ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Готови книги

2010-02-23T18:48:37Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Учителю благи]] - НБ, ХІІ с., т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: За съдба дойдох]] - НБ, ХІ с. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вехтото премина]] - НБ, ІХ с, т.4 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Синове на възкресението]] - НБ, Х с., т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Ни мъж, ни жена]] - НБ, Х с., т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Права обхода и права постъпка]] - МОК ХІІІ и ХІV г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заведоха Исуса]] - НБ, VІІІ с. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Мнозина казваха]] - НБ, 10 с., т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: По Бога направени]] - СБ 1929 г.'''(готово)'''
* [[КНИГА: Вземи детето]] - НБ, ХV с. 2 т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Живот, светлина и свобода]] - НБ, ХV с. 3 т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Който дойде при мене]] - НБ, 1924 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Изново]] - НБ, 15 серия '''(готово)'''
* [[КНИГА: Видяхме славата]] - СБ, 1932 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Перпендикулярно отношение]] - МОК 13 г., непълна, ИК "Алфа-дар" 2004 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Ходете във виделината]] - извънредни беседи, 1898–1913 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Най-малкият опит]] - ООК, г.13, издателство "Астрала" '''(готово)'''
* [[КНИГА: Живият Господ]] - НБ, 1922 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*(пр.)
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*(пр.)
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''(пр.*)
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''пр.
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

2010-02-23T18:47:30Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Zavetat_na_Lyubovta-2.pdf Заветът на Любовта т.2]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Милият поглед]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 2. [[Служители]] (Ани)'''(готово)'''(пр.)
* 3. [[Изменена посока]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 4. [[Слабият и силният]] (Данчето) '''(готово''' )(пр.)
* 5. [[Факти, закони и причини]] (Моника13) ('''готово''')(пр.)
* 6. [[Скрито богатство]] (Ани) '''(готово)'''(пр.)
* 7. [[Реалности в живота]] ( Данчето) '''(готово)'''(пр.)
* 8. [[Най-лесната работа]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 9. [[Неповторими неща]] (Данчето) '''(готово)'''(пр.)
* 10. [[Като децата]] (Данчето) '''(готово)'''(пр.)
* 11. [[На фокус]] (Ваня Златева) '''(готово)'''(пр.)
* 12. [[Най-малкото приложение]] (Ани) '''(готово)'''(пр.)

Най-малкото приложение

2010-02-23T18:44:30Z

Ssstanchev123: /* Най-малкото приложение */

==Най-малкото приложение==

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя“. Де се крие силата на тая песен? Ще кажете, че силата ѝ се крие в подмладяването. Как се подмладява човек, т. е. по колко начина? За подмладяването има само един начин – пътят на доброто. Който влезе в пътя на доброто, само той ще се подмлади. Без доброто подмладяване не става. Злото състарява човека, а доброто го подмладява. Който служи на злото, преждевременно остарява.

Имате буквите „а, n” и „b, n”. Буквата „а” означава извор, който извира непрестанно – n пъти; или, човек, натоварен безброй пъти. Буквите „b, n” означават посяване на нещо хиляди пъти. Като влезеш в пътя на доброто, да се подмладиш n пъти. Доброто подмладява, знанието товари. Да придобиваш знание, това значи, да се товариш. Да се подобряваш, това значи, да се посаждаш. В тоя смисъл, чувството е посаждане, знанието е товарене. Ще кажете, че това се нуждае от обяснение. Обаче, силата не е в обясняването на нещата. Ти може да обясниш една работа, но това още не е истината. Под „истина” разбираме това, което можеш да направиш. Ти можеш да обясниш нещо, можещ да свириш, но силата още не е в свиренето. Силата е в начина, по който свириш. Някой взима лъка, започва да свири, маха лъка на една и друга страна. Казват за него, че има широк замах. Широко замахва с лъка, но не знае да свири. От неговия широк замах нищо не излиза. Ако цигуларят не вложи мисълта си в цигулката и в струните, никакъв тон не може да изкара.

Казват за някого, че е добър човек. Добър е той, но няма енергия, нищо не може да изкара. Кой човек е добър? – Който има енергия. Като стисне един камък, отгоре огън излиза, отдолу вода потича. А тъй, само да пренесе камъка от едно място на друго, това още не е доброта. Добър човек е, казват, хвърля камъкът надалеч. Сеячът не прави ли същото? И той взима житото от крината и го хвърля на нивата. – Защо го хвърля? – Идея има. Всеки може да хвърля житото, но трябва да вложи поне малък подтик в него. Ще хвърлиш житото на нивата, а не извън нея. При това, няма да сееш два пъти на едно и също място, все на нови места ще сееш. Ще сееш, И- доброто ще проявяваш.

Къде грешат хората? – В повтарянето на нещата. Караш се на някого, това не е погрешка. Караш му се втори, трети път – там е погрешката. Това каране вече не е на място. Карай се един път и кажи: Аз посях вече мястото. През лятото ще отидем двамата заедно да ожънем нивата. Думата,карам има нищо общо с турската дума „кара” – черно. Кара и карам това е объркана работа. Кара, черно – значи, човек може да се кара само вечер, когато е тъмно вън. Но, да се караш през деня, на светло, не върви тая работа. Вие трябва да се обосновете, да знаете, защо се карате. Защо се кара човек най-много? Кое е най-хубавото каране? Кажете ми една хубава караница.

Двама студенти по музика се карат. Единият казва на другия: Ти си невежа, нищо не разбираш. Той отговаря: Вярно е, едно време нищо не разбирах; сега започнах малко да разбирам, а в бъдеще ще разбирам още повече. Благодаря, че се скара с мене. От тоя момент започнах повече да разбирам. Ако не беше се скарал с мене, щях да си остана простак. Когато двама приятели се карат, по-учени стават. Какво означава думата „простак”? Тя съдържа няколко елемента в себе си: завързване на плода, узряване на плода и пласирането му. Простакът има условия да завърже, да узрее плода му, да намери търговец, който да купи плодът и да го натовари на кон, да го занесе някъде да се продава. Лошо е, когато простакът няма условия да върже и узрее, или не може да използва условията. Простотията дава сладки плодове, но те скоро загниват и стават горчиви. Ще ядеш тия плодове, докато са пресни, току що откъснати. Някой път искате да се карате с някого, по цели дни и месеци мислите, какво да му кажете. Това ще кажете, онова ще кажете, и времето минава напразно. Изгубено е това време. Като си намисли л да се караш, скарай се един път и свърши по тоя въпрос.

Всичко, което става в света, е добро и на място. Ако не беше така, природата нямаше да го допусне. Щом го е допуснала, на място е. Лошо е за ония, които не го разбират. За ония, които разбират, всичко е добро. Например, през лятото стават големи, непоносими горещини. Лошо ли е това? Ако няма такава топлина, плодовете не можеха да зреят. През зимата има големи студове. Лошо ли е това? Ако нямаше големи студове, микробите щяха да се развиват. А така, студът ограничава развиването на микробите. Някой казва, че сърцето му е изстинало. Радвай се, че е изстинало сърцето ти – микроби нямаш. Ако е много горещо, ще има микроби и ще се явят различни болести. При голямата любов се развиват различни болезнени състояния. Следователно, като се казва, че сърцето на човека е много горещо, или много студено, това са само твърдения. Лош е светът – това е твърдение; добър е светът – и това е твърдение. Значи „n” пъти давате и „n” пъти взимате. Като давате, трябва да знаете, как да взимате.

В Провадийско имало двама съседи – българин и турчин. Българинът дал на турчина осем крини жито на заем. След като плащал турчинът десет години житото, останал да дължи на българина още 80 крини. Работата излязла много сложна. Турчинът плащал дълга си със сложна лихва. За да не попадате в затруднения, следвайте пътя на природата: Взимайте по възможност най-малкото. Само малките величини не се подават на закона на сложните лихви. И в придобиване на знанието, следвайте природата. Не се стремете към придобиване на много знания. Малко знание, но сигурно. Кое е малкото? – Това, което носиш с приятност. – Кое е голямото? – Което носиш с неприятности. Може ли вселената да се повтори „n” пъти? – Не може. Обаче, атомът и молекулата могат да се повторят „n” пъти. Значи, дългът трябва да се плаща на време, за да не се олихвява. Иначе, задачата остава неразрешена. – Докога една задача остава неразрешена? – Докато човек се научи да дава. Щом се научи да дава, той решава задачата си правилно. Ако само взима, без да дава, той прави погрешки. Във взимането се иска голямо знание. Изкуство е да знаеш, как да взимаш.

Сега, какво остана във вас след тия обяснения? Какво разбрахте от лекцията досега? На какво прилича тая лекция? На чаша вода, която изливам в езеро. Ще забележите ли, че водата от чашата е излята в езерото? Станала ли е някаква промяна с езерото? С колко се е увеличила водата му? Станало е някакво увеличение, но почти незабелязано, микроскопическо. Малцина обръщат внимание на такива числа. И вие, като слушате една лекция, не се интересувате, да направите поне един микроскопичен опит. Обръщайте внимание на най-малкото, което се влива във вас. То ще ви ползува. Каквото правите, всичко се отразява върху вас. То се отпечатва върху лицето ви, както рисунката върху листа, на който художникът работи.

Мнозина се занимават, с рисуване, но малцина са истински художници. Някой рисува човешкото лице с къс нос. Без да подозира, той си създава нещастие. Рисувай лице с дълъг нос. И за себе си пожелай дълъг нос. Природата, като види твоето желание, ще ти даде дълъг нос. На кого дава природата къс нос? – На децата. Какъв е клюнът на щъркела? – Дълъг. – Коя е причината, че птичката има къс клюн, а щъркелът – дълъг? Дълго време е мислил щъркелът, какъв клюн да си създаде, за да може свободно да хваща змии, влечуги, жаби. Най после природата му помогнала да си направи дълъг клюн. В това отношение, природата е крайно изобретателна. Тя нагажда всяка форма според условията.

Често разисквате върху проявите на обикновения и на гениалния поет. Коя е отличителната черта на гениалния поет? Той познава добре законите на речта и ги прилага. Той съчетава думите правилно, затова и мисълта му е лека и логична. Някой обича да поетизира и казва: „Планини високи, долини дълбоки”. Това е логично съчетание на думите, защото само при високите планини има дълбоки долини, и при дълбоките долини има високи планини. Срещали ли сте голям човек с къси крака, или малък човек с дълги крака? Това са неестествени съчетания, които рядко се срещат в природата. Искате ли да имате малко тяло с дълги крака? Защо ви са дългите крака? Това е все едно, да искате книжни обувки през зимата. Земята може да е суха, но вън е студено – зима е вече. Искайте неща реални, които могат да се приложат. При това, знайте, че последното впечатление, последната идея, последната мисъл оказват силно влияние върху човека.

Някой е недоволен от себе си, намира, че е грозен. – Защо е грозен? – Когато майка му го раждала, последният човек, когото видяла, бил грозен. Ако последният човек, когото е видяла при раждането на детето си, бил красив, и то ще бъде красиво. Ако някой е учен, причината е същата: като го раждала майка му, последният човек, когото видяла, бил учен. Всяко нещо, което човек среща или вижда в последния час или последната минута на деня, оказва силно влияние върху него. Доброто оказва добро влияние върху човека, злото – лошо влияние. Ако срещнеш милосърден човек, милосърдието се отпечатва в съзнанието ти. Всяка добродетел оказва съответно влияние върху човешкото тяло. Казваш за някого, че е лош човек. Не говори така, защото сам си причиняваш нещастие. Не търси недъзите на човека. Това е последна работа. Само ученият, само силният човек има право да се занимава с погрешките на хората. Като станеш съдия, тогава разглеждай погрешките. Докато не си съдия, нямаш право.

Често разглеждате въпроса, кой е прав и кой – крив. Някой отишъл на лозе, набрал грозде и оставил кошницата си настрана. Минал друг, видял кошницата, седнал спокойно и се наял с грозде. Ще кажете, че той направил престъпление. В какво се заключава престъплението му? Той облекчил товара на другия, кошницата му олекнала. От друга страна, дава му възможност още един път да отиде на лозето, да си набере, колкото иска. Оня, който ял от гроздето в кошницата, се задължава към природата. Никой не може да го освободи от задължението. Външно никой не знае, че си сгрешил, но природата те е хванала вече. Тя гледа, какво правиш, и те държи отговорен. Ти трябва да изправиш погрешката си и да се хармонизираш с нея. Природата е прочела, колко зърна си изял, и очаква да съчиниш от тях една песен. Всяко зърно е нота. Природата те пита: Каква песен съчини? Всеки носи кошница с неразрешени задачи, Всяка семка е една задача. Тя трябва да се посади, да израсте и да даде плод. От плода се познава семката. Също така и мисълта е семка. Като се посади, дава плод. От плода определяме, каква е мисълта. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете”. Искате ли да познаете, каква е дадена мисъл, посейте я. Хората страдат все от неизпитани работи, от неразрешени задачи.

Често хората, с своите мисли и чувства, обременяват тялото си. Въпреки това, казват за някого, Че е добър човек. За да познаете, кой човек е добър, вижте пръстите на краката му. От отношението между пръстите на краката се познава добротата и разумността на човека. Съвременните физиономисти разглеждат краката, изобщо, а не отношението между пръстите. Вижте, как са устроени пръстите на краката. Те не са устроени, както пръстите на ръцете – отличават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцете. Ако приятелят ви е сприхав, причината за това се крие в пръстите на краката. Искаш ли да се сприятелиш с някой човек, иди на баня заедно с него, да видиш устройството на пръстите на краката му. Вие дружите с някого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек във взимането и даването, т. е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т. е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Те ще определят съдбата на човека. Некултурните народи ще решават делата си по сегашния начин, а културните – по новия начин, по пръстите.

В турско време делата се решавали бързо, по прост начин. Съдията питал обвиняемия : Иване, имаш ли да дължиш? – Имам. – Колко? – Сто лева. – Плати ги! Иван вади парите от кесията си и плаща. Така се свършва делото. Днес делата се протакат с месеци и години. Сегашният човек разглежда своите вътрешни дела по сегашното съдопроизводство: първо ще види, в какво се заключава работата; после ще разисква върху нея, ще отлага месеци и години, докато най после издаде едно решение. Работата е проста. Имаш да даваш пари. Дай ги и свърши. Какво ти струва, като минаваш край сестрата, с която имаш нещо неправилно в отношенията си, да спреш за момент пред нея и да кажеш: Имах към тебе лоша обхода, мислех лошо за тебе, но измених мнението си вече, искам да се подобрим. Кажи така, подай ръката си и отмини напред. Срещнеш друга сестра, към която имаш лоши отношения, спри и нея, кажи ѝ няколко добри думи и забрави лошото. Кажи ѝ, че в лицето ѝ виждаш една добра сестра. – вярно ли е това? – Вярно е. Досега ти си виж-дал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живееш десетки години с брата си, роден от същите майка и баща, както и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брата си и за сестра си, че са добри. Кажи, и не се съмнявай в думите си. Ще обясня идеята си. Минавам през едно песъчливо място. Изваждам от джоба си три семки от плодни дръвчета и ги посаждам. Турям им малко тор и си заминавам . След една година те са израснали вече. Поливам ги, наглеждам ги – те се развиват добре. Който мине край мене, казва : Защо насади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата? Те имат основание да говорят така. Мястото, дето съм посадил семената, не е пустиня. Изобщо, там, дето човек посажда семена, рай става. Място, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказваш най-после от него. Ти сам си причиняваш нещастие – доброто място превръщаш в пустиня. Всички хора, които не реализират своите мисли и чувства, причиняват големи пакости на човечеството. Приложи най-малкото! Иначе, ще направиш пустиня в себе си. Посей най-малкото семенце, тури го в действие в себе си. Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.

Разговарят се двама християни. Единият пита другия: Кажи ми, защо дяволът е богат? Ще ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи, дяволът я взима за себе си. Това, което хората обещават и не изпълняват, става капитал на дявола. Кой каквото не изпълни, отива в банката на дявола. Затова той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат доброто, дяволът ще осиромашее. А вие какво правите? Постоянно внасяте в неговата банка, и той забогатява. Той ви залъгва, че ще ви даде, и все нищо не дава. Погледнеш един ден, банката ти фалирала. Аз съм виждал, някой отчупи парче хляб да даде на някого, но му се вижда малко, отчупи по-голямо парче. Друг някой отчупи голямо парче, вижда му се голямо, отчупва от него половината, и тогава го дава. Първият създава своето щастие, вторият – своето нещастие. Който отчупва голямо парче, а дава малко, той създава своето нещастие; който отчупва малко парче, а дава голямо, той създава своето щастие. И първият коригира погрешката си, и вторият я коригира, но в обратна посока.

Допуснете, че някой от вас е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Трябва да раздаде писмата. Ще занесе писмото на човека и ще каже: Имате едно писмо, заповядайте. Значи, след лекцията, ще раздаде писмата на приятелите. Представете си, че някой е получил писмо, в което му казват да вземе първия трен и да тръгне. Раздавачът не дава на време писмото. Близките му го чакат, виждат, че той не пристига още. Какво трябва да направиш? Да изпълниш задачата си без отлагане.

Сега ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, не ги съобщавайте на никого. Кажеш ли проекта си на някого, веднага ще ти отговорят: Тая работа няма да стане. Защо не стават някои работи? Как ще станат? Казваш, че искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш ли, какво е кротост? Искаш да бъдеш мек човек. Знаеш ли, какво е мекота? Искаш да говориш разумно. Знаеш ли, какво е разумно говорене? Не е лесна работа да говориш разумно. Това, в което ти не вярваш, не можеш да убедиш и другите да ти повярват. В природата нещата винаги стават, защото, каквото замисли тя, вярва в него и го прилага. Светът може да се обърне с главата надолу, но това, което тя е решила да направи, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че това няма да стане, или онова няма да стане. Там е нейната сила. Че нещо е закъсняло, че не се изпълнило на време, нищо не значи. Тя не се отказва от решенията си.

Мнозина обичат да фантазират, стремят се към неща, които не могат да реализират. Например, някой си въобразява, че може да премести Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я преместите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свят, поне в духовния. Имате един скъпоценен камък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой пръст ще турите камъка? Ако скъпоценният камък е на пръстен, лесно ще му намерите мястото. Някой туря пръстена си на показалеца. Това показва, че трябва да бъде благороден, да има благородство. Ако туриш пръстена на средния си пръст, трябва да бъдеш справедлив. Ако го туриш на безименния си пръст, трябва да се стремиш към красотата. Ако туряш пръстена на малкия си пръст, трябва да имаш правилни отношения към взимането и към даването. Някой човек туря пръстени и на двете си ръце – на всичките си пръсти.

И тъй, не пренасяйте Витоша. Ако направите това мислено, все ще научите нещо, Ще се научите да пренасяте желанията си. Отивате нейде на гости и ви полазва една въшка. Какво ще направите с нея? Турците имат обичай, като хванат въшка, хвърлят я на пода в стаята, или на земята. Но така въшките започват да лазят по човека. Хванеш ли една въшка, занеси я на полето, да пасе трева. Кажи ѝ, че си много зает, нямаш време да се занимаваш с нея. Въшката, като паразит, представя непотребната човешка мисъл, или непотребното човешко желание, които трябва да изнесеш на полето да пасат трева. Само така ще се освободиш от непотребното в себе си. Иначе, трябва да го хванеш с двата си пръста – палецът и показалецът, т. е. между Божественото и човешкото, да го чукнеш и да му дадеш един добър урок. И на вас казвам: Хванете ли една ваша погрешка на врата или на главата си, занесете я на някое поле, да се научи да пасе трева. Като постъпите така, работата ви ще се нареди добре.

Прочетете лекцията „Езикът на природата” от книгата „Път към живота”. Следният път ще направим разбор върху нея.

Изпейте „Благост”. Колко образа има в тая песен? Говори се за благостта, която носи светлина и радост. Какво прави тя? – Стари и млади вдига. – Старите и младите еднакво ли стават? Още какво прави благостта? – Болни милва, здрави радва. Като пеете, трябва да предавате известна динамика, да изпъкнат образите.

Често се говори за справедливост, за милосърдие. Справедливостта има един ритъм, а милосърдието – друг ритъм. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, без мазнина, устните му са прибирани, опнати. Ако справедливостта и милосърдието се съберат заедно, образуват красиви форми. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Ако си само справедлив, ти си сух, костелив. Сухотата е неразбрана справедливост. Тя прави човека строг, взискателен. Да бъдеш само справедлив, това значи, да пееш една песен, като дете, без изпълнение, без чувство, по буква. Ако детето пее като възрастен, това е неестествено; и ако възрастният пее като дете, пак е неестествено. Ще пееш и като млад, и като възрастен, и като стар. Пишеш с три пръста. Следователно, ще вложиш три елемента в пеенето.

Как започвате песента „Благост”? – Тихо, много тихо. Като пеете „радост носи за душата”, ще измените тона, ще станете весели. В радостта има светлина. „Болни вдига” – под „болен” разбираме още и недоволен . Недоволен е, защото работите му не вървят добре. Човек трябва да внесе една нова идея в себе си, да стане и да оживее. Болният трябва да си каже: Достатъчно съм лежал на това легло. Бях здрав, нямаше какво да правя, станах болен. Сега пак мога да бъда здрав. Внасяйте нови идеи в умовете си. Пейте песента по нов начин, с нови образи.

Има един ритъм в природата, който действува отрицателно върху човека. Тоя ритъм се среща и в турски, и в български песни. Като чуя такава песен, трябва да мине доста време, докато се освободя от нея. Има нещо изопачено, криво в музиката, от което тя трябва да се очисти. Някои български песни са живи, активни, бързи. В класическата музика има едно продължаване, забавяне. И това е хубаво, но време е нужно, а сега няма време. Някой има да плаща, полицата не чака. Как ще пее: алегро, или анданте?
(Учителят свири на цигулка весел, красив мотив. Съдържанието на мотива: „Млад съм; имам да давам, не зная, как да платя; гости имам, не зная, как да ги посрещна”.)

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

22. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

На фокус

2010-02-23T18:42:40Z

Ssstanchev123: /* На фокус */

==На фокус==

Кои са новите идеи от миналата лекция? За какво говорих? Какви бяха въпросите, които разгледахме?

Ако някой ви зададе въпроса, защо в умерените пояси листата на дърветата падат през есента, а през пролетта израстват нови, какво ще отговорите? Дърветата в умерените пояси през пролетта се обличат, а през есента се събличат. В тропическите страни това не е така. Там няма такава мода, тоя процес става незабелязано. Всяко нещо е ценно, когато става естествено.

Хората се стремят към първенство. От десет милиона българи, колцина имат шанс да станат министри? Какъв е процентът? Какво е отношението? На пет милиона мъже и на пет милиона жени, ако всички българи са десет милиона, може ли всеки българин да стане министър? Това е заблуждение. Всеки българин може да стане министър на себе си. Не е лесно да станеш днес министър. Голямо нещастие те очаква. Често министърът намира затвора. После пак ще излезе от затвора и пак може да го назначат за министър. Сега вече се ликвидира със стария порядък. Бъдете будни и досетливи. Каквото желаете, не се стремете да стане скоро. Оставете нещата да стават, както е определено. Оставете дървото свободно да се облече, както иска – не го насилвайте. Ако искате да облечете едно цвете преждевременно, ще направите цветарник, ще турите печка, ще го отоплявате. Това е частично подобрение. В естествения ход на растителното царство това не се прилага. Растенията сами се обличат и събличат, без никакви разноски. Така е по-добре. Като култивирате някое плодно дърво, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, но увеличаваме и соковете. За да бъдат плодовете сладки, природата е работила дълги години. Тя не се влияе от научните теории.

Хората се влияят много. Дори в една страна, като Америка, и там хората се влияят. В един от щатите имало един епископ, който държал главата си наклонена наляво. Впоследствие, всички негови проповедници наклонявали главите си наляво, подражавали му. Да наклоняваш главата си наляво, това подразбира, че лявото полушарие на мозъка е по-тежко.

Кое е най-важно според вас? Понеже сте учили и сте доста способни ученици, кажете, кое е най-важното според вас? До какво заключение сте дошли в живота? Кое е по-добре: да се подмладява човек, възрастен да си остане, или да остарее? Да се подмладяваш, това е най-хубавото нещо. Който се подмладява, прави една пакост. – Защо? – Когато младият иде на земята, старият умира. Уволняват стария, а младият заема неговото място. Понякога детето, което се ражда, казва: Ще махнете стария, не мога да го търпя! Има случаи, когато дядото се заинатява, не дава мястото си – тогава младият умира. Някога лесно се споразумяват. Младият казва: От богатството, което нося, ще дам и на тебе. Дядото, от своя страна, казва: Не ме пъди, каквото спечелих, половината ще ти дам. Тогава младият се съгласява да останат и двамата на земята. Законът е същ и за бабата. При подобно споразумение, бабата и дядото се радват на своя внук или внучка.

Прочетоха се три страници от 1 до 3 от лекцията „Влизане и излизане” от книгата „Път към живота”. Сега и вие сте вече в тоя замък, за който се говори в книгата. Тук прониква една обща идея. Понякога искате цял народ да вземе участие в дадена работа. Някога човек трябва сам да вземе участие в работата, за която се е ангажирал. Има случаи, когато народът може да вземе участие, а някога не се интересува. Сега в Америка, респективно в Съединените Щати, имаше избори за председател. Двама души се състезаваха: единият представяше демократичната партия, а другият – републиканската. Сегашният председател, Рузвелт, се избра пак, за четвърти път вече. Това е изключително явление. Изобщо, мъчно е в Америка, два пъти подред да бъдеш председател. Тоя човек четири пъти последователно го избират. Рузвелт има отлична глава. Като се сравняват Сталин и Рузвелт, те си приличат във веждите. Права линия имат веждите им. На Сталин веждите са по-дебели, на Рузвелт челото е по-високо. Рузвелт, освен че е практичен, но има и нещо идейно. Сталин е много практичен човек, никога не се занимава с отвлечени работи. Той наподобява практичния българин. Ако едно нововъведение може да развали неговата градина, той няма да го приеме. Във вестника са поместени портретите на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Сталин е отляво, Чърчил е отдясно, а Рузвелт – в средата. Той ги примирява. Веждите на Сталин изразяват неговата непоколебима самоувереност. Той мъчно се убеждава, защото предварително е убеден.

И вие понякога приличате, било на Сталин, било на Чърчил или на Рузвелт. Всички хора имат нещо недоразвито в себе си. Те мислят, че, като дойдат на земята, ще придобият всичко изведнъж. Ще придобиеш всичко, ако си от щастливите, на които и на лотария върви. Някой взима 20 години наред билети и не му върви, никаква печалба не му се пада. Мислите ли, че ако един жител от луната вземе лотариен билет, ще му се падне печалба? Има хора, на които луната влияе и изменя хода на мислите. Това им причинява известни страдания. Например, ти искаш да си купиш лотариен билет. Луната ти посочва голям номер, но с малка печалба, а някога и без печалба. Така, именно, тя изправя погрешките на хората. Когато човек няма широки възгледи в живота си, той прави погрешки. Който иска да изправи погрешките си, трябва да служи на луната. Който иска да забогатява, да не се поддава на влиянието на луната. Тя ще му даде лош съвет. Тя ще му каже: Не ти трябва да работиш с мотика, остави това за простите хора. А при това, тя може да те накара цели 20 години да очакваш печалба от лотарийни билети. През тия 20 години ти все взимаш билети и накрая печелиш толкова, колкото пари си дал за билети. Това не е ли изгубено време? Представете си, че двама души свършват заедно университет. За тях няма вакантно място нито в гимназия, нито в прогимназия. Поради ценза си те ще чакат може би години, докато се отвори място за учители. В това време, не могат ли да станат учители в някое основно училище? В първоначалното училище те все ще научат нещо, понеже малките деца са чистосърдечни, не критикуват учителите си. Обаче, в гимназията и университета критиката между учениците е голяма. Там учителят трябва да бъде много внимателен. Като критикувате, какъв характер имате предвид? Срещате човек с кошница грозде. Искате един грозд. Той ви дава малък грозд, но вие не сте доволен, искате по-голям грозд. Който види това, ще ви критикува. А оня, който бърка в кошницата, търси най-малкия грозд. Ти критикуваш, че ти дали малък грозд, но и тебе критикуват. Де е погрешката? В него ли е погрешката или в тебе? Ако искаш голям грозд, насади си лозе, което да ти дава такива гроздове, каквито желаеш. Когато искаш от хората, не критикувай колко дават. Човек дава толкова, колкото се е откъснало от сърцето му. Де е сега погрешката? В това, че парите не се размножават. Ако и те се размножаваха, както гроздето, работата щеше да върви по-добре. Но ето, че парите не вървят по закона на размножаването.

Всички хора започват работите си оттам, отдето не трябва. Например, майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията воля, а не само да се молят. Преди да си направил някаква погрешка, изпълни волята Му. От какво се нуждае Господ? Някоя баба вдигнала ръце към Господа, моли се. – Защо се моли? – Да ѝ прати Бог някой, да ѝ донесе вода. Малкото дете, което е до бабата, трябва да разбере от какво се нуждае тя, да вземе стомната и да ѝ донесе вода. Тогава Господ ще бъде доволен от детето, че е разбрало молитвата на баба си. Казвате: Да се молим и Господ ще изпълни молитвата ни. Казвам: Господ е предвидил работите от самото начало. Няма защо отсега нататък да се нареждат. Всичко е наредил, всичко ни е дал, трябва само да търсим онова, което е дадено.

Здравето, което търсим, е в нас; знанието е някъде в нас; всички добри мисли и чувства са пак в нас. Питам: Ако си музикант, какво би желал – да свириш или диригент да бъдеш? Според мене, диригентът не е голям музикант. Големите диригенти, като разбират музиката, имат способност, щом влязат между музикантите, да предизвикат в тях музикалното чувство. Знаменитият диригент, само с мръдване на пръстите си, посочва на добрите музиканти начина на изпълнението. Ако музикантите са новаци, какво изпълнение ще дадат? И при отличен диригент, те нищо не могат да направят. Като знаете това, не разчитайте само на пръчицата на диригента; не разчитайте само и на вашата тояжка. Разчитайте на музикантите. Когато раздвижите тояжката си пред добрите музиканти, работата върви вече. Ако музикантите са глухи и неспособни, нищо не излиза. Понякога и вие махате с пръчица, но нищо не излиза.

Двама души говорят върху търпението, но и двамата не обичат да отстъпват. Понеже говорят за търпение, трябва да бъдат търпеливи и взаимно да си отстъпват. Наближават вратата, единият иска да влезе, и другият иска да влезе. Да отстъпят, да приложат търпението. Не, единият като шило си пробива път и взима мястото на другия. Това не е разрешение. Като отидеш някъде, вземи последното място. Нали искаш да учиш търпение? Някъде се събрали 400–500 души – вземи последното място и чакай реда си. Все ще научиш нещо. В живота първородните синове много патят. Христос беше първороден. Че първородните страдат много, мога да ви приведа различни примери. Много се изисква от тях. Ако искаш да бъдеш виден човек, трябва да се въоръжиш. Ако не искаш, вземи последното място. То е най-безопасното. Ако можеш да даваш, вземи първото място. Ако искаш с малко даване голям човек да станеш, на крив път си. Големите търговци разполагат с големи капитали, а малките търговци – с малки капитали.

Първите наши приятели, като ученици, очакваха да приемат Духа Божи, както през времето на Христа и да обърнат света. Не са учениците, които ще обърнат света. Казвате: Тоя объркан свят не може да се обърне! Кое бихте предпочели: старият да изгони младия, младият да изгони стария, или и младият, и старият да останат? Значи, три положения имате: младия да приемем, стария да изпъдим; младия да изпъдим, стария да приемем; или и двамата да приемем. Как ще постъпите, за да останат и двамата? Гледал съм ония, които танцуват – играете полка или кадрил. Някой момък, преди да играе с мома, вземе стол и се върти в стаята. Той си въобразява, че столът е млада мома, с която може да се върти. И вие трябва да се въртите със стол. Това е доста практично. Не е приятно да ви види някой. Затворете прозорците, въртете се със стола и така ще се научите да играете. Една добра черта има в стола, никога не се обижда. Каквато погрешка и да направите, той ви извинява. Ако е мома, при най-малката погрешка може да очакваш цял скандал. Ако в играта случайно настъпиш госпожицата, какво ще стане? Ако я хванеш грубо за рамото, ще се оплаква, че я боли. Деликатно, нежно ще държиш ръката на момата, с която играеш. Да играе човек, но хубаво да играе. Всяка добра игра е на място. Ако столът, с който играеш, е от бук, чам, или дъб, ще имаш три различни разположения.

Сега ще ви запитам, кой хляб е по-хранителен – ечемичният, ръженият или житният? Житният хляб е за предпочитане. Когато няма жито, или ръж, ще ядете ечемик. Когато няма ръж и ечемик, ще ядете жито. Който иска да се угои, да яде ечемик. Казват, че човек затлъстява от ечемика. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. За да не е хлътнало лицето, какво трябва да се прави? Това зависи напълно от яденето, от пиенето на вода, от дишането, от приемането на светлината. Хлътналото лице показва, че във всичко бързаш. На всеки човек е определено да живее 120 години. Че умираш по-рано, това значи, че си бързал.

Ще ви дам един пример за търпение. Срещат се в Лондон, в една тясна уличка, един руски княз и един английски лорд със своите кабриолети, но не могли да се разминат. Спира се англичанинът, спира се и руснакът. Той отваря вестник „Таймс” – 16 големи страници и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака да му каже: Като прочетете вестника, моля, дайте го и господарят иска да го прочете. След като и двамата прочели вестника, дошла им идеята да разменят кабриолетите си. Англичанинът се качил в колата на руснака, руснакът в колата на англичанина и продължили пътя си. Това са изключителни случаи. Търпение е нужно на тоя свят.

Случва се, че някой ден искам да си почина. Тогава, именно, ще се съберат трима-четирима души да ме чакат. Тогава ще се случат най-големите неприятности. Аз ги извинявам. Мисля си: Не разбират тия хора, не знаят положението. При това, всеки човек има свои разбирания. Веднъж една млада мома искаше да говори нещо с мене. За да се освободя от нея, казах и: – Ти нали имаш среща с някого? Ако не стане тая среща, ще изгубиш 20 години от живота си. Не я пращам за зло. Тя трябва да си отиде. Така ще спечели повече. Ако остане при мене да се разправяме, няма повече да спечели. Тя иска да ѝ гадая. Чудни са хората понякога! Един момък си харесал една мома. Иде да ме пита, дали ще може да живее с нея. Казвам: – Сам ще разбереш това. Една мома може да живее с един момък, ако той е на фокус. Това е закон. Ако е вън от фокуса или вътре във фокуса, ще се явят големи недоразумения. Всяка мисъл, която ви безпокои, не е на фокус. Всяка мисъл, която ви радва, е на фокус. Всяко желание, което ви радва, е на фокус. Всяка разумна постъпка е на фокус. Всички неща, които не са на фокус, произвеждат отрицателни резултати.

В бъдеще всеки учител може да възпитава децата. Но и вие може да се самовъзпитавате. Един брат ми казва: – Учителю, толкова години говориш за подмладяване. Аз, освен, че не се подмладих, но главата ми побеля. Това знание може ли да се приложи? – Може да се подмладиш. Най лесната работа е да се подмладиш. Ако искаш да не остарееш, не допущай противоречия в ума си, не допущай противоречия в сърцето си, не допущай противоречия в душата си. Ти ядеш и допущаш противоречия. Казваш: – Сол има много; не е сготвено, както трябва; хлябът не е мек; кърпата не е сложена на място; чинията не е добре измита. Тия неща състаряват човека. Върнеш се вкъщи, погледнеш кревата, възглавницата – не са на място. Безпокоиш се за всичко. Ядосваш се, защо, например, жена ти не е лъснала обущата. Ако тя не ги е лъснала, лъсни ги ти – твой е редът. Казвам: – Започни да служиш на ближните съзнателно и с любов. Ето един от законите за подмладяването.

Когато умният човек започне да служи на ближните си, той е вече на път да се подмлади. Даже някои от вас сте подмладени, най-малко с 15–20 години. Хората от света са по-стари от вас. Да ядеш с разположение, това значи да си млад. За да ядеш сладко, трябва да бъдеш млад. Трима души в света ядат с разположение. Първият е младият, който се е учил и носи любовта в себе си. Вторият е възрастният, който има сила. Третият е старият, който е придобил разумността. Всички останали, вън от тия категории, не ядат добре.

Сега вече сте дали програмата си, имате два комитета. И жените са образували комитет. Трябва да знаете как да прилагате, да бъдете предвидливи. Ако една от другарките не знае как да направи нещо, комитетът ще я упъти, да върви работата. Ако съм милионер, от американските милионери, и ако разполагам със сто милиона долари, лесно ще подмладявам хората. Срещна някого, виждам, че се е замислил – давам му един долар. Втори път пак го виждам замислен – давам му два долара. Той се насърчава. Постепенно увеличавам доларите: за 365 деня му давам 365 долара – още повече се насърчава. Който го види така насърчен, казва: Тоя човек е късметлия, ще го извикам да направи полез. Добрите хора са полезни, те са широки души. Дето отидат, пожелават щастие и на другите. Оня, който не е късметлия, на никого не пожелава щастие. Той казва: – Достатъчно е, което имаш – повече не ти трябва. Късметлията, като те види в една стая, пожелава ти още една. Не е лошо да имаш две-три стаи. Човек трябва да има три стаи, както главата: горен етаж, среден етаж и долен етаж. На земята най-скъпите етажи са долните.

Запитвали ли сте се, с какво можете да заинтересувате невидимия свят? Вие искате да отидете в оня свят, но с какво ще се представите там? Българите имат обичай, когато някой умира, започват да се изреждат цялото село, да пращат поздрав на своите покойници. Те му казват: Хайде, носи много здраве на баща ми, на майка ми. Той носи поръчките на цялото село. Трябва да търси тоя-оня, да им предаде поздравите.

Знайте, че нещата не се постигат лесно. Знание, съсредоточеност се иска от човека. Да пострадаш, да сгрешиш, това е лесно. Да изправиш погрешката си е мъчно. Една от сестрите вървяла по средата на улицата. Настигнал я автомобил и, докато да се отбие наляво, или надясно, той я засегнал по ръката и рамото и силно я контузил. Едно невнимание ѝ донесе голямо страдание. Като вървите по улиците, дръжте лявата или дясната страна. Средата е определена за коли, автомобили и камиони.

Като ставаш сутрин от сън, първо се спри върху мисълта, какво иска днес Бог от тебе. За себе си аз зная това. Някой ден се иска нещо малко от мене – да нахраня една птичка. Предварително турям трошици в джоба си, че като срещна птичката, да съм готов. Давам ѝ трошиците и си заминавам. Някога мога да срещна петел. Като ме види, той ще ми изкукурига. Ще дам трошици и на него. С кукуригането си, петелът ми казва: Онова, което мислиш да правиш, ще стане. Срещам човек, който се оплаква, че няма пари, гладен е, не може да си купи хляб. Поканвам тоя човек в дома си и му давам един хубав обяд. Някой ден се изисква от тебе да посееш едно дърво – слива, круша или ябълка. Посей първо дървото и ако ти остане време, свърши и друга някаква работа.

Днес повечето хора са натоварени със своята карма, поради което правят това, което не искат, а не това, което искат. После става нужда да изправят погрешките си. Наблюдавал съм какво правят кучетата с хората. Някои хора ги лаят кучетата и те викат, кряскат, но не могат да се освободят от тях. Колкото повече викат, толкова повече ги лаят. Някои хора, като кажат на кучето „шът”, то отстъпва, престава да лае. Същото става и с вашите мисли. Колкото повече кряскате на мислите си, толкова повече ви безпокоят. Кажеш им „шът” и те утихват. Сричката „шът” е много материална. Като я чуе, кучето ляга на земята и млъква. То си казва: Господарят ми заповядва. Вървиш по някоя улица, увлечен в мисълта си. Някой се приближи при тебе, извади кесията от джоба ти. Търсиш парите си, няма ги – взел ги някой. Казваш си: Трябва да бъда търпелив, да понасям всичко. Тук не е въпрос за търпение. Ако си в гората и там може да те срещне човек с револвер в ръка и да вземе кесията ти насила. Кое е по-добре: насила да вземат парите ти или доброволно да ги дадеш? В първия случай Провидението те поставя при благоприятни условия – човек се приближава до джоба ти и изважда незабелязано парите. Във втория случай револверът те заставя да дадеш парите. Най-добре е, когато срещнеш човек, който има намерение да те обере, още отдалеч да му кажеш: Ще ти дам не само хиляда лева, но и две хиляди даже. Ако българинът постъпва така, одобрявам го. Българинът харесва хора, които дават нещо от себе си; те оставят нещо в дома ти. Дойде ли някой въшлив човек в дома му, той казва: Поне нещо живо остави. Късметлия е тоя човек. След това посещение работите на домакина се уреждат. Въшката е бавна, едва се движи, но е хитра, меките места избира, под мишците. Бялата въшка никога не излиза навън, тя се крие вътре. Черната въшка влиза в косата, като в гора. Тя знае къде да лази по главите, дето е мисълта на хората. Това показва, че е умна. Защо някой е допуснал въшка в главата си, не е твоя работа. Не съди хората, не търси погрешките им.

„Не съдете, за да не бъдете съдени”, казва Христос. Няма по-лошо нещо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях. Вие още не сте готови да плащате за погрешките. Казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Де е добрината на единия, и де - лошавината на другия? Посочете мястото на доброто и на лошото в човека. От мое гледище, нито добрият е много добър, нито лошият е много лош. Оня, когото считате лош човек, не е толкова лош, колкото е честолюбив. Главата му отзад е издадена, Оня, за когото казвате, че е добър, главата му отпред е малко издадена. Добрите хора са милосърдни, челото им е добре развито. В това отношение, окултните науки са опасни, нищо не може да се скрие от тях. Още като видиш човека, ще познаеш добър ли е, милосърден ли е, има ли любов към Бога. Всичко е написано на лицето и на главата му. И лошото се познава, както и доброто. За да се ползва от тия науки, човек трябва да бъде просветен. Те не са за обикновените хора.

Добрият човек има добре оформена глава. Честолюбивият трябва да развива милосърдието си, да оформи своята глава. Добрият, разумният човек е щедър. Каквото е придобил от баща си, щедро го дава. И от онова, което сам е спечелил, пак дава. Ние се ползваме както от своите придобивки, така и от придобивките на миналите поколения. Ако дедите и прадедите на някого са работили върху известна дарба или способност, и той може да я придобие, да ѝ даде път да се прояви. Талантливият, гениалният човек е резултат на много опити в полето на живота, дето са работили хиляди хора преди него.

Всяко постижение е резултат на усилие и работа. Ето, вие се събирате сутрин, преди изгряване на слънцето. В ранните часове слънцето има специфично отношение към хората. Преди години се събирахме вечер, изпращахме слънцето, а сега го посрещаме. За пръв път в живота си започвате работата си сутрин, когато слънцето изгрява. В бъдеще животът ви ще се измени благоприятно за вас. Така си създавате добър навик. Ако искаш да ти се изяви светлината, посрещай слънцето. Има в какво да подражаваме на слънцето. Да бъдем така точни, както изгряващото слънце. Да се движим като него, в точно определения за нас път, без никакво отклоняване. Слънцето не ходи по гости. То казва: Когато свърша работата си, тогава ще ви посещавам.

Задачата на човека е да свърши работата, за която е изпратен. После ще урежда угощения, вечеринки, театри и концерти. В света има много театри и концерти, но те са свързани с големи противоречия. Често се казва, че Господ говори на хората. И на мене говори Господ, но чрез хората. Когато иска да ми каже нещо за милосърдието, ще избере един милосърден човек и чрез него ще ми говори. В никой случай Бог не може да ми говори за милосърдието чрез човек, в когото това чувство не е развито. Ако ми говори за музиката, ще избере човек, в когото музикалното чувство е силно развито. Не говорете на човека за онова, което не разбирате. Ако сте милосърден, говорете за милосърдието. Някой минава за милосърден, говори на някого за милосърдието, но успява да го убеди да даде само десет лева. Такова е неговото милосърдие. Какъвто си ти, такъв е и човекът, на когото си говорил. Той не може да даде повече от десет лева. Говориш на хората за щедрост, но те не могат да дадат повече от това, което ти си им дал. Колкото ти си дал, толкова и те ще дадат. Принципът на многото се крие в живото семе. Една идея може да е организирана, жива, да расте и да се развива, а може да е и механична, да не расте и да не се развива. Житното и пясъчното зърна се различават. Житното зърно, като се посее, расте, увеличава се и плод дава, а пясъчното остава едно и също – то може да се намали и разпръсне; то не расте и не се увеличава.

Казвате: Толкова години следваме Школата, нищо ли не сме придобили? Ако сте пясъчно зърно, освен че нищо няма да придобиете, но ще изгубите и това, което имате. Ако сте житно зърно, ще растете и ще се развивате. Законът е такъв. Виждам, че във всички има желание да придобиете нещо. Кой от вас не иска да свири хубаво? Като рече да свири, вижда, че не може. Всеки иска да даде много, но няма какво да даде. Някой иска да държи реч, но не може. Всички дохождате тук, да чуете нещо. Сестрите казват: Остаряхме вече, главите ни побеляха. Радвам се, че ви побеляха главите. Щеше да бъде нещастие, ако на старите жени косите бяха черни. Нещастие е, ако главата на малкото дете побелее. Черната коса събира капитал в себе си. Не е лош черният цвят. Бялото харчи, пилее. Ти не можеш да харчиш, ако черното не е събирало. Бялото като похарчи всичко, черното отива отново да събира. Черното събира, бялото изразходва събраното. Това е процес. Единият изнася, другият внася. Добре е, когато разумно се внася и разумно се изнася. Когато неразумно се внася и неразумно се изнася, тогава е лошо.

Сега какво трябва да правите? Не сте млади, не сте на 15 години, нито на 20; някои от вас са по на 40 лазарника, а други – на 50. Какво трябва да правите, ако сте на 40 или на 50 години? Ако сте на 40 години, дърводелец трябва да станете, да правите четвъртити врати. Ако сте на 50 години, може да станете шивач, да шиете хубави дрехи. Които сте на 30 години, стоката ще теглите на везни. Това е работа на 30 годишния човек, да мери кой е взел повече, кой е взел по-малко. Ако сте на 20 години, сами ще разрешите какво трябва да нравите. Ако сте на 20 години, ще се учите да впрягате воловете. Който иска да се подмлади, да дойде при мене. В срок от пет години ще се подмлади. Първата година ще впрягате воловете; втората година ще теглите стоката; третата година ще правите врати; четвъртата година ще кроите и шиете. Тия занаяти са почтени и в духовния свят. Шивачът, кроячът, дърводелецът, както и тегленето на стоката, са все почтени занаяти. На 20 годишна възраст хората се научиха да орат нивите си, защото впрягаха вече воловете.

За идната седмица намислете някакъв проект за работа. Всеки да измисли по един проект, възможен за вас, за вашия живот. Кой каквото може да помисли и да го постигне, нека даде проекта си. Може някой да ни разкаже накратко какъв е проектът му. Някой може би иска да си направи къща. Друг – да си насади лозе, да си направи градина, да пътува из странство. Някой може да се занимава с музика, с изкуство, с различни неща. Каквото ви дойде на ума, мислете върху него. Може проектът ви да се отнася към нещо отвлечено – да отидете на луната. Всички хора, които са ходили на луната, челата им са широки. Ако ти не си ходил, твоите деди и баби са ходили на луната. Те са оставили известни белези и на твоята глава. Помнете: Когато ти си нещастен, друг някой е щастлив. Това да ти служи за насърчение. Ти губиш нещо, а друг някой печели. И това да ти служи за насърчение. Някой те обрал, а друг човек доброволно дава парите си. Има хора, които работят най-добре, когато са скръбни, а други – когато са радостни. Слушал съм някой ранен войник да казва: Откъснаха ми едната ръка, но добре, че не отидоха и двете. И при това положение, благодаря на Господа.

Казвам: Окултният ученик трябва да вижда Божия промисъл, т.е. проявите на любовта навсякъде. Тя се проявява, както в големите, така и в малките неща. Че косата ти побеляла – радвай се на това. Ако цяла година ядеш коприва, косата ти ще почернее. Това е лесна работа. Но да изправиш окото си, това не е лесна работа. Да изправиш лицето си, не е лесна работа. Да изправиш веждите си, не е лесна работа. Да изправиш устата си, не е лесна работа. Някои недъзи се изправят трудно. Еволюцията на човека се заключава в това, да изправи своите недъзи, и то тия, които са унаследени от миналото.
Времето е напреднало вече, трябва да прекратя, защото ще плащам за електричество, ще ме глобят. Моята работа прилича на тая на един американски проповедник. Тоя даровит проповедник отишъл на един от курортите в Америка с желание да проповядва на хората. Църквата била затворена. Той взел ключа от църквата и започнал да проповядва. Американците останали доволни от него. Проповядвал цели два месеца. Като свършил проповедите си, той очаквал, че ще му изкажат благодарността си, но останал излъган. Каква била изненадата му, когато му поднесли една покана да плати за изразходваното електричество. Той си казал: Даром говорих, но трябва да си платя за светлината! Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. Досега щеше да има най-малко 20 000 плодни дървета. Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола. В бъдеще ще посадим всички непосяти семена.

Желая ви всички да бъдете красиви. На красивия човек навсякъде му върви. Ако е грозен, не му върви. Желая всички да сте богати, да имате хубави гласове, да сте добри певци – като запеете, на един километър най-малко да се чува гласът ви.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

21. Беседа от Учителя, държана на 15 ноември, сряда, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.

Като децата

2010-02-23T18:40:48Z

Ssstanchev123: /* Като децата */

==Като децата==

Матея 6:25 – 27.

Грижи се оня, който не мисли. Човек, който мисли, не се грижи. Вие се грижите, без да мислите. Ще мислите, без да се грижите. Трябва да обърнете нещата.

Ние живеем в проявения свят, който е произлязъл от непроявения. Какво се разбира под „проявения и непроявения свят”? – Проявеният свят е малкият свят, а непроявеният е големият свят. Съвременните учени говорят за един разумен свят. В научно отношение, от гледището на висшата Божествена математика, разумното е сбор от центрове. Разумното се събира в един малък център – във фокус. Фокусът е място на разумността. От фокуса разумността се разпространява на всякъде из вселената, дето разумният свят действува. Центърът на всеки материален свят е разумно начало. Разумният свят не е вън някъде, той е в самия център. Всичко се концентрира в него. Казват: Разумният свят е отвън. Не, той е отвътре, а не отвън. Външният свят е поле, в което се развива разумният свят.

Сега вие се безпокоите, колко време ще трае вселената. Учените хора, като децата, се опасяват, че някога въглищата ще се свършат. Има въглища за милиарди векове. Ако е въпрос за горене, няма защо да се плашим. Вселената е пълна с въглища, с разумни въглища, които не образуват дим. С един тон такива въглища може да прекарате хиляда години.

Сега ще ви говоря за нови неща. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговете са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е работа, която съществува от векове. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията е също старост. Всички отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, са все стари работи. Казвам: Да оставим тия стари хора, трябва да си почиват. Техните оплаквания нямат край: Нямали пари, не им достигали парите, без пари не се живее, хляб трябвало. – Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че хлябът се купува с пари. Той иде даром от слънцето. И милиарди да му дадете, слънцето не се нуждае от пари. Слънцето дава хляба даром, а хората плащат само за превозните средства.

И тъй, не се грижете. Тревогите са безполезни. Казвате: Тревогите са необходими. Ако човек се тревожи и мисли, че тревогите ще му създадат нещо, той се лъже. За ученика не е извинение, когато учителят преподава, той да се тревожи, че не разбира. Ще учиш, както се изучава писмената и говоримата реч. Вземете, например, съвременната реч. Българите говорят български, французите – френски. Запитайте някой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речта. За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – местоименията. Те учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена – господарите на света.

Човек трябва да знае, де да употреби прилагателното или глагола. Много глаголи има, но трябва да знаеш, с кой да си послужиш. Например, употребиш глагола взимам. Мъчно се взима. Който взима, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. Някой мисли, че може да взима, без да дава. Нека се опита да взима така. Щом взимаш така, трябва да върнеш, каквото си взел. Който дава, той има право да взима; който взима, трябва да дава.

Мнозина говорят за светлината, за топлината, за силата, но малцина имат ясна представа за тях. Какво е отношението между светлината, топлината и силата? Светлината се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлината се образува от женския принцип – от любовта. Силата е принцип на децата. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Те дават енергия. Кой от сегашните учени има такова понятие за светлината, за топлината и за силата? Когато говоря за силата, подразбирам небесните деца. Те са щедри и разумни. Каквото кажеш, веднага изпълняват. Няма да ги чакаш много – бързо се отзовават.

Казвате: Не бъдете като децата. А Христос казва: „Царството Божие е на децата”. Значи, те го управляват, но не, както ние управляваме. Не може да управляваш, ако не внасяш мисъл; не може да управляваш, ако не влагаш чувства; не може да управляваш, ако не проявяваш сила. Ако само взимаш и обираш хората, ти си последният човек в света; ако даваш, ти си пръв. Всеки, който иска да управлява, трябва да носи светлина, трябва да носи топлина и сила в себе си. Вие мислите, че децата са невежи. Гениални са децата, те управляват. Като дойдат на земята, бащата и майката стоят будни по цели нощи – така заповядват генералите. Като кресне детето, всички скачат на крак. Кратка е речта на децата. Те си служат само с една дума, която означава: Ние носим силата. Детето казва на майка си: Аз внасям силата в живота. Ако ме слушате, силни хора ще станете; ако не ме слушате, няма да ви дам сила. Майката, от своя страна, казва на детето: Аз съм оная, която давам топлина, която нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови с живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който нося светлина. Никакво знание не можеш да придобиеш без мене. Ако ме слушаш, ще имаш знание. То се придобива постепенно – вечността е пред нас.

Сега вие не можете да се освободите от условията на живота и казвате, че не може да се отречете. Зима иде, въглища трябват. Какво ще се прави? Зимата иде като майка, която кара децата да учат. Снегът, вятърът, студът са пръчици, с които тя ги подканва да учат. Въглищата са предмет, който децата изучават. Те разглеждат техния състав.

Има един свят, в който живеят децата. Детето донесе един плод, тури го в печката, и тя започва да гори. Плодът гори няколко дена, без да изгаря. После го извади от печката, и горението престава. Не е ли добре да имате по един такъв плод? Носиш плода в джоба си, извадиш го, туриш го в печката и стоплиш хората. После го извадиш, прибереш го в джоба си и си излизаш. Казвате: Това е приказка от „Хиляда и една нощ”. Не мислете, че онова, което е писано в приказките „Хиляда и една нощ”, не е реално. Ако преди години кажеше някой, че дъски ще говорят, щяха да го нарекат луд. Един турчин, като слушал радиото, казал: Кога дойде, кога научи турски да говори? Радиото е фокус, който събира човешката реч и я предава на далечни разстояния.

Когато говоря за любовта, имам пред вид великата майка в света. Човек първо трябва да се запознае с любовта. След това ще се запознае с истината, а най-после ще се запознае с мъдростта – това е бащата, който предстои да дойде. Когато бащата дойде в света, вселената ще бъде нова за нас. Не говоря за тия бащи и майки, които имате сега и които умират. И те са добри, но когато мислите за великия Баща, Който живее във всички бащи, за великата Майка, която живее във всички майки, за великите Братя и Сестри, подразбирайте Оня, Който живее в истината, изявена чрез свободата. Ония, които наричате брат и сестра, ще ви дадат свобода. Баща е тоя, който носи истинското знание. Затова е казано в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Бога”. Божествената майка носи вечния живот.

Какво правят хората, като се разболеят? Веднага тичат при лекар. Нямам нищо против лекарите – добри хора са те. Ти платиш двеста – триста лева, но това, което лекарят дава от себе си, струва хиляди. Само като те пипне лекарят – от него излиза енергия. Като не цените енергията, казвате: Много пари ми взе. – Не взима много той. При това, вие го подозирате, гледате на него като на обирник. Той лекува тоя - оня, дава от себе си, но малцина му благодарят, както трябва. В бъдеще лекарят трябва да пише на вратата си: Всеки, който иде в моята лечебна стая, без вяра в Бога и в мене, да си върви. Ако носи тая вяра – да влезе. Какво трябва да дадеш на човека, който ти прави услуга? Ти се давиш. Той хвърля едно въже, хващаш се за него и излизаш от водата. Как ще услужиш на гладния? Дай му хляб и не го учи, как да яде. Дай му хубав хляб, хубави плодове и го остави свободен, сам да яде. Той е специалист по яденето. Не го ограничавай, не определяй, за колко време да свърши яденето. Дай му най-малко един час на разположение. Казваш: Чиновник съм, нямам време да чакам. – Какво вършат чиновниците? Те могат да свършат работата си за един-два часа, а останалите пет- шест часа е загубено време. Това не е за упрек. Ония, които са ни предавали възгледите си за живота, криво са ни възпитавали. Крива мисъл – криви резултати. Какво значи, да мисли човек право? Какво значи, да ме обича някой? Като ме обича, ще ми услужва така, както никой друг. Той има знание – ще ми предаде от знанието си. Той живее в истината – ще ми даде свобода. Който живее в любовта, в мъдростта, в истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.

Хората се делят на вярващи и на безверници. Според вас, едните от другите се различават. Според мене, те не се различават. От Божествено гледище, както живеят на земята, между тях няма никаква разлика. Оня, който не вярва, не диша ли по същия начин, както вярващият? Оня, който не вярва, не приема ли светлината, както вярващият? Оня, който не вярва, не яде ли, както вярващият? Оня, който не вярва, не спи ли, както вярващият? Оня, който не вярва, няма ли къща? Ония, които не вярват, имат по-хубави къщи, по-хубаво се обличат от вярващите. Често вярващите се обличат по-просто, по-скромно, да подчертаят своята набожност. В това отношение, вярващите не са искрени. В същност, никой не вярва, а се представя за вярващ. Без да иска, той употребява бялата лъжа. Някой казва, че не вярва в Бога, не Го е виждал. Той не Го е виждал отвън, но всеки ден Го приема в себе си. По 20 пъти на минута Господ влиза и излиза от него. Казвал съм на мнозина: Всеки човек, който диша, може да стане отличен певец. Въздухът съдържа музика в себе си. Приемай въздуха с любов и го изпращай с любов. Приемай въздуха със светлина и го изпращай със светлина. Приемай истината свободно. Приеми истината и дай и свобода да се прояви. Някой приятел дойде при тебе и ти говори нещо. Вярвай му. Ако ти каже, че не вярва в Бога, знай, че те изпитва. Приятелят ти продължава: И в Божествения свят не вярвам. Той пак те изпитва. Казва: От музика нищо не разбирам. Изпитва те, той много знае.

Преди години, като правех своите изследвания, отбих се в Пловдив, да навестя един свой познат – полковник. Като се приближавах до вратата, едно голямо куче ми налапа ръката. Аз го гледам, и то ме гледа и казва: Да ти стисна ли ръката? Отговарям му: Ако ми стиснеш ръката, нищо няма да спечелиш; иначе, и ти ще влезеш с мен. Като ми отвори полковникът, и ти ще влезеш. – Добре, тогава ще станем приятели. Отвори ми полковникът, и аз казах: Пусни да влезе и кучето. Оказа се, че то било тяхно, ходило някъде, иска да влезе.

Когато се говори за животните, трябва да се разбира смисъла на това, което се казва. Кучето е радио, т. е. един материален апарат. Това, за което ви говоря, е мисълта, която иде отвън, чрез него. В дадения случай, аз влязох във връзка с кучето и се разговарях с него. Така мога да се разговарям с животните, които имат колективно съзнание, и са разумни същества, но разумността е вън от тях. Движиш ръката си на една, или на друга страна, но разумността не е в нея. Това зависи от разумността на човека. Ако мисълта е светла, ако сърцето е нежно, ръката се движи по един начин. Тя се подчинява на законите на мисълта и на сърцето. Ако човек не носи светлина и топлина в себе си, ръката му е груба. Ако има светлина и топлина, ръката е топла и мека. Гледайте ръцете ви да станат меки. Това не може да се постигне, ако нямате светлина, топлина и сила. Ръката е мека, когато човек има светлина, топлина и сила.

Христос казва: „Ако не станете като децата”. Ще обичате децата, за да придобиете сила; ще обичате майката, за да придобиете топлина; ще обичате бащата, за да ви даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той няма бъдеще. Някой казва: Не са мои тия деца. – Трябва да обичаш всички деца. Като видиш малкото на някое животно, ще го погалиш; като видиш някое малко птиченце, ще го погалиш и ще му се зарадваш. Колкото и да е малко, то е разумен център, от който ще приемеш нещо хубаво, като подарък. Това е Божествен закон, който трябва да се спазва. Ако не го спазваш, преждевременно ще остарееш. Старият иска час по скоро да отиде на оня свят да си почине. Досега в оня свят едва са могли да влязат 24 старци. Като се свърши нашата епоха, от създание мира до края на века, ще позволят само на още един стар човек да влезе в оня свят. А вие мислите, че всички старци имат достъп в оня свят. Лъжете се. Затуй ви съветвам да се откажете от вашата старост, за да влезете в другия свят. Ако сте стари, вратата е затворена за вас.

„Блажени нищите духом”. Блажени са децата. Трябва да станете като децата, за да влезете в оня свят. Старият трябва още отсега да се откаже от старостта си. Кажи : Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблем на слабост на ума; отказвам се от слабите крака, които са емблем на безсилие; отказвам се от мисълта, че не мога да ям и трябва да постя. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва на има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост – ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не е. Но ако постът подразбира добри условия, при които зреещият плод може да стане доброкачествен, това е на мястото си, има цена и смисъл. Той развива мощ в човека. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички сте постили, за да добиете мекота. Топлината произвежда мекота, пластичност върху човешкото лице, върху човешкия организъм. Всички сте постили, за да добиете сила – подтик във вас, да се проявите.

Помнете: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Понякога ръцете и краката ви са студени – топлина нямате. Ако искате топлина, обичайте майките, обичайте жените. Казвам: Жената жена да обича! Според моите изследвания, жените не се обичат. Жена на жена вяра не хваща. Като се омъжи, жената не вярва на друга жена. Влезе ли жена в дома ѝ, тя започва да подозира. Но и на нея не вярват. И мъж на мъж вяра не хваща. Трябва да се освободите от тоя атавизъм. Аз не съдя света, но изяснявам нещата. Трябва да се освободите от заблужденията.

Да дойде знанието и светлината, които бащата носи. Да дойде любовта и мекотата, които майката носи. Да дойде силата, която децата носят. В децата няма изкуственост. Детето дойде, прегърне майка си – предава нещо от себе си. Когато детето изгуби своята пластичност, то губи силата си. До две години детето е княз в дома; после го развенчават, и то губи силата си; най-после детето губи, става обикновен редник, карат го да работи. Ако не слуша, има наказание.

Откажете се от начина, по който досега сте предавали Христовото учение. Тоя начин е безполезен. Представлението е полезно само в даден случай. Нещата в света не стават с представление. Хубав е един портрет, но временно. Тоя портрет нито живот носи, нито може да те нахрани. Хубав е един скъпоценен камък, но какво ще ти донесе? Ако го продадеш, ще си създадеш нещастие. Скъпоценният камък не обича да го продаваш. Докато го държиш в себе си, той ще ти помага. Щом го продадеш, губиш щастието си. Докато държиш истината в себе си, тя ще ти помага. – Вярно ли е това?

Сам ще опиташ. Пееш, но искаш да разбереш от хората, хубаво ли пееш. Защо ще питаш хората? Питай ухото си, питай сърцето си. Щом пееш хубаво, ще бъдеш разположен. И окръжаващите ще бъдат доволни.

Някой казва: Мил поглед има тоя човек, мило ме погледна. Като се ръкуваме с хората, познаваме, какви са те. Няма скрито - покрито. Всички хора имат желание да се проявят правилно, но се страхуват да се проявят. Мястото на страха е отвън. Той трябва да съществува дотолкова, доколкото да разбира човек погрешките си, да може да ги изправя. Не питай страха за любовни работи, нито как да пееш. Но, как да изправиш една погрешка, това е работа на страха. Той може да ти бъде добър учител. Ако питаш страха, какво да правиш, как да възпитаваш хората, той ще ти даде крив съвет.

Казвам: Повикайте вашия баща – светлината – в ума си. Повикайте вашата майка топлината – в сърцето си. Повикайте и детето – силата – във вашия дух. Те ще ви научат на всичко, което ви е нужно. Никога не казвай, че тоя или оня човек е невежа. Никога не мисли, че даден човек е по-невежа от теб. Кажи си: Колкото аз съм невежа, толкова и той е невежа. Колкото аз съм добър, толкова и той е добър. Колкото ти си добър, толкова и той е добър. Колкото ти си учен, толкова и той е учен. Под „учен човек” разбирам, в даден случай, да знаеш, как да разрешиш една задача. Кой човек е учен? Ако си болен, можеш ли сам да си помогнеш? Можеш ли да намериш онова лекарство, което ще ти помогне? Силата на лекарството се крие в помощта. Някой употребява едно лекарство, второ, трето, но нито едно не помага.

Ще приведа един пример за един наш брат от с. Беброво – Еленско – набожен човек. Той искаше да мине през целия град Търново, с кадилница в ръка, да кади тамян, за да обърне хората към Бога. Един ден излязъл край селото си да се разходи. Селският говедар изкарал една голяма буга – бик на паша. Като чул силното мучане на бугата, братът се приближил до нея, вдигнал ръце нагоре и казал: В името на Господа Исуса Христа, забранявам ти да мучиш! Бугата го натиснала с рогата си на земята, с което искала да му каже: Кой те изпрати тук, да ме безпокоиш? Братът се намерил в трудно положение и си помислил: Тук не ми помогна Христос. Говедарят ударил бугата по гърба с кривака си и едва спасил брата от животното, което щяло да го смачка. Помогнал му е Христос, но чрез кривака на Говедаря. За да се бори с бугата, братът трябваше да започне борба с нея, още когато е била малка. Той щеше да се упражни, че като порасне бугата, да знае, как да я хваща за рогата. Той започна борбата, когато бугата порасна. За такава борба се иска голяма мускулна сила. Братът беше женен, имаше няколко деца. Жена му искаше да имат още едно дете, но той не се съгласяваше. Не се отглеждат лесно деца. Малкото дете представя бугата, с която бащата искаше да се бори. Можеше да се бори, но когато беше малка. Това, именно, не искаше бащата. Той искаше да постигне всичко изведнъж.

Помни: Всички неща, определени от Великия Баща на вселената, трябва да се изпълнят без никакво противоречие. Стори път не на твоето желание, а на онова, което Бог е определил да стане. Не е въпрос до желанието да имаш дете. Важно е, какво Бог е определил. Услужвай на всички, на които е определено да услужиш. Като постъпваш по тоя начин, всички крамоли и недоразумения ще престанат. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на майките. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на бащите. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на децата. Бащите трябва да обикнат света, майките трябва да обикнат света и децата трябва да обикнат света. В това отношение, всеки може да направи един малък опит. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и светлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде – само ще влезе и ще излезе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно във вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стъпваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потребното. Ако не обичаш светлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш. Всяко нещо, което правиш, да е проникнато или от любов към майка си, или от любов към баща си, или от любов към децата си. Има известни мисли в нас, които идват от първия център в света – от светлината като баща; има известни чувства, които идват от втория център – от топлината като майка. Дето и да бъдете, има известни постъпки, които идват от истината, която носи свободата.

Това, което ви говоря сега, мъчно може да се приложи. Разправяше ми един професор следното: Млад човек съм, но един ден ме хвана задух. Половин час употребих, докато се кача на стълбата, едва се качвах от стъпало на стъпало. Чудя се, де ми отиде силата! Заприличах на дядо, краката ми не държат. Казвам: Младостта не е достояние на земята, т. е. на материята. Както радиото възприема, без то само да създава мисълта, също така и тялото само не произвежда, но събира енергия, която проявява. Тялото събира всичко онова, което иде отвън. А любовта служи само като връзка, която трябва да опитате. Чрез любовта идват Божиите блага. Трябва да имате пряко общение с Бога. Има една беседа „Общение с Бога”. Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да Му благодариш. Възприемаш светлината, без да Му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приемаш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: Аз съм свободен дух, свободна душа съм. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен е оня, който носи любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движението; свободен е оня, който приема умението; свободен е оня, който работи.

Имах един познат, който се занимаваше с окултната наука. Преди да се ожени, сърцето му гореше от любов към всичко. Като говореше за възлюбената си, за науката, аз само го слушах. Щом се ожени, изчезна поезията в живота, към всичко красиво. Питах го: Де отиде поезията ти? Да не си обрал жена си? Той каза: Направих една погрешка. Жена ми обичаше накитите. Аз бях ѝ подарил един накит. По едно време нямах пари и продадох тоя накит. Казах, че ще ѝ купя друг. Казах му: Това, което си подарил на жена си, не го взимай назад. Не е добре да взимате назад това, което веднъж сте дали. Трябва да си създадете характер! Не взимай назад онова, което си дал. Не взимай от човека онова, което Бог му е дал. Някой се грее на слънце – не заставай пред него, да закриваш слънцето.

Един ден Александър Велики отишъл при Диоген и го запитал: „Каква услуга искаш да ти направя?” Диоген му отговорил: „Моля те, не ми закривай слънцето. Не ми отнемай това, което не можеш да ми дадеш”. Като отидеш при един човек, постави се така, както той обича. Като срещнеш някого, трябва да знаеш, от коя страна да се отбиеш. Той иска да минеш наляво, а ти се отбиваш надясно. Или, той иска да се отбиеш надясно, а ти се отбиваш наляво. Всеки трябва да разбира, какво обича другият. Някой не обича да говори много. Недей му разправя, че си женен, че имаш деца, че си страдал. Остави тия работи настрана. Говори му конкретно, като на разумен човек. Тоя е правилният метод, който трябва да прилагате.

Сега всички слушате и си казвате: Особена е тая работа. Попитали едного, знае ли, де има вода. Той отговорил: В оня баир, или има вода, или няма. И аз мога да кажа, че даден човек или живее добре, или не живее. Виждам, че някоя жена не живее добре, но мъжът живее добре. Значи, обменят се. Ако жената живее добре, мъжът не живее добре. Един друг си дават на заем и се хармонизират. В първия случай жената е бедна, а мъжът – богат. Мъжът е бакалин, от когото жената купува и го обиква повече. Ако жената живее добре, а мъжът не живее добре, той купува от нея и повече я обича. Значи, ако жената живее добре, тя не обича мъжа си; ако мъжът живее добре, той не обича жена си. Не ме разбирайте криво! Жената обича мъжа, ако той носи светлина и просвета за ума ѝ, ако възприема нещата широко. Жената обича мъж, който ѝ дава топлина, т. е. които я облича с хубави и топли дрехи. Жената обича мъж, който носи сила и е гъвкав. А така, мъжът не ѝ дава сила, не я облича с топли дрехи, невъзможно е тогава тя да го обича. Същият закон е и за жената, и за мъжа.

Сега при новия ред уреждат комитет от жени – нов ред иде на земята. Старият ред – фашизмът си отива, гонят го. Фашизъм наричам „затворените интервали”. Българският народ от години е със затворени интервали. Едва сега се явяват отворени интервали на хармонията. Образувайте един комитет от десет жени. Първата – председателката, ще иде да каже на мъжа, който е недоволен от жена си: Много добра жена имаш, цена няма тя. На другия ден ще отиде друга, и тя ще му каже: Много разумна е жена ти, няма подобна на нея. Ако се изредят десет жени да му говорят по тоя начин, той ще започне да вижда тия качества в жена си. Днес мъжът воюва срещу жената; жената воюва срещу мъжа. Как ще се оправи светът? – Чрез комитет от десет разумни мъже и десет разумни жени. Няма да бъде, както е било досега: да намериш слабата страна на другия и да го въртиш. Да няма вече въртене! Земята се движи около слънцето, но то ѝ дава нещо. Слънцето привлича земята със своята светлина и живот.

Земята привлича луната, която се движи около нея. В земята има повече живот, отколкото в луната. В луната има голяма мода, тя е променлива. Всички, които служат на любовта по пътя на луната, са непостоянни хора, както тия, които служат на модата. В модата няма нищо лошо. Животът на луната е лишен от условия за развитие. Фантазии, романи, небивалици може да си създадете, колкото искате, но не и нещо реално, конкретно. Единственото нещо, което дава конкретен резултат, е слънцето. Зад туй слънце има друго слънце, което хората не познават.

Виждал съм, пък и при мене са идвали жени, да се оплакват от мъжете си. Веднъж дойде при мене една жена и ми каза, че срещнала един благороден мъж, който още на пътя бил готов да ѝ помогне. Благодарение на него, аз приех тая жена. Ако той не беше я срещнал, нямаше защо да я приемам. Тоя благороден човек ми казва: Бъдете добър, дайте ѝ един съвет. Мъжът ѝ има отлични качества, много добър човек е той. А жената казва: С външните хора е много добър, само с мене не е добър. Аз ѝ казах: Щом е добър с другите, ще бъде добър и с тебе. Ако с външните хора не е добър, и с тебе не може да бъде добър. Когато всички хора са здрави, а само един е болен, тая болест, се лекува. Когато всички са болни, а само един е здрав, тая болест не се лекува. Докато целият свят е добър, и хората здрави, а само ти си болен, болестта е на място, цер има за нея. Ако целият свят е здрав, а строят се сменя, и това е на място. Днешният ден показва, че небето е разположено към нас. Всички разумни същества по света търсят някакъв начин да убедят хората да се обичат. Те казват: Безпредметна е войната; безпредметни са тия ежби; безпредметни са умиранията; безпредметни са операциите, които се вършат всеки ден; безпредметни са споровете. Ново нещо трябва на човечеството. А така – на хромела, няма никакъв смисъл. Хората казват: Дали е реално това? Дали са реални мислите, които имаме? Хиляди страдания ни донесоха тия мисли! – Не са лоши мислите, но хората не ги разбраха. Жениш се за една жена. За колко години ти е дадена? Може да ти е дадена за една година, може да ти е дадена за пет години, за 20 години, или най-много за 120 години. След това тя трябва да се освободи от теб. Ти ѝ туряш юлар и казваш: Тя е моя жена. Дето отиде, ти пращаш детективи подир нея, да не би да ходи с други мъже. Ако твоята жена не се запознае с любовта на другите мъже, тя не може да живее с теб. Всичките мъже са един мъж. Ако един мъж не се запознае с любовта на всички жени, той не може да обича своята жена. Всички жени представят една жена, и всички мъже – един мъж. Когато казвам „всички”, не разбирам раздробяване, но един фокус, един център. Да обичаш всички, значи, тоя малък фокус да събира всичко в себе си. Обичай малкия фокус на разумността, а не големия свят. Питате: Как ще обичам целия свят? Всички хора в света образуват един малък фокус. Ще обичаш тоя фокус на любовта, в който всичко се концентрира. Това е най-лесната работа. Всички хора на земята не можеш да обичаш, ще обичаш фокуса, в който те се събират.

Днес ви говоря така, за да ви услужа. Често страдате от главоболие. То произтича от факта, че нямате правилно отношение към светлината. Често ви боли корем – нямате правилно отношение към любовта. Болят ви ръцете, краката – нямате правилно отношение към истината и свободата. Това са три отклонения, които раждат болестите. Стреми се към вътрешна хармония със светлината, за да не страдаш от главоболие. Стреми се към вътрешна хармония с любовта, за да не страдаш от коремоболие. Стреми се към вътрешна хармония с истината, за да не страдаш от болки в ръцете и в краката.
Да приложим любовта и да дойдем в съгласие с нея. Поне теоретически да я приемем, да кажем: Можем да обичаме хората! Един математик може да умножи едно число n пъти. Това не става изведнъж, но постепенно. – Защо е невъзможно да стане изведнъж? – Защото умът ти не работи, сърцето ти не работи, волята ти не работи. Ако умът ти работи, ако сърцето ти работи, ако волята ти работи, всички неща са възможни. Това значи приложение.

Мнозина запитват: Коя религия е права? Това не ме интересува. В даден случай, аз се интересувам от въздуха, който има отношение към мене, към който и аз имам отношение. Интересува ме светлината, която има отношение към мене, към която и аз имам отношение. И вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас; от топлината, която се интересува от вас; от силата, която се интересува от вас. Не се интересувайте от далечни, отвлечени неща за вас. Коя религия е права - оставете тия работи! Религиите нека живеят за себе си. Отива един свещеник, с китка босилек в ръка, в един дом да ръси. Домакинът му казва: Дядо попе, не искам мене да ръсиш; детето ми е болно, него поръси. Нали носиш здраве, поръси детето ми да оздравее. Колкото искаш, толкова ще ти платя. И на вас казвам: Като тръгнете със своята босилекова китка да ръсите, търсете болни хора, на тях да помагате. Като оздравеят, те сами ще ви намерят. Няма човек в света, на когото да направите добро, да не се отплати. Всички хора имат благородни черти. Всички души се отплащат за доброто, което им е направено. Нека това ви насърчава.

Да мислим добре за ония, за които Бог мисли добре. Бог, Който живее в нас, мисли добре за всички. Да поддържаме Неговата мисъл в нас. Да поддържаме Неговата светлина в нас. Да поддържаме Неговата топлина в нас. Да поддържаме Неговата сила в нас. Това е реалното, това е новото верую.

Каква ще бъде новата религия? – Любовта. – Каква ще бъде новата религия!

Обич към любовта, от която животът произтича; обич към мъдростта, от която знанието иде; обич към истината, от която свободата иде. Що е истина? Истината е свят на безсмъртие. Любовта е свят на безсмъртие. Мъдростта е свят на безсмъртие. Това е блажен свят, в който няма смърт. Щом влезем в обикновения живот, там има възможности за проява на смъртта. Божественият живот не носи смърт, но човешкият живот, в който не са спазени великите закони, носи смърт. Смъртта винаги ограбва човека. Христос, Който беше много богат, всичко раздаде – обраха Му и последното, което имаше.

Казвате: Да дойде Христос втори път на земята. Христос не иска да дойде втори път между хората, да Го оберат. Като оберат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слезе Христос на земята, трябва да имаме любов. Ако не сме готови да любим Христа, да Го виждаме във всеки брат, във всяка сестра, във всяко дете, как ще дойде Той? Христос пострада веднъж. – Защо? – Не Го обичаха хората. Кървава пот потече от Него. Всички хора страдаме, носим дял от страданията на Христа. Целият свят днес пролива своята кръв. Милиони хора умират. Милиони килограми кръв е пролята. Да не съжаляваме за това. То е неизбежно. Всичката пролята кръв е събрана, капка от нея не отива на-празно. Тя ще се употреби. Казано е в Писанието: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на оногова, чрез когото дойдат”. Кръвта е пролята, но горко на ония, които станаха причина да се пролее. Аз държа за оная кръв, която изтича преждевременно. Докато не си свърши работата, кръвта трябва да е на мястото си. Казвам: Пазете вашата кръв, да свърши работата си добре. Пазете вашите хубави мисли, да свършат работата си добре. Пазете вашите чувства и постъпки, да свършат оная благородна работа, за която сте дошли на земята. Пред вас ще се отвори един велик свят, да влезете в него. Той е светът на децата. Всички имате тая възможност. Ако не станете като децата, да минете през Божествената сила, вие нямате истинско разбиране. Ползвайте се от Божествената сила. Всички имате нужда от нея.

Обичай светлината! Приеми светлината чрез очите си и кажи: Колко е добър нашият небесен Баща! Приеми въздуха и кажи: Колко е хубав! Приеми водата и кажи: Колко е хубава! Погледни човека и виж красивото в него. Навсякъде да виждаш красивото. Срещнеш болен човек, кажи : Колко е добър Господ! Веднага ще се промени състоянието на болния. Как може? Магия е това. Как действа магията?

Разправяше ми един приятел: Срещнал един млад човек, обезсърчен, не иска да живее. Чел някои философи и разбрал, че животът няма смисъл, ще си тегли куршума. Той не му казва нищо, не го разубеждава, но туря в джоба му една кесия с няколко златни монети. Младият човек усеща нещо тежко в джоба си. Бръква, изважда кесията. Изведнъж състоянието му се изменя, става разположен, не мисли вече да се самоубива. Пита се: Отде дойде това? Започва да чете монетите и си казва: Имало добри хора! Ще ида сега да се нахраня добре, да си сръбна малко винце. Ето магията. Дай на човека няколко златни монети и ще спасиш живота му.

Преди години дойде при мене един, който взимаше пари на заем. Казва ми: Искам да се самоубия. – Защо? – Имам дългове, не мога да ги изплатя. – Колко имаш да плащаш? – Две хиляди. – Ако се убиеш, ти ще продадеш душата си на дявола. – Продавам я, измъчих се вече! – Тогава продай я на мене. За две хиляди лева продаваш ли душата си? – Продавам я. Как няма да я продам? Дай парите. Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби човекът. Казвате: Глупава работа. – Не е глупаво, това е пример от живота. Направи най-малкото добро. Не се стеснявай да вдигнеш един косъм от земята. Не се срамувай да вдигнеш една сламка. Стори път и на мравката. Услужвай на мравката. Услужвай и на сухите листа, и на падналите плодове. Някой хвърлил един плод – не го отминавай. Вземи го, измий го, тури го настрана, или дай го на някое животно. Хората обичат да правят добро на видни лица. Като пишат писмо до някой голям човек, почеркът им е красив, издържан. Ако е за обикновен човек, пишат, както попадне. Някой захвърлил една ябълка – тя е едно любовно писмо. Вземи я, измий я, занеси я в къщи, да се запознае с децата ти, ако имаш деца; ако нямаш деца, запознай я със своята възлюбена. Ако нямаш възлюбена, запознай ябълката с някое говедо. За предпочитане е да я изяде някое животно, отколкото да се търкаля по земята.

Съвременните, хора не са дошли още до прилагане на любовта. Трябва да се образува общество за прилагане на любовта. За председател се избира най-силният. – Кой е най-силен? – Който има най-голяма светлина, най-голяма топлина, най-голяма сила. Другите идат след него. Това е правилото. Не туряйте слаби хора за учители. Ония, които имат най-голямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила, могат да бъдат майки. Ако си слаб, не взимай високо място – слез по-ниско. Когато станеш силен, качи се на височината. Ако си силен, ще работиш. Силните хора трябва да работят на нивите, да се благословят. Силните хора, които имат топлина, трябва да отопляват къщите на слабите. Магия е това. Всички разполагате с магическото средство – да отоплявате къщите си. Как ще ги отоплявате? Ще направите една електрическа инсталация, ще си поставите електрически печки. Като стане студено, ще завъртите ключа, и ще поканите замръзналите хора в дома си да се стоплят. Те ще ви благословят и ще кажат: Господ да ви даде живот и здраве! Това значи, да бъдат къщите ви с топлина и светлина. Ако умовете, сърцата и телата ви бъдат инсталирани, всичко ще тръгне по мед и масло.

Помнете: Когато злото иде, настава мрак и тъмнина; когато доброто иде, навсякъде е светло и ясно.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

20. Беседа от Учителя, държана на 12 ноември, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София – Изгрев.

Неповторими неща

2010-02-23T18:37:11Z

Ssstanchev123: /* Неповторими неща */

==Неповторими неща==

Прочете се резюме на миналата лекция.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Правилни отношения”, от книгата „Път към живота”.

Представете си, че някой си направи градина при висок планински връх, дето има изобилно вода. Друг си направи градина в пустинята, дето няма вода. Ще бъдат ли щастливи и двамата градинари? Кой от тях ще бъде облагодетелстван: който е при планината, или който е в пустинята? Ако тоя в пустинята каже, че Господ го е поставил в пустинята, говори ли истината? Господ ли го е поставил там, или той сам?

