<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Xameleona</id>
		<title>ПорталУики - Потребителски приноси [bg]</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Xameleona"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Xameleona"/>
		<updated>2026-05-05T15:09:31Z</updated>
		<subtitle>Потребителски приноси</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1511</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1511"/>
				<updated>2008-12-19T10:33:02Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]] (Аратрон) (работи се)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1510</id>
		<title>Съзнателни и несъзнателни движения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1510"/>
				<updated>2008-12-19T10:32:25Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Съзнателни и  несъзнателни движения==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нека десет души от вас да напишат по две думи, от които да се състави едно изречение или един период. От написаните думи се съставиха следните изречения: Мъдрост, любов, светлина, живот, майка, девица, първоизточник, безкрайност са начало на Битието. Те съграждат човека. Истината и Свободата дават простор. Любовта е в Бога. – Ако за написването на две думи се плащат по две английски лири, всеки ще иска да напише нещо. Понеже даром се пишат, не се решавате да излезете пред дъската. Може ли мъдростта да се яви преди любовта? Може ли синът да се яви преди майката? Може ли старостта да се яви преди младостта? Може ли светлината да се яви преди живота? Какво представят Любовта, Мъдростта, безкрайността и първоизточникът? Това са служби. Да любиш, това е служба. Да бъдеш мъдър, това е служба. Съществува ли Любовта, сама за себе си? Срещали ли сте я някъде? Любовта и Мъдростта са извън физическия свят. Каква ще бъде любовта, която може да срещнете? Ако  сте я  срещнали,  желая  да я&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
опитате. Човек отчасти проявява любовта. Как познавате тази любов? Как познавате, кой има любов в себе си? – Който има любов, той твори и създава. Значи, Любовта и Мъдростта са атрибути на творчеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: На какво се дължи порядъка, който съществува в природата? Защо там нещата изглеждат разхвърляни? – Защото много същества работят в нея. Как изглежда тяхната работа? – Без връзка. Между тия същества има разстояние от 10, 20, 100 и повече години. Всеки на времето си, когато е работил, направил нещо. Външно нещата в природата изглеждат разхвърляни, но, всъщност, не е така. И думите в речта изглеждат разхвърляни, но между тях има тясна връзка. Какво място заемат глаголите в речта ? Какво представят те в живота? Кога се явили глаголите и местоименията? Има ли в живота глаголи и местоимения? Ако някой те пита, кой съм аз, какво ще му отговориш? Защо ти задава тоя въпрос? Друг те пита: Знаеш ли, кой съм аз? Какво ще му отговориш? Ето една задача. Ако я решиш, ще спечелиш нещо. Ако не я решиш, нищо не печелиш. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Ако имаш много мисли и чувства, няма да бързаш да отговориш на всички, но първо ще ги подредиш и ще решиш, на кои от тях да дадеш първенство. Ако срещнеш един овчар, с него ще се разговаряш по-лесно и по-свободно, отколкото с царя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Каква е разликата между царя и овчаря? Защо, като говориш с царя, се стесняваш, а като говориш с овчаря, си свободен? Защо, като имаш да даваш сто лева, си спокоен, а като дължиш сто - двеста хиляди лева, си неспокоен? Кредиторът, който има да взима сто лева, съжалява за изгубеното време. Друг е въпросът, ако има да взима двеста хиляди лева. Той ще употреби малко време, докато отиде да ги вземе, но поне ще получи голяма сума. В случая, кредиторът ще се радва, а длъжникът ще скърби. Полицата е лека, малко тежи, но написаното на нея има голямо тегло. Там е написана сумата двеста хиляди лева. Лев или лъв – все едно. Не е лесно да си в гората и да срещнеш 200 хиляди лъва. Тежко на оня, който има да взима. Длъжникът му ще го покани в гората, там да се издължи. Ще пусне срещу него 200 хиляди лъва! Какво ще прави кредиторът? Страшно нещо са лъвовете! Когато българите имат да плащат  данък,  нека  пуснат лъвовете.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се върнем към думите, които написаха десетте души. Много загадки има в природата, но те трябва да се разбират правилно. Защо първата дума беше мъдрост? – Кой е мъдър? – Който жертвува времето си за другите. Първата буква &amp;quot;М&amp;quot; означава закон на самопожертвуване. Българинът казва &amp;quot;мъдрост&amp;quot;, руснакът &amp;quot;мудрость&amp;quot;, германецът – &amp;quot;Weise&amp;quot;, а французинът &amp;quot;sagе&amp;quot;. Буквата „Ж&amp;quot; означава човек. Значи, човек има отношение към движението. Господ  означава закон на владение. Бу-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
квата &amp;quot;Д&amp;quot;, която на бъгарски се пише по два начина – нагоре и надолу, означава преодоляване на мъчнотиите. Буквата &amp;quot;Р&amp;quot; показва, че държиш нещо в ръката си. Буквата &amp;quot;О&amp;quot; означава условия, &amp;quot;С&amp;quot; – закон на промени. С една дума, мъдростта има много страни и много лица. Каквито лъжи и да има в света, мъдростта ще ги обърне надолу. Мъдростта не седи на едно място. Това се вижда от буквата &amp;quot;Ь&amp;quot;; с която свършва мъдростта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са отличителните качества на мъдреца? Кои са отличителните качества на разбраната и на неразбраната любов? Най-силната буква в думата любов е &amp;quot;Л&amp;quot;, която означава велик стремеж. Обърната, същата буква означава противоречие &amp;quot;V&amp;quot;- Значи, думата &amp;quot;любов&amp;quot; подразбира връзка с Битието, с разумността в природата. Буквата &amp;quot;Л&amp;quot; означава още закон на единство. Буквата &amp;quot;Ю&amp;quot; е сложна, съставена е от буквите &amp;quot;И&amp;quot; и &amp;quot;У&amp;quot;. Буквата &amp;quot;И&amp;quot; означава Първата Причина на нещата, с която човек трябва да бъде в единство. Буквата &amp;quot;О&amp;quot; означава, че любовта носи в себе си зародиш, който трябва да се развие. – Отде е излязъл зародишът? – От Първата Причина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Още в средните векове се е задавал въпросът: Яйцето ли се явило по-рано, или кокошката? Това е мъчен въпрос. Аз казвам, че кокошката се явила по-рано от яйцето. Като слязла на земята, кокошката започнала да снася яйца. Както и да се разисква тоя въпрос, той е подобен на Колумбовото яйце.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: В какво положение се намира ученикът пред своя учител? – В право положение. С това той иска да каже, че стремежът му е нагоре. Щом учителят си отиде, той сяда на чина и спуща ръцете си надолу. Така правят и децата пред ябълката. Ако пазачът е в градината, ръцете им са надолу; ако пазача го няма, те веднага вдигат ръцете си нагоре, към ябълката, дето е техният стремеж. Това е тактика. Значи, когато човек стои прав, стражарят е пред него; щом вземе свободно положение, стражарят си е отишъл. Това са мои научни изводи. Някой дължи голяма сума. Туря ръката си в джоба и казва: Трябва да платя. После се почесва по главата и казва: Може и да не платя. Само с плащане ли се уреждат работите ?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представи си, че срещаш на пътя си един свой приятел, който ти е писал едно любовно, приятелско писмо. Като те види, първо той се навежда, после се почесва по главата, и най-после вдигне главата си и те погледне право в очите. Това са движения, съзнателни или несъзнателни, които имат отношение към човека. Ако познавате науката за движенията, от тях може да съдите за  резултатите на тия движения. Те имат значение при самовъзпитанието на човека. Той  трябва да знае, как да си движи ръцете  и де да ги държи. Слушате един сказчик или оратор. Той говори добре, но се смущава, не знае, де да постави ръцете си: ту ги туря в джобовете си, ту ги   вади; ту ги  кръстосва&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на гърдите, ту ги туря на корема. Седнеш на стол, не знаеш, как да поставиш краката си: туряш десния крак върху левия, после – левият върху десния и т. н. Мислиш върху един въпрос и наклоняваш главата си наляво и надясно; после я вдигаш нагоре, сваляш надолу. Тоза са положения, които се дължат на човешките мисли и чувства. Някога движението на човека е резултат на неговите мисли и чувства, а някога&lt;br /&gt;
–на влиянието, което са оказали върху него майка му, баща му и окръжаващите. Човек трябва да знае, под чие влияние се намира. Никой не е свободен в движенията си. Колкото и да желаеш да бъдеш свободен, ти се намираш под влиянието на външната среда и условия, както лодката се влияе от вятъра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, работете върху себе си, да се освободите от страничните влияния. Страх, съмнение, безверие, скръб, радост – това са чужди чувства и настроения, под влиянието на които често изпадате. Това са малки препятствия, които трябва да отстраните от пътя си. Това е закон, който трябва да изучавате от научна гледна точка. Изучавате астрологията, но знаете ли, какво взаимно влияние съществува между самите планети? Казвате, че планетите влияят върху човека. Така е, но една и съща планета, в продължение само на една година, оказва различно влияние върху даден човек. – Защо? – Защото и в нея стават различни промени.&lt;br /&gt;
Видимите звезди и планети са свързани с други някои, които често оказват върху човека обрат-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но влияние на първите. Има тъмни и светли планети. Някога светлината на светлата планета, като минава близо до тъмна планета, оказва известно влияние върху нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се върнем към предмета. Коя беше първата дума, написана на дъската? – Мъдрост, Значи, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да има мъдрост, да разполага с нейните сили.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
16. Лекция  от Учителя,  държана на 29 януари,  1932 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1509</id>
		<title>Съзнателни и несъзнателни движения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1509"/>
				<updated>2008-12-19T10:24:20Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Съзнателни и  несъзнателни движения==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нека десет души от вас да напишат по две думи, от които да се състави едно изречение или един период. От написаните думи се съставиха следните изречения: Мъдрост, любов, светлина, живот, майка, девица, първоизточник, безкрайност са начало на Битието. Те съграждат човека. Истината и свободата дават простор. Любовта е в Бога. – Ако за написването на две думи се плащат по две английски лири, всеки ще иска да напише нещо. Понеже даром се пишат, не се решавате да излезете пред дъската. Може ли мъдростта да се яви преди любовта? Може ли синът да се яви преди майката? Може ли старостта да се яви преди младостта? Може ли светлината да се яви преди живота? Какво представят Любовта, Мъдростта, безкрайността и първоизточникът? Това са служби. Да любиш, това е служба. Да бъдеш мъдър, това е служба. Съществува ли любовта, сама за себе си? Срещали ли сте я някъде? Любовта и Мъдростта са извън физическия спят. Каква ще бъде любовта, която може да срещнете? Ако   сте я  срещнали,  желая  да я&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
238&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
опитате. Човек отчасти проявява любовта. Как познавате тази любов? Как познавате, кой има любов в себе си? – Който има любов, той твори и създава. Значи, любовта и мъдростта са атрибути на творчеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: На какво се дължи порядъка, който съществува в природата? Защо там нещата изглеждат разхвърляни? – Защото много същества работят в нея. Как изглежда тяхната работа? – Без връзка. Между тия същества има разстояние от 10, 20, 100 и повече години. Всеки на времето си, когато е работил, направил нещо. Външно нещата в природата изглеждат разхвърляни, но, всъщност, не е така. И думите в речта изглеждат разхвърляни, но между тях има тясна връзка. Какво място заемат глаголите в речта ? Какво представят те в живота? Кога се явили глаголите и местоименията? Има ли в живота глаголи и местоимения? Ако някой те пита, кой съм аз, какво ще му отговориш? Защо ти задава тоя въпрос? Друг те пита: Знаеш ли, кой съм аз? Какво ще му отговориш? Ето една задача. Ако я решиш, ще спечелиш нещо. Ако не я решиш, нищо не печелиш. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Ако имаш много мисли и чувства, няма да бързаш да отговориш на всички, но първо ще ги подредиш и ще решиш, на кои от тях да дадеш първенство. Ако срещнеш един овчар, с него ще се разговаряш по-лесно и по-свободно, отколкото с царя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
239&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Каква е разликата между царя и овчаря? Защо, като говориш с царя, се стесняваш, а като говориш с овчаря, си свободен? Защо, като имаш да даваш сто лева, си спокоен, а като дължиш сто - двеста хиляди лева, си неспокоен? Кредиторът, който има да взима сто лева, съжалява за изгубеното време. Друг е въпросът, ако има да взима двеста хиляди лева. Той ще употреби малко време, докато отиде да ги вземе, но поне ще получи голяма сума. В случая, кредиторът ще се радва, а длъжникът ще скърби. Полицата е лека, малко тежи, но написаното на нея има голямо тегло. Там е написана сумата двеста хиляди лева. Лев или лъв – все едно. Не е лесно да си в гората и да срещнеш 200 хиляди лъва. Тежко на оня, който има да взима. Длъжникът му ще го покани в гората, там да се издължи. Ще пусне срещу него 200 хиляди лъва! Какво ще прави кредиторът? Страшно нещо са лъвовете! Когато българите имат да плащат  данък,  нека  пуснат лъвовете.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се върнем към думите, които написаха десетте души. Много загадки има в природата, но те трябва да се разбират правилно. Защо първата дума беше мъдрост? – Кой е мъдър? – Който жертвува времето си за другите. Първата буква &amp;quot;М&amp;quot; означава закон на самопожертвуване. Българинът казва &amp;quot;мъдрост&amp;quot;, руснакът &amp;quot;мудрость&amp;quot;, германецът – &amp;quot;Weise&amp;quot;, а французинът &amp;quot;sagе&amp;quot;. Буквата „Ж&amp;quot; означава човек. Значи, човек има отношение към движението. Господ  означава закон на владение. Бу-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
240&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
