физическото тяло на човека, такива трябва да имат и останалите тела. Те няма да бъдат еднакво устроени, но ще изпълняват подобна служба на физическото. Знае ли човек, къде се намират тези органи и как да се ползува от тях? Значи, щом се говори за седем тела, те все ще приличат по нещо на физическото. <br /> Като се говори за астрално и ментално тяло, т. е. за сърдечно и умствено тяло, мнозина ги отричат, в смисъл на неразвити тела. Те казват, че човек е развил и продължава да развива само физическото си тяло. В същност, не е така. Човек носи всичко в себе си, но известни сили са в потенциално състояние, а други – в кинетическо. В яйцето се крие всичко. Щом пилето се излюпи, казваме, че то е вече в динамическо състояние, но крие в себе си множество сили в потенциално състояние. Следователно, докато е на земята, човек работи главно с физическото си тяло – най-подходящ инструмент за земята. Обаче, той мисли, чувствува, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? – С умственото си тяло. С какво чувствува? – С астралното си тяло. – С какво издирва причините и последствията на нещата? – С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито в всички хора, така и останалите тъла в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа – да развие всички свои удове до съвършенство. <br /> <br /> Сега, не е въпрос да се разисква върху твърдението, дали човек има седем тела, или само едно. Разискване, което отива към критика, не ползува човека. Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука. Важно е, че човек е създаден така, както и природата. В това отношение той представя малка вселена, малка природа. Да мисли човек, че е създаден по образа на природата, че е едно с Бога, това не е противоречие, но действителност. В Битието е казано : „И създаде Бог човека по образ и подобие свое&quot;. Като изучава природата, човек познава себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него, като в огледало. При това положение, естествено е за човека да изучава природата в малък мащаб, в себе си, отколкото в голям масщаб, отвън. Следователно, казвам: Когато говорите на човека, говорете му на разбран език. Кажете му, че сте дошли на земята, за да живеете разумно; че трябва да се ползувате от силите на светлината и топлината, за да придобивате знания и опитности; че трябва да изучавате растенията и живот-ните, за да разбирате техния език. Като му говорите по този начин, той е съгласен с вас, намира, че сте прав. Обаче, кажете ли му, че се разговаряте с растенията и животните, че сте едно с Бога, той не е съгласен с вас. Затова, ако искате да бъдете разбран от хората, говорете им на прост език, който те знаят. Една от погрешките на религиозните хора е, че те говорят на класически език, неразбран за тях. Трябва ли синът, който се връща от странство, да говори на баща си за законите на гравитацията, на действие и противодействие? Както и да му говори, бащата не може да го разбере. Десетки години той е само орал, копал и сял, не познава друга наука. Ето защо, за се разберат двамата, синът трябва да говори с баща си само върху онова, което той знае. <br /> <br /> Като изучавате проявите на природата и силите, които действуват в нея, ще забележите две характерни природни течения: първото е динамично, с енергия, която се изявява; второто течение е пасивно, инертно. То всякога се явава като противодействие на първото. Значи, на всеки потик, на всяко действие се явява известно съпротивление. Благодарение на законите на действието и противодействието, силите на природата се уравновесяват, както в махалото. За да постигне своите желания, човек трябва да излезе от закона за действието и противодействието. Всеки трябва да си изработи метод, чрез който да премахне съпротивленията, които среща на пътя си. Например, някой има желание да отиде на Луната, но среща известно съпротивление. Той трябва да направи един апарат, чрез който да изчисли силата на съпротивлението, а след това да потърси начин, как да премахне това съпротивление. Затова са нужни висока интелигентност и големи знания. <br /> <br /> По какъв път се постигат желанията? – По крива линия. За да постигне едно желание, човек тръгва по права линия, но, като срещне известно съпротивление, което е неизбежно, трябва да се огъне, да се справи с него. Значи, огъването на правата линия е метод за справяне със съпротивленията. Представете си, че имате нужда от пари. Отивате при един банкер, от когото искате известна сума. Докато стигнете при него, вие вървите по права линия. Обаче, той веднага ви казва: Ще ви услужа, ако намерите човек, който да поръчителствува за вас. Вие се сепвате веднага. Защо? – Срещате съпротивление на пътя си. Ако знаете, как да се огънете, ще намерите поръчител и ще получите желаната сума. По същия закон върви и стремежът на човека към някакъв идеал, към Бога. Вървиш по права посока, но веднага срещаш противодействие. За да постигнеш желанието си, трябва да намериш поне един човек, едно същество, което да ти помогне. Това същество е твоят поръчител, който ще те заведе при Бога. Ти ще се огънеш пред него и ще реализираш желанието си. Човек среща противодействия и в мислите, и в чувствата си, но, като мисли за Бога и се стреми към Него, той може да реализира своиг мисли и желания. Бог е кредиторът, поръчителят на всеки човек. Той му отваря пътя за реализиране на желанията. <br /> И тъй, за да постигне желанията си, човек трябва да се стреми към великата Ра-зумност на живота, която ще го огради и запази от всички мъчнотии и изпитания. <br /> <br /> Чрез тази Разумност човек придобива знания, започва да познава себе си, своите ближни и, каквато работа предприеме, свершва я с успех, без никакви катастрофи. Не следва ли пътя на Разумността, на всяка крачка той се натъква на препятствия и, в края на краищата, свършва с катастрофа. Да познаваш ума и сърцето на човека, това значи, да си свързал приятелство с него. Познанството подразбира естествена връзка между душите. Не се ли познават хората, те не са свързани. <br /> Какво се иска днес от човека? – Да бъде разумен, добър, любещ, да има светли мисли и чувства, благородни постъпки. Същевременно, той трябва да реализира мислите и чувствата си. Само така се проявява животът. Всички мисли, чувства, действия и стремежи на човека, събрани заедно, дават потик към идеалния живот. Стремете се към този живот, като условие за постигане на всички светли и възвишени желания. <br /> <br /> – Само светлият път на мъдростта води към истината.<br /> – В истината е скрит животът.<br /> 8. Лекция от Учителя, държана на 12 октомври, 1928 г. София. – Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&diff=649 2008-12-04T16:13:58Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-08-1.pdf PDF с оригинален текст]<br /> <br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> '''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;showtopic=5856&amp;view=findpost&amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 1. [[Божествените условия]] (Ани) '''(готово)'''<br /> * 2. [[Основна идея]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 3. [[Закони на красотата]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 4. [[Дейност и почивка]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 5. [[Гордост и ревност]](Моника13)(работи се)<br /> * 6. [[Мъртвата точка]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 7. [[Външни и вътрешни влияния]] (Зара) (работи се)<br /> * 8. [[Възможни неща]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 9. [[Обхода към себе си и към природата]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 10. [[Творческата линия]] (Ани) (работи се)<br /> * 11. [[Закон за постижение]] (Аратрон) (работи се)<br /> * 12. [[Развиване на дарбите]]<br /> * 13. [[Единният]]<br /> * 14. [[Най-високото място]]<br /> * 15. [[Главният фактор]]<br /> * 16. [[Не противи се на злото]]<br /> * 17. [[Дейност и замисъл на природата]]<br /> * 18. [[Хигиена на живота]]<br /> * 19. [[Учене и прилагане]]<br /> * 20. [[Методи за наблюдение]]<br /> * 21. [[Пречупване на светлината]]<br /> * 22. [[Наблюдение и интуиция]]<br /> * 23. [[Смяна на енергиите]]<br /> * 24. [[Значение на смените]]<br /> * 25. [[Магическата пръчица]]<br /> * 26. [[Силата на движенията]]<br /> * 27. [[Закон за действие и противодействие]]<br /> * 28. [[Наука и знание]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=386 2008-12-01T21:30:54Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 05. [[Непреривно движение]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 08. [[Спорни въпроси]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) '''(готово)'''<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]] (Станимир) '''(готово)'''<br /> * 12. [[Аксиома на живота]] (Камелия)(работи се)<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]](xameleona)(работи се)<br /> * 14. [[Битие и откровение]] (Станимир) (работи се)</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85a&diff=385 2008-12-01T21:28:36Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Постижения на богатия и на сиромаха. <br /> <br /> Размишление върху чистата мисъл. Написахте ли манифест към поданиците на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мъчно се прилага. Изобщо, нещата лесно се говорят, а мъчно се правят.—Защо е така? — Защото на физическия свят човек среща много препятствия, които мъчно може да преодолее. Лесно е да каже човек, че ще се качи на Мон-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попречат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Рече ли да приложи Христовите принципи в живота си, той ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попречат. Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нещата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20—30 години непрекъснато, по няколко часа на ден. <br /> <br /> Лесно се казва, че 2 + 2 = 4, но нещата в живота не стават така лесно. Докато дойдете до числото четири, трябва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2 + 2 = 4, човек трябва да се е научил да твори, да работи, да уравновесява силите си и да се движи правилно. Това значи, да е постигнал съвершенство. Съвершеният човек не е нито мъж, нито жена. Докато чов-вк се раздвоява в чувствата и в мислите си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвершен. Жената мисли и чувствува по женски, а мъжът мисли и чувствува по мъжки. Обаче, има положения, при които и мъжът, и жената мислят, чувствуват и усещат еднакво. Запример, и мъжът, и жената казват: Спи ми се, яде ми се. Какво означават яденето и спането в живота? Преведете тия процеси в духовния свят и вижте, какво означават те там. <br /> Като не разбират живота, хората казват, че от човека се искат дела, а не думи. Колко дела се искат от човека? Според вас много дела се искат. — Не, едно дело се иска от човека, т. е. едно начало. Под думите много дела подразбираме силите, вложени в човека, които съдействуват за проявяване на първото начало в него. Казвате, че трябва да правите добри дела. Кои дела са добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гостите си добре, това добро е само за гостите ви, но не и за кокошката. Ако отстъпите леглото си на своя гост, той ще бъде доволен, но вие няма да бъдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мярка, с която се определят всички неща в живота. Добро нещо е, когато човек се ражда, но добро е и когато умира. Щом се е родил, той трябва и да умре. За да се роди човек, има причина; и за да умре, пак има причина. Човек може да умре за греховете си, но той може да умре и за спасението на човечеството. <br /> И тъй, за да се домогне до истинското добро, човек трябва да се замисли, какъв трябва да бъде неговият живот. Той трябва да се замисли, какъв трябва да бъде неговият морал. Трябва ли човек да спори с хората, дали е добър, морален, или учен? Съберат се двама души и започват да спорят, кой от тях е по-добър, по-морален, по-учен. Като не могат да дойдат до някакво разрешение, те търсят трети, който да служи като арбитър, да им разреши въпроса. Човек трябва сам да знае, дали е добър, учен, морален и сам да се харесва. Остане ли другите да го харесват и да се произнасят за неговите качества, той далеч още не е постигнал това, за което спори. Такъв, какъвто е, човек трябва да бъде доволен. Щом е доволен, той всеки ден ще прибавя по нещо към своя характер. <br /> Истинското доволство води към щастие. Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага. Как ще дойде човек до тия закони? — Чрез щастието. Като знае да пее, човек ще познава законите на пението. Като знае да смята, човек ще познава законите и на смятането. Когато казваме, че едни хора разбират смятането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че те не познават еднакво законите на смятането. Същото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това са дарби, които не са еднакво развити във всички хора. Всички хора не могат еднакво да правят добро. Това се дължи на дарбата им за правене на добро. Лесно е да каже човек, че трябва да прави добро, но мъчно е да го реализира. Лесно е да каже човек, че иска да се качи на Мон-Блан, но мъчно може да се качи. Да се качи човек на Мон-Блан и да слезе оттам, това значи, да изпита всички трудности и мъчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия живот, но мъчно се прилага. Обаче, за разумния, за смелия човек, животът е лек и приятен. <br /> Следователно, най-голямото изкуство, до което човек може да се домогне, е да знае, как да живее. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота със смъртта. Свързвате ли живота със смъртта, вие сте в относителния живот. Дойдем ли до същината на живота, ние включваме в него безсмъртието. Обикновеният човек не знае, какво нещо е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. Когато турците искат да кажат, какво нещо е вътрешният мир, те си служат с поговорката: „Целият свят да изгори, но моята черга да не изгори.&quot; Възможно е чергата на човека да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всякога изгаря, защото тя е направена от същата материя, от която е направена земята. На съвершения човек, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато светът гори, той ще бъде някъде в пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга със себе си и ще се разхожда из пространството. <br /> Животът на съвършения е живот на права мисъл. Няма ли прави, трезви мисли, човек не може да разбере живота. Щом не разбира живота, той всякога ще е недоволен. Ако не е женен, той казва: Да бях се оженил поне, че да разбера смисъла на живота. Като женен, именно, той няма да разбере смисъла на живота. Нежененият е сам, няма с кого да се кара. В желанието на човека да е женен, се крие стремежът на душата към обединяване, към хармонизиране на душите. Постигне ли това хармонизиране, човек е намерил вече своето място в живота и в природата, което Провидението му е определило. Това е задачата, която всеки човек сам трябва да реши. — Нали Бог знае, кое място ми е определил? — Бог знае, но и ти трябва да знаеш. Веднъж си дошъл на земята, ти трябва да изпълниш всичко онова, което Бог е определил за тебе. Човек живее благодарение на Божията мисъл. Докато Бог мисли за човека, последният има условия да се усъвершенствува. Усъвершенствуването е дълъг процес. Човек не може да стане съвершен за няколко години. Десетки, стотици и хиляди години са нужни на човека, докато стигне известно съвершенство. Стане ли въпрос за съвершенство, българите си служат с поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!&quot; Тази поговорка не е вярна, защото конят никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.&quot; — Кога човек се прозява? — Когато не се интересува от нещата, или когато няма работа. Прозявката показва, че в известни сили и енергии на човека има застой. Прозявката, като природен процес, има пред вид??? да възстанови известен ред и порядък на нещата. При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Само живите хора, само хора с будно съзнание могат да се прозяват. Радвайте се, когато хората се прозяват, защото са живи, будни. Обаче, умрелите и заспалите хора никога не се прозяват. <br /> Как се е създало понятието „прозявка&quot;? На френски език думата прозявам означава „bâiller&quot;. От корена на тази дума се образува българската дума „бая&quot;. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нещо. Всвка дума има дълбок вътрешен смисъл, който показва, че създаването на буквите, на думите в езика не е произволен, но разумен, съзнателен процес. Запример, думата „мамо&quot; е съставена от две срички: първата сричка „ма&quot; означава това, което е дало нещо от себе си. Втората сричка „мо&quot; означава това, което е взело нещо и се е отделило. Щом нещо се отделя, то трябва да се върне. Тези две срички показват, че между идеите трябва да има обединяване. Следователно, всвка идея, която излиза от човека, отива в пространството, прави цял кръг и се връща там, отдето е излязла. Същото се отнася и до доброто, и до злото. Като излязат от човека, те образуват един кръг и пак се връщат към него. Значи, законът за обединяване на нещата съществува навсякъде в живота. <br /> Какво представя злото като сила в живота и в природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се крият в злото, разгледайте, как се пише на български език думата „зло&quot;. Тя е съставена от три букви. Буквата „з&quot; е закон на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте без закон. Като се размножават, тия същества искат да се хранят. Понеже са се размножили без закон, и храна няма да имат достатъчно. Щом храната им не е достатъчна, те се изяждат едни други. Следователно, когато човек дава възможност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той създава злото. Знакът на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луцифер е стъпил на земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание. Двете линии, отправени нагоре, показват раздвояване. И наистина, дето злото се явява, там вякога настъпва раздвояване, т. е. разединяване. Докато бащата в един дом е жив, синовете и дъщерите живеят в съгласие. Щом бащата замине за другия свят, злото веднага влиза в този дом; синовете и дъщерите започват да спорят, кой да вземе по-голяма част от наследството. Когато двама души ядат и пият заедно, ако не са разумни, злото ще се вмъкне между тях, и те ще започнат да се карат, кой от двамата ял и пил повече. <br /> Символът на доброто, представен на фиг. 2., е противоположен на злото. Тази е причината, поради която доброто осво- <br /> бождава човека и му дава простор, а злото го ограничава и заробва. <br /> Фиг. 1. фиг. 2.<br /> Обаче, колкото и да мислят хората, че злото е силно, в края на краищата не излиза така. Макар и да е стъпил на земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие. Той вижда, че същата земя, която си въобразява, че владее, го носи из пространството. Какво заключение можем да извадим от това? Заключението е следното: Невъзможно е човек да владее това, което носи. Някой язди кон и мисли, че го владее. — Не, щом конят носи човека, последният не може да го владее. Преди всичко, физически конят е по-силен от човека. Добре е човек да язди кон, да се качва на автомобил, на аероплан, но само от време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете без кон, или без автомобил. Има неща, без които човек не може, но те не са нито кон, нито автомобил, нито файтон. Човек не може да живее без импулса на своето сърце и на своя ум. Обаче, и като живее с импулса на своето сърце и на своя ум, той трябва да избягва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човека. И тъй, човек не може без сърце и без ум, т. е. без мисъл и чувства. Той трябва да дава път на ония мисли и чувства в себе си, които турят ред и порядък в живота му. Има мисли и чувства в човека, които могат да го изхвърлят вън от живота, както водата изхверля на бръта всички умръли животни, всички предмети, които нямат опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навън живата риба. Тя е пригодена, именно, към условията на водата. Параход, вързан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и се понесе по вълните на водата, без надзора на опитния капитан, водата ще го изхверли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува под влиянието на въздушните течения. Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, животът ще го изхвърли вън от себе си. Едно трябва да имате пред вид: Щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отвлича вниманието ви. Щом вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете във вълните на живота, които ще ви изхверлят далеч някъде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате никаква реч или беседа, отправете вниманието си към говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсредоточите, че да не виждате, нито кой е бил до вас, пред вас или зад вас, нито да видите, колко души са приежтетвували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсее ли се вниманието ви, вие сте присъствували само с тялото си, т. е. с автомобила си, в който е седял шофьорът, но не и господарят. Господарят е бил другаде някъде и нищо не е чул и разбрал от това, което се говори. <br /> Следователно, когато казваме, че хората се карат и бият помежду си, вэсъщност техните слуги се карат, но не и господарите им. Като карат автомобилите си, слугите се карат помежду си, кой от двата автомобила да мине пръв. Кой ще отстъпи?-Слабият. Слабият трябва да бъде разумен, да отстъпва на физически силния.Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!&quot; Злото е дяволът в света, който се отличава със своята експедитивност. Дето ходи, каквото прави, дяволът все бърза. Който смее да се изпречи на пътя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човека пък е това, че той всвкога и навсвякъде търси правото. Като търси правото, той има възможност да се спира на много места и да се учи. Обаче, въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирационално число. Колкото и да делите това число, все ще се получи остатък. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: От мене да мине. Животът работи с ирационални и с рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да делите числата на живота без остатък. <br /> Който издирва нещата в тяхната точност, той не разбира живота. Животът постоянно сменя??? числата, с които работи: Днес работи с някое рационално число, утре — с ирационално. Това значи, че няма вечно щастие на земята. Ако човек днес е щастлив, утре ще бъде нещастен. Колко щастлив може да бъде онзи баща, на когото тримата синове са на война и му съобщават, че двамата от тях са убити? Как ще бъде щастлив онзи човек, на когото къщите са съборени от земетресение? При сегашните условия на живота, и съвършеният човек ще опита дисхармонията, която съществува на земята. Христос, най-великият и съвершен човек, дойде на земята, но и Той опита голямата дисхармония между хората. Той дигна камшик и се опита да изгони продавачите от Божия храм, но не успя. И до днес храмовете са пълни с продавачи. Обаче, идеята, която Христос прокара с тази своя постъпка, и досега още живее в сърцата на хората. <br /> Христос дойде на земята, да покаже на хората, как да приложат любовта. За да живеят по любов, хората трябва да изменят разбиранията си, да приложат Христовите принципи. Живеят ли със старото, те трябва да бъдат на различни планети. За да се обичат хората, един трябва да бъде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четверти — на Луната и т. н. Като им домъчнее, те ще се срещнат на Земята, ще си поговорят сладко и ще се разделят. Засега, обаче, и това е невъзможно. <br /> Мнозина се заблуждават, като мислят, че са ходили в духовния свят. Ходили са в духовния свят, а не могат да кажат нищо ново. Те си представят духовния живот като този на земята. — Не, духовният свят се различава коренно от физическия. Духовният свят е свят без никакви противоречия. Там владее пълна хармония и чистота. <br /> И тъй, човек трябва да има права мисъл, която да му служи за мярка в живота, да различава обикновеното от необикновеното, човешкото от Божественото. Обикновеното, т. е. човешкото създава тревоги, безпо-койствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, мир и свобода. човек се безпокои, че няма пари да довърши къщата си. Майката се безпокои, че детето й заболяло от някаква болест,??? или че е отишло някъде и не се е върнало на време.??? Търговецът се безпокои, че не може да плати полиците си на време???. Започне ли човек да гледа на нещата от Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва в живота му, е за негово добро. Добро е, че някой човек няма пари да довърши къщата си, защото наскоро ще стане голямо земетресение, което ще събори много къщи. Като мине земетресението, той ще намери пари да довърши къщата си. Иначе, земетресението щеше да засегне и неговата къща и щеше да го съсипе материално. Майката не трябва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болест ще развие в него известна мекота, която му е нужна в живота. Майката не трябва да се безпокои, че детето й закъсняло някъде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пътя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на живота по този начин, човек ще види, че зад всяко зло се крие някакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щом се намери пред известни неприятности, мъчнотии и страдания, човек трябва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия неща. Като се изучава, човек вижда, че, при всички изпитания в живота си, има нещо в него, което се безпокои и смущава, но има нещо, което остава спокойно и гледа на нещата философски. <br /> Като не разбират законите на разумния живот, хората спорят за нищо и никакво. Техните спорове са подобни на детските. Учителят влиза в отделението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Няколко ученици дигат ръка да отговорят, обаче, учительт извиква този ученик, който последен е дигнал ръка. Ученикът, който пръв е дигнал ръка се обижда, защо учителят не го е предпочел, и се явява спор. Всички ученици имат право да дигат ръка, но и учителят има свобода да дигне, когото иска. В един час е невъзможно да бъдат изпитани всички ученици. Учительт ще изпита двама-трима ученика, а останалите ще слушат. При това, нужно ли е всички ученици да отговорят на въпроса, колко е 5 X 5? Един ученик ще отговори на въпроса, колко е 5X5; друг ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пък ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се от еднообразието на нещата. Отговори ли един ученик, че 5X5=25, въпросът е свършен. трябва ли след това да дойде друг някой, да казва, че на същия въпрос може и по друг начин да се отговори? Какъв ще бъде другият начин? Той ще започне да доказва, че 5+5=10, 10 + 5=15, 15+5 = 20, 20 + 5 25. И това е вярно, но по-бързо е решението на 5X5. <br /> Умен трябва да бъде човек! Умен човек е онзи, който върви по пътя на най-малките съпротивления, по пътя на най-малките разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате някакъв въпрос, вие трябва да бъдете справедливи. Истински справедлив човек е онзи, който никога не внася противоречия в своите постъпки. Природата никога не поставя противоречия в живота на хората. Следователно, като ученик, който изучава живата природа, постъпвай като нея. Питат ли те, колко е 5X5, отговори направо, без никакви извъртания. Кажи, че 5x5=25 — нищо повече. <br /> Следователно, задачата на човека е да не внася никакви противоречия нито в своя живот, нито в живота на своите ближни. Внесе ли най-малкото противоречие някъде, той е длъжен да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трябва да се раждат и прераждат. Те трябва да дохождат много пъти на земята, за да изправят погрешките на своето минало. Някой виден философ е създал някаква теория, с която е внесъл големи заблуждения в умовете на хората. Този философ трябва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме с изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива в пелени, къпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виден философ и не трябва да постъпва с него против желанията му. Като го повива и разповива, с това майка му иска да каже: Едно време и ти по този на-чин си завързвал умовете на хората със своите теории, но сега ще ги развержеш, т. е. ще ги освободиш. Този философ не трябва да живее със своето минало величие, но да се примири с положението си на дете и да желае майка му да го къпе често. Като го къпе често, майка му ще освободи съзнанието му от ред наслоявания на неговто минало. Като се освободи от тия наслоявания, той може да изправи погрешките си към човечеството. Всяка негова погрешка е погрешка и на цялото човечество. И обратно: погрешката на цялото е погрешка и на частта. Веднъж дошъл на земята, задачата на всеки човек е да изправи, както своите погрешки, така и тия на своите ближни. Като изправяте своите погрешки, вие правите добро на себе си и на ближните си. Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един живот можете да станете съвершени. Съвершенството на човека се заключава в това, което той може да постигне днес. Това, което ще постигне утре, представя неговият идеал. Идеалът на човека е въпрос на неговото бъдеще. Като знаете, че всеки човек е длъжен да изправя погрешките си, вие лесно ще се справите с противоречията си. Ако човек не разреши малките противоречия и мъчнотии, той ще се натъкне на по-големи. Един светия често минавал край домовете на един богат и на един беден. Като го виждал, богатият му казвал: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искам да ме освободи от него. Сиромахът пък му казвал: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искам по някакъв начин да ме освободи от нея. Святията предал молбата и на двамата пред Господа. Господ му отговорил: Иди при богатия и му кажи да започне всеки ден да роптае против богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя от богатството, което днес има. На сиромаха пък ще кажеш, всеки ден да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодарен от сиромашията си, веднага ще го освободя от нея. Като чул тия думи, богатият казал на святията: Как е възможно да бъда неблагодарен и недоволен от богатството си? — Щом това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахът казал на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щом е така, сиромашията и за напред ще остане с тебе. <br /> И тъй, иска ли човек да се освободи от някаква неприятност или мъчнотия, той трябва да направи невъзможното. Не прави ли големи усилия да преодолее лошите условия, вместо да се освободи от тях, те още повече ще се влошат. Ако иска да се освободи от богатството си, богатият не