Често лошите работи в живота са облечени добре, а добрите са облечени зле, поради което хората правят погрешки. Понякога за едно престъпление плащат скъпо – дават голяма сума. Човек извърши престъпление, а после се чуди, защо го е направил. То е все едно, да си купите едно прасенце, а после да се чудите, защо сте го купили. Колко години може да живее прасето с вас? Защо ви е това прасе? Имате една мисъл, която е подобна на прасе, което само рови, прави пакости. Вие се занимавате с тая мисъл, но сте недоволни. Имате едно желание, подобно на прасето. Дето мине, все рови. Съседите ви започват да се оплакват от него. Влезете в някоя къща, и прасето с вас – разровило всичко. Защо давате свобода на прасето? Защо го водите навсякъде със себе си? Казвате: Нека си порови малко.

Понякога в човека се явява желание да види богатството на своя близък, да отвори касата му, да знае, с колко злато разполага. Желанието не е лошо, но то води към известно изкушение. Като погледнеш в касата, казваш: Блажен е тоя човек! Колко парички има в касата си! Преди всичко, тия пари не са благословени, те носят престъпни имена. Те са спечелени от продажбата на животни, на кожи, даже и от продажбата на хора. Какво блаженство е това, да притежаваш пари за същества, на които е отнет животът насилствено? Парите, които хората имат днес, са опетнени. Провидението, за да очисти тия пари, скрило ги е в касата, заменило ги е с книжните пари. Те са по-чисти от звонковите.

Казвате: Да имам пари! Ако имаш пари, всичко става; като нямаш пари, нищо не става. И без пари не може, защото, ако парите не бяха полезни, природата не би ги създала. Природата създаде парите и ги тури като ценност в живота. Никой не обича да работи. Как ще го накараш да работи? Ще го натовариш с пари, ще му дадеш една златна монета. Очите му ще се отворят, и той ще почне да работи. Ако е музикант, ще свири; ако е певец, ще пее. В това отношение, златото върши добра работа. Стимул е златото. Понякога и без пари може. Има едно плащане, което е по-скъпо от златото. Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. Ако един цар даде на някого една златна монета, или му каже една добра дума, кое струва в дадения случай повече: парата ли, която е дал, или думата, която е казал? Царската дума струва повече. Представете си, че царят каже на някой младеж да следва във всичките факултети даром. Колко думи е казал? – Пет думи. Кое е по-добре за вас: да ви даде пет златни монети, или да ви каже пет такива думи?

Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле – започва да пие. Не се минава много време гласът му се разваля. Той казва че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината, и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това! Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предел на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошавината, пожелаваш да станеш добър. Често хората се натъкват на смяна в желанията си. Добрият трябва да се пази, да не се подхлъзне. Лошият от какво трябва да се пази? И в лошия човек се явява желание да стане добър. Той прилича на оня богаташ, който изял и изпил всичкото си богатство – останали му само два лева в джоба. Той си казал; Трябва да купя нещо с тия два лева. Ще си купя едно Евангелие, да видя, какво е писано в него. Като започнал да чете, разбрал, че заслужава да се чете – има смисъл в него. От тоя момент съзнанието му се пробудило и той започнал да съжалява, че изял всичкото си богатство. Добре е станало, че изгубил всичко материално, понеже в него се събудило желание да тръгне в правия път. Не е лошо човек да изгуби всичкото си богатство, но с останалите два лева да си купи Евангелие, което да го насочи в правия път.

Защо богатият обеднява? Представете си, че един силен човек се отнася грубо с хората: тоя набие, оня набие, докато един ден падне, счупи крака си и започне да се моли, да дойде някой и му намести крака. Когато човек наруши правилните си отношения към хората, в него се явява желание да стане добър. Много естествено, като счупи крака си, човек става добър. Като счупи крака си, като навехне ръката си или като изкриви ума си, човек става добър. Някои хора, като забогатеят, изкълчват ума си, но после дохождат до съзнание, че трябва да се живее добре. Като изгубят богатството си, те слизат при обикновените хора и стават добри. Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и, като парцал, ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от теб. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тая астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.

Един ден светиите се събрали заедно, да покажат знанието си. Всеки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: Аз нямам знания, като вашите. Само две неща мога да направя. Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекло вода. Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя – нищо друго не зная. Знанието се нуждае от прилагане. По-добре е да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твърдото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане.

Един беден човек, който някога бил голям богаташ, срещнал на пътя си едно малко момченце, което искало милостиня. Бедният го погледнал и му казал: Съжалявам, че идеш късно, днес нямам нищо. Ако беше дошло преди една година, щях да те подкрепя. Но сега мога да ти кажа само няколко думи: Както те виждам, ти ще станеш учен човек, ще ти провърви в живота. Момчето се зарадвало, записало името на бедния и продължило пътя си. След години той, наистина, станал голям, учен човек. Той намерил бедния, дал му една голяма сума и казал: Едно време ти не ми даде нито пет пари, но ми каза няколко ободрителни думи, които ме подтикнаха към работа; днес аз разполагам с големи знания и пари. Каквото каза, така стана.

Помнете: Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод. Казваш: От мене човек няма да стане. Или, от мене човек ще стане. Каквото кажеш, става. Бъдете внимателни в думите си. Някой път се сбъдват добрите думи, а някой път – лошите. Знаете ли, с колко добри думи може да се поправи една лоша дума? Кажеш на някого, че е мазник, и той се обижда. Как ще поправиш тая дума? Тя не е лоша дума, но може да обиди човека. Мазник е тоя, който е мазен, с масло намазан. Той надниква тук-там, да види, какво има за ядене. Умен е той. Когато искат да смекчат думата „мазник”, казват „мазна Гана”. Кое е отличителното качество на мазната Гана?

Преди години бях във Варна. Един ден слушах, как се карат две съседки – гагаузки. Едната от тях беше много красноречива, говори цели два часа. Тя изкара всички факти на лице, като някой адвокат или като прокурор, който държи обвинителна реч. Другата слуша, мълчи, уста не отваря. Тя знае, че ако каже само една дума, ще отидат още два часа Като свърши своята реч, тя запита съседката си: Можеш ли да кажеш нещо против това? Съседката мълчи, нищо не казва – не е красноречива. Досега не съм срещал друга жена, толкова красноречива. Това беше гагаузка.

Прочетоха се пет страници от лекцията „Разумни промени” от книгата – „Път към живота” – от първа страница нататък. Имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Числата 1 и 2 образуват числото 12. Това число минава за щастливо. – Защо? – Защото съдържа единицата, която показва граница на числата. Числото 12 представя поле. Двойката е плоскостта. Това поле е доста плодородно, каквото посееш, добри плодове дава. Във всеки даден случай един човек може да бъде за вас или граница, или поле. – В какъв случай е полезно полето? – Когато искате да сеете. Двойката означава човек с много ниви, а единицата – човек с малко ниви, при това, с граници. Богатият представя двойката. В природата няма по-добро число от двойката, но и по-лошо число от него няма. Съберат ли се двама души на едно място, непременно ще се скарат. – Кой ще ги примири? – Оня, който представя числото три. Тройката примирява, тя е миротворец. Никой не може да примирява, освен числото три. Тройката е в краката – образува се един триъгълник. Тя показва, как трябва да вървят краката. Ако това число изчезне, ходът на човека се нарушава, и той престава да ходи. Докато мисли право, човек е в числото три. Щом се раздвои, мисълта му отслабва. Тогава човек се разколебава и започва да мисли, кое да избере – раздвоена е мисълта му.

Представете си, че сте свършили два факултета, но мисълта ви се раздвоява. Дето отидете, никой не ви иска. Каквато работа започнете, не ви върви. Чудите се, какво да правите. Среща ви един човек и ви дава две стомни, да донесете вода. Казваш: До това ли положение дойдох? Свършил съм два факултета, а сега трябва да нося вода. – Това, именно, е доброто. Досега си пил друго нещо, а сега те пращат на Божествения извор, оттам да пиеш вода и две стомни да напълниш – човек да станеш. Това значи, да отидеш за вода с две стомни. Вместо да пиеш от човешкото вино, ще напълниш две стомни от Божественото вино и от него ще пиеш. Мнозина страдат, понеже не са напълнили двете стомни с Божествена вода. Едната стомна е главата на човека, а другата стомна – неговото сърце. И двете стомни трябва да бъдат пълни. Главата трябва да бъде пълна с Божествени мисли, а сърцето – с Божествени чувства. Всеки човек трябва да се ползува от своите стомни. Пръв той трябва да се ползува от тях, а после и окръжаващите.

Докато живеете на земята, вие мислите, че сте бедни, че не сте даровити. Не сте даровити, защото стомните ви са празни. Идете на Божествения извор, напълнете стомните си, и всичко ще тръгне на добре. Няма защо да се доказва това. Кой има право да доказва? Силният всякога доказва, слабият всякога приема. Как ще доказва слабият? Той не може да доказва нищо, не може и да отрича – остава само да приема. Силният доказва и настоява да приемеш. Той казва: Това ще го приемеш; иначе, не можеш да живееш. На слабия не остава нищо друго, освен да приема. Има ли нещо лошо в приемането? И силният, като стане слаб, приема нещата. Ако слабият стане силен, налага нещата. Кое е по-добро: да налагаш, или да приемаш? И двете са необходими. Едно без друго не могат. Ако в даден случай не си слаб да приемеш една идея, и ако не си силен да наложиш една идея, ти не можеш да разбереш живота. Първо човек е слаб, за да приеме идеите после той става силен, за да налага идеите. Първо ще приемеш една идея в себе си и ще я приложиш в себе си. Ако не разбираш въпроса така, ще се натъкваш на противоречия. Ще питаш: Защо съм слаб? – За да приемеш една идея в себе си. – Защо съм силен? – За да приложиш една идея в себе си. При възприемане на идеите, слаб ще бъдеш; при прилагане на идеите, силен ще бъдеш. Слабият е гъвкав, лесно се огъва. Слабият е долина, поле, силният е планински връх. Мнозина гледат на противоречията като на нещо излишно. Няма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно, всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на мястото си. Тя никога не би допуснала неща, които нямат полза. Всяко нещо, колкото и да е лошо, е на мястото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се страхувате, да не се повтарят страданията ви. Помнете: В природата няма повторение. Всяко нещо, добро или зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и любов. И втори път можеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: Всички сладки и всички горчиви неща нямат една и съща стойност. Не се забравяйте в радостите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживяли един път, ще ви посети и втори път. Привидно нещата се повтарят, в същност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова, гледайте на всяко нещо, като на такова, което се случва веднъж в живота ви.

Казвам: Ценни неща са ония, които се случват само един път в човешкия живот. Ценете всяко нещо, защото само веднъж се случва. Само веднъж ще бъдеш беден, и само веднъж ще бъдеш богат. Два пъти не можеш да осиромашееш – веднъж само ще осиромашееш. Само веднъж ще бъдеш млад, и само веднъж ще бъдеш стар; само веднъж ще бъдеш учен, и само веднъж ще бъдеш прост; само веднъж ще бъдеш добър, и само веднъж ще бъдеш лош. Това е закон. Може да не сте съгласни с мене, но ще го проверите. За мене е важно това, което съществува в природата, и което става в нея. Щом съществува нещо в природата, спор не правя. То е реално. Всяко нещо, което не съществува в природата, не е реално. Аз говоря за реалните неща, които съществуват.
Представете си, че някой човек е свършил два факултета и става слуга някъде. Ще бъде ли доволен от него господарят му? – Ще бъде доволен. Слугата му знае да свири, да рисува, да лекува болни. Господарят се чуди на неговото знание и навсякъде казва: Имам отличен слуга, владее няколко изкуства – знае да свири, да пее, да лекува. Лошо ли ще бъде, ако светът е пълен с такива слуги? Сега навсякъде срещате все невежи слуги, които не владеят нито едно изкуство. В бъдеще за слуга ще приемат само оня, който владее някакво изкуство. Значи, слугата трябва да бъде или музикант, или художник, или лекар. В бъдеще за господар ще приемат само оня, който не е нито музикант, нито художник, нито лекар. Който нищо не разбира от живота, може да бъде господар, но не слуга. Бъдещите господари ще представят материал, с който слугите ще работят. Така, именно, слугите ще повдигнат господарите си. Без такива слуги господарите са изгубени. В бъдеще между господарите и слугите ще има голяма любов. Още сега ще си изберете, какъв искате да бъдете – господар, или слуга. Ако си невежа, господар ще бъдеш и ще се нуждаеш от умен слуга; ако си умен, способен, ще бъдеш слуга при невеж господар, да го повдигнеш.

Виждате една хубава цигулка в кутия и не знаете, какъв тон има тя. Ако я хване някой майстор - цигулар, хубаво нещо излиза от нея; ако я хване някой невежа, нищо не излиза. Само големият майстор - цигулар разбира хубавата цигулка. Само големият майстор разбира живота. В бъдеще всички хора трябва да разбират живота. Всеки човек е инструмент, пособие, което трябва да се използва. Ползвайте се от тия инструменти. Така трябва да гледате на нещата. Ново разбиране е нужно. Да се мисли по стар начин, това е изгубено време. Старото е отживяло своето време, не може да се повтори. Нови времена идат за всички.

Сега аз ви насърчавам за новото, което иде. Старото е загубено вече, за него не ви насърчавам, то си отива. Закон е: Веднъж печалба, веднъж загуба – периодически става това. В бъдеще пак ще се повторят нещата, но при други условия, в друга система. При даден случай, в дадена система нещата стават веднъж. Затова трябва да бъдете готови, каквото ви се случи, да го приемете добре. Богатството и сиромашията ще дойдат само веднъж – приемете ги с разположение – по Божествен начин. Знанието и невежеството ще дойдат само веднъж – приемете ги по Божествен начин. Невежеството не е лошо нещо. Невежият е слаб, не носи никакъв товар на гърба си. Ученият е натоварен с голяма раница. Невежият е недоволен, иска да носи раница. Той казва: Нека имам раница, мъчно се живее без нея. В раницата се турят тежестите на живота. Тя служи за уравновесяване на тежестите. Не се страхувайте нито от невежеството, нито от сиромашията. Като ви посетят един път, втори път няма да дойдат при вас. И богатството няма да ви посети втори път. И да искате, няма да дойде, то бяга. Като станете на 120 години, тогава ли ще учите?

Казват: Младият остарява, старият се подмладява. Кой стар човек досега се е подмладил? Подмладяват се хората, но не в една и съща система. Досега не съм срещнал нито един стар човек, който е останал в една и съща система, и да се е подмладил. Не съм срещал човек, който да е остарявал два пъти. Може да е ставало някъде такова нещо, но аз не съм го виждал. Според мене, млад е оня, който носи семена. Бог му е дал различни семена, да ги изучава. Той посажда семената и продължава пътя си. Стар е оня, който отглежда посетите семена. Той е градинар. В неговата градина семената растат, цъфтят и плодове дават. Младият носи семена, но плодове няма. Иска ли да хапне някакъв плод, трябва да отиде при стария, който е богат с плодове, има възможност да яде. Случва се, че старият няма зъби и не може да яде плодове. Тогава той вика младия и му казва: Ти имаш семена, аз имам градина с плодове. Посей и твоите семена в моята градина, да има, какво да ядеш. Плодовете са за тебе. Като се подмладя, тогава ти ще ми даваш от своите плодове. Аз ще нося семената, а ти ще ги отглеждаш и ще ми даваш плодове. Това е закон на смяна, който хората не разбират, затова казват, че животът е пълен с противоречия.

Прилагане е нужно на хората. Не се иска голямо приложение – малкото е достатъчно, но да се прилага. Ако човек би прилагал всеки ден по една дума, знаете ли, колко много би направил? Мнозина казват, че нямат работа. Създайте си работа сами. Ако аз съм на вашето място, за една година ще посадя 360 плодни дръвчета. И вие може да направите това. Ще кажете, че нямате място. Земята е обща градина, достояние на всички. Вие имате условия да сеете на земята – поне по едно семенце на ден.

Сега, ако накарам някой от вас да изпее една песен, ще се намери ли такъв певец? Да пее, без да му трепери гласа Само веднъж може да пеете, както днес На друга лекция няма да се случи същото. Някой ще каже, че ще пее вътрешно. – И това не е лошо. Друг ще каже, че не е готов да пее. – И това не е лошо. Аз искам от вас такава песен, която и децата могат да изпеят. Например, кой не може да изпее „Цвете мило, цвете красно”? Ние имаме песента „Ходи, ходи, за водата ходи”. Кой ходи за водата? – Сутринната роса. Виждали ли сте сутринната роса да ходи за вода? Аз не съм я срещал, макар че песен има, за нея. Интересно е да я видя. Тя е музикална и обикновено ходи, когато спя. Щом стана от сън, тя си е донесла вече вода. Кой ще изпее песента „Ходи, ходи”? (Една сестра я изпя). Сега да я изпее някой тенор, сестрата пее сопран. (Двама братя изпяха същата песен.). (Учителят изпя същата песен тихо и спокойно, а след това я изпяхме всички заедно.)

Човек пее, само когато има вътрешен подтик. Считайте за привилегия да пеете. Като пее и като свири, човек среща големи препятствия. Да, се състезаваш в музиката, това значи, сам да си поставяш препятствия. Събирайте се заедно и пейте с любов, но без състезание. Подбудителната причина при пеенето да е любовта. Когато ви се пее, пейте. Имате ли най-малката подбуда, пейте. Ако няма условия, не пейте. Като пеете с любов, ще развивате гласовете си. Пазете ритъма на всяка песен. (Учителят свири тихо на цигулка песните: „Ходи, ходи” ... и „Тъги, скърби вдигай, слагай” – Скръбният върви бързо. – Защо бърза? – Парите си загубил. Ако върви бавно, полека, загубата му не е голяма.

Учителят свири песента „Грее, грее, светлината”. Всички заедно пеем: „Време е да вървим”.

19. Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Най-лесната работа

2010-02-23T18:34:58Z

Ssstanchev123: /* Най-лесната работа */

==Най-лесната работа==

Първите думи, с които човек си е служил при говора, били кратки, едносрични. Колкото повече знание придобивал той, толкова езикът му се обогатявал. Има знание преходно, като снега: през зимата се увеличава, през лятото се намалява; има знание, което расте и постоянно се умножава, както плодните дървета.

Много теории има в живота; и вие имате много теории. Не е лошо да има човек много теории, но те са сенки, картини, като на кино. На болния не трябва да се говори за хубави дрехи и обувки – той се нуждае от нещо съществено. И хубави дрехи да облече, и хубави обувки да тури на краката си, пак болен си остава. Той се нуждае от здраве. Докато дойде до състояние на постоянно здраве, болният всякога ще изпада в различни несъответствия. Сега здравето е преходно. Някога ви боли главата, без да знаете причината за това. Друг път ви боли стомахът – пак не знаете причината. Болят ви гърдите, не знаете причината. Когато главата страда, причината е материална; когато стомахът страда, причината е духовна. Стомахът страда, когато човек не върши Божията воля, или когато не обсъжда земните работи добре. Например, ако си бакалин и не мериш точно, и взимаш по един лев повече за себе си, ти не вършиш Божията воля. За себе си се досещаш, знаеш как да постъпваш; ти мислиш повече за материални работи, отколкото за духовни.

Прави всичко с цел да поощряваш хората към добро. И като се облича, човек трябва да има предвид доброто. Да се облича хубаво, за да поощрява хората към добро, а не – да им се харесва. Да се обличаш хубаво, това е доброта. То е плодно дърво, което дава хубави плодове. Всяко дърво се познава по плодовете си, а човек – по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Изкуство е да знаеш, как да се обличаш. Как ще се облечеш? Имаш хубави дрехи, но ти ги задигнат. С какво ще се облечеш? Имаш хубави обувки, и тях задигнат. С какво ще се обуеш?

Казвам: Хората имат нужда от подтик. Много подтици има в света, но всички не са съществени. Трябва да знаеш, с какво да започнеш деня. Като ставаш сутрин, кое е най-важно? Първо ще стъпиш с краката си на земята. После ще пожелаеш да прочетеш нещо. Ще вземеш книгата в ръцете си и ще я отвориш. Трябва да знаеш, как да си служиш с ръцете и с краката, както цигуларят, който свири хубаво, може да си служи с цигулката и лъка. Това е същественото. Всеки човек може да свири и да пее. Ако обичаш някого, харесваш пеенето му, защото любовта подобрява гласа, внася нещо хубаво в пеенето. Ако не го обичаш, и да пее и свири хубаво, все ще намериш някакъв недостатък. За любовта всичко е хубаво.

Често се говори за егоизма. Ако имахте истинска любов към себе си, животът ви щеше да бъде изправен. Ако човек има подбудите на любовта в себе си, никога не би вършил престъпления. Всички престъпления се дължат на външни причини. Човек трябва да бъде свободен, да започне първо с любовта към себе си, т. е. към Божественото, което е скрито в него. Ако и вие започнете с тая любов, във всички ще стане промяна. Сега вие се борите със себе си, с някои свои недостатъци и сте недоволни. Въпреки това, очаквате, като отидете на оня свят, да ви приемат между ангелите. И при ангелите да отидете, няма да станете ангели. Трябва да се учите! Трябва да разбирате думата „учене”, отде да започнете ученето и как да употребите наученото. После, трябва да знаете, какво направление да дадете на знанието, което сте придобили.

Да се учиш, това значи, да се справяш с препятствия. Казвам: Започнете с най-малките препятствия. Не казвам, че трябва да се откажете от това, което имате. – Да се отречем от себе си. – Отричането е вътрешен, Божествен процес. Да допуснем, че отивате на пазар – имате медни и златни монети. Важен е изборът, който ще направите. Какви пари ще вземете: медни или златни? Ако купувате с медни пари, ще имате едно разположение; ако купувате със златни пари, ще имате друго разположение. Сегашните хора боравят с книжни пари. Това показва, че те вярват в себе си. Че вярват в банкнотите, не е лошо, но в Божествения свят нещата са реални, когато свръхреалността е на тяхна страна. Знанието не трябва да бъде като банкнотите, нито като монетите, които ръждясват и се окисляват, да носи отрова за хората. Понякога и отровата е потребна.

Много от вас сте имали хубави гласове, но от незнание сте осакатили гласовете си. Казвате: Като дойдем втори път на земята, ще поправим гласовете си. Въпрос е, като дойдете втори път на земята, ще оправите ли гласовете си. И в религиозно отношение хората куцат, както и светските хора. Някой казва, че служи на Бога. Служиш на Бога, а не те е страх от Него. По 20 пъти на ден грешиш, нито страх имаш от Бога, нито любов имаш към Него. Имаш един Господ в себе си, какъвто ти сам си създал. Твой Господ си имаш, на тебе прилича. Какъвто и да си, ако обичаш себе си, ако обичаш Божественото в себе си, ще носиш истинския образ на човека, за когото е казано в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. Трябва да повдигнем образа на Бога в нас, не по механичен начин, а съзнателно. Лесно се постигат нещата по механичен път. Ако един обикновен певец отиде между американците, лесно ще си пробие път. И те, като българите, имат свои песни. Ако им изпееш песента „Янке дуду”, ще останат доволни и добре ще те възнаградят. Българинът ще те накара да му изпееш песните „Заплакала е гората” и „Стоян мами си думаше”. Всеки българин знае тия песни – за него те са класически. Българинът има много хороводни песни, но не знае да ги играе. Не е лесно да изиграеш една хороводна песен, както трябва. Малцина играят хубаво. Да играеш класически, музикално, това е цяло изкуство. Има една гъвкавост на тялото, която трябва да се спазва. Не да тропаш с краката, да вдигаш прах, но да стъпваш леко, игриво, с пластика в движенията.

Често вие се ръкувате, поглеждате се, разговаряте се, но правите това по необходимост, от нямай къде, да мине само. Вие не сте виновни за това. Носите дрехи, които ви са натрапени. Ти имаш някаква идея за дадено облекло, как да се обличаш, но като отидеш при дрехаря, той започва да те убеждава, и ти взимаш друга дреха; после съжаляваш, че си я купил. И в религиозно отношение е същото. Ти вярваш в нещо, имаш известно убеждение, но някой успее да те разколебае, да те убеди в противното, и ти възприемаш нещо чуждо. После се чудиш, защо вътре в тебе нещо куца. Човек, който е заквасен с любовта, е предвидлив и внимателен.

Преди години пътувахме из източна България. Като минахме край едно село, казах: В това село има един добър човек. – Как се познава? – По светлия кръг на небето. Над селото, между многото облаци на небето, се отваря един ясно син кръг. Той показва, че в това село има един добър, свят човек. Неговата душа и неговият дух отварят небето. Хубавото време зависи от добрите и разумните хора. Плодовете зависят от добрите хора. Доброто в живота се дължи на добрите хора, които непрестанно работят. Питате: Какво ще придобием, ако живеем добре? – Плодовете ще зреят, реките ще текат, снеговете ще се топят, слънцето ще грее и ще топли. Ако всички хора живееха добре и мислеха право, сегашната война нямаше да стане. Войната стана вече. Ония, които допуснаха войната, те ще я прекратят. В бъдеще хората ще живеят по-добре; ще изменят живота си, за да се избегне войната. Бог е решил да поправи небето и земята, да създаде ново небе и нова земя. Под „нова земя” се разбира земя, без грехове и престъпления, без пороци; земя, в която не съществува война. При тая земя и при това небе, които имаме сега, войната е неизбежна.

Изберете една страница от книгата „Царският път на душата”. Прочете се стр. 214. Там е казано: „Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от тоя закон. Значи, може да се внушава. Обаче, между внушението и вдъхновението има разлика. Сега и на мъжете, и на жените казвам, да извадят капиталите си от човешката банка и да ги турят в Божествената банка. Вие живеете в епоха, в която всички банки ще фалират. В миналата война, в Америка, фалираха 12 хиляди банки. Ако хората не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват, затова се разочароват. Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официалната вяра, всички имат такава, но главата на хората е побеляла от официални вярвания. Днес, дето и да погледнете, навсякъде ще видите ранени хора: кому крак откъснат, кому ръка, кому око извадено. Какви ли нещастия няма между хората! Ще кажете, че дългът към отечеството им ги зове.

Казвам : Ако вместо войната, която правим по внушение на хората, вършим това, което Бог изисква, голяма разлика щеше да има между живота ни сега и тогава. – Как да се обичаме? – Ако искате да знаете, какво нещо е любовта и как да обичате, натопете едно цвете във вода и го турете пред някой кошер с пчели. Те ще изсмучат водата от цветето и ще мислят, че Провидението се е погрижило за тях. Чрез водата ти си изявил своята любов. Всички хубави неща, които идат чрез ума и сърцето ни, се дължат на същества, които прилагат закона на любовта. Някой ден си весел, разположен, през целия си живот ще помниш това състояние. То се дължи на някое същество, което, чрез любовта си към тебе показва, какво нещо е истинската любов. Но има случаи, когато Бог се оттегля от света. Тогава настава мрак и тъмнина навсякъде, и хората не се познават вече. Молиш се, но молитвата ти не се приема. Ти се чувстваш сам, изоставен, като че няма Бог в света. Някой казва: Не съм разположен. – Не си разположен, понеже между тебе и Бога е поставено някакво препятствие.

Как се молехте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите трясъка на бомбите. Надпреварвахте се с викане. С това искахте да кажете на бомбите: Далеч от нас! Сега се смеете, но тогава бяхте сериозни. Викахте, молехте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта. И мухите знаят, как да направят това; и растенията могат да го направят, а хората не могат.

Помнете: Любовта изявява първо Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно, първо изявете Божията Любов такава, каквато е. Не се страхувайте, вие не създавате светлината. Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвята. Вие можете да разложите светлината, но цветовете не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш: Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта на събирателна призма, можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на пътя на светлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай, призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проектираш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цветните лъчи не оставя образ. И червеният цвят не оставя образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите изчезват.

Никой не може да иска от любовта да му даде един от своите образи. Тя може да ви покаже всичките си образи, но никога няма да ви ги даде. – Защо? – Защото вие искате да отнемете нещо от нея. Любовта е неделима. Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и възпее. Ако е шивач, ще ушие една дреха с любовно чувство, че който я облече, да гледа на нея като на свято нещо. Само така ушита дреха може да се хареса и да радва човека. Мнозина от вас сте обличали такава дреха.

Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва: Следната година ще цъфна пак. Цветята никога не се сърдят. Понеже цветята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете са връзка между архангелите и хората. Волът оре, помага на хората вместо архангелите.

Питам: Ако зад воловете и биволите виждаш архангелите, какво е твоето положение? След като си мушкал вола или бивола, и архангелът се изпречи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и те ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще ѝ носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.

Като ставате сутрин от сън и поглеждате към слънцето, кой от вас се е разговарял с него? Кой от вас е казвал: И аз искам да бъда като тебе. От изгряването си още ти си на работа. И аз искам да работя като тебе, да вървя в твоя път, да станем другари. Ще кажете, че не всякога небето е ясно – облаци има. Но и през облаците лъчите проникват. Някои искат да бъдат винаги радостни и весели. Това е невъзможно. Светлината, която излиза от нашето слънце – от нашия ум, от нашата душа някога ще се помрачи, но това да не ви смущава. Онова, което помрачава, не е близо до душата. Облаците, които засенчват слънцето, не са до самото слънце. Те са в областта на земята. И облаците са необходими.

Всяко нещо е необходимо и важно на своето време. Например, българите имат една стара песен: „Цвете мило, цвете красно“, която и до днес пеят и свирят. Има нещо в нея, което трябва да се изправи, но ако се заемат с изправянето й, ще излезе друго нещо. За предпочитане е нещо ново да се създаде, отколкото старото да се изправя. Оставете това „цвете мило, цвете красно”, да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-добре да не пее. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва: Напущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно”. Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.

На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.

Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нещо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш; ако не цъфнеш, плод не можеш да вържеш.
Сега аз говоря за постиженията на човека. Много неща има, които се постигат по най-лесен начин – като работите за любовта. Навсякъде търсите любовта, но не я намирате. – Защо не я намирате? – Неправилно я търсите. Всеки носи любовта в себе си. Тя се изявява отвътре-навън. – Чрез какво се изявява? – Чрез музиката: в свирене и в пеене. Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта, затова свиря тая българска песен. Ценна е тая песен, някой е вложил душата си в нея. Има нещо изопачено в нея, но има и нещо гениално, светло. Не всичко е създадено от хората. Има и гениални неща от хората, но много работи са създадени от Бога. Да изпълним първо Божествените работи, но да изпълним и гениалните неща, създадени от хората. Като изучаваме и Божественото, и човешкото, и ние ще създадем нещо. Ония, които идат след нас, ще изучават нашите работи.

Сега изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпределят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични. По това ще познаете, какво най-много ви занимава. Всяка дума внася подтик, сила в човека. След това темите трябва да се върнат назад, да се пазят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.

18. Беседа от Учителя, държана на 8 ноември 1944 г., сряда, 5 ч. с., София – Изгрев.

Реалности в живота

2010-02-23T18:32:34Z

Ssstanchev123: /* Реалности в живота */

==Реалности в живота==

Новата епоха, която настъпва сега, няма нужда от доказателства, да убеждава хората за себе си. Слънцето не се нуждае от философи, да доказват, че то съществува. Колко е голямо, какво прави, това няма нужда да се доказва. Философи са нужни, когато слънцето залезе. Пророци са нужни, когато слънцето залезе. Майки и бащи са нужни, когато слънцето залезе. Щом изгрява слънцето, всички трябва да бъдат на работа. Нужно е едно ново верую.

Що е реалността? Над реалното стои свръхреалното, а според философите, над реалното стои нереалното. Нереалното, това е свръхреалното. Като четете Библията, виждате, че Бог е създал света от нищо, т. е. от свръхреалното.

Сега ние трябва да изучаваме езика на човечеството. Понеже изучаваме много езици, говорим на много наречия, раждат се противоречия и неразбиране. С какво ще докажете, че едно тяло гори? Самата топлина, която изпуща тялото, говори доста убедително. Можеш ли да убедиш човека, че студеният камък е топъл? Можеш ли да убедиш човека, че горящото тяло е студено? Можеш да се опиташ да го убедиш, но няма да успееш. Според старите методи, хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. – Де е Господ? – Дето е любовта. – Де е Господ? – Дето е мъдростта. – Де е Господ? – Дето е истината. – Де е Господ? – Дето има живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа. Хубавите работи не се доказват, а ние доказваме, че има Господ. Всеки счита за привилегия, че доказал на хората съществуването на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства. То си грее. И най-малките същества усещат неговото присъствие. Цялата природа е висша школа за човешката душа и за човешкия дух. Тя е училище не само за хората, но за всички същества, които живеят в нея.

Сега вие искате да знаете, какво ще стане с вас, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае, има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, де отива? На небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само че не се качва по-горе от себе си, но слиза по-надолу.

Заблужденията на хората се дължат на гъстотата на неорганизираната материя. Човешките неорганизирани мисли на миналото се отразяват върху тях. Значи, доброто и злото се наследяват, затова се казва, че каквото човек е наследил, това проявява. Казват за някого: Да се молим на Господа, да го просвети. Каквото проявява човек, това е вложено в него – не може лесно да се премахне.

Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които подържат, че има Бог, живеят, както и ония, които подържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуването Му. Ония, които подържат съществуването на Бога, дишат, както и ония, които не Го признават. Двете категории хора стоят на два полюса Едната категория стои на светлата страна на земята, която се огрява от слънцето ; втората категория стои на тъмната страна на земята, която не се огрява от слънцето. Понеже земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярващи, стават безверници. Щом те облекат с хубави дрехи, ставаш благородник, културен човек; щом свалят хубавите ти дрехи, минаваш за прост, за некултурен човек. Ако имаш хубави обувки, минаваш за културен човек ; ако обувките ти са прости, скъсани, минаваш за некултурен човек.

Да благодарим на природата, че ни е дала пет отворени врати, чрез които влизаме в контакт с нея. Да благодарим за онова, което схващаме чрез своите очи; за онова, което схващаме чрез своите уши; за онова, което схващаме чрез обонянието си – чрез своя нос; за онова, което схващаме чрез своята уста; за онова, което схващаме чрез своите ръце и крака. – Кое е реално? – Реално е това, с което ходя; реално е това, с което пипам; реално е това, с което ям; реално е това, което възприемам чрез обонянието; реално е това, което чувам; реално е това, което виждам. Но има друга една реалност, по-висока от тая. Реално е това, което чувствувам в себе си; реално е това, върху което мисля; реално е това, което мога да направя във всеки даден случай.

Съществуват две реалности: едната е относителна реалност – на болните хора. Другата е абсолютна реалност – на здравите хора. Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае, какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.

Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж, юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност, Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствувате голяма загуба.

Съвременните хора не трябва да губят оная реалност, която им дава здравословното състояние, която ги прави здрави. Аз наричам тая реалност – реалност на добродетелите на човечеството. Днес силна дума не е „Бог”, но човещина. От всички се изисква човещина. Ако в своята човещина ти не обичаш ближния си, ако не обичаш своя баща, ако не обичаш своята дъщеря, ако не обичаш своя син, ако не обичаш своя приятел, ако не обичаш своя слуга, ако не обичаш всички животни, които ти служат, в какво се изявява величието на човека? Ако снемете един министър от реалността, в която се намира, де отива той? В оня свят ли е отишъл? Сега в България съдят всички министри, всички видни българи, които управляваха четири години. Направили някаква погрешка, за която ги съдят. В оня свят ли ще ги изпратят? Сега разискват, като ги осъдят, как ще ги екзекутират – с обесване или със застрелване. Всички хора са изплашени. И министрите нека кажат: Братя, сгрешихме, простете ни. В бъдеще ще изправим погрешката си, не само на думи, но и на дело. Аз давам един съвет: Вместо да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село, да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това, да работи не само на домакина, но и на цялото село. А от министъра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгреши един професор, да стане слуга; като сгреши един учител, да стане слуга; като сгреши един ученик, да стане слуга; като сгреши един религиозен човек, да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: Аз не изпълних Божия закон, искам да слугувам без пари; цяла година ще ви слугувам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга.

Сега вие задавате въпроса, как може да се служи без пари. Не е лошо да служиш с пари, но и без пари не е лошо да служиш. Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на брачния живот? Там любовта се проявява, и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертвува, и другият се жертвува. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи според както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение, За това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее добре в семейството си. Виждате, какви мъчни композиции изпълняват някои цигулари. Вие слушате деветата симфония на Бетховен или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. Големи музиканти са нужни. За да се изпълни нещо от Бетховен или от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри. От всички оркестранти се иска знание.

Казвам: Цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на земята да пеят и да свирят. Щом говориш, ти си певец; щом пишеш, ти си певец; щом ходиш, ти си певец ; щом работиш, ти си певец. Като работиш с любов, ти си певец и музикант. Наблюдавам, като ходи човек, дали произвежда някакъв звук, или шум. Ако произвежда звук, казвам: Музикант е тоя човек. Ако произвежда шум, казвам: Тоя човек е новак, едва е влязъл в училището, не може още да ходи. Той не взима верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещият поет и писател имат нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъса книгата и казва: Няма накъде да се излезе!

Три възможности предвижда Битието за човека: да се движи в реалното, в нереалното и в свръхреалното. Като дойдеш до любовта, няма да питаш, какво нещо е тя, но ще кажеш: Аз имам право да любя. Ще изпълня своя дълг, своята задача, без никакъв закон. Как ще любя, това е моя работа. Какъв закон ще приложа, това е моя работа. На каква книга ще пиша, с какви пликове ще си послужа, това е моя работа. Никой няма право да се меси в работата ми. Който чете, ще отвори плика и ще чете, както знае. Всеки човек има право да участвува в реалността и в свръхреалността – да бъде мъдър. – Кой е мъдрец? – Който не прави погрешки. – Що е любовта? – Сила, която не допуща омразата. В любовта всичко е красиво. Всеки човек има право да участвува в свръхреалността, да обича истината. – Какво е истината? – Място, дето няма абсолютно никаква лъжа. Истината е място, дето съществува вечна хармония, вечното благо на живота. Това наричаме блаженство. В истината човек може да се изяви, както иска. Това е вечният живот, това е безсмъртието. Който обича истината, той е безсмъртен.

Сега ние се спираме върху това, какво е казал Христос преди две хиляди години. Това, което е говорил Христос преди две хиляди години, е било за тогавашните хора, не е за нас. Защо те не повярваха в тая реалност? Христос трябва да дойде днес, пак да говори на хората. Какво ще говори? Ако дойде днес, Христос няма да излекува само един болен, но ще излекува всички болни;ще нахрани всички гладни; всички глупави ще станат умни; ще примири всички, които се карат. Ако днес дойде Христос, ще отвори всички затвори, на всички ще даде свобода; ще научи всички хора, как да работят. – Как ще ги научи? – Както слънцето учи всички растения и бубулечици да работят. Като изгрее слънцето, всяко растение знае вече, какво да прави; като изгрее слънцето, всяка буболечица знае, какво да прави.

Казвате: Дано дойде Христос, да Го видим, да оправи света. Представи си, че Христос е дошъл, но ти си сляп, не Го виждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо не възприемаш от външния свят; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцете ти са болни, не можеш да работиш. При това положение, каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш. Какво придобиваш, ако никого не обичаш и никой не те обича? Всички аномалии в света се дължат на факта, че любовта не е проявена. Ако любовта се прояви, всички работи ще се наредят. Аеропланът се движи благодарение на електричния ток, който управлява моторите. Прекъсне ли се токът, аеропланът спира. И локомотивът се движи благодарение на въглищата. Ако въглищата изчезнат, локомотивът престава да се движи. И хората умират, т. е. престават да се движат, по причина на своите глупости. Те създадоха такива закони, чрез които едни други се измъчват. След всичко това се говори за култура. Каква култура е тая? Земята още не представя свят на хармония. Тя едва сега излиза от нехармоничния свят и влиза в хармоничния. Бъдещето човечество, което иде сега, е кандидат за новото небе и за новата земя, за новата свобода, за новия ред на нещата.

Първият член на новата конституция гласи: Ще обичаш хората без пари.

Вторият член на новата конституция гласи: Ще учиш хората без пари.

Третият член на новата конституция гласи: Ще работиш на хората без пари.

Възможно ли е това? – Възможно е. Колко плащаш на малката рекичка, която полива твоята градина? Ако малката рекичка може да ти направи една услуга без пари, защо и човек да не направи същото? И човек може да направи някаква услуга без пари, но знание трябва, да знае, как да я направи. Ако рекичката е кална и едва тече, и да иска да ти услужи, не може. Знание е нужно на човека.

Сега аз не искам да се обезсърчавате от вашия живот. Човек се обезсърчава, когато обущата му се скъсат; човек се обезсърчава, когато дрехите му се скъсат, когато станат негодни за работа; човек се обезсърчава, когато остарее, когато косата му побелее. Казва: Побеля косата ми, остарях. – Че това е най-голямото благо, което Господ ти е дал. Бялата коса показва, че трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Ти трябва да разбереш, какво Господ ти казва чрез бялата коса. Като не разбираш, казваш: Побеля главата ми, остарях! Господ ти казва: Сега, с бялата глава ще отидеш при хората да им служиш без пари, да работиш безкористно, да им покажеш, какво нещо е любовта. А ти казваш: Свърши се моята работа! И очакваш да отидеш на оня свят, да ти помагат ангелите. Блажен си, ако се случи тъй, както си очаквал и мислил. Нещастен си, ако се случи тъй, както не си мислил.

Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърцето му спрял, и той бил като мъртъв. Лекарят констатирал, че сърцето не работи то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очите на човека в това време са затворени, и той чувствува всичко, чува, какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза. Бащата казва на дъщеря си: Ти трябва да плачеш, да покажеш, че си го обичала. – Няма защо да се преструвам, обичала съм го по необходимост, като княз, но сега не мога да се преструвам. Какво е било положението на княза, като слушал разговора на бащата и дъщерята? Значи, и княз да си, пак хората могат да не те обичат. Казваш: Да бъда красив! – И красив да си, пак хората могат да не те обичат. Красивата кокошка обичат ли я хората? Те я хващат за гушката, турят отгоре ножа и опитват месцето ѝ. Красивото прасе обичат ли го хората? Те го обичат, когато го приемат на гости в стомаха си. Това е друга реалност вече. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, а свръхреалността е в съприкосновение с любовта. Свръхреалността е във връзка с живота. Движението е резултат на живота. Значи, чрез движението ние имаме достъп до живота. Също така ние имаме достъп до живота и чрез учението, и чрез работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата. Хората не правят разлика между нещата, които дават достъп до живота. Достъп е това, при което ние имаме условия да проявим живота.

Хората, изобщо, трябва да знаят каква е задачата на цялото човечество. Те трябва да знаят, каква е задачата и на дървото. Задачата на дървото е да запази всичките си листа, нито един лист да не падне от него. Някога може да падне един лист, но само ако е за услуга на нещо. Какво ще стане с дървото, ако всички листа окапят? – Животът престава, т. е. прекъсва се достъпът до реалността. Дърво, на което листата окапват, не може да даде плод. Докато листата са на дървото, и цвят може да даде, и плод може да върже. Щом окапят листата му, нито цвят може да даде, нито плод може да върже. Мислите ли, че човек, който боледува, може да служи на Бога? Мислите ли, че обезсърченият може да служи на Бога? Можеш да се обезсърчаваш, но ако извадиш известна опитност от това. Ако при обезсърчението твоите възгледи са криви, трябва да се спреш и да ги изправиш. Хората боледуват по единствената причина, че природата ги спира в живота, да дойдат до пълно съзнание, да се научат, какво да правят. Някой боледува известно време и казва: Излекуваха ме лекарите. Даде няколко хиляди лева, направят му няколко инжекции, но като повтори същите погрешки, след четири пет месеца отново заболява. Инжекциите са на място, но никога не са правени толкова много инжекции на хората, както сега. Мислите ли, че сегашните хора са много по-умни от хората на миналото? По-умни са в това отношение, че като изпишат една тетрадка, казват: Няма място де да пиша, пълна е вече тетрадката. Като кажеш така, чувствуваш се свободен. Казвам: Нашите тетрадки на страданието са почти препълнени. Доста страдания! Няма нужда вече от тях. Казват някои, че и на оня свят ще се мъчат – ад имало там. Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нужно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа! Който не разбира, защо е пратен в ада, казва: Господи, благодаря ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух. Господ му отговаря: Според мене, ти си в ада, не да ти е топло, но да се учиш. Научи ли се, как да изправиш живота си? Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

Казват, че Господ е направил ада. На кого е говорил Той? На кого е казал това? Досега Господ на никого не е говорил. Ще кажете, че Духът е говорил на някого. Какво му е говорил? Ако Духът каже на някого да обича хората, това разбирам; ако му каже да просвещава хората, това разбирам; ако му каже да даде свобода на хората, и това разбирам. Ако Духът му казва да заблуждава хората, да ги мрази, това не е човещина. Това е празна торба, която се нуждае от пълнене с нов, пресен хляб.

Дойде при мене един човек, който започна да ми описва положението си: бил женен, жена му била болна, имал три деца. Говори и криви лицето си от страдание. Аз го слушам и се усмихвам. После му казвам: Слушай приятелю, защо не си кажеш истината? Ти не си женен, нямаш никаква жена, нямаш и деца. Това са фантазии. Кажи ми истината, аз ще ти дам повече, отколкото като ме лъжеш. Това е по стария метод. Кажи ми истината по нов начин. Кажи: Не съм женен, нямам деца, но съм гладен. Ако си сам, ще те поканя в дома си, ще ти дам един хубав обяд. Ако си сам, по-лесно ще те приема, отколкото, ако имаш жена и деца. Хората лъжат, казват, че имат жена и деца, да станат по-тежки. Какво ще дам на тоя човек? Ако му дам сто лева, какво ще направи с тях? – Нищо особено. Със сто лева нищо не може да се направи. Откажете се от унаследеното имане на своите деди и прадеди. Откажете се от лъжата, даже и от бялата лъжа. Откажете се от старото богатство на миналите векове. Друго имане е нужно сега. Аз харесвам една черта на българина. Като отиде някой циганин на нивата му да проси, той го кара да работи. Ако е дошъл в девет часа, ще работи до обяд и после му дава да яде. Като се нахрани, циганинът повече не работи. Но българинът не му плаща, докато не свърши работата. Българинът казва: Първо ще работим, а после ще ядем. – Гладен съм. – И аз съм гладен, зная това. Правило е: първо ще работим, после ще ядем. И в бъдеще ще е така. Мъжът и жената като работят, ядат. Ако не работят, няма да ядат.

Закон е: Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който работи, яденето е на място. Като ядеш, ти трябва да имаш една отлична мисъл, едно отлично чувство и една отлична постъпка. Ако всички хора бяха живели така, те щяха да бъдат млади и красиви като ангелите. А сега, както виждате, на много хора главите са побелели. Знаете ли, защо на някои косите са черни? На ония с черните коси земята е още черна, житото още не е израсло; ако израсте, зелено ще бъде. На ония, на които косите са бели, житото е узряло, предстои да се жъне. Като се ожъне житото, отново ще почернеят косите. Така става смяна, ту бели коси, ту черни. Някои хора се раждат с бели коси. Не всякога белите коси означават старост. Често косата побелява от страдания. Това е преждевременно побеляване. Съветвам ви да се пазите, да не побелява косата ви преждевременно. Аз не съм за белите коси. Космите ви не трябва преждевременно да окапват. Когато косата на човека побелява, това все така е в реда на нещата, но да окапват косите му, това не е в реда на нещата. Това показва, де главата е разорана и непосадена. При това положение, ти трябва да бъдеш герой. Аз бих желал нивата ти да бъде посята, че да носиш всички блага на главата си.

Велика работа предстои на всички. Ние трябва да съзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцете и краката на сегашния човек, както и всички удове, трябва да се преобразят. Малко хора ще срещнете днес, които са устроени, както трябва – нямат нужната красота. От лицето на съвременния човек трябва да лъха нещо хубаво, от неговата глава трябва да излиза живот и светлина, както от слънцето. На какво се дължи слънчевата светлина?

На съществата, които живеят на слънцето - на слънчевите жители. В слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпределят енергията на слънцето по цялата слънчева система, кога колко да се изпраща. Те знаят, колко хора има на земята, знаят имената им. Те познават българите, знаят, какъв бюджет имат. Те познават Англия, Франция, Русия – всички държави. Те знаят, колко морета и океани има на земята, колко бубулечици и растения има – всичко знаят. Аз не искам да ви убеждавам в това – няма нужда да се убеждаваме. Според мене, онова, което е, – е, няма защо да се доказва. Ако съществува разумен живот, съществува. Ако има слънце, има; ако няма слънце, няма. Понеже има разумен живот, слънцето свети. Ако няма разумен живот, слънцето ще изчезне. Няма ли разумен живот, и земята ще потъмнее. Ако земята досега не е потъмняла, това е, защото има разумност, има разумен живот.

Казвате: Новите влияния. Не е там въпросът. Вие знаете, че нещо вътре във вас, в самия човек, говори. Някой път сте недоволни от себе си. – Защо сте недоволни? – Любовта ви не е на място; недоволни сте от себе си – мъдростта ви не е на място; недоволни сте от себе си – истината ви не е на място. Недоволни сте от себе си – животът ви не е на място; недоволни сте от себе си – знанието ви не е на място; недоволни сте от себе си – свободата ви не е на място. Недоволни сте от себе си – движението ви не е на място; недоволни сте от себе си – учението ви не е на място; недоволни сте от себе си – работата ви не е на място. Мислите ли, че ще бъде разумно от моя страна, ако взема косата и окося зелената трева? Като види това, земеделецът ще ме похвали ли? Той ще ми каже: Братко, защо вършиш такава глупава работа? Ако напакостя нещо на узрялото жито, ще ме похвали ли той? Но и зеленото жито не трябва да пипам.

Много от съвременните хора са объркани, не знаят, кога какво трябва да направят. Всичко може да се направи, но на своето време. Казват ми: Предскажи нещо. Аз бих предсказал много работи, но сега не е време. Преди години предсказах, че в 1914 година ще има война, и в тая война, именно, Германия ще изгуби. Предупредих тогава българите да побързат и сключат мир, но не ме послушаха. Погнаха ме, интернираха ме. Казвах: Може да ме интернирате, да правите, каквото искате, но ще изгубите войната. И за сегашната война предсказах, че ще стане. Казах, че много градове, големи столици, ще пострадат – Берлин, Лондон, даже и София. Когато казвах тия работи, не им се слушаше. Не измислих тия неща, но казвам, че хората са докарали работите до една криза, която не може да се избегне. Виждам един колар кара колата си много бързо – ще я счупи. Виждам един трен, който пътува с по-голяма бързина, отколкото трябва – скоро ще отхвръкне някъде. Това е много естествено. Не се иска голяма философия да го предскажеш. Като видя, че един автомобил се движи полека, зная, че никакъв инцидент няма да се случи. Предсказвам на някого, че ще осиромашее. – Защо? – Защото харчи повече, отколкото трябва. Мога да предскажа на някого, че ще стане учен човек. – Защо? – Виждам, че учи човекът, прилежен е.

Има нещо, което е знайно за човека, без той сам да разбира, как ще стане. Зная още, че някои работи се изменят, а някои не се изменят. Някои работи, които са предсказани, стават; някога фактите изменят пророчеството. Не мислете, че пророчеството всякога се сбъдва. Някой път се сбъдва, някой път закъснява, а някога не се сбъдва. Оня, който вижда далеч, зрението му е силно. Оня, който не вижда, зрението му е слабо – той не знае много неща. Всичкото знание е в зрението. Аз виждам добре нещата. Бог ми е дал това зрение. Казват за някого: Той е пророк. Кой от вас не е пророк? В известно отношение, и вие сте пророци. Аз бих желал всички хора да бъдат пророци, да виждат добре и да виждат хубавите работи. Да виждаш добре, това е пророчество. Аз съжалявам, когато хората не са пророци. Тогава те са слепи.

Сега ще ви предскажа нещо. На времето ви предсказах едно нещо, сега ще ви предскажа друго нещо. Казвам: Иде една епоха, за която хората не са помисляли. Светът, хората, ще бъдат толкова добри, че няма да искате да се отлъчите от земята. Като дойде това време, сами ще видите. – След колко години? – Ако ви кажа след десет години, по човешки ще ме разберете. Такова благо иде след хиляда години. Сега живот и здраве, но като доживеете тия хиляда години, това, което ви казвам, ще бъде – ще го проверите.

Считай първия ден – ден на твоя дух - ден в който светлината се е проявила.

Считай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който любовта се е проявила.

Считай третия ден – ден на твоя ум - ден, в който знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.

Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден – ден на Вечното – Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.

Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.

Не давай място на безумието.

Кои ще влязат в новата епоха, т. е. в бъдещия живот? – Тия, които служат на любовта; тия, които служат на мъдростта; тия, които служат на истината. Тия, които служат на живота; тия, които служат на знанието; тия, които служат на свободата. Тия, които служат на движението; тия, които служат на учението; тия, които служат на работата – бъдещето е тяхно. Така е писано.

17. Беседа от Учителя, държана на 5 ноември, неделя, 10 ч. с, 1944 г. София. – Изгрев.

Скрито богатство

2010-02-23T18:30:11Z

Ssstanchev123: /* Скрито богатство */

==Скрито богатство==

Чете се лекцията „Постижими и непостижими неща” от книгата „Път към живота”.

Решили ли сте въпросът за постижимото и непостижимото? Какво ще постигнете, ако умножите нещо „n” пъти? Какво разбирате под „постижимо и непостижимо”? Първата дума е положителна, а втората – отрицателна. Казваме „постижимо и непостижимо, ограничено и неограничено, или гранично и безгранично”. Постижимото е гранично, а непостижимото – безгранично. Ако под „постижимо” разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб – ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите, като се свършат, произвеждат страдание. Ако парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.

Допуснете, че ви е дадена задача да изучавате човека. Ако го изучавате само физически, това е една трета от реалността; ако го изучавате физически и духовно, това са две трети от реалността; ако го изучавате физически, духовно и умствено, това са три трети от реалността, или едно цяло. В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семенца. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: Това не е никакво учене, не искам да ора. Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: Свърших орането. Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят; после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето.

Мнозина мислят, че като свършат работата си в един от трите свята, дошли са до нещо реално. То е относително реално. Това, което постоянно се изменя, е относително реално. То е само част от цялото. Някои заместват цялото число с дробно. Да заместиш цялото с дроб и да искаш да се прояви, това е невъзможно. Ако отрежеш единия крак на някой човек и го пазиш като светиня, какво придобиваш? Такива светини има много. Един крак ли има светията? Колко косми е турило Провидението на човешката глава? Някои хора имат по 150 хиляди косми на главата си, други имат по 200 хиляди, трети имат по 250 хиляди. Важно е, каква роля играе косъмът. Космите са антени. Космите, които са зад ушите, са антени, които възприемат и предават разрушителни енергии. Като приемеш тия енергии, ти се настройваш войнствено, готов си да се биеш. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата са антени на любовта към Бога. Главата е покрита с антени. Ако окапят антените, какво става с тебе? Не можеш да възприемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Не мога вече да мисля. Не че не можеш да мислиш, но антени нямаш, не можеш да възприемаш впечатления от външния свят.

Защо окапват космите на човека? – От недоволство. Чешеш косата си, недоволен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се завъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свят. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се преплитат. Ако се преплитат, работите няма да ти вървят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгневиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвърлиш на земята. Знаеш ли, колко струва една антена от човешката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косми на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж, с какво богатство разполагаш. Ти казваш : Сиромах съм. Носиш голямо богатство в себе си, без да съзнаваш това, и минаваш за беден. Вие сте от ония, които складирали богатствата си в земята, а ходят по повърхността ѝ и казват: Голяма сиромашия ни е налегнала, гладни ще умрем.

Ново разбиране трябва! Като се обезсърчиш, хвани се за косата. Често хората се хващат. за главата. Някой, без да знае, туря ръцете си на главата и така ги държи известно време. Казвам: Богатството е в главата. Ще кажете, че богатството е и в слънцето. Право е това. Голямо богатство крие слънцето. Ако на пътя на слънчевите лъчи поставите призма, тя разлага слънчевата светлина на седем цвята. Щом махнете призмата, седемте цвята изчезват. И птиците боядисват сами перата си. Как става това? Човек боядисва дрехата си и после я облича. Птицата облича дрехата си и после я боядисва. Значи, животните боядисват дрехите си след като са ги облекли.

Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, трябва да бъде свободна. Остави мисълта си сама да се прояви, не я обръщай по една, на друга страна. Мисълта трябва да бъде свободна, сама да проговори. Докато не проговори, тя остава неразбрана. Някои разглеждат мисълта като нещо нереално. Те казват: Фантазия е това. Не е така. Мисълта е мощна сила. Как ще си обясните факта, грешникът да стане светия? Много грешници станаха светии. По-рано бяха в греха, после се отвърнаха от него, съзнаха, че не е реален, и влязоха в реалния свят. Войник си, биеш се с тоя, с оня, но един ден се убедиш, че с бой работата не върви, и се отказваш от войната. Ти започваш да вярваш в друго нещо. С това войната престанала ли е? Ако напишеш няколко стихотворения и ги раздадеш на хората, обърна ли мисълта им? Тия стихотворения са подобни на книжката, в която бакалинът турил няколко бучки захар. Изядеш захарта, хвърлиш книжката на земята. Книжката няма никаква цена – захарта е ценна. Във всяко стихотворение е ценно съдържанието, а не самата книга, на която е напечатано. Извадиш книжката, прочетеш стихотворението и я туряш в джоба си. В ума ти остава някаква мисъл, а не книгата. Сладчината иде от нереалния свят. Под „нереален свят” разбираме безграничен свят – свят на не проявените възможности. Казвате: Възможно ли е един ден хората да станат съвършени? Възможно ли е някога хората да не воюват? – Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е проста работа. Наблюдавал съм, какво правят децата, като не могат да отворят някое шише или някаква кутия. Вземат шишето и го удрят в земята; шишето се счупва, а съдържанието се излива. И с временните хора постъпват като децата – чупят и развалят. Разсърдиш се на приятеля си, хвърлиш шишето на земята и развалиш приятелските си отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво се заключава обидата? Мислиш ли, че езерото, което е с километри дълго и широко, може да се изчерпи от една чаша вода, която е гребнал някой? Трябва ли да се гневиш за това? Трябва ли езерото да се сърди за водата си? Гневът на сегашните хора е подобен на гнева на това езеро. Ще те пита езерото, как си позволяваш да гребеш вода от него. Колко вода си взел? Една чаша. Водата, като се е втичала в езерото, искала ли е позволение от него? Както водата не е питала езерото, да влезе ли в него, така и ти не трябва да искаш позволение от езерото, за да гребнеш една чаша вода. Ако вземеш една чаша вода от шише, там въпросът е друг.

Съвременните хора страдат от неразбиране на живота. Ти гребнеш вода отнякъде и веднага те питат: Кой ти позволи това? Защо не си питал? Какво ще стане, ако навсякъде и за всичко питаш? Някъде не трябва да се пита. Човек, като тръгва за другия свят, пита ли своите роднини? Някой ученик свършва училището и го напуща. Пита ли някого, да напусне ли училището, или не? Щом го свършил, няма защо да пита. Ако на пуснеш училището преди да си свършил, тогава питането е на място. – Защо напусна училището? – Защото не мога да уча. Ученик, който престава да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй, щото, не всякога сте ученици.

Един 90 годишен старец следвал цели 70 години университет. Това било някъде из Европа. След това заминал за другия свят. Защо следвал 70 години в университета? От желание да свърши училището. Това показва голямо постоянство в характера. Младите студенти се подигравали с него, питали го, кога ще свърши. Той отговарял спокойно : Има време. През тия 70 години се изредили 18 випуска млади студенти. Той съзнал погрешката на своето минало, когато отлагал, напущал училището, и най-после решил, макар и късно, с мъчнотии, да свърши училището. Цели 70 години учил, но изпълнил задължението си. Като свършил, приели го вече в невидимия свят. Ако не беше свършил, нямаше да го приемат. На земята все трябва да свършиш нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа.

Говори се за правдата. Що е правда? Интуитивно се разбира, че правдата не трябва да се учи, с нея се раждаш. Правда е това, което вътрешно разбираш, само по себе си. Никой не може да те учи да разбираш правдата. Това, което учиш, не е правда. Може да изучаваш честността, но правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и любовта. И тя не се учи. Ще учиш проявите на любовта, но любовта, като същина, няма да изучаваш. Тя сама се изявява. Ако обясняваш любовта научно, съзнанието ти се помрачава. Като изучаваш нереалните неща, умът и съзнанието ти се помрачават. Питаш: Какво нещо е любовта? За любовта не се говори. Никой не знае, какво нещо е любовта като цяло. Като проява на цялото, всички познават любовта, но не като цяло. Това, което кара птичката да храни малките си, без да очаква нещо, е проява на любовта; това, което заставя жената - майка да отглежда децата си и да работи за тях без пари, е проява на любовта. Това, което импулсира всички хора да вършат нещо, без да очакват възнаграждение, е проява на любовта.

Дръжте в ума си правилото: първо възможното, после невъзможното; първо постижимото, после непостижимото; първо реалното, после нереалното. Непостижимият, нереалният свят е широка област, в която човешкият ум работи. Реалният, познатият свят е мярка за нереалния, за непознатия.

Често се употребяват думите „влизане и излизане”. Кой върши повече работа: който влиза или който излиза? Семето, което влиза в земята, върши много работа; но и семето, което излиза от земята, т. е., което израства, също върши много работа. Значи, не можеш да излезеш от там, дето не си влязъл. С други думи казано: Не можеш да влезеш там, дето не те обичат; не можеш да не излезеш оттам, дето не те искат. – Защо някои хора не те искат? – За да излезеш навън. Дават ти свобода, да излезеш. Като не те искат в затвора, ще излезеш вън, на свобода. Ако те искат, ще бъдеш ограничен. Някой ти казва: Да си вървиш! Има ли нещо лошо в това, че трябва да си вървиш? Да си вървиш, значи, да влезеш в къщи. Зима е, навсякъде сняг, може да останеш вън, да умреш от студ. При лошите условия, ще влезеш в затвора; при добрите условия, ще излезеш от затвора. Това е превод на една истина.

Казваш : Много страдам. На място е страданието. Първо се тревожиш, страдаш, че нямаш пари, да си купиш една хубава книга. Купуваш книгата, започваш да я четеш и изучаваш. Сега се тревожиш, да не би да не я запомниш, защото трябва да предадеш прочетеното на други. Ако не я запомниш, ще гледат на тебе като на невежа, който не може да чете и да запомня. Не е важно, какво мислят хората за тебе. И за животните се казва, че са глупави. Вижте, какво прави змията през зимата. През есента тя си събира храна, за да прекара зимата в летаргия – да има какво да изразходва. И мечката прави същото. Ако и ти си изпосталял, това показва, че си прекарал в летаргия и си изразходвал събраните мазнини. Пролет е, ще излезеш вън, да похапнеш, да събереш нови мазнини. После пак ще дойде летаргичният сън. Много пъти ще минаваш през него. Много пъти ще страдащ и ще се радваш, много пъти ще се събуждаш и пак ще заспиваш. Докога ще страдаш? – Докато научиш уроците на живота.

Кога ще се прекратят страданията на ученика? – Когато се научи да свири. Щом се научи да свири, учителят му престава да го наказва и мъмри. Когато хората се научат да свирят, страданията и мъчнотиите ще ги напуснат. Сега всички се оплакват от страдания, но не свирят и не учат. Какво са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Мнозина търсят лесния път: турят плочата на грамофона, навият го и свирят. Плочата свири за себе си, но и ти трябва да свириш като нея. Ще турите иглата върху плочата в себе си и ще свириш. Как ще туриш иглата? Иглата на грамофона се поставя перпендикулярно на плочата, а човешката игла – езикът, се поставя хоризонтално. Като се движи в устата, човек говори. И той говори с игла, както грамофонът, но трябва да знае, как да се навива.

Човешкият език трябва да се възпитава. Често плочите на грамофона се изтриват, иглите се претъпяват, и грамофонът не свири добре. Същото става и с човешкия език. Като игла, и той се претъпява и става груб. Възпитанието на езика не е нищо друго, освен облагородяване, за да предава вярно тоновете на природата. С колко плочи ги служите, за да предадете вашата реч? Някои имат по две-три плочи, а някои – по четири - пет хиляди плочи. Колкото повече плочи има човек, толкова по-голямо е богатството му. Като постави една плоча веднъж, втори път не я поставя.

И земята, като плоча, се движи около слънцето; за една година тя прави само една обиколка. За една година земята прави една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. Ако земята и слънцето не се движеха, ние щяхме да бъдем недоволни. Вие не можете да вземете участие в разходката на слънцето, докато не сте взели участие в разходката на земята. Всяка година земята обикаля около слънцето и минава през нови области от космичното пространство. Тя никога не минава два пъти през едно и също място, затова пред нас се разкриват голямо разнообразие и големи възможности. От движението на земята и на слънцето, човек придобива големи богатства. Неизчерпаеми богатства са скрити в пространството.
В заключение, казвам: Чрез страданието човек придобива нещо. Във всички противоречия на живота каквито и да са те, се крие голямо богатство. Като разберете това, вие съзнателно се ползвате от него.

Изпейте песената: „Мога да постигна що желая”.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

16. Беседа, от Учителя, държана на 3 ноември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Факти, закони и причини

2010-02-23T18:28:15Z

Ssstanchev123: /* Факти, закони и причини */

==Факти, закони и причини==

Красив е животът.

Красив е светлият път.

Когато отивате на гостилницата, всеки си избира нещо за ядене. Вие какво си избирате за ядене? Кое е най-важното, което сте научили? Казвате: Любов. Думата „любов” е неразбрана. Старите хора мислят, че тия, които се занимават с любовта, са извеяни. Старите гледат на младите, като на извеяни, понеже се занимават с любовта. Не бихте ли предпочели хубавото извеяно жито? Кое жито е по-хубаво: със сламата, или добре извеяното?

Човек, за да разбира един предмет, трябва да има известно разположение. На болния не можеш да държиш някаква лекция. Каквото и да му говориш, той казва: Остави ме сега! Той има нещо в главата, в гърдите, в стомаха – боли го нещо. Той само за болестта си говори. Той казва: Дай ми някакъв цяр. Хората страдат от три болести: едни страдат от главоболие, други – от гръдоболие, трети – от стомашно разстройство. Когато светлината не прониква достатъчно в мозъка, човек страда от главоболие; когато въздухът не прониква достатъчно в дробовете, явява се гръдоболие; когато няма достатъчно храна за стомаха, явява се стомашно разстройство. Някога вие сте неразположени, някога сте весели. Коя е причината за това, не знаете. Аз считам весел човек оня, който е всякога като светлия ден. Чиновникът е весел на края на месеца, когато получава заплата. Младата мома е весела, когато е добре облечена. Ако не е добре облечена, тя не е весела. Изкуство е да бъдеш весел всякога, при добри и при лоши условия, при лишението и при изобилието на живота.

Казват: Да има човек мир. От България изпратиха една депутация в Русия да преговаря за мир. Колко дни чакаха там, докато се подпише мирът? Значи, първо е подписването на мира, а после мирът пристига на малки рекички. Вашата депутация отишла ли е да преговаря за мир? Трябва и вие да изпратите своя депутация. Иначе, мирът не може да дойде. Първо очите изпращат депутация до слънцето, да им изпрати специална светлина. Тогава слънцето подписва договор и изпраща светлина. Някои мислят, че светлината иде по поръка от тях. Има светлина, която иде само ако ѝ изпратите депутация, да я поканите. Без депутация тя не иде. Ако животът се развиваше, както хората си мислеха, досега те трябваше да бъдат светии. Хиляди години още ще минат, но светийството няма да дойде. Не се става лесно светия. Не е въпрос да станеш светия на земята. Истински светия е оня, който може да отиде на слънцето, да направи една разходка. Ако не може да направи разходка до слънцето, никакъв светия не е. На земята лесно ставаш светия. Запалиш една свещ за един два часа – светия ставаш. Изгори свещта, свърши се светийството.

Сега чета по лицата ви, казвате: Знаеш ли, колко ни изплашиха бомбите над София? Виждам, много бомби носите в съзнанието си, като икони сте ги закачили. Ако бяхте светии, бомбите щяха да слязат до вас; те ще ви се поклонят и ще останат цели. А сега, не само бомбите гърмят. От хиляди години хората живеят в несъгласие, в караници и разправии. Техният живот стана причина за бомбардировките. Всяка мисъл, проектирана в пространството, се предава чрез високоговорител. Вие не подозирате, че човек може да изпрати в пространството една динамична мисъл като бомба. Само един човек може да причини голямо нещастие на човечеството. Една жена и един мъж в рая причиниха такова нещастие, от което и до днес хората,не могат да се освободят. Всичко това дойде поради едно желание да си хапнат малко от една ябълка – от забранения плод. Какво лошо има в желанието да си хапнат малко

Казвам: Първите човеци направиха една погрешка и не се извиниха. Напротив, те започнаха да се оправдават. Бог запита първо Адама, защо яде от забранения плод. Той каза: Господи, аз имах голяма вяра в Тебе. Другарката, която ми даде, се ползваше с доверие пред мене. Вярвах и на нея, както на Тебе. Мислех, че каквото ми каже, е вярно. Ти трябваше да ме предупредиш. Обаче, Бог забрани на Адама да яде от дървото, което беше всред рая, но той забрави заповедта. Интересно е, отде дойде на ума на Адама мисълта, да се скрие. Цял ден Бог търси Адама, но едва привечер го намери. Тогава Адам каза: Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях да изляза, защото съм гол. – Кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво? Така вината падна върху Ева. На въпроса, защо яде от забранения плод, Ева отговори адвокатски. Тя каза: Змията, която си създал, ме убеди да ям от тоя плод. Защо Бог остави животните в рая? – Да се учат хората от тях. Кой е предполагал, че животните могат да предадат някои неща невярно? Значи, Ева хвърли вината върху змията. Бог изслуша Адам и Ева внимателно и спря до тях, не отиде до змията да я разпитва, защо е дала на Ева толкова лош съвет.

И днес условията на живота са същите. И до днес още хората се оправдават като Адам и Ева, но Бог не приема вече никакви оправдания и извинения. Оправданието беше важно само за Адам и Ева. По същия начин ние не можем да се извиним. Сегашният човек е поставен пред друг изпит. Наблюдавал съм възрастни хора. Минава някъде, откъсне си един плод и, като види някой човек, скрие го в джоба си, тури отгоре ръцете си, като че нищо не е станало. Той не се крие като Адама, но крие плода в джоба си. Като срещне някого, поздрави го и, като отмине, извади плода и започва да яде.

Ще кажете, че животът е тежък. Ако направите една статистика, ще видите, че човек минава три четвърти от живота си в тревоги. Колко минути през деня човек е щастлив? Като преживее нещо хубаво, той се радва. И за това има някаква причина. Ако се намери в мъчнотии, човек се утешава, че като отиде на оня свят, поне там работите му ще вървят добре. Това е заблуждение; все едно, ученикът, който не е свършил четвърто отделение, да мисли, че може да влезе в първи клас. Той казва: Аз не мога да уча добре в отделенията, но като вляза в първи клас, ще уча добре. Ако в отделенията не ти върви, и в класовете няма да ти върви, и в университета няма да ти върви. Ще кажете, че имаш вдъхновение. Значи, вдъхнал си въздух. Как мислите, с едно вдъхване става ли работа? С едно вдъхновение става ли някаква работа? Колко пъти на ден трябва да се вдъхновяваш? Десет вдъхновения са нужни на минута. За един час, или за 60 минути са потребни шестстотин вдъхновения, т. е. шестстотин вдишки, а за десет часа – шест хиляди вдишки.

Съвременните хора се интересуват от един въпрос, който ги спъва. Те искат да знаят, какво пишат вестниците за погрешките на хората. Дето и да отидете, в която държава и да влезете, това са ежедневните новини. Това са криви работи. Понякога пишат във вестниците, че някъде станала катастрофа, че толкова души са убити на войната, толкова са пленници, толкова ранени. Какво ще придобием, ако знаем това? Умрелите, ранените страдат. Ако отиваш да гледаш, трябва да им помогнеш. Българите имат обичай, като отиват на гробищата, да поливат гробовете с вода и с малко вино. Отде е излязъл тоя обичай? Аз искам да зная, защо поливат гроба с вода, а някога с вино?

Когато цветята цъфтят, изпращат своето ухание надалеч. Така ги намират пчелите, насекомите, пеперудите. Значи, уханието на цветята е път, по който насекомите търсят храната си. И въздухът има свое ухание. Човек, според развитието на своето обоняние, определя, кой въздух е за него. В небето е определено количеството на въздуха за всеки човек. Ти трябва да поемеш онова количество въздух, което е определено за тебе. Колцина знаят, кой въздух е за тях? Ако някога попаднеш на тоя въздух, целия ден се чувствуваш радостен; ако не можеш да попаднеш на тоя въздух, целия ден си тъжен, неразположен. Скръбта показва, че нещо ви липсва, че не сте разбрали нещо.

Често пишете думата „любов”. Ако изпуснете буквата „л” или „ю”, ще разберете ли, каква е думата? Ако изпуснете,ъ” или „ь” на края на думите, значението им не се губи. Тия букви не са от голямо значение, и без тях може да се пише. Не само букви се изпущат, но някои хора не пишат правилно известни букви. Например, буквата „м” пишат по два начина: или първият връх по-висок, или вторият. В първия случай човек поставя себе си, азъ-т на първо място, а второто лице – ти – на второ място; във втория случай „ти” е на първо място, азъ-т на второ място. Ще кажете, че е все едно, как ще напишете една буква. Не е все едно, буквите не са произволни. Който туря азъ-т на първо място, той е скържав. Ако туриш азъ-т на второ място, ти си щедър, ти си човек с достойнство. Дето и да отиде човекът с достойнство, навсякъде е един и същ: отваря кесията си и дава. С това той иска да покаже, че разполага. Бедният, и да отвори кесията си, мълчи, нищо не говори, няма петаче в себе си. Той дава право на богатия да заповядва. Ако богатият осиромашее, и бедният може да заповядва. Викаш един работник, иска ти хиляда лева надница. Това е някогашна министерска заплата. Работникът казва: Ако си съгласен на тая надница, ще ти работя. Едно време работникът получаваше 20 – 30 лв. надница, а сега – 1000 – 1200 лева. Бомба разрушила къщата ти. Как ще я поправиш при такива надници?

За големите разрушения се плаща скъпо. Правя аналогия: на ония, които сами не могат да изправят характера си, работниците взимат скъпо. Тая е причината, дето характерът им остава неизправен. На ония, които са готови сами да се изправят, работниците взимат евтино. Следователно, когато казваме, че мъчно се изправя човешкият характер, това показва, че работата е скъпа, и на работниците се плаща много. Ако река на някой от вас да стане от мястото си, без да му дам нещо, ще се обиди. Ако дойде някой с пълни джобове златни монети и ти даде една от тях и каже, да станеш от стола си, за да седне той, ти веднага ще му отстъпиш и ще си намериш друго място. Ако ти даде една обикновена книжна монета от 20 лв., ще кажеш: Никой няма право да ме вдига от мястото ми. Значи, ако ти даде златна монета, има право да те вдига от мястото; ако ти даде книжна монета, няма право. Наистина, трябва да има някаква сериозна причина, за да се свърши една работа. Трябва да има на лице една причина, един закон, един факт. Де е мястото на причината, де е мястото на закона и де е мястото на факта? Причината е в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха. При сегашните условия, в които живеем, първо трябва да дойде фактът. Под „факт” разбираме истината, под „закон” – мъдростта, под „причина” – любовта. Фактът предизвиква истината, истината предизвиква мъдростта, а мъдростта – любовта. Ако посеете едно семе някъде, любовта и мъдростта идат да го възрастят. Не можеш да свършиш една работа, ако истината не е на твоя страна, т. е. ако нямаш един факт за това. В дадения случай фактът представлява парите или силата, с която разполагаш. Краката, ръцете са факти в нашия живот.

Често определяме нещата с думите: причина, закон и факт. Трябва да свържем мислите си с подбудителната причина, чувствата си с мъдростта, а постъпките си с истината. Ако постъпките на човека не са свързани с истината, и ако между постъпките и истината няма контакт, никакъв резултат не може да се очаква. Ако чувствата не са свързани с мъдростта, никакъв резултат не може да има. При това положение, законът не може да действува. Ако няма връзка между мисълта и самата причина, никаква мисъл не може да се прояви. Всеки човек, който говори съзнателно, има причина, има закон, има факт за това. Без причина, без закон и без факт човешката мисъл не може да се предава. Законът е път, по който мисълта се предава. Истината е крайният предел, до който мисълта отива. Христос казва: „Аз съм пътят, истината, и животът”. Пътят е мъдростта, през която трябва да минем; истината е зенитът, а животът е любовта. Коя е най-високата точка в човешкия живот? Де е зенитът в човека? – Горе, на главата, тъй нареченото „кубе”. За да стигнем високата точка, ще минем през кръга. Най-високата точка е привидна. И на нас така се вижда, че на обяд слънцето е най-високо. В същност, слънцето е толкова високо сутрин, колкото и на обяд. Вижда ни се по-високо по отношение на земята, т. е. на материалния свят, в който се движим.

Казвам: Високите работи имат свои подбудителни причини. Ако си на високо място, ти си силен, лесно можеш да пуснеш един камък надолу, или да прекараш вода, да потече в низината. Значи, всички неща в горната половина на кръга стават лесно. Влезете ли в долната половина на кръга, там нещата стават мъчно. Ако пропуснеш добрите условия и оставиш работата си за друг път, в друг живот да я свършиш, ти се намираш в обратното положение на кръга, в долната половина, дето нещата стават мъчно. Чудиш се след това, защо работата ти не върви добре. Не всякога Бог дава благоприятни условия. Отложиш ли за друг път, мъчнотиите се увеличават.

Казвате: Светът живее по един начин, а ние – по друг начин. Прави сте, че светът живее по свой начин. Ако влезеш в един трен, ще се подчиниш на всички условия, на които хората се подчиняват. Стотици души са влезли в трена и ще се движат, не накъдето те искат, но дето тренът ги води. Ако тренът върви в посока, в която и аз искам да отида, ще се кача на трена и ще се оставя на негово разположение – да ме води, дето той иска. В тоя случай аз няма да му заповядвам. Няма да постъпвам, както с каруцаря, но ще се подчиня на закона. Та когато казваме, че хората живеят така, това показва, че те пътуват с трен: дето тренът ги води, там отиват. Ако не искаш да живееш като тях, пеш ще ходиш. Знаете ли, от колко малки работи зависи някога вашия успех? Минаваш през гора, виждаш два клона преплетени, бурята ги е сплела. Бързаш, отминаваш ги, не искаш да спреш за малко, да ги разплетеш. Ако не услужиш на тия клони, може за цял ден, а може и за цяла година да объркаш работите си. Ако не си ги видял, отговорността ти е малка; ако си ги видял, отговорността ти е голяма. Какво може да стане? – Дрехите си можеш да скъсаш, волът ти да умре, къщата ти да се събори, да те изпъдят от училище. Какво ти струва да спреш за малко и да отделиш двата клона един от друг?

Казват за някого: Опък човек е той, не взима от дума. Как му казваш думата си? Всеки човек си има особен език. Ако искаш да те разбере, ще говориш на негов език. Няма да произнасяш думите, както ти искаш; ще ги произнасяш, както той иска. Ако войникът се яви пред полковника, как ще му говори? Ще каже: Моля, господин полковник! Ако каже само „господин полковник”, без да прибави думата „моля”, какво ще стане с него? Ако каже само „полковник”! - Не, ще каже „моля, господин полковник” и ще произнесе тия думи музикално. Хората страдат от немузикалност. Трябва да имате микрофон, да се научите да говорите музикално. Когато ви се говори грубо, схващате грубостта; когато вие говорите грубо, не схващате грубостта. В това е погрешката на хората.

Мнозина поддържат, че Христос ще дойде да оправи света. Как ще дойде Христос? Преди две хиляди години не дойде ли Христос? Дойде, но не оправи света. – Защо? – Защото не Го послушаха. Има майки, които раждат децата си, но не ги отглеждат. В тях майчиното чувство е слабо развито. Такава майка, като роди дете, оставя го на други, те да го отглеждат. Тя се разхожда само и казва: Не съм свикнала да гледам деца. Тогава да не се е женила. Като развие майчиното чувство, тогава да се жени. Деца, за които майките не се грижат, са невъзпитани. Ще кажете, че и без кокошка може да се измъти яйцето. Възможно е, но не зная, какво пиле ще излезе от яйце, което кокошка не го е мътила. Пиле, което кокошката е снесла и измътила, придобива характера на майка си. Любов е вложила кокошката в своето пиленце.

Сега приложението: имате една мисъл. Ако вие родите тая мисъл и оставите други да я отглеждат, не играете ли ролята на оная майка, която роди дете и го дава други да го отглеждат? Родиш една мисъл и казваш: Други да я отглеждат, аз нямам време. Щом нямаш време, не раждай. Това не е закон. Ония от вас, които искат да бъдат здрави, които искат да бъдат щастливи, трябва да учат. Щастието и здравето няма да дойдат произволно. Болният баща не може да предаде здраве на сина си. Болната майка не може да предаде здраве на дъщеря си. Здравият баща предава здраве на сина си, и здравата майка предава здраве на дъщеря си. Това са закони. Ако твоят мозък, в даден случай, не е здрав, как ще роди една хубава мисъл? Ако не е хармонично нагласен, как ще създадеш една светла мисъл? Ако сърцето ти не е спокойно и се тревожиш, ти не можеш да родиш едно хубаво чувство. Ако волята ти не е възпитана, постъпките ти не могат да бъдат благородни.

Първото нещо, което трябва да спазвате като правило в живота: Като вървиш, винаги пръв се отбивай. Даже и на мравката прави път. Срещнеш някой – обиколи го, път му стори – на всички прави път, ако искаш да ти върви. Сега всеки върви по правия път, пести времето си. Англичаните казват: Времето е пари. По права линия вървят те, да печелят повече време, да имат повече пари. Англичаните казват: Право към целта! На някои от вас косите са побелели. Да допуснем, че ви кажа, как да ги почерните, какво ще направите? Първо, вие се постарайте да почерните един косъм, както аз съм почернил космите на веждите си. Правил съм опит да ги почерня. Не ми коства много време да почерня цялата си коса, но не искам. Боядисайте само един косъм. Казвате, че имате воля. Ако не можеш да почерниш един косъм, каква воля имаш?

Да дойдем до реалното в живота. Кое е реалното? – Мисълта, чувствата и постъпките. Мисълта е мощна, чувствата са мощни и постъпките са мощни. – Кога? – Когато разбираме причините, законите и фактите, които действуват. Тогава всичко може да се постигне. Това няма да стане изведнъж. Първо трябва да се очисти мисълта; също така трябва да се очистят чувствата и постъпките. Оттам трябва да се започне. Как ще очистиш мисълта си? – Като предизвикаш в ума си само еднородни мисли. В даден момент ти мислиш за кон, за магаре, за буболечица – смесваш различни мисли в ума си и не можеш да очистиш своята мисъл. Но и ако мислиш само за кон, твоята мисъл не може да бъде чиста; ако мислиш само за буболечици, твоята мисъл не може да бъде Чиста; ако мислиш само за жаба, мисълта ти пак не може да бъде чиста. Как можеш да очистиш мисълта си? – Като очистиш окото си. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, и сърцето му не може да бъде чисто; ако не разбира и възприема правилно звука, сърцето му не може да бъде чисто. Ако не можеш да възприемаш фините трептения на храната, която влиза в стомаха ти, без да го мъчи, ти не можеш да разбереш истината.