квата &amp;quot;Д&amp;quot;, която на бъгарски се пише по два начина – нагоре и надолу, означава преодоляване на мъчнотиите. Буквата &amp;quot;Р&amp;quot; показва, че държиш нещо в ръката си. Буквата &amp;quot;О&amp;quot; означава условия, &amp;quot;С&amp;quot; – закон на промени. С една дума, мъдростта има много страни и много лица. Каквито лъжи и да има в света, мъдростта ще ги обърне надолу. Мъдростта не седи на едно място. Това се вижда от буквата &amp;quot;Ь&amp;quot;; с която свършва мъдростта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са отличителните качества на мъдреца? Кои са отличителните качества на разбраната и на неразбраната любов? Най-силната буква в думата любов е &amp;quot;Л&amp;quot;, която означава велик стремеж. Обърната, същата буква означава противоречие&amp;quot;у&amp;quot;- Значи, думата &amp;quot;любов&amp;quot; подразбира връзка с Битието, с разумността в природата. Буквата &amp;quot;Л&amp;quot; означава още закон на единство. Буквата &amp;quot;Ю&amp;quot; е сложна, съставена е от буквите &amp;quot;И&amp;quot; и &amp;quot;У&amp;quot;. Буквата &amp;quot;И&amp;quot; означава Първата Причина на нещата, с която човек трябва да бъде в единство. Буквата &amp;quot;О&amp;quot; означава, че любовта носи в себе си зародиш, който трябва да се развие. – Отде е излязъл зародишът? – От Първата Причина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Още в средните векове се е задавал въпросът: Яйцето ли се явило по-рано, или кокошката? Това е мъчен въпрос. Аз казвам, че кокошката се явила по-рано от яйцето. Като слязла на земята, кокошката започнала да снася яйца. Както и да се разисква тоя въпрос, той е подобен на Колумбовото яйце.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
241&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: В какво положение се намира ученикът пред своя учител? – В право положение. С това той иска да каже, че стремежът му е нагоре. Щом учителят си отиде, той сяда на чина и спуща ръцете си надолу. Така правят и децата пред ябълката. Ако пазачът е в градината, ръцете им са надолу; ако пазача го няма, те веднага вдигат ръцете си нагоре, към ябълката, дето е техният стремеж. Това е тактика. Значи, когато човек стои прав, стражарят е пред него; щом вземе свободно положение, стражарят си е отишъл. Това са мои научни изводи. Някой дължи голяма сума. Туря ръката си в джоба и казва: Трябва да Платя. После се почесва по главата и казва: Може и да не платя. Само с плащане ли се уреждат работите ?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представи си, че срещаш на пътя си един свой приятел, който ти е писал едно любовно, приятелско писмо. Като те види, първо той се навежда, после се почесва по главата, и най-после вдигне главата си и те погледне право в очите. Това са движения, съзнателни или несъзнателни, които имат отношение към човека. Ако познавате науката за движенията, от тях може да съдите за  резултатите на тия движения. Те имат значение при самовъзпитанието на човека. Той  трябва да знае, как да си движи ръцете  и де да ги държи. Слушате един сказчик или оратор. Той говори добре, но се смущава, не знае, де да постави ръцете си: ту ги туря в джобовете си, ту ги   вади; ту ги  кръстосва&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
242&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на гърдите, ту ги туря на корема. Седнеш на стол, не знаеш, как да поставиш краката си: туряш десния крак върху левия, после – левият върху десния и т. н. Мислиш върху един въпрос и наклоняваш главата си наляво и надясно; после я вдигаш нагоре, сваляш надолу. Тоза са положения, които се дължат на човешките мисли и чувства. Някога движението на човека е резултат на неговите мисли и чувства, а някога&lt;br /&gt;
–на влиянието, което са оказали върху него майка му, баща му и окръжаващите. Човек трябва да знае, под чие влияние се намира. Никой не е свободен в движенията си. Колкото и да желаеш да бъдеш свободен, ти се намираш под влиянието на външната среда и условия, както лодката се влияе от вятъра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, работете върху себе си, да се освободите от страничните влияния. Страх, съмнение, безверие, скръб, радост – това са чужди чувства и настроения, под влиянието на които често изпадате. Това са малки препятствия, които трябва да отстраните от пътя си. Това е закон, който трябва да изучавате от научна гледна точка. Изучавате астрологията, но знаете ли, какво взаимно влияние съществува между самите планети? Казвате, че планетите влияят върху човека. Така е, но една и съща планета, в продължение само на една година, оказва различно влияние върху даден човек. – Защо? – Защото и в нея стават различни промени.&lt;br /&gt;
Видимите звезди и планети са свързани с други някои, които често оказват върху човека обрат-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
243&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но влияние на първите. Има тъмни и светли планети. Някога светлината на светлата планета, като минава близо до тъмна планета, оказва известно влияние върху нея.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се върнем към предмета. Коя беше първата дума, написана на дъската? – Мъдрост, Значи, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да има мъдрост, да разполага с нейните сили.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
16. Лекция  от Учителя,  държана на 29 януари,  1932 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1506</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1506"/>
				<updated>2008-12-19T10:03:39Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]] (Аратрон) (работи се)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1491</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1491"/>
				<updated>2008-12-18T18:15:41Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] (Аратрон) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]] (Аратрон) (работи се)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1490</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1490"/>
				<updated>2008-12-18T18:15:05Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия. Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своите опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата. Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Не премествай вехти меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръщение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнсвото на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата   непременно   ще   закъса.  Това  е  все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: &amp;quot;Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за по познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на Слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко  парченце. По-добре  да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на Земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до Слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато  ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до Истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от Рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. - Много глупав ме мислиш. Зашо?  Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчни са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предверието, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.  Ходжата  му дал  всичките  си  пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо  идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал Свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не  е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето ти е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,  държана на 5 февруари, 1932 г. София–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1488</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1488"/>
				<updated>2008-12-18T17:47:33Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
245&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия. Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своите опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата. Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
246&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Не премествай вехти меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
247&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръщение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнсвото на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата   непременно   ще   закъса.  Това  е  все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
248&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
249&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: &amp;quot;Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за по познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
250&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на Слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко  парченце. По-добре  да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
251&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато  ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
252&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до Истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от Рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
253&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. - Много глупав ме мислиш. Зашо?  Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчни са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
254&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предверието, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.  Ходжата  му дал  всичките  си  пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
255&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо  идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
256&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал Свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
257&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
258&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
259&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не  е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
260&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
261&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето ти е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
262&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
263&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
264&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,  държана на 5 февруари, 1932 г. София–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1483</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1483"/>
				<updated>2008-12-18T16:47:20Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
245&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия, Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своити опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
246&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Не премествай вехти меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
247&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръщение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнсвото на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата   непременно   ще   закъса.  Това  е  все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
248&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
249&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: &amp;quot;Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за по познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
250&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко  парченце. По-добре  да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
251&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато  ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
252&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от Рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
253&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво ? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. - Много глупав ме мислиш. Зашо?  Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчни са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
254&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предвериего, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.  Ходжата  му дал  всичките  си  пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
255&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо  идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
256&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал Свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
257&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
258&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
259&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не  е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
260&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
261&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен ? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето ти е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
262&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
263&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
264&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,  държана на 5 февруари, 1932 г. София–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1482</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1482"/>
				<updated>2008-12-18T16:47:04Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана ? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
245&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия, Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своити опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
246&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Не премествай вехти меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
247&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръщение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнсвото на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата   непременно   ще   закъса.  Това  е  все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
248&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
249&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: &amp;quot;Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за по познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
250&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко  парченце. По-добре  да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
251&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато  ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
252&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от Рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
253&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво ? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. - Много глупав ме мислиш. Зашо?  Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчни са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
254&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предвериего, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.  Ходжата  му дал  всичките  си  пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
255&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо  идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
256&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал Свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
257&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
258&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
259&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не  е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
260&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
261&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен ? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето ти е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
262&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
263&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
