ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Духовното в човека

2010-03-24T12:47:13Z

Blue-butterfly: /* Духовното в човека */

==Духовното в човека==

И доведоха книжниците и фарисеите при Него една жена, хваната в прелюбодейство". (Йоана – глава – 8 : стих-3)

Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.

Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.

Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хляба, и той от своя страна, ще помисли, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чуеш, че се хлопа отвън, казваш: Влез! Как ще влезе хлябът, като си заключил стаята отвътре с ключ? – -Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ти, ще каже: Изпратиха ме от невидимия свят,понеже в стомаха ти е имало някакво смущение,та, като специалист да уредя този вътрешен безпорядък.

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, ти ще станеш,ще отвориш вратата на стаята и ще ги поканиш да влязат вътре. Всеки човек има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости, от материалния свят; втората врата е за гостите от духовния свят – за ангелите, и третата врата е за гостите от Божествения свят – за най-възвишените същества. Някой казва: аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе. – Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят, да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувствуваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе, и работите ти ще останат неуредени. Казваш: Не мога да отворя, работа имам, моля се сега. Питам:Молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е? Да мислиш, работа ли е? Да чувствуваш, работа ли е? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ в себе си, той няма да има правилни разбирания, и работите му всякога ще остават неуредени.

Днес хората мъчно разбират нещата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарните работи в живота. Често те се натъкват на някоя истина, които и децата разбират, а те не могат да я разберат. Например, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свят, а понеже учените живеят в съвсем друг свят, трябва да им се прави превод, що е молитва,и тогава те ще я разберат. Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава,защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Каква работа е свършила тя? Реката казва: Много вода влях в океана. – Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Ако направи един баланс на своите търговски сметки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният човек казва: Аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем. Като му обещах, че в най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. След това не отива повече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него да се моли. – Защо? – Чака месец, два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: Господине, на еди - коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем. Умолявам Ви, в най-кратък срок да изплатите задълженията си.

Значи, молитвата има две страни: някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Най-първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невидимият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капиталът, който й се дава на заем. След няколко години се раждат деца. Те представляват лихвите на този капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли,но вече за друго нещо. Тя не иска втори мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вътрешните отношения в живота, ще каже: Взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще живея, живея. Да говори човек за тия форми, само като известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам". Ако човек върви по пътя на съвременната философия, той ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим ли съгласно тия закони, тогава ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвам:всички тия хора са прави. Който е дал пари нека отиде да си ги вземе. След това иде някой при вас, да ви иска пари на заем, и вие му давате. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде парите назад. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно време го слушахте. Който казва „давам”, той трябва да намери човек, комуто да даде тия пари.

Всеки, който се е молил някога, или който сега се моли, трябва да знае, как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва, дали молитвата му ще бъде чута. – Защо? – Защото не познава характера на онзи, на комуто се моли. Ето защо, човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер, и го питам: Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го ти? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, този човек предварително е събрал сведения за банкера, и сега вече смело може да пристъпи към него за услуга. – Защо? – Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: Аз влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко златни звонкови и ги наброява. След това изважда една полица, написва я, определя срока на изплащането и ти я дава да се подпишеш. Такъв човек постъпва умно, понеже е научил характера на банкера. Той взима парите и си отива.

Сега има и друго положение. Гледам, един човек се изправил и се моли на Господа. Питам го: де е Господ? – Не зная. Виждал ли си Го? Не съм Го виждал?-Тогава ,как се молиш на Бога, когото нито си виждал, нито знаеш де е? – Аз зная, че трябва да се моля, а де е Господ, това не зная. – Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от някой банкер, когото никак не познава. След това беднякът казва: Не струва да се моли човек! – Съгласен съм и с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите. Някой казва: Унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи. С това той ограничава свободата си. – Вярно, унизително е човек да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгоре? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Казвам: всички хора трябва да дойдат до едно вътрешно просветление, до едно вътрешно разбиране. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса. – Нищо няма да ти даде. Оставете настрана тия молитви пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: Аз мога да се моля и в къщи, а мога да се моля и в църква. Казвам:ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На също-то основание богатите родители казват: Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – Не е въпросът де се учат децата, но как се учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче, така придобито знанието предизвиква вътрешно страдание у човека. – Защо? – Защото тези знания не са поставени на своето място. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че всяко нещо в живота не е поставено там, дето трябва. Щом е така, ние трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти ги туриш набързо някъде и не помниш, де ги туряш. На другия ден ги търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш, къде си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред, система да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае де са и няма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.

Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.

Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.

Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.

Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човека онзи капитал, който той очаква. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора, и на тях се предоставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той или не трябва. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл, храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организъма му. Ето защо, съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа. Който губи присъствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Започне ли товарът да надминава стоте килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всеки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мярка. Някой казва: Как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Де трябва да се вливам? – В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. – Все направо ли трябва да вървя? – И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай на време да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и с какво се придружава то? Ще обясня с един пример, с какво се придружава пробуждането на съзнанието. Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представляват човек със заспало, с непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага се обръщат към майка си и започват да викат: Мамо, дай хляб! Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат те? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. Някой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – Нямам. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си, е следното: похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате в постъпките си, е следното: вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: Ние, Белите Братя... – Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Каквото пожелаело това дете, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание при смъртта си, той й казал да се ползува от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си, но щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една голяма торба с пари, да не прекарва труден живот.

Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една странноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това нещо, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: Още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца на царя. Влязъл вътре и казал на слугите: Искам да видя царската дъщеря. Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в странноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си, да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му трябвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всякакви пари. Тя има следното свойството, че като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Влязъл в една страноприемница и започнал да натиска кесията:той я натискал,тя пущала златни пари, докато напълнил един вагон със злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: Искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила вън. Значи, младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези Братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представлява един от Белите Братя. Царската дъщеря също така представлява един от Белите Братя. Парите пък представляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намерят истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което все ще имат изпитания. Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас, за други е свършване на този процес.

Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Пак любов. Със страх, или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.

Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.

Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените неща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете хубаво вътрешно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човек влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху другите. Животът на земята трябва коренно да се преобрази и ще се преобрази. Затова обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдеще, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес, то ще създаде условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли във връзка с живата природа, ще бъдете слепи и за най-хубавите места в природата. Запитайте един банкер, какво беше времето днес, той нищо не би могъл да ви каже. – Защо? – Защото през целия ден той е бил наведен над тефтерите си, правил сметки и изчисления. Какво особено е придобил от тия сметки? Запитайте някой виден бактериолог, какво особено е придобил след като цели 20 години е посветил изключително върху изследването на бацила на чумата? – Нищо друго, освен славата на учен човек. Какво значение ще има един ден този бацил, когато хората ще бъдат със съвършено чиста и здрава кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смело да изучава пътищата на злото.

Казвам: Молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или, защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиромах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в Битието не знаем, обаче, този вътрешен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само със събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с деление. При решението на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия. Така Човек ще се добере до вътрешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учителят учи само способни, талантливи деца. Може ли учителят да направи такова събиране, той вече излиза от закона на пертурбациите.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всеки човек ще съзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва.; След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. – Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта – в чувствата, а истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане в човека, той се наема с красива и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". За да намерим този път, ние се нуждаем от светлина, от мъдрост. За да дойдем до истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-после, за да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

4-та Беседа от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

Духовното в човека

2010-03-24T12:44:46Z

Blue-butterfly: /* Духовното в човека */

==Духовното в човека==

И доведоха книжниците и фарисеите при Него една жена, хваната в прелюбодейство". (Йоана – глава – 8 : стих-3)
Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.

Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.

Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хляба, и той от своя страна, ще помисли, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чуеш, че се хлопа отвън, казваш: Влез! Как ще влезе хлябът, като си заключил стаята отвътре с ключ? – -Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ти, ще каже: Изпратиха ме от невидимия свят,понеже в стомаха ти е имало някакво смущение,та, като специалист да уредя този вътрешен безпорядък.

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, ти ще станеш,ще отвориш вратата на стаята и ще ги поканиш да влязат вътре. Всеки човек има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости, от материалния свят; втората врата е за гостите от духовния свят – за ангелите, и третата врата е за гостите от Божествения свят – за най-възвишените същества. Някой казва: аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе. – Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят, да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувствуваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе, и работите ти ще останат неуредени. Казваш: Не мога да отворя, работа имам, моля се сега. Питам:Молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е? Да мислиш, работа ли е? Да чувствуваш, работа ли е? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ в себе си, той няма да има правилни разбирания, и работите му всякога ще остават неуредени.

Днес хората мъчно разбират нещата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарните работи в живота. Често те се натъкват на някоя истина, които и децата разбират, а те не могат да я разберат. Например, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свят, а понеже учените живеят в съвсем друг свят, трябва да им се прави превод, що е молитва,и тогава те ще я разберат. Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава,защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Каква работа е свършила тя? Реката казва: Много вода влях в океана. – Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Ако направи един баланс на своите търговски сметки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният човек казва: Аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем. Като му обещах, че в най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. След това не отива повече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него да се моли. – Защо? – Чака месец, два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: Господине, на еди - коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем. Умолявам Ви, в най-кратък срок да изплатите задълженията си.

Значи, молитвата има две страни: някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Най-първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невидимият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капиталът, който й се дава на заем. След няколко години се раждат деца. Те представляват лихвите на този капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли,но вече за друго нещо. Тя не иска втори мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вътрешните отношения в живота, ще каже: Взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще живея, живея. Да говори човек за тия форми, само като известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам". Ако човек върви по пътя на съвременната философия, той ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим ли съгласно тия закони, тогава ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвам:всички тия хора са прави. Който е дал пари нека отиде да си ги вземе. След това иде някой при вас, да ви иска пари на заем, и вие му давате. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде парите назад. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно време го слушахте. Който казва „давам”, той трябва да намери човек, комуто да даде тия пари.

Всеки, който се е молил някога, или който сега се моли, трябва да знае, как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва, дали молитвата му ще бъде чута. – Защо? – Защото не познава характера на онзи, на комуто се моли. Ето защо, човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер, и го питам: Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го ти? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, този човек предварително е събрал сведения за банкера, и сега вече смело може да пристъпи към него за услуга. – Защо? – Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: Аз влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко златни звонкови и ги наброява. След това изважда една полица, написва я, определя срока на изплащането и ти я дава да се подпишеш. Такъв човек постъпва умно, понеже е научил характера на банкера. Той взима парите и си отива.

Сега има и друго положение. Гледам, един човек се изправил и се моли на Господа. Питам го: де е Господ? – Не зная. Виждал ли си Го? Не съм Го виждал?-Тогава ,как се молиш на Бога, когото нито си виждал, нито знаеш де е? – Аз зная, че трябва да се моля, а де е Господ, това не зная. – Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от някой банкер, когото никак не познава. След това беднякът казва: Не струва да се моли човек! – Съгласен съм и с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите. Някой казва: Унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи. С това той ограничава свободата си. – Вярно, унизително е човек да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгоре? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Казвам: всички хора трябва да дойдат до едно вътрешно просветление, до едно вътрешно разбиране. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса. – Нищо няма да ти даде. Оставете настрана тия молитви пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: Аз мога да се моля и в къщи, а мога да се моля и в църква. Казвам:ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На също-то основание богатите родители казват: Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – Не е въпросът де се учат децата, но как се учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче, така придобито знанието предизвиква вътрешно страдание у човека. – Защо? – Защото тези знания не са поставени на своето място. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че всяко нещо в живота не е поставено там, дето трябва. Щом е така, ние трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти ги туриш набързо някъде и не помниш, де ги туряш. На другия ден ги търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш, къде си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред, система да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае де са и няма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.

Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.

Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.

Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.

Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човека онзи капитал, който той очаква. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора, и на тях се предоставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той или не трябва. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл, храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организъма му. Ето защо, съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа. Който губи присъствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Започне ли товарът да надминава стоте килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всеки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мярка. Някой казва: Как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Де трябва да се вливам? – В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. – Все направо ли трябва да вървя? – И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай на време да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и с какво се придружава то? Ще обясня с един пример, с какво се придружава пробуждането на съзнанието. Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представляват човек със заспало, с непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага се обръщат към майка си и започват да викат: Мамо, дай хляб! Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат те? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. Някой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – Нямам. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си, е следното: похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате в постъпките си, е следното: вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: Ние, Белите Братя... – Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Каквото пожелаело това дете, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание при смъртта си, той й казал да се ползува от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си, но щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една голяма торба с пари, да не прекарва труден живот.

Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една странноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това нещо, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: Още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца на царя. Влязъл вътре и казал на слугите: Искам да видя царската дъщеря. Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в странноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си, да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му трябвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всякакви пари. Тя има следното свойството, че като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Влязъл в една страноприемница и започнал да натиска кесията:той я натискал,тя пущала златни пари, докато напълнил един вагон със злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: Искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила вън. Значи, младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези Братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представлява един от Белите Братя. Царската дъщеря също така представлява един от Белите Братя. Парите пък представляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намерят истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което все ще имат изпитания. Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас, за други е свършване на този процес.

Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Пак любов. Със страх, или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.

Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.

Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените неща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете хубаво вътрешно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човек влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху другите. Животът на земята трябва коренно да се преобрази и ще се преобрази. Затова обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдеще, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес, то ще създаде условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли във връзка с живата природа, ще бъдете слепи и за най-хубавите места в природата. Запитайте един банкер, какво беше времето днес, той нищо не би могъл да ви каже. – Защо? – Защото през целия ден той е бил наведен над тефтерите си, правил сметки и изчисления. Какво особено е придобил от тия сметки? Запитайте някой виден бактериолог, какво особено е придобил след като цели 20 години е посветил изключително върху изследването на бацила на чумата? – Нищо друго, освен славата на учен човек. Какво значение ще има един ден този бацил, когато хората ще бъдат със съвършено чиста и здрава кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смело да изучава пътищата на злото.

Казвам: Молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или, защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиромах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в Битието не знаем, обаче, този вътрешен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само със събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с деление. При решението на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия. Така Човек ще се добере до вътрешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учителят учи само способни, талантливи деца. Може ли учителят да направи такова събиране, той вече излиза от закона на пертурбациите.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всеки човек ще съзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва.; След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. – Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта – в чувствата, а истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане в човека, той се наема с красива и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". За да намерим този път, ние се нуждаем от светлина, от мъдрост. За да дойдем до истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-после, за да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

4-та Беседа от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-11T22:07:26Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) (работи се)
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]]
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)
* 5. [[Дух Господен]]
* 6. [[Забранихме му]]
* 7. [[Вечно благовестие]]
* 8. [[От всичките най-много]]
* 9. [[Блажени са очите и ушите]]
* 10. [[Чуха, че иде Исус]]
* 11. [[Сторете да насадят]]
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

КНИГА: Крадецът и пастирят

2010-03-11T22:00:30Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) (работи се)
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]]
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly)(работи се)
* 5. [[Дух Господен]]
* 6. [[Забранихме му]]
* 7. [[Вечно благовестие]]
* 8. [[От всичките най-много]]
* 9. [[Блажени са очите и ушите]]
* 10. [[Чуха, че иде Исус]]
* 11. [[Сторете да насадят]]
* 12. [[Сам се опасваше]]
* 13. [[Влязоха в ладията]]
* 14. [[Пасха Господня]]
* 15. [[Да ида да го събудя]]

Вярата НЧ

2010-03-11T21:55:30Z

Blue-butterfly: /* II. Вярата */

==II. Вярата==

„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов". (Първо послание към Коринтяните 13та глава)

Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот – вярата.

Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме – защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.

Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свърхсъзнанието.

Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум – това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието.

Сега като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана само за един час, всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял, колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. – Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата – му казал коларят. – Не искам да ти правя затруднения – отговорил пътникът. – Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е, товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти, еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Та като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем. Следователно, всеки от вас, който иска да има просветен ум, в каквото и да е направление, който иска да изследва природата, в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка със живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Може в някои от тия посоки да дойдат и страдания, но те са път за изправяне. Когато дойдат върху нас тия страдания, те показват,-че в миналото ние сме нарушили Божествените закони, съзвучието на Божествения свят, от което нарушение се е родило злото в сегашния свят. И като не разбираме, ние постоянно се питаме, от що е това зло? Ако вие прережете една електрическа жица от инсталацията, в която постоянно тече електрически ток, и я уловите с ръцете си, знаете ли, какво ще стане с вас? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но прережете ли я, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? – Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: – Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: – Бягайте сега! Някой химик–професор стои в лабораторията, държи ре тортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се раз валя. Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: – С вяра нищо не става. – Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става.Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става с такива хора? – Започват една работа, един час работят, отчайват се, работата им не върви. Дойде пак вярата, пак започнат работата. Работят един час, отново я напущат. И тъй, в света едни хора работят, други стоят по кафенетата, въртят си палците, не работят. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? – Внесете вярата в ума им, и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. В древно време имало един царски син, кой то се влюбил в една слугиня, която била много ум на, интелигентна и красива. Решил да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: Сега животът ми има смисъл. Този царски син ще ми доставя всичко, за което съм мечтала. Тя си въобразявала, че ще има прекрасни палати, с много стаи, дето ще й прислужват придворни дами. Той, наистина, й направил голям палат, и освен това, й обещал всичко, за което тя си мечтала, но като се ожени ли, той й казал: Моля ти се, в моя палат не искам да има никакви слугини, за да не ми напомнят за твоя низък произход. Ти сама ще чистиш тоя палат и ще нареждаш всичко.

Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Кои са тези слугини? Вие не знаете нещо и си казвате: Чакайте да видя, какво е казал еди-кой си автор, какво е казал Кант! И Кант е човек като тебе. Може да е изказал много хубави мисли, но не трябва напълно да се осланяш на него. Какво е казал Кант в съчинението си: „Критика на чистия разум"? – Той е казал, че нещата са непостижими. Това е 50 % вярно. За човек, който има вяра, всичко в света е постижимо. Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. То е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. Тя определя още и отношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават: дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае, дали е Божествена или не. Не може да се познае Божествената истина, която е вложена в нея. Затова нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. Дето няма време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Всички, които заемат пари от банката с кратки срокове, не прокопсват. Те си променят полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.

Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно, грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? – Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава, как ще провериш, дали твоята мисъл е права или не? Следователно, първото нещо, което трябва да имаш пред вид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила. Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т. е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да вършиш всяка работа с нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъл. Ако вашата мисъл е правилна и върви хармонично във всяко отношение, т. е. има правилен стремеж в сърцето, правилни чувствувания в душата, правилно разширение в ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ръката си, като съсредоточите мисълта си върху нея, тя бързо – в 5 – 10 минути, или в един – два дена, според раната, ще заздравее. Всички катастрофи, които стават сега и в обществената, и в политическата, и в научната области, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Ние живеем с вярвания в света. Отде дохождат всички катастрофи в света?–Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта, и казваме, че Бог не е Любов, и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно, всеки човек може да стане вълк. Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка тигър, лисица, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов. Вярата пък определя, защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. – Как ще се поправя? – Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в Божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, но казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики Учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия Божествен закон. Но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са Създали така вярванията. Дохожда лекарят и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или .приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.

Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Като запиташ сега тези хора, дали има задгробен живот, те се съмняват и казват: Кой знае? Науката още не го е доказала. Но кой е по-напреднал: науката ли или ние? Ами кой създаде науката, тя ли нас или ние нея? Ние сме като старите езически народи, които си създаваха образ като тях, падаха на колене пред своя идол Ваал и го молеха: Покажи ни, де е истината? Така и ние 8 000 години се молим на науката да ни покаже, де е истината. Нищо няма да ни покаже тя. Има една наука, на която трябва да разчитаме. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука, не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко а точно предвидено, както в техниката, както в организма. Ние казваме, че стомахът не е интелигентен, работи чисто механически. Не, той е отличен химик. Като му дадете нужните условия, той работи много по-добре, отколкото нашите химици. В него влиза храна необработена, несмляна и веднага той отделя съответни сокове за смилането и разтварянето на храните. След няколкочасова работа, тъй смляната храна преминава в червата, за да си задържат те от нея, което им е потребно, после се разнася чрез кръвта по целия организъм. Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли глупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището. Свещеникът, като не може до изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява пасомите си за еретици. Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици. Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница! Не, небето и земята ще преминат, но нито една рязка от закона не ще се измени, докато не дойде всичко в първоначалното си състояние. Тъй е било от памтивека, тъй ще бъде и до скончание века. И не само в България, но и навсякъде. Като говоря за скончание на века, разбирам свършване на нашите глупости и началото на Божествената хармония в света, на онази велика мисъл, за която ви говоря. И като се срещнем, тогава няма да питаме: Ти вълк ли си или не? Казвам: Опитай ноктите ми, опитай зъбите ми! Ако имам такива, вълк съм, ако нямам, не съм вълк. Тази вяра, благородното, разумното в човека, не позволява да имаш никакви нокти, никакви зъби. Ноктите–това е кривата математика. Когато вълкът изгуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постъпва така? Той казва: Както вие, господа, имате право до си купувате консерви от вашите дюкяни, така и аз имам право да си купя от Божествения дюкян една консерва, затова отварям запушалката и я изяждам. Но в Божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там нямат никакви консерви. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да й каже: Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон. Когато вълкът постои 7 – 8 дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех. Отива в гората и се нахранва с корени. Ако не се е хранил някога така, отде ще му дойде тази мисъл? Значи, той е живял и при други условия. И сега нас, съвременните хора, трябва да ни остави Господ десетина дни гладни, за да ни научи, че и по друг начин може да се живее. Ще отидем в гората, ще извадим сладки коренчета и ще се нахраним. И така може да се живее. Съвременните лекари ще ни обясняват, какви са елементите на консервите, какви елементи са необходими за нашия организъм, и чрез какви храни ще си ги доставим. Не съм против това, но то не е култура. Имайте пред .вид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. И човек е почнал да умира,, откакто е взел да се храни с такава храна, защото във всяко органическо същество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте, как котката изяжда мишките. Тя улови една мишка и изяжда всичко в нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла, както трябва, тя би живяла много повече. Тя казва: Според нашата наука, аз не мога да се бавя, да губя време, гладна съм, затова те изяждам цяла. Така и мъжът, дойде си от работа и казва на жена си: Скоро, гладен съм. Ако не е сготвено да му мисли жената! Това не е наука. Ние трябва да започнем с тия основни неща в живота.

Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Ще ви покажа, как се явяват противоречията. Например, двама млади се любят. Когато любовта се проявява като принцип, и двамата са готови да бягат от дома. Казвам: Герои са и двамата. Когато се роди първото им дете, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни, и любовта между тях почва постепенно да охлажда. Защо? – Защото те не са разбрали любовта във всичките й страни, в дълбокия й смисъл, че тя трябва да се поддържа с интелигентност. Когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър, и от бурите. Тъй че, тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща, де са благоприятните условия за съграждане на гнездо, и там снася яйцата си. А съвременните хора казват: Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си. И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в „Майчин дом". Това е култура на кукувиците – те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, отде се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда? Някой ще отговори: Господ е наредил така. Не, Господ не е казал така. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: Ще снеса в чуждо гнездо.Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете, какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл, и ако тя не те научи, как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.
Като прочетете осма глава от Притчите, от 29 стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата.

„Като полагаше закона си на морето –
Да не престъпят водите повелението Му,
(Водата, морето, това е съвременият свят)
Когато нареждаше основанията на земята
(Под „основание на земята" се разбират нашите и всички органически тела),
Тогаз бях при него и устроявах всичко;
И аз му бях наслаждение всеки ден,
И веселях се всякога пред него.
Веселях се на обитаемата негова земя;
И наслаждението ми беше с человеческите синове.
(Тук, се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които са живели с вяра – носителка на любовта).
Сега, прочие, послушайте ме, о чеда;
И блажени са, които пазят пътищата ми.
Послушайте поучение и ставайте мъдри
И не отхвърляйте го.
Блажен е този човек, който ме слуша,
И бди всеки ден при моите двери,
И очаква при стълповете на вратата ми.
Защото, който ме намери, ще намери живот
И ще вземе благословение от Господа."
„Който ме намери", това значи: който намери вярата, ще намери живота. От него ще изчезне всяко съмнение. Ново съзнание ще дойде в него, една нова интелигентност ще го възпламени и той ще каже: Сега вече разбирам смисъла на живота.

„А който съгреши против мене, своята душа онеправдава.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта".
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от. ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50 % верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверят на опит, и нищо да не се взима на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш, дали тази музика е правилна. Ако искаш да разбереш свойствата на материята, ще намериш някой учен химик, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и от него ще искаш да ти даде първите упътвания върху великите закони на материята. Материята, това е една реалност. В нейните сегашни форми тя е преходна. Следователно, ако се уповаваме на тези форми, ние се лъжем. Сегашните й форми ще преминат към други, които ще бъдат реални. Сегашните наши мисли също са преходни. Всичките ни сегашни разбирания са само един предговор към онова правилно разбиране, което ще дойде. С тези си думи не искам да кажа, че сте невежи, че не разбирате нещата, но само констатирам, че причината на вашето невежество се дължи на това, че -нямате вяра. А вярата е свързана с вашия ум. Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: – Еди-кой си написал отлична статия. – Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия, как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: Чакай да се прекръстя! Кръсти се. Не, приятелю, кръстът показва, как да носиш мъчнотиите. Когато направиш кръст и кажеш: „Во имя Отца", запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? „И Сина" – любовта действува ли в сърцето ми? „И светаго Духа" – силата на Бога в мене ли е? Това значи да направиш кръста и да прочетеш „Во имя Отца". Кръстът е нещо вътрешно. Някой казва: Да се прекръстим. Да, да се прекръстим с главата, със сърцето и със силата си. Като се прекръстите, кажете си: Дали Господ на Мъдростта е в ума ми? Имам ли вяра? По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страха Във вярата няма страх. Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казвал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: Я ще оздравее, я не; може да е, добра, но може да не е добра. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, я е вярно, я не, но казват: Може да е вярно, може и не. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? – Е, може да е добра, вярна. Не, може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не, знам кой ще бъде спасен; знам, кой ще влезе в Царството Божие; знам, кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра. Няма скрито - покрито за вярващия. Скрито - покрито има, но кога? Само в престъпленията, само те се крият. И добрите дела трябва да са тайни. В този свят и добрите, и лошите хора, трябва да се крият. Защо? Само злото може да е скрито. Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член 4 от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в дранголника. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. "Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? – Защото има член 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл, вярна ли е. Ще представя мисълта си на брата си, и ще го оставя, той да я възприеме. Той няма да ме пита, вярна ли е мисълта ми. Защо? – Защото съм опитал мисълта си 99 пъти. Не само аз, но хората от 8000 години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете, как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е хубаво, като сте интелигентни ще ви дам да разрешите една задача: ai : а = bi : b = ci = с. Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответно Явление става и в невидимия. Такъв е законът. Когато един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на небето. Когато някой умира на земята, и на небето умира някой. Когато един човек умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде един човек от земята на небето, трябва друг да дойде на земята. Те се заместят. Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? – Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.

И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свърхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишане им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. От какво се ражда туберкулозата? – Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане туберкулозна: вземете й възлюбения, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане туберкулозна. Тя казва: Без този момък не мога да живея. Там е заблуждението. Не, твоят момък е в твоя ум. Той е твоята любов. Ако момата срещне човек от физическия свят, който й съответствува, нека го вземе, но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Първият възлюбен на сърцето е ума. Залюбят ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: Този вътрешен възлюбен няма да ме храни, а външният, външният. – Не, външният ще те предаде. Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? – Не. Вие мязате на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюбена и след три дни казал: Не си струва човек да се жени. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба, на физическия свят. А днес всеки момък търси мома, и обратно. Намери мома, започне да й чете, какво е написал. Тя се възхищава. Той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделени чувства, той й казва: Колко си наивна! Каже ли й така, да стои далеч от него, той не е за нея, у него няма ритмично дишане. Ще кажете:–Ще ни изкараш кирливите ризи. – Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките кирливи ризи. Ами като натопите кирливите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи.

Не мислете, че моята беседа има пред вид вашите погрешки! Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания. наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума.и от там в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки – две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение, и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: „Когато обмяната на енергиите в организама става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее 100, 200 и повече години". Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: „Аз дойдох, за да дам живот, и да го имат изобилно". Като знаем, как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: „Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел". Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони.

И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в" себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? – Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: – Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? – Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън, то е кукувичено яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участвуват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още 100 години, и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. За сега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Да ви е страх, само когато сгрешите, но когато правите добро да не ви е страх. Ние, съвременните хора, мислим само, какво ще стане с нас. Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора, и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни, и болестта ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго, и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът – това са натрупани мисли, затлъстяването – това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувствува много. Това показва, че у такъв човек сърцето действува много. Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора. Сухите са много активни, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му, с каквото можете. Или видите, че се ]бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога . ще ви слушат. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? – За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита. Професорите плачат, че са изгубили мястото си. Всички плачат, защото не мислят правилно.

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага, правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овците на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овците прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, като овците, трябва да сте на поста си, да знаете,- че крадецът е близо до вас.

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа – Любовта и вярата, трябва да" ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето,като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е. когато умът действува в момъка, в" момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дето и да са тези хора, между тях ще има винаги едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг, или от изток към запад. Това представя човека. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това са сили на сърцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. Силите от ума слизат към сърцето, т. е. от главната нервна система слизат към симпатичната нервна система, а оттам възлизат към главата. Там, дето става това преплитане, се образува нов подтик. Следователно, срещнете ли човек, бил той мъж или жена, с когото мислите ви се преплитат правилно, ще почувствувате известна хармония, и у вас ще се родят или нови мисли, или нови чувства. Ако няма между вас тази хармония, ще ( се върнете у дома си обременен, ще ви заболи глава. Това не говори, че тези хора са лоши, но вие трябва да постъпите по друг начин. Зимно време с бели, леки дрехи ли ще се облечете? Лятно време с дебели дрехи ли ще се облечете? Когато отивате при човек, който живее в зимата на своя живот, ще облечете дебелите си дрехи. Когато отивате при човек, който живее в своето лято, ще се облечете,в светли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, къде и по кое време отивате, и не мислете, че хората са лоши. Лоши хора в света няма, в положителен смисъл. Лоши хора според мен, са онези, които имат много тор и които грабят наготово. Какво грабят? – Доброто на другите хора. Добри хора са тези, които дават, а лоши хора са ония, които вземат. Разбойникът стои в гората, чака да мине някой. Минава човек, който е работил цели 3 – 4 години, за да спечели нещо и нахрани децата си. Взима му парите, ограбва го. И тъй, в света съществуват два метода за ограбване: бавен и бърз. Например, искаш да вземеш парите на един човек. Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш – не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек! Бързият начин е оня на апаша: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро! Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата. Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на вярата.

Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по умни, които вие не виждате. Сега ще навляза в друга област, дето х : у = xi : yi. Последното отношение xi : уi представя отвлечения свят. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас, те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действуват между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между вас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. Те се борят, и те го разрешават. Не мислете че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. – Някой им разстройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам. Може да направите опит, да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми – цял концерт. Чудят се на това явление. Казвам им: Аз съм. Познавате ли ме? Често и тези, големите хора, умните ги наричам аз, фокусират с хората, както и ние правим с малките мравки. Те са решили да поправят света. Дадена им е власт отгоре, даден им е план, и сега те ще разорат света, Това, което тези същества ще донесат, аз наричам нов ред и нов порядък в света.

Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голяма лъжа е" – “Бу сахи иса,чок яландър”както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: „Ако това е истина, го ляма лъжа е." Не, не е лъжа това.

И тъй, да се повърнем на мисълта си.

Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека". Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна интелигентност.Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2 – 3 часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише, Светецът може да живее в колиба, а престъпникът – в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно, вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон.

Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. То свидетелствува за мене. Аз и така съм щастлив и богат, но вие трябва да придобиете това за вас и да, го предадете на вашите деца, на вашето поколение. А сега вашите почернели лица и побелели коси говорят друго нещо. Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине – става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Питате: Защо остаряваме? – Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете , че е лошо да имате черни коси. Черните коси, черните очи, показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето – това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме, как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл. Затова трябва да обикнем всяко растение, всяко животно и, като се явим при тях, да им предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши. За да станат лоши, ние сме станали причина. Ето защо, трябва да знаем да поправяме тоя свят отвън навътре.

И тъй, започнете да поправяте мисълта си, страстите си. Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: Изгори ме той. Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да изгорят детето. Трябва да знаем, как да чувствуваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат да възкресят някого. Чувствата могат да убиват и възкресяват. И едното, и другото е вярно. И сега силите в природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов, и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега казвате: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял досега да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем, как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам „ние", подразбирам Белите братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други – не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други – оглашени. Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на новата култура, новото небе и новата земя, които сега се създават. Тази нова мисъл казва на света: В ума ви не трябва, да има абсолютно никаква лъжа. Приемеш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: – Родиха ме.–Помниш ли деня и часа на твоето раждане? – Не, майка ми, баба ми го казват. Зная че ще умра. – Отде знаеш? – Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени; знаем, кога ще оставим този свят; знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира; знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, която Христос е проповядвал в света. „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате". „Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.

Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: – В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: – В моето време,не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:–.Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: –Защо ти, който си най-стар по-години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син та с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: – Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи – с една патерица, а когато не остана помен от нея – с две патерици. Царят запитал стареца: – Ами с пари ли го купувахте? – В наше време пари нямаше – отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас, и за цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.

Беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г. – София.

Вярата НЧ

2010-03-11T21:51:51Z

Blue-butterfly: /* II. Вярата */

==II. Вярата==

„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов". (Първо послание към Коринтяните 13та глава)

Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот – вярата.

Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме – защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.

Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свърхсъзнанието.

Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум – това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието.

Сега като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана само за един час, всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял, колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. – Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата – му казал коларят. – Не искам да ти правя затруднения – отговорил пътникът. – Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е, товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти, еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Та като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем. Следователно, всеки от вас, който иска да има просветен ум, в каквото и да е направление, който иска да изследва природата, в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка със живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Може в някои от тия посоки да дойдат и страдания, но те са път за изправяне. Когато дойдат върху нас тия страдания, те показват,-че в миналото ние сме нарушили Божествените закони, съзвучието на Божествения свят, от което нарушение се е родило злото в сегашния свят. И като не разбираме, ние постоянно се питаме, от що е това зло? Ако вие прережете една електрическа жица от инсталацията, в която постоянно тече електрически ток, и я уловите с ръцете си, знаете ли, какво ще стане с вас? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но прережете ли я, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? – Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: – Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: – Бягайте сега! Някой химик–професор стои в лабораторията, държи ре тортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се раз валя. Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: – С вяра нищо не става. – Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става.Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става с такива хора? – Започват една работа, един час работят, отчайват се, работата им не върви. Дойде пак вярата, пак започнат работата. Работят един час, отново я напущат. И тъй, в света едни хора работят, други стоят по кафенетата, въртят си палците, не работят. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? – Внесете вярата в ума им, и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. В древно време имало един царски син, кой то се влюбил в една слугиня, която била много ум на, интелигентна и красива. Решил да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: Сега животът ми има смисъл. Този царски син ще ми доставя всичко, за което съм мечтала. Тя си въобразявала, че ще има прекрасни палати, с много стаи, дето ще й прислужват придворни дами. Той, наистина, й направил голям палат, и освен това, й обещал всичко, за което тя си мечтала, но като се ожени ли, той й казал: Моля ти се, в моя палат не искам да има никакви слугини, за да не ми напомнят за твоя низък произход. Ти сама ще чистиш тоя палат и ще нареждаш всичко.

Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Кои са тези слугини? Вие не знаете нещо и си казвате: Чакайте да видя, какво е казал еди-кой си автор, какво е казал Кант! И Кант е човек като тебе. Може да е изказал много хубави мисли, но не трябва напълно да се осланяш на него. Какво е казал Кант в съчинението си: „Критика на чистия разум"? – Той е казал, че нещата са непостижими. Това е 50 % вярно. За човек, който има вяра, всичко в света е постижимо. Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. То е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. Тя определя още и отношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават: дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае, дали е Божествена или не. Не може да се познае Божествената истина, която е вложена в нея. Затова нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. Дето няма време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Всички, които заемат пари от банката с кратки срокове, не прокопсват. Те си променят полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.

Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно, грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? – Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава, как ще провериш, дали твоята мисъл е права или не? Следователно, първото нещо, което трябва да имаш пред вид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила. Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т. е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да вършиш всяка работа с нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъл. Ако вашата мисъл е правилна и върви хармонично във всяко отношение, т. е. има правилен стремеж в сърцето, правилни чувствувания в душата, правилно разширение в ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ръката си, като съсредоточите мисълта си върху нея, тя бързо – в 5 – 10 минути, или в един – два дена, според раната, ще заздравее. Всички катастрофи, които стават сега и в обществената, и в политическата, и в научната области, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Ние живеем с вярвания в света. Отде дохождат всички катастрофи в света?–Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта, и казваме, че Бог не е Любов, и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно, всеки човек може да стане вълк. Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка тигър, лисица, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов. Вярата пък определя, защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. – Как ще се поправя? – Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в Божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, но казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики Учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия Божествен закон. Но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са Създали така вярванията. Дохожда лекарят и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или .приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.

Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Като запиташ сега тези хора, дали има задгробен живот, те се съмняват и казват: Кой знае? Науката още не го е доказала. Но кой е по-напреднал: науката ли или ние? Ами кой създаде науката, тя ли нас или ние нея? Ние сме като старите езически народи, които си създаваха образ като тях, падаха на колене пред своя идол Ваал и го молеха: Покажи ни, де е истината? Така и ние 8 000 години се молим на науката да ни покаже, де е истината. Нищо няма да ни покаже тя. Има една наука, на която трябва да разчитаме. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука, не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко а точно предвидено, както в техниката, както в организма. Ние казваме, че стомахът не е интелигентен, работи чисто механически. Не, той е отличен химик. Като му дадете нужните условия, той работи много по-добре, отколкото нашите химици. В него влиза храна необработена, несмляна и веднага той отделя съответни сокове за смилането и разтварянето на храните. След няколкочасова работа, тъй смляната храна преминава в червата, за да си задържат те от нея, което им е потребно, после се разнася чрез кръвта по целия организъм. Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли глупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището. Свещеникът, като не може до изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява пасомите си за еретици. Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици. Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница! Не, небето и земята ще преминат, но нито една рязка от закона не ще се измени, докато не дойде всичко в първоначалното си състояние. Тъй е било от памтивека, тъй ще бъде и до скончание века. И не само в България, но и навсякъде. Като говоря за скончание на века, разбирам свършване на нашите глупости и началото на Божествената хармония в света, на онази велика мисъл, за която ви говоря. И като се срещнем, тогава няма да питаме: Ти вълк ли си или не? Казвам: Опитай ноктите ми, опитай зъбите ми! Ако имам такива, вълк съм, ако нямам, не съм вълк. Тази вяра, благородното, разумното в човека, не позволява да имаш никакви нокти, никакви зъби. Ноктите–това е кривата математика. Когато вълкът изгуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постъпва така? Той казва: Както вие, господа, имате право до си купувате консерви от вашите дюкяни, така и аз имам право да си купя от Божествения дюкян една консерва, затова отварям запушалката и я изяждам. Но в Божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там нямат никакви консерви. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да й каже: Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон. Когато вълкът постои 7 – 8 дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех. Отива в гората и се нахранва с корени. Ако не се е хранил някога така, отде ще му дойде тази мисъл? Значи, той е живял и при други условия. И сега нас, съвременните хора, трябва да ни остави Господ десетина дни гладни, за да ни научи, че и по друг начин може да се живее. Ще отидем в гората, ще извадим сладки коренчета и ще се нахраним. И така може да се живее. Съвременните лекари ще ни обясняват, какви са елементите на консервите, какви елементи са необходими за нашия организъм, и чрез какви храни ще си ги доставим. Не съм против това, но то не е култура. Имайте пред .вид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. И човек е почнал да умира,, откакто е взел да се храни с такава храна, защото във всяко органическо същество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте, как котката изяжда мишките. Тя улови една мишка и изяжда всичко в нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла, както трябва, тя би живяла много повече. Тя казва: Според нашата наука, аз не мога да се бавя, да губя време, гладна съм, затова те изяждам цяла. Така и мъжът, дойде си от работа и казва на жена си: Скоро, гладен съм. Ако не е сготвено да му мисли жената! Това не е наука. Ние трябва да започнем с тия основни неща в живота.

Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Ще ви покажа, как се явяват противоречията. Например, двама млади се любят. Когато любовта се проявява като принцип, и двамата са готови да бягат от дома. Казвам: Герои са и двамата. Когато се роди първото им дете, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни, и любовта между тях почва постепенно да охлажда. Защо? – Защото те не са разбрали любовта във всичките й страни, в дълбокия й смисъл, че тя трябва да се поддържа с интелигентност. Когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър, и от бурите. Тъй че, тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща, де са благоприятните условия за съграждане на гнездо, и там снася яйцата си. А съвременните хора казват: Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си. И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в „Майчин дом". Това е култура на кукувиците – те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, отде се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда? Някой ще отговори: Господ е наредил така. Не, Господ не е казал така. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: Ще снеса в чуждо гнездо.Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете, какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл, и ако тя не те научи, как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.
Като прочетете осма глава от Притчите, от 29 стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата.

„Като полагаше закона си на морето –
Да не престъпят водите повелението Му,
(Водата, морето, това е съвременият свят)
Когато нареждаше основанията на земята
(Под „основание на земята" се разбират нашите и всички органически тела),
Тогаз бях при него и устроявах всичко;
И аз му бях наслаждение всеки ден,
И веселях се всякога пред него.
Веселях се на обитаемата негова земя;
И наслаждението ми беше с человеческите синове.
(Тук, се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които са живели с вяра – носителка на любовта).
Сега, прочие, послушайте ме, о чеда;
И блажени са, които пазят пътищата ми.
Послушайте поучение и ставайте мъдри
И не отхвърляйте го.
Блажен е този човек, който ме слуша,
И бди всеки ден при моите двери,
И очаква при стълповете на вратата ми.
Защото, който ме намери, ще намери живот
И ще вземе благословение от Господа."
„Който ме намери", това значи: който намери вярата, ще намери живота. От него ще изчезне всяко съмнение. Ново съзнание ще дойде в него, една нова интелигентност ще го възпламени и той ще каже: Сега вече разбирам смисъла на живота.

„А който съгреши против мене, своята душа онеправдава.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта".
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от. ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50 % верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверят на опит, и нищо да не се взима на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш, дали тази музика е правилна. Ако искаш да разбереш свойствата на материята, ще намериш някой учен химик, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и от него ще искаш да ти даде първите упътвания върху великите закони на материята. Материята, това е една реалност. В нейните сегашни форми тя е преходна. Следователно, ако се уповаваме на тези форми, ние се лъжем. Сегашните й форми ще преминат към други, които ще бъдат реални. Сегашните наши мисли също са преходни. Всичките ни сегашни разбирания са само един предговор към онова правилно разбиране, което ще дойде. С тези си думи не искам да кажа, че сте невежи, че не разбирате нещата, но само констатирам, че причината на вашето невежество се дължи на това, че -нямате вяра. А вярата е свързана с вашия ум. Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: – Еди-кой си написал отлична статия. – Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия, как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: Чакай да се прекръстя! Кръсти се. Не, приятелю, кръстът показва, как да носиш мъчнотиите. Когато направиш кръст и кажеш: „Во имя Отца", запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? „И Сина" – любовта действува ли в сърцето ми? „И светаго Духа" – силата на Бога в мене ли е? Това значи да направиш кръста и да прочетеш „Во имя Отца". Кръстът е нещо вътрешно. Някой казва: Да се прекръстим. Да, да се прекръстим с главата, със сърцето и със силата си. Като се прекръстите, кажете си: Дали Господ на Мъдростта е в ума ми? Имам ли вяра? По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страха Във вярата няма страх. Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казвал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: Я ще оздравее, я не; може да е, добра, но може да не е добра. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, я е вярно, я не, но казват: Може да е вярно, може и не. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? – Е, може да е добра, вярна. Не, може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не, знам кой ще бъде спасен; знам, кой ще влезе в Царството Божие; знам, кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра. Няма скрито - покрито за вярващия. Скрито - покрито има, но кога? Само в престъпленията, само те се крият. И добрите дела трябва да са тайни. В този свят и добрите, и лошите хора, трябва да се крият. Защо? Само злото може да е скрито. Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член 4 от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в дранголника. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. "Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? – Защото има член 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл, вярна ли е. Ще представя мисълта си на брата си, и ще го оставя, той да я възприеме. Той няма да ме пита, вярна ли е мисълта ми. Защо? – Защото съм опитал мисълта си 99 пъти. Не само аз, но хората от 8000 години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете, как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е хубаво, като сте интелигентни ще ви дам да разрешите една задача: ai : а = bi :b = ci = с. Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответно Явление става и в невидимия. Такъв е законът. Когато един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на небето. Когато някой умира на земята, и на небето умира някой. Когато един човек умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде един човек от земята на небето, трябва друг да дойде на земята. Те се заместят. Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? – Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.

И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свърхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишане им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. От какво се ражда туберкулозата? – Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане туберкулозна: вземете й възлюбения, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане туберкулозна. Тя казва: Без този момък не мога да живея. Там е заблуждението. Не, твоят момък е в твоя ум. Той е твоята любов. Ако момата срещне човек от физическия свят, който й съответствува, нека го вземе, но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Първият възлюбен на сърцето е ума. Залюбят ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: Този вътрешен възлюбен няма да ме храни, а външният, външният. – Не, външният ще те предаде. Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? – Не. Вие мязате на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюбена и след три дни казал: Не си струва човек да се жени. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба, на физическия свят. А днес всеки момък търси мома, и обратно. Намери мома, започне да й чете, какво е написал. Тя се възхищава. Той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделени чувства, той й казва: Колко си наивна! Каже ли й така, да стои далеч от него, той не е за нея, у него няма ритмично дишане. Ще кажете:–Ще ни изкараш кирливите ризи. – Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките кирливи ризи. Ами като натопите кирливите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи.

Не мислете, че моята беседа има пред вид вашите погрешки! Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания. наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума.и от там в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки – две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение, и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: „Когато обмяната на енергиите в организама става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее 100, 200 и повече години". Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: „Аз дойдох, за да дам живот, и да го имат изобилно". Като знаем, как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: „Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел". Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони.

И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в" себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? – Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: – Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? – Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън, то е кукувичено яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участвуват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още 100 години, и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. За сега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Да ви е страх, само когато сгрешите, но когато правите добро да не ви е страх. Ние, съвременните хора, мислим само, какво ще стане с нас. Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора, и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни, и болестта ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго, и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът – това са натрупани мисли, затлъстяването – това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувствува много. Това показва, че у такъв човек сърцето действува много. Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора. Сухите са много активни, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му, с каквото можете. Или видите, че се ]бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога . ще ви слушат. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? – За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита. Професорите плачат, че са изгубили мястото си. Всички плачат, защото не мислят правилно.

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага, правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овците на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овците прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, като овците, трябва да сте на поста си, да знаете,- че крадецът е близо до вас.

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа – Любовта и вярата, трябва да" ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето,като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е. когато умът действува в момъка, в" момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дето и да са тези хора, между тях ще има винаги едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг, или от изток към запад. Това представя човека. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това са сили на сърцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. Силите от ума слизат към сърцето, т. е. от главната нервна система слизат към симпатичната нервна система, а оттам възлизат към главата. Там, дето става това преплитане, се образува нов подтик. Следователно, срещнете ли човек, бил той мъж или жена, с когото мислите ви се преплитат правилно, ще почувствувате известна хармония, и у вас ще се родят или нови мисли, или нови чувства. Ако няма между вас тази хармония, ще ( се върнете у дома си обременен, ще ви заболи глава. Това не говори, че тези хора са лоши, но вие трябва да постъпите по друг начин. Зимно време с бели, леки дрехи ли ще се облечете? Лятно време с дебели дрехи ли ще се облечете? Когато отивате при човек, който живее в зимата на своя живот, ще облечете дебелите си дрехи. Когато отивате при човек, който живее в своето лято, ще се облечете,в светли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, къде и по кое време отивате, и не мислете, че хората са лоши. Лоши хора в света няма, в положителен смисъл. Лоши хора според мен, са онези, които имат много тор и които грабят наготово. Какво грабят? – Доброто на другите хора. Добри хора са тези, които дават, а лоши хора са ония, които вземат. Разбойникът стои в гората, чака да мине някой. Минава човек, който е работил цели 3 – 4 години, за да спечели нещо и нахрани децата си. Взима му парите, ограбва го. И тъй, в света съществуват два метода за ограбване: бавен и бърз. Например, искаш да вземеш парите на един човек. Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш – не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек! Бързият начин е оня на апаша: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро! Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата. Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на вярата.

Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по умни, които вие не виждате. Сега ще навляза в друга област, дето х : у = xi : yi. Последното отношение xi : уi представя отвлечения свят. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас, те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действуват между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между вас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. Те се борят, и те го разрешават. Не мислете че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. – Някой им разстройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам. Може да направите опит, да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми – цял концерт. Чудят се на това явление. Казвам им: Аз съм. Познавате ли ме? Често и тези, големите хора, умните ги наричам аз, фокусират с хората, както и ние правим с малките мравки. Те са решили да поправят света. Дадена им е власт отгоре, даден им е план, и сега те ще разорат света, Това, което тези същества ще донесат, аз наричам нов ред и нов порядък в света.

Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голяма лъжа е" – “Бу сахи иса,чок яландър”както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: „Ако това е истина, го ляма лъжа е." Не, не е лъжа това.

И тъй, да се повърнем на мисълта си.

Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека". Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна интелигентност.Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2 – 3 часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише, Светецът може да живее в колиба, а престъпникът – в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно, вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон.

Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. То свидетелствува за мене. Аз и така съм щастлив и богат, но вие трябва да придобиете това за вас и да, го предадете на вашите деца, на вашето поколение. А сега вашите почернели лица и побелели коси говорят друго нещо. Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине – става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Питате: Защо остаряваме? – Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете , че е лошо да имате черни коси. Черните коси, черните очи, показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето – това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме, как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл. Затова трябва да обикнем всяко растение, всяко животно и, като се явим при тях, да им предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши. За да станат лоши, ние сме станали причина. Ето защо, трябва да знаем да поправяме тоя свят отвън навътре.

И тъй, започнете да поправяте мисълта си, страстите си. Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: Изгори ме той. Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да изгорят детето. Трябва да знаем, как да чувствуваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат да възкресят някого. Чувствата могат да убиват и възкресяват. И едното, и другото е вярно. И сега силите в природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов, и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега казвате: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял досега да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем, как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам „ние", подразбирам Белите братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други – не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други – оглашени. Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на новата култура, новото небе и новата земя, които сега се създават. Тази нова мисъл казва на света: В ума ви не трябва, да има абсолютно никаква лъжа. Приемеш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: – Родиха ме.–Помниш ли деня и часа на твоето раждане? – Не, майка ми, баба ми го казват. Зная че ще умра. – Отде знаеш? – Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени; знаем, кога ще оставим този свят; знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира; знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, която Христос е проповядвал в света. „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате". „Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.

Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: – В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: – В моето време,не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:–.Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: –Защо ти, който си най-стар по-години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син та с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: – Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи – с една патерица, а когато не остана помен от нея – с две патерици. Царят запитал стареца: – Ами с пари ли го купувахте? – В наше време пари нямаше – отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас, и за цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.

Беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г. – София.

КНИГА: Новото човечество

2010-03-11T21:42:58Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Мировата любов НЧ]] (Таня) ('''готово''')
* 4. [[Космичната обич НЧ]] (Ани) '''(готово)'''
* 5. [[Любовта НЧ]](Ваня) '''(готово)'''
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (готово)
* 7. [[Надеждата НЧ]](Ани) '''(готово)'''
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]](Ruana)'''(готово)'''
* 9. [[Високият идеал НЧ]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 10. [[Да мисли НЧ]](Ruana)'''(готово)'''

Вярата НЧ

2010-03-11T21:37:34Z

Blue-butterfly: /* II. Вярата */

==II. Вярата==

„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов". (Първо послание към Коринтяните 13та глава)

Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот – вярата.

Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме – защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.

Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свърхсъзнанието.

Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум – това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието.

Сега като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана само за един час, всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял, колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. – Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата – му казал коларят. – Не искам да ти правя затруднения – отговорил пътникът. – Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е, товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти, еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Та като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем. Следователно, всеки от вас, който иска да има просветен ум, в каквото и да е направление, който иска да изследва природата, в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка със живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Може в някои от тия посоки да дойдат и страдания, но те са път за изправяне. Когато дойдат върху нас тия страдания, те показват,-че в миналото ние сме нарушили Божествените закони, съзвучието на Божествения свят, от което нарушение се е родило злото в сегашния свят. И като не разбираме, ние постоянно се питаме, от що е това зло? Ако вие прережете една електрическа жица от инсталацията, в която постоянно тече електрически ток, и я уловите с ръцете си, знаете ли, какво ще стане с вас? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но прережете ли я, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? – Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: – Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: – Бягайте сега! Някой химик–професор стои в лабораторията, държи ре тортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се раз валя. Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: – С вяра нищо не става. – Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става.Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става с такива хора? – Започват една работа, един час работят, отчайват се, работата им не върви. Дойде пак вярата, пак започнат работата. Работят един час, отново я напущат. И тъй, в света едни хора работят, други стоят по кафенетата, въртят си палците, не работят. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? – Внесете вярата в ума им, и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. В древно време имало един царски син, кой то се влюбил в една слугиня, която била много ум на, интелигентна и красива. Решил да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: Сега животът ми има смисъл. Този царски син ще ми доставя всичко, за което съм мечтала. Тя си въобразявала, че ще има прекрасни палати, с много стаи, дето ще й прислужват придворни дами. Той, наистина, й направил голям палат, и освен това, й обещал всичко, за което тя си мечтала, но като се ожени ли, той й казал: Моля ти се, в моя палат не искам да има никакви слугини, за да не ми напомнят за твоя низък произход. Ти сама ще чистиш тоя палат и ще нареждаш всичко.

Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Кои са тези слугини? Вие не знаете нещо и си казвате: Чакайте да видя, какво е казал еди-кой си автор, какво е казал Кант! И Кант е човек като тебе. Може да е изказал много хубави мисли, но не трябва напълно да се осланяш на него. Какво е казал Кант в съчинението си: „Критика на чистия разум"? – Той е казал, че нещата са непостижими. Това е 50 % вярно. За човек, който има вяра, всичко в света е постижимо. Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. То е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. Тя определя още и отношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават: дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае, дали е Божествена или не. Не може да се познае Божествената истина, която е вложена в нея. Затова нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. Дето няма време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Всички, които заемат пари от банката с кратки срокове, не прокопсват. Те си променят полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.

Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно, грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? – Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава, как ще провериш, дали твоята мисъл е права или не? Следователно, първото нещо, което трябва да имаш пред вид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила. Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т. е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да вършиш всяка работа с нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъл. Ако вашата мисъл е правилна и върви хармонично във всяко отношение, т. е. има правилен стремеж в сърцето, правилни чувствувания в душата, правилно разширение в ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ръката си, като съсредоточите мисълта си върху нея, тя бързо – в 5 – 10 минути, или в един – два дена, според раната, ще заздравее. Всички катастрофи, които стават сега и в обществената, и в политическата, и в научната области, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Ние живеем с вярвания в света. Отде дохождат всички катастрофи в света?–Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта, и казваме, че Бог не е Любов, и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно, всеки човек може да стане вълк. Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка тигър, лисица, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов. Вярата пък определя, защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. – Как ще се поправя? – Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в Божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, но казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики Учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия Божествен закон. Но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са Създали така вярванията. Дохожда лекарят и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или .приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.

Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Като запиташ сега тези хора, дали има задгробен живот, те се съмняват и казват: Кой знае? Науката още не го е доказала. Но кой е по-напреднал: науката ли или ние? Ами кой създаде науката, тя ли нас или ние нея? Ние сме като старите езически народи, които си създаваха образ като тях, падаха на колене пред своя идол Ваал и го молеха: Покажи ни, де е истината? Така и ние 8 000 години се молим на науката да ни покаже, де е истината. Нищо няма да ни покаже тя. Има една наука, на която трябва да разчитаме. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука, не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко а точно предвидено, както в техниката, както в организма. Ние казваме, че стомахът не е интелигентен, работи чисто механически. Не, той е отличен химик. Като му дадете нужните условия, той работи много по-добре, отколкото нашите химици. В него влиза храна необработена, несмляна и веднага той отделя съответни сокове за смилането и разтварянето на храните. След няколкочасова работа, тъй смляната храна преминава в червата, за да си задържат те от нея, което им е потребно, после се разнася чрез кръвта по целия организъм. Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли глупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището. Свещеникът, като не може до изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява пасомите си за еретици. Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици. Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница! Не, небето и земята ще преминат, но нито една рязка от закона не ще се измени, докато не дойде всичко в първоначалното си състояние. Тъй е било от памтивека, тъй ще бъде и до скончание века. И не само в България, но и навсякъде. Като говоря за скончание на века, разбирам свършване на нашите глупости и началото на Божествената хармония в света, на онази велика мисъл, за която ви говоря. И като се срещнем, тогава няма да питаме: Ти вълк ли си или не? Казвам: Опитай ноктите ми, опитай зъбите ми! Ако имам такива, вълк съм, ако нямам, не съм вълк. Тази вяра, благородното, разумното в човека, не позволява да имаш никакви нокти, никакви зъби. Ноктите–това е кривата математика. Когато вълкът изгуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постъпва така? Той казва: Както вие, господа, имате право до си купувате консерви от вашите дюкяни, така и аз имам право да си купя от Божествения дюкян една консерва, затова отварям запушалката и я изяждам. Но в Божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там нямат никакви консерви. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да й каже: Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон. Когато вълкът постои 7 – 8 дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех. Отива в гората и се нахранва с корени. Ако не се е хранил някога така, отде ще му дойде тази мисъл? Значи, той е живял и при други условия. И сега нас, съвременните хора, трябва да ни остави Господ десетина дни гладни, за да ни научи, че и по друг начин може да се живее. Ще отидем в гората, ще извадим сладки коренчета и ще се нахраним. И така може да се живее. Съвременните лекари ще ни обясняват, какви са елементите на консервите, какви елементи са необходими за нашия организъм, и чрез какви храни ще си ги доставим. Не съм против това, но то не е култура. Имайте пред .вид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. И човек е почнал да умира,, откакто е взел да се храни с такава храна, защото във всяко органическо същество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте, как котката изяжда мишките. Тя улови една мишка и изяжда всичко в нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла, както трябва, тя би живяла много повече. Тя казва: Според нашата наука, аз не мога да се бавя, да губя време, гладна съм, затова те изяждам цяла. Така и мъжът, дойде си от работа и казва на жена си: Скоро, гладен съм. Ако не е сготвено да му мисли жената! Това не е наука. Ние трябва да започнем с тия основни неща в живота.

Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Ще ви покажа, как се явяват противоречията. Например, двама млади се любят. Когато любовта се проявява като принцип, и двамата са готови да бягат от дома. Казвам: Герои са и двамата. Когато се роди първото им дете, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни, и любовта между тях почва постепенно да охлажда. Защо? – Защото те не са разбрали любовта във всичките й страни, в дълбокия й смисъл, че тя трябва да се поддържа с интелигентност. Когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър, и от бурите. Тъй че, тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща, де са благоприятните условия за съграждане на гнездо, и там снася яйцата си. А съвременните хора казват: Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си. И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в „Майчин дом". Това е култура на кукувиците – те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, отде се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда? Някой ще отговори: Господ е наредил така. Не, Господ не е казал така. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: Ще снеса в чуждо гнездо.Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете, какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл, и ако тя не те научи, как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.
Като прочетете осма глава от Притчите, от 29 стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата.

„Като полагаше закона си на морето –
Да не престъпят водите повелението Му,
(Водата, морето, това е съвременият свят)
Когато нареждаше основанията на земята
(Под „основание на земята" се разбират нашите и всички органически тела),
Тогаз бях при него и устроявах всичко;
И аз му бях наслаждение всеки ден,
И веселях се всякога пред него.
Веселях се на обитаемата негова земя;
И наслаждението ми беше с человеческите синове.
(Тук, се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които са живели с вяра – носителка на любовта).
Сега, прочие, послушайте ме, о чеда;
И блажени са, които пазят пътищата ми.
Послушайте поучение и ставайте мъдри
И не отхвърляйте го.
Блажен е този човек, който ме слуша,
И бди всеки ден при моите двери,
И очаква при стълповете на вратата ми.
Защото, който ме намери, ще намери живот
И ще вземе благословение от Господа."
„Който ме намери", това значи: който намери вярата, ще намери живота. От него ще изчезне всяко съмнение. Ново съзнание ще дойде в него, една нова интелигентност ще го възпламени и той ще каже: Сега вече разбирам смисъла на живота.

„А който съгреши против мене, своята душа онеправдава.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта".
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от. ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50 % верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверят на опит, и нищо да не се взима на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш, дали тази музика е правилна. Ако искаш да разбереш свойствата на материята, ще намериш някой учен химик, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и от него ще искаш да ти даде първите упътвания върху великите закони на материята. Материята, това е една реалност. В нейните сегашни форми тя е преходна. Следователно, ако се уповаваме на тези форми, ние се лъжем. Сегашните й форми ще преминат към други, които ще бъдат реални. Сегашните наши мисли също са преходни. Всичките ни сегашни разбирания са само един предговор към онова правилно разбиране, което ще дойде. С тези си думи не искам да кажа, че сте невежи, че не разбирате нещата, но само констатирам, че причината на вашето невежество се дължи на това, че -нямате вяра. А вярата е свързана с вашия ум. Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: – Еди-кой си написал отлична статия. – Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия, как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: Чакай да се прекръстя! Кръсти се. Не, приятелю, кръстът показва, как да носиш мъчнотиите. Когато направиш кръст и кажеш: „Во имя Отца", запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? „И Сина" – любовта действува ли в сърцето ми? „И светаго Духа" – силата на Бога в мене ли е? Това значи да направиш кръста и да прочетеш „Во имя Отца". Кръстът е нещо вътрешно. Някой казва: Да се прекръстим. Да, да се прекръстим с главата, със сърцето и със силата си. Като се прекръстите, кажете си: Дали Господ на Мъдростта е в ума ми? Имам ли вяра? По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страха Във вярата няма страх. Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казвал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: Я ще оздравее, я не; може да е, добра, но може да не е добра. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, я е вярно, я не, но казват: Може да е вярно, може и не. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? – Е, може да е добра, вярна. Не, може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не, знам кой ще бъде спасен; знам, кой ще влезе в Царството Божие; знам, кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра. Няма скрито - покрито за вярващия. Скрито - покрито има, но кога? Само в престъпленията, само те се крият. И добрите дела трябва да са тайни. В този свят и добрите, и лошите хора, трябва да се крият. Защо? Само злото може да е скрито. Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член 4 от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в дранголника. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. "Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? – Защото има член 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл, вярна ли е. Ще представя мисълта си на брата си, и ще го оставя, той да я възприеме. Той няма да ме пита, вярна ли е мисълта ми. Защо? – Защото съм опитал мисълта си 99 пъти. Не само аз, но хората от 8000 години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете, как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е хубаво, като сте интелигентни ще ви дам да разрешите една задача: ai : а = bi :b = ci = с. Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответно Явление става и в невидимия. Такъв е законът. Когато един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на небето. Когато някой умира на земята, и на небето умира някой. Когато един човек умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде един човек от земята на небето, трябва друг да дойде на земята. Те се заместят. Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? – Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.

И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свърхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишане им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. От какво се ражда туберкулозата? – Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане туберкулозна: вземете й възлюбения, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане туберкулозна. Тя казва: Без този момък не мога да живея. Там е заблуждението. Не, твоят момък е в твоя ум. Той е твоята любов. Ако момата срещне човек от физическия свят, който й съответствува, нека го вземе, но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Първият възлюбен на сърцето е ума. Залюбят ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: Този вътрешен възлюбен няма да ме храни, а външният, външният. – Не, външният ще те предаде. Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? – Не. Вие мязате на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюбена и след три дни казал: Не си струва човек да се жени. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба, на физическия свят. А днес всеки момък търси мома, и обратно. Намери мома, започне да й чете, какво е написал. Тя се възхищава. Той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделени чувства, той й казва: Колко си наивна! Каже ли й така, да стои далеч от него, той не е за нея, у него няма ритмично дишане. Ще кажете:–Ще ни изкараш кирливите ризи. – Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките кирливи ризи. Ами като натопите кирливите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи.

Не мислете, че моята беседа има пред вид вашите погрешки! Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания. наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума.и от там в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки – две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение, и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: „Когато обмяната на енергиите в организама става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее 100, 200 и повече години". Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: „Аз дойдох, за да дам живот, и да го имат изобилно". Като знаем, как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: „Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел". Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони.

И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в" себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? – Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: – Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? – Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън, то е кукувичено яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участвуват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още 100 години, и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. За сега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Да ви е страх, само когато сгрешите, но когато правите добро да не ви е страх. Ние, съвременните хора, мислим само, какво ще стане с нас. Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора, и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни, и болестта ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго, и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът – това са натрупани мисли, затлъстяването – това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувствува много. Това показва, че у такъв човек сърцето действува много. Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора. Сухите са много активни, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му, с каквото можете. Или видите, че се ]бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога . ще ви слушат. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? – За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита. Професорите плачат, че са изгубили мястото си. Всички плачат, защото не мислят правилно.

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага, правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овците на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овците прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, като овците, трябва да сте на поста си, да знаете,- че крадецът е близо до вас.

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа – Любовта и вярата, трябва да" ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето,като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е. когато умът действува в момъка, в" момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дето и да са тези хора, между тях ще има винаги едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг, или от изток към запад. Това представя човека. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това са сили на сърцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. Силите от ума слизат към сърцето, т. е. от главната нервна система слизат към симпатичната нервна система, а оттам възлизат към главата. Там, дето става това преплитане, се образува нов подтик. Следователно, срещнете ли човек, бил той мъж или жена, с когото мислите ви се преплитат правилно, ще почувствувате известна хармония, и у вас ще се родят или нови мисли, или нови чувства. Ако няма между вас тази хармония, ще ( се върнете у дома си обременен, ще ви заболи глава. Това не говори, че тези хора са лоши, но вие трябва да постъпите по друг начин. Зимно време с бели, леки дрехи ли ще се облечете? Лятно време с дебели дрехи ли ще се облечете? Когато отивате при човек, който живее в зимата на своя живот, ще облечете дебелите си дрехи. Когато отивате при човек, който живее в своето лято, ще се облечете,в светли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, къде и по кое време отивате, и не мислете, че хората са лоши. Лоши хора в света няма, в положителен смисъл. Лоши хора според мен, са онези, които имат много тор и които грабят наготово. Какво грабят? – Доброто на другите хора. Добри хора са тези, които дават, а лоши хора са ония, които вземат. Разбойникът стои в гората, чака да мине някой. Минава човек, който е работил цели 3 – 4 години, за да спечели нещо и нахрани децата си. Взима му парите, ограбва го. И тъй, в света съществуват два метода за ограбване: бавен и бърз. Например, искаш да вземеш парите на един човек. Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш – не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек! Бързият начин е оня на апаша: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро! Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата. Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на вярата.

Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по умни, които вие не виждате. Сега ще навляза в друга област, дето х : у =xi : yi. Последното отношение xi : уi представя отвлечения свят. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас, те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действуват между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между вас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. Те се борят, и те го разрешават. Не мислете че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. – Някой им разстройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам. Може да направите опит, да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми – цял концерт. Чудят се на това явление. Казвам им: Аз съм. Познавате ли ме? Често и тези, големите хора, умните ги наричам аз, фокусират с хората, както и ние правим с малките мравки. Те са решили да поправят света. Дадена им е власт отгоре, даден им е план, и сега те ще разорат света, Това, което тези същества ще донесат, аз наричам нов ред и нов порядък в света.

Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голяма лъжа е" – “Бу сахи иса,чок яландър”както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: „Ако това е истина, го ляма лъжа е." Не, не е лъжа това.

И тъй, да се повърнем на мисълта си.

Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека". Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна интелигентност.Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2 – 3 часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише, Светецът може да живее в колиба, а престъпникът – в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно, вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон.

Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. То свидетелствува за мене. Аз и така съм щастлив и богат, но вие трябва да придобиете това за вас и да, го предадете на вашите деца, на вашето поколение. А сега вашите почернели лица и побелели коси говорят друго нещо. Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине – става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Питате: Защо остаряваме? – Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете , че е лошо да имате черни коси. Черните коси, черните очи, показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето – това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме, как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл. Затова трябва да обикнем всяко растение, всяко животно и, като се явим при тях, да им предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши. За да станат лоши, ние сме станали причина. Ето защо, трябва да знаем да поправяме тоя свят отвън навътре.

И тъй, започнете да поправяте мисълта си, страстите си. Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: Изгори ме той. Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да изгорят детето. Трябва да знаем, как да чувствуваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат да възкресят някого. Чувствата могат да убиват и възкресяват. И едното, и другото е вярно. И сега силите в природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов, и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега казвате: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял досега да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем, как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам „ние", подразбирам Белите братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други – не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други – оглашени. Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на новата култура, новото небе и новата земя, които сега се създават. Тази нова мисъл казва на света: В ума ви не трябва, да има абсолютно никаква лъжа. Приемеш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: – Родиха ме.–Помниш ли деня и часа на твоето раждане? – Не, майка ми, баба ми го казват. Зная че ще умра. – Отде знаеш? – Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени; знаем, кога ще оставим този свят; знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира; знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, която Христос е проповядвал в света. „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате". „Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.

Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: – В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: – В моето време,не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:–.Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: –Защо ти, който си най-стар по-години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син та с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: – Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи – с една патерица, а когато не остана помен от нея – с две патерици. Царят запитал стареца: – Ами с пари ли го купувахте? – В наше време пари нямаше – отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас, и за цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.

Беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г. – София.

Вярата НЧ

2010-03-11T21:29:51Z

Blue-butterfly: /* II. Вярата */

==II. Вярата==

„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов". (Първо послание към Коринтяните 13та глава)
Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот – вярата.

Аз вземам думата вяра, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш и че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме – защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.

Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свърхсъзнанието.

Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум – това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието.

Сега като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана само за един час, всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял, колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. – Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата – му казал коларят. – Не искам да ти правя затруднения – отговорил пътникът. – Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е, товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти, еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Та като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем. Следователно, всеки от вас, който иска да има просветен ум, в каквото и да е направление, който иска да изследва природата, в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка със живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Може в някои от тия посоки да дойдат и страдания, но те са път за изправяне. Когато дойдат върху нас тия страдания, те показват,-че в миналото ние сме нарушили Божествените закони, съзвучието на Божествения свят, от което нарушение се е родило злото в сегашния свят. И като не разбираме, ние постоянно се питаме, от що е това зло? Ако вие прережете една електрическа жица от инсталацията, в която постоянно тече електрически ток, и я уловите с ръцете си, знаете ли, какво ще стане с вас? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но прережете ли я, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? – Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: – Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: – Бягайте сега! Някой химик–професор стои в лабораторията, държи ре тортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се раз валя. Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: – С вяра нищо не става. – Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става.Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става с такива хора? – Започват една работа, един час работят, отчайват се, работата им не върви. Дойде пак вярата, пак започнат работата. Работят един час, отново я напущат. И тъй, в света едни хора работят, други стоят по кафенетата, въртят си палците, не работят. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? – Внесете вярата в ума им, и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. В древно време имало един царски син, кой то се влюбил в една слугиня, която била много ум на, интелигентна и красива. Решил да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: Сега животът ми има смисъл. Този царски син ще ми доставя всичко, за което съм мечтала. Тя си въобразявала, че ще има прекрасни палати, с много стаи, дето ще й прислужват придворни дами. Той, наистина, й направил голям палат, и освен това, й обещал всичко, за което тя си мечтала, но като се ожени ли, той й казал: Моля ти се, в моя палат не искам да има никакви слугини, за да не ми напомнят за твоя низък произход. Ти сама ще чистиш тоя палат и ще нареждаш всичко.

Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Кои са тези слугини? Вие не знаете нещо и си казвате: Чакайте да видя, какво е казал еди-кой си автор, какво е казал Кант! И Кант е човек като тебе. Може да е изказал много хубави мисли, но не трябва напълно да се осланяш на него. Какво е казал Кант в съчинението си: „Критика на чистия разум"? – Той е казал, че нещата са непостижими. Това е 50 % вярно. За човек, който има вяра, всичко в света е постижимо. Следователно, постижими ли или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. То е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. Тя определя още и отношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават: дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае, дали е Божествена или не. Не може да се познае Божествената истина, която е вложена в нея. Затова нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. Дето няма време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Всички, които заемат пари от банката с кратки срокове, не прокопсват. Те си променят полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.

Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно, грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в друга крайност. Защо? – Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава, как ще провериш, дали твоята мисъл е права или не? Следователно, първото нещо, което трябва да имаш пред вид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила. Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т. е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да вършиш всяка работа с нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъл. Ако вашата мисъл е правилна и върви хармонично във всяко отношение, т. е. има правилен стремеж в сърцето, правилни чувствувания в душата, правилно разширение в ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ръката си, като съсредоточите мисълта си върху нея, тя бързо – в 5 – 10 минути, или в един – два дена, според раната, ще заздравее. Всички катастрофи, които стават сега и в обществената, и в политическата, и в научната области, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Ние живеем с вярвания в света. Отде дохождат всички катастрофи в света?–Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта, и казваме, че Бог не е Любов, и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно, всеки човек може да стане вълк. Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка тигър, лисица, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов. Вярата пък определя, защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. – Как ще се поправя? – Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в Божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, но казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики Учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия Божествен закон. Но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са Създали така вярванията. Дохожда лекарят и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва: днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи в себе си любовта като принцип. Ако лекарят или .приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.

Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Като запиташ сега тези хора, дали има задгробен живот, те се съмняват и казват: Кой знае? Науката още не го е доказала. Но кой е по-напреднал: науката ли или ние? Ами кой създаде науката, тя ли нас или ние нея? Ние сме като старите езически народи, които си създаваха образ като тях, падаха на колене пред своя идол Ваал и го молеха: Покажи ни, де е истината? Така и ние 8 000 години се молим на науката да ни покаже, де е истината. Нищо няма да ни покаже тя. Има една наука, на която трябва да разчитаме. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на Любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука, не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко а точно предвидено, както в техниката, както в организма. Ние казваме, че стомахът не е интелигентен, работи чисто механически. Не, той е отличен химик. Като му дадете нужните условия, той работи много по-добре, отколкото нашите химици. В него влиза храна необработена, несмляна и веднага той отделя съответни сокове за смилането и разтварянето на храните. След няколкочасова работа, тъй смляната храна преминава в червата, за да си задържат те от нея, което им е потребно, после се разнася чрез кръвта по целия организъм. Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли глупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището. Свещеникът, като не може до изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява пасомите си за еретици. Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици. Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница! Не, небето и земята ще преминат, но нито една рязка от закона не ще се измени, докато не дойде всичко в първоначалното си състояние. Тъй е било от памтивека, тъй ще бъде и до скончание века. И не само в България, но и навсякъде. Като говоря за скончание на века, разбирам свършване на нашите глупости и началото на Божествената хармония в света, на онази велика мисъл, за която ви говоря. И като се срещнем, тогава няма да питаме: Ти вълк ли си или не? Казвам: Опитай ноктите ми, опитай зъбите ми! Ако имам такива, вълк съм, ако нямам, не съм вълк. Тази вяра, благородното, разумното в човека, не позволява да имаш никакви нокти, никакви зъби. Ноктите–това е кривата математика. Когато вълкът изгуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постъпва така? Той казва: Както вие, господа, имате право до си купувате консерви от вашите дюкяни, така и аз имам право да си купя от Божествения дюкян една консерва, затова отварям запушалката и я изяждам. Но в Божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там нямат никакви консерви. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да й каже: Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон. Когато вълкът постои 7 – 8 дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех. Отива в гората и се нахранва с корени. Ако не се е хранил някога така, отде ще му дойде тази мисъл? Значи, той е живял и при други условия. И сега нас, съвременните хора, трябва да ни остави Господ десетина дни гладни, за да ни научи, че и по друг начин може да се живее. Ще отидем в гората, ще извадим сладки коренчета и ще се нахраним. И така може да се живее. Съвременните лекари ще ни обясняват, какви са елементите на консервите, какви елементи са необходими за нашия организъм, и чрез какви храни ще си ги доставим. Не съм против това, но то не е култура. Имайте пред .вид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. И човек е почнал да умира,, откакто е взел да се храни с такава храна, защото във всяко органическо същество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте, как котката изяжда мишките. Тя улови една мишка и изяжда всичко в нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла, както трябва, тя би живяла много повече. Тя казва: Според нашата наука, аз не мога да се бавя, да губя време, гладна съм, затова те изяждам цяла. Така и мъжът, дойде си от работа и казва на жена си: Скоро, гладен съм. Ако не е сготвено да му мисли жената! Това не е наука. Ние трябва да започнем с тия основни неща в живота.

Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Ще ви покажа, как се явяват противоречията. Например, двама млади се любят. Когато любовта се проявява като принцип, и двамата са готови да бягат от дома. Казвам: Герои са и двамата. Когато се роди първото им дете, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни, и любовта между тях почва постепенно да охлажда. Защо? – Защото те не са разбрали любовта във всичките й страни, в дълбокия й смисъл, че тя трябва да се поддържа с интелигентност. Когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър, и от бурите. Тъй че, тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща, де са благоприятните условия за съграждане на гнездо, и там снася яйцата си. А съвременните хора казват: Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си. И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в „Майчин дом". Това е култура на кукувиците – те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, отде се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда? Някой ще отговори: Господ е наредил така. Не, Господ не е казал така. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: Ще снеса в чуждо гнездо.Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете, какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл, и ако тя не те научи, как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.
Като прочетете осма глава от Притчите, от 29 стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата.

„Като полагаше закона си на морето –
Да не престъпят водите повелението Му,
(Водата, морето, това е съвременият свят)
Когато нареждаше основанията на земята
(Под „основание на земята" се разбират нашите и всички органически тела),
Тогаз бях при него и устроявах всичко;
И аз му бях наслаждение всеки ден,
И веселях се всякога пред него.
Веселях се на обитаемата негова земя;
И наслаждението ми беше с человеческите синове.
(Тук, се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които са живели с вяра – носителка на любовта).
Сега, прочие, послушайте ме, о чеда;
И блажени са, които пазят пътищата ми.
Послушайте поучение и ставайте мъдри
И не отхвърляйте го.
Блажен е този човек, който ме слуша,
И бди всеки ден при моите двери,
И очаква при стълповете на вратата ми.
Защото, който ме намери, ще намери живот
И ще вземе благословение от Господа."
„Който ме намери", това значи: който намери вярата, ще намери живота. От него ще изчезне всяко съмнение. Ново съзнание ще дойде в него, една нова интелигентност ще го възпламени и той ще каже: Сега вече разбирам смисъла на живота.

„А който съгреши против мене, своята душа онеправдава.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта".
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от. ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50 % верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверят на опит, и нищо да не се взима на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш, дали тази музика е правилна. Ако искаш да разбереш свойствата на материята, ще намериш някой учен химик, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и от него ще искаш да ти даде първите упътвания върху великите закони на материята. Материята, това е една реалност. В нейните сегашни форми тя е преходна. Следователно, ако се уповаваме на тези форми, ние се лъжем. Сегашните й форми ще преминат към други, които ще бъдат реални. Сегашните наши мисли също са преходни. Всичките ни сегашни разбирания са само един предговор към онова правилно разбиране, което ще дойде. С тези си думи не искам да кажа, че сте невежи, че не разбирате нещата, но само констатирам, че причината на вашето невежество се дължи на това, че -нямате вяра. А вярата е свързана с вашия ум. Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: – Еди-кой си написал отлична статия. – Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия, как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: Чакай да се прекръстя! Кръсти се. Не, приятелю, кръстът показва, как да носиш мъчнотиите. Когато направиш кръст и кажеш: „Во имя Отца", запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? „И Сина" – любовта действува ли в сърцето ми? „И светаго Духа" – силата на Бога в мене ли е? Това значи да направиш кръста и да прочетеш „Во имя Отца". Кръстът е нещо вътрешно. Някой казва: Да се прекръстим. Да, да се прекръстим с главата, със сърцето и със силата си. Като се прекръстите, кажете си: Дали Господ на Мъдростта е в ума ми? Имам ли вяра? По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страха Във вярата няма страх. Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казвал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: Я ще оздравее, я не; може да е, добра, но може да не е добра. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, я е вярно, я не, но казват: Може да е вярно, може и не. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? – Е, може да е добра, вярна. Не, може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не, знам кой ще бъде спасен; знам, кой ще влезе в Царството Божие; знам, кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра. Няма скрито - покрито за вярващия. Скрито - покрито има, но кога? Само в престъпленията, само те се крият. И добрите дела трябва да са тайни. В този свят и добрите, и лошите хора, трябва да се крият. Защо? Само злото може да е скрито. Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член 4 от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в дранголника. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. "Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? – Защото има член 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата. Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл, вярна ли е. Ще представя мисълта си на брата си, и ще го оставя, той да я възприеме. Той няма да ме пита, вярна ли е мисълта ми. Защо? – Защото съм опитал мисълта си 99 пъти. Не само аз, но хората от 8000 години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете, как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е хубаво, като сте интелигентни ще ви дам да разрешите една задача: ai : а = bi :b = ci = с. Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответно Явление става и в невидимия. Такъв е законът. Когато един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на небето. Когато някой умира на земята, и на небето умира някой. Когато един човек умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде един човек от земята на небето, трябва друг да дойде на земята. Те се заместят. Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? – Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.

И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свърхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишане им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. От какво се ражда туберкулозата? – Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане туберкулозна: вземете й възлюбения, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане туберкулозна. Тя казва: Без този момък не мога да живея. Там е заблуждението. Не, твоят момък е в твоя ум. Той е твоята любов. Ако момата срещне човек от физическия свят, който й съответствува, нека го вземе, но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Първият възлюбен на сърцето е ума. Залюбят ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: Този вътрешен възлюбен няма да ме храни, а външният, външният. – Не, външният ще те предаде. Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? – Не. Вие мязате на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюбена и след три дни казал: Не си струва човек да се жени. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба, на физическия свят. А днес всеки момък търси мома, и обратно. Намери мома, започне да й чете, какво е написал. Тя се възхищава. Той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделени чувства, той й казва: Колко си наивна! Каже ли й така, да стои далеч от него, той не е за нея, у него няма ритмично дишане. Ще кажете:–Ще ни изкараш кирливите ризи. – Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките кирливи ризи. Ами като натопите кирливите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи.

Не мислете, че моята беседа има пред вид вашите погрешки! Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания. наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума.и от там в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки – две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение, и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: „Когато обмяната на енергиите в организама става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее 100, 200 и повече години". Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: „Аз дойдох, за да дам живот, и да го имат изобилно". Като знаем, как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. За това Христос казва: „Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел". Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони.

И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в" себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Защо? – Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: – Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? – Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън, то е кукувичено яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участвуват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура. Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още 100 години, и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. За сега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Да ви е страх, само когато сгрешите, но когато правите добро да не ви е страх. Ние, съвременните хора, мислим само, какво ще стане с нас. Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония. Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра, и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора, и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни, и болестта ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в крака си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго, и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът – това са натрупани мисли, затлъстяването – това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувствува много. Това показва, че у такъв човек сърцето действува много. Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора. Сухите са много активни, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му, с каквото можете. Или видите, че се ]бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога . ще ви слушат. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? – За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита. Професорите плачат, че са изгубили мястото си. Всички плачат, защото не мислят правилно.

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага, правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овците на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овците прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, като овците, трябва да сте на поста си, да знаете,- че крадецът е близо до вас.

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа – Любовта и вярата, трябва да" ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето,като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е. когато умът действува в момъка, в" момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дето и да са тези хора, между тях ще има винаги едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг, или от изток към запад. Това представя човека. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това са сили на сърцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. Силите от ума слизат към сърцето, т. е. от главната нервна система слизат към симпатичната нервна система, а оттам възлизат към главата. Там, дето става това преплитане, се образува нов подтик. Следователно, срещнете ли човек, бил той мъж или жена, с когото мислите ви се преплитат правилно, ще почувствувате известна хармония, и у вас ще се родят или нови мисли, или нови чувства. Ако няма между вас тази хармония, ще ( се върнете у дома си обременен, ще ви заболи глава. Това не говори, че тези хора са лоши, но вие трябва да постъпите по друг начин. Зимно време с бели, леки дрехи ли ще се облечете? Лятно време с дебели дрехи ли ще се облечете? Когато отивате при човек, който живее в зимата на своя живот, ще облечете дебелите си дрехи. Когато отивате при човек, който живее в своето лято, ще се облечете,в светли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, къде и по кое време отивате, и не мислете, че хората са лоши. Лоши хора в света няма, в положителен смисъл. Лоши хора според мен, са онези, които имат много тор и които грабят наготово. Какво грабят? – Доброто на другите хора. Добри хора са тези, които дават, а лоши хора са ония, които вземат. Разбойникът стои в гората, чака да мине някой. Минава човек, който е работил цели 3 – 4 години, за да спечели нещо и нахрани децата си. Взима му парите, ограбва го. И тъй, в света съществуват два метода за ограбване: бавен и бърз. Например, искаш да вземеш парите на един човек. Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш – не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек! Бързият начин е оня на апаша: когато отидеш при някого с револвер в ръка, и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро! Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата. Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на вярата.

Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по умни, които вие не виждате. Сега ще навляза в друга област, дето х : у =xi : yi. Последното отношение xi : уi представя отвлечения свят. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас, те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действуват между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между вас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. Те се борят, и те го разрешават. Не мислете че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. – Някой им разстройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което им пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно, по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам. Може да направите опит, да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми – цял концерт. Чудят се на това явление. Казвам им: Аз съм. Познавате ли ме? Често и тези, големите хора, умните ги наричам аз, фокусират с хората, както и ние правим с малките мравки. Те са решили да поправят света. Дадена им е власт отгоре, даден им е план, и сега те ще разорат света, Това, което тези същества ще донесат, аз наричам нов ред и нов порядък в света.
Като ме слушате сега, вие си казвате: „Ако това е истина, голяма лъжа е" – “Бу сахи иса,чок яландър”както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: „Ако това е истина, го ляма лъжа е." Не, не е лъжа това.

И тъй, да се повърнем на мисълта си.

Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека". Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна интелигентност.Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора – качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2 – 3 часа и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише, Светецът може да живее в колиба, а престъпникът – в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно, вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон.

Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. То свидетелствува за мене. Аз и така съм щастлив и богат, но вие трябва да придобиете това за вас и да, го предадете на вашите деца, на вашето поколение. А сега вашите почернели лица и побелели коси говорят друго нещо. Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине – става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Питате: Защо остаряваме? – Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете , че е лошо да имате черни коси. Черните коси, черните очи, показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето – това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота, и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме, как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл. Затова трябва да обикнем всяко растение, всяко животно и, като се явим при тях, да им предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши. За да станат лоши, ние сме станали причина. Ето защо, трябва да знаем да поправяме тоя свят отвън навътре.

И тъй, започнете да поправяте мисълта си, страстите си. Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: Изгори ме той. Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да изгорят детето. Трябва да знаем, как да чувствуваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат да възкресят някого. Чувствата могат да убиват и възкресяват. И едното, и другото е вярно. И сега силите в природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов, и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега казвате: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял досега да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем, как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам „ние", подразбирам Белите братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други – не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други – оглашени. Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на новата култура, новото небе и новата земя, които сега се създават. Тази нова мисъл казва на света: В ума ви не трябва, да има абсолютно никаква лъжа. Приемеш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: – Родиха ме.–Помниш ли деня и часа на твоето раждане? – Не, майка ми, баба ми го казват. Зная че ще умра. – Отде знаеш? – Вярвам. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени; знаем, кога ще оставим този свят; знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира; знаем, отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа. За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, която Христос е проповядвал в света. „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате". „Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.

Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: – В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: – В моето време,не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:–.Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: –Защо ти, който си най-стар по-години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син та с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: – Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи – с една патерица, а когато не остана помен от нея – с две патерици. Царят запитал стареца: – Ами с пари ли го купувахте? – В наше време пари нямаше – отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас, и за цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.

Беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г. – София.

КНИГА: Новото човечество

2010-03-08T17:24:20Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) (работи се)
* 3. [[Мировата любов НЧ]]
* 4. [[Космичната обич НЧ]]
* 5. [[Любовта НЧ]]
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (работи се)
* 7. [[Надеждата НЧ]]
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]]
* 9. [[Високият идеал НЧ]]
* 10. [[Да мисли НЧ]]

КНИГА: Вехтото премина

2010-02-13T20:57:25Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly)'''(готово)'''
* 2. [[Двама синове]](Таня) ('''готово''')
* 3. [[Раб и син]] (Ruana)'''(готово)'''
* 4. [[Изостаналите укрухи]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 5. [[Сто пеняза]] (НадяД)(готово)
* 6. [[Ще ви се даде]](Ruana)'''(готово)'''
* 7. [[Що искате?]](Таня) ('''готово''')
* 8. [[Благо и леко]](mvm)'''(готово)'''
* 9. [[Две думи]] (anotherseeker) (работи се)
* 10. [[Дойде на себе си]](Таня) ('''готово''')
* 11. [[Ще оздравее]](blue-butterfly)(готово)

Ще оздравее

2010-02-13T20:55:11Z

Blue-butterfly: /* Ще оздравее */

==Ще оздравее==

Рекоха учениците Му: „Господи, ако е заспал, ще оздравее". ( Йоана, глава - 11, стих - 12 )

„Ще оздравее". Само здравият човек е способен за работа. Ако е болен, той ще бъде на легло; ако е умрял, той ще бъде в гроба. При истинското здраве става правилна обмяна между всички удове на организма. Съвременните хора трябва да разбират правилно философията на здравето. Те имат много атавистически възгледи върху живота, вследствие на което търсят щастието там, дето го няма. Някой момък се влюби в една болна мома и очаква да бъде щастлив с нея. Болната мома не може да го направи щастлив. Изобщо, тя никому не може да донесе щастие. Грешният, сиромахът, глупавият също така не мотат да донесат щастие на никого. Питам: какво носи умрелият? Умрелият носи само миризма. – Ами заспалият? – Заспалият носи безгрижие.

Казвам: много момци се влюбват не само в болни моми, но те се влюбват и в парите. Обаче, парите са мъртви същества, мъртви моми, умрели от преди милиони години насам, и сега трябва да дойде някой, да ги възкреси. Някои от сегашните хора са заспали, а други – -умрели, и за тях трябва да дойде някой, да ги събуди, да ги възкреси. Те са подобни на змийските яйца. Трябва да възкръснат някои мъртви или заспали неща, но човек трябва да знае кои неща да възкресява. Парите трябва ли да възкръсват? Покажете един човек в цялата история на живота, който, като е възкресил парите, той сам да не е умрял! Който е възкресил парите, той рано или късно, е бил убит от някого.

Сега, като говоря по този начин, аз имам пред вид съвременната култура и цивилизация, на които съвременните хора са пълно отражение. Те нямат нещо свое изработено, но живеят с възгледи и разбирания от минали култури и цивилизации и затова ще ги чуете и днес още да казват: без пари, без злато не може да се живее. Ако това твърдение е право, дайте на хората няколко тона злато, отнемете всичкото жито от хамбарите им и вижте, какви ще бъдат резултатите. Като съпоставите нещата правилно, ще видите, че златото служи само за обмяна, но не и като цел в живота. Само по този начин човек ще се увери, че з живота има известни идеи, които са така необходими, както и житното зърно; обаче, има и такива идеи, които служат само за обмяна, като златото. Те са мъртви идеи, т. е. идеи без живот.

Питам:какво се разбира под думата „смърт"? Под думата смърт се разбира недиференцирано състояние на материята. Ако човек приеме храна, която не е диференцирана, т. е. в която не е вложен живот, тя ще му причини смърт. Дървото за познаване доброто и злото, за което се говори в Битието, било недиференцирано, вследствие на което .плодовете му носели смърт. По тази причина, именно, Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. Има отрови, от които само една капка е в състояние да предизвика моментална смърт за човека. За пример, достатъчно е да дойде някой при един религиозен човек, вярващ в Бога и да го отклони от този път, за да внесе в него най-силната отрова. Той може да му каже: слушай, никакъв Бог не съществува. Яж и пий, за нищо не се безпокой. Удари нашироко, да знаеш поне, защо си живял. Няма по-силна отрова по-страшна смърт за човека, ако успее някой да го отклони от Бога! Такъв човек изпада вече в хипнотично състояние: дето отиде, той все парите държи в ума си и за нищо повече не мисли. Питам: кой създаде парите? – Човекът. Започне ли човек да живее само за парите, за богатството, той търси вече лесния път. Който иска да живее правилно, той не трябва да става роб на парите, но да стане техен господар. Такъв човек може да бъде богат, да разполага с пари, когато пожелае. Как ще стане богат? – Като развие своята чувствителност, своята нервна система. Той ще вземе пръчицата си и с нея ще открие, де има заровени пари: ще ги разрови и ще разбогатее. Има ли смисъл такъв човек да се моли на този или на онзи банкер за пари? Трябва ли такъв човек да се моли на светиите да му помогнат да разбогатее? Едно трябва да се знае: светиите пари не дават. Те сами нямат пари. Когато дойдоха при Христа да искат от Него данък, какво направи Той? Петър, без да мисли много, каза, че Христос ще плати данъка, защото и Той се подчинява на общия ред. Обаче, Христос го запита: Петре, в Царството Божие кой плаща данък – синовете, или поданиците?- Поданиците. Значи, синовете са свободни. За да не ги съблазним, обаче, вземи мрежата си и я хвърли във водата. Първата риба„ която хванеш, извади я от мрежата, отвори. устата й и ще намериш вътре един скъпоценен камък. Продай този камък и с получените пари плати данъка!

И тъй, в новата култура, в новите разбирания хората трябва да държат пътя на учените. Те трябва да се свържат с хората на експерименталната наука, а не само с тия на теорията. Ученият трябва да прави ред опити и изследвания, докато се добере до известни закони и правила. Истински ученият не очаква на никого, той не се моли на светиите да му помогнат,. но работи усилено, прави свои изследвания, търси закони, общи изводи и казва: Бог е поставил известни закони в живота, които аз непременно трябва да изследвам и проуча. И той.-се моли, но неговата молитва представя само допитване. Когато някой човек не може да разреши един въпрос, той се допитва до някого, как трябва да разреши този въпрос. Способният човек се задоволява само с едно малко загатване – по-нататък той сам работи.

Сега, например, като сте събрани тук, мнозина могат да ви запитат: защо се интересувате от новото учение? Наистина, всички заемате известно обществено положение, повечето от вас са женени, имате жена, деца, наредени сте, осигурени сте материално, защо ви е тогава ново учение? Вие имате старо учение; защо ви е ново? Когато хората се държат за старото, те се намират в положение подобно на това, в което се намират съвременните родители и деца. Някой баща има дъщеря, която много обича. Той е толкова привързан към нея, че по никой на-чин не желае тя да се ожени. Ако не беше неин баща, той би се оженил за нея. Той я обича тайно в душата си. Майка, която има син, по същия начин обича сина си и за нищо не би се съгласила да го ожени за някоя мома. Ако не беше негова майка, тя би се оженила за него. Майката казва на сина си: синко, пази се от момите! Нали виждаш, и аз се ожених, но нищо не придобих от женитбата. И бащата казва на дъщеря си: дъще, не се жени, не ти трябва беля на главата! Тук имаш и ядене, и пиене, каквото ти е нужно; защо трябва да напущаш нашия дом? Това са факти, които се срещат в живота. Обаче, това може да се продължава до известно време. Докато бащата и майката са здрави, те не искат да женят децата си, но като остареят, като почнат ръцете и краката им да не държат, бащата казва вече на дъщеря си: няма какво, ти трябва да си намериш някой момък, да го обикнеш, да помислиш и за себе си. Бог е наредил така. Майката, от своя страна, казва на сине си: време е вече, синко, и ти да се задомиш. Намери някоя добра мома, която да обикнеш и се оженете. Така е наредил Господ. Питам: какво се постига с такива женитби?

Същият закон се отнася и до вярванията на хората. Съвременните хора имат някои свещени вярвания, от които не искат да се откажат по никой начин. Обаче, понякога условията така се изменят, че и те сами се чудят, какво стана, че приеха новите възгледи, за които никога даже не са помисляли. За пример, някой не обича даден човек и казва: кракът ми няма да стъпи в дома на този човек! Обаче, не се минава много време, някаква нужда от пари заставя този човек да отстъпи от първото си решение и да отиде в дома на онзи, когото не искал да види. Някой син се сърди на баща си и казва: не искам да ям! Докога няма да яде? – Докато огладнее. Гладът е такава сила, че е в състояние да измени възгледите на хората.

Сега, да се върнем към съществената мисъл от прочетения стих; „Ако е заспал, ще оздравее". Изобщо, спящите хора се разглеждат като такива, на които мислите и чувствата с разсеяни. Те водят почти обикновен живот и живеят само днес за днес, без да свързват миналото с настоящето, и настоящето с бъдещето. Здрави хора пък се наричат тези, които живеят в настоящето, използуват миналото, а .имат пред вид и бъдещето. Спящите хора същевременно са и болни хора, защото сънят е -болезнено състояние за човека. Сънят не е естествено състояние. Ангелите, например, не спят; светиите не спят. Обаче, хората, като болни, спят. И затова те казват: не може без сън. Да, докато човек е болен, той ще спи. Малките деца спят по 10 – 15 часа на ден, обаче, колкото повече растат, часовете на съня в тях намаляват. Старите хора спят малко, в изключителни случаи само спят много.

Казвам: някои хора се интересуват само от физическата страна на живота и признават за работа само физическата. Духовният живот не ги интересува. Те се интересуват главно от обикновения живот, който носи най-големите изпитания, страдания и мъчения. Питам: защо трябва да си създава човек ненужни страдания? За пример, Някой не вярва в Бога, не вярва в разумните същества, в напредналите братя, които работят върху него и по техен адрес говори лоши думи. По този начин той си създава ненужни страдания. Казвам: всеки трябва да има пред вид, че разумните, възвишените същества са добри, но когато хората се опълчват срещу Истината, тогава и те са безпощадни, никому не прощават. Някой казва: съседът ми е сърдит. Питам: кой е виновен за това? Ако твоята дъщеря слънчаса, слънцето ли е виновно за това? Често хората се страхуват от слънчевите лъчи, да не почернеят. Какво лошо има в почерняването? Който чернее от слънцето, трябва даже да се радва, защото това показва, че той е здрав човек. Ако човек не изгаря, не почернява от слънцето, това показва, че той не е здрав, и затова слънцето не може да му въздействува, не може да го лекува. Следователно, ако човек изгаря от слънцето, той трябва да се радва, защото слънцето може да го лекува. Има хора, които слънцето не може да лекува. Между слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма му и впоследствие създава ред болезнени състояния. В духовния човек тази гъста материя излиза на повърхнината, и той се чисти, а в обикновения човек тя остава вътре. Обикновените хора вътре са жестоки, а отвън – меки, добри. Често хората .си служат с израза: „Крокодилски сълзи". Какво подразбира този израз?

В един анекдот се разправя, че когато крокодилът иска да глътне жертвата си, той плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-леко. По същия начин постъпват и някои хора. Те плачат за някого не защото този човек е умрял, нито защото го обичат, но понеже искат да го изядат. Те плачат, за да могат по-лесно да го глътнат, Казвате: това е жестоко. Питам: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгоре с масло? Защо го намазвате? – Да го глътнете по-лесно. После, туряте отгоре малко лук, магданоз, това-онова, да стане по-вкусно.

Казвам: злото не седи в това, че човек изял една овца или кокошка. Това не е .нито грях, нито престъпление, но то трябва да стане по любов. Ако една овца се влюби в човека, той непременно грабва да я изяде. Защо? – Защото животът не е нещо обективно. Човек не може да даде живота си другиму, ако не влезе да живее в него. И Бог даде Сина си жертва заради нас. Казано е: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Значи, ако обичаме Бога, ние трябва да ядем плътта му и да пием кръвта му. Това значи: ако обичаме Бога, непременно трябва да абсорбираме Словото Му, което е Неговата плът, и тогава ще имаме живот в себе си. Обаче, мнозина разбират този стих буквално, и казват, че не трябва да ядем месо. Да не ядем месо, това подразбира да не се удоволствуваме. Да се удоволствуваме, това подразбира да вършим грях, т. е. да ядем храна, за която организмът не е готов. Ядем ли такава храна, тя служи като отрова. Това пък е най-голямото зло, което можем да извършим със себе си. Месната храна съдържа най-силната отрова за човешкия организъм. Тя символизира „дървото за познаване доброто и злото". Ева внесе първото животно в райската градина и го закла. Бог каза на Адама: „От всички животни и птици, които оставям в рая на твое разположение, нито едно няма да заколите. Ще късате само от плодовете на дърветата и с тях ще се храните". Обаче, един от черните адепти влезе в рая и каза на Ева; ако ядете плътта на животното и пиете кръвта му, вие ще придобиете вечен живот. Въз основа на това, Христос казва, че човек е станал човекоубиец, т. е. той пръв е внесъл в живота убийството.

Следователно, жената първа внесе месоядството в света. И сега, за да изкупи този грях, тя е определена да ражда децата си с мъка и да ги кърми със собственото си мляко. Всички деца, които сега се раждат, представят ония избити, заклани души в миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господ е наредил, жените да раждат, но защо и за какво, не знаете. Не е така. Както днес раждат и кърмят съвременните жени, това е за изкупване на техните грахове. Вижте например, как се развиват растенията и дърветата. Вземете една семка, боднете я в земята, и след време тя израства и започва самостоятелно да се развива. За нея майка не се грижи: нито я кърми, нито в пелени я повива, нито в корито я къпе. Тя само израства нагоре и дава плод.

Сега, като се говори така на съвременните хора, някои от тях минават за учени и казват: и така може, но и по друг начин може. И Ева разсъждаваше така. Тя казваше: не мога ли да постъпя и по друг начин? Не съм ли господарка на себе си? Не мога ли да заколя това животно? Да, тя може да направи, каквото пожелае, но в едно от своите прераждания тя пак ще се роди жена, ще се ожени, ще роди един нехранимайко, когото ще кърми със собственото си мляко. Нейният син е животното, което тя е заклала в едно от своите прераждания, и сега е длъжна да му даде живот, да работи за неговото повдигане. Тези неща не са ясни за вас, но ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, каква верига от минали проявления следва настоящия ви живот. Сега, като не виждате това, нищо не знаете. За пример, вие не знаете, защо сте събрани тук, де сте били в миналото, де сте се срещали, какви отношения сте имали и т. н. Казвате сега сме братя и сестри, навярно и в миналото сме имали добри отношения. Какво сте били в миналото, не се знае. Теоретически е така, но трябва да сте ясновидци, да видите и разберете всичко. За тази цел вие трябва да бъдете свободни, да разбирате отношенията между хората и правилно да ги използувате.

Най-първо човек трябва да подбира своята храна, тъй щото при процеса на храненето да създаде в себе си здрави и положителни възгледи за живота. Моята задача досега е била да внеса в умовете на хората поне един правилен възглед за любовта, в нейните основни, нови форми. Ако съвременните хора бяха разбрали любовта, престъпността между тях щеше да се намали, умът им щеше да се просвети, а сърцето им – да се облагороди. Преди всичко, човек трябва де знае, че няма здрава, положителна наука без любов; няма дом, няма общество без любов. Любовта е вътрешна връзка в живота. Няма ли любов, вътрешната връзка ще почива върху свещения егоизъм. Обаче, там,. дето егоизмът цари, всякаква връзка се разкъсва. Ето защо, само Любовта е в сила да създаде връзки. Мъдростта затяга тези връзки, а Истината им дава свобода и ги реализира. През. цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света, да лови риби. Какво ще прави с тези риби? Вие какво правите с рибите? – Печете ги. Обаче, трябва да знаете, как да печете. Ако пък имате едно семе, трябва да знаете, как да го посадите. После ще дойде мъдростта, да ви покаже, в каква почва да го посадите. Най-после ще дойде истината, да обере плодовете. Следователно, чрез любовта, мъдростта и истината ще се дойде до вътрешния смисъл на живота. Забележете, понякога у човека се явяват прояви, каквито у месоядните животни. Ако обидите някой човек, той е готов веднага да се нахвърли върху вас с нож. Така постъпваха и английските жени суфражистките, когато воюваха за правата си. Те носеха на шапките си големи игли, който се приближаваше до тях, те го бодяха. Това принуди английските държавници да забранят на жените да носят такива игли на главите си. Те не искаха да им дадат права, но с това още повече ожесточиха жените и ги заставиха да си послужат с разни средства в борба за свободата.

Питам: отде се яви това желание у човека, да мушка своя неприятел с нож, или с друго някакво оръдие? Не е ли по-добре щом някой иска да се побори с неприятеля си, да се упражнява известно време, да развие силата си и да излезе срещу него на борба? Така поне физически ще се развие. Трябва ли брат брата да убива за нищо и никакво? Мушкането с нож е изкуство, което мъжете прилагат. Жените пък си служат с вързване с въже. Какво прави жената, когато иска да постигне нещо, за което мъжът не е съгласен? Тя ще приготви хубава баница, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие. Той ще си хапне добре, ще си пийне и от действието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го завърже с едно здраво въже за краката и за ръцете и като са събуди, ще му се засмее и ще каже: сега, ще се съгласиш ли да изпълниш това, което искам? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички правила. Тогава, ще не ще, той ще се съгласи да направи това, което тя иска.

Казвате: никакъв морал не е това. Питам: какъв морал е този, когато една майка цели 20 години е възпитавала сина си в религиозен дух, карала го е да ходи на черква, учила го е да вярва в Бога, да бъде честен и добър, но един ден той се влюбва в една мома и заради нея зарязва всичко. Той не се интересува вече от майка си, от баща си, на черква не ходи, към хората е невнимателен и т. н. Това от убеждение ли е? Не, той прави това от страх, гледа да угоди на момата, да не я изгуби. Когато затворят някого в участъка и го бият, за да се откаже от своите убеждения, питам: коя е причината, дето той се отказва от своите убеждения? Убеди ли се в друго нещо, или се отказва от страх? Той се отказва от страх, да го не бият повече. Често хората се отказват от своите свещени убеждения от страх, да не страдат.

Сегашният живот, със своите мъчнотии и насилия, е в състояние да разруши хубавото и красивото у човека.

С това аз не искам да изнасям противоречията, които съществуват в живота, но говоря за атавистическите мисли и чувства, събрани от хиляди години насам в живота на човека. При дадени условия тези мисли и чувства се проявяват, развиват се, и по този начин разрушават хубавото и възвишеното в човека. За пример, казват за някого, че откак се влюбил, разбил живота си. Какво лошо има в това, че се е влюбил? Любовта трябва да бъде чиста и свята. Истинска любов аз наричам тази, при която момъкът, който се е влюбил в момата, даде пълна свобода на чувствата, на вярванията й и каже: Господ, в когото ти вярваш, е свещен, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажеш от Него заради мене, тогава и аз ще се откажа от тебе. Момата пък трябва да каже на своя възлюбен: заради мене ти не трябва да се откажеш от майка си и от баща си. Тази е идеалната любов между двама млади. Майката и бащата, от своя страна, трябва да кажат на двамата млади, че преди всичко, те трябва да останат верни на идеала, който Бог е вложил в душите им. Не кажат ли така, няма идеализъм в живота. Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейност, а не да се налагат хората един на друг, според обстоятелствата. Само по този начин човек може да бъде здрав. Само по този начин ще има пълно разбиране между всички хора.

Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек, особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи, каква сила и значение влага в тях. Защо? – Защото всяка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човек лично, той трябва малко да говори. Всяка дума, която изговаря, предварително той трябва да я прецеди през девет решета и тогава да я пусне в обръщение. Забелязано е, за пример, когато човек иска да каже нещо идейно, той тогава, именно, мълчи; когато говори лично за себе си, много неща разправя. Когато човек изнася неща от своя личен живот, той може да създаде цял роман. Друг пък, като разправя за себе си, увлича се и най-после казва, че всичко това видял на сън. Казвам: това не е нито сън, нито ясновидство, но въображението му рисува тези картини. Той иска още да убеди хората, че отгоре му диктували тези неща. Който разбира законите, той знае, отде идат тези истории. Ще дойде някой да ми разправя, че донесъл тази вода от еди-кой си извор. Казвам: аз съм открил тази вода и съм я опитвал много пъти. Трябва ли да ми разправяте това, което аз зная?

Казвам; любовта образува първата връзка. Тя дава топлина, начало на живота. Дойде ли любовта в човека, в него се явява мощ, сила и той казва: сега вече аз мога всичко да направя. Човекът на любовта е богат, той не се нуждае от нищо. Какво е умора, упадък, той не знае. Любовта никога не отпада. Това е едно от нейните свещени качества. Колкото повече време минава, любовта все повече и повече се усилва. За любовта препятствие няма. Явят ли се някакви препятствия, тя ги преодолява. Любов, в която стават промени, показва, че почвата, теренът, върху който животът се гради, е слаб. И тогава нищо друго не остава, освен да се изучат свойствата на твърдата материя. Аз съм изнесъл пред вас много неща, но има много още, които няма. да изнеса, защото те са твърда храна. Днес всички знаят, че твърдата храна не е за децата. Тя е само за възмъжалите. Често се говори, че човек не трябва да се жени. Тази е една твърда мисъл, която не е за деца. Тя се отнася само за съвършените. За несъвършените казвам: човек трябва да се жени, колкото пъти иска. – Колко пъти трябва да се женя? – Жени се 99 пъти по девет. Дойде друг, пита: колко пъти трябва да се жени? – Ти ще се жениш още 85 пъти. На трети казвам: ти ще се жениш още 80 пъти. Най-после, на четвърти казвам: ти ще се жениш още веднъж.

Следователно, който се жени, той се учи от жена си. За да дойде човек до закона на съвършенството, той трябва да е минал през 99 професори. Жената не дохожда на земята да готви на мъжа си, но тя се явява като негова професорка, да му държи лекции. Когато жената – професор иска от мъжа си да й купи нещо, с това тя иска да му каже: ако ти не си способен да платиш за уроците си, аз няма да те уча. Може ли той да намаже колата с малко масло, всичко тръгва добре. Така е поставен днес въпросът за женитбата не само за българите, но за всички хора на земята. Разбере ли човек физическия живот, той ще разбере и духовния. Същото се отнася и до идеите. Човек трябва да има такава идея в живота си, която за нищо да не отстъпва от него. За пример, най-първо той трябва да обича Бога и да знае, как да Го обича. Някой казва: аз никога не съм виждал Бога; тогава, как мога да Го обичам? Питам: с виждане ли се проявява любовта? Чудно нещо! Ако трябва да виждате Бога, за да Го обичате, какво ще кажете тогава за слепите хора? Всъщност, има слепи, които любят Бога повече от онези, които виждат. В историята на човечеството има случаи, когато сляп човек люби повече от този, който вижда. Някои слепи познават любящите хора само с докосване до тях. Като се докосвате до хората на любовта, те излъчват особена топлина, особени трептения, които човек никога не забравя. Между хората на любовта се създава вътрешна връзка. В душата на човека, любовта представя готова клада за запалване. Тя е огнище, на което са поставени дърва или въглища. Достатъчно е само да се докоснете до него с запалена клечка, и огънят се запалва. При това, колкото времето минава, толкова повече огънят, любовта се разраства.

И тъй, при сегашните условия на живота, всички хора се нуждаят от здрави възгледи, с които да надраснат възгледите на съвременното общество. Младият трябва да люби и да знае, защо люби. Който се жени, той пък трябва да знае, защо се жени и да люби като женен човек, т. е. като човек, който се е свързал вече в името на любовта. Който умира, трябва да знае защо умира; той трябва да люби като умрял. Който заспива, и той трябва да има любов. Будният пък, който седи около заспалия, когото обича, трябва да знае, кога да го събуди. Така направи и Христос, като събуди Лазаря. Казва се в Писанието за Христа, че Той обичал Марта, обичал сестра й, обичал и Лазаря. Ако не го обичаше, щеше ли да го възкреси? Следователно, първото нещо, необходимо за всички е вие да обичате Бога, и Той да ви обича. Бог обичаше Мария, Марта и брата им, Лазаря, щото и те Го обичаха. Вие казвате, че ще възкръснете, а същевременно питате: обича ли ни Господ? Как ще ви възкреси, ако не ви обича? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да сте в положението на мома, която женят. Тя се запитва: обича ли ме този човек? Казвам: пипни ръката му и ще разбереш! Ако от неговата топлина се запалят дърветата на твоята клада, той те обича. Не те ли обича, ти, ще умреш от студ; твоят огън няма да се запали.

Значи, вие трябва да имате нови, свежи, правилни възгледи за любовта. Любовта носи физически, духовен и умствен живот. Изопачи ли се любовта, в човека се явяват ред отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкът на човека се дължи на изопачаването на любовта. Затова, именно, в новата култура, в новите вярвания любовта трябва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човек пълно доверие към всеобемащата любов, към Бога. Обаче, животът на съвременните хора е пълен с подозрения. Защо трябва да подозира човек? Нека стане ясновидец, да проверява всичко. Човек трябва да вярва само в онова, което вижда. Подава ли се човек само на онова, което чува, което му нашепват отвън, той ще има постоянни смущения в ума и в сърцето си. Защо трябва човек да се смущава? На онзи, който се смущава, казвам: спри се, концентрирай ума си и провери всичко, което виждаш и възприемаш! Само по този вътрешен начин човек може да се домогне до Истината. Що се отнася до думите на този – на онзи, това нищо не значи. Питам: ти сам видя ли това нещо? – Видях. – С кои очи: с физическите или с духовните? Да виждаш нещата с физическите си очи, това не е истинско виждане. Някой хванал ръката на някого, друг целунал някого, това още нищо не значи. Никой не знае вътрешните подтици или намерения в душата на човека. Вие не знаете още, когато момък целуне някоя мома, какво може да направи той с нея след 10 – 15 години. Вие трябва да бъдете физиономисти, или френолози, за да познавате човека.

Един богат американец изпраща портрета на един млад момък до един знаменит американски физиономист със следната молба: моята дъщеря се е влюбила в този момък. Искам да ми кажете, след като видите и нейния, и неговия портрет, ще мотат ли тия двама души да водят един хармоничен живот, да се разбират помежду си. Физиономистът отговаря категорично: по никой начин вашата дъщеря не трябва да се ожени за този човек. Ако те се оженят, след две години той ще я убие. Той е престъпен тип. Дъщерята отказва на този момък. Той се оженва за друга мома. След две години, обаче, той убива жена си.