трябва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромасите. Сиромахът пък да не очаква на богатите, ??? или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, сам да изкарва прехраната си. Човек трябва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвън. <br /> Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорят, но мъчно се прилагат. Разумният, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателен в постъпките си и никога не греши. Случи ли се да направи някоя погрешка, той веднага я изправя. <br /> — само Божията Любов носи пълния живот. <br /> <br /> Лекция от Учителя, държана на 24 април, 1929 г. София. — Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=325 2008-11-30T16:57:20Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 05. [[Непреривно движение]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 08. [[Спорни въпроси]] (Зара) (работи се)<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) (работи се)<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]] (Aratron) (работи се)<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]]<br /> * 12. [[Аксиома на живота]] (Камелия)(работи се)<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]]<br /> * 14. [[Битие и откровение]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=321 2008-11-30T15:53:49Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 05. [[Непреривно движение]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 08. [[Спорни въпроси]] (Зара) (работи се)<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) (работи се)<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]]<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]]<br /> * 12. [[Аксиома на живота]] (Камелия)(работи се)<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]]<br /> * 14. [[Битие и откровение]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8&diff=320 2008-11-30T15:52:00Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Противоположни процеси. <br /> <br /> Размишление. <br /> Какво ще стане с човека, ако отиде сам на бойното поле да воюва? — Ще бъде убит. За да не го убият, той трябва да отстъпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човек сам не може да воюва. Воюването е процес на колективно съзнание. Следователно, щом става въпрос за воюване, човек трябва да се сверже с хората и така да предприеме войната. Докато не е разбрал, какво представлява воюването, човек мисли, че е силен, умен, способен, вследствие на което е готов всвки момент да воюва. Първоначално той е самонадеян, но като срещне големи? препятствия, постепенно започва да отстъпва, не само по теоретически, но и по практически съображения. <br /> Сега, запример, вие четете Посланията на Апостолите, но не разбирате техния вътрешен смисъл. Ако четете Посланието на Павла към Римляните, 8 глава, в стиховете 28-31 е казано: „Знаете пък, че на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да е Той първороден между многото братя; а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави&quot;. <br /> Мнозина четат Евангелието, Посланията, но като не разбират вътрешния смисъл на думите, чудят се, защо всичко е така писано. Питам: Ти защо отиваш сам на бойното поле? Не знаеш ли, че който отива сам на бойното поле, той отстъпва? Ако воюва с много хора, ще отстъпи ли? Следователно, ако цялото човечество воюва за една велика идея, ще отстъпи ли? — няма да отстъпи. <br /> Съвременнит хора четат Свещената книга, както и ред книги, в които се описва живота и страданията на великите хора, но като дойдат страданията до тях, бягат, не искат да губят разположението и спокойствието си. За колко време човек може да бъде разположен? Срещате един човек весел, разположен, мисли, че нищо не е в състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става с неговото разположение. Дайте му няколко грама рициново масло и вижте, къде отива неговото спокойствие. Преди да е взел рициновото масло, той не иска да го безпокоят, да развалят спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава с научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усеща облекчен, подмладен, подвижен. Докато рициновото масло действува в стомаха и червата, човек не се чувствува добре. В него става голяма реакция. Рициновото масло е подвижна течност, която се бунтува в стомаха на човека, иска да излезе вън. Щом раздвижи известни енергии, които са застояли в стомаха и в чървата на човека, рициновото масло излиза навън. Излезе ли навън, човек се успокоява и се чувствува облекчен и подмладен. Има мисли, попаднали в ума на човека, които действуват като рициновото масло. Те произвеждат реакция в човешкия ум, защото искат да излязат вън от него. Тази реакция ние наричаме борба. Човек се бори, докато се освободи от тия мисли. Освободи ли се от тях, той се облекчава и подмладява. В резултат на тази борба, в него се явява нъкаква светла, възвишена мисъл. Както след рициновото масло апетитът на човека се усилва, така и след всяка отрицателна мисъл се усилва желанието на човека да учи, да придобива нещо ново. Който лекар и да извикате при никакво физическо неразположение, той непремннно ще ви пре-поржча рициново масло. <br /> Като ученици, вие трябва да разбирате процесите в природата правилно, за да се ползувате от тях. Запример, някой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е в хармония с човека, до когото се отнася. В това отношение, вие трябва да знаете, какви сили крие всяка дума в себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трябва да знаете, какви сили се крият в мислит и в чувствата, с които си служите, за да разбирате, какъв ефект могат да произведат върху човека. Ако поставят някой човек в магнетически сън и чрез внушение му кажат, че на ръката си има рана от изгоряло, като се събуди от този сън, той ще изпитва на ръката си болка от изгоряло. Това показва, че докато човек е ограничен, докато се поддава на влиянието на чужди мисли, той никога няма да бъде свободен. Свободата е процес на съзнанието. Свободен човек е онзи, съзнанието на когото действува в рядка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека ниско вътре, в гъстата материя, той изгубва свободата си. Гъстата материя представлява сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел, да оберат човека. — Вярно ли е това? Как може да се провери истината? — Много просто. Всички хора, които говорят истината, имат приблизително еднакъв строеж на думите. Какви и кои са тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думите, с които си служи. Турите ли една от нейните думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Човек може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или от едно чувство. всяко изгаряне не е нищо друго, освен дисонанс в съзнанието. <br /> И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човек трябва да има знания. Някой се страхува от влияния. Друг се страхува да не изгуби любовта си. Трети се страхува да не го отделят от идеала му. Кога се страхува човек? — Когато няма знания. Апостол Павел казва: „Кой ще ме отдали от любовта Христова?&quot; Който е възлюбил Бога, той не може да бъде отделен от Него. Който не е възлюбил Бога, той сам по себе си е отделен. Каква е разликата между този, който не е отделен от Бога, и онзи, който е отделен? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния метал. Благородният метал не се окислява, а неблагородният се окислява. Каквато е разликата между праведния и грешния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тялото на праведния е устроено по един начин, а на грешния — по друг. Това зависи от техните мисли и чувства. Добрите мисли и чувства строят по един начин, а лошит — по друг. Това, което човек гради с помощта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, с лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че човек трябва да пази това, което е съградил в себе си. Това се отнася до връзката му с Бога. Следователно, човек трябва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, освен самият човек. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мъчнотии не са в състояние да скъсат връзката между човешката душа и Бога. Човешките връзки, обаче, лесно се късат. Достатъчно е да кажете нещо обидно за някой човек, за да го накарате да се отдалечи от вас. Някой върви и се оглежда насам — натам, какво ще кажат хората за него. Какво ще кажат хората? Каквото виждат. Ако виждат, че не си облечен, както трябва, ще кажат, че не си облечен. Ако намерят, че си прост или учен, непременно ще си кажат мнението. Когато хората дават мнението си, дай и ти своето. Ако намириш, че говорят истината, нищо друго не ти остава, освен да потвърдиш думите им. Ако намираш, че не говорят истината, ще се опиташ да ги коригираш. Кажат ли за тебе, че си учен човек, ще им кажеш, че не са прави, защото има много неща, които не знаеш. Пазете се да не скъсате връзката си с Бога. Що се отнася до човешките връзки, те лесно се късат, лесно се завързват. <br /> Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идат да отнемат разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човек, който от всичко се плаши? Ако всяка мисъл може да го застави да се откаже от убежденията си, този човек не заслужава да бъде свободен. Той е роб на условията, на злото в света. Ще кажете, че Бог е Любов и прощава на всички. Бог е Любов, но за разумните. Бог е Мъдрост за мъдрите. Бог е Истина за истинолюбивите. Какво е Бог за грешните, те сами знаят. Ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. Какво е отношението на Бога към грешните, не ме интересува. Аз се интересувам само от отношението на Бога към праведните, които вършат Неговата воля. От две хиляди години насам християните се занимават с отношението на Бога към грешните, но светът още не е оправен. Те говорят за страшния съд, за ада, но хората още продължават да грешат. — Защо? — Защото се занимават с неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимите въпроси. Защо хората грешат, защо говорят лошо едни за други, това са въпроси, които днес не могат да се разрешат. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бъдеще. Какво мислят хората за вас, не е важно. Интересувайте се от това, какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. — Къде е Бог? — Той е извън времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учат, вие живеете в ограничен свят, във време и пространство. Дойдете ли до вечността, вие трябва да излезете от ограничения свят и да влезете в области, извън времето и пространството. <br /> Следователно, искате ли да знаете, какво представлява Бог във време и пространство, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си. Някой се опла-квал, че съзнанието му било обхванато от някое чуждо същество, което внасяло в него мрак. Това чуждо същество му нашепвало отрицателни мисли, с цел да го отклони от правия път. То му казвало, че е заблуден, че не трябва да се занимава с философски въпроси, че от него нищо няма да излезе и т. н. Изпаднете ли в такова положение, ще знаете, че това е злото в света, което се изразява чрез същества, които имат за цел да спъват хората. Значи, човек може съзнателно или несъзнателно да даде ход на тия същества в себе си. Ако това е възможно за злото в света, колко повече човек трябва да даде път на доброто в себе си! Колко повече човек трябва да бъде готов да изпълнява Волята Божия! <br /> Като наблюдавам лицата на хората, виждам, какви са страданията им. Те се мъчат, страдат, но въпреки това не могат да разрешат задачите на своя живот. Те искат да ги разрешат механически. Механическото разрешаване на задачите е намиране на неизвестните X и У. Това не е истинско разрешаване на задачите. Да се наяде човек днес, това на е резрешение на въпроса. Това е временна помощ само. Докато живее на физическия свят, при преходни условия, човек се нуждае от храна, за да извади живота, който е вложен в нея. Днес хората дъвчат храната си. Ще дойде ден, когато те ще се хранят по друг начин. <br /> Сега, както изучавате влиянието на различните храни върху организъма си, така трябва да изучавате влиянието на мислите върху ума си и на чувствата върху сърцето си. Да може човек да се справя със своите мисли и чувства, това значи, да е постигнал нещо положително. Външно човек може да се показва тих и спокоеи, като че нищо не е изгубил, а вътрешно да се усеща отмалял, неразположен. Това е състояние на обиране. Този човек е изгубил всичкото си богатство. Силен човек е онзи, който може да запази докрай събраното богатство, което Бог му е дал. Ако Бог е във вас, кой може да вземе богатството ви? <br /> Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувствува, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в природата: лисицата дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престепника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви.Човек трябва да знае, как да се справя с мъчнотиите си. Не знае ли, той ще бъде победен. Вземете пример от борците. Години наред те се упражняват, за да могат да се противопоставят на всеки, който ги напада, отвън или отвътре. Българите се нападат едни други с тояга, с кривак. Иска ли някой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, къде удря. Англичаните пък се боксират. Обаче, злото не се побеждава нито с кривак, нито с юмруци, нито с боксиране. Човек трябва да знае, как да постепва със злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време с мъчнотиите си, както и със злото, човек изгубва най-после своя вътрешен мир, вследствие на което животът му се обезсмисля. Съвременните хора постоянно се оплакват, че са изгубили нещо. Някой се оплаква, че е изгубил мира си, друг — любовта си, трети — някоя светла мисъл или благородно чувство. Ако отидете в някое село, ще чуете, че селянинът плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губят най-породистите си кокошки и овце, най-красивите си мисли и чувства. Къде отиват те? — В някой чужд курник, или в нъкое чуждо стадо, или в устата на някой звяр — вълк, лисица и т.н. Какво трябва да прави човек, за да не губи своите красиви неща? Трябва да се огради със здрав, бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл няма. За военния по-добра ограда от револвера няма. За овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма. Слаб ли е човек, още при първото сражение отстъпва. Той трябва да се кали, да издържа в борбата с тъмните сили. Съществата, които работят с тъмните сили, познават всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагат с всички методи: те убиват, крадат, кощунствуват, палят, горят. Те са майстори във всички области. Силата на духовния човек седи в познаване на истината. Познава ли истината, той никога няма да бъде излъган. Ако в борбата си с някое тъмно същество не бъдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовният човек пък употребява любовта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовьта. Достатъчно е тя да огради човека, за да го победи. Като се намери в обръча на любовьта, и най-лошият престлшник отстъпва. Той предава оръжието си и тръгва след нея. И при това положение, обаче, човек трябва да бъде буден, да се пази от хитринит на темните същества. <br /> И тъй, който попадне в обръча на любовта, той трябва да знае, че е неин пленник. — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в плен. Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само, докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори адепт да я посети. Обаче, така може да постъпва само адептет. Обикновеният човтек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Един ден, когато се въоръжи с любовьта, той ще воюва със злото и сигурно ще го победи. Днес всеки човеж може да стане жертва на злото, но не трябва да се страхува от него. Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. — Как? — Той го превръща от овца в лъв, от лъв в лъвица. Ако сте овца, и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превернете на лъв. Вълкът лъв не напада. Ако сте лъв и дойде друг лъв срещу вас, веднага ще се превернете в лъвица. Лъв лъвица никога не напада. <br /> <br /> Мнозина се смеят на тия думи, защото не са се спирали да изучават проявите на всички живи същества. Като изучават живота на животните и растенията, хората ще дойдат и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, човек ще познава и другите. Срещате, запример, някого, който маха с ръка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнат. Не е смахнат човекът. Той маха с ръката си, за да се освободи от някоя лоша мисъл, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човек да се освободи от някаква тежка, отрицателна мисъл, няма защо да маха с ръка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. В психическия живот, влиянието на рициновото масло можем да уподобим на влиянието на добрите мисли. <br /> В прочетената глава от Евангелието се казва, че човек не трябва да къса връзката си с Бога, с любовта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода към хората. Как да се отнася човек към хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича от човека. Който има любов в себе си, той знае, как да се отнася с хората, с всички живи същества. Ако три деня е жадувал и намери една чаша вода, той ще бъде готов да раздели водата си с всеки, който би му поискал. Няма ли любов в себе си, той ще каже: Аз съм жадувал три деня. Следователно, първо аз трябва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човек не може да обича другиго повече от себе си. Трябва ли да режа от месото си, за да дам на другите да се хранят? За човека, който не носи любовта в сърцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другите. Обаче, има хора, които са готови да режат месо от себе си, за да дадат на някого, който умира от глад. <br /> Един пример из английския живот илюстрира добре, какво се крие в човешкото естество и за какво е способен човек при критични моменти. При една катастрофа по море, един английски параход пострадал. Само десет души от екипажа могли да се спасят. Те се качили на една лодка и се понесли по бурните вълни на морето. Така прекарали осем деня, без троха хлябв устата си. Огладнели, отслабнали, те започнали да се поглеждат, какво да направят, за да не умрат от глад. Най-после, по силата на атавизма, те единодушно решили да нападнат едного от тях. И да го изядат. Въпросът се решил с жребие. Като пътували още няколко деня и не могли да стигнат някое пристанище, под напора на глада, те били принудени да изядат още един от групата си. В дългото си пътешествие, лишени от хляб, от всякаква храна и от изглед за скоро спасяване, те изяли още шестима от своите другари. В деня, в който стигнали до едно пристанище, в лодката останали само двама души. <br /> Този пример очертава слабостта на човека. Щом се намери в критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешавне на въпроса. Обаче, има и друг начин за разрешаване. Ако предстои на някого да умре от глад, това ни най-малко не му дава право да изяде друг някой, за да спаси себе си. Това нещо става и в съзнанието на човека. Това, именно, представлява драмата в човешкия живот. Когато се намери в трудно положение, като тия англичани, човеж сам не забелязва, как посяга даже върху нъжоя своя добра мисъл, или върху някое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустойчивост на човешкото естество. Животът подлага човека на ред изпитания, да познае себе си и да се кали. <br /> Днес всички хора се намират пред този изпит и трябва правилно да го решат. Ако не може да го реши правилно, човеж се чуди, какво е станало с него, че е съгрешил. — трябваше ли да сгреша — Това не е важно. Важно е, като си сгрешил, да изправиш погрешката си. Щом си подписал една полица, нищо друго не ти остава, освен да я платиш. — Ами ако сгреша втори път? — Пак ще платиш. Колкото пъти прегрешиш, толкова пъти ще плащаш. <br /> Важното е да изправяш погръшките си и да се учиш от тях. Изправяй погрешките си и напред върви. Докато не изправи погрешките си, човек не може да бъде свободен. С други думи казано: Докато не стане приятел с доброто, човек не може да се освободи от злото. Щом се сприятели с доброто, човек напуща вече бойното поле. Не е ли свързан с доброто, той непременно ще бъде бит. Свърже ли се с доброто, това значи, да се яви добре въоръжен срещу злото. <br /> Мнозина казват, че като вярват в Бога и Го обичат, лесно могат да се справят със злото, с мъчнотиите си. Важно е, как обичат Бога и каква е вярата им в Него. Един млад момък тръгнал със своята възлюбена на разходка в една гъста, красива гора. Той й казал: Цонке, докато си с мен, не се страхувай от нищо. Имай пълна вяра в мен! При каквато опасност и да се намерим, аз ще стрелям с револвер. — Напълно вярвам в тебе, отговорила момата. По едно време те чули пред себе си тежки степки и някакво шумолене. Момъкът пръв зърнал мечка пред тях и моментално, без да разсъждава, качил се на една дива круша и гледал оттам, какво става долу. Момата, останала сама с мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, без да я засегне. След това момъкът слязъл от крушата и казал на момата: Както виждаш, Цонке, мечката се уплаши от моя револвер и нищо не ти направи. — Не, с такива заблуждения не се живее. Аз бих казал на момата: Цонке, много ще плачеш, докато ходиш по ума на своя възлюбен. <br /> И тъй, ако човек вярва и уповава на нещо, това е Божественото в него, а не човешкото. Докато вярва на човешкото, всякога ще има плач и ридание. За да не плаче, от човека се иска абсолютна вяра в Божественото. Ако е въпрос за вяра, днес всички хора вярват, но не в едно и също нещо. Едни вярват в силата на човека и казват, че човек може да направи всичко. Това са тъй наречените светски хора. Другите, тъй наречени регигиозни, вярват в духовете. Те казват, че духовете могат да направят всичко. И едните, и другите се за-блуждават. Така не се проповядва. Искате ли да проповядвате на хората, говорете им за любов и вяра в Бога. Ако всички хора дойдат до любов към Бога, те ще имат еднакви резултати в работите си. Те влязат в областта на вечната хармония. Най-малкият дисонанс в живота на човека показва, че той е влезъл в религиозния материализъм. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм могат да спасят човека. Нито човек е всесилен, нито духовете и светиите, на които религиозните се кланят. Единственият, Който може всичко да направи, това е Бог. Дръжте в ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човек светския и религиозния материализъм, но той трябва да ги постави на определените за тях места: човекът ще постави на своето място; духовете и светиите — на своето. Дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на местото Му. Най-хубавото, красиво и чисто място в човешката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човешкия живот. Той огрява и най-забутаните ъгли на неговото естество и го прави добър, силен и красив. — Къде е Бог? Накъде да Го търсим? На коя страна да се молим? — Ако обичате Бога, вие ще знаете къде е Той. Любовта открива всички неща. Дали Бог е на земята, или на небето, вие ще Го намерите по пътя на любовта. Казвам: Дето е Бог, там е изток. Противоположната страна на изток е запад, т.е. човешкото. Значи, Бог е на изток и отпред, а човек — на запад и отзад; злото — отляво, доброто — отдясно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека. <br /> Размишление. <br /> Лекция ог Учителя, държана на 3 април, 1929 г. София. — Изг рев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=306 2008-11-30T07:29:44Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) (работи се)<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 05. [[Непреривно движение]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]] (Aratron) (работи се)<br /> * 08. [[Спорни въпроси]]<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) (работи се)<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]]<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]]<br /> * 12. [[Аксиома на живота]]<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]]<br /> * 14. [[Битие и откровение]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=305 2008-11-30T07:27:36Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>Размишление върху правдата. <br /> Представете си, че виждате една стоножка. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естестео са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувстеата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях. <br /> Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследстеие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият - по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира тяхния език и интересите им. Обаче, ако е отеорил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път - в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. - Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. - И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. - Защо се бият хората? - За да се смекчат сърцата им. Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Каго се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората. <br /> Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал&quot; в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на вземане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на вземане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв. <br /> И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време?, ще има бой. Какво представя боят? - Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената - по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава. <br /> Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1 и 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2:2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувстеата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачестеени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и неуспяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това дейстеие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1 ? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален. <br /> 1 + 1 = 1 Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с<br /> 1 - 1 = 0 нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число.<br /> 1 x 1 = 2 Това означава действието. Умножават се само реални<br /> 1:1 = 1 величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава. <br /> Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това 1 x 1 = 1 се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатстеото. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат. <br /> Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. - Баща ми е богат, не ми трябва наука. - Това е криво разбиране. - Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатстео и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свет, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свет човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса - Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсъкъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорцит не може, той трябва да излъзе през кумина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. - Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? - Морално е, разбира се. <br /> Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се омие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследстеие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиие си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. <br /> Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездейстеие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездейстеие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцет на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред. <br /> <br /> Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената - на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? - Да се опретнат да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. <br /> - Ама може да им дойде помощ отвън. <br /> - И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово. <br /> И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недейстеителните положения в живота. Те се натъкват на много недейстеителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. - Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. - И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности. Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене. <br /> Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не с верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всвка добра или лоша черта на човека може разумно да се използува. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всеко нещо е на местото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвершено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож&quot;. Когато греши и не изпълнява Божиие закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят. да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. - Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. - Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си. <br /> Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. - Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живтее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естестеен, Божестеен начич, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко деня няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание. <br /> Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естестеено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. <br /> Съвременнит хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволстеото. Според мене, недоволстеото, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволстеото трябва да му даде подтик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание - знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. - Защо? - Не знаят къде са парите. <br /> И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т.н. <br /> Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо. <br /> Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувстеата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволстеото е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своит нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява. - Само Божията Любов носи пълния живот. <br /> <br /> Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София. - Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=304 2008-11-30T07:24:26Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) '''(готово)'''<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) (работи се)<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) '''(готово)'''<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) '''(готово)'''<br /> * 05. [[Непреривно движение]] (Ваня Златева) (работи се)<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]]<br /> * 08. [[Спорни въпроси]]<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) (работи се)<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]]<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]]<br /> * 12. [[Аксиома на живота]]<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]]<br /> * 14. [[Битие и откровение]]</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=303 2008-11-30T07:15:51Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div><br /> Размишление върху правдата. <br /> Представете си, че виждате една стоножка. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естестео са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувстеата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях. <br /> Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследстеие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият - по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира тяхния език и интересите им. Обаче, ако е отеорил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път - в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. - Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. - И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. - Защо се бият хората? - За да се смекчат сърцата им. Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Каго се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората. <br /> Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал&quot; в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на взимане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на взимане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв. <br /> И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до взимане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време?, ще има бой. Какво представя боят? - Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената - по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава. <br /> Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1 и 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2:2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувстеата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачестеени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и неуспяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това дейстеие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1 ? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален. <br /> 1 + 1 = 1 Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с<br /> 1 - 1 = 0 нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число.<br /> 1 x 1 = 2 Това означава действието. Умножават се само реални<br /> 1:1 = 1 величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава. <br /> Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това 1 x 1 = 1 се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатстеото. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат. <br /> Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. - Баща ми е богат, не ми трябва наука. - Това е криво разбиране. - Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатстео и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свет, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свет човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса - Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсъкъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорцит не може, той трябва да излъзе през кумина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. - Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? - Морално е, разбира се. <br /> Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се омие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследстеие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиие си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. <br /> Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездейстеие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездейстеие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцет на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред. <br /> <br /> Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената - на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? - Да се опретнат да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. <br /> - Ама може да им дойде помощ отвън. <br /> - И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово. <br /> И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недейстеителните положения в живота. Те се натъкват на много недейстеителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. - Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. - И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности. Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене. <br /> Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не с верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всвка добра или лоша черта на човека може разумно да се използува. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всеко нещо е на местото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвершено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож&quot;. Когато греши и не изпълнява Божиие закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят. да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. - Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. - Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си. <br /> Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. - Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живтее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естестеен, Божестеен начич, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко деня няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание. <br /> Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естестеено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. <br /> Съвременнит хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволстеото. Според мене, недоволстеото, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволстеото трябва да му даде подтик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание - знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. - Защо? - Не знаят къде са парите. <br /> И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т.н. <br /> Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо. <br /> Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувстеата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволстеото е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своит нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява. - Само Божията Любов носи пълния живот. <br /> <br /> Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София. - Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=302 2008-11-30T07:14:58Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div><br /> <br /> Размишление върху правдата. <br /> Представете си, че виждате една стоножка. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естестео са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувстеата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях. <br /> Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследстеие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият - по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира тяхния език и интересите им. Обаче, ако е отеорил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път - в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. - Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. - И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. - Защо се бият хората? - За да се смекчат сърцата им. Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Каго се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората. <br /> Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал&quot; в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на взимане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на взимане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв. <br /> И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до взимане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време?, ще има бой. Какво представя боят? - Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената - по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава. <br /> Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1 и 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2:2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувстеата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачестеени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и неуспяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това дейстеие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1 ? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален. <br /> 1 + 1 = 1 Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с<br /> 1 - 1 = 0 нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число.<br /> 1 x 1 = 2 Това означава действието. Умножават се само реални<br /> 1:1 = 1 величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава. <br /> Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това 1 x 1 = 1 се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатстеото. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат. <br /> Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. - Баща ми е богат, не ми трябва наука. - Това е криво разбиране. - Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатстео и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свет, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свет човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса - Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсъкъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорцит не може, той трябва да излъзе през кумина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. - Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? - Морално е, разбира се. <br /> Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се омие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследстеие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиие си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. <br /> Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездейстеие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездейстеие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцет на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред. <br /> <br /> Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената - на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? - Да се опретнат да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. <br /> - Ама може да им дойде помощ отвън. <br /> - И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово. <br /> И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недейстеителните положения в живота. Те се натъкват на много недейстеителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. - Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. - И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности. Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене. <br /> Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не с верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всвка добра или лоша черта на човека може разумно да се използува. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всеко нещо е на местото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвершено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож&quot;. Когато греши и не изпълнява Божиие закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят. да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. - Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. - Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си. <br /> Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. - Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живтее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естестеен, Божестеен начич, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко деня няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание. <br /> Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естестеено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. <br /> Съвременнит хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволстеото. Според мене, недоволстеото, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволстеото трябва да му даде подтик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание - знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. - Защо? - Не знаят къде са парите. <br /> И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т.н. <br /> Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо. <br /> Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувстеата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволстеото е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своит нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява. - Само Божията Любов носи пълния живот. <br /> <br /> Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София. - Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=301 2008-11-30T07:13:39Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div><br /> <br /> <br /> Размишление върху правдата. <br /> Представете си, че виждате една стоножка. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естестео са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувстеата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях. <br /> Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследстеие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият - по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира тяхния език и интересите им. Обаче, ако е отеорил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път - в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. - Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. - И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. - Защо се бият хората? - За да се смекчат сърцата им. Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Каго се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората. <br /> Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал&quot; в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на взимане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на взимане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв. <br /> И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до взимане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време?, ще има бой. Какво представя боят? - Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената - по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава. <br /> Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1 и 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2:2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувстеата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачестеени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и неуспяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това дейстеие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1 ? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален. <br /> 1 + 1 = 1 Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с<br /> 1 - 1 = 0 нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число.<br /> 1 x 1 = 2 Това означава действието. Умножават се само реални<br /> 1:1 = 1 величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава. <br /> Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това 1 x 1 = 1 се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатстеото. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат. <br /> Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. - Баща ми е богат, не ми трябва наука. - Това е криво разбиране. - Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатстео и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свет, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свет човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса - Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсъкъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорцит не може, той трябва да излъзе през кумина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. - Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? - Морално е, разбира се. <br /> Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се омие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследстеие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиие си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. <br /> Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездейстеие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездейстеие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцет на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред. <br /> <br /> Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената - на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? - Да се опретнат да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. <br /> - Ама може да им дойде помощ отвън. <br /> - И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово. <br /> И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недейстеителните положения в живота. Те се натъкват на много недейстеителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. - Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. - И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности. Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене. <br /> Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не с верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всвка добра или лоша черта на човека може разумно да се използува. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всеко нещо е на местото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвершено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож&quot;. Когато греши и не изпълнява Божиие закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят. да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. - Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. - Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си. <br /> Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. - Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живтее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естестеен, Божестеен начич, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко деня няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание. <br /> Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естестеено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. <br /> Съвременнит хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволстеото. Според мене, недоволстеото, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволстеото трябва да му даде подтик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание - знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. - Защо? - Не знаят къде са парите. <br /> И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т.н. <br /> Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо. <br /> Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувстеата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволстеото е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своит нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява. - Само Божията Любов носи пълния живот. <br /> <br /> Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София. - Изгрев.</div>

Aratron https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=288 2008-11-29T18:35:34Z

<p>Aratron: </p> <hr /> <div>== Работни Документи ==<br /> Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.pdf PDF с оригинален текст]<br /> * [http://www.beinsadouno.com/downloads/OOK-08-3.doc WORD документ с първоначално разпознат текст]<br /> <br /> Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.<br /> <br /> == Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br /> <br /> * 01. [[Форми в природата]] (Зара) (работи се)<br /> * 02. [[Отношение между числата]] (Зара) (работи се)<br /> * 03. [[Първата буква]](Ваня Златева) (работи се)<br /> * 04. [[Правилни изводи]] (Aratron) (работи се)<br /> * 05. [[Непреривно движение]]<br /> * 06. [[Втръсване]] (Хирон) '''(готово)'''<br /> * 07. [[Противоположни процеси]]<br /> * 08. [[Спорни въпроси]]<br /> * 09. [[Трудни задачи]] (Милена) (работи се)<br /> * 10. [[Постижения на богатия и на сиромахa]]<br /> * 11. [[Път на слабия и на силния]]<br /> * 12. [[Аксиома на живота]]<br /> * 13. [[Абсолютна реалност]]<br /> * 14. [[Битие и откровение]]</div>

Aratron