264&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,  държана на 5 февруари, 1932 г. София–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1475</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1475"/>
				<updated>2008-12-18T10:09:46Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана ? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
245&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия, Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своити опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
246&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Не премествай ветхи меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
247&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, 1А изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръ-щение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава до-стойнсвото на човека ? В какво се състои достойнството на ученика и на студента ? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите ? Младият трябва да живее като стария, а старият – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 2\ годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод. работата   непременно   ще   закъса.  Това   е   все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
248&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да-стане художник оня, на когото ръцете са парализирани ? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот ? В какво се заключава доброто учение ? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
249&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да раоотитс. – С това знание, което имате, нищо ис можете да направите. Силните ще ви рази-I раиат, както американският професор разигра-пал аиаша. Да не кажете, като турчина: „Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не кашам, че не трябва да влизате в жинот.1. Или шие и живота, но не бутайте светеното дърво па своя живот. То е дървото за по шаване па доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
250&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека ? Де е неговото знание ? И вие, младш е, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето ? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята ? Нали всичко знаете ? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства ? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога ? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на слънцето ? Знаете ли, какви са последните новини оттам ? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко   парченце. По-добре   да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
251&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на земята. Като разбрах, че не мога да се ьърна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земя 1а, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а требят иищо не сънувал, но изял квкошката. – Кой изяжда кокошката ? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато   ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
252&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна лаука, да знаете, кои неща във вас са верни и вой не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна ? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще_ се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
253&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво ? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това ? – След като изби 400 еврейски пророии. Тези пророци влязоха в него; той не моно да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го ? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и доднес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. Вначалото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат1 живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който почели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер почели тази сума. -- Много глупав ме мислиш. Лашо Р Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак 1ШМ.1 дп со сьгласи. – Повече ли искаш? Доспи 1.ЧИО 1п ся 25 ХИЛЯДИ лева. Аз имам нужда си попоче пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш женя си и децата си. Понеже не ги откупили, н ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
254&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предвериего, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седат в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и кой го не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100&amp;lt;&amp;gt;/о, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.   Ходжата   му дал    всичките    си    пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
255&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с 100% лихва, при условие, след шест меееца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съ-1ласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо * идат разочарованията ? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание на Бога, на Божественото в своя ближен и' на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш ? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
256&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание ? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш ? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опет-нявал Свещеното място на своя живот. Адеп-тите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхар-моничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете ? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
257&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш ? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да сгрееш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизираш* от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо ье се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил ед-на-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
258&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Верно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че&amp;quot;* да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А та,ка, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
259&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в ^чителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не пре-к ьсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, ■ла да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто ? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си.&amp;quot; Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, сйс свбетб сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не   е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
260&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически„начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
261&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвазате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества ? По големите паметници ли ? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това ? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен ? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето тн е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
262&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Телото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
263&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички гаги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издържлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съоб- • щаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
264&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м„&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,   държана на 5 февруари, 1932 г. София.–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1474</id>
		<title>Свещеното място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=1474"/>
				<updated>2008-12-18T10:08:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Свещеното място==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една българска поговорка казва: &amp;quot;Не отваряй стара рана.&amp;quot; Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана ? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш   последствията   на   тоя   живот. Всяко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
245&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нещо, добро или зло, носи своите последствия, Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своити опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действува, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща,  свещени  области,  све-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
246&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: &amp;quot;От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.&amp;quot; Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: &amp;quot;Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свето.&amp;quot; Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Не премествай ветхи меджи (здание)&amp;quot; (– 10 ст).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
247&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, 1А изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообръ-щение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава до-стойнсвото на човека ? В какво се състои достойнството на ученика и на студента ? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ви липсва на вас ? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите ? Младият трябва да живее като стария, а старият – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 2\ годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод. работата   непременно   ще   закъса.  Това   е   все&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
248&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава ? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени ? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да-стане художник оня, на когото ръцете са парализирани ? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот ? В какво се заключава доброто учение ? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш на време. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
249&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие искате да влезете в света, там да раоотитс. – С това знание, което имате, нищо ис можете да направите. Силните ще ви рази-I раиат, както американският професор разигра-пал аиаша. Да не кажете, като турчина: „Теле дошъл, вол си отишъл&amp;quot;. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не кашам, че не трябва да влизате в жинот.1. Или шие и живота, но не бутайте светеното дърво па своя живот. То е дървото за по шаване па доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
250&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека ? Де е неговото знание ? И вие, младш е, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето ? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята ? Нали всичко знаете ? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства ? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога ? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на слънцето ? Знаете ли, какви са последните новини оттам ? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно  малко   парченце. По-добре   да поспим&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
251&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на земята. Като разбрах, че не мога да се ьърна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земя 1а, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а требят иищо не сънувал, но изял квкошката. – Кой изяжда кокошката ? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота.  Каквато   ра-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
252&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
бота и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна лаука, да знаете, кои неща във вас са верни и вой не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна ? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще_ се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
253&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво ? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това ? – След като изби 400 еврейски пророии. Тези пророци влязоха в него; той не моно да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли ? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го ? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и доднес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. Вначалото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат1 живота. Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който почели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер почели тази сума. -- Много глупав ме мислиш. Лашо Р Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак 1ШМ.1 дп со сьгласи. – Повече ли искаш? Доспи 1.ЧИО 1п ся 25 ХИЛЯДИ лева. Аз имам нужда си попоче пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш женя си и децата си. Понеже не ги откупили, н ти нямаш нужда от пари.  А пък&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
254&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в предвериего, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седат в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и кой го не разбира новото учение?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100&amp;lt;&amp;gt;/о, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.   Ходжата   му дал    всичките    си    пари,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
255&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с 100% лихва, при условие, след шест меееца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съ-1ласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо * идат разочарованията ? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание на Бога, на Божественото в своя ближен и' на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш ? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент  да   реализираш  поне&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
256&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
по едно свое желание ? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползува само от онова, което може да приложи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш ? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опет-нявал Свещеното място на своя живот. Адеп-тите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вие живеете в един крайно дисхар-моничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете ? Представи си,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
257&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш ? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да сгрееш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизираш* от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо ье се страхувам, нищо не искам да зная.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – варненско. Насреща му излязъл един вьлк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял - гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил ед-на-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш,  ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
258&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Верно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Верно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че&amp;quot;* да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А та,ка, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използуват науката,  като средство за подобряване на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