Сега и вие трябва да учите, да придобиете тази положителна наука: като вярвате, да знаете, защо вярвате; като обичате, да знаете, защо обичате. Освен това, каквото човек има, той трябва да го цени. Само по този начин между хората могат да се създадат правилни отношения. Ако и ние имаме същите отношения помежду си, каквито светът има, по какво се различаваме от тях? Всъщност, само онзи, който живее в любовта и я прилага, той има един плюс в себе си. Човек може да не съзнава, в какво седи този плюс, но той трябва да влезе дълбоко в живота, да проникне дълбоко в себе си, да оцени всичко, каквото има. Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени онова, което му е дадено. Понякога човек .трябва всичко да изгуби, за да го оцени. За пример,някой казва: беден съм, нищо нямам. Защо ми е това голо здраве? Във варненско някъде имало един млад, здрав момък, който се наричал Стоян. Той често казвал на майка си:мамо, здраве, сила имам, но беден съм! Защо ми е това здраве? Случило се, че Стоян тежко заболял, три години боледувал. При това положение, той казвал на майка си: мамо, нищо не искам, освен здраве. Ако ми помогне Господ да оздравея, ще ценя само здравето си. И с камъни да ме товари, ще се радвам на здравето си и доволен ще бъда. За този Стоян се говори в българските народни песни.

Казвам: като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. Вземете за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това, обаче, те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога. Така е било, и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътят на този човек е винаги отворен.

Мнозина се оплакват, че нямат пари. Един поп ми казваше: ти проповядваш хубаво, но пари нямаш. Освен това, и одежди нямаш. Като чета някоя молитва, аз веднага си турям епитрахил. Без епитрахил работата не върви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: дядо попе, и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил. Достатъчно е, като отида някъде, да сипя само три капки от тази течност, и всички изпитват нейното благотворно действие. От тази течност болни оздравяват; страдащи се просветяват; недоволни се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого. Обаче, млечната баница ме чака. Свещеникът ме запитва: можеш ли да ми кажеш, каква е тази течност? Казвам: няма защо да я знаеш. Ти имаш епитрахил, с който си служиш. Ако искаш да придобиеш тази течност, ела с мене, да ме придружаваш.

Сега, да се върнем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилните идеи. Ние не сме за вътрешните ограничения, за изтезанията, но за правилните, за идеалните отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това. Ако е заспал, той ще се пробуди. В този смисъл, първото нещо, което ви пожелавам, е да бъдете здрави, в широк смисъл на думата. Само по този начин могат да се възстановят между хората правилни отношения. Без здраве нищо не се постига.

Следователно, за да се постигне това, което душата желае, изисква се усилена работа. Вземете например, за да посветим две минути от времето си за работа за Господа, за възстановяване мира между всички хора, между всички общества и народи, трябваше ред приготовления. За приготовлението отиде повече време, отколкото за работата, която свършихме. Всеки трябва да знае, че красотата и смисълът на постиженията седи повече в приготовленията за тях, отколкото в самите постижения. Двете минути, които посветихме в работата за Бога, представят идейното, което твори и създава. Приготовлението представя обработване на идейното. То може да се обработва през целия ден. Разберете ли така живота, той ще стане лек и приятен. Ако определят цял час за молитва, всички ще се уплашат. Определят ли само две минути за молитва, както беше днес, те са като въздух, като хубавата вода и като твърдата почва, на която седим.

35-та Беседа от Учителя, държана на 19 юни, 1927 г. София.

КНИГА: Вехтото премина

2010-02-10T23:11:52Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly)(готово)
* 2. [[Двама синове]](Таня) ('''готово''')
* 3. [[Раб и син]] (Ruana)'''(готово)'''
* 4. [[Изостаналите укрухи]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 5. [[Сто пеняза]] (НадяД)(работи се)
* 6. [[Ще ви се даде]](Ruana)(работи се)
* 7. [[Що искате?]](Таня) ('''готово''')
* 8. [[Благо и леко]](mvm)(работи се)
* 9. [[Две думи]] (anotherseeker) (работи се)
* 10. [[Дойде на себе си]](Таня) (работи се)
* 11. [[Ще оздравее]](blue-butterfly)(работи се)

Вехтото премина

2010-02-10T23:09:15Z

Blue-butterfly: /* Ветхото премина */

==Ветхото премина==

За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; вехтото премина, ето, всичко стана ново". (Коринтяни - глава 5 : стих - 17 )

Вехтото и новото по отношение на човека представя обширен и дълбок въпрос от биологическа важност. Ние употребяваме тук думата биология по нямане друга по-подходна дума. Биологията, като наука, се занимава с разрешение проблемата за живота, като се започне от живота на най-малките същества, съзнанието на които още не е пробудено, и стигне до човека, съзнанието на когото едва е започнало да се пробужда. В това отношение човек може да се разглежда като малка клетка, чието съзнание е започнало да се пробужда. Съвременният човек, във формата, която днес виждаме, не е в състояние да дойде до ясна, абсолютна представа за живота. Защо? – Защото той е заобиколен с ред предмети, от които придобива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления пък препятствуват за неговото право мислене. Даже видни писатели и философи нямат днес ясна представа за живота. Животът не е някаква физическа форма, която може да се изрази математически.

Да допуснем, за пример, че някой човек изпадне в особено душевно състояние. Кой съвременен човек може да опише и обясни причината на това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате някой човек днес е весел, засмян, маха с ръце" нагоре – надолу, като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава дълго време, гледате този човек изпаднал в някакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му? – Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва достойнството му, като човек от новото учение. На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой, със същото име. Наистина, не са един Драганов или Иванов в света. И този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в това, че някой с черно мастило написал нещо по адрес на-твоето име във вестниците? Каква сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека? Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание. Казвам: малките работи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят-нормален живот. Съвременните хора живеят повече със старите си разбирания и пъшкат под техния хомот, грижат се, как ще завършат живота си, старините си. Защо човек трябва да мисли за старините си? Днес никой не мисли за младините си, но все мислят за старините си, как ще ги прекарат, кой ще ги гледа на старини и т. н. Да мисли човек за старините си в смисъл, че има някому да дължи и трябва да изплати дълга си, разбирам; да мисли човек за старините си, в смисъл, че е грешен човек и трябва да изправи живота си, разбирам. Обаче, да мисли за старините си, в смисъл, че е чиновник, работил е около 15 – 20 години и скоро ще се пенсионира, ще се осигури, ще води щастлив живот, това не разбирам. Покажете ми един чиновник, който след пенсионирането си да води щастлив живот! Да мисли човек постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и с колко ще се увеличи, като работи повече години, то е все едно да извади една скумрия от водата и да я тури на скарата, да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят, за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира, свещеникът иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането, аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам, че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да .мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.

И тъй, не мислете за беднотията, защото тази идея е в сила да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за сиромашията, нито за богатството! Сиромашията и богатството са две различни състояния: сиромахът е разтоварено .добиче, а богатият човек е натоварено добиче.

Вземете, например, какво може да се случи с някой знаменит милиардер, за богатствата на когото всички говорят. Някой ден може да го настигне автомобил, да го удари в ребрата и едно от тях да се счупи. От натоварено добиче той може да се превърне в разтоварено. Тъй щото, когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Когато часовникарят направи един часовник и тури всяка вилица, всяко колелце на своето место, в какво седи важността на часовника: в неговите части, или в часовникаря,-който го е направил? Следователно, всеки човек представя един малък винт от общия велик организъм, и той е почитан и уважаван, докато е на местото си. Ако е на местото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи, или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца. Вижте какво става със земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл-пенсионерите са ръждясали рала. Най-голямото нещастие в света са пенсионерите. Значи, не трябва да има пенсионери в света. Писателят трябва да умре с перо в ръка; ученикът трябва да умре с книга в ръка; свещеникът трябва да умре с епатрихил на врата; орачът-трябва да умре с рало в ръка; майката трябва да умре с детето си в ръка, а да не се оставя, децата й да я носят. Такива хора изисква бъдещето! Какво виждаме сега? Бащите гледат да се пенсионират, да си изкарат една. малка пенсия и да легнат на гърба на синове и на дъщери, на внучки и внучета. Горко на онзи баща, който очаква на децата си да го гледат. Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа? Това са болезнени явления в живота, а дето има болести, там не може да има щастие, Това всички трябва да знаят! Следователно, болестите са само повод за вътрешна връзка между хората, да се примирят, да се опознаят.

Преди няколко дни дойде една госпожа при мене и се оплаква от сиромашията си, от тежкото положение, в което се намира. Разправя, че живеела във влажна, тъмна стая, вследствие на което страда от ревматизъм и ме запита, какво да прави, за да се излекува. Казвам й: преди всичко, както познавам нещата, причината за ревматизма не е влажната стая, Ако влагата беше причина за тази болест, тогава, как ще си обясните заболяването на една богата госпожа софиянка, от същата болест, която живее във втори етаж, при комфортна обстановка? И богатата госпожа дойде при мене и ми се оплака от своя ревматизъм. И тя искаше да й се даде метод, начин да се лекува. Истината седи в това, че и бедната, и богатата госпожи не изпълняват Божия закон. Всички болести в света са резултат на неизпълнение Божия закон. Следователно, и двете жени са заболели от ставен ревматизъм, вследствие на неизпълнение на Божия закон. Ако болестта е предизвикана от влагата, тогава бедната жена трябва да се премести в суха, здравословна стая; щом се премести в суха стая, ревматизмът трябва да изчезне. Така ли става в действителност? Както виждате, тук, при две различни обстановки, при различни материални условия, се явява една и съща болест. Следователно, причината на болестта не е във влагата. Същото нещо виждаме и на фронта, между войниците: много войници лежат в един и същ окоп, обаче, едни от тях се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? – Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв. Едни от войниците се заразяват от холера, а други нищо не ги хваща. Защо? – Защото кръвта на последните е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които са имали по-слаб организъм. Не, греховете на хората внасят отрова в кръвта им, и с това стават причина за простуда, за зараза и т. н. Ето защо, за да се избегнат болестите и страданията, трябва да се подържа добрият живот. Мнозина мислят, че само Бог живее чист и свят живот, защото е съвършен, и затова казват: ние сме слаби, не можем да живеем като Бога, но Той ще уреди нашия живот. Казвам: както Бог живее, по същия начин и ние можем да се ръководим от Неговите закони и да ги изпълняваме. Бог не се влияе от нашите разбирания, но като гледа на нашите престъпления и грехове, Той казва: не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от ставен ревматизъм; не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви някакъв тумор; не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекари. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват, какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко и проста, чиста храна. Той трябва да се храни с варено жито, с варен ориз, като истински калугер.

В Нова Загора един стар човек, на около 60 години заболя, от корем. Боли го коремът, нищо не може да яде. Чуди се, какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георги, Георги, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде? Пита ме: какво да правя сега? Казвам: ще започнеш да постиш, да ядеш по-малко. Всяка сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на слънце, да се печеш по два – три часа на ден. Този човек изпълни, каквото му казах, и се подобри. Съвременните хора сами се .тровят от храната, която употребяват. Някой казва; аз живея чист живот. Питам: чиста ли е кръвта ти? – Не е чиста, но това няма нищо общо с чистия живот. – Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот, абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. За пример, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразвате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е цяла отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, но не и на него. Други хора пък се тровят от гордост. Те искат да се осигурят, да станат пенсионери, да прекарат щастлив живот.

Апостол Павел, като разглежда старата култура, казва: „Всичко старо, всичко вехто трябва да премине".. И съвременните хора искат да живеят според старата култура. Казвам: живеете ли по старата култура, в каквито къщи и да живеете, както и да спите, както и да се храните, ставният ревматизъм неизбежно ще дойде. Дойде ли ставният ревматизъм. и смъртта ще дойде, като естествено негово последствие. Казват, че някой учен открил в киселото млеко някакъв бацил, който продължавал живота. Аз пък зная едно особено млеко, което не само че продължава, но увековечава живота. В същност киселото млеко може да продължи живота с 10 – 20 – 30 години, не повече. Според статистиката, няма човек в България, който да е живял повече от 150 години. При това, малко българи са доживели до 150 години, /макар че са се хранили повече с кисело млеко. В Англия пък имало един англичанин, който живял повече от 250 години. Питам: този човек с кисело млеко ли се е хранил? Не, той не е употребявал кисело млеко, но други са причините, които продължили неговия живот. През неговия живот се сменили на престола 12. крале. Тъй щото, продължителността на живота у българите не се дължи на употребяването на киселото млеко. То е само едно съвпадение. Ако въпросът е за изстудяване на стомаха, когато човек има някакво възпаление, киселото млеко може да помогне, но що се отнася за продължение на живота от киселото млеко, това не е още доказано. От чисто биологическо и научно гледище, продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите в човека. Ако тази жлеза не е развита, човек може и 20 години наред да се храни с. кисело млеко, и пак няма да живее дълго време. Тогава и кокошки, и агънца да яде, пак няма да се продължи живота му. Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от100 години. Това са мои наблюдения. По тази жлеза. и по ред още признаци може да се предскаже на човека, колко време ще живее. Казвате: как се определя това? Когато аз правих своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години, еди-кой си месец и ден ти ще преминеш. едно премеждие: ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще счупиш левия си крак. Той ми каза: ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това? Отде познаваш? – Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, да избегнеш това премеждие. И наистина, след-две години стана това, което му бях предсказал. Казвате: как може да се гадаят тези работи? – Това не е гадание, то е предсказание, което почива на чисто математически изчисления. Как се правят тези изчисления, сега няма да обяснявам, но казвам: аз мога да направя точни изчисления, след колко време ще се свършат въглищата в машината на някой машинист и да му кажа, че след 150 км., например, машината ще спре. Мога да определя точно и местото, дето машината ще спре. Машинистът казва: ти гадаеш по нещо. Гадая, разбира се. Аз взимам пред вид, колко въглища има той на разположение, по колко се изгаря на час и колко път му предстои да измине. Като имам тези данни на разположение, аз правя своите изчисления и предсказвам, какво може да стане.

И тъй, всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас. Остане ли да живее на някакво подаяние, да се моли на Бога, да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години, от панти-века още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минават два – три часа, и той, наистина, се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек и в каквото вярва, това става.

И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира, да вярва човек в Бога, че в.Него е Вечният живот. Който вярва във Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трябва да учи. Който не вярва във Вечния живот, той мисли за смъртта – как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, какъв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т. н. Какво ще пишат хората за такъв човек? Те ще напишат: тук почива еди-кой си пенсионер, който живеел честно и почтено, получавал е по 6000 лв. месечна заплата. Значи, той е коствал на държавата 72000 лв. годишно. Казвам: не е въпросът за парите, но важно е, какво ще занесе човек, като отиде на онзи свят? Господ ще го пита: какво прави на земята? – Работих цели 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. Не, този човек е бракуван вече на земята; там не допущат, че той е жив, и всички казват: Бог да прости този велик българин! Той пък от своя страна вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър, почтен човек, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество. Значи, тук се явяват две различни положения: хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. Обаче, от небето му казват: ние не искаме мъртви хора. Ти ще се върнеш пак в България, ще убедиш българите, че си жив и като дойдеш повторно тук, тогава ще ти дадем нужния прием, Ние приемаме само живи хора. Живи хора наричаме тези, които и на земята, и на небето са живи. Сега ще преведа тези думи на ваш език: всеки човек, който умира на земята, трябва отново да се върне там, да уреди всички недоразумения, които имал с хората. Кому каквото зло е направил, ще го изправи. Той трябва да се примири с всички хора, с всички животни и като няма вече с кого да се примирява, ще остави всичкото си богатство на земята. Освободен от всички задължения и връзки на земята, той ще замине за небето, ще влезе в новия живот, дето ще получи лавров венец за добре изпълнената от него работа на земята. Тогава всички ще кажат; ето един достоен гражданин на българската държава, когото Бог може да приеме при себе си!

Това е новото, което иде сега в света. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето. Едва сега човек ще започне да съзнава, че в света, в който живее, той представя богат предмет за проучване. Вие можете да проучвате и разните философи, които говорят за психологията на човека, но нито един философ още не е изучил човешкия мозък всичките му способности. Те разискват върху. ума, сърцето и волята на човека, но това още не е човекът; това са само някои от проявите на човека. Тъй щото, обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си, добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия. Вземете, за-пример, рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят някъде големи скъпоценни камъни, и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина, ще срещнете хора на вид груби, но достатъчно е да ги пипнете на някое чувствително място и ще видите, че в тях се крият отлични качества. В лицето на такъв човек вие-ще имате един добър, честен и почтен приятел, на когото напълно можете да разчитате. И обратно, ще срещнете хора културни, с образование, на които не може да се разчита. Направете опит, да видите, на колко от софийските граждани, с висше образование, ако дадете 100000 лева на заем, ще могат да ги върнат след две години, според както сте уговорили. Един богат американец направил такъв опит и видял, че парите му пропаднали. Само един човек се намерил, който признал дълга си и върнал парите на време. Мнозина от тях използували теорията за прераждането и казали: ние нямаме никакви задължения към този човек. Той ни дължи от миналото и днес изплаща дълга си. Казвам: този човек нищо не ви дължи, защото той доброволно ви даде тези пари. Ако той ви дължеше, законът щеше да го хване. Едно трябва да се знае: човек, който живее в духа на новото учение, той няма никакви връзки, никакви взимания – давания. В този смисъл под „нов човек" разбирам онзи, който има само една връзка – с Първичната Причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от панти-века, и човек ще бъде напълно свободен. Съвременният човек не е свободен, защото върху тази първа връзка, той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили. Бог е направил човека свободен и го е пратил на земята да учи. Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като няма средства за това, от тоз банкер взима 10 – 15 хиляди лева, от онзи 10 – 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това положение – Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, ви прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Не, да залагаш нещата, това не е наука.

Една млада мома, бедна, но много спретната и красива, отива при един богат граф със следната молба: господине, от известно време майка ми е болна, аз искам да я лекувам, но нямам никакви средства, затова, моля Ви, дайте ми 20000 лв. на заем, срещу които мога да заложа някаква скъпоценна вещ, или пък след време да ги върна. Той й казал: аз не искам нищо да залагаш, но ще ми позволиш да те целуна, или пък ти да ме целунеш. Тъй щото, едно от двете ще избереш: ако ми позволиш да те целуна, ще ти дам 20000 лева; ако пък ти ме целунеш, пак ще ти дам 20000 лева. Питам: ако вие бяхте на мястото на тази мома, какво щяхте да направите? Тази мома е била чиста; тя до това време нито е целувала някого, нито е била целувана. Тя се спряла за момент и започнала да размишлява в себе си, след което отговорила: аз ще ви целуна. Тази мома разрешила въпроса правилно. Щом се отправила към него да го целуне, графът казал: не, няма нужда да ме целувате! Той разбрал, че тази мома има идея и е готова по-скоро да даде, отколкото да вземе. Тя си помислила: понеже този граф ми дава, и аз трябва да съм готова да дам нещо, да го целуна. Графът продължил: аз не искам да ви поставя на изкушение да ме целунете. Понеже разрешихте въпроса правилно, вземете тези 20000 лева и си услужете. Когато ви се яви нужда, пак елате при мене, вие всякога ще имате моето съдействие. Това наричам аз човек на новото учение. Той бил разумен, не искал да съблазни тази душа, но пожелал да види, как ще се прояви възвишеното и благородното в тази мома.

Същият закон съществува и в света. Силните хора трябва да целуват, а слабите трябва да бъдат целувани. Грешникът трябва да бъде целуван, а праведният, който е завършил развитието си, трябва да целува. В този смисъл светлината не е нищо друго, освен енергия на възвишени, велики същества, която минава покрай хората, целува ги и си заминава със светкавична бързина. Значи, ние, хората, сме. израсли само от целувки. Някой казва: аз целунах и се изцапах. Казвам: щом си се из-цапал, ти не си светлина. Светлината, която се движи с бързина 300000 км. в секунда, минава покрай всички живи същества, целува ги и си заминава, пак тъй чиста, непокварена, каквато е дошла. Когато някой пита, да целуне ли, или да се остави да го целунат, казвам: ако си праведен човек, ти трябва да целунеш; ако си грешен, тебе ще целунат. Обаче, този закон има обратно разбиране и тълкуване в света. Защо? – Защото го разглеждат само външно. Аз не говоря за външните му прояви, но за вътрешните, като велик вътрешен закон, който действува в душите на хората и ги повдига.

И тъй, всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват, че един поет, художник, проповедник, учител, майка или баща може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел, нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение. Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато те не се използуват, Те са свързани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертвуват живота си за великата идея, за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души. Тези приятели имат взаимна обич помежду си. Някой казва: хората на земята крият своята любов. Така е на земята, но казвам: скритите неща на земята са открити на небето. Когато един акт се извършва на земята тайно от очите на хората, на небето той е представен ясно, като на сцена, дето ангелите го наблюдават и следят, дали действуващите лица играят ролите си правилно, или не.

Днес всички съвременни хора говорят за Любовта Христова, както и за своята любов към Христа. И апостол Павел казва, че всички сме свързани със съзнанието на Христа. Питам: ако наистина, ние обичаме Христа и сме свързани с Него, не държим ли сметка, как се отразяват върху Него всички наши недоразумения, отмъщения, омраза, гняв, завист и ред още анормалности? Както мравите, комарите хапят нашите тела и предизвикват малки ранички, също така и нашите отрицателни прояви предизвикват безброй такива ранички върху тялото на Христа. В този смисъл Христос и досега още не е свободен от страдания. Всеки момент той трябва да прави грамадни усилия и да се лекува, и то от близките си. Когато се казва, че Христос дойде между своите, и те не Го приеха, не се подразбира светът,но се подразбират вярващите, които Го очакваха и казваха: Господи, като дойдеш между нас, ние всичко ще направим заради Тебе. Обаче, дойде Христос между тях, и те взеха от Него всичко, с каквото Той разполагаше, разпнаха Го и казаха: ние не можем така лесно да се подобрим; по еволюционен път ще подобрим живота си. Под думата „еволюция" аз разбирам развитие, което продължава цел живот. Истинското развитие подразбира разумно качване и слизане без падане. Представете си, днес вие имате добро разположение на духа, но дойде някой, вземе от вас 20000 лева на заем и не ги върне. Вие веднага се сърдите, дигате цял скандал, отказвате се от Христа, от Бога, че някой ви излъгал. Какво е виновен тук Христос? С този скандал вие си причинявате по-голяма па-кост, отколкото с загубата на тези 20000 лева. Не можете ли и вие, като Йова, да кажете: Бог дал, Бог взел. Ето защо, като хора, вие трябва да обърнете внимание върху малките си по-грешки, върху малките противоречия във вашия живот, които другите хора не виждат. Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? – Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. Уреждането на живота е последна работа. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин. Нека се обърне към Бога и каже: Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил Истината, баща си и майка си не почитах, с брата си и със сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да върва напред. Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Ще вземе някой да се хвали, че някога бил голям герой. Чудни са тези едновремешни герои!

Дядо Първан се хвалил, че някога, на млади години, бил голям герой, прескачал трапове, 10 м. широки. Казват му: щом си бил някога герой, и сега трябва да си такъв. Хайде, прескочи този трап! Засилва се той, и хоп в трапа долу. Да, на млади години не беше така, но ето, какво прави старостта. Като се по-оглежда насам-натам и вижда, че никой няма около него, той си казва тихичко: какъвто съм днес, такъв бях и на младини. Закон е: щедрият човек и на младини, и на старини е щедър. За-пример, как можете да познаете, кое дете е щедро? Когато някоя майка даде на детето си една ябълка и то веднага я сподели със свое брат-че, или със свое другарче, това дете е щедро. Не е ли готово да раздели ябълката си с някое близко нему дете, то не е щедро. Такова дете не само че не е щедро, но често обича и да пооткрадва по малко. Причината за това се дължи на едно чувство, силно развито у човека, чувството на любостяжение. Центърът на това чувство се намира зад ушите.

Новото учение е потребно днес за всички хора, за да се създадат благоприятни условия, при които мозъчните центрове да се развиват нормално. За тази цел те трябва да приложат в живота си закона на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, най-първо той трябва да си създаде идеал, образ, към който да се стреми. После, той трябва да развие здраво физическо тяло и най-после да създаде от себе си морален тип. Всеки човек трябва да има пред себе си тези няколко картини, които трябва да нарисува в своя живот. Сега какво правят хората? Те поставят в църквите образа на свети Никола и на други някои светии, на които се кланят. Каква светост има в тези образи? От френологическо гледище художникът не е представил никаква светост в тези образи. Щом те не представят тези възвишени образи, какъв смисъл имат тогава? Ако бяха идеални светии, светът поне на половина трябваше да се подобри. Старите гърци създадоха красиви форми, но тези. образи бяха лишени от морален устой. И парижаните създадоха красива мода в облеклата, но тази мода беше лишена от истинската хигиена. За пример, колко трябва да бъде открит гръдния кош на жената? После, колко дълги трябва да бъдат ръкавите на роклите? Истинска красота в модите е тази, която има предвид естетиката и хигиената, която природата налага. Кръстът на човека, както и гърдите му, трябва да бъдат добре запазени. Съвременните хора излагат, именно, тези части най-много. Срещате екскурзианти, на които коленете са съвършено открити. И тук има неправилност. Те излагат на резки атмосферни промени тъкмо тия части, които най-лесно се простудяват. И това са все културни хора, .които говорят за наука, за хигиена. И след това същите тия хора казват: какъв смисъл има физическият живот, или какъв смисъл има духовният живот? Топлината указва влияние върху доброто разположение на човека. Човек не може да пише хубаво, нито да размишлява правилно, ако не му е топло. Движенията на тялото трябва да бъдат така свободни, че всички органи в него да функционират правилно. За да се реформира днес българинът, той трябва да се откаже от овчите шапки. Едно време българинът е бил много упорит, затова е трябвало да носи калпаци от овча кожа, да стане по-мек. Такава е била неговата философия,. но понеже времената сега са други, той трябва да замести калпака от овча кожа с шапка от памук или от мека вълна, малко по-рядко изтъкана, за да може въздухът да прониква през косата му. Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой де време за почивка, той не ляга на браздата, която орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата. Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате от последствията на водата, отколкото, ако бяхте употребили една-две минути, докато изпиете водата.

Съвременните хора ядат, без да мислят; пият вода, без да мислят; лягат, стават, без да мислят. Стават пенсионери, без да мислят; учени хора стават, без да мислят; богати хора стават, без да мислят. И ще видите, някой свършил гимназия и не знае, какво да прави. Преди години един младеж свършва гимназия и започва да търси служба. Отива в едно, второ, в трето министерство, никъде не намира служба. Най-после се отчайва, дохожда му мисълта да се самоубие, но си казва: защо трябва да се самоубивам? Това е безчестие от моя страна! Тогава той отива при един свой приятел и му казва: моля ти се, дай ми 200 лева на заем! Приятелят му дава 200 лева, и той си купува едно точило, на което в рамка туря диплома си от гимназията и тръгва да точи ножове. След един месец той спечелва малко пари и изплаща дълга си за точилото. Срещат го па улиците някои от началниците в министерствата, дето ходил да търси служба, и казват: как не го е срам, този млад, учен човек да точи ножове! Не, герой е този човек! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човек от новото учение, който не се спъва от мъчнотиите на живота. Като дойде някоя мъчнотия, тя натиска човека, души го. Мъчнотията не е мъртва, тя е живо нещо.

Днес всички християни казват: преди 2000 години Христос дойде да спаси света, но Го разпнаха, затова втори път трябва да дойде на земята, да оправи света. И сега всички очакват Христа, да слезе от небето. Що е небето? – Небето представя разумния живот, разумните закони, които трябва да се знаят. Разбира се, тези закони не могат всички да ги знаят, както не могат всички еднакво да разбират това, което сега ви говоря. Пък и аз не искам всички да. ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни формули, но те ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси,-които са еднакво понятни и полезни за всички.За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете:: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето. Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот.

Сега, пренесете тези велики идеи във вашия ум. Дръжте в ума си на почетно място бедните, страдащите хора, туряйте ги на врата си, вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хляб, да се нахранят. На другия ден пак ги закачете на врата си. Ще видите, че няма да мине дълго време, и бедните ще станат културни, като вас. Следователно, още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек. Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено; после, ти трябва да знаеш, как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите – като зеницата на очите.

Като наблюдавам, как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душата на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността, това е тялото на човека, т. е. физическият човек.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин, във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, Божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Затова, именно, и Соломон е казал: „За всяко нещо има определено време". Има определено време за раждане, има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е определил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би прескочил времето, което му е определено да умре. Случва се човек да дойде до една точка на замръзване в своя живот, де-то непременно трябва да умре. И в природата има известни места, дето силите са в равновесие, в абсолютен покой. Ако човек попадне в едно от тия места, неговият пулс непременно ще спре. Разправяше един учител от варненско подобна своя опитност: както вървял, попаднал в едно от тия места на абсолютен покой и забелязал, че пулсът му започнал да спира. Един свещеник и други някои хора разбрали, че с този човек става нещо и започнали да го разтъркват, да предизвикват изкуствено дишане, от което той се съживил. Ако тези хора не бяха му се притекли на помощ, той щял да умре. Той е попаднал в мъртва зона. Така също и във всеки град и село има улици, през които мнозина не обичат да минават. Някой ще каже, че това е някакво самовнушение или суеверие от страна на тези хора. Това се дължи на трептенията на почвата в тия места. Трептенията не са хармонични, не съответствуват на трептенията на минувачите. Щом забележите такова нещо, не минавайте през улици, трептенията на които не са хармонични с вашите. Същото нещо се забелязва и при яденето, и при спането. Има хора, които едни храни обичат, други не обичат. После някои хора обичат да -спят в една стая, а не обичат да спят в .друга. Всичко това има свои дълбоки причини, затова не бързайте, добре обмисляйте нещата. Яжте храна, която обичате! Спете в стая, която обичате! Това са идеи, които трябва дълбоко да за-легнат в ума ви. Като знаете това, не трябва да се плашите, но у вас трябва да се зароди силно желание да изпълните великата воля Божия и да знаете, че светът е разумно създаден.

Често съм обръщал внимание на това, как трябва да ставате сутрин. Повечето хора скачат веднага от леглото си, без да размислят, дали слизат от лявата или от дясната страна на леглото си. Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото си, през целия ден той ще има несполуки. Човек трябва да знае сутрин от лявата или от дясната страна на леглото си да слиза. Някога той може да слезе от лявата страна, а някога от дясната, затова не трябва да бърза. Мнозина, като не разбират този закон, казват: защо е необходимо да се спазват тия правила при ставане сутрин? Ако човек не спазва тия правила, с това той нарушава равновесието в природата. Също така има правила и при спането. Важно е, дали човек спи на дясната си страна, или на лявата, дали на гърба, или на корема си. Много майки не знаят на коя страна да поставят децата си да спят, Ако биха знаели, как да поставят децата си да спят, те биха могли донякъде да урегулират техния живот.

Казвам: човек трябва да обърне внимание и на своите мисли, чувства и желания. За пример, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант.Защо? – Понеже има желания, които, след като се изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето. но като постигне тези желания, те умират, и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях. Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее всякога може да люби. Преди всичко, вие още не сте любили, както трябва. Апостол Павел казва: „Обезумяхме от любовта Христова". Да, човек като се влюби, безумен става. Разправят за Мохамед втори, че когато минавал през Балканския полуостров, той се влюбил в една гъркиня толкова много, че забравил задълженията си към войниците, вследствие на което те започнали да се бунтуват срещу него и го наричали обезумял. И днес още, когато срещаме човек, който люби, ние го наричаме безумен. Ако същият човек убие десетина души, считат го герой. Когато някой троши камъни, наричат го герой; когато същия човек направи нещо хубаво, тогава не е герой. Каква е тази логика?

Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърчава. Някой се обезсърчи, казва: едно време знаех повече, имах повече вяра, повече любов. Да се говори за едно време, това е старото време. Сега е новото време, за него говорете. Сега ще обичате, както светлината обича; ще се движите с нейната бързина: ще минете, ще заминете, без да кажете някому, че обичате. Който иска да знае нещо за Любовта, той трябва да се движи с бързината на светлината. Ето как аз бих препоръчал на хората да се обичат. Млади, момък и мома, се обичат, но родителите им не се съгласяват да се оженят, и те решават да забягнат в Америка. Не трябва да бягат в Америка, но аз ги съветвам да се повдигнат към слънцето, да се отдалечат с милиони километри от земята. Някой мъж взима жената на своя приятел и отива в някой хотел. И тях съветвам да се повдигнат към слънцето, а не да се крият по хотелите. Ако влезете в Божествения свят, там съществува следния закон: на земята човек може да обича само едного; обича ли повече, той върши престъпление. На небето пък законът е обратен: там човек трябва да обича всички; обича ли само едного, той върши престъпление. Било е време, когато на земята един мъж е имал много жени, или една жена е имала по няколко мъже. Това са били култури, които днес вече са залезли. Това са били неестествени положения, вследствие на което и тези култури са изчезнали. Законът на земята в това отношение е следният: на един мъж една жена. Обаче, и това положение е преходно, временно. Съществата, които живеят на небето, нямат такива нужди, каквито имат хората на земята, затова законите там са различни от тези на земята. Апостол Павел казва: „На небето нито мъж за жена отива, нито жена за мъж".

Сега, истинският живот се заключава в това, да се образуват правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги, между мъже и жени, между приятели, между вярващи, и всички хора да се научат да говорят Истината. В погледа на онзи, който носи великата Истина в себе си, няма абсолютно никаква лъжа. Когато се ръкуваш с никого, или когато целунеш някого, или когато кажеш нещо някому, във всичко това да няма абсолютно никаква лъжа. Докато човек живее в старото, ще обича само едного; щом влезе в новия живот, той ще обича всички, понеже те съставляват едно тяло. Дойдете ли до тази любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. При сегашните условия, както живее човек, на земята всякога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се осакатил, трети се разболял и т. н. Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържете с Бога, Той да живее у вас, че дето и да се намирате, всякога да чувате Неговия тих глас, да ви говори и напътва. Работиш някъде по осем часа на ден, но удари часовникът, и Бог отвътре ти казва: спри! Чуеш ли гласа Му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповядващ някъде, но чуеш гласа Му, който казва: спри! Послушай гласа Му и спри, без да довършиш изречението си. Шиеш някаква дреха, но чуеш ли гласа Му, спри, не довършвай работата си. Правиш къща, чуваш гласа на Бога пак спри. Нека останат някои работи недовършени.

Ще приведа един пример за потвърждение на последната мисъл. Преди повече от 20 години при Варненската мъжка гимназия имаше един учител, грък, който строеше по това време втори етаж на къщата си. Една вечер сънува, че някой му казва да не довършва къщата си, защото ще умре. Той повярва на съня си и издигна нагоре една постройка, която приспособи за гълъбарник, а сам той остана да живее в първия етаж на къщата си. Другарите му се смееха, наричаха го суеверен, и най-после, след 12 години, той се убеди да изпъди гълъбите от къщата и издигна втори етаж. Щом свърши етажа, той умря. Казвам: ако той искаше да бъде жив, не трябваше да изгонва гълъбите от къщата си. Имате ли една свещена идея в ума си, не я изгонвайте навън. Искате, например, да учите. Не изпъждайте тази свещена идея от ума си, ако искате да живеете. Или, искате да работите за своето здраве. Не казвайте, че това не може да се постигне и да отложите тази идея за друго време. Не отлагайте реализирането на вашите свещени идеи, нито ги изгонвайте вън от своя ум. Те представят гълъбите, които трябва да живеят във вашата къща. И те могат да живеят във вашата къща, и вие можете да си живеете. Това е новото учение. Ако оставите гълъбите да живеят във вашата къща, Господ на друго място ще съгради къща за вас.

Днес от всички съвременни хора се изисква разумно сърце, светъл ум и силна воля, за да могат да се насърчават. Само така човек може да се освободи от личния елемент в себе си. За пример, като ви говоря, вие често мислите, че имам някого предвид. Да се мисли така, това е проява на личността. Ние не се интересуваме от грешките и престъпленията; на хората; ние имаме пред вид винаги доброто у човека. Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него. Научете човека да се храни добре, и той ще стане здрав; научете го да мисли добре, и той ще стане умен; научете го да прави добро, и той ще стане добър. Видите ли, че някой човек направи най-малкото добро, насърчете го, дайте му възможност да се проявява в правене на добро. Не убивайте идеите в себе си! Колкото и да са малки днес, те един ден ще се развият. Насърчавайте, както в себе си, така и в другите, и най-малките добри прояви. Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: от мене човек няма да стане. – Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. – Аз съм слаб, хилав човек. – Именно в тази слабост Бог ще се прояви. Ако искате да знаете, в силата седи нещастието на човека. Едно вре-ме вие бяхте малки бръмбарчета, плачехте и се молихте да станете големи сили. Ангелите ви казваха, че ще дойде време да станете големи, силни, да ви облекат в хубави дрехи. И наистина, дойде това време. Вие станахте големи, силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-после, като човек, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете или да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае. Така постъпва разумната природа. Няма да остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели.

Сега, благодарете, че сте дошли до това положение. Старото преминава, и новото иде. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Дрехите ви ще бъдат от бела коприна, а лицата ви свежи, без бръчки; очите и ушите ви ще бъдат отворени, да можете с очите да възприемате светлината, а с ушите – да слушате правилно. Езикът ви ще бъде развързан, да предава разумното Слово Божие.

Казвам: всичко това иде вече. Старото, вехтото преминава, новото иде. Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни. Концертите, театрите няма да бъдат като сегашните. Актьорите ще играят на сцената по съвсем нов начин. Съвременните актьори не представят още последната дума на изкуството. Днес, в стария живот, всеки може да стане актьор. В новия живот, напротив, само възвишените хора ще дават представления. Живи представления ще бъдат те. И в тях ще се проявява Великият Закон на Любовта.

25-та неделна беседа, държана от Учителя на 3 април, 1927 г. в гр. София.

КНИГА: Вехтото премина

2010-02-06T17:43:18Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly)(работи се)
* 2. [[Двама синове]]
* 3. [[Раб и син]]
* 4. [[Изостаналите укрухи]]
* 5. [[Сто пеняза]]
* 6. [[Ще ви се даде]]
* 7. [[Що искате?]]
* 8. [[Благо и леко]]
* 9. [[Две думи]]
* 10. [[Дойде на себе си]]
* 11. [[Ще оздравее]]

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-06T17:13:25Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]] (blue-butterfly) (готово)
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) '''(готово)'''
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)(работи се)
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) ('''готово''')
* 7. [[Помаза ме]] (blue-butterfly) (готово)
* 8. [[Остани с нас!]] (НадяД)(работи се)
* 9. [[Славата человеческа]] (Таня) (работи се)
* 10. [[Ще хвърля мрежата]] (Дима) '''(готово)'''
* 11. [[По-драгоценен]] (anotherseeker) (работи се)

Помаза ме

2010-02-06T17:11:22Z

Blue-butterfly: /* Помаза ме */

==Помаза ме==

„Духът на Господа Йеова е връх мене, защото Господ ме помаза“. (Исая, глава 61 – първи стих)

Съвременните хора мислят, изказват и написват мисълта си, но мисълта им може да бъде понятна, само когато има свое средоточие. Всички сте изучавали геометрията, изучавали сте кръга и знаете, че всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние от центъра на кръга. Това показва, че всички тия точки имат стремеж към центъра. Следователно, когато се говори за човешкия живот, като за кръг, ние разбираме един разумен процес. Като казваме, че животът представя разумен процес, това ни най-малко не означава, че животът има някаква цел. Никаква цел няма животът. Това са човешки схващания. Каква е целта на философа? Да стане философ. Каква е целта на крадеца? Да открадне нещо. Каква е целта на красивия човек? Да стане още по-красив. Каква е целта на силния човек? Да стане още по-силен. Каква е целта на музиканта, когато изучава някакъв инструмент? Да стане виден музикант. Всеки човек има някаква цел, но каквато и да е неговата цел, тя не определя същината на живота. Животът е нещо по-високо от целта. Целта може да оправдава средствата, и средствата може да оправдават целта, но целта и средствата не оправдават самия живот. Животът седи по-високо и от целта, и от средствата, които могат да се употребят.

Едно изисква животът от всички хора: правилно разбиране. Какъвто и да е човек – философ, музикант, художник , държавник, свещеник – на каквато степен на развитие и да се намира, той вечно трябва да коригира своите възгледи, т. е. той вечно трябва да разширява своите възгледи. Който не разбира така живота, той ще се намери в голямо затруднение. При лесната задача, разрешаването е лесно, но при трудната задача, мъчнотията веднага иде. Малките дългове лесно се изплащат, но щом дойде до големите дългове, от стотици милиони и от милиарди левове, изплащането е трудно. Ако сте обикновен чиновник, но имате да изплащате сто милиона лева, в колко години ще ги изплатите? В същото затруднение ще се намери човек, не само когато има да изплаща големи дългове, но и когато се стреми да постигне копнежите на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Човек се състои не само от един кръг, но от хиляди кръгове, които имат свой център. Някой учи музика – това е един кръг със свой център. Друг учи художество – това е друг кръг със свой център. Това са отделни области, отделни възможности в живота, които съставят една цел. За постигането на тази цел, човек трябва да разбира вътрешната връзка на живота, т. е. онзи велик закон, който ръководи човешката душа. Онези, които не вярват в душата, нека вярват в своя ум, и него да следват. Онези пък, които не вярват и в ума, нека следват пътя на своето сърце. Безразлично е, в какво вярва човек, но той все вярва в нещо. Какво е веруюто, например, на водата, която се спуща от някой планински връх? И с вяра, и без вяра, водата слиза по един наклон надолу. Когато говорим за стремежа на някой човек, ние знаем, че и с вяра, и без вяра, той все ще постигне нещо, но по два различни начина: когато постига своя стремеж с вяра, човек олеква и кацва на земята; когато постига своя стремеж без вяра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. Те казват: Изгубихме своята свещена идея, но няма нищо. Не, и вие, като детето, трябва да плачете за своята свещена идея.

Велика работа предстои на съвременното човечество! Всички хора трябва да се заемат с изучаване еволюцията на човечеството, развитието на народите, развитието на расите, но не повърхностно, а в тяхната дълбочина. Да изучавате нещата повърхностно, то е все едно да имате желание да станете поет, философ, учен,и т. н. Хиляди желания може да има човек, но философът има за цел да обясни причините и последствията на нещата в човешкия живот. Той не може да бъде философ, ако не се вдълбочава, ако не издирва причините и последствията на нещата. Поезията,музиката и изкуството имат за цел да създадат условия за красота и щастие в живота. Който иска да бъде щастлив и красив, той непременно трябва да бъде музикант, поет и художник. Няма ли тези три качества в себе си, той нищо не може да постигне. Щастието и красотата се постигат само чрез музика, чрез художество и чрез поезия. Когато искат да се веселят, светските хора пазаряват музиканти и певци да им пеят и свирят. При това, те не викат стари музиканти, баби и старци, да им свирят, но викат млади, жизнерадостни моми и момци. – Това не е ли престъпление? Питам: какво престъпно има в това, че искате млади хора да ви свирят? Не е ли по-престъпно да видите, как някой човек се е изоставил, напуснал, вследствие на което лицето му се е набръчкало? Нима художникът не страда, когато види своята картина, която с години рисувал, цяла набръчкана? Коя е причината за нейното набръчкване? Според мене, картината на истинския художник, през всички времена и епохи, трябва да остане красива, без никакви набръчквания. След всичко това хората казват, че ще остареят. Как ще остареят? Кожата им щяла да се набръчка, веждите, косите им щели да побелеят, от живота щели да бъдат недоволни, в себе си щели да се усъмнят. Това значило старост. Питам; какви са тези идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестествен път в живота. Старостта е най-опасната болест в живота. Тя е най-ужасната патология. Най-ужасните микроби са тия на старостта. Когато се заразят от тия микроби, хората остаряват, изгубват всичко възвишено и благородно в себе си. Тия микроби, като термитите, изяждат всичко свещено в човека, като остават от него само сухи кости. И тогава всички казват: Остаря този човек. Философите казват, че в старостта си човек поумнявал, а в младостта си бил глупав. Според мене е точно обратно: в старостта си човек оглупява, а в младостта си е умен. Поискайте от детето това, което държи в ръката си, то ще го даде; поискайте от стария това, което държи в ръката си, той няма да го даде. Кой от двамата е по-благороден? Изворът, който тече ли е по-благороден, или щерната? Изворът е по-благороден, защото постоянно дава.

Сега аз говоря за нещата в техния прав смисъл. И разумният живот трябва да бъде извор, който постоянно да изтича навън. За да бъде човешкият живот щастлив, той трябва да се наторява, но не по начина, по който сегашните хора торят нивите си. Разправят за един опит на наторяване, който Франклин направил. На известно място, насадено с трева, той посипал гипс, но така, че написал с него думите: Това място е наторено с гипс. Когато тревата под тези букви, израснала, тя била два пъти повече и по-буйна от съседната, която не била наторена с гипс.

И тъй, всички хора, които имат идеи, това са хора, наторени с Божествения Дух. Онези пък, които нямат идеи, те не са наторени с Божествения Дух, те са киселини и основи. Ако поливате някое цвете с азотна, или с друга някаква киселина, какво ще стане с него? Ако наторявате градини и ниви с киселини и основи, всичко ще се превърне в пустиня. Какво може да расте в пустинята? Какво може да расте в Сахара например? Знаете ли, кои са причините- за образуването на Сахара? Две теории съществуват за образуването на Сахара. Според някои учени, Сахара се образувала от отбиването на ръката Нил. Според други учени, Сахара се образувала след отбиването на Голфщрома. Тук се натъкваме на противоречие, че благото на едного, носи нещастие за другиго. Значи, за повдигането на Европа, трябвало е да се създаде пустинята Сахара. Ако днес се отбие Голфщрома от Европа, целият й климат ще се измени.

Сега, за развиване на човешкия дух, трябва да се обърне внимание на единството на нещата, което съществува в човешката еволюция, В такъв случай, всички науки имат смисъл само при здрав, разумен човешки дух. Мислите ли, че богатите търговци в света, които са вложили всичкото си внимание в своите тефтери, в сметките си за взимане и даване, знаят нещо от философия, или от астрономия? В това няма никаква наука, никаква търговия. Мислите ли, че младият момък, който седи пред тефтерите на красивите моми и се чуди, коя от тях да избере, разбира живота? Мислите ли, че философът, който има голяма библиотека от книги, и прочете ту една, ту друга от тях, се е добрал до смисъла на живота? Смисълът на живота може да се разбере само при дълбоко вътрешно вглеждане в нещата. Казвате: Смисълът на живота е в храненето. – И аз съм съгласен, че трябва да се храним, но храната, която употребяваме, трябва да бъде толкова пълна, че да не остава никакви излишъци. При това, при храносмилането не е достатъчно само да се образуват хранителни сокове, но те трябва правилно да се окисляват, за да предадат на кръвта чист червен цвят. Чистата кръв съдържа в себе си всички жизнени елементи, както и потенциална, и кинетическа енергия, които са причина за образуване на мисълта. При кръвообръщението става и обратно течение на кръвта, което може да се върне към духовното тяло на човека. Сложен е процесът на кръвообръщението. Той не е само физически, но и духовен. Под физически процес, под физически живот разбираме само това, което е видимо и което може да се подложи на опит. Значи, има неща, които с обикновено око не могат да се видят и не могат да се подложат на опит.

Процесите, които се извършват в човешкия организъм, трябва да бъдат нормални. Когато са анормални, в човека се явява вътрешно недоволство. По-голямата част от времето на съвременните хора е заето с неправилни мисли и чувства. Това е патологическо състояние. Някой се оплаква, че е неразположен. Защо е неразположен! Богат е, силен е, защо е неразположен? Някой има десет милиона лева на разположение, друг има двадесет милиона, но и първият, и вторият са недоволни от живота. Много дъщери и синове на богати американски милионери са недоволни от живота, самоубиват се, като казват, че животът нямал смисъл, Мнозина казват, че ако биха имали пари, съвсем друг щял да бъде техният живот. Парите са средство, което трябва добре и на място да се употреби. Храната е средство, което трябва добре да се употреби. Силата е също така средство, което трябва на място да се употреби. Ако всички тия неща се употребят добре и на място, те ще допринесат нещо за съграждането на човешкия характер. Хората от XX в. на първо място трябва да се научат да съграждат своето тяло. В този смисъл, истинска религия е онази, която дава методи за съграждане на човешкото тяло, за изправяне на всички недъзи в него, както и за освобождаване на човека от съмнението, от злобата, от неверието, от разногласието в живота му. Това са патологически състояния, от които човек трябва да се освободи. Всички болести, които съвременната медицина познава, се дължат все на живи същества, на тъй наречените микроби. Например, безверието се дължи на един род микроби, злобата – на друг род микроби. Тези отрицателни състояния в човека се дължат, в същност, на изверженията на микробите, които образуват в организъма му ред отрови и киселини. И затова, когато казваме, че злото се побеждава с добро, разбираме, че в доброто съществува един принцип, чрез който тези микроби могат да се отстранят. Злото е живот, подобен на нашия. Следователно, и злото е на мястото си. Злото представя красива, мощна сила, която невидимият свят използува на време и на място. Момците обикновено търсят красиви моми, но те не знаят, че красивите моми са зло в живота. Това не значи, че красивата мома сама за себе си, е зло, но тя иска хубави дрехи, обуща, удоволствия – неща, за подържането на които са нужни хиляди и милиони. В този смисъл, красивата мома е зло в света. За тази красива мома момъкът може да лежи в затвор. Тя ще бъде щастлива, а той – нещастен; тя ще иска това-онова, ще има приятели, ще живее, както иска, а той ще се измъчва. Този момък ще каже: Господи, защо ми даде това зло? Не, красивата мома е благо, което момъкът е получил преждевременно. Идея има красивата мома! Тя казва на момъка: Ти можеш ли да изпълниш сърцето ми с красиви чувства? – Не мога. – Тогава аз ще си намеря друг момък. – Можеш ли да изпълниш ума със светли мисли? – Не мога. – Тогава аз ще си намеря друг момък. Питам: какво зло има в това? Следователно, ако не искате да се измъчвате, не ограничавайте красивите моми и момци! Какво виждаме днес в света? Красивите моми и момци ги затварят, ограничават; богатите и силните хора вързват, букаи турят на ръцете и краката им. Слабите никой не вързва, никой не ограничава, но те сами са вързани на леглата си.

Сега, за да се избегнат аномалиите, патологичните състояния в живота, трябва да се приложи Божественото учение. Като се заговори за това учение, и най-великите писатели се изказват едностранчиво. В някои отношения те разсъждават добре, но щом дойдат до този въпрос, веднага мисълта им се отклонява от правия път. Тези велики писатели мязат на онзи човек, който казвал за приятеля си; Когато срещнете моя приятел, можете да му говорите за всичко – за музика, за изкуство, за поезия, за наука, но дойде ли въпрос до месечината, дума не отваряйте. Защо? Защото, като заговорите на този човек за месечината, той изгубва всичкото си равновесие.

Казвам: всеки от вас има такава една месечина. Докато не му говорите за месечината, той е добър, но щом го бутнете за месечината, той става лош, изгубва разположението си. Месечината подразбира слабостите в хората. Всички хора имат слабости, до които, като дойдат, те изгубват своето равновесие. Тъй както се развива животът на съвременните хора, той има пред вид да им покаже, де са техните слабости, до които, като дойдат, те изгубват своето равновесие. Той има пред вид да им покаже, де са техните слабости, т. е. де е тяхната месечина. Чрез страдания, чрез изпитания, Провидението иска да покаже на хората, де са слабите им страни. Всеки човек има слаби страни. В това няма нищо лошо. Аз считам гениален човек онзи, който изправя една своя слаба черта. Талантливите, гениалните хора идат в света, за да изправят своите погрешки, както и погрешките на другите хора. Хората трябва да изправят ред погрешки, докато дойдат до истинското знание. Иначе, ако днес, при слабостите и погрешките, които имат, придобият истинско, положително знание, те ще злоупотребят с него. Например, красотата е необходима в живота на хората, но те трябва разумно да се ползуват от нея. Без красота животът не може да съществува. Тя дава подтик на хората. Като видите един ангел, вие се импулсирате. Как си представяте ангелите? Като стари, набръчкани баби и дядовци? Не, красотата не се заключава в бръчки. Красивото лице няма бръчки, но и мумия не е. Красивото лице не е гладко, опнато, без никакви бръчки. Красивото лице не трябва да има бръчки, но трябва да има долини и планински върхове, поля и градини, реки, морета и извори. Който погледне такова красиво лице, той трябва да види в него велик, обширен свят.

Пророкът преди хиляди години е казал: „Духът на Господа е върху мене". И наистина, няма по-хубаво нещо от това, Духът на Господа да бъде върху човека. Когато Божественият Дух дойде върху човека, в него се явяват необикновени състояния. Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека! Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. Съвременните хора имат различни понятия за присъствието на Духа. Велико нещо е присъствието на Божествения Дух в човека! Съвременната наука нарича това състояние „пробуждане на съзнанието". Думата „съзнание" обхваща само едната страна на понятието „дух". Думата „дух" в българския език е силна дума. Другата страна на понятието „дух" подразбира великото в света, което осмисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Духът е източник или носител на живота. Дето се явява силата на човека, там се явява духът. Значи, силата на човека зависи от Духа. Дето се явява Духът, там се явява животът. Когато Духът напусне човека, той губи съзнанието си, т. е. губи Духа. Ако проследите пулса на човек, в когото Божественият Дух работи, ще видите, че има голяма разлика в сравнение с пулса на друг, в когото Божественият Дух не работи. Там, дето Духът работи, пулсът е ритмичен, хармоничен. Там, дето Духът не работи, пулсът е дисхармоничен.

И тъй, първото нещо: човек трябва да създаде Божествен ритмус на своето сърце. Как ще се образува този ритмус? Когато Божественият Дух започне да работи в човека, той неусетно придобива този пулс, този Божествен ритмус на своето сърце. Ритмусът на човешкото сърце е ритмусът на неговия живот. Този ритмус, този пулс е Божествен. Той иде в света, за да ритмува всичко. Животът на хората върви, именно, според този пулс. И затова, с право можем да кажем: дето има пулс, там и живот има. Ние сме дошли до пулса на кръвоносната система, който се изразява чрез сърцето, но и сърцето, само по себе си, има свой пулс.

Сега, главното качество, което характеризира човека, като мислещо същество, е неговата мисъл, неговата разумност. Разумният човек се отличава пък с любовта си. Любовта на разумния човек е толкова широка, че при каквито условия да го поставят, както и да се изменят тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко. Разумният човек е готов да даде хапката от устата си; той е готов на всякакви разумни услуги. Да услужите на човека, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т. е. на место и на време. Да обичате човека, това значи разумно да отговаряте на някакви негови вътрешни стремежи. Няма по-красиво нещо от това, да отговорите на стремежите на душата на някой човек, или да реализирате някоя негова мисъл, или да способствувате на някое негово чувство. Това може да направи само онзи, в когото Духът работи. В това отношение, да възпитавате някого, значи да отстраните всички онези лоши, неблагоприятни условия, които пречат на неговото развитие.

Съвременните културни хора на XX в., които имат опитността на хилядите поколения преди тях, които носят в себе си знанието на вековете, често изпадат в известни слабости, вследствие на което изгубват красивото, хубавото в себе си. И трябва да минат ред години на работа, на усилия, за да го придобият отново. И наистина, благодарение на някаква своя слабост, за нищо и никакво, човек изгубва своя красив живот. Например, някой иска да стане чиновник, но с това чиновничество той ще изгуби своя идеал. Щом е така, никакво чиновничество не му трябва. Той не е роден за чиновник, Друг иска да стане учител. Обаче, за да стане учител, той трябва да има в себе си нещо възвишено и благородно, което да вложи в душите на децата. Той не трябва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата. Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите пасоми. Свещеничеството не е професия, не е занаят. Учителството, свещеничеството са отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минават през ръцете на учителите и на свещениците, един ден ще ги държат отговорни за всяко отклонение, за всяко заблуждение, в което те са ги поставили. Техните възпитаници ще ги питат: Защо не ни казахте Истината? Какво правят съвременните хора? Те се стремят към високи служби, без да имат пред вид, какви отговорности носят и казват: Днес за днес. – Ако под думата „днес за днес" те разбират Божествения живот, и аз съм съгласен с тях. Но ако под думата „днес за днес" разбират човешкия живот, който трябва да прекарат, както и да е, те са на крива посока, на крив път.

Сега вие трябва да се стремите да възприемете Божествения Дух. Той иде днес в помощ на човечеството. Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмна зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам. Защо и за какво е станало това, върху него са писали мнозина ; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпрос. Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което той се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления. И наистина, няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления! Едновременно с това, няма друго същество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши. От една страна виждате този красивият човек да проповядва любов към Бога, любов към ближния и към цялото човечество, а от друга страна го виждате да осакатява своя ближен, да убива брата си. След това пък виждате тия двамата се примиряват, прощават си. Виновникът се обръща към пострадалия с думите: Ще ме извиниш, че те нараних. Съжалявам за всичко това, което ти причиних. И аз не зная, какво ми дойде в главата, че без да мисля много, ти причиних такова зло.

Много от съвременните хора, без да съзнават, какво правят, изпадат в положението на онзи разбойник, който убил брата си. Този разбойник бил главатар на една банда. Като вървял из гората, срещнал един пътник и без да мисли много, взима пушката си и го прицелва, удря го в крака и го поваля на земята. След това отива към пътника, да види, какво може да вземе от него, навежда се близо до лицето му, и остава ужасен, когато в лицето на непознатия пътник вижда своя роден брат. Тогава започва да се извинява на брата си, че не го познал. Извинява се, съжалява, но късно. Като извършат някое престъпление, тогава всички хора, като този разбойник, започват да съжаляват, да се извиняват, че не са знаели, че не с видели, че не с познали и т. н. Те седят готови със своите пушки и, който мине покрай тях, стрелят.

Страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на безлюбието. Те не се познават едни други. Ако някой каже на някого най-малката обида, той е готов да изсипе върху него огън и жупел. И започва след това: Аз познавам този човек, той е такъв-онакъв. Ще изхвърли по негов адрес ред нелепости, но като види, че е излъган, ще отиде при него да се извинява, че бил излъган, че го подвели и т. н. Това не е нищо друго, освен състояние на разбойника, който вдига пушката си, наранява своя брат, за да го обере, но като го познае, извинява се и съжалява за направеното. Питам: в какво седи сегашният живот? В какво седи сегашната култура? Ще кажете, че сегашната култура се заключава само в ядене и пиене. Каква философия е тази? Какво отношение има тази философия към бъдещия ви живот? Какво отношение има това изкуство към бъдещия ви живот? Все има някакво отношение. След време вие не трябва да бъдете баби и дядовци с набръчкани лица. Вие трябва да дойдете до онова съзнание, при което повече да не остарявате. Като дойдете до 33 години, повече не трябва да остарявате. Щом дойдете до 33 годишна възраст, ще се задържите такъв, какъвто сте в този момент и ще останете, колкото време искате млад. Ако разполагате с наука, с изкуство,трябва ли да се страхувате от сиромашията? Аз наричам истинска наука онази, която може да се бори с сиромашията, с болестите, с недъзите, със злото, с греха. Който няма тази наука, той ще види, какво нещо е сиромашията и ще разбере, как постъпва природата. Ако има да дава някому 20 – 30 хиляди лева, той ще дойде в името на закона, ще го хване, ще го тури в затвор, и там ще се разправя с него, както разбира. Строга е природата! Строга е, но за кого? За онзи, който не я разбира. Коя майка, като получи писмо от сина си, че е гладен, няма да му изпрати пари? Същото може да се каже и за вас. Ако разбирате законите на природата и й пишете писмо, че сте гладни, тя веднага ще ви изпрати толкова, колкото искате. Но трябва да пишете на нейния език. Не пишете ли на нейния език, тя ще ви каже: Синко, забравил си ме. Който пише на моя език, аз го познавам и му давам, колкото пожелае. Който не пише на моя език, не го познавам и нищо не му давам. Наистина, доколкото съм проверявал този закон, аз не съм срещнал син или дъщеря, които да са писали на своята майка писмо, и тя да не е изпълнила на момента още желанието им. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл.

Питам: щом е така, какво по-хубаво за вас от това, да познавате езика на природата? Какъв е езикът на природата? Ще кажете, може би, че любовта е езикът на природата. Не, любовта е човешки език; за нея всички народи имат различни думи. Обаче, трябва да се знае, кой е първичният език, от който и нашият е произлязъл. Едно е важно да се знае: когато любовта заговори в човека, всички го разбират: и растенията, и животните, и хората – всички разбират езика на любовта. Следователно, човек трябва да се стреми към истинската наука, която може да придобие от природата. Ако някой, след като е свършил един факултет, каже, че е завършил науките си, или че е намерил пътя, той е на крива посока. Ученикът, който е влязъл в природния университет, трябва да има пред вид да следва най-малко четири години по философия, четири години по естествените науки – зоология, ботаника, минералогия, анатомия, четири години по правото, пет-шест години по медицина и т. н. За да се специализира, той трябва да учи най-малко сто години, за да мине през всички области на науката. Кой човек днес е свършил всички факултети? Някои от вас едва са свършили два-три факултета. На учените хора в Америка турят по няколко титли и ги произвеждат почетни хора.

Съвременните хора са дошли до един кръстопът и за да излязат от него, те трябва да започнат от великата Божествена наука. Съвременните учени, които работят в науката, са асистенти на великите учени, които ускоряват, или помагат на човечеството да върви в Божествения път. Аз не отричам светската наука. Без нея никъде не можете да отидете. – Ама математика не ми трябва. – Не, без математика, без естествените науки, без астрономия никъде не можете да отидете. Астрономията е красива наука. Тя развива въображението на човека. Ботаниката го запознае с основите на човешкия живот. Минералогията го запознава с първичния живот. Човек не трябва да изучава нещата повърхностно. Децата изучават всичко повърхностно, но онзи, който е дошъл до положение да се занимава с философия на науките, той трябва да се вдълбочава в нещата. При изучаване на минералогията – кристалите, минералите те имат и друга страна, не само външна, но и вътрешна. Също така и растенията имат съзнателен живот, който трябва да се изучава. Човек трябва да започне от минералите, да мине през растенията и животните, и тогава да дойде до антропологията. Сам по себе си, човек е един извод, зад който седи цялата природа. Той е като фон, зад който изпъква цялото. На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. Казвате: Ние не се нуждаем от сенки. Не, без сенки не може да се даде израз на образа. Без сенки животът не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото. Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т. е. Бога, Божественото начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае. Бог е обширна идея, за която най-малко трябва да се говори. Според мене, човек трябва само един път в живота си да произнесе това свещено име. Впрочем, това не е още същинското име на Бога. Аз произнасям същинското име на Бога само един път в годината, и когато Го произнеса, душата ми се отваря, като през месец май, и се изпълва с свещен трепет.

Само при това положение, човек придобива сила и живот в себе си и е готов да работи, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Загубено е днес името на Бога, и всеки трябва да Го намери. В това седи смисъла на живота. Хората не знаят името на своя Баща. Ако попитате съвременните християни за името на своя Баща, и те не Го знаят. Някой казва, че Го знае. Ако е така, радвам се, но не искам да го изкушавам, да го изпитвам. Друг казва, че е забравил това име. Ако синът е забравил името на баща си, може ли да очаква някакво наследство от него? Когато хората казват, че името на техния велик Баща е Бог, те се лъжат. Никакво име не е това. Казано е в Писанието: „Призови ме в ден скърбен". С какво? С Неговото име. Ако знаете името на Бога, всякога можете да Го призовете, а не само в ден скърбен. Когато избират някого за министър председател, не трябва ли той, преди да заеме властта, да призове името на Господа? Ако Го призове, той ще управлява сто пъти по-добре, отколкото сега. Ако един цар призове името на Бога, той ще управлява сто пъти по-добре, отколкото сега. Ако един учи-тел призове името на Бога, и той ще преподаде своята наука десет пъти по-добре, отколкото сега я преподава.

Мнозина се спират върху въпроса, как трябва да вярват, в коя църква да отидат? – Тези неща са остарели вече. Преди всичко, вие трябва да знаете имената на баща си и на майка си. И тогава, като кажете на майка си, че имате нужда от 50 хиляди златни лева, да разчитате, че ще ги получите. И наистина, не се минават десет дена, и вие получавате тези пари. Не заслужава ли тази майка да бъде обичана? Когато способният ученик се интересува от нещо и отиде да запита учителя си, той не отваря ли специално за него библиотеката си и започва да му разправя по въпроса, от който се интересува? За неспособния ученик, за ученика, който няма любов в себе си, учителят е затворен.

Човек трябва да работи с вдъхновение, ако иска да има успех. Не е въпросът за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което, при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човек е скърбен, или радостен. Каквото и да прави той, това вдъхновение в него е непреривно. То е Божественото, с което човек непреривно трябва да гради. Докато е в света, човек ще се гневи, ще пада, ще става, но при всички условия той трябва да се държи за Божественото. Щом се справи със злото в будния си живот, човек трябва да се справи с него и в сънния си живот. Забележете, някой човек не върши никакво зло през деня, но в време на сън върши кражби, убийства и ред други престъпления. Значи, на човека предстои задачата да се справи със злото и в сънния си живот, да дойде до положение да вижда пред себе си само красиви, хубави образи. Човек е онзи, който е придобил чистота и в будния, и в сънния си живот. Не само това, но неговата душа трябва да бъде широка, чиста и благородна, без никакво петно, без никакви утайки, без никаква кал. Най-малката нечистота в него докарва вече злото. От хиляди поколения насам, злото се е наслоило в човека, и той трябва усилено да работи, да се освободи от него. Чистене е необходимо.

Като говоря по разни въпроси, някои от моите слушатели бързат, искат да схванат изкуството да живеят. Те сами знаят това изкуство от преди хиляди години насам, но не трябва да се бърза. Бързането е лош признак. Постоянство се изисква от човека. Той трябва да има един център в себе си, една непреривна идея, към която да се стреми. За тази цел, той трябва да започне с положителната страна на знанието – с Божествената наука. Опасността за човека седи в това, че той иска да придобие знания по механически начин. Знание по механически начин не се добива. В един от старите романи се разправя, че един от героите на този роман живял при една вълшебница, която могла да се преобразява, в каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъв, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца с течности, и каквато форма искала да вземе, от съответното шишенце вадила по няколко капки, с които се намазвала. Главният герой на романа видял, какво правила вещицата и решил да вземе формата на лъв. Една вечер той се отправил към шишенцето, в което имало течност, с която ще може да приеме лъвска форма, и се намазал с нея. Обаче, в бързината, вместо да вземе от шишенцето със съответната течност, той взел от друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вместо да приеме формата на лъв, той станал магаре. Заключението на автора, който пише този роман, е следното: старите възгледи на хората, т. е. възгледите на техните баби и дядовци са такива, че ги правят или лъвове, или магарета.

Следователно, когато дойде до положителната наука, човек трябва да бъде внимателен към възгледите, които възприема. Има хора в света, които служат на истината във всички области. Тия хора могат да бъдат философи, художници, музиканти, свещеници, проповедници, държавници, царе и ред други, но всички служат на истината. Това показва, че има добри хора в света. Днешните условия са най-добри, най-благоприятни, за да намери човек истинския път и да се приближи към истината.

„Духът на Господа Йеова е връх мене, защото Господ ме помаза". Първото нещо, което се иска от човека е да повярва, че е помазан. Той трябва да повярва, а да не чака да му доказват. И с доказване може, но да чакате да ви се доказват нещата, изисква се дълго време. При доказването и вярването резултатите са едни и същи; разликата е само в времето. При доказване на нещата губи се много време, а при вярването, всичко става веднага. Един познат господин ми разправяше, как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си напра-вил хубава, двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казвало: Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща. Обаче, външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие, и затова той не послушал гласа си и дал под наем етажа си, именно, на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: този човек в първо време плаща, но после не плаща. – Не, аз ще го заставя да плаща редовно. Както и да е, влязъл този господин в къщата му и платил само два - три месеца. Останалото време вече не плащал. Какво не правил той, докато най-после го извадил от къщата си. Така се научил той да вярва на Божественото в себе си. Така проверил той, че този господин не бил за неговата къща, Първите два месеца платил наема си, а цели две години след това живял без наем, не плащал нищо.

Много от съвременните хора мязат на хазяина на двуетажната къща, искат всичко да им се докаже. Може да им се докаже, но дълго време ще мине и къщата им ще седи празна. През времето, докато чакате доказателства и умът ви ще бъде празен.

Някой иска да му докажат, че Бог съществува. Докато чака да му се докаже, много време ще мине. Хората обичат да им казват приятни неща, макар и да не са верни. Един турчин от Делиорман отишъл по работа в Цариград. Като се върнал, ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? Последната новина е, че са взели решение да те направят Шейх – Юл - Ислям. – А, не говори такива работи. Не вярвам в това. След две седмици ходжата пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград. – Макар че не е вярно, все било приятно на ухото му да чуе, че щели да го правят Шейх – Юл - Ислям. Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям.

Сега и на вас казвам: не търсете доказателства да ви убеждават хората, че сте помазани. Като повярвате, не ходете да разправяте на хората, че сте помазани. Преди да им разправяте, направете един – два или повече опита, докато сами дойдете до Истината. И за опитите не говорете нищо, докато не придобиете един верен резултат. След това ще намерите някой ваш добър приятел, който отдавна ви очаква, който има същата опитност и ще му кажете: Аз съм помазан. – И аз съм помазан. Единият ще разказва своите опитности и другият ще разказва своите – и двамата заедно ще правят опитите си. По този начин ще се съберат трима, четирма, петима и повече помазани и ще образуват общество от помазани. Значи, ако в някоя местност извира чиста, хубава вода, в скоро време тя ще стане една от най-хубавите местности.

„Защото Господ ме помаза". Помазаните хора, това са гениалните хора в света, които дават подтик на цялото човечество да върви напред, да се развива. Когато ангел Господен посети Авраама и му каза, че ще отиде да изгори Содом и Гомор, Авраам го запита: Ако там има поне пет души помазани, ще отмени ли Бог решението си? Значи, силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. Знаете ли, каква е диагнозата, по която се познава, кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слезе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек! Силен е онзи, който може да слезе долу и да вдигне товара. Той не се плаши от нищо. Той е човек, който може да воюва. И Христос казва: „Аз съм помазан". Христос не мязаше на Петра, който един ден Му каза: Учителю, я да бягаме ние оттук! Тъй както си започнал, тази работа няма да излезе на добър край. Христос му казва: „Махни се, сатана, оттук"!

Сега мнозина от вас, като се намерят на тясно, казват: Защо ни трябваше това учение? Я да избягаме оттук! – Апостол Петър говори във вас. Вие трябва да му кажете: „Махни се, сатана!" Христос, обаче, казва: „За това дойдох аз в света, за този час, да изпълня волята Божия. Онзи който ме е пратил в света, Той ще покаже своята сила. – Не е било време Бог да не е изпълнил своите обещания. На помазаните се дължи всичката наука в света, т. е. всичко възвишено и благородно. Това значи, че на помазаните се дължи всичката наука, в своята пълнота. В помазването всички трябва да бъдем добри, весели, радостни, да пеем и да се веселим. Помазаният е красив човек. Когото срещне, той е готов да го насърчи. Като види някой отчаян, обезсърчен той му казва: Махни обезсьрчението от себе си! Ти си способен за велики работи. На художника казва: Хубави са твоите картини, но можеш да рисуваш още по-хубаво. На музиканта казва: Хубаво свириш, но още по-добре можеш да свириш. Какво правят съвременните хора? Когато станат на 45 – 50 години, те се обезсърчават и казват : Нашата работа се свърши вече. Каквото не можахме да постигнем в този живот, ще го оставим за другото прераждане. Не, те трябва да работят сега, в този живот още да свършат онази работа, която им е определена. Днешната работа не трябва да се отлага за утре. Оставите ли днешните работи за друго прераждане, нищо няма да излезе. За тази цел първо ще се справите с баба си, с дядо си, като им кажете, че не искате да остарявате като тях. Ще работите върху себе си, да придобиете изкуството на змията, да събличате старите си дрехи и да обличате нови. По този начин ще покажете на хората, че сте помазани. Ще хвърлите старата маска на баба си и на дядо си. От старата дреха на вашата баба и на вашия дядо ще излезе един млад, 33 годишен момък. Който го види, ще каже: Ето помазаният! Всеки да си каже: Аз мога да съблека старата дреха на баба си и на дядо си и на всички да покажа, че не съм стар. Старата баба и старият дядо едно знаят да говорят: Синко, и ти като нас, ще остарееш, пари ще трябват, да има, кой да те гледа, да ти шета на старини. Вие трябва да им отговорите: На стари години ние ще шетаме на другите. Остане ли те да ни шетат, нашата работа е свършена. Ние сами ще си работим, сами ще си услужваме.

„Духът на Господа Йеова е връх мене". Духът на Господа, това е Божественото в човека. Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа". Затова и на вас казвам: нека във всички се яви желание да работите. В малките работи бъдете възвишени и благородни. Дайте место на Духа, на възвишеното в себе си, и ще видите, че благородното, възвишеното, което е вложено във вас първоначално още, ще почне да се развива. Преди две хиляди години още беше казано на младия човек, който искаше да придобие вечния живот, да продаде имането си, да го раздаде на бедните и тогава да посвети живота си на Бога. Сега аз няма да повтарям същото, но ще кажа: служете на Бога, служете на човечеството, служете на Божественото в себе си! Това е едно правило за живота, което трябва да приложите. Давайте ход на всичко възвишено и благородно в себе си, ако искате да нямате противоречия. Насърчавайте всеки човек, в каквото и да е направление. Нека има радост и веселие в света! Щастието е постижимо, но не с разбиранията на баба ви и на дядо ви. Докато вървите в техния път, с техните разбирания, щастие няма. Ако можете да съблечете баба си и дядо си през главата, щастието е постижимо.

„Защото ме помаза Господ". Първото нещо: повярвайте, че сте помазани! Щом повярвате, знанието, което имате, ще вземе друг обрат у вас. Душата ви ще се разшири; в нея ще влезе новият мир, новата радост. Хубавото, което имате сега, това е вашата радост, това е вашето богатство. Сега вие имате капитал от сто хиляди лева златни, но богатството, което ще придобиете чрез по-мазването на Духа, ще струва хиляди милиарди. Когато спечелите това богатство, занесете на Бога своя десятък.

Двадесет и седма беседа от Учителя, държана на 18 март, 1928 г., София – Изгрев.

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-06T07:54:20Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]] (blue-butterfly) (готово)
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) (работи се)
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)(работи се)
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) (работи се)
* 7. [[Помаза ме]] (blue-butterfly) (работи се)
* 8. [[Остани с нас!]]
* 9. [[Славата человеческа]]
* 10. [[Ще хвърля мрежата]]
* 11. [[По-драгоценен]]

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-06T07:53:54Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]](blue-butterfly) (готово)
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) (работи се)
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)(работи се)
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) (работи се)
* 7. [[Помаза ме]](blue-butterfly) (работи се)
* 8. [[Остани с нас!]]
* 9. [[Славата человеческа]]
* 10. [[Ще хвърля мрежата]]
* 11. [[По-драгоценен]]

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-06T07:53:28Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]](blue-butterfly)(готово)
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) (работи се)
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)(работи се)
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) (работи се)
* 7. [[Помаза ме]](blue-butterfly)(работи се)
* 8. [[Остани с нас!]]
* 9. [[Славата человеческа]]
* 10. [[Ще хвърля мрежата]]
* 11. [[По-драгоценен]]

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-06T07:51:05Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]](blue-butterfly)(готово)
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) (работи се)
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)(работи се)
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) (работи се)
* 7. [[Помаза ме]]
* 8. [[Остани с нас!]]
* 9. [[Славата человеческа]]
* 10. [[Ще хвърля мрежата]]
* 11. [[По-драгоценен]]

Синове на възкресението

2010-02-06T07:50:17Z

Blue-butterfly: /* Синове на възкресението */

==Синове на възкресението==

„Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са."( Лука, глава - 20 : стих - 36 )

Животът на съвременните хора е пълен с ред противоречия, големи и малки. Големите противоречия се дължат на специфичното разглеждане, което хората имат за отделните области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко в живота на хората, ще видите, че те разглеждат специфично всеки лист, всяко клонче, всеки цвят и плод на дървото, както и живота на всеки човек и казват: Защо един човек е щастлив, а друг – нещастен; защо един е учен, а друг – прост, невежа; защо един е богат, а друг – сиромах? Не, по този начин животът не може да се разглежда. Въпреки това, и най-видните учени и философи на миналото и днес са разглеждали и продължават да разглеждат живота по същия начин. Малцина са онези, които са търсили и са намерили вътрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на някоя пирамида от древността, или на някое от съвременните здания и запитате, защо едни от гредите, които влизат в постройката са тънки, а други – дебели, ще ви отговорят, че има ред причини за това. Ако запитате, за ай едни от железата са дебели, а други – тънки, защо едни от стените са отворени, а други – затворени, и за това има ред причини. Инженерите, архитектите и техниците, които предприемат строежа, знаят причините, защо материалите при строежа не са еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънките, и дебелите греди да бъдат тясно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда от друго становище, животът би могъл да се уподоби на грандиозно здание. В това здание, богатият човек би представял дебела греда, поставена на своето място. Сиромахът би представял тънка греда, също тъй поставена на своето място. Тънката греда може да бъде поставена на някой прозорец, и там да извърши своята работа, Службата не се заключава в големината на удовете. Някой уд може да е голям, но извършва малка служба. И обратно: някой уд може да е малък, но извършва голяма служба.

При всички тия положения, съвременните хора отделят човека от цялата природа. За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между човека и растенията, от една страна, както и между човека и животните, от друга страна, има тясна връзка. Те поставят себе си като център на вселената. Като погледнат към слънцето, към звездите, те намират, че всичко е създадено само за тях. Ако наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитат, те за кого са създадени. Обаче, като се натъкнат на този въпрос, хората казват, че по-високи същества от човека няма. Те считат човека като божество, над което нищо друго не съществува. Това твърдение е залегнало дълбоко в умовете на учените и на философите. Като четете и най-отвлечените философии, ще видите, че и там, като се говори за Бога, пак човека разбират. Като се молят на Бога, съвременните хора пак себе си разбират. Те се молят за знание, за богатство, за сила и казват: Господи, ако ни дадеш повече сили, повече знание и богатство, ще видиш, как можем да преустроим света. Това показва, че хората правят ред опити за преустройството на света, а после се питат, защо светът е толкова разбъркан. Светът е разбъркан, понеже хората правят опити сами, без да се допитват и подчиняват на великите Божии закони. И, след като направят ред погрешки в това направление, те се запитват, защо Господ не оправи света. Този е единственият въпрос, на който не може да се отговори. Запитали един негърски проповедник: Какво е правил Господ преди създаването на света. Проповедникът отговорил: Преди създаването на света, Господ сякъл пръти, с които да бие неразумните деца. Кои са неразумните деца? Те са хората, които, като не разбират живота, правят опити с експлозивни вещества. За тези деца, именно, Бог е сякъл пръти. Обаче, това обяснение още не разрешава въпросите на живота.

В прочетената глава от Евангелието на Лука се засягат много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременните хора представя преходна фаза, край на нещо. Докато хората се женят и за мъж отиват, те всякога ще умират. Който се жени, той трябва да знае, че ще умре. Ако безсмъртният се ожени, и той ще умре. В романа „Занони” се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженил, заедно с жена си били осъдени, в времето на френската революция, да бъдат гилотинирани. Занони е бил член на Бялото Братство, но за отклонението, което направил в живота си, трябвало да умре, заедно с жена си. Отклонението на хората от правия път се заключава в тяхното погрешно разбиране на женитбата. Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Обаче, работата не излиза така. С женитбата, именно, започват най-големите изпитания на хората. Като засягам този въпрос, мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа. Ако бракът, наистина, е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи, това са човешки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява. Тук, именно, е тяхната грешка. Те трябва да знаят, че женитбата е последната фаза на земния живот. Когато свърши всичките си работи и стане философ, най-после човек се оженва и с това завършва учението си на земята. В това отношение, женитбата е диплом, с който хората отиват на гилотината. Това става не само с мъжа в дома, но и с жена му, и с децата му.

Сега ще приведа един разказ, чийто дълбок смисъл трябва да се разбере от всички. Един от индийските богове се отегчил да живее на небето, между боговете, и пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Като решил да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и в нея да се въплъти. Той започнал да наблюдава многобройните форми, в които животът на земята се проявява, и най-после се спрял върху тази на свинята. Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на свободата си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувал доволен, щастлив от положението си като баща и съпруг. Година след година минавали, но той не помислял да се върне обратно на небето. Другарите му се затъжили за него и пратили посланици да го викат. Те му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трябва. Ти реши да слезеш за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислиш да се връщаш. Мястото ти на небето е свободно, всички те очакваме с нетърпение, да ни разправиш, какво си научил на земята. – Не ме безпокойте, мене ми е добре тук. Ходя свободно из горите, живея, както разбирам. Другарите му започнали да мислят, какво да направят, да го свестят, да излезе от тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвят прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакал малко, потъгувал за тях, но скоро се утешил. Като видели, че и това не помага, приятелите му решили да отнемат и другарката му. Той видял, че и другарката му умряла, и пак поплакал, но и това не го опомнило, не искал да се върне на небето; толкова бил увлечен от земния живот. Тогава другарите му решили и него да вземат на онзи свят, да се върне в първото си положение. Като се събудил от дълбокия сън и се видял на небето, между своите приятели, той се засмял и казал: В какво голямо невежество бях изпаднал! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя от своето голямо заблуждение.

Сега и аз казвам на съвременните хора: докато живеете в тези ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпросите на живота по-добре от индийския бог. Под формата на свинята се разбира грубия материален живот, животът на материята, на плътта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духът не се женят. За материята, женитбата, свързването е необходим закон, но временен. Затова именно, Христос казва: „Които се сподобят с Вечния живот, с живота на възкресението, те нито се женят, нито за мъж отиват". За такива хора е казано: „Те не могат вече да умрат, защото са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са". Като засягат въпроса за женитбата, окултистите казват, че женят се само онези, на които липсва нещо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на живота. След нея се влиза в втората фаза. Това не значи, че брак съществува само в смъртния живот. Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракът в смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот. Условието, при което ще живеят хората на възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората от сегашния век.

Като се говори за женитбата, мнозина казват, че не искат да се женят. Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон. Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които съществуват и между растенията, и между животните, и между хората, се дължат на мъжете и на жените. Мъжете и жените са причина за всички противоречия, които съществуват, както в живота, така и в цялата природа. Значи, Адам и Ева, първите човеци, създадоха противоречията. За да се освободят от противоречия, хората трябва да живеят в закона на Любовта. Но понеже криво разбраха този закон, те изоставиха любовта. Днес обект на човешкия живот не е любовта, но силата, знанието и богатството. Днес всички хора се стремят към сила, знание и богатство. Днес всички хора се стремят към външното, към това, което мами, привлича очите. Затова Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога!" На земята славата е временно, преходно нещо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорът на сцената. Щом слезе от сцената, той става пак обикновен човек. Каквото положение да заема човек в света, по отношение на Вечния живот, то трае толкова колкото живота на еднодневката.

Сега, като засягам този въпрос, ни най-малко нямам пред вид да ви обезсърчавам, но искам да ви покажа правата посока на живота, която води от смъртта към безсмъртието. Смъртта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия лист от дървото. Сегашният живот на хората, в сравнение с Вечния, или с Божия живот, е живият лист на дървото, който, ако не днес, утре ще окапе. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват първата фаза, т. е. фазата на смъртта. По-напредналите същества представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото. Христос казва, че за онези, които се сподобят с възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. И вие трябва да вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега. Всички ще бъдете спасени, а параходът само ще стане жертва. Кой е този параход? Човешкото тяло. Следователно, каквото и да правите, само тялото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдат, каквито теории да измислят, нищо не могат да направят. Тялото трябва да се пожертвува за повдигане на човешката душа.

И тъй, бъдещият обект, към който хората ще се стремят, е възкресението. Ако всички мъже и жени се стремят към възкресението, те ще се свържат с вечната любов, а с тази любов мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея. С любов всичко се върши по-лесно, отколкото без любов. Ако се вгледате в семейния живот на сегашните хора, ще забележите, че жената почти не взима участие в работите на мъжа. Дали трябва да бъде така, или не, това е друг въпрос, но фактът е такъв. В някои случаи е добре жената да не взима участие в живота на мъжа, но има случаи, когато жената непременно трябва да участвува в живота на мъжа. Ако мъжът е кръчмар, по-добре е жената да не взима участие в неговите работи, за да не деградира. Често и мъжът не взима участие в живота и работите на жената. Това показва, че мъжът и жената са чужди един за друг. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни от други. Болният отделяте от вашата среда, поставяте го в особени институти, в особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахът изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите от него. Болният предоставяте на учените хора, те да го лекуват, да правят опити с него. Сиромахът предоставяте на грижите на богатите, или на милосърдието на минувачите. Той ще простира ръка пред един, или пред друг минувач и ще си мисли, че Бог е наредил живота така, едни да бъдат бедни, а други – богати. Днес просят не само стари, но и млади хора, които могат да работят. Какъв смисъл има такъв живот? Да живееш с просия, това значи, да гледаш на живота като на нещо временно и да живееш ден за ден. Този живот не носи щастие. Той само отделя човека от общия, от целокупния живот. Който разбере смисъла на целокупния живот, той ще се свърже с души, по-напреднали от него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичаш, ще те обичат; ако учиш, ще те учат, но първото условие за това е любовта. Ти трябва да обичаш учителя си, за да учиш, и той да те учи. Днес ученикът иска само да получи знание от учителя си, и с това мисли, че всичко е свършил. Като получи известно знание, той престава да се интересува от учителя си, престава да го почита и уважава. Питам: какво знание може да има един уд? Ако отсечете ръката на един човек, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена ръка да му направите, но тази ръка не може да му служи. Нито пък отсечената ръка може да служи на господаря си. Всеки уд може да се учи, да възприема, докато е свързан с цялото, с целия организъм. Ученикът може да учи, докато е свързан с учителя си.

Следователно, целта на всеки човек, който следва Божествения път, е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората. Който тръгне в Божествения път и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставят да се грижи първо за тях, да ги осигури, а после да мисли за нещо велико. Ако мъжът тръгне в Божествения път, жена му ще го ограничава. Който изпадне в такова положение, бил мъж или жена, той непременно ще се натъкне на ред вътрешни противоречия. Вътрешните противоречия могат да се избегнат само тогава, когато човек се свърже с същества, по-напреднали от него. Кои са по-напреднали същества от хората? Ангелите. Те са същества от по-висока култура и еволюция от тази на хората; те са живели при по-благоприятни условия от тях и са ги използували разумно. Ето защо, ангелите могат да бъдат в услуга на човечеството. В свободното си време, ангелите слизат на земята да помагат на хората, понеже считат, че те са удове, които взимат участие в целокупния живот. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа към Бога. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта между ангелите на небето, когато един грешник се обърне към Бога". Сега, каквото и да говорим за ангелите, те са щастливи; важно е, как могат хората да изменят живота си, и те да станат щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болният се нуждае от здраве, той трябва да се освободи от болестта си; невежият се нуждае от знание, той трябва да се освободи от невежеството си; който е изгубил силата си, той се нуждае от сила; сиромахът пък се нуждае от богатство.

Питам: ако богатството е цел в живота на човека, как може той да го придобие, без да накърни с нещо живота на другите хора? Всеки човек може да бъде богат. Как? Като разработи, като развие своите таланти. Ако успее да разработи само един от своите таланти, той ще може да подобри живота си. Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията, и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести. Ако пръста на някой човек започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън. Пред силата на тия лечебни растения, всякакъв хирургически нож пада. Тези растения правят най-добри операции. Човек може да развие в себе си таланта, да познава, кои храни са най-добри. Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако човек познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човек само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е, каква храна ще употребява. Здравето, както и правилното развитие на човека, не седи само в неговата дебелина. Казват за някой човек, че бил много поправен, надебелял. Често такива надебелявания носят нещастия за хората. Надебеляването е процес на натрупване, а не растене. Когато камъните се натрупват един върху друг, това не е растене. Растенето се отличава по следните три признака: тялото се развива симетрично; чувствата –хармонично, а мисълта става светла и обхваща всички области на живота. Такъв човек всякога постъпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човек? И двамата са поставени при еднакви условия на живота, но единият постъпва разумно, а другият – неразумно. Значи, причината за да постъпват и двамата по два различни начина, е вътрешна, а не външна. Може ли времето отвън да се измени за праведния? Праведният и грешникът пътуват при едно и също време, но праведният знае законите, чрез които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пък се измъчва от горещината. Този акумулатор е в мисълта му. Неговата мисъл е положителна. Също така той лесно се справя и с вятъра. Чрез мисълта си, той може да спре вятъра. Ако пък му е приятно вятърът да го вее, той се оставя на неговите вълни. Когато Христос беше с учениците си по морето, излезе вятър, който започна да люлее лодката. Този вятър беше приятен на Христа, и Той се остави да го полюлее малко, но учениците Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънем”! И заповяда Христос на вятъра да престане.

Съвременните учени се интересуват, как е могъл вятърът да престане. Вятърът не е нищо друго, освен въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както железарят, чрез меха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желязото. Значи, разумни същества, със своите мехове, усилват или намаляват движението на въздуха, т. е. теченията на ветровете. Докато тия разумни същества натискат меха, има вятър, има и горение; щом те престанат да натискат меха, и вятърът престава, и горението престава. Всяко по-разумно същество от тях може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за ветровете и за спирането им, не е научно, то не може да задоволи умовете на учените хора. Ако е въпрос за научно обяснение, днес всички знаят, че причината за образуване на ветровете е различната температура на въздушните слоеве; вследствие на това, когато се срещнат два въздушни пласта с различна температура, те се стремят да уравновесят гъстотите си, и между тях започва движение, което наричаме вятър. И това обяснение е вярно, но всеки духовен човек, който се стреми към възкресението, сам може да провери тия неща. Той може, например, да излезе вън, в най-големия студ, и да не замръзне. Защо? Невидимият свят е снизходителен към праведния човек и му помага. Как му помага? Големи и много са възможностите, с които той си служи. Забелязано е, че в ония места, дето пътуват праведни хора, се образуват топли течения. И обратно; в места, през които минават грешни хора, се образуват студени течения. Дето стъпи добър човек, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казват за някои хора, че са щастливи, това показва, че те са по-близо до Божиите закони. Това са хора, които живеят според законите на великата природа и никога не ги нарушават. Слушате някой да говори за тия закони, за волята Божия, но щом се натъкне на известна мъчнотия, казва: Човек може понякога да бръкне и в чужда каса, няма какво да чака всичко да се нарежда по честен начин. Не, краденото и на Великден се взема. С кражби не може да се живее. Съвременните хора живеят повече с кражби, затова и животът им е пълен с нещастия и страдания. Кражби има и в храненето. Някой заколи един вол, или една овца и ги изяжда – това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на един вол човек плаща с живота на някой от своите близки, с една от своите дъщери, или с един от синовете си. Разумно ли е тогава да си позволи човек такъв разкош, за парче волско или агнешко месо, да плати с живота на своята дъщеря? Днес вече не се позволява да се колят животни и месото им да се яде. В това отношение се прилага Мойсеевия закон: „ Око за око; зъб за зъб". Или, „с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".

И тъй, за онези, които влизат в новия живот, в новите разбирания, не е достатъчно само да разбират волята Божия, но те трябва да я изпълняват. Трябва ли тия хора именно, да казват, че Господ е създал животните, за да ги колят хората и ядат? Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба, да бъдат в услуга на човека, да помагат в работата му, но не да се колят и ядат от него. Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека. А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадането. За да се освободи от тия вметнати явления в живота си, човек трябва да бъде умен, силен, да разполага с знания. За пример, някой се оплаква от сърцебиене. Като няма знания, той ще извика един лекар, ще се остави на него да го лекува. Лекарят ще му направи няколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лекува с инжекции. Причините за сърцебиенето са психически. Следователно, тези причини са образували ред отрови, които са влезли в кръвта на неговия организъм. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тези чужди елементи са полуорганически вещества, и непременно трябва да излязат вън от човешкия организъм. Значи, сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за ума и за сърцето на човека. За да се лекува, т. е. за да се освободи от тия чужди вещества, съществуват различни методи. За пример, един от новите начини за лекуване на хората е музиката. Има болни, които се лекуват като им се свири на цигулка; други – като им се свири на китара; трети – на флейта и т. н. Различните инструменти указват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цигулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не миньорни песни. Сърцебиенето например, се лекува с песни, които започват с тона „ до", обаче, не тона ,, до ” взет по камертон, но естествения тон „до."

Малцина от съвременните музиканти вземат вярно основния тон „ до". Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокояване, малка радост, като че сте придобили нещо. Колкото малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло. Основният тон „до" е ключ за живота. Всеки може да прави опити в това отношение, да провери тази истина. За българина тези опити не са мъчни, понеже той е музикален. Всеки тон има определено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пее, човек предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ. Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. От него се изисква да знае, как да използува тази енергия. Ако тонът ,,до" е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от слънцето и да я предаде на всички удове в своя организъм. При това положение, той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора. Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. Ето защо, когато сте духом неразположени, или болни, помъчете се да възпроизведете истинския тон ,,до". Как ще познаете, че сте взели истинския тон ,,до"? Ако сте взели вярно тона ,,до", но сте болни, веднага ще станете от леглото си и ще направите малка разходка из стаята си. На другия ден ще излезете вън от стаята си. Така ще продължавате ден след ден, докато в продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вън от къщата си, на разстояние един-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с миньорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са миньорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия човек, т. е. гама на смъртта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходяща и възходяща. И мажорната гама има такива степени. Низходящата степен ограничава, а възходящата–освобождава, разширява.

Казвам: музиката е необходима в живота, като метод за растене, за развиване, за лекуване. Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални. Давид знаеше да свири. Същевременно той пееше. От него има много псалми – псалмопевец беше. Саул не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начин ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете от музика. Вие трябва да знаете поне най-елементарните правила на музиката. Който пее, той всякога ще бъде здрав. Който пее и свири за себе си, без да мисли за окръжаващите, той ще може да въздействува добре върху тялото, върху чувствата и мислите си. Това значи здрав човек. Да пееш за себе си, това не подразбира да те чува цял град. Това не е пеене, то е шум, вик. Бученето на вятъра още не е пеене. Истинското пеене съдържа в себе си мекота. Такова пеене е в състояние да спре всеки минувач, да го застави да слуша. Преди години във Варна живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушат. Хората от съседните къщи отваряха прозорците си да слушат. И вие трябва да изливате душите си така,че ангелите от небето да отварят прозорците си, да слушат, кой пее полкова хубаво. Кога пеят хората? Когато са млади. Тогава те пеят най-хубаво. Когато очаква своя избраник, младата мома пее; щом го срещне, тя престава вече да пее. Там е погрешката. Това е користолюбие, това е материализъм. Хората се интересуват от живота, от богатството, от силата, от знанието, докато ги придобият. Щом ги придобият, те престават да се интересуват от тях. Какво им остава тогава?

И тъй, възкресението, безсмъртието трябва да бъдат цел в живота на човека. Всеки трябва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казват някои, че са немили – недраги, че нямат дом на земята. И аз съм съгласен с вас, че по-хубаво нещо в света от дома няма; по-хубаво нещо в света от майката и бащата няма; по-хубаво нещо от брата и сестрата няма. И наистина, братството и сестринството е идеал за човешката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не съществува. Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях да замине, а не от другите. Брат е онзи, който е готов да се жертвува за другите, както за себе си. Сега всички говорят за братство, за сестринство, за дом, но разбиранията им по тези въпроси са, както тия на светските хора. И религиозните хора говорят за любов към Бога, но не са готови да се жертвуват за Него. Те живеят за себе си само. Това не е никаква любов, никаква обич. Понеже Бог е Любов, Той жертвува всичко за хората, но те не са готови да дадат косъм от главата си за Него, макар че говорят за любов. Това е човешка религия, човешко разбиране, според което съвременните хора водят живот, не-съвместим с Божията Любов. По тази причина, именно, днес всички хора страдат.

Първото правило: човек трябва да пее. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пее майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пеят много хубаво. Те пеят от любов към своите деца. Христос казва: „Които се сподобят с възкресението и се свържат с ангелите, те са Синове Божии". Да възкръсне човек, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката. Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея, обаче, не може да се влезе в Вечния живот. Които са завършили своето развитие, те са направили вече тази връзка. Те имат свобода, или да се върнат отново на земята, или да останат да живеят в дома си. Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. Затова именно, те се съмняват в Бога и се запитват, обича ли ги Бог, или не. Щом се съмняват в Първата Причина, те се съмняват и в своите ближни. Те казват: Ако еди-кой си ни обичаше, той нямаше да постъпи с нас така. Прави са те, но същевременно са и криви. Когато нещо се отнася до тях, те много добре разбират, много добре разсъждават. Щом дойде нещо до другите хора, там вече те не разбират и започват криво да разсъждават. Как трябва да ги обичат другите, те разбират; как те трябва да обичат, нищо не разбират. Тази е погрешката в хората. Колко от съвременните хора, като градят къщи, ще предвидят една стая с едно или с две легла за някой свой брат, или за някоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждат само хотелджиите. Единствените хора, които мислят за своите братя и сестри, са хотелджиите. В това отношение, те са добри хора. Като влезе някой в техния дом, те го приемат любезно, свалят шапката, палтото му, завеждат го в добре мебелирана стая, но на другия ден, като рече да си отива, те го спират пред вратата и му казват: Да видим сега сметката! И ако е някой беден, този гост се вижда в чудо. Хотелджиите са научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тях, но мъчно се излиза. Като влезе някой при тях, те му казват: „Добре дошъл"! Щом излезе, те му казват да плати. Така постъпват всички хора помежду си: като дойде някой в дома им, те му казват „добре дошъл", а като си отиде, казват му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влезеш ли в един дом, ще си платиш честно и почтено. Ако не можеш да платиш, помежду им ще се създадат горчиви чувства. Горчивите чувства са дисонансът в живота. Следователно, дисонансът в живота на хората се дължи на това, че те не могат да плащат своите задължения. Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия човек; той постепенно го разяжда.

Днес всеки се бори в себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омъчнява? Защо е недоволен? Писано е, че всичко е създадено за човека. Щом е така, защо човек е недоволен? Дъщерята е недоволна от майка си, че я ограничава. Майката е недоволна от дъщеря си, че не я слуша. Едно трябва да знаете: човек е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра. Само че някои братя и сестри са съзнателни, а някои не са съзнателни. На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец". Един Баща съществува, и всички останали трябва да бъдат в единство с Него. Тази мисъл трябва да свърже всички хора в едно цяло. Така ли е в същност? Бедните искат богатите да им помагат. Богатите намират, че са работили, спечелили са си богатства, и сега трябва да си поживеят свободно, от никого не ограничавани. Ако искат да бъдат щастливи, и богати и сиромаси трябва да живеят по новия начин. Ако живеят по стария начин, никой не може да бъде щастлив. Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беден онзи, който, като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупният живот. Който е недоволен, нека започне да рисува. Нека започне от най-малкото, от някое цветенце и постепенно да върви нагоре. Всеки ден отделяйте по половин час за рисуване. Това е един добър метод за възпитание.

Сегашното възпитание на човечеството трябва коренно да се измени. И възпитателите на човечеството трябва основно да се преобразят. За да се създаде ново поколение, възпитателите трябва да знаят, какво да внесат в умовете и в сърцата на хората. Понеже невидимият свят се интересува от хората, затова, чрез сънища той им показва, какво трябва да правят. Някой едва се събудил от сън и започва да разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах. Защо се качвал на планината, защо хвъркал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво голямо угощение. Трети разправя, че яздил на бял кон, със знаме в едната ръка и със сабя в другата. Сънищата са символи, които показват на човека, какво трябва да прави в будния си живот. Качването на планината символизира Високото место – Бога. Значи, човек трябва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Конят символизира практическия ум на човека. Сабята означава Словото Божие. Ако сънуваш, че си офицер, това не значи, че офицер трябва да станеш, но да възседнеш практическия ум, да се препашеш с Словото Божие и да започнеш да Го прилагаш в живота си, Щом започнете да мислите по този начин, ще видите, че светът е разумно създаден. Тогава ще видите, че не сте сами. Около вас стоят вашите деди и прадеди, вашите близки. Ще кажете, че това са халюцинации. Според мене, неразбраните неща са халюцинации, а разбраните – реалност. Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му – любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човека в борбите му, а втората го спъва. Докато тези две идеи се борят помежду си, човек не може да се справи с положението си. Щом се присъедини към една от тях, той или ще падне, или ще се издигне. Всякога давайте ухо на светлите идеи в себе си.

Съвременното човечество е дошло до положение, дето ангелите и напредналите същества му посочват пътя, по който трябва да върви. На него не остава друго, освен да ги послуша, а с това и да се благослови. Това показва, че никой в света не е сам. Вашите близки, които са заминали за онзи свят, са живи. Всички, които ви обичат, не са далеч от вас. Вие трябва да се стремите към същества по-напреднали от вас, които са завършили развитието си. Те са ангелите, светиите, гениите. Щом се свържете с тях, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече с Божията Любов. Да бъдете Синове Божии, значи всички съзнателни същества да ви услужат, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приемат с радост и ще казват „Добре дошли!"

„Като са Синове Божии, Синове на възкресението са". Тази е първата задача на човека – да бъде Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи още, при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете. Докато човек мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е в Писанието: „Понеже вие се отказахте от мене, сега ще носите лошите последствия на този отказ". На друго место е казано: „Обърни се към мене, о, Израилю"! Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва да се съжалява. Новият живот иде сега, и вие трябва да го приемете. Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите. Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в новия живот в бъдеще, когато земята се реформира. При новите условия могат да живеят само ония, които са готови да изпълняват волята Божия. Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие.

За сега важният въпрос е, че всеки трябва да се стреми към възкресение. Не е достатъчно само да се стремите към възкресението, но трябва правилно да го разбирате. Първо трябва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бъдете Синове Божии. Значи, първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта; после, да бъде равен на ангелите, и най-после да има велик идеал, да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта; второ, връзка с ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога. Това е красивото в живота. Този е смисълът в живота – придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка с ангелите и най-после да станете Синове Божии

21-ва Беседа от Учителя, държана на 29 януари, 1928 г., София – Изгрев.

Синове на възкресението

2010-02-06T07:48:22Z

Blue-butterfly: /* Синове на възкресението */

==Синове на възкресението==

„Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са."
( Лука глава - 20 : стих - 36 )

Животът на съвременните хора е пълен с ред противоречия, големи и малки. Големите противоречия се дължат на специфичното разглеждане, което хората имат за отделните области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко в живота на хората, ще видите, че те разглеждат специфично всеки лист, всяко клонче, всеки цвят и плод на дървото, както и живота на всеки човек и казват: Защо един човек е щастлив, а друг – нещастен; защо един е учен, а друг – прост, невежа; защо един е богат, а друг – сиромах? Не, по този начин животът не може да се разглежда. Въпреки това, и най-видните учени и философи на миналото и днес са разглеждали и продължават да разглеждат живота по същия начин. Малцина са онези, които са търсили и са намерили вътрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на някоя пирамида от древността, или на някое от съвременните здания и запитате, защо едни от гредите, които влизат в постройката са тънки, а други – дебели, ще ви отговорят, че има ред причини за това. Ако запитате, за ай едни от железата са дебели, а други – тънки, защо едни от стените са отворени, а други – затворени, и за това има ред причини. Инженерите, архитектите и техниците, които предприемат строежа, знаят причините, защо материалите при строежа не са еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънките, и дебелите греди да бъдат тясно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда от друго становище, животът би могъл да се уподоби на грандиозно здание. В това здание, богатият човек би представял дебела греда, поставена на своето място. Сиромахът би представял тънка греда, също тъй поставена на своето място. Тънката греда може да бъде поставена на някой прозорец, и там да извърши своята работа, Службата не се заключава в големината на удовете. Някой уд може да е голям, но извършва малка служба. И обратно: някой уд може да е малък, но извършва голяма служба.

При всички тия положения, съвременните хора отделят човека от цялата природа. За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между човека и растенията, от една страна, както и между човека и животните, от друга страна, има тясна връзка. Те поставят себе си като център на вселената. Като погледнат към слънцето, към звездите, те намират, че всичко е създадено само за тях. Ако наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитат, те за кого са създадени. Обаче, като се натъкнат на този въпрос, хората казват, че по-високи същества от човека няма. Те считат човека като божество, над което нищо друго не съществува. Това твърдение е залегнало дълбоко в умовете на учените и на философите. Като четете и най-отвлечените философии, ще видите, че и там, като се говори за Бога, пак човека разбират. Като се молят на Бога, съвременните хора пак себе си разбират. Те се молят за знание, за богатство, за сила и казват: Господи, ако ни дадеш повече сили, повече знание и богатство, ще видиш, как можем да преустроим света. Това показва, че хората правят ред опити за преустройството на света, а после се питат, защо светът е толкова разбъркан. Светът е разбъркан, понеже хората правят опити сами, без да се допитват и подчиняват на великите Божии закони. И, след като направят ред погрешки в това направление, те се запитват, защо Господ не оправи света. Този е единственият въпрос, на който не може да се отговори. Запитали един негърски проповедник: Какво е правил Господ преди създаването на света. Проповедникът отговорил: Преди създаването на света, Господ сякъл пръти, с които да бие неразумните деца. Кои са неразумните деца? Те са хората, които, като не разбират живота, правят опити с експлозивни вещества. За тези деца, именно, Бог е сякъл пръти. Обаче, това обяснение още не разрешава въпросите на живота.

В прочетената глава от Евангелието на Лука се засягат много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременните хора представя преходна фаза, край на нещо. Докато хората се женят и за мъж отиват, те всякога ще умират. Който се жени, той трябва да знае, че ще умре. Ако безсмъртният се ожени, и той ще умре. В романа „Занони” се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженил, заедно с жена си били осъдени, в времето на френската революция, да бъдат гилотинирани. Занони е бил член на Бялото Братство, но за отклонението, което направил в живота си, трябвало да умре, заедно с жена си. Отклонението на хората от правия път се заключава в тяхното погрешно разбиране на женитбата. Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Обаче, работата не излиза така. С женитбата, именно, започват най-големите изпитания на хората. Като засягам този въпрос, мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа. Ако бракът, наистина, е установен от Бога, какъв е бил първичният брак? Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат? Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога. Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат. Значи, това са човешки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява. Тук, именно, е тяхната грешка. Те трябва да знаят, че женитбата е последната фаза на земния живот. Когато свърши всичките си работи и стане философ, най-после човек се оженва и с това завършва учението си на земята. В това отношение, женитбата е диплом, с който хората отиват на гилотината. Това става не само с мъжа в дома, но и с жена му, и с децата му.

Сега ще приведа един разказ, чийто дълбок смисъл трябва да се разбере от всички. Един от индийските богове се отегчил да живее на небето, между боговете, и пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Като решил да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и в нея да се въплъти. Той започнал да наблюдава многобройните форми, в които животът на земята се проявява, и най-после се спрял върху тази на свинята. Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на свободата си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувал доволен, щастлив от положението си като баща и съпруг. Година след година минавали, но той не помислял да се върне обратно на небето. Другарите му се затъжили за него и пратили посланици да го викат. Те му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трябва. Ти реши да слезеш за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислиш да се връщаш. Мястото ти на небето е свободно, всички те очакваме с нетърпение, да ни разправиш, какво си научил на земята. – Не ме безпокойте, мене ми е добре тук. Ходя свободно из горите, живея, както разбирам. Другарите му започнали да мислят, какво да направят, да го свестят, да излезе от тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвят прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакал малко, потъгувал за тях, но скоро се утешил. Като видели, че и това не помага, приятелите му решили да отнемат и другарката му. Той видял, че и другарката му умряла, и пак поплакал, но и това не го опомнило, не искал да се върне на небето; толкова бил увлечен от земния живот. Тогава другарите му решили и него да вземат на онзи свят, да се върне в първото си положение. Като се събудил от дълбокия сън и се видял на небето, между своите приятели, той се засмял и казал: В какво голямо невежество бях изпаднал! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя от своето голямо заблуждение.

Сега и аз казвам на съвременните хора: докато живеете в тези ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпросите на живота по-добре от индийския бог. Под формата на свинята се разбира грубия материален живот, животът на материята, на плътта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духът не се женят. За материята, женитбата, свързването е необходим закон, но временен. Затова именно, Христос казва: „Които се сподобят с Вечния живот, с живота на възкресението, те нито се женят, нито за мъж отиват". За такива хора е казано: „Те не могат вече да умрат, защото са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са". Като засягат въпроса за женитбата, окултистите казват, че женят се само онези, на които липсва нещо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине през изпитания, които водят към смъртта. Това е първата фаза на живота. След нея се влиза в втората фаза. Това не значи, че брак съществува само в смъртния живот. Бракът постепенно минава в по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракът в смъртния живот се замества с възкресението във Вечния живот. Условието, при което ще живеят хората на възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят. Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората от сегашния век.

Като се говори за женитбата, мнозина казват, че не искат да се женят. Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може да бъде свободен от този закон. Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които съществуват и между растенията, и между животните, и между хората, се дължат на мъжете и на жените. Мъжете и жените са причина за всички противоречия, които съществуват, както в живота, така и в цялата природа. Значи, Адам и Ева, първите човеци, създадоха противоречията. За да се освободят от противоречия, хората трябва да живеят в закона на Любовта. Но понеже криво разбраха този закон, те изоставиха любовта. Днес обект на човешкия живот не е любовта, но силата, знанието и богатството. Днес всички хора се стремят към сила, знание и богатство. Днес всички хора се стремят към външното, към това, което мами, привлича очите. Затова Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога!" На земята славата е временно, преходно нещо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорът на сцената. Щом слезе от сцената, той става пак обикновен човек. Каквото положение да заема човек в света, по отношение на Вечния живот, то трае толкова колкото живота на еднодневката.

Сега, като засягам този въпрос, ни най-малко нямам пред вид да ви обезсърчавам, но искам да ви покажа правата посока на живота, която води от смъртта към безсмъртието. Смъртта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия лист от дървото. Сегашният живот на хората, в сравнение с Вечния, или с Божия живот, е живият лист на дървото, който, ако не днес, утре ще окапе. Следователно, докато са листа, хората непременно ще изживяват първата фаза, т. е. фазата на смъртта. По-напредналите същества представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото. Христос казва, че за онези, които се сподобят с възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше апостол Павел, когато пътуваше с параход по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. И вие трябва да вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега. Всички ще бъдете спасени, а параходът само ще стане жертва. Кой е този параход? Човешкото тяло. Следователно, каквото и да правите, само тялото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдат, каквито теории да измислят, нищо не могат да направят. Тялото трябва да се пожертвува за повдигане на човешката душа.

И тъй, бъдещият обект, към който хората ще се стремят, е възкресението. Ако всички мъже и жени се стремят към възкресението, те ще се свържат с вечната любов, а с тази любов мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея. С любов всичко се върши по-лесно, отколкото без любов. Ако се вгледате в семейния живот на сегашните хора, ще забележите, че жената почти не взима участие в работите на мъжа. Дали трябва да бъде така, или не, това е друг въпрос, но фактът е такъв. В някои случаи е добре жената да не взима участие в живота на мъжа, но има случаи, когато жената непременно трябва да участвува в живота на мъжа. Ако мъжът е кръчмар, по-добре е жената да не взима участие в неговите работи, за да не деградира. Често и мъжът не взима участие в живота и работите на жената. Това показва, че мъжът и жената са чужди един за друг. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни от други. Болният отделяте от вашата среда, поставяте го в особени институти, в особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахът изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите от него. Болният предоставяте на учените хора, те да го лекуват, да правят опити с него. Сиромахът предоставяте на грижите на богатите, или на милосърдието на минувачите. Той ще простира ръка пред един, или пред друг минувач и ще си мисли, че Бог е наредил живота така, едни да бъдат бедни, а други – богати. Днес просят не само стари, но и млади хора, които могат да работят. Какъв смисъл има такъв живот? Да живееш с просия, това значи, да гледаш на живота като на нещо временно и да живееш ден за ден. Този живот не носи щастие. Той само отделя човека от общия, от целокупния живот. Който разбере смисъла на целокупния живот, той ще се свърже с души, по-напреднали от него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичаш, ще те обичат; ако учиш, ще те учат, но първото условие за това е любовта. Ти трябва да обичаш учителя си, за да учиш, и той да те учи. Днес ученикът иска само да получи знание от учителя си, и с това мисли, че всичко е свършил. Като получи известно знание, той престава да се интересува от учителя си, престава да го почита и уважава. Питам: какво знание може да има един уд? Ако отсечете ръката на един човек, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена ръка да му направите, но тази ръка не може да му служи. Нито пък отсечената ръка може да служи на господаря си. Всеки уд може да се учи, да възприема, докато е свързан с цялото, с целия организъм. Ученикът може да учи, докато е свързан с учителя си.

Следователно, целта на всеки човек, който следва Божествения път, е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората. Който тръгне в Божествения път и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставят да се грижи първо за тях, да ги осигури, а после да мисли за нещо велико. Ако мъжът тръгне в Божествения път, жена му ще го ограничава. Който изпадне в такова положение, бил мъж или жена, той непременно ще се натъкне на ред вътрешни противоречия. Вътрешните противоречия могат да се избегнат само тогава, когато човек се свърже с същества, по-напреднали от него. Кои са по-напреднали същества от хората? Ангелите. Те са същества от по-висока култура и еволюция от тази на хората; те са живели при по-благоприятни условия от тях и са ги използували разумно. Ето защо, ангелите могат да бъдат в услуга на човечеството. В свободното си време, ангелите слизат на земята да помагат на хората, понеже считат, че те са удове, които взимат участие в целокупния живот. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа към Бога. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта между ангелите на небето, когато един грешник се обърне към Бога". Сега, каквото и да говорим за ангелите, те са щастливи; важно е, как могат хората да изменят живота си, и те да станат щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болният се нуждае от здраве, той трябва да се освободи от болестта си; невежият се нуждае от знание, той трябва да се освободи от невежеството си; който е изгубил силата си, той се нуждае от сила; сиромахът пък се нуждае от богатство.

Питам: ако богатството е цел в живота на човека, как може той да го придобие, без да накърни с нещо живота на другите хора? Всеки човек може да бъде богат. Как? Като разработи, като развие своите таланти. Ако успее да разработи само един от своите таланти, той ще може да подобри живота си. Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията, и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести. Ако пръста на някой човек започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън. Пред силата на тия лечебни растения, всякакъв хирургически нож пада. Тези растения правят най-добри операции. Човек може да развие в себе си таланта, да познава, кои храни са най-добри. Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако човек познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човек само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е, каква храна ще употребява. Здравето, както и правилното развитие на човека, не седи само в неговата дебелина. Казват за някой човек, че бил много поправен, надебелял. Често такива надебелявания носят нещастия за хората. Надебеляването е процес на натрупване, а не растене. Когато камъните се натрупват един върху друг, това не е растене. Растенето се отличава по следните три признака: тялото се развива симетрично; чувствата –хармонично, а мисълта става светла и обхваща всички области на живота. Такъв човек всякога постъпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човек? И двамата са поставени при еднакви условия на живота, но единият постъпва разумно, а другият – неразумно. Значи, причината за да постъпват и двамата по два различни начина, е вътрешна, а не външна. Може ли времето отвън да се измени за праведния? Праведният и грешникът пътуват при едно и също време, но праведният знае законите, чрез които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пък се измъчва от горещината. Този акумулатор е в мисълта му. Неговата мисъл е положителна. Също така той лесно се справя и с вятъра. Чрез мисълта си, той може да спре вятъра. Ако пък му е приятно вятърът да го вее, той се оставя на неговите вълни. Когато Христос беше с учениците си по морето, излезе вятър, който започна да люлее лодката. Този вятър беше приятен на Христа, и Той се остави да го полюлее малко, но учениците Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънем”! И заповяда Христос на вятъра да престане.

Съвременните учени се интересуват, как е могъл вятърът да престане. Вятърът не е нищо друго, освен въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както железарят, чрез меха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желязото. Значи, разумни същества, със своите мехове, усилват или намаляват движението на въздуха, т. е. теченията на ветровете. Докато тия разумни същества натискат меха, има вятър, има и горение; щом те престанат да натискат меха, и вятърът престава, и горението престава. Всяко по-разумно същество от тях може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за ветровете и за спирането им, не е научно, то не може да задоволи умовете на учените хора. Ако е въпрос за научно обяснение, днес всички знаят, че причината за образуване на ветровете е различната температура на въздушните слоеве; вследствие на това, когато се срещнат два въздушни пласта с различна температура, те се стремят да уравновесят гъстотите си, и между тях започва движение, което наричаме вятър. И това обяснение е вярно, но всеки духовен човек, който се стреми към възкресението, сам може да провери тия неща. Той може, например, да излезе вън, в най-големия студ, и да не замръзне. Защо? Невидимият свят е снизходителен към праведния човек и му помага. Как му помага? Големи и много са възможностите, с които той си служи. Забелязано е, че в ония места, дето пътуват праведни хора, се образуват топли течения. И обратно; в места, през които минават грешни хора, се образуват студени течения. Дето стъпи добър човек, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казват за някои хора, че са щастливи, това показва, че те са по-близо до Божиите закони. Това са хора, които живеят според законите на великата природа и никога не ги нарушават. Слушате някой да говори за тия закони, за волята Божия, но щом се натъкне на известна мъчнотия, казва: Човек може понякога да бръкне и в чужда каса, няма какво да чака всичко да се нарежда по честен начин. Не, краденото и на Великден се взема. С кражби не може да се живее. Съвременните хора живеят повече с кражби, затова и животът им е пълен с нещастия и страдания. Кражби има и в храненето. Някой заколи един вол, или една овца и ги изяжда – това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на един вол човек плаща с живота на някой от своите близки, с една от своите дъщери, или с един от синовете си. Разумно ли е тогава да си позволи човек такъв разкош, за парче волско или агнешко месо, да плати с живота на своята дъщеря? Днес вече не се позволява да се колят животни и месото им да се яде. В това отношение се прилага Мойсеевия закон: „ Око за око; зъб за зъб". Или, „с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".

И тъй, за онези, които влизат в новия живот, в новите разбирания, не е достатъчно само да разбират волята Божия, но те трябва да я изпълняват. Трябва ли тия хора именно, да казват, че Господ е създал животните, за да ги колят хората и ядат? Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба, да бъдат в услуга на човека, да помагат в работата му, но не да се колят и ядат от него. Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека. А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадането. За да се освободи от тия вметнати явления в живота си, човек трябва да бъде умен, силен, да разполага с знания. За пример, някой се оплаква от сърцебиене. Като няма знания, той ще извика един лекар, ще се остави на него да го лекува. Лекарят ще му направи няколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лекува с инжекции. Причините за сърцебиенето са психически. Следователно, тези причини са образували ред отрови, които са влезли в кръвта на неговия организъм. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тези чужди елементи са полуорганически вещества, и непременно трябва да излязат вън от човешкия организъм. Значи, сърцебиенето се дължи на ред противоположни мисли, чувства и желания, които са непотребни за ума и за сърцето на човека. За да се лекува, т. е. за да се освободи от тия чужди вещества, съществуват различни методи. За пример, един от новите начини за лекуване на хората е музиката. Има болни, които се лекуват като им се свири на цигулка; други – като им се свири на китара; трети – на флейта и т. н. Различните инструменти указват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цигулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не миньорни песни. Сърцебиенето например, се лекува с песни, които започват с тона „ до", обаче, не тона ,, до ” взет по камертон, но естествения тон „до."

Малцина от съвременните музиканти вземат вярно основния тон „ до". Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокояване, малка радост, като че сте придобили нещо. Колкото малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло. Основният тон „до" е ключ за живота. Всеки може да прави опити в това отношение, да провери тази истина. За българина тези опити не са мъчни, понеже той е музикален. Всеки тон има определено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пее, човек предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ. Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. От него се изисква да знае, как да използува тази енергия. Ако тонът ,,до" е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от слънцето и да я предаде на всички удове в своя организъм. При това положение, той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора. Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. Ето защо, когато сте духом неразположени, или болни, помъчете се да възпроизведете истинския тон ,,до". Как ще познаете, че сте взели истинския тон ,,до"? Ако сте взели вярно тона ,,до", но сте болни, веднага ще станете от леглото си и ще направите малка разходка из стаята си. На другия ден ще излезете вън от стаята си. Така ще продължавате ден след ден, докато в продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вън от къщата си, на разстояние един-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с миньорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са миньорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия човек, т. е. гама на смъртта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходяща и възходяща. И мажорната гама има такива степени. Низходящата степен ограничава, а възходящата–освобождава, разширява.

Казвам: музиката е необходима в живота, като метод за растене, за развиване, за лекуване. Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални. Давид знаеше да свири. Същевременно той пееше. От него има много псалми – псалмопевец беше. Саул не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начин ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете от музика. Вие трябва да знаете поне най-елементарните правила на музиката. Който пее, той всякога ще бъде здрав. Който пее и свири за себе си, без да мисли за окръжаващите, той ще може да въздействува добре върху тялото, върху чувствата и мислите си. Това значи здрав човек. Да пееш за себе си, това не подразбира да те чува цял град. Това не е пеене, то е шум, вик. Бученето на вятъра още не е пеене. Истинското пеене съдържа в себе си мекота. Такова пеене е в състояние да спре всеки минувач, да го застави да слуша. Преди години във Варна живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушат. Хората от съседните къщи отваряха прозорците си да слушат. И вие трябва да изливате душите си така,че ангелите от небето да отварят прозорците си, да слушат, кой пее полкова хубаво. Кога пеят хората? Когато са млади. Тогава те пеят най-хубаво. Когато очаква своя избраник, младата мома пее; щом го срещне, тя престава вече да пее. Там е погрешката. Това е користолюбие, това е материализъм. Хората се интересуват от живота, от богатството, от силата, от знанието, докато ги придобият. Щом ги придобият, те престават да се интересуват от тях. Какво им остава тогава?

И тъй, възкресението, безсмъртието трябва да бъдат цел в живота на човека. Всеки трябва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казват някои, че са немили – недраги, че нямат дом на земята. И аз съм съгласен с вас, че по-хубаво нещо в света от дома няма; по-хубаво нещо в света от майката и бащата няма; по-хубаво нещо от брата и сестрата няма. И наистина, братството и сестринството е идеал за човешката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не съществува. Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях да замине, а не от другите. Брат е онзи, който е готов да се жертвува за другите, както за себе си. Сега всички говорят за братство, за сестринство, за дом, но разбиранията им по тези въпроси са, както тия на светските хора. И религиозните хора говорят за любов към Бога, но не са готови да се жертвуват за Него. Те живеят за себе си само. Това не е никаква любов, никаква обич. Понеже Бог е Любов, Той жертвува всичко за хората, но те не са готови да дадат косъм от главата си за Него, макар че говорят за любов. Това е човешка религия, човешко разбиране, според което съвременните хора водят живот, не-съвместим с Божията Любов. По тази причина, именно, днес всички хора страдат.

Първото правило: човек трябва да пее. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пее майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пеят много хубаво. Те пеят от любов към своите деца. Христос казва: „Които се сподобят с възкресението и се свържат с ангелите, те са Синове Божии". Да възкръсне човек, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката. Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея, обаче, не може да се влезе в Вечния живот. Които са завършили своето развитие, те са направили вече тази връзка. Те имат свобода, или да се върнат отново на земята, или да останат да живеят в дома си. Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. Затова именно, те се съмняват в Бога и се запитват, обича ли ги Бог, или не. Щом се съмняват в Първата Причина, те се съмняват и в своите ближни. Те казват: Ако еди-кой си ни обичаше, той нямаше да постъпи с нас така. Прави са те, но същевременно са и криви. Когато нещо се отнася до тях, те много добре разбират, много добре разсъждават. Щом дойде нещо до другите хора, там вече те не разбират и започват криво да разсъждават. Как трябва да ги обичат другите, те разбират; как те трябва да обичат, нищо не разбират. Тази е погрешката в хората. Колко от съвременните хора, като градят къщи, ще предвидят една стая с едно или с две легла за някой свой брат, или за някоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждат само хотелджиите. Единствените хора, които мислят за своите братя и сестри, са хотелджиите. В това отношение, те са добри хора. Като влезе някой в техния дом, те го приемат любезно, свалят шапката, палтото му, завеждат го в добре мебелирана стая, но на другия ден, като рече да си отива, те го спират пред вратата и му казват: Да видим сега сметката! И ако е някой беден, този гост се вижда в чудо. Хотелджиите са научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тях, но мъчно се излиза. Като влезе някой при тях, те му казват: „Добре дошъл"! Щом излезе, те му казват да плати. Така постъпват всички хора помежду си: като дойде някой в дома им, те му казват „добре дошъл", а като си отиде, казват му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влезеш ли в един дом, ще си платиш честно и почтено. Ако не можеш да платиш, помежду им ще се създадат горчиви чувства. Горчивите чувства са дисонансът в живота. Следователно, дисонансът в живота на хората се дължи на това, че те не могат да плащат своите задължения. Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия човек; той постепенно го разяжда.

Днес всеки се бори в себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омъчнява? Защо е недоволен? Писано е, че всичко е създадено за човека. Щом е така, защо човек е недоволен? Дъщерята е недоволна от майка си, че я ограничава. Майката е недоволна от дъщеря си, че не я слуша. Едно трябва да знаете: човек е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра. Само че някои братя и сестри са съзнателни, а някои не са съзнателни. На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец". Един Баща съществува, и всички останали трябва да бъдат в единство с Него. Тази мисъл трябва да свърже всички хора в едно цяло. Така ли е в същност? Бедните искат богатите да им помагат. Богатите намират, че са работили, спечелили са си богатства, и сега трябва да си поживеят свободно, от никого не ограничавани. Ако искат да бъдат щастливи, и богати и сиромаси трябва да живеят по новия начин. Ако живеят по стария начин, никой не може да бъде щастлив. Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беден онзи, който, като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупният живот. Който е недоволен, нека започне да рисува. Нека започне от най-малкото, от някое цветенце и постепенно да върви нагоре. Всеки ден отделяйте по половин час за рисуване. Това е един добър метод за възпитание.

Сегашното възпитание на човечеството трябва коренно да се измени. И възпитателите на човечеството трябва основно да се преобразят. За да се създаде ново поколение, възпитателите трябва да знаят, какво да внесат в умовете и в сърцата на хората. Понеже невидимият свят се интересува от хората, затова, чрез сънища той им показва, какво трябва да правят. Някой едва се събудил от сън и започва да разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах. Защо се качвал на планината, защо хвъркал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво голямо угощение. Трети разправя, че яздил на бял кон, със знаме в едната ръка и със сабя в другата. Сънищата са символи, които показват на човека, какво трябва да прави в будния си живот. Качването на планината символизира Високото место – Бога. Значи, човек трябва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Конят символизира практическия ум на човека. Сабята означава Словото Божие. Ако сънуваш, че си офицер, това не значи, че офицер трябва да станеш, но да възседнеш практическия ум, да се препашеш с Словото Божие и да започнеш да Го прилагаш в живота си, Щом започнете да мислите по този начин, ще видите, че светът е разумно създаден. Тогава ще видите, че не сте сами. Около вас стоят вашите деди и прадеди, вашите близки. Ще кажете, че това са халюцинации. Според мене, неразбраните неща са халюцинации, а разбраните – реалност. Всяка идея, която внася в ума на човека светлина, а в душата му – любов, радост и мир, тя е реална. Всяка идея, която няма тези качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човека в борбите му, а втората го спъва. Докато тези две идеи се борят помежду си, човек не може да се справи с положението си. Щом се присъедини към една от тях, той или ще падне, или ще се издигне. Всякога давайте ухо на светлите идеи в себе си.

Съвременното човечество е дошло до положение, дето ангелите и напредналите същества му посочват пътя, по който трябва да върви. На него не остава друго, освен да ги послуша, а с това и да се благослови. Това показва, че никой в света не е сам. Вашите близки, които са заминали за онзи свят, са живи. Всички, които ви обичат, не са далеч от вас. Вие трябва да се стремите към същества по-напреднали от вас, които са завършили развитието си. Те са ангелите, светиите, гениите. Щом се свържете с тях, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече с Божията Любов. Да бъдете Синове Божии, значи всички съзнателни същества да ви услужат, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приемат с радост и ще казват „Добре дошли!"

„Като са Синове Божии, Синове на възкресението са". Тази е първата задача на човека – да бъде Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи още, при най-големите бури в живота си да запазиш мекотата на чувствата си. Отвън морето може да се вълнува, но вътрешно, в съзнанието си, човек трябва да остане тих и спокоен, да не загасва светлината на своето кандилце, за да може всякога на нея да чете. Докато човек мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е в Писанието: „Понеже вие се отказахте от мене, сега ще носите лошите последствия на този отказ". На друго место е казано: „Обърни се към мене, о, Израилю"! Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва да се съжалява. Новият живот иде сега, и вие трябва да го приемете. Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите. Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в новия живот в бъдеще, когато земята се реформира. При новите условия могат да живеят само ония, които са готови да изпълняват волята Божия. Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие.

За сега важният въпрос е, че всеки трябва да се стреми към възкресение. Не е достатъчно само да се стремите към възкресението, но трябва правилно да го разбирате. Първо трябва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бъдете Синове Божии. Значи, първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта; после, да бъде равен на ангелите, и най-после да има велик идеал, да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта; второ, връзка с ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога. Това е красивото в живота. Този е смисълът в живота – придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка с ангелите и най-после да станете Синове Божии

21-ва Беседа от Учителя, държана на 29 януари, 1928 г., София – Изгрев.

Синове на възкресението

2010-02-06T07:47:02Z

Blue-butterfly: /* Синове на възкресението */

КНИГА: Синове на възкресението

2010-02-03T16:41:05Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/.pdf Още не е готова]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Синове на възкресението]](blue-butterfly)(работи се)
* 2. [[Дерзай дъще]]
* 3. [[До край]]
* 4. [[Дванадесетте племена]]
* 5. [[Изново 2]]
* 6. [[Баща си и майка си]]
* 7. [[Помаза ме]]
* 8. [[Остани с нас!]]
* 9. [[Славата человеческа]]
* 10. [[Ще хвърля мрежата]]
* 11. [[По-драгоценен]]

КНИГА: Права обхода и права постъпка

2010-02-02T18:20:09Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-13-14-Prava_obhoda.pdf Права обхода и права постъпка]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Права обхода и права постъпка, 24.08.1934]](Ани)'''(готово)'''(липсва чертеж)
* 2. [[Перпендикулярни движения, 31.08.1934]](Таня) (готово)
* 3. [[Вдлъбнати и изпъкнали линии, 14.09.1934]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Силните и слабите степени, 28.09.1934]](Таня) (готово)
* 5. [[Орехът и орехчето, 19.10.1934]](Ваня) (готово) 3 чертежа
* 6. [[Правият ъгъл отвътре, 26.10.1934]](Таня) (готово)
* 7. [[Погрешка и спънка, 04.01.1935]] (Таня) (готово)
* 8. [[Двата университета, 08.03.1935]](Таня) (готово)
* 9. [[Най-младият в света, 15.03.1935]](Таня) (готово)
* 10. [[Да мисли, 22.03.1935]] (blue-butterfly) (готово)
* 11. [[Разрешените задачи, 03.05.1935]](Таня) (готово)
* 12. [[Органически, духовни и умствени сили в човека, 10.05.1935]] (blue-butterfly) (готово)
* 13. [[Условия и възможности, 17.05.1935]](Таня) (готово)
* 14. [[Фа-фа диез, 31.05.1935]](Таня) (готово)
* 15. [[Малките желания, 07.0б.1935]](anotherseeker) '''(готово)'''
* 16. [[Аурата - кожата на духовното тяло, 14.06.1935]](Таня) (готово)
* 17. [[Ферменти, 21.06.1935]](Таня) (готово)
* 18. [[Двата закона, 28.06.1935]] (anotherseeker)'''(готово)'''
* 19. [[Двата полюса, 05.07.1935]](Таня) (готово)
* 20. [[Първата дума, 12.07.1935]](Ваня) (готово)чертеж
* 21. [[Двамата спътници, 19.07.1935]](Таня) (готово)
* 22. [[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]](НадяД)(готово)(липсва чертеж)
* 23. [[Отребване, разтопяване, отвяване, 06.09.1935]](НадяД) (готово)(липсва чертеж)
* 24. [[Степени на числата, 13.09.1935]] (Ruana)'''(готово)'''чертеж

Органически, духовни и умствени сили в човека, 10.05.1935

2010-02-02T18:18:44Z

Blue-butterfly: /* ОРГАНИЧЕСКИ, ДУХОВНИ И УМСТВЕНИ СИЛИ В ЧОВЕКА */

==ОРГАНИЧЕСКИ, ДУХОВНИ И УМСТВЕНИ СИЛИ В ЧОВЕКА==

Царят на сръднята – Изходът – Правата мисъл – Мисълта

Отче наш

Какви бяха основните положения на миналата лекция? (Природата има за предназначение да научи хората да мислят. Всички мъчнотии, страдания и задачи са разрешими за човека, само той да намери метода, по кой начин. Всички задачи за човека са разрешими.)

Как схващате вие мъчението и страданието, има ли различие между страдание и мъчение? Човек се мъчи да постигне нещо и страда за нещо. Тази дума "мъка" се е раздвоила. Мъчи се да постигне нещо. Мъчи се този човек или мъчат го. Можете ли да кажете "страдат го"? (Не.) Защо можеш да кажеш "мъчат го", а не можеш да кажеш "страдат го"? Кое е по-благородно, да се мъчи човек или да страда? Тогава едни и същи ли са причините, които причиняват страданието и които причиняват мъчнотиите? Според новото разбиране страданието по огъната линия ли върви, по изпъкнала или по права линия? И мъчението по каква линия върви в геометрията? Коя част от геометрията изучава мъчението? Като ученик кои линии му са най-подходящи? Специалността на мъчението каква е?

Сега ви задавам въпроса, на който не може да намерите връзката. За пример ако ви се даде един музикален тон, (Учителят взема един тон с глас, спокойно). Какъв тон е това? На пианото го намерете! (Тонът фа). То е българското фа. Аз вземам: фа бемол и фа диез ,сол бемол и сол диез ,и ла диез. Сега трябва да намерим най-първо в коя система е ла. Значи в една гама можеш да научиш тоновете. Но щом мине в по-горна гама, не можеш да ги различаваш. Има една естествена гама, отдето започват тоновете. Но щом минеш в друга, тоновете трябва да се различават.

Имате скръб, имате и мъчение. При скръбта какво имате? (Бемол). А при мъчението? Тогава има бемоли, които са влажни. Нали казват: Тонът е сочен и сух тон. Казват: "Сухо пее той". Значи тонът е сух. В музиката тонът може да бъде влажен и сух. Или другояче казано, има известни тонове, които са остри и меки.

Страданието върви по изпъкналите линии, а мъчението върви по вдлъбнатите. Едно мъчение в света не можете да го поправите, ако не разбирате закона. За да поправите мъчението, трябва да минете от едно състояние в друго: от едно състояние на една огъната линия, дето нещата се събират, в друго състояние, дето нещата се разпръсват. Та понякой път човек от страданието може да мине в мъчението, а някой път от едно състояние на мъчение може да мине в състояние на страдание. Тогава хубаво е, че те мъчат. Като те мъчат, ще те накарат да работиш. За пример волът, като го впрегнат, той страда ли или се мъчи? Той с хиляди години е бил под крушата, ял и пил, въртял си опашката. Господарят казва: "Я вземи това дете и го накарайте да се учи!" Впрегнали го и той се учил да работи нещо. Ние разглеждаме нещата някой път много повърхностно. Да кажем, един човек го мъчат. Майката понякой път, когато детето не иска да даде нещо, което е взело, взема му го насила от ръката и то плаче. А страданието има повече вътрешен дълбок характер.

Човек, който може да страда, има нормален характер. Мъчението има повече физически характер. Когато човек се мъчи, той е на физическото поле. А когато страда, има повече духовен характер. Сега не е въпрос за страданието. Но от какво зависи силата на човека? – Човек може да бъде силен, ако е физически силен. От какво зависи неговата сила? – От неговата воля. Ако физически работи неговото тяло – от неговите мускули. Значи от мускулите му зависи, зависи и от стомаха му. Стомахът е център на физическата сила на човека. За да бъде човек физически силен, непременно трябва да има един отличен стомах. Физическата сила на човека е в стомаха и в неговата симпатическа нервна система. Тя е раздвоена. Физическото здраве зависи от силата на човека. А духовната сила на човека зависи от неговите чувства, от неговото сърце. Духовната сила на човека зависи от неговата дихателна система. Ако той диша правилно, той е духовно силен. Пък ако функционира добре неговата мозъчна система, нервната му система, той умствено е силен. Умствената сила на човека зависи от неговата нервна система. От нервната система зависи силата на човешката мисъл.

Следователно за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят и в духовния свят и в умствения свят. Трябва трите вида сила да се съединят. Да допуснем, някой път вие се усещате слаби да вършите някоя работа. По някой път усещате някаква слабост. Един човек, който има навик да пие или да пуши тютюн – някои придобиват тези наследсвени черти, казва: "Слаб съм!" В какво седи слабостта? Във физическия свят ли е слабостта или в духовния свят, или в неговата мисъл, в неговите чувства? Причината е в сърцето – удоволствието да пуши и да пие. И той не знае откъде да започне и да го поправи. Физически не можеш да го поправиш. Искаш да не пиеш, а пиеш. Можеш да мислиш, че не е право. Ще ти се смеят хората, а като дойдеш на скришно вдигнеш чашата и пиеш. Не, че нямаш сила. Как нямаш сила да откажеш? А като че ръката ти не е в сила да стори това. Казваш: "Не мога!" А не, че не можеш, може той! Значи може да пие, а не може да се откаже да пие.

Тогава тази слабост пиенето, по каква линия върви? По огъната линия ли или по изпъкнала линия? – Огъната. Следователно пиянството по този начин за да го поправите, трябва да разберете закона на линиите. Ако може да измените тази огъната линия в обратна посока, да направите състоянието си изпъкнало, вие ще се освободите от пиянството. Невъзможното за нещата в едно отношение е възможно в друго. Искате да прегърнете някого. По каква линия вървите? (Права). Права ли е? Че как, ръцете се огъват – огъната линия. А искате да се освободите от прегръщане. Отстранявате с ръцете си. Искате да кажете, че не е време за прегръщане. Има известни закони в човешкото естество, които функционират. Трябва да дадете насока на вашите сили, които функционират във вашия физически, духовен и умствен свят. И каквато насока дадете на вашите сили, такъв резултат ще имате. Ако вие се намерите в една долина, в една площ със стръмни прегради, тогава какво може да направите? Как може да излезете нагоре? Отвесни стени има долината. Какво може да изнесете от долината нагоре? Трябва много да мислите. Сега всичките мъчнотии произлизат от факта, че вие най-първо се намирате във физическия свят и не знаете как да постъпвате; намирате се в духовния свят при известни външни мъчнотии и не знаете как да постъпите; намирате се при известни мъчнотии в умствения свят, пак не знаете как да постъпите. Има обикновени работи, които са станали наследствени.

За пример една птица много лесно може да се научи как да хвърка. Но ти накарай един човек да хвърка, трябва дълго време да мисли човекът. Не е лесно. Човек сега се учи да хвърка и още не се е научил. Колко души могат да хвъркат сега? Идва един, който разполага със средства, отворил е училище и кара хората да хвъркат. Но туй хвъркане е доста механическо, защото един аероплан, щом се развали, моторът не може да функционира и веднага авиаторът пада. Когато при една птица туй не се случва, много по-съвършено е хвъркането там.

Аз искам да ви наведа на ония отношения, които съществуват. Човек може да се научи да хвърка, но той трябва да мисли. Въпросът е за силата. Значи има физически сили. Трябва да разберете закона. Искате духовно да бъдете силен, непременно човек трябва да има три вида сили, с които да регулира физическите, духовните и умствените сили. Вие не може със своите физически сили да работите в духовния свят. Силният човек във физическото поле може да постигне всичко, а в духовното поле не може. А с духовните сили не може да постигнеш нещо на физическото поле. С умствените си сили ти можеш да постигнеш нещо в умствения свят, но в духовния свят не можеш да постигнеш, но има пътища, с които можеш да победиш силата от един свят в друг. Сега въпросът се заражда, как? За пример имате лед, вода, имате една буца вода. Жаден сте. Какво трябва да направите с тази буца? Трябва да я разтопите. С какво? С огън, с топлината. Имате в джоба си една кутия кибрит. Драснете, запалите огън, турите буцата в чашата вътре и тя се стопи.

Имате един навик да се сърдите. Какво нещо е сръднята от психологическа гледна точка? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се". Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но да се сърдиш на вратата, какъв смисъл има? Тя не те разбира. Или с ключът не може да отвориш, ти се сърдиш и удряш ключа о земята. Питам, защо удряш ключа о земята? Не зная, хвърлили ли сте някой път ключа?

Ако едно число от едно до десет се повтаря 11 пъти, какъв закон има? Какво число е то? Вземете от 10 до 20 колко пъти се повтаря 1 ? (11 пъти). А 2 колко пъти се повтаря? (Два пъти). От 1 до 10 колко пъти се повтаря двойката? Тройката колко пъти се повтаря? (Два пъти при 3 и 13). Добре. Туй число, което 11 пъти се повтаря, каква роля играе тогава? Едното от 10 до 20 се повтаря 11 пъти. Двете от 20 до 30 се повтаря пак 11 пъти. А едното от 20 до 30 колко гласа има? (Само един глас – 21).

Вие трябва да разберете закона: ако сте в една своя собствена гама, вие сте господар във вашия живот, гама е това, аз разбирам при условията, при които вие сте господар, вие имате 11 гласа. Числото 11 в дадения случай показва, че сте свободен. Защо имате 11 гласа във вашата гама? И числото 11 е гама на свободата. Но тя е закон само на света. Само законът на Любовта дава 11 гласа на човека. Само Любовта може да ти даде 11 гласа, а всички други, дето и да се намират, дават само един път право, по един глас, толкова ти дават. Щом си в една чужда гама, ти имаш само един глас. Щом си в своята гама, имаш 11 гласа. Следователно трябва да преведеш единия глас, който имаш. Някой път, за да влезеш в своята собствена гама, трябва да я разбираш. Това е закона на разбирането! Отношенията, които съществуват, трябва да се разберат. Някой път вие казвате: "Защо нещата стават тъй"? Тогава ти си влязъл в една чужда област. Ще се повърнеш в света, към който принадлежиш, в един свят, в който ти си член. Щом влезеш в един друг свят, ти ще имаш само един глас. Като гражданин на българската държава, колко гласа ще имаш? Като отиваш да гласуваш, колко пъти можеш да гласуваш? Представете си, че вие гласувате за един общински кмет. (По закона веднъж може да се гласува). Отивате да ядете. Колко пъти може да ядете на ден? Сутрин един път, на обяд един път и вечер пак един път. Но сутринното ядене, обедното ядене и вечерното ядене се различават. Има грамадна разлика в това, което сутрин ядеш, на обяд и вечер. Сутрин човек има едно разположение, на обяд има друго разположение и вечерно време -друго. Трябва да се разбира психологията на човешкия организъм.

Сега въпросът е за ония сили, с които човек разполага. Да се намери човек в своето здравословно състояние, непременно трябва да има едно вътрешно съчетание между неговите физически, духовни и умствени сили. Той трябва да разбира законите. Сръднята от какво произтича? Представете си един баща има едно дете, той го гледа. Детето помилва баща си с ръката. Приятно му е на бащата. Но той седи и си работи. Ако е учен човек може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата. Но почне това дете да го дърпа, хване един косъм от главата, от брадата му. На бащата най-първо му е приятно, но като изтегли един косъм, втори, трети, четвърти косъм от брадата, какво ще направи бащата? Най-първо ще се зароди едно чувство на недоволство. Недоволството на бащата ще се превърне в една малка сръдня. Защо детето си е позволило да изтегли един косъм от брадата на баща си? И защо бащата не може да даде един косъм? Във вас седи един въпрос. Ако знаете вие как да го разрешите, ако знаете дълбоките вътрешни причини, то вие щяхте да прогледнете. Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли. При това на баща му е неприятно да му теглят косъм от брадата. (Не се знае сега туй дете има ли чувство, че създава страдание на баща си?) Не, то това не мисли. Иска да знае основа има ли този косъм или е залепен само. Иска да знае дали баща му е дегизиран.

Аз вземам примера само да обясня психологията на сръднята. Ние се отдалечаваме от въпроса. Какви са вътрешните побуждения на детето, ние не знаем. Какви са вътрешните побуждения на бащата и тях не знаем. Но детето хваща един косъм и си го тегли. Нему му е приятно да тегли един косъм. Трябва му косъма. Аз съм виждал как някоя мома с дълга плитка, тъкмо се е разшетала и момъкът хване един косъм и тегли. За работа му трябва. Изтегли един косъм. Нали ви трябва някой път едно въженце, един дълъг косъм? Има дълги косми. Сега какви са подбудителните причини? Но когато се изтегли косъмът от брадата на бащата, ще се образува едно чувствуване. След време може да се превърне в една малка неприятност на бащата. И ако му се изтеглят 3 - 4 косъма от неговата брада, той може да се разсърди. Ако обича много детето, какво ще каже? Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, зная че е млад бил бащата. До 45 години в ранна възраст баща ви си е бръснал брадата.

На какво отдавате сръднята? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата. В какво отношение се засягат? Туй е вече от духовния свят, казали нещо за вас. А сега дайте ми един пример, една сръдня от умствен характер, от умствения свят. Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и задраскал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите: "Обърка ми този човек сметката!"

В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата, във втория случай се сърдите, че казали някъде една обидна дума за вас, а в третия случай се сърдите, че турили забъркани числа в счетоводната ви книга. Забъркана е сметката. Пак дойде една малка сръдня. Е, какво трябва да правите, щом ви забъркат сметките? Ще отидете да ги изправите. Тия забъркани числа ще се поправят с една червена линия. Някой казал нещо лошо за вас. В духовния свят пак се разсърдите. И в умствения свят една червена линия отгоре на числата – ще поправите погрешката. Сега в духовно отношение как ще поправите обидата? Ще теглите пак една линия, ще кажете: "Туй, което той е казал, не е право"! И ще турите отгоре какво трябва да каже. Той е казал за вас: "Той е един шмекер". Ще кажете: "В мен няма никакво шмекерство, аз съм човек на истината. Право трябва да говоря". Ще зачеркнете "шмекерството" и ще кажете: "Аз не съм шмекер, погрешно е". Така трябва да поправяте, ако искате да се освободите от сръднята. -"Ама аз чух за вас това и това". Точно за тази дума, ако е крива, турете правата дума. Ако вие бяхте на негово място, какво трябваше да кажете? Ще кажете: "Той е отличен човек, справедлив, много добър е той". Щом не е тъй, вземете да коригирате в себе си тази погрешка. Вие някой път не коригирате вашите погрешки, а търсите хора отвън да ви ги коригират. Веднага турете червената линия отгоре и кажете правата дума.

Добре! Детето изтегли косъм, как ще се поправи погрешката? Да кажем, че вече детето е изтеглило пет косъма от брадата, как ще се поправи тази погрешка? Много работи трябва да знае човек, за да може да се изправи. Някой път ние се стремим да оправим някои работи, някои хора искат да оправят обществото, да турят закони. Туриш един закон, нищо не оправя. Туриш втори закон и той не оправя, трети, четвърти закон. И тъй се наредят ред правила. Трябва човек да има едно разбиране на вътрешното естество. Този баща, при такова дете, трябва да е добър баща. Друг пример. Аз ви навеждам пример за свободата. Бащата е богат. Той иска да си води сметките. Касата е отворена. Парите са там. Туй дете в първия случай идва и тегли косъм от брадата на баща си, а във втория случай, като види касата – много злато, банкноти, монети, бръква и си взема една монета. Туря я в джоба си, после бръква още веднъж и пак туря в джоба си, трета, четвърта монета и все ги туря в джоба си. В първия случай тия косми от бащата са изтеглени. Трябва да знаете да превеждате. Ще преведете сега космите. Те са изтръгнати вече, от косата са взети. Детето не пита: "Може ли, татко, или не?" Същото прави и с монетите, взема две-три и ги туря в джоба си. Какво трябва да прави бащата сега? Още един пример. Ако тия пари са негови, тогава нека си вземе. Но тия пари от касата не са негови, а са чужди. Бащата има да плаща някоя полица. Той е определил тази сума да даде и не трябва да липсва нито един лев. А детето взема пет от тази полица. Какво трябва да прави бащата с туй дете? -Ще хване детето и ще изтръгне космите. Той ще бръкне в джоба на детето и ще вземе парите назад.

В дадения случай ние представяме работите в най-лесния им вид. Детето не че е толкова лошо, обича баща си, но не влиза в положението му, когато той си гледа сметките. Много малка е погрешката на детето, но няма никаква морална умисъл.

Сега какво заключение бихте направили? -Човек, за да оперира във физическия свят, в духовния и в умствения свят със своите сили, той трябва да разбира законите, да знае в дадения случай как да употреби силата си. Де е погрешката на детето, което е взело парите? Значи щом е взело от баща си пари без позволение, то не е от много умните деца. То трябва да пита баща си, да вземе ли или не? То взе без да пита баща си и ги тури в джоба си. Тогава разграничете. Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка сръдня на бащата, нали? Но бащата, със своето поведение, е дал един урок на детето, че и то се е разсърдило. Питам: тия две сръдни от какъв характер са? Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпва умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари.

Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил. А детето е бръкнало и взело парите, без да каже на баща си. И бащата ще почне да разсъждава, къде са се изгубили парите. Той пита детето дали ги е взело. И тогава детето, ако е похарчило парите и го е страх от баща си, ще излъже, че не е взело. Но да кажем, детето каже: "Аз взех парите". Бащата каже: "Дай парите"! И взема златните монети. Сръднята вече се лекува. Второто положение, детето си позволи да лъже и каже: "Не съм взел парите". Тогава бащата може да употреби крути мерки и може да накаже детето. Тогава туй дете може да се разсърди, че баща му го е бил за парите, че не е щедър, че не иска да даде.

Тия са погрешките, които вие постоянно правите в живота си и казвате, че провидението спрямо вас е жестоко. Всичко каквото желаете, искате да го имате. Задигнали сте пет лири златни, турили сте ги в джоба. И като ви ги вземат назад и не ги оставят в джоба ви, вие се сърдите. Или някое ваше мимолетно желание не е постигнато или някоя ваша мисъл или постъпка и вие постоянно се дразните. Трябва да се разгледа живота основно. Вие живеете в един разумен свят. Ако едно ваше желание не може да се постигне, няма условия, чакайте за условията! Пък ако едно ваше желание се постигне, условията са благоприятни. Но чакайте ден, два, три, четири до седем и 365 дена в годината, може в последния ден да се изпълни желанието ви. Имате едно желание, което може да се изпълни в един ден. Тогава отношението: денят има 24 часа, ще чакате един от тия часове. В 24 часа може да се изпълни желанието ви. Желанието ви може да се изпълни в една седмица. Ще чакате седем дена. Желанието ви може да се изпълни в един месец. Условията са 30 тогава. Желанието ви може да се изпълни в една година. Условията са 365. Това са парите. Искате да постигнете едно желание, ако е за един ден – 24 часа ви трябват; ако е в една седмица – 7 дена ви трябват; ако е в един месец – 30 дена ви трябват; ако е в една година – 365 дена ви трябват. Туй трябва да го имате предвид. Човек, който така не мисли, той всякога може да се разгневи, да се разсърди. Сръднята показва, че туй дете не мисли.

И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той. Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля!" Нищо повече. Ето лекуването на сръднята. Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник.

Като дойде сръднята, кажете: "Мисли, мисли, мисли"! Така ще можеш по обратен път да възвърнеш онази енергия, която тялото е изгубило. А човек трябва да пази равновесие на вътрешните сили, които има в тялото си. Здравословното състояние на човека зависи от силите на неговото физическо тяло – стомаха, от силите на духовния свят – на неговата дихателна система и от силите на умствения свят – от функционирането на неговата нервна система. Това е един начин за самовъзпитание, един правилен път за самовъзпитание, при което човек трябва да се постави, за да има постижение. Ако този закон нямате предвид и ако по старите пътища вървите, ще имате едни резултати. Ако по новите пътища вървите, ще имате други резултати.

Сега за една седмица направете един опит. Вземете си едно тефтерче и вижте колко пъти ще се разсърдите през седмицата. За седем дена ще е тази задача. Колко пъти ще се разгневите. И си помагайте с най-кратката формула. Направете един опит.

/6 часа и 10 минути /
/Младежки окултен клас - 14 - та година/
26-та лекция държана от Учителя на 10 май 1935 г. 5 ч.сутринта, София, Изгрев

КНИГА: Права обхода и права постъпка

2010-01-30T08:52:22Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-13-14-Prava_obhoda.pdf Права обхода и права постъпка]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Права обхода и права постъпка, 24.08.1934]](Ани) (работи се)
* 2. [[Перпендикулярни движения, 31.08.1934]](Таня) (готово)
* 3. [[Вдлъбнати и изпъкнали линии, 14.09.1934]] (anotherseeker) (работи се)
* 4. [[Силните и слабите степени, 28.09.1934]](Таня) (готово)
* 5. [[Орехът и орехчето, 19.10.1934]](Ваня) (готово)3 рисунки
* 6. [[Правият ъгъл отвътре, 26.10.1934]](Таня) (готово)
* 7. [[Погрешка и спънка, 04.01.1935]] (Таня) (готово)
* 8. [[Двата университета, 08.03.1935]](Таня) (работи се)
* 9. [[Най-младият в света, 15.03.1935]]
* 10. [[Да мисли, 22.03.1935]] (blue-butterfly) (готово)
* 11. [[Разрешените задачи, 03.05.1935]]
* 12. [[Органически, духовни и умствени сили в човека, 10.05.1935]] (blue-butterfly) (работи се)
* 13. [[Условия и възможности, 17.05.1935]]
* 14. [[Фа-фа диез, 31.05.1935]]
* 15. [[Малките желания, 07.0б.1935]]
* 16. [[Аурата - кожата на духовното тяло, 14.06.1935]]
* 17. [[Ферменти, 21.06.1935]]
* 18. [[Двата закона, 28.06.1935]]
* 19. [[Двата полюса, 05.07.1935]]
* 20. [[Първата дума, 12.07.1935]]
* 21. [[Двамата спътници, 19.07.1935]]
* 22. [[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]
* 23. [[Отребване, разтопяване, отвяване, 06.09.1935]]
* 24. [[Степени на числата, 13.09.1935]]

Да мисли, 22.03.1935

2010-01-30T08:39:56Z

Blue-butterfly: /* ДА МИСЛИ */

==ДА МИСЛИ==

Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли.

Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажем, че един човек е заборчлял. Защо? -Защото не мисли. Ама боледува. Защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, то е Бог. И Той е най-щастлив. Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията, защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да Му търсим погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са във вас.

Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов". Много погрешки правят. Тъй както произнасят няма никакъв смисъл. "Любов" – значи оскубана кокошка. Казват: "Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка". Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има. Сега като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: "Трябва да мислим". Щом говорите, че трябва да мислите само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човекът да влезе в своето битие. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича". Понеже Бог, като е обичал, започнал да твори и работи. Той е създал вселената и няма миг, в който да е престанал да работи. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не е оставил нищо непредвидено и всичко го е наредил точно както трябва. Той е мислил милиони години и като мислил, наредил нещата.

А вие сега намирате, че не промислил нещо както трябва за вас, щом страдате. Щом не учите, праща ви да страдате, щом учите, щастието ще дойде. Щом не учите, нещастието идва. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще ви сполети нещо. Да допуснем, че вие седите отвън и ме слушате уж, а всеки гледа другия какво прави. Виждаш, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му връзката му, че се обръснал, подстригал си косата. Всичко забелязвате. Но това не е мисъл. Това е сравнение. Човек, който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има, човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, е щастлив.

Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща, като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. Най-после вие ще се намерите в един човешки свят.

Някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят, нищо не е на място. След като направиш една дреха и я носиш една година, дотегне ти и казваш: "Да се отърва от тая овехтяла дреха, от ризата, от шапката". След една година казваш: "Друга мода има". Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тая шапка, не можеш да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го! "-Ама как?" -Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не в какво да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън, те са боя. Отвън всеки може да нашари с боя нещо.

И питам сега, как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате? Ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо с вас, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. На едного ръката му е счупена, на други крака, язва в стомаха, болки има, в мозъка има нещо. Вие трябва да му предавате урок, а той ви казва: "Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли", а вие му разправяте за мисълта. "Какво ми разправяте за мисълта, стомахът ме боли". Казвам, боли те корема защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение, Бога, като създал човека, Той е казал: "Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе, ще мислиш. Научи се да мислиш"! И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, Той казва: "Ще мислиш, от туй дърво няма да ядеш, ще мислиш". А, човек без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши неща за които не мисли, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви. – "Аз това, аз онова". Кажете ми, какво ще направите? Хванете един човек, който е направил малка погрешка, какво ще направите? Какво ще направите с една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнете гърнето, това не е мисъл.

Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра. Не можели да се погодят. Едната вдигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво прави не зная, казвам: Не мислят. И старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. - "Ама кой е прав?" -И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете една молитва в стаята ми. Знаете ли каква молитва ми чете: "Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене се отнасяш по друг начин". Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: "Да се махнеш оттука! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си, пък и другите да ти служат". Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш, щом съм лош, аз не мисля, ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав. Въпросът е тъй без разлика. "Не мисля" значи: Това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам истинската цена, която Бог е турил в него. Ако някой дойде от вас, аз трябва да му дам истинската цена.

Един добър цигулар вземе ли в ръцете си най-хубавата цигулка, направена от Страдивариус или от друг голям майстор, като пипне само цигулката, веднага разбира по това каква е цигулката, но той мисли. Питам се: какво искате вие? Казвате: "Любовта Христова". Че какъв е Христос в своята Любов? Този човек като дух беше богат. Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след туй хората казват: "Голям будала е този човек." Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че каквото той остави, ние да ядем и пием. Аз прибавям: не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота и едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил, да мислите. Вие казвате: "Аз искам да живея". Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.

Човек прогресира дотолкова, доколкото той мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Може да питате кого визирам? Когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи. Може да каже груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия: Тази сестра, която ми чете половин час за старата сестра, след като си замина, аз разсъждавам. Аз трябваше да я изслушам и да кажа: "Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, пък ако си крива и другото да дойде. Така е. Ако си права всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти". Ние казваме: на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази младата сестра ме гледа и казва: "Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук". Това е нейно мнение. Че ти, щом мислиш да бъдеш свободен, който мисли ще бъде свободен.

Сега вие ще ми кажете: "Коя сестра"? Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направя – все едно е. Въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази младата сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. После викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и други и казвам: "Който дойде, да го не пуща горе". Идат няколко души, казва: "Не може". -" Как тъй"? Слушам един глас: "Учителю"! Едва дочувам някъде: "Няма го". - "Учителят е вътре".

Трябва да се мисли! Учителят мисли сега какво да прави. Аз оставям погрешките. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! "Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро". По тия стари начини като постъпвате, вие ще имате тия резултати. Светът не може да се поправи. Светът може да се поправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече! Ще мислите тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!" Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко!" -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът.

Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад, всичко, каквото може да се случи в света, ги очаква. И ще го опитат. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ги блаженство, любов, очакват ги безбройните Божии блага и ще ходят навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: "Да помисля тъй, както Бог мисли". Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. Казвате: "Много лоша е тази сестра, много лош е този брат". Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия, нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. Срещнеш ли един човек, туй считай за привилегия. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: "Аз трябва да взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога да те претрепя"? -" И аз ще те претрепя". Единият и другият ще се претрепят. Делят и не могат да разделят. Двамата свили си лицата, огън изтича от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата и двамата седят там и питат кой от тях има право. Мечката ги е подушила. И двамата казват: "Ти имаш право". Но като дойде мечката, единият казва: "Аз ще те претрепя". А другият казва: "Слез, че утрепи мечката вместо мене". Но другият казва: "Слез ти"! Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен в меча дреха. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. И то на Рила. Връщам се от Мусала с един евангелистки проповедник, виден проповедник, който проповядва и за вяра, и за любов, Господ какво е направил и т.н. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината, върви една мечка, слиза. Казвам, един ангел върви. Той се замисля, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката, тъй, колкото от тука до вратата. Тогава проповедникът казва: "Слушай"! Аз казвам на моя език: "Един ангел иде, една мечка". Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Трябва да се справим, да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва и пада така, че пада и си туря крака насреща. Аз се спирам, гледам, ангелът си вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"! И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който беше дошла. Питам проповедника: "Какво чувствуваш"? -" Помислих, че ти ме остави и мечката ме натиска". Добре, сега този случай тенденциозно може да разправям, за да уроня неговия престиж. Така някои ще си помислят, но той е още жив, тук е на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам, когато един ангел дойде, ние си вдигаме краката насреща му. Вдигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислим. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя, ако с нея постъпиш добре, тя помни.

Разправяха, тук в България, за едно младо мече. От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й. Тя почнала да се гали, да казва: "Много ти благодаря". А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш да ти играя"! На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората". Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва да бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир.

Най-правата философия е да мислите! Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега! Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше да мине. Петър казва: "Господи, да ти не бъде това"! - "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох да мисля. Ще има да страдам, те са малки работи, ще минат"! Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: "Христос колко е страдал"! Но Христос беше изпратен да мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя."

Сега ето простата философия: научете се всички да мислите! И ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: Този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: "Каква може да бъде мисълта"? -Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник, изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин.

Ти си една млада мома и нямаш кандидат. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоя възлюблен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка. Вие питате: "Кога? Утре ли"? Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите. Тогава някой казва: "Аз се молих на Господа, но няма отговор на молитвата". Ако се молиш и веднага има отговор на молбата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден, два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. Ще кажете: "Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или за да оздравее някой трябва да взема лекарство". Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някакво голямо нещастие, казвам: "Добро е всичко, няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене". Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: "Този човек не мисли, той не се е научил да говори". А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът мислете и дяволът казва: "Какво трябва да мисля"? Казвам: "Опитай тази работа"! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата.

Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: "Ожени се за мене!" Ще опиташ, ще видиш. Ти не опитвай човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек и той си има ухание. Едни, който мислят и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам, ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят. Ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, "извън рая" - казва Господ. Там ще идеш, ще опиташ нещата. Когато се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая!

Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм ще се върнете в рая. Не, не е този костюм, с който сега сте облечени и с който ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че не мислите. Тия дрехи, работните ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.

Сега ще заключа с един много гладен човек, който три деня не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"! Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек първо го нахрани. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: "Виждам притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюбената да ти свари пиленце. Та, затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето". Ако някой път една реч се продължава, то е защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: "Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има". Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път, сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.

Казвам, доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: "Този път, по който вървим, прав ли е"? Аз ви отговарям едно: досега нито един от вас не е вървял по правия път. И вашия дядо и баба, кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, вървят не по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"!

Сега да изчетем Добрата молитва с мисъл - веднъж в живота. Десет неща има в нея, с мисъл да четете. Тази молитва е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В Добрата молитва е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашия Баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи че не е станал още наш баща. Нищо повече.

Сега ще четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем Добрата молитва с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.

21-ва лекция, държана от Учителя на 22 март 1935 г., 5 ч.сутринта, София, Изгрев,
/Младежки окултен клас - 14-та година/

Да мисли, 22.03.1935

2010-01-30T08:39:02Z

Blue-butterfly: /* ДА МИСЛИ */

==ДА МИСЛИ==

Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли.

Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажем, че един човек е заборчлял. Защо? -Защото не мисли. Ама боледува. Защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, то е Бог. И Той е най-щастлив. Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията, защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да Му търсим погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са във вас.

Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов". Много погрешки правят. Тъй както произнасят няма никакъв смисъл. "Любов" – значи оскубана кокошка. Казват: "Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка". Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има. Сега като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: "Трябва да мислим". Щом говорите, че трябва да мислите само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човекът да влезе в своето битие. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича". Понеже Бог, като е обичал, започнал да твори и работи. Той е създал вселената и няма миг, в който да е престанал да работи. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не е оставил нищо непредвидено и всичко го е наредил точно както трябва. Той е мислил милиони години и като мислил, наредил нещата.

А вие сега намирате, че не промислил нещо както трябва за вас, щом страдате. Щом не учите, праща ви да страдате, щом учите, щастието ще дойде. Щом не учите, нещастието идва. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще ви сполети нещо. Да допуснем, че вие седите отвън и ме слушате уж, а всеки гледа другия какво прави. Виждаш, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му връзката му, че се обръснал, подстригал си косата. Всичко забелязвате. Но това не е мисъл. Това е сравнение. Човек, който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има, човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, е щастлив.

Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща, като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. Най-после вие ще се намерите в един човешки свят.

Някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят, нищо не е на място. След като направиш една дреха и я носиш една година, дотегне ти и казваш: "Да се отърва от тая овехтяла дреха, от ризата, от шапката". След една година казваш: "Друга мода има". Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тая шапка, не можеш да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го! "-Ама как?" -Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не в какво да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън, те са боя. Отвън всеки може да нашари с боя нещо.

И питам сега, как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате? Ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо с вас, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. На едного ръката му е счупена, на други крака, язва в стомаха, болки има, в мозъка има нещо. Вие трябва да му предавате урок, а той ви казва: "Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли", а вие му разправяте за мисълта. "Какво ми разправяте за мисълта, стомахът ме боли". Казвам, боли те корема защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение, Бога, като създал човека, Той е казал: "Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе, ще мислиш. Научи се да мислиш"! И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, Той казва: "Ще мислиш, от туй дърво няма да ядеш, ще мислиш". А, човек без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши неща за които не мисли, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви. – "Аз това, аз онова". Кажете ми, какво ще направите? Хванете един човек, който е направил малка погрешка, какво ще направите? Какво ще направите с една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнете гърнето, това не е мисъл.

Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра. Не можели да се погодят. Едната вдигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво прави не зная, казвам: Не мислят. И старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. - "Ама кой е прав?" -И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете една молитва в стаята ми. Знаете ли каква молитва ми чете: "Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене се отнасяш по друг начин". Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: "Да се махнеш оттука! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си, пък и другите да ти служат". Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш, щом съм лош, аз не мисля, ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав. Въпросът е тъй без разлика. "Не мисля" значи: Това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам истинската цена, която Бог е турил в него. Ако някой дойде от вас, аз трябва да му дам истинската цена.

Един добър цигулар вземе ли в ръцете си най-хубавата цигулка, направена от Страдивариус или от друг голям майстор, като пипне само цигулката, веднага разбира по това каква е цигулката, но той мисли. Питам се: какво искате вие? Казвате: "Любовта Христова". Че какъв е Христос в своята Любов? Този човек като дух беше богат. Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след туй хората казват: "Голям будала е този човек." Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че каквото той остави, ние да ядем и пием. Аз прибавям: не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота и едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил, да мислите. Вие казвате: "Аз искам да живея". Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.

Човек прогресира дотолкова, доколкото той мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Може да питате кого визирам? Когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи. Може да каже груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия: Тази сестра, която ми чете половин час за старата сестра, след като си замина, аз разсъждавам. Аз трябваше да я изслушам и да кажа: "Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, пък ако си крива и другото да дойде. Така е. Ако си права всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти". Ние казваме: на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази младата сестра ме гледа и казва: "Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук". Това е нейно мнение. Че ти, щом мислиш да бъдеш свободен, който мисли ще бъде свободен.

Сега вие ще ми кажете: "Коя сестра"? Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направя – все едно е. Въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази младата сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. После викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и други и казвам: "Който дойде, да го не пуща горе". Идат няколко души, казва: "Не може". -" Как тъй"? Слушам един глас: "Учителю"! Едва дочувам някъде: "Няма го". - "Учителят е вътре".

Трябва да се мисли! Учителят мисли сега какво да прави. Аз оставям погрешките. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! "Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро". По тия стари начини като постъпвате, вие ще имате тия резултати. Светът не може да се поправи. Светът може да се поправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече! Ще мислите тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!" Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко!" -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът.

Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад, всичко, каквото може да се случи в света, ги очаква. И ще го опитат. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ги блаженство, любов, очакват ги безбройните Божии блага и ще ходят навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: "Да помисля тъй, както Бог мисли". Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. Казвате: "Много лоша е тази сестра, много лош е този брат". Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия, нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. Срещнеш ли един човек, туй считай за привилегия. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: "Аз трябва да взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога да те претрепя"? -" И аз ще те претрепя". Единият и другият ще се претрепят. Делят и не могат да разделят. Двамата свили си лицата, огън изтича от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата и двамата седят там и питат кой от тях има право. Мечката ги е подушила. И двамата казват: "Ти имаш право". Но като дойде мечката, единият казва: "Аз ще те претрепя". А другият казва: "Слез, че утрепи мечката вместо мене". Но другият казва: "Слез ти"! Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен в меча дреха. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. И то на Рила. Връщам се от Мусала с един евангелистки проповедник, виден проповедник, който проповядва и за вяра, и за любов, Господ какво е направил и т.н. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината, върви една мечка, слиза. Казвам, един ангел върви. Той се замисля, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката, тъй, колкото от тука до вратата. Тогава проповедникът казва: "Слушай"! Аз казвам на моя език: "Един ангел иде, една мечка". Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Трябва да се справим, да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва и пада така, че пада и си туря крака насреща. Аз се спирам, гледам, ангелът си вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"! И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който беше дошла. Питам проповедника: "Какво чувствуваш"? -" Помислих, че ти ме остави и мечката ме натиска". Добре, сега този случай тенденциозно може да разправям, за да уроня неговия престиж. Така някои ще си помислят, но той е още жив, тук е на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам, когато един ангел дойде, ние си вдигаме краката насреща му. Вдигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислим. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя, ако с нея постъпиш добре, тя помни.

Разправяха, тук в България, за едно младо мече. От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й. Тя почнала да се гали, да казва: "Много ти благодаря". А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш да ти играя"! На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората". Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва да бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир.

Най-правата философия е да мислите! Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега! Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше да мине. Петър казва: "Господи, да ти не бъде това"! - "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох да мисля. Ще има да страдам, те са малки работи, ще минат"! Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: "Христос колко е страдал"! Но Христос беше изпратен да мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя."

Сега ето простата философия: научете се всички да мислите! И ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: Този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: "Каква може да бъде мисълта"? -Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник, изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин.

Ти си една млада мома и нямаш кандидат. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоя възлюблен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка. Вие питате: "Кога? Утре ли"? Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите. Тогава някой казва: "Аз се молих на Господа, но няма отговор на молитвата". Ако се молиш и веднага има отговор на молбата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден, два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. Ще кажете: "Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или за да оздравее някой трябва да взема лекарство". Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някакво голямо нещастие, казвам: "Добро е всичко, няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене". Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: "Този човек не мисли, той не се е научил да говори". А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът мислете и дяволът казва: "Какво трябва да мисля"? Казвам: "Опитай тази работа"! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата.

Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: "Ожени се за мене!" Ще опиташ, ще видиш. Ти не опитвай човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек и той си има ухание. Едни, който мислят и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам, ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят. Ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, "извън рая" - казва Господ. Там ще идеш, ще опиташ нещата. Когато се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая!

Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм ще се върнете в рая. Не, не е този костюм, с който сега сте облечени и с който ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че не мислите. Тия дрехи, работните ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.

Сега ще заключа с един много гладен човек, който три деня не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"! Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек първо го нахрани. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: "Виждам притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюбената да ти свари пиленце. Та, затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето". Ако някой път една реч се продължава, то е защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: "Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има". Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път, сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.

Казвам, доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: "Този път, по който вървим, прав ли е"? Аз ви отговарям едно: досега нито един от вас не е вървял по правия път. И вашия дядо и баба, кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, вървят не по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"!

Сега да изчетем Добрата молитва с мисъл - веднъж в живота. Десет неща има в нея, с мисъл да четете. Тази молитва е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В Добрата молитва е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашия Баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи че не е станал още наш баща. Нищо повече.

Сега ще четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем Добрата молитва с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.

21-ва лекция, държана от Учителя на 22 март 1935 г., 5 ч.сутринта, София, Изгрев
Младежки окултен клас - 14-та година

КНИГА: Права обхода и права постъпка

2010-01-30T08:29:14Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-13-14-Prava_obhoda.pdf Права обхода и права постъпка]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Права обхода и права постъпка, 24.08.1934]](Ани) (работи се)
* 2. [[Перпендикулярни движения, 31.08.1934]](Таня) (готово)
* 3. [[Вдлъбнати и изпъкнали линии, 14.09.1934]] (anotherseeker) (работи се)
* 4. [[Силните и слабите степени, 28.09.1934]](Таня) (готово)
* 5. [[Орехът и орехчето, 19.10.1934]](Ваня) (готово)3 рисунки
* 6. [[Правият ъгъл отвътре, 26.10.1934]](Таня) (готово)
* 7. [[Погрешка и спънка, 04.01.1935]] (Таня) (готово)
* 8. [[Двата университета, 08.03.1935]](Таня) (работи се)
* 9. [[Най-младият в света, 15.03.1935]]
* 10. [[Да мисли, 22.03.1935]] (blue-butterfly) (готово)
* 11. [[Разрешените задачи, 03.05.1935]]
* 12. [[Органически, духовни и умствени сили в човека, 10.05.1935]]
* 13. [[Условия и възможности, 17.05.1935]]
* 14. [[Фа-фа диез, 31.05.1935]]
* 15. [[Малките желания, 07.0б.1935]]
* 16. [[Аурата - кожата на духовното тяло, 14.06.1935]]
* 17. [[Ферменти, 21.06.1935]]
* 18. [[Двата закона, 28.06.1935]]
* 19. [[Двата полюса, 05.07.1935]]
* 20. [[Първата дума, 12.07.1935]]
* 21. [[Двамата спътници, 19.07.1935]]
* 22. [[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]
* 23. [[Отребване, разтопяване, отвяване, 06.09.1935]]
* 24. [[Степени на числата, 13.09.1935]]

Да мисли, 22.03.1935

2010-01-30T08:28:15Z

Blue-butterfly: /* ДА МИСЛИ */

КНИГА: Права обхода и права постъпка

2010-01-29T20:25:55Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-13-14-Prava_obhoda.pdf Права обхода и права постъпка]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Права обхода и права постъпка, 24.08.1934]](Ани) (работи се)
* 2. [[Перпендикулярни движения, 31.08.1934]](Таня) (готово)
* 3. [[Вдлъбнати и изпъкнали линии, 14.09.1934]] (anotherseeker) (работи се)
* 4. [[Силните и слабите степени, 28.09.1934]](Таня) (готово)
* 5. [[Орехът и орехчето, 19.10.1934]](Ваня) (работи се
* 6. [[Правият ъгъл отвътре, 26.10.1934]](Таня) (готово)
* 7. [[Погрешка и спънка, 04.01.1935]] (Таня) (готово)
* 8. [[Двата университета, 08.03.1935]](Таня) (работи се)
* 9. [[Най-младият в света, 15.03.1935]]
* 10. [[Да мисли, 22.03.1935]] (blue-butterfly) (работи се)
* 11. [[Разрешените задачи, 03.05.1935]]
* 12. [[Органически, духовни и умствени сили в човека, 10.05.1935]]
* 13. [[Условия и възможности, 17.05.1935]]
* 14. [[Фа-фа диез, 31.05.1935]]
* 15. [[Малките желания, 07.0б.1935]]
* 16. [[Аурата - кожата на духовното тяло, 14.06.1935]]
* 17. [[Ферменти, 21.06.1935]]
* 18. [[Двата закона, 28.06.1935]]
* 19. [[Двата полюса, 05.07.1935]]
* 20. [[Първата дума, 12.07.1935]]
* 21. [[Двамата спътници, 19.07.1935]]
* 22. [[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]
* 23. [[Отребване, разтопяване, отвяване, 06.09.1935]]
* 24. [[Степени на числата, 13.09.1935]]

КНИГА: По Бога направени

2010-01-29T05:28:32Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1929_Po_Boga_napraveni.pdf По Бога направени]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[По Бога направени]] (Ани) '''(готово)'''
* 2. [[Положителни и отрицателни черти на живота]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 3. [[Линиите на природата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[Абсолютна чистота 2]] (blue-butterfly) '''(готово)'''
* 5. [[Духовното у човека]] (blue-butterfly) (готово)

Духовното у човека

2010-01-29T05:26:00Z

Blue-butterfly: /* ДУХОВНОТО У ЧОВЕКА */

==ДУХОВНОТО У ЧОВЕКА==

„И доведоха книжниците и фарисеите при Него една жена, хваната в прелюбодейство."
/ Йоана: глава 8-ма:3-ти стих /

Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повели нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, човек, който има някаква рана, или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомня и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен, да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Шест квадратни метра. Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани, като сардели. Кой е виновен за това? – Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта, се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко място? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно място. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общо човешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват: пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла. Казваш: не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.

Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: миналата година аз ти дадох 1 000 лева. Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой-си в миналото ти е дал 1 000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: за в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1 000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата, е най-важен в живота на човека.

Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси, е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега, в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички, че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: добър ще стана. – Да, ще станеш за в бъдеще добър човек. Питам: Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най-после, какво правиш ти? – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свет чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще потропа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хляба, и той, от своя страна, ще се чуди, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чуеш, че се хлопа отвън, казваш: влез! Как ще влезе хлябът, като си заключил стаята отвътре с ключ? Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ти, ще каже: изпратиха ме от невидимия свят, понеже в стомаха ти е имало някакво смущение, та, като специалист, да уредя този вътрешен безпорядък.

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, ти ще станеш, ще отвориш вратата на стаята и ще ги поканиш да влязат вътре. Всеки човек има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости, от материалния свят; втората врата е за гостите от духовния свет – за ангелите, и третата врата е за гостите от Божествения свят – за най-възвишените същества. Някой казва: аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе. – Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят, да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувствуваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе, и работите ти ще останат неуредени. Казваш: не мога да отворя, работа имам, моля се сега. Питам: молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е? Да мислиш, работа ли е? Да чувствуваш, работа ли е? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ в себе си, той няма да има правилни разбирания, и работите му всякога ще остават неуредени.

Днес хората мъчно разбират нещата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарните работи в живота. Често те се натъкват на някоя истина, която и децата разбират, а те не могат да я разберат. Например, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свят, а понеже учените живеят в съвсем друг свят, трябва да им се прави превод, що е молитва, и тогава те ще я разберат. Ученият казва: да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава, защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос:трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му на-правят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Каква работа е свършила тя? Реката казва: много вода влях в океана. – Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Ако направи един баланс на своите търговски сметки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният човек казва: аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем, като му обещах, че в най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. След това не отива повече при банкера, да му се моли. Сега банкерът отива при него да се моли. Чака месец, два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: господине, на еди–коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем. Умолявам Ви в най-кратък срок да изплатите задълженията си.

Значи, молитвата има две страни: някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Най-първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невидимият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капиталът, който й се дава на заем. След няколко години се раждат деца. Те представляват лихвите на този капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли, но вече за друго нещо: тя не иска втори мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вътрешните отношения в живота, ще каже: взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще живея, живея. Да говори човек за тия форми, само като известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам". Ако човек върви по пътя на съвременната философия, той ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава, усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим ли съгласно тия закони, тогава ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвам: всички тия хора са прави. Който е дал пари, нека отиде да си ги вземе. След това иде някой при вас, да ви иска пари на заем, и вие му давате. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде парите назад. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно време го слушахте. Който казва „давам", той трябва да намери човек, комуто да даде тия пари.

Всеки, който се е молил някога, или който сега се моли, трябва да знае, как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва, дали молитвата му ще бъде чута. Защо? – Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. Ето защо човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер и го питам: какъв човек е този банкер? Познаваш ли го ти? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, този човек предварително е събрал сведения за банкера, и сега вече смело може да пристъпи към него за услуга. Защо? – Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: аз влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко златни звонкови и ги наброява. След това изважда една полица, написва я, определя срока на изплащането и ти я дава да се подпишеш. Такъв човек постъпва умно, понеже е научил характера на банкера. Той взима парите и си отива.

Сега има и друго положение. Гледам, един човек се изправил и се моли на Господа. Питам го: де е Господ? – Не зная. – Виждал ли си Го? – Не съм Го виждал. – Тогава, как се молиш на Бога, Когото нито си виждал, нито знаеш, де е? – Аз зная, че трябва да се моля, а де е Господ, това не зная. – Съгласен съм, човек трябва да се моли; човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от някой банкер, когото никак не познава. След това беднякът казва: не струва да се моли човек! – Съгласен съм и с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите. Някой казва: унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи. С това той ограничава свободата си. – Вярно, унизително е човек да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгоре? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Казвам: всички хора трябва да дойдат до едно вътрешно просветление, до едно вътрешно разбиране. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса? – Нищо няма да ти даде. Оставете настрана тия молитви пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: аз мога да се моля и в къщи, а мога да се моля и в църква. Казвам: ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На същото основание богатите родители казват: ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – - Не е въпросът да се учат децата, но как се учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче, така придобито знанието предизвиква вътрешно страдание у човека. Защо? – Защото тези знания не са поставени на своето място. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че всяко нещо в живота не е поставено там, дето трябва. Щом е така, ние трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти ги туряш набързо някъде и не помниш, де ги туряш. На другия ден ги търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш, де си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред, система, да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае де са и няма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: те всякога са и близо, и далеч. Това значи- те са близо за себе си, далеч за хората; близо за тези, които ги обичат; далеч за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките от 1001 нощ. Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако, обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската дълбока молитва подразбира само един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.

Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута, може и един час, или един ден, а може-би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някои хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не можеш да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: повече не се моля. Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй, обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. Не, като знаете, какво нещо е молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това, именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.

Някой казва: това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат на готово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат на готово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: според мене скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава, и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария, ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си, каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните- неща са верни.

Всички хора- трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.

Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който той очаква. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора, и на тях се предоставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той, или не трябва. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни, и ще каже: че ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек ще може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организма му. Ето защо, съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасността да изгуби присъствието на духа си. Който губи присъствието на духа си, се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм, и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Започне ли товарът да надминава стоте килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всеки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представлява една естествена мярка. Някой казва: как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Де трябва да се вливам? В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. – Все направо ли трябва да вървя? – И на право, и на криво върви, навсякъде лъкатуши, но гледай навреме да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и с какво се придружава то? Ще обясня с един пример, с какво се придружава пробуждането на съзнанието. Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представляват човек със заспало, с непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага се обръщат към майка си и започват да викат: мамо, дай хляб! Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат те? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. Някой казва: време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хляба ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – Нямам. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си е следното: похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате в постъпките си е следното: вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: ние, Белите Братя. . . Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и, докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Каквото пожелавало това дете, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство, пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание, при смъртта си, той й казал да се ползува от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си, но щом пораснало, станал голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една голяма торба с пари, да не прекарва труден живот.

Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една странноприемница, дето чул в една от близките стаи да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия, пълна със злато. Иска ли някой да я види цяла и отблизо, да се поразговори с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това нещо, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си кесия пълна със злато и се запътил към двореца на царя. Влязъл вътре и казал на слугите: искам да видя царската дъщеря. Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в странноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си, от нея да иска пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му трябвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всякакви пари. Тя има следното свойство, че като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Влязъл в една странноприемница и започнал да натиска кесията: той я натискал, тя пущала златни пари, докато напълнил един вагон със злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила вън. Значи, младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представлява един от Белите Братя. Царската дъщеря също така представлява един от Белите Братя. Парите пък представляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намерят Истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до Истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което все ще имат изпитания. Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот,вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас, за други е свършване на този процес.

Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.

Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Пак любов. Със страх или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят; друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Питам: ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.

Мнозина казват: не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, ти сам живей в нея, не я давай под наем! Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: вижте, какъв костюм уших на този, на онзи господин. Ще кажа: вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът, обаче, изисква човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово, и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до Истината, както Христос сам шие своите дрехи, които още никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй, както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществената дреха на човека.

Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. Какво бихте направили с тази кесия? – Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сред пътя сам, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това, което и галеният син направил. Той се принудил да отиде в един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, каквото тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога. Значи, от ябълките му израснали рогата. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете, които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки, а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живяла красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки, да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките, но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори, и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните, но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой, и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: чух, че вие, и много хора около вас, страдате от някаква особена болест, Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели да влиза при царя с такава сериозна задача, спогледали се помежду си и казали: горкият човек! И неговата глава ще отиде, като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството, да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, и са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си, и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още един пръстен, една чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че всички тия предмети ще задържи за себе си, няма да ги връща назад, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали, Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: вашата дъщеря има много грехове,и за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените неща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете хубаво, вътрешно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човек влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху другите. Животът на земята трябва коренно да се преобрази, и ще се преобрази. Затова обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдещето, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес то ще създаде условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали. братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли във връзка с живата природа, ще бъдете слепи и за най-хубавите места в природата. Запитайте един банкер, какво беше времето днес, той нищо не може да ви каже. Защо? – Защото през целия ден той е бил наведен над тефтерите си и правил сметки и изчисления. Какво особено е придобил от тия сметки? Запитайте някой виден бактериолог, какво особено е придобил след като цели 20 години е посветил изключително върху изследването на чумния бацил? – Нищо друго, освен славата на учен човек. Какво значение ще има един ден този бацил, когато хората ще бъдат със съвършено чиста и здрава кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смело да изучава пътищата на злото.

Казвам: молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или: защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиромах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в Битието – не знаем, обаче, този вътрешен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само със събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши само с умножение, нито пък само с деление. При решението на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия, за да се добере човек до вътрешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна: ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учителят учи само способни, талантливи деца. Може ли учителят да направи такова събиране, той вече излиза от закона на пертурбациите.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всеки човек ще съзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после – действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта – в чувствата, а Истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът". За да намерим този Път, ние се нуждаем от светлина, от Мъдрост. За да дойдем до Истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-после, за да дойдем до Живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. – Изгрев.

Абсолютна чистота 2

2010-01-24T13:44:27Z

Blue-butterfly:

==АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА==

Думата „чистота" е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смисъл. Казваме: външна и вътрешна чистота. Външната чистота всеки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на къщата, подразбираме да бъде тя измазана, отвън и отвътре, подовете на стаите изметени и измити, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на някоя дреха, подразбираме: ако дрехата е бяла, да бъде добре изпрана; ако дрехата е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трябва да бъде прясно, бистро и без всякаква миризма. Значи, всяко нещо е чисто до тогава, докато в него няма вмъкнати или примесени никакви странични елементи. Това показва, че в природата съществуват известни елементи, които произвеждат нечистота.

Що е нечистота? – Нечистотата е контраст на чистотата. Докато човек живее, докато е здрав, той се отличава с чистота. Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в прави отношения. Значи, нечистотата е свързана със смъртта. Щом се знае това, първото правило в живота е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Бог не е никаква форма вън от нас. Той е източник на живота. Какво по-хубаво имаме от живота? Всички подтици, всякаква радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Станеш сутрин бодър, здрав, погледнеш към изгряващото слънце, зарадваш се, че имаш някаква малка идея за работа през деня. Това е резултат на първите издънки от дървото на живота. Някой казва: животът е тежък, от ранна сутрин трябва да мислим за храна, какво ще ядем, колко ще спечелим и т. н. Казвам: въпросът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много вкусно сготвено. Приправките, които се прибавят към яденето, са странични елементи. Ако всички разумни същества се съберат на едно място, каква храна биха им дали? – Различна. Защо? – Защото всяко същество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички същества, между всички организми на земята, има нещо общо в храненето. Например, дойдем ли до водата, всички живи същества, без разлика, я употребяват. Първоначално живите същества са приемали храната си от въздуха, после от водата и най-после от твърдата материя. Така е било и с човека. Някога човек се е хранил и със светлина. Съвременният човек е забравил изкуството да се храни със светлина; само очите му са запазили тази наука и до днес. Ако очите на човека дълго време не се хранят със светлина, те ще се атрофират.

Следователно, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Бога. Говори ли се за Него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества, от най-малките до най-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество, като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича животът. Животът на цялата Вселена се крие в Бога. Той няма равен на себе си. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко, трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през живота, без да схване, какво представлява Великото Начало. Той ще каже: трепна нещо в мене, като че мечка видях. Да, приятно е човек да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най-големият герой се уплашва от погледа на красивата мома. Този герой казва: видях една красива мома, но сърцето ми трепна. Защо е трепнало сърцето му? – По единствената причина, че този юнак не може да носи благото, което му се дава. Всяко благо съдържа в себе си една опасност.

Мнозина казват: какво нещо е страхът? – Страхът показва границата, местото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче, дойде ли човек до правата, чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например, до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т. н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре – изкуствата си, на третия ден – богатството си, на четвъртия ден – силата си. В края на краищата вие ще се намерите в положението на човек, изгубил всички свои възвишени идеи, без всякакво вдъхновение за работа, и ще кажете: само една идея ми остана. – Коя е тази идея? – Че бях богат човек, а сега съм последен сиромах. Какво представлява човек с такава една идея?

Сега някой ще каже: щом човек изгуби всичко, тогава той не трябва да мисли, да чувствува, да действува. Казвам: ако мислите и чувствата на човека са. неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Например, тревожни са мислите, когато се смущаваме, как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т. н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли той да мисли, кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва ? и т. н. – Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало, бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му.

Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? – Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на земята, вашият Баща ще ви запита: какво научихте досега? Така ще ви питат и вашите познати, като се научат, че сте били на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамка, на Харамията; ще кажете, че сте видели седемте езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е, какво прочетохте от книгата на природата. Колко листа научихте и какво разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един висок връх? Защо се качвате? Да гледате отдалеч, кой ще мине или какво носи – този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на връх Харамия се качвали разбойници да причакват богати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите, а специално изкачването по високите върхове!

И тъй, като се говори за обиране на богатите хора, трябва да се знае, какво представляват те. Богатите хора са богатите идеи в света. Доброто е богатият човек, когото трябва да оберем. Злото пък е бедният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бедния? Писанието казва: „Не се противи на злото!" Защо? – Защото злото е беден човек, за когото ще трябва да плащаш. Това изречение от Писанието е една важна економическа формула. Значи, на злото, на бедния човек ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от тебе пари, дрехи, обуща, и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията.

Казвам: искате ли да разберете Бога, трябва да бъдете чисти. Казано е; „Само чистите по сърце ще видят Бога". Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба: Те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. Влязат ли морските вълни през най-малката дупчица в кораба, той е изложен вече на разрушение и загиване. По същия начин влизат и отрицателните – нечисти мисли, от които трябва да се пазите. Ами вие, като пътувате из природата, не цапате ли? Колко слуги трябва да работят след вашето заминаване, докато премахнат нечистотиите ви! Някои хора се мислят за чисти, за свети, но оставят нечистотиите си: тук ядат, там ядат, навсякъде боклуци оставят. Докато носите нечистотиите си във вас, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете и в умствения, и в духовния свят. Ще ми разправя някой, че вярва в Бога, че има висок идеал, а при това не спазва и най-елементарната чистота във физическия свят. Не, от всякого се изисква чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и чистота духовна.

Казвате: всичко зависи от нас. – От вас зависи да пазите абсолютна чистота в целия ви живот. Самият живот, обаче, зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща. Не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с честолюбие. Работи десет години непрекъснато, да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: не закачайте този човек. С него шега не бива. Силен човек е той! А ти влезеш в някое село, и най-малкото камъче не можеш да дигнеш , сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата, и вода от нея протече. Господ проговори на Мойсея, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той води еврейския народ цели 40 години през пустинята. Този човек пък себе си не може да прехрани, а разправя, че Господ му проговорил.

Питам: как ще познаете, кога Господ говори? От книгите ли ще научите това? – Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си. Много са. начините, по които природата може да се разбере, но един е пътят, по който може да се влезе в света на Истината. Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най чистият образ на Любовта. Тя е Вечният Живот. Значи, Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? – Най-чистото съдържание на този образ. Истината е висшето проявление на Любовта? Най голямата свобода се придобива чрез Истината. Най-голямата светлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата в света, тя нагорещява. Правдата е най-голямата горещина на Любовта, а Любовта е същината на живота. Дойде ли до живота, ще знаете, че по-високо нещо от живота няма. Следователно, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата са области, светове, чрез които животът се проявява.

Засега, под думата „живот" се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието, и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до чувствения свят, и там търсим известен обект. Дойдем ли до умствения свят, искаме да учим – и там търсим някакъв обект. И в духовния, и в Божествения свят има живот. Значи, животът се проявява във всички области, във всички светове, но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява животът, без чистота той не може да функционира.

Питам: как може да се поддържа тази чистота? – Чрез служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирам, че човек може да служи само на Бога, само на Любовта. Казваме: „Бог е Любов". Значи, може да се служи само на Любовта. Що се отнася до живота, ние казваме: и роби можем да станем, само живота да придобием. Следователно, три неща са важни в. живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтовариш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? – За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? – Да видиш себе си в другите. Що е почит? – Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? – Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата „служене" се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога е възможно. Тогава някой ще те запита: можеш ли да носиш земята на гърба си? – Аз и сега я нося. – Ами Слънчевата система? – Нея отдавна нося. – Ами вселената можеш ли да носиш? – Аз съм господар на вселената.

Сега, всеки човек с дребни идеи, ще-каже: чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят земята и Слънчевата система на гърба си, или че са господари на вселената? Възможно ли е това? Да кажеш. че си господар на вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата вселена. Следователно, когато той казва„ че е господар на цялата вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи, той носи вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката,. също толкова време ще му е нужно да пропътува вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си, и той моментално ще измине вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата „близост" се разбира организиране на всички разумни същества в едно цяло. Не организирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил или ви е напакостил с нещо, тогава, или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, или и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други – на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други – на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат.

Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде сега в света. Ако вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще ви държат, че сте свършили три факултета, че имате големи заслуги към отечеството. – Да, този човек има заслуги към отечеството, но към Бога няма. Че, наистина, няма заслуги към Бога, ние виждаме от това, че е умрял. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога". Към този стих аз прибавям: това е живот вечен, да позная Бога и да Му служа. Има опасност, да не би хората, в своето служене, да изпаднат в друга крайност, да се отегчат и да напуснат работата си. Наистина, много причини има, които могат да ги доведат до това положение. Обаче, имат ли хората правилни разбирания за живота, нищо не може да ги извади от техния път; нищо не може да наруши тяхното равновесие.

Ще взема един пример от селския живот, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всяка сутрин рано, преди изгрева на слънцето, впряга воловете си, отива на нивата да оре. Гледаш , колата му добре стъкмена, воловете му – загладени, грижливо причесани. Той сам – весел, засмян, тихо си напява нещо, към живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си, пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натук - натам, казва: натеглих се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази съдба, цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, препасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома и, като войник, караули от единия край на другия. После спира за момент през градината, иска да види този престъпник, който се крие нейде из дърветата. Нетърпението се изчерпва, той влиза в градината, но градинарят е затворен, няма го там. Вътре седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този млад момък. Какъв е този престъпник? Какви са букаите му? – Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер, за него той е напуснал и нива, и волове. Този престъпник – момата – седи вътре, накичена с венче на главата си и се подсмива.

Сега вече се заражда в момъка идеята да вземе китката на момата. Защо иска да й вземе китката? – Той иска да я обере и казва: досега работих, орах на нивата, но с оране работа не става. И той започва: днес взема една китка от момата, утре втора, и като вземе десет китки, взима и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе нещо от нея, утре вземе нещо, докато най-после и момата отива да си вземе китките от него, но там остава.

Това са отношения, които съществуват във всички прояви на живота. Това са символи, които ние привеждаме на човешки език. Момъкът се жени за красивата мома, но колко време те могат да бъдат щастливи с такива разбирания за живота? Година - две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? – Защото нито момъкът, нито момата имат Вечния Живот в себе си. Докато жената има нещо Божествено в себе си, мъжът може да я обича. И докато мъжът има нещо Божествено в себе си, жената може да го обича. Изгубят ли Божественото в себе си, и обичта на единия към другия изчезва. С други думи казано: докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе? В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.

Сега, като се разбере значението на чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия живот. Защо? – Защото здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите от това? – Не само че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждите грехове? Една турска поговорка казва: „Остави пияния, не го дръж, нека падне, да се научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по-трезв. Като се напие той, върви, пада – става и сам си говори: хайде, върви Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не те държат? Пак падне. Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова? Така си говори той, и си отива дома. Като влезе в дома си, започва да се извинява пред жена си, че се напил, защото, според законите на Мохамеда, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да бие. Понякога и жената е силна. Като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне, и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея, да я бие. Като го блъсне три – четири пъти на земята, той казва: какво искаш да кажеш с това? – Че си пил много. – Е, човек трябва да си поживее малко. Той счита, че виното е дадено от Бога, и човек трябва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие турчинът, счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповядва пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота.

Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни. Ако искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своите научни изследвания, ученият човек пресява нещата, докато абсолютно ги пречисти. Като говорим за чистотата, това се отнася за ония хора, които са усърдни в работа върху себе си. Това се отнася за онези, които имат силен стремеж към чистота. Останалите няма да разберат това, което им се говори, и ще кажат: тази работа е много мъчна. За тези, които вървят в правия път, се иска да направят само една крачка напред и да влязат в областта на чистотата. След това на тези хора може да се говори за идейни работи. Докато човек живее в нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото те ще изгубят своята чистота. Има известни области, в които царува абсолютна чистота. За тях нито може да се говори, нито може човешки крак да стъпи. Влезе ли човек там, той всичко ще изцапа и разбърка. Там не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво разместване на нещата. Там нямате право едно камъче да бутнете. Като отидете при един от свещените извори на Вечния Живот, ще гребнете с една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Там не се позволява капка вода да се разлее. Какво правите, като отивате при изворите във физическия свят? Наливате цяла чаша вода, изпивате 2 – 3 глътки от нея, а останалата хвърляте. В Божествения свят това абсолютно не се позволява.

Когато на съвременните хора се говори за свети, за чисти неща, те се смеят. Те не съзнават, колко важни неща са свещените работи. Съвременният човек става сериозен само при най-тежки, при най-трудни положения в живота си. Тогава той се замисля за Бога, за онзи свят и започва да вярва, че има нещо друго, което той не разбира. Окачат ли го на въжето, дойде ли свещеникът да му чете молитва, тогава той става много сериозен: гледа, мисли, дали няма да дойде от някъде помощ. И ако в този момент го освободят, той изпитва голяма благодарност, че животът му е подарен. Сега вече той разбира, какво нещо е животът. Въжето, с което бесят хората, представлява лошите мисли. Врагове, неприятели на хората са тези, които стават причина да ви турят на въжето. Те ви дават днес лош съвет, утре – друг, докато увиснете на въжето. Пазете се да не увиснете на въжето, като онзи светия, който бил излъган от дявола. Този светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси и решил да го направи цар. Той опитвал по един начин, по втори начин, докато най-после успял да постигне целта си. Светията, наистина, станал цар, но в скоро време дошъл до положение да го бесят. Дяволът му казал: разчитай на мене, аз ще те освободя. Когато турили въжето на врата на светията, дяволът пак се явил и му казал: гледай в далечината, ще видиш там едно видение. Светията погледнал към местото, дето му посочил дяволът. – Виждаш ли нещо? – Виждам едно магаре. – Друго нещо не виждаш ли? – Виждам още едно магаре. – Още нещо не виждаш ли? – Виждам и трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които аз скъсах, докато те туря на въжето. Който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Ще го турят на въжето, и после ще го свалят оттам.

В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистота. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен: каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето владее абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват слънцето. И затова, често слушате някои хора да казват; тъжно ми е нещо. – Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога, и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в природата ще могат да се движат и ще бъдат леки, като перца. В същност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение. Той може да направи опит и да се увери, че всичко в природата е живо.

Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявяваме живота, т. е. за да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние, и те ще проявят живот. Мнозина искат още днес да разберат, какво ще стане с канарите. Този въпрос е лесен. Важно е, какво ще стане с вас. Когато придобиете Вечния Живот, вие пак ще посетите земята, и тогава ще видите всички промени, които са станали с нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, те ще бъдат в течение на всички промени, които стават на земята. Сега, при това прекъсване на съзнанието, съвременните хора очакват всичко от учените, те да им обясняват всички геологически промени, които са ставали в миналото на земята. Хубаво е и това, но време е да се пробуди човешкото съзнание, активно да заработи неговата мисъл.

И тъй, ние препоръчваме на всички съвременни хора абсолютна чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи от положението, в което те днес се намират. След чистотата иде светостта. Те са синонимни думи. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свет, той не може да служи. И най-после, след служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с чистота, той е направил вече крачка напред. Този е естественият, нормалният път в живота. Някой казва, че е остарял вече, но не се е наживял. В какво, именно, седи животът? Допуснете, че някой човек живее 100 000 дена на земята. От какво се нуждае той през това време? Ако яде по три пъти на ден, трябват му 300 000 яденета. Яко пие по пет пъти на ден вода, и всяка чаша съдържа по 250 грама, значи, трябват му 125 000 кг. вода. И ако всеки ден къса по един костюм, той има нужда всичко от 100 000 костюма. Някои учени казват, че на всеки седем години човек напълно променял клетките на организма си; други учени казват, че на всеки три месеца ставала тази промяна в организма. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца, а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Както виждате, много разноски струва човек, ако е живял на земята 100 000 дена. Как ще оправдае този човек разноските си, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?

Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Чистотата нека остане в ума на всички като норма, като мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. Чистотата е магическата пръчица за всеки съзнателен човек. Ставате ли сутрин, ставайте с идеята за чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома, като идея в ума на момъка. И виждаме, как момъкът я очаква, търси, на другия край на света отива заради нея. Нека идеята за чистотата бъде възлюбената мома, която всеки търси и на край света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Чистотата да бъде възлюбеният на всяка жена! Намери ли я, отдалеч да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази чистота, вие сте във връзка с висшия свят, с Първичната Причина. Само в този свят има постоянство и устойчивост. За вас са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-хубаво от това, да знаете, че има едно разумно същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бедни. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете, че отношенията на това същество към вас са всякога едни и същи. Ако служите на Бога, всеки ще ви обича.

Някой казва: аз искам да служа на Бога и не искам да се женя. Казвам: ако решиш този въпрос без Бога, ти ще бъдеш нещастен човек. Ако пък се жениш без Бога, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Ако не се жениш, но се свържеш с Бога, ти ще бъдеш щастлив. Ако се жените със съгласието на Бога, и двамата сте във връзка с Него, ще бъдете два пъти по щастливи. Тази идея, изказана на ваш език, означава следното:всяка работа, всяка замислена идея, в която участвува Божественото Начало, тя е чиста, свята, възвишена. Само тогава човек може да бъде доволен. Каква е целта на групирането? Защо две души се групират да живеят заедно? – Те стават два полюса, през които Божественият живот се проявява. Когато някой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областта, в която той се движи, е нечиста. Когато някой пътник минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те са нечисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Питам: като отидете на небето, ще се жените ли? – Няма. Значи, женитбата е страничен въпрос. Ако става въпрос за женитба, първата идея, която трябва да се има пред вид, е човек да се жени за чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женил за чистотата, той е вдовец. В този смисъл, когато някой каже, че не иска да се жени, той сам се осъжда на смърт. Да се жениш за чистотата, това е женитба в духовен смисъл на думата. Който се жени на земята, във физически смисъл, той умира; не се ли жени, не умира. В духовния свят пък процесът е обратен. Тъй щото свързването с чистотата е условие за подържане на живота.

Съвременните хора трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи. Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т. н. На всички предстои едно коренно вътрешно пречистване, като за Великден. На всички случки и явления в живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казвам, че вън вали дъжд, който полива цветята в градинката на този човек, и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че слънцето е изгряло за този човек, и цветята в неговата градинка цъфтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми, че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбара. Стремете се и вие да заменяте лошите образи с чисти, картинни образи, за да запазите чистотата на вашето съзнание.

Сега, като се говори за чистотата, има една опасност, да не спрете само върху едната й страна, само върху външната чистота. Ако някой млад, но мързелив момък, който не иска нищо да работи, се стреми само към външна чистота, той ще иска всеки ден пари от баща си, да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, с единствената цел да се харесва на момите. По този начин той ще разруши и себе си, и баща си, но и целта си няма да постигне. Момите ще го виждат всеки ден докаран и чист, но ще има нещо, за което няма да го харесат. Те не виждат в него истинския човек. Без дрехи не може, но дрехите не правят човека. Хубавите дрехи имат цена само тогава, когато са облечени от умен човек. Знанието, силата представляват за нечистия човек такова нещо, каквото представлява окачването звънец на свиня.

Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения живот е чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори пак за чистота и святост. И тогава, пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от чистотата, а в духовния свят – от светостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате отгоре надолу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре, ще придобивате чистота, святост и любов.

Днес всички присъствувахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и когото срещнете ще раздавате. Някой казва: нека хората възприемат нашите идеи, нашето верую. Питам: какви са вашите идеи? – Чисти бъдете! Какво е вашето верую? – Чистота! Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към чистота. Нека посветим този ден на чистотата. Ще кажете: всичко ли се крие в чистотата? – Тя е първото стъпало от летвицата на Вечния Живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете „чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума „чистота" не е силна дума, но ние си служим с нея по нямане друга по-силна, която да я замести. Така постъпва и всеки добър момък от село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най-красивата мома и като не намери, каквато иска, взима най-добрата, която има в това село. Питат го: защо взе тази мома? – Нямаше ли по-добра, по-хубава от нея? – Тази е най-добрата от всички. По нямане на такава, каквато желаех, взех тази. И от нея съм доволен. И ние сега по необходимост си служим с тази проста, скромна дума „чистота", за да изразим един красив, величествен свят. Думата „чистота" на земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща й не е богат, но е почтен човек; майка й също не е богата жена, но трудолюбива. Значи, чистотата е родена законно, от добри родители.

За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и работят върху идеята за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина подържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите Му помагат и т. н. Значи, щом Господ може всичко да направи, вие не трябва да работите. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на земята, но ще намери ли тогава готови хора за работа? Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенствува. Знаете ли, какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи?

Ще приведа един пример, да схванете добре положението на човека, който очаква добър, щастлив живот, а не работи. Той ще мяза на онази мома, която с години очаква своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристига, тя ляга болна и лежи цели три години. Какво трябва да прави той? – Или да си замине, или да чака да оздравее тя. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът й е счупен, а възлюбеният й предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил из града, краката на тази мома трябва да бъдат здрави. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, те се стряскат. В това отношение те приличат на онези малки деца от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че ще има бой. Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае, кой е истинският виновник. И тогава той започва наред: този удари по ръката, онзи по главата, всички набива и излиза навън. Обаче, сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото; сега има нови методи и начини за възпитанието на децата.

Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителя преподава.

И тъй, с тази магическа пръчица ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: ухо не е чуло и око не е видяло това,за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота.

Беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро, на 21 август 1929 г.

КНИГА: По Бога направени

2010-01-24T13:42:36Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1929_Po_Boga_napraveni.pdf По Бога направени]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[По Бога направени]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Положителни и отрицателни черти на живота]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 3. [[Линиите на природата]] (Ваня Златева) (работи се)
* 4. [[Абсолютна чистота 2]] (blue-butterfly) (готово)
* 5. [[Духовното у човека]] (blue-butterfly) (работи се )

Абсолютна чистота 2

2010-01-24T13:37:18Z

Blue-butterfly: /* АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА */

Абсолютна чистота 2

2010-01-24T13:36:40Z

Blue-butterfly: /* АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА */

Абсолютна чистота 2

2010-01-24T13:35:09Z

Blue-butterfly: /* АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА */

Абсолютна чистота 2

2010-01-24T13:33:34Z

Blue-butterfly: /* АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА */

КНИГА: По Бога направени

2010-01-23T22:54:19Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1929_Po_Boga_napraveni.pdf По Бога направени]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[По Бога направени]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Положителни и отрицателни черти на живота]] (Ваня Златева) (работи се)
* 3. [[Линиите на природата]]
* 4. [[Абсолютна чистота 2]] (blue-butterfly) (работи се)
* 5. [[Духовното у човека]]

КНИГА: По Бога направени

2010-01-23T17:38:09Z

Blue-butterfly: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1929_Po_Boga_napraveni.pdf По Бога направени]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[По Бога направени]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Положителни и отрицателни черти на живота]] (Ваня Златева) (работи се)
* 3. [[Линиите на природата]]
* 4. [[Абсолютна чистота 2]](blue-butterfly)(работи се)
* 5. [[Духовното у човека]]

КНИГА: Вземи детето

2009-12-30T21:02:37Z

Blue-butterfly:

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-15s-2.pdf Вземи детето]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вземи детето]] (Ани) '''(готово)'''
* 2. [[Освободени]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Доведете ми го]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 4. [[Проява на живата светлина]] (НадяД) '''(готово)'''
* 5. [[Тези малките]] (blue-butterfly) '''(готово)'''
* 6. [[Да известят на учениците Му]] (НадяД) '''(готово)'''
* 7. [[Моята любов няма да премине]] (blue-butterfly) '''(готово)'''
* 8. [[След това]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[В последното време]] (blue-butterfly) '''(готово)'''
* 10. [[Приложете добродетел]] (Ани) (работи се)
* 11. [[Що да сторя]] (НадяД) (готово)
* 12. [[Верният в малкото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Наклали огън]] (blue-butterfly ) (готово)

Наклали огън

2009-12-30T21:01:23Z

Blue-butterfly:

==НАКЛАЛИ ОГЪН==

Ще взема само две думи от 18-та глава, 18-ти стих от Евангелието на Йоана: "Наклали огън".

Ученият човек се познава по това, че той се занимава с неизвестни работи; простият, неученият човек се познава по това, че той се занимава с известни, с понятни работи. Простият търговец който продава на бит-пазар, се занимава с вехтории. Ученият човек е един шивач, който шие все нови дрехи; като дойде някой при него, той му взима мярка, скроява дрехата и я ушива. Някои хора много обичат бит-пазара; те казват: "дайте ни един катехизис на живота"! Ако искате катехизис, идете на бит- пазар. Ако светът можеше да се оправи с катехизис, тогава вземете един будически, един католически, един православен или друг някакъв - навсякъде има катехизиси, няма защо да търсим нови - и вижте доколко светът може да се оправи с тях.

Сега, от това не трябва да разбирате, че не трябва да се мисли правилно. Мисълта е един прогресивен процес. Ние едва сме започнали да мислим. Човек едва е преминал в границите на човешкото състояние. Той едва сега преминава от животинското в човешкото състояние - това е авангардът. Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите очи. Това е мое мнение. Вие не трябва да се обиждате от това. Чергарски е този живот по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били в новата култура, ще се съгласите напълно, че този живот и тази култура са чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човечеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която в 1914 година избиха само в продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културните хора - учените, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т.н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха с тези убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нещо. Аз не отричам това: допринася и войната нещо, но тя не е един метод, който трябва да се прилага. Войната е един изключителен метод. Тъй щото в природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е един от изключителните методи. Когато двама души не могат правилно да разрешат един въпрос, те прибягват до война. Следователно, във всяка война силният има правото, а не умният или добрият. Който има сила, той има правото, а може да е крив. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе парите, а той нищо не трябва да казва. Напротив, той ще каже: както кажеш, така ще направя. Слаб е човекът. И след всичко това хората говорят за законност. Хората трябва да направят разлика между власт и права в света. Според мене, властта е Божествен атрибут, а управата е човешки атрибут. Някъде управата може да бъде съгласна с властта, а някъде тя е минус, никак не върви с властта. Следователно, мнозина смесват тези две неща, казват, че управлението е власт и намират, че така трябва да бъде. Не,не е така. Да управляваш, това не е Божествено, това е човешко. Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае. Някои ще кажат: как е възможно това, как ще се управляват сами? Казвам: ако имате едно неразумно същество, което не е надарено с разум, което не е надарено със сърце, с воля, то има нужда други да го управляват, но един учен професор, има ли нужда да му казвате как да разреши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той сам да я разрешава по какъвто начин си иска. Достатъчно е задачата да е правилно решена, а после той ще изпита и нейните резултати.

Сега всички хора искат да имат свобода. Свобода може да има само онзи човек, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква Л е в трета степен; когато неговата буква М е в четвърта степен и когато неговата буква И е в пета степен. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човешката азбука според великия Божествен закон, според който тя действително е наредена, като следват знаците плюс и минус, плюс и минус, после минус и плюс, минус и плюс, да дадете на всяка буква нейното определено място, вие ще имате един процес. Такъв процес имате и в аритметиката, дето има различните знаци. Когато се турят тези знаци, трябва да знаете с какъв процес ще работите, дали с изваждане или събиране, дали с умножение или деление, и после има известни правила за събиране на числата. Числата имат известни свойства, които трябва да знаете: трябва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трябва да знаете, че всяко число има и посока на движение. Всяко число е резултат на известни разумни сили. Следователно, от резултатите на числата вие ще знаете интелигентността на това същество, което е зад този резултат. Вземете, за пример, много от съвременните учени казват, че окултните науки били отвлечени. Не, ни най-малко те не са отвлечени. Те са обективни науки, които съществуват за онези, които ги разбират, а за онези, които не ги разбират, те наистина са отвлечени. Всяка наука, която не разбираме, е отвлечена, а всяка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора са физиогномисти. За пример, щом видят един човек, те веднага се произнасят, казват, че даден човек не ви харесва или по лицето, по светлината му, или по неговия ход, движение и т. н. Вие имате един инстинкт, като някое животно, с който познавате човека. Защо е добър, защо не е добър, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като някое животно, намирате си пътя и нищо повече. Така е за вас, но за един учен физиогномист не е така. Един учен, като види човека, той най-първо ще тури различни знаци по тялото му, плюс, минус, ще извърши ред процеси и като постави всички знаци на своето място, тогава ще може да се произнесе. Например, ако човек на челото си има минус, той не разполага с всички сили на своята мисъл. Ако неговият нос има минус, този човек не разполага с всичката си енергия на своята интелигентност. И ако на неговата брада седи минус, и той не разполага с всичката сила на своята воля. Следователно, този човек е един от тези, в които според химиците, металоидните, имат преодоляващо влияние. Той няма никаква активност, всичко в него е в застой. Този човек се нарича флегматик. Той е едно блато, в което не приижда прясна вода, и целият ден жабите крякат в него. Ние наричаме този човек блато на жабите. И той има известна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смени. Ако дясната страна на челото има плюс, а лявата има минус, вие имате един правилен процес. Ако дясната страна на скулите има минус, а лявата плюс, пак ще имате правилен процес. И най-после, ако дясната страна на брадата има плюс а лявата минус, вие пак ще имате правилен процес. Плюс и минус плюс и минус това е един естествен ход на нещата. Ако навсякъде имате плюсове, каквото са плюсовете, това са и минусите. В минусите жабите вдигат врява, култура има там. И в плюсовете може да се вдига шум, навсякъде има пожар. Следователно, там има революция. Този закон е верен и в света. Когато навсякъде има плюсове, там революцията е неизбежен процес в живота. Когато минусите взимат надмощие, там е смъртта вече. Минусите показват, че всичко е изгоряло вече. И като няма какво повече да гори, навсякъде виждаме само пепел. Казвате; да сме активни. Питам: в каква посока ще се движите? Някой казва: трябва да осигурим живота си! Знаете ли какво нещо е осигуровката? В каква посока трябва човек да се осигурява? В Америка всички американци имаха тъй наречените спасителни банки, в които се осигуряваха бедните хора. Бедните влагаха парите си все в такива банки, но в тази криза и банките се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и парите, и бедните хора, не се знае, но всички казват: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха парите на бедните? Пари поне не се ядат. Парите не се явяват, казват само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха парите? Умният човек ще извади следното заключение: хората не могат да спасяват. Де са онези, които спасяват хората? Те са спасителите на човечеството. Те умират на кръста, за да ги спасят. Тогава, аз си представям въпроса така. Един индиец минавал за голям адепт на окултните науки. Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най-висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Аз имам голяма сила в себе си: И най-големият и бърз влак мога да го спра, дето искате. Най-видните парижани по това време били заинтересувани да видят това чудо. Той им казал: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашите скъпоценни огърлици, скъпоценни камъни и диаманти. Те дали своите огърлици, и се спрели пред трена да наблюдават, какво ще направи този маг. За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мъртав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота.

Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени. Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат. Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. Не са лекарите, които лекуват болните, не са проповедниците, които обръщат хората към Бога, не са управляващите, които управляват света. Ние можем да мислим, че е така, но в края на краищата ще се убедим в истината. Всеки баща може да каже на сина си, че е негов баща, обаче той трябва да каже: синко, аз на земята съм ти само възпитател. Твоят истински баща е на друго място. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нещо съвсем лошо, ще си помисли най-малкото, че е техен храненик. Ако майката каже на сина си: синко, аз не съм ти майка, тук на земята аз съм само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго място. Какво ще си помисли този син? Той ще си помисли, че е взет за техен храненик отнякъде. Когато един човек влезе през някоя врата в един дом, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човек да влезе вътре. И когато този човек излезе от вратата навън, вратата ли го създаде? Когато светлината влиза през очите и отива в мозъка, дето се разлага, очите ли я създадоха? Не, те само я трансформираха. И когато тази светлина се връща назад, като една идея, пак по същия път, от мозъка през очите, те ли я създадоха? В приемането и връщането на светлината има два процеса. Единият процес е външен, възприемане на светлината от вън навътре и разлагането й в мозъка, а другият процес е вътрешен, отвътре навън, то е това, което ние виждаме външно. Тогава светлината излиза отвътре навън. Сега, аз няма да се спирам върху зрението. Зрението е един сложен процес. Когато светлината влиза през очите в човешкия мозък и създава мисълта, едновременно с това мисли и цялата природа. Как мислят учените, как мислите вие, то е ваша работа, но аз предпочитам моята теория пред теорията на учените хора. Аз предпочитам моята теория, защото ми дава повече светлина. Когато аз виждам тази светлина, зная, че едновременно с мен и всички планети, като слънцето, луната и останалите, както и всички същества по цялата вселена виждат светлината по един и същ закон. Законите за възприемането на светлината са едни и същи. Когато светлината влиза в мозъка на една муха, и тя вижда по същия начин, както и аз. Обаче, нейното разбиране за светлината е съвсем друго от моето.

Съвременните хора или всеки човек отделно, за да мине в по-високо състояние, трябва съзнанието му да се пробуди. Ние трябва да знаем върху какво почива щастието на човека. Щастието на човека зависи от известни числа. В някои отношения щастието зависи от бащата, а в някои отношения - от майката. Аз взимам бащата като едно условие. В някои отношения щастието на сина зависи от бащата. В някои отношения то зависи от майката. Някога бащата и майката не вървят по една и съща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно- положителна. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако баща ти не е бил щастлив. Ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вярно. Ако ти вървиш по линията на майка си, ти не можеш да бъдеш щастлив, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна. Този закон е законът за вътрешното съчетание на семейството. В това отношение семейството трябва да се постави на съвсем друга основа. Ако ти търсиш щастието, това показва, че си нещастен. Ако мъжът търси една жена, значи той е нещастен, той е гладен. Следователно, жената трябва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси един мъж, тя е нещастна. Следователно, мъжът трябва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженим тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минус и минус, които дават плюс под нулата. Ако имате минус и плюс, пак ще имате минус. Но аз предпочитам минус и плюс, отколкото два минуса. В някои отношения аз предпочитам изваждането пред събирането. Ако събера минус две хиляди лева и минус десет хиляди лева, ще получа минус 12 хиляди. В този случай предпочитам едно изваждане, пред това събиране. Например, предпочитам да имам плюс десет хиляди лева и минус пет хиляди. В първия случай онзи човек е по-богат от втория, само че той има да дава тия пари, а във втория случай ще има да взима поне пет хиляди лева. Следователно, отрицателните процеси в природата всякога ограничават човека, а положителните го освобождават. Някой казва: и без добродетели може в живота. Не, всички добродетели в природата, в Божествения свят са все положителни знаци: плюс минус, плюс минус и т.н. Те вървят по този начин. Щом имате два плюса, тогава ще се заемете да разрешите въпроса. От страна ще турите по един минус. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснат, те ще отидат към минусите и ще имате едно съчетание. Аз лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всяко животно си има свой вътрешен стремеж. Аз ще ги примиря, като зная посоката на техните стремежи, както и силите, които са впрегнати в тях. За пример, някой човек обича да се гневи и казва: аз обичам да се гневя. Причината за това е, че у този човек се е събрала известна енергия в мозъка, която търси изходен път. Като наблюдавате този човек, как се готви да избухне, ще забележите, че в един от ъглите на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навън, той веднага ще избухне и ще започне да движи ръцете си, да отваря и затваря устата си и т.н. Като маха ръцете си на една и на друга страна и удря с тях, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назад или напред, в тази или в друга посока? Ако той рече да те удари, ти му кажи: надясно от тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне със злато, заровено в земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можеш да му кажеш: на еди-кое си място, под еди-кой си камък има заровено гърне с десет килограма злато. Той веднага ще спре да се гневи, ще отправи погледа си към посоката, която му определяш. Който не разбира закона казва: Какво право имаш да ме биеш? Обаче, той ще го удари. След това този благочестив човек, който е пострадал, ще напише едно заявление до съдилището, с което ще се оплаче пред съда и ще се започне процес. Ти ще вземеш адвокат, който да защитава делото. Ще се съберат хора, които ще разрешават въпроса, как станало това, че еди - кой си вдигнал дясната ръка и ударил някого по лицето. И след това съдът ще се произнесе, че този човек контузил втория и го осъжда на няколко месеца затвор, като му казват, че той няма право да бие хората. Това са външни резултати, но те стават тайно в душата на човека и спират неговия прогрес. Много такива процеси спират мисълта, спират чувствата, спират волевата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Аз гледам как млади хора се самоубиват. Виждам по лицето му, как се самоубива.

Сега казвате: да спасим младото поколение! За да се подобри и спаси младото поколение, най-първо трябва да му се покаже пътя на любовта, посоката, в която трябва да върви, дали наляво или надясно. При това, в този път на възпитание, възпитатели на младите момци могат да бъдат само младите моми учителки. И обратно: при възпитанието на младите моми, възпитатели могат да бъдат само младите момци учители. Според мене, при новото възпитание на младите момичета бих поставил учители само мъже, а на младите момци бих поставил за учители само моми. И в едната, и в другата гимназия за изключение може да има само една учителка или един учител. Значи, ще прехвърля учителите в женската гимназии, а учителките в мъжката гимназия. Ще кажете: ами учителите нали са мъже, как могат в девически гимназии? Така ще бъде по-добре и за учителите, и за техните ученици. Учителите при младите момичета ще се възпитават, пък и учителките при младите момци ще се възпитават. Същевременно и самите момичета и момчетата ще се възпитават. Хората не разбират това нещо, те гледат само на отрицателната страна. Жената е един минус, мъжът е един плюс, те са живи процеси. Два минуса правят едно равенство. Като събереш две жени на едно място, те образуват едно равенство. Ако искаш да разбереш какъв е резултатът в един дом, ти трябва да събереш две жени на едно място. Ти двама мъже не можеш да туриш за резултат. Ако пък искаш да намериш една посока, в която човек може да се избави, ти трябва да туриш двама мъже на едно място. Та когато в математиката се поставят знаковете плюс и плюс при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искаш да вършиш работа с един човек. Преди всичко ти не знаеш дали той е плюс или минус. Ако търсиш един другар, който е плюс, ти трябва да бъдеш минус. Ако той е плюс, тогава ти ще намериш посоката на мисълта в твоя живот. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нещо, но те са правила. Например, един учител обяснява с плюс и минус числата 1, 2, 3, 4, и т.н., как може да се работи с тях.

Както сега живеем, ние нямаме ясна представа за самия живот. Гостилничарят не прави изложение, но той храни хората. Хлебарят не прави изложение, но той пече хляб. Дрехарят не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникът, музикантът, всичко това не е изложение на техните произведения, но те хранят хората. Има изложения в света. В едно музикално произведение има храна. В една дреха, във всичко това, до което се докосваш, има нещо, което или може да вземе от теб или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира. Неговите роднини намират, че новите му дрехи, които облякъл само веднъж или няколко пъти, може да се продадат по-евтино, и ако иска някой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видял, че продават доста евтино, купил ги. Сестрата, като се научила за това нещо, казала на баща си: Татко, не трябваше да купуващ тези дрехи. Не е хубаво от болен човек да се купуват дрехи. - Това е суеверие. Обаче, не минава много време и този човек, бащата, заболява почти от същата болест. Той се чуди, отде му е дошла тази болест. Казват: дрехите са причина за това. Ако някоя сифилистична жена или някоя болна от проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилис ще преминат в тялото и на царската дъщеря. Ако един писател пише едно писмо и има проказа в ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа в думите, които пише, в перото си, в мастилото, в което топи, и който чете неговото писмо, ще заболее от тази проказа.

Днес всички хора проповядват истината, но да им дам аз няколко правила: вярата в лъжата е смърт в истината; вярата в истината е живот в лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вярва в истината, той и в лъжата ще има живот. Който вярва в лъжата, той в истината умира. Някой казва: защо да не вярвам в лъжата? - Ще умреш - нищо повече. Вярата в злото е смърт, а вярата в доброто е живот. Вярата в безлюбието е смърт, а вярата в любовта е живот. Всяко нещо, което носи живот в себе си, то е положително. Всяко нещо, което носи смърт в себе си, то е отрицателно. Някой казва: аз искам да умра. Аз не зная какво значи да умре човек. Това е само едно изречение в цялата човешка раса. Всички, които искат да умрат, подразбират друго нещо. Българинът, който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо. Изобщо, всеки народ се изразява по различен начин. Българинът, например, казва: нямали да отидеш еди - къде си? Англичанинът казва: ще отидеш ли? Българинът казва: няма ли да дойдеш? Англичанинът казва: ще дойдеш ли? Ние, съвременните хора, търсим истината в онзи, който иска да умре. Аз зная защо той иска да умре. Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат. Болният иска да умре, да се освободи от болестта. Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва: болестта 8 мене да умре, а аз да живея. Понякога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си. Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.

"И наклали огън". Какво показва това? Щом в една къща се накладе огън, това показва, че отвън има студ, условията вън са много лоши. Щом се накладе в една къща огън и се готви на него, хората се нуждаят от този огън. Дето няма нужда, няма и огън. Сега аз правя едно заключение. Какво показват всички тела, които горят, като слънцето? - Че има нужда от тези тела. Ако нямаше нужда, те нямаше да горят. Ние сме слуги, които се печем на слънцето. Огънят отвън е запален. За кого? За нас. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били в състояние да издържим на външния студ, който съществува в света. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по един много произволен начин. Ще се спра малко върху този въпрос. Представете си, че вие искате да си купите един лотариен билет, да видите ще спечелите ли нещо. За да спечелите, изискват се няколко условия. Най-напред, онзи, който е устроил лотарията, трябва да е минус; после онзи, който ви е донесъл лотарийния билет, също трябва да е минус; ако денят, в който вземете билета е минус, както и парите, които давате са отрицателно число, тогава и резултатът ще бъде минус. Затова, преди да купите билета, вие трябва да се информирате, какъв е онзи, положително или отрицателно число, който е устроил лотарията. После трябва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, в който ще го купите, за парите, които ще дадете и най-после и вие сам трябва да бъдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трябва да бъде положителен, трябва да бъде минус. Така и онези хора, които се молят на Бога и искат да придобият нещо, те трябва да бъдат отрицателни. Какво става обаче? Те, като се молят на Бога, заповядват Му, а с това стават положителни. И Бог е положителен, и тогава Той им дава точно това, което те искат, т.е. Той им взима и това, което имат. Щом вие ставате положителни, Бог заема вашите места. За да няма спор, Той казва: направих така, както ми казахте. Така могат да се обяснят и страданията на Йова от научно гледище. Това е окултно гледище. Йов беше наистина праведен човек и искаше да покаже на Господа, че като него друг няма. Когато синовете му правеха угощение, Йов принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направиш, онова да направиш. Тогава Господ направи, както Йов искаше: взе му овците, добитъка, синовете, лозята, прати вятър, който събори къщата му и го остави без нищо. Тогава Йов започна да спори, да се разправя с Господа. И като се видя в трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то няма да бъде така, но моля Те, оправи моята работа! Аз съвсем забърках тази работа. И когато в съзнанието му проникна мисълта, че той сам объркал работата си, тогава започна вътрешно да разсъждава.

Сега ще ви приведа един пример за един болен човек в търновската болница. Той заболява от нещо, но лекарите не могат да му помогнат другояче, освен с операция. Той заболял от нещо, вследствие на което и кракът му се заразил. Събират се на съвет четирима-петима лекари и най-после казват на болния: твоята болест е много опасна. За да не отидеш на онзи свят, кракът ти трябва да се отреже, да спре заразата, да не се разпространи из цялото тяло. Ако не отрежем десния ти крак, в една седмица ще свършиш. - Не, господин лекарю! Кракът си не давам! Какво ще правя с един крак? Ако Господ иска един крак само, аз съм готов да Му дам цялото си тяло, но само един крак не давам. Ако е да дам нещо, ето, нека вземе цялото ми тяло и да прави с него каквото иска, но единия крак само не давам! Лекарите му казали; ние искаме да ти направим едно добро, но като си толкова твърдоглав, Бог да ти е на помощ. Той излиза от болницата и след пет-шест месеца се връща в болницата, съвършено оздравял. Отива при лекарите. Като го видели, те се учудили, че е здрав и го запитали: как се излекува? - Ходих при Господа да Го питам, защо Му трябва единия ми крак, но Той ми каза: аз казах на лекарите друго нещо, но те криво са ме разбрали. - Как се излекува? - Господ ми каза никому да не казвам това нещо, особено на лекарите, защото те ще вземат това средство като монопол, ще го забранят на другите да се лекуват, те ще разполагат с него.

Ние често казваме: Христос каза това, Христос каза онова. Когато Христос говореше и на мъже и на жени, Той имаше в ума си вложена една идея, според която всеки човек да бъде на мястото си, т. е. да заема това положение, за което Бог го е изпратил в света. За пример, вие искате любовта да дойде у вас. Прави сте, но за да дойде любовта у вас да работи, затова се изискват ред условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при известни условия; вие искате да бъдете свободни, но свободата може да работи само при известни условия. Ако вие поставите всеки закон на мястото си, само тогава той може да работи. Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец, който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искат по пет-шест долара, а този богат човек бил много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходил насам-натам, не може да намери някой да му занесе пуйката. Вижда го един господин, хубаво облечен, чува, че търси някой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - От толкова време търся някое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искат много скъпо. - Аз мога да ви услужа. Тръгва богатият търговец напред, а господинът, който бил председателят на Съединените щати, върви след него. Дохожда до дома си и спира. Изважда от джоба си един долар и го подава на господина. - Той се отказва да вземе парите: благодаря, не искам. - Защо? И ти ли искаш толкоз много, като другите? - Не, аз без париви донесох пуйката. Изважда от джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогом - казва, и си заминава.

Някои седят, като този богат човек в света и си казват: аз да отида да работя на този, на онзи, да се унижавам?! Господ се е унижил като е слязъл между хората да им помага, да ги спасява, а ти само седиш и плачеш. Да, но все ще получиш такава една картичка. Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Тук почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н.. И това са все велики хора на минуса. За тези хора Христос казва за в бъдеще, че които чуят гласа Му, ще оживеят. Как ще дойде спасението на света? Кой ще го спаси? Ще се тури един плюс. Онези хора, които трябва да спасят света, те непременно трябва да бъдат живи. Ако някой е умрял даже и преди хиляди години, ние можем да го извикаме още сега. Като бях в Англия, дето правих своите научни изследвания с медиуми, явява се един умрял, който отдавна вече е в задгробния свят, и съобщава някои неща, но не можаха англичаните да повярват в задгробния живот. Той даже беше фотографиран, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяват ред учени, които казват: как можем да повярваме в задгробния живот? Ние трябва да убеждаваме учените хора, че наистина има задгробен живот. То е все едно да убеждавате учените хора, че има жени в света, или че има мъже в света, или че има деца в света. Ще кажете, че затова няма нужда от убеждаване, понеже ние сме виждали жени. Питам: кой досега е виждал жена? Нима сянката на жената е самата жена? Ако е така, аз мога да ви направя жени от восък, колкото искате. Кой досега е видял мъж? Ако е така, аз мога да ви направя от восък, колкото мъже искате. Когато една жена види един мъж, а е мъртва, тя ще оживее. И ако един мъж види една жена, ако той е умрял, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мъжа, тя не е жена; и мъж, който не може да възкреси жената, той не е мъж Това е мое разбиране. Господар, който не може да възкреси своя слуга, той не е господар; и слуга, който не може да възкреси своя господар, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господар. Ако ви оставят да правите избор между двете положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господар? Де е плюсът? Слугата всякога е по-силен и по ум от господаря си. И Христос казва: Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи. Слугата всякога е по-силен от онзи, който господарува.

Сега ние виждаме, че всички хора искат да господаруват. Това показва, че те нямат ясна представа за господарството. Те търсят силата в отрицателното. Аз не отричам това. И отрицателни величини трябват, трябват и минуси в света. Без господари в света не може, но без слуги съвсем не може. Без жени не може, но без мъже съвсем не може, така седи въпросът. Това са същини, които трябва да легнат в основата на новата култура на човечеството, да се преобрази човек, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления са направени. Не, важно е аз да зная какво положение трябва да вземам всеки ден по отношение на слънцето. Всеки ден не трябва и не мога да заемам едно и също положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всеки ден какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите от него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всеки ден спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него. И ако всеки ден не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете от тях. Кога една жена може да обича един мъж? Ако той разбира нейното .сърце, тя ще го обича; ако той не разбира сърцето й, тя не може да го обича. И обратното е вярно: както е за мъжа, така е и за жената. Мъжът и жената са два елемента, братът и сестрата са също два елемента, слугата и господарят са пак два елемента - това е закон на поляризиране. После, като дойдете до физическия свят, там ще срещнете елементи, които са еднородни. Плюс и минус, обаче образуват равенства. Изобщо, има различни методи, чрез които вие можете да достигнете великата цел в живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. С онова, което ще може да достигне за в бъдеще, той трябва да направи поне един малък опит. Постижимото за в бъдеще съществува като една малка реалност. Това, което искаме да постигнем, то вече е постигнато. Ние се стремим към идеал, който е постигнат. Той няма защо сега да се създава, той съществува в света. Има същества, които живеят според този идеал, а за нас той трябва да се доказва. Аз мога да ви докажа цялата формула за това. Колкото един въпрос е по-неразбран, толкова повече знаци и формули трябва да се употребят за него. В математиката при решението на един въпрос могат да се поставят толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на светлината. Ако пък срещнете буквата H, тя означава силата на частиците на материята, които действуват в даден случай в известна посока. Изобщо, правят се изчисления за бързината и силата на движението на светлината, с каква скорост пътува светлината. Определя се енергията на светлината и силата, с която се движат частиците на материята. После учените определят масата и палето, през което ще минават силите, които действуват в окръжаващите тела. След това взимат пред вид и самите тела, които ще действуват, както виждате, това е един сложен въпрос. Ако вие сте един честен човек, но който се е заблудил в пътя си, и аз излеза да ви светна с една свещ, тази свещ непременно ще предизвика голяма радост за вас, и очите ви доволно ще се усмихнат. Обаче, ако вие сте апаш, който сте влезли някъде да крадете и аз отворя вратата и пусна малко от тази светлина, тя непременно ще предизвика неприятно трепване и чувство в сърцето ви. Питам: защо в единия случай светлината предизвиква радост в очите ви, а в другия случай тя предизвиква неприятност за очите ви? Защото, който има някаква користолюбива мисъл, светлината у него се пречупва по особен начин от тази, у когото няма користолюбива мисъл. При двата случая става различно пречупване на светлината, което произвежда два вида съединение. Може да се определи даже, какво съединение е станало в мозъка на единия и на другия човек от светлината на моята свещ. Апашът ще се уплаши от тази светлина и ще каже: този човек ни развали работата със своята свещ. Ако изгася свещта си, този апаш ще се зарадва. Обаче, ако аз изгася свещта си за онзи, който се е заблудил в пътя си, той ще съжалява. Защо изгасването на светлината при апаша предизвиква радост? Защото тогава именно той се намира в своето естествено положение. Изгасването на свещта за онзи, който е изгубил пътя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всякаква надежда и потъва надолу. Веднага донасям свещ и кибрит, запалвам свещта, и той се зарадва, защото намира пътя си. Той ще каже: много благодаря за тази светлина, защото намерих пътя си. Апашът, като дойде до мене, който нося запалената свещ, ще каже: кой ти даде право да палиш тази свещ? Ти нали знаещ че имам работа, защо ме смущаваш?

"И запалиха огън". Защо? Въпреки голямото престъпление, което искаха да извършат, трябваше да запалят огън, да имат светлина, да се отпечата един процес на съдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огън, който беше запален да се греят, слугите имаха тази светлина. Иначе нямаше защо да се пали този огън. Те казваха: този огън не можем да го изгасим. Не може без огън, наистина. Ако го изгасим, всички ще умрем. Този огън показва, че учението на Христа няма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макар че няма да го приемат всички, обаче хората ще се греят в тази тъмна нощ, тя ще бъде за насърчение в човешкия ум и в човешката душа. Това са изводи, върху които трябва да се разсъждава. За мене е така, а за вас - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за вас. Казвам; аз ще ви дам хиляда лева. Но вие сте материалист и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щом ви дам, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вяра. Силата на човека седи в неговата вяра. Сега да вземем друг един процес, който става в природата. Ако вие имате десет килограма жито и ги посеете на една нива, вие имате един минус, това жито е изгубено за вас. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родят от това жито? Вие можете да пресметнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи от нивата, от почвата, от самото жито, от светлината, топлината, влагата, от начина, по който сте го обработили и от ред още условия, от пожънването му, от овършаването и т.н. Оттук изваждам един закон: който започва с отрицателните процеси, той завършва с положителните - без изключение. Сега ще ви дам друг пример. Имате десет килограма жито, но отивате с тях на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава в хамбара ви? И хамбарът е празен, и джобът е празен. Придобил ли е този човек нещо? Нищо, той само се е удоволствувал. Ние казваме, че този процес е равен на нула. Този човек е дошъл до едно неестествено положение, изгубил е всичко. Всички онези, които са започнали с положителните процеси, са нещастни, те в края на краищата, винаги свършват нещастно. Такъв е законът на земята. Понякога вие питате, като това жито, което е посадено в земята: защо трябва да страдам? За да свършиш с щастие. Щастието е резултат на онзи процес който човек е започнал. Той е резултат, който никой не може да отнеме. Ако човек е посадил нивата, т.е. ако е започнал с отрицателен процес, никой не може да му вземе, т.е. да го лиши от крайния резултат. Ако човек пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,там ще порастат само тръни и бодили. Нищо не е в състояние да спаси този човек. Ако този човек се надява на добри хора в света, това не може да му помогне. Да вярваме в доброто на хората, това са странични, второстепенни въпроси, те са основани на закона на вероятностите. Знаете ли какво нещо е вероятност? В 999 случаи може да има само един добър случай, например, само един добър човек. Ако добрите хора можеха да оправят света, то досега трябваше да го оправят, както са се надявали. Обаче, светът не е оправен. Засега светът е пълен само с хора, които страдат, по единствената причина, че не вървят по правилния път на развитие. Богатите хора искат да бъдат богати, и сиромасите не искат да бъдат сиромаси. Ето де е спорът. Богатството не се туря като условие да могат хората да живеят, а се поставя като условие на лек, охолен живот. Всеки казва: аз да бъда силен. Сиромахът пък казва: ако имам пари като съм богат, ще съм- щастлив. Казвам: при сегашните условия всички не могат да бъдат богати, но и всички не могат да бъдат сиромаси. Не, такъв закон не съществува. При сегашните условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е един естествен процес, понеже работници трябват повече. Сиромасите са работни сили в света, които ни трябват за работа. Те трябва да работят разумно, да разбират разумно. И когато хората правилно разберат този строй, тогава единственият строй на обществото ще бъде този именно. Общественият строй ще се съгради по този начин. Тогава всеки човек ще се остави свободно да върви в своя път. Това не значи, че няма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи в чрезмерното разплодяване на хората. В бъдещето, в бъдещия строй разплодяването ще бъде умерено. Това е доказано с ред статистики. Вземете, например, между микробите. В 24 часа една микроба се размножава с милиони. Там е злото, там е нещастието. В това положение нищо не създадоха. Тогава те се превърнаха в риби, и като риби намалиха своето размножение. В един час те снасяха яйца около 300 хиляди. Но с това те създадоха своето най-голямо нещастие. След това си казаха: ще станем на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца в годината. Но и там се спряха. Те казаха: сега ще станем на млекопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждат по две, три, четири, шест деца, и рядко повече от шест. Обаче, в бъдещата култура няма да се раждат повече от две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бъдещето щастие на човечеството зависи от малкото размножаване. Добре, че българите не се размножават много, но ако при тези граници, с които разполагат, станат няколко милиона още от това, което са, тяхното икономическо състояние ще бъде невъзможно. Казвате: да се размножават хората. Не, силата на един народ не е в неговото размножение, но в неговото безсмъртие. Който живее, да не умира. Всички разумни хора, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещето общество може да се преустрои. Затова трябва работа, трябва знание, а не хората да се размножават. Ако днес един баща има четири-пет деца, ще му трябват около четири-пет милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като няма тези пари? Той ще трябва да отиде да краде. Казвате: ако хората не се размножават, те няма да успяват. Питам: като се размножават сега хората много, успяват ли? Статистиката показва, че от сто родени деца днес едва десет доживяват. Голяма е смъртността между децата. Остава да живее само онова, което има условие за живот. Всичко друго заминава, не може да живее. Питам: защо трябва да раждаме хора, за които няма храна?

Сега аз говоря на разбран език, за да се даде възможност на хората да живеят според разумната жива природа, нещата да стават разумно, за да се избегнат ненужните страдания, които сега са създадени в света. И затова този закон от органическия свят трябва да пренесем в човека. Ако в човешкия ум се наплодят чрезмерно мисли и то все фантастични, и ако в човешкото сърце се наплодят чрезмерни желания, и ако в човешката воля се наплодят чрезмерни постъпки, той не може да бъде човек. Вие трябва да имате най-много четири - пет мисли и то ценни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнеш, да разчиташ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракат, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще им даде толкова? Господ е от тези, които дават и взимат. Той дава живот, и взима живот. И благодарение, че дава, всяка година се раждат приблизително 40 милиона хора, според моите изчисления, може би само с няколко единици разлика, а всяка година заминават около 35 милиона хора. Следователно, всяка година има един придатък от пет милиона. Това, че заминават 35 милиона, това е от нас. Господ не трябва да праща повече от пет милиона хора на земята. Ако ние водехме разумен живот, Господ щеше да изпраща само по пет милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ход на всички същества да се проявят. Сега всеки иска да дойде на земята само за театър, всеки иска да види по едно представление поне за пет-шест години. Работата е, че някой път актьорите плачат в театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трябва. Не е раждала, както трябва. Радва ли се майката, казвам: тя се е женила както трябва, раждала е както трябва. Ако боледува, пак не се е женила както трябва; не се е раждала както трябва, не е живяла както трябва. Тези процеси според мен вървят така. Какво да се прави? Изправете знаците на лицето си, както трябва. И след това си попейте малко. Не ти стига ума за нещо, тури плюс. Страх те е от кръста, например. Православните турят кръста дето трябва и не трябва. Кръстът никога не бива да се туря на челото. Кръстът означава посока на движение, а хората днес разбират, че някой ще умре и се страхуват от него. Не, кръстът означава да намериш посоката на своята мисъл: един неразрешен въпрос. И тогава няма да туриш кръста на средата на челото, нито пък с три пръста да се кръстиш, както сега се прави. Кръстът не се прави с три пръста. Такъв кръст направиха евреите на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстът е съществувал и преди християнството, но християните го взеха като символ. Важен е живият кръст, на който трябва да се разбира смисъла. Той е цяла наука. Кръстът се взима като посока на движение. Ако от страданията влизаш в добродетелта, кръстът си е на мястото, но ако страданията те вмъкнат в престъпление, кръстът не е на мястото си. Ако чрез мъченията вкараме човека в престъпление, това страдание не е на мястото си. Ако разтриваш човека и поставиш крака му на място, това разтриване е на мястото си. Но ако го разтриваш и не наместиш крака му, това разтриване не е на мястото си. Да осакатиш човека, това не е на мястото си. Ако храниш човека и той расте и се развива добре, тази храна е на мястото си, но ако го храниш и му отнемеш живота, това хранене не е на място.

Някой пита: ти кръстиш ли се? Кръстя се. Под думата "кръстене" аз разбирам, че всеки ден мисля, чувствувам, вървя, не се спирам на едно място. Пътник съм. Някой казва: да започнем една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викам Господа? Значи, Господ трябва да си остави всичката работа и да дойде при мен, защото Го викам с моята молитва. Господ, който е зает с цялото битие, трябва да спре работата си и да обърне внимание на мен, защото аз се моля и Го викам. Та в това време милиони като теб се молят на Господа. Тогава, на кого трябва Той да обърне внимание? На кого учителят обръща внимание? На кого Господ обръща внимание? Когато учителят влезе в клас, той обръща внимание на способния ученик, който решава всичките си задачи, приятно му е, че има такъв ученик. Но като погледна на онзи с празната торба и с неразрешените задачи, такъв ученик не ми трябва. Всяка молитва пред Бога трябва да бъде една разрешена задача. Като отида да се моля на Бога, да съм свършил една работа и да искам да ми даде друга някоя. А така, ти си изпил и изхарчил всичките си пари, а като отиваш при Господа, лъжеш Го и казваш: Господи, аз посях нивата, дай ми още десет килограма жито. Каква молитва е тази? Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80 крини килото. В такъв случай, прави са, които въстават против Господа и казват: Няма такъв Господ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Няма такъв Господ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свърших работата, която беше ми определил. Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че как могат съвременните учени да измерват големината на такива малки величини като атомите, като йоните, като електроните? Някои от тях са по- малки и от една хилядна от милиметъра, те са около една десетомилионна част от милиметъра. А пък един йон - това е една милиардна част от милиметъра. И тези частици съществуват, движат се, имат направление.

Питам сега: кой е онзи вътрешен закон, който регулира материята в света?

Някой от вас ще попитат: как ще се оправят съвременните социални въпроси? Всички социални въпроси са разрешени. Аз съжалявам, че тези въпроси ги разрешават в камарата. Не! В камарата трябва само да се види как са разрешени, а те ги създават и разрешават. Те ги разрешават в английската, в българската камара. Тези въпроси са разрешени от памти века. При мене някога са идвали някои български изобретатели, и някой от тях казва: аз измислих еди-какъв си аероплан. Казвам: този аероплан отдавна вече французите го имат. - Ама измислих нещо ново. - Англичаните отдавна вече са го намислили. Ти по-добре иди при тях да усъвършенстваш твоя уред. Ако пък откриеш нещо ново, гледай да не го е открил друг някой преди тебе. Когато Дарвин откри своята теория за еволюцията, същевременно с него и други някои учени работиха по този въпрос, но Дарвин издаде по-рано своята теория, тогава те казаха: Така е, както Дарвин казва. Но не издадоха своите теории. Въпросът за развитието е разрешен. Начинът, по който трябва да мислим, този въпрос е разрешен. Начинът, по който трябва да чувстваме, този въпрос е разрешен и най-после, начинът, по който трябва да действуваме, този въпрос е разрешен. Сега ти казваш: чакай да помисля малко, да видя как трябва да постъпя. Как ще постъпиш? Ако ти никога не си имал любов, ако ти никога не си имал сърце, ти никога не можеш да имаш ум. Ако ти никога не си имал един ум, никога не можеш да имаш и едно сърце. Какво ще разберете от това? С други думи казано: ако в твоя организъм никога не е било едно сърце, никога не може да има и един мозък. Сърцето е дошло по-напред, като условие за проявяване на мозъка, за разрешение на въпросите.

Сега у мнозина се явява въпросът: какъв трябва да бъде човек - мъж или жена? Най-първо ще бъдеш жена, после ще бъдеш мъж или най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена. Най-първо, когато слезеш от Божествения свят, трябва да бъдеш жена, за да станеш после мъж. Когато се качваш нагоре към Бога, ти най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена. И най-после, когато мъжът и жената се съединят заедно, те ще образуват това, което се нарича човек - човек в пълния смисъл на думата. Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки човек си търси половината. Всяка жена и всеки мъж си търсят половината. Като намерят една половина, те я премерят и като видят, че не им уйдисва, не могат да се оженят за нея. Казвам: ще намериш една половина, ще я премериш и като не ти уйдисва, ще я оставиш. Щом не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсиш из целия свят и като я намериш, ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Иначе, ако не стане така, тогава в жененето си хората се намират в положението на онзи американец, който дошло му на ум да се жени и казал на един свой познат: отивам да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното в света е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любов, това е свобода, това е разбиране един за друг, разбран живот. Мъжете, жените съществуват в света, за да се направят щастливи. Те са проводници на Бога. Когато Бог иска да направи един мъж щастлив, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господ ме изпрати да ти послужа. Когато Господ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща един мъж добър, който казва: Господ ти изпраща чрез мен един подарък. Твоят възлюбен Баща ти изпраща този подарък. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назад. Защо са жените? За да направят щастливи Божиите синове. Защо са мъжете? - За да направят щастливи Божиите дъщери. Какъв друг смисъл могат да имат мъжете и жените? Това е идейното учение, така трябва да се разбира. Някой казва: аз ще слугувам. - Ако ти слугуваш и си проводник на великата Божия Любов, след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. Ако слугуваш, ще ти слугуват; ако не слугуваш, няма и да ти слугуват.

”И накладоха огън". Аз желая този огън да се накладе и у вас. Под този накладен огън аз разбирам любовта и всички онези, които се греят на тази любов. Този огън, това са учениците, които се учат. Всички онези, които треперят това са хората, които търсят свободата. Свободен е човек да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, аз съм свободен. Когато човек е страхлив и бяга, аз го облажавам, той обича истината. Свободен е човекът, бяга. Ако не бягаше, той не щеше да бъде свободен. Щом той види мечка, бяга, свободен е и ще се освободи. Ако не можеше да бяга, тогава?

И тъй, свободата в света зависи от това, което можеш да направиш, да направиш по избор. Доброто, което можеш да направиш, направи го - свободен си тогава. Щом можещ да направиш доброто, това показва, че имащ любов, имаш и знание. Щом не можеш да го направиш, нямаш нито любов, нито мъдрост, нито знание, нито светлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнем, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви прекарат през една зона, дето ще оставите всичко непотребно придобито, а с вас ще вземете само малкото посято семенце. С тази малка торбичка ще отидете в другия свят. Сега, аз не зная колко семена ще останат, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете към това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вътре.

И тъй, като ставате сутрин, хванете дясната страна на челото си и кажете: аз искам в дясната страна на челото ми да царува мъдростта, а в лявата - любовта. После хванете носа си и кажете: аз искам в дясната страна на носа ми да царува любовта, а в лявата - мъдростта. После хванете брадата си и кажете: аз искам в лявата страна на брадата ми да царува любовта, а в дясната - мъдростта. Ако досега бихте направили това, вие щяхте да бъдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновеният човек изкарва за една година, талантливият го изкарва за един месец, това което талантливият изкарва за един месец, гениалният го изкарва за един ден. Светията, като работи един ден, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за един ден. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи под мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за един месец, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за един ден, ще се равнява на работа за един месец. Ако сте светия, работата за една година ще свършите в един ден. И тъй, пожелавам работата за една година да свършите в един ден. Плюс и минус, две противоречия раждат едно равенство. Два плюса раждат едно отблъскване. Два минуса също се отблъскват, но един минус и един плюс се привличат. Следователно, любовта и безлюбието се привличат; злото и доброто се привличат; вярата и безверието се привличат. Щом знаете това, не се обезсърчавайте от противоположните състояния на вашия живот, понеже те са условия за работа. Това е вашето поле, в което всички вие трябва да работите. За да работите, трябва да накладете огън.

Сега аз ви оставям, огънят е накладен край вас, и вие знаете какво трябва да правите. Както ви виждам, огънят е накладен у вас, всички се греете, сърцата ви туптят, мозъкът ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане с нас? Казвам: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросът всички кръстове да се изгорят. Този е въпросът, който сега се решава: всички кръстове, на които са страдали учителите на земята, трябва да се изгорят, за да няма никаква спънка в пътя на човечеството. И всички хора да обикнат Бога, да тръгнат напред, да си подадат ръка и да заживеят братски.

27-ма неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти април 1932 г. София-Изгрев

Наклали огън

2009-12-29T13:30:53Z

Blue-butterfly: /* НАКЛАЛИ ОГ ЪН */

==НАКЛАЛИ ОГЪН==

Ще взема само две думи от 18 глава, 18 стих от Евангелието на Йоана: "Наклали огън",

Ученият човек се познава по това, че той се занимава с неизвестни работи; простият, неученият човек се познава по това, че той се занимава с известни, с понятни работи. Простият търговец който продава на бит-пазар, се занимава с вехтории. Ученият човек е един шивач, който шие все нови дрехи; като дойде някой при него, той му взима мярка, скроява дрехата и я уишва. Някои хора много обичат бит-пазаря; те казват: "дайте ни един катехизис на живота!" Ако искате катехизис, идете на бит- пазар. Ако светът можеше да се оправи с катехизис, тогава вземане един будически, един католически, , един православен или друг някакъв - навсякъде има катехизиси, няма защо да търсим нови - и вижте доколко светът може да се оправи с тях.

Сега, от това не трябва да разбирате, че не трябва да се мисли правилна Мисълта е един прогресивен процес Ние едва сме започнали да мислим* Човек едва е преминал в границите на човешкото състояние. Той едва сега преминава от животинското 8 човешкото състояние - това е авангардът. Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошка

290

Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите оча Това е мое \ мнение. Вие не трябва да се обиждате от това Чергарски е този живот по опиюшение на едно съетояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били (^новата култура, ще се съгласите напълно, че този живот и тази култура са чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човечеството, казвате: отлична е тази култура Какво ще ми кажете за тази култура която в 1914 година избиха само в продължение на четири години около 25 милиона хора направиха ги на пастърма и то най-културните хора - учените, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и пън. * всички отидоха Защо? Какво допринесоха с тези убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нещо. Аз не отричам това: допринася и войната нещо, но тя не е един метод, който трябва да се прилага Войната е един изключителен метод. Тъй щото в природата има постоянни методи, има и изключителни метода Войната е един от изключителните методи. Когато двама души не могат правилно да разрешат един въпрос, те, прибягват до война Следователно, във всяка война силният има правото, а не умният или добрият. Който има сила той има правото, а може да е крив» Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да щу вземе парите, а той нищо не трябва да казва Напротив, той ще каже: както кажеш, така ще направя. Слаб е човекът., И след всичко това хората говорят за законност. Хората трябва да направят разлика между власт и права в света Според мене, властта е Божествен атрибут, а управата е човешки атрибут. Някъде управата може да бъде съгласна с властта, а някъде тя е минус, никак не върви с властта Следователно, мнозина смесват тези две неща, казват, че управлението е власт и намират* че така трябва да бъда Не,

291

не е така. Да управляваш, това не е Божествено, това е човешко. Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява • себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае. Някои ще кажат: как е възможно това, как ще се управляват сами? Казвам: ако имате едно неразумно същество, което не е надарено с разум, което не е надарено със сърце, с воля, то има нужда други да го управляват, но един учен професор, има ли нужда да му казвате как да разреши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той сам да я разрешава по какъвто начин си иска. Достатъчно е задачата да е правилно решена, а после той ще изпита и нейните резултата

Сега всички хора искат да имат свобода. Свобода може да има само онзи човек, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква Лев трета степен; когато неговата буква М е в четвърта степен и когато неговата буква И е в папа степеа Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човешката азбука според великия Божествен закон, според който тя действително е наредена, като следват знаците плюс и минус, плюс и минус, после минус и плюс, минус и плюс, да дадете на всяка буква нейното определено място, вие ще имате един процес Такъв процес имате и в аритметиката, дето има различните знаци. Когато се турят тези знаци* трябва да знаете с какъв процес ще работите, дали с изваждане или събиране, дали с умножение или деление, и после има известни правила за събиране на числата Числата имат известни свойства* които трябва да Знаете: трябва да знаете, дали дадено чцсло е положително или отрицателно. При това, трябва да знаете, че всяко число има и посока на движение. Всяко число е резултат на известни разумни сили. Следователно, от резултатите на числата вие ще знаете интелигентността на това същество, което 6 зад този резултат. Вземете, за пример, много от съвременните учени

292

казват, че окултните науки били отвлечени. Не, ни най-малко те не са отвлечена Те са обективни науки, които съществуват за онези, които ги разбират, а за онези, които не ги разбират, те наистина са отвлечени* Всяка наука, която, не разбираме, е отвлечена, а всяка наука, която разбираме, е" обективна, положителна. Сега всички хора са физиогномиспш. За пример, щом видят един човек, те веднага се произнасят, казват, че даден човек не ви харесва или по лицето, по светлината му, или по неговия ход, движейие и т. н. Вие имате един инстинкт, като някое животно, с който познавате човека Защо е добър, защо не е добър, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като някое животно, намирате си пътя и нищо повече. Така е за вас, но за един учен физиогномист не е така. Един учен, като види човека, той най-първо ще тури различни* знаци по тялото му, плюс, минус, ще извърши ред процеси и като постави всички знаци на своето място, тогава ще може да се произнесе.* Например, ако човек на челото си има минус, той не разполага с всички сили на своята мисъл. Ако неговият нос има минус, този човек не разполага с всичката си енергия на своята интелигентност, И ако на неговата брада седи минус, и той не разполага с всичката сила на своята воля. Следователно, този човек е един от тези, в които според химиците, металоидните, имат "преодоляващо влияние. Той няма никаква активност, всичко в него е в застой. Този човек се нарича флегматик. Той е едно блато, в което не приижда прясна вода, и целият ден жабите крякат в него. Ние наричаме този човек блато на жабите. И той има известна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смени. Ако дясната страна на челото има плюс, а лявата има минус, вие имате един правилен процес Ако дясната страна на скулите има минус, а лявата плюс, пак ще имате правилен процес И най-после, ако дясната страна на брадата има плюс а лявата минус, вие пак ще имате правилен процес Плюс и минус плюс и минус това е един естествен ход но нещата. Ако навсякъде имате плюсове, каквото са плюсовете, това са и минусите. В минусите жабите вдигат врява, култура има там. И в плюсовете може да се вдига шум, навсякъде има пожар. Следователно, там има революция.

293

Този закон е верен и в света. Когато навсякъде има плюсове, там революцията е неизбежен процес в живота Когато минусите взимат надмощие, там е смъртта вече. Минусите показват, че всичко е изгоряло вече. И като няма какво повече да гори, навсякъде виждаме само пепел. Казвате; да сме активни. Питам: в каква посока ще се движите? Някой казва: трябва да осигурим жиВота си! Знаете ли какво нещо е осигуровката? В каква посока трябва човек да се осигурява? В Америка всички/ американци имаха тъй наречените спасителни банки, в които се осигуряваха бедните хора. Бедните влагаха парите си все в такива банки, но в тази криза и банките се спасиха, и хората отидоха Да отидоха и парите, и бедните хора, не се знае, но всички казват: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха парите на бедните? Пари поне не се ядат. Парите не се явяват, казват само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха парите? Умният човек ще извади следното заключение: хората не могат да спасяват. Де са онези, които спасяват хората? Те са спасителите на човечествотЪ. Те умират на кръста, за да ги спасят. Тогава, аз си представям въпроса така. Един индиец минавал за голям адепт на окултните науки. Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най* висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесна Аз имам голяма сила в себе си: И най-големият и бърз влак мога да го спра, дето искате Най* видните парижани по това време били заинтересувани да видят това чудо. Той им казал: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашите скъпоценни огърлици, скъпбценни камъни и диаманти. Те дали своите огърлици, и се спрели пред трена да наблюдават, какво ще направи този маг. За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мършав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не

294

показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота

Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени. Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат. Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. Не са лекарите, които лекуват болните, не са проповедниците, които обръщат хората към Бога, не са управляващите, които управляват света. Ние можем да мислим, че е така, но в края на краищата ще се убедим в истината. Всеки баща може да каже на сина си, че е негов баща, обаче той трябва да каже: синко, аз на земята съм ти само възпитател. Твоят истински баща е на друго място. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нещо съвсем лошо, ще си помисли най-малкото, че е техен храненик. Ако майката каже на сина си: синко, аз не съм ти майка, тук на земята аз съм само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго място. Какво ще си помисли този син? Той ще си помисли, че е взет за техен храненик отнякъде. Когато един човек влезе през някоя врата в един дом, вратата ли го създаде? Не, вратата е само еднр условие, да може този човек да влезе вътре. И когато този човек излезе от вратата навън, вратата ли го създаде? Когато светлината влиза през очите и отива в мозъка, дето се разлага, очите ли я създадоха? Не, те само я трансформираха. И когато тази светлина се връща назад, като една идея, пак по същия път,

295

от мозъка през очите, те ли я създадоха? В приемането и връщането на светлината има два процеса Единият процес е външен, възприемане на светлината от вън навътре и разлагането й в мозъка, а другият процес е вътрешен, отвътре навън, то е това, което ние виждаме външно. Тогава светлината излиза отвътре навън. Сега, аз няма да се спирам върху зрението. Зрението е един сложен процес. Когато светлината влиза през очете в човешкия мозък и създава мисълта, едновременно с това мисли и цялата природа. Как мислят учените, как мислите вие, то е ваша работа, но аз предпочитам моята теория пред теорията на учените хора. Аз предпочитам моята теория, защото ми дава повече светлина Когато аз виждам тази светлина, зная, че едновременно с мен и всички планети, като слънцето, луната и останалите, както и всички същества по цялата вселена 'виждат светлината по_ един и същ закон. Законите за възприемането на светлината са едни и същи. Когато светлината влиза в мозъка на една муха, и тя вижда по същия начин, както и аз. Обаче, нейното разбиране за светлината е съвсем друго от моето.

Съвременните хора или всеки човек отделно, за да мине в по-високо състояние, трябва съзнанието му да се пробуди. Ние трябва да знаем върху какво почива щастието на човека Щастието на човека завие» от известни числа. В някои отношения щастието зависи от бащата* а в някои отношения - от майката. Аз взимам бащата като едно условие В някои отношения щастието на сина зависи от бащата В някои отношения то зависи от майката Някога бащата и майката не вървят по една и съща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно- положителна Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако баща ти не е бил щастлив. Ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти те е била нещастна- И обратното е вярно. Ако йш вървиш по линията на майка си, ти не можеш да бъдеш щастлив» ако майка ти не е била щастлива; или ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна Този закон е законът

296

за вътрешното съчетание йа семейството. В това отношение семейството трябва да се постави на съвсем друга основа Ако ши търсиш щастието, това показва, че си нещастен. Ако мъжът търси една жена, значи той е нещастен, той е гладен. Следователно, жената трябва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси един мъж, тя е нещастна. Следователно, мъжът трябва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженим тази мома! Кашо ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минуси минус, които дават плюс под нулата Ако имате минус и плюс, пак ще имате минус. Но аз предпочитам минус и плюс, отколкото два минуса В някои отношения аз предпочитам изваждането пред събирането. Ако събера минус две хиляди лева и минус десет хиляди лева, ще получа минус 12 хиляди. В този случай предпочитам едно изваждане, пред това събиране. Например, предпочитам да имам плюс десет хиляди лева и минус пет хиляди. В първия случай онзи човек е по-богат от втория, само че той има да дава тия парц, а във втория случай ще има да взима поне пет хиляди лева Следователно, отрицателните процеси в природата всякога ограничават човека, а положителните го освобождаващ. Някой казва: и без добродетели може в живота Не, всички добродетели в природата, в Божествения свят са все положителни знаци: плюс минус, плюс минус и т.н. Те вървят по този начин. Щом имате два плюса, тогава ще се заемете да разрешите въпроса От страна ще турите по един минус. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснат, те ще отидат към минусите и ще имате едно съчетание. Аз лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всяко животно си има свой вътрешен стремеж. Аз ще ги примиря, като зная посоката на техните стремежи, както и силите, които са впрегнати в тях. За пример, някой човек обича да се гневи и казва: аз обичам да се гневя. Причината за това е, че у този човек се е събрала известна енергия в мозъка, която търси изходен път. Като наблюдавате този човек, как се готви да избухне, ще забележите, че в един от ъглите на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навън,

297

той веднага ще избухне и ще започне да движи ръцете си, да отваря и затваря устата си и пь& Като маха ръцете си на една и на друга страна и удря с тях, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назад или напред, в тази или в друга посока? Ако той рече да те удари, ти му кажи: надясно от тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне със злато, заровено в земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можеш да му кажеш: на еди-кое си място, под еди-кой си камък има заровено гърне с десет килограма злато. Той веднага ще спре да се гневи, ще отправи погледа си към посоката, която му' определяш. Който не разбира закона казва: Какво право имаш да ме биеш? Обаче, той ще го удара След това този благочестив човек, който е пострадал, ще напише едно заявление до съдилището, с което ще се оплаче пред съда и ще се' започне процес. Тц ще вземеш адвокат, който да защищава делото. Ще се съберат хора, които ще разрешават въпроса, как станало това, че еди- кой си вдигнал дясната ръка и ударил някого по лицето. И след това съдъпГще се произнесе, че този човек контузил втория и го осъжда на няколко месеца затвор, като му казват, че той няма право да бие хората. Това са външни резултати, но те стават тайно & душата на човека и спират неговия прогрес. Много такива процеси спират мисълта, спират чувствата, спират волевата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Аз гледам как млади хора се самоубиват. Виждам по лицето му,' как се самоубива. *

Сега казвате: да спасим младото поколение! За да се подобри и спаси младото поколение, най-първо трябва да му се покаже пътя на любовта, посоката, в която трябва да върви, дали наляво или надясно. При това, в този път на възпитание, възпитатели на младите момци могат да бъдат само младите моми учителки, И обратно: при възпитанието на младите моми, възпитатели могат да бъдат само младите момци учители. Според мене, при новото възпитание на младите момичета бих поставил учители само мъже, а на младите момци бих поставил за учители само мойи. И в едната, и в другата гимназия за изключение може да има само една учителка или един учител.

298

Значи, ще прехвърля учителите в женската гимназии, а учителките в мъжката гимназия. Ще кажете: ами учителите нали са мъже, как могат в девически гимназии? Така ще бъде по-добре и за учителите, и за техните ученици. Учителите при младите момичета ще се възпитават, пък и учителките при младите момци ще се възпитават. Същевременно и самите момичета и момчетата ще се възпитават. Хората не разбират това нещо, те гледат само на отрицателната страна Жената е един минус, мъжът е един плюс, те са живи процеси. Два минуса правят едно равенство. Като събереш две жени на едно място, те образуват едно равенство. Ако искаш да разбереш какъв е резултатът в един дом, ти трябва да събереш две жени на едно място. Ти двама мъже не можеш да туриш за резултат. Ако пък искаш да намериш една посока, в която човек може да се избави, ти трябва да туриш двама мъже на едно място. Та когато в математиката се поставят 'знаковете плюс и плюс при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искаш да вършиш работа с един човек. Преди всичко ти не знаеш дали той е плюс или минус. Ако търсиш един другар, който е плюс, ти трябва да бъдеш минус Ако той е плюс, тогава ти ще намириш посоката на мисълта в твоя живот. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нещо, но те са правила. Например, един учител обяснява с плюс и минус числата 1, 2, 3, 4, и т. а, как може да се работи с тях.

Както сега живеем, ние нямаме ясна представа за самия живот. Гостилничарят не прави изложение, но той храни хората. Хлебарят не прави изложение, но той пече хляб. Дрехарят не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникът, музикантът, всичко това не е изложение на техните произведения, но те хранят хората Има изложения в света В едно музикално произведение има храна В една дреха, във всичко това, до което се докосваш, има нещо, което или може да вземе от теб или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира Неговите роднини намират, че новите му дрехи, които облякъл само веднъж или няколко пъти, може да се продадат по-

299

евтино, и ако иска някой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видял, че продават доста евтино, купил ги. Сестрата, като се научила за това нещо, казала на баща си: Татко, не трябваше да купуващ тези дрехи. Не е хубаво от болен човек да се купуват дрехи - Това е суеверие. Обаче, не минава много време и този човек, бащата, заболява почти от същата болест. Той се чуди, отде му е дошла тази болест. Казват: дрехите са причина за това Ако някоя сифилистична жена или някоя болна от проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилис ще преминат в тялото и на царската дъщеря. Ако един писател пише едно писмо и има проказа в ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа в думите, които пише, в перото си, в мастилото, в което топи, и който чете неговото писмо, ще заболее от тази проказа,

Днес всички хора проповядват истината, но да им дам аз няколко правила: вярата в лъжата е смърт в иопината; вярата в истината е живот в лъжата Какво ще кажете на това отгоре? Който вярва в истината, той и в лъжата ще има живот. Който вярва в лъжата, той в истината умира Някой казва: защо да не вярвам ч в лъжата? - Ще умреш - нищо повече. Вярата в злото е смърт, а вярата в доброто е живот. Вярата в безлюбието е, 4 смърт, а вярата в любовта е живот. Всяко нещо, което носи живот в себе си, то е положително. Всяко нещо, което носи смърт в себе си, то е отрицателно. Някой казва: аз искам да умра Аз не зная какво значи да умре човек. Това е само едно изречение в цялата човешка раса Всички, които искат да умрат, подразбират друго неща Българинът^ който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо. Изобщо, всеки народ се изразява по различен начин. Българинът, например, казва: нямали да отидеш еди*-къде си? Англичанинът казва: ще отидеш ли? Българинът казва: няма ли да дойдеш? Англичанинът казва: ще дойдеш ли? Ние, съвременните хора, търсим истината в онзи, който иска да умре. Аз зная защо той иска да умре. Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат Болният иска да умре, да се освободи от болестта Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва:

300

болестта 8 мене да умре, а аз да живея. Понякога това изречение шлша лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си. Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.

"И наклали огън". Какво показва това? Щом в една къща се накладе огън, това показва, че отвън има студ, условията вън са много лоши. Щом се накладе в една къща огън и се готви на него, хората се нуждаят от този огън. Дето няма нужда, няма и огън. Сега аз правя едно заключение. Какво показват всички тела, които горят, като слънцето? - Че има нужда от тези тела, Ако нямаше нужда, те нямаше да горят. Ние сме слуги, които се печем на слънцето. Огънят отвън е запален. За кого? За нас Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били в състояние да издържим на външния студ, който съществува

в света Сега можете да забележите* че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по един много произволен начин. Ще се спра малко върху този въпрос Представете си, че вие искате да си купите един лотариен билет, да видите ще спечелите ли неща За да спечелите, изискват се няколко условия. Най-напред, онзи, койтд е устроил лотарията, трябва да е минус; после онзи, който ви е донесъл лотарийния билет, също трябва да е минус; ако денят, в който вземете билета е минус, както и парите, които давате са отрицателно число, тогава и резултатът ще бъде минус.Затова, преди да купите билета, вие трябва да се информирате, какъв е онзи, положително или отрицателно число, който е устроил лотарията После трябва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, в който ще го купите, за парите, които ще дадете и най-после и вие сам трябва да бъдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си трв& богатство, той не трябва да бъде положителен, трябва да бъде минус Така и онези хора, които се молят на Бога и искат да придобият нещо, те трябва да бъдат отрицателна Какво става обаче? Те, като се молят на Бога, заповядват Му, а с това стават положителни. И Бог е положителен, и тогава Той им дава точно това, което те искат, т.е. Той им взима и това, което

301

имат. Щом вие ставате положителни, Бог заема вашшпе места За да няма спор, Той казва: направих така, както ми казахте. Така могат да се обяснят и страданията на Йова от научно гледище. Това е окултни гледище. Йов беше ноистина праведен човек и искаше да покаже на Господа, че като него друг няма. Когафо синовете му правеха угощение, Иов принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направиш, онова да направиш. Тогава Господ направи, както Иов искаше: взе му овците, добитъка, синовете, лозята, прати вятър, който събори къщата му и го остави без нищо. Тогава Иов започна да спори, да се разправя с Господа. И като се видя в трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то няма да бъде така, но моля Те, оправи моята работа! Аз съвсем забърках тази работа И когато в съзнанието му проникна мисълта, че той сам объркал работата си, тогава започна вътрешно да разсъждава

Сега ще вц приведа един пример за един болен човек в търновската болница Той заболява от нещо, но лекарите не могат да му помогнат другояче, освен с операция. Той заболял от нещо, вследствие на което и кракът му се заразил. Събират се на съвет четирима-петима лекари и най-после казват на болния: твоята болест е много опасна За да не отидеш на онзи свят, кракът ти трябва да се отреже, да спре заразата, да не се разпространи из цялото тяло. Ако не отрежем десния ти крак, в една седмица ще свършиш. - Не, господин лекарю! Кракът си не давам! Какво ще правя с един крак? Ако Господ иска един крак само, аз съм готов да Му дам цялото си тяло, но само един крак не давам. Ако е да дам нещо, ето^ нека вземе цялото ми тяло и да прави с него каквото иска, но единия крак само не давам! Скарите му казали; ние искаме да ти направим едно добро, но като си толкова твърдоглав, Бог да ти е на помощ Той излиза от болницата и след пет-шест месеца се връща в болницата, съвършенно оздравял. Отива при лекарите. Като го видели, те се учудили, че е здрав и го запитали: как се излекува? - Ходих при Господа да Го питам, защо Му трябва единия ми крак, но Той ми каза: аз казах на лекарите друго нещо, но те криво са ме разбрали.

302

- Как се излекува? - Господ ми каза никому да не казвам това нещо, особено на леКЪрите, защото те ще вземат това средство като монопол, ще го забранят на другите да се лекуват, те ще разполагат с нега

Ние често казваме: Христос каза това, Христос каза онова. Когато Христос говореше и на мъже и на жени, Той имаше в ума си вложена една идея, според която всеки човек да бъде на мястото си» т. е. да заема това положение, за което Бог го е изпратил в света. За пример, вие искате любовта да дойде у вас Прави сте, но за да дойде .любовта У вас да работи, затова се изискват ред условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при известни условия; вие искаше да бъдете свободни, но свободата може да работи само при известни условия. Ако вие поставите всеки закон на мястото си, само тогава той може да работи Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец» който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искат по пет-шест долара, а този богат човек бил много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходил насам-натам, не може да намери някой да му занесе пуйката. Вижда го един господин, хубаво облечен, чува, че търси някой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - От толкова време търся някое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искат много скъпо. - Аз мога да ви услужа. Тръгва богатият търговец напред, а господинът, който бил председателят на Съединените щати, върви след нега Дохожда до дома си и спира. Изважда от джоба си един долар и го подава на господина. - Той се отказва да вземе парите: благодаря, не искам. - Защо? И ти ли искащ толкоз много, като другите? - Не, аз без пари № донесох пуйката. Изважда от джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогом - казва, и си заминава.

Някои седят, като този богат човек в света и си казват: аз да отида да работя на този, на онзи, да се унижавам?! Господ се е унижил като е слязъл между хората да им помага, да ги спасява, а ти само седиш и плачеш. Да, но все ще получиш такава една

303

картинка. Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Т/к почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н~ И това са все велики хора на минуса. За тези хора Христос казва за в бъдеще, че които чуят гласа Му, ще оживеят. Как ще дойде спасението на света ? Кой ще го спаси ? Ще се тури един плюс Онези хора, които трябва да спасят света, те непременно трябва да бъдат жива. Ако някой е умрял даже и преди хиляди години, ние можем да го извикаме още сега. Като бях в Англия, дето правих своите научни изследвания с медиуми, явява се един умрял, който отдавна вече е в задгробния свят, и съобщава някои неща, но не можаха англичаните да повярват в задгробния живот. Той даже беше фотографиран, но и това не можа да -ги убеди. И досега се явяват ред учени, които казват: как можем да повярваме в задгробния/ живот? Ние трябва да убеждаваме учените хора, че наистина има задгробен живот. То е все едно да убеждавате учените хора, че има жени в света, или че има мъже в света, или че има деца в света. Ще кажете, че затова няма нужда от убеждаване, понеже ние сме виждали жени. Питам: кой досега е виждал жена? Нима сянката на жената е самата жена? Ако е така, аз мога да ви направя жени ти восък, колкото искате. Кой досега е видял мъж? Ако е така» аз мога да ви направя от восък, колкото мъже искате. Когато една жена види един мъж, а е мъртва, тя ще оживее. И ако един мъж води една жена, ако той е умрял, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мъжа, тя не е жена; и мъж, който не може да възкреси жената, той не е мъж Това е мое разбиране Господар, който не може да възкреси своя слуга, той не е господар; и слуга, който не може да възкреси своя господар, той не е слуга- Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господар. Ако ви оставят да правите шбор между двете положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господар? Де е плюсът? Слугата всякога е по-силен и по ум от господаря си. И Христос казва: Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужа Слугата всякога е по-

304

сила! от онзи, който господарува.

Сега ние виждаме, че Всички хора искат да господаруват, Това показва» че те нямай ясна представа за господарството. Те търсят силата в отрицателното. Аз не отричам това И

отрицателни величини трябват, трябват и минуси в свата Без господари в света н$ може» но без слуги съвсем не може. Без жени ме може, но без мъже съвсем не може, така седи въпросът. Това са същини, които трябва да легнат в основата на новшпа култура на човечеството, да се преобрази човек, да започне право да мисли. Казвате; толкова изчисления са направена Не, важно е аз да зная какво положение трябва да вземам всеки ден по отношение на слънцето. Всеки ден не трябва и не мога да заемам едно и също положение спрямо слънцето. Ако вие Не знаете всеки ден какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите от нега Ако вие **е знаете какво положение да заемате всеки ден спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него. И ако всеки ден не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отпий. Кога една *ен!а може 9а обича един мъж? Ако той разбира нейното .сърце, тя ще го обича; ако той не разбира сърцето 0, щя не може да го обича. И обратното е вярно: както е за мъжа, така е и за жената Мъжът и жената са два елемента; братът и сестрата са също два елемента; слугата и господарят са пак два елемента - това е закон на поляризиране. После, като дойдете до физическия свят, там ще срещнете елементи, които са еднородна Плюс и минус, обаче образуват равенства Изобщо, има различни методи, чрез които вие можете да достигнете великата цел в живота си, която търсите. Който не разбцра закона, той гети щастието, което никога не може да го постигне* С онова, което ще може да достигне за в бъдеще, той трябва да направи поне един малък опит. Постижимото за в бъдеще съществува каро една малка реалност. Това, което искаме да постигнем, що вече е постигнато. Ние се стремим към идеал, който е постигнат. Той няма защо сега да се създава, той съществува в света. Има същества» които живеят според този идеал, а за нас той трябва да се доказва Аз мога да ви докажа

305

цялата формула за това. Колкото един въпрос е по-неразбран, толкова повече знаци и формули трябва да се употребят за нега в математиката при решението на един въпрос могат да се поставят толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата V при една формула, тя вече означава силата на движението на светлината. Ако пък срещнете буквата Н тя означава силата на частиците на материята, които действуват в даден случай в известна посока Изобщо, правят се изчисления за бързината и силата на движението на светлината, с каква скорост пътува светлината. Определя се енергията на светлината и силата, с която се движат частиците на материята После учените определят масата и палето»* през което ще минават силите, които действуват в окръжаващите тела. След това взимат пред вид и самите тела, които ще действуват, както виждате, това е един сложен въпрос Ако вие сте един честен човек, но който се е заблудил в пътя си, и аз излеза да ви светна с една свещ, тази свещ непременно ще предизвика голяма радост за вас, и очите ви доволно ще се усмихнат* Обаче* ако вие сте апаш, който сте влезли някъде да крадете и аз отворя вратата цпусна малко от тази светлина, тя непременно ще предизвика неприятно трепване и чувство в сърцето ви Питам: защо в единия случай светлината предизвиква радост в очите ви, а в другия случай тя предизвиква неприятност за очите ви? Защото, който има някаква користолюбиЛ мисъл, светлината у него се пречупва по особен начин от тази, у когото няма користолюбива мисъл. При двата случая тава различно пречупване на светлината което произвежда два вида съединение. Може да се определи даже, какво съединение е станало в мозъка на единия и на другия човек от светлината на моята свещ АпашъгЬ ще се уплаши от тази светлина и ще каже: този човек ни развали работата със своята свещ, Ако изгася свещта си, този апаш ще се зарадва Обаче, ако аз изгася свещта си за онзи, който се е заблудил в пътя ад, той ще съжалява Защо изгаевтето на светлината при апаша предизвиква радост? Защото тогава именно той се намира в своето естествено положение. Изсасването на свещта за онзи, който е изгубил пътя си, предизвиква отчаяние» той изгубва

306

всякаква надежда и потъва надолу. Веднага донасям свещ и кибрит» запалвам свещта, и той се зарадва, защото намира пътя са Той ще каже: много благодаря за тази светлина» защото намерих пътя са Апашът» като дойде до мене, който нося запалената свещ» ще каже: кой ти даде право да палиш тази свещ? Ти нали знаещ че имам работа, защо ме смущаваш?

"И запалиха огън". Защо? Въпреки голямото престъпление, което искаха да извършрт, трябваше да запалят огън, да имат светлина, да се отпечата един процес на съдба» който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огън, който беше запален да се греят» слугите имаха тази светлина Иначе нямаше защо да се пали този огън. Те казвахагтози огън не можем да го изгасим. Не може без огън, наистина Ако го изгасим, всички ще умрем. Този огън показва» че учението на Христа няма да изгасне» Това учение ще гори между хората, и макар че няма да го приемат всички, обаче хората ще се греят в тази тъмна нощ, тя ще бъде за насърчение в човешкия ум и в човешката душа. Това саизводи^ върху които трябва да се разсъждава За мене е така, а за вас * и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за вас Казвам; аз ще ви дам хиляда лева. Но вие сте материалист и си казвате: може да дойде» може и да не дойде» я даде» ш не даде. Щом №1 дам» веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вяра. Силата на човека седи в неговата вяра Сега да вземем друг един процес, който става в природата Ако вие имате десет килиграма жито и ги посеете на една нива» вие имате един минус, това жито е изгубено за вас Знаете лц, обаче» колко милиона зрънца ще се родят от това жито? Вие можете да пресметнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи от нивата, от почвата, от самото жито, от светлината» топлината, влагата, от начина, по който сте го обработили и от ред още условия» от пожънването му, рт овършаването и т.н. Оттук изваждам един закон: който започва с отрицателните процеси, той завършва с положителните - без изключение. Сега ще ви дам друг пример. Имате десет килограма жито» но отивате с тях на кръчм^а и ядете» пиете, докато ги изхарчите Какво остава в яамОД* ви? И хамбарът е празен» и

307

джобът е празен. Придобил ли е този човек нещо? Нищо» той само се е удоволствувал. Ние казваме, че този процес е равен на нула Този човек е дошъл до едно неестествено положение, изгубил е всичка Всички онези, к<ншю са започнали с положителните процеси, са нещастни^ те в края на краищата» Винаги свършват нещастно. Такъв е законът на земята. Понякога вие питате, като това жито» което е посадено в земята: защо трябва да страдам? За да свършиш с щастие. Щастието е резултат на онзи процес който човек е започнал. Той е резуктат, който никой не може да отнеме. Ако човек е посадил нивата» пие* ако е започнал с отрицателен процес» никой не може да му вземе, т*е. да го лиши от крайния резултат. Ако човек пие и изпие всичкото жито, анивата остане непосадена,тамще порастат само тръни и бодила Нищо не е В състояние да спаси този човек. Ако този човек се надява на добри хора в света, това не може да му помогне* Да вярваме в доброто на хората, това са странични, второстепенни въпроси* те ся основани на закона на вероятностите Знаете ли какво нещо е вероятност? В 999 случаи може да има само един добър случай, например, само един добър човек. Ако добрите хора можеха да оправят света, то досега трябваше да го оправят, както са се надявала Обаче, светът не е оправен. Засега светът е пълен само с хора, които дат, по единствената причина, че не вървят по правилния път на развитие, богатите* хора адЛят да бъдат богата а сиромасите не искат да бъдат сиромаса Бто де е спорът* Богатството «е се туря като условие да моаадо хората да живеят, а се поставя като условие ма лек, охолен живот» Всеки казва; аз да бъда силен. Сиромахът пък казва: ако имам пара като съм богат, те съм- щаоплив. Казвам: оди сегашните условия всички не могат д^ бъдат богата но и всичките могат да бъдат сиримаса Не, такъв закон не съществува. При сегашните условия има повече сиромаси» отколкото богати хора, Защо? Това е един естествен процес, понеже работници трябват повече» Сиромасите са работни сили в света, които ни трябват аа работа. Те трябва да работят разумно, да разбират разумна И когато хората правилно разберат този строй, тогава

308

единственият строй на обществото ще бъде този именно. Общественият строй ще се съгради по този начин. Тогава всеки човек ще се остави свободно да върви в своя път. Това не значи, че няма да има управление, И управление ще има, но такова управление, което дце създаде работа на повече хора. Засега злото седи в чрезмерното разплодябане на Кората В бъдещето, в бъдещия строй разплодяването ще бъде умерено. Това е доказано с ред статистики. Вземете, например, меЖду микробите. В 24 една микроба се размножава с милиони. Там е злото, там е нещастието. В това положените нищо не създадоха Тогава те се превърнаха в риби, и като риби цамалиха своето размножение. В един час те снасяха яйиа около 300 хиляди. Но с това те създадоха своето най-голямо нещастие. След това си казаха: ще станем на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца В годината. Но и там се спряха Те казаха: сега ще станем на млекопшпаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждат по две» три, четири, шест деца, и рядко повече от шест» Обаче, в бъдещата култура няма да се раждат повече от две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бъдещето щастие на човечеството зависи от малкото размножаване. Добре, че българите не се размножават много, но ако при тези граници, с които разполагат, станат няколко милиона още от това, което са, тяхното икономическо състояние зде бъде невъзможно. Казвате: да се размножават хората Не, силата на един народ не е в неговото размножение, но в неговото безсмъртие. Който живее, да не умира. Всички разумни хо(за, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещето общество може да се преустрои. Затова трябва работа, трябва знание, а не хората да се размножават. Ако днес един баща има четири-пет деца, ще му трябват около четири-пет милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като няма тези пари? Той ще трябва да отиде да краде. Казвате: ако хората не се размножават, те няма да успяват. Питам: като се размножават сега хората много, успяват ли? Статистиката показва, че от сто родени деца днес едва десет

309

доживяват. Голяма е смъртността между децата, Остава да живее само онова, което има условие за живот. Всичко друго заминава, не може да живее. Питам: защо трябва да раждаме хора, за които няма храна?

Сега аз говоря на разбран език, за да се даде възможност на хората да живеят според разумната жива природа, нещата да стават разумно, за да се избегнат ненужните страдания, които сега са създадени в сВета. И затова този закон от органическия свят трябва да пренесем в човека Ако в човешкия ум се наплодят чрезмерно мисли и то вее фантастични, и ако в човешкото сърце се наплодят чрезмерни желания, и ако в човешката воля се наплодят чрезмерни постъцки, той не може да бъде човек. Вие трябва да имате най-много четири-пет мисли и то ценни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнеш, да разчиташ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракат, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще им даде толкова? Господ е от тези, които дават и взимат* Той дава живот, и взима живот. И благодарение, че дава, всяка година се раждат приблизително 40 милиона хора, според моите изчисления, може би само с няколко единици разлика, а всяка година заминават около 35 милиона хора. Следователно, всяка година има един придатък от пет милиона. Това, че заминават 35 милиона, това е от нас. Господ не трябва да праща повече от пет милиона хора на земята. Ако ние водехме разумен живот, Господ щеше да изпраща само по пет милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ход на всички същества да се проявят» Сега всеки иска да дойде на земята само за театър, всеки иска да види по едно представление поне за пет-шест години. Работата е, че някой път актьорите плачат в театъра. То е противоположната страна Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? -Защото не се е женила, както трябва Не е раждала, както трябва. Радва ли се майката, казвам: тя се е женила както трябва, раждала е както трябва. Ако боледува* пак не се е женила както трябва; не се е раждала както трябва, не е живяла както трябва. Тези процеси според мен вървят така. Какво да се прави? Изправете знаците на лицето си» както трябва* И след това си

310

попейте малка Не ти стига ума за нещо, тури плюс Страх те е от кръста» найример. Православните турят кръста дето и не трябва. Кръстът никога не бива да се туря на челото. Кръстът означава посока на движение, а хората днес разбират, че някой ще умре и се страхуват от нега Не, кръстът означава да намериш посоката на своята мисъл: един неразрешен въпрос. И тогава няма да туриш кръста на средата на челото, нито пък с три пръста да се кръстиш, както сега се прави. Кръстът не се прави с три пръста. Такъв кръст направиха евреите на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстът 6 съществувал и преди християнството, но християните го взеха като символ. Важен е живият кръст, на който трябва да се разбира смисъла. Той е цяла наука Кръстът се взима като на движение. Ако от страданията влизаш в добродетелта, кръстът си е на мястото, но ако страданията те вмъкнат в престъпление, кръстът не е на мястото си. Ако чрез мъченията вкараме човека в престъпление,' това страдание не е на мястото си. Ако разтриваш човека и поставиш крака му на място, това разтриване е на мястото са Но ако го разтриваш и не наместиш крака цу, това разтриване не е на мястото си. Да осакатиш човека» това не е на мястото си. Ако храниш човека и той расте и се развива добре, тази храна е на мястото си, но ако го храниш и му отнемеш живота, това хранене не е на място.

Някой пита: ти кръстиш ли се? Кръстя се. Под думата "кръстене" аз разбирам, че всеки ден мисля, чувствувам, вървя, не се опирам на едно място. Пътник съм. Някой казва: дазапочнем една работа, но да викаме Господа. На менели остана да викам Господа? Значи, Господ трябва да си остави всичката работа и

да дойде при мен, защото Гр викам с моята молитва. Господ, който е зает с цялото битие, трябва да спре работата си и да обърне внимание на мен, защото аз се моля ц Го викам. Та в това време милиони като теб се молят на Господа Тогава, на кого трябва Той да обърне внимание? На кого учителят обръща внимание? На кого Господ обръща внимание? Когато учителят влезе в клас, той обръща внимание на способния ученик, който решава всичките си задачи, приятно му е, че има такъв ученик.

Зй

Но като погледна на онзи с празната торба и с неразрешените задачи, такъв ученик не ми трябва Всяка йолитва пред Бога трябва да бъде една разрешена задача Като отида да се моля на Бога, да съм свършил една работа и да искам да ми даде друга някоя. А така, ти си изпил и изхарчил всичките си пари, а като отиваш при Господа, лъжеш Го и казваш: Господи, аз посях нивата, дай ми още десет килограма жита Каква молитва е тази? Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80 крини килото. В такъв случай, прави са, които възстават против Господа и казват: Няма такъв Господ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Няма такъв Господ, наистина. Като отидете .да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свърших работата, която беше ми определил- Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че как могат съвременните учени да измерват големината на такива палки величини като атомите, като йоните, като електроните? Някои от тях са по- малки и от една хилядна ощ милиметъра, те са около една десетомилишта част от милиметъра. А пък един йон - това е една милиардна част от милиметъра. И тези частици съществуват, движат се, имат направление.

Питам сега: кой е онзи вътрешен закон, който регулира материята в света?

Някой от вас ще попитат: как ще се оправят съвременните социални въпроси? Всички социални въпроси са разрешени. Аз съжалявам, че тези въпроси ги разрешават в камарата Не! В камарата трябва само да се види как са разрешат, а те ги създават и разрешават. Те ги разрешават 'в английската, в българската кайара. Тези въпроси са разрешени от памти*века» Прц мене някога са идвали някои български изобретатели, и някой от тях казва: аз измислих еди-какъв си аероплан. Казвам: този афоплан отдавна вече французите го имат. - Ама измислих нещо

ново. - Англичаните отдавна вече са го намислили. Ти по-добре иди при тях да усъвършенстваш тво# уред. Ако пък откриеш нещо ново, гледай да не го е открил друг някой преди тебе. Когато* Дарвин откри своята теория за еволюцията, същевременно с него и други някои учени работиха по този въпрос, но Дарвин издаде по* рано своята теория, тогава те казаха: Така е, както Дарвин казва. Но не издадоха своите теории Въпросът за развитието е разрешеа Начинът, по който трябва да мислим, този въпрос е разрешеа Начинът, по който трябва да чувстваме, този въпрос е разрешен и най-после, начинът, по който трябва да действуваме, тоз(и въпрос е разрешеа Сега ти казваш: чакай да помисля малко, да видя как трябва да постъпя. Как ще постъпиш? Ако ти никога не си имал любов, ако ти никога не си имал сърце, ти никога не можеш да имаш ум. Ако ти никога не си имал един ум, никога не мо*еш да имаш и едно сърове. Какво ще разберете от това? С други думи казано: ако в твоя организъм никога не е било едно сьри^е, никога не може да има и един мозък. Сърцето е дошло по-напред, като условие за проявяваме на мозъка, за разрешение на въпросите. Сега у мнозина се явява въпросът: какъв трябва да бъде човек - мъж или жена? Най-първо ще бъдеш жена, после ще бъдеш мъж или най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена Най-първо, когато слезеш от Божествения свят, трябва да бъдеш жена, за да станеш после мъж. Когато се качваш нагоре към Бога, ти най-първо ще бъдеш игъж, а после ще бъдеш жена И най-после, когато мъжът и жената се съединят заедно, те ще образуват това, което се нарича човек - човек в пълния смисъл на думата Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки човек си търси половината Всяка жена и всеки мъж си търсят половината Като намерят една половина, те я премерят и като видят, че не им уйдисва, не могат да се оженят за нея. Казвам: ще йамериш една половина, ще я премериш и като не ти уйдисва, ще я оставиш. Щом не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсиш из целия свят и като я намериш, ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Иначе, ако не стане така, тогава в жененето си хората се намират в положението на онзи американец, който

313

дошло му на ум да се жйш и казал на един свой познат: отивам да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното в света е жежейета Не се казва жежене» но женене. -Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака» това е жежене» а когато го разбираме* това е съчетание» това е любов» това е свободац това е разбиране един за друг» разбран живот» Мъжете» жените съществуват в света» за да се направят щастлива Те са проводници на Бога. Когато Бог иска да направи един мъж щастлив, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господ ме изпрати да ти послужа» Когато Господ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща един мъж добър» който казва: Господ ти изпраща чрез мен един подарък Твоят възлюбен Баща ти изпраща този подарък. Той ще се поклони» ще си свърцш работата и ще се върне назад- Защо са жените? За да направят щастливи Божиите синове» Защо са мъжете? - За да направят щастливи Божиите дъщери. Какъв друг смисъл могат да имат мъжете и жените? Това е идейното учение» така трябва да се разбира» Някой казва: аз ще слугувам. - Ако ти слугуваш и си проводник на великата Божия Любов» след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. Ако слугуваш, ще ти слугуват; ако не слугуваш, няма и да ти слугуват. •,

иИ накладоха огън". Аз желая този ргън да се накладе и у вас. Под този накладен огън аз разбирам любовта и всички онези, които се греят на тази любов. Този огън» това са учениците, които се учат. Всички онези, които треперят това са хората, които търсят свободата. Свободен е човек да трепери, никой не може да му забрани, Като треперя» аз съм свободен* Когато човек е страхлив и бяга, аз го облажавам, той обича истината* Свободен е човекът, бяга. Ако не бягаше» той не щеше да бъде свободен. Щом той види мечка, бяга, свободен е и ще се освободи, Ако не можеше да бяга, тогава?

И тъй, свободата в света зависи от това, което можеш да направиш, да направиш по избор. Доброто, което можеш да направиш, направи го - свободен си тогава. Щом можещ да направиш доброто, това показва, че имащ любов, имаш и знание.

314

Щом не можеш да го направиш, нямаш нито любов, нито мъдрост* нито знание, нито светлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота Сега е дошло времето да се повдигнем, Понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви прекарат през една зона, дето ще оставите всичко непотребно придобито, а с -вас ще вземете само малкото посято семенце. С тази малка торбичка ще отидете в другия свят. Сега, аз не зная колко семена ще останат, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете към това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вътре.

И тъй, като ставате сутрин, хванете дясната страна на челото си и кажете: аз искам в дясната страна на челото ми да царува мъдростта, а в лявата - любовта. После хванете носа си и кажете: аз искам в дясната страна на носа ми да царува любовта, а в лявата - мъдростта. После хванете брадата си и кажете: аз искам в лявата страна на брадата ми да царува любовта, а в дясната - мъдростта. Ако досега бихте направили това, вие щяхте да бъдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновеният човек изкарва за една година, талантливият го изкарва за един месеи, това което талантливият изкарва за един месеи, гениалният го изкарва за един ден. Светията, като работи един ден, той изкарва работа за една година Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за един ден. Казано е, §е когато жената преде една година, тя може да носи под мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за един месец, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за един ден, ще се равнява на работа за един месеи. Ако сте светия, работата за една година ще свършите в един ден. И тъй, пожелавам работата за една година да свършите в един ден. Плюс и минус, две противоречия раждат едно равенство. Два плюса раждат едно отблъскване. Два минуса също се отблъскват, но един минус и един плюс се привличат. Следователно, любовта и безлюбието

315

се привличат; злото и доброто се привличат; вярата и безверието се привличат. Щом знаете това, не се обезсърчавайте от противоположните състояния \на вашия живот, понеже те са условия за работа. Това е вашето поле, в което всички вие трябва да работите. За да работите, трябва да накладете огъа Сега аз ви оставян, огънят е накладен край вас, и вие знаете какво трябва да правите. Както ви виждам, огънят е накладен у вас, всички се греете, сърцата ви туптят, мозъкът ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане с нас? Казвам: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросът всички кръстове да се изгорят. Този е въпросът, който сега се решава: всички кръстове, на които са страдали учителите на земята, трябвала се изгорят» за да няма никаква спънка в пътя на човечеството. И всички хора да обикнат Бога, да тръгнат напред, да си подадат ръка и да заживеят братски.

27 неделна беседа от Учителя, държана на 3 април 1932 г. София-Изгрев

Наклали огън

2009-12-29T13:30:07Z

Blue-butterfly: /* НАКЛАЛИ ОГЪН */

==НАКЛАЛИ ОГ ЪН==

Ще взема само две думи от 18 глава, 18 стих от Евангелието на Йоана: "Наклали огън",

Ученият човек се познава по това, че той се занимава с неизвестни работи; простият, неученият човек се познава по това, че той се занимава с известни, с понятни работи. Простият търговец който продава на бит-пазар, се занимава с вехтории. Ученият човек е един шивач, който шие все нови дрехи; като дойде някой при него, той му взима мярка, скроява дрехата и я уишва. Някои хора много обичат бит-пазаря; те казват: "дайте ни един катехизис на живота!" Ако искате катехизис, идете на бит- пазар. Ако светът можеше да се оправи с катехизис, тогава вземане един будически, един католически, , един православен или друг някакъв - навсякъде има катехизиси, няма защо да търсим нови - и вижте доколко светът може да се оправи с тях.

Сега, от това не трябва да разбирате, че не трябва да се мисли правилна Мисълта е един прогресивен процес Ние едва сме започнали да мислим* Човек едва е преминал в границите на човешкото състояние. Той едва сега преминава от животинското 8 човешкото състояние - това е авангардът. Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошка

290

Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите оча Това е мое \ мнение. Вие не трябва да се обиждате от това Чергарски е този живот по опиюшение на едно съетояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били (^новата култура, ще се съгласите напълно, че този живот и тази култура са чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човечеството, казвате: отлична е тази култура Какво ще ми кажете за тази култура която в 1914 година избиха само в продължение на четири години около 25 милиона хора направиха ги на пастърма и то най-културните хора - учените, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и пън. * всички отидоха Защо? Какво допринесоха с тези убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нещо. Аз не отричам това: допринася и войната нещо, но тя не е един метод, който трябва да се прилага Войната е един изключителен метод. Тъй щото в природата има постоянни методи, има и изключителни метода Войната е един от изключителните методи. Когато двама души не могат правилно да разрешат един въпрос, те, прибягват до война Следователно, във всяка война силният има правото, а не умният или добрият. Който има сила той има правото, а може да е крив» Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да щу вземе парите, а той нищо не трябва да казва Напротив, той ще каже: както кажеш, така ще направя. Слаб е човекът., И след всичко това хората говорят за законност. Хората трябва да направят разлика между власт и права в света Според мене, властта е Божествен атрибут, а управата е човешки атрибут. Някъде управата може да бъде съгласна с властта, а някъде тя е минус, никак не върви с властта Следователно, мнозина смесват тези две неща, казват, че управлението е власт и намират* че така трябва да бъда Не,

291

не е така. Да управляваш, това не е Божествено, това е човешко. Според Божествената власт на всеки човек е дадено право сам да се управлява, а властта е обща за всички - всички трябва да властвуват. Всеки пък сам трябва да управлява • себе си. В сегашния живот, според човешките разбирания, всеки има власт над себе си, управата има власт над всички. Точно обратно е изменен законът. Казвам: как ще се оправи светът? Турете властта върху всички, а всеки сам да се управлява, както той си знае. Някои ще кажат: как е възможно това, как ще се управляват сами? Казвам: ако имате едно неразумно същество, което не е надарено с разум, което не е надарено със сърце, с воля, то има нужда други да го управляват, но един учен професор, има ли нужда да му казвате как да разреши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той сам да я разрешава по какъвто начин си иска. Достатъчно е задачата да е правилно решена, а после той ще изпита и нейните резултата

Сега всички хора искат да имат свобода. Свобода може да има само онзи човек, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква Лев трета степен; когато неговата буква М е в четвърта степен и когато неговата буква И е в папа степеа Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човешката азбука според великия Божествен закон, според който тя действително е наредена, като следват знаците плюс и минус, плюс и минус, после минус и плюс, минус и плюс, да дадете на всяка буква нейното определено място, вие ще имате един процес Такъв процес имате и в аритметиката, дето има различните знаци. Когато се турят тези знаци* трябва да знаете с какъв процес ще работите, дали с изваждане или събиране, дали с умножение или деление, и после има известни правила за събиране на числата Числата имат известни свойства* които трябва да Знаете: трябва да знаете, дали дадено чцсло е положително или отрицателно. При това, трябва да знаете, че всяко число има и посока на движение. Всяко число е резултат на известни разумни сили. Следователно, от резултатите на числата вие ще знаете интелигентността на това същество, което 6 зад този резултат. Вземете, за пример, много от съвременните учени

292

казват, че окултните науки били отвлечени. Не, ни най-малко те не са отвлечена Те са обективни науки, които съществуват за онези, които ги разбират, а за онези, които не ги разбират, те наистина са отвлечени* Всяка наука, която, не разбираме, е отвлечена, а всяка наука, която разбираме, е" обективна, положителна. Сега всички хора са физиогномиспш. За пример, щом видят един човек, те веднага се произнасят, казват, че даден човек не ви харесва или по лицето, по светлината му, или по неговия ход, движейие и т. н. Вие имате един инстинкт, като някое животно, с който познавате човека Защо е добър, защо не е добър, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като някое животно, намирате си пътя и нищо повече. Така е за вас, но за един учен физиогномист не е така. Един учен, като види човека, той най-първо ще тури различни* знаци по тялото му, плюс, минус, ще извърши ред процеси и като постави всички знаци на своето място, тогава ще може да се произнесе.* Например, ако човек на челото си има минус, той не разполага с всички сили на своята мисъл. Ако неговият нос има минус, този човек не разполага с всичката си енергия на своята интелигентност, И ако на неговата брада седи минус, и той не разполага с всичката сила на своята воля. Следователно, този човек е един от тези, в които според химиците, металоидните, имат "преодоляващо влияние. Той няма никаква активност, всичко в него е в застой. Този човек се нарича флегматик. Той е едно блато, в което не приижда прясна вода, и целият ден жабите крякат в него. Ние наричаме този човек блато на жабите. И той има известна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смени. Ако дясната страна на челото има плюс, а лявата има минус, вие имате един правилен процес Ако дясната страна на скулите има минус, а лявата плюс, пак ще имате правилен процес И най-после, ако дясната страна на брадата има плюс а лявата минус, вие пак ще имате правилен процес Плюс и минус плюс и минус това е един естествен ход но нещата. Ако навсякъде имате плюсове, каквото са плюсовете, това са и минусите. В минусите жабите вдигат врява, култура има там. И в плюсовете може да се вдига шум, навсякъде има пожар. Следователно, там има революция.

293

Този закон е верен и в света. Когато навсякъде има плюсове, там революцията е неизбежен процес в живота Когато минусите взимат надмощие, там е смъртта вече. Минусите показват, че всичко е изгоряло вече. И като няма какво повече да гори, навсякъде виждаме само пепел. Казвате; да сме активни. Питам: в каква посока ще се движите? Някой казва: трябва да осигурим жиВота си! Знаете ли какво нещо е осигуровката? В каква посока трябва човек да се осигурява? В Америка всички/ американци имаха тъй наречените спасителни банки, в които се осигуряваха бедните хора. Бедните влагаха парите си все в такива банки, но в тази криза и банките се спасиха, и хората отидоха Да отидоха и парите, и бедните хора, не се знае, но всички казват: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха парите на бедните? Пари поне не се ядат. Парите не се явяват, казват само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха парите? Умният човек ще извади следното заключение: хората не могат да спасяват. Де са онези, които спасяват хората? Те са спасителите на човечествотЪ. Те умират на кръста, за да ги спасят. Тогава, аз си представям въпроса така. Един индиец минавал за голям адепт на окултните науки. Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най* висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесна Аз имам голяма сила в себе си: И най-големият и бърз влак мога да го спра, дето искате Най* видните парижани по това време били заинтересувани да видят това чудо. Той им казал: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашите скъпоценни огърлици, скъпбценни камъни и диаманти. Те дали своите огърлици, и се спрели пред трена да наблюдават, какво ще направи този маг. За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мършав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не

294

показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота

Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени. Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат. Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. Не са лекарите, които лекуват болните, не са проповедниците, които обръщат хората към Бога, не са управляващите, които управляват света. Ние можем да мислим, че е така, но в края на краищата ще се убедим в истината. Всеки баща може да каже на сина си, че е негов баща, обаче той трябва да каже: синко, аз на земята съм ти само възпитател. Твоят истински баща е на друго място. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нещо съвсем лошо, ще си помисли най-малкото, че е техен храненик. Ако майката каже на сина си: синко, аз не съм ти майка, тук на земята аз съм само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго място. Какво ще си помисли този син? Той ще си помисли, че е взет за техен храненик отнякъде. Когато един човек влезе през някоя врата в един дом, вратата ли го създаде? Не, вратата е само еднр условие, да може този човек да влезе вътре. И когато този човек излезе от вратата навън, вратата ли го създаде? Когато светлината влиза през очите и отива в мозъка, дето се разлага, очите ли я създадоха? Не, те само я трансформираха. И когато тази светлина се връща назад, като една идея, пак по същия път,

295

от мозъка през очите, те ли я създадоха? В приемането и връщането на светлината има два процеса Единият процес е външен, възприемане на светлината от вън навътре и разлагането й в мозъка, а другият процес е вътрешен, отвътре навън, то е това, което ние виждаме външно. Тогава светлината излиза отвътре навън. Сега, аз няма да се спирам върху зрението. Зрението е един сложен процес. Когато светлината влиза през очете в човешкия мозък и създава мисълта, едновременно с това мисли и цялата природа. Как мислят учените, как мислите вие, то е ваша работа, но аз предпочитам моята теория пред теорията на учените хора. Аз предпочитам моята теория, защото ми дава повече светлина Когато аз виждам тази светлина, зная, че едновременно с мен и всички планети, като слънцето, луната и останалите, както и всички същества по цялата вселена 'виждат светлината по_ един и същ закон. Законите за възприемането на светлината са едни и същи. Когато светлината влиза в мозъка на една муха, и тя вижда по същия начин, както и аз. Обаче, нейното разбиране за светлината е съвсем друго от моето.

Съвременните хора или всеки човек отделно, за да мине в по-високо състояние, трябва съзнанието му да се пробуди. Ние трябва да знаем върху какво почива щастието на човека Щастието на човека завие» от известни числа. В някои отношения щастието зависи от бащата* а в някои отношения - от майката. Аз взимам бащата като едно условие В някои отношения щастието на сина зависи от бащата В някои отношения то зависи от майката Някога бащата и майката не вървят по една и съща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно- положителна Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако баща ти не е бил щастлив. Ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти те е била нещастна- И обратното е вярно. Ако йш вървиш по линията на майка си, ти не можеш да бъдеш щастлив» ако майка ти не е била щастлива; или ти не можеш да бъдеш нещастен, ако майка ти не е била нещастна Този закон е законът

296

за вътрешното съчетание йа семейството. В това отношение семейството трябва да се постави на съвсем друга основа Ако ши търсиш щастието, това показва, че си нещастен. Ако мъжът търси една жена, значи той е нещастен, той е гладен. Следователно, жената трябва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси един мъж, тя е нещастна. Следователно, мъжът трябва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженим тази мома! Кашо ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минуси минус, които дават плюс под нулата Ако имате минус и плюс, пак ще имате минус. Но аз предпочитам минус и плюс, отколкото два минуса В някои отношения аз предпочитам изваждането пред събирането. Ако събера минус две хиляди лева и минус десет хиляди лева, ще получа минус 12 хиляди. В този случай предпочитам едно изваждане, пред това събиране. Например, предпочитам да имам плюс десет хиляди лева и минус пет хиляди. В първия случай онзи човек е по-богат от втория, само че той има да дава тия парц, а във втория случай ще има да взима поне пет хиляди лева Следователно, отрицателните процеси в природата всякога ограничават човека, а положителните го освобождаващ. Някой казва: и без добродетели може в живота Не, всички добродетели в природата, в Божествения свят са все положителни знаци: плюс минус, плюс минус и т.н. Те вървят по този начин. Щом имате два плюса, тогава ще се заемете да разрешите въпроса От страна ще турите по един минус. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснат, те ще отидат към минусите и ще имате едно съчетание. Аз лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всяко животно си има свой вътрешен стремеж. Аз ще ги примиря, като зная посоката на техните стремежи, както и силите, които са впрегнати в тях. За пример, някой човек обича да се гневи и казва: аз обичам да се гневя. Причината за това е, че у този човек се е събрала известна енергия в мозъка, която търси изходен път. Като наблюдавате този човек, как се готви да избухне, ще забележите, че в един от ъглите на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навън,

297

той веднага ще избухне и ще започне да движи ръцете си, да отваря и затваря устата си и пь& Като маха ръцете си на една и на друга страна и удря с тях, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назад или напред, в тази или в друга посока? Ако той рече да те удари, ти му кажи: надясно от тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне със злато, заровено в земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можеш да му кажеш: на еди-кое си място, под еди-кой си камък има заровено гърне с десет килограма злато. Той веднага ще спре да се гневи, ще отправи погледа си към посоката, която му' определяш. Който не разбира закона казва: Какво право имаш да ме биеш? Обаче, той ще го удара След това този благочестив човек, който е пострадал, ще напише едно заявление до съдилището, с което ще се оплаче пред съда и ще се' започне процес. Тц ще вземеш адвокат, който да защищава делото. Ще се съберат хора, които ще разрешават въпроса, как станало това, че еди- кой си вдигнал дясната ръка и ударил някого по лицето. И след това съдъпГще се произнесе, че този човек контузил втория и го осъжда на няколко месеца затвор, като му казват, че той няма право да бие хората. Това са външни резултати, но те стават тайно & душата на човека и спират неговия прогрес. Много такива процеси спират мисълта, спират чувствата, спират волевата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Аз гледам как млади хора се самоубиват. Виждам по лицето му,' как се самоубива. *

Сега казвате: да спасим младото поколение! За да се подобри и спаси младото поколение, най-първо трябва да му се покаже пътя на любовта, посоката, в която трябва да върви, дали наляво или надясно. При това, в този път на възпитание, възпитатели на младите момци могат да бъдат само младите моми учителки, И обратно: при възпитанието на младите моми, възпитатели могат да бъдат само младите момци учители. Според мене, при новото възпитание на младите момичета бих поставил учители само мъже, а на младите момци бих поставил за учители само мойи. И в едната, и в другата гимназия за изключение може да има само една учителка или един учител.

298

Значи, ще прехвърля учителите в женската гимназии, а учителките в мъжката гимназия. Ще кажете: ами учителите нали са мъже, как могат в девически гимназии? Така ще бъде по-добре и за учителите, и за техните ученици. Учителите при младите момичета ще се възпитават, пък и учителките при младите момци ще се възпитават. Същевременно и самите момичета и момчетата ще се възпитават. Хората не разбират това нещо, те гледат само на отрицателната страна Жената е един минус, мъжът е един плюс, те са живи процеси. Два минуса правят едно равенство. Като събереш две жени на едно място, те образуват едно равенство. Ако искаш да разбереш какъв е резултатът в един дом, ти трябва да събереш две жени на едно място. Ти двама мъже не можеш да туриш за резултат. Ако пък искаш да намериш една посока, в която човек може да се избави, ти трябва да туриш двама мъже на едно място. Та когато в математиката се поставят 'знаковете плюс и плюс при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искаш да вършиш работа с един човек. Преди всичко ти не знаеш дали той е плюс или минус. Ако търсиш един другар, който е плюс, ти трябва да бъдеш минус Ако той е плюс, тогава ти ще намириш посоката на мисълта в твоя живот. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нещо, но те са правила. Например, един учител обяснява с плюс и минус числата 1, 2, 3, 4, и т. а, как може да се работи с тях.

Както сега живеем, ние нямаме ясна представа за самия живот. Гостилничарят не прави изложение, но той храни хората. Хлебарят не прави изложение, но той пече хляб. Дрехарят не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникът, музикантът, всичко това не е изложение на техните произведения, но те хранят хората Има изложения в света В едно музикално произведение има храна В една дреха, във всичко това, до което се докосваш, има нещо, което или може да вземе от теб или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира Неговите роднини намират, че новите му дрехи, които облякъл само веднъж или няколко пъти, може да се продадат по-

299

евтино, и ако иска някой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видял, че продават доста евтино, купил ги. Сестрата, като се научила за това нещо, казала на баща си: Татко, не трябваше да купуващ тези дрехи. Не е хубаво от болен човек да се купуват дрехи - Това е суеверие. Обаче, не минава много време и този човек, бащата, заболява почти от същата болест. Той се чуди, отде му е дошла тази болест. Казват: дрехите са причина за това Ако някоя сифилистична жена или някоя болна от проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилис ще преминат в тялото и на царската дъщеря. Ако един писател пише едно писмо и има проказа в ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа в думите, които пише, в перото си, в мастилото, в което топи, и който чете неговото писмо, ще заболее от тази проказа,

Днес всички хора проповядват истината, но да им дам аз няколко правила: вярата в лъжата е смърт в иопината; вярата в истината е живот в лъжата Какво ще кажете на това отгоре? Който вярва в истината, той и в лъжата ще има живот. Който вярва в лъжата, той в истината умира Някой казва: защо да не вярвам ч в лъжата? - Ще умреш - нищо повече. Вярата в злото е смърт, а вярата в доброто е живот. Вярата в безлюбието е, 4 смърт, а вярата в любовта е живот. Всяко нещо, което носи живот в себе си, то е положително. Всяко нещо, което носи смърт в себе си, то е отрицателно. Някой казва: аз искам да умра Аз не зная какво значи да умре човек. Това е само едно изречение в цялата човешка раса Всички, които искат да умрат, подразбират друго неща Българинът^ който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо. Изобщо, всеки народ се изразява по различен начин. Българинът, например, казва: нямали да отидеш еди*-къде си? Англичанинът казва: ще отидеш ли? Българинът казва: няма ли да дойдеш? Англичанинът казва: ще дойдеш ли? Ние, съвременните хора, търсим истината в онзи, който иска да умре. Аз зная защо той иска да умре. Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат Болният иска да умре, да се освободи от болестта Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва:

300

болестта 8 мене да умре, а аз да живея. Понякога това изречение шлша лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си. Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.

"И наклали огън". Какво показва това? Щом в една къща се накладе огън, това показва, че отвън има студ, условията вън са много лоши. Щом се накладе в една къща огън и се готви на него, хората се нуждаят от този огън. Дето няма нужда, няма и огън. Сега аз правя едно заключение. Какво показват всички тела, които горят, като слънцето? - Че има нужда от тези тела, Ако нямаше нужда, те нямаше да горят. Ние сме слуги, които се печем на слънцето. Огънят отвън е запален. За кого? За нас Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били в състояние да издържим на външния студ, който съществува

в света Сега можете да забележите* че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по един много произволен начин. Ще се спра малко върху този въпрос Представете си, че вие искате да си купите един лотариен билет, да видите ще спечелите ли неща За да спечелите, изискват се няколко условия. Най-напред, онзи, койтд е устроил лотарията, трябва да е минус; после онзи, който ви е донесъл лотарийния билет, също трябва да е минус; ако денят, в който вземете билета е минус, както и парите, които давате са отрицателно число, тогава и резултатът ще бъде минус.Затова, преди да купите билета, вие трябва да се информирате, какъв е онзи, положително или отрицателно число, който е устроил лотарията После трябва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, в който ще го купите, за парите, които ще дадете и най-после и вие сам трябва да бъдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си трв& богатство, той не трябва да бъде положителен, трябва да бъде минус Така и онези хора, които се молят на Бога и искат да придобият нещо, те трябва да бъдат отрицателна Какво става обаче? Те, като се молят на Бога, заповядват Му, а с това стават положителни. И Бог е положителен, и тогава Той им дава точно това, което те искат, т.е. Той им взима и това, което

301

имат. Щом вие ставате положителни, Бог заема вашшпе места За да няма спор, Той казва: направих така, както ми казахте. Така могат да се обяснят и страданията на Йова от научно гледище. Това е окултни гледище. Йов беше ноистина праведен човек и искаше да покаже на Господа, че като него друг няма. Когафо синовете му правеха угощение, Иов принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направиш, онова да направиш. Тогава Господ направи, както Иов искаше: взе му овците, добитъка, синовете, лозята, прати вятър, който събори къщата му и го остави без нищо. Тогава Иов започна да спори, да се разправя с Господа. И като се видя в трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то няма да бъде така, но моля Те, оправи моята работа! Аз съвсем забърках тази работа И когато в съзнанието му проникна мисълта, че той сам объркал работата си, тогава започна вътрешно да разсъждава

Сега ще вц приведа един пример за един болен човек в търновската болница Той заболява от нещо, но лекарите не могат да му помогнат другояче, освен с операция. Той заболял от нещо, вследствие на което и кракът му се заразил. Събират се на съвет четирима-петима лекари и най-после казват на болния: твоята болест е много опасна За да не отидеш на онзи свят, кракът ти трябва да се отреже, да спре заразата, да не се разпространи из цялото тяло. Ако не отрежем десния ти крак, в една седмица ще свършиш. - Не, господин лекарю! Кракът си не давам! Какво ще правя с един крак? Ако Господ иска един крак само, аз съм готов да Му дам цялото си тяло, но само един крак не давам. Ако е да дам нещо, ето^ нека вземе цялото ми тяло и да прави с него каквото иска, но единия крак само не давам! Скарите му казали; ние искаме да ти направим едно добро, но като си толкова твърдоглав, Бог да ти е на помощ Той излиза от болницата и след пет-шест месеца се връща в болницата, съвършенно оздравял. Отива при лекарите. Като го видели, те се учудили, че е здрав и го запитали: как се излекува? - Ходих при Господа да Го питам, защо Му трябва единия ми крак, но Той ми каза: аз казах на лекарите друго нещо, но те криво са ме разбрали.

302

- Как се излекува? - Господ ми каза никому да не казвам това нещо, особено на леКЪрите, защото те ще вземат това средство като монопол, ще го забранят на другите да се лекуват, те ще разполагат с нега

Ние често казваме: Христос каза това, Христос каза онова. Когато Христос говореше и на мъже и на жени, Той имаше в ума си вложена една идея, според която всеки човек да бъде на мястото си» т. е. да заема това положение, за което Бог го е изпратил в света. За пример, вие искате любовта да дойде у вас Прави сте, но за да дойде .любовта У вас да работи, затова се изискват ред условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при известни условия; вие искаше да бъдете свободни, но свободата може да работи само при известни условия. Ако вие поставите всеки закон на мястото си, само тогава той може да работи Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец» който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искат по пет-шест долара, а този богат човек бил много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходил насам-натам, не може да намери някой да му занесе пуйката. Вижда го един господин, хубаво облечен, чува, че търси някой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - От толкова време търся някое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искат много скъпо. - Аз мога да ви услужа. Тръгва богатият търговец напред, а господинът, който бил председателят на Съединените щати, върви след нега Дохожда до дома си и спира. Изважда от джоба си един долар и го подава на господина. - Той се отказва да вземе парите: благодаря, не искам. - Защо? И ти ли искащ толкоз много, като другите? - Не, аз без пари № донесох пуйката. Изважда от джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогом - казва, и си заминава.

Някои седят, като този богат човек в света и си казват: аз да отида да работя на този, на онзи, да се унижавам?! Господ се е унижил като е слязъл между хората да им помага, да ги спасява, а ти само седиш и плачеш. Да, но все ще получиш такава една

303

картинка. Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Т/к почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н~ И това са все велики хора на минуса. За тези хора Христос казва за в бъдеще, че които чуят гласа Му, ще оживеят. Как ще дойде спасението на света ? Кой ще го спаси ? Ще се тури един плюс Онези хора, които трябва да спасят света, те непременно трябва да бъдат жива. Ако някой е умрял даже и преди хиляди години, ние можем да го извикаме още сега. Като бях в Англия, дето правих своите научни изследвания с медиуми, явява се един умрял, който отдавна вече е в задгробния свят, и съобщава някои неща, но не можаха англичаните да повярват в задгробния живот. Той даже беше фотографиран, но и това не можа да -ги убеди. И досега се явяват ред учени, които казват: как можем да повярваме в задгробния/ живот? Ние трябва да убеждаваме учените хора, че наистина има задгробен живот. То е все едно да убеждавате учените хора, че има жени в света, или че има мъже в света, или че има деца в света. Ще кажете, че затова няма нужда от убеждаване, понеже ние сме виждали жени. Питам: кой досега е виждал жена? Нима сянката на жената е самата жена? Ако е така, аз мога да ви направя жени ти восък, колкото искате. Кой досега е видял мъж? Ако е така» аз мога да ви направя от восък, колкото мъже искате. Когато една жена види един мъж, а е мъртва, тя ще оживее. И ако един мъж води една жена, ако той е умрял, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мъжа, тя не е жена; и мъж, който не може да възкреси жената, той не е мъж Това е мое разбиране Господар, който не може да възкреси своя слуга, той не е господар; и слуга, който не може да възкреси своя господар, той не е слуга- Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господар. Ако ви оставят да правите шбор между двете положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господар? Де е плюсът? Слугата всякога е по-силен и по ум от господаря си. И Христос казва: Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужа Слугата всякога е по-

304

сила! от онзи, който господарува.

Сега ние виждаме, че Всички хора искат да господаруват, Това показва» че те нямай ясна представа за господарството. Те търсят силата в отрицателното. Аз не отричам това И

отрицателни величини трябват, трябват и минуси в свата Без господари в света н$ може» но без слуги съвсем не може. Без жени ме може, но без мъже съвсем не може, така седи въпросът. Това са същини, които трябва да легнат в основата на новшпа култура на човечеството, да се преобрази човек, да започне право да мисли. Казвате; толкова изчисления са направена Не, важно е аз да зная какво положение трябва да вземам всеки ден по отношение на слънцето. Всеки ден не трябва и не мога да заемам едно и също положение спрямо слънцето. Ако вие Не знаете всеки ден какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите от нега Ако вие **е знаете какво положение да заемате всеки ден спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете от Него. И ако всеки ден не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отпий. Кога една *ен!а може 9а обича един мъж? Ако той разбира нейното .сърце, тя ще го обича; ако той не разбира сърцето 0, щя не може да го обича. И обратното е вярно: както е за мъжа, така е и за жената Мъжът и жената са два елемента; братът и сестрата са също два елемента; слугата и господарят са пак два елемента - това е закон на поляризиране. После, като дойдете до физическия свят, там ще срещнете елементи, които са еднородна Плюс и минус, обаче образуват равенства Изобщо, има различни методи, чрез които вие можете да достигнете великата цел в живота си, която търсите. Който не разбцра закона, той гети щастието, което никога не може да го постигне* С онова, което ще може да достигне за в бъдеще, той трябва да направи поне един малък опит. Постижимото за в бъдеще съществува каро една малка реалност. Това, което искаме да постигнем, що вече е постигнато. Ние се стремим към идеал, който е постигнат. Той няма защо сега да се създава, той съществува в света. Има същества» които живеят според този идеал, а за нас той трябва да се доказва Аз мога да ви докажа

305

цялата формула за това. Колкото един въпрос е по-неразбран, толкова повече знаци и формули трябва да се употребят за нега в математиката при решението на един въпрос могат да се поставят толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата V при една формула, тя вече означава силата на движението на светлината. Ако пък срещнете буквата Н тя означава силата на частиците на материята, които действуват в даден случай в известна посока Изобщо, правят се изчисления за бързината и силата на движението на светлината, с каква скорост пътува светлината. Определя се енергията на светлината и силата, с която се движат частиците на материята После учените определят масата и палето»* през което ще минават силите, които действуват в окръжаващите тела. След това взимат пред вид и самите тела, които ще действуват, както виждате, това е един сложен въпрос Ако вие сте един честен човек, но който се е заблудил в пътя си, и аз излеза да ви светна с една свещ, тази свещ непременно ще предизвика голяма радост за вас, и очите ви доволно ще се усмихнат* Обаче* ако вие сте апаш, който сте влезли някъде да крадете и аз отворя вратата цпусна малко от тази светлина, тя непременно ще предизвика неприятно трепване и чувство в сърцето ви Питам: защо в единия случай светлината предизвиква радост в очите ви, а в другия случай тя предизвиква неприятност за очите ви? Защото, който има някаква користолюбиЛ мисъл, светлината у него се пречупва по особен начин от тази, у когото няма користолюбива мисъл. При двата случая тава различно пречупване на светлината което произвежда два вида съединение. Може да се определи даже, какво съединение е станало в мозъка на единия и на другия човек от светлината на моята свещ АпашъгЬ ще се уплаши от тази светлина и ще каже: този човек ни развали работата със своята свещ, Ако изгася свещта си, този апаш ще се зарадва Обаче, ако аз изгася свещта си за онзи, който се е заблудил в пътя ад, той ще съжалява Защо изгаевтето на светлината при апаша предизвиква радост? Защото тогава именно той се намира в своето естествено положение. Изсасването на свещта за онзи, който е изгубил пътя си, предизвиква отчаяние» той изгубва

306

всякаква надежда и потъва надолу. Веднага донасям свещ и кибрит» запалвам свещта, и той се зарадва, защото намира пътя са Той ще каже: много благодаря за тази светлина» защото намерих пътя са Апашът» като дойде до мене, който нося запалената свещ» ще каже: кой ти даде право да палиш тази свещ? Ти нали знаещ че имам работа, защо ме смущаваш?

"И запалиха огън". Защо? Въпреки голямото престъпление, което искаха да извършрт, трябваше да запалят огън, да имат светлина, да се отпечата един процес на съдба» който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огън, който беше запален да се греят» слугите имаха тази светлина Иначе нямаше защо да се пали този огън. Те казвахагтози огън не можем да го изгасим. Не може без огън, наистина Ако го изгасим, всички ще умрем. Този огън показва» че учението на Христа няма да изгасне» Това учение ще гори между хората, и макар че няма да го приемат всички, обаче хората ще се греят в тази тъмна нощ, тя ще бъде за насърчение в човешкия ум и в човешката душа. Това саизводи^ върху които трябва да се разсъждава За мене е така, а за вас * и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за вас Казвам; аз ще ви дам хиляда лева. Но вие сте материалист и си казвате: може да дойде» може и да не дойде» я даде» ш не даде. Щом №1 дам» веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вяра. Силата на човека седи в неговата вяра Сега да вземем друг един процес, който става в природата Ако вие имате десет килиграма жито и ги посеете на една нива» вие имате един минус, това жито е изгубено за вас Знаете лц, обаче» колко милиона зрънца ще се родят от това жито? Вие можете да пресметнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи от нивата, от почвата, от самото жито, от светлината» топлината, влагата, от начина, по който сте го обработили и от ред още условия» от пожънването му, рт овършаването и т.н. Оттук изваждам един закон: който започва с отрицателните процеси, той завършва с положителните - без изключение. Сега ще ви дам друг пример. Имате десет килограма жито» но отивате с тях на кръчм^а и ядете» пиете, докато ги изхарчите Какво остава в яамОД* ви? И хамбарът е празен» и

307

джобът е празен. Придобил ли е този човек нещо? Нищо» той само се е удоволствувал. Ние казваме, че този процес е равен на нула Този човек е дошъл до едно неестествено положение, изгубил е всичка Всички онези, к<ншю са започнали с положителните процеси, са нещастни^ те в края на краищата» Винаги свършват нещастно. Такъв е законът на земята. Понякога вие питате, като това жито» което е посадено в земята: защо трябва да страдам? За да свършиш с щастие. Щастието е резултат на онзи процес който човек е започнал. Той е резуктат, който никой не може да отнеме. Ако човек е посадил нивата» пие* ако е започнал с отрицателен процес» никой не може да му вземе, т*е. да го лиши от крайния резултат. Ако човек пие и изпие всичкото жито, анивата остане непосадена,тамще порастат само тръни и бодила Нищо не е В състояние да спаси този човек. Ако този човек се надява на добри хора в света, това не може да му помогне* Да вярваме в доброто на хората, това са странични, второстепенни въпроси* те ся основани на закона на вероятностите Знаете ли какво нещо е вероятност? В 999 случаи може да има само един добър случай, например, само един добър човек. Ако добрите хора можеха да оправят света, то досега трябваше да го оправят, както са се надявала Обаче, светът не е оправен. Засега светът е пълен само с хора, които дат, по единствената причина, че не вървят по правилния път на развитие, богатите* хора адЛят да бъдат богата а сиромасите не искат да бъдат сиромаса Бто де е спорът* Богатството «е се туря като условие да моаадо хората да живеят, а се поставя като условие ма лек, охолен живот» Всеки казва; аз да бъда силен. Сиромахът пък казва: ако имам пара като съм богат, те съм- щаоплив. Казвам: оди сегашните условия всички не могат д^ бъдат богата но и всичките могат да бъдат сиримаса Не, такъв закон не съществува. При сегашните условия има повече сиромаси» отколкото богати хора, Защо? Това е един естествен процес, понеже работници трябват повече» Сиромасите са работни сили в света, които ни трябват аа работа. Те трябва да работят разумно, да разбират разумна И когато хората правилно разберат този строй, тогава

308

единственият строй на обществото ще бъде този именно. Общественият строй ще се съгради по този начин. Тогава всеки човек ще се остави свободно да върви в своя път. Това не значи, че няма да има управление, И управление ще има, но такова управление, което дце създаде работа на повече хора. Засега злото седи в чрезмерното разплодябане на Кората В бъдещето, в бъдещия строй разплодяването ще бъде умерено. Това е доказано с ред статистики. Вземете, например, меЖду микробите. В 24 една микроба се размножава с милиони. Там е злото, там е нещастието. В това положените нищо не създадоха Тогава те се превърнаха в риби, и като риби цамалиха своето размножение. В един час те снасяха яйиа около 300 хиляди. Но с това те създадоха своето най-голямо нещастие. След това си казаха: ще станем на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца В годината. Но и там се спряха Те казаха: сега ще станем на млекопшпаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждат по две» три, четири, шест деца, и рядко повече от шест» Обаче, в бъдещата култура няма да се раждат повече от две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бъдещето щастие на човечеството зависи от малкото размножаване. Добре, че българите не се размножават много, но ако при тези граници, с които разполагат, станат няколко милиона още от това, което са, тяхното икономическо състояние зде бъде невъзможно. Казвате: да се размножават хората Не, силата на един народ не е в неговото размножение, но в неговото безсмъртие. Който живее, да не умира. Всички разумни хо(за, всички хора с благородни чувства и със силна воля, аз наричам хора, които могат да оправят своя свят. Това е закон, според който бъдещето общество може да се преустрои. Затова трябва работа, трябва знание, а не хората да се размножават. Ако днес един баща има четири-пет деца, ще му трябват около четири-пет милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като няма тези пари? Той ще трябва да отиде да краде. Казвате: ако хората не се размножават, те няма да успяват. Питам: като се размножават сега хората много, успяват ли? Статистиката показва, че от сто родени деца днес едва десет

309

доживяват. Голяма е смъртността между децата, Остава да живее само онова, което има условие за живот. Всичко друго заминава, не може да живее. Питам: защо трябва да раждаме хора, за които няма храна?

Сега аз говоря на разбран език, за да се даде възможност на хората да живеят според разумната жива природа, нещата да стават разумно, за да се избегнат ненужните страдания, които сега са създадени в сВета. И затова този закон от органическия свят трябва да пренесем в човека Ако в човешкия ум се наплодят чрезмерно мисли и то вее фантастични, и ако в човешкото сърце се наплодят чрезмерни желания, и ако в човешката воля се наплодят чрезмерни постъцки, той не може да бъде човек. Вие трябва да имате най-много четири-пет мисли и то ценни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнеш, да разчиташ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракат, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще им даде толкова? Господ е от тези, които дават и взимат* Той дава живот, и взима живот. И благодарение, че дава, всяка година се раждат приблизително 40 милиона хора, според моите изчисления, може би само с няколко единици разлика, а всяка година заминават около 35 милиона хора. Следователно, всяка година има един придатък от пет милиона. Това, че заминават 35 милиона, това е от нас. Господ не трябва да праща повече от пет милиона хора на земята. Ако ние водехме разумен живот, Господ щеше да изпраща само по пет милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ход на всички същества да се проявят» Сега всеки иска да дойде на земята само за театър, всеки иска да види по едно представление поне за пет-шест години. Работата е, че някой път актьорите плачат в театъра. То е противоположната страна Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? -Защото не се е женила, както трябва Не е раждала, както трябва. Радва ли се майката, казвам: тя се е женила както трябва, раждала е както трябва. Ако боледува* пак не се е женила както трябва; не се е раждала както трябва, не е живяла както трябва. Тези процеси според мен вървят така. Какво да се прави? Изправете знаците на лицето си» както трябва* И след това си

310

попейте малка Не ти стига ума за нещо, тури плюс Страх те е от кръста» найример. Православните турят кръста дето и не трябва. Кръстът никога не бива да се туря на челото. Кръстът означава посока на движение, а хората днес разбират, че някой ще умре и се страхуват от нега Не, кръстът означава да намериш посоката на своята мисъл: един неразрешен въпрос. И тогава няма да туриш кръста на средата на челото, нито пък с три пръста да се кръстиш, както сега се прави. Кръстът не се прави с три пръста. Такъв кръст направиха евреите на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстът 6 съществувал и преди християнството, но християните го взеха като символ. Важен е живият кръст, на който трябва да се разбира смисъла. Той е цяла наука Кръстът се взима като на движение. Ако от страданията влизаш в добродетелта, кръстът си е на мястото, но ако страданията те вмъкнат в престъпление, кръстът не е на мястото си. Ако чрез мъченията вкараме човека в престъпление,' това страдание не е на мястото си. Ако разтриваш човека и поставиш крака му на място, това разтриване е на мястото са Но ако го разтриваш и не наместиш крака цу, това разтриване не е на мястото си. Да осакатиш човека» това не е на мястото си. Ако храниш човека и той расте и се развива добре, тази храна е на мястото си, но ако го храниш и му отнемеш живота, това хранене не е на място.

Някой пита: ти кръстиш ли се? Кръстя се. Под думата "кръстене" аз разбирам, че всеки ден мисля, чувствувам, вървя, не се опирам на едно място. Пътник съм. Някой казва: дазапочнем една работа, но да викаме Господа. На менели остана да викам Господа? Значи, Господ трябва да си остави всичката работа и

да дойде при мен, защото Гр викам с моята молитва. Господ, който е зает с цялото битие, трябва да спре работата си и да обърне внимание на мен, защото аз се моля ц Го викам. Та в това време милиони като теб се молят на Господа Тогава, на кого трябва Той да обърне внимание? На кого учителят обръща внимание? На кого Господ обръща внимание? Когато учителят влезе в клас, той обръща внимание на способния ученик, който решава всичките си задачи, приятно му е, че има такъв ученик.

Зй

Но като погледна на онзи с празната торба и с неразрешените задачи, такъв ученик не ми трябва Всяка йолитва пред Бога трябва да бъде една разрешена задача Като отида да се моля на Бога, да съм свършил една работа и да искам да ми даде друга някоя. А така, ти си изпил и изхарчил всичките си пари, а като отиваш при Господа, лъжеш Го и казваш: Господи, аз посях нивата, дай ми още десет килограма жита Каква молитва е тази? Ядеш и пиеш, всичко изпохарчиш, а после искаш по десет кила жито: житарска мярка, около 80 крини килото. В такъв случай, прави са, които възстават против Господа и казват: Няма такъв Господ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Няма такъв Господ, наистина. Като отидете .да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свърших работата, която беше ми определил- Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че как могат съвременните учени да измерват големината на такива палки величини като атомите, като йоните, като електроните? Някои от тях са по- малки и от една хилядна ощ милиметъра, те са около една десетомилишта част от милиметъра. А пък един йон - това е една милиардна част от милиметъра. И тези частици съществуват, движат се, имат направление.

Питам сега: кой е онзи вътрешен закон, който регулира материята в света?

Някой от вас ще попитат: как ще се оправят съвременните социални въпроси? Всички социални въпроси са разрешени. Аз съжалявам, че тези въпроси ги разрешават в камарата Не! В камарата трябва само да се види как са разрешат, а те ги създават и разрешават. Те ги разрешават 'в английската, в българската кайара. Тези въпроси са разрешени от памти*века» Прц мене някога са идвали някои български изобретатели, и някой от тях казва: аз измислих еди-какъв си аероплан. Казвам: този афоплан отдавна вече французите го имат. - Ама измислих нещо

ново. - Англичаните отдавна вече са го намислили. Ти по-добре иди при тях да усъвършенстваш тво# уред. Ако пък откриеш нещо ново, гледай да не го е открил друг някой преди тебе. Когато* Дарвин откри своята теория за еволюцията, същевременно с него и други някои учени работиха по този въпрос, но Дарвин издаде по* рано своята теория, тогава те казаха: Така е, както Дарвин казва. Но не издадоха своите теории Въпросът за развитието е разрешеа Начинът, по който трябва да мислим, този въпрос е разрешеа Начинът, по който трябва да чувстваме, този въпрос е разрешен и най-после, начинът, по който трябва да действуваме, тоз(и въпрос е разрешеа Сега ти казваш: чакай да помисля малко, да видя как трябва да постъпя. Как ще постъпиш? Ако ти никога не си имал любов, ако ти никога не си имал сърце, ти никога не можеш да имаш ум. Ако ти никога не си имал един ум, никога не мо*еш да имаш и едно сърове. Какво ще разберете от това? С други думи казано: ако в твоя организъм никога не е било едно сьри^е, никога не може да има и един мозък. Сърцето е дошло по-напред, като условие за проявяваме на мозъка, за разрешение на въпросите. Сега у мнозина се явява въпросът: какъв трябва да бъде човек - мъж или жена? Най-първо ще бъдеш жена, после ще бъдеш мъж или най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена Най-първо, когато слезеш от Божествения свят, трябва да бъдеш жена, за да станеш после мъж. Когато се качваш нагоре към Бога, ти най-първо ще бъдеш игъж, а после ще бъдеш жена И най-после, когато мъжът и жената се съединят заедно, те ще образуват това, което се нарича човек - човек в пълния смисъл на думата Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки човек си търси половината Всяка жена и всеки мъж си търсят половината Като намерят една половина, те я премерят и като видят, че не им уйдисва, не могат да се оженят за нея. Казвам: ще йамериш една половина, ще я премериш и като не ти уйдисва, ще я оставиш. Щом не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсиш из целия свят и като я намериш, ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Иначе, ако не стане така, тогава в жененето си хората се намират в положението на онзи американец, който

313

дошло му на ум да се жйш и казал на един свой познат: отивам да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното в света е жежейета Не се казва жежене» но женене. -Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака» това е жежене» а когато го разбираме* това е съчетание» това е любов» това е свободац това е разбиране един за друг» разбран живот» Мъжете» жените съществуват в света» за да се направят щастлива Те са проводници на Бога. Когато Бог иска да направи един мъж щастлив, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господ ме изпрати да ти послужа» Когато Господ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща един мъж добър» който казва: Господ ти изпраща чрез мен един подарък Твоят възлюбен Баща ти изпраща този подарък. Той ще се поклони» ще си свърцш работата и ще се върне назад- Защо са жените? За да направят щастливи Божиите синове» Защо са мъжете? - За да направят щастливи Божиите дъщери. Какъв друг смисъл могат да имат мъжете и жените? Това е идейното учение» така трябва да се разбира» Някой казва: аз ще слугувам. - Ако ти слугуваш и си проводник на великата Божия Любов» след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. Ако слугуваш, ще ти слугуват; ако не слугуваш, няма и да ти слугуват. •,

иИ накладоха огън". Аз желая този ргън да се накладе и у вас. Под този накладен огън аз разбирам любовта и всички онези, които се греят на тази любов. Този огън» това са учениците, които се учат. Всички онези, които треперят това са хората, които търсят свободата. Свободен е човек да трепери, никой не може да му забрани, Като треперя» аз съм свободен* Когато човек е страхлив и бяга, аз го облажавам, той обича истината* Свободен е човекът, бяга. Ако не бягаше» той не щеше да бъде свободен. Щом той види мечка, бяга, свободен е и ще се освободи, Ако не можеше да бяга, тогава?

И тъй, свободата в света зависи от това, което можеш да направиш, да направиш по избор. Доброто, което можеш да направиш, направи го - свободен си тогава. Щом можещ да направиш доброто, това показва, че имащ любов, имаш и знание.

314

Щом не можеш да го направиш, нямаш нито любов, нито мъдрост* нито знание, нито светлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота Сега е дошло времето да се повдигнем, Понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви прекарат през една зона, дето ще оставите всичко непотребно придобито, а с -вас ще вземете само малкото посято семенце. С тази малка торбичка ще отидете в другия свят. Сега, аз не зная колко семена ще останат, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете към това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вътре.

И тъй, като ставате сутрин, хванете дясната страна на челото си и кажете: аз искам в дясната страна на челото ми да царува мъдростта, а в лявата - любовта. После хванете носа си и кажете: аз искам в дясната страна на носа ми да царува любовта, а в лявата - мъдростта. После хванете брадата си и кажете: аз искам в лявата страна на брадата ми да царува любовта, а в дясната - мъдростта. Ако досега бихте направили това, вие щяхте да бъдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновеният човек изкарва за една година, талантливият го изкарва за един месеи, това което талантливият изкарва за един месеи, гениалният го изкарва за един ден. Светията, като работи един ден, той изкарва работа за една година Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за един ден. Казано е, §е когато жената преде една година, тя може да носи под мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за един месец, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за един ден, ще се равнява на работа за един месеи. Ако сте светия, работата за една година ще свършите в един ден. И тъй, пожелавам работата за една година да свършите в един ден. Плюс и минус, две противоречия раждат едно равенство. Два плюса раждат едно отблъскване. Два минуса също се отблъскват, но един минус и един плюс се привличат. Следователно, любовта и безлюбието

315

се привличат; злото и доброто се привличат; вярата и безверието се привличат. Щом знаете това, не се обезсърчавайте от противоположните състояния \на вашия живот, понеже те са условия за работа. Това е вашето поле, в което всички вие трябва да работите. За да работите, трябва да накладете огъа Сега аз ви оставян, огънят е накладен край вас, и вие знаете какво трябва да правите. Както ви виждам, огънят е накладен у вас, всички се греете, сърцата ви туптят, мозъкът ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане с нас? Казвам: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросът всички кръстове да се изгорят. Този е въпросът, който сега се решава: всички кръстове, на които са страдали учителите на земята, трябвала се изгорят» за да няма никаква спънка в пътя на човечеството. И всички хора да обикнат Бога, да тръгнат напред, да си подадат ръка и да заживеят братски.

27 неделна беседа от Учителя, държана на 3 април 1932 г. София-Изгрев

Наклали огън

2009-12-29T13:29:17Z

Blue-butterfly: /* НАКЛАЛИ ОГЬН */