Мнозина говорят за истината. За да разбереш истината, първо трябва да очистиш устата си. Ще кажеш, че трябва ухото си да очистиш. Истината чрез ухото не можеш да намериш. Истината е реална, и яденето е реално. Като яде, човек трябва да е доволен. Ако седнеш пред трапезата недоволен и погледнеш недоволно, ти ще развалиш всичкото ядене. Трябва да ядеш със свещен трепет, да забравиш всичко около себе си, да знаеш, че нещо хубаво, което Бог е изпратил, влиза в тебе. Ще погледнеш към всички с любов. Не мисли, че някой ще мине край тебе и ще ти вземе храната. Никой не може да ти вземе храната, която обичаш. Храна, която не обичаш, всеки може да ти я вземе. Майките не дават любимите си деца на чужди хора, да ги осиновяват – никога не дават обичните си деца. Мисли, които не обичаме, лесно изпращаме навън. Наблюдавам, вие се събирате всяка вечер на молитва. Събирате се по един неправилен начин. Така не се прави молитва. Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. В любовта нещата не се повтарят. Там всяко нещо става само по един път. И втори път може да стане нещо, но по друг начин. Ако веднъж любиш, втори път по същия начин не можеш да любиш. Същият закон се отнася и до мисълта. Това, което днес мислиш, не се повтаря. Като знаете това, прилагайте всичката си любов и мисъл в работата си.

Казва се за някого, че се разболял. – Радвам се, че се разболял. – Еди-кой си оздравял. – Радвам се, че оздравял. Не мислете, че болестта е лошо нещо. Като се разболее, човек става по-мек, по-внимателен – повече светлина е придобил. Не да боледува човек постоянно, но понякога само. Ти не можеш да боледуваш два пъти от една и съща болест. Като те хване треската веднъж, втори път и да искаш да те тресе по същия начин, не може. Ще трепериш при треската, но има разлика в треперенето. Като изучавате проявите на треската, виждате, че тя има определено време. Като хване някого, тя иде на определено време и си отива на определено време. Хване ли го втори път, тя избира друго време. Някоя треска се придружава със студ, човек трепери, зъбите му тракат, а някоя – с голям огън. Коя е за предпочитане: треперушката, или огненицата? Огненицата подлага всички нечистотии на изгаряне Тя е „аутодафе” на нечистотиите. Първото нещо, което се изисква от човека, е да пречисти кръвта си. Не можеш да пречистиш кръвта си, ако нямаш чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Както пречистваш кръвта си чрез дълбоко дишане, така ще намериш начин за пречистване на своите мисли. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от много болести. Болестите се дължат на нечиста кръв. Болестите се дължат и на нечиста храна. Ядеш плод, без да го измиеш. Може веднага да не заболееш, но създаваш лош навик в себе си, подхранваш леността. Нечистата храна внася утайки, нечистотии в стомаха, които постепенно тровят кръвта. Нечистата кръв, освен болести, причинява неразположение, песимистично настроение, леност в човека. Човек с чиста кръв се отличава с голяма енергия и пъргавина. Губиш ли пъргавината си, кръвта ти е започнала да става нечиста. Чистата мисъл, чистите чувства и чистите постъпки са динамични, правят човека бодър, млад.

Всеки иска да бъде добър, да се подмлади. Затова се създава Божествена Школа, да научи хората как да живеят, да използуват живота. Ще живееш 40 – 50 години, но да живееш, както трябва, да използваш разумно всички блага. Някой живее 40 – 50 години, но не може да използва Божествените блага, както трябва. Живее известно време и се страхува, че ще умре, ще отиде на оня свят. Ако умреш веднъж, втори път да не желаеш да умираш. Като дойде смъртта, човек престава да яде, няма желание за ядене, не може да диша, въздух не може да приема. Днес намалява храната и въздуха, утре ги намалява още повече, докато един ден се намери в пълно ограничение. Бог е създал човека да яде, но да яде с любов; да мисли, но да мисли с любов; да чувствува, но да чувствува с любов; да постъпва, но да постъпва с любов. Любовта е свещен огън. Тоя огън, трябва да подтиква човека към всичко. Да работи с любов, да учи с любов! Не е лесно човек да учи.

Сега ви говоря за неща, които не могат изведнъж да се постигнат. Най-малко десет години усилена работа се изисква, по два-три часа на ден, за да реализирате част от това, което говоря. При това, будно съзнание е нужно. Оня, който е привикнал да мисли добре, достатъчно е да отправи мисълта си към любимия си предмет, за да придобие някакъв резултат. Индусите имат различни методи за съсредоточаване на съзнанието си, но някои от тях са отживели времето си. Предметът, който обичаш, задържа погледа, както и съзнанието ти. Обаче, съсредоточаването на съзнанието не показва още любов към нещо, нито свободен избор. Защо гледаш човека? – За да намериш нещо хубаво в него. Като погледнеш човека с любов, ще намериш нещо хубаво в очите му, в ушите му, в носа му, в ръцете му. Във всеки човек има нещо хубаво, което заслужава да се гледа.

Някой религиозен седи и мисли за Христа, за свети Никола. Какво ще мисли за свети Никола? Той минава покрай него и не го вижда, а мисли за времето, когато е живял свети Никола. Ако седиш и мислиш за Христа Който е живял преди две хиляди години, твоята работа е изгубена. Какъв е бил Христос едно време, не знаеш ; важно е, какъв е сега. Ти се намираш в мъчнотия, в нещастие. Дойде един човек отвън и ти помогне. Ти се чудиш, кой е тоя човек. Христос е, Който помага. Докато Христос е при вас, съмнявате се и казвате: Или е Той, или не е. Когато Христос беше между евреите, и те се колебаеха. Вече две хиляди години минаха от това време, те още не могат да се убедят, че Той е техният Месия. Не е Той, Когото очакваме.

Представям ви три топки: едната е пълна със златни монети, другата – със сребърни монети и третата – с медни. Топките са еднакво големи, но с различна тежина. Най-тежка е златната топка, после сребърната и най-лека е медната. Ученият, като види трите топки, ще избере златната. Той казва: Най-тежка е тая топка, но аз ще я взема, защото съм най-силен. Като дойде друг човек, той ще избере сребърната, а за третия няма избор – той взима останалата – медната топка. Който взима златото, има право на избор, от трите топки избира златната. И вторият има право на избор – от две топки прави своя избор. Третият, обаче, няма право на избор. Много от сегашните хора постъпват като последния. Като нямат право на избор, те казват: Което остане, то е за мене. Не яжте каквото остава. Човек, който иска да си създаде характер, трябва да пие от първия гроздов сок. Ако купуваш грозде, вземи от най-хубавото. Купи по-малко – половин или четвърт килограм, но от най-хубавото. Ти искаш да купиш повече, по-евтино грозде, макар и да не е хубаво. Когато човек работи съзнателно върху себе си, трябва да знае, че малките неща се благославят, а не големите.

За следния път напишете само по една дума, която обичате и добре разбирате. Ще направим един опит, да видим, колцина от вас ще напишат думата с любов. Някои може да не намерят такава дума. Които намерят тая дума, ще я напишат чисто и правилно на едно четириъгълно листче и отдолу ще напишат само името си, без фамилията. Ако напишете думата, ще имате някаква сполука през годината. Ако не я напишете, няма да ви вървят работите. Да не пишете от страх – от любов ще напишете една дума. Ако отложите за друг път, ще ви сполети някаква загуба: или дреха ще си скъсате, или обувка, или нещо неприятно ще ви се случи.

Един ден ходих на планината и се грях на огъня. Той ме обикна, затова една искра ми изгори ръкава. Благодарих, че любовта му не е била много голяма. Ако беше по-голяма, повече щеше да изгори дрехата ми. И така, ако се колебаете, не правете опита. Не се наемайте, че после да кажете: Тая работа не е за мене. Не започвайте една работа, ако няма да я вършите. Често започвате с Божествените работи и не ги свършвате. Като напишете думата, която обичате, аз ще взема листчетата, ще ги прегледам и ще ви ги върна. Вие ще ги носите в джоба си през цялата година; може да ги оставите и в наследство. Божието благословение иде чрез малките работи, които ни заобикалят. Те идат чрез очите ни, чрез ушите ни, чрез ръцете ни, чрез устата, чрез краката. Божието благословение иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствувате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение.

Всяка работа, написана добре, на време и красиво, носи Божието благословение. Някои хора пишат красиво; почеркът им е по-красив от печатните букви. Човек трябва да пише красиво, защото чрез писането той може да се справи с вътрешната дисхармония в себе си, със своето вътрешно разстройство. Ако не се вземат мерки, много от вас ще пострадат от тая дисхармония, както пострадаха от бомбите. Ония, които не пострадаха от бомби, и до днес още се намират под впечатлението на бомбите – от повтаряне на спомените в съзнанието. Това си спомнят, онова си спомнят, живеят с рефлексии. Понякога рефлексиите са по-опасни от първото преживяване.

Един пиян минал една вечер над една голяма пропаст, без да пострада. Сутринта отишъл да види, как е минал над пропастта, без да падне. Като видял пропастта и си представил, какво би могло да стане, ужасил се. От ужас косата му побеляла. Той минал над пропастта, без да му побелее косата, а само като я видял, побеляла му косата. Второто впечатление било по-силно от първото. Преповтарянето на впечатленията от ужасите действуват лошо върху психиката. Трябва да се освободите от повтаряне на страшните преживявания. Не ходи да гледаш неща, които събуждат стари спомени и впечатления от ужасите в живота.

Мнозина се връщат назад и се запитват за миналото си. Няма защо да се занимавате с миналото си. Какъв си бил в миналото, не е важно; какъв си сега, това е важно. Някои могат да видят своето минало, но да гледат на него като на чужд живот, а не като на свой. Да гледат и да кажат; Добре е живял тоя човек, Понякога природата открива и добрите, и лошите работи на човека, но като чужди. Ако той знае, че е причина за някои лоши работи, постоянно ще скърби; ако знае, че той е причина за някои добри работи, ще се радва. На земята голямата радост и голямата скръб не се допущат. – Защо? – Защото те са полюси на живота – плюс и минус, които взаимно се неутрализират. Каквото си имал, всичко си изял и изпил – нищо не ти е останало.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

15. Беседа от Учителя, държана на 1 ноември, среда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Слабият и силният

2010-02-23T18:25:53Z

Ssstanchev123: /* Слабият и силният */

==Слабият и силният==

Ще прочета 15. глава от Евангелието на Йоан. Тя е малка част от една голяма беседа на Христа, даже и резюме не е. Тая глава трябва да се чете често, за да може да се влезе във връзка с цялата беседа. Тя е само един прозорец. Трябва да се местим на разни прозорци, за да се види цялата беседа. Човек на земята има две очи, а не само едно око.
Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота, и което сме в състояние да преведем на български език, е следното: В света има само двама души – силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Питате, как се спогаждат те. Има един закон, на който служат и двамата – Божият закон. Ако крайно големият не изпълни Божия закон, започва да се смалява; и ако крайно малкият изпълни Божия закон, започва да се увеличава. Щом започнеш да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Ако големият започне да се смалява, той е престъпил Божия закон. Ако малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон.

Христос казва: „Аз съм лозата”. Човек е същество, направено от две живи дървета. На едното дърво корените са в мозъка, а клоните растат надолу в тялото. На другото дърво корените са в симпатичната нервна система, а клоните отиват нагоре. Там, дето се срещат две дървета, се образуват два вида плодове. Едното дърво представя крайно голямото, другото дърво представя крайно малкото – сърцето. То е малкият човек. Ако малкият човек изпълнява Божия закон, увеличава се. Ако големият човек не изпълнява Божия закон, смалява се. Това е мярката. Значи, не е в големината. Тъй щото, всеки може да стане голям. И всеки може да стане малък. Ако съжаляваш, че си малък, погрешката е в тебе, не си изпълнил Божия закон. Ако се радваш, че ставаш голям, че растеш, ти изпълняваш Божия закон. На земята и двата закона работят. Малкото никога не боледува. Само големите хора боледуват, само те страдат. Страданията им произтичат от това, че не изпълняват Божия закон. Не че не искат да го изпълнят, но по някой път се съзнават като божества. Съвременните хора се запитват: Какво ново има? Всички се интересуват, какъв ще бъде следващият порядък. Какъв ще бъде? Досега хората са били в едно болезнено, анормално състояние. Тепърва трябва да ги лекуват от невидимия свят, за да станат здрави. В бъдеще ще дойдат лекари за здравите хора. Когато се казва, че някой аристократ има трима слуги, той е болен. Надвесили се над леглото му, гледат да не умре. Ако и вие искате някой да ви слугува, болен човек сте. Когато някой ви слугува от любов, това е здравословно състояние. Каквото и да е друго служене, каквото и да е верую, каквато и да е наука, това са анормални състояния на човешкия дух. Казват: Той е учен човек. Аз искам да зная, нормален ли е той, здрав ли е, неговата ученост произтича ли от закона на любовта.

Сега аз говоря за любовта, която дава живот, в която животът се ражда. Имайте пред вид: Това, от което произтича животът, е любовта. Това е кратко определение на любовта. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Някой от вас могат да съжаляват, че не са учени. В известно отношение аз се радвам, че някой хора са прости и неучени. Понякога е добре човек да бъде невежа, за да не прави зло. За да обича, човек трябва да бъде учен; за да има знание, той трябва да бъде учен; за да бъде свободен, той трябва да бъде учен. Понякога знанието ограничава човека. Той казва : Аз тъй чувствувам. Чувствуването не е мярка. Ти чувствуваш, че имаш воля, но това не показва, че, наистина, имаш воля. Ти чувствуваш, че си богат, но това ни най-малко не определя твоето богатство. Като изгубиш богатството си, не чувствуваш ли, че си го изгубил? Като изгубиш знанието си, не чувствуваш ли, че си го изгубил? Казваш: Страдам. Страданието е мярка. Вярата е независима от човешките чувства – тя е съзнателно чувство. И при лошите условия, човек може да има вяра, по-силна, отколкото при добрите условия. Например, болният може да има по-голяма вяра от здравия. Здравият може да има самочувствие, това е друг въпрос. Болният вярва, че ще оздравее, че болестта му ще мине.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките”. Значи, Той е лозата, а ние сме пръчките върху тая лоза. Следователно, всеки трябва да бъде добре присаден и да се грижи за своята присадка. Хората страдат, защото и лозите страдат. От десетки години лозите в България бяха нападнати от филоксера. Лозарите бяха принудени да присадят местната лоза с американска. Местната лоза беше по-хубава от тая, която донесоха от Америка. Какво показва филоксерата? Защо пострадаха лозята от филоксерата? Съвременната война, съвременните недоразумения в човечеството, това е филоксера в умовете, в душите и в сърцата на хората. Аз правя аналогия между лозата и човека. Във Франция се изтребиха лозите, в България също. Навсякъде, дето проникна филоксерата, проникна и войната. Когато лозата боледува, и човек боледува. Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхват и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Ако кракът те заболи, какво показва това? – Че ти си изгубил почвата, по отношение на оня основен живот. Може да те боли крак, може да те боли око, може да те боли ръка, това показва, че основата на живота е нарушена.

Какво трябва да се прави тогава? Когато търговецът фалира, какво трябва да прави? Неговите приятели, ония, които го обичат, трябва да го кредитират. Който фалира, трябва да се кредитира. Кредитът в света е любовта. Все трябва да се намери някой да ви кредитира, знаен, или незнаен. Вие имате четири - пет приятели, те ви познават. Може би вие живеете на земята за любовта на вашите непознати приятели в широкия свят. Някои се поставят на материалистична почва и казват, че тук е животът – в материалния свят. И аз съм съгласен, че тук е животът, но всеки материалист трябва да развие зрението си така, че да обхване цялата земя, да вижда навсякъде, по всички континенти. Той трябва да вижда, как живеят хората. А тъй, да вижда една малка част и да казва, че това е животът, не разбирам. Виждаш 10 – 20 дървета, това ли е светът? Виждаш десетина буболечици, това ли е светът? Виждаш десетина говеда, овце, това ли е светът? Какво означава светът? Светът е туй, което виждаме. И днес всички спорят, има ли друг свят или няма. Че ти си и в тоя свят, и в оня. Ако не живееш добре, за тебе остава само неразбрания свят. Пък ако живееш добре, има и друг свят – оня свят. Два свята има. Като се съберат, образува се един свят. Значи, светът е един. Не може един свят да се раздели на два свята, но двата свята образуват един.

Казвате: Един е Бог. Бих желал съвременните философи да разбират другояче Единния Бог. Всички същества живеят в Бога. Всичко живее в Единния. Преди да се родите, вие сте били в Него, както житното зърно, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца. Земеделецът го изважда оттам и го посява в земята. Право ли е, ако житното зърно каже, че сега се е появило? Сега ли се появи житното зърно? То е било в хамбара на земеделеца, и той го е посял. Не е въпрос, кой е на правата страна. Който расте, той е на правата страна. Малкият, който се увеличава, е на правата страна; невежият, който се просвещава, е на правата страна. Ученият, който на старини губи паметта си, губи знанието си, е на кривата страна; силният, който се разболява и губи силата си, е на кривата страна; богатият, който обеднява, е на кривата страна. Чудно е, когато някой казва, че не дава богатството си. Той не разбира, какво нещо е богатство. Например, имаш 20 хиляди килограма бакър – голямо богатство, цял керван трябва да го носи. Смениш ли го в злато, сам можеш да го носиш. Ако хората разбираха, щяха да се отрекат от своята глупост, от своето невежество, от своята скържавост, от своите болести, от лакомията си. Не яж повече, отколкото трябва! Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание. Лошо са ни възпитавали в миналото, лошо ни възпитават и днес. Само оня музикант, който знае да свири и пее хубаво, може да предаде тона правилно. Казват, че някой, без да е певец, може да предава пеене. Благодарим за такъв преподавател, който не знае да свири и да пее. От такива професори сме дошли до това положение. Мнозина мислят, че педагогът, и без да е певец, може да предава пеене. Турците казват:”И да видиш, не вярвай”.

Не искам вие да се борите с вашите погрешки. Не се борете със злото; не се борете с невежеството; не се борете с тъмнината. Де ще хванеш тъмнината? Де ще хванеш невежеството? Запали една свещица, и нейната светлинка ще ти помага в тъмнината. Не се бори с глада! Нахрани го с малко хлебец. Кажи му една сладка дума. Казват: Не може ли без хляб? Ако можеше без хляб, животът щеше да бъде десет пъти по-лош от сегашния. Аз бих казал: Горко на оногова, който не яде! Ако не яде, той умира. Горко на оногова, който не учи и не възприема Словото Божие! И той умира. Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърцето си! Двама души, които се любят, критикувате ги, казвате: Любят се! Оставете тия хора, нека се понаядат. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг.

Истински порядък е тоя, който Бог е създал. Онова, което се събужда в твоята душа, то е от Бога. А събуденото от Него е реално. При реалността и сенките стават реални. Нещата са реални само при любовта. Нещата са реални само при мъдростта. Нещата са реални само при истината. Реалността на истината се заключава в това, че тя носи свобода. Мъдростта е реална, понеже носи знанието. Любовта е реална, понеже носи живота. Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината. Човек, който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Да благодарим на това, което се изявява. Казвате: Кога ще идем на оня свят да го видим? Желанието ви е добро, но оня свят и тук може да го видите. Ако искате, ще влезете в него. Но щом се появи страхът в сърцето ви, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появят личните чувства – на обида, на достойнство, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появи користолюбието, вие сте на границата на Божествения свят. Една стъпка като направите, ще влезете в Божествения свят. Ще видите, че страхът трябва да бъде отвън, а любовта – отвътре. Понеже сте изпъдили любовта отвън, а държите страха отвътре, търсите Божествения свят и не го намирате. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш добър слуга, а любовта да ти бъде господарка.

Нов порядък иде в света. Досега доброто сте пращали на училище. Свършило е прогимназия, гимназия, университет, сега държи последния си изпит. Злото нищо не е свършило досега. В доброто Господ вижда един достоен син, който всичко е свършил успешно. Господ казва: Тебе ще направя господар. Тоя несретник – злото, ще направя слуга. Доброто казва на злото: Слугувах ти толкова години, подчиних се на Божия закон, сега ти ще му се подчиняваш. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти училището, двамата ще се хванем за ръце и заедно ще управляваме света. Сега е ред злото да слугува. Толкова години доброто е слугувало! Злото няма де бъде изпъдено, но ще слугува. Камшика, който сте приготвили да го биете, турете настрана – злото не трябва да се бие.

Ще ви приведа един пример: Във Варненско имало един знаменит младеж – Стоян. Един турчин минал покрай него и му казал: Стояне, пет пари не струваш, нямаш сила за пара. – Не говориш истината. Аз ще ти докажа, колко струвам. Стоян хванал турчина за крака, дигнал го нагоре, свалил го, обърнал го с главата надолу, отново го вдигнал и сложил на земята. – За пет пари ли не струвам? – Много си силен. Мене ме заблудиха. Дето отивам, ще казвам, че Стоян има сила. Божествена сила има в Стояна. Ако вие нямате силата на Стояна, по-добре мълчете. Не говорете като турчина, че доброто не е силно. Сега Стоян иде в света. Оня, който е работил, е доброто. Ще те хване, ще те вдигне във въздуха. Доброто иде да управлява света. Който не вярва в това, доброто ще го хване за крака и ще му покаже, че в него се крие Божествена сила, която ще оправи света. Не се безпокойте, как ще се оправи света. Вие сте чудни, когато се тревожите за нищо и никакво. Когато обелите кората на едно дърво, кой го лекува? То само си поправя кората. Даже като го отсекат, то пониква отдолу. На морската звезда, като ѝ откъснат крака, образува си нов крак. В Божествения свят недъзи няма. Животът лесно изправя недъзите. В нашия свят, дето няма любов, има колебание.

Казват за някого: Речта му не е логична. Когато предавате един език, с коя дума трябва да започнете? Как започва природата, с коя дума? Тя започва със съюзите. Забележете, че когато човек изгуби паметта си, първо забравя съществителните, понеже най-последни са се явили. След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата.

Казвам: Както в езика всяка дума трябва да бъде точно на мястото си и да се знае, отде произхожда, така и човек трябва да знае, отде да започне. Жената отде трябва да започне? Мъжът отде трябва да започне? Мъжът трябва да тури за основа на живота си доброто, а жената – послушанието. Ухото е пасивно, само възприема. Това ухо стана причина Адам преждевременно да проговори. Там е всичката погрешка. То си беше на място, когато не говореше, когато само чуваше и предаваше добре. Но Адам, като поиска ухото да му говори, прояви своята неразумност. Той пожела да има жена, да има и деца. Какво ще постигне, ако има деца? Да роди деца, но да приличат на него, да бъдат разумни, да бъдат честни, добри, справедливи. Ако бащата е родил син, който убива, и дъщеря, която лъже, деца ли са? Блаженни са ония, които не убиват и не лъжат. Досега се е писало, че е блажен оня, който убива. И българите казват, че не може без война. Опитаха се и те да проявят геройство, да обявят символична война на Англия и Америка. Но и тия хора им отговориха. Дойдоха със самолетите си, с бомбите си, и българите се изпокриха като зайци. Пишеха във вестниците, че духът е мощен. Мощен е духът, да влизат в избите да се крият. Какво стана в резултат? София пострада, а ние научихме един добър урок.

Едно е страшно: Да не дойдат бомбите върху главата, върху сърцето, върху душата. Не влизайте в противоречие с Божия закон. Сега харесвам, че отделят църквата от държавата. И в училищата няма да четат молитва. И това е добро, защото молитва без любов, не е истинска молитва. Вяра без любов, не е истинска вяра. Надежда без любов, не е истинска надежда. Един закон съществува: Всичко, което става с любов, се благославя.

Сега се говори за Отечествения фронт. Какво казват отгоре за него? Дотолкова, доколкото Отечественият фронт е в съгласие с Божествения Отечествен фронт, Бог го благославя. Да мислите, че можете да минете, както и да е, това е заблуждение. Ще кажеш: Стани ортак с дявола, докато минеш моста. – С дявола ортак не ставай, той е фалирал. Да стане слуга! Един от старите окултисти представя дявола в нашите времена, като обезсърчен, отчаян, че учениците му не го слушат. Давал им съвети, не изпълнявали – всеки си гледа своя интерес. Дяволът казал: Дадох знанието си, отнеха силата ми и ме оставиха сам в света. Никой не ме зачита. Отишъл на планината и се замислил дълбоко, дано намери някакво разрешение. В това време две змии се впили в гърдите му. Но вътрешната му болка била толкова голяма, че той дори не ги усетил. По едно време видял, че Христос се приближил към него. Дяволът си поклатил главата и казал : Късно идеш. Преди две хиляди години бях в сила да ти дам всички земни царства, но сега и мене не слушат. Христос му отговорил: Аз не ида да ми дадеш царства, но да ти дам един приятелски съвет. Ти си умен, но светът не те почита. Обърни се да служиш на Бога. Не казвам да Го обичаш, но само да Му служиш. В служенето се крие твоето бъдеще. Казва се, че Христос праща дявола във вечния огън. Но аз виждам, че Той го поставя слуга на Бога. Праща го да служи на слаби и на страдащи, да служи на всички и навсякъде без насилие. Знаете ли, какво мъчение е за един горделив дух, който е управлявал света – да служи!

Сега не искам да ви убеждавам. Ако сте от тия, които не разбирате, съдбата ви е подписана: Ще бъдете слуги. Ако досега сте служили без любов, ще бъдете слуги. Ако внесете любовта, ще бъдете господари. На се самозалъгвайте. Знайте, че докато хората ви носят на гърба си, не сте силен човек, и радостта ви всеки може да вземе. Преди години, на една екскурзия до Витоша, гледам , един баща води своето шестгодишно момиченце. Върви то с баща си, но понеже не е ходило, краката му се уморяват и губи разположението си. Бащата го вземе на рамото си, носи го. Веднага момиченцето добива разположение и започва да приказва. Като повървяха така един километър, бащата се умори и го свали на земята. Сега той става весел, а детето – неразположено. Погрешката е там, че бащата води момиченцето на екскурзия. Щом го е взел, той не може да не го носи. Ще го слага на гърба си, ще го сваля на земята, докато стигнат горе. Наблюдавам ги, но нищо не казвам. Другите мърморят: Що му трябваше да води това дете? Нека го понапляска малко. Казвам: Детето не е екскурзиант. Погрешката е наша – ходихме бързо. Трябваше да намалим нашия ход.

Старият живот, който носите понякога на гърба си, ще го снемете; домилее ли ви, отново ще го вземете. Вие искате съвсем да забравите стария живот. Може да го носите, но гледайте само да не стане господар. От стария живот ще излезе нещо. Старият ще се подмлади, младият ще остарее. Разбиране трябва! Вие искате да се освободите от злото. Единственото нещо, което може да примири доброто и злото, това е любовта. Заради нея доброто и злото ще започнат да слугуват.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките”. Докато си пръчка на тая лоза и пребъдваш на нея с любов, соковете и ще минават през тебе. Ако не пребъдваш с любов, тогава тая пръчка се отрязва. В сегашния живот ние си създаваме излишни мъчнотии. Някой иска да се жени. Намирам, че женитбата е хубаво нещо. По-добро от женитбата няма, но когато е с любов. И по-голямо пържило от женитбата няма, когато е без любов. Момата търси красив момък, богат, да говори хубаво; обаче, тя още не се е научила да служи. Момата трябва да познава ума, сърцето на момъка; да познава неговата душа, неговия дух, да знае, как да постъпва. Като се оженят, тя казва: По-рано колко беше любезен, а сега стана груб. И нейният възлюбен казва: Колко любезна беше едно време, какви писма пишеше, а сега колко е груба! Дойде при мене някоя жена, оплаква се от мъжа си, иска да го напусне. Казвам и: Ако го напуснеш, ще те задигнат за другия свят; ако издържиш в служенето си, ще те благослови Господ. Изпит е това, трябва да го издържиш докрай.

Казвам: Едно от двете ще държите – или на доброто ще служите, или на злото. Както доброто е служило на човечеството, така и злото трябва да служи. Не говоря за въображаеми неща. Велики същества са слизали на земята и са страдали. Защо страда Христос? От какво пострада? Не можа ли да се справи със своите противници, да ги обезсили в злото? Какво би станало, ако пожелаем всеки, който ни обиди, да изчезне? Блъснеш се в някое дърво, кажеш: Да изсъхне! Блъснеш се в някой камък, кажеш : Да се разсипе! Наквасиш се във вода: Да пресъхне! Какво ще стане най-после?

Великото в света се крие в любовта, в знанието и в свободата. Може да издържи само оня, който има любов; може да издържи само оня, който има знание; може да издържи само оня, който е свободен. Не се жени за човек, който не те люби, който няма любов. Любов е нужна на всички – и на момата, и на момъка. Вчера дойде едно малко момченце при мене, четири - пет годишно, и казва: Искам да ти стана ученик. Целуна ми ръка. Аз го погледнах, мисля си: ученик иска да стане. Погледна ме и ме пита с погледа си : Не ме ли харесваш? Мога ли да ти стана ученик? Нищо не му отговорих, но си казвам: Каквото желае, ще стане. Мисълта, която носи в себе си, ще се реализира, когато стане възрастен. Може да бъдеш велик, ако имаш любов. Без любов велик не може да станеш. Това е най лесният път в живота. Ако нямате любов, намерете поне един човек, който има любов, той да ви стопли. Ако нямате огън в дома си, идете при съседа си, той да ви сгрее. Нямате ли любов, с която да стоплите сърцето си, идете при съседа си; ако той носи любовта, ще се сгреете. Не чакайте той да ви посети.

Помнете: Любовта не се предава. Тя има два източника: симпатичната нервна система, която има за седалище слънчевия възел, и нервната система, която има за седалище мозъка.

И тъй, любовта отгоре и любовта отдолу трябва да се срещнат. Дето се кръстосват енергиите на двата източника, там се образува животът. Когато енергиите от двата източника не се срещат в един фокус в момъка и в момата, те остават бездетни. Когато тия енергии се срещат в общ фокус, те имат дете. При това, колкото по-близо са до фокуса, толкова по-добри са децата; колкото по-далеч са от фокуса, толкова по-лоши са децата. Школа е нужна по тия въпроси. Мислиш, че е лесно да напишеш едно писмо? Всеки може да напише едно писмо, но то трябва да е изпълнено с любов. И за религията разказват хубави работи. Но религията е закон на любовта, закон за служене на Бога и служене на ближния: на дръвчета, на бубулечици. Любовта подразбира правилна обхода. В камък ли се блъснеш, в дърво ли се блъснеш, не ритай, внимателно го обиколи и продължи пътя си. Всичко в природата е живо. Разумно отношение се иска от нас.

Мнозина признават за свои близки братята и сестрите си, съгражданите си. На другите народи гледат като на чужди. Българинът българите си обича. И това е на място, но Отечественият фронт отгоре и Отечественият фронт на шестата раса обхващат цялото човечество. Законът на шестата раса е любовта. Знаете ли, какви ще бъдат качествата на шестата раса? Ще кажете, че хората на шестата раса са красиви. И момата, която мисли да се жени, иска да бъде красива, но тя не знае, че при сегашните условия, красотата носи нещастие. На физическия живот грозотата носи по-големи блага, отколкото красотата. Всеки се стреми да обсеби красотата; всеки отхвърля грозотата. Красивият човек не е свободен. Не е свободен и оня, който заема високо обществено положение. Например, колко души, ще обикнат един министър? Колко души ще обикнат един лекар? Ще го обикнат 40 – 50 души болни и ще го търсят, за да ги излекува. Лекарят бяга от любовта на такива болни. Той ще пипне пулса, ще погледне окото и ще каже: Хайде, върви си. Има същества, които трябва да се лекуват от лекари; има други, които природата лекува. Правилни отношения трябва да съществуват между хората. Духовната наука, или законът на любовта ще ни научи, как да създадем правилни отношения помежду си. Минаваш покрай един човек, виждаш недъзите му. Тия недъзи не са само негови.

Един българин, бил в Бостън и там видял нещо интересно. Един висок човек, облечен хубаво, царски, върви по улиците. Минавали американци, отминавали го, никой не му обръщал внимание. Чудя се, казва той, защо тия хора минават покрай него, без да му обръщат внимание. Погледнал към гърба му и какво видял? Отгоре до долу той бил окичен с обяви и реклами Затова американците не гледали лицето му, а гърба му. Така той разбрал, защо никой не обръщал внимание на тоя цар.

Сега и ние, съвременните хора, гледаме гърба на някои царствени личности само за обявите, които носят. Лицето е като на всички хора, но гърбът е важен. Там е написано тяхното минало величие. И днес, кой как мине покрай тия хора, обръща се да види, какви обяви има на гърба им. Господ не ни е създал за царе и за князе, за министри и управници. Това са почетни длъжности. И такива служби ще изпълняваш, но ще те уволняват. Артистът на сцената играе роля на някой цар, или на някой съдия, но, като излезе от театъра, пак е обикновен човек. Бог е вложил нещо велико в човека. Той е вложил великото в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа. Там са вложени големите блага. Благото, това са плодовете на ума, плодовете на сърцето, плодовете на душата. По това трябва да се отличава човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа. Влезете ли в градината на духа, и там трябва да има плодове. Всеки момент ангелите слизат от небето да видят, дали има плодове в градината на нашия ум, в градината на нашето сърце, в градината на нашата душа.

Сега и вие очаквате да отидете на оня свят. Ако нямате от тия плодове, ще преживеете голямо разочарование. Ще приличате на оня американец милионер, който заминал за оня свят, но преживял голямо разочарование. Той се явил при св. Петър и казал: Искам да отида при Господа, много добрини съм правил. – Какви добрини си направил? – Градил съм църкви, училища, пътища, железници, фабрики. – Писаха ли вестниците за това? – Писаха, всички знаят. – Значи, платено ти е. Спомни си тогава, дали си направил някое добро, за което никой да не знае. Богаташът започнал да се рови в паметта си и му дошло на ум, че веднъж, когато бързал за кантората си, една вдовица го спряла и му поискала малка помощ. Понеже бързал, той и подхвърлил един долар. За тая добрина той не счел за нужно да казва на някого, но и вестниците не писали нищо. – За тоя случай може да отидем при Господа – отговорил свети Петър. Отишли при Господа, разправили случая, и Бог казал: Дай му два долара и да се върне на земята. С един долар работа не става. С църкви, с училища, с болници работа не става. Хубави неща са те, но за народа. Онова, което създаваме в себе си, като качества на нашия ум, като качества на нашето сърце, като качества на нашата душа, то остава за нас. Това са неща, от които човек ще се нуждае и в бъдеще.

Сега, ако вие сте хора от шестата раса и кажа на едного от вас да пее, всички ще останат доволни. А днес, колко души от вас могат да станат; да изпеят нещо и да задоволят всички? Някой може да изсвири нещо, но знаете ли, колко мъчно може да се угоди на съвременните хора? Виртуоз трябва да бъде човек в свиренето, за да задоволи всички. Има една школа, която може да ви учи. Това е школата на любовта. Любов, която не дава импулс на човека да пее, не е любов. И детето, като обича майка си, пее. Младата мома, като се влюби, пее. Щом дойде разочарованието, песента престава. Любовта носи песента. Ще възразите: Не се говори за любов, ние сме женени хора, деца имаме. Втори път ли трябва да се женим? Аз разглеждам женитбата като служене. Може да съм служил при един господар; мога да отида и при друг господар, но и при него ще служа с любов. Дето служите с любов, там е мястото ви. И аз, като намеря добър господар, доволен съм от него, но и той е доволен от мене. Да служиш без любов, това е опит, не е истинско служене. Това значи, постоянно да се оплакваш, че те изнудили, че не те оценили, че нямаш почивка, че не можеш да излезеш на чист въздух, че ръцете ти отмалели от работа.

Ние имахме един млад брат, сега той е в другия свят, отиде на почивка малко. Кой как дойде, все него търси да му услужи: Братко, направи това, направи онова, но никой не му се отплаща. Яви се някаква трудна работа, все него викат. И после: Благодарим ти, братко! – никой нищо не плаща. Той си пишеше стихове и възпяваше любовта. В първо време му се смееха, че не е бил учен, че бил прост човек, но тоя има да му дава, оня има да му дава – той все с поезията си живее. И най-после стана поет. Остави той последната си поезия. Влюбил се в една мома, която се оженила за друг. Той пише, излива тъгата си: Чист исках да остана, но тя не ме разбра. Замина той за оня свят със своя идеал.

Достойнство трябва да има човек. Сега и аз ви проповядвам, но важно е, какво мисля. Важна е чистотата на моята мисъл. Важна е чистотата на моя поглед. Като ви гледам, трябва да зная, предавам ли ви нещо хубаво, или не. Като гледам хората, обръщам внимание на това, какви велики работи е вложил Бог и в невежите; виждам, какво бъдеще имат тия хора. Казвам си: Добро бъдеще ви очаква. Сега и на вас казвам: Добро бъдеще имате. Старите имат добро бъдеще, младите имат добро бъдеще, сиромасите имат добро бъдеще, страхливите имат добро бъдеще. Радвайте се на благата, които Бог е вложил навсякъде и във всичко. Радвайте се на скъпоценните камъни, но радвайте се и на простите камъни, понеже и в тях има условия за растене. Радвайте се на растенията, на бубулечиците, на всичко, което ви заобикаля. Радвайте се и на тия, които ви обиждат. Радвайте се на всичко живо! И цигулката е жива, интелигентна е, съставена е от живи клетки. Когато цигуларят търка върху струните, цигулката понася всичко с любов. Някой цигулар свири тихо, лекичко, а друг по-грубо. Цигулката предава и грубите, и леките тонове. Когато някое велико същество свири на твоята цигулка, все ще изпиташ някаква приятност. Първоначално, като свири със своята ръка, ти си неразположен, не разбираш музиката, не я чувствуваш. Но като минат година, две, ще свикнеш, ще чувствуваш музиката и ще благодариш.

Писанието казва : „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, ще се превърне на добро”. Радвайте се, ако мъжът е лош; радвайте се, ако жената е лоша; радвайте се, ако синът е лош; радвайте се, ако дъщерята е лоша; радвайте се и на вашия лош слуга. Това е негативната страна на живота. Казвам: Радвайте се два пъти на вашия добър съпруг; радвайте се два пъти на вашата добра съпруга ;радвайте се два пъти на вашия добър син, на вашата добра дъщеря, на вашия добър слуга. Трудни са тия неща, но без любов не може да се служи. Може ли човек да живее без въздух? – Не може. Така е невъзможно да се служи и на Бога без любов. Ако само една минута си лишен от въздух, не може да издържиш, задушаваш се. Една от важните функции на човешкия организъм е дишането. Не искам да бъдете много добри, защото ще бъдете много нещастни. Не искам да бъдете много сладки, все трябва малко подкиселяване. Ако хлябът е влажен, ще мухляса. Сухият, препеченият хляб е коравичък, но издържа.

Търсете любовта с единствената мисъл да станете здрави. От вашето разбиране, от служенето ви на любовта, зависи вашето здраве. От разбирането на любовта зависи вашата мисъл. От разбирането на любовта, зависи и вашия духовен живот. От разбирането на любовта зависи вашият умствен свят. От разбирането на любовта зависи вашия сърдечен свят. Всички материални блага зависят все от любовта. Не бързайте да постигнете всичко изведнъж. Не пожелавайте благата на другите хора. И Мойсей казва: „Не пожелай имота на ближния си”. Онова, което Бог ти е дал, само то е твое право. Че някой бил богат – радвай се. Че имал къща – радвай се. Ако ти нямаш къща, пак се радвай. Не е достатъчно само да имаш къща, но трябва да знаеш, как да я направиш и от какъв материал. Желателно е в бъдеще къщите да се правят от стъкло – цялата къща да бъде стъклена. Здравословно е човек да живее в стъклена къща Това изисква бъдещата хигиена. Ония, които нямат днес къщи, в бъдеще им пожелавам да имат стъклени къщи, хубаво уредени. – С колко стаи? – Най-малко с пет стаи: една за вашия възлюбен, една за възлюбената, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия слуга. Трябва ли сега да се обезсърчавате? Какви ли не проекти виждам аз.

Казвате: Не си струва човек да живее. Да, не си струва човек да живее, но при сегашното неразбиране на живота. Щом не си струва, измени живота си. Ако едно място не ти е приятно, измени го, иди на друго място; ако на едно място не те обичат, иди на друго. Като обиколиш цялата земя, все ще намериш едно място, което Господ е определил за тебе. Той не те е изпратил на това място, ти си дошъл тук по известни кармични съчетания. Някой е българин, но той още не е определен за България; някой е англичанин, но и той още не е истински англичанин. По закона на кармата някой е дошъл в България или в Англия, облякъл се е в дрехата на българин, на англичанин, без да е истински българин или англичанин. Ако отидете в Англия, ще срещнете хора, които не отговарят на англичаните; ако отидете в Германия, ще видите хора, които не отговарят на германците. Има смесване на расите. Някъде се свързват жена от черната раса и мъж от бялата раса. Ако жената е по-силна, и в първото, и във второто, и в третото поколение се ражда все черно дете; едва в четвъртото поколение ще се роди бяло дете. Ако мъжът е по-силен, първо се раждат бели деца, а после черни.

Сега не искам да остане във вас едно обезсърчение. Радвайте се на живота, който сте имали досега. Веднъж Бог ви е изпратил на земята, Той е предвидил вашето бъдеще. Ще останете на земята, докато придобиете знанието, свободата и любовта. Щом имате подкрепата на Божествения свят, ще работите. Някои от вас ще бъдат художници, други ще бъдат музиканти, певци, трети – учени, философи. Ако сте певци, ще бъдете по-добри от сегашните. И те не са лоши, но истински певец е оня, който прилага пеенето в живота. Някой от вас ще пее сопран, друг – тенор, трети – бас. Сопранът отива във висините, а басът слиза надолу и дава плодове. Тенорът показва докъде басът може да се качи. Алтът показва, докъде сопранът може да слезе, т. е. докъде могат да слязат неговите блага. Засега алтът е елемент, който остава недоразвит. Сопранът трябва да има ясен и привлекателен тон, а басът трябва да бъде обемист и топъл. Басът има дълги вълни, а сопранът – къси. Всички, които искат да управляват света, трябва да бъдат басисти. Ония, които носят добри съвети от Божествения свят, трябва да бъдат сопрани. Ония, които ще покажат пътя на прилагането, трябва да бъдат алтисти и тенори. Предлагам ви да си изберете, какви да бъдете – басисти, сопрани, алтисти или тенори.

Тоя е пътят, по който можете да служите на Бога, както трябва. Тоя е пътят, по който можете да служите на любовта, както трябва. В бъдеще се изисква от всички да пеете и да свирите.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

14. Беседа от Учителя, държана на 29 октомври, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

Изменена посока

2010-02-23T18:23:34Z

Ssstanchev123: /* Изменена посока */

==Изменена посока==

Каква беше последната лекция от миналата година? Някой път искате да знаете миналото, т. е. вашето минало прераждане. Човек лесно забравя. Коя е причината, че сте забравили? Аз се интересувам, не за самия процес на забравянето, но защо вие сте забравили. Забравянето има отношение към нежеланието, не желаеш да направиш нещо. Защо някога човек не иска да прави добро, а някой път иска да прави добро? Защо някой път човек е разположен да прави лошото, а някой път не е разположен? Мислите ли, че цигуларят, като свири по салоните, от любов свири на хората? Понякога свири от зор, за прехраната си. Българските гайдарджии и гъдулари свирят повече по сметка, те нямат идея. Те казват: Беднотия, трябва да се свири! Докато земеделецът употребява цяла година да изкара житото, цигуларят в половин или един час посее и жъне плодовете. Той скоро свършва работата си. Музикално, всички работи се свършват лесно. Та и вие сте забравили лекцията, защото не сте музикални. Може след година да си спомните. Какъв беше последният петък, помните ли? Колко души бяха в класа? Колко песни се пяха? Коя молитва се чете?

Представете си, че двама души гледат един предмет. Те са попаднали на фокус, и двамата имат известни впечатления. Когато предметът се отдалечава от тях, става по-малък, т. е. смалява се. Смаляването става по причина на това, че ъгълът на зрението се намалява. Също така се намалява и пространството. И слънцето, което има диаметър около 1 429 500 километра, се вижда малко, защото е много далеч от нас. Когато предметът се приближава, той се увеличава, ъгълът на зрението се увеличава. Същевременно и пространството може да се увеличи.

Кога предметите се виждат ясно, и кога смътно? Някои неща са смътни в нашите умове. Значи, не са на фокус. Ако предметът се постави точно на фокус, имаме ясна представа за него. Всички неща, които във вашия ум, или във вашите чувства са на фокус, вие ги обичате, защото образите им са ясни. Казвате: Имам ясна представа. Ясната представа е зрял плод; неясната, смътната представа е неузрял плод. Представата в умствения свят е плод; мисълта в умствения свят е плод. Ония, които живеят в умствения свят, и те имат плодове. По подобие на физическия свят, те имат и цветове. Ще кажете, че не ви е ясно, как така в умствения свят има цветове. Като мислите за любовта и за мъдростта, нали имате някаква идея във вашия ум? Нали имате ясна представа за тях? Каква е представата във вътрешния ви свят за любовта? Даже и животното има някаква, макар и животинска представа за любовта. Неговата представа не е като на човека, но според своята представа, и животното има отношение към света. Колкото по-високо стои дадено същество, толкова и представите му са по-ясни и всеобемащи. Представете си сега, че пред вас стои една къща. Едно същество, което е много повдигнато, вижда къщата от четирите страни, също и отгоре, и отдолу. Едно неразвито същество вижда само едно малко прозорче на къщата. Коя е причината, че то вижда така ограничено? – Ъгълът на зрението му е малък. Колкото ъгълът на зрението на едно същество е по-малък, толкова предметите и представата за тях са по-неясни. Срещате един човек и казвате, че е добър. Кое ви дава повод за това? Под какъв ъгъл на зрението виждате? Отгде знаете, че е добър? Добрият човек има няколко черти, които изпъкват повече или по-малко. Като видите тия черти, познавате, че тоя човек е добър. Добрият човек проявява дейност. Доброто е като белия цвят. Как познавате белия цвят? – По отражението на светлината. Белият цвят отразява напълно светлината. Черният цвят никак не я отразява. И доброто отразява напълно, затова е добро. Злото няма никакво отражение – черно е то. Доброто има свой цвят, милосърдието има свой цвят, правдата има свой цвят. Какви са цветовете на тия добродетели, няма да кажа сега, но те си имат свой цвят. Ако правдата няма цвят, тя остава неразбрана. Цветът я прави достъпна за нас. Чрез цвета ние изучаваме нейните качества. Правдата поставя дисхармоничните неща на мястото им. Без правда, в света щеше да има пълна анархия. Без добро, нещата щяха да бъдат без съдържание.

Днес мнозина изучават физиогномия. Според физиогномистите, колкото очите са по-отдалечени от носа, толкова човек приема повече впечатления; колкото очите са по-близо до носа, толкова по-малко впечатления приема човек. Казвам: Вие не помните миналата лекция, защото ъгълът на зрението е бил малък. Възприели сте малко впечатления, повече смътни, затова всичко се е заличило в паметта ви. Ако увеличим тоя ъгъл, веднага ще си спомните. Ако ви се даде една премия от 250 лири, веднага ще си спомните всичко, и лекцията цяла ще се възстанови във вашия ум. Разбира се, това няма да стане изведнъж, но постепенно. При това, парите няма да бъдат книжни, но златни.

Човек, за да учи, все трябва да има някакъв стимул, някаква подбуда. Без подбудителна причина човек не може да мисли. Ти мислиш само за неща, които ти правят впечатление. Всяко впечатление е някаква подбуда. Всеки предмет, за нашия ум е дотолкова важен, доколкото произвежда някакво приятно впечатление. Обичаш да слушаш музика, понеже изпитваш нещо приятно чрез ухото. Обичаш да гледаш цветята, понеже възприемаш нещо приятно чрез окото. Обичаш да се движиш около цветята, да възприемаш аромата им, понеже действат приятно на носа ти. Обичаш някоя храна, понеже е вкусна, внася нещо в организма ти. Тоя закон е верен. Една мисъл е толкова важна за тебе, колкото е приятна за твоя ум. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърцето ти.

Взимам думата приятност в прост смисъл. Само добрите неща са приятни. Понякога лошите неща са приятни в началото, а накрая горчиви. Има неща, които в началото са горчиви, а накрая – сладки. На земята почти всички плодове, с малки изключения, в началото са горчиви, после стипчиви, кисели и най-после стават сладки. Растенията имат знание, могат да превръщат горчивината в сладчина. Те изваждат горчивите елементи от почвата и ги превръщат на сладки. Някои растения не прилагат изкуството си, затова плодовете им остават горчиви. В този смисъл, растенията не са тъй невежи, както ги мислят. Те имат обширни познания по своята специалност. Казвам: Следвайте и вие пътя на растенията. Имате една горчива опитност, искате да я изхвърлите. Тя е плод на вашия живот, ще я превърнете.

Как превръщате горчивите мисли? Какъв е вашият опит? Например, някоя ваша приятелка или ваш приятел ви огорчи. Как превръщате горчивината в сладчина? Тоя процес става във вас, без да го знаете. Горчивите неща имат дълги вълни, а сладките неща имат къси вълни. Всички плодове, които имат дълги вълни, са горчиви. Плодове, които имат къси вълни, са сладки. Какво ще кажете за червея, който се движи бавно, полека? Умно същество ли е той? Не е умен. Защо? Същества, които се движат полека, имат вътрешни недостатъци; те са свързани със своя вътрешен живот, отвън нищо не ги интересува. Те не се интересуват нито от цветята, нито от небето. Те казват: Свързани сме със земята, към нея можем само да гледаме. Ако гледаме нагоре, малкото влага, която носим в себе си, ще пресъхне, ще отиде животът ни. Главата на червея е много малка. Вашата глава е милиарди пъти по-голяма от тая на червея. Върху много неща могат да мислят съвременните хора, но те малко мислят. Някои мислят само за обувки, за шапки, за дрехи, за ядене; понякога само ще помислят за някоя книга, за някоя звезда, за някое цвете. Казват за някого: Глава има!

Главите на съвременните хора не са много културни. Някои обичат да критикуват, намират погрешки в хората. Човек, на когото умът е зает с погрешките на другите, не може да бъде културен. Погрешките са отражение на човешкия живот. Кой какъвто е, това вижда. Добрият човек, като види един лош, вижда доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него. Той мисли, че добрият е намерил някакво изкуство да го замотае някак, да прикрие нещата. Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това. Виждате, че Бог, Който постъпва само добре с хората, все още Го подозират. Те казват: Кой знае, дали Господ не си играе с нас. Някой казва: Ето, детето ми взе, вола ми взе. – Кой му прати детето? Кой му даде вола? Значи, да умре детето ти, Бог е причината. Да умре волът ти, пак Той е причина. За всичко, което става в света, все Бог е причината. Някой не се оженил навреме, детето му не е заченато навреме, жената не е здрава, детето му умряло. Кой е крив? – Пак Господ. Онова, което Господ е създал, никога не умира.

Кое е Божествено? Което никога не умира. Кое е Божествено? Което никога не губи своята красота. Кое е Божествено? Което никога не губи своята разумност. Кое е Божествено? Което не губи своята доброта. Всички ония неща, които се изменят, имат друг произход – не са от Бога. Така, именно, ще си съставите ясна представа за Божествените неща. Вие носите отпечатъците на хиляди поколения. Те са оставили във вас някой свои недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат Божествените качества, вложени във вас от начало още. Божествените неща са дълбоко заровени в човешката душа, покрити с дебел слой. Тоя слой трябва да се премахне. Божествените зародиши трябва да излязат на повърхността на човешката душа, да дадат своите плодове.

Сега във вашия ум стои идеята: Защо Бог създаде света такъв? – Хората го създадоха такъв. В стария турски език, върху някои букви поставяха точки. Всяка точка означаваше нещо. Ако някоя муха кацне върху една книга, може да остави точка там, дето не трябва. Тогава се изменя смисълът, чете се едно вместо друго. Така са постъпили и хората с книгите на Божествения свят. Те натуряли точки, дето не трябва, и днес неправилно четат. Обаче, точките, които хората турят, се изтриват, а точките, турени от Бога, остават завинаги. За да опиташ, кое е човешко и кое – Божествено, вземи една гъба, напоена с вода и провери, кое се заличава и кое не. Човешкото се изтрива, а Божественото остава – по никой начин не може да се изтрие.

Често вие се обиждате. Това е човешко нещо, човешка точка. Обидил си някого, турил си точка. Изтриваш точката, изчезва обидата. Изпадаш в безверие – човешка точка е. Изтрий с гъба, и безверието ще изчезне. Лесно може да накараш когото и да е, да мисли лошо. Първо имаш добро мнение за един човек. Той взима хиляда или две хиляди лева на заем и не плаща. Ти веднага започваш да мислиш лошо за него. Казваш: Много добър човек беше, но не плаща. Това е човешка проява. Но и Божествено не е, да изменяш доброто си мнение за човека. Защо тоя човек не плаща? Някаква точка има върху написаното. Вземи гъба, изтрий точката, и той веднага ще плати.

И апашът обича да взима пари, без да има право за това. Един религиозен човек отишъл при един милионер, в името на Бога, да иска пари. Милионерът му казал: Ти нали вярваш в Бога? Той ти даде ум, сърце, да работиш. Защо просиш? Намери си някаква работа. Човек, който проси, ще намери затвора. В Англия, ако някой отиде да проси, или да иска пари, непременно трябва да свърши някаква работа срещу това, да направи нещо: да изсвири, да изпее някаква песен, или да направи един фокус. Само тогава той има право да поднесе чинийката си, за да му дадат нещо. Като не получил нищо, религиозният започнал да изучава характера на милионера. Една вечер, той успял да влезе в кантората му, с револвер в ръка, и се скрил под масата. В това време, богатият извадил торбата със златото си, започнал да го брои и да му се радва. Бедният веднага застанал пред него и му посочил револвера. – Моля ти се, не ме убивай! Вземи, колкото искаш. Като напълнил джобовете си, той запитал милионера: Знаеш ли, кой съм? Аз съм оня човек, който искаше пари от тебе, в името на Бога. Ти нищо не ми даде и каза да отида да работя. Със силата на това оръжие, което си купих, аз се научих вече да работя. Сега ти плащаш за него, а аз ти давам един урок. Като дойде друг някой при тебе, да проси, дай му, колкото ти искаш. Така той ще вземе по-малко. По-напред и на мене можеше да дадеш, колкото искаше, а сега, за изкуството си, взимам толкова, колкото аз намирам за добре.

Така постъпват много от съвременните хора, така постъпваме и ние. Щом дойде револверът – ненужните страдания, веднага сме готови на всички жертви. Не е лошо това, учим се. Тоя пример верен ли е? Идейно е верен, но доколко фактически е верен, не зная. Ще си послужа с още един пример, за изяснение на първия. Същият човек отишъл при друг милионер, да го убива, с цел да иска пари. Милионерът знаел изкуството да овлажнява барута. Като се насочи револвер, барутът овлажнявал. Апашът влязъл при него, насочил револвера си, но милионерът казал: Ти искаш да ме уплашиш, но твоят револвер не хваща. Я цъкни. Той цъкал, цъкал, но револверът не хванал.

Казвам: Ако искате да не ви обиждат хората, трябва да знаете изкуството да овлажнявате барута. Дойде някой при вас, иска да ви обиди, но обидата не хваща. Докато се обиждате, вие сте слаб човек. Докато вярвате на всичко в света, вие сте слаб човек. И който вярва, и който не вярва, и двамата са прави. За духовните хора благото все от Бога иде. Каквото стане, духовният казва: Благодаря на Бога за станалото. На никого другиго не мога да благодаря. Като му помогне някой, той казва: Бог те накара да ми помогнеш, ти нямаш думата. Безверникът не благодари на Господа, благодари на хората, които му помагат. Де е погрешката? Ще кажете, че духовният човек е прав. И двете страни са прави, но не са абсолютно прави. Защото всеки човек е ваш ближен – и вярващият, и невярващият. Първият закон е Божественият. Вторият закон е човешкият. Когато дойде първият закон, едновременно трябва да дойде и вторият – законът за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните първо действат със закона на Бога. Те оставят закона на ближния настрана. И двата закона трябва да действат едновременно.

Представете си, че ви дават задача, как да постъпите, когато някой ви направи една услуга. Например, богат човек ви дава 20 – 30 хиляди лева, вие му благодарите. Тоя добър, умен човек, като ви направи това добро, наблюдава, как ще постъпите вие, ще направите ли на някого добро. Ако не направите на някого добро, при друг случай, той ще ви даде по-малко. Първият път ви даде 20 хиляди, после ще ви даде 10 хиляди и пак ви наблюдава. Третият път като отидете, ще ви даде пет хиляди. Най-после нищо не ви дава.

Та, когато някой се оплаква от съдбата, ще знае, че първоначално Бог му е давал много наведнъж, докато постепенно намалявал и най-после нищо не му давал. Как ще се измени съдбата? Отвори сърцето си и започни да даваш. Тогава и Господ ще се отвори. Ти, богатият, теглиш един чек от 20 хиляди лева. Срещне те един беден, казва: Може ли да ми услужиш с нещо? Ти махнеш с ръка и продължиш пътя си. Но Господ те гледа. Казано е в Писанието, че някога, без да знаете, сте угостили някой ангел. Ако угостиш един ангел, той ще се отплати за услугата, която си му направил. Доброто не трябва да се прави, както днес мнозина го правят. Дадеш пет лева и мислиш, че си направил нещо. Колко са пет лева? Казано е: „Ако имаш две ризи, дай едната на бедния”. Какво обяснение ви е дадено за тоя стих? Да имаш две ризи, това е нещастие. Затова дай едната, да се освободиш от нещастието.

Един свещеник проповядвал в църквата върху даването. Той цитирал стиха: „Който има две ризи, да даде една на бедните”. Попадията чула проповедта и като се върнала вкъщи, решила да я изпълни. Един просяк похлопал на вратата и поискал нещо. Попадията му дала едната риза на попа. Като се върнал от църквата, свещеникът поискал чистата риза, да се преоблече. Попадията казала: Няма я, дадох я на един просяк. Постъпих така, както ти проповядваше. – Аз говорих това за другите, то не се отнася до нас. Свещеникът потърсил ризата си, защото се изпотил, искал да се преоблече. Кога се изпотява човек? – Когато се намери в зор, в мъчнотия. Здравият човек не се поти, болният се поти. Когато човек е здрав, има магнетизъм в организма си, влага, която чисти. Чрезмерното изпотяване не е добро, не е здравословно състояние.

Сега ние говорим за нормалния живот, който функционира правилно. Към него трябва да се стремим. Трябва да имаме правилна мисъл в живота. Често се казва, че с даване нищо не се постига. Вярно е, но и с недаване нищо не става. Ако житото на една нива е много гъсто, не става хубаво. Гъсто посятото жито малко плод дава. Житото трябва да се сее рядко, да расте добре, да братясва. Да правиш добро, това е упражнение, но когато човек прави добро, другите да не знаят това. Ако правиш добро, и хората знаят, ти не се ползваш от него. Какво ще стане, ако целувате струните на цигулката на един цигулар? Ще развалите струните му. Всеки човек, който очаква да му благодарят, разваля струните на цигулката. Ако целувате струните, цигуларят не може да свири. Цигулката не се нуждае от целувки. И цигуларят не се нуждае от целувки. Докато свири, нито ще го целувате, нито ще му благодарите. Като свърши концерта, тогава може да му благодарите. Кога майката целува детето си? Когато се свърши концертът. Защо майката трябва да целува детето си? Какъв концерт се дава? В целувката има нещо егоистично. Някои деца са пълни с магнетизъм, с магнетична сила, всеки иска да вземе от тоя магнетизъм. Обикновено хората целуват магнетичните деца; ония, които нямат магнетизъм, не ги целуват. Децата на богати родители ги целуват повече, бедните деца по-малко ги целуват. Някое дете, като го целуват, вика, крещи. То казва: Не искам да ме целувате. Защо? Някои хора, като целуват, само взимат; някои, като целуват, дават нещо от себе си. Майката дава нещо от себе си, затова целува детето си. Разумност се иска от всички.

Направете един опит за една седмица. Представете си, че някой ви обиди, каже ви обидна дума, погледне ви криво, или направи някое движение с ръката, което не ви се харесва. Който от вас се е обидил, нека намери свой близък и го запита, как да се справи с обидата. Какъвто съвет получиш, приложи го, да видиш, дали е прав. Не питай само едного, но десетина души поне, да видиш, кой от методите най-скоро ще премахне обидата. Ако не се намери човек да ви обиди, не съжалявайте за това. Всички не могат да обиждат, и всички не се обиждат. Ако и вас питат, и вие дайте съвет. Следете, колко време трае обидата ви и след като приложите съвета, за колко време ще изчезне тя. Определено е траенето на всяка обида, както е определено траенето и значението на всеки препинателен знак. Например, четете някоя книга и срещате точка, запетая и други знакове.

Какво означава точката? – Знак за спиране, за отдъхване. Колко време трябва да спреш след точката? И в музиката има знакове за почивка: цяла пауза, половина, четвъртина, осмина. Какво означава запетаята? Какво означава двоеточието? Колко време трае спирането при тях? Ще кажете, че паузата е знак за мълчание. Четеш едно изречение и спираш. След това трябва да дойде някой суфльор, да ти подскаже, какво да четеш. Значи, точката е спиране, докато дойде суфльорът, запетаята – също. Суфльорите помагат при четенето. При точката спираш, слушаш, че някой говори. Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже нещо, продължаваш да четеш и пак спираш. Много естествено, обмяна става между човешките мисли. И паузите в музиката вървят по същия закон. Музикантът, като спре, вдъхновява се, приема нещо чрез паузата. Сега и вие искате да поставите всеки знак на своето място, но не знаете, точно къде да го поставите. Точката се туря там, дето предложението свършва.

Кой е най-трудният въпрос, който ви смущава? Казвате: Неразположен съм. Значи, смущението е вашето голямо неразположение. Ставате сутрин, неразположени сте; давате концерт, неразположени сте; движите се, ходите, неразположени сте; обувки имате, дрехи имате, не сте разположени. Мъчно е човек да бъде разположен. Някой поглежда към краката си, неразположен е. Обувките го стягат. Друг повдига рамото си, дрехата го смущава нещо на рамото, или под мишцата. После, бута шапката си – смущава го нещо. Ту нахлупва шапката си, ту я повдига, да приеме повече светлина. Казвам: Научете се, когато обувките ви стягат, да не гледате към тях. Те произвеждат дисонанс във вас. Кажи си: Добре ходя с тия обувки, много са хубави. Върви напред и не гледай обувките си. От гледището на съвременната хигиена, обувката трябва да бъде точно по крака, да няма никакъв недостатък, да не стяга никъде, нито пък да бъде широка. И дрехата също трябва да бъде свободна, никъде да не стяга, но да приляга добре.

Като ученици, наблюдавайте хората как ходят, да видите, колко от тях ходят правилно. Намерете нещо хубаво в хода, в движението им. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не можете да вадите верни заключения от фактите, от всичко, което ви окръжава. Ако нямате прави заключения за физическия свят, как ще наблюдавате мислите и чувствата, които са отвлечени? Ако видимите неща не разбирате, как ще разберете невидимите? Ако доброто не можете да оцените, злото никога няма да оцените. Човек от злото не се възпитава, доброто го възпитава. Злото не може да даде възпитание, то само ограничава. Например, злото ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, което може да възпита човека, това е доброто – то е храна за сърцето. Злото ще те ограничи да не ядеш много, а доброто ще те нахрани. Що е възпитанието? – Резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добра храна, добри мисли, добри чувства, добри постъпки – всичко това е видимото в света.

Кои са основните мисли на лекцията? – Доброто, което възпитава човека, и злото, което го ограничава. При възпитанието важна роля играят дрехите, обувките, шапката. Важно е при това, какви са дрехите: памучни, копринени или вълнени. Различните видове материя оказват различно влияние. Опитът е показал това. Ако едно дете се облича само с копринени дрехи, характерът му ще се изопачи, понеже хиляди копринени буби са станали жертва. Най-хубавите дрехи за възпитание са ленените и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Болният да носи вълнени дрехи. Най-малко престъпление прави човек, когато носи лен и памук. За да вземе вълната от овцете, той ги остригва преждевременно; за да вземе коприната от пашкула, той го убива преждевременно. Хубави, топли са вълнените дрехи, но при самовъзпитанието се препоръчват ленени и памучни. В бъдеще, добре е вълната да се стриже в топло време, когато и овцата с любов я дава. Ще погладиш овцата, ще я помилваш, и тя ще бъде доволна, че си остригал вълната й. Такава дреха ще бъде добра. Тъй както днес постъпват с овцете, ползата е малка. Днес хората шият дрехи от хубава вълна, с копринена или с памучна подплата. Това не е добре. Дрехите трябва да се шият без подплата. Сега въпросът с дрехите и платовете е труден. Имаш зимна дреха, но лятно време не може да я носиш; имаш лятна дреха, зимно време не може да я носиш.

Правил съм опит, да нося зимно време вълнена дреха без подплата. Забелязах, че дрехата държи топло, даже когато съм я носил разкопчана. Ако си здрав и носиш такава вълнена дреха, вместо подплата, образува се магнетична обвивка между тялото и дрехата, която не пропуща външния студ. И най-тънката дреха, проникната от магнетизъм, държи топло. Не всякога дебелите дрехи държат топло. Направи си дреха от чист вълнен плат, внеси в нея своите хубави мисли и чувства и я облечи. Тя крие в себе си магнетична сила, която я прави здравословна. Ето защо, не раздавай дрехите си, които си носил като болен. Не е добър обичаят да се раздават дрехите на умрелите. Не носете дрехи от умрял човек. И от умрели буби, и от умрели овце дрехи не носете. Като спазвате тия неща, вие създавате в себе си характер.

Това се отнася до вашия личен живот, а не до социалния. Социалните работи вървят по свой определен път – това е неизбежно. Обществото не може да се изправи лесно. Себе си може да изправим, можем да правим опити, но когато дойдем до обществото, методите ще бъдат други. Пазете правилото: Не обличайте дреха, която не обичате. Не обувайте обувки, които не обичате. Какво правят хората, това е тяхна работа. За вас, пътят, по който може да създадете характер, е следният: Никога не носи неща, които не обичаш.

Колко неща запомнихте от лекцията? Всичко не може да се запомни. Години се изискват, за да може човек всичко да приложи. Днес де ще намериш чиста вълна? Де ще намериш кожа, да си направиш обувки, каквито искаш? Де ще намериш подходящ материал за шапка? Как си правят растенията дрехи? Кой дрехар им шие? Кой учи цветята да си правят цветове? Кой дрехар е направил перата на птицата? Вижте райската птица, как е облечена, като царкиня. Най-хубавата дреха има тя. Кой се е погрижил за нея? Ако и ние се решим да живеем по тоя начин, има кой да се грижи и за нас. Понеже ние не се интересуваме, затова и невидимият свят не се интересува от нас. Ако ние бихме се интересували от това, веднага разумният свят ще вземе участие в нашия живот. Ние не се интересуваме, и за нас не се интересуват. Птиците, за които те се интересуват, имат хубави дрехи. Защо дрехите на някои птици са хубави, а на други не са? Има птици, на които цветът на перата не е на място. Голямо различие има в птиците и в техните дрехи.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да измените посоката на вашите мисли, посоката на вашите чувства и посоката на вашите постъпки. Не е нужно да се откажете от старото. Вашите стари навици да бъдат корени, както корените на дърветата. Новите ви навици да бъдат клони с плодове. Ще живеете едновременно отвън и отвътре – едни в корените, други в клоните, и така ще примирявате противоречията. Взимайте пример от растенията.

Изпейте песента „Аз мога да любя”.

Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде; въздухът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят, ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока, и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото, както трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.

В човешкия живот, във всяка възраст има по една основна мисъл, която е ръководела човека. Имайте разположение само към основното. Един пример ми се е харесал, който донякъде изяснява, какво нещо е Божественото. Едно бедно момиче, останало без баща и майка, кръгло сираче, се отличавало с голям стремеж към музиката. Веднъж то чуло, че един голям цигулар дава концерт. Искало да го посети, но нямало средства. Опитало се тук-там да намери начин да чуе видния цигулар, но никой не му се отзовал. То отишло, дето се давал концертът, и останало вън. Като излязъл от салона, цигуларят спрял вниманието си върху момичето, което било с насълзени очи. Той го погледнал и запитал, какво иска. То казало: Дойдох да те слушам, нямах пари за билет и останах вън. Цигуларят взел адреса на момичето и отишъл в дома му, дето дал за него специален концерт. Помнете: Когато ние имаме това Божествено желание, цигуларят ще дойде. Ония, които нямаха силен стремеж към Божественото, купиха си билети и отидоха да слушат цигуларя. При момичето той сам дойде. Някои хора сами отиват при Божественото, а други Божественото само ги посещава. При човешкото ние отиваме, а Божественото само иде при нас. – Кога? – Когато го желаем. Сега тоя артист, може би, и вас ще намери някъде.

Само Божията любов носи пълния и изобилен живот.

13. Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.

Служители

2010-02-23T18:20:45Z

Ssstanchev123: /* Служители */

==Служители==

Какъв предмет имате за днес? Какви са уроците ви? Защо Господ създаде светлината и защо – топлината? Казвате: Лесно се отговаря на тия въпроси. Всички хора желаят лесните работи.

В нашия салон има доста картини – все художници са ги рисували. Защо някое лице е дълго – не знаете; защо носът е дълъг – не знаете; защо някои вежди са дебели, а други тънки – пак не знаете. Това са елементарни неща, но не ги знаете. Решавате трудни въпроси. Трудните въпроси произтичат все от елементарни неща.

Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 – прости числа. Като ги съчетаете, образуват се големи числа. Какво е значението на числата, не знаете. Знанието не трябва да бъде товар. Всеки предмет трябва да се изучава добре. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използва.

Сега вие, може би, се занимавате с други работи, но искате да се научите да живеете добре. Това е най-трудната работа. Казвате: Да живеем според Божия закон. Как ще живеете по тоя закон? – Ще учим. – Значи, не е въпрос да живеете по Божия закон, но да учите онова, което Бог е създал. В какво се заключава ученето? Първо ти опитваш нещо, например, опитваш сярната киселина. С езика си ли ще я опиташ? Ако близнеш с езика си и се изгориш, ще се дръпнеш назад. Умният ще вземе книжка или дръвче, ще го потопи в киселината и ще видя свойствата й. Някой ваши Мисли са като сярната киселина – изгарят. Кажете една обидна дума на някого, и той с години не може да я забрави, образува рана в него. Казваш; Празна работа са думите. Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. Преди всичко, човешкият език трябва да се смекчи, или да се възпита. Като музикант, ти трябва да възпиташ езика си. Езикът може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.

Ако имате портрет на човек с обикновен, малък нос, и силно издадена горна устна, ще се усмихнете. Кое ви кара да се усмихвате? Такава е устната му. Тоя човек е в гъстата материя. Той има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа си. Върху неговия нос са работили дедите и прадедите му. Той не е работил, спи още. Той носи своя нос като обява за работата на своите деди. Те са били умни. Но човекът, който има такъв нос, не е учен, защото сам не е работил, не се е учил. Казват за някого: Вдъхновил се е от Духа. Кой от вас се е вдъхновявал от Духа? Що е вдъхновяване? Приемане на въздух. Някой вдъхнал, някой издишал въздух. Човек - първо вдишва въздух, а после издишва.

Ако имате портрет на човек с хубав, голям нос, какво ще кажете за него? Гледате тоя портрет – липсва нещо на човека. Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината е в светлина, половината е в мрак – едно око му липсва. Де трябва да бъде поставено окото? Не е достатъчно човек само да рисува, но той трябва да се възпитава – изкуство е това. За да се възпита, нужно е знание. Трябва да знае, какво, именно, да рисува. Художникът поставя много сенки, но трябва да знае, де и как да ги постави. Като наблюдаваш едно лице, виждаш известни черти, които са динамични. Трябва да знаеш, как да пипаш нещата, да не предизвикаш тия черти. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, работата ти през целия ден ще бъде объркана. Ако търкаш грубо очите си, пак ще развалиш работата си. После ще се чудиш, защо не ти върви. Туряш на пътя си едно шише. Минаваш и счупваш шишето. Не туряй на пътя си шише, да не го счупиш. Тури го настрана.

Наблюдавам понякога, как седите. Плашите се, свивате се, боите се да не ви оберат. Който е богат, ще го оберат; който е беден, не могат да го оберат. Лекарят какво ще прави? – При болни ще ходи. При богатия ще дойдат, ще хлопат и ще му кажат: Пари дай! Който има жито, трябва да дава. Който има мотика, трябва да копае. Болният копае ли? – Не, той е аристократ. Легне на леглото, обръща се на една или на друга страна и охка. Дойде лекарят, пипне го по врата, хване пулса му и му предписва лекарства: три грама лайка, сварена в 50 грама вода, по една лъжичка всяка сутрин. Това е най-простият начин на лекуване. Ако сте лекар, какво щяхте да правите? Казвате: Проста работа! Ако те хване задух, какво ще правиш? Какво лекарство знаете против задуха? Някога имате разстройство на стомаха. Какво лекарство ще вземете? Разстройството на стомаха произтича от несъвместими храни – храната не се смила. Какво тоническо лекарство ще вземете за това? Българинът употребява ряпа, ситно настъргана, или очистително. Трябва да се пречистят човешкият мозък и човешкото сърце. Някой път чувствуваш, че желанията ти не са естествени – и за тях трябва пречистване. Някога си неразположен, ражда се съмнение, подозрение в тебе. Предполагаш, че си ял някаква отровна храна. Никога не яжте храни, които не сте опитали, на които не познавате действието.

Не ставайте носители на неверни неща. Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света. Всички хора не могат да бъдат хлебари. Определено е количеството и на хлебарите. Всички хора не могат да бъдат земеделци. Всички хора не могат да бъдат зарзаватчии. Всички не могат да бъдат жени, всички не могат да бъдат мъже, всички не могат да бъдат деца, всички не могат да бъдат момчета, всички не могат да бъдат момичета. Има статистика в света, според която е определено количеството на всички служби.

Мнозина идат при мене да ме питат, в коя партия да влязат, понеже има четири партии сега. Всеки ще влезе в партията, за която е роден. Ако си хляб, влез в стомаха; ако си въздух, влез в дробовете; ако си топлина, влез в сърцето; ако си светлина, влез в мозъка. Да допуснем, че се присъединиш към една партия. Какво ще разрешиш с това? Ако си комунист, цял ден ще работиш с мотиката; ако си земеделец, ще ореш земята, ще садиш за земята ще се държиш; ако си широк социалист, ще се държиш за белите дробове; ако си звенар, ще се държиш за мозъка. Звенарите са хора на науката, просветени са те. Казват за някого, че е духовен човек. Някои мислят, че духовният е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си; той мисли, че е от високо произхождение, аристократ, тежко стъпва. – Защо стъпва тежко? Защото краката му са слаби. Някой е слаб, иска да придобие по-голяма тежест. И едното, и другото не е лошо.

Сега вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, като станеш сутрин, трябва да знаеш, как да погледнеш слънцето. Ти гледаш слънцето, взираш се, мигаш, но така не се гледа. Ще гледате нещата отблизо, на фокус. Всеки предмет, който не е поставен на фокус, като го гледате, ще добиете криво понятие за него. Идеята няма да бъде вярна.

Съществуват много заблуждения в живота. Всички хора се заблуждават в едно и също нещо. Срещате някого, нямате добро разположение към него. Това се дължи на вас, първо вие сте хвърлили едно отражение; отразявате се в него, като в огледало – виждате себе си. Тоя, когото не харесвате и към когото сте неразположени, това сте вие. Казваш на някого: Ти си лош човек. Той е огледало, в което се оглеждаш. Дойде една сестра при мене и ми разказва нещо лошо за друга някоя. Като говори за другата, в същност тя говори за себе си. Когато критикуваш някого, първо себе си критикуваш. Понякога критикувате и мене, че не съм погледнал някого хубаво. Как да го погледна? Ако го погледна, ще го уплаша, затова не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е красив. Говориш за обхода, изискваш от другите, а ти сам я нямаш. Наблюдавам ви, срещате някого, изпъчите се, или пък се свиете. Това не е правилна обхода. Като срещнеш някого, не знаеш, какво положение да вземеш. Обхода трябва да имате! Какво означава кръстосването на ръцете пред гърдите? За да погледнеш един човек, както трябва, намери в него една отличителна, Божествена черта, която никога не се мени. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел. Казвате : Той е човек с достойнство. Де се намира центъра на достойнството в човека? – В горната част на главата. Когато мозъкът отпред е тежък, човек прави усилие да издигне главата си нагоре, да я държи перпендикулярно към земята. Човек с вирната нагоре глава има достойнство. Ако държи главата си малко наведена, той няма достойнство.

Думата достойнство е съставена от до-стои, прав стои човек. Така разбира българинът достойния човек – изправен стои. Достойнството е човешко качество, честността е също човешко качество. Това не са Божествени качества. Честният човек е честен само при известни условия; при други условия, той гледа интересите си. Като даде дума, държи я; каквото обещае, свършва го. Честният устоява на думата си, но честността не показва устойчиви чувства. Казваме за някого, че е честен и справедлив. Трябва да бъдеш справедлив. Справедливостта е Божествено чувство – мярка, с която се мерят нещата. Честността има две прояви. Ако кажеш, че ще набиеш някого, ще го набиеш; ако кажеш, че няма да го биеш, няма да го биеш. Честният устоява и в положителното, и в отрицателното: , каквото каже, изпълнява. От голяма честност някой набива човека. Често бащата бие сина си – пак от честност. Младо, 15 – 16 годишно момче, закачило съседката си, младо момиче. Бащата е сприхав, хваща сина си и го пита: Ти защо закачи момичето? Честен е бащата, не търпи проявите на сина си. Удря му една-две плесници – така се разправя с него. Казвате: Ние не сме като бащата. Знаете ли, колко плесници удряте умствено? Големи побойници сте. Умствено прляскате, удряте плесници. Не давайте мнението си необмислено. Бъдете ученици, повдигнете се, не се занимавайте с хората. Добри са хората, нека само вършат работата си. Някой не копал хубаво. Дай му пример. Защо ще му кажеш, че не копае хубаво? Покажи му, как се копае, и той ще те последва.

Дръжте в ума си мисълта, че сте граждани на Царството Божие и се готвите за там. Оставете заблужденията настрана. Живот е нужен на оня, който е кандидат за Царството Божие. Това царство може да се уподоби на музикантите в един оркестър, които свирят хубаво. Те знаят да свирят, владеят изкуството. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Казваш: Аз обичам нещо. Обичаш нещо, а не го правиш. Това, което не можеш да направиш, не го обичаш. Ако не можеш да свириш, не обичаш музиката. Казваш: Обичам да слушам. – Всеки обича да слуша. Ако в човешката мисъл не взимат участие петте сетива, мисълта не е права. Ако не пипнеш един предмет с ръката си, ако не го близнеш с езика си, не го помиришеш с носа си, не го чуеш с ухото си, не го видиш с окото си, ти си далеч от истинското понятие за тоя предмет. Но ако го пипнеш, близнеш, помиришеш, чуеш и видиш, ти имаш ясна представа за предмета. Ти само зърнеш един човек и казваш: Видях го, познавам го. Не, петте сетива трябва да взимат участие в познаването. Те ще дадат пет качества за предмета.

Говори се за вярност на хората. Един човек е верен, когато е истинолюбив, разумен, любещ. справедлив и добър. Това са качествата, които трябва да има всеки кандидат за Царството Божие. Правдата, това е музика. Аз не искам, като говоря, да плаша хората. Някои свещеници плашат хората, че ще идат в ада. Това са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Какъв ще бъде резултатът, ако кажеш на някого меко и тихо, че това, което прави, не е хубаво, не е достойно, не е справедливо? Какъв ще бъде резултатът, ако викаш, крещиш на някого, че не го обичаш? Няма защо да викаш. Чудни са съвременните хора. Господ още не ги е накарал да пеят. Той само ги кара да носят нотите на ония, които свирят, а т считат това за достойнство. Ти само ще занесеш нотите на музиканта, това е твоята работа, но и нея не си свършил, както трябва. Като носиш нотите, смачкал си ги, не можеш да ги пазиш. Тури нотите на музикалното столче, внимателно ги нареди и се отдалечи. Стой настрана и слушай, как свирят музикантите. Казваш: Не ме интересува музиката. Една мома, като гледа момъка, от какво се интересува? Той е музикант, композира нещо. Тя иска да му тури въже, да го води като вол, да му заповядва. Той става редник, тя полковник и казва: Хайде на разходка. Загазва младият момък. Тя казва: Много те обичам, готова съм да умра за тебе. Днес умира, утре умира, в същност той умре, а тя пак си живее.

Сега и вие, на Изгрева, все умирате. Другите хора умират по бойните полета, а вие още живеете. Аз не поддържам идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем, сега е време да се живее. Аз не съм за смъртта. Хората са умирали, умирали, светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на живите хора. Колко хора има досега, които са се възнесли живи? Аз зная само един – Енох и втория – Илия. Енох има паметник, но Илия го върнаха отгоре. Той се яви като Йоан Кръстител, на когото отнеха главата. Не мислете, че ако сте като Илия, ще отидете направо в невидимия свет. Ще отидете, но ще ви върнат назад. Човек, който убива 400 души пророци, връщат го пак на земята. Някой свири цели 20 години и още не е влязъл в оркестъра на големите музиканти. Едва надзърта през прозореца. Надзърне малко през прозореца и казва: Още не е за мене. Тук е място за майстори. Като погледна, виждам, свирят хората. Като се сравняваш с другите, ще видиш, че тия хора разбират, знания имат, проникват навсякъде. Те виждат и зад гърба си, какво става.

Казвам: Вие сега тъкмо сте хора да учите. Някои от вас сте на 40 – 45 години и казвате; Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам, те се преструват. Когато не искат да плащат дълговете си, минават за стари, краката им не държат, това не могат да направят, онова не могат да направят. Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20-тата година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свършим и тая работа. Да се ожени човек, това е най-важната служба, която може да приеме.

Като дойде при мене някой женен, аз не смея да го погледна, усмихвам се само. Той казва: Аз не можах да живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Що е развод? Уволняване от служба. Той не знае още, какво нещо е женитбата. Видял една мома и без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го извадил. И като не може да го намести, развежда се. Той не трябваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. В същност, числото 13 не е нещастно, но Адам не беше готов за него. Мъжът трябва да знае, дали жената е от неговите ребра, или не. Момъкът трябва да гледа, дали момата е от неговите ребра. Но и момата трябва да гледа, може ли да се намести в неговите ребра. Под „ребро” разбирам добър и умен човек. Значи, човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. Другояче казано: Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него Бог създал човека – мъжа. В тоя човек Бог вдъхна дихание, и той стана жива душа. Жената – дева е проекция на външния живот. Адам беше почвата, от която израсна Ева. Тя после цъфна и даде плод. Господ каза на Адама: От това дърво няма да късаш плодове, те са зелени още; когато узреят, само тогава може да късаш. Но Ева яде от зелените плодове. Преждевременно яде тя, не ги дочака да узреят. Сега и вие опитвате един плод, хвърляте го – не е узрял. Трябва да чакате да узрее.

Търпете, чакайте да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки. Тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца давате ли твърда храна? Малките деца се хранят с мляко – с майчиното мляко започват г. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна на детето си, тя ще го умори. Аз не искам сега да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Някога ще разгледам тия въпроси, ще ви говоря, какво нещо е майка, баща; сега не е време за това. Достатъчно са тия идеи, които сега имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девата, какво нещо е младият момък, какво е възрастният, какво е старият.

Казвате за някоя жена: Тя е светица. Досега аз не съм срещал по-възвишена, по-света жена от Кортеза. Но и тя имаше един недостатък – сприхава беше. Ноктите на ръцете ѝ бяха къси, недоразвити. Казах й: Ти си сприхава. – Това е моят недостатък, признавам си, трябва да се моля за това. Като ходеше между хората, тя съзнаваше, че е нетърпелива, сприхава. Кортеза беше сприхава, а на вас какво ви липсва? Често прибързвате в заключенията си. Аз искам, каквото говорите, каквото пишете във вашите всекидневници, да бъде вярно. Всички факти да са проверени. Не разпространявайте неверни слухове. Вие сте създадени да бъдете служители на Бога. Представете си, че един човек, докато е живял на земята, бил свободен, постъпвал, както намирал за добре. Като отиде в другия свят, какво ще види там? Ще срещне човек, с гръб, обърнат към него. Това е човекът, когото той обидил някога, докато бил още на земята. Тоя обърнал гръб към него, оня обърнал гръб към него и казват: Ти си чужд човек за нас. Среща друг, навъсил се. И той му е сърдите нещо.

Човек сам си създава тия противоречия. На всяка крачка срещаш лица, които не те гледат весело. Все навъсени, все сърдити, нищо не говорят – всички мълчат. Така ще видиш изкуството си, ще видиш, какво си създал. Ще ти кажат: Това изкуство е твое. Тоя с обърнатия гръб, това си ти; тоя с навесеното лице, това си ти; тоя със счупения крак, това си ти. Навсякъде си ти. Гледаш, някой пронизан с нож, някое говедо заклано, кокошка заклана и изядена. Ти ги гледаш, но и те гледат. Навсякъде те следват. Вървиш като виден човек, дошъл от земята и отиваш при Господа. Като те види с тая свита, Господ казва: Върнете го с всичката му свита, отдето е дошъл! Като влезеш в оня свят, много неща, които тук са били скрити, ще изпъкнат. Никой няма да ти каже дума, но делата ти ще вървят след тебе. Ти ще напуснеш оня свят, и отново ще дойдеш на земята. Казвате: Това не се отнася до нас, ние сме окултисти. Вас, именно, ще хванат първи. Съдбата от вас ще започне. Ще ви съдят за малките погрешки. Първата инстанция е в мировото съдилище, втората инстанция – в областния съд, третата инстанция – в апелативния съд и четвъртата – в касационния съд. Не искам да ви говоря върху това, защото няма да ме разберете. Често наблюдавам, някои от вас разбират буквално това, което говоря.

Аз виждам нещата по особен начин, не както ясновидците – особено виждам всички работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък и говорят нещо на ухото му. От другата страна, на другото ухо няколко млади момци, също му говорят нещо. Той не вижда, но се вслушва в думите им, обръща внимание на едните и на другите. Какво му говорят? Момите от една страна му казват: Запознай ни с тия момци. Момците казват: Запознай ни с - тия моми. Той стои като посредник между тях. Те му плащат, а той прави връзките. Той се уговаря с тях, какво ще му платят. Казва им: Хиляда лева струва това. Те не дават толкова. Най после пазарлъкът става. Той взима и от момите, и от момците по нещо. Никога разговорът е много интересен. Като погледна ясновидките, те са облечени в светли дрехи, като патриарси. Приказват важно. Дойде някой момък при една от тях и казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Мога ли да бъда назначен на служба в еди-коя си епархия? Светицата не се задоволява с 50 и с 100 хиляди, и с 200 хиляди не се задоволява. Като ѝ даде 500 хиляди, съгласява се – приема го в своята епархия. Това са бюра за женитби. Сега и вие сте такива бюра. Искате да бъдете щастливи. Трябва да дойдат млади моми и момци да ви нашепват, те да наредят работата. Някоя майка иска други да се молят за нея, да си роди детенце. От една страна майката плаща, от другата страна бащата плаща, дано дойде това дете. Оставете тия работи настрана. Като дойде някой при вас, бъдете честни. Това се иска от всеки. Какво нещо е честността? Оставям настрана бюрото, ще ви свържа с невидимия свят, с него да разговаряте, оттам да нареждате работите си. Аз не взимам участие в работите на бюрото, това не е мое дело. И аз имам бюро. Като дойдете при мене, можете да се допитвате до невидимия свят за онова, което ви интересува. Всеки сам може да направи много работи, но не се опитвайте сами. Тая работа не е за вас. Това е Божия работа. Като дойде едно дете, де ще го пратите? Знание се иска от всички. Ако това дете е недоволно от майка си, защо е дошло тогава? Ако пратим едно дете някъде или ако свържем двама души, трябва да са доволни. И детето, което се роди чрез тях, също трябва да е доволно. Така се повдигат и родителите, и детето. Така те си помагат. Много неща има, в които можем да си помогнем.

Казвам: Очистете първо очите си от влагата, да виждате ясно. Очистете ушите си, да чувате музикално. Очистете носа си, очистете устата си, очистете ръцете си. Като се очистите, мога да ви обясня причините на страданията, които преживявате. Несретите се дължат на лъжливите образи, които съществуват в астралния свят. Вие сте оплетени в тия образи и трябва да се освободите от тях. Усмихвате се на някого, с желание той да има добро мнение за вас. Първо Бог трябва да има добро мнение за вас. Другояче казано: Любовта, която минава през тебе, първо тя да е доволна от тебе, че си добър проводник. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Оставете тоя въпрос настрана. Оставете Бог да обича, когото иска, а вие обърнете внимание на Божията любов. Всички плодове не са дадени за вас. Взимате един плод, изяждате го, използвате, каквото ви трябва. Взимайте от любовта, каквото ви трябва. Каквото остане, и то е на мястото си. Знаете ли, какъв щеше да бъде светът, ако бяхте чисти? Има нещо нечисто в човека. И аз виждам тая нечистота. Там е моята погрешка, че виждам вашите недъзи. Защо ги виждам? – Търся начин да ги изправя. Виждам погрешката на един човек, но трудна работа е да се изправи. Като видя погрешката му, аз ставам с него заедно съдружник, за да го изправя. Това, което съм видял в него, се отразява и върху мене, затова трябва да го изправя и в него, и в мене. Той мисли, че аз съм станал причина да прави погрешки.

Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал, и не се занимавайте с дарбите на хората. Оставете те да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал всичко преизобилно. Занимавайте се с своето изобилие. Когато свършите своята работа, можете да се занимавате и с работата на другите. Мъчно е да се занимаваш с дарбите и с погрешките на другите хора. Закон е: Тоя, който в даден момент осъждаш, това си ти. Не разбираш нещо – неразбирането е твое, това си ти; ако разбираш, пак си ти. Трябва да разбираш нещата добре, да придобиеш равновесие. Казваш: Това е противоречие! Как е възможно това?

Плодовете първо са горчиви; горчивите плодове се обръщат на стипчиви; стипчивите се обръщат на кисели, и най-после киселите стават сладки. Това е Божествен процес. Ако виждате тоя процес, след време Божествената любов ще превърне горчивите работи на сладки. Търпение е нужно, да дочакаме тоя процес. Наистина, сприхавият може да стане добър; добрият, като се движи между лоши хора, лош става. Лошият, като се движи между добри хора, добър става, присажда се. Казано е: Ако лошият човек гледа дълго време на доброто, добър става; ако добрият гледа дълго време на лошото, и той се присажда – лош става. Така се присаждат хората. Като спирате дълго време вниманието си върху лошите работи, ще се присадите с лошото. След това трябва да дойде някой учен човек, да бутне присадката и да се освободите. Присаждайте се с добри присадки, а не с лоши.

Разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които правите, се дължат на странични причини. Те са вметнати неща във вашия живот. От тях трябва да се освобождавате постепенно. Казали сте една лоша дума на някого. Как ще я поправите? Ще ви оставя да помислите, и втория път да отговорите. Ако искаш веднага да превърнеш лошата дума на добра, кажи на брата си: Слушай, братко, аз видях в тебе нещо лошо. В същност, себе си видях. Аз съм лош човек, ти си добър. Само така се изправят лошите работи.

Що е разкаяние? Да видя своите погрешки, това значи, да се разкая. Аз не искам другите хора да се разкайват. Бог изисква от човека сам да се разкае. Хората се разкайват, а същевременно виждат погрешките на близките си. Не, човек трябва да се разкае, да види своите погрешки и да ги изправи. Щом ги изправи, той става радостен. Погрешките са богатство за човека. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който прави погрешка, печели веднъж; който ги изправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж; който не ги изправя, губи два пъти. Изправяйте погрешките си. Бог не ви е пратил в света да съдите. Той ви е изпратил да изправяте малките погрешки: езикът ви да стане мек, обонянието ви да стане силно, да усещате най-нежното ухание; слухът ви да стане чувствителен, да схваща и най фините трептения, най-чистите тонове на справедливостта. Думата „справедлив” трябва да има само едно значение. Кажеш ли „справедлив”, „справедливост”, да разбираш само едно нещо. Разбираш ли две неща, това не е справедливост.

И тъй, не съжалявайте, ако не сте в някаква партия. Всички сте комунисти, понеже ходите по земята и работите; всички сте земеделци, понеже орете земята; всички сте широки социалисти, понеже дишате; всички сте звенари, понеже четете. Щом живеете в България, всичко имате – и Отечествен фронт имате. Кажи си: Аз нося в себе си всичко, затова съм и комунист, и земеделец, и широк социалист, и звенар. И Отечественият фронт е в мене. С всички съм в братство и равенство.

От всичко това, което ви говорих, запомнете най-важното. Има неща, които не искам да забравите. Всичко друго може да забравите, но помнете три-четири неща: Да носите комуниста в себе си, да носите земеделеца в себе си, да носите широкия социалист в себе си, да носите и звенаря в себе си. Звено трябва! И Отечественият фронт трябва! Най-после ще влезете в любовта. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят са служители, които носят багажа до прага на любовта: ще донесат багажа до любовта и там ще го оставят. Вие ще ги целунете, ще им благодарите и ще влезете в училището на любовта да се учите.

Изпейте песните „Светъл лъч отгоре слиза” и „Блага дума на устата”.
(Учителят изсвири един хубав мотив на цигулката си). Тоя мотив изразява изминатото време, което не се е използвало. Аз правя опити да използвам това време. Намерил съм тоя музикален мотив, за да набавим изгубеното време.

12. Беседа от Учителя, държана на 25 октомври, сряда, 5 ч. с. 1944 г., София. – Изгрев.

Милият поглед

2010-02-23T18:16:09Z

Ssstanchev123: /* Милият поглед */

==Милият поглед==

Сега ще изнеса ония подбуди, с които се занимават хората. Човек все трябва да се занимава с нещо. Държавникът се интересува от това, какво ще стане с държавата. Войникът на бойното поле се интересува, какъв ще бъде краят на войната. Търговецът се интересува от печалбите, които идат. При жилищната криза, човек се интересува от стаите, от къщите, от апартаментите. Нещата се изменят. Някои хора търсят новото в света, но по стар начин. Ако накараш стария човек да играе, като стар ще играе – краката му не държат. Ако накараш младия да играе, като млад ще играе.

Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано, какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил две хиляди години, и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария завет, други признават Новия завет и казват: Ново няма вече. Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят – много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите.

Младият извира, възрастният тече, старият се влива.

Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.

Думата „умира” има две значения; у – „мира”, значи, отива в друг свят, по-високо се качва, не се занимава вече с обикновени работи – счита ги детински. Умрял човек е оня, който гледа отгоре. Под „умрял” не разбирам заровен в земята. Заровеният не е умрял човек.

Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.

Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.

Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият я прославя.

Младият е любов, възрастният – истина, старият – мъдрост.

Любовта дава, истината разпределя, мъдростта огражда.

Знаете ли, колко време ще вземе на човека, докато разбере тия изречения? Знаете ли, колко време е нужно на човека, за да нарисува едно лице и да тури съществените черти? Художници има много, но малцина от тях рисуват добре. Не че не желаят, но не могат. Не е лесна работа да рисуваш. Ако рисуваш сутрин, нещата имат един изглед; ако рисуваш по обед, нещата имат друг изглед, а вечер – съвсем друг. Художник, който иска да нарисува нещо хубаво, трябва да избира времето.

Някой се интересува, има ли друг живот. Чудна работа! Има ли друг живот? Няма друг живот. Един живот има – тоя, който знаем. Друг живот не знаем. Веднъж един ми казва: Утре ще умреш. Казвам: Това е философски въпрос. Аз не съм умирал. Че живея, зная, но какво нещо е смъртта, не зная. Безпредметно е сега да се занимавам с нея. Като умра, ще зная, какво нещо е смъртта. Смърт може да има някъде – умират хората – това е друг въпрос. Важно е, че ние живеем.

Съвременната философия е отрязала главата на човека и я турила отделно; извадила е дробовете му и ги турила отделно; извадила е стомаха, и него е турила отделно. Всичко е разпръснато. Какво е главата без тяло, без дробове, без стомах? Какво са дробовете без глава, без стомах? Какво е стомахът, без дробове и без глава?

„Да се не смущава сърцето ви”. Коя е причината на смущението? Някои се смущават от любовта. Единственото нещо, което не смущава, е любовта. А хората се смущават най-много от любовта. Защо? Защото това, което наричат любов, не е любов. Цигуларят не се смущава от пиесата, която ще свири; той се смущава от това, как ще я изпълни. Сърцето му трепери не от любов, но от страх, как ще изрази написаното. Всички говорят за любовта, но за любовта трябва изпълнение. Хора са нужни сега в света! Когато хората се научат да изпълняват това, което любовта говори, светът ще бъде друг. Пак същият ще бъде, но музика ще има в него.

Цялата природа представя сбор от хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правела своите опити. Цяла книга е написана по това. Като гледам природата, виждам, какво е правела в миналото, какво прави сега и какво ще прави в бъдеще. Нашият живот зависи от разбирането на нейните опити. Ако ние искаме да правим нови опити, това е изгубена работа. Никой не може да внесе в човека някаква нова дарба, след като той се е родил вече. Роденият човек носи в себе си само онова, с което се е родил – него трябва да развива. Какво ново може да придобие? Нищо ново не може да придобие. Ако искаш нещо ново да придобиеш, има само един начин: да се научиш да обичаш ближния си. Новото е в любовта. Ние сме се научили да обичаме себе си – малкият свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва, и се измъчваме. Ние искаме да предадем известна красота в живота. Хората носят хубави дрехи. Дрехите нищо не придават на човека. Те са само предпазителни мерки. Трябва да знаем, кога с какви дрехи да се обличаме: кога с памучни, кога с копринени, кога с вълнени. Копринените дрехи са за богатите, вълнените са за сиромасите, а памучните за ония, които са работили и си почиват. Памучните дрехи разхлаждат. Когато човек изхарчи парите си, осиромашава, памук носи; когато забогатее, вълна носи, вълната събира топлината. Богатите хора имат повече топлина. Те вярват в това, което са придобили. Те обичат да носят повече вълнени дрехи. Богатият гледа на овцата като на глупаво животно, а се кичи с вълната ѝ. Овцата, именно, им дава сила да събират пари. Тя владее изкуството на забогатяване. Богата е овцата. Знаете ли, колко време е употребила, докато се научи да прави своята вълна? Колко струва едно руно днес? Има руна по два килограма – три хиляди лева струва. Едно време струваше по-малко. Ще кажете, че вълната е много скъпа. Не е скъпа вълната, но парите са обезценени.

Казват, че сегашният ред на нещата се е изменил. В какво се е изменил? Ние ядем по същия начин, както са яли хората преди хиляди години. Разликата е във вилиците, в лъжиците, в покривките, в готвенето. Храната, обаче, отива на същото място. В известно отношение, сегашният начин на хранене е по-нехигиеничен от някогашния. Сега аз ви говоря за тия работи, понеже ги свързвам с човешките възгледи. Някой казва: Аз имам известни възгледи за живота. Според мене, човек има възгледи, когато носи права мисъл, когато носи право чувство, когато постъпката му е права. Тия три процеса не могат да се отделят един от друг. Вие не можете да отделите вашите мисли от чувствата, нито чувствата от мислите, нито постъпките от мислите и чувствата. Следователно, животът на човека зависи от мислите, от чувствата и от постъпките му. От това, как постъпвате, зависи и вашият бъдещ живот. Сегашният ви живот определя бъдещия ви живот.

Често казвате: Да ни дари Господ. Ние трябва да се молим, не да ни дари Господ, но да ни научи, как да използваме условията, които ни е дал. Иде нов порядък. От две хиляди години повтарят едно и също нещо, че Христос умрял, че Го разпнали на кръст. Две хиляди години да се повтаря едно и също нещо е достатъчно. Един американски мисионер проповядвал веднъж за пророк Йона, и цял час доказвал, как китът го погълнал. Един от слушателите казал: Зор видя Йона, докато влезе в кита. Какво ще се доказва? Глътнал го. Гърлото на кита е толкова голямо, че човек свободно може да мине през него. За това не се иска голямо доказателство.

Пред нас стои едно опитно училище – великата природа и животът. Всички камъни, растения, извори, планини, изгряването на слънцето, звездите и хиляди работи, които са останали от поколенията – всичко това трябва да се изучава. В Евангелието четете, какво е учил Христос. Там не е писано всичко, което Той е говорил. Проповядват ни, че като отидем на оня свят, веднага ще влезем в рая. Раят е една земя без нечистотии – земя, украсена с най-хубавите цветя – пълна с ухания; земя с разнообразни растения, с най-чисти извори, които съществуват в Божествения свят; земя с най-хубава музика, с най-хубави училища, с най-хубави домове, с най-хубави яденета. В рая няма нечисти места. Казва се, че сегашните хора са културни. Култура без нечистота е култура наистина, но има ли нечистота, тя е култура на опити. Не е лошо и това. Животното, дето седне, там остава нечистотиите си. Човекът е културен, но и той остава излишъците си. Ще кажете, че това е физическа страна. Знаете ли, колко нечисти мисли, колко нечисти желания и постъпки, които не се виждат, оставяте в пространството? Вървите по една улица и изведнъж настроението ви се изменя. Имали сте приятно настроение, изведнъж ви става тъжно. Защо? Някой скръбен човек е минал преди вас. Вървите по друга улица – ставате весел. Някой весел човек е минал преди вас.

Светът и хората се представят пред нас такива, каквито ние си ги мислим. Всъщност, ние още не знаем, кое е Божествено. Хората трябва да мислят. Не е само да бъдат психолози и да казват, че човек има душа. Хубаво е това верую. Но ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползва твоята вяра? Вярата е на мястото си, когато чрез нея опитваш реалността. Това, в което вярваш, трябва да го опиташ. Само така придобиваш знание. Без любов ти не можеш да излезеш от твоя зимник. Любовта е Божествен подтик на човешкия ум, Божествен подтик на човешкото сърце, Божествен подтик на човешката душа, Божествен подтик на човешкия дух – тя е най-малкият подтик. Любовта не е нещо голямо – малък подтик е тя. Трябва да обръщаш внимание на тоя подтик.

Минаваш покрай някой човек, който те погледне любовно, с мил поглед – целия ден всичките ти работи вървят добре. Друг някой те погледне лошо – не ти върви напред. Ако още при раждането на детето, майката го погледне със свити вежди, целият му живот не отива добре; ако го погледне мило, всичко ще му върви добре. Погледнеш ли някого, както не трябва, ти създаваш злото в света. Срещам навъсени, недоволни хора, които разискват върху Божията правда. Ти имаш тридесет милиарда поданици в себе си, искаш правда, но постъпваш ли с тях, както трябва? Дал ли си им свобода? Дал ли си свобода на клетките в стомаха си, които работят като волове по дванадесет часа на ден? Дал ли си свобода на клетките на своите дробове? Ако не можеш да дишаш правилно, не даваш храна на клетките си, както трябва и колкото трябва. Дал ли си свобода на своите мисли? Четеш книги, а не даваш свобода на своите мисли. Какъв човек ще станеш? Това са вършели нашите предци. Цялата история е ознаменувана с войни – от победи към победи. Велики държави – велики работи са вършели, но хората са изчезнали. Тогава, в какво се заключава животът? Вие се заблуждавате, никой не е изчезнал. Хората не са в оня свят, но в тоя. Князете, царете на миналото са станали работници, прости хора. Царят е съблякъл царската си мантия и облякъл проста, работническа дреха. Той се срамува от тая дреха, не иска да го познаят. С какво ще се похвали той, с постъпките си ли? Той беше изпратен на земята, не да съди хората, но да бъде техен възпитател. Затворите трябваше да бъдат възпитателни средства.

Ако искат българите, мога да им дам една идея, какви трябва да са бъдещите затвори. Осъждат някого на петгодишен затвор. Осъденият е млад момък. Вместо да го затворят, да го хранят наготово, без да работи, без да чете, нека го изпратят на работа при един добър селянин-земеделец, да му работи пет години, по пет часа на ден – да копае, да оре. В свободното си време да чете, да свири на някакъв инструмент – на гъдулка, на гайда. Остане ли в затвора, той ще гледа час по-скоро да излезе оттам. Казват: Кой ще го пази при селянина, да не избяга? Нека направят опит, да видят, ще избяга ли. Ще му кажат, че наказанието му се сменя: вместо затвор, ще работи при някой селянин даром. Ако му харесва това наказание, нека направи още една погрешка – още пет години. Сега осъждат някого на доживотен затвор, или на обесване и с това доказват, че е направил някакво престъпление.

В Божията книга е писано, никого да не бесят, никого да не убиват. Духовете, които са грешили, Бог ги е изпратил в ада, там да се учат – да горят, без да изгарят. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника”. Ние умъртвяваме тия хора, и затова страдаме, носим последствията на своите дела. Вие изпъждате една лоша мисъл от главата си и казвате: Да се махне тя! Не разсъждавате правилно. Ако знаете закона, ще видите, че след време лошата мисъл ще се превърне в благородна. След време едно ваше лошо чувство ще се превърне в благородно. Не казвайте да се махнат, не ги осъждайте на смърт. И лошата постъпка след време ще се изправи, ще се превърне в благородна.

Аз не искам да доказвам тия работи. Не е лошо да се доказват, но време няма. Кой допринася повече добро в света: красивият, или грозният? – Грозният. При сегашните условия той поне не прави пакости. Красивият прави много пакости. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв, какъвто не е. Друг някой ще събере чужди книги, ще прочете нещо по музиката, ще покаже, че много разбира. Ще скърпи нещо оттук-оттам и ще каже: Композиция е това. Някой чел Исайя, заучил нещо, проточи лицето си, минава за набожен и казва: Светия станах. Само с четене на книги не ставаш светия. Светията трябва да работи, да учи.

Сега се питате, какво ще ви кажа. Всички сте били затворници, а сега сте изпратени на земята за изправяне. Това е било в миналото, а сега сте дошли да изправите живота си за пет години. Ако ви се хареса тоя затвор, ще останете още пет години. Вие обичате затвора – в това отношение ви харесвам. Малко ви са тридесет, четиридесет, петдесет години, искате повече. След 120 години най-много ще ви повикат, да видят, какво сте направили. Каква е вашата погрешка, за която са ви осъдили? Вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно, с мил поглед. Един наш приятел сънувал една нощ, че го осъждат на смърт. Той попитал: Кажете ми поне, защо ме осъждате? – За тая бяла книга те осъждаме. Осъждат го, не да го обесят, но да го заровят жив. Той попитал: Човещина нямате ли? Като започнали да го заравят, той се изпотил от мъка, събудил се и казал: Господи, добре, че беше сън. Страшна работа!

Ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията и не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигаш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. Отклоняваш ли някого от пътя му, спъваш ли го в развитието му, ти препятстваш на цялото човечество.

Сега вие искате някакъв морал. Два морала съществуват: Мъжът никога не може да направи зло на жената, и жената никога не може да направи зло на мъжа. Това са мои твърдения. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави, но жена на мъж и мъж на жена – никога. Ако си женен, ще дойде един мъж, ще се заинтересува от жена ти и ще я привлече. Ако ти си на негово място, какво ще направиш? Какво може да направи жената, като влезе в един дом? Тя ще критикува другата жена. Не, тя трябва да говори добре за жената, и мъжът да говори добре за мъжа. Кога ще се оправи светът? Когато останат само един мъж и една жена. Ако има две жени и двама мъже, светът се разваля. Затова, любовта е единна. Не можеш да обичаш едновременно двама души. Един само ще обичаш. Когато говорим за любовта, разбираме Единния в света.

Кое е отличителното качество на яденето? – Хранителността му. Ако маслото е развалено, червеният пипер мухлясал, брашното вгорчено, яденето не е добро. Кой готви най-добре? – Природата. Можеш да изядеш една хубава ябълка, сготвена от природата, и да бъдеш доволен. Простият живот и чистата мисъл са подобни на ябълката. Не яжте мисли, готвени от хората.

Сега вие се безпокоите, какво ще ви каже Христос. Като отидеш на оня свят, Христос ще ти даде задача, да слезеш на земята при някой болен, да му изсвириш нещо. Като чуе, как свириш, Той ще ти каже: Още много време ще останеш на земята. – Защо? – Защото болният, не само, че не е оздравял, но повече се е разболял. Един мъж дал съвет на една жена: Мъжът ти е богат, не го напущай. Дръж и младия, в когото си се влюбила, макар че е беден. Това е сегашният морал. Трябва да бъдем вътрешно чисти, да се явим свободно пред очите на целия свят, на всички напреднали същества. Те четат нашите мисли и желания. Няма скрито-покрито в света. Не се самозалъгвайте. За вас и за обикновените хора може да има скрито, но за напредналите хора на земята няма скрито-покрито. Само като погледнат човека, те казват: Не ни харесва тоя човек. Ние трябва да носим препоръката на нашето лице, на нашите очи, на нашите уши; да носим препоръката на нашия нос, на нашата уста, на нашите ръце, на нашите крака; да носим препоръката на всичко, което излиза от нас.

Сега дойде новият ред на нещата. Всички, които бяха със стария ред, се подмладиха, туриха червения цвят на първо място. Безверниците станаха вярващи. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно грозен, с маска. Като се освободи, махна маската, и видяха, че е млада, красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Ще кажете, че всичко е било глупаво. Не е така. Всеки човек, който се жертва, е повече на прав път, даже и със заблужденията си, отколкото оня, който не се жертва. Комунистите казват: Ние не търсим Господа в небето, но търсим Господа вътре в нас, в сърцето. Оня е далеч, не сме Го виждали, затова проповядваме за тоя Господ, Който живее в нас. Прави са, те са безверници, защото слънцето е залязло. Залязва слънцето – няма Господ. Изгрява слънцето – има Господ. Като изгрее слънцето, безверниците ще станат вярващи. Схващайте живота правилно. Любиш – това е изгрев. Зенитът в живота е мъдростта. Крайният предел, дето слънцето не залязва, е истината. Ако отидете на северния полюс, там слънцето не залязва шест месеца. Сега и на вас казвам: Ако не можеш да бъдеш човек, какво си тогава? Докато живееш, трябва да обичаш само един човек. Тая обич ще бъде радиопредавател. Всичките хора ще се съобщават чрез вашето радио. Всеки, който има радио, се съобщава с Лондон, с Москва, с Ню Йорк. И ще възприемате мислите на хората чрез вашето радио.

Питам: Защо да не очистим нашето радио, да възприемаме хубавите мисли, които идат от света? На земята ние сме на един малък остров. Ние мислим, че сме най-важните в слънчевата система. Трябва да изучаваме астрологически планетите. Меркурий е детска планета. В нея хората се учат да ходят. Ходенето е синоним на търговията. Взимане-даване, това е Меркурий. Когато детето отива при майка си, тя го храни, прегръща го – това е Венера. Когато е под влияние на земята, то ходи на чешмата, да носи вода – услужва. Марс изкарва говедата на паша. Юпитер ги връща отново в дама и ги издоява. Тоя човек е набожен. Всеки, който знае да издоява, е набожен. Всеки, който може да те издои, също е набожен. Благо е да те издоят. Знаеш ли, колко е лошо, колко е страшно да останеш неиздоен? Казваш, че са те обрали. Благодари, че са те обрали. Защо да не се радваме, когато ни дават и когато ни обират? Да се радваме, когато слънцето изгрява, и когато слънцето залязва. Когато залязва, отиваме на почивка. Тогава изчезва в нас користолюбието. Условията на земята, в които се намираме, са такива, че слънцето трябва да огрее и другите страни. – Що е страданието? – Залезът на нашето слънце. – Що е радостта? – Изгревът. Дойде ли залезът за нас, т. е. страданието, слънцето отива да огрява страдащите. Това значат думите: „И скръбта ви ще се превърне на радост”. Да се радваме, когато страдаме. Не е лесно това, да страдаш и да се радваш на страданието.

Кое е новото в света? Казвате: Отечествен фронт. Един Отечествен фронт има в света. Ние сме Отечествен фронт. Цялата природа е Отечествен фронт. Целият свят е Отечествен фронт. Той е съществувал и по-рано. Аз се радвам, че е дошъл и в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт! Само с любовта може да се служи на Отечествения фронт.

Човек има четири системи: мозъчна, или мислеща; дихателна, която служи за пречистване на кръвта; стомашна система и двигателна система, в която влизат костите и всички мускули. Сега българите се управляват от четири партии – четири темперамента: партия на главата, партия на дробовете, партия на стомаха и партия на ръцете и краката. Аз ги похвалвам, че са едно цяло, че са отделни партии, но служат заедно – една партия. Да служим на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Като части на едно цяло, всички имат еднакви права. Главата има право, дробовете имат право, стомахът има право, ръцете и краката също имат право. Всички хора са на правата страна, само че, като децата, и те правят погрешки. Няма грешници, но има хора, които правят погрешки. Ние казваме: Тоя човек е голям грешник. Ние сме го нарекли грешник. Големи грешници в света няма. Де са големите грешници? Не може да направи човек едно престъпление, ако не му е позволено. Бог го пита три пъти: Ти обмислил ли си тази работа добре? Аз ти позволявам да я направиш, но после да не се разкайваш. Веднъж направена погрешка, трябва да се изправи. Ще се извинява някой, че не турил някъде запетайка. Няма какво да се извиняваш – тури я. Някой не писал „ѣ”, дето трябва – няма какво да се извиняваш – изправи погрешката си.

Аз не искам да поправям човешките погрешки, но и вие не ги поправяйте. Като видите, че някой е написал нещо, казвате: Погрешно си го написал. Как искате да го напише? В български език има „е” и „ѣ”. Буквата „е” е гласна; тя показва разширяване и повишение. Нещата се разширяват и повишават. В „ѣ” има разширяване, но има и една права линия, една мярка, с която се мери стойността на нещата. Не можеш да пишеш „ѣ”, ако не знаеш, как да носиш страданията. Който се е научил да носи страданията, само той може да пише „ѣ”, само той може да тури правата линия в буквата. Философите знаят, защо еврейският народ има само съгласни букви, гласните се подразбират. – Какво показва това? – Че еврейският народ ще мине през големи изпитания. Ние, българите, повикахме гласните букви на помощ. Ако не си юнак, да носиш едно голямо страдание, не можеш да пишеш буквата „а”. Когато жената е бременна, тя се учи да пише „а”. И мъжът, като тури раница на гърба си, учи се да пише „а”. Когато вдигнеш един тежък товар, да ти е приятно да го носиш. Ако можеш да го носиш, той олеква. Можеш да вдигнеш цял тон само с един пръст, но ако знаеш как. Ще разединиш хилядите нишки, с които един предмет се стреми към земята; ще ги направиш успоредни, да не се стремят към едно и също място, както много извори, които се събират на едно място. Ще ги разединяваш. Тогава предметът олеква. Вие сами се товарите. Щом осъждате един човек повече, отколкото трябва, половината от наказанията ще ги турят на вашия гръб. Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. Ако мислите неверни работи, ще се спънете и в мисълта си.

Във всяка фаза на Отечествения фронт се изискват три неща, на които можете да разчитате: чиста, отлична мисъл, отлично чувство, без никакво колебание и отлична постъпка. Вашата мисъл трябва да е свързана с любовта, вашите чувства трябва да са свързани с мъдростта и вашите постъпки – с истината. Истината е свързана с материалния свят, мъдростта е свързана с духовния свят, с дробовете, а любовта е свързана с човешката мисъл. Съвременните хора изучават любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казвате: Не ме погледна хубаво. Красивата мома знае, че не си я погледнал хубаво. Щом я погледнеш мило, тя казва: Много хубаво ме погледна. Тя намира, че си я преценил правилно. Добре, майсторски си образувал ъгъла на зрението – учен човек си. Нека се научим да говорим. Казвате: Ще ме извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има глас: ясен, мек, да говори без извъртания.

За изяснение: представи си, че при тебе дойде един българин. Какво ще му свириш? Изсвири му едно българско хоро по всички правила. По-добре хоро, отколкото да му свириш нещо от Бетовен. Тази музика е за друго общество, не е за тоя човек. В Бетовен са съчетани много музикални мотиви. В едно българско хоро има един жив мотив, който раздвижва кръвта. Свирете песни, които радват човешкия ум. Свирете песни, които радват човешкото сърце. Свирете песни, които дават подтик към хубави постъпки. Станеш сутрин, меланхоличен си – запей една песен. Не пей „Заплакала е гората”. Кажи: „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна”. Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се. Като видиш едно дърво, не казвай: Невежа е това дърво. Виж, какви хубави листа има, как хубаво цъфти. Погледни го мило, любовно, да му трепне сърцето. Иначе, то ще каже: Мина един човек и не ме погледна. Като видиш един бръмбар, зарадвай се. Мъчи се той – погледни го, поздрави го. Добра работа върши той. Ти питаш: Защо Господ е направил тоя бръмбар? Бръмбарът е брамин. Трябва да знаеш, какво величие е той. Изпратен е на земята, да учиш, какво нещо е бръмбарът. Тоя брамин, като се върне, ще каже на Господа, какво е научил от хората.

Посещаваш едно цвете и казваш : Цвете! В цветето е скрито богатство. Ти не виждаш това, но то праща своето богатство надалеч, вика мушиците, да вземат сладките сокове и да ги занесат у дома си. Умно е това цвете. То чака с нетърпение да дойде една мушица при него. Цветето се радва, че го посетило едно ангелче и взело от неговото богатство. Ти скърбиш, а то по радиото вика тия мушици, Божиите бръмбарчета, да дойдат. Радвай се на твоята скръб. Там, дето е Господ, страдание няма. Там, дето не е Господ, страдание има. Когато се отдалечаваме от любовта, страданията идат. Някой път казвате: Не ме обича никой – става ви мъчно. Друг път казвате: Обичат ме – става ви радостно. Единственото нещо, което не се мени, е любовта. Единственото нещо, което не се мени, е мъдростта. Единственото нещо, което не се мени, е истината.

Дръжте основната мисъл: Има Един, Който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие сте изчезнали от света. Ако не ви обича, ще изчезнете от света и нищо няма да остане от вас. Веднъж живеете, не се заблуждавайте да казвате, че не ви обичат. Щом живеете, всички братя, които живеят на земята, ви обичат. Има братя, които пътуват невидимо. Те са материални, не са духове. Те не образуват сенки, затова не ги виждате. Такъв брат минава и ти казва: Ще се оправи твоята работа. Ти ставаш весел. Отде дойде тая мисъл? Тоя брат минава, погледне те. Ти го виждаш само като слънчев лъч. Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице. Той казва: Ще се уреди работата, не бой се. Ако постъпваш добре, всичките ти работи ще се наредят добре. Господ ще бъде доволен от тебе, и ти ще изправиш малката си погрешка. Но трябва да гледаш любовно. Погледни човека любовно, не му казвай, какво мислиш за него.

Казвам: Ако искате да прогресирате, бъдете доволни от онова, което вие съзнавате. Целият свят е благо за цялото човечество, също и за вас. Дали го съзнавате, или не, така е. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае, какво прави господарят, но вас ви нарекох приятели”.

Мнозина носите стари възгледи за нещата. – Защо? – На разни възрасти сте. Питам: Младите какво са научили? Възрастните какво са научили? Старите какво са научили? Ако ние не можем да погледнем мило към всички живи същества, какво можем да направим? Като станете сутрин, хвърлете един мил поглед. Ако туй не може да направите, какво друго ще направите? Сутрин, като станете, да знаете, че светът е отворен за вас. Има какво да учите. Няма по-хубаво нещо от ученето. Хранете най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Не се увличайте от ежедневните работи. Съдбата на света има за цел оправянето на хората. Те се съдят, за да намерят пътя на любовта.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот!

11. Беседа от Учителя, държана на 22 октомври, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.

Готови книги

2010-01-20T19:55:17Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Вземи детето]] - НБ, ХV с. 2 т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Живот, светлина и свобода]] - НБ, ХV с. 3 т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Който дойде при мене]] - НБ, 1924 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Изново]] - НБ, 15 серия '''(готово)'''
* [[КНИГА: Видяхме славата]] - СБ, 1932 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Перпендикулярно отношение]] - МОК 13 г., непълна, ИК "Алфа-дар" 2004 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Ходете във виделината]] - извънредни беседи, 1898–1913 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Най-малкият опит]] - ООК, г.13, издателство "Астрала" '''(готово)'''
* [[КНИГА: Живият Господ]] - НБ, 1922 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*(пр.)
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''(пр.*)
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''пр.
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

КНИГА: Заветът на Любовта т.1

2010-01-20T19:54:14Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Zavetat_na_Lyubovta-1.pdf Заветът на Любовта т.1]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Пребъдване]] (Моника13) ('''готово''')('''пр.''')

* 2. [[Новото в живота 3]] (ru_ana) '''(готово)'''('''пр.''')
* 3. [[Най-красивият ден]] (Данчето) ('''готово''')('''пр.''')
* 4. [[Разбрана и неразбрана любов]] (ru_ana) '''(готово)'''('''пр.''')
* 5. [[Той иде]] (ru_ana) '''(готово)'''('''пр.''')
* 6. [[Поливане]] (Ани) '''(готово)'''('''пр.''')
* 7. [[Сиромах и богат]] (ru_ana) '''(готово)'''('''пр.''')
* 8. [[Ценното]] (Ани) '''(готово)'''('''пр.''')
* 9. [[Сянка и реалност 3]](Ани) '''(готово)'''('''пр.''')
* 10. [[Зовът на новото]] (ru_ana) '''(готово)'''('''пр.''')

Зовът на новото

2010-01-20T19:52:06Z

Ssstanchev123: /* ЗОВЪТ НА НОВОТО */

==ЗОВЪТ НА НОВОТО==

Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята, е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда. Тя е външната страна на живота. За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: „Всякога бъди верен и истинен”. В това Бог благоволява.

Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Като гледам животните, виждам, колко са останали назад. Казвате, че животните са добри. Ни най-малко не са добри. Те са най-големите егоисти. Турете малко житце на една кокошка и вижте, колко е благородна. Дайте малко храна на едно животно, да видите, какъв егоизъм съществува в него. Животното мисли само за себе си. Не искам да питате, защо е така. Така е, защото сами сте направили това. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти. Добрият човек вижда добрите работи, лошият вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият – със здравето си. Умният се занимава със своята разумност, глупавият – със своята глупост.

Единствената етика, с която трябва да започнете, е правдата. Справедливи трябва да бъдете! По какво се отличава майката-птичка? – По своята справедливост. Тя изпълнява Божията воля. Цял ден тича, ходи, търси храна за своите малки и туря в устата им. Щом ги отгледа, малките изхвръкват от гнездото; майката вече не търси храна за тях, не туря в устата им. Тя казва: По-нататък не е моя работа. Те могат вече да хвърчат и сами да търсят храната си. Понеже сте още деца, затова сте несправедливи. Възрастният човек е справедлив. Ако накарате детето да отиде на работа, няма да ви послуша. То не се подчинява. Погрешката е в майката. Когато малкото дете, като птиченцето, се научи да хвърчи, трябва да слуша майка си. Когато майка му каже да отиде на работа, то трябва да изпълни желанието й. Всички трябва да хвръкнем. Научете се да хвърчите. Вие още не сте научили това изкуство. Човек, който е несправедлив, е още в гнездото си. Човек, който не е верен и истинен, е още в гнездото си. Когато придобиете тия добродетели, вие излизате от гнездото.

Сега, дали вярвате в Христа, или не, аз оставям въпроса настрана. Друг въпрос е важен: в гнездото ли си, или вън от него. Ако си в гнездото, ще пазиш мястото си, ще чакаш майка си, да ти донесе храна. Като се нахраниш, ще се оттеглиш, ще отстъпиш мястото си на другите. Така се проявява справедливостта. Понеже имаш няколко братчета и сестричета, ще дадеш място и на тях. Така ще учиш урока си. Първите уроци се предават от майката и бащата. Те ни учат, как да постъпваме, за да приготвим своето бъдеще. Ако постъпваме според съветите им, ще живеем добре. Обширен е тоя въпрос. Справедливостта има голямо приложение в живота. Ако си музикант, как ще проявиш справедливостта? Трябва да знаеш да пееш и да свириш, да взимаш всеки тон безпогрешно. Мнозина знаят да пеят и свирят, но не са справедливи. Когато разглеждам справедливостта в музиката, друго нещо разбирам. Трябва да вземеш правилно основния тон на една песен. От тоя тон зависи отношението на другите тонове. Ако основният тон на една песен е „до”, правилно трябва да го вземеш. Когато взимаш тона „до”, в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, основният тон „до” показва, че си посял нещо. Не може да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е „ре”. Какво означава тоя тон? – Че семето трябва да изникне. Ако вземеш основния тон „ре” и нищо не е изникнало, не си пял, както трябва. Ти си посадил семето на суха земя, не си го полял, слънцето не го е огрявало. При тия условия, семето не може да израсте. Ако израсте, тонът „ре” е вярно взет. Семето може да израсте, но трябва да си намери път. Затова е казано: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота – тонът „ми”. Не можеш да намериш своя път, ако не вземеш вярно тона „ми”. След това се оформя цялото дърво – тонът „фа”.

Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформя вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона „сол”, ако в душата ти няма любов. Да имаш любов, това значи, да се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли и в най-хубавите чувства. При любовта никаква грозота не съществува. Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са свити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии.

Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол”, след него иде „ре”, после „ла” и най-после „ми”. Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.

Основен тон има и в яденето. Когато ядеш, езикът не трябва да бъде наранен. Той не трябва да страда от нищо. А ти седнеш да ядеш и намираш недостатъци, казваш: Това не е хубаво, онова не е хубаво. Така не се яде. Като седнеш пред масата, едно ядене ще имаш пред себе си: сутрин едно ядене, на обяд едно и вечер едно – три яденета през целия ден. При това, разнообразие трябва да има в яденето: външно разнообразие, а вътрешно единство. Езикът трябва да бъде справедлив. Кой е справедливият език? – Който не се мъчи. Например, когато дойде длъжникът при тебе, да плати дълга си, той не се мъчи, защото има пари. Който няма пари, вдига раменете си, върти се натук-натам – мъчи се. Така постъпва ученикът, когато не си знае урока. Учителят го изпитва, а той се криви, гърчи се. Оня, който знае урока си, той е свободен, самостоятелен, добре мисли. Много ученици съм срещал, разговарял съм се с тях. Някой ми казва: Не зная, как да живея. Каже ли ми така, аз го завеждам при крушата и му казвам: Попитай крушата, как е живяла и как живее, тя ще ти отговори, ще ти предаде един урок.

Какво ще ти каже крушата, ако те заведа при нея през зимата? Никакъв урок не може да ти предаде. Вън е студено, тя не преподава уроци. Крушата е професор, който не е разположен да говори – зима е. Трябва да чакаш седмици или месеци, докато той пожелае да ти предаде урока. В кого е погрешката? Аз трябваше да те заведе през лятото или есента, когато крушите зреят. Тогава ще посещаваш няколко дни наред крушата, и тя ще ти покаже, как трябва да живееш. Отиваш при крушата, откъсваш един зрял плод. Казвам: Изяж тоя плод! Харесва ли ти? – Хубав, сладък е плодът. – Бъди и ти такъв! Ето първият урок. И ти ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: Когато живеем добре, това е сладкият плод – сладкият живот; когато живеем зле, това е горчивият плод – горчивият живот. Що е горчивината? Понякога и крушата ражда горчиви плодове. Тя е научила това от хората. Първоначално, крушата се е учила от ангелите, затова плодовете й били сладки. Всички сладки плодове на дърветата са учени от ангелите. Никога ти не можеш да бъдеш сладък, ако не мислиш за ангелите.

Какво внася красотата в човека? – Радост. Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красиви хора. Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, ти не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малката причина, не си красив. Децата се сърдят, че чинията им не е пълна с ядене, както на големите братя и сестри. Малкото дете иска да сипят в чинията му толкова ядене, колкото и на големите. Ако малкото дете може да изяде толкова ядене, колкото и големият брат, то трябва да е готово да работи като брата си. Който много работи, много яде; който малко работи, малко яде. Ако някой много яде, а малко работи, той греши.

Един ден прочутата певица Аделина Пати посетила за пръв път Ню Йорк. Случило се, че трябвало да изтегли 25 хиляди долари от пощата. Отишла да вземе парите си, но нямала препоръчително писмо, нямала и познати. Чиновникът й казал: Не можем да ви дадем парите, не ви познаваме. Тогава тя застанала в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа й, касиерът казал: Това е певицата Аделина Пати. Дайте й веднага парите. И вие, като Аделина Пати, запейте първата песен на любовта. Като отидете на пощата и не ви дават парите, изпейте една песен на любовта. Ако получите парите си, добре сте пели; ако не ги получите, ще търсите някой познат отвън, той да ви препоръча. Докато хората ни препоръчват отвън, ние не пеем добре. Когато нашето пеене ни препоръчва, ние сме добри певци.

Новата епоха изисква всеки сам да се препоръча. – С какво? – С пеенето си. Когато се пее вярно, всички познават; когато не се пее вярно, пак се познава. Усет има в човека. Неверният тон предизвиква дразнене – това не е музикално пеене. Когато човек пее добре, той не позволява на другите неправилно да пеят. Ако не пее добре, нека мълчи. Давайте ухо, да слушате оня, който пее хубаво. От него ще се учите. Оня, който пее добре, той е учител, от него всеки може да се учи. В България има много славеи. Те са добри певци. Дават добри уроци. Те пеят от ранна сутрин, изливат песента си в трели. Ако хората слушаха ранните песни на славеите, животът им щеше да бъде по-добър, отколкото е сега. Лошото е, че когато славеите пеят, хората спят. Малко внимание обръщат на славеите. Казват: Славеите нямат работа, затова пеят. Не, славеят пее, когато върши най-важната работа. През останалото време той не пее. Славеят пее през май, когато мъти яйцата си. Следователно, и човек трябва да пее, когато върши най-важната работа.

Аз взимам пеенето в широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Човек, на когото чувството е чисто, не прави погрешки. Човек, на когото постъпката е чиста, не прави погрешки. Тогава той пее. Когато мисли, човек пее; когато чувства, той пее; когато постъпва добре, той пее. Добрата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка се придружават с пеене. Когато сте недоволни от себе си, вие не пеете. Ако ядете от най-хубавото ядене и сте недоволни от него, причината е или във вашия стомах, или някъде в тялото ви. Ако ядете хубава храна и сте доволни от нея, вие сте здрави. Здравето произвежда радост и веселие.

Ще ви приведа един пример, за няколко ханъмки и една българка – чорбаджийка. Примерът е от времето, когато българите били под турско робство. Ханъмките посетили чорбаджийката. За да покаже гостоприемството си, тя ги почерпила със сладко вино-хардалия. Като пили, те се развеселили и започнали да играят. Върнали се у дома си и разправили на бея, че чорбаджийката им дала някакво питие, което развеселява човека. Беят отишъл при чорбаджията и му казал: Чорбаджи, дай и на мене от онова, което развеселява хората и ги кара да играят. И аз искам да го опитам. Като пил, беят се развеселил и започнал да вика, да играе. Той казал на чорбаджията: Иска ми се да викам. – Викай! – Иска ми се да играя. – Играй! Така и той опитал хардалията. Това, което ни кара добре да говорим, добре да пеем, добре да играем и се веселим, е хубавото вино в живота. Това са хубавите чувства и хубавите постъпки.

Какво ви занимава днес? Вие се интересувате от новините. Съвременният свят минава през такива изпитания, каквито не е мислил. В целия свят има бой. Хората се бият едни-други, че не са се учили добре. И днес виждаме осакатени хора: кому крак счупен, кому ръка, кому глава пукната. Милиони хора се бият, защото не са се научили добре да мислят, добре да пеят, добре да постъпват. На кого се дължи това? На ония, които отхвърлиха Божия закон и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война. Днес навсякъде се прокарват човешки закони, навсякъде цари личният егоизъм. Всички мислят, че светът е създаден само за тях, да е добре на тях. Светът е училище, в което всеки има право да употребява пособията, които са създадени за всички. Никой няма право да усвоява нещата като своя собственост.

Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. Звездите не могат да бъдат твоя собственост, да имаш тапия за тях. Реките, които текат, не могат да бъдат твоя собственост. Моретата не могат да бъдат твоя собственост. Това са общи неща, които трябва да се притежават от всички. Ти си пътник, минаваш през океана. Какво ще бъде положението ти, ако океанът един ден се разиграе? Океанът не може да не играе. Ако не играе, той ще престане да съществува. Океанът е жив, когато играе и се вълнува. Ако си в параход и наблюдаваш вълните, ще кажеш: Бурен е океанът, големи вълни има. Океанът играе като турски бей, който се развеселил от сладкото вино. Когато вятърът утихне, и слънцето изгрее, океанът се успокоява. Ако играеш не навреме, като турския бей, ще те нарекат луд. – Кой човек е луд? – Който не може да намери пътя си.

Един българин объркал пътя си в една гора и като се лутал между драките, изпокъсал дрехите си. Ако не беше объркал пътя си, нямаше да скъса дрехите си. Следователно, когато хората се оплакват от живота си и го намират лош, причина за това са драките. Те попадат между драки, които късат дрехите им. Преди години, във Варненско някъде, се явили двама просеци, от Битолско. Единият от тях бил сляп, а другият го придружавал, като свирел на гъдулка. Отишли при един богат селянин, да просят. Той ги запитал: Защо не работите? Идете на някоя нива да копаете! Ядосал се той, взел една тояга и ги погнал. Слепият пръв хукнал да бяга, а след него гъдуларят. Селянинът се засмял, отишъл в кръчмата, да разкаже на своите съселяни, какво е направил. Той казал: За пръв път в живота си отворих очите на един слепец. С една тояга накарах сляп човек да прогледа. Що е тоягата? Страдание, което в ръката на сприхавия българин, заставя слепия да прогледа. Някой туря восък на очите си, да мине за сляп, но като дойде страданието, восъкът пада от очите му, и той прогледва. Някой казва, че не може да направи това, или онова. Щом сме дошли на земята, всичко можем да направим. Под „всичко” разбирам онова, за което сме създадени. Като се упражнява, цигуларят може да свири и най-мъчните работи. Стремежът на всеки цигулар е да свири най-мъчни, най-хубави парчета. Всеки се стреми да стане красив, добър, умен човек.

От какво зависи красотата? – От надеждата. Тя има отношение към физическия свят. Тя се занимава с малките величини. Не можеш да бъдеш красив, да имаш красиво лице, красиви ръце и крака, ако не си в състояние да направиш най-малкото добро. Казват за някого, че е оптимист. Добре е да бъдеш оптимист. В оптимизма надеждата е силно развита. Ако не си оптимист, слаба е надеждата ти. Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание.

В един от вестниците, които излизали в Ню Йорк, било писано, че богат банкер търси млад, честен човек за касиер. Явили се много младежи, все с препоръчителни писма. Директорът на банката прочитал писмата и на всекиго отговарял: Ще те имам предвид. Най-после се явил млад, спретнат момък, без никаква препоръка. Той се поклонил почтително и казал: Четох във вестника, че търсите касиер на банката. Аз нямам никаква препоръка, но съм свободен, мога да върша работа. С влизането си още, той видял на земята хвърлена книжка. Веднага се навел, взел книжката и я турил на масата. Директорът го погледнал любезно и му казал: Вие носите най-добрата препоръка в себе си. Вие ще бъдете касиер на нашата банка.

Питам: Какво по-голямо благо очаквате от това, да служите на Бога с любов? Не трябва да се плашите от Бога, но да Му служите. Какво ще изпиташ, ако ти дадат билет, да слушаш концерта на един велик музикант или певец? Ще изпиташ голяма радост. Като служиш на Бога, ще научиш най-хубавите неща, които съществуват в света. При Бога не можем да идем, ако не мислим добре, ако не чувстваме добре, ако не постъпваме добре. Единственото нещо, с което човек може да се приближи към Бога, това е красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка. Другояче казано: Ако не мислиш с любов, ако не чувстваш с любов и ако не постъпваш с любов, не можеш да отидеш при Бога. Любовта е език на Бога. Всеки език си има своя азбука, своя граматика, своя читанка, своя литература, своя музика и поезия.

Често ме запитват, кога ще се свърши войната. Има ли нещо лошо в нея? От гледището на Божествения свят, войната е музикален хор, в който хората не знаят да пеят, затова се бият. Всеки пее, както му попадне, и казва: Така не се пее. Певците на тоя хор не знаят още да пеят. Когато диригентът на хора дойде, ще каже на певците да спрат; ще им предаде първия урок, да видят, как трябва да пеят. Мислите ли, че той не може да застави певците да млъкнат? Какво ще стане, ако земята се разиграе, и хората започнат да подскачат четири-пет метра на височина? Ще се бият ли? Какво ще правят воюващите, ако започнат да хвърчат из въздуха? Ще престанат да воюват. Но, да не се дохожда до това. Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната? Има ли мъж, който да не е гласувал за войната? Има ли жена, която да не е гласувала за войната? Има ли дете, което да не е гласувало за войната? Има ли животно, което да не е гласувало за войната? Има ли растение, което да не е гласувало за войната? Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни-други, това не е война. Казват, че и доброто воюва. Така е, има война на доброто, но за какво воюва то? Да освободи затворените, да даде свобода на ония, които са вързани от хиляди години. Всичко, което създава безпорядък в света, се дължи все на затворени хора. Да освободим всички ония, които от хиляди години очакват да дойде някой, да им каже една сладка дума.

Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа, да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата, да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Някои хора лекуват само на думи, но резултатът е същият, какъвто бил с болния от 38 години. Той посещавал къпалнята цели 38 години, но нямало кой да го пусне във водата. Трябваше да дойде Христос и да му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” От тоя час болният станал и отишъл на работа. Той се евакуирал с леглото си. Все тръгва да носи човек някакъв товар – без товар не може.

Казвам: Препоръката на певеца е в неговия ларинкс. Препоръката на цигуларя е в неговата цигулка. Препоръката на пианиста е в неговото пиано. Препоръката на оратора е в неговия език. Езикът на добрия човек е красив; той знае, как да говори. Устройството на света зависи от хората. Както те говорят, мислят, чувстват и постъпват, така и светът ще се устрои. Какъвто е животът на хората, такива са и растенията. Направете опит. Посадете едно дърво и започнете да се грижите за него, да го поливате с любов, да отправяте добри мисли и чувства към него, да видите, какво хубаво дърво ще израсте. Ако животът ви не е хармоничен, ако мислите и чувствата ви не са хармонични и ако постъпките ви не са хармонични, дървото, което отглеждате, ще се осакати. Това и българите знаят. Те казват, че вълкът не напада стадото на добрия овчар. Един български овчар казваше, че 30 години пасъл овце, но нито един вълк не нападнал стадото му. Добър човек беше тоя овчар. Ако овчарят е лош, и вълци, и мечки ще нападат овцете му. Мнозина се оплакват от изкушения. Изкушението не е нищо друго, освен вълк, който напада стадото. Причината е в самите вас. Ако боледувате, причината сте вие; ако сте сиромаси, причината сте вие; ако сте невежи и глупави, причината сте пак вие. Ще кажете, че причината е в майка ви и баща ви. И те са причина за нещо, но тяхната вина е второстепенна.

Бог създаде човека по образ и подобие свое и му показа, как трябва да живее. Впоследствие, човек сам се отклони от закона на любовта и създаде неразбрания живот. Повечето хора се стремят да прилагат закона на любовта. Ония, които не го прилагат, изпитват последствията на непослушанието си. Те се наказват днес, дават им се първите уроци. Преди войната и бомбардировките, хората не вярваха в закона на самоотричането и не искаха да го прилагат. Но като дойдоха бомбардировките, оставиха богатствата си, имотите си, и всички се разбягаха, кой където очите му виждат. По-рано не бяха готови да приложат Христовото учение, но бомбардировките ги заставиха да го приложат. Само че, това е насилие, не е доброволно. С насилие всички изпълниха Божията воля, но дето е насилието, там няма хармония.

Едно е нужно на сегашните хора – обхода. Намирам, че хората нямат обхода. Ако някой срещне на улицата едно дете, той не е готов да се отбие, да му направи път да мине. Разумният човек е готов да отстъпва на всички. Като върви, той не ходи по права линия, но се отбива, на всички прави път – на млади и на стари. Не чакай хората да ти правят път. Всички страдат от това, че не ги почитат, не им правят път. Бъди готов ти да отстъпваш на всички. Отстъпи на другите, а за себе си избери нов път. Ако всички вървят по един и същ път, неизбежно ще се сблъскат. Умният и добър човек върви по нов път, по който никой не е минавал.

Казваш, че хората са невъзпитани, не знаят да говорят. Кой те заставя да ги слушаш? Ако не искаш да слушаш и да гледаш, какво правят хората, стани невидим – никой няма да те безпокои. Бият се двама души – стани невидим. След всички недоразумения и спорове, някой ще каже, че ходи по закона на любовта. Бог е Любов. Можеш ли да следваш закона на любовта, ако Бог не е с тебе? Можеш ли да ходиш по пътя на слънцето, ако то не е изгряло? Можеш ли да ходиш по земята, ако тя не е организирана? Казваш, че път трябва да има, за да вървиш по нея. Какъв път има птицата? Какъв път има светлината? Тя иде от 150 милиона километра разстояние от слънцето, и сама си прави път.

Сега на вас казвам: Ако приемете любовта, ще влезете в Божествения свят. Щом сте с любовта, и в неорганизиран свят да влезете, той веднага ще се преобрази. Светът, в който ние живеем, е тъмен, защото Бог още не е слязъл на земята. Неговото слънце още не е изгряло за нас. Христос дойде на земята, но хората Го хванаха и разпнаха. Той, в сравнение с Бога, беше звезда, а не слънце. Когато Господ дойде на земята, ще може ли да Го хване някой? Той е слънцето на живота, който изгрява. Кое растение се противи на слънцето? Когато слънцето изгрява, всичко живо покълва, израства, цъфти и плод дава. Всичко скрито в земята излиза навън. Залезе ли слънцето, всичко се прибира. Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява. Всеки трябва да го използва.

Често цитирате, какво съм казал. Всички искате да знаете, какво казва Учителят. Искам всички да пеете добре, да запеете основната песен на живота. Искам всички да проявите своята мекота. Кой е основният тон на мекотата? – „Сол”. Аз говорих само за четирите основни тона. Българинът взима най-точно тона „фа”. Дали пее, или плаче, той взима тона „фа”. Дали мисли за нивицата си, за къщата си, или за облеклото си, той взима все тона „фа”.

Нова епоха иде в света! Вие не трябва да чакате, да дойде второто пришествие и тогава да започнете работата си. Сега е съдбата на света. По-голяма от тая съдба не може да има – второто пришествие: война във въздуха, война на сушата – навсякъде война. И задушливи газове има. Остава само едно: цялата земя да се запали, и всичко да изгори. Не чакайте да дойде второто пришествие, да изгори всичко. Какво ще стане тогава с хората? Рудата ще се тури на огъня, сгурията ще се изхвърли навън, а златото ще се стопи и използва. Не предизвиквайте Господа, както в Стария завет. Ако Божият гняв се прояви, всички ще се разбягат, ще се скрият в скривалища, ще бягат по гори и планини. Като престане падането на бомбите, ще излязат от скривалището си. Когато дойде Бог в света, всичко ще превърне на добро. Аз виждам, че Господ е започнал вече да говори на хората. Ако Бог не беше на земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планините, щяха да хвръкнат. Той е с тях, Той е с всички.
Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете: Прощава ви се всичко. Няма да търсите своите неприятели, да ги преследвате, но ще им простите. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота. Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога, да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата. Всеки човек, който не е свободен, не познава истината. Всеки човек, който не е верен, няма права мисъл.

Всички хора имат желание да бъдат обичани. Крушата обичат заради плода й. Готвача обичат за вкусното готвене. Поета обичат за хубавата поезия. Певеца обичат за хубавото пеене, здравия – за силата, която носи. Тогава, за какво трябва да ни обичат хората? Днес, ако ви обичат, е зле; ако не ви обичат, пак зле. Кое трябва да бъде? Казвате, че някой прекалява в любовта си. Не, в любовта няма прекаляване. Тя не позволява това. Като отидете на чешмата за вода, напълнете стомната си и се отдалечете. Не стойте с пълна стомна при чешмата.

Сега очакват второто пришествие, да дойде Христос с ангелите. Христос е дошъл вече. В цяла Европа и навсякъде по света ангелите косят. Казано е в Писанието: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?” Това е важно! Ще намери ли Христос отворени сърца, да възприемат любовта? Сега се говори за войната, за числото на избитите и ранените, за победата. Това е външното идване на Христа. Това е гневът Божи, който се излива, за да се възстанови Божията правда. Ако любовта не дойде, как ще престане сегашната война? Как ще се опознаят хората? Как ще съзнаят, че това, което вършат, е престъпление? Когато народите воюват, няма закон, който да ги съди. Че избили хиляди и милиони хора, няма съд. Колко милиони хора са избити в Русия! Колко милиони хора са избити в Англия, в Германия, в Америка!

Господ да оправи света! Ако Господ оправи света, а ние не сме оправени, какво се постига? Ако Христос дойде сега, как ще ни намери? Ако дойде Христос сега, както хората Го разбират, ще има рязане на глави, убийства, спорове. Но ако дойде Христос на любовта, Той ще каже: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Любете враговете си”. Готови ли сте за това? Трябва да дадем място на Бога, да се прояви чрез нас. Ако домакинята знае, как да накладе огъня, как да сготви яденето, защо да не знае, как да обича? Гледам, дойде някой, обиколи дърветата, откъсне си една круша. Ако иде с любов, той ще погледне към крушата, ще благодари на Бога, че я научил да ражда хубави плодове, и ще мине – замине, без да си откъсне круша. Той ще каже: Господи, можеш ли да ми дадеш една от тези хубави круши, да се науча и аз да живея като нея? Като получи позволение, ще си откъсне една круша и ще благодари. Защо ще пълни джобовете си с круши? Като срещна един човек, аз го погледна в очите, искам да видя, какъв поглед има той, каква светлина излиза от очите му, какви плодове носи в себе си. Ако той е добър, ще вземе страданието ми, ще ми светне, ще облекчи положението ми. Така можем да си помагаме едни на други. На тебе ще помагат, и ти ще помагаш. Докато си болен, има смисъл да ти помагат; щом оздравееш, и ти трябва да помагаш. Когато пееш, не питат какъв си, дали си богат или беден, но слушат, как пееш.

Три неща се изискват от нас: да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Нужни са хора, които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък. Като гледам сегашните хора, виждам, на едного носът не е на място, на друг очите не са на място, веждите не са на място. Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещото поколение се надяваме. – Бъдещото поколение ще излезе от настоящето. Ще станете певци, ако пеете добре.

Казва се, че светът е лош. Не, светът, който хората създават, има свои недъзи. Божият свят е добър. Той се изявява чрез хляба, който ядем; чрез водата, която пием; чрез въздуха, който дишаме; чрез светлината, която възприемаме. Да благодарим на Бога за тоя свят. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в нашия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в нашето сърце. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Да е пълен животът ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас.

Когато изучавате любовта, всякога взимайте последно място. Погрешката на хората се заключава в това, че взимат първо място. Не можеш да разбереш любовта, ако не вземеш последно място. Две неща са важни: Великото голямо и Великото малко. Бог е и в двете неща. Великото голямо слиза надолу и се смалява. То не може да остане голямо. Във Великото малко стремежът е нагоре, то възлиза. Великото малко се стреми към Великото голямо, и Великото голямо се стреми към Великото малко. Ние живеем във Великото малко, но се стремим към Бога, а Бог се стреми към нас, да ни повдигне. Как трябва да се изявява Великото малко? Като малки, вие се стремите нагоре, към Бога, искате да станете големи, да управлявате света. Това са задачи на Бога. Сам човек не може да изпълни всички задачи на живота. Ако е учител, и иска да направи нещо, в помощ ще му дойдат всички учители и заедно ще изпълнят задачата. Министър издава някаква заповед до учителите. Всички учители, като разумни същества, ще приемат заповедта и ще намерят начин, как да я изпълнят. Така и Бог изпраща своята мисъл към нас, и ние, всички заедно, трябва да знаем, как да я възприемем и предадем. Ако всеки само цитира заповедта на министъра, ще сгреши. Всички заедно ще приемат и предадат заповедта правилно.

Дава се, например, песен. Не е достатъчно да се препише – трябва да се изпее. Така ще се изпълни правилно. Това е подобно на заповедта на министъра. Преписва се тая песен и се пее. Всеки учител изпява песента, т. е. изпълнява дадената заповед. Като говорим за любовта, казвам: Който люби, ще изпее песента, ще покаже на хората, какво е любов. Има едно малко лицемерие в човешката любов, малка лакомия. Лицемерието и лакомията са две крайности. На какво се дължи това? – На неправилно възприемане и предаване песента на любовта. Младата мома затваря очите си, иска да покаже, че не мисли за никого, че никого не гледа. Всъщност, не е така. Тя гледа много момци, но иска да покаже, че само един гледа. Закон е: Една мисъл трябва да имаш в ума си. Момата трябва да каже: Един момък имам на сърцето си – най-красивият. Той е моят избраник. Това е идеалът на разумната мома. Ако каже, че и грозен може да люби, тя няма идеал.

Какви са условията за проява на любовта? – Отлична мисъл, отлично чувство, отлична постъпка. Без отлична мисъл любовта не може да се прояви; без отлично чувство любовта не може да се прояви; без отлична постъпка любовта не може да се прояви. Ако тялото не е здраво, любовта не може да се прояви. Ако ръката не е нежна, т. е. няма качеството на мекотата, любовта не може да се прояви. Ако краката не са изразители на добродетелите, любовта не може да се прояви. Любовта не търпи болки в краката, в ръцете, в тялото. Ако служиш на Бога, песен трябва да излиза от тебе: краката ти да пеят, ръцете ти да пеят, сърцето ти да пее, умът ти да пее – навсякъде музика да се чува. От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на Божията любов. Кажеш ли, че те боли главата, ти си в неорганизирания свят.

Иде новото в света! Новото е в гласа, новото е в песента. Новото, което иде в света, е в мисълта. Новото, което иде в света, е в сърцето. Новото, което иде в света, е в душата. Новото, което иде в света, е в духа. Всеки трябва да слуша своя ум; всеки трябва да слуша своето сърце; всеки трябва да слуша своята душа; всеки да слуша своя дух. Това е езикът на Бога. Това е зовът, който се отправя сега към всички хора в света.

10. Беседа от Учителя, държана на 24 септември, неделя, 5 ч с., 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.

Сянка и реалност 3

2010-01-20T19:49:51Z

Ssstanchev123: /* СЯНКА И РЕАЛНОСТ */

==СЯНКА И РЕАЛНОСТ==

Чете се беседата. „Живите линии на съзнанието” от книгата „Отворени форми”.

Всички говорят за реални и нереални неща. Кои неща са реални? Реално е това, в което човек живее всеки даден момент. Нереално е това, за което той само мисли. Седиш и мислиш за някакъв бъдещ живот, но какъв е тоя живот, сам не знаеш – сянка е това. Съществата, които живеят в реалността, хвърлят понякога своите сенки към нас. Като изучаваме тия сенки, ние гледаме на тях като на реалност и ги наричаме живот. Значи, сенките на реалността са наша реалност. Ние се изменяме и се чудим, защо стават тия промени. Млад си, но след време остаряваш . Отвън си стар, изменил си се, но вътрешно се чувствуваш млад. Как ще се справиш с това противоречие? – Кога остарява човек? -- Когато престане да люби. Всеки, който престава да люби, остарява; всеки, който люби, се подмладява. Има стари хора, които не са стари; има деца, кои го не са млади. Любовта прави човека умен, добър и силен. Това са качествата на любещия. Хората на любовта не се изменят, те са вечно млади. Външно се изменят, но вътрешно – никога.

Какво разбирате под „млад и стар”? Това са неразбрани думи. Старият има желание да бъде млад, т. е. да има топлина. Не отделяйте светлината от топлината. Когато отделяте светлината от топлината, млад сте. Когато светлината е външен процес, човек е стар, когато топлината е вътрешен процес, човек е млад. Когато светлината е отвън, а топлината – отвътре, това е съвършеният човек. Значи, съвършеният проявява едновременно и светлина, и топлина. Старият има само светлина отвън; той е лишен от вътрешна топлина, затова иска да бъде млад. Младият има вътрешна топлина, без външна светлина, затова иска да бъде стар. И децата искат да станат големи. Младият трябва да се стреми към светлината, без да изгубва вътрешната си топлина; и старият може да се подмлади, без да губи външната си светлина. Ако си млад, приеми светлината отвън. Така ще придобиеш качествата на стария. Ако си стар, приеми топлината отвътре, така ще се подмладиш.

Приятно е да гледаш дете в положение на възрастен човек, да те учи. Едно шестгодишно дете, доста интелигентно, се забавляваше един ден със своите играчки. Спрях се пред него, да видя, как играе. То ме погледна и ме попита: Ти имаш ли такива играчки? – Нямам. – Тогава аз ще ти покажа, как си играя. Това автомобилче няма да тръгне, ако не врътна ключа. Ако не го навия, не тръгва. Така трябва да правиш и ти. Учи ме това дете, и аз го слушам. Ще кажете, че е унизително за мене да ме учи едно малко дете. Какво от това? Като слушам детето, аз се питам: Зная ли всичко, което става в природата? Мога ли да навия едно растение, и то да започне да расте? Някое разумно същество е навило растението, и то расте нагоре. Някой е скръбен, но ти не можеш да го навиеш и да превърнеш скръбта му в радост. Обаче, няма скръб, която да не се премахва. Умряло някое дете, майката плаче, не може да се утеши. Навий машината на детето, и то ще се съживи. Всяко нещо, което е навито, се развива; и всяко нещо, което се развива, може да се навива. Казват за някого, че го навили. Щом го навили, ще го развият. Който се развива, е герой. Навитият е слаб, но като се развива, става силен. Не е лошо, че си навит. Щом си навит, ще се развиеш.

Що е погрешката? – Неразбрана добродетел. Що е добродетел? – Разбрана погрешка. Дават ти едно семе. Погледнеш семето, нищо особено не виждаш. Като го посадиш, от него излиза голямо дърво, което след време дава плод. Плодът е доброто, скрито в семето. Ти поглеждаш към дървото, радваш се на плодовете, не даваш да ги оберат. Те стоят известно време на дървото, докато изгният и окапят. Това е злото – погрешната на човека. Вие оставяте плодовете на дървото и убеждавате хората, че не са за ядене. Това е злото в света. Щом имаш семка, ще я посадиш. От плодовете й ще задържиш само един, а останалите ще дадеш на окръжаващите. При сегашните условия на живота, вие не можете да приложите тая идея, понеже възгледите на хората са тесни. В едно шише, от един литър вместимост, не можеш да налееш пет литри течност.

Ако имаш шише на истината от един литър, колкото и да туряш, то се разширява – гъвкаво е. Колкото повече туряш, толкова повече шишето се разширява. Можеш да туряш, колкото искаш: туряш малко, шишето се смалява; туряш много, увеличава се. Няма нужда да носиш много шишета. Гъвкаво е шишето на истината – не се чупи. Това шише само се мие и чисти, не позволява да бъркат в него и да го чистят. Казват за Едисон, че когато дрехите му се изцапвали при опитите, той ги събличал, поставял ги на електрически ток с голямо напрежение, от 70 – 80 хиляди волта, и те ставали чисти.

Говори се за малка и голяма любов, за обикновена и необикновена любов. Малката любов произвежда малка топлина. Щом изчезне топлината, изчезва и любовта; дойде топлината, дохожда и любовта. Малката топлина произвежда малка светлина. Отде излиза топлината? От слънчевия възел. Тая топлина трябва да се увеличава. Ако топлината ти е малка, можеш да приемеш и угостиш само един човек. Дойдат ли двама, не ги приемаш. В реалността има място за един, има място и за хиляди. Тя може да нахрани едного, може да нахрани и хиляди. Христос разбра тоя закон и затова можа да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. – Как направи това? – Колкото и да ви се обяснява, няма да разберете. Като направиш нещо сам, тогава ще го разбереш. Каквото и да ти се разправя за сладчината, ще я разбереш, като я опиташ. Вкусът определя сладчината.

Какво показва днешният ясен ден? – Че положението на хората е почнало да се подобрява. Разумният свят е изработил нов проект, според който скоро ще дойде нещо добро. Нова светлина прониква в съзнанието на хората. Те ще видят погрешките и престъпленията, които са правили, и ще знаят, как да ги изправят. Погрешките на миналото трябва да се изправят. Човек носи в себе си и доброто, и злото. Злото трябва да се превърне на добро. Неразрешените задачи трябва да се разрешат, а разрешените – да се реализират. В изпълнението на разрешените задачи е бъдещето на човека. Всички очакват светло, добро бъдеще.

Представете си, че един човек ви обича. Какво трябва да направите за него? Защо се молите на Бога? Бог е Любов. Ще Му придадете ли нещо с вашата молитва? Ние се молим на Господа, понеже е съвършен. Следователно, към оня, който ни обича, ние можем да отправим само една добра, светла мисъл и да му благодарим. На съвършения, на любещия изпращаме своите добри мисли – нищо повече не можем да му дадем.

Мисли за Бога, за да станеш съвършен като Него.

Мисли за Бога, за да станеш добър като Него.

Мисли за Бога, за да станеш благ като Него.

Казвам: Ако искаш да направиш нещо, мисли за Бога. Мислиш за Господа, но нещата не стават, както очакваш. – Защо? – Мисълта ти не е права. Ако мислиш за Бога и се гневиш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се обезсърчаваш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се съмняваш, не си на правата страна. Съмнението неизбежно ще дойде, но трябва да остане отвън. Не приемай съмнението вътре в себе си. Приемеш ли го, то трябва да стане вяра.

Мнозина гледат на любовта като на преходна, нереална величина. На български език думата „любов” е изгубила силата си.

Според мене, любовта е сила, която слиза от разумния свят, изтича през една курна и се влива в едно корито. Хората я използуват като вода, в която перат нечистите си дрехи. Щом стане нечиста, те я хвърлят вън, като непотребна. Който изучава любовта в това състояние, дохожда до криво заключение. Значи, любовта, като чисти хората, става нечиста. След това казват: Ето любовта. Като не я разбират, хората турят нечистотиите си върху нейния гръб и мислят, че я познават. Качеството на любовта е да чисти хората. И ти, ако любиш, ще чистиш калта на другите. Калта на хората е тор за растенията, а греховете им – тор за земята. Значи, и греховете са потребни. От калта на хората растенията дават сладки плодове, които ние опитваме. Благодарете на Бога за своите погрешки и грехове. Радвайте се на добродетелите, които са вложени във вас. Да се радваме на това, което приемаме; да благодарим за това, което изпращаме. Да благодарим, че ни освобождават от калта. Понякога и по гърба на човека има кал. Мъчно е човек да обича човека. Да обичаш някого, значи, да знаеш, от какво има нужда той. На дете, надарено с музикален талант, не говори сладки думи, не му давай пари; дай му инструмент да свири. На певеца дай условия да пее, не го хвали. Любовта изисква от всички хора да проявят дарбите си и едни на други да си помагат в проява на доброто и хубавото, вложено в тях. Ако хората не ни обичат, не можем да проявим доброто; ако ние не ги обичаме, не даваме възможност на доброто в тях да се прояви. Като любиш някого, ти му даваш възможност да се прояви; ако те обича някой, той ти дава възможност да се проявиш. Като любиш някого, ще му дадеш възможност да се прояви. Музикант ще стане, поет ще стане, силен ще стане – всичко ще стане.

Първото нещо: трябва да любите и да обичате, трябва да ви любят и да ви обичат. Като любиш, ти помагаш; като те любят, на тебе помагат. Радвайте се, когато хората се проявяват. Всеки, който люби, дава добър пример; всеки, който обича, дава добър пример. Като любиш и обичаш, и ти си добър пример. Щом любиш и обичаш, няма разлика между богати и бедни. Никой не иска да бъде беден, всеки иска да бъде богат. Добре е всички да бъдете богати. Но понякога не е добре човек да бъде богат. Турят на гърба ти по-голямо богатство, отколкото можеш да носиш. Защо ти е това богатство? Богатият трябва да раздаде богатството си. Ако не го раздаде, както трябва, няма бъдеще; ако го раздаде, както трябва, има бъдеще. Ако богатият обеднее, ще проси. Съвременните „хора не знаят да просят. Цигуларят проси ли? Той изважда цигулката си и свири най хубавото си парче. За такова свирене скъпо се плаща. Като свири на десетина места, той ще бъде добре възнаграден. Сиромах ли е тоя цигулар? Художникът трябва ли да проси? Той ще нарисува една хубава картина. Даром ще я даде, но всички, които я видят, щедро ще го възнаградят.

Ясното време днес показва, че това, което говоря, ще се сбъдне. Ако живеете добре, слънцето ще ви огрява. Някои от вас не сте добре облечени, нямате топли дрехи. Това показва, какви са вашите стари възгледи. Човешката любов е остаряла, прилича на стара дреха. Някой казва: Едно време обичах едного. Човек остарява от любовта на миналото. Който обича така, обира плодовете, изпочупва клоните и от човека остава само един дънер. Той ще се поправи пак, но много време ще мине, докато се образуват новите клони. Вие обиждате приятеля си – счупили сте един клон. Ще бъдете умни, да не чупите клонете на любовта. Не се позволява да чупим клонете на любовта. Някои съжаляват, че са любили. Защо трябва да съжаляват? Бог ви е възлюбил, пратил ви е на земята да живеете. Слънцето за вас грее, вятърът за вас духа, листата за вас се развиват, цветята за вас цъфтят, реките за вас текат, а вие сте посърнали и казвате: Колко съм нещастен! Ако мислиш така, не си умен човек. И бедният, като влезе между богатите, трябва да има съзнание за себе си и да каже: Вие сте богати заради мене. Той да ги чувствува като кредитори. Някой е цар. Радвай се, че е цар. Когато царят схване, че си го разбрал, ще ти стане приятел. Ако бедният не стане приятел на царя, не е разбрал любовта; ако царят не стане приятел на бедния, и той не е разбрал любовта. Бедният да стане добър приятел на царя, да не гледа на него като на по-високо стоящ. Царят да се радва, че има за приятел беден човек. Царят да разбира бедния, и бедният да разбира царя.

Казвам: Господ ни разбира, а ние не Го разбираме. Така ние влизаме в стълкновение с Него. Запитват: Кой е създал Бога? – Никой не Го е създал. Оня, Който Го е създал, Той е сам Бог. Оня, Който създава, това е Бог. Ако други могат да Го създадат, Той не е Бог. Понякога в човека се явява мисълта, че никой не го е създал. Все едно възрастният да отрече, че някога е бил малко дете, в прегръдките на майка си. Той се страхува, да не би, като признае, че е излязъл от Бога, да се разкае Бог и да си вземе всичко, което му е дал.

Човек се страхува, да не би Бог простре ръката си и вземе всичкото благо, което му е дал. В това се заключава погрешката на хората. В същност, Бог се радва и на погрешките, и на добродетелите им. Ако Той страда за нашите погрешки, ние сме по силни от Него. Който те е наскърбил, е по-силен от тебе. Ако не може да те наскърби, ти си по-силен от него. Като любиш, ти си силен; като не любиш, ти си слаб. Когато двама се любят, те са еднакво силни. Щом не вярваш, слаб си; щом се обезнадеждиш, слаб си; щом просиш, слаб си; щом не искаш да се учиш, слаб си. Ако не искаш да просиш от хората, ти трябва да направиш нещо за тях. Бог е създал света, оставил ни е да се ползуваме от Неговите блага, слуша нашите философии и теории за създаването на света, но нищо не казва. За да опитаме своите теории, Той ги туря на гърба ни, Трябва да имаме прави възгледи. Всяко нещо трябва да е направено на време и добре. Цигуларят трябва да свири добре. Който има език, трябва да говори добре; който има очи, трябва да вижда добре; който има уши, трябва да слуша добре. Всички дарби, дадени от Бога, трябва да проявим в техните съвършени качества.

Помнете: Който люби, е свободен; който люби, знание има; който люби, живот има. Който не люби, не е свободен; който не люби, знание няма; който не люби, живот няма. Това, което ви казвам, е за вас, а не за света. Ние трябва да изменим света. – Как ще го изменим? Някои турил було на очите си, спъва се, не вижда. Дойда при него, хвана булото и го сваля. Той може да вика, колкото ще, свалям булото и казвам: Гледай сега! Всички була и заблуждения трябва да се махнат от очите на хората. Първо трябва да се махнат вашите була и заблуждения. Казваш: Никой не ме обича, самотен съм. Самотата е качество на Бога, а не на хората. Единственият самотен, това е Бог. От наше гледище, няма по-хубаво нещо от самотата. И няма по-страшно нещо от самотата. По-красиво нещо от самотата няма, но и по-грозно от самотата няма. Това трябва да се приеме с вяра.

Като дойдохме от хижата до полянката, всички вървяхме в едно направление, но по различни пътеки. Всеки върви по особен път. Двама души даже не вървят по един път. Не е добре да се върви по един и същ път. Като живее добре, човек върви по свой път. Щом разбираш един човек, щом и той те разбира, и двамата вървите по един и същ път. На какво се дължат раздвояването и противоположностите, в живота? Ако си се нахранил добре и срещнеш човек, който казва „гладен съм”, тия думи нямат еднакво значение за тебе и за него. Трябва да влезеш в положението му, да го нахраниш, тогава думите „гладен съм” имат еднакво значение и за двамата. Ти носиш хляб – задоволи глада му; носиш плодове – дай му една круша или ябълка. От услугата, която му правиш, и ти се ползуваш. – За мене нищо няма да остане. – Не мисли за това, друг ще се погрижи за тебе.

Турете доброто за основа на своя живот. То ще ви освободи от противоречията. Преди няколко деня имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората – мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха, и Божественото взе надмощие. Днешният ден показва това. Утре може да бъде облачно, после пак да се изясни, Промените, които стават с хората, хвърлят сянка върху целия живот, както и върху природата. Какво е вашето състояние? Какво чувствувате? Вие очаквате да се подобри животът. Дойде един добър цигулар. Отивате да го слушате, но сте глухи. Какво ще чуете? Нищо няма да чуете – причината е във вас. Салонът е добре отоплен, цигуларят има добри условия да свири, но вие не чувате и не разбирате, какво свири.

Днес се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам, че хората събират багажите си. От осем хиляди години всички управници събират багажите си и ги турят в автомобили. Те си отиват вече. Станали сме неутрални. Злото ще обезоръжим, да си върви. С никоя от воюващите страни няма да се бием. Ние сме в съгласие с небето. Ония, които идат отгоре да ни освободят, това са Белите Братя. Те не искат да воюваме с никого. Доста сме ходили по чужди умове, с чужда философия. Да скъсаме с тях! Някои ще поплачат за разрушените си къщи и апартаменти. Не слушайте никого. Простете се с апартаментите си. Нито косъм от старото! Каквото е останало от старото, да си върви! Белите Братя, които идат, носят всичко ново: и кревати, и обувки, и шапки, и тенджери, и чинии. Всичко старо навън! Няма защо да плачем за света. Досега сме били в света на черните братя, на лъжата. Стига вече лъжи!

Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи. Любов към най-малкото растение и бръмбарче. Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат” разбирам всяко същество, което, в даден случай, може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е също твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината – наша сестра. Тъй гледам аз на нещата.

Станете и вдигнете бялото знаме. Любовта се посреща с бяло знаме. Кое е онова оръжие, което може да превърне всичко на прах и пепел и да донесе мира? – Бялото знаме. Когато решим да изпълним Божията воля, знамето е вдигнато. Ако всички народи решат да служат на Бога, да изпълнят Неговата воля и да вдигнат бялото знаме, мирът ще дойде и навсякъде ще се възстанови ред и порядък.

Така, насядали върху боровите трупи, те ви казват: От нашето неразбиране дойдохме до това положение, да седите върху нас. Ако и вие не разбирате, и върху вас ще седят. Ние вече разбираме нещата и заедно с вас ще възкръснем.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

Това е живот вечен, да позная истинската любов, която носи живот.

Това е живот вечен, да позная Бога и всички блага, които Той изпраща в света.

Това е живот вечен!

9. Беседа от Учителя, държана на 28 август, понеделник, 6 ч с, 1944 г., над хижа „Еделвайс”, Витоша.

Ценното

2010-01-20T19:47:56Z

Ssstanchev123: /* ЦЕННОТО */

==ЦЕННОТО==

Чете се беседата „Законът на недоволството” от книгата „Отворени форми”.

Животът е велика драма, в която всички хора са действуващи лица – актьори. Хората се запитват, какво ще стане с живота. Нищо няма да стане. Драмата трябва да се играе добре. Ако актьорите играят добре, всички печелят. Трябва ли някой да печели от драмата? Който писал драмата, сам казва: Много добре е написана. Всяка драма е добре написана.

Някои искат да знаят, кой ще бъде победител. В драмата победители няма. Действуващите лица трябва да си изиграят ролята добре, да получат похвала за онова, което са играли. Ако човек играе роля на любовта, победител ли трябва да бъде? Той трябва да играе добре ролята си, да покаже, какво нещо е любовта. Трябва ли в живота човек да бъде победител? Той трябва да живее, да прояви най-добрия живот. За кого има драма: за мъртвите хора, или за живите? – За живите, разбира се. За мъртвите никаква драма не съществува. За живите е драмата. Тя подразбира, че героят е поставен на изпитание и трябва да издържа - герой да бъде. Той трябва да издържи изпита си добре, да покаже силата си. Героят не трябва да бъде слаб.

Сега денят е хубав, но се играе една слаба драма. Вятърът, който духа днес, е драма. Той ни изпитва. Ние имаме желание да се върнем в хижата, на топло. Тук салонът не е отоплен.

За какво мисли най-много гладният? Различни работи може да му предложим, но кое го интересува най-много? – Хлябът. В даден момент, човек трябва да се интересува от това, което е най-съществено в живота. Кое е най-същественото в живота? – Най-същественото е любовта. Щом при-добиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Щом изгубиш любовта, изгубваш и възможностите.

Първото нещо: Човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат сами по себе си. Като изгуби най-ценното, и другите неща се губят. Съвременният свят е изгубил най-ценното – живота. Той се отделил от него, и днес го търси там, дето го няма. Тъй както хората живеят, виждаме, че са изгубили ценното – любовта, която ражда живота. Те не служат на любовта, но служат на временни, преходни неща, отдето идат всички страдания и противоречия.

Какво ще стане сега, ако липсва слънцето? Ще настане тъмнина и такъв студ, на който никой не може да издържи. Когато слънцето иде, условията се подобряват. Закон е: Когато любовта влезе в човешката душа, тя подобрява всички неща. Ценното е слънцето, ценното е любовта в живота.

Кой връх тук е най-висок? – Върхът Селимица. Той е по-висок от Острец. Стремете се към високите върхове!

8. Беседа от Учителя, държана на 27 август, неделя, 6. ч. с., 1944 г., на полянка над хижа „Еделвайс”, Витоша.

Сиромах и богат

2010-01-20T19:46:00Z

Ssstanchev123: /* СИРОМАХ И БОГАТ */

==СИРОМАХ И БОГАТ==

Чете се беседата „Поливане”, държана на върха Острец.

Като слушам беседата, ако бях странник, щях да кажа, че е държана при неблагоприятни условия. Времето е било студено, салонът неотоплен, пианото разстроено, хората гледали по-скоро да се приберат на топло. Такова е впечатлението от беседата. Българският език не е за такава беседа, а европейските езици още по-малко. За тая беседа е нужен такъв език, при който, всяка дума да има само едно значение. Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той не свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това, публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг – от ревматизъм в коляното. Как ще слушат беседата тия хора? Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато дойде тя, ако сте болни, не отивайте да слушате. Ще кажете, че трябва да се спазват известни правила.

Когато човек е далеч от вас, ще говорите високо, да ви чува; когато е близо, тихо ще говорите. Вие постъпвате точно обратно. Когато сте близо, един до друг, високо говорите; когато сте далеч, тихо говорите. Така разбирате вие и любовта – по човешки. Ако сте близо до хората, високо говорите; на отдалечените от вас тихо говорите. Мислите ли, че тая любов е разбрана? Мислите ли, че и едните, и другите ще ви чуят добре? Любовта си служи с най-тихия глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих глас от нейния. За да чувате тихия глас на любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. Силните звукове, високият говор, грубите изрази на чувствата, запаленото сърце, силната светлина, са неразбрани неща. Те са силни работи. Как вижда Господ в тъмните места? Дето никой не прониква, Господ и там вижда. Той вижда и в най-затънтените места. Според вас, кой човек е по-умен: който туря пет бучки захар в чашата си, или който туря само една бучка? Ако бучката захар струва сто лева, петте бучки струват петстотин лева. Кой от двамата е по-икономичен? Ще кажеш, че си привикнал да пиеш с пет бучки захар. Това е неестествен навик. Друго положение. Как отива човек на баня: с новия си костюм, или със стария? Ако отиваш с новия костюм, като влезеш в банята, ще го съблечеш. С нови дрехи в банята не се влиза. Същото положение е и с оня, който отива със старите си, скъсани дрехи. Преди да влезе в банята, той трябва да се съблече. И в единия, и в другия случай ще съблече дрехите си и ще влезе в банята гол. Ако влезеш със старите, със скъсаните си дрехи в банята, те ще се изперат и ще излезеш оттам с чисти, прани дрехи. Ако влезеш с новите си дрехи, ще развалиш формата и вида им. При любовта невежите излизат учени; учените излизат невежи, с изопачен вид и форма.

Какво е положението на детето в утробата на майката? Докато е в утробата на майка си, детето е облечено с царска мантия, то е в рая. Като сгреши, то се ражда вече. Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгрешаване. Бог пъди детето от рая навън, т. е. то излиза от утробата на майка си. Казано е в Писанието: „Ако семето не се посади в земята и не изгние, не може да изникне, не може да даде плод”. Аналогия е това. Когато си служите с известна аналогия, т. е. с някакво сравнение, трябва да съпоставяте нещата, за да дойдете до право разбиране, каквото съществува в човешкото сърце и в човешкия ум. Сърцето възприема нещата по един начин, умът – по друг начин. Сърцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере, що е сладчина; и сърцето никога не може да разбере, що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума; когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето. Ако умът не може да слезе в сърцето, той не разбира сладчината. Ако сърцето не може да се качи в ума, то не разбира красотата.
Често се запитвате: Защо човек слиза на земята? – За да разбере сладчината и горчивината. Защо трябва да се качи на небето? – За да разбере красотата и грозотата. На небето се разбира грозотата и красотата, на земята се разбира сладчината и горчивината. Грозотата е сянка на красотата, горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Тя не може да се прояви без горчивината. Ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно е сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.

Какво се иска от съвременните хора? – Да пеят. Всеки да напише най-хубавата песен, по всичките правила, с всичките украшения. За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана песен, се изисква най-добрият певец, с добре развито гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърце, сладчината не може да се разбере. И без добре нагласен ум, красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш истината, иска се добре нагласена душа и дух. Представете си, че едно дете минава през рекичка, дълбока пет сантиметра. Вие викате да не минава то през реката, да не се удави. Не говорите истината. Не викайте, но кажете на детето: Мини спокойно през рекичката. Друг е въпросът, ако детето минава през река, десет метра дълбока. Там можете да викате, защото детето, наистина, ще се удави. Всякога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме истината. Не казвайте, че в плитката вода човек ще се удави. Това са неверни работи. Казваш, че сърцето ти гори. Сърцето не гори. Това, което гори и изгаря, е плитка вода, от четири-пет сантиметра. Ще се удавиш ли в такава вода? Няма да се удавиш. Водата на тая рекичка лесно пресъхва. И тогава, на повърхността на почвата ще се яви тиня. Докато има вода, макар и малко, казваме, че рекичката е плитка. Щом пресъхне водата, явява се пясък и тиня.

Казвам: Когато слушам да четете нещо, аз, странникът, виждам да излиза нещо твърдо от устата ви, като пастърма. То трябва да се вари най-малко пет-шест часа, за да омекне. Четенето отговаря на времето. Вие сте облекли любовта с дрипави дрехи. Тя се възмущава и се явява с мъгла. Тя иска да каже, че трябва да отидете на баня. Как влизаш в банята: облечен, или гол? Ако не съблечеш дрехите си, ти си невежа. Ако влезеш с хубавите си дрехи, ти си невъзпитан, безхарактерен човек. Ако оня, с дрипавите дрехи, и другият, с хубавите дрехи, се съблекат и влязат в банята голи, и двамата са умни. Разликата е само в това, че тялото на оня с хубавите дрехи е по-чисто от тялото на другия, със скъсаните дрехи. Но като се окъпят в банята, и двамата ще бъдат чисти. Банята подразбира Божественото учение. Ако хората са облечени с хубави или със скъсани дрехи, това е земната човешка любов. И едните, и другите се нуждаят от баня. Който не влиза в тая баня, не може да познае Божествената любов. Страданието представя събличане на хубавите дрехи. Примиряването, т. е. окъпването в банята, представя скъсаните дрехи. Излизането вън от банята, това е Божествената радост. Това е новото разбиране, което осмисля живота. Другите работи остават неразбрани.

Сега, ако аз се заема да поправя една беседа, като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочета, няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята. Който влиза в банята, ще спазва правилото: да се съблече и гол да влезе в банята. Дали си с хубави или със скъсани дрехи, ще се съблечеш, и гол ще влезеш. И Адам беше гол в рая. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, е греховно състояние. Като поставят в затвор някого, свалят дрехите му, но не го оставят гол; обличат го в халат, а на ръцете и на краката му турят вериги, да дрънкат. Затворникът става тщеславен. Двама-трима адютанти го придружават и отдалеч го препоръчват. Каква е разликата между цар и затворник? И царя придружават, и затворника го придружават. Царят е добре облечен, а затворникът – в халат. И двамата отиват на баня. И двамата се събличат голи и влизат в банята. Защо царят се радва на положението си, а затворникът скърби? Неразбиране е това. Какво ще бъде положението на царя, ако го качат на един слаб, хилав кон? Това ще бъде най-голямата обида за него. Какво ще бъде положението на затворника, ако се качи на хубав файтон? Затворникът ще се радва. Какво ще кажат хората, които гледат отвън? Те ще се възмутят. Какво трябва да се направи тогава? Затворникът трябва да се качи на хилавия кон, а царят – на файтона. Това е естественият ред на нещата.

Какво представя царят и какво затворникът? Царят е богат човек, а затворникът – беден. Бедният трябва да се моли, за да си напълни чувалът. Щом чувалът му се напълни, той трябва сам да го вдигне, няма защо да се моли. Кога трябва да се моли богатият? Когато чувалът е на гърба му. Той се моли да снемат чувала. Щом изпразнят чувала, той ще го вземе и ще бяга. Богатите хора се нуждаят от изпразване на чувалите, бедните се нуждаят от пълнене на чувалите. Богатите имат опитността на пълните чували; бедните имат опитността на празните чували. Когато бедният вика при празния чувал, това е на място; когато богатият вика при пълния чувал, и това е на място. Когато богатият вика при празния чувал, това не е на място; когато бедният вика при пълния чувал, това не е на място.

Сега, като се говори за любовта, вие си я представяте като някакво силно течение. Любовта не е течение. Единственото невидимо нещо в света е любовта. Отгде иде, накъде отива, как тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Тя е невидима, не само по форма, но и по същество. Тя иде по най-тих начин и носи най-полезни работи. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Плодът, който взимате, считате за любов. Сладчината, която опитвате, считате за любов. Сладчината се усеща, но какво е всъщност тя? Ябълката виждате, формата й виждате, но сладчината й е невидима. И вие искате да видите любовта, както виждате ябълката. Единственото невидимо нещо е любовта. Тя се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда.

Значи, това, което чувстваш, което усещаш, което опитваш, е сладчина. Какво представя любовта? Форма не можеш да й дадеш, но чувстваш, усещаш, че сладчина се внася в тебе. Обаче, сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различават. Лесно може да се опише разликата между тях, но сладчината се определя мъчно. Жълтият цвят на крушата не е сладчина; червеният цвят на ябълката не е сладчина; синият цвят на сливата не е сладчина – това са етикети. Плодовете на любовта се виждат, но любовта не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, подразбираме сладчината. Без да се вижда, тя се чувства реално. Каквото и да говорите, всички имате схващане за Божията любов.

Едно се иска от вас: Като се приближавате до любовта, да бъдете доволни. Яви ли се най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Тя не търпи абсолютно никаква дисхармония. Ако искаш да разбереш любовта, трябва да влезеш при нея гол, както в банята. Съвършеният човек е гол – красота има в него. От голия човек излиза светлина. Той е облечен в светлина. И обикновеният човек може да се съблече гол, но тъмнина излиза от него. Има два вида голи хора: от единия излиза светлина, а от другия излиза тъмнина. И белият човек може да бъде гол. Какво означава белият цвят, и какво означава черният? Черният цвят означава празнота. Черен е празният чувал; пълният чувал е бял. Значи, черното означава празнота, бялото означава пълнота. Празнотата се нуждае от пълнене. Що е светлината? – Пълнота. Като изпразните светлината, образува се тъмнина, т. е. празнота. Това е идейно схващане за бяло и черно, за светлина и тъмнина. В тоя смисъл, сиромахът е тъмнина и празнота, богатият е светлина и пълнота.

Ние говорим за естественото богатство, а не за неестественото. Естествено богатият е доволен. Неестествено богатият е недоволен. – Защо? – Богатство носи на гърба си. Той е в положението на натоварено животно: върви, пъшка, иска да снемат товара му. В живота, богатите хора са натоварени и недоволни. Бедните са разтоварени и доволни. Щом си доволен от знанието си, ти си придобил Божественото благо. Знанието трябва да ни радва. Всичко, което имаме, трябва да ни радва. Това е Божествено разбиране. Когато тъжиш, това показва, че средата, в която живееш, не те оценява. Ти си лекар. Как ще те ценят и уважават, ако си уморил десетина деца? Истински лекар е оня, който не е уморил нито едно дете. Лекар, който уморил десетки деца, носи отговорност, ще го съдят. Той трябва да изучава изкуството на лекуването. Всеки певец, който не се е научил добре да пее, бива освиркван. Десет пъти да се яви на сцената, ще го освиркат. Неправилното пеене на една песен е също, както недоброто лекуване. С песента си и певецът е уморил някого. Който пее добре, по всичките правила, той е бабувал добре, и детето се родило живо. Да бъдеш добър лекар, значи, да бабуваш добре.

И тъй, когато бабувате на вашите мисли, гледайте да не уморите нито една от тях. Уморите ли една от тях, ще ви държат отговорни. Вие сте лекар на вашите мисли; вие сте лекар на вашите чувства; вие сте лекар на вашите постъпки. Ако за една мисъл, за едно чувство и за една постъпка ви държат отговорни, колко по-голяма ще бъде отговорността ви за десет мисли, за десет постъпки. Аз не съдя лекарите. Ако река да ги съдя, и мене ще съдят. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Вие искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не влязат в банята, не могат да се примирят. Оня, с чистите дрехи, не може да се примири с другия, облечен с нечисти дрехи. Обоняние има той. Как ще обичате един човек с много недъзи? Казвате: Човещина трябва да има. За да бъдеш обичан, трябва да влезеш в банята. Богатият и сиромахът ще се побратимят, когато влязат в банята.

Закон е: Богатият да се радва, когато се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от сиромашията си. Тогава и двамата са на едно равнище. Ако богатият съжалява, че изгубил богатството си, и ако сиромахът съжалява, че изгубил сиромашията си, те са пак на едно равнище. Но сиромахът никога не съжалява, когато изгуби сиромашията си. Рядко ще срещнете сиромах, който съжалява, че изгубил сиромашията си. И богатият не се радва, когато изгуби богатството си. Рядко ще срещнете богат, който се радва, че изгубил богатството си. Под „сиромах”, в широк смисъл, разбираме добър човек, който не е извършил никакво престъпление. Под „богат”, в широк смисъл, разбираме човек, който е извършил много престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството си; да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето, богатството е сиромашия на земята.

Сега трябва да закусим, да дойдем до благото на нещата.

7. Беседа от Учителя, държана на 26 август, събота, 6 ч. с, 1944 г. на хижа Острец, Витоша.

Поливане

2010-01-20T19:42:43Z

Ssstanchev123: /* ПОЛИВАНЕ */

==ПОЛИВАНЕ==

Тъй както сте събрани тук, вие сте хора с различни характери, затова, като ви се говори нещо, всички не разбирате еднакво. Богатият иска пищна храна, търси разнообразие, стреми се към добре сготвено ядене. Той не обича проста храна. Кое е най-важното в разбиранията на хората? – Техните философски системи за живота. Тънката копринена дреха не е практична за зимата; за лятото, при 30 градуса топлина, тя е отлична. Даже и животните, с по-тънка кожа, усещат студените условия на живота. За топлите места козината им е удобна, но като се пренесат при студен климат, те се нуждаят от гъсти, дълги косми. Нуждата, условията са създали дебелата кожа на животните. И косми на човешката глава са изникнали от нужда, от голям зор. Също и брадата е израснала от зор. Фактът, че съвременните хора са по-гладки, с по-мека кожа от предишните, говори за добрите условия, при които те живеят.

Често вие се занимавате с обикновени работи. Запример, интересувате се, като учите, как ще свършите училището. В първо време свършвате четири отделения, после три години прогимназия, пет години гимназия и най-после четири години университет. Хората казват: Учен човек е тоя, много знае. Обаче, ти виждаш, че колкото учиш, все повече трябва да учиш и мислиш, как да използваш знанието, което си придобил. Ставаш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че като учен, хората трябва да се обхождат другояче с тебе. Докато си бил слуга, на всички си отстъпвал, изпълнявал си, каквото ти заповядват. Но сега казваш, че не всеки може да ти заповядва. Значи, ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво: да заповядваш, или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре; ако е за зло, не е добре да заповядваш. Следователно, имаш пълно право да заповядваш за доброто. Дойдеш ли до злото, нека други да ти заповядват, а ти само слушай. Заповядват ли ти за доброто, бъди изпълнителен. Човек едновременно е господар и на доброто, и на злото. Затова, всякога заповядвай на себе си да правиш добро. Като обичаш някого, ти го каниш в дома си и му казваш: Заповядай! Така ти му правиш услуга, имаш желание да го нагостиш. Ако не обичаш някого, заповядваш да го наругаят, да го изпъдят вън. Кой господар е по-голям: който обича, или който не обича? Казваш: Не обичам тоя човек. Така е, днес не го обичаш, но ще имаш нужда в бъдеще, той да те обича. Той ще заеме високо положение, и ти ще имаш нужда от него. Това ви се вижда противоречиво, но така е. Например, имате слуга, на когото плащате десет хиляди лева месечно. Той ви слуша, изпълнява, каквото му кажете. Един ден, когато престанете да му плащате, слугата не ви слуша вече. Не само че не ви слуша, но говори лошо за вас. Казва, че сте изяли парите му. Докато бяхте изпълнителен към него, той ви обичаше и слугуваше добре; щом изменихте отношението си, той не ви слуша. Сега вие имате нужда от него. С пари добро не може да се прави.

Съвременните хора казват, че с пари, именно, всичко може да се направи. Това е само за злото, но не и за доброто. С пари убийство може да направиш; с пари подкупваш някого, и той извършва престъплението. Хората мислят, че като имат пари, ще правят добро. те се лъжат. Парите развалят хората, развращават ги. Думата „развратен” означава развъртян. Човек се развращава от парите, когато те му станат господари. Парите са оръжие, сабя с две остриета. Ако си умен, ще правиш добро с нея, ще сечеш дърва; ако си лош, ще убиеш някого. Казано е в Писанието: „Не може едновременно да служиш на двама господари – на Бога и на Мамона”. В света има само един господар – Бог. Той е създал всичко. Вторият господар сам се е наложил. Случва се, че в едно семейство бащата умира. Големият син заема местото на бащата и започва да се отнася с другите братя, както бащата е постъпвал. Бащата е дал нещо за това семейство, а братът още нищо не е дал. Кое му дава право да се разпорежда като баща? Той взима правата на бащата и казва: Трябва да ми се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни.

По какво се отличават Божествените заповеди от човешките? Божествените заповеди никога не произвеждат противоречия. Каквото кажеш, става; каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, яви се светлина; завъртиш ключа, потече вода; завъртиш ключа, дойде хлябът. Човешките заповеди създават противоречия. Те нямат силата на Божествените. Много неща казва човек, но от казаното малко става. Човешките заповеди произвеждат в ума, в сърцето и в душата раздвояване. Щом се раздвоиш, да направиш ли нещо, или не – това е човешко. Мислиш, дали да обичаш, или не – това е човешко. В любовта няма закон, който заповядва на човека да обича. Няма закон, който заповядва на светлината и на запалената свещ да светят. Щом запалиш свещта, тя знае, какво да прави.

Често се запитвате, защо работите ви не вървят добре. – Много просто, човешки работи са. Питаш: Защо не мога да живея с тоя човек? – Ти си избрал един другар, който не живее по Божествено, а по човешки. Как ще живееш с него? И ти искаш да бъдеш господар, и той иска да бъде господар. Двама господари на едно место не може да има. Плюс и плюс се отблъскват; минус и минус се отблъскват – противоречие има между тях. Защо се явява противоречието? Двама души се обичат, и двамата са гладни; отиват да си вземат хляб. Единият отива на едно место, а другият на друго место и се разделят – любовта им се раздвоява. Затова казвам: Двама гладуващи не могат да се обичат. Аз ви говоря за любовта, като строителна сила. Аз нямам пред вид обикновената обич, която съществува между живите същества – навсякъде в природата. Обикновената обич, обикновената любов е последната слугиня на Бога. С нея се занимават обикновените хора. По-долна от нея няма. Въпреки това, вие се хващате за дрехата й, здраво се държите за нея. Тя е търговецът малко дава, много взима.

Мнозина казват, че обичат Бога. Обичат Го, всички Го обичаме, защото ни е пратил на земята да живеем. Как няма да Го обичате? Вземе ли всичко, което имате, засегне ли интересите ви, казвате: Отсега нататък не искам да служа на Господа. Ако някой ви запита, защо обичате даден човек, ще отговорите: Трябва да го обичам, защото той ме люби. И на мене са казвали, че ме обичат. Обичат ме, как няма да ме обичат. Дошли при мене с празни чували, и аз трябва да напълня чувалите им. Те искат да вземат нещо от мене, а ме убеждават, че ме обичат. Защо оня, който обича, не каже просто, разбрано: Дойдох при тебе, за да взема жито. Можеш ли да напълниш чувала ми? Друг пък не казва, че обича, а извърта истината: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. Това е политика. Като напълниш чувала му, няма повече да го видиш. Да обичаш и да отиваш с празен чувал, това е човешка работа. Ти мислиш, че, като обичаш някого, даваш му нещо. Не, ти винаги взимаш от тоя, когото обичаш. Това е, което не знаехте. В обичта първо се взима, после се дава.

Любовта се проявява в даването. Отиваш при един богат човек и му казваш: Аз те обичам. Той разбира закона и пълни чувала ти с жито. След това отиваш на нивата му, изореш я, посееш я с жито. Така проявяваш любовта си. Следната година, като се събере всичкото жито, ти отиваш с празен чувал и казваш: Миналата година посях нивата, и ти спечели. Сега аз взимам само един чувал за себе си, а за тебе оставям девет чувала. Това е любов. Като посеете нивата на приятеля си, от плода ще му дадете девет чувала, а за себе си ще оставите само един. Оставите ли за себе си девет чувала, а за ближния си един, това е неразбраната любов, от която главите на хората побеляват и оголяват. Неразбраната любов взима всичко от човека; каквото е придобил, ще го изгуби. Това става в съвременния свят. Ще те заставят да се биеш за отечеството по закон, и ти трябва да жертвуваш всичко. Баща ти ходил на бойното поле, убили го; брат ти ходил, и него убили; сестра ти била милосърдна, и нея убили. Ще кажете, че това е любов към отечеството и трябва да умрете за него. Новото учение изисква друго нещо. Не трябва да умирате за отечеството, но да живеете за него. Не трябва да умирате от дълговете си, но да живеете и да ги изплащате. Някой, като страда, иска да умре. Често слушам да говорят: Искам да умра. Като си сиромах, искаш да умреш. Като забогатееш, искаш ли да умреш? Ако няма кой да те обича, искаш да умреш. Ако има кой да те обича, искаш ли да умреш?

Сега аз се спирам върху илюзиите на живота. В живота са влезли известни същества, които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии, вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвои ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвои сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвои волята ви, тя не е права. Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония. Докато се тревожиш и безпокоиш, ти си в човешкото. И това не е лошо. Но щом се разгневиш, впрегни воловете си, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни, иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория, или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: Блудкава с водата. Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турят тор на едно дърво, то дава по-сладки плодове. Като поливат растението с мътна вода, плодовете му са по-хубави, отколкото, ако го поливат само с чиста вода. Затова казваме, че не е лошо човек да се гневи, но трябва да направи гнева си слуга. Не оставай гнева да господарува. Дойде съмнение във вас, не го пъдете, но му кажете: Такъв слуга искам, като тебе. Турете го на место. Като дойде леността, и нея турете на место. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, кара го по-малко да работи. Няма да почиваш цял живот; ще почиваш по един-два часа на ден и ще се усилиш.

Казвате: Какво да правим с лошия си живот? Какво да правим с своите лоши мисли и желания? Ето какво ще правите. Понеже лошите мисли и желания досега са били ваши господари, а добрите – ваши слуги, сменете ролите им: лошите направете слуги, а добрите – господари. Така постъпвайте с лошите чувства и действия. Ония, които са били господари, направете слуги, а слугите – господари. Това е новият ред на нещата. Не пъдете старите мисли и чувства; с пъдене работата не се урежда. Дойде скръбта при вас, не я пъдете. Дойде радостта при вас, не я задържайте повече, отколкото трябва. Ако пъдиш скръбта и страданието, те не си отиват. Например, порежеш крака, или ръката си, искаш болката веднага да се махне. Можеш ли изведнъж да я махнеш? Не можеш. Трябва да й послужиш малко. Трябва да служиш и на скръбта. В дадения случай, скръбта иде да ти помогне. Това, което лекува човека, е скръбта. Докато не мине болката на крака ти, и страданието не си отива. То казва: Преди да оздравее кракът ти, не мърдам от мястото си. Дойде ли радостта при тебе, не я задържай. Радостта се качва на гърба ти. Защо? Защото носи много неща за ядене. Като се качи на гърба ти, тя вади от торбата си бонбони, ябълки, круши и раздава. Нима ли да я носиш на гърба си? Ще я носиш, защото дава нещо. Тъкмо помисли да си замине, ти казваш: Остани още малко. Тя не може да остане повече, отколкото е определено. Има и други хора, на които трябва да даде нещо. Нека да остане на гърба ти, колкото иска, но ти нищо не й казвай. Като рече да си отиде, дай й свобода. Ако остане един-два часа още, тя ще ти даде всичко, което е определила за тебе, и ще си отиде. Задържиш ли я повече, няма какво да ти даде. Като напълни торбата си, тя пак ще те посети. Следователно, не казвай на страданието, че без него можеш; не казвай на радостта, че без нея не можеш.

Колко време майката носи детето си на ръце? Цял живот ли го носи? Така и ти, през целия си живот не можеш да носиш една мисъл в ума си. Влезе ли в ума ти, след време тя трябва да излезе навън. Не може да носиш едно чувство в сърцето си през целия си живот. Щом влезе в сърцето ти, след време трябва да излезе навън. Де отиват мислите и чувствата? – Да се учат. Значи, мислите, чувствата и постъпките се учат, затова трябва да излязат вън от човека. И човек трябва да учи, да разбере, какво представя любовта. Съвременните хора страдат, понеже не знаят, какво нещо е любовта. Те не познават любовта. Да се жертваш за хората, това не е любов. Да раздадеш имането си, това не е любов.

Като четете 13-та глава от Първото послание към Коринтяните, виждате, какво се говори за любовта. Тя се отличава с изобилие. Тя носи изобилен живот, изобилни знания, изобилна свобода. Дето минава, любовта носи благословение. Някои говори за любов, а е скържав, нищо не дава. Чудно нещо, любов имаш, а се страхуваш да не те оберат. При това изобилие на вода, както е в Мърчаево, кой може да те обере? Смешно е, топлата вода при Рударско да плаче, че ще я оберат. Тоя топъл извор се радва, че взимаш нещо от него. И без това той изтича навън. Ако имате любов, не се страхувайте. Да се страхува оня чучур, който едва капе, че ще го оберат, има смисъл. Всеки може да открадне неговата любов. Единственото нещо, което не се краде, това е Божията любов. Всичко може да се открадне, но любовта – никога. Всичко можеш да разделиш, но любовта – никога. Всичко може да преместиш, но любовта никой не може да помръдне. Няма същество в света, което може да помръдне любовта. Единственият, Който може да мръдне любовта, това е Бог. Има Един, Който може да я мести. Никой друг не може да се докосне до любовта. Като я бутне някой, сам вижда, че тая работа не е за него. Оставя я и си заминава. Ето защо, ако искате да преместите любовта, извикайте Господа на помощ. Иначе, ще се осакатите. Как мислите вие по тоя въпрос, това е друга работа. Не се плашете от хората, че могат да откраднат любовта ви. Денят, в който се убедите, че никой не може да отнеме любовта ви, е ден на свобода.

Сега аз ви представям въпроса за любовта в материална форма, за да бъде разбран. Защото, всички мъчнотии, които може да се явят в бъдеще в живота ви, ще се разрешат чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават. Искаш да съживиш един умрял – любовта ще направи това. Искаш да помогнеш на някой невежа – любовта ще му помогне. Единствената сила, която помага, както трябва, при всички условия, това е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са носители на любовта. Който разбира тоя закон, той придобива съвършенство. Който не разбира закона, остава с своето несъвършенство. Любовта изключва всякаква обида.

Какво нещо е обидата? – Накърнено чувство. Представете си, че един саможив човек се сдружи с някого. Той се привързва към него, обиква го и го нарича свой приятел. Той е така създаден, че не може да дружи с много хора, но изисква това и от приятеля си. Ако друг някой обикне приятеля му, или приятелят му дружи с други, той започва да страда. Казва, че приятелят му го обидил. Не, чувството му е накърнено. Обидата се явява в единичната любов. Ако той разшири сърцето си и приеме повече хора, обидата ще го напусне. Можете ли на едно колело, което полива градината, да турите само една кофа и с нея да полеете цялата градина? Една кофа вода не може да полее градината. Ако на цялото колело поставите много кофи, градината по-лесно ще се полее. Хората са кофи, които постоянно гребат от водата на любовта. Важно е, кофите ни да са здрави и да поливат градината. Божествената градина трябва да се полива. Плодовете на тая градина носят благо за всички. Ако никъде не си поливал, никакви блага не те очакват. Очакваш ли от чуждите градини, малко ще получиш.

Сладките плодове идат оттам, дето сте поливали. Горчивите плодове идат оттам, дето не сте поливали. Защо идат горчивите плодове? – Защото не си поливал. Защо идат сладките плодове? – Защото си поливал. Това всеки може да провери. Бог иска да ни застави да работим, за да бъдат плодовете ни сладки. Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя”. Бог работи, за да стават плодовете сладки. Ако Господ не работи, явяват се горчивите плодове. Дето Господ работи, там плодовете са най-сладки. Когато и ние работим с Него заедно, и нашите плодове са сладки. Дето Господ не работи, там са горчивите плодове. Дето ние не работим, там са горчивите плодове. Ето една практична философия, която трябва да проверите. Върху нея ще съградите живота си. Не поливайте, дето други са поливали. Не сейте, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Радвай се на това, което ти си посял. Духът във вас ви ръководи. Работете, за да имате постижения, да придобиете радостта. Тогава ще проверите стиха: „И скръбта ви ще се превърне на радост”.

Днешният ден е облачен. И вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на земята е такава. Не е приятен денят, студено е, търсим завет между камъните, но има противоречия. Студът минава и през дупките. Това е старото учение на света. Знаеш ли, какво значи, да те обичат хората? Да те обичат хората, това значи, да си наковалня. Като обичаш, ти си чук върху наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е между наковалнята и чука. В човешката любов има наковалня, има и чук, който удря отгоре. Искате ли тогава да ви обичат? Хората обичат гвоздея. Наковалнята казва: Удряй, да покажеш любовта си. Гвоздеят знае, че някой го обича, но ще опита тая любов. Като мине между наковалнята и чука, той става истински гвоздей. Тогава казват: Турете гвоздея на работа. Хора, които не се обичат, гвоздеят ще ги застави да се обичат. Бихте ли желали любовта на гвоздея? Гвоздеят закове две дъски, а после с тесла ги разковават. Това показва, че никаква любов не е съществувала.

Да се говори за любов между хората, това е заблуждение. На оня, когото обичаш, ще поливаш градината. С любовта си ще разбереш, че и неговата градина се нуждае от поливане. И който те обича, също полива твоята градина. Като види, че градината ти е суха, без да го молиш, той ще я полее. Това са хора, които обичат. Човешкият ум е отлична градина. Човешкото сърце е отлична градина. Човешката душа е отлична градина. Тия градини се поливат с Божията любов. Там растат плодни дървета със сладки плодове. Ще приведа един пример от химията, за обяснение на отношенията между хората. Например, водата е съставена от два елемента: водород и кислород. Водородът е два пъти повече по обем от кислорода. Водородът гори, но не поддържа горението; кислородът поддържа горението, а сам не гори. Ако няма кой да поддържа горението, то престава. Питат някои, защо трябва да се пие вода. Когато пиеш вода, тя се разлага по особен вътрешен начин. Водородът отива в сърцето, дето става горение, и в резултат на горението се образува топлина. В помощ на тоя процес иде кислородът, който поддържа горението. Като влезе в ума, кислородът помага за образуване на светлината. Кислородът никога не отива в сърцето, понеже то се нуждае от водород. Значи, сърцето се нуждае от любов, която произвежда горение и топлина. Умът се нуждае от любов, която подържа горението и образува светлина. Това, което поддържа горението, е светлина; това, което гори, е топлина. Казва някой: Изгорях. Щом гориш, топлина ти е нужна. Щом гориш, ти си водород; щом поддържаш горението, ти си кислород.

Любовта не гори, но подържа горението. Това, което гори, е материалната любов. И тая любов е нужна, но тя не може да гори, ако Божествената любов не я подържа. Всичките противоречия в живота стават в човешкото сърце. Човешката любов изгаря човека. Тя се различава по степента на топлината. Без топлина човек замръзва; с топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, отколкото трябва. Тогава се създава един неестествен процес, и всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената любов; човешката любов е слаба, немощна. Човешката любов може да се уподоби на мляко. Като го сипеш в тенджера и запалиш огъня, млякото постепенно се повдига, докато кипне. Който не разбира закона, мисли, че млякото се увеличило. Ако млякото продължава да стои на огъня, най-после излиза от тенджерата и се изгубва. И вие мислите, че като се надигне любовта във вас, ще напълни цялата стая. Ще намалите огъня, за да не изтече млякото от тенджерата навън.

Божествената любов е голям, вечен извор, който тече непрестанно. Той пълни всичко. Празните съдове пълни, а до пълните не се докосва. Само Божията любов пълни всички съдове. Ако няма какво да мислите, любовта ще ви намери работа. Ако мислите, че много знаете, любовта минава край вас и си заминава. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената любов, която е станала господарка. Като дойдат и двете при вас – господарката и слугинята – приемете ги с разположение. Приемете Божията любов, приемете и нейната слугиня. Като ги оставите, двете сами ще се спогодят. Никакви наставления не им давайте. Те ще уредят работите си така добре, както никой друг не може да ги уреди. Ако се намесите в тяхната работа, всичко, каквото имате, ще го изгубите те казват : Щом нямате нужда от нас, ние си заминаваме. Като останете сами, студът ще дойде. Студът иде всякога, когато светлината и топлината си отиват. Като изстинат ръцете ти, не можеш да се ръкуваш, не може да кажеш „добър ден”, не може да говориш. Когато хората оправят света, любовта заминава. Днес е студено. Как ще си обясните това? Бащата има син и дъщеря, но те не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя мома, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се ожени за момък, когото той обича. И синът трябва да се ожени за мома, която майката обича. Кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако бащата не ви е обичал, как щяхте да знаете изкуството да обичате? Щом той ви обича, ще вървите по неговия път. Бог е научил бащата и майката да обичат. Затова ще ги слушате. Първият, Който ни е научил да обичаме и да любим, е Бог. Него ще слушаме.

Работете върху себе си да се подмладите. Новото учение ще ви подмлади. То носи методи за подмладяване. Как ще стане това, не мисли. Ще легнеш, ще заспиш и на сутринта ще станеш подмладен. Как е станало това, не знаеш, но става. Любовта е метод за подмладяване. Тя сама иде при човека и донася всичко, което му е нужно. Виждам един селянин, как вършее с два коня. Казвам му, че с три коня по-лесно се вършее. Той отговаря: Само два коня имам. На другия ден иде един кон, сам влиза в хармана. Туриха му въжето, и целия ден работиха с трите коня. Но хората си взеха коня, не позволиха да вършее на чужд харман. Така и любовта иде сама при човека: свърши работата си и си отива. Всички хора трябва да бъдат носители на Божията любов. Като дойде при вас, любовта ще премахне всички противоречия. Те се дължат на човешката лакомия и на неразбиране закона на любовта.

Ако хората разбират любовта, сегашната война, в която се избиват и осакатяват милиони хора, нямаше да стане. Хората искат да бъдат богати, господари, те да владеят и заповядват на света, да няма по-силни от тях. Но иде вече любовта в света. Като дойде, всички противоречиви положения ще изчезнат, и хората ще се обикнат. Как ще стане това, не знаете; като стане, ще го видите. Тоя ден не е далеч. Като проверите нещата, тогава ще говорите. Сегашното състояние на живота е резултат на наслоявания от миналото, които трябва да продадете, и то доста скъпо. И като разбогатеете, ще раздавате, но само по една ябълка. И вие, като любовта, ще се качите на гърба на човека и ще му дадете само една ябълка. Ако не позволи да се качите на гърба му, нищо няма да му дадете. Това е закон. Дето не сте поливали, плодовете са горчиви. Ако сте поливали, сладкото ще дойде. Така, именно, ще знаете, защо иде сладкото и защо – горчивото. Сладчината е любов, горчивината е безлюбие. Понякога и горчивото е на място. Кога? Когато лекуват някого. Горчивите хапове лекуват, учат ни да поливаме. Кажеш ли, че нямаш време да поливаш, горчивината иде. Кажеш ли, че имаш време да поливаш, сладчината иде. Дето има време, там има и поливане; дето няма време, няма поливане. Всички се оплакват, че нямат време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има; дето няма любов, няма време. Дето има любов, и сладчина има; дето няма любов, горчивина има.

Сега аз ви дадох в резюме философията на любовта. Какво нещо е любовта? – Сила, която се крие в ума, в сърцето и в душата. Тя е сладчината. Красотата, това е любовта; хармонията, това е любовта; силата, това е любовта. Ако си грозен, знаеш, защо си грозен; ако си красив, знаеш защо си красив; ако си силен, знаеш, защо си силен; ако си слаб, знаеш, защо си слаб; ако си добър, или лош, знаеш защо, си такъв; ако си богат, или беден, знаеш причината за това. Истинското богатство е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта. Всички неща в света са все слуги на любовта. Обаче, любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.

Често хората се запитват: Защо съм жена, или защо съм мъж? Ти си жена, защото само жените образуват топлина, само жените горят постоянно. Защо съм мъж? – За да поддържаш горенето и да произвеждаш светлина. Светлината и топлината вървят заедно. Те са процеси, неразривно свързани. Оня, който не носи светлина, не е мъж. Оная, която не носи топлина, не е жена, не е дева. Девата носи топлина, ангелът носи светлина. Под „топлина” не разбирам горение. Истинският огън гори и не изгаря. Мойсей видя на планината къпина, която гореше и не изгаряше. Всяка мисъл, която поддържа горението и го прави достъпно и за другите, е светлина. Без светлина не бихме имали очи. Светлината създаде очите, да виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-велико благо от това, да бъдеш дева. Най-чистото нещо е девата, тя гори и не изгаря. Най-красивото нещо е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа. Любовта и обичта са два принципа в света, които повдигат хората. Защо съединението, получено от кислород и водород, наричаме вода? Защото от една страна тя носи свойствата на кислорода, а от друга – свойствата на водорода. Водата отваря път, т. е. води човека в известна посока.

Днес е малко студено – безлюбието царува. То е миналото на човека. Ако носите първата любов в себе си – Божията любов, веднага ще стане топло. Когато дойде любовта, цялото небе ще се отвори. Като погледнете към небето, тук-там е малко отворено, все имате малко любов. При човешката любов, човек не е съвършено свободен, все нещо го притеснява. Тук студът ни ограничава, затова говорим за човешката любов. Наблюдавал съм, как майката постъпва с децата си. Тя носи в престилката си три-четири ябълки. Едното дете я следи с отворени очи, коя ябълка ще даде на него и коя на братчето му. Ако даде по-голямата ябълка на братчето му, то започва да плаче. Това е човешка любов. Ще кажете, че децата са глупави. Не, детето е художник. То има развито око. Вижда и разбира, коя ябълка е по-хубава. Ако майката даде на двете деца еднакво хубави ябълки, децата са доволни Едното от тях погледне ябълката си и казва: И моята ябълка е като тая на братчето ми. Майката трябва да даде малката ябълка на по-малкото дете, а голямата – на по-голямото. Това е по мярката на човешката любов. По Божествената любов ябълките трябва да бъдат еднакво големи.
Дойдохме вече до човешката любов, до човешката мисъл. Мисълта на човека иска да бъде господарка на любовта, а това е невъзможно. Човек се бори като Якова с Господа. Яков видя, че не може да победи. Господ бутна Якова по бедрото, и той окуця. Тогава Яков каза: Благослови ме, Господи, да разбера Твоето учение. Яков имаше две жени, за които слугува 14 години при вуйчо си Лавана. Когато Яков се връщаше при брата си, Господ му се яви и каза: Ти трябва да напуснеш стария живот. Ти взе благословението от баща си чрез насилие, затова трябва да изправиш живота си. Най-после Яков съзна погрешката си и, като се връщаше при брата си Исака, отдалеч още отдели част от имането си за него и каза: Отсега съм твой раб.

И тъй, като дойдете до закона на любовта, давайте на всички по равно. В Божествената любов има равенство, в човешката любов въпросът се разрешава другояче: един има повече, друг – по-малко. Това е неестествено. В Божествената любов хората са еднакво силни, пълни с любов и себеотричане.

Сега да слезем долу, да ни угости там човешката любов!

6. Беседа от Учителя, държана на 25 август, петък, 6 ч. с. 1944 г., на върха Острец, Витоша.

Той иде

2010-01-20T19:39:07Z

Ssstanchev123: /* ТОЙ ИДЕ */

==ТОЙ ИДЕ==

Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.

В Божествената хармония всичко е на място. Хармонията е здравословно състояние. Когато е доволен от живота, човек е в реалността; когато е недоволен, нещо му недостига. Ако си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Ако си стар, искаш да бъдеш млад. Това е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И това е заблуждение. Животът, любовта носят всичко в себе си. Искаш да бъдеш красив, да бъдеш повече от другите, да кажат, че като тебе няма друг. Да, но ще дойде някой, да се състезавате в красотата. Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота. Някога мислиш, че много знаеш.

Това е заблуждение. Някога мислиш, че нищо не знаеш – това е друго заблуждение. Само Бог знае всичко. Че нищо не знаеш, това си ти – човекът. Какво разбираш под „нищо не знаеш?” Радвай се, че нищо не знаеш. Какво се ползваш, ако знаеш нещо за болестта? Какво се ползваш, ако знаеш нещо за сиромашията? Ако знаеш, какво нещо е смъртта, нищо не се ползваш. Ако знаеш, какво нещо с гневът, съмнението, алчността, нищо не се ползваш. Това са нереални неща. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието? Кой е израснал от страданието? Ще кажете, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страданието? Кой е станал учен от знанието? Някой писал, че от доброто произлиза злото. Така е. Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро. Защо е така, не е важно – така е. Плодът, откъснат от дървото, като стои дълго време, изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Затова, нямаш право да държиш един плод дълго време откъснат, без да го приемеш в себе си и да му дадеш почетно място. Щом откъснеш плода, ще го изядеш. Всички хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно Божествено чувство от дървото на живота и не ги изядат навреме. Ако не ги изядат, те се развалят.
Никога не късайте плод, преди да сте огладнели. Като го откъснете, трябва да го изядете. Частица не трябва да падне от него. Ще го изядете с костилката, с всичко, което съдържа. Не се позволява даже да счупиш костилката – всичко ще изядеш. Това се отнася до Божествения плод.

Мнозина запитват: В какво се заключава Новото учение? – Новото учение се заключава в това, да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че си сиромах. Не се лъжи, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит. Казват: Това е кокошка, не е умна тя. Или, това е овца, това е дърво. Заблуждават ви, умни са те. Понякога те знаят това, което хората не знаят. Едва сега учените изучават въпроса, как кокошките снасят яйцата си и от какво вещество ги правят. Обаче, кокошките знаят това отдавна. Те знаят, как да образуват черупките, как да правят яйцата си. Кокошката е съществувала преди да се яви човекът. Сега вие разглеждате умствено, какво може да направи кокошката. Спирате се върху въпрос, който не се отнася до кокошката. В скромната къщица на кокошката живее едно разумно същество. И човек живее в своя къщичка, но по-хубава, в сравнение с тая на кокошката. Къщата на човека е цял палат. В тоя палат живее или глупав, или разумен човек. Кой човек е глупав? – Който уповава на своята къща. В това отношение, кокошката е по-умна, тя не разчита на къщата си. И човек трябва да разчита на себе си. Де е вашата баба, която разчиташе на своята къща? Де е вашият дядо, който разчиташе на своята къща? – Няма ги. Де изчезнаха? – Отидоха на оня свят. Не са отишли с къщата си. Тя е останала тук, а тях никога не сте виждали. Можете ли да опишете, какъв беше вашият дядо? – Не мога. Първо, дядо ви бил малко детенце, което тежало три-четири килограма. Преди да се зачене, той не е тежал нито един грам. Той е тежал по-малко от една сто милионна част от грама. Това беше дядо ви някога. Имате ли представа за тоя ваш дядо, който тежал едва една сто милионна част от грама?

Единственото реално нещо в света е любовта. Най-малкият подтик в живота, това е любовта. Ако имаш тоя подтик в себе си, какво ти липсва? Ядеш един плод, усещаш сладчината му – това е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Казвате: Ние имаме тая сладчина – живота, но трябват ни обувки, дрехи, шапки. Кажете ли така, разваляте сладчината. Никакви обувки, никакви шапки не ви трябват – това е празна работа. Това са заблуждения. Като преходно нещо, шапката е малка. Когато се роди, човек е малък, но шапката е много по-малка. Щом сте дошли на земята, вие имате всичките такъми, затова не търсете никакви шапки. Едно време някои хора ходеха гологлави, считаха ги за извеяни. Ония пък, които ходеха боси, минаваха за смахнати. А днес, времето другояче учи хората – да ходят гологлави и боси. Изгубиш ли шапката си, няма отгде да купиш нова и ходиш гологлав. Скъсаш обувките си, няма отгде да купиш нови.

Един евреин ми разправяше, че продал стария си костюм за 12 хиляди лева. Друг познат ми казваше, че си купил нов костюм за 38 хиляди лева. Кой може днес да си купи толкова скъп костюм? Ако разбирахте Божия закон, ако имахте любов към Бога, като децата, животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате любовта, но оная, която носи противоречие. Ако ви обикне един човек, вие си мислите: Дали обича само мене, или и друг обича. Много естествено. Ако вашият възлюбен е мъж или жена, първо той е обичал майка си, после баща си, братята, сестрите си, чичовците си. Ти си последният, дошъл отнякъде, искаш само тебе да обича. Преди да обича тебе, той обичаше крушите, ябълките. Ако го питаш, само тебе ли обича, той ще ти каже: Не обичам само тебе, и други обичам. Това е неразбиране на любовта. Радвайте се, че тоя човек обича и баща си, и майка си. Ако обича баща си, ще обича и тебе; ако обича майка си, ще обича и тебе; ако обича брата си, ще обича и тебе. Не мисли, че ти си първият човек, когото той обича. Не мисли, че и ти, като срещнеш някого и го обикнеш, за пръв път обичаш. И това е заблуждение. Оттук произтичат противоречията.

Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог. И първият, Когото ти обичаш, е Бог. Ако ти първо не обичаш Бога, и Бог пръв не те е обикнал, не можеш да постигнеш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената топлина, единствената свобода произтичат от любовта, която Бог е проявил към тебе. Единственото възприемане на любовта, на светлината и на мъдростта е дошло, когато ти си обикнал Бога. Казваш: В сегашния живот аз много страдах.

Имаме една песен: „Иде, иде”. Изпейте я. Всичкото дойде от „иде”. Някой казва: Да не се пее тая песен. Защо? Защото Тоя, Който иде, погна ония, които не изпълниха закона Му. Всички хукнаха да бягат, но повлякоха и нас. И ние бягаме. Всички бягат от любовта, която иде; и ние бягаме. Казвам: Понеже Той иде, всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видяли, как иде. Вие видяхте само ония, които вдигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомбите си и каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха. Най-после заминаха.

Оня, Който иде в света, носи любовта, носи живота.

Оня, Който иде в света, носи светлината, носи знанието, носи мъдростта.

Оня, Който иде в света, носи свободата, носи истината.

Всички хора да бъдат свободни в нея. Не само хората, но всички живи същества да бъдат свободни. Въпреки това, хората живеят в противоречия.

Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш със своята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от чужди градини и като видят, че не са узрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и спокойно си отминават. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия, даже и в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастия ще се сипят върху главите им, без да подозират, че те са резултат на кражби, лъжи и престъпления, направени в далечното минало.

Помнете: Всеки плод, изяден без любов; всяка шапка, носена без любов; всяка обувка, всяко палто, носени без любов, водят към нещастие. И обратно: всяка шапка, всяко палто, носени с любов, водят към щастие; всяка ябълка, изядена с любов, всеки човек, приет с любов, носят щастие. Това е закон. Днес всички ние сме призвани. Който иде в света, той иде чрез сутринното изгряващо слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде чрез чистия въздух, който дишаме, и заминава с нечистия. Той иде чрез бистрата вода, която пием, и заминава с нечистата вода. Той иде чрез чистото ядене, което готвим, и заминава с нечистото. Вие искате да се самовъзпитавате. В какво се заключава самовъзпитанието? Седиш в размишление, но някаква малка причина отвън те предизвиква, и ти се разгневиш. Търсиш някой виновен вкъщи, да се караш. Ако си женен, или жената ще бъде виновна, или мъжът ще бъде виновен. Ако имаш деца, едно от тях ще бъде виновно. Ако имаш слуга, той ще бъде виновен. От хиляди години хората търсят някой виновен отвън. Мъжът бил виновен, жената била виновна, децата били виновни, слугите били виновни, воловете, котките, кучетата, всички окръжаващи са виновни. Тогава кой не е виновен? Няма нито един виновен. Още като ставате от сън, търсете мъжа в своя ум. Ако той носи светлина, благодарете на Бога за това. Не считайте, че мъжът е виновен. Търсете жената в сърцето си, благодарете на Бога, че имате ум, че имате сърце. Вие не знаете, какво нещо е сърцето, не знаете, каква музика има в него – не познавате ритъма на сърцето. Има един ритъм на сърцето, който прави човека весел. Щом се измени тоя ритъм, изменя се и състоянието на човека.

Има един ритъм в човека, наричам го „анданте”. Каква тъга, какво униние се крие в него! Мъчиш се – анданте е това; състоянието ти е болезнено – анданте е това. Влезе ли сърцето в „алегро”, човек оживява, учи се, работи, яде, пие. На вас е нужно алегро, а не анданте. Анданте вече научихте. Всичко досега е било анданте. Мъжът е виновен – анданте; жената е виновна – анданте; детето е виновно – анданте; слугата е виновен – анданте; приятелят ти е невежа – анданте. Що е анданте в музиката? Вината, скръбта, невежеството. Хората създадоха анданте, а Бог създаде алегро. Старите хора, като не могат да ходят, създадоха анданте. Те казват: Полекичка ще се движим, с бастун – анданте е това. Децата създадоха алегро. В първо време, докато проходи, детето се мъчи. То е дядото, който е живял до 120 години, и като се родил отново, като малко дете, не може да забрави, че е бил стар; пълзи по земята и се мъчи. Като научи анданте, дядото се изправя на краката си, подмладил се е вече – алегро е това.

И тъй, за да се подмладите, първо трябва да разбирате закона за ритмичното ходене. Алегро е ритмично ходене в природата, ритмично чувстване и ритмично мислене. Ако направиш едно престъпление или някаква погрешка, ти не търсиш вината в себе си, а в хората. Един свещеник, в турско време, се отличавал с малко знание. Когато трябвало да каже: „Христос Възкресе!”, срещу Великден, запалвал един мангал с дървени въглища сред църквата, напълвал кадилницата с тамян, запалвал го и кадял; прескачал мангала три пъти и казвал: Христос Възкресе! Така посрещал той Христовото Възкресение десетки години. Случило се веднъж да дойде в църквата един гражданин, да види, как се посреща тоя празник в селото. Свещеникът го видял и решил, докато гражданинът не излезе от църквата, да не обяви Христовото Възкресение. Но гражданинът чакал да чуе „Христос Възкресе”. Селяните запитали свещеника: Дядо попе, тая година закъсня Великден. – Докато оня дявол е тук, Великден няма да дойде! – отговорил свещеникът. Защо закъснял Великден? – Свещеникът се страхувал от гражданина, защото той знаел повече от него. Да прескочиш мангала три пъти, това не е Възкресение Христово. Лесно се прескача мангал, но мъчно се изправя прескачането.

Лесно е да кажеш една обидна дума, но мъчно се изтрива тя. Чрез обидата ти създаваш една форма, която невидимият свят не приема. Да се изтрие една дума, не е лесна работа. Вината не е в езика. Езикът не е лош, но човек казва лоши неща. И това си има своето значение. Като кажеш лошата дума, и в най-слаба форма, езикът се нагласява, както струните. Както струните зависят от времето, от влагата, така и езикът – от думите на човека. Взимаш един неверен тон. За да го изправиш, нужно е нагласяване. Любовта изправя нещата. Що е любовта? – Камертон, който нагласява. Що е мъдростта? – Камертон, който нагласява. Що е истината? – Камертон, който нагласява. Ако не нагласяваш живота си съобразно любовта, ако не нагласяваш мисълта си съобразно мъдростта и ако не нагласяваш постъпките си съобразно истината, ти не можеш да се проявиш като човек. Чули ли сте досега, гласът Божи да ви осъжда за нещо? Чули ли сте Господ да ви ругае? Единственото същество, Което всякога говори благо, това е Бог. Сутрин, когато слънцето изгрява, когато времето е ясно и топло, излизате вън. Чувате ли гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият глас. Когато в природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е благото в света – най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува. Бурите, стихиите, които стават около вас, това са дисонанси. Когато мъжът се разгневи, той започва да кряска. След това той казва, че гневът е от Господа. Казват, че и бащата излиза от Бога. Значи, бащата има право да се гневи. Но той е земният баща. Един от нашите братя разправя, че като бил дете, баща му често го биел. Той казва: Ако баща ми не беше ме бил, нямаше да стана човек. Всъщност, ако баща му не беше го бил, той щеше да стане по-добър. Понякога, боят на бащата разваля децата; понякога ги подобрява. Важно е бащата да възпитава детето и да го изправя.

Сега вие очаквате Христос да дойде на земята. Днес Христос не може да дойде между вас. Той е бит от хората, две хиляди години вече минаха и не може да забрави тоя бой. Той търпи, но това е великата любов, която всичко понася. Само като си помисли, че не са Го приели, не иска да дойде втори път на земята. Той казва: Малко по-далеч от земята! Вие искате да дойде Христос между вас, но какво ще намери Той? Навсякъде раздори и крамоли. Защо ще слуша ония, които крякат като жаби? Той казва: Доста съм слушал пението на жабите.

Да бъдем доволни от живота! Да си доволен, че имаш хубава мисъл. Да си доволен, че имаш хубави чувства. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Той се изявява в добрите постъпки, в доброто разположение. Ако влезе малка прашинка в окото ти, то започва да сълзи. Коя е причината? – Малката прашинка. Бог е дал водата, да чисти окото, да не плачеш. Защо плаче човек? – Много прашинки са влезли в окото му. Измий окото с топла, чиста вода, и прашинките ще излязат. Без водата хората преждевременно щяха да ослепеят.

В какво се заключава новият живот? – Да прекарате поне един ден без смущение и безпокойство. Защо, като дойдоха самолетите в София, излязохте вън? Нека падат бомбите – това е алегро, а ти ще вървиш по пътя си. Бягането не е алегро. Това са гръцките надбягвания – Олимпийските игри, които се устройваха за придобиване на някакъв венец. И след всичко това, ще ми разправят за Христовата любов. Аз се чудя на хората. Аз не съм срещал досега нито един човек, който да е говорил за любовта, каквато е в действителност. Това, за което говорят, са трици. Говорят за страданията на Христа. Не зная, как е страдал Христос. Мога да зная, само ако ме разпнат на кръст, цяла нощ да ме бият, да се гаврят с мене. Сега нито съм бит, нито съм разпъван. Как ще разбирам страданията на Христа? Ако разбираш, как е страдал Христос, никога няма да правиш погрешка. Ти не си разбрал Христовата любов, не си разбрал страданията на Христа. Когато те обиждат, ти знаеш реално, какво е обидата. Когато другите обиждат, не знаеш, какво е обида.

Стремете се да живеете без вътрешни тревоги. Често вие се тревожите, че земята ще спре движението си, че слънцето няма повече да изгрява. Учените изчисляват, след колко години земята ще престане да се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Вечното движение никога не спира. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие се смущавате, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи, е любовта. Всичко може да се изгуби, любовта – никога. Затова, изправете мисълта си. Щом сте в любовта, изправете живота си. Казваш: Аз не мога да обичам. – Може да не обичаш, това е друг въпрос. Ти не си авторитет, любовта не произтича от тебе. Щом не обичаш, това показва, че не си разбрал любовта. Какво разбирате днес? Едно време хората лесно изгасваха любовта: духнат лампата, изгасят любовта. Но как ще изгасиш сегашните електрически лампи? Духаш, те не изгасват. Ключ трябва за тях. Тогава и детето може да завърти ключа. Цялото Мърчаево да се събере да духа, няма да изгаси електрическите лампи. Но и най-малкото дете завъртва ключа, и лампата изгасва.

Ако вашата любов изгасва, както електрическата лампа, децата са виновни. Ако никой не може да изгаси вашата електрическа лампа, това показва, че имате бронята на любовта. Колкото и да духат, тя отблъсква. Цял свят да духа, не може да я изгаси.

Велико нещо е любовта, която иде от Бога. Нея никой не може да изгаси. Единственото нещо, което временно може да изгаси вашата лампа, това е безлюбието. Някое палаво дете завъртва ключа, и лампата изгасва. Стани, отвори ключа, и лампата пак ще светне. А вие тръгвате из селото, търсите палавото дете, което завъртяло ключа, и не можете да го намерите. Цял ден да го търсите, не можете да го намерите. Завърти ли някой ключа на вашата лампа, врътнете го на обратната страна, и лампата ще светне. Защо ще търсите немирното дете? Гледате роклята си – оцапана е малко. Търсите виновника, който я оцапал. Какво ви струва да вземете кърпа, натопена във вода и сапун, да изтриете изцапаното? Някой селянин казва, че остенът е оцапан. Търси, кой го оцапал. Вземи малко вода, измий остена и го остави настрана. Остенът, с който си служим, има шило. Ако живееш в любовта, не мушкай воловете си с остен. Ако ги мушкаш, ще дойде ден и тебе да мушкат. Остенът има приложение, не само към воловете, но и към всички хора. Обаче, никога не прилагай остена, дето не трябва. Превърни остена в перо. Тая е хубавата страна на остена – да пишеш с него. Едно време мушкаха воловете с остен, сега с остен пишат хубави работи. Не хвърляй остена си навън, но превърни го на перо, да пишеш с него велики и красиви неща.

Приложете любовта като средство за подмладяване. Без любов никой не може да се подмлади. Това е основният закон в живота. Как ще се подмладиш? Съмняваш се в някого – това е невежество. Ако свършиш всички университети, пак няма да знаеш, как да се подмладиш, пак няма да знаеш, как да се освободиш от съмнението. Подмладяването не зависи от знанието. Представи си, че ядеш сладко и не знаеш, какво нещо е сладчината. Де се крие сладчината на ябълката? И най-учените професори да се съберат, да ви говорят за сладчината, ще знаете ли, какво представя тя? Обаче, вземи една ябълка, вкуси я, веднага ще имаш представа за сладчината й. И без обясненията на професора ще знаеш, какво е сладчина. Истинското знание, което подмладява, не иде от обясненията на професора, но от Бога. Онова, което иде направо от Бога, то подмладява. Онова, което иде от хората, носи старостта. Хората създават старостта, а Бог – младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Как се подмладяват хората? – Когато Бог ги погледне. Как става това, и аз не зная. По Божествено зная, но по човешки не зная. Като ям ябълката, познавам сладчината и. Какво става с тебе, като те погледне Господ? Ти ставаш радостен, весел; щом те погледнат хората, ти си скръбен, тъжен. Щом те погледне Господ, ти се събуждаш; щом те погледнат хората, ти се отчайваш, животът ти се обезсмисля и заспиваш.

Да оставим човешките неща настрана, но да възприемем Божието благо. То е Божественото; то е, което очаквате сега. Хубавото, доброто иде от Бога, а не от хората. Те са само условие, да предават Божественото. Как ще дойде Божественото, не говорете за това. За онова, което иде от Бога, не можете да говорите на никого. За Божественото не се говори. Някой иска да ми разправя своята опитност, как страдал, но не може да я предаде. Друг иска да разкаже своята радост, и той не може да я предаде. Много естествено. Аз зная, каква е моята радост, но неговата радост не зная. Не се говори за радостта, която иде от Бога. Светлината, която огрява дърветата, произвежда хубавите плодове, но и за нея не се говори. Като вкусите плода, знаете, какво нещо е светлината. Човек, на когото Господ е говорил, се отличава от другите. Като види болния, туря ръката си върху него, и болният оздравява. Ако тури ръката си, и болният не оздравее, Бог не му е говорил, хората са му говорили. Казват за някого: Той е невежа. Невежа е, защото няма светлина. Ако поставя в тъмна стая най-учения човек и той ще бъде невежа. Докато има светлина, ще чете, учен ще бъде; щом няма светлина, той е невежа. На кого от вас, като отнемат светлината, може да чете?

Той иде. Любовта иде, тя носи живот. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от любовта. Свободата не се придобива, тя иде от истината. Всички хора искат да бъдат свободни, но не познават още истината. Не говорете за свободата. Не казвайте, че сте свободни. Докато говориш за свободата, ти не си свободен. Ако си свободен, никой не може да те ограничи. Ако някой помисли да те ограничи, ти ще бъдеш вече на слънцето.

Мнозина запитват, защо трябва да обичат. Ще обичаш, за да се подмладиш. Защо трябва да имаш любов към мъдростта? – За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това значи, познаване и на трите закона – законът на любовта, на мъдростта и на истината. Никога не се сравнявай с другите хора, не мисли, че си по-горе от тях. Считай, че имаш толкова право, колкото Бог ти е дал. Не можеш да превишаваш правата си. Имаш слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми служиш, както Господ те е научил. На шивача ще дадеш плата и ще му кажеш: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Като донесе дрехата, ще я облечеш, както я е ушил. И ти ще му платиш, както Господ те е научил. Жената да каже на другаря си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. И мъжът да каже на другарката си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си и на дъщеря си: Слушайте ме, както Господ ви е научил. И синът да каже на баща си, да постъпва с него, както Господ го е научил. И дъщерята да каже на майка си, да постъпва с нея, както Господ я е научил. Това е новото в света.

Започнете с новото! Какво е казал Мойсей, какво са казали пророците, оставете настрана. Хубави работи са и те, но неразбрани. Кажи няколко думи, както Господ днес те е научил. Посвири малко, както Господ те е научил. И след това ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте приложили това, което съм казал. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам, че вие днес ще ме разберете. Заедно с вас, и целият народ ще ме разбере. Как ще разбере? Не трябва да каниш гладния човек да яде. Щом види ядене, той ще яде. Може да караш сития да яде, но гладният, като види хляба – без никакви наставления, ще почне да яде. Той знае вече, как да яде. Ти се отдалечи и гледай, как яде. Както гладният знае да яде, така всеки човек знае, как да прилага Божия закон. Достатъчно е да турят храната пред него и да се отдалечат; той знае, какво да прави. Новото учение трябва да се прилага, както се разбира. Казвам на съвременните хора: Направете така, както Господ ви е научил. Някой ме пита, какво да прави. Постъпи тъй, както Господ те е научил. – Аз не зная, как да постъпя. – Това е политика. Когато хората имат да дават, забравят дълга си; когато имат да взимат, никак не забравят. Каже ли някой, че забравя да плати дълга си, това показва, че не иска да плаща. Защо, когато има да взима, не забравя? Да помним, когато имаме да взимаме, но да помним и когато имаме да даваме. Според мене, повече трябва да помним, когато има да даваме, по-малко, когато има да взимаме. Хората постъпват точно обратно. Даването да бъде на пръв план в паметта, а взимането да бъде на последно място.

Три неща са невъзможни в света. Живота ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да отнеме. Свободата ви също никой не може да ограничи. Щом Бог живее във вас, така е. Ако Бог не живееше във вас, това е друг въпрос. Христос казва: „Които чуят гласа ми, ще оживеят в последния ден”. Кой е последният ден? – Когато любовта проговори. Кой е последният ден? – Когато мъдростта проговори. Кой е последният ден? – Когато истината проговори. Това е времето, когато Господ започва да говори. Ако съзнаваш погрешките си, Господ ти е проговорил. Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начин. – Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата. Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днешният ден никога не се повтаря. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Не мислете, че слънцето много пъти изгрява и залязва. Веднъж като изгрее, радвай се на изгрева. Слънцето донася всичките плодове. Разболееш се, вярвай, че болестта ти ще мине. Тя е старото в живота. Всички хора, които вярват в старото, боледуват. За ония, които вярват в новото учение, няма болести. За да разбираш сладчината на плода, трябва да бъдеш гладен. Ако хората не гладуват за любовта, не могат да я познаят. Любовта се познава само при глада. За да познаеш светлината, трябва да гладуваш за нея. Само при глада се познава светлината. Само при глада се познава свободата. Без глад животът остава неразбран. Без глад светлината остава неразбрана. Без глад свободата остава неразбрана. Гладът стимулира човека. Според мене, обичта е глад. Без обич всичко остава неразбрано. Без обич нищо не се постига.

Първото нещо в света е любовта. Тя само дава, нищо не взима. Това, което винаги дава и никога не взима, е любовта. Не се страхувай, че любовта ще потърси това, което е дала. Ако го потърси, това е робство. Тя никога не заробва. Любовта се радва и на глада. Когато си гладен, ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Бъдете доволни за онова, което ви е дадено. Вложете тая мисъл в душата си, за да се радвате на великите блага. Мнозина очакват, че един ден ще умрат, ще отидат на оня свят и след това ще възкръснат. Как ще възкръснете? Възкресението няма да дойде, както се проповядва в църквата, или както учените казват. И днес можеш да възкръснеш. Ако се съмняваш, смъртта ще дойде. Ако вярваш, животът ще дойде. Любовта изключва абсолютно всякакво съмнение, всякакво подозрение. В нея всичко е чисто. Аз съм опитал любовта, познавам я, както вие познавате сладчината на ябълката. Който е вкусил ябълката, не пита, каква е нейната сладчина. Не говорете за сладките работи, но кажете: Ето една ябълка, опитайте я. Като я опиташ, казваш: Зная, какво нещо е ябълката.

Освободете се от противоречивата мисъл, че хората са лоши. Казваш: Не мога да търпя тоя човек. Бог го търпи, ти не можеш да го търпиш. Това, което Бог търпи, и ние трябва да го търпим. Това, което Бог обича, и ние трябва да го обичаме. Не желайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви застави и вие да ги обичате. – Как да обичаме лошите хора? – Ако си жена, постави в душата си идеала, че има един мъж в света, който е съвършен, който не ти е казал една обидна дума. Ако си мъж, постави в душата си идеала, че има една жена в света, която е съвършена, която не ти е казала една обидна дума. Носете тоя идеал в душата си.

Някои искат да бъдат първи, да заемат първи места. Бъдете първи в изправяне на погрешките си; бъдете последни в правене на погрешки. Бъдете първи в малките работи, а последни – в големите работи. Да обичате целия свят, това е последна работа. Да храните целия свят, това е последна работа. Малките работи са първи, големите работи са последни. Дави се една мравка. Казвате: Нека се удави. Не, извади я, нищо няма да ти струва. Тури пръста си във водата, извади мравката навън. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш.

Казват за вас, че не сте истински вярващи. Право е, вие още не сте приложили закона на любовта, както аз ви говоря. И ония, които казват за вас, че не сте вярващи, и те не са го приложили. И те, и вие си приличате. Ще каже някой, че нямате любов. Право казва, но и неговата уста е още нечиста. Аз бих го похвалил, ако устата му е чиста. Когато ме поливат с чиста вода, разбирам; когато ме поливат с нечиста вода, това не разбирам. Да ръсиш с китка, потопена в чиста вода, разбирам; да ръсиш с нечиста вода, не разбирам. Сега искам и вие, като ръсите, да бъде с чиста вода, и китката ви да е от босилек. Вземете босилек и тръгнете от къща на къща, да ръсите. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Ръсете с вашата китка – с китката на любовта, да престанат всички спорове, да заживеят хората братски помежду си.

Първото нещо: Още днес да благодарим на Бога за всички добрини, които ни е правил, и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? – Любовта. Що е старото? – Това са неразбраните работи. Новото изисква да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робство, което вече си отива. Иде Божията свобода! Да се освободи умът от терзания, да се освободи сърцето от терзания, да се освободи тялото от болести. Да бъдем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели, да се радваме на Божествения живот. Да заиграем като малките деца!

Три неща са важни: Любовта като плод на Божия Дух, знанието като плод на Божия Дух и свободата като плод на Божия Дух. Значи, любовта, мъдростта и истината са плодове на Божия Дух. Като възприемем тия плодове на Духа, ще знаем, какво нещо е любовта, знанието и свободата, които идат от дървото на живота. Всеки, който иде от дървото на живота, той има живот, знание и свобода.

Велик е Бог в Любовта си!
Велик е Бог в Мъдростта си!
Велик е Бог в Истината си!
В любовта си Бог поучава, в мъдростта си просвещава, в истината си освобождава.
Милостив и жалостив е Господ, и Неговата благост е над всичко.
Веселието Му крепи всичко.
В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие и радост на всичко живо в света.

Ще държите в ума си мисълта, да правите всичко, както Бог ви е научил. Няма да казвате, как ви е научил. Адам, като сгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме. Той мълча, но после каза: Чух гласа ти, Господи, но се убоях. Боязънта произтича от непознаване на Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Това, което плаши хората, е безлюбието. Това, което насърчава хората, е любовта.

Казвам: Когото Бог е научил, вие не го учете. Оставете го да проявява това, което Бог го е учил. Погрешката на съвременните хора е, че едни други се учат. Така се раждат спорове. Никой никого да не учи. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа”. Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларят да свири, както Господ го е научил. Ораторът да говори, както Господ го е научил. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е учил. Вие се усмихвате. Защо? Вашата усмивка показва незнание.

Може да се усмихваш, да изпъчиш гърдите си напред, да покажеш, че много знаеш. Както и да се пъчиш, трябва да спреш вниманието си на стъпките си, да видиш, може ли да ходиш в хармония с всички хора по земята. Може ли да ходиш така, че да не блъснеш никого, да не стъпчеш една мравка? Трябва да спазваш закона, да не мислиш само за себе си, да не си представяш, че си добър и свят човек. Това е заблуждение. Огледалото отразява светлината, но то не свети. Да мислиш, че си много добър, или че си много лош, и това е заблуждение. Ти си такъв, какъвто Бог те е създал. Ти проявяваш това, което Бог ти е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията любов. Аз се радвам, когато проявявам Божията мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията истина и свобода. Желая и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Радвайте се на онова, което досега сте турили в килера си. Не търсете нищо отвън.

Често хората правят погрешката, която направила една българка – чорбаджийка. Докато бил жив мъжът и, тя нищо не работела. Чорбаджията донасял дърва, вода, услужвал и във всичко. Какво е работа, тя не знаела. Умрял чорбаджията, тя останала сама – няма кой да и помага. Няма дърва, не може сама да си донесе. Отива при съседа си, но и той няма дърва. Той и казал: Иди в гората, там има една помощница, наричат я Неволя. Събери дърва, тури ги на куп и започни да викаш Неволята. Тя ще ти се отзове и ще ти помогне. Отишла в гората, събрала една купчина дърва и започнала да вика: Неволя, Неволя! Викала, но никой не и се отзовал. За да не замръкне в гората, тя турила дървата на гърба си и тръгнала за дома си. Казвам и на вас: Вдигнете дървата на рамото си и право вкъщи! Само така ще разрешите въпроса. Това, което ти сам можеш да направиш, то е Божествено. Радвайте се, че можете да вдигнете малкия си товар и да го занесете вкъщи.

Колко пъти Христос е идвал при вас, да ви пита, можете ли да направите една малка услуга! Някой отговаря: Зает съм сега, Господи! Ожених се. И Господ си отива. Минават години, раждат му се деца. Пак дойде Христос и пита: Може ли да ми направиш една услуга? Отговаряш: Деца имам, Господи. Той пак си заминава. Остарееш, станеш 120 годишен дядо, пак дохожда Христос. Ти казваш: Господи, краката ми не държат вече. Първо жената беше виновна, после деца се родиха, а най-после краката ти не държат. Знай, че Господ е и в твоята възлюбена. Като дойде Господ, вземи ръката на твоята възлюбена, и двамата се хванете на работа за Господа. Като дойде втори път Господ при тебе, хвани за ръка възлюбената и децата, и хайде на работа за Господа! Така тримата ще свършите по-лесно работата. И най-после, когато Господ те посети на старини, хванете се всички за ръка, и заедно работете за Господа.

Да няма старост! Ако твоят възлюбен не може да люби Господа, той не може да бъде Негов служител. Ако детето не може да ти помага, то не може да бъде Божи служител. Тръгнеш ли да вършиш Божията воля, възлюбеният ти да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото ти правиш, и аз ще правя с тебе заедно. Детето да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото правиш ти, и аз ще правя с тебе заедно. Ако възлюбената ви не върви по вашия път, ако вашите деца не вървят по вашия път, те не са Божии служители. Ако и вие не вървите в пътя на вашата възлюбена, не сте Божии служители. Законът е един и същ за всички.

Казвам: Вие сте свободни, дето тръгне един, да тръгнете всички. Дали си последен, или пръв, ако тръгнеш напред, всички да тръгнат след тебе. Бог е първият, затова Той казва: „Аз съм алфа и омега, аз съм пръв и последен”. Пръв и последен е Господ. Първата и последна мисъл са Божествени. Първото и последно чувство са Божествени. Първата и последна постъпка са Божествени. Първата постъпка крие нещо мощно, но и в последната постъпка се крие мощното. Денят е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идат отвсякъде, да помагат. Там, дето е Господ, всичко се влива.

Той иде! Когато Господ дойде в света, и мирът ще дойде. Той иде, но още не е дошъл. Още една стъпка остава. Като стъпи, и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето на аероплани, ще престанат бомбите. Една стъпка още, и мирът ще дойде. Бог е вдигнал крака си вече. Кога ще бъде това? Аз виждам вдигнатия крак. Щом стъпи, мирът ще дойде. Всички ще видите това. Тоя ден ще бъде един от най-веселите дни. (Амин). Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се скриха в скривалищата, Господ е свободен, няма да стъпче никого. Пътят му е свободен, няма опасност да настъпи някого. Добре направиха хората, че се скриха. Мирът ще дойде. Ние ще излезем от скривалищата и ще видим, че Господ е дошъл. Ония, които ни тъпчат, избягаха, отидоха си.

Постъпете тъй, както Господ ви е научил.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Божията Мъдрост носи изобилното знание.

Божията Истина носи изобилната свобода.

5. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, сряда, 5 ч. с, 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.

Разбрана и неразбрана любов

2010-01-20T19:34:57Z

Ssstanchev123: /* РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ */

==РАЗБРАНА И НЕРАЗБРАНА ЛЮБОВ==

Послание към Коринтяните, 13 гл.

Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Значи, на земята, любовта се движи между контрасти. Защо е така, не е ваша работа. Обаче, ясно е, че разбраните неща са близо до вас, а неразбраните – далеч. И любовта е близо и далеч. Близката любов е разбрана, а далечната – неразбрана. Ако някой пита, защо любовта е разбрана, ще отговорите: Защото е близо. – Защо е неразбрана? – Защото е далеч. Красотата на любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането й. Да мислите, че разбирате любовта в нейната пълнота, това е заблуждение. Близката любов разбирате – в това не се съмнявайте. Питат ли ви за далечната любов, кажете, че нищо не знаете, че тя не е за вас. Всеки знае своята близка любов, и всеки не знае своята далечна любов. Всеки може да вдигне малко камъче. Това е малката разбрана любов. Можеш ли да вдигнеш камък, тежък четири-пет тона? Ако ти дадат десет години срок, можеш да го вдигнеш. Ще го разчупиш на малки парчета и ще ги пренесеш от едно място на друго. Когато иска да разбере цялата любов изведнъж, човек счупва гръбнака си и става неврастеник, недоволен от живота.

Не се стремете да носите голямата любов на гърба си. Единственото нещо, което не желае да го носят, е любовта. Понякога човек иска да покаже любовта си пред хората. Любовта не се показва пред никого. Това, което се показва пред хората, не е любов. Любовта не обича да се показва, нито обича да я носят. Тя нито иска да я носят, нито носи някого. Това, което носиш, не е любов. Това, което те носи, пак не е любов. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти я носиш, тя е слаба. Любовта гледа на тебе като на разумно дете, не иска да те носи. По отношение на любовта, хората са малки, галени деца. Те се представят за големи страдалци. По лицата им се чете страдание, недоволство. Те са актьори, играят на сцената роля на страдащи хора. Защо са недоволни? Баща им е богат, купува им дрехи, обувки, учи ги. Какво не им достига? Те искат да носят любовта, и тя да ги носи. Това са две неща абсолютно невъзможни.

Сега ще ме питате, как аз разбирам любовта. Това, което аз разбирам, винаги го държа в себе си; и това, което не разбирам, пак го държа в себе си. Обаче, не желая това, което разбирам и което не разбирам, вие да го държите в ума си. Какво аз разбирам, това не е ваша работа; и какво не разбирам, и това не е ваша работа. Не искам да се занимавам и с това, което вие разбирате; не искам да се занимавам и с това, което вие не разбирате. И едното, и другото е ваша работа.

С какво трябва да се занимаваме? – С онова, което любовта ни говори всеки даден момент. Когато любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. Че тоя говори, оня говори, нищо няма да слушаш. Никой не говори, както любовта: нито поет, нито философ, нито учен. Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. Вън от любовта всичко е сянка. За да я разбираш, тя трябва да изпъкне първа. Някой иска да покаже на хората, как му се е открила любовта, или какво му е открила. Любовта не иска да разказвате на хората, как ви се е открила, нито какво ви е открила. Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език, и ти ще я разбереш. Когато любовта говори, всички я разбират.

Мнозина са искали да ме учат, какво нещо е любовта. Те са тълкуватели на любовта. Аз не искам да тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, вие трябва да я слушате. Няма по-красиво нещо от това. Какво ще ви говоря за слънцето? Какво ще ви говоря за светлината? Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото който и да е философ или учен, да ви говори за слънцето и за светлината. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то, и това, което усещате от слънчевата светлина и топлина, то е истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Какво ще придобиеш, ако знаеш, с какво превозно средство е дошъл някой човек при тебе? Той може да е дошъл с някакво превозно средство, а може и пеш да е дошъл. Най-доброто пътуване е пеш. Важно е да дойде приятелят ви при вас, да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас. Често хората са недоволни, че някой не ги обича. Смешно е да искаш от човека да те обича. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти? Ако чрез взаимопомощ хората не се обичат, каква друга любов търсите? Ще казвате, че някой не ви обича по кармични причини. Кармата е човешко изобретение. В любовта не съществува никаква карма. Като отидеш при любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разказваш за страданията си. Любовта не търпи да й се говори нито за миналото, нито за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Любовта не позволява да се правят никакви тълкувания за нея.

Помнете: Над всичко е любовта, която ни говори във всеки даден момент. Като не разбират любовта, мнозина мислят, че Бог им се сърди. Това е отражение на техни състояния. Като се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, те виждат себе си и мислят, че Бог им се сърди. Да мислите, че Бог се сърди, това е заблуждение. Той никога не се сърди. Бог не се гневи. Казано е: „Бог е Любов”. Като се гневим, мислим, че и Той се гневи. Вън от любовта, гневът няма място; и вътре в любовта той няма място. Ако се опита гневът да влезе в любовта, ще го оставят вън, да обикаля къщата й. Любовта не дава никакъв прием на гнева. Тя го държи отвън, като слуга. И вие, като се сърдите, обикаляте къщата на любовта. Колкото и да се сърдите, тя няма да ви приеме в дома си. За да влезете в любовта, трябва да напуснете гнева, т. е. да се откажете от него.

Едно от качествата на любовта е добра обхода към всички живи същества. Казвате ми, че някой няма добра обхода към вас. Това показва, че той е вън от любовта. Любовта определя мястото на всеки човек, но само един може да вземе първото място. Това е в реда на нещата. На физическото поле, всички хора не могат да взимат първите места. Колко души в театъра взимат първите места? Какво печелят ония, които сядат на тия места? Ако старият седне на първо място, млад става ли? И на първо място да седне, старият си остава стар. Ако младият седне на последно място, пак млад си остава. Кое предпочитате: да седнете на първо място и да сте стар, или да седнете на последно място и да сте млад? Много хора, които седят на първите места, търсят неразбраната любов; ония, които седят на последните места, търсят разбраната любов. Когато сте на първото място, не разбирате любовта; когато сте на последното място, разбирате любовта. Малцина от ония, които заемат високо обществено положение, разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, са децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Като знаете това, не се борете за първите места.

Казват за някого, че има много любов, а за друг, че има малко любов. Това са човешки разбирания – на съвременните хора. Как се познава, кога говори любовта? Оня, на когото любовта говори, е приет от всички хора. Оня, който проявява любовта, има отношение към хората, и всички го разбират. Ако не проявяваш любовта, чувстваш се от всички изоставен. Любовта никого не изоставя. Като не разбираш любовта, ти сам се отдалечаваш от нея и казваш, че тя те е изоставила. Това е заблуждение. И жената се оплаква от мъжа си, недоволна е, не иска да живее при него, че я биел. Какво лошо има в биенето? Ако цигуларят не бие струните на цигулката с лъка, никакъв тон няма да излезе. Като се оплаквате от боя, вие говорите за немузикалния бой. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има хармонични тонове и акорди.

Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат едновременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент, само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на вътрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска да се хвърли във водата? Защото е риба, т. е. от рибешки произход. Мъжът е рак, жената – риба и не се разбират. Рибата се стреми към водата, ракът иска да я извади оттам и в края на краищата, животът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата е на правата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да разбере далечната любов, т. е. неразбраната любов. Затова ракът върви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засяга въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем”.

Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.

Всеки си задава въпроса: Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да я носиш. – Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си придобил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мислиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.

Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. Те искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има любов. Детето е кесия, пълна със злато, което майката е задигнала отнякъде и го носи. Детето принадлежи на друг някой – откраднато е то. Некрадените неща трябва сами да ходят. Щом носиш нещо, ти си го откраднал. Казвате: Бамбашка работа! Ние говорим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.

„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати”. „Откак станах мъж”, т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо”. „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице”.

Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.

Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. Някой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвърлите. Новото ще облечете само на Великден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облечете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.

„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта, да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.

Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.

Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.

Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израстнало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.

Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме”. Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога”. Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати”. Тогава всичко ще се разкрие. Казваш: Отвориха ми се очите, отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръснеш, ти ставаш безсмъртен.

„А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта”. Надеждата е свързана с физичния свят; вярата е свързана със знанието, с духовния свят, а любовта е свързана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш приятно и сладко; вярата е класната стая, в която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Ще посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще влезеш в обедната стая. Надявате се – живеете на физичния свят. Вярвате – живеете в духовния свят. Любите – живеете в света на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, живейте по закона на любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бяла булчинска премяна. Живейте като булката и младоженека, които носят байряк в ръка, разкъсват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат да кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта, има право да живее навсякъде – в четирите посоки на света.

Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето щеше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично свързано с човека. Като дойде любовта, всички човешки противоречия изчезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помнете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любовта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влезе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, превърна го на рай. Той проповядваше на жителите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволите забравиха противоречията си. Като видяха любовта, стражарите, които пазеха грешните души, изпуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашите хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.

4. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.

Най-красивият ден

2010-01-20T19:31:33Z

Ssstanchev123: /* НАЙ-КРАСИВИЯТ ДЕН */

==НАЙ-КРАСИВИЯТ ДЕН==

Милиони слънца има във вселената, но само едно слънце огрява земята, само от едно слънце се ползува тя. Другите слънца дават малка светлина и малка топлина. Земята може да разчита единствено на слънцето. Задачата. на останалите слънца и звезди е да определят времето и събитията, които стават в света. Какво означава думата звезда? На английски „звезда” се казва star, а на български, стар е оня човек, на когото краката са отслабнали и не държат. Според българите, ако човек разчита на звездите, остарял е вече. Старите хора са стари звезди, които не помагат на земята.

Всички хора имат познания и казват: Христос дойде на земята да спаси човечеството. Що е спасението? Слушал съм много обяснения на тая дума и от проповедници, и от учени, но нито един не се е домогнал до истината. Христос дойде да спаси света, но спаси ли Го? Ако светът беше спасен, хората нямаше да страдат и да боледуват. Казвате: Трябва да вървим по закон. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите, или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. Малките животни не се карат с големите – подчиняват им се. Малкото животно, като види голямото, от далеч още му отваря път. Голямото животно е и прокурор, и съдия, и стражар – във всичко се налага. Ако сгрешиш с нещо пред голямото и силно животно, то веднага се налага по всички правила на насилието – няма кой да те защити. В същност, има кой да те защити. И животните имат карма – животинска карма, и те не са беззащитни. Вълк, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще се превръща в овца. Клетките на овцете, които той е изял, влизат в неговия организъм и постепенно го преустройват, така че в едно близко, или далечно бъдеще, той се явява на земята не като вълк, но като овца. И, за да изкупи кармата си, другите вълци го нападат, започват да го давят. Докато нападаше овцете, добре му беше, опитваше прясното им месце и мислеше, че Бог е наредил така. Но като опита вълчите зъби на своята кожа, казва: Тая работа не излезе така, както мислех едно време.

Като изучавам хората, виждам, че те още не могат да говорят истината. На десет неща, които казват, едно само е вярно, а другите девет са неверни. Някой описва нещо, но не го описва, както е в действителност. Мнозина са описвали задната част на Витоша, като много хубаво място. Описвали са ми местността около хижа Силимица, също много хубава местност. Но какво забелязах? Всички, които живяха на хижа Силимица, започнаха да боледуват. Значи, не е толкова хубаво място. Още при изговаряне на думата Силимица се вижда една вглъбнатина без отвор. Външно мястото е хубаво, но не се отразява добре. И хора има такива: започват мекичко, свършват грубичко. Така започват младите моми и момци. Когато момата срещне един момък за пръв път, тя е много добра към него, мекичко постъпва. И момъкът постъпва по същия начин с момата. Каквито са младите, такива са и старите. В характера на всички хора има нещо общо, свойствено на човешкото естество. Така постъпват и учениците. Като им дойде нов учител, докато още не го познават, мислят, че всичко знае, че е много учен, треперят пред него. Щом го разберат, те казват: Не е такъв, какъвто го мислехме, не знае много. Като мислят така, те се самоизлъгват. Мислите ли, че слънцето, което изгрява и залязва всеки ден, е толкова малко, както го виждате? Слънцето изглежда малко, като че всеки може да го вземе на ръце и да го носи. От далеч гледано, не е голямо. Чудно е даже, такова малко слънце да свършва толкова голяма работа! Божия работа! Това малко слънце огрява цялата вселена. Хората нямат ясна представа за слънцето. Ако вземете бинокъл и наблюдавате с него външните предмети, ще видите, че от едната страна на бинокъла предметите стават големи и се приближават до очите, а от другата страна стават малки и се отдалечават. Така постъпва и природата: големите тела отдалечава и ги прави малки, а малките приближава и ги увеличава. Това върши тя по закона на необходимостта.

Има неща в човешкия живот, които стават по силата на същия закон – законът на необходимостта. Необходимо е, на-пример, да се говори за любовта като подтик. В моя ум любовта е подтик – първият подтик в света. Ако тоя подтик не дойде, нищо не може да се направи. Виждате бучка захар или една ябълка – имате подтик да я изядете. Преди да изядете ябълката, вие нямате представа за нея. Щом я изядете, имате вече представа, знаете, какво нещо е ябълката и какво крие в себе си. Като влезе във вас, ябълката знае вече, какъв човек сте. Разумност има в ябълката – разумно същество е тя, затова дава нещо от себе си. Като дъвчем ябълката със зъбите си, това е музика – нашият оркестър свири. Приемаме ябълката в стаята си, събличаме горната й дреха, отваряме куфарите й, да видим, какво носи. Като вземете от нея всичко, каквото носи, изпъждате я навън и казвате: Хайде, върви си сега! Ябълката излиза от друга врата и съжалява, че ви е посетила и влязла във вашия дом. Не постъпвате ли така и с хората? Приемате един човек в дома си и казвате: Готов съм да се жертвам за тебе. Един ден го ритнеш, изпъдиш го навън и казваш: Не искам да зная нищо за тебе, ти не си човек.

Ще обясня, какво разбирам под думите „не си човек”. Представете си, че имате една опакована кутия. Изваждате опаковката, поглеждате кутията отвън, казвате: Не е съществена тя. Самата кутия не е съществена, но в нея има нещо ценно – скъпоценен камък. Малък е той, но ценен. Често и вие се заблуждавате от външната страна на кутията и казвате на някого: Ти не си човек. Тялото е кутията на човека, вътре е скъпоценният камък. По тялото съдим, дали даден човек е добър или лош, красив или грозен. Не, по тялото не можем да съдим. Казвате: Колко хубави ръце има тоя човек! – Знаеш ли, колко удари могат да нанесат тия ръце? - Колко хубави са неговите крака! – Знаеш ли, колко ритници могат да дадат тия крака? Колко хубава е устата му! – Знаеш ли, колко зъби има тая уста и какво може да направи с тях? Ръцете не са човекът, краката не са човекът, устата не е човекът. Истинският човек е вън от кутията, т.е. вън от тялото. Като познаете човека, ще видите, че по-красиво същество от него няма. И по-лошо същество от него, няма. Красивото същество е вън от кутията, а лошото същество е в самата кутия. Значи, по-красиво същество от човека извън кутията няма, и по-лошо същество от човека в кутията няма. С кутията всеки може да ти причини пакост. Има здрави, големи кутии. Удари ли те един път, главата ти ще пукне. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е ударил. Не, кутията те е блъснала. Не съм слушал скъпоценен камък да е счупвал главата на някого. Как е възможно едно същество, излязло от Бога, да те блъсне? Когато казаха на Христа, че е благ, Той отговори: „Благ е само Бог”. Невъзможно е същество, излязло от Бога, да пука главите на хората. Знание е нужно на човека.

Знанието, което съвременните хора имат, е пъпка. Мнозина мислят, че познават любовта. И аз съм говорил за любовта, но за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. И що е любовта като плод, още много години има да ви се говори. Теории можете да имате, колкото искате, но теорията не разрешава въпроса. Като се развие пъпката, ще познаете цвета. Който не познава пъпката, не може да познае цвета. Който не познава цвета, не може да познае плода. Пъпка, цвят и плод вървят едно след друго.

Казано е в Писанието: „Бога никой никога не е видял”. Право е твърдението, но в какъв смисъл? Без любов никой никога не е видял Бога. Без любов не можеш да видиш Бога; с любов можеш да Го видиш. Каже ли някой, че е сляп, това значи, че няма любов. Хора, които нямат любов, са слепи, не виждат.

Сега аз искам да се освободите от критиката. Мнозина обичат да критикуват. Откак съм дошъл в България, слушал съм хиляди мъже и жени да се оплакват едни от други. Мъжете се оплакват от жените си, и жените от мъжете си. Хиляди синове се оплакват от бащите си; хиляди дъщери от майките си. Учениците се оплакват от учителите си, учителите от учениците си, слугите от господарите си, и господарите от слугите си. Слушал съм тия критики и оплаквания като забавление. Много неверни работи съм слушал и съм си казвал: Всичко това не е съществено. Като казвам „хиляди хора“, имам пред вид числото хиляда, което означава човешкия свят.

Значи, говорили са ми по човешки. Ако кажа сто души, имам пред вид числото сто, което означава ангелския свят. Като ми се говори по човешки, разбирам неща, които не са верни. Казва някой: Много ме обидиха. – Как те обидиха? – Казаха ми една лоша дума. – Каква дума? – Казаха ми говедо. – Много добра дума са ти казали. Говедо – го веди, отиваш да се учиш. Ти не разбираш смисъла на тая дума, затова се обиждаш. Бог създаде говедата, за да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя на хората, да възприемат знанието. Ти се качиш на един кон и казваш: Кон! Но тоя глупав кон те развежда навсякъде, носи и товара ти, услужва ти. Зад говедата се крият възвишени същества – ангели и херувими. Какво ще кажете на това, ако видите херувим във форма на едно говедо, дошло на земята да изпълни мълчаливо една велика работа. Например, някой ден се качиш на кон, и болката, която имаш, изчезне. Качиш се на кон, и работите ти се нареждат. Качиш се на кон, и добре свършваш изпита си. Значи, глупавият кон ти проправя пътя. Ти не подозираш, каква услуга ти прави разумното същество чрез коня или чрез говедото. Някой ангел взима една от низките форми на живота – формата на говедо, за да ти услужи чрез него, а ти казваш, че това е говедо. Така не се говори. Ще се приближиш при говедото, ще го погладиш по главата, по гърба и ще кажеш: Благодаря ти, даваш ми един добър урок. Желая и аз един ден да бъда като тебе, да служа безкористно. Колцина биха приели да бъдат в положението на едно говедо? При това, животните проявяват отлични качества. И зад растенията се крият разумни същества, които услужват на хората.

Един познат ми разправяше следната опитност. Един ден вървял по едно дълго, прашно шосе. По пътя огладнял, ожаднял и пожелал да разкваси малко устата си. Край шосето съзрял една круша. Отишъл под крушата и погледнал нагоре, дано види някой плод. Нито един плод нямало. Докато се готвел да продължи пътя си, явил се малък ветрец, който разлюлял клонете. В тоя момент той чул, че нещо тупнало на земята. Погледнал – една хубава, сочна круша. Навел се радостно към земята, взел крушата и задоволил жаждата си. Ще кажете, че случайно е останал един плод на дървото. Не, това е Божият Промисъл.

Съществува Промисъл в света. Пътят, по който минаваме, е осеян с блага. Бог е оставил на тоя път всичко, което е необходимо за нас. във всеки човек, Той е скрил по едно благо за нас. Дето и да отидем – при изворите, при растенията, при животните – навсякъде е оставено по едно благо за нас. Да благодарим за това! Ти оставяш благото, не го взимаш и търсиш друго нещо. Като не виждаш благата, които ти се предлагат, казваш: Няма добро в света. Остарях, побелях, никъде не видях Божественото. Значи, само ти си Божествен, свят човек, като тебе няма друг. Всички хора са лоши, само ти си добър човек. Целият свят е в Бога. Всичко, което е в Бога, е велико. Лошото, от което се оплаквате, това е нечистотата в човека. Като не живеят по Бога, хората държат нечистотата в себе си – вътрешната нечистота, и тя ги измъчва. Какво трябва да направят, за да се освободят от нея? – Да благодарят за всичко, което им се случва в живота, и да работят върху себе си.

Днес малко хора могат да благодарят. Въпреки това, има примери от историята на човечеството, както от религиозния живот, така и от обикновения, дето се вижда благодарността на човешката душа. Апостолите, които минаха през големи страдания и бой, благодариха и славеха Бога. Детето благодари ли на майка си, когато го бие? То плаче и се оплаква, недоволно е. Синът се оплаква, когато баща му го бие. Но апостол Павел, след като го биха няколко пъти, каза: „Ще се похваля със страданията си”. За всичко благодарете, без да се заблуждавате от външните прояви на човека. Например, четете едно писмо, красиво написано, но без съдържание. Друг не пише хубаво, буквите са различни по големина, но съдържание има писмото. Кое е за предпочитане: красиво написаното писмо, без съдържание, или грозно написаното, но съдържателно? Защо ни е една красива мома, която не може да каже една сладка дума? Или, защо ни е една красива мома, която не може да омеси един хубав хляб? Момата може да омеси такъв хляб, че хората да се разболеят от него. Някоя домакиня така готви, че внася отрова в яденето. Защо? – Лоши мисли внася в яденето. Тя готви, мърмори, недоволна е от работата си. Казва: На мене ли се падна да готвя? – Така не се готви.

Де се крие мъчнотията? Пътят, по който сега вървим, е кален. Преди нас са минавали хора, които са го окаляли, и така са го оставили. Ние вървим след тях и се каляме. Ако хората преди нас бяха павирали пътя и направили малък наклон, да се стича водата, пътят щеше да бъде чист. Но те оставиха всичката кал след себе си. Българинът трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота. Като правех научните си изследвания в България, като най-чисти се оказаха Еленчани. Наближи ли неделя, те чистят, мият не само къщите си, но и улиците – пред всяка къща е чисто, полято с вода и добре изметено. Като влизаш вътре, приятно ти е, изуваш обувките Си, да не внасяш кал. На други места влизат с кални, нечисти обувки и, дето стъпват, всичко калят. След това се извиняват, че внесли кал, но казват: За берекет е. Господ да обърне всичко на добро! Няма защо да се извиняваш. Вземи лопата и метла и изчисти, дето си накалял. И обидата е кал, от която трябва да се чистите. Влезе някой в дома ви, обиди ви – кал внесъл. После казва: Внесох малко кал, но ще ме извините, за берекет е. Някога обидата е малка, а някога голяма. Кажеш на човека, че не е учен, че не знае да свири. Той счита, че си го обидил много. Ако бащата каже на сина си „моето шопарче”, синът не се обижда. Защо бащата казва „моето шопарче”, а не каже „моето агънце”? Като каже моето шопарче, бащата потупва сина си по гърба – той разбира значението на думата шопарче. Шо – пари – пари ще печели тоя син: учен е, банкер е, богат човек ще стане. Шопарче – с пари ще разполага. Който не знае значението на думата, казва на някого шопар и го обижда; който знае значението й, казва, че тоя човек ще разполага с пари. С пари ще си играе детето, затова бащата го нарича шопарче.

Казвам: Ние трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал; трябва да благодарим за ушите, които ни е дал; трябва да благодарим за устата, която ни е дал; трябва да благодарим за носа, за ръцете, за краката, които ни е дал. Трябва да благодарим и за сърцето, и за ума, които ни са дадени. Как трябва да благодарим? Представете си, че дойде един виден цигулар да свири. Зима е, салонът трябва да се отопли. Ако хората са немарливи, няма да отоплят салона, и цигуларят не може да свири. Но ако разбират, какво трябва да направят, първо ще отоплят салона, ще наредят обстановка, ще доставят хубаво пиано, ще го опитат и тогава ще поканят цигуларя. Да благодариш, това значи, да създадеш такива условия в себе си – да дадеш възможност на великия цигулар да свири. Колко хора днес отопляват Божествения салон, както трябва, за да влезе Господ в него да свири на своята цигулка? Казвате: Вече 20 – 30 години откак сме тръгнали в тоя път, още ли не сме приготвили условия за идването на Божия Дух в нас? Аз от няколко хиляди години приготвям тия условия и считам, че още нищо не зная, а вие от 20 – 30 години работите и мислите, че всичко знаете. Има едно старо „битпазарско” знание, дето се продават вехтории, стари обувки, обърнати и боядисани дрехи. Аз виждам много от вас, в религиозния свят, облечени все в такива вехтории. Ще ви дам един съвет: никога не обличайте стари религиозни дрехи! Ще намериш най-добрата дреха, изтъкана от доброкачествена материя и нея ще облечеш.

Старото е отживяло времето си, Новото води към възкресение.

Сега вие очаквате възкресение. Намерете в живота си поне един ден, в който да сте служили на Бога, както трябва. Тоя ден ще бъде най-красивият ви ден, през който сте мислили само за Бога. Какво значи, да мислиш за Господа? Това подразбира, да си бил толкова досетлив, че да си схванал най-малкото желание на Господа и да свършиш работата вместо Него. Бог не може да слезе на земята, но ти ще свършиш Неговата работа. Някой е болен, моли се на Господа да се изоре нивата му. Бог няма волове, с които да слезе и изоре нивата на болния, но ти ще отидеш вместо Него и ще свършиш работата – ще изореш нивата на своя ближен. Някое бедно дете се моли на Господа, да му изпрати дрешки да се облече, да не трепери от студ. Господ няма да изпрати ангели на земята, да донесат дрехи на бедните, но ти сам трябва да се сетиш, да доловиш желанието Му и да им се притечеш на помощ. Двама души се карат, бият се, ти трябва да отидеш в името на Бога, да свършиш Неговата работа, да ги примириш. Виждал съм бащи, които бият синовете си. Виждал съм и синове, които бият бащите си. И бащата се моли, и синът се моли, дано дойде някой да ги примири, да им каже, какво да правят. Господ сам няма да слезе на земята, но ти ще отидеш и ще свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа.

Вчера дойде една сестра при мене. Аз чета една страница от една книга. Казвам й: Избери си и ти едно число. Тя избра страница 52. Казвам: Ти избра две майки да ти говорят; невежата майка туря отпред – петорката, а учената майка отзад – двойката. Сега ще превърнеш числото 52 на 25 – число на Божествения ред на нещата. Значи, първо ще поставиш учената майка, а после невежата. Числото 52 има отношение към човешкия ред на нещата. На първо място е невежата майка, на второ място – учената, която иде да изправя нещата..

Във Варненско някъде, един млад момък се влюбил в една красива мома. Често говорел за нея на приятеля си, като изтъквал нейното благородство и самообладание. Един ден той казал на приятеля си: Днес ще те заведа при моята възлюбена, да видиш, какво благородство, какъв характер има тя. Като отишли в дома й, тя ги приела любезно, разговаряла се с тях. По едно време отишла да ги почерпи. Донесла табла със сладко. Възлюбеният и нарочно я спънал, за да опита характера й. Таблата паднала от ръцете и, чашите с вода и сладкото се разсипали на пода, но тя спокойно се навела, събрала чашите и нищо не казала. Като отишла в кухнята да направи кафе, възлюбеният казал на приятеля си: Видя ли, какво самообладание има моята възлюбена! При тая пакост, която и причиних, тя не каза нищо – запази своя мир и спокойствие. След това тя ги почерпила с кафе, но в смущението и гнева си, объркала кутиите със захарта и солта. В джезвето, дето направила кафе на своя възлюбен, турила захар, а в другото – сол. Пие възлюбеният и кафето, доволен е от него – сладко и хубаво било направено. Пие приятелят му кафето и се мръщи – солено е на вкус. Срам го е да каже на приятеля си, че в кафето му има сол. Като се оженил за възлюбената си, работата не излязла, както очаквал. От самообладанието и благородството на възлюбената нищо не останало. Един ден той я запитал: Де остана твоето благородство и самообладание? – Трябваше да слезеш в кухнята, да видиш, какво направих там. От гняв, че изпуснах чашите на земята, със зъбите си нагризах масата. Сега и на вас казвам: Бъдете внимателни, да не туряте сол в кафето и да въздържате гнева си.

Казано е в Писанието: „Никой никога не е видял Бога”. Това значи: без любов никой не може да види Бога. Неговият единороден Син разбра, че само любовта е в сила да разкрива нещата. Щом видиш Бога, ти ставаш подобен на Него. „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. „По образ и подобие свое”, значи, да обича човек, както Бог обича. Тая мисъл ви оставям: Да любите, както Бог люби. Да свирите, както най-добрият музикант свири. Трябва ли добрият музикант да пита, добре ли е свирил? Ако свириш хубаво, всички хора ще бъдат доволни от тебе. Ако си готвач, ще готвиш най-хубаво и чисто: ще туриш прясно масло, пресни картофи, хубав лук – яденето да бъде безупречно. Ако си шивач, ще ушиеш най-хубава дреха, без погрешка, че който я облече, да бъде доволен. Ако си обущар, ще изработиш най-хубави и удобни обувки. Като срещнеш един човек, ще му кажеш най-хубавата дума. Като отидеш при болен, ще му кажеш една ободрителна дума, че ще оздравее и ще отиде на нивата си да работи. На бедния човек ще кажеш, че ще забогатее. На младата мома ще кажеш, че красива ще стане, ще се ожени и добри деца ще има. Говорете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш: Дали ще стане това, което говоря? Говори с любов и не мисли; каквото кажеш, ще стане. Господ иска от нас да помагаме по най-разумен начин. Кажеш ли на някого, че от него човек няма да стане, ти нищо не придобиваш. Отрицателните мисли са проява на изопачения човешки живот. В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите. Момата е красива – това е пари; момата е здрава, пълна с магнетизъм – това е пари. Като служи на закона, момата знае да работи; мома, която знае да работи, това е пари. Красивата мома има пари, свободна е, облича се добре. Законът изисква от човека работа, а парите го остават свободен, да си почива.

Един японски принц отишъл в Америка, с желание да изучи американския живот. Помолил се на едно американско семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Американецът останал много доволен от него. В свободното си време, той изучавал латинската граматика. След това принцът напуснал богатото американско семейство. Той постъпил за слуга и работил по закон, а напуснал господаря си по свобода. Сега на вас желая да изучавате граматиката на любовта. Ако днес ви изпитва комисия по тая граматика, ще ви скъса. В Китай имало двама мъдреци. Единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, бивал добре приет и изпращан. Един просяк идвал 29 пъти при него; той всякога го приемал с любов и търпение. Другият мъдрец искал да подражава на съседа си, но не могъл да издържи. Като отивал бедния няколко пъти наред, още на петия ден той му казал: Прекали го вече! Разбирам, веднъж, два, три пъти да дойдеш, но пет пъти? Бедният му отговорил: Ти не можеш да стигнеш оня мъдрец, далеч си от него. Ходих 29 пъти при него, но той всякога ме приемаше с еднакво разположение. Пет пъти при тебе дойдох, и ти излезе от търпение. Какво казва Христос? Колко пъти на ден да прощаваме на брата си? Ще прощаваш 77 пъти по 7.

Помнете: Всичко, каквото правите, не е само за другите. Направеното от вас ще отиде при другите хора, а придобивката ще се върне при вас. Такъв е законът. Затова, ако искате да успявате, правете добро, и то ще се върне при вас. И злото, и доброто, които правите на другите хора, ще се върнат при вас. Първото нещо: на небето трябва да отидем с придобит капитал. Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас; то ще ни въздигне. Това значи: Божията любов, като дойде, ще ни повдигне. Без любов нищо не се постига. Любовта превръща всичко на добро. Когато обичаме Бога, Божията любов превръща всички грешки на скъпоценни камъни. Ако любовта може да се отклони от една погрешка, тя не е истинска. Любовта е мощна, велика сила. Затова е казано в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, се превръща на добро”. Тоя стих се отнася до ония, които любят Бога и понасят всичко с търпение. Търпението е велика наука. То трябва да се преподава, както музиката. Малцина имат търпение. Когато дойде мирът, някой път ще ви свиря за търпението. Вие не знаете музиката на търпението. Аз съм слушал да пеят любовни песни, но само трима души са пели с любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пение. С обикновено ухо не можем да възприемем и предадем това, което реките предават; това, което цветята предават и това, което птиците предават. Ако с любов пеем на един болен човек, той ще оздравее. Трептенията на любовта са толкова силни, че болният ще забрави своята болест. Ако му пееш, и той охка, не си пял с любов.

Всеки, който люби, ще види Бога; който не люби, няма да види Бога. Да виждаш Бога, това е рай. Да не виждаш Бога, това е ад. Пожелавам ви да слушате, когато Бог ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните.

Сега сте в Мърчаево и често се оплаквате, че нямате удобства, че ви е тясно. Пред мене се изпречил голям баир, закрил ми е слънцето, но аз не се притеснявам. Той ми казва: Не стой вътре, излез навън. Източният вятър е доста студен, излез на слънце. По пътя постоянно минават млади и стари и пеят. Някой се провикне: Хей, хей, какво седиш там? Кога ще дойдеш да ни проповядваш? На пиянство го ударихме, ела да ни поговориш. Казвам: В света има много работа. Тук сме на почивка, на ваканция. Скоро ще се свърши ваканцията и ще започнем нова учебна година. Ще се върнем в училището да учим. Трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Новото, което ще ни се преподава, да го приемем с радост. Скоро ще бъде това. Апостолите казваха: „Царството Божие скоро ще дойде”.

Сега ще стане нещо, което само Бог ще направи. Очакваме да стане това, което никой не може да направи, освен Бога. Това, което Той ще направи, носи благо. Любовта трябва да се прояви така, както Бог я проявява. Всеки от вас да предаде любовта така, както почувствува.

Мърчаевци искаха да прекарат в селото електричество. Трябваше да дадат бакър за жиците. Получиха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатори – много пречки срещнаха. Мърчаевци не бяха още готови за светлината. Казват: Защо ще ви дадем светлина, да пущаме и да я гасим по няколко пъти на вечер? Защо да си създавате излишна работа? Ще ви дадем, когато няма да се гаси.

Когато дойде новата светлина и новата любов, лампите няма да изгасват. Истинската светлина на любовта и на свободата вечно да пребъдват, никога да не изгасват. Това е Божието благословение. Това е най-красивият ден.

3. Беседа от Учителя, държана на 16 април, 5 ч.с, неделя, Великден, 1944 г. с. Мърчаево – Софийско.

Новото в живота 3

2010-01-20T19:28:07Z

Ssstanchev123: /* НОВОТО В ЖИВОТА */

==НОВОТО В ЖИВОТА==

Човешкият живот има смисъл, само когато човек го разбира. Говоря за живота, като за велико благо, чрез което Бог се изявява. Цялото бъдеще на човека зависи от разбрания живот. За да се разбере животът, нужни са известни условия. Да кажем, че човек има желание да ходи, но няма накъде, простор няма. И светлината пътува, но за нея е нужна цялата вселена.

Живот без мисъл няма израз.

Живот без свобода не може да се изяви.

Живот без любов не може да се осъществи.

Искам да ви говоря за съществени неща. Много от научните работи са „научни залъгалки”. С каква бързина се движи светлината? С триста хиляди километра в секунда. Това число за вас нищо не значи, понеже не можете да схванете тая бързина. Обаче, светлината, която е минала покрай вас, след една секунда ще бъде далеч 300 000 километра. Това пространство от 300 000 км е незнайно за вас. Тоя въпрос има друга научна страна. Например, човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. С тая бързина ти можеш да бъдеш навсякъде в материалната вселена. Остава да мислиш, какво нещо е квадрилион. Хиляди години да мислиш, няма да го схванеш. Това са научни термини, които много от учените не разбират добре.

Често вие произнасяте думата „любов”. Между думата любов и самата любов има такова разстояние, каквото между небето и земята. Мнозина са ми говорили за любовта. Някой казва: Сърцето ми гори. Ако сърцето на човека гори, това не е любов. Ако е за горене, и огънят гори, и лампата гори. Едно от качествата на любовта е, че тя ражда живот, но не живот на страдание. Да страдаш, това не е любов. Някой казва: Ако ме обичаш, ще страдаш. Това е насилие. Ти хващаш една кокошка и я колиш. Казваш й: Ако ме обичаш, трябва да умреш, да станеш жертва за мене. Какво означава умирането? Да умре човек, това значи, да отиде в другия свят. Когато слугата излиза от дома на господаря си и отива на нивата, и той умира. Като се върне, оживява. Слънцето, като залязва, умира; като изгрява, оживява. Вие мислите, че като умре нещо, изчезва. Не, в друг свят влиза.

И първите хора, от много знание, станаха много учени – влязоха в друг свят. Господ ги облаче в дрехи и ги изпъди вън от своя дом. Той им каза: Идете да учите! Адам и Ева бяха първите студенти, които излязоха от бащиния си дом и влязоха в университета на земята, да се учат. В рая те носеха царски дрехи, мантии, а на земята се облякоха в здрави, кожени дрехи, да не се късат. В тоя свят законите са съвсем други. След като напуснаха рая, между първите хора се започна борба – от нищо нещо стана. Родиха им се три мъжки деца. Тогава им дойде на ума, да служат на Бога и казаха: Трябва да се прави нещо, да не забравим учението на рая, да турим някакъв ред. Единият от синовете беше земеделец. И принесе в жертва на Бога от най-хубавото жито, което имаше. Като гореше житото, димът му не отиваше нагоре, към Бога, а пъплеше по земята, като мъгла. Другият син беше овчар. И той принесе едно от своите агнета в жертва на Господа. Димът от жертвата му възлизаше нагоре. Тогава Каин си каза: Извадих най-хубавото жито от земята, принесох го в жертва, но защо димът пъпли по земята? Ето, и брат ми закла агне, но димът му отива нагоре. И започна Каин да разсъждава научно: Материалът на моята жертва е по-долен от материала на брата ми. Ако принеса брата си в жертва на Бога, Той ще погледне към мене благосклонно. И принесе брата си в жертва. Това, което беше теория в неговия ум, стана действителност. Тогава Господ го запита: Каине, къде е брат ти? – Не съм страж на брата си, отговори Каин. Бог му каза: „Кръвта на брата ти вика от земята. Ти направи едно престъпление, не попита брата си, иска ли да стане жертва”. Каин се обръща към Господа с думите: „Ти ме пъдиш, но който ме срещне, ще ме убие”. Господ му отговори: „Който те убие, върху него ще дойде седмократно отмъщение. Аз ще ти туря белег, никой да не те убива”.

Казвам: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха. Отнемеш ли живота на човека, който Бог му е дал, ти трябва да му го върнеш. Първият морал е: Не отнемай на човека благата, които Бог му е дал. Ако искаш да благуваш, не препятствай за умственото развитие на човека; не препятствай за духовното развитие на човека; не препятствай за физическото развитие на човека.

Сега някои от вас сте дошли от далеч и казвате: Ние имаме любов, иначе не бихме дошли. Значи, вие, които дойдохте тук, имате любов. А онези, които не дойдоха? И светлината, която иде от 150 милиона километра от слънцето, също присъства на събранието. Всяко присъствие, лишено от любов, не носи никаква полза; всяка мисъл, лишена от любов, няма сила; всяко чувство, лишено от любов, няма съдържание; всяка постъпка, лишена от любов, не може да се реализира. Любовта е великият закон за постигането на онова, за което сме дошли на земята.

Трябва да се живее, трябва да се яде, трябва да се работи! – Как? – В яденето има две крайности: когато преяждаш, това е разточителност, прегрешение; когато не си дояждаш и постиш, за да пестиш „бели пари за черни дни”, то е друго прегрешение. Ще ядеш и ще благодариш на Бога. Ще ядеш толкова, колкото ти е определено, нито грам повече. Ако ядеш много, ще работиш много. Сегашните хора много работят. Някой поет или философ е написал много книги. Какво е допринесъл със своите книги? Тая храна, която философът предлага на хората, е твърда и мъчно смилаема. Какво ще разбере простият човек от понятията „субстанция, есенция”, или от теорията на Канта? Какво ще разбере той, ако му се каже, че сярната или азотната киселина се съединява с различни вещества? Киселината съдържа известни елементи, които могат да изядат човека. Киселините са Каиновците в света; основите са Авеловците, които стават жертва, а солите са Ситовците. Казва се в Писанието: „Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?” Когато Каин уби Авела, тогава дойде Сит – солта в света. Трябва да се тури друга основа. Ако поставите любовта за основа на живота си, върху какво ще градите? На камък трябва да се гради, но на камък се гради земна сграда. Живот, който не е съграден върху любовта, носи най-големите нещастия. Живот, съграден върху любовта, носи най-големите блага.

Когато говорим за любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Щом мислиш, любовта е проникнала в ума ти. Щом чувстваш, любовта е проникнала в сърцето ти. Щом си здрав, любовта е проникнала в тялото ти. Болестта показва безлюбие. Хора, които не мислят, живеят в безлюбие; хора, които не чувстват, живеят в безлюбие. Те не могат да очакват нищо в живота. Аз говоря за любовта, като единствена сила, с която човек може да постигне всичко, което желае; може да постигне всичко, за което мисли; може да постигне всичко, което чувства.

Представете си, че съм беден човек, нямам пет пари в джоба си, но нося в себе си една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Значи, аз зная законите на светлината и законите на живота. Срещам човек, болен от неизлечима болест. Неговият живот е в моите ръце. Аз имам възможност да го излекувам. Тоя еликсир, за който се говори в Писанието – еликсирът на вечния живот – е любовта. Една капка от любовта струва милиарди. Взимам една капка от първичната материя на любовта и капвам в неговия ум, в неговото сърце и в неговата душа. От тая капка се добива светлина в ума и благородни чувства в сърцето. Когато капне в твоята душа, тя създава благородни постъпки, които правят човека силен, да постигне всичко.

Някой казва: Не мога да направя това, или онова. Как се бият хората сега? Как правят това? Казва се, че хората не могат да изпълнят Христовото учение. А сега, все се бият, 20-30 милиона хора, всеки се жертва, напуща и баща си, и майка си, и жена си, и къщата си – всичко напуща.

Ние не искаме хората да умират за нас. Досега беше така, хората умираха, а сега искаме хората да живеят. Ние не искаме хората да страдат за нас, но да благуват. Дойде някой човек между близките си и веднага го заставят да работи като вол. Понякога вие мислите, че сте по-учени от другите. Това е заблуждение. Няма нито един човек по-учен от другите. Според мене, учен човек е тоя, който изпълнява Божията воля, който изпълнява закона на любовта, който служи на любовта. Човек, който не служи на любовта, той е първокласен простак. Светът страда от тия големи простаци. Казват за някого: Той е владика, има корона на главата. Оставете тая корона. Ако човек няма короната на любовта, на мъдростта, на истината, на добродетелта, какво значение има другото? И ако той не носи знанието на истината в своите ръце, какво значение има неговата стойност? От ръката ти трябва да излиза нещо хубаво: да напише нещо хубаво, да изоре земята хубаво, да ушие нещо хубаво. Ако погледнете ръката си, ще видите, че Бог е положил всички закони на нея. На ръката са написани законите и на любовта, и на мъдростта, и на истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано много ситно. По ръката врачуват. За да ти кажат бъдещето, трябва да отидеш при тоя, който разполага с това знание.

Сега аз да ви кажа бъдещето: Ако сте лишени от любовта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от мъдростта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от истината, голямо страдание ви чака. Казвате: Какво да се прави? Ако сте запознати с любовта, очакват ви най-големите блага, които можете да си представите. Ако сте запознати със знанието и с плодовете на знанието, най-големи блага ви очакват. И, ако сте запознати с истината, също големи блага ви очакват.

Знаеш ли какво да кажеш, това е врачуване. Кога един човек се нарича баща и кога – майка? Бащата трябва да мине през един етап – да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си, не иска да има разправия с хората. За да бъде баща, човек трябва да роди един син и една дъщеря. Ако не може да роди син и дъщеря, той не е баща. Оная майка, която не може да роди един син и една дъщеря, не е майка. Първо ще родиш син в Божествения свят, там ще го намериш. После ще го родиш в ангелския свят, между ангелите, и най-после ще го родиш на земята, между хората. Аз не говоря за децата на земята. Син, който не обича баща си, син ли е? Баща, който не обича сина си, баща ли е? Майка, която не обича дъщеря си, майка ли е? Дъщеря, която не обича майка си, дъщеря ли е? Най-голямото благо за бащата е синът и дъщерята да го обичат. И най-голямото благо за сина и за дъщерята е бащата и майката да ги обичат. Ако бащата и майката обичат дъщерята, тя и като се задоми, ще бъде добре. Но, ако няма благословението на бащата и на майката, всичко е напразно. Другояче казано: Ако нямаме Божието благословение и благословението на Неговия Дух, нищо не можем да постигнем. Ако не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, и в хляба, който ядем, де е Той? Като ядем хляб, ще благодарим. Господ е скрит в хляба и ако ядеш с любов, ще Го чувстваш. Ако ядеш без любов, Господ ще те накаже. Всъщност, ти сам се наказваш.

Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят е свързан с движението. Път без движение няма смисъл. Хората трябва да се движат по път. Истината е свързана със свободата. Истина без свобода няма смисъл. Да обичаш истината, значи, умът, сърцето и душата ти да са свободни.

Сега се заражда между хората спор. Всички спорят и казват: Не ме обичат хората. Отде знаете, че не ви обичат?

Ще ви приведа един анекдот. Върви по един път богат човек, милионер. Среща го един беден и му казва: Господине, не минавай по тоя път, опасен е. – Това не е твоя работа, свободен съм да минавам, отдето искам. – Казвам ти като на брат, мини отстрани на пътя. – Да мълчиш! Бедният продължил пътя си, но по едно време, чул вик за помощ: – Братко, извади ме, голямо нещастие ме сполетя! – викал богатият. – Познаваш ли, кой съм? – запитал бедният. Не те познавам. – Аз съм оня, който ти казвах, да не минаваш по тоя път. Аз те познавам, ти си голям кожодер. Ще те извадя от кладенеца, ако се подпишеш, че няма да искаш сумата, която баща ми ти дължи. Ти падна в кладенеца, за да научиш закона на щедростта. Ако си щедър и прощаваш дълговете на длъжниците си, ще те извадя; ако не си щедър, ще те оставя в кладенеца. – Ще ти дам половината от богатството си, ако ме извадиш.

Един английски милионер влязъл в скривалището си, дето било богатството му, но по невнимание, вратата се затворила след него и не могъл да излезе. Той бил осъден на гладна смърт. В последния момент на живота си, той написал една бележка: Половината от имането си ще дам на оня, който може да ми даде парче хляб. Умира и дава само половината от богатството си.

И съвременните хора дават само половината от своето богатство. Дайте цялото си богатство, за да живеете. Кой ще ви помогне?

Цар Ирод, за да бъде благоугоден на евреите, издал заповед, да затворят апостол Петра, да турят букаи на краката му и да го принесат в жертва, както Авела. Но 120 негови братя-християни се молеха за него, да се освободи. Една нощ влезе при него един ангел, бутна го и му каза: Стани и се облечи. В тоя момент букаите паднали от краката му, и двамата се намерили пред вратата, която сама се отворила. Ангелът изведе Петра навън и му каза: Повече да не се показваш пред очите на Ирода. Апостол Петър мислеше, че това е сън, но като видя, че е свободен, зарадва се. Това направи любовта на 120 души. Ако твоят ум, твоето сърце и твоята душа не работят за тебе и за твоя ближен, и ангелът няма да ти помогне. Съвременните вярващи трябва да впрегнат ума, сърцето и душата си, да се молят едни за други.

Често ме питат, кога ще дойде мирът. Молете се, мирът ще дойде. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума, със сърцето и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. Сега всички искат да победят. Мъже и жени се бият. Мъжът иска жената да отстъпи; и жената иска мъжът да отстъпи. Мъжът казва: Аз съм мъж. Жената казва: Аз съм животът, аз съм нивата. Какво струва твоето семе без нивата? Ще стои в хамбара. Де ще го сееш? Мъжът казва: Какво струва нивата без семето? Нивата излезе от Адама. Тя беше в Адама и от него излезе. И Адам не е глава. Едно време и той беше някъде. Господ го взе оттам и каза: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Кое беше образът и подобието на Бога? – Законът на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина. Тоя закон вложи Бог в човека. Да обича човек любовта, от дето животът иде! Да обича човек знанието! Да обича свободата, за да не изнасилва никого.

Някой пита: Как се служи на Бога? За да служиш на Бога, не изнасилвай мисълта на човека, не изнасилвай неговите чувства и постъпки. Остави го свободен. Казваш: Да му дам просвета. Не сме ние, които просвещаваме хората. Бог ги просвещава чрез нас. Всички ние трябва да бъдем проводници на Неговата светлина, на Неговата топлина и на Неговата сила. Ще мислим, че всеки човек е излязъл от Бога, а щом е излязъл от Бога, той носи любовта. Щом е излязъл от Бога, той носи знанието, което е потребно за всеки човек. Щом е излязъл от Бога, той носи свобода.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Всеки, който ме яде, има живот в себе си”. Достатъчно е да погледнеш тоя хляб и да го изядеш с любов, за да дойде в ума ти една светла мисъл. Така и неразположението ти ще изчезне. Ще вземеш ли тогава да пишеш: „парице, парице, всесилна царице”? Живият хляб има отношение към любовта. Ако човек не изпълнява законите на любовта, в мозъка му се деформира известен център. Всеки трябва да знае това. Ако човек не върви по пътя на мъдростта, мозъкът му започва да се деформира на друго место. Ако човек не изпълнява законите на истината, главата му започва да се деформира на специфично място. Какво струва главата, на която е деформирана предната, задната или горната част? Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства. Ако търсиш съчувствие в змията, няма да го намериш. Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. От любов ли кряка, или от страх? Някога и змията си получава урока – учител й е таралежът. Той я хваща за опашката, свива се и показва само бодлите си. Змията се увива около таралежа, но нищо не може да му направи. Тя става негова жертва. Турците казват: „Каквото правиш, това ще намериш”.

Преди няколко дена една сестра ми казва за друга, че е упорита, ленива, обича много да говори. Казвам: Тая сестра е добра артистка, представя една ленива жена. Нали ще я представи, както трябва? Ако не я представи правилно, публиката няма да я хареса. Ако я представи, както трябва, ще й ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си, не е артист. И двамата са на сцената, играят ролите си. Ако добре ги изиграят, публиката им ръкопляска – счита ги герои. Ако не копаеш нивата, какво ще ти даде тя? Боят е копан. Погрешката на мъжа е, че копае на гърба на жена си. Когато мъжът се разсърди, иска да копае на гърба на жена си. Не, нека вземе мотиката, да отиде на нивата и да каже: Това правя заради жена си. Когато жената се разсърди на мъжа си, и тя да вземе мотиката, да отиде на нивата да копае и да каже: Това правя заради мъжа си. Или, да изпере дрехите му и да ги изглади. Това е новото разбиране, новият начин на живеене. Така постъпва и Бог с нас. Той ни най-малко не прави въпрос за нашите погрешки. Че си пил много, Той не прави въпрос за това, но казва: Пий! – Какво? – Вода. Не пий спиртни питиета, но пий от най-чистата вода.

Първото нещо: Новото учение изисква взаимно почитание. Ако не се научиш да почиташ хората, и те няма да те почитат. Трябва да ги почиташ, защото Бог живее в тях и чрез тях ни изпитва. Кажеш ли, че някой човек е лош, отговарям: Той е артист, играе на сцената.

„Няма нищо скрито-покрито”. Мъжът, който бие жена си, има някои характерни линии на лицето си, специално на скулите. И жената, която бие мъжа си, има същите линии на лицето си. Ако мъжът бие жена си, като отиде в другия свят, ще го питат, какво е научил. – Научих да бия жена си. – Каква песен съчини, като я биеше? Боят е свирене на някакъв инструмент: вземеш един акорд, втори, трети – трябва да се чуе нещо. Песен има и в биенето на барабана. Той дава основния тон на целия оркестър. Ако не можеш да биеш човека по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината, това не е бой. Човек, бит по закона на любовта, придобива живот; човек, бит по закона на мъдростта, придобива знание; човек, бит по закона на истината, придобива сила. Ако си бит така, радвай се, че са те били. Първите християни се радваха, че са бити по закона на истината. Съвременните хора не познават тоя закон. Ще кажете, че това са елементарни работи. Според мене, цигулар, който не може да свири добре, нищо не разбира от музика; певец, който не пее добре, нищо не разбира от музика; оратор, който не може да говори, не е оратор.

Велики блага ни е дал Бог! Като срещнеш един човек на пътя си, ако не го погледнеш красиво, ти не си разбрал законите на живота. Казваш: Срещнах една жена, която никога няма да забравя – 20 години минаха оттогава. Един поглед само ми даде, но като си спомня за него, всичките ми страдания изчезват. Това е изкуство, знание! Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, когато страдаме.

Господ казва:
Не считайте мъчнотиите в живота за наказание! – Те са бичът на благословението.

Не считайте несгодите в живота за наказание! – Те са подтик към повдигане.

Не считайте нещастията в живота за наказание! – Те са целителен балсам в ръката, която повдига.

Следвайте повеленията на моя Дух.

Слушайте моите светли духове и вървете по пътя, по който те ви водят.

Ходете по пътя, по който Бог ви води.

Слушайте светлите духове и ще бъдете благословени.

Когато обичаме някого, трябва да му дадем най-хубавата храна; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-чистия въздух; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-меката и приятна светлина. Тая лампа показва, какви трябва да бъдем ние. Тя е най-хубавата лампа в Мърчаево. Ние искаме всички Мърчаевци да бъдат светли като тая лампа. И другите да бъдат светли като тая лампа. Благодарение, че се намери тя, да замести електричеството.

Най-великото нещо е любовта.

Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина.

Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божието знание и свобода.

Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на Божията любов в нас, присъствието на Божията мъдрост в нас и присъствието на Божията истина в нас.

Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на новия живот в нас, присъствието на знанието в нас и присъствието на свободата в нас.

„Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят е в нас – Бог е вътре в нас. Всеки, който познава тоя път, тая истина и тоя живот, има всичките Божии благословения. Това е Христовото учение. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон”.

Какво по-хубаво от това, да бъдеш Чадо Божие, Син Божи! Какво по-хубаво от това, да бъдеш Дъщеря или дете на Бога! Нищо не може да се сравни с това. Ако си Син Божи, имаш всичко на разположение – сега и в бъдеще. Ако си Дъщеря Божия, имаш всичко на разположение – сега и в бъдеще.

Досега вие сте спали. Какво ви очаква в бъдеще? Божията любов. Ще опитате Божията любов на земята във всичката й пълнота. След това ще опитате любовта в ангелския свят. Най-после ще опитате любовта в Божествения свят. Тогава ще разберете връзката между човешката, ангелската и Божествената любов; те са части на едно и също нещо – пъпка, цвят и плод.

Започнете с човешката любов. В Господнята молитва е казано: „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Мъчно е да обичаш някого. Много естествено – има причина за това. Но има начин да обичаш. Кажи: Господ ни обича такива, каквито сме. Не можем ли и ние да обичаме така? Мислите ли, че вие сте много чисти? Защо ви обича тогава Бог? – За любовта и за истината в човека. Бог обича истината и в грешния. И, ако Бог е снизходителен към вас, и вие трябва да постъпвате като Него. Ще има препятствия, но не говорете само теоретически: Да обичаме! Изкуство е да обичаш. Ония, които обичат, са крайно взискателни. Като разбере някой, че го обичаш, става много взискателен към тебе. Ако в първо време той не е доволен от 5-те лева, които му даваш, после няма да бъде доволен и от повече. Най-после, той ще иска да се жертваш за него. Не можеш да се жертваш за човека, ако не си сигурен, че ще оживееш. И Христос се пожертва за хората, но вярваше, че ще оживее в новия живот. Жертвата не иска смърт. Ние трябва да се жертваме при мисълта, че ще влезем в новия живот. Ако някой иска да се жертва, трябва да разбира закона: да умрем за стария живот и да оживеем за новия.

Да престанем да живеем в стария живот, но да възприемем любовта и да влезем в нея. Да престанем да живеем в стария живот на невежеството и да влезем в знанието. Да престанем да живеем в закона на робството и да влезем в свободата. Ако тия контрасти не съществуват, няма правилно разбиране. Каже ли някой, че някога обичал, а сега не обича, това значи, че не иска да работи. Давам му пет, десет лева, не иска да работи. Постепенно увеличавам, пак не иска да работи. Като му дам хиляда лева, иска да работи. Той казва: Аз работя с пари.

Как трябва да се работи: с пари, или без пари? Ние не проповядваме работа без пари – за всичко ще плащаш. Ако те обича някой, ще платиш за любовта му; ако ти предава някакво изкуство, пак ще платиш. Исайя казва: „Елате и си купете”. Какво ще купиш без пари? Ще плащаш със звонковите монети на любовта, на мъдростта и на истината. Трябва да се плаща. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте”. Божието благо се възнаграждава с Божие благо. Казваме „карма и дихарма”. Думата „дихарма” има ватански корен. Тя има връзка с думата „дар”. Под „дихарма” християните разбират благодат. Щедро дава изворът, но ако не пиеш от него и не благодариш, нищо не придобиваш. Пий от извора и благодари на Бога. Дето минеш, разказвай за тоя извор. Ако болният пие от тая вода и не благодари, нищо не се ползва. Ако благодари, ще оздравее. Трябва да благодарим на Бога за най-малкото благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за извора, за цветето, за красивия поглед, който ни е отправил някой.

„Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят, чрез който знанието иде; истината, чрез която свободата иде; животът, чрез който любовта иде. Това е новото, което иде вече в света. Като вървим по пътя на любовта, на мъдростта и на истината, Бог ни нарича свои Синове и Дъщери.

Сега не ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога и оставете Бог да действа във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия път. Ако слушаш, радостен си; ако не слушаш, не си доволен, чувстваш, че не си постъпил правилно. Когато изпълняваш Божията воля, всякога си радостен; ако не я изпълняваш, никой не те съди, но Бог ти казва: Изправи погрешката си. Трябва ли да откъсваш от заплатата на слугата си по един-два лева? Не късай нищо, но дай един-два лева повече. Към някой си много щедър и казваш: Обичам те. – Това са празни думи. На някого не искаш да кажеш, че го обичаш – въздържаш се, скриваш чувството си. Право е, не трябва да се говори за любовта, но нека тоя човек чувства, че любовта ти е абсолютно безкористна. След това да почувства, че е приел живот, знание и свобода и да каже: Благодаря, че Господ ми даде възможност да срещна тоя човек.

Сегашният свят се нуждае от хора, които носят Господа навсякъде. Казано е: „Така да просветнат делата ви”... Без любов, без знание и без свобода делата не могат да просветнат. С други думи казано: Без любов, без мъдрост и без истина делата не могат да просветнат. Когато делата ви просветнат и прославите Отца Вашего, Който е на небеса, тогава да кажете, като Христа: „Господи, изпълних Твоята воля, прославих Те. Сега прослави ме и Ти, Отче, със славата, която имах преди създаването на света”. Какво означават думите „Бог е приготвил нещо велико за вас?” Това значи: „Нито на ума, нито на сърцето на човека е дохождало онова, което Бог е приготвил за него”.

Това са далечни работи. А сега, при тия усилни времена, само Божията любов може да ни помогне да носим тежкия товар. Само Божията мъдрост и Божията истина могат да ни помогнат да носим тежкия товар. Бог ще бъде на наша страна, и ние ще носим Божието благословение. Няма по-велико нещо от това, да носиш Божието благословение, и ангелите Божии да слизат и възлизат и да пазят Божите избранници.

Сега ние се молим, Божията любов да обхване целия свят. Божията мъдрост и Божията истина да обхванат целия свят и да дойде новият живот. Днес хората се бият, защото им липсва любов, знание и свобода. Щом дойдат животът, знанието и свободата, войната ще се прекрати.

Съвременната война е война на смъртта и на безлюбието. След нея ще дойде войната на любовта. Това са майките, които трябва да раждат, да заместят убитите синове и дъщери. Майките ще пресъздадат света. Той се нуждае от майки, които раждат, и от деца, които ходят по Божия път, да носят Божествения живот. Да раждаме, без да разрушаваме !

„Аз съм пътят, истината и животът”.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

Любов, мъдрост, истина.

Живот, знание и свобода.

Движение, учение и работа – това е новото в света.

Кажете в себе си: Господи, да проявим най-малката любов, най-малкото знание и най-малката свобода, които излизат от Духа.

2. Беседа от Учителя, държана на 22 март, сряда, 5 ч. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.

Пребъдване

2010-01-20T19:23:08Z

Ssstanchev123: /* ПРЕБЪДВАНЕ */

==ПРЕБЪДВАНЕ==

Ще прочета само три стиха от Евангелието, които имат отношение към настоящето и бъдещето на човека.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.

„Аз съм пътят, истината и животът”.

Тези три стиха имат отношение към пътя, истината и живота. Ако пътят не изхожда наникъде, ако е затворен, как ще ходим по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш. Но движение не може да става, без да има движение в човека, без да има топлина – вътрешен подтик, и без да има сила, с която той да извърви пътя.

В пътя се намира смисълът на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл, когато ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш значението на думите какъв смисъл има тя? Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш небесния? Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цвят, а Божественият живот е узрял плод. Казваш: Плод! Но, ако плодът не мине през формата на цвета, не може да стане плод; и цветът не може да стане, ако не е бил пъпка. На пъпката се дава известна сила, а в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Има растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, по-сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобна на стихотворението на един поет. Ако не разбираш езика му, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, то има съдържание. За един математик, една математическа формула има съдържание. А за обикновения човек тя няма съдържание.

Ние трябва да се освободим от онова механично разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – отникъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. В лампата се влива нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле иде. Трябва да имаш знание, да превърнеш петрола в газообразно състояние, и тоя газ да превърнеш в светлина.

Има три запалки в света. Едната запалка е любовта, другата е мъдростта, а третата е истината. Човек, който не е способен да се запали по трите начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.

Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен.

Човек, който е разбрал мъдростта, става съвършен.

Човек, който е разбрал истината, става свободен.

Някой казва: Да се освободим! Много пъти можеш да правиш усилия да се освободиш. Най-лесно е да се добие свободата, но е и най-мъчно. Ако не разбираш любовта и мъдростта, не можеш да разбереш истината. Ако не разбираш любовта, не можеш да имаш понятие, какво нещо са сладките думи в живота. Съдържанието на нещата се познава чрез любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, изучаваме я по закона на любовта.

Сладчината е израз на любовта. Колкото по-правилно е разбирането ни за любовта, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълката. Има сладки мисли и сладки постъпки. Някога един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно – има сладчина в погледа му. А друг те погледне и те среже.

Съвременните хора се страхуват от смъртта. Знаете ли защо? Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже често сте минавали през тая област, търсите друг път. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на истината. Иначе, ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, според индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран, пак ще се върне назад, за да събере богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Ако синът, който е отишъл да се учи, се върне без знание, за какво е отишъл?

Момъкът, който обича момата, за три неща я обича. Ако една мома не носи в себе си качествата на любовта, качествата на мъдростта и качествата на истината, аз говоря за душата, тая мома не може да бъде обичана.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е начало на любовта.

„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. Това е мъдростта.

„Аз съм пътят, истината и животът”. Това е истината.

Ако тези три стиха се разберат, макар и по елементарен начин, те ще дадат повод за ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Искате ли да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на тоя език, имената и знаците на буквите, с които той си служи.
В Божествения свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език? В Божествения език, като кажеш една дума, което кажеш, веднага става, още в момента плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото – тялото не може да влезе.

Казваш: Аз познавам тоя човек. – Как го познаваш? – Тоя човек е добър. – Как познаваш добрия човек? – Той има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, е реално. Това, което не можеш да определиш, е реално. Божественият език, Божественият свят само се чувствуват. Ангелският свят само се вижда. А човешкият свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. Оттук ще започнете и ще изучавате първата буква на свободата.

Има неща в света, които препятстват на човека за разбиране на любовта, на Божията мъдрост и истина. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел, носите му една хубава, красива ябълка, вкусно ядене; имате всичкото добро желание да си хапне, но той казва: Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Докарали сте автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си.

Казвам: Сегашните хора живеят в един свят, в който, като се влюбят, първо се разболяват. Това, което хората наричат любов, то е болестта на любовта. Те влизат здрави в любовта, но излизат болни и казват: Не ми трябваше! За любовта хората се бият на бойното поле, умират за своето отечество. От любов към парите, да забогатеят, те работят през целия си живот. И, след като придобият пари, оставят ги на другите и казват: Другите да се ползват. Как ще се ползват другите, когато ти не си се ползвал? Това е все едно, професорът да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще го разберете. В любовта първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. На земята любовта и човешкият живот не могат да се изявят без топлина. Ако имаме термометър, можем да определим любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под мишцата му и ще определя, колко топлина има. Горението не е любов. Да гориш, това значи, да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, не е любов, то е безлюбие. Чел съм много книги за откраднатата любов. Всички вярват, че любовта може да се открадне. Единственото нещо, което не се краде, е любовта. Всичко друго може да се открадне, но любовта – никога. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от любовта, от мъдростта и от истината. Всичко друго може да се открадне. Аз не зная, какво разбирате вие под „кражба”. Често хората смесват понятията. Човек, който е скришен, казват за него, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо без съдържание. Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Лъжата е нещо позлатено. Някога лъжата я позлатяват с любов, някога с мъдрост, а някога с истина. Всеки, който иска да те излъже, ще ти говори за любов, за знание, за свобода. За любовта не се говори. За мъдростта не се говори. За истината не се говори. Там се мълчи. Как говори печката? И да не ви говори, вие знаете, дали е студена, или топла.

Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря и месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря планети, слънца, но какво ще ви ползват те? Например, подаря ви слънцето. Като отидете там, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, те имат любов, знаят повече от вас. Ще бъде смешно, вие, невежите хора на земята, като отидете там със своята тапия, да им станете господари. Понякога вие изпадате в това положение. Например, казваш за някого: Аз го обичам! – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее, е любовта. Единственото нещо, което не се владее, е мъдростта. Единственото нещо, което не се владее, е истината. Те са абсолютно независими. Трябва да се освободите от подобни заблуждения.

Често мислите, защо Христос не влиза във вашето положение, не взима участие в страданията ви. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текло кръв от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още любов. Това показва големите препятствия, които стояха на пътя към постигане на любовта. Големи Препятствия има на пътя към любовта.

В Америка някъде, един земеделец имал голям чифлик. Цялата местност била покрита с каменна кора – нищо не ставало на тая земя. Един ден той решил да напусне това място. Иде един учен и му казва, че под тая канара, на 25 см. дълбочина, има хубава почва. Отстранили канарата, и плодородната почва се подала отдолу.

Допуснете, че отивате при Бога и казвате, че Го обичате, че сте готови да направите всичко за Него. Господ, Който знае всичко, ще ви погледне, нищо няма да каже и ще ви даде една малка работа, да види, колко Го обичате. Ако сте в училище и кажете, че обичате учителя си, трябва да направите нещо за него, да покажете, че го обичате. Трябва да учите предметите, които ви е преподавал. Един учител ви преподава музика – трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, трябва да разбирате добре поне една книга. Ако обичате светлината, трябва да знаете, какво нещо е тя, да се разговаряте с нея. Често съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на светлината, мисли за нея, за това, което тя съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болести на сърцето произтичат от недоимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истината. Ако си готов всичко да направиш за истината, ти си богат човек. Като дойде някой и ти заговори за истината, ти ще бъдеш готов да направиш всичко, каквото тя иска. Ако обичаш мъдростта, ще направиш всичко, каквото тя иска. Само любовта можеш да любиш. Ако я любиш, тогава ще имаш живот в себе си. Единствената сила, която поддържа живота, е любовта. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да познаем любовта. Не е необходимо да идем на онзи свят, за да познаем любовта. Ние сме вече на онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят, и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в Божествения свят, със сърцето си ние сме в ангелския свят, а с душата си ние сме в човешкия свят. С душата си ти ще служиш на хората.

Господ иска своето си. Той не казва, дай ми ума си, или дай ми душата си, но казва: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Христос казва на едно място: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа си”. На много места в Библията е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Човешкото сърце трябва да влезе в Божественото, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. Щом е нечисто, всички работи ще останат неразбрани. Човешкото сърце се пречиства само чрез светлината и чрез истината. Чистота и светост са две различни неща. Светостта е качество на ума, чистотата е качество на сърцето, а свободата – качество на душата. Казано е в Писанието: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и той стана жива душа”. Да живееш, това значи, да си свободен. Първият етап на свободата е животът.

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече. Сега иде втората фаза – ние да обичаме. А ние още стоим и казваме: Да има кой да ни обича! Понеже си на земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш любовта си към Бога. Ако хората не разбират това, сегашният им живот ще се обезсмисли. Те все очакват някой да ги обича. Бог те обича, обсипал те е с безброй блага: свободен си; дишаш – чистият въздух влиза през дробовете ти; слушаш – най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и свобода да ходиш, дето искаш. Какво повече очакваш от това?

Закон е: човек, който иска много, живее в човешкото. Хората искат много. Вземете малкото дете, и то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с малко. Най-малко иска Бог. Не можеш да разбереш любовта, ако не искаш най-малкото.

Някой говори за човешка, за ангелска и за Божествена любов. Ще ги представя нагледно. При Божествената любов, когато обичаш някой човек, само от далеч да го зърнеш, от половин километър само да видиш гърба му, или главата му, ти цял ден си весел. Той не ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската любов ти си весел, когато той само ти се усмихне. При човешката любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. Като хванеш ръката му, ще усетиш, че е студена. И най-после, като ти говори, ще опиташ, че езикът му не е добър. Всички се спъват в човешката любов.
Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел, трябва да си красив. За да бъдеш Божествен, трябва да взимаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден ще я носиш и ще й се радваш. Аз съм наблюдавал, как постъпва детето: близне бучката захар, тури я в джобчето си и се радва; после пак я извади, пак я близне.

Какво сте придобили досега? Ти си бил млад, красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички, и те са те обичали, но дойде ден никой не те обича; приятелите, синовете, зетьовете ти казват: Старият! Господ да си го прибере, да си отиде! Няма по-голямо страдание от това.

Сега искам да ви наведа на мисълта, да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не ви давам знание – много знания имате; много библиотеки, много книги, много научни работи, но не умеете да ги използвате. И свобода имате много, но сте вързани, както децата понякога връзват бръмбари. Бръмбарът хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, тупне на земята. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш на земята – вързан си, едно дете си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали, и цял ден се мъчиш. Богат си, пари имаш, всичко имаш, но връзваш се за парите и казваш: Няма да изляза днес, да не ме оберат, да не разбият касата ми. Питам: Парите нуждаят ли се от пазене? Единственото нещо, което не познава любовта, а познава всички хора, това е парата. На парата е все едно, дали е в цигански джоб, или в джоба на царя.

Престанете да се самоизмамвате в любовта! Преди години дойде при мене един млад момък и ми каза: Искам да обикна някого. Запитах го: Защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот? Той отговори: Невежи са, не харесвам характера на майка си. – Девет месеца те е носила майка ти с любов! Ако не обичаш майка си, ти никого не можеш да обичаш. Човек, който не обича Бога, никого не може да обича.

Някой казва: Обичам те. – Зная, колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер, ще ме хване за гръкляна, ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми и ще ме опече. Ако съм ябълка, пак зная, как ме обича. Какво правите с нещата, които обичате? Които са за ядене, ядете ги; които са за яздене, яздите ги; които са за горене, изгаряте ги. Гориш дървата, и това наричаш любов.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, от далеч да виждаш слънцето на живота да изгрява и да му се радваш. Когато дойде на зенита, пак да се радваш. Когато слънцето залязва, това е човешката любов – и на нея да се радваш.

При сегашните условия вие се питате: Кой може да ни избави? Всички стоите и очаквате да дойде свободата отнякъде. Кой може да освободи хората? Само Бог освобождава.

Колко е мъчно да се разбере животът! Съвременните хора не живеят настоящия живот, но живота на миналото, от преди хиляди години. Недоволен си някога, искаш да си отмъстиш – това е живот на миналото, с минали понятия. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а вие сте недоволни – и това е от миналото. Бил си богат, но взели са богатството ти; имал си знание, но си го изгубил; имал си силна памет, но сега забравяш; бил си силен, но сега усещаш, че силите те напущат. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да се освободиш от всички минали заблуждения и да дойдеш до Новото, което Бог дава. Той изисква да разберем живота, който ни е дал. Например, като дадеш на един човек чаша вода, цял ден да се радваш, че си направил най-малкото. Като дадеш на някого плод, да се радваш, че си имал условие да дадеш един плод. Ако срещнеш един човек и му кажеш една хубава дума, да се радваш цял ден, че си го срещнал. Това е служене на Бога.

Сега, за да разберете любовта, искайте най-малкото. В света най-малкото дава Господ, и най-многото дава пак Господ. На нас дава най-малкото. Той е създал света. Казваш: Малко ми е дадено. Едно житно зърно е малко, но като се сее години наред в земята, то расте, увеличава се и дава плод много. Малкото расте, а голямото се смалява.

Ако нямаш най-малкото от любовта, ти не можеш да я разбереш.

Ако нямаш най-малкото от мъдростта, ти не можеш да я разбереш.

Ако нямаш най-малкото от истината, свобода не можеш да имаш.

Бъдете доволни от най-малкото, което ви е дадено. Това е най-трудната работа. Дават ти едно зрънце, но ти го подхвърляш и казваш, че малко са ти дали.

Поставете най-малкото от любовта в сърцето си!

Поставете най-малкото от мъдростта в ума си!

Поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете знанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.

„Аз съм пътят, истината и животът”.

И тогава да кажеш: Ти си, Господи, пътят, истината и животът; аз ще ходя по тоя път с Тебе заедно.

Упражнение. Двете ръце съединени над главата под остър ъгъл. Бавно сваляне на ръцете до главата и издигане нагоре, под остър ъгъл (три пъти). Спущане ръцете надолу, в движение на обливане.

При издигане ръцете над главата се изговаря стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

При сваляне ръцете на главата се изговаря стихът: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.

При третото движение – спущане ръцете надолу – обливане, се изговаря стихът: „Аз съм пътят, истината и животът”.

1. Беседа от Учителя, държана на 19 март, неделя, 5 ч. с. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.

Готови книги

2009-11-20T15:51:20Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Ходете във виделината]] - извънредни беседи, 1898–1913 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Най-малкият опит]] - ООК, г.13, издателство "Астрала" '''(готово)'''
* [[КНИГА: Живият Господ]] - НБ, 1922 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''(пр.*)
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''(взето за проверка - Донка - 19.08.)
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

КНИГА: Вечно подмладяване

2009-11-20T15:49:39Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1943-Vechno_podmladyavane.pdf Вечно подмладяване]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вечно подмладяване]] (Назъров) '''(готово)'''(пр.)
* 2. [[Трите пътя 2]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 3. [[Да оздравееш]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 4. [[Ценни неща]] (Тонина) '''(готово)'''(пр.)
* 5. [[В Негово име]] (Албена Д) '''(готово)'''(пр.)
* 6. [[Три важни неща]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)

Три важни неща

2009-11-20T15:47:23Z

Ssstanchev123: /* Три важни неща */

==Три важни неща==

Йоана 1:1-5

Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.

Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?

Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.

Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.

Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.

Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.

Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.

„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.

Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!

Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство?”

Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.

Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповядай, вземи си, колкото искаш. Дервишът посегнал към кесията и взел само десет стотинки. – Вземи повече. – Толкова ми трябват. Кое е за предпочитане: да имаш сто милиона, или да чуеш една дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от ученето. Да станеш министър и да управляваш, това е незавършен процес. Ако от освобождаването на България досега имаше само един министър, той щеше да я оправи. Същото щеше да бъде и за всичките държави. Какво става всъщност? Един министър управлява най-много четири-пет години и след това го сменяват. Докато разбере нуждите на своя народ и може да му бъде полезен, трябва да се смени с друг.

Преди 40 години се заех с разрешаването на една музикална задача, която едва сега разреших. В бъдеще музикантите ще се ползват от тая задача, както хората се ползват от светлината на слънцето. Кой ги учи, как да използват светлината? Никой не ги учи. Слънцето изгрее, и те веднага се ползват от светлината му. Докато не изгрее слънцето, всеки мисли, че може да работи, както иска. Не е така. Ще чакаш да изгрее слънцето и, дали учиш или работиш, ще вземеш основния тон. Ако не вземеш основния тон, нищо не можеш да направиш. И в търговията има основен тон. Искаш да обичаш хората, да следваш закона на любовта. И в любовта има основен тон. – Ще се моля на Бога. – И молитвата има основен тон. Не можеш да се молиш, както и да е – ще намериш основния тон. Може и да сгрешиш, но ще учиш. По-добре е да грешиш и да учиш, отколкото да не грешиш и да не учиш.

Съзнание е нужно на човека. Ако мислиш, че си господар, ти сам се заблуждаваш. Още със ставането си от сън, кажи: Аз съм слуга, Бог ми е Господар. Аз съм ученик, Бог ми е Учител. Не мисли, че си учител и можеш да даваш уроци. – Моля се на Бога. – Велика наука е молитвата. Аз още не съм доволен от своята молитва, че ти ще говориш за молитва. Ще се учите да се молите. Не е лесно това. Ще четеш „Отче наш” или „Добрата молитва”. И двете молитви са хубави. След „Отче наш” по-хубава от „Добрата молитва” няма, но не е само в механичното изговаряне на молитвата. Ще четеш и ще проникваш във всяка дума. Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.

Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.

Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.

Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина!” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.

Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.

Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.

Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.

Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.

Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.

Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.

Един ден бях поканен в дома на едно видно семейство за няколко деня. Госпожата, уморена от работа, легнала след обед да си почине. В това време детето влязло в стаята да си вземе орехи, които майката криела под кревата. За да не вдига шум, да го чуе майка му, то запалило свещ, да види, в кой ъгъл са орехите, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгоряхме! Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгоряхме! Какво требваше да се направи? Влязох в стаята, сграбчих запаления чаршаф и го изхвърлих вън. Така се свърши цялата работа. – Чакай, да спасим чаршафа. – Няма време за чакане. По-добре да изгори един чаршаф, отколкото да се запали къщата, а заедно с нея и вие да отидете. Както гори чаршафът, вън от прозореца! Благодари на Бога, че чаршафът отиде, а вие останахте живи. Ако не бях влязъл навреме, и жената, и детето щяха да станат жертва на огъня. И днес чаршафът гори, и аз съм тук. Чаршафът трябва да се изнесе навън. Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи.

Един ден отивах в града. Срещнах едно малко, красиво момиченце. То ме погледна, погледна към обувките ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна ме, усмихна се и тихо проговори: Да не се изуе обувката. Усмихнах се и аз, с което исках да кажа на момиченцето: Бъди всякога внимателна към доброто. Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя ближен. Това момиченце свърши една работа, която разумният свят му възложи. Малко е момиченцето, но разумно. То иска да каже: Срещнеш ли човек с развързана обувка, наведи се да я завържеш. Това е една лека, малка задача, но ако малките работи не можеш да направиш, големите мъчно ще разрешиш. Мислиш ли, че каквото кажеш, ще стане? Много противоречия ще срещнеш, докато дойдеш до положение да решаваш трудните задачи.

Един ден се връщах от града, отивах на Изгрева. Тъкмо на най-високото място на шосето настигнах една кола, догоре пълна с въглища. Каруцарят бие конете, да вървят, но колата не мърда – конете са слаби, не могат да поемат височината. Ако кажа на каруцаря да не бие конете, няма да ме разбере. Ако му кажа да извади част от въглищата, няма да ме послуша. В тоя момент настигат колата четири ученички и четирима ученици, говорят си весело, радостно, че ги разпуснали за матура. Като видяха колата и слабите кончета, един от тях извика: Другари, да помогнем на кончетата! Всички се съгласиха. Момчетата застанаха от едната страна на колата, момичетата – от другата и, в пет минути отгоре, конете поеха височината. Доволни, радостни, учениците се върнаха назад, като скачаха и пееха. Ако всички българи последват тоя пример, спрелият кон на техните коли ще поеме височината, ще излезе на равно, и работите им ще се оправят. Учениците приложиха любовта си, и колата продължи своя път. Те казаха на каруцаря: Моля ти се, не бий конете, те са слаби. Ние ще им помогнем.

Днес светът се нуждае от хора, проводници на Божията любов, да подемат Великото Божие дело, което е спряло на пътя и не може да върви. Нужни са само четири момчета и четири момичета, за да тръгне конят. Четирите момчета и четирите момичета са разумните хора в света. Красиви са лицата на тия момчета и момичета. Работа се иска от всички.

Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.

Трябва да служим на Господа! Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.

Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.

6. Беседа от Учителя, държана на 28 ноември, неделя, 10 ч. с, 1943 г. София – Изгрев.

В Негово име

2009-11-20T15:40:18Z

Ssstanchev123: /* В Негово име */

==В Негово име==

Матея 2:7–21

Сегашният век е век на извънредно силни впечатления. Животът на земята се отличава с голямо външно разнообразие. В който град или държава отидеш, все ще видиш нещо ново. Ако отидеш в Америка, виждаш нещо особено: всички хора се движат бързо, като че тичат, като че пожар има някъде, или е станало някакво нещастие. Спреш ли се за момент само, кой как мине, ще те блъсне без да се извини. Време нямат хората, бързат. От трамвай ли слизат, или от трен, всички бързат, тичат и, без да искат, блъскат се едни други.

Човек е дошъл на земята и мисли, че може да живее, както желае. Блъскане има днес. Темпото на живота е бързо. Нещастията на хората се дължат на факта, че всеки живее, както иска. С тоя въпрос се занимават и невидимите същества. Те искат да знаят, какви резултати има оня, който живее по свое лично разбиране.

Ние разглеждаме живота като разсадник. Съществуват три разсадника: първият разсадник включва живота на елементите – метали и неметали и на минералите – неорганичният свят; вторият разсадник включва живота на растенията и на животните. Третият разсадник обхваща човека. Последните два разсадника съставят органичния свят. Според разбирането на хората, животните и растенията представят нисшия свят. Така е, те стоят по-долу от човека, заради което и отговорността им е по-малка. Ако овцата направи една погрешка, отговорността ѝ е по-малка от тая на човека. Който малко знае, малко го бият; който много знае, много го бият. Който малко знае, малко се възнаграждава; който много знае, много се възнаграждава. Между степента на светлината, която човек има, и отговорността, която носи, съществува известно отношение. То определя щастието и нещастието на хората. Често ме питат, как ще се оправи светът. Това зависи от ръководството. С други думи казано: Оправянето на света зависи от това, кой народ управлява. – Кой народ ще има надмощие? – Най-силният. – После? – Най-умният. – После? – Най-добрият. – Кой народ е най-силен? – Най-силен е оня народ, който живее според стиха: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила”. В тоя смисъл, силата подразбира разумност. Силата е резултат от живота на разумните същества. Ако не си умен, не можеш да бъдеш силен. Някой пита, ще бъде ли щастлив. Отговарям: Ако си силен, ще бъдеш щастлив. – Слаб съм. – Там е нещастието ти. За да бъдеш щастлив, трябва да ликвидираш с слабостта си. Да мислиш, че си слаб, това е заблуждение. – Защо? – Защото само страхливият е слаб, а човек не е страхлив. Като символ на страха взимат заека и жабата. Заекът живее на сушата, жабата във водата. Те символизират два свята – суша и вода. Жабата е по-страхлива от заека, затова го насърчила.

Веднъж заекът тръгнал да се дави, толкова му дотегнал животът. Понеже кучетата го преследвали, хората го убивали, той решил да тури край на живота си. Като наближил езерото, всички жаби, които били на брега, бързо скочили в водата – уплашили се много. Като видял това, заекът си казал: Имало по-страхливи същества и от мене. Няма да се удавя. До това време ушите на заека били малки, но от тоя момент се продължили. Той разчита на две неща: на слуха и на бягането си. При най-малкото шумолене той наостря уши и бяга. Като види някаква опасност, заекът казва: Аз отстъпвам пред силния човек. Бягам и вървя напред. Ако не ме стигне, аз печеля; ако ме стигне, той печели. Заекът се качва на висока канара и оттам се разговаря с човека, като му казва: Аз горе, ти долу; само така ще се разберем. Какво означават думите „горе и долу”? Който е горе, той се намира при добри условия; който е долу, намира се при лоши условия.

Кой създава добрите и лошите условия? Сам човек е причина да живее при добри, или при лоши условия. Старите българи, като строeли къща, пред нея правели един малък пруст, вместо коридор, както днес правят. Младата булка, като миела чиниите и тенджерите, вместо да излезе вън и да хвърли водата в специална за това яма, за по-бързо, хвърляла я пред къщата през пруста. Днес хвърляла нечиста вода, утре хвърляла, докато се образували миазми и, един по един членовете на семейството започвали да боледуват. Ако първа заболее булката, казват, че някой я урочасал. Как няма да я урочаса? Няма по-опасно нещо за човека от нечистата вода. Няма по-опасно нещо за човешкото здраве от лошите мисли, чувства и постъпки. Те оставят излишни утайки в човешкия организъм. Това, което наричаме отлагане в ставите на тялото, се дължи, именно, на лошите мисли и желания на човека. В тоя смисъл, неврастенията не е нищо друго, освен утайки, които се натрупват по вените и артериите и атакуват нервната система така, че не дават възможност на електричеството и магнетизма да функционират правилно в организма. Така се явява сърцебиене, кръвно налягане, артериосклероза и други болести. Това са прости неща, които сегашните хора не знаят, но трябва да ги изучават, за да се лекуват сами. Някой се оплаква, че не може да диша свободно, или че сърцето му бие неправилно. Той вика лекари, пие лекарства, но нищо не помага. Причината не е нито в сърцето, нито в дробовете, но в диафрагмата. Тя се е повдигнала и натиска стомаха; стомахът натиска дробовете и сърцето, и така страда целият организъм. – Какво трябва да се прави тогава? – Дишай дълбоко, за да се изпълнят дробовете с въздух, да се намести диафрагмата. Казвате, че диафрагмата ви се е надигнала. Значи, подгордяла се е.

Пазете се от гордостта. Подадете ли ѝ се, падане ви очаква. Затова казваме, че гордостта предшествува падението. Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е щеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да заеме мястото си, да не натиска сърцето. Който не иска сам да си помогне, търси лекари. Дойде един лекар, дойде втори, направят няколко инжекции, но положението се влошава. Те започват да търсят причините в това, което човек е унаследил от баща си и майка си и му внушават, че мъчно може да се излекува. Има унаследяване, но има причини за болестта и в самия човек. Младата мома се оплаква от сърцебиене, защото се влюбила в някой момък, който ѝ причинява мъчнотии. И старият се оплаква от сърцебиене. – Защо? – И той може да се е влюбил. Българската поговорка казва: „Когато старо бунище се запали, много дими”.

Аз говоря за любовта, но разбирам оная любов, която не причинява страдания и болести. Хората говорят за любовта, прилагат я, но боледуват. Каква любов е тая, която носи страдания и болести? Това не е истинска любов. Това е любов, която хората са изопачили. Невъзможно е да любиш и да делиш хората на повече и на по-малко обични. Това е любовта на кръчмаря, която прави хората нещастни. Кръчмарят дели хората на бедни и на богати. На първите дава ограничено количество, а на вторите щедро дава. Като влезе богат в кръчмата, той му дава чаша, две, три и после започва да пише. В края на краищата, кръчмарят печели, а богатият губи. От ден на ден, той губи здравето си, сърцето му неправилно бие. – На какво се дължи това? – На дисхармония в мислите, чувствата и постъпките на човека. Изобщо, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система; дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна система. Физичният и психичният живот на човека са тясно свързани. Затова, като заболееш, не търси лекар да ти препоръча нещо за пиене, но искай да ти даде добър съвет, как да живееш. Сърцето ти се разстроило. Колко удара прави в минута? Нормално е човешкото сърце да бие 72 пъти в минута, а твоето бие 120 пъти. Има случаи, когато сърцето на някой стар човек бие 40 пъти в минута. И това не е правилно.

Помнете: Добрият живот на човека зависи от неговата мисъл. Права мисъл се иска от всички. Някой се оправдава за погрешките си с това, че хората му повлияли. Защо се оставя да му влияят, а той да не им влияе? Защо той да не е свободен, да направи нещо добро с мисълта си, с което да повлияе на близките си? Човек е дошъл на земята да бъде проводник на Божественото Начало. Това значи, да бъде проводник на светли мисли, на светли чувства и на светли постъпки. Една сестра харесва друга, която минава за напреднала, и казва, че прилича на нея. И апостол Павел, след като се отрече от себе си, заприлича на Христа, стана едно с Него. – Кога постигна това? – Когато стана слуга на Христа. Той каза: „Не живея вече аз, но Христос живее в мене”. И на сестрата казвам: Ако слугуваш на по-умна сестра от тебе, ти приличаш на нея. На какъвто служиш, такъв ставаш. Ако служиш на умен, умен ставаш; ако служиш на глупав, глупав ставаш. Ако се учиш при добър учител и го обичаш, под негово влияние ти ще се повдигнеш, и добър човек ще станеш. Силното, разумното, доброто ще бъдат главната фирма, а ти – съдружник на тая фирма. Казваш, че не искаш да ти влияят. Ти искаш ли да влияеш на хората? – Искам. – Щом искаш да влияеш, ще бъдеш готов и да ти влияят. Като мислиш за хората, и те ще мислят за тебе. Като обичаш хората, и те ще те обичат. Като мислиш добре за хората и им помагаш, и те ще мислят добре за тебе. Природата няма две мнения по тоя въпрос.

Казват за някого, че работите му вървят добре, че е практичен човек. Не се заблуждавайте от временните успехи в живота. Началото на една работа може да е добро, а краят да е лош. Аз не вадя заключение от първата работа на певеца. Началото може да е добро, всички да му ръкопляскат и да го хвалят. Важен е краят на неговата работа. Предпочитам началото на една работа да е лошо, а краят добър, отколкото началото да е добро, а краят лош. Една красива мома обръща внимание на момците, обикалят я, бият се за нея; щом остарее, никой не я поглежда. Какъв смисъл има тая красота? Красотата е качество на човешкия ум и на човешката душа. Силата е качество на човешкия ум и на човешкия дух. Мекотата е качество на сърцето. Без мекота човек нищо не може да постигне. Сърцето подкрепва нещата. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си”. – Защо Бог иска сърцето на човека? – Защото то е работило най-много и се окаляло. Бог иска сърцето на човека, за да го очисти. Той е дошъл на земята не за ума на хората, а за техните сърца, които са онеправдани. След всичко това ще кажат, че сърцето е лошо. Благодари на сърцето си, каквото и да е то. Ако сърцето не работи, ти нямаше да бъдеш жив. Успехът в живота ти се дължи на твоето сърце. – Защо сега не успявам? – Защото умът ти не е обработил това, което сърцето ти е дало. Ако умът се лени да обработи материалите на сърцето, той остава слаб. Работи с ума си, за да използваш богатството на твоето сърце.

Освен за ум и сърце, хората говорят още за дух и душа. Под „дух” разбирам силното, Божественото Начало в човека. Под „душа” разбирам доброто, благото в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното ѝ качество е мекотата. Умът е служител на душата, а сърцето – на духа. Мнозина отричат съществуването на душата. Това е невежество. Това са хора, които не разбират живота. Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се подържа. Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.

Едно интересува човека: той иска да знае, какво ще стане с тоя свят. Какво ще стане със света, това е работа на Оня, Който го е създал. Красив е светът, по-красив от него няма. Всичко, каквото става, е за добро. Много неща, от които хората се оплакват, са създадени за развлечение. Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Бащата и майката се карат, децата не ги слушат; приятели се бият. Причината за това се крие в дедите и прадедите на хората. Те стоят зад своите близки и ги настройват едни срещу други. Жената е недоволна от мъжа си, мъжът от жена си, децата от родителите си. Всички, въстанали едни срещу други, играят ролите си, а дедите и бабите гледат и се смеят. После се обръщат към мене и ме питат: Добре ли играят ролите си? – Добри артисти са. Като се карат и бият, после се примиряват. – Вярно ли е това? – За мене е вярно, аз го проверявам. Ако не вярвате, можете да го отхвърлите. Казвам ви, че вашите прадеди играят голяма роля в живота ви. За да не ви създават неприятности, мислете всякога добре за тях. Така ще помагате и на тях, и на себе си. Докато не се примирите с вашите близки от оня свят, вие не можете да направите добра връзка с тях. Те обичат шегите и си играят с вас така, както не подозирате. Колкото повече се дразните и гневите, толкова повече се смеят те.

Казват, че понякога човек се намира под хипнотичното влияние на някого. Това е външно състояние. Човек трябва да се отнася научно към хипнотизма, за да не изпада в заблуждения. Преди години, когато правех своите научни изследвания върху психологията на българина, дойде при мене един наш брат, сега е в невидимия свят, да ме покани да присъствам на един от неговите спиритични сеанси. Аз отказах, понеже бях много зает. Той ме молеше настоятелно да отида, за да се произнеса, дали научно ръководи сеансите. Най-после се съгласих. Отидох в дома, дето се бяха вече събрали учители, учителки – все учени хора, около 25 души. Интересно беше, че нито един от присъстващите не вярваше в спиритизма. Между събраните имаше една млада учителка с брата си, които също не вярваха. По едно време тая учителка изпадна в транс, обсебена от една нейна баба, която иска да учи. Всички се смеят, не вярват, но бабата, чрез внучката си, удря на масата, вика, иска да се учи. Това състояние продължи няколко часа, почти до полунощ. Аз бях в друга стая, но всичко се чуваше отвън. Братът правил паси, духал, дано изпъди тоя дух от момата, но не можа. Най-после ме повикаха да им помогна. Казах им, че не съм дошъл да пъдя духовете. Дадох им съвет, да насядат всички на колене и да прочетат „Отче наш”. Всички започнаха да четат молитвата с дълбочина, дано прогонят духа. Братът държеше ръката на сестра си и се молеше. Когато произнасяха последните думи на молитвата „Защото е Твое Царството, и силата, и славата, во веки веков, амин”, духът напусна момата. След това братът на момата пръв се обади: Това не е хипнотизъм. Убедих се, че извън физическия свят съществува друг, невидим свят. Вярвам вече в тоя свят. Казвам: Има случаи в живота ви, когато трябва да коленичите и да четете „Отче наш”. Тоя дух е от упоритите духове и напуща човека само при четене на „Отче наш”.

Питате: Защо са толкова упорити духовете? Каквито са хората на земята, такива са и в невидимия свят. Някой си направи нова къща и пуща кираджии. За да се осигурят, те направят договор и, докато не изтече договора, не излизат. Ти не си доволен от тях, искаш да напуснат къщата ти, но те не излизат. Даваш ги под съд, пак не излизат. Казват: Докато не се свърши войната, не излизаме. Какво ще правиш? Ще търпиш. – Защо Господ допуща това? – Ако Господ дава свобода на комара да забива жилото си и да смуче кръв, защо да не даде свобода на една душа да влезе в тебе и да прекара там няколко часа? На всичко има граница. Това става, когато човек допусне в сърцето си неестествени чувства и желания.

Един богат американец се оженил за млада, красива американка. След сватбата те предприели сватбено пътешествие за едно от красивите курортни места в Америка. Случило се, че тренът, в който пътували, се сблъскал с друг трен и, от голямото сътресение, младоженикът полудял. Завели го в болница, дето прекарал цели 16 години. Един ден, като се разхождал в двора на болницата, дошло му на ум да избяга. Хукнал да бяга, но след него се затичали слугите, да го хванат. Той успял да избяга и се скрил от погледа им. Отишъл на гарата и се качил в едно от купетата на трена. Тук се натъкнал на същата катастрофа, от която някога пострадал. Тренът се сблъскал с друг. От повторното сътресение, което преживял, мозъкът му се наместил, и той оздравял. Една и съща причина произвежда два различни резултата. В единия случай тая причина произведе мозъчно разстройство, а в втория случай – възстановяване на хармонията в неговия душевен мир. В първия случай действуваха отрицателни сили в природата, а във втория случай – положителни.

Хората се страхуват да не попаднат под влиянието на отрицателните сили. Няма защо да се страхуват. Положителните и отрицателните сили се редуват. Няма случай в живота, дето човек да бъде само под влиянието на едните сили. Невъзможно е едновременно да те сполетят две злини или две добрини. Ако злото те сполети, след него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, след него ще дойде злото. Злото и доброто се сменят, както денят и нощта. Казваш, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостта. Това е закон, от който никой не може да се освободи. Не мислете, че страданията и радостите са произволни. Който страда, ще се радва; който се радва, ще страда. Който се е родил, ще умре; който умира, ще се роди. Какво представя смъртта? Лишаване на човека от благата на живота: изгубваш зрението си, слуха, обонянието си, не можеш да се храниш и оставаш само със съзнанието си, че някога си живял. Имаш желание да направиш нещо, нямаш ръце; искаш да видиш нещо, нямаш очи; искаш да чуеш нещо, нямаш уши; искаш да помиришеш нещо, нямаш нос; искаш да кажеш нещо, нямаш уста. Това е истинска смърт. Друг е въпросът, когато човек заминава от тоя свят в другия с ново тяло – духовно, по-съвършено от физическото. Това тяло е по-съвършено, по-гъвкаво, по-подвижно. То няма никакви излишъци, нищо чуждо в себе си. Духовният човек живее без никакви противоречия.

Като е дошъл на земята, човек трябва да живее естествено, да изработи своето духовно тяло. Ще кажете, че след смъртта човек не се нуждае от тяло. Не е така. Смъртта е раждане в духовния свят. Следователно, там човек се нуждае от духовно тяло. Както майката помята детето, така и в духовния свят човешката душа може да се пометне. Смърт, при която душата се помята, е опасна. Смърт, при която душата се ражда отново, носи благословение. Ето защо, не плачете, когато умре някой. Страхът от смъртта е внесен от хора, които не разбират законите на духовния свят. Сега и аз ви говоря за духовния свят толкова, колкото можете да ме разберете, без да ви насърчавам много. Мнозина ме слушат и се съмняват в думите ми. Те мислят, че им казвам неверни неща. Понеже не могат да проверят думите ми, те се съмняват. Ако можеха да ги проверят, щяха да вярват. Не е там въпросът, дали вярват, или не. Важно е, че аз сам не бих си позволил да кажа една невярна дума. На всички може да е позволено да говорят неверни неща, но на мене – никога. Аз не зная даже, що е бяла лъжа, с която хората обикновено си служат. Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да преценявам всяка дума. Ако някога кажа една дума повече, отколкото е трябвало, веднага взимам мерки, да сваля тоя товар от гърба на оня, върху когото е паднал. Ако той не ме е разбрал, започвам да му обяснявам всичко, да ме разбере, да не остане в тъмнина. Не казвам, че по отношение на мене са строги, защото аз върша всичко по свобода, и сам не си позволявам да кажа една излишна или невярна дума. Няма по-голям позор за човека от лъжата. На второ място иде грехът, а на трето място – смъртта. Майката на отрицателните неща е лъжата, бащата е грехът, а детето – смъртта.

И тъй, не лъжете, нито оставяйте да ви лъжат. Лъжата се изплъзва лесно от погледа и от ръката на човека. Тя е от такава материя, че не можеш да я хванеш. Дойде някой при вас, иска десет лева на заем, с условие, че на другия ден ще ги върне. Така става – на другия ден ги връща. После взима сто лева, и тях връща навреме. Взима хиляда лева, и тях връща. След това взима десет хиляди, сто хиляди – пак ги връща навреме. Казват: Честен човек е той. Един ден взима 500 000 лв. и не се явява пред вас. Де се скри, не знаете. Той прилага закона: верен в малкото, неверен в голямото. Има и обратен закон, верният в голямото е верен и в малкото. Ако някой вземе първо 500 000 лв. и ги върне навреме, той може да бъде точен към по-малки суми, до един лев даже. Тоя човек е абсолютно честен. Не постъпи ли така, за тоя човек имам особено мнение. Бог кредитира човека до един лев, ангелите – до сто лева, а хората – до хиляда лева. Ако го кредитирате повече от хиляда лева, вие вършите неправда. – Възможно ли е Бог да работи с най-малката величина – с единицата? – Не само, че е възможно, но така е всъщност. Бог работи с един лев, с едно житно зърно. Дойде Някой при мене да ми иска някакъв съвет, или да му дам хиляда лева на заем. Казвам му: Вземи това житно зърно и го посей. След пет години ще имаш на разположение не само хиляда лева, но 200 –300 хиляди лева. Той ме погледне, усмихне се и казва: Не се занимавам с такива дребни работи. – Щом не се занимаваш, сиромах ще останеш.

Какво представя житното зърно? – Най-малката любовна дума, която крие в себе си мощ и сила. Иди при един богат умиращ човек и му кажи с вяра и любов само две думи: Ще оздравееш! Той ще чуе думите ти и, ако оздравее, никога няма да те забрави. Знаеш ли, какво значи, да те познава един богат човек? Кажи една насърчителна дума на човека и не мисли по-нататък. – Ще стане ли така, както казвам? – Това не е твоя работа. Ти си длъжен да кажеш доброто и да се отдалечиш. Стане ли, или не стане, не е твоя работа. Какво от това, че не е станало, както си казал? Казвате, че еди-кой си човек ще умре, но не умира. Какво от това? Съберат се десетина души около някой болен и казват, че той ще умре след 24 часа Както казват, така става. Ако кажете на болния, че ще оздравее, това не може ли да стане? – Може. Както злото може да дойде, така и доброто може да дойде.

Един американец се оженил за богата, красива американка, с която живял много добре. Един ден тя заболяла от лоша инфекциозна болест. Десетина лекари се събрали на съвет и решили, че най-много след 24 ч. болната ще умре. Те казали това на мъжа ѝ и го посъветвали да предупреди жена си, да се приготви, понеже ще се яви пред Бога. Такъв бил обичаят на евангелистите. Той се натъжил много, но трябвало да каже истината на жена си. Като й казал мнението на лекарите, тя се обърнала към мъжа си с думите: Не съжалявам, че ще умра, за нищо не жаля, но едно обещание искам от тебе. Ще ми обещаеш ли? – Кажи, какво искаш. Не искам да ти обещая, преди да зная, какво е желанието ти. – Слушай, тогава. Искам, да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. – Не мога да ти обещая. Може да срещна в живота си друга жена, подобна на тебе, в която да се влюбя. Защо да ти обещая и да не изпълня? – Щом е така, не искам да умра. Ще живея заради тебе! Още на часа тя станала от леглото и след една седмица била съвършено здрава.

Казвам: Човек, който има за основа любовта, мъдростта и истината – трите велики принципа, никога не умира. Някой казва: Аз трябва да умра. – Трябва да умре нещо в тебе, но не ти. Всеки момент трябва да умира нещо в човека, и всеки момент трябва да се ражда нещо в него. Човек сам си създава ненужни страдания; той сам трябва да си създава и радости. Заболи те рамото и се уплашиш. Не се плаши. Тури ръката си на рамото и благодари за болката, която имаш. Страхуваш се от ревматизъм в коленете. Не се оплаквай, но коленичи и благодари за болката. В скоро време ревматизмът ти ще мине. Ще кажете, че инжекциите лекуват ревматизма. Има смисъл да ти направят инжекции, но ако оздравееш напълно. Аз съм за инжекциите на любовта. Тури една инжекция на любовта в ума си и една в сърцето си, за да се освободиш от болестта си. И аз препоръчвам инжекциите, но с гореща вода. Направи три инжекции с вряла вода: сутрин една чаша вряла вода, на обяд една чаша и вечер една чаша. Тия инжекции влизат в стомаха, оттам в дробовете и най-после в главата. В пет минути ще дадат резултат. Външните инжекции дават резултат едва след 24 часа. Аз лекувам холерата с гореща вода. Дай на-болния от холера четири – пет чаши вряла вода, и на другия ден той ще бъде здрав. Врялата вода разредява серума, в който бацилите на холерата се хранят, и в 24 часа те намаляват и умират. Инжекциите, които лекарите турят, влошават положението, вместо да го подобрят. Старите българи разказват, че едно време, когато холерата и чумата посещавали България, от страх хората бягали по горите. Там те кладели големи огньове и пиели гореща вода. Който пиел гореща вода, оздравявал. Затова те казват, че холерата и чумата се страхуват от гореща вода. В 1917 година в България върлуваше „испанската болест”, която отнесе стотици хора на оня свят. Аз съветвах познатите си да пият гореща вода. Колкото болни имаше от испанската болест, пиха гореща вода и оздравяха.

Хранете ума си с светлите мисли на Божията мъдрост и знание. Ние не сме създадени да умираме. Смъртта е нещо инцидентно, създадена от невниманието на хората. Казано е в Писанието: „Ще минем от смърт в живот”. Това значи: Ще умреш за стария живот и ще влезеш в новия, в съзнателния живот. Смъртта има преходни фази.

Един богат англичанин, лорд, тръгнал на път за Швейцарските Алпи, заедно със слугата си. Понеже обичал да си угажда в яденето, лордът взел в раницата си една печена кокошка и бутилка с вино. Като се качвали на планината, прилошало му малко и той изгубил съзнание. Слугата помислил, че господарят умрял, и си казал: Ще се нахраня първо, после ще видя, какво да правя. Отворил раницата на господаря, хапнал си от печената кокошка, пийнал си от винцето и благодарил, че могъл да се нахрани добре. След това си казал: Да видя, какво стана с господаря. Започнал да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, дано се върне съзнанието му. Най-после, господарят му дошъл в съзнание и, понеже усетил голям глад, взел раницата да подкрепи силите си. Като видял, че печената кокошка и виното липсват, той се обърнал строго към слугата си с думите: Кой ти позволи да изядеш кокошката и да изпиеш виното? Слугата се стреснал от строгия тон на господаря си, поради което получил сърдечен удар, и умрял. Не пийте вино и не яжте кокошка без позволението на господаря си. Престъпите ли заповедта му, смъртта ще ви посети.

Всеки човек трябва да мине от смърт в живот. Само така той ще разбере смисъла и на смъртта, и на живота. Ние говорим за смъртта, като естествен процес, а не като резултат на неправилен живот. Пазете се от тая смърт. Проявете доброто в себе си, без никакво насилие. По естество човек е добър, но трябва да прояви доброто в себе си. Каже ли някой, че не е добър, това показва, че не е проявил доброто. – В какво се проявява доброто? – В прави и светли мисли, във възвишени чувства и в благородни постъпки.

Един богат господар имал един слуга, който му служил добросъвестно десет години. Обаче, господарят не оценил това и не платил нищо на слугата си. Недоволен от господаря си, слугата често му се заканвал, че ще го набие някога, да помни за цял живот. Един ден господарят ял плодове и, като се закашлял, една костилка влязла в дихателното му гърло, и той примрял. Понеже не се свестил, близките му помислили, че умрял, и решили да го погребат. Според тогавашния обичай, тялото на покойника оставяли на гроба му, там да престоява цялата нощ. На сутринта го опявали и погребвали. Като знаел това, слугата отишъл вечерта на гроба на господаря си, отворил капака, стъпил на корема му и започнал да го бие, като си казвал: Сега поне мога да ти отмъстя, да видиш, как се онеправдава човек, който ти е работил цели десет години. От ударите, които нанесъл на покойника, въздухът в дробовете му се раздвижил и тласнал навън костилката, която го задушила. Боят станал причина, господарят да се съживи. Той казал на слугата си: Моля ти се, не ме бий! – Знаеш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм твоят слуга, който ти слугувах цели десет години, но ти не ми даде пет пари за това. – Благодаря ти, че ме би; даде ми един добър урок и ми върна живота. Боят отпуши гърлото ми. Ти си мой спасител. Ще ти платя всичко двойно и тройно, задето стъпи на корема ми и стана причина да се възвърне животът ми.

Какво показва тоя пример? Че всичко, което се случва на тия, които любят Бога, се превръща на добро. От всичко трябва да се учим, да разберем, че няма безсмислени неща в живота. Само ония неща са безсмислени, от които не може да извлечете някаква поука. – Защо се задавил господарят? – Защото ял без любов. За предпочитане е да гладуваш, отколкото да ядеш без любов. Обикни хляба и тогава яж. Обикни водата и тогава пий. Обикни четенето и тогава чети книги. Не пий вода без любов. Не чети без любов. Не прави добро, без участието на любовта, мъдростта и истината, без участието на живота, знанието и свободата. Не бързай. Първо повикай любовта, мъдростта и истината за свидетели на това, което си намислил да правиш, и после го направи. Това е хигиената на живота. Вярвай в любовта, в мъдростта и в истината. Вярвай в живота, в знанието и в свободата. Вярвай в движението, в учението и в работата. Приложете вярата в живота си, за да видите нейните резултати. Вярата усилва здравето.

Като се говори за здравето, хората имат пред вид лекарите, като условие за лекуване на болестите и възстановяване на здравето. Сегашните лекари ще изиграят ролята си и ще се пенсионират. В бъдеще ще се търсят лекари за здравите хора, а не за болните. Ще извикаш един лекар и ще му кажеш: Здрав съм, но искам ти да се произнесеш. Лекарят ще те прегледа и ще ти каже, че нервната ти система е добре, дихателната ти система е добре, стомашната, костната, отделителната системи са също добре. Ще му платиш от 300–500 лв., ще му благодариш и ще се разделиш с него. След това ще извикаш лекар да прегледа детето ти. Лекарят е длъжен да преглежда здравите. Това се отнася до бъдещите лекари.

Иде новото време. То изисква хора, които носят новото, без да се страхуват от него. Ако новото е страшно, какво спечелиха евреите, като подържаха и до днес още подържат старото? На времето си още те се отказаха от новото учение, което Бог им изпрати. Сега питам българите: Какво ще спечелят и те, ако не приемат моето учение? Питате: Кой си ти, на когото трябва да приемем учението? Не е въпросът, кой съм аз. Вие приемате ли, че в света съществува един Бог на любовта, на мъдростта и на истината? Признавате ли, че има един Бог на живота, на знанието и на свободата? Тоя Бог управлява всички народи. Той управлява и всички славяни. Казвам: Ако искате да оздравеете, яжте тоя хляб. Ако оздравеете, трябва ли да се съмнявате? Пийте тая вода и, ако оздравеете, не се съмнявайте. Дишайте тоя въздух. Ако оздравеете, трябва ли да се съмнявате в него? Опитвайте нещата и вижте, какъв резултат ще имате. Приложете Божия закон. Който не се подчинява на тоя закон, носи отговорност. Евреите трябваше да приемат Христовото учение. И християните още не са Го приели. Те и досега още се чудят, какво учение е това, което изисква от тях себеотричане. Те се чудят, как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат. Но и сега имат резултат. Всички убити във войната станаха проповедници на Христовото учение. Днес има повече от 30 милиона проповедници на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Всички хора трябва да живеят в името на любовта.

Мнозина ме питат: Какво ни очаква в бъдеще? Казвам: По-славно бъдеще от това, което иде, никога не е идвало. Нов свят се гради. – Какво ще стане в бъдеще? – Всички ще видят, какво ще стане; и българите ще видят това. Когато Царството Божие дойде на земята, българите ще бъдат на мястото си. Не само българите, но всички народи – англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци – всички ще бъдат на местата си. Бог готви велико бъдеще за ония, които искат да живеят разумно. Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си българин, да станеш истински българин; ако си англичанин, руснак, французин, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.

Сегашните астрономи са открили една звезда, пет хиляди пъти по-голяма от слънцето, с топлина пет хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Казват, че тая звезда е от първа величина. Като я наблюдават с телескоп, светлината ѝ е толкова голяма, че отдалече даже изглежда като голям пожар. Тая звезда означава пристигането на новата епоха. Бъдещата култура представя една от видните звезди на небето. Радвайте се, че и слънцето, и луната, и звездите предсказват бъдещето.

Бъдете топли и светли като слънцето. В това се заключава здравословното състояние на човека. Бъдете чисти като луната. Радвайте се и на звездите, които помагат за развиване на вашите дарби. Радвайте се, че имате възможност да се ползвате от енергията на планетите. Радвайте се, че всичко в света работи за вас – малките деца във вселената, които са предметно учение на възвишените и разумни същества.

Да работим за славата Божия на земята!

Да работим в Негово име и да прилагаме Неговата любов!

5. Беседа от Учителя, държана на 14 ноември, неделя, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Вечно подмладяване

2009-10-30T09:34:08Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1943-Vechno_podmladyavane.pdf Вечно подмладяване]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вечно подмладяване]] (Назъров) '''(готово)'''(пр.)
* 2. [[Трите пътя 2]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 3. [[Да оздравееш]] (ru_ana) '''(готово)'''(пр.)
* 4. [[Ценни неща]] (Тонина) '''(готово)'''(пр.)
* 5. [[В Негово име]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Три важни неща]] (ru_ana) '''(готово)'''

Ценни неща

2009-10-30T09:31:10Z

Ssstanchev123: /* Ценни неща */

==Ценни неща==

III-то Послание Иоаново.

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. От далеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нещо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под „единица” разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме”. Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене”. Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс на тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните”. Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помешчик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помешчика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и подтик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого неказана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: „От плодовете им ще ги познаете”. В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи”. Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, голям консерватор беше. Той се държеше здраво за старото. Въпреки това, той каза на Христа: „Всички да се отрекат от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа”. Христос му отговори: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене”.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени”. И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се смущават от войната. На земята воюват – целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. Те казват на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде мирът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да оправиш себе си. Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си – за Божията любов, волята си – за Божествената свобода. Всеки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изявява животът? – Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата.

Хората не успяват, понеже не мислят право. Казваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото въже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирима и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да направим опит с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора — млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — По същия начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.

Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушаш един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се, дали е от Бога, или от човека. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нещо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. Някой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и всеки пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първият казал: Ако не се оженя за тая мома, няма живот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса. Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлязла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всеки си избрал мома по вкуса. След време бащата посетил първия си зет и го запитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си живеем. Понякога възлюбената ми кряска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запитал, как живее с жена си. – Добре живеем, но понякога тя драще. – Такава е майка й. Отишъл и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетят отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цял ангел. Ной си казал: Тя е истинската ми дъщеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея, да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остарял. Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остаря, без да знаеш и без да искаш? – Остарях, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва да чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младият прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирява с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата”.

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Те бяха в колички, возеха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с ръката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намесиха и разрешиха спора. След малко двете деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжете се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мъжа. Казват, че тоягата е излязла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се режат дървета. Следователно, няма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никаква мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трептение коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слезе от небето само тогава, когато намери ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пиеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всеки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква във всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степента на светлината, по степента на свещения огън в тях и по степента на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голяма е светлината, толкова по-голям е свещеният огън, толкова по-голяма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече светлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божественият огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голяма е Божествената сила в нас, толкова по-голяма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази светлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсредоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсредоточен, човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-лошият човек е обичан от някого. Обичта подразбира блага. Когото обичат повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Ако на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползва от благата на живота според степента на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля със страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост?

Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христос мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновен човек беше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цял легион от римски войници се гавреха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно място и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излязла кръв от порите? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му беше непреривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си”. Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си със старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма къщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не им позволяват. Интересен е светът, в който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са готови да заместят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излязло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излязъл обикновен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мъж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли любов между мъж и жена, между родител и деца, няма и царство между тях. Царица е оная жена, която обича мъжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от любовта няма никакво царство.
Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако беше лоша, Бог никога не би слязъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слезе на земята, това показва, че тя е добро място. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Бог е направил света; търпеливо и снизходително гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поумнеят и ще изпълнят Неговата воля.

4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, неделя, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.

Да оздравееш

2009-10-30T09:25:22Z

Ssstanchev123: /* Да оздравееш */

==Да оздравееш==

Йоана 5:1-10

Обикновено, хората се спират пред дребните работи. Обаче, като видят нещо голямо, дребните, малките неща минават незабелязано. Когато отиват на планина, те се стремят към високите върхове, към големите езера. Видят ли някое малко изворче, не му обръщат внимание.

Христос запита болния от 38 години: „Искаш ли да оздравееш?” – Искам, Господи!

Запитайте болния, какво иска, той ще отговори: Да оздравея. – След това? – Нищо друго не искам. – Не искаш ли да учиш, да станеш богат, силен, умен, добър? – Нищо не искам. Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър. Така казва и младият. До едно време учи, но като си въобрази, че всичко е научил, престава да работи. Когато престане да учи, водата в неговото езеро се отбива, не приема нови притоци и от езеро се превръща в локва. Нещастието на много хора се дължи на факта, че е престанало да се втича нещо ново в тях. Такъв човек казва: Нищо не ме интересува вече. Щом нищо не го интересува, той сам отбива водата на своето езеро. Няма да мине много време, и тая вода ще почне да мирише. Каквото попадне в нея, ще започне да се разлага и гние.

Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”. Всяка сутрин, като стане от сън, човек трябва да мисли, че е новороден, че не е вчерашният. Всеки ден да вижда нещо ново в себе си, както малкото дете, което се стреми да научи нещо ново. Детето е любознателно, иска всичко да види, да разбере, как е направено. Започне ли човек да живее само с миналото, с вчерашния ден, ще спре на едно място. И това не е лошо, но дядо ти е бил само един ден щастлив. –Кога? – Когато е срещнал баба ти. И баща ти е бил само един ден щастлив – когато е срещнал майка ти. Всъщност, истински щастлив ден е денят на раждането. Тоя ден е съставен от много дни и часове. Той е ден без начало и без край. Всякога можеш да се родиш. Ние наричаме тоя ден новораждане. Най-нещастен е денят на смъртта. Ние не искаме да мислим за тоя ден, защото той носи нещастието, лишава ни от благата на живота. Една опасност има за щастливия човек – да престане да се учи. Ето защо, някога човек трябва да стане нещастен, за да се пробуди в него желанието да учи.

Много учени са писали върху закона за наследствеността. Те са спрели вниманието си върху важни въпроси, важни факти, но не са отбелязали нещо практично, от което хората да се ползват. Младата мома, например, има желание да се ожени. – Защо? – За да стане помощница на Бога, да свърши една работа. В това отношение, желанието й е добро, но тя не знае, как да приеме това същество, което иде в дома й. Тя трябва да знае езика му, да знае, как да му готви, как да го учи. Не е достатъчно само да се каже, че двама се любят. Влюбването подразбира изучаване на небесния език. Ще кажете, че това не е нещо особено. Особено е, не е нещо обикновено. Да знаеш, как да готвиш на новороденото, как да го храниш, как да му говориш, да знаеш, отде иде и какво носи в себе си, това е велика наука. Каква любов имаш, ако ръцете ти са студени, а устата, ушите, очите затворени? Оставете очите, ушите, устата си отворени, да се втичат в тях Божествените енергии. Казваш, че хората не те интересуват. Какво тогава те интересува? Оня свят интересува ли те? – И той не ме интересува. Все трябва да те интересува нещо. Първо трябва да се интересуваш от себе си. Всичко, което имаш, е важно, интересно. Ти трябва да се интересуваш от своя ум – от главата си, от своето сърце, от своя стомах. Ще кажеш, че от стомаха си се интересуваш. Наистина, стомахът е голяма фабрика, с много отделения – с много учреждения. Както се интересуваш от стомаха, така трябва да се интересуваш и от дробовете си. Ако това голямо учреждение не работи, ти ще страдаш. Ще се интересуваш от ушите, как чуват; от очите, как виждат. Имаш очи, как да не те интересува светлината? Имаш уши, как да не те интересува звука? Щастието и нещастието на човека се определя от това, как вижда и как чува. Може ли тогава нищо да не те интересува?

Един милионер се разхождал всяка сутрин на края на града и често срещал един беден работник, който постоянно си мърморел, окайвал положението си. Богатият се вслушвал в думите му и чувал, че той роптае против Провидението. Решил да му помогне, но искал така да направи доброто, че никой да не го види. От една страна, не му било приятно да тръби навсякъде, че прави добро; от друга страна, се криел от бедните, да не се трупат около него, да помага на всички. На бедния работник, обаче, сам пожелал да помогне, да види, де се крие причината за лошото му материално положение. Една сутрин той напълнил торбичка със злато и я турил на един камък, на пътя, отдето минавал работникът. След това се скрил, да наблюдава, какво ще стане с парите. Бедният човек, като стигнал до камъка, казал: Толкова години минавам по тоя път с отворени очи. Сега ще се опитам да мина със затворени очи. Затворил очите си и минал покрай торбата, без да я види.

Казвам: И вие много пъти сте минавали по вашия път с отворени очи, но един ден решавате да минете със затворени очи – тъкмо тоя ден, когато Бог е поставил на камъка една торбичка със злато за вас. Значи, когато Бог поставя благото на пътя ти, тогава, именно, ти затваряш очите си и не го виждаш. Казваш: Толкова пъти съм бил с отворени очи, сега ще ги затворя. –Бъди всякога с отворени очи. Докато си жив, минавай моста с отворени очи. Никога не затваряй очите си. – Защо? – Защото на камъка може да е оставено някакво благо за тебе. Ти не знаеш, кога ще дойде благото, което е определено за тебе. Всичките дни носят Божиите блага. В природата така е наредено, че всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, всеки месец, всяка година, всяко столетие носи Божието благословение. Ти ще чакаш да схванеш момента, който носи благото за тебе. Ако очакваш щастието, ще внимаваш да не изпуснеш нито терцата, нито секундата, през които то иде.

Христос запита болния: „Искаш ли да оздравееш?” Сега аз ще ви запитам: Искате ли да бъдете щастливи? Ония от вас, които имате дъщери, искате да ги ожените. Как ще ги ожените, сега ще научите. Ония, които не са раждали, сега ще се учат. Ония, които постъпват в училище, сега ще разберат, в кое училище трябва да постъпят. Някога човек сам трябва да си избере училището. Има начини, по които човек може да научи много неща. Често аз гадая смисъла на нещата по външни прояви. Срещам, например, един беден човек; след него върви куче, което или маха опашката си, или не я маха. По махането на опашката познавам, какво е състоянието на бедния човек. Ако кучето маха опашката си наляво-надясно, с това то иска да каже на бедния: Когато се намериш пред някаква мъчнотия, не търси правия път, можеш да вървиш и надясно, и наляво. Щом трябва да се спасиш, и през крив път можеш да минеш. Ако кучето не маха опашката си и върви с наведена глава, то иска да каже, че бедният човек не е работил и не иска да работи, очаква наготово, като при лотариен билет. Някой философ казва: Прав трябва да бъде пътят на ученика! Правият път е най-късото разстояние между две точки. Обаче, това е невъзможно за човешкия живот. Прав път има само в умствения живот, но не и в материалния. Докато си на земята, прави линии не търси. На земята ще ходиш по криви линии.

Мнозина искат да избегнат страданията. Възможно е това, но трябва да знаете, че вие сами си създавате страдания. Например, млада, красива мома иска да се жени. За да се хареса на някой момък, тя търси модерни обувки, да стегнат краката й, да изглеждат красиви. Тя не мисли, че краката й ще се стегнат и ще им излязат мазоли. Ако момъкът харесва момата за тесните обувки и за мазолите на пръстите й, той не е умен. Момък, който иска да се жени само за красивите обувки на момата, той е на крив път, не мисли право. Същото се отнася и за момата. Ако си мома за женене, предпочитай да ходиш боса, отколкото с обувки, които стягат краката. Така тя ще изпита момците. Ако някой момък я хареса боса, той се жени за нея, а не за положението й. Мома или момък, които, като се женили, били с кожени обувки, са минали през големи страдания. – Защо? – Защото носили на краката си одраната кожа на някое животно. Невъзможно е да вземеш насила кожата на някое животно, или вълната на овцата и да не страдаш. Обувките, дрехите, които носим, са придобити чрез насилие. При това положение, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не престанем да насилваме по-слабите същества от нас, ние всякога ще страдаме. Бог даде власт на човека да владее рибите, птиците, но не и земята. Не е позволено на хората да завладяват земята и да я делят помежду си. Всеки човек, всеки народ, който се е опитал да владее и дели земята, сам се е осъдил на страдания. Казваш: Тая нива е моя. – Кой ти даде правото на собственост? Тя принадлежи на Бога. И къщата принадлежи на Бога. Ние трябва да признаем, че всичко принадлежи на Бога. Той е наш Господар, а ние – Негови слуги. Това е първото положение. Второто положение: Бог е наш Баща, а ние – Негови синове. Ще Му работим без пари и, каквото ни даде, ще благодарим. Земята е Негова. Той казва: Синко, каквото можеш да обработиш, е на твое разположение.

Един ден дойде при мене един човек, да ме пита, кой номер билет да вземе, да спечели. Казах му, че не мога да направя това. Ако му кажа и спечели, неприятелите му ще го убият. Отговорността за живота му ще лежи върху съвестта ми – не искам да нося никаква отговорност. По-добре бъди сиромах, но здрав и жив, отколкото да забогатееш и да загубиш живота си. – Залъгваш ли ме, или не можеш да ми помогнеш? – Не те залъгвам, но те карам да мислиш.

Помнете: дойдете ли до съзнанието, там се желаят само възможни неща. Има възможни и невъзможни неща. Има големи и малки постижения и желания. Желай най-малките неща. Като станеш сутрин, пожелай слънцето да изгрее добре, да няма буря, да няма земетресения, или голям, проливен дъжд. Желай доброто на народа, за да бъде добре и на тебе. Минаваш по-край един стражар, който е строг, прави бележки на всички. Помоли се в себе си, да не го предизвикаш с нещо. Отиваш в някой магазин, помоли се да не бъдеш излъган, да се отвори сърцето на търговеца, да направиш добра покупка. Като се молиш за себе си, ти помагаш и на търговеца. Като мислиш за себе си, ти мислиш и за другите. Това е закон. Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите. Някой иска да стане министър, или владика, да го уважават и почитат. Какво ще придобиеш като владика? Ще ти целуват ръката, ще ти се кланят, но един ден и ти, като всички хора, ще умреш. Ще ти турят надгробна плоча, че тук е погребан еди-кой си човек. Има смисъл да те заровят в земята, но да можеш и от гроба да помагаш на хората.

Един дервиш имал едно магаре и една магарица, но, каквото предприемал, все нещастия го сполетявали. Един ден тръгнал за града. По пътя магарицата му паднала на земята и умряла. Като видял, че и без нея останал, той спрял на мястото, дето паднала магарицата, изкопал дупка и я заровил. Поплакал си малко и, от скръб за нея, турил над гроба й една плоча. Кой как минавал през това място, спирал да се помоли. Всички мислели, че някой светия е погребан на това място, и започнали да го посещават. Болни от далечни краища идвали да се лекуват и се връщали здрави. Дервишът се възползвал от това, и в скоро време обърканите му работи започнали да се оправят. Един негов приятел, на когото работите били също объркани, го попитал: Кажи ми, какво стана, че положението ти се подобри? – Не мога да ти кажа, тайна е това. Ако знаеш, ще ме изложиш пред хората. – Обещавам ти, няма да те издам; ще задържа тайната в себе си. – Добре, само ти ще знаеш. На това място е заровена магарицата ми. Вярата лекува болните, а не моята магарица. – Какво да направя, и аз да подобря положението си? – Ето, давам ти моето магаре. Като умре, зарови го, тури му надгробна плоча и ще видиш, какъв ще бъде резултатът. И вторият дервиш направил същото. Държал магарето няколко деня гладно и, като умряло, заровил го в земята. И тук започнали да се стичат болни да се лекуват. Така и неговите работи се оправили.

Какво се крие в тоя анекдот? Има нещо скрито в него. Питате: Магарето ли трябваше да се вземе за обект в анекдота? Магарето не е толкова глупаво, както изглежда и както се мисли за него. Казват за някого, че се напил като магаре. Това не е вярно. Магарето пие само чиста вода. Ако искате да намерите най-чистата вода в планината, вървете след магарето. В това отношение, магарето е по-умно от човека. То никога не пие вино, никога не се напива. В природата всички неща са еднакво ценни. Следователно, и магарето има своята цена. Човек може да вземе пример и от него. И в малките неща се крие нещо добро. И в големите неща има нещо лошо. Среща ви някой човек, говори ви сладко, приятно, но след това изпитвате голямо неразположение. – Защо? – Предал ви е нещо лошо. Срещате един прост, обикновен човек, който само ви погледне, но ви предаде нещо хубаво, ставате разположен и весел. Казвате: Никога няма да забравя тоя поглед. Доброто се предава и чрез думи, и чрез движения, и чрез мисъл. Достатъчно е да видиш, как ходи добрият човек, за да се повдигне духа ти.

Каква е задачата на човека? – Да се подмлади. Стремете се към вечното подмладяване. Който мисли, че е остарял, че не може да се подмлади, той не разбира закона за подмладяването. Той е преждевременно остарял. Под „стар” в прав смисъл на думата, разбираме само това същество, което всякога помага. Стар е ангелът, който пътува от една слънчева система в друга, обикаля планетите и на всички помага. Стар е ангелът – милиони години живее, но вечно се подмладява. Ангелите вървят по пътя на мъдростта, дето е истинското подмладяване. – Защо остарява човек? – Защото проповядва неверни неща. Той казва: Бог е Любов, но сам не вярва на думите си. Казва, че Бог е Мъдрост, Истина, но не вярва в мъдростта и в истината. Казва, че Бог е всесилен, но не вярва в силата Му. Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва, отде дойде дяволът да му създаде тая неприятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола, да изпита човека. Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види, какво носи тя. И болестта носи някакво благо. Толстой казва, че боледувал три-четири пъти сериозно в живота си и, след всяко боледуване, придобивал ново просветление. Макар и материалист, което се вижда по дебелите вежди, Толстой имал духовен поглед върху много въпроси.

Като изучавате Толстоя и Сократа, ще намерите нещо общо между тях. Интересен е животът на Толстоя. Той пише много искрено за себе си, писал е своята изповед. Той описва една своя опитност от времето, когато е живял светски. Един ден, когато играл на комар, изгубил 12 хиляди рубли. Той започнал да се моли на Бога, да му помогне да излезе от това положение. Един негов приятел му дал една рубла, с която той започнал нова игра, като обещал в себе си, че ако спечели, ще изплати дълга си и никога повече няма да играе хазартни игри. Тоя път той спечелил на играта, платил дълга си и изпълнил обещанието си. В процеса на обръщането си към Бога, Толстой минал тежки състояния, често пожелавал да тури край на живота си, но на всичко издържал. Той се освободил от своите слабости и живял като светия. Като женен, минал през големи изпитания, за да се справи и с ревността. Тоя въпрос бил един от най-мъчните, затова се принудил да напусне жена си. Той искал от жена си да се откаже от всякакви връзки, да не приема никакви приятели в дома му, но тя не могла да направи това.

Сегашните хора изпитват стеснение, срам, когато се говори лошо за тях. Прави са те, но нека всеки се запита в себе си, вярно ли е това, което се говори. Ако е вярно, да се заеме да изправи погрешката си. Ако не е вярно, да следва своя път, както слънцето следва неотклонно пътя на своето движение. Слънцето непрестанно свети. – Защо? – Бог е вложил известна енергия в него, чрез която то изявява Божията любов към всички живи същества. Бог държи слънцето в ръката си и чрез него наблюдава своите деца, гледа, какво правят.

Като изучавам човека, виждам, как се проявява животинското в него. Един ден срещам една млада, красива жена, която ми направи впечатление със своята красота. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница. Изведнъж очите й се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно към колбасите. Лицето й се измени, изгуби красотата си, яви се нещо животинско. Тя влезе в колбасарницата, взе нещо и излезе. На излизане лицето й беше спокойно, пак така мило и красиво, както по-рано. Казах си: Ето една маска. Щом тая жена се настървява пред колбасите, тя може да изяде и човека. Мислите ли, че лъвът, който по необходимост яде само хляб, ще ви остави жив, ако му се даде случай да лизне малко от вашата кръв? Аз вярвам само 50% в присадките. Ако присадката е от благородно дърво и се счупи, отдолу остава дивачката. И обратно: ако присадката е дива, като се счупи, отдолу остава благородното. Благодарете, ако присадката ви е дивачка, защото е временна. Тя лесно може да се счупи и да остане вечното, т. е. доброто, което Бог е вложил във вас. По естество хората не са лоши, но присадката им е лоша. Тая присадка трябва да се счупи, да остане доброто в тях. Например, омразата в човека е присадка. Счупи тая присадка в себе си, да дойде любовта. Лъжата е присадка. Счупи тая присадка, да дойде истината. Грубостта е присадка. Счупи тая присадка, да дойде нежността. Изведнъж не можеш да счупиш тия присадки. Години са нужни за тяхното счупване, или изкореняване. За предпочитане е да я счупиш, а не да я изкорениш. Дървото трябва да расте естествено, да не се спират соковете, които идат отдолу.

Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с доброто; другите са добри, присадени с лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на наследствеността. Делението на хората на добри и на лоши създаде двете ложи: Бялата и черната. Черната ложа поддържа възгледа, че истината и светлината са за малцина, а лъжата и тъмнината – за всички. Бялата ложа поддържа точно обратния възглед: истината и светлината са за всички, а лъжата и тъмнината за малцина. Ония, които търсят светлината, истината и свободата само за себе си, са черни братя. Ще кажете, че любовта е за всички. Така е, но днес всички хора не могат да бъдат добри и любещи. На земята това е невъзможно. Защо е така? Можеш ли, като правиш къща, да си доставиш всичко изведнъж? Ако отвън всичко наредиш, отвътре не можеш да си доставиш всичко необходимо. Всичко предвиждаш, а не предвиждаш, как ще се справиш с нечистотиите. Имаш клозет, но трябва от време на време да го дезинфекцираш. Не е ли същото и с човешкия организъм? Ядеш по няколко пъти на ден. Една част от храната се смила и обработва, а друга част остава като непотребна и се изхвърля вън. Не се ли изхвърля редовно, явява се зараза. Следователно, както чистиш къщата си отвън и отвътре, така трябва да чистиш и тялото си.

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. Какви опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа. Ето, мъдрият Соломон, надарен със знание и светлина, мислеше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правеше опити в голям мащаб. В желанието си да изучи жената, той се свърза с 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере, де се крие злото – търсеше причината за грехопадането. Искаше да знае, защо Ева яде от забранения плод. Защо му бяха 300 жени и 900 наложници? Само цар може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитера, царско число – на благородство. Числото 900 е на Марса. Значи, той държа тия жени със сила и с благородство. Соломон искаше да разреши една тайна, но не успя. Жените го увлякоха и неусетно прие техните богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Един ден той видя една млада, красива овчарка, в която се влюби. Той мислеше, че и с нея може да постъпи, както с всички жени, но тя му се противопостави. С отказването си, тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъв цар, който има толкова много жени, който не служи на Бога, но се занимава с ядене и пиене и с удоволствията на живота. Тя му каза: Такъв цар не може да повдигне своя народ. И ти не можеш да повдигнеш еврейския народ. Ще дойде ден, когато хората ще се чудят, как си могъл да държиш около себе си толкова жени, но няма да те похвалят. Книгата „Песен на песните” е посветена на тая овчарка. Въпреки многото жени, Соломон не можа да разреши въпроса за жената. Тя пак остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овцете, отколкото да стане жена на Соломона.

Какво постига човек, ако има 300 жени? Какво постига човек, ако има сто мисли в ума си, сто желания в сърцето си и сто постъпки във волята си? Какво постига човек, ако има 300 наложници в ума си, 300 наложници в сърцето си и 300 наложници в душата си? Да имаш 300 жени и 900 наложници, пак не можеш да разрешиш един от важните въпроси. Соломон показа това. – Защо не можа да го разреши? – Защото искаше изведнъж да постигне всичко. Най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета”.

Изучавайте закона за наследствеността, за да си помагате съзнателно. Човек носи в себе си и доброто, и лошото, както богатият наследник поема и благата, и дълговете на баща си. Бащата оставил дълг стотици хиляди лева. Синът не е участвал в правенето на тоя дълг, но понеже е наследник на благата на баща си, ще плаща и дълговете му. Казано е в Писанието: „Роден от Бога и роден от дявола”. Значи, човек има двама бащи: Единият е Бог, а другият – дяволът. Ако си роден от дявола, не можеш да правиш добро. Ако си роден от Бога, ще правиш това, което Бог ти заповядва. Някой казва: Аз съм роден от Бога. – Роден си от Бога, но после се оправдаваш за делата си, че не си разбирал нещо, че не си знаел работите. Ако проповядваш Евангелието, ще проповядваш, както е дадено, в неговия дълбок смисъл. Ще кажете, че Бог направи дявола. Бог създаде дявола, но той сам се направи – отклони се от правия път, и днес върши всичко, както той намира за добре. Когато дяволът греши, не мисли право; и когато човек греши, също не мисли право. Когато учителят дава мъчна задача на ученика, той иска да опита ума му, неговите способности. Ако ученикът реши задачата правилно, учителят му го признава за способен. Не може ли да реши задачата, учителят всеки момент може да го скъса. Никой учител не желае да къса учениците си, но иска да знае, разбира ли ученикът предмета, или не; също така той иска да даде възможност на ученика сам да измери силата си.

Човек е дошъл на земята да учи. Той иска да получи диплом за завършен курс. Комисията има право да му даде най-мъчната задача. Ако си християнин, ще кажеш, че Христовата кръв ще те спаси. – Тя ще ти даде условия да учиш, да следваш в университета, но няма да те спаси – ти сам трябва да учиш. Ако не учиш, ще те изключат от университета. Така ти опозоряваш Христовата кръв. Който не учи, опозорява името си. Който не мисли право, опозорява ума си; който не чувства правилно, опозорява сърцето си; който не постъпва добре, опозорява душата си. Истината е за душата, мъдростта е за ума, а любовта – за сърцето. Ако от душата ни не изтича истината и свободата, от ума ни не изтича мъдростта и знанието, а от сърцето ни не изтича любовта и живота, какво очакваме? Ще търсим някой да ни освободи, да ни даде живот и знание. Отвън никой не може да ни освободи; никой не може да ни даде живот; наготово никой не може да ни даде знание. Свободата е Божествен процес, който се изявява отвътре навън. Тя е резултат на усилието на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце. Когато умът и сърцето, душата и духът са в съгласие, човек е свободен.

Сега аз не искам да се обезсърчавате. Всеки човек може да носи един малък товар. За да носи по-голям товар, трябва да работи върху себе си, да се усили. Ученикът, който е свършил четирите отделения, има знание, с което може да влезе в прогимназията. Като свърши прогимназия, може да влезе в гимназия. Знанието, което е придобил в гимназията, му позволява да влезе в университета. С това знание той може да влезе в обществото, т. е. в живота. Вие трябва да се замислите върху това. Мома, която иска да се жени, да стане майка, трябва да е свършила 12 факултета. Откак е дошъл на земята, човек е за-вършил 450 факултета. Всеки факултет представя епоха от милиони години. Сегашният човек напуща знанието на животните, постепенно се облагородява, влиза в университета, който дели хората от ангелите. Всичко, което е придобил досега, е полезно, като елементи на новото знание. Тия елементи ще се представят в нова форма.

Като слушате, колко работа ви предстои, казвате, че умът ви се обърква. На кого умът не се е обърквал от мъчни работи? Въпреки това, всеки е пожелавал да учи, да проникне и в най-трудните въпроси. Ако те е страх, не отивай между змиите, да наблюдаваш, как живеят. Ако искаш да станеш смел, хвани една змия, която прекарва зимен сън, поглади я от главата докрая на тялото, и си кажи: Не ме е страх от змия. Ако си смел, трябва да знаеш, колко си смел и какво можеш да направиш със своята смелост. Ако имаш любов и говориш сладко, да знаеш, какво можеш да постигнеш със своята любов. Младата мома се заблуждава, като мисли, че може да излъже момъка със своите сладки думи. Сладките думи не са всякога истинни. В тях може да се крие някаква лъжа, нещо фалшиво. Очите, обаче, никога не лъжат. Достатъчно е да видиш, как гледа момъкът, как слуша, как движи носа си, за да го оцениш. Ако вдига носа си нагоре, това означава едно нещо; ако го движи надолу – друго нещо означава. Ако човек стиска устата си и я държи повече затворена, това означава едно нещо; ако я държи повече отворена, това означава друго нещо. Някой държи ръцете си отзад, подразбира се вързан човек. Не е добре и отпред да се държат ръцете. И в джобовете да се държат, пак не е добре. Видиш ли човек да върви замислен, с пръст на челото, дето е центърът на математиката, ще знаеш, че той решава трудна задача. После се почесва отзад по врата – не върви работата. Спирам тоя човек и му казвам: Когато туряш пръста си на челото, не се чеши по врата, но вдигни погледа си нагоре, към Бога, и се помоли да ти даде повече светлина, да решиш задачата си. Ако се почесваш отзад, по врата, учителят може да те скъса.

Наблюдавайте се, да видите, как заставате на молитва и какви движения правите. Някой се моли и от време на време се почесва и казва: Голяма скръб имам. Който има голяма скръб, не му дохожда на ум да се почесва. Щом се почесва, скръбта му не е голяма. Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”. Когато решавате трудни въпроси, решавайте ги в тайно, само Бог да знае. Единствен Бог разбира нашите състояния и може да ни помогне. Хората, колкото и да искат да помогнат, не успяват.

Сега ще ви запитам: Искате ли да придобиете любовта? Искате ли да придобиете знанието? – Искаме. – За какво ще ги придобиете? Първо турете в ума си мисълта, да бъдете искрени в себе си, да бъдете честни – каквото обещаете, да го изпълните. Ако решиш да отидеш на екскурзия в името на Господа, иди. Каквото и да е времето – дъжд, буря, не се спирай, върви. Ще се измокриш – нищо от това. Щом си обещал, ще вървиш. Дъждът иде да те изпита. Ако не искаш да се мокриш, не трябваше да обещаваш. Ние имахме такава опитност. Един ден тръгнахме за Мусала повече от триста души. Още с пристигането ни на хижата, заваля дъжд, който трая два деня. Въпреки бурята и дъжда, решихме да се качим на върха. Някои от приятелите не се решиха да дойдат горе. Те останаха на хижата да ни чакат. Вървим нагоре, бурята ни придружава. Щом стигнахме на върха, дъждът и бурята престанаха, слънцето изгря, и ние се изсушихме. Които останаха долу, мислеха за нас, да не се простудим. Ония, които бяха в Чам Кория, също се безпокояха, какво става с нас при тоя голям, продължителен дъжд. Ние бяхме без палатки, на открито, около огън, който мъчно се поддържаше, пречеше му дъждът. Те си казвали: – Какво ще стане с тия хора? Ще умрат от студ. Важно е, че нито един от нас не се простуди. Някога човек стои вкъщи, пази се от влага и дъжд и, въпреки това, заболява от ревматизъм. Значи, дъждът носи благословение. Човек трябва да се нагоди към него, да знае, как да приеме това благо. Не е голям подвиг, да се качиш на Мусала в бурно и дъждовно време. Подвигът е малък, но смелост се иска за това. Българката е смела.

Преди години пак ходихме на Мусала, но в снежно време – пътят беше покрит със сняг, мъчно се ходеше, лесно можеше да се подхлъзне човек. Като започнахме да възлизаме нагоре, някои казаха, че е много хлъзгаво, не може да се върви. – Да се върнем тогава. Обаче, сестрите поеха нагоре. Те казаха: Няма да се върнем, ще вървим. Дадох им наставление, да бъдат внимателни, да не събарят камъните. Имаше опасност, като се търкалят камъните, да не ударят някого. Сестрите тръгнаха напред, а братята след тях. Те казаха, че дават предимство на сестрите. Както и да е, важно е, че сестрите не искаха да се върнат – първи поеха пътя към високия връх. Такава трябва да бъде новата Ева. Старата Ева беше на върха и слезе в долината. Новата Ева възлиза от долината към върха.

Казвам: В бъдеще, когато младата мома се ожени и стане бременна, не трябва да допуща никакво безпокойство в ума или в сърцето си. С каквито мисли и чувства се храни, такова ще бъде детето й. Какви деца се раждат днес, когато всички народи воюват? – Нервни, неспокойни. – Защо? – Защото родителите им минават през големи сътресения. За добрия живот е нужно спокойствие. За да се роди една светла мисъл, трябва да имаме подкрепата на любовта. Хубавите мисли, чувства и постъпки не могат да се родят без любов. Хубавите мисли, чувства и постъпки не могат да се родят без мъдрост и без истина.

Време е да направим съюз с Бога, да не се отказваме от това, което Той иска от нас. Бог не иска от нас калугерство. Да бягаме от живота, да бягаме от жените, това е калугерство. Ако бягаш от жените, какво търсиш при майка си? Какво търсиш при сестра си? Ти стана причина майка ти и баща ти да се оженят, а сега бягаш от жената. Няма защо да бягаш от жената. Мъжът представя мисълта, а жената – живота. Няма защо да бягаш от живота – ще го приемеш такъв, какъвто е. И от мисълта няма защо да бягаш, ще я приемеш такава, каквато е. Животът е добър за оня, който го разбира и знае, как да постъпва. Трябва да направим съюз с Бога в името на любовта. Иначе, ще гледаме на Бога като на същество, Което само наказва. Друг наказва хората, а не Бог. Друг ги дава под съд, а не Бог. Взел си нивата на някого, който има крепостен акт за нея – той те дава под съд. Обидил си някого – той те дава под съд. Господ му казва: Прости го, не го давай под съд. – Няма да му простя, нека се научи да не обижда. Ако е въпрос за обиди и лъжи, те нямат край. Ако е за обещания, българите са дали много обещания. Ако обещанията бяха злато, България цяла щеше да бъде облечена в злато.

Сега се явява въпросът: Каква отговорност носи човек? Една отговорност носи, за която го питат: Защо не изправиш погрешките си? Ако трябва да кажеш една дума, защо тя да не бъде блага? Ако трябва да погледнеш един човек, защо да не го погледнеш мило? Ако му пожелаеш нещо, пожелай му най-доброто. Момък и мома се женят – пожелай им добър живот. Ти не им пожелаваш нещо добро, но казваш: Само глупавите хора се женят. – Така не се говори. Радвайте се за всичко и на всички. Косата ти е побеляла – радвай се. Косата ти е почерняла – радвай се. – Побелял съм вече. – На почивка си. – Черна е още косата ми. – Ще работиш. Ако е за работа, не търси човек с побеляла коса. Човекът с бялата коса ще почива, а оня с черната коса ще работи. Само така животът има смисъл. Оня с побелялата глава казва: Свърши се моят живот. – Не се е свършил животът ти. Косата ти скоро ще почернее, и ти отново ще започнеш да работиш. Докато работи човек, косата му е черна. Щом престане да работи, косата му побелява. Тогава не му остава нищо друго, освен да почива. Хора, които имат черни коси, са работили добре. Тия, които имат бели коси, са почивали добре. Мнозина казват: Искаме да ни обичат. Чудни са хората! Искат да бъдат обичани, а не съзнават, че са обичани. Фактът, че живеят, показва, че са обичани. Любовта ражда живота. Не можеш да живееш, ако не си обичан. Ако никой не те обича, ти си в греха, а грехът води към смъртта. Аз не обичам хора, които умират. Човек може да замине за другия свят, т. е. доброволно да напусне тялото си. Това, обаче, не е смърт. Кажат ли, че някой умрял, отговарям: Добър му път! Не може да има любов между хора, които умират. Любовта е закон за взаимно подпомагане. Като видиш, че един човек е в трудно положение, помогни му. Майката помага на децата си, децата – на майката. Господарят помага на слугата си, слугата – на господаря си. Силните помагат на слабите. Това са прояви на Божията любов. Днес хората се бият от любов към отечеството си – това е друга любов. Всеки иска да победи. Всъщност, кой ще победи? Само оня може да победи, който е минал през положението на баща, майка, брат и сестра. Брат, който не обича сестра си, и сестра, която не обича брата си, не разбират живота. Мъж, който не обича жена си, и жена, която не обича мъжа си, не разбират живота. Майка, която не е раждала, не е разбрала живота. Всеки човек трябва да бъде проводник на Божественото. Искаш да отидеш при някой адвокат, но не знаеш при кого. Ще намериш един миситин, той да те заведе. Миситинът не може да бъде адвокат, той е само посредник, ще те заведе при адвоката. И жената, когато ражда, се нуждае от помощ. Ще дойде някоя баба да й помогне.

Казано е в Писанието: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си и се радва, че се е родил човек на света”. Голяма е радостта на майката, защото при раждането взима участие цялото небе, всички ангели, всички хора, даже и Бог взима участие. И в женитбата взимат участие всички. Не мисли, че никой не знае за твоята женитба. Всичко, каквото човек прави, първо го знаят горе, а после на земята. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Някой казва, че остарял, че никой не се интересува от него. Остарял е само оня, който не иска да плаща дълговете си. Който е готов да плаща дълговете си, той всякога се подмладява. Който изправя погрешките си, се подмладява; който не изправя погрешките си, остарява. Безсмъртен няма да станеш, но ще продължиш живота си поне с 10–15 години. Не се спъвайте, но изправяйте лошите си мисли, чувства и постъпки. Колкото малко и да изправите живота си, ще се благословите. Казано е в Стария завет: „Ако грешникът се върне от своя път и изправи живота си, греховете му няма да се поменат. И ако праведния се върне от живота си и започне да греши, правдата му няма да се помене”. Следователно, не разчитайте на миналото си, че било добро или лошо; важно е, как живеете днес. Който напусне грешния живот и започне да служи на Бога, доброто му се зачита; който напусне добрия живот и започне да греши, не отива на добро. Не изопачавайте любовта. Дойдете ли до нея, трябва да имате само едно мнение.

Вяра е нужна на хората, а не суеверие. Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам. Казвам му, че съм зает с творческа работа. Той иска непременно да го приема. Мисли, че като туря ръката си върху главата му, веднага ще оздравее. И това може, но сега съм зает. И да туря ръката си, няма да му помогна. Казвам му да дойде след един месец при мене, или да си отиде вкъщи – след един месец ще оздравее. – Как ще стане това? – Не е твоя работа. Вечер, когато спиш, ще те посетя и ще те излекувам. – Как ще ме посетиш? – Това не е твоя работа. Аз ходя вечер. Ще дойда при тебе, когато спиш, и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав.

Ще кажете, че това ви съблазнява. Водата никого не съблазнява. Ако не знаеш да плуваш, стой вън. Искаш ли да влезеш, върви само по плитки места. Измий краката си, без да влизаш навътре. Ако знаеш да плуваш, влизай и в най-големите дълбочини. Водата е опасна само за ония, които не знаят да плуват. Казвате: Трябва да се прави добро! – Така е, трябва да се прави добро, но да се знае, как да се прави доброто. Един човек изпитва голяма жажда, влиза в един кладенец, но оказва се, че няма вода в него. Сега положението му се влошава: жаждата го мъчи, а не може да излезе навън. Ти искаш да му помогнеш, а не знаеш как. Ако му пуснеш едно гърне с вода, нито ще задоволиш жаждата му, нито ще го извадиш. Водата ще се разлее, и за него нищо няма да остане. Ако му сипеш отгоре една бъчва вода, може да го удавиш. Как ще му помогнеш?

Трезва мисъл се иска от хората. Ще кажеш, че никой не те обича. Не говориш истината. Баба ти и дядо ти са те обичали; майка ти и баща ти са те обичали. Колко плодове, колко кокошки си изял! Ако те не те обичаха, не можеше да ги изядеш. Водата, въздухът, светлината влизат в тебе – обичат те. Човек страда от много любов, а не от липса на любов. Никой няма право да се оплаква, че не го обичат. Всички хора са обичани, но сами се заблуждават, като приемат позлатените неща за истинско злато. Не разчитайте на позлатените предмети. Каже ли някой, че не иска да се моли, той държи в ръката си нещо позлатено. – Аз не вярвам в Бога. – Това е позлатена вещ. Ти не си се опитал още, да знаеш, вярваш ли, или не вярваш. – Аз трябва да се проявя. – Първо прояви любовта си към едно дърво. Посей една ябълчена семка, грижи се за нея да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава говори, имаш ли любов, и каква е тя. Избери един извор на планината и всеки месец го чисти, да видиш, ще се увеличи ли водата му. От това ще познаеш, колко любов имаш. Ако живееш добре, водата ще се увеличи; ако не живееш добре, водата ще пресъхне. Има различни начини, по които човек може да познае, колко е добър и каква любов има. Достатъчно е да се облегнеш няколко пъти с гърба си на някое дърво, да видиш, добър ли си, или лош. Ако листата на дървото постепенно съхнат, не си добър; ако се раззеленяват и освежават, добър си.

Казвам: Външната природа има отношение към човешкия живот. Тя е отглас на нашите мисли, на нашите чувства и желания, на нашите постъпки. Без да съзнава, човек сам противодейства на Божията любов, поради което не могат да дойдат до него благата, които Бог му е определил. Дават ти се блага, но стомахът ти е разстроен, не можеш да ги приемеш. Първо трябва да приемеш едно горчиво лекарство, да се регулира стомахът ти. Обаче, горчивите лекарства не лекуват. Най-мощното лекарство е светлината. Най-мощното лекарство е въздухът – диханието на Бога. Най-мощното лекарство е хлябът – Божието Слово. С тия лекарства си служат и растенията. Лечебните свойства на растенията се дължат на светлината, на въздуха, на водата и на храната, които те възприемат. Ако бъдещите лекари възприемат моята система на лекуване, ще имат добри резултати. Един лекар ще бъде проводник на светлината, друг – на въздуха, трети – на водата, а четвърти – на храната. Ако човек не е сладък като плодовете, мек като водата, подвижен като въздуха и светлината, нищо не може да придобие. Бог е влязъл в хляба, в плодовете, във водата, във въздуха и в светлината – пожертвал се е. Който обича Бога, възприема Го като част от себе си. Така човек се лекува. Затова, яжте с любов, пийте с любов, дишайте с любов, приемайте светлината с любов.

Това, което ви говоря, е подобно на математиката. Това са задачи, които решават математиците. В геометрията се говори за перпендикуляр. Какво представя перпендикулярът? – Отношение на човешката душа към Бога. Който има перпендикуляр, т. е. отношение към Бога, той е на правата страна. Който няма перпендикуляр, е на кривата страна. – На какво може да се уподоби кривата линия? – На човек с добра обхода. Той не се сблъсква с никого. Ако вървиш само по права линия, все ще се сблъскаш с някого. Правата линия е неразложима. Това значи: Никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тая връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха, именно, по тая причина. Те се опитаха да разкъсат тая връзка. Сегашните учени правят опити да разложат атома. Това е възможно. Обаче, докато не го постигнат, не може да се вярва. Човек вярва в това, което сам е опитал. Духовните хора говорят за вътрешното радио на човека, за връзката му с Бога. Ако знае, как да нагласява радиото си, ще се съобщава с невидимия свят. Ако не знае, как да го нагласява, ще търси чуждо радио. От оня свят му казват: Поправи радиото си и слушай с него.

Много от сегашните хора умират от изобилие на блага, както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие. Мнозина, като пчелите, отиват при голямото благо и там умират, за нищо и за никакво. Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъж. Всичката вода не е за тебе.

Искаш да бъдеш красив, умен, силен, здрав; да имаш къща, автомобил или аероплан. Много искаш в един момент. Бог даде аероплан първо на мухите, на птиците, а след това на човека. Първо рибите плуваха във водата, а после хората, докато създадоха корабите и параходите. Изучавайте пеперудите, птиците, животните, да видите, каква обхода имат те. В това отношение, пеперудите са за подражание. Пеперудата кацне на главата ти, на едното и на другото ти рамо, на гърба ти и постоянно казва: Бог да те благослови! Кой не обича пеперуда, която благославя? Затова, като кацне пеперуда върху вас, не я пъдете. Тя носи щастие.

Работете върху себе си, да се самовъзпитате. Вслушвайте се във всичко, което ви обикаля. Минаваш край едно дърво, тих ветрец повява листата му и чуваш нежна музика, чрез която дървото ти говори: Божието благословение е с тебе. Друг ден минаваш край едно плодно дърво. Гладен си, нямаш хляб. В тоя момент един плод пада от дървото. Погледнеш – здрав, хубав плод. Хапнеш си и благодариш.

Тури надеждата в душата си, вярата в ума си и любовта в сърцето си, за да видиш красотата и светлината на живота. Това значи, цялото небе да ти проговори. Това значи, да си в общение с невидимия свят, да проработи твоето радио. И да не си на небето, добре е да възприемаш симфонията на небесните жители.

Помнете: В живота остава само онова, което излиза от името на любовта, от името на мъдростта, от името на истината, от името на Великия Божи Дух.

3. Беседа от Учителя, държана на 24 октомври, неделя, 10 ч. с., 1943 г. София – Изгрев.

Трите пътя 2

2009-10-30T09:19:33Z

Ssstanchev123: /* Трите пътя */

==Трите пътя==

Матея 4:1–12

Има три пътя, чрез които човек се проявява в живота: пътят на волята, която е свързана с физическия свят; пътят на сърцето и неговите желания; пътят на ума, който има отношение към умствения свят.

Казано е в Писанието, че сатана изкушавал Христа. Сатаната разбирал добре човека, затова се домогнал до Христа чрез трите пътя на прояви. Той изпитвал волята, сърцето и ума Му, да види, каква устойчивост има в Него. Сатаната каза на Христа: „Ако си Син Божи, превърни тия камъни на хляб”. Христос му отговори: „Няма защо да изменям естеството на камъните. Казано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Бога”. Разбра сатаната, че пред него стои човек със силна воля. После изпита сърцето Му, като каза: „Хвърли се от тоя храм. Нали е казано, че ангели ще те носят на ръце, няма да те оставят да се препънеш в камък”. Той мислеше, че Христос е суеверен човек. Отговори му се: „Махни се оттук, сатано! Казано е, да не изкушаваме Господа”. Най-после се изпита и ума Му. Сатаната Му каза: „Виждаш ли всички тия царства? Ако ми се поклониш, твои ще бъдат”. Христос му отговори: „Само на Господа можеш да се поклониш и Нему да служиш”.

Мнозина биха желали да превърнат камъните на хляб. Защо искат това? Да забогатеят. Приложи волята си, и ще бъдеш богат. В земята, в моретата и океаните има доста злато. Ако си учен човек, ще намериш, де е златото, и ще забогатееш. От тебе зависи да бъдеш богат, да бъдеш обичан. Някой иска да го обичат. Той не знае, че ако не е обичан, не би дошъл на земята. Веднъж живее на земята, пръв Бог го е обикнал. Иначе, той не би съществувал. – За кого е създаден светът? – За човека. Светът е предметно учение, от което всеки придобива нещо. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да разполагаш, е за тебе. Хубавата цигулка е за цигуларя, който свири; боите и четките са за художника; пианото е за пианиста. – Кой е певец? –Който пее добре. – Кой е оратор? – Който говори красноречиво и туря Всяка дума на нейното място.

Сега, като се запитвате, какво представя животът, ще знаете, че той е велико благо и се проявява в три области: в областта на волята, в областта на сърцето и в областта на ума. В обикновения, физически живот, волята има отношение към обикновените работи – към яденето и пиенето. В областта на сърцето, човек търси приятното, както котката, която гледа да се настани добре. Щом намери добро място, тя започва да преде самодоволно. Ако мине човек край нея, тя започва да се гали, да мяучи, иска нещо за ядене. Приятните и неприятни чувства имат отношение към сърцето. Искаш ли да познаеш човека, виж, как се проявява в малките работи.

Изучавайте себе си, изучавайте и своите близки. Ще познаете човека и по почерка. Някой започва писмото си с големи, едри букви. Накрая той свършва с дребни, ситни букви. Това е човек, който много обещава, малко изпълнява. Обикновено младият много обещава. Като остарее, той казва: Да беше на млади години, всичко можех да направя, но сега не е така. Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: Когато бях в Багдат, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки. Казали му: Прескочи такъв трап и тук. – Не мога, тук въздухът не ми помага. – Какво представя въздухът? – Условията. Значи, ако условията бяха добри, от тебе човек щеше да излезе.

Сегашните хора няма защо да се оплакват. Ако е за условия, днес има условия за всички. Ако е за дарби, никой не е лишен от някаква дарба. Ако някой е разпилял богатството, силите си, дарбите си, сам е причина за това. Първоначално човек е бил създаден добре, с дарби и способности, физически добре и правилно развит. И ако днес има недостатъци, физически или психически, причината се крие в него. На едного очите са кривогледи, на друг – ушите са малки или големи, ръцете – къси или дълги, раменете неправилни. Първоначално и мъжът, и жената са имали еднакво дълги коси. Сега обаче, мъжът има къса коса; и жената подражава на мъжа. Понеже мъжът работи повече в умствения свят, косата му е къса. Умствените енергии препятстват за растенето на косата. В жената работят повече чувствата, затова косата й е дълга. Който има гъста, черна коса, работи повече със сърцето си. Когато главата започне да оголява, умът взима надмощие над сърцето. Правилно е и умът, и сърцето да бъдат еднакво развити. Американците са повече гологлави, защото мозъкът в тях е крайно активен. Те са бързи, подвижни хора. Дето ходят, все тичат, като че ги гони някой.

Ако сравните човека с животното, на пръв поглед ще видите едно отличително качество – брадата. Животните нямат брада, т. е. нямат воля. Казват за лъва, че е смел. – Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи. Макар и невярващи, англичаните използват способностите на индусите да парализират силите на животните, за да не ги нападат. Някой индус седи на брега, но акулите не го нападат. Ако на брега няма някой индус, англичаните не смеят да минат край реката. Индусът ги управлява с волята си. Той знае езика им и се разговаря с тях. Това знание индусите са придобили с усилена работа. Много поколения са работили в миналото и днес предават знанието си на своите деца.

Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и, като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб? Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: Какъв хляб искате и каква форма? Англичанинът казал, какъв хляб желае, и очаквал да получи поне парче хляб, да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. – Какъв плод ядете? – запитал индусът. Не се минало много време, и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае, че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент го извадили от пещта, и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче, илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността предава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги предава. И микроскопично да е предаването, в края на краищата, малкото ще се увеличи, ще стане голямо. Малкото семенце, посадено в земята, едва дава признак на живот, но животът постепенно се проявява, и след време от него излиза голямо, добре развито дърво.

Казвам: Всичко зависи от волята, резултат на човешкия ум и на човешкото сърце. Когато се говори за волев човек, разбираме човек с добре развит ум и добре развито сърце. Лъвът е силен, но не е волев. Даже слонът, който е най-умен между животните, не е волев. Ако обърнем слона няколко пъти на гърба, той е готов вече да слугува – подчинява се на човека. Докато не го обърнат на гърба, мъчно могат да го подчинят. По какво се отличава светията? По своята устойчивост и воля. Едно време светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата – издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам, как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко, и те отстъпват – не издържат на мъчнотиите. Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? – Да пееш. Дойде беднотията при тебе, пей; дойде болестта, пей. Трябва ли да вярваш на болестта? В Божествения свят болест не съществува. Човек създава болестите, а не Бог. Първоначално човек е бил надарен с воля, с добър ум и добро сърце, но отпосле той станал безволев и дал място на глупостта и на злото в себе си. Как разбират днес, кой човек е умен и кой – глупав? Казват за някого, че е умен, че наредил работите си добре, създал си добро материално положение. Оправил работите си, но го осъдили на 20 годишен затвор. Наместо да краде и да губи свободата си, по-добре да развие обонянието си, да намери скритото злато в земята. Златото и останалите благородни метали имат специфично ухание, по което може да се открият в земята. Който е развил обонянието си, лесно ще намери, де е златото, и там ще копае. Ще си вземе, колкото му е нужно, и пак ще закрие следите му. Никой няма право да вземе всичкото злато. Ще вземе най-много две-три парчета. Ще кажете, че мъчно се развива обонянието. Ако това е мъчно, пей! С пеене ще изкараш прехраната си. Важно е да имаш хубав глас, да пееш, а не да кряскаш. Ако не можеш да пееш, свири – роден си за музикант. Каквато дарба имаш, приложи я. Дали си художник, скулптор или поет, приложи знанието си. Ако разбираш от земеделие, посади няколко плодни дръвчета или лозови пръчки, да видиш резултата на своята работа.

Преди няколко години дойде при мене един малджия от Нова Загора и ми каза: Слушал съм за тебе, че познаваш, де има заровено злато. Искам да ми кажеш точно мястото, защото аз копая от пет-шест години, изкопал съм едва един километър на дължина и намерих малко злато – трудът ми не се плаща. Преди пет месеца сънувах, че един ходжа дойде при мене и ми каза: Толкова години се молиш на Господа да ти открие, де има злато в земята, но нямаш отговор на молитвата. Върви след мене, аз ще ти покажа, де е заровено златото. Тръгнах след него, но в това време моят съсед ме хвана за дрехата и ми каза: Върни ми хилядата лева, които ми дължиш. Аз го помолих да ме пусне, защото ходжата няма да ме чака. Като ми покаже, де е златото, веднага ще си платя дълга. Съседът не искаше да ме чуе, държи ме за дрехата. Сбихме се, сборичкахме се и се събудих. Така изгубих ходжата, изгубих и парите. Сега ще те моля, ти да ми кажеш, де е това място. Аз му отговорих: Питай ходжата, той ще ти каже.

Какво представя волята? – Наука. Следователно, всеки има право да работи върху себе си, да развива своята воля в прав смисъл. Бог благославя всеки човек, който има воля. Всеки, който познава законите на природата и се вслушва в тях, има воля. Волевият човек е съработник с природата. Той има предвид своето сърце, затова избягва тревогите. За нищо и никакво не се безпокои. Повечето хора се безпокоят за неща, на които не трябва да обръщат внимание. Те се оплакват, че нямат въглища, нямат обувки, дрехи. Това са временни неща – всичко ще се оправи. Сега ще носят дървени обувки. Ама били груби, тежки, тропали много. Други се безпокоят, че нямало достатъчно хляб, гладни щели да умрат. Ако е определено да умреш, и да имаш хляб, пак ще умреш – нищо не може да те спаси. И богат да си, пак ще умреш. С пари не можеш да се откупиш. Страшно е да не изгуби човек живота си.

Казвам: Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и животът се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между сърцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата Причина на нещата. Сърцето има отношение към храненето. Каквато храна употребяваш, такъв ще бъде животът ти. Отровната и нечиста храна разрушава организма. Първа Ева внесе отрова в човешкия организъм. Така дойде смъртта между хората. И днес още хората употребяват нечиста храна и все Ева обвиняват. И до днес още те ядат от забраненото дърво и все Ева обвиняват. Те не виждат дявола, който им нашепва да намразят тоя-оня, да направят зло на някого, а обвиняват Ева за нещастията си. Не търси вината в Ева, но вглъби се в себе си и чуй тихия глас, който ти нашепва: Направи добро на тоя човек, помогни му да се повдигне.

И тъй, задачата на човека е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърцето си, но и да усилва светлината на своя ум. Умът на сегашния човек е отвън светъл, отвътре тъмен. И нашият салон е светъл. Едва ли ще се намери другаде толкова светъл салон. Трябваше да отворим и горе прозорец, да бъде още по-светъл. Колкото по-голяма е светлината на ума, толкова по-добре. Няма по-приятно нещо от светлината. Тя открива красивите неща в живота. На нея зреят всички плодове. Красотата в света се дължи на светлината. Тя е разумен акт на Божествения свят. – Защо някои неща не са ясни? – Защото не са на фокус. Като попаднеш на фокуса, там всичко е светло и ясно. Ако си изгубил фокуса на нещата, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти не са прави. Тогава ще повикаш някой добър и разумен човек, да ти помогне, да вземеш точно това място, което води към фокуса.

Много хора се срамуват, да не се изложат пред другите като невежи. Няма защо да се срамувате – всичко е написано на черепа. Достатъчно е да погледнете черепа на човека, за да разберете, какъв е и как е живял. Преди години, когато правех своите научни изследвания, посетих Рилския монастир. В една от стаите имаше много черепи на калугери. Взех един череп, разгледах го внимателно и казах, че тоя човек не е бил за калугер. Запитаха ме, как познах. Взех една свещ, запалих я и я турих в черепа, точно под оня център, дето е религиозното чувство на човека. Оказа се, че черепът на това място е много де-бел, никаква светлина не минава през него. На това место е и центърът любов към Бога. Като местих свещта, светлината проникна през оня център, дето е алчността на човека. Наистина, оказа се, че тоя човек обичал да пие, да пооткрадва, да се удоволствува. Които ме слушаха, съгласиха се с мене. След това поставих свещта в друг череп, в който светлината проникваше през няколко места. Казах: Тоя човек е бил религиозен, имал любов към Бога и към своя ближен. Той е бил добър калугер. Другите калугери потвърдиха същото. Те казаха, че за всички калугери е писано, как са живели и какви характери имали. Човек не може да се скрие – всичко е писано на черепа му.

Казано е в Писанието: „Няма скрито-покрито в света”. В бъдеще по черепа на човека, още приживе, ще се определи, какъв е той. И по космите се познава човешкият характер. Погрешките не трябва да ни плашат. Вие се плашите от неща, от които не трябва да се плашите. Погрешките са богатство, което трябва да се обработва. Те представят суров материал за работа. Ако погрешките и слабостите на хората не могат да се използват като благо, Провидението не би ги допуснало. Под „слабост” разбираме всеки суров, необработен материал. Например, алчността е слабост, която се проявява различно в различните хора. Някой има слабост към марки, събира ги с цел да забогатее. Някога може да ги продаде, някога не успява.
Друг събира гвоздеи, петала, железа, без да ги използва. Той мисли, че като ги държи в дома си, ще му донесат някакво щастие. Какво прави с петалото, което е намерил? Той го закове пред прага на къщата си: в един случай с отвора навън, а в друг – с отвора навътре. Не е лошо да туриш петало пред прага на къщата си, но по-добре е, ако петалото е златно. Ако намериш четири златни петала, ще се осигуриш за цял живот. Някои се пристрастяват към растенията. Не е лошо това, но те трябва да се изучават като лечебни средства. Има растения, които лекуват и най-опасните и мъчно лечими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдат поради своето невежество. Изучавайте растенията и техните лечебни свойства.

Има хора, които разбират езика на животните. Те знаят, какво внасят различните животни в човека. Например, конят предава особена енергия, от която неразположението се превръща в разположение. Ако си неразположен, качи се на кон, да видиш, как ще се смени състоянието ти. Ако си нетърпелив, купи си два вола и работи с тях. Ако искаш да придобиеш благородство, купи си два гълъба. Ако искаш да станеш певец, купи си една пойна птичка. Големи артисти са птиците. Един познат ме запита, какво ще прави, като отиде в другия свят. Казах му, че никой не може да отиде в другия свят, докато не изучи добре растенията, пеперудите, рибите, птиците, животните. За всяко нещо ще държи изпит. Пеперудите представят картинна изложба на ангелите. Като посетите тяхната изложба, ще разберете, какъв смисъл крие тя. Художникът трябва да изучава пеперудите, да види, в какво малко пространство са поставени толкова много краски. Учете изкуството от пеперудите и цветята.

Ще кажете, че се стремите към опростен и скромен живот. Как мислите, човешкият живот опростен ли е? Не само, че не е опростен, но за нисшите същества, той е подобен на рая. Какво разбира мухата от човешкия живот? Тя няма представа за живота на хората, нито за онова, което ги обикаля. Какво представя слънцето, какво звездите, какво цветята, пеперудите, тя не знае. Тя нищо не разбира от красотата. Както мухата няма представа за човешкия свят, така и човек няма представа за рая, за възвишения свят. В тоя свят живеят разумни, съвършени същества, без никакви слабости. Срещнеш ли един жител от възвишения свят, той е готов да ти услужи, да се жертва за тебе, без никакво възнаграждение. Възвишените същества са абсолютно безкористни. Те са богати, от нищо не се нуждаят. Какво можеш да дадеш на царския син? Какво може да ти вземе той? Друг е въпросът, ако в тебе не тече царска кръв.

Един царски син се оженил за една млада, красива циганка. Какъвто хляб да й слагали, все не я задоволявал. Тя искала да си хапне хляб, направен от изпросено брашно. Един ден тя взела брашно и го сипала на десетина стола. След това турила дисагите на гърба си и тръгнала от един стол на друг да проси брашно. Като напълнила дисагите си, прибрала се в стаята си, омесила хляб, опекла го и си хапнала до насита. Тоя хляб й бил вкусен.

Питате: Какво трябва да правим ние? Започнете да живеете, както жителите на рая. Не се съблазнявайте от парите на банкера. Не се съблазнявайте от красотата на когото и да е. Ако си мъж, не се съблазнявай от красотата на жената; ако си жена, не се съблазнявай от красотата на мъжа. Не се съблазнявай от силата на човека. Силен е само Бог. Всеблаг, всемъдър е само Бог. Всички разумни същества вървят от съвършенство към съвършенство; обикновените хора вървят от несъвършенство към съвършенство. Обикновеният човек не може още да върви от съвършенство към съвършенство.

Какво виждаме днес в човешкия живот? Отвличане на вниманието. – Кой отвлича вниманието му? – Животът. За да не се отклонява, човек трябва да постави дарбите си за основа на своя живот и да работи върху тях. Развивай светлината на своя ум, да придобиеш повече светлина. Развивай топлината на сърцето си, да придобиеш повече топлина, да усилиш пламъка на свещения огън, който разрешава всички мъчнотии. Когато мъчнотиите не се разрешават лесно, това се дължи на недостатъчната топлина в сърцето. Нищо в света не е в състояние да измени тая топлина. Кой може да противостои на 273° студ? Такова нещо е топлината на сърцето, която наричаме топлина на живота. Силата на човека се крие в неговата воля.

И тъй, върху три Божествени неща гради човек живота си: върху светлината на своя ум, върху топлината на своето сърце и върху силата на своята душа. Човек е дошъл на земята да изяви доброто, което носи в себе си. Ако е добър, умен и силен, ще има приятели; ако не е добър, не е умен и не е силен, няма да има никакви приятели. В приятелството става истинска обмяна между душите. Ако ядеш плод, който обичаш, между тебе и плода става правилна обмяна. Любовта към даден плод е в състояние да подобри неговото качество. Ако ядеш един плод няколко години наред с любов, ще видиш, че дървото се подобрява. Ако един глупав човек яде от един и същ плод няколко години наред, без любов, състоянието на дървото се влошава. Това е закон.

Добрите и умни градинари изкарват добри плодове. Користолюбивите градинари развалят плодните дървета в своята градина. В дърветата се явяват различни животинки, които изяждат плодовете. Всички хора са минали през училище. И вие сте свършили университет, гимназия, прогимназия или първоначално училище. Знаете, кои ученици обича учителят. Учителят обича прилежните, способни и даровити ученици. Даровитият ученик е добър. Невъзможно е неспособният, глупавият ученик да бъде добър. Даровитият ученик има силна воля, може да решава трудните задачи, които учителят дава. Колкото и да е мъчна задачата, той не се отчайва, но работи върху нея, докато я реши. Като говори, той си служи с думите на справедливостта. Има думи на справедливост, които излизат или от ума, или от сърцето, или от душата на човека. Ако не може да си служи с тия думи, той трябва да се учи, докато станат негова плът и кръв. Човек живее и се ползва от онова, което са придобили всички хора колективно. Онова, което цялото човечество е придобило, то е станало живо дело. Всичко друго е само опити. Онова, което всички хора са придобили, става общо достояние; от него ще се ползват и бъдещите поколения. Всичко, което нашите майки и бащи, деди и прадеди са изработили, се унаследява. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Един ден и най-големият невежа ще стане гениален. – Как? – Чрез усилена работа. Който иска да постигне нещо, трябва да работи. Лекият живот и безработицата не дават добри резултати. Ако тоя живот даваше нещо на човека, други щяха да бъдат резултатите. Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство с незавидно положение, да няма къде глава да подслони?

Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място на щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце, своята душа. В бъдеще земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно. Имаш богатство, щастлив си; изгубиш богатството си, ставаш нещастен. Докато си здрав, щастлив си; щом изгубиш здравето си, ставаш нещастен. Ако не си умен, добър и силен, всичко ще ти вземат; ако си умен, добър и силен, всичко ще си запазиш. Кой може да бъде най-умен, най-добър и най-силен? Това е човекът, който вижда ясно и в миналото, и в бъдещето, както в настоящето. Достатъчно е да насочи погледа си две хиляди години назад, в миналото, за да знае, какво е било тогава; и като отправи погледа си две хиляди години напред, да вижда, какво носи бъдещето. Сегашните астрономи, със своите далекогледи, проникват пространството и виждат това, което за обикновените хора не е достъпно. Те се радват на простора, на необятната вселена. Чрез своите телескопи, те говорят на хората за съществуването на множество слънца и планети, като жилища на разумни същества. Ще дойде ден, когато жителите на земята ще пътуват от една слънчева система в друга. – Кога ще бъде това? – Някога. Ако едно време кажехте на хората, че човек ще хвърчи с машина, щяха да ви разглеждат като луд, но днес това е факт. От най-далечни краища идат хора с аероплани, извършват някаква задача. Колко нощи ви посещават тия хвърчащи машини и внасят страх и трепет между вас!

Сегашните хора са дошли до положение, дето обикновената разумност нищо не струва. Едно време паякът беше специалист по предачното изкуство, надминаваше човека, но днес човек го превишава. Паякът пропадна в изкуството си, защото се предаде на ловене на мухи: хване една муха, изсмуче кръвта й и чака втора. Като влезе тоя предач в къщата ви, вие взимате метлата и го изгонвате навън – не ви харесва. Човек трябва да се препоръча с някакво изкуство или знание, с което да помага на ближния си. С какво ще се препоръчате вие? Ако е вечер, ще се препоръчате със светлината на своя ум. Ако вън е студено, ще се препоръчате с топлината на своето сърце. Ако някой се намира в трудно положение, ще се препоръча със силата на своята душа. Силният всякога има бъдеще. Той е полезен на всички живи същества. Добрият и разумният всякога имат бъдеще. Човек не може да бъде умен и силен, ако няма надежда. Не може да бъде добър, ако няма любов. Не може да бъде силен, ако няма вяра. Надеждата е свързана с физическия свят. От надеждата зависи здравето на човека. От любовта зависи състоянието на сърцето. От вярата зависи състоянието на ума. Без вяра не можеш да бъдеш умен. Без надежда здравето не е истинско. Здравето има отношение към слънцето, носител на живота. Понеже и златото е проводник на живота, затова здравето на човека се определя от количеството на органическото злато в неговата кръв. Здравият има достатъчно количество злато в кръвта си. Започне ли да боледува, златото се намалява в организма. Когато се лекувате, турете една златна монета във вода, да стои известно време, и след това пийте от нея по една чаена лъжичка на ден. Ще кажете, че това е суеверие. Да пиете лекарството на лекаря, не е суеверие, а да пиете вода, в която има злато, това е суеверие. Помнете: Вярата лекува. Дайте на болния чиста вода, да пие по лъжичка, и вижте, какъв резултат ще има. Колкото по-силна е вярата му, толкова по-скоро ще оздравее.

В миналата война дойде при мене един беден войник, който заболял от треска и, понеже нямал средства да се лекува, искаше от мене съвет. Казах му да отиде мислено в една аптека и да поиска една доза хинин. След това да си представи, че взима хинина вътрешно. Като изпълни съвета ми и не оздравее, да дойде при мене, аз ще му помогна. Войникът не се върна втори път при мене, което показва, че е оздравял. Всеки, който е приложил тоя съвет с вяра, се е излекувал. Всичко в живота зависи от вярата. Всеки, който вярва в богатството, богат става; който вярва в силата, силен става.

Един американски студент отишъл да гледа, какви упражнения прави един от видните американски борци. Като гледал, как играе, той казал нещо по негов адрес. Борецът се засегнал, ударил две плесници на студента и го повалил на земята. Студентът не казал нищо, станал, изтърсил праха от дрехите си, върнал се в дома си и започнал да мисли, как да отговори на бореца. Решил да изучи живота му, да види, как е постигнал това изкуство. И след туй започнал всеки ден да се упражнява, докато развил мускулите си толкова, че с едната си ръка могъл да вдига един кон с кончето заедно. Един ден след шестгодишна усилена работа, студентът отишъл при големия борец, хванал го за краката и го вдигнал с една ръка във въздуха, после го сложил на земята, пак го вдигнал, сложил го отново на земята и го запитал: - Познаваш ли ме? – Не те познавам. –Аз съм оня студент, на когото преди шест години ти удари две плесници. Благодарение на тия плесници, аз станах такъв борец, какъвто си ти. Вярата ми, че мога да постигна желанието си, се оправда.

Благодарете на оня, който ви е ударил две плесници. Благодарете и на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. Покрай лошите методи, той си служи и с добри методи. Много работи на земята са все от него създадени: съдилищата са от него създадени. Той внесе крамолата в света и раздели хората на прави и криви. На кого щяха да проповядват свещениците, ако нямаше грешници? Той е причина да се раждат деца. Как щяха хората да изправят погрешките си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволът казва на хората: бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас? В един от съборите на боговете, Бог запитал сатаната: Обърна ли внимание на раба ми Йова, да видиш, че няма подобен на него? Сатаната отговорил: - Позволи ми да го изпитам, после ще се произнеса, дали е такъв, какъвто казваш. Умен е дяволът, нетрябва да се мисли лошо за него. Какво правят хората? Ако се случи нещо лошо, все на дявола го приписват. Не е така. Често човек греши по свой почин, без намесата на дявола.

Адвокат защищавал един обвиняем, когото съдели за кражба. Защитникът казал: Господа съдии, моят повереник нямал намерение да краде. Съдят го, че откраднал сто лева. Той не е професионален крадец. Там, дето били стоте лева, имало още 60000 лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само сто лева. В това време обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че той се разкайва за кражбата, която извършил, и го запитал: Защо плачеш? – Плача за 60-те хиляди лева, които не видях. И така ме съдите, поне да бях взел всичките пари, а не само сто лева.

Не говорете неверни неща. Те носят след себе си голяма отговорност. Не вярвайте на всичко, което се говори или пише за хората, за развиване на известни събития. Ако от всичко казано и писано има десет на сто истина, благодарете и за това. Има една история, в която са писани само хубави работи. Но има една история, която хроникира нещата точно, както времето ги хроникира. Там всичко е поставено на филм. Поставят филма, и вие гледате картини от най-ранното си детство до 120 годишна възраст. Там всичко е отбелязано: какво си говорил, как си постъпвал. Съдиите само гледат и се усмихват, без да кажат нещо. Всеки, който вижда своя филм, казва: Искам да се върна на земята, да изправя погрешките си. Тоя филм продължава цели 45 години, след което човек отново се връща на земята, да изправи погрешките си и да продължи учението си.

Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените мисли, които носят светлина за ума. Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените чувства, които носят топлина за сърцето. Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените сили, които укрепват душата и духа.

Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашето сърце. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашата душа. На него разчитайте и за него работете. Това е правият метод на работа. Той води в правия път на живота.

2. Беседа от Учителя, държана на 17 октомври, неделя, 10 ч. с., 1943 г. София – Изгрев.

КНИГА: Вечно подмладяване

2009-10-30T09:15:56Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1943-Vechno_podmladyavane.pdf Вечно подмладяване]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вечно подмладяване]] (Назъров) '''(готово)'''(пр.)
* 2. [[Трите пътя 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Да оздравееш]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Ценни неща]] (Тонина) '''(готово)'''
* 5. [[В Негово име]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Три важни неща]] (ru_ana) '''(готово)'''

Вечно подмладяване

2009-10-30T09:13:49Z

Ssstanchev123: /* Вечно подмладяване */

'''ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ'''

'''БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ'''

== '''СОФИЯ, 1944''' ==

=='''Вечно подмладяване'''==

(Лука 12:4-8)

Нещастието на съвременните хора произлиза от това, че те не оценяват малките работи. Всички се стремят към големи работи; всички искат големи къщи, големи заплати, много пари — не се задоволяват с няколко лева, милиони искат. Чувате някой да казва, че иска да има автомобил, аероплан, параход. Питам: Защо детето иска да носи панталоните на баща си? То не може да ги носи. На него са нужни малки панталонки, да може свободно да се движи. Защо е нужна на малкото момиченце майчината рокля? И да се облече в нея, то не може да я носи. За малкото момиченце малка рокличка, за майката — голяма рокля. Често и духовните хора искат големи рокли, дълги панталони, големи шапки. Казват за някого, че главата му е малка. Ако главата му е малка и не може да използва капитала, който му е даден, защо му е по-голяма глава? На по-голямата глава се дава по-голям капитал. Сила е нужна на човека да носи тежестите на живота. Мнозина се давят, защото главата им е тежка. Ако бяха по-леки, и да паднат във водата, ще изплуват на повърхността.

Като се натъкват на мъчнотии, хората казват: Какви бяха старите времена! Какви са били старите времена? Каква е разликата между вола и теленцето? Какво предпочитате да ядете: пастърма от стар вол, или месо от теленце; месо от стара свиня, или от прасенце? Това са сравнения, върху които трябва да се мисли. Повечето хора са повърхностни, не мислят много. Какви ли теории не развиват! Те разискват върху въпроса за създаването на света, за големината на Земята — за всичко правят изчисления. Един учен правел изчисления: ако е възможно пренасянето на Земята от едно място на друго, колко години ще бъдат нужни, с колко тренове и с колко вагони ще стане това. Той направил следните изчисления: за пренасянето на Земята са нужни 300 милиарда години, с 30—40 милиарда тренове, всеки трен с по 50 вагона, всеки вагон 160,000 пъти по-голям от сегашните; всичко това ще заема едно пространство от два квадрилиона километра, за извървяването на които ще са нужни 500 милиона години, ако бързината е еднаква с тая на светлината. Това са въображаеми неща. Може ли да се пренесе земята на друго място? — Не може. Тогава, защо учените правят такива изчисления? За да се събере материята на земята атом по атом и молекула по молекула, нужни са квадрилиони години. Не е лесно, следователно, да се мести земята.

Какво е предназначението на човека, който живее на земята? Човек има глава да мисли, сърце — да чувства и да поддържа топлината на организма, стомах — да приема храна, да я обработва и да поддържа тялото. Човек трябва да яде по три пъти на ден, да образува кръв; по 10—15 пъти на минута да поема и да издиша въздух. И умът му трябва да бъде постоянно зает с работа. Какво е предназначението на човешкия ум? Някой казва: Цял живот мислих, но нищо не придобих. Това е неразбиране на нещата. Все едно да кажеш, че нищо не си придобил от храната. Ял си най-хубави яденета и казваш, че нищо не си придобил. Чрез мисълта си човек събира три вида енергия, от която съгражда своето умствено тяло, което занася със себе си в другия свят. Безсмъртно е умственото тяло на човека. Някой пита: Защо трябва да мисля? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да бъда добър? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да работя за душата си? — За да не бъдеш роб на условията.

Мнозина се запитват, обича ли ги Бог, или не. Това не е важно. Важно е, дали вие любите Бога. Спасението на човека се заключава в любовта му към Бога, а не в любовта на Бога към него. Ако майката обича детето си, а то не я обича, тя ще го пометне. Когато майката помята детето си, това показва, че то не я обича. Ако детето обича майка си, тя никога няма да го пометне. Сега въпросът не е за помятането. Майката трябва да накара детето си да я обича.

Една българка от Варна разправяше една своя опитност със своето момиченце, ученичка в отделенията. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Йорданка. Тя слушала майка си, но била доста своенравна. Един ден майката накарала Йорданка да чете „Отче наш”. — Няма да чета! — казала Йорданка. — Чети молитвата! — настоявала майката. — Няма да чета! — Ще те накажа, ще те изпъдя вън. — Няма да чета! Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си. хванала Йорданка, вдигнала я във въздуха, тръшнала я на земята и казала: От тебе човек няма да излезе! Йорданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче наш”. Едва сега разбрала тя, какво искала майка й от нея. — Защо не искала да изпълни желанието на майка си? — Не разбирала, какво се иска от нея, не разбирала идеята. Същият закон се отнася и до нас. Когато не искаме да свършим една работа, причината за това е, че не я разбираме. Много неща върши човек, без да ги разбира. Някой мисли, че е религиозен, без да разбира, какво значи религиозен човек и какво се иска от него. Думата „духовен” е по-близка до разбирането ни, тя е по-стара дума, в сравнение с думата „религиозен”.

Често слушате да казват: Какви бяхме едно време! Така говорят и светските, и религиозните. Едно време всички бяхте млади, красиви, малки дечица, с весели, усмихнати лица. Де отиде вашата младост и веселост? Майката се радва на детето си и казва: Моето детенце! — Де отиде това детенце? Де отиде красивото, послушното и благонадеждно ангелче? Изгубва се детското в човека. Още от малко детето слуша да му се говори: Ще пораснеш, ще станеш като баща си и дядо си, и то преждевременно остарява. То си мисли, че ако стане като баща си и дядо си, всичко ще постигне, всичките му работи ще се наредят. Станеш ли като дядо си, краката ти ще отслабнат, стомахът ти няма да работи, само мозъкът ти ще мисли и философства. Ще седиш на едно място с часове и ще казваш: Какво направих на тоя свят? Какво придобих? И като се убедиш, че нищо не си придобил, ще започнеш да мислиш за другия свят. В същност, дядото мисли за оня свят, но не го разбира, нищо не знае за него,

Младият, възрастният мислят, предприемат нещо, работят, а старият е в тъмнина. Защо ви е дядото, който живее в тъмнина? Той носи стари идеи в ума си. Може ли той да ви бъде идеал? Старата идея е празна стомна, без никакво съдържание. Ако можеш да напълниш стомната, придобил си нещо. Ако не можеш да я напълниш, нищо не си придобил. Да говориш само за миналото си, това значи, да говориш за празната стомна. Какво беше едно време! — Какво беше? Носеше една празна стомна. Ако си я напълнил, използвал си живота; ако не си я напълнил, нищо не си разбрал от живота. Всички говорят все за миналото, какво е било едно време. Важно е новото време, а не старото. Ако старото време не е дало нещо ценно, безсмислено е да се говори за него. Бог е създал света за хората, а не за овцете. Той постоянно създава нови вселени. Тая мисъл англичаните изразяват с думите „eternal generation”, които означават вечно творчество, вечно подмладяване, вечно прераждане. В тия думи се крие смисълът на живота. Човек трябва да се подмладява вечно, постоянно. Това подразбира вечен интерес към новото. Някой казва: Не ме интересува новата музика; не ме интересува новото изкуство; не ме интересува ядене и пиене. Какво те интересува тогава? Щом нищо ново не те интересува, ти сам се осъждаш на смърт.

Защо умират хората? Това е велика тайна. Един поет казва, че хората умират, защото се влюбват в другия свят и предпочитат да живеят там, отколкото на Земята. Всъщност, вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото твърдението на младата мома, че не иска да се жени. След една-две години тя се оженва. Като се отегчат от земния живот, хората искат да умрат, да отидат в другия свят, да благуват. Те мислят, че там ще намерят всичко, каквото пожелаят. И там има блага, но зависи, кой е готов да се ползва от тях.

Една позната от Варна разправяше един свой сън. Сънувала мъжа си, покойник, че се явил при нея и започнали да се разговарят. Тя го запитала, какво има на оня свят, как живеят там. Той й казал: Като дойдеш, сама ще видиш. Сега имам нужда от юрган. Като тръгнеш за другия свят, донеси ми един юрган. Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за ръка възлюбения на моята позната и го повела със себе си. Тя казала: Остави мъжа ми, той е мой. — Сега е мой. Това, което е било на Земята, не е валидно за света, в който сега живеем. Връзките на Земята не са връзки и в другия свят. Там отношенията между душите са други. Като отидеш на другия свят, мъчно ще намериш оня, с когото си бил свързан. Благодарете, че бракът, който свързва хората на земята, не съществува на оня свят. Иначе, страшно ще бъде положението на хората.

Какво означава думата „брак” в широк смисъл? В духовно отношение, бракът подразбира връзка между две души. Душите се свързват в името на любовта. Само тая връзка е вечна и неразривна. Това значи истински брак. Тъй, както сега хората се свързват, това не е никакъв брак. Това е временна, човешка връзка, която се разкъсва така лесно, както е направена. Връзката между сродните души е вечна. Те са излезли от Бога с любов и се връщат при Него с любов.

Какъв е животът на оня свят? — Добър е, но никой не може да отиде там, докато не свърши училището на Земята. Като се върне в невидимия свят, сам ще види, какво е научил. Знанието, което човек придобива на земята, важи и за другия свят. Някои мислят, че като отидат на оня свят, ще научат нещо повече от това, което са научили на Земята. Ако на Земята не си учил, и там не можеш да учиш. Ако на Земята не си бил способен, и там няма да бъдеш способен. Ако на Земята си бил изключван, и в оня свят ще те изключват. Учителят обича оня ученик, който учи. Ако не учи, колкото и да е добър, учителят му не го обича. Онова, което препоръчва ученика и на Земята, и на оня свят, е желанието му да учи. Добрият певец се познава по желанието си да пее. Трябва ли да му се казва, при кого да учи и по колко пъти на ден да пее? Добрият певец, с пеенето си, оправя времето, а лошият певец го разваля. Като слушам и единия, и другия, записвам имената им на особена книга. Когато е суша, добрият певец, с пеенето си, докарва дъжд. Кое е по-добре: дъжд ли да вали, или слънце да грее? Кое е по-добре: да пееш и да лекуваш болни и съживяваш умрели, или здравите да се разболяват и живите да умират? На Земята е по-добре да пееш, и хората да оживяват, отколкото да пееш, и хората да умират.

Същият закон се отнася и до мисълта. За предпочитане е да приемеш една мисъл, която носи живот, отколкото мисъл, която носи обезсърчаване и мрак. Мисъл, чувство и постъпка, които обезсърчават човека, не са нормални. Всяка мисъл, която разширява съзнанието и носи светлина, е права. Всяко чувство, което разширява съзнанието, е право. Всяка постъпка, която разширява съзнанието, е права. За всяко нещо е нужна права мярка. Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да преустроят главите си. Ако не внесат нещо ново в мислите и чувствата си, бъдещата култура ще прилича на сегашната. Старото трябва да отстъпи на новото. Не само съзнанието на хората трябва да се измени, но и материята, от която са направени телата им. Ново съзнание, ново тяло е нужно на човека. Първобитният човек е бил като животното, обрасъл с косми. Бог простря ръката си върху него, космите му паднаха, и той стана човек. И нарече Бог първия човек Адам. За него се казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Казано е в Писанието, че Бог се разкая, задето направи човека. — Защо се разкая? — Имаше в човека нещо животинско. Оня, който не мисли, не чувства и не постъпва право, не е истински човек.

Какво се иска от сегашните хора? — Да дадат път на Божественото начало в себе си. Казват за някого, че е истински човек. Какъв човек е той, щом се проявява животинското в него? Той носи човешка форма, но се проявява като тигър, като вълк, като паяк или друго някое животно. Някой се разгневи, недоволен е от някого и казва: Ще ми се да го удуша, или да изпия кръвчицата му. Да изпиеш кръвта на някого, това прави и мечката стръвница, но не и човекът. Така постъпва тигърът, паякът. Турете Божественото за основа на своя живот. Турете любовта за основа на живота си. Днес всички говорят за любовта — и бащата, и майката, и децата, но постоянно се карат помежду си. Любовта изключва недоразумението и караницата. — Мога ли да не се гневя? — Ще се гневиш, но ще употребиш енергията на гнева за сваряване на яденето. Ще готвиш на огъня на гнева. Щом сготвиш яденето си, ще затвориш крана, да не тече енергията напразно. И гневът е на място понякога, но разумно трябва да се използва неговата енергия. И лошата мисъл, лошото чувство, лошата постъпка са на мястото си, но само за Земята, като тор. Потъпквайте ги, да не излизат на повърхността, да развалят живота ви. Да потъпкваш лошото, това значи, да го контролираш.

И тъй, дайте ход на Божественото в себе си, да станете красиви. Само така хората ще ви обичат. — Защо обичат някого? — Защото е красив, защото е умен, защото е добър, защото е силен, защото е талантлив. Във всеки човек има нещо, за което можеш да го обичаш. Обичаш човека, защото тялото му отдалеч ухае. Какво ухание излиза от телата на съвременните хора? Те се пръскат с гюлова есенция, с теменужна, но това е уханието на розата, на теменугата — то не излиза от човека. От кой човек излиза ухание? — От оня, който мисли право. Светлина излиза от неговия ум. От светлината излиза приятно ухание. Който усети това ухание, чувства се в рай. Това ухание премахва всякакво неразположение в човека. От мъжа трябва да излиза уханието на светлината, а от жената — уханието на топлината, на Божествения пламък. Приятно е да усетиш уханието на топлото сърце, на Божествения пламък. И ангелът се интересува от това ухание. И той иска да надникне, да усети това ухание, да се потопи в него.

Интересувайте се и вие от хубавото в живота. То носи нещо ценно в себе си. Религиозният иска да знае, може ли да види Христа, или някой светия. Може да Го види, ако носи нещо ценно в себе си. На кой ученик се радва учителят? На добрия и способен ученик. Той дава нещо на учителя си. Следователно, когато казвате, че ще отидете на оня свят, при Христа и при светиите, първо трябва да се запитате, какво ще занесете със себе си. Не е въпрос да отидеш на оня свят и да занесеш човешкия свят там. Ти и сега си в оня свят, но той не е в тебе. Всички хора живеят в Божествения свят, но не са допуснали Божествения свят в себе си. Като знаете това, не търсете оня свят вън от себе си, но отворете се за него. Отворете се за Божествения свят, да разберете, какво означава раят. Всеки е бил в рая, но е забравил това време и до днес още продължава да го търси. Човек мисли, че като умре, ще влезе в рая, в оня свят. Той се заблуждава. И като умре, пак ще бъде на Земята. Раят е на Земята, и адът е на Земята.

Един английски лорд тръгнал със слугата си на екскурзия за Швейцарските Алпи. Слугата му носел голяма чанта, пълна с провизии за път. Като голям месоядец, лордът се запасил с достатъчно провизии — печена кокошка, салам, бутилка вино. Искал да се качи на връх Мон Блан, там да си хапне — на чист въздух. Понеже се пресилил при изкачването, той изгубил съзнание и се прострял на земята. Слугата се опитал да му помогне да се съвземе, но не успял. Като минало известно време, и господарят му не се съвзел, той си помислил, че е умрял, и си казал: Сега поне мога свободно да си хапна печена кокошка и да си пийна студено винце. Нахранил се добре, пийнал си, развеселил се и, като видял, че господарят му още лежи в безсъзнание, започнал да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, докато най-после успял да го пробуди. Едва отворил очите си, господарят му извикал: Кой ти даде право да изядеш кокошката и да изпиеш виното? Слугата се уплашил от думите на господаря си, стреснал се и паднал мъртъв на земята. Казвам: Всеки, който яде без позволение, умира. Да ядеш без позволение, това значи, да изядеш кокошката и да изпиеш виното на господаря си, когато той лежи в безсъзнание.

В прочетената глава от Евангелието се вижда мисълта на Бога към нас, към всичко, което Той е предвидил. Казано е, че космите на главата ни са прочетени. Ако Бог се грижи за малките същества, колко повече се грижи за човека. С какво трябва да Му се отплатим? С нищо друго, освен с желанието си да учим предмета, който ни се преподава. Ако не учиш добре предмета, който професорът ти преподава, не можеш да бъдеш обичан. Ако не решаваш добре задачите си, учителят не може да те обича. Ако не учиш добре уроците си по музика, учителят ти също не може да те обича. Тогава за какво ще ни обича Бог? Любовта може да се увеличи и намали. Пръв Бог ни е възлюбил. Как ще запазим и увеличим Неговата любов? Ако не изучаваме законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух, как ще се запознаем с Божествения свят? Ще кажете, че искате да видите ангелите. Това не е достатъчно. Трябва да говорите с тях, а не само да ги видите. Вие може да отидете в Англия, във Франция, в Германия или в Русия, но това не е достатъчно. Трябва да знаете езика на ония, в чиято държава сте отишли. Какъв смисъл има да срещнеш един учен и да не можеш да говориш с него? Какъв смисъл има да срещнеш Христа и да не знаеш, какво да Му кажеш? Знаете ли, какво е говорил Христос преди две хиляди години? Приложихте ли Неговото учение? Вижте, какво прави младата мома, когато хареса някой момък. Тя започва да се интересува, де живее той. коя е майка му и кой е баща му, от какъв род са, какво е материалното му състояние. Тя изучава историята на неговия род, на неговите деди и прадеди и тогава дава сърцето си. Какво знаете вие за Христа? Даже и малкото Евангелие, останало от Него, не знаете.

Някои казват, че като отидат на оня свят, всичко ще им се разкрие. Блажени вярващите! Не искам да ви обезсърчавам, нито искам да ви обезверявам. Вярвайте, в каквото искате. Понякога и заблужденията са потребни. Аз не искам първо да се насърчите, а после да се обезсърчите. Сега сте насърчени повече, отколкото трябва, но на края ще се обезсърчите.

Един знаменит американски проповедник работил цели 20 години между своето паство. Той бил забележителен със своите красноречиви, съдържателни беседи, но не могъл да обърне нито един от слушателите си към Бога. Често се обезсърчавал от работата си. Една вечер държал проповедта си, но не бил доволен от нея. Видяла му се глупава, безсъдържателна. Като свършил беседата си, побързал да се прибере в дома си, никого да не среща, с никого да не разговаря. Из пътя си мислел, че най-добре ще бъде да се откаже от тая работа, да започне друго нещо. На сутринта, като отивал на събранието, срещнала го една стара жена, спряла го и му казала: Много ти благодаря за вчерашната проповед. Какво стана, не зная, но сърцето ми се отвори, реших вече да служа на Бога. Той си казал: Чудно нещо, толкова хубави проповеди държах, но не можах да обърна нито един човек към Бога. Една глупава проповед държах и с нея можах да отворя едно човешко сърце.

Казвам: За предпочитане е една по-малко красноречива проповед, която може да обърне една душа към Бога, отколкото красноречиви проповеди, които не могат да отправят нито една душа към Бога. Каква проповед е тая, която събужда в човека желание само да яде и пие? Ще чуеш една хубава проповед и след това ще идеш на угощение с приятели да си хапнеш и пийнеш. Питате, коя храна е по-добра: месната или растителната? Аз не препоръчвам месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество светлина и топлина. Растителната, плодната храна съдържа повече светлина и топлина. Като ядеш месна храна, в първо време тя е приятна. На края идат последствията. Растителната храна в първо време не е много приятна, но на края се отразява добре. Според мнението на някои учени, месоядните животни били по-умни от тревопасните. Според други учени, тревопасните и плодоядни животни са по-умни и по-добри от месоядните. Ето, слонът не яде месо, но има ли по-умно животно от него? Лъвът, тигърът, змията не могат да се сравнят по интелект със слона.

Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. И старата баба трябва да има желание да учи. И на 120 години да е човек, пак трябва да има желание за работа и учене. Защо 120 годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да няма желание да се облече хубаво? Ще кажете, че обличането в нова, чиста премяна е само за младите. Не е така. Новото учение не прави разлика между млади и стари. — Минаха нашите години. — Да мислиш, че си стар, това значи да живееш в грях. Само в греха има старост. Който греши и върши престъпления, остарява преждевременно. Новото учение не говори за старостта на греха. Старостта на любовта подразбира подмладяване. Старостта на греха подразбира смърт. Казано е: „В грях ме зачена майка ми”. Който е заченат в любов, вечно ще се подмладява. Новото учение, т.е. учението на Христа казва: „Които чуят гласа ми, ще се подмладят”. Който не може да се подмлади, не е от новото учение. Каже ли някой, че е остарял, това показва, че е живял по стар начин. — Краката ми не държат вече. — Защо не държат краката ти? Повярвал си, че не държат. Това е илюзия. Срещате се с тоя, оня и на всички казвате, че сте остарели. Достатъчно е по няколко пъти на ден да казваш и да мислиш, че си остарял, за да се свържат краката ти.

Един дядо задрямал под една круша. Внучето му взело едно кълбо и започнало да обикаля с конеца, да завърже дядото за крушата. Дядото погледнал, какво прави детето, усмихнал се и продължил да дреме. Детето постоянствало в играта си. Обиколило няколко пъти дядото с конеца, докато се образувало тънко въже. Така то завързало дядо си за крушата. Иска дядото да стане, не може, здраво е завързан за крушата. Като видял това, той казал на внучето си: Хайде сега, дядовото, започни да се въртиш на другата страна, ще ти дам едно орехче. Детето започнало да се върти в обратна посока на първата и освободило дядо си. Мъчно се късат въжетата, с които ти сам, или друг някой те обвързал.

Казвам: Не допущайте отрицателни мисли в ума си. Каже ли някой, че не си добър, помисли и кажи в себе си: Бог ме е създал добър. Дали проявявам доброто, това е друг въпрос. — Глупав човек си. — Бог ме е създал умен. На всяка отрицателна мисъл постави положителна. Някой вестник писал нещо отрицателно за тебе — не се занимавай с него. — Трябва ли да мълчим пред отрицателното? — Не е въпросът да се мълчи, но всеки да каже истината в себе си и да се държи за нея. Кажи си: Бог ме създаде по образ и подобие свое, вложи в мене всички възможности, да проявя доброто и разумността, да уча и да се развивам. Ако вървя по тоя път, ангел ще стана. — Какво е ангелът? Слуга, който изпълнява Божията воля. Кой е добър цигулар? Който спазва правилата на музиката и свири, както се е учил при своя добър учител. Може ли да бъде беден оня цигулар, който има дарбата на Паганини?

Един ден Паганини минал покрай един старец, който седял на пътя и свирел с цигулката си. Който минавал, хвърлял някаква дребна монета в чинийката. Паганини погледнал към стареца, харесал цигулката му, взел я и започнал да свири. Веднага около Паганини се събрали множество хора да слушат великия цигулар. Всеки турял по нещо в чинийката на стареца. В няколко минути чинийката била пълна с пари. След това Паганини дал цигулката на стареца и се отдалечил. Старецът му казал: Синко, защо не дойде по рано, да се науча и аз да свиря като тебе? Благодаря ти, че ми посвири. Хубава била цигулката на стареца, но чинийката му оставала празна. Какво струва хубавата цигулка, когато чинийката е празна?

Религиозните и духовните хора очакват да дойде Духът и тогава да се проявят. Духът ще дойде, но трябва да учите. Духът ще дойде, но трябва да впрегнете ума, сърцето, душата и духа си на работа. Като дойде Духът, ще работиш и приятно ще ти бъде. Казвате, че човек трябва да се занимава с важни работи. Човек трябва да говори така, че никого да не обижда. Право е, че не трябва да се обиждате, но какво разбирате под „обида”? Думата „обида” е съставена от сричките „о-би-да”. Тя крие в себе си условия за развитие. Ако напишете „убида” вместо „обида”, „у” означава движение. Някой казва, че го обидили. Как го обидили? Казали му, че останал много назад. Ако, наистина, е останал назад, трябва да се впрегне на работа, да набави изгубеното време. Не отлагай нещата за далечното бъдеще. Някой казва, че каквото не е могъл да постигне в тоя живот, ще го постигне в бъдеще, в друго прераждане. Защо да не се преродиш още днес? Всяко желание за постигането на нещо добро показва, че ти си се преродил вече. Започни да работиш. Ако нямаш желание за работа, никакво прераждане не очаквай.

Христос казва: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Христос говори за раждането като непреривен [непрекъснат] процес. Човек може по няколко пъти през деня да се ражда. Хората мислят, че човек се преражда, но след смъртта си. Да се преродиш 45 или 50 години след смъртта си, това е статически процес. Ако поне три пъти на ден — сутрин, на обед и вечер, не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се преродиш за ума, на обед за сърцето и вечер — за душата. На другия ден пак ще се прераждаш. Това е вечното подмладяване. Прераждането подразбира непреривно подмладяване или постоянно увеличаване светлината на ума, постоянно усилване пламъка на сърцето и постоянно разширяване полето на силите, които действат в нас.

Мнозина се намират под отрицателното внушение на мисълта, че всичко е свършено с тях. Така не трябва да се мисли. Започнете с обратния процес, да мислите положително. Какво разбирате, ако престъпникът каже, че неговата работа е свършена? Това значи, че се е пробудило съзнанието му. Щом се пробуди съзнанието на престъпника, той престава да върши престъпления. Един краен алкохолик, след като пропил цялото си състояние, срещнал на пътя си един евангелист, който продавал евангелия. Той бръкнал в джоба си, да види, останала ли е някаква пара, и намерил само пет лева. Купил си с тях едно Евангелие и започнал да чете. Вниманието му се спряло върху стиха: „Който не се отрече от баща си и майка си, от своя живот, не може да бъде мой ученик”. Замислил се върху стиха и си казал: Цели 20 години служех на едно желание, което разруши живота ми и ме опропасти. Не мога ли да се откажа от него? Докога ще бъда роб? Ще докажа, че съм човек, че имам воля! Той отишъл в една кръчма и казал на кръчмаря: Дай ми една чата вино и една чаша вода. Турил чашата с вино пред себе си и си казал: Слушай, 20 години ти бях роб. Вършех, каквото ми заповядваше. Сега ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда господар. Турил чашата с виното настрана и вместо нея, поставил пред себе си чашата с вода и си казал: Отсега нататък ще пиеш само вода, ще забравиш виното. Така премествал чашите няколко пъти, вдигал чашата с виното до устата си и пак я турял настрана. Кръчмарят го гледал, какво прави, и се чудел. Най-после, той извикал кръчмаря, платил за виното, оставил го на масата и отишъл в дома си доволен, че проявил воля.

Казвам: Турете и вие празната чаша пред вашите недъзи, напълнете я с вино и си кажете: Отсега нататък вие ще ме слушате. Каквото аз кажа, това ще бъде. Аз ви слугувах 20 години, сега вие ще ми слугувате. Осем хиляди години вече, как хората служат на безлюбието. Настанал е денят, когато трябва да служим на любовта. Идат нови осем хиляди години, през които трябва да служим на любовта. Не е въпрос да се забавляваме с човешката любов. Оставете тая любов настрана. Една любов носи в ума си — Божията любов, с която Бог създаде света и всички живи същества. Аз говоря за оная любов, която създаде света, вселената и която днес преустройва всичко. Една е любовта, тя обгръща в себе си всичко. Вън от нея, любов ли е, или не, всичко иде като спомагателно средство. Всичко работи за Единната, велика Божия любов. Не говоря за спомагателните средства, не говоря и за листа, нямам нищо против тях. Казвам: Един лист не прави цялото дърво. Всичките листа заедно помагат за дишането на дървото.

Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. И ние трябва да любим, както Бог ни е възлюбил. Да проявим любовта заради Бога. Ще пиеш вода, а не вино. Ще вдигнеш чашата на безлюбието и ще я оставиш настрана — ще вземеш чашата на любовта. Ще накараш своята слабост, своя недостатък насила да пие вода. Осем хиляди години сте насилвали любовта. Днес, по същия закон, ще насилвате безлюбието. Досега сте насилвали любовта, а не искате да насилвате безлюбието. Аз не виждам никаква философия в това. Мушкал си хората, убивал си ги, а сега те е срам да помилваш един човек, или да го нахраниш. Унижение ли е това? Да мушкаш човека, да го измъчваш, считаш, че това е в реда на нещата. Защо се срамуваш да го помилваш, да му кажеш една сладка дума? Това са крайности, които носят два различни резултата.

Някой се страхуват, какво ще стане с тях, ако хванат правия път на живота. Какво стана с хората, които от осем хиляди години следват пътя на безлюбието? Тоя път даде своя резултат: най-културните народи се бият, повече от 30—40 милиона хора се избиха. Това не е резултат на християнското учение, но на учението на безлюбието. Ако тръгнем по пътя на любовта, по пътя на новото учение, ще се явят милиони гениални хора, които ще пресъздадат света. Родителите ще проявят любовта към децата си; децата ще проявят любовта към родителите си, и светът ще се преобрази. Хората няма да се избиват, както сега. — Какво ще стане с нас? — Ако хванете новия път, светът ще се преобрази. Това трябва да се проповядва днес на всички, на целия свят. Ще му дойде времето. — Днес е времето на любовта. Времето на безлюбието се е свършило вече. В касата на човешкото сърце нищо не е останало за безлюбието. Какво ще вземе крадецът от касата на банката, в която няма нищо? Безлюбието не може повече да краде. То не може вече да прави престъпления, защото няма материал. Безлюбието няма сили, с които да действа. И злото няма условия за проявяване. Лошият човек няма вече отде да взима. Той трябва да отиде при някой добър човек, да вземе от него на заем. Светът не може да върви по стария път. Сам, азотът не е опасен, но в азотната киселина той става опасен. Извади азота от азотната киселина, от динамита, за да получиш безвредни вещества. Динамитът, без азота, не е нищо друго, освен глицерин — вещество, което се употребява за намазване на кожата, да я направи мека.

Коя е причината за греха? — Неразбраната полова дейност, крайното користолюбие и алчността към ядене. Грехът води към смъртта. Той е подобен на микробите. Достатъчно е да влезе една микроба на холерата в човека, за да се размножи в 24 часа толкова много, че да предизвика неговата смърт. Човек умира от нечистотиите на микробите. Микробите на безлюбието умъртвяват човека. — Що е охтиката? — Микроби, които изяждат дробовете. — Що е ревматизмът? — Микроби, които изяждат мускулите. — Що е неврастенията? — Микроби, които изяждат нервната система. Главоболието, коремоболието се дължат на микроби, които рушат човешкия организъм. — Защо го разрушават? — Защото мислите, чувствата, постъпките на човека не са чисти. Тая нечистота прави и кръвта нечиста. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, никакви болести не го нападат. В чистотата се крие хигиената на живота. — Можем ли да живеем в чистота? — Може, воля се иска за това.

Две сестри, една млада и една стара, се разболяха. Дойдоха да ме викат, да отида да ги видя, да им дам някакъв съвет. Аз казах на младата сестра да се движи повечко. Макар и да лази, по-добре да се движи, отколкото да лежи. Тя изпълни съвета ми. Стана от леглото си, започна да ходи и оздравя. На старата сестра казах да ходи за вода с две малки стомнички. Всеки ден да се движи по малко. И тя изпълни съвета ми, и оздравя. Казах на старата сестра, че ако иска да се подмлади, трябва да носи вода по три пъти на ден. Тя ще се свърже с водата, която ще й каже, че ще оздравее. Приятно е да слушаш, как клокочи изворът. Музика има в клокоченето на водата.

Казвам: Носете вода, ако искате да се подмладите. Като срещнете някой да носи вода, потупайте го по гърба и му кажете: Ще се подмладиш. Привилегия е за човека да се подмлади. Ще кажете, че и чрез прераждане може да се подмлади човек. И това е възможно, но трябва да прекараш 45 години в невидимия свят, докато намериш баща, чрез когото да се родиш. Докато си още в тялото, можеш да се подмладиш по Божествен начин. Така ще се избегне прераждането, няма да търсиш баща и майка. Сам ще си станеш баща и майка и ще се подмладиш.

Вложете надеждата си в любовта, за да се подмладите. Като ставате от сън, кажете си: Ще се подмладя. Казвате: Да мислиш, че ще се подмладиш, значи, сам да се заблуждаваш. Всяко разумно движение е свързано с природата. В него се крие метод за подмладяване. Светлината носи младост; движението на въздуха носи младост; растенето носи младост; скъпоценният камък носи младост. Всичко в природата говори за младостта. Малко неща в природата говорят за старостта. Използвайте всичко онова, което носи младостта. Необходимо е да се подмладите. Кажеш ли, че ще се подмладиш, желанията ти ще се изменят.

Едно нещо желая и съм уверен в него. Вярвам, че още днес ще ликвидирате със старите учения, на които сте служили осем хиляди години. Ще се откажете от баща си и майка си и ще започнете с любовта, която носи всички блага. Не хвърляйте старото, но оставете го настрана. Накарайте стария си баща и старата си майка да носят вода. Така те ще се подмладят и ще започнат да работят. Досега злото е било вътре, а доброто отвън. Направете обратното: турете доброто вътре, а злото вън. Турете вашите неестествени желания отвън, а естествените желания — отвътре.

Повдигнете съзнанието си към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които си ни дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем, да влезем във вечния живот.

Какво трябва да прави човек? — Да се движи, да не стои на едно място. Слънцето не стои на едно място. Земята не стои на едно място. Луната не стои на едно място. И ние не трябва да стоим на едно място. Умът, сърцето, душата и духът ни трябва да бъдат в постоянно движение. В разумното движение е любовта.

1. Беседа от Учителя, държана на 10 октомври, неделя, 10 ч.с., 1943 г. София — Изгрев.

Готови книги

2009-09-29T16:20:29Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''(взето за проверка - Донка - 19.08.)
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

КНИГА: Да възлюбиш

2009-09-28T16:18:27Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-II-MS-Da_vazlyubish.pdf Да възлюбиш]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, означени със "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш]] (Тонина) '''(готово)'''(пр.)
* 2. [[Правилно разбиране на природните действия]](Моника13)('''готово''')(пр.)
* 3. [[Любов и мисъл]] (Назъров) '''(Готово)'''(пр.)
* 4. [[Топлината на живота]] (Назъров) '''(Готово)'''(пр.)
* 5. [[Новото възпитание]] (Назъров) '''(Готово)'''(пр.)

Новото възпитание

2009-09-28T16:17:22Z

Ssstanchev123: /* Новото възпитание */

== '''Новото възпитание''' ==

Мъчно се дава банкет на сити хора.

Мъчно се говори на уморени хора.

Мъчно се говори на хората за нов начин на възпитание. Каквото и да им се каже, не хваща място. Защо? Защото не са изплатили дълговете си. Не давайте пари на заем на човек, който не е изплатил старите си дългове. Не давайте съвет на болния, как да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравее и напусне леглото си, той сам ще намери начин, как да изоре нивата си.

За да успявате в живота си, носете в ума си следната мисъл: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т.е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Под думата "простота" ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата. Истината не се нуждае от никакви украшения, от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единствените, на които позволява да говорят за нея, са Божията Любов и Божията Мъдрост. Значи, само любовта и мъдростта могат да говорят за истината. Никой друг няма право да се произнася за нея. Даже правдата няма право да говори за истината. Ще каже някой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовта и мъдростта са проговорили вече. Ако любовта и мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за истината.

Съвременните хора говорят за възпитанието на младите и търсят нови методи, с които да си служат. В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и глагола "питая" — храня. Значи, да възпитаваш човека, това подразбира, да го храниш. На гръцки език думата "възпитание" означава ръководене на деца, т.е. да водиш хорото. Кой човек не може да води хоро? И след това ще кажете, че всеки човек може да възпитава. Да водиш хоро и да възпитаваш човека, не е едно и също нещо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човек може да се възпитава? Здравият, младият човек се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие в играта. Заблуждение е от страна на религиозните и духовни хора да мислят, че не трябва да играят. Духовният живот не изключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човек заспива. Като заспи, той изпада в заблуждението да мисли, че е дошъл до състоянието на "нирвана". Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрост, живост, схватливост, за да използва разумно условията, които му са дадени. Каквито и да са условията на човека, той не трябва да се срамува от тях, но трябва да ги използва разумно.

Съвременните педагози търсят специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовта. Искаш ли да възпитаваш детето, ти трябва да го обичаш — нищо повече. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Значи, между душата на детето и Бога не трябва да допущате никого — нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли някого, като клин между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е от значение, както за детето, така и за възрастния. Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бъде възпитател. — Защо? — Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли някой да ви възпитава, нека стои вън, и оттам да дава своите наставления, но в никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клин между човешката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Бог за детето, тя не трябва да позволява на когото и да е да влезе като клин между нея и детето й. Майката трябва да съзнава положението и отговорността си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Бог ще се проявява чрез нея и ще я учи, как да възпитава детето си. Следователно, поставете любовта като връзка между човешката душа и нейния възпитател и не се страхувайте. Любовта трябва да се постави като основа на живота.

Днес се прилагат множество нови методи за възпитание, но малко от тях дават добри резултати. — Защо? — Защото не всички са изразители на истината. — Как ще познаем, кой метод носи истината в себе си? Истината освобождава и подмладява човешкия дух. Следователно, предложат ли ви някакъв нов метод за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човека. Да се подмлади човек, това значи, да се освободи от онази инертна материя в себе си, която носи недъзите на миналите векове. Човешкият дух трябва да се освободи от инертното състояние, в което е изпаднал. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всеки човек трябва да е направил поне един микроскопически опит, да знае, какво очаква.

Мнозина препоръчват молитвата като възпитателен метод. Можете да приложите молитвата като метод за възпитание, но само за душата. Когато ви е тъжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия ум и вашето сърце. Ако с молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могат да ви се притекат на помощ, нека молитвата стои настрана, като резервен метод. Добре е човек да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всякога. Когато между двама добри приятели е произлязло някакво недоразумение и никой не може да им помогне да се примирят, всеки поотделно трябва да се обърне към Бога, т.е. към любовта. Ако любовта застане между тях, тя ще ги примири. Молитвата, като велик акт на общение между човешката душа и Бога, всякога дава добри резултати.

Като не разбират законите на живота, майките и бащите се възхищават от децата си и ги наричат ангелчета. Ангелчета са те, но без крила. Като пораснат и се проявят, тогава родителите виждат заблуждението си. Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искат ли да знаят, какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят, обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи.

Изобщо, природата възпитава своите деца с години, като прилага към тях различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи с по-сурови методи, когато иска да смекчи характера им, да сломи тяхната упоритост. Не се възпитава лесно човек. Задачата на природата не е да унищожи човека, да го стрие на прах, но да го възпита. Някой човек и да го стриеш на прах, пак си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперът и на прах да го стриеш, пак пипер си остава. По-лош става, но не по-добър. Ако го хвърлиш в очите на хората, голяма пакост причинява. Като се натъквате на някои лоши характери, на мъже или на жени, казвате: Ял ли си попарата на жена? Ял ли си попарата на мъж? Зависи, на каква жена, или на какъв мъж сте попаднали. Всички мъже и жени не са еднакви. Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото Божественото съзнание още не е пробудено.

Сега аз говоря за големите деца, за мъжете и за жените. Обаче, каквито са големите деца, такива са и малките. Мъжът, като по-силен от жената, мисли, че има право да си служи със закона на пръчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. — Защо? — Слаба е. Вечерта, когато мъжът заспи, тя връзва ръцете и краката му с въже, набива го добре и му казва: Разбираш ли сега и ти този закон? Втори път ще ми даваш ли такъв урок? Ако ти не беше ме бил, и аз нямаше да те бия. Ти ме научи на този закон. За това е казано в Писанието: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Няма по-велик метод за възпитанието на детето и на възрастния от закона на любовта.

Като ученици, вие трябва да приложите закона на любовта и с него да работите. Мнозина казват, че хората могат да се изправят със съвети, с проповеди. Днес много се говори и проповядва на хората, но въпреки това не се изправят. Когато първите човеци в рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно — законът на любовта. Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред любовта. Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се указали слаби и безрезултатни, Бог приложил любовта като най-мощен метод. Коя любов е приложил Бог? Той е приложил онази любов, която прави човека малък, доволен от всичко, което му е дадено, отстъпчив и готов всеки момент да изправя погрешките си. Този човек може да бъде и пръв, и последен. Той не търси човешко право, нито човешка слава. Щом люби, той носи в себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бъдете истински педагози, приложете любовта като един от новите и мощни методи при възпитанието.

Съвременните учени и педагози прилагат различни методи за възпитание на младото поколение, но в края на краищата не получават големи резултати. — Защо? — Има нещо, което куца в техните методи. Като не успяват, те бързат да се оправдаят с условията. В това отношение те изпадат в положението на десетте животни, които взели участие в конкурс за надбягване, но, като не успели, обвинили условията.

Ще предам накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек, лисица, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина. За тази цел бил определен ден и час, когато животните ще се явят пред специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа.

Този пример се взима като символ за всички съвременни методи, които се прилагат при възпитание на младото поколение. Един от методите е методът на охлюва, друг — на рака, трети — на лисицата, на тигъра, на мечката и т.н. Охлювът казва: Има време за всичко, няма защо да се бърза. Ракът пък казва: Няма защо да се върви напред, и назад може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежта, резултатите са слаби, те не могат да въздействат върху естествените недъзи на децата. Причините на тия недъзи се крият в мозъка на човека. Следователно, да въздействате върху детето, това значи, да познавате човешката глава в подробности. Съвременните хора не познават още истината. Те се стремят към нея, но не могат още да я придобият. Съвременният човек не може да си служи с истината. Защо? По естествената причина, че органът за възприемане и предаване на истината в него не е развит.

Следователно, докато човек не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи с тях. Най-ценното нещо за човека е неговият мозък. Всички центрове на мозъка трябва да бъдат в нормално състояние. Ако мозъчните центрове на детето не са в нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, към това, да прилага такива методи, чрез които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запример, за да предпази животните от опасностите на живота, тя е вложила страха в тях като предпазителна мярка.

Страхът е вложен и в човека. Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. Като не знаят това, майките се стремят да освободят децата си от страха. Ако детето на някоя майка е страхливо, тя го води при баби и лекари, да го лекуват. Обаче, ако съвестта на това дете не е развита, щом се освободи от страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно. Казано е в Писанието: "Страхът от Господа е начало на мъдростта".

И тъй, страхът е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхът предпазва детето от погрешки и престъпления. Човек преживява не само свои състояния, но и чужди. В един ден само човек може да мине през състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, как в един мек, миролюбив човек се явява желание да бие, да наказва близките си. Това не е негово състояние. Този човек се е подал на течението, по което се движат войнствените хора. Понякога някой лош, груб човек се проявява като добрите хора. Тази проява не е негова. Той е влязъл в течението на добрите хора и се проявява като тях. Ето защо, всеки трябва да знае, кои състояния са негови и кои чужди. Възможно ли е добрият човек в един ден да стане лош и лошият в един ден да стане добър? Срещате един добър човек, като ангел, но след няколко часа го виждате погрознял, с помрачен поглед. Къде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантът да стане въглен? И при най-лошите състояния добрият. човек си остава добър. Ще кажете, че и добрият човек греши. Това е друг въпрос. Няма човек в света, който да не греши. В развитието на човека погрешките представят излишъци, които служат за наторяване. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме "задънен човек". Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме "психически задънено". От него нищо не може да се очаква.

Тъй щото, погрешките на хората са резултат на неасимилирана енергия. Това не значи, че човек трябва да греши. Обаче, колкото и да се пази от погрешки, като работи, човек неизбежно ще греши. Като греши, той трябва да изправя погрешките си и да се учи от тях. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и съдовете й да остават чисти. Ако съдовете й са чисти, това показва, че тя не е готвила. Какво трябва да правите с нечистите си съдове? Ще ги измиете добре с топла вода и сапун. Като ги измиете, ще видите, какво е тяхното естество.

Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Някой вдигнал 50 кг. тежест. Трябва ли да се чудите на това? Дядо му вдигал сто килограма. Бъдете доволни и на 50-те килограма. Ще дойде ден, когато ще вдигате повече от сто килограма. Човек трябва да бъде смирен, да благодари и за най-малкото добро, което в даден случай може да направи. Ще кажете, че ако в проявите си човек не е велик, душата му поне е велика. Наистина, велика е човешката душа, но тя не се е проявила още. Днес тя приготвя условия за своето проявление. Сегашният човек не е готов да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото начало в себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пъпката чака, слънчевите лъчи, да се разцъфти.

Сега, като говорим за новото възпитание, имаме предвид новите методи. Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит, да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро. За ония ученици, които във време на сън не могат да се свържат със съзнанието на учителя си, казваме, че нямат будно съзнание. Така всеки учител може да провери будността на съзнанието на учениците си, за да знае, как трябва да постъпва с тях. Само ония ученици могат да възприемат учението на своите учители, на които съзнанието е будно вечер, във време на сън. Не е ли будно съзнанието им вечер, от тях нищо не може да се очаква. Този метод е приложим не само при възпитанието, но и при други случаи. Запример, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно със своя приятел, извикайте го на сън при вас. Ако се отзове на поканата ви, работите ви ще вървят добре; ако не се отзове, между вас няма разумна връзка.

И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученик, между вашето съзнание и неговото трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свят, от него нищо не може да стане. Това дете зависи от условията: ако условията са добри, и детето е добро; ако условията са лоши, и детето е лошо. Човек трябва да се издигне над условията, да стане техен господар. Само човекът на любовта може да бъде господар на условията.

Следователно, искате ли да възпитавате някого, приложете любовта като велик фактор, като велика сила в света. Да възпитаваш някого, това значи, да го любиш с всичкото си сърце и душа. Във вашето лице той трябва да вижда човек, на когото да се довери напълно, за да приеме и приложи всичките му съвети.

След свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чист въздух, да се обновим и да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега. Като се върнем от Мусала, всички да започнем нова, интензивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовта. Работете с любов, за да имате резултати.

Като ученици, съветвам ви да бъдете верни на великия закон на любовта, т.е. на Бога, Който ви е призовал на работа. Не оставяйте да се вмъкне някой като клин между вашата душа и Бога. Вярвайте, че вашите добри желания ще се изпълнят.

Т. м.

5. Беседа от Учителя, държана на 7 юли, 1924 г. — София.

Топлината на живота

2009-09-28T16:14:48Z

Ssstanchev123: /* Топлината на живота */

== '''Топлината на живота''' ==

Съвременните хора говорят за мъчение, труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са три състояния, през които минава човешкият дух. Това са три велики науки, до които всеки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свят и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример сцеплението, гъстотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвикват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбежно ще бъде изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин размърдва материята, прави я активна.

Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние — нейната разумност. Като се труди, човек произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разрежда малко материята, прави я по-рядка. Работата пък произвежда светлина, която разрежда материята още повече. Следователно, като минава през мъчение, труд и работа, човешкият дух произвежда движение, топлина и светлина.

И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е свързано с физическия свят, топлината — с астралния, т.е. със света на чувствата, а светлината — с умствения, т.е. със света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи.

Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява.

Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва човек да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за някои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли няколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта.

За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и най-после към светлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение.

Как може човек да се насърчи? Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно, истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човек намира насърчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на света, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вътрешно познаване, за което видният гръцки философ е казал някога: "Познай себе си!"

Мнозина бягат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат под внимание положението, че колкото повече бягат, толкова повече се натъкват на тях. Натъкнете ли се на някоя погрешка, не бягайте, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешките си, но трябва да се отнася съзнателно към тях. Докато се усъвършенства, човек неизбежно ще греши. Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причините за погрешките на хората е отсъствието на топлина в техните чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, човек трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Няма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човек зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използва топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човек. С други думи казано: колкото по-голямо количество калории от топлината на сърцето си можете да използвате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трябва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законите на топлината и не ги прилага, човек сам ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се проповядва, ако няма това знание, човек ще бъде кимвал, що дрънка. Христос казва: "Аз съм виделината на света". Следователно, който може да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: "Аз съм виделина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот.

Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тяхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т.н. Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълват от нея.

Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е следният: Може ли човек да се роди сам? Самораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво нещо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дърво, което всеки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките къщи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любовта. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Божествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина падат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари, трябва да изменят своите възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят със свещен трепет към всичко живо.

Сега, като се говори за любовта, хората я свързват със самоотричането. Наистина, Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, трябва да се самопожертва. Ако е женен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и баща си и т.н. В очите на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вършат от безумни, извеяни хора. А обикновените работи се вършат от обикновени, трезви хора. Какъв по-велик акт познавате от самопожертването като вътрешен процес в човека?

Като говорим за любовта, като велик космически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилите се хора, само хората на шестата раса ще разбират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са хора на свободата, на безсмъртието, те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна.

И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, човек ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на любовта подразбират развитие. Дето любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей, това е механически процес, в който няма никакво развитие. Със забиване на гвоздеи нищо не се постига.

Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината.

Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте законите на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползва. За това е казано: Каквото правите с другите, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и те ще се проявяват към вас по същия начин.

Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Кой от вас разрешава въпросите си сам?

Желая ви да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея.

4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. — София.

Любов и мисъл

2009-09-28T16:13:10Z

Ssstanchev123: /* Любов и мисъл */

== '''Любов и мисъл''' ==

Светът е създаден в седем дни. Първият ден отговаря на неделята. Човек пък е създаден в шестия ден, който отговаря на петък — ден на Венера, ден на любовта. Следователно, човек трябва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човек е създаден в деня на любовта, но не може да обхване Великата Божия Любов. Той е възприел само част от нея в душата си, за да изпълни святото предназначение, за което е дошъл на Земята. В какво седи святото предназначение на човека? В придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Кои са отличителните качества на разумната любов и светлата мисъл? Разумната любов обединява нещата. В нея няма никакво разединяване. Светлата мисъл изключва всякакво вкисване, гниене, ферментиране на нещата.

Как познаваме, кой човек живее в разумната любов, в шестия ден на Битието? Който живее в шестия ден, в деня на любовта, забравя своите лични интереси и се стреми към едно: да приложи закона на любовта в своя живот. Той познава проявите на разумната любов, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислят живота му. Той има правилни отношения към Бога, към хората и към своята душа. Този човек наричаме човек на шестата раса — новият човек. Два елемента отличават новия човек от стария: разумна любов и светла мисъл. Той малко говори, много работи. Обикновеният човек повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървят добре.

Казано е в Писанието: "Който много говори, много греши". Наистина, като се вслушвате в говора на хората, виждате, че много думи не са поставени на место, вследствие на което внасят нещо дисхармонично в живота. Освен това, някои думи са груби, отрицателни и пораждат недоразумения между хората. Ето защо, добре е човек малко да говори. Като говори малко, и грубият човек минава за благороден. Една българска поговорка казва: "Говоренето е сребро, мълчанието — злато". Като знаете това, вие трябва да работите над себе си, да се пробуди Божественото съзнание във вас. Щом Божественото съзнание се пробуди, човек се хармонизира напълно. Той носи Божия образ в себе си. За такъв човек се казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Докато човешкото, или висшето съзнание работи във вас, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание във вас, вие ставате весели, разположени, доволни от живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нещо се иска от човека: да обърне мисълта си към Бога, към Великото начало в света. Каквато работа и да предприеме, човек трябва да се стреми към придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Без тези елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използва разумно.

Съветвам ви през тази година да дадете възможност на Бога да работи във вас, да уреди външния и вътрешния ви живот. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е в състояние да регулира енергиите ви, да уреди вашите работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъм, да определите отношенията си към Цялото и към неговите части. Ако не дадете ход на Божественото съзнание в себе си, никаква хармония не можете да въдворите в живота си. Каквито проповеди да ви се държат, каквато философия и наука да изучавате, щом Божественото съзнание не е пробудено във вас, вие ще се намирате в положението на богат човек, който има на разположение всичко, но стомахът му е развален и не може да се ползва от благата на своя живот. Който е дал ход на Божественото начало в себе си, той е богат и здрав човек. Богатият и здрав човек се ползва от всички блага на живота: от светлината, от въздуха, от водата, от храната. Голямо е влиянието на чистия въздух върху човека. Като знаете това, дайте възможност на въздуха да прониква в дробовете ви, да внесе разширение в дихателната ви система.

И тъй, помнете: човек е създаден в шестия ден, в деня на любовта, заради което е наречен дете на любовта. Като дете на любовта, той трябва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки момент полага за неговото повдигане и развитие. Как ще оправдаете грижите на своята майка? Как ще благодарите на любовта, която ви е създала? Как ще докажете, че сте чада на Бога на любовта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живеете помежду си в любов.

3. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. — София.

Правилно разбиране на природните действия

2009-09-28T16:10:28Z

Ssstanchev123: /* Правилно разбиране на природните действия */

==Правилно разбиране на природните действия==

Какво обяснение ще дадете за пелените, в които майките увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражават на природата. Няма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си.

Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казват за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрез съзнателна и разумна работа на човека върху себе си и чрез голямо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човек да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начин.

И тъй, когато човешката воля се противопостави на Божествената, в живота на човека стават големи катастрофи и пертурбации. Когато се срещнат две воли с различни сили и скорости, те се сблъскват и произвеждат огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващите сили са по-големи, толкова и огъването е по-голямо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пътя си.

Мнозина изучават духовния живот и, като се намерят пред известно затруднение, мислят, че с молитва могат да постигнат всичко. Всичко разумно се постига с молитва, но не и неразумното. Можете ли с молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове от Библията, дето се казва, че Исус Навин спрял движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. За тази цел трябва да разбирате езика на Свещените книги. С такъв език си служи и природата. Природата е пълна със символи. Който иска да се разговаря с нея, трябва да разбира езика и, т. е. символите, които тя влага в своята реч. Всичко в природата е разумно. Когато възлага на човека някаква работа, тя му дава свобода да си послужи, с какъвто метод той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само един начин. Затова казваме: Много са пътищата за приготвяне на една работа, обаче, един е методът за нейното прилагане. С други думи казано: Природата дава възможност на човека да се прояви по различни начини, чрез което изпитва неговата интелигентност, неговите добродетели и волята му. В изпълнение на нещата, което е предмет на Божествения свят, има само един начин.

Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но, за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село. Ако те сеят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.

Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури. От всички почви най-богата е черноземът, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. Тази е причината, поради която човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове.

Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно човек възприема нещата. Както да обяснявате на този човек някой философски въпрос, той мъчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозък. Той се намира още в зимата на своя живот. Дебели снегове покриват земята му. Трябва да чакате пролетта, да дойде топлото слънце, да разтопи снеговете, които го обвиват. Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа.

В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опитал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува в доброто, защото върви във възходящ път, към Бога. Един ден, когато линиите на неговото движение вземат обратна посока, в низходящо направление, без да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този закон, вие се учудвате, какво е станало, защо приятелят ви се опълчва против вас, защо идат мъчнотии в живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия космос, в условията на Битието. Заради вас нито космосът, нито природата ще изменят своите сили. От вас се изисква разумност, да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. Христос не казва да се борите със злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасям този въпрос, аз имам пред вид да ви освободя от кривите разбирания. Ученикът трябва да мисли право. Ако говори за физическия свят, той трябва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свят, също трябва да ги познава добре. Не е ученик онзи, който живее със заблуждения. Някой прави различни движения, вдига ръцете си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцете и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже някой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той трябва да знае, че специалните работи се дават рядко. Много цигулари има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни. Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална.

Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждите си. На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато циреят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини големи пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си. "Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Те мислят, че като са пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Те не подозират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-големи страдания ще имат. Не е въпрос човек да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда. Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нещо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление.

Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трябва да излезете от болницата. Като излезете от болницата съвършено здрави, вие имате възможност да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора. Искате ли и другите хора да вървят по вашия път, освен че нищо няма да придобият, те могат да се спънат. Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживяли. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности и казва: Аз видях ангел. – Какъв беше? – Не мога да кажа, но нещо светло блесна пред очите ми. – Голяма ли беше тази светлина? – Като точка. Значи, от една светла точка той създаде цял ангел. Може ли свещта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който върви, показва степента на неговата интелигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос.

Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега. Той се намира в положението на мома, която се жени за своя възлюбен. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбят за нея, но знае, че отива на добро място, от което и тя, и те ще бъдат доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари. Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина?

И тъй, искате ли да живеете и да умрете в светлина, изучавайте Божиите закони, които не само аз казвам, но и великите хора на миналото и настоящето не престават да проповядват за тях на човечеството. Като изучавате Божиите закони и пътища, изучавайте и вашия живот, както и живота на своите ближни. По този начин ще видите, как се проявява Бог в живота на всички хора.

Когато казваме, че човек трябва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободен да направи никакво отклоняване надясно или наляво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човека от Бога. Това са методи, по които човек постъпва. Човек е свободен да постъпва по различни начини. Както и да постъпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържат правилото, като се срещат, да се усмихват. Това е един начин на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещат, всякога да се усмихват? Представете си, че двама души се срещат в тъмна, мрачна нощ. Могат ли те да се усмихнат един на друг? Ако се срещнат през деня, а вън е много прашно, могат ли да се усмихнат? Значи, човек може да се усмихва при благоприятни условия.

Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, с цел да направим живота им приятен. Запример, всички хора, особено жените, готвят, но не са доволни от своето готвене. Защо? Те са усъвършенствали кулинарното изкуство, въпреки това са недоволни. Недоволството им се дължи на факта, че гозбите им лесно се вкисват. Както и да ги запазват, те издържат най-много четири-пет деня, когато гозбите, които природата готви, издържат пет-шест месеца. Каквото е различието между човешките и природни гозби, такова е различието и между човешките мисли и чувства и тия, които идат от Божествения дух. Първите са временни, лишени от живот, а вторите – вечни и пълни с живот и енергия. Колкото повече човек се приближава към Божествените мисли, толкова животът му става по-приятен, толкова повече човек се облагородява и повдига.

Следователно, когато се движи по права линия, човек има възможност да се отклонява в четири посоки: надясно, наляво, нагоре и надолу. Да се отклони човек надясно, това значи, като върви в правия път, да разреши даден въпрос с ума си; да се отклони наляво, това значи, да разреши даден въпрос със сърцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса със своя висш ум, с разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса от гледището на материалния живот, в който се намират корените на злото. Значи, с помощта на разумната дейност на ума и на сърцето, човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на идейното, на Божественото начало в себе си.

Кога отваря човек сърцето и ума си за Божественото? Когато живее според великите закони на Битието. Тогава човек е подобен на извор, който дава на всички. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той има какво да дава от себе си. Той е радостен и доволен. Обаче, докато разрешава въпросите си от гледището на ума и на сърцето си, човек живее в света на радостите и скърбите, т. е. в материалния живот. Започне ли да решава въпросите си от гледището на разумния или Божествен свят, човек се качва горе, в главата си, и там се проявява. От главата си, т. е. от клоните на живота, човек слиза в материалния живот, в корените на злото. Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. В материалния свят умът и сърцето работят едновременно. Запример, ако човек тръгне с левия крак напред, веднага след това дясната ръка излиза напред. Значи, сърцето се проявява чрез левия крак, а умът – чрез дясната ръка. И обратно: ако десният крак излезе напред, с него заедно излиза лявата ръка. Това са два метода, с които човек работи в материалния свят. Ако приложи двата метода и няма резултати, човек прибягва до третия метод – приложение на висшия ум. Той се отправя към главата си, т. е. към Божествения свят. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите- на ръцете си, стиска главата си и се обезсърчава. Няма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зряла ли е, или не. Погледнете към ръцете и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Светът е създаден разумно. Следователно, и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с възвишените същества, които ви идат на помощ.

Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. Човек трябва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъм. Същевременно той трябва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тялото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъм, човек се свързва с Божественото начало в света, което започва да работи върху него. По този начин, именно, Бог въздействува върху разумните хора. Работете съзнателно върху силите на своя ум и на своето сърце, да се свържете от една страна с природата – майка на цялото човечество, а от друга – с Божествения дух – баща на човечеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито са имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, без напрежение, но не се подавайте на леността.

Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лягайте си рано, да се наспите добре и в четири часа сутринта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. След това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 – 15 минути в размишление върху разумния живот и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрез сън. Друг начин има, по който човек може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щом го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка със силите на разумната природа, които укрепват организма. Така човек ще кали волята си и ще постигне своите желания. Волята е свързана с духа на човека. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човека. По него познавате, какво носи човек в себе си, какво е изработил в миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка. Ученият вижда нещата, както са в действителност, и не ги идеализира.

И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който няма големи противодействия. Когато противодействията са големи, и страданията са големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама някой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се поддавайте на скръбта. Гледайте на живота разумно, със самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си.

Задачата на всеки човек, като ученик на Великата школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота.

Т. м.

2. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. – София.

Да възлюбиш

2009-09-28T16:07:18Z

Ssstanchev123: /* Да възлюбиш */

==Да възлюбиш==

Послание към Коринтяните, 13 гл.

В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!"

За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини.

Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонена площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода.

"Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие.

"Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота.

Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите ѝ в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават икономистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат икономическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес". Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ.

Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.

Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.

Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят.

Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен.

Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – подтик за човешкия дух.

Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.

Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.

Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека.

Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах ѝ, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра.

Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.

Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци.

Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът ѝ ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си.

Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.

Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.

Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се поддава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия.

Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.

"Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса.

Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповяда: Отче, не зная, какво да правя, как да си въздействам. От известно време нещо в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не стане пияница. Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Христос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години.

Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си.

В древността един адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък.

Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.

И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.

Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви.

Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот.

1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София.

Готови книги

2009-09-22T18:00:47Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''(взето за проверка - Донка - 19.08.)
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

Готови книги

2009-09-22T17:48:42Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''(взето за проверка - Донка - 19.08.)
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

Готови книги

2009-09-14T18:31:12Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]] - МОК ХХІІ г., 1942-1943 г. '''(готово)'''
* [[Заветът на любовта т.3]] - Мърчаево, 1944 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Господар и слуга]] - МОК, г. ХV, т.1 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Божественият център]] - ООК, г. ХІХ, т.3 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вътрешният господар]] - ООК, г. ХІХ, т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Закон за единство и общност]] - VІ МС 1928 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Кротките]] - извънредни беседи 1921-1925 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''*
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''(взето за проверка - Донка - 19.08.)
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' пр.
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр. *

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

Готови книги

2009-07-26T15:25:10Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' (*)
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи'''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр.

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

Готови книги

2009-07-26T15:23:47Z

Ssstanchev123: /* Книги, които са коригирани */

В тази секция, ще слагаме книгите, по които е завършена работата в Уики

== Книги, които са коригирани ==
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1]] - Мърчаево, 1944 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Старото отмина]] - УС, 1937 г., ІІ т. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Опорни точки на живота]] - СБ, 1942 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Ново разбиране за времето]] - УС, 1933-34 г., т. І '''(готово)'''
* [[КНИГА: Царският път на душата]] - СБ 1935 г. '''(готово и сверено)'''
* [[КНИГА: Езикът на Любовта]] - СБ 1939 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Младият, възрастният и старият]] - УС г.3 т.2 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Вечно подмладяване]] - НБ, 1943 '''(готово)'''
* [[КНИГА: Условия за растене]] - НБ, 13 серия, т. ІV - 1930 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Лъчи на живота]] - РБ 1937 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Новото начало]] - УС 1943-1944 г., ХІІІ г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Божественият и човешкият свят]] - СБ 1940 г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Двигатели в живота]] - СБ 1938 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да им дам живот]] - СБ, 1936 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Да възлюбиш]] - ІІ МС, 1924 г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Силите на Природата]] - МОК XXIII г. 1 т. '''(готово)''' - пр.
* [[КНИГА: Делата Божии]] - НБ ХІІІ с., т.3 '''(готово)''' -пр. *
* [[КНИГА: Ако говоря]] - ООК ХІV г. '''(готово)''' *
* [[КНИГА: Вечното благо]] - СБ 1943 г. '''(готово)'''(пр.)
* [[КНИГА: Време и сила - Жануа]] - МОК V г. '''(готово)'''
* [[КНИГА: Тихият глас]] - ИБ, 1924-1930 г. '''(готово)''' (*)
* [[КНИГА: Посока и растене - Жануа]] - МОК VІ г. '''(готово)''' - (пр.)
* [[КНИГА: Дали може]] - НБ 1918 г. - 2 беседи(пр.)
* [[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]] - МОК, ІV г. '''(готово)''' - (пр.*)
* [[КНИГА: Влизане]] - НБ, ІХ серия, т.2 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Настанало е Царството Божие]] - НБ, VІІ серия '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Праведният]] - НБ, ІХ серия, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Ликвидация на века]] - УС, година VІІ т.1 '''(готово)'''-пр. *
* [[КНИГА: Трите посоки]] - ООК 12 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Новият светилник]] - ООК, година ХХІІІ, т.1 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Да ви даде]] - НБ, 13 серия, т.2 ('''готово''')-пр.
* [[КНИГА: Устойчиви величини]] - УС 5 година, т.2 ('''готово''')-пр.*
* [[КНИГА: Ново разбиране]] - УС 2 година, т.1 '''(готово)''' -пр.*
* [[КНИГА: Живот и отношения]] - МОК 11 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Служене, почит и обич]] - МОК 9 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Божествените условия]] - МОК 8 година, т.1 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Форми в природата]] - ООК 8 година, т.3 '''(готово)'''-пр.
* [[КНИГА: Естествен ред на нещата]] - ООК 9 година, т.1 '''(готово)''' -пр.

== Книги, които са сверени ==
* [[КНИГА: Абсолютна истина]] - УС 1930 г., І г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Красотата на душата]] - УС 1938 г., т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великите условия на живота]] - НБ, 1919 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Закони на доброто]] – МОК г. 9 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Фактори в Природата]] – МОК г.11 т.2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Ценната дума]] – УС, 1935 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Събуждане]] – ООК г.11 т.1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Пътят на ученика]] – СБ 1927 г. '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Дреха на живота]] – УС г. ІІ т. 3 '''(сверена)''' *
* [[КНИГА: Начало на мъдростта]] - МОК 11 година, т.3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Методи за самовъзпитание]] – MОК г. Х т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Новата мисъл]] – ООК г. ХІІ т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Работа на природата]] – ООК г. ХІІ т. 2 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Добри и лоши условия]] – ООК г. VІІ т. 3 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Божият глас]] – ООК г. Х т. 1 '''(сверена)'''
* [[КНИГА: Великата разумност]] – МОК година 12 т.1 '''(сверена)'''

КНИГА: Дали може

2009-07-26T15:21:53Z

Ssstanchev123: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_1918-Dali_mozhe.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Дали може]](Моника13)('''готово''')(пр.)
* 2. [[Доведете го]] '''(готово)'''(пр.)

Доведете го

2009-07-26T15:20:36Z

Ssstanchev123: /* Доведете го */

== Доведете го ==

И рече им: „Идете в срещното село, в което, щом влезете, ще намерите жребе вързано, на което никой човек не е никога възсядал, отвържете го и го доведете”. / Лука 19:30 /

Задава се въпросът: Защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: Не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. – Защо? – Ерусалим е предел между физическия и духовния свят. Следователно, както ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблем, символ на нещо. Това ще разберете, само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на природата, както Бог я създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират, какво нещо е оселът, т. е. магарето. Повечето го взимат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. Това се препоръчва и от хигиенистите, и от лекарите. Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в природата има чиста, здравословна вода.

Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го обвини в епикурейство. Дългите му и големи уши показват щедрост. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. В един анекдот се разказва, как магарето дало мнението си за Соломона. Трябвало всички животни да минат край Соломона и да изкажат мнението си за него. Дошъл най-после ред и на магарето. Конят го извикал настрана и започнал да го съветва, как да се държи според последните правила на етикецията. Като минало пред царя, магарето, по обичая си, изревало и с това изказало мнението си. Конят го попитал: Защо изрева? Не можа ли по друг начин да се изкажеш? – Другояче не зная. Аз се проявявам така, както Бог ме е създал. Някога, в далечното минало, животните били по-интелигентни, отколкото са днес. След грехопадението и те слезли по-долу, изгубили много от способностите си. Днес техният речник се състои само от звукове, нямат реч, както човека.

Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица. Ерусалим представя граница, предел между два свята. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представя ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т. е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и духът.

Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят, защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адама на коня, да види своя господар, но конят извикал: И-и-и! – така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адама. Като видял Ева, конят извикал: А-а-а! – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адама, то казало: А-а!... харесва ми се този човек. За Ева, обаче, казало: Ъ-ъ!... То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адама, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което и липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война. Днес конят придружава господаря си навсякъде и с него заедно страда. Жената трябва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията в света. Война ли става, карат ли се хората, навсякъде търсят жената, като виновница за станалото. Наистина, от жената произлиза всичко. Светът се нуждае от разумни, възпитани и благородни жени.

Христос възседна ослица, едно от поруганите животни, и с нея влезе в Ерусалим. С това Той искаше да възстанови истината. Който прилага истината, той ще победи. Това искаше да каже Христос на хората. Ако служиш на Бога с дух и с истина, малцина ще те приемат добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуеш, но накрая ти ще победиш. Ослицата, т. е. човешкото тяло трябва да бъде свободно, да прилага истината, а не да бъде вързано. Магарето, на което Христос яздеше, не е като днешните, да носи дърва на господаря си и да стоварват на гърба му десетки тояги. Хората се смеят на магарето, но и техният живот не е по-лек. И те се товарят като магарето и, в края на краищата, пак ги бият. Повечето хора днес са нещастни. Защо? Не защото говорят истината, но защото се страхуват от нея. Понеже навремето си магарето каза истината, днес само го бият; конят не каза истината, затова ходи с господаря си на война и там го обстрелват.

Съвременните хора трябва да мислят, да дойдат до вътрешно разбиране на нещата. Човек се нуждае от здраво тяло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нужна за човешкото тяло, т. е. за неговата ослица. Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен дух, трябва да има здраво тяло. Обаче, дебелината и тлъстината не показват, че човек е здрав. Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма – нервни, мускулни, артериални запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. Болният не мисли добре, не чувства правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човешкия ум и на човешкото сърце зависят на първо място от разположението на техния осел. Какво ще бъде положението на човек, който минава с боси крака по камениста и песъчлива местност? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болестите. С това той изменя цялата философия на живота си. Каква философия има в болестите? Коя е причината за болестите? – Нечистият въздух, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бъде здрав, трябва да диша чист въздух, да пие чиста вода и да се храни с чиста, лесно смилаема храна, и никога да не преяжда.

Въздухът има отношение към човешкия ум, водата – към живота, а хлябът – към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце. Вие ядете хляб, без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода, без да съзнавате отношението й към живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода – сърцето, а чистият въздух – ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. Поетите са писали най-хубавите си произведения при вдъхновение, получено от красиви картини на природата.

Желая ви, още днес Христос да влезе със своята ослица във вашето тяло, както едно време влезе с ослица в Ерусалим. За някои Христос е дошъл само до Иерихонската гора, не е могъл да слезе даже до селото, защото нямат съответна за Него ослица. Оттам Той се върнал назад. След всичко това хората очакват Христа, да слезе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсядал, освен Христос. Това значи, да имате чисто, непорочно тяло. Телата на сегашните хора са нечисти, а трябва да станат абсолютно чисти. Докато не се пречистят, не може да става въпрос за възкресение. Потта на повечето хора е отровна, пълна с нечистотии. Такава е и кръвта им. Това показва, че те не ядат чиста храна, не пият чиста вода и не дишат чист въздух. Заведете невярващия в някое красиво, планинско село и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет.

Сегашните хора не живеят правилно и се делят на вярващи и невярващи. Първите вярват в Христа, в църквата, а вторите – не вярват. Всъщност, не се знае, кой е истински вярващ. Може ли да се нарече вярващ онзи, който обира, говори неверни неща и заблуждава хората? Кой лъже? – Който живее в тъмнина. Обаче, който живее в светлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-учените от себе си? Който живее между обикновени хора, може понякога да си служи с лъжата. Но който живее в среда на разумни и светли същества, никога не лъже. Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска. И това е възможно, но какво ще направите, ако духът ви се възпротиви? Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя дух, на своя висш ум, а не на нисшото в себе си. Съвременните хора се оплакват от живота си. Защо се оплакват? – Защото са объркали работите. Днес слугите яздят ослицата, а господарите вървят пеш; учениците яздят ослицата, а учителите вървят пеш. Направете обратното, и животът ви ще се подобри. Господарите и учителите трябва да яздят ослицата, а не слугите и учениците. Кой управлява парахода? – Капитанът, т. е. най-умният и опитен човек от екипажа. Когато Бог създал човека, най-великото си творение, Той го предал в ръцете на неговия капитан – духа, той да го управлява. Кой управлява природата? – Великият Божи Дух, Който я създал. Не можете да се произнасяте за законите и методите на природата, докато не придобиете нужното смирение, или най-малко, нужната скромност.

Бъдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: Защо стоиш настрана и нищо не казваш? Тогава тя се обърнала към Бога с думите: Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля. Бог й отговорил: Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед. Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа, Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.

След грехопадението, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съм и недостойна за тази работа. – Тъкмо затова, добавил Бог, на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот.

Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? – Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си.

И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека, той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ноя, на Синай се дадоха законите на Мойсея. Пчелата, която също се взима за символ, представя човешкия ум, Арарат представя човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите. – Как ще дойде Ной със своя ковчег върху вас? – Когато момата се ожени, ковчегът се отваря, и синовете на Ноя започват да слизат един след друг. Момата представя планината Арарат, т. е. стария свят, а ковчегът на Ноя – Божието благословение, което се излива чрез синовете Ноеви. Човек трябва да бъде като планините Арарат и Синай, да няма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на живота. За да разберете смисъла на живота, вашите ослици трябва да бъдат свободни. Развързани ли са вашите ослици, или още са в селата вързани? Дошли ли са учениците на Христа да искат ослицата ви? Радвайте се, ако учениците Христови са дошли за вашата ослица. И, ако вашият стопанин пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трябва. Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа.

Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е прост. Светът ще се оправи, когато хората бъдат готови да дадат живота си за Христа. Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата и скромността на двете планини Арарат и Синай. Малцина се стремят към скромността; повечето хора, мъже и жени, искат да бъдат орли, да летят нависоко. Добро е желанието на човека да хвърчи високо, като орела, но същевременно орелът е Хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орел е кацнал върху вас; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху вас. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цветя, от които ще събирате сладък сок. Кошерът ви всякога ще бъде пълен с мед, за да може господарят ви лесно да го събира и използва. Той ще събира меда и ще чисти кошерите, а вие ще се радвате. – Защо? – Защото му донасяте известно благо.

„Доведете го!” – казва Христос. Кого да доведат? – Осела. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея. Оселът има инициатива. Дето го пуснат, той всякога върви напред и казва: Аз съм проповедник на всички нови идеи и движения. Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа. Има хора, които за истината всякога излизат на пръв план; има и такива, които остават на последно място. Дойдат ли до истината, те приличат на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал. Когато го викали за работа, той казвал: Нека друг отиде. Все аз ли трябва да работя? Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил. Така не се говори, това не е истина. Когато го викали да яде, той казвал: Добре, да ядем, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене.

Помнете: истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема почетно място. То стои пред вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а! Щом чуят мнението на магарето, разумните същества казват: Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите. Ако дойде някоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ-ъ! Като чуят това мнение, разумните същества казват: Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свят магарето определя, кои хора са за земята, и кои за небето.

Нека оселът остане в умовете ви, като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно? – Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл. Днес хората се кичат с различни епитети, с което сами се подценяват. Да цапаш хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.

Желая ви, Христос да се качи на вашия осел, с него да влезе в Ерусалим и да викате: „Осанна, благословен е онзи, който иде в името Господне и влиза в нашия храм!” Вашата душа ще бъде свободна и ще носи нов, Божествен ред и порядък в света.

2. Беседа от Учителя, държана на 30 юни, 1918 г. София.