259&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в ^чителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не пре-к ьсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, ■ла да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто ? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си.&amp;quot; Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, сйс свбетб сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не   е проводник, не може да се  развива.  Като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
260&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически„начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
261&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, като изучвазате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества ? По големите паметници ли ? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това ? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен ? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук - там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва н т. н. Като млад, лицето тн е гладко,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
262&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Телото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
263&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички гаги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издържлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съоб- • щаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
264&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м„&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
17. Лекция от Учителя,   държана на 5 февруари, 1932 г. София.–Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1473</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1473"/>
				<updated>2008-12-18T10:00:03Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] &lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1472</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1472"/>
				<updated>2008-12-18T09:43:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо? – Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стършели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности: от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и със сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облечен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му. – Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видял, че е облечен в нови дрехи.–Чудно нещо. Ти си бил цял магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облечен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник &amp;quot;Таймс&amp;quot; и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетите си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
питание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се оказва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползува от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатите хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свят. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изсти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опадат. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат?.. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човека е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човешкия организъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удовете извършват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез пеене, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24 януари, 1930 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1471</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1471"/>
				<updated>2008-12-18T09:38:33Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо? – Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стършели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности: от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и със сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облечен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му. – Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видял, че е облечен в нови дрехи.–Чудно нещо. Ти си бил цял магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облечен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник &amp;quot;Таймс&amp;quot; и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетите си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
питание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се оказва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползува от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатите хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свят. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изсти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опадат. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат?.. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човека е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човешкия организъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удовете извършват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез пеене, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24 януарий, 1930 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1433</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1433"/>
				<updated>2008-12-17T14:57:48Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)('''готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]] (Моника13) ('''готово''')&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]]&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]] (Александра)(работи се, 17.12.08)&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] &lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]]&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=1432</id>
		<title>Първият предвестник</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=1432"/>
				<updated>2008-12-17T14:56:50Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Първият предвестник==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора изпитват често чувство на срам. На какво се дължи срамът? При какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата, или възрастните? Според някои, младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие. Това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома ? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: Как тъй, аз, който се мисля за нещо, да съм невежа! Бръкнеш в джоба си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдигнеш товара му, но не можеш – пак се засрамиш. Явява се въпрос: Отде е дошъл срамът в тази чиста, целомъдрена мома? Ангелът срамува ли се? – Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама? Една от причините за срама на момата се дължи на страха й да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамва. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта, като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
се засрамил? – Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама? Трябва ли да съществува той? – Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува. Когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо, когато момата види младия момък, се засрамва, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене, срамът предшествува най-малкия грях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: Защо чистата, целомъдрена мома се срамува? Отде е дошъл срамът в нея? – От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следователно, никога не се срамува. Значи, срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето   показва,   че на това сражение&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са паднали убити няколко войника. – Кои са войниците? – Клетките на организма. Те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама? Не е важно, дали сте съгласни, или не. Аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще ви са полезни в бъдеще.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Изучавайте естеството на срама. Като го изучавате от гледището, което ви изнасям, вие ще се облагородите, ще се самовъзпитате. Да бъдеш благороден, това значи, да стъпиш на здрава основа. Искаш да станеш велик човек, да влияеш на хората, да им бъдеш полезен. Добре е това, но ако ти сееш, и семето изникне, а не даде плод, какво ще кажеш тогава? Ако учиш, а учението ти не даде плод, какъв смисъл има твоят труд? Ако си добър, а доброто ти не даде плод? Това е безполезен труд, безполезни усилия! Човек не трябва само да се роди и да израсте, но в съзнанието му трябва да остане нещо за самия него. Щом се е родил, човек трябва да придобие нещо за себе  си и да  принесе  нещо за другите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: Какво придобива младата мома със своя срам? Прониква ли в съзнанието й поне една възвишена мисъл? Какво ще кажете вие? Според мене, при срама момата е прекарала едно сражение с най-малкия грях. Чрез срама момата е оценила, какво представя чистотата и целомъдрието. Тя започва да разсъждава, да мисли върху различни въпроси и минава за умен човек. Аз не говоря за изкуствения срам,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
когато момата си наведе очите надолу, изкриви главата си. Това не е срам. Ще кажете, че срамът се изразява с навеждане очите надолу, със зачервяване на лицето. Бих желал някой да представи срама, но естествено, без никакво актьорство. Изнесете срама като изкуство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, в ума ви може да се яви мисълта: Защо трябва да се говори за срама? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойде до срама! Срамът е необходим. – Кога? – Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувствува срам. Тя казва: Колко по-високо стои тоя момък от мене, по чистота и благородство. Тя го оценява вече, и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора по-благородни и добри и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек по-добър, по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи, да благоговееш пред нея, като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец. Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрами.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–Защо ? – Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент. После тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кога момата изпита първия срам? – Когато се намери пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и, като съзна погрешката си, засрами се и каза: Свърши се всичко! Покрай срама, в нея се яви чувството на безочливост. Тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила елексира на живота, т. е. това, което и Бог носи в себе си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева – първата мома. И той яде от забранения плод и сгреши. След това и двамата видяха, че са голи и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси  из  градината: – Кога ги  викаше Бог? – Надвечер, след залязване на слънцето. Така е писано в Битието. &amp;quot;Надвечер&amp;quot; разбира старините на живота. Докато са били млади, първите човеци яли и пили, за нищо не мислили. Щом дошли старини, те се огледали в огледалото и се засрамили; косите им побелели и окапали, оголели, остарели. С горчивина те съзнават положението си и казват: Отидоха свет-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
лите дни на нашия живот! Това е анализ, който душата си прави.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И вие, като млади, имате мечти. Добре е човек да мечтае, но като се изправиш пред дървото за познаване на доброто и злото, погледни към него и кажи: Цял свят да ми дават, не хапвам от тия плодове! Ако за един плод ти изгубиш своето достойнство, своята свобода, своята светла мисъл, своето здраве и своята сила, защо ти е тоя плод? По-добре не яж, отколкото да ядеш и да пропаднеш. Не е въпрос да гладуваш. В рая имаше две дървета: едното беше Дървото за познаване на доброто и злото, а другото – Дървото на живота. Яж от Дървото на живота. Ще ядеш от оня плод, който запазва твоето достойнство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Като млади, вие трябва да имате възвишен идеал. Как ще намерите тоя идеал? Ще кажете, че го имате. Как сте го намерили ? Кой е тоя идеал? Да кажете, че сте намерили своя идеал, това значи, да сте намерили оня извор, от чиято вода постоянно черпите и придобивате сила. Вашият идеал да бъде оная банка, от която постоянно черпите своите средства за живот: онова слънце, на което постоянно се греете и придобивате живот; оная светла мисъл, която определя посоката на вашето движение. Идеалът, това е отворената врата, това е прицелната точка, към която душата се стреми. Като знаете това, не туряйте преграда на пътя на вашия идеал, да не изгубите своя път. Идеалът на човешката душа трябва да стои на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
най-високото място. Този идеал води към безсмъртието. Вън от този идеал, всичко остава настрана. – Кой е този идеал? Де се намира той? – Във вечността, в света на неизвестното.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че имате отношението между три неизвестни X, У, Z; X:У = У:Z. Какво представя неизвестното ? Душата известна ли е за вас ? Духът известен ли е? Ами умът? Кой от вас е виждал душата, духа и ума? Кога нещата стават неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, неизвестното X е реалност, но вън от съзнанието на човека. В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе – не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. Представете си, че се записвате като ученик в едно училище. Учителят влиза в класа, но вие не го познавате. Той е неизвестен за вас. Като започне да преподава, вие постепенно го опознавате. Ден след ден, той ви става познат. Вие разбирате вече не само колко знае, но и неговия характер. Казвате: Ние познаваме нашия учител. Той е известна величина за нас.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И срамът, като проява, е неизвестна величина. Щом го изучите, разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека? Какъв отпечатък оставя срамът на човешкото ли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
це? Трябва ли човек да се срамува, когато любовта проникне в сърцето му? Трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му? Трябва ли да се срамува, когато силата влезе в тялото му? Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът ? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса, Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек ? – Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение. Мислел си, че, като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат.  Беднякът е създал  не-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
правилно отношение с господаря  на  касата, а не със самата каса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес всеки се пита: Как мога да се освободя от срама ? – По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш, как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се, значи, боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама, като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Говорих за неизвестните величини X, У, Z. Тия величини могат да се заместят с числа, а числата – с други величини. Например, неизвестното X означава числото две, а то – понятието учител. Ти си ученик, мислиш за учителя си, за неговите качества. Какъв е твоят учител ? – Добър и умен. – Как познаваш това ? – По неговите прояви. Ти си обезсърчен, недоволен, уроците ти не вървят. Учителят те спира и ти казва: Не се обезсърчавай, работата ще се оправи. Ти започваш да учиш, и учителят ти пише тройка. Недоволен от тая бележка, ти си готов да измениш мнението си за своя учител. Той разбира това, среща те, потупва те по рамото и казва: Тази работа ще се оправи. Това те подтиква към работа, и бележката ти се повишава на четворка, а четворката – на петорка. Тройката, четворката, петорката са етапи, през които минава ученикът. Четворката е квадратът, в центъра на който е човекът. Четирите ъгли, това е полесражението, в което действува човекът. Четворката казва на ученика: Ти ще се сражаваш. Трябва да бъдеш готов да издържиш сражението. Ще усилиш крепостите си. Числото пет е число на работа. Ще се впрегнеш да работиш. Работата не се заключава в пране – това е забава; тя не се заключава и в оране и жътва – това е упражнение. Да чукаш с чук и да събаряш, и това не е работа. Да градиш,  да  създаваш,  това е работа. Ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш върху сърцето си, ще чистиш, докато го направиш чисто като кристал. Когато учителят пише на ученика си тройка, той казва: Ще бъдеш в съгласие с Бога. Единство с Бога!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
-Не разбирам, какво означава това единство. - Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка, да ореш нивата, земята. – Това разбирам. Ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка – известно обществено положение. Той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва най-много на тройката. Той казва: Щом се минава с тройка, доволен съм и на нея. Съжалявам, че не мога да заема високо обществено положение.&lt;br /&gt;
	&lt;br /&gt;
Какво трябва да направи ученикът с трите бележки ? – Да ги събере. Тройката, четворката и петорката, събрани заедно, дават числото 12 зодиите. Значи, той трябва да стане астролог. Тройката е третата зодия – близнаци. Четворката – рак, а петорката – лъв. Българинът обича числото пет – лъвът. Той има лъвско сърце, смел и решителен е. Опитай се да определиш вход за някоя сказка 3 или 5 лева, да видиш, кога ще дойдат повече хора. Българинът предпочита да плати пет лева за вход, отколкото 3 или 30 лева. Той има слабост към петорката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да изучавате числата, да разбирате техния вътрешен смисъл. Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава космоса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако му пише двойка, трябва да изучава, как се е създал светът – еволюцията на света. Тройката е производителната сила в природата. Човек мисли само при тройката. Ти мислиш, докато имаш светъл ум, добро сърце и здраво тяло. Щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш. И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на космоса. От това число нататък започва растенето на космоса. Според един учен, космосът постоянно расте и се развива. Сега е три пъти по-голям, отколкото е бил първоначално. Той е подобен на мехур, който увеличава обема си. Ще расте и в бъдеще, – Докога ще расте космоса? – До известно време. – След това? – Ще започне постепенно да се свива. – След това ? Питам: Какво става след изгряването на слънцето ? – Ден. – А след залязването? – Нощ. Като изгрява слънцето, губи ли нещо? – Нищо не губи. Като залязва, пак нищо не губи. Когато слънцето залязва на едно място, на друго изгрява. Значи, когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ? Денят и нощта в природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на земята около слънцето, както и поради гъстата материя, която обикаля земята. Колкото по-гъста е материята,  толкова по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мъчно проникват слънчевите лъчи през нея. И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в радостта на живота. Следователно, ако си умен, ти знаеш, де е денят на живота, и можеш да се повдигнеш над обикновения живот и да влезеш в светлото полушарие. Например, ти се страхуваш от своето невежество. – Не се страхувай, но се запитай, защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш и не помниш, кога си станал невежа. – Защо не помниш? – Паметта ми е отслабнала. – отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смущения, паметта също отслабва. За да възстановиш паметта си, работи върху облагородяване на сърцето си. Очисти сърцето си от всичко отрицателно. Щом изгуби паметта и способностите си, човек вече остарява. Той казва: Свърши се моя живот. Тази мисъл се отразява вредно върху съзнанието на човека, и той умира, т. е. излиза от кръга на живите хора. Смъртта не е нищо друго, освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете смели! Не се страхувайте от глад, дългове,   лишения.  Не мислете,   че  сте  стари и слаби хора.  Ако изповядвате Новото учение, не се страхувайте. Някой се  отказва  от  това учение, страхува се от хората.  Не  бъди  малодушен, но кажи: Аз съм учил това  учение  от хиляди години, не го уча сега.  Аз  съм бил  в райската  градина  с  Адам и Ева, там  съм го учил. Може да   те  нарекат  смахнат,  обезумял. Не се смущавай. Ти си бил в райската градина, и там си учил. Значи, ако кажеш, че си вън от рая, умен си; ако си в рая, безумен си. Кажи: Аз съм от тия, които са останали в рая, а вие, които не признавате това,  сте излезли от  рая. Който не вярва, че е бил в рая,  това   показва, че   отдавна  е излязъл от рая и нищо не  помни.   Новото  учение  ви  е  преподавано  много пъти. Сега не ви остава нищо друго, освен да си го припомните. Спасението ви е само в припомнянето – да си спомните това, което в миналото ви се е преподавало. И днес Господ ви говори, както в миналото. Вие сте млади, и трябва да учите. Знайте, че сте ученици на  Новото учение, а не на старото. Ако  сте  ученици  на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на Новото  учение, с Господа сте. Новото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
учение е Любов. Новото учение е Мъдрост. Новото учение е Истина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължавам  по-нататък:  Новото е  свободата. Новото е милосърдието. Новото е човещината. Всичко, което дава потик на човека да върви напред, това е новото. Трябва ли  да се срамувате от новото? Някакво верую ли е новото? – Не, никакво верую не е. Всички вярвания са на старото учение – учението на дявола. То казва, че съществувал  някакъв Бог с три лица.   Той убивал и наказвал хората. Ние не вярваме в такъв Бог. Ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме,  че е Любов.  Това е Истината. Бъдете смели да проповядвате тази истина. Бъдете готови да страдате за тази  истина. За нея страдаха   всички велики  хора. Когато питаха Христа, кой е, Той   казваше:   &amp;quot;Аз   съм Син Божи, дошъл да изпълня  волята на Отца си.&amp;quot; И вие казвайте, че  сте  дошли   да  изпълните  волята на Отца  си.  Казваш: Не мога да изпълня Божията  воля. – Не говориш истината. Можеш да ядеш, да носиш  пари в джоба си, а не можеш   да работиш.  Можеш да работиш, да бъдеш и слуга, и господар;  можеш да учиш, да придобиваш  знание. – Какво   мога  аз  да направя? – Какво   можеш  ти сам да направиш, е едно. Какво може Бог да направи чрез тебе, е  друго. Какво  можеш  да направиш ти сам, като отречеш Бога, това е трето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, новото верую се заключава в това, да говориш  истината и да  проповядваш исти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ната. Ако имаш пари в джоба си, не казвай, че нямаш. Ако нямаш пари, не казвай, че имаш. Ако имаш една идея, кажи я на хората. Не трябва ли изворът да каже нещо? Не казвай всичко, което знаеш; кажи нещо, най-малкото да е, но кажи нещо на хората. Кажи: Новото учение е учение на Бога, Който е създал целия свят. То носи свобода и живот на всички хора, на всички живи същества. То е учение за човешката душа, за човешкия дух, за човешкия ум и за човешкото сърце. Следователно, ако някой те пита, дали си от новото учение, кажи: Аз съм бил в рая, познавам го, там съм учил. Значи, аз съм от новото учение. Нека в умовете на всички влезе мисълта, че някога сте били в рая и сега се стремите да се върнете там.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
С какво започнахме лекцията ? – Със срама. – Говорих и за сражението със смъртта. Значи, който разбира срама, той може да се сражава със смъртта; който не разбира срама, не може да се сражава със смъртта. Който разбира срама, побеждава и дявола, и смъртта; който не разбира срама, не може да победи нито дявола, нито смъртта. Който не прави грешки и престъпления, никога не се срамува. Най-малката грешка и най-малкото престъпление водят към срама.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, желая на всички да дойдете до оня срам, който първоначално сте имали. Това показва, че сте видели първата добродетел. Ще изпитате срам, но ще изпитате и радост. Да видиш доброто, това значи, да  видиш  първия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането. Радостта е подтик към търсене смисъла на живота. Срамът да бъде крепост, а радостта – подтик на човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега искам да остане у вас една положителна мисъл, не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод. Не да не пиете, но да пиете най-чистата вода. Не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот. Всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно !&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1931 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=1364</id>
		<title>Първият предвестник</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=1364"/>
				<updated>2008-12-16T18:10:17Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Първият предвестник==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора изпитват често чувство на срам. На какво се дължи срамът? При какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата, или възрастните? Според някои, младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие. Това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома ? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: Как тъй, аз, който се мисля за нещо, да съм невежа! Бръкнеш в джоба си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдигнеш товара му, но не можеш – пак се засрамиш. Явява се въпрос: Отде е дошъл срамът в тази чиста, целомъдрена мома? Ангелът срамува ли се? – Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама? Една от причините за срама на момата се дължи на страха й да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамва. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта, като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
88&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
се засрамил? – Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама? Трябва ли да съществува той? – Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува. Когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо, когато момата види младия момък, се засрамва, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене, срамът предшествува най-малкия грях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: Защо чистата, целомъдрена мома се срамува? Отде е дошъл срамът в нея? – От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следователно, никога не се срамува. Значи, срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето   показва,   че на това сражение&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
89&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са паднали убити няколко войника. – Кои са войниците? – Клетките на организма. Те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама? Не е важно, дали сте съгласни, или не. Аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще ви са полезни в бъдеще.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Изучавайте естеството на срама. Като го изучавате от гледището, което ви изнасям, вие ще се облагородите, ще се самовъзпитате. Да бъдеш благороден, това значи, да стъпиш на здрава основа. Искаш да станеш велик човек, да влияеш на хората, да им бъдеш полезен. Добре е това, но ако ти сееш, и семето изникне, а не даде плод, какво ще кажеш тогава? Ако учиш, а учението ти не даде плод, какъв смисъл има твоят труд? Ако си добър, а доброто ти не даде плод? Това е безполезен труд, безполезни усилия! Човек не трябва само да се роди и да израсте, но в съзнанието му трябва да остане нещо за самия него. Щом се е родил, човек трябва да придобие нещо за себе  си и да  принесе  нещо за другите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питам: Какво придобива младата мома със своя срам? Прониква ли в съзнанието й поне една възвишена мисъл? Какво ще кажете вие? Според мене, при срама момата е прекарала едно сражение с най-малкия грях. Чрез срама момата е оценила, какво представя чистотата и целомъдрието. Тя започва да разсъждава, да мисли върху различни въпроси и минава за умен човек. Аз не говоря за изкуствения срам,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
90&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
когато момата си наведе очите надолу, изкриви главата си. Това не е срам. Ще кажете, че срамът се изразява с навеждане очите надолу, със зачервяване на лицето. Бих желал някой да представи срама, но естествено, без никакво актьорство. Изнесете срама като изкуство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, в ума ви може да се яви мисълта: Защо трябва да се говори за срама? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойде до срама! Срамът е необходим. – Кога? – Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувствува срам. Тя казва: Колко по-високо стои тоя момък от мене, по чистота и благородство. Тя го оценява вече, и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора по-благородни и добри и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек по-добър, по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи, да благоговееш пред нея, като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец. Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
91&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрами.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–Защо ? – Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент. После тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кога момата изпита първия срам? – Когато се намери пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и, като съзна погрешката си, засрами се и каза: Свърши се всичко! Покрай срама, в нея се яви чувството на безочливост. Тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила елексира на живота, т. е. това, което и Бог носи в себе си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева – първата мома. И той яде от забранения плод и сгреши. След това и двамата видяха, че са голи и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси   из   градината: – Кога ги  викаше Бог?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–	Надвечер, след залязване на слънцето. Така&lt;br /&gt;
е писано в Битието. „Надвечер&amp;quot; разбира стари&lt;br /&gt;
ните на живота. Докато са били млади, първи&lt;br /&gt;
те човеци яли и пили, за нищо не мислили.&lt;br /&gt;
Щом дошли стариви, те се огледали в огледа&lt;br /&gt;
лото и се засрамили; косите им побелели и&lt;br /&gt;
окапали, оголели, остарели. С горчевина те съ&lt;br /&gt;
знават положението си и казват: Отидоха свет-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
92&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
лите дни на нашия живот! Това е анализ, който душата си прави.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И вие, като млади, имате мечти. Добре е човек да мечтае, но като се изправиш пред дървото за познаване на доброто и злото, погледни към него и кажи: Цял свят да ми дават, не хапвам от тия плодове! Ако за един плод ти изгубиш своето достойнство, своята свобода, своята светла мисъл, своето здраве и своята сила, защо ти е тоя плод? По-добре не яж, отколкото да ядеш и да пропаднеш. Не е въпрос да гладуваш. В рая имаше две дървета: едното беше дървото за познаване на доброто и злото, а другото – дървото на живота. Яж от дървото на живота. Ще ядеш от оня плод, който запазва твоето достойнство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам: Като млади, вие трябва да имате възвишен идеал. Как ще намерите тоя идеал? Ще кажете, че го имате. Как сте го намерили ? Кой е тоя идеал? Да кажете, че сте намерили своя идеал, това значи, да сте намерили оня извор, от чиято вода постоянно черпите и придобивате сила. Вашият идеал да бъде оная банка, от която постоянно черпите своите средства за живот: онова слънце, на което постоянно се греете и придобивате живот; оная светла мисъл, която определя посоката на вашето движение. Идеалът, това е отворената врата, това е прицелната точка, към която душата се стреми. Като знаете това, не туряйте преграда на пътя на вашия идеал, да не изгубите своя път. Идеалът на човешката душа трябва да стои на&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
93&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
най-високото място. Този идеал води към безсмъртието. Вън от този идеал, всичко остава настрана. – Кой е този идеал ? Де се намира той ? – Във вечността, в света на неизвестното.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че имате отношението между три неизвестни X, У, 2; X: У – У: 2. Какво представя неизвестното ? Душата известна ли е за вас ? Духът известен ли е ? Ами умът ? Кой от вас е виждал душата, духа и ума ? Кога нещата стават неизвестни за човека ? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, неизвестното X е реалност, но вън от съзнанието на човека. В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе – не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. Представете си, че се записвате като ученик в едно училище. Учителят влиза в класа, но вие не го познавате. Той е неизвестен за вас. Като започне да преподава, вие постепенно го опознавате. Ден след ден, той ви става познат. Вие разбирате вече не само колко знае, но и неговия характер. Казвате: Ние познаваме нашия учител. Той е известна величина за нас.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И срамът, като проява, е неизвестна величина. Щом го изучите, разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека? Какъв отпечатък оставя срамът на човешкото ли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
94&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
це? Трябва ли човек да се срамува, когато любовта проникне в сърцето му? Трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му? Трябва ли да се срамува, когато силата влезе в телото му? Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът ? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види» красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса, Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек ? – Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертур-бация. Той е минал през голямо сражение. Мислел си, че, като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат.  Беднякът е създал  не-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
95&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
правилно отношение с господаря   на   касата, а пе със самата каса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес всеки се пита: Как мога да се освободя от срама ? – По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се часрамяваш и започваш да мислиш, как ще по-1ЛСДНСШ н лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазна човека от хиляди опасности, които мо-шг да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се, значи, боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама, като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
96&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Говорих за неизвестните величини X, У, 2. Тия величини могат да се заместят с числа, а числата – с други величини. Например, неизвестното X означава числото две, а то – понятието учител. Ти си ученик, мислиш за учителя си, за неговите качества. Какъв е твоят учител ? – Добър и умен. – Как познаваш това ? – По неговите прояви. Ти си обезсърчен, недоволен, уроците ти не вървят. Учителят те спира и ти казва: Не се обезсърчавай, работата ще се оправи. Ти започваш да учиш, и учителят ти пише тройка. Недоволен от тая бележка, ти си готов да измениш мнението си за^своя учител. Той разбира това, среща те, потупва те по рамото и казва: Тази работа ще се оправи. Това те подтиква към работа, и бележката ти се повишава на четворка, а четворката – на петорка. Тройката, четворката, петорката са етапи, през които минава ученикът. Четворката е квадратът, в центъра на който е човекът. Четирите ъгли, това е полесражението, в което действува човекът. Четворката казва на ученика: Ти ще се сражаваш. Трябва да бъдеш готов да издържиш сражението. Ще усилиш крепостите си. Числото пет е число на работа. Ще се впрегнеш да работиш. Работата не се заключава в пране – това е забава; тя не се заключава и в оране и жътва – това е упражнение. Да чукаш с чук и да събаряш, и това не е работа. Да градиш,   да   създаваш,   това е работа.  Ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
97&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
работиш върху сърцето си, ще чистиш, докато го направиш чисто като кристал. Когато учителят пише на ученика си тройка, той казва: Ще бъдеш в съгласие с Бога. Единство с Бога!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
-	Не разбирам, какво означава това единство.&lt;br /&gt;
-	&lt;br /&gt;
-	Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка, да ореш нивата, земята. – Това раз-нирам. Ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка – известно обществено положение. Той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва най-много на тройката. Той казва: Щом се минава с тройка, доволен съм и иа нея. Съжалявам, че I ю мога да заема високо обществено положение.&lt;br /&gt;
-	&lt;br /&gt;
Какво трябва да направи ученикът с трите бележки ? – Да ги събере. Тройката, четворката и петорката, събрани заедно, дават числото 12 аодиитс. Значи, той трябва да стане астролог. Тройката е третата зодия – близнаци. Четворката – рак, а петорката – лъв. Българинът обича числото пет – лъвът. Той има лъвско сърце, смел и решителен е. Опитай се да определиш вход за някоя сказка 3 или 5 лева, да видиш, кога ще дойдат повече хора. Българинът предпочита да плати пет лева за иход, отколкото 3 или зО лева. Той има слабост към петорката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да изучавате числата, да разбирате техния вътрешен Смисъл. Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава козмоса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
98&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако му пише двойка, трябва да изучава, как се е създал светът – еволюцията на света. Тройката е производителната сила в природата. Човек мисли само при тройката. Ти мислиш, докато имаш светъл ум, добро сърце и здраво тело. Щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш. И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на козмоса. От това число нататък започва растенето на козмоса. Според един учен, козмосът постоянно расте и се развива. Сега е три пъти по-голям, отколкото е бил първоначално. Той е подобен на мехур, който увеличава обема си. Ще расте и в бъдеще, – Докога ще расте козмоса? – До известно време. – След това? – Ще започне постепенно да се свива. – След това ? Питам: Какво става след изгряването на слънцето ? – Ден. – А след залязването? – Нощ. Като изгрява слънцето, губи ли нещо ? – Нищо не губи. Като залязва, пак нищо не губи. Когато слънцето залязва на едно място, на друго изгрява. Значи, когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ ? Денят и нощта в природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на земята около слънцето, както и поради гъстата материя, която обикаля земята. Колкото по-гъста е материята,   толкова по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
99&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мъчно проникват слънчевите лъчи през нея. И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в радостта на живота. Следователно, ако си умен, ти знаеш, де е денят на живота, и можеш да се повдигнеш над обикновения живот и да влезеш в светло-чо полушарие. Например, ти се страхуваш от своето невежество. – Не се страхувай, но се *апитай, защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш п не помниш, кога си станал невежа. – Защо не помниш? – Паметта ми е отслабнала. – ()тслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смутения, паметта също отслабва. За да възстано-ниш пямотга си, работи върху облагородяване на сърцето си. Очисти сърцето си от всичко отрицателно. Щом изгуби паметта и способностите си, човек вече остарява. Той казва: Свърши се моя живот. Тази мисъл се отразява вредно върху съзнанието на човека, и той умира, т. е. излиза от кръга на живите хора. Смъртта не е нищо друго, освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и •бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
100&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете смели! Не се страхувайте от глад, дългове,   лишения.  Не мислете,   че  сте  стари и слаби хора.  Ако изповядвате новото учение, не се страхувайте. Някой се   отказва   от   това учение, страхува се от хората.  Не  бъди  малодушен, но кажи: Аз съм учил това  учение  от хиляди години, не го уча сега.  Аз  съм бил  в райската  градина  с  Адам 'и Ева, там  съм го учил. Може да   те  нарекат  смахнат,  обезумял. Не се смущавай. Ти си бил в райската градина, и там си учил. Значи, ако кажеш, че си вън от рая, умен си; ако си в рая, безумен си. Кажи: Аз съм от тия, които са останали в рая, а вие, които не признавате това,  сте излезли от  рая. Който не вярва, че е бил в рая,  това   показва, че   отдавна  е излязъл от рая и нищо не  помни.   Новото   учение   ви  е   преподавано   много пъти. Сега не ви остава нищо друго, освен да си го припомните. Спасението ви е само в при-помнянето – да си спомните това, което в миналото ви се е преподавало. И днес Господ ви говори, както в миналото. Вие сте млади, и трябва да учите. Знайте, че сте ученици на  новото учение, а не на старото. Ако   сте   ученици   на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на новото  учение, с Господа сте. Новото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
101&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
учение е любов. Новото учение е мъдрост. Но-пото учение е истина.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължавам  по-нататък:  Новото е  свободата. Новото е милосърдието. Новото е човещината. Всичко, което дава потик на човека да първи напред, това е новото. Трябва ли  да се срамувате от новото? Някакво верую ли е новото? – Не, никакво верую не е. Всички вярвания са на старото учение – учението на дявола. То казва, че съществувал  някакъв Бог с три лица.   Той убивал и наказвал хората, Ние не вярваме в такъв Бог. Ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме,   че е любов.   Това е истината. Бъдете смели да проповядвате тази истина. Бъдете готови да страдате за тази   истина. За нея страдаха   всички велики  хора. Когато питаха Христа, кой е, Той   казваше:   „Аз   съм Син Божи, дошъл да изпълня  волята на Отца си.&amp;quot; И вие канилите, че  сте  дошли   да  изпълните  волята на Отца   си.  Казваш: Не мога да изпълня Божията   воля. – Не говориш истината. Можеш да ядеш, да носиш  пари в джоба си, а не можеш   да работиш.  Можеш да работиш, да бъдеш и слуга, и господар;   можеш да учиш, да придобиваш   знание. – Какво   мога  аз  да направя? – Какво   можещ  ти сам да направиш, с едно. Какво може Бог да направи чрез тебе, е   друго.  Какво  можеш  да направиш ти сам, като отречеш Бога, това е трето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, новото верую се заключава в това, да говориш  истината и да  проповядваш исти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
102&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ната. Ако имаш пари в джоба си, не казвай, че нямаш. Ако нямаш пари, не казвай, че имаш. Ако имаш една идея, кажи я на хората. Не трябва ли изворът да каже нещо? Не казвай всичко, което знаеш; кажи нещо, най-малкото да е, но кажи нещо на хората. Кажи: Новото учение е учение на Бога, Който е създал целия свят. То носи свобода и живот на всички хора, на всички живи същества. То е учение за човешката душа, за човешкия дух, за човешкия ум и за човешкото сърце. Следователно, ако някой те пита, дали си от новото учение, кажи: Аз съм бил в рая, познавам го, там съм учил. Значи, аз съм от новото учение. Нека в умовете на всички влезе мисълта, че някога сте били в рая и сега се стремите да се върнете там.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
С какво започнахме лекцията ? – Със срама. – Говорих и за сражението със смъртта. Значи, който разбира срама, той може да се сражава със смъртта; който не разбира срама, не може да се сражава със смъртта. Който разбира срама, побеждава и дявола, и смъртта; който не разбира срама, не може да победи нито дявола, нито смъртта. Който не прави грешки и престъпления, никога не се срамува. Най-малката грешка и най-малкото престъпление водят към срама.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, желая на всички да дойдете до оня срам, който първоначално сте имали. Това показва, че сте видели първата добродетел. Ще изпитате срам, но ще изпитате и радост. Да видиш доброто, това значи, да  видиш  първия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
103&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането. Радостта е потик към търсене смисъла на живота. Срамът да бъде крепост, а радостта – потик на човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега искам да остане у вас една положителна мисъл, не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод. Не да не пиете, но да пиете най-чистата вода. Не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот. Всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно !&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1931 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1363</id>
		<title>КНИГА: Живот и отношения</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1363"/>
				<updated>2008-12-16T18:01:55Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[ Живот и отношения]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[ Опитност и знание]] (Хирон) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[ Прави и криви линии]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 4. [[ Методи за усилване на паметта]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[ Силови центрове]]&lt;br /&gt;
* 6. [[ Везните на природата]]&lt;br /&gt;
* 7. [[ Първият предвестник]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 8. [[ Човешките косми]]&lt;br /&gt;
* 9. [[ На своето време]]&lt;br /&gt;
* 10. [[ Щастливи числа]]&lt;br /&gt;
* 11. [[ Стимул и любов]]&lt;br /&gt;
* 12. [[ Вътрешното богатство]]&lt;br /&gt;
* 13. [[ Бавни и бързи движения]]&lt;br /&gt;
* 14. [[ Свободата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[ Сенки на Битието]] &lt;br /&gt;
* 16. [[ Съзнателни и несъзнателни движения]]&lt;br /&gt;
* 17. [[ Свещеното място]]&lt;br /&gt;
* 18. [[ Силата на възможностите ]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1287</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1287"/>
				<updated>2008-12-15T16:40:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Инструкции за работа ==&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите, както и датата, когато очаквате да приключите. Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) (работи се, 01.01.2008 г.) &amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
След като завършите работата по беседата, изпишете текст ГОТОВО в курсив след името си. &amp;lt;br&amp;gt;Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''')&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа се определя от вас, но не трябва да е повече от една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по текста. След изтичане на този едноседмичен срок, всеки сътрудник може да се включи да ви помогне и да довърши започнатото от вас.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]] (Ваня Златева) '''(готово)''' &lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]](Моника13)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]](ssstanchev)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]] (Зара)''' (готово)'''&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]] (Ани) (работи се)&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]](Светла)(работи се)&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]](Александра) (работи се, 14.12.2008 г.)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1286</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1286"/>
				<updated>2008-12-15T16:39:51Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо? – Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стършели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности: от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и със сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облечен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му. – Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видял, че е облечен в нови дрехи.–Чудно нещо. Ти си бил цял магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облечен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник &amp;quot;Таймс&amp;quot; и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетите си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
питание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се указва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползува от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатите хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свят. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изсти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опадат. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат?.. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човека е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човешкия организъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удовете извършват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез пеене, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24 януарий, 1930 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1282</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1282"/>
				<updated>2008-12-15T16:19:03Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
331&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо?–Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
332&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоржчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да истине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
333&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стържели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
334&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те  са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности : от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и с сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
335&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
336&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облъчен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му.–Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
337&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видял, че е облечен в нови дрехи.–Чудно нещо. Ти си бил цял магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облъчен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
338&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник &amp;quot;Таймс&amp;quot; и започнал да чете отначалото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетит си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
питание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се указва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползува от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатит хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свет. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само в физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и в волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са исти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опадат. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат?.. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човека е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човешкия организъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удовете извършват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез пеене, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24 януарий, 1930 г. София – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1267</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1267"/>
				<updated>2008-12-15T12:24:26Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
331&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо?–Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
332&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоржчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да истине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
333&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стържели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
334&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те  са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности : от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и с сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
335&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
336&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облъчен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му.–Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
337&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видял, че е облечен в нови дрехи.–Чудно нещо. Ти си бил цял магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облъчен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
338&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник &amp;quot;Таймс&amp;quot; и започнал да чете отначалото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетит си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
питание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се указва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползува от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатит хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свет. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само в физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и в волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са исти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се подаде на отрицателни влияния, защо да не се подаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, с слаби, изпадали за6и и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опа-дат. Както мисли, така става. Внушение е тона. Защо да не се стремите да влезете в общение с здрави хора, на които косите са буйни, расти, ЗАбит здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби иде укрепнат?.. 1Це кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни нъчца, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човтзка е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човтзшкия орга-низъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удоветтз извершват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез птзние, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	Само св-Ьтлият пътьна мж-дростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24. януарий, 1930 г. София.–Изгр-Ьв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1266</id>
		<title>Възпитание на волята</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=1266"/>
				<updated>2008-12-15T11:22:45Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Възпитание на волята==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Т. м.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Изкуството като възпитателно средство&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се темите: &amp;quot;Лесен път за справяне със страданията&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: &amp;quot;Клин клин избива&amp;quot;, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
331&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо?–Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
332&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ще ви препоржчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го оставете го малко да истине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато&lt;br /&gt;
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръбява да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.	&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
333&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стържели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
334&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те  са благо за човешката душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се движат в крайности : от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние &amp;quot;чистене на тялото&amp;quot;, което понякога се постига и чрез различни болести.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като ученици, работете, освен с ума и с сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
335&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити ла се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гЪлото ви нт&amp;gt;кж.де излъже цирсй, лъкувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго срЬлство, и следете за резултата. Ако ми-съльта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено чов^к може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ нъчма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е обл^чен, човтж пак може да усъчца студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити н^ма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на никаква мъч-нотия, той може да прибътне към т-вх. Човек може да се л-Ькува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо с неразполо-жен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натукъ-натам, окъсан, с стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсанит-Б си дрехи. Какво&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
336&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ще бх.де положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, ви-диш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от гЬх, който бил доста разсвян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа н-вкак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерьта, той оставил дрехитъ1 на другаря си на м-встото, дето били старите му дрехи, и тихо изл-Ьзъл от стаята. На сутриньта друга рьт му стана л, бързо обл-вкъл дрехитъ\, си и, като разсвян, не забелязал, че са. нови. Като вид/вл другаря си, той пак запо-«нал старата си пъхен: И днес съм с скъсанитв дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облъчен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти въфваш ли в магията? – запитал го другарьт му.–В^рвам, но какво от това, че вервам? – Ето, затвори очитъ1 си и ще ви-диш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очигб си, огле-дал се в огледало и останал очуден, като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
337&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
видъл, че е облъчен в нови дрехи.–Чудно нещо I Ти си бил цъл магьосник.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, човек може да бъде облъчен с нови дрехи и да мисли, че е с скъсанит си дрехи. И обратно: той може да бъде облЪчен с стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора са. дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примъри в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарьт му бил много жесток и се отна-сял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последни-ят всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарьт се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счу-пиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарьт му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
338&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
възпитаната му воля, господарьт му го осво-бодил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Другият прим^р се отнася до един руски княз и един английски лорд. Т- се срещнали с своите кабриолети в една тъс-на уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник Таймс и започнал да чете отначалото до края. Английският лорд спокойно седъл в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарьт моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а русна-кът чакал. Като свършил четенето, англи-чанинът се обърнал към руснака с думит: Дойде ми идеята да разменим кабриолетит си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетитъ1 си, поздравили се и продължили пътя си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че времето е загубено. Ни-как не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този прим-вр се изнесе на филм, ще даде големи печалби.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
иптаинс на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се указва най-слаба. [ 1-Ькъде ще имате усп-вх, н-вкъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мърлела. Разумният човек се ползува от нсички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че н-вма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатит хора ходят зиме и лъте гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време бтдне на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човтжа едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия евт/г се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законитв, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да изл-взе навън, в вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в ци-рея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли сж-щото и при треската? Докато е трескав, чо-втж страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си чов'Ък може саи да предизвика явяването на цирей нЪкъде по тътюто си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъ&amp;quot;г. Там те са силни. Вижте, какво правят военнит на бойното поле. Там те са см-Бли, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свЬт, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, тъ' отстъпват. В духовния св-Ьт мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свет. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свет, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само в физическия свълч, той не може да се справя с мъчнотиигб на духовния св-бт. От какво произлизат мъчнотиите въ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
духовния св-бт? От мислит- и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мъхтото му. Тя е по-силна и от най-гол,митгБ дално-бойни орждия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига Човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-голъчште физически мъчнотии.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Са-мовъзпитанието с пелик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърдчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието указва гол-бмо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и в волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да пара-лизират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръ-стите на ръцете или на краката ви са. исти-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нали, проектирайте мисълта си към т-Ьх и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате л1з-кар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успива да премахне спънките от пж.тя си. Не може ли и вие да правите също-то? Вие можете да направите нещо повече от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои неджзи, които е при-добил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст чов^к започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се подава на подражание и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
неусътно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се подаде на отрицателни влияния, защо да не се подаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, с слаби, изпадали за6и и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опа-дат. Както мисли, така става. Внушение е тона. Защо да не се стремите да влезете в общение с здрави хора, на които косите са буйни, расти, ЗАбит здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби иде укрепнат?.. 1Це кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни нъчца, така ще си внушавате и положителни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човтзка е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човтзшкия орга-низъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удоветтз извершват правилно своите функции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез птзние, свирене, работа, мисъл и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	Само св-Ьтлият пътьна мж-дростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20. Лекция от Учителя, държана на 24. януарий, 1930 г. София.–Изгр-Ьв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1137</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1137"/>
				<updated>2008-12-13T14:43:09Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Инструкции за работа ==&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите, както и датата, когато очаквате да приключите. Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) (работи се, 01.01.2008 г.) &amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
След като завършите работата по беседата, изпишете текст ГОТОВО в курсив след името си. &amp;lt;br&amp;gt;Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''')&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа се определя от вас, но не трябва да е повече от една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по текста. След изтичане на този едноседмичен срок, всеки сътрудник може да се включи да ви помогне и да довърши започнатото от вас.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]] (Ваня Златева) (работи се) &lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]](Моника13)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]](ssstanchev)(работи  се)&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1136</id>
		<title>Здраве, богатство и учение</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1136"/>
				<updated>2008-12-13T14:42:27Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Здраве, богатство и учение==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че двама първокласни цигулари се срещнат някъде. Как ще покажат своето изкуство? Те ще извадят цигулките си и ще започнат да свирят. От свиренето им ще познаете, доколко те са добри цигулари. Обаче, какво ще бъде положението им, ако те не носят цигулките си? Колкото да познават музикалните правила и закони, те не могат да докажат това. Друг е въпросът, ако те са едновременно и добри певци. Ще се изправят пред публиката и ще започнат да пеят. Следователно, когато човек се намери пред известни мъчнотии, той може да ги разреши по два начина: или със сърцето си, или с мисълта си. Ако сърцето не може да вземе участие, умът трябва да дойде в помощ на човека. Ако умът не може да вземе участие, сърцето трябва да му дойде в помощ. Това значи, да бъде човек едновременно и цигулар, и певец.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато се намира в мъчнотии, човек трябва да си служи и с ума, и със сърцето си. С други думи казано: човек трябва да има и топлина, и светлина в себе си, за да може правилно да се развива. Каква къща е тази, в която няма светлина и топлина? Който влезе в къща без светлина и топлина, той е осъден на смърт. Казано е в Писанието: &amp;quot;От сърцето излиза всичко.&amp;quot; Наистина, сърцето е причина да излива човек топли или студени думи, които да сгряват, или да замразяват. Топлите думи подразбират топли чувства, а студените думи – студени чувства. Дойдем ли до ума, и там имаме две категории мисли; едните произвеждат светлина, а другите – тъмнина. Дето горението е силно, там влагата е повече. Защо? Предполага се, че там е имало повече водород и кислород, които, съединени заедно, дават вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода с кислорода остане излишен кислород, той, като активен газ, може да се съедини с друг елемент, например, с въглерода, и да образува въглероден двуокис, задушлив газ, който пречи на горенето. От друга страна, макар и по-мъчно, кислородът може да се съедини и с азота, да образува азотни окиси. Оттук виждаме, че главните елементи, които взимат участие в органическия живот, са въглерод, водород и кислород. Като второстепенни елементи идат азот, фосфор, сяра и други.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато определяме четирите главни посоки в света, става нужда да ги наричаме със специални имена: изток, запад, север и юг. Също така определяме и четирите главни посоки в органическия свят с четири елемента: кислород, водород, азот и въглерод. Тези четири елемента представят четири състояния на материята: светлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човек да познава състоянията на материята, но той трябва да ги превръща, за да ги използува в живота си. Превръщането е един от важните и необходими процеси в човешкия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, да ги прилагате правилно. За всеки даден случай вие трябва да знаете, от какво имате нужда. Ако постъпвате в университет, вие се нуждаете първо от здраве. Щом сте здрав, ще можете да учите, да свършите успешно започнатата работа. На второ място вие се нуждаете от злато, т. е. от пари, да посрещате нуждите си. След това трябва да учите, да придобивате знания. Най-после вие очаквате успех, т. е. реализиране на първите три условия. Значи, златото и учението водят човека към успех или постигане на известни резултати. Кабалистически тези процеси се изразяват в числа. Числото девет представя парите, с които човек работи. Остане ли само с тази величина в себе си, той се излага на големи изпитания. Па-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
рите са най-неустойчивата величина в света. На тях не може да се разчита. Каквото представят разпуснатият мъж и разпуснатата жена, такова нещо са парите. Дълго време трябва да възпитавате разпуснатите мъже и жени, за да излезе нещо от тях. Алхимикът ще каже. - Много време трябва да се работи върху неблагородните метали, за да се превърнат в злато.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото осем представя здравето, което можем да уподобим на честолюбив човек. По-голямо честолюбие от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим. То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето. Като знаете това, Вие трябва да бъдете крайно внимателни към него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото седем пък символизира учението. То може да се уподоби на строг господар, който не взима пред вид нито здравето, нито материалното положение на човека. Здрав ли си или не, имаш ли пари или нямаш, учението, като строг господар, изисква работа, усилие, труд. Колко часа на ден ще употребиш за учене, той не иска да знае. Строгият господар изисква от човека да учи – нищо повече.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като разглеждате силите, които се крият в числата 9, 8 и 7, виждате, че всички са положителни и динамически. Ако не познава силите, които се крият в тия числа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и не може правилно да ги използува, вместо да придобие нещо, човек губи. Човек казва: Аз искам да бъда богат, здрав и учен – нищо повече, Така е за онзи, който не разбира силите, с които работи. Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и парите, и здравето, и учеността се нуждаят от нещо. Всички се нуждаят от ум. За да се ползува разумно от парите си, човек се нуждае от ум, да знае, как да ги употреби. За да се ползува от здравето си, човек трябва да бъде умен, да знае, как и къде да приложи ръцете и краката си, за добро или за зло. За да бъде учен, човек също така трябва да бъде умен, да придобива знание и да го прилага на място.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Богатството е резултат на работата, която човек е свършил. Значи, парите са величина, равноценна на работата. Колкото пари има човек, толкова енергия е изразходвал в работа. Природата държи точна сметка за енергиите си. Тя не позволява да се изразходват енергиите й напразно. Въз основа на този закон човек няма право да изразходва повече енергия, отколкото в дадения момент е необходимо. Той няма право да разполага с чужда енергия. Той може да изразходва само толкова енергия, колкото му е дадена. Изразходва ли повече от тази, която му е дадена, той е взел от другаде, послужил си е с чужда енергия, за която ще носи морална отговорност. Природата не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
позволява да се изразходват енергиите й безразборно и неразумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да спазвате законите на природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трябва да прилагате природните закони. Природата е определила за всеки човек, колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трябва да употреби тази храна разумно, да използува правилно енергията й. Употреби ли повече или по-малко храна, отколкото му е определено, това се отразява на здравето му. Богатите хора обикновено употребяват повече храна, отколкото им е нужно и отколкото природата им е определила, вследствие на което нарушават здравословното състояние на организма си. Сиромасите пък употребяват по-малко храна, отколкото им е нужно, вследствие на което често боледуват. Разумният човек трябва да спазва правилата, които природата дава при храненето. Само при тези условия той всякога е здрав и работоспособен. Както човек спазва законите на природата при храненето, така трябва да спазва нейните закони и при дишането, при работенето и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, дойдете ли до въпроса за придобиване на здраве, богатство и знание, ще мислите право. Да мисли, да чувствува и да постъпва човек правилно, това значи, да знае, каква енергия е вложил в природата и какво може да му даде тя в замяна на тази енергия. Смешно е човек да очаква богат-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ство, без да е вложил срещу него известно количество енергия, изразена в работа и труд. При какви условия човек може да тегли пари от някоя банка? Човек може да изтегли известна сума от някоя банка, само когато се яви при касиера с нужните документи. Значи, за да получи нещо, човек непременно трябва да работи. Днес повечето хора живеят от подаяние. Те казват: Бог е милостив, и на нас ще даде нещо. Обаче, това може да се продължи само известно време. Всякога човек не може да живее от подаяние. Човек живее в един разумен свет, обиколен с разумни същества, които строго пазят законите на природата. Разумният свят е Божествената банка, а разумните същества – банкерите на тази банка. Явите ли се при тях, те веднага взимат книжата ви и гледат, колко капитал сте вложили. Според вложения в банката капитал, вие можете да теглите определено количество пари всеки ден. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е определено за деня, скоро ще фалирате.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В дадения случай вие ще изпаднете в положението на един от английските лордове, който хранил десет арабски коня, с единствената цел да излезе на определения ден да се състезава. За всеки кон той взел специален слуга. Ако в надпрепускването спечели златната чаша, разходите, които е направил за конете и слугите, се оправдават. Ако не спе-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чели златната чаша, разходите му не се оправдават, и той свършва с пълен фалимент. Какво печели човек, ако храни няколко коня и няколко слуги, без да придобие нещо от тях? Освен че нищо не печели, но губи. Има случаи, когато човек научава урока си още при първата загуба; има случаи, когато човек продължава да се впуща в надпрепусквания, да прави опити за печалби, докато напълно се изтощи и фалира. Какъв смисъл има човек да прави безуспешни опити? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към придобиване на богатство. Богатството не е крайната цел на живота. Придобиването на богатство и на здраве са само средства в живота на човека, но не и цел. Да придобие човек известна ученост, това значи, да дойде до някакъв резултат. Зад учението се крият условията на живота Само здравият и богат човек, външно и вътрешно, има условия да учи. Щом  има здраве, богатство и знание, човек може вече да живее разумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В какво седи силата на парите? В разумно изразходваната енергия. Колкото повече енергия е изразходвал човек, толкова повече злато има на разположение. Значи, здравето и златото са величини, с които всеки човек тръгва да работи. Както слънцето има отношение към здравето на човека, така и златото, което е в кръвта му, също има отношение към здравето. Оттук казваме, че златото има отношение и към слънцето. При&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
това, можем да кажем, че само здравият човек е способен да учи. Когато говорим за богатството, ние имаме пред вид онова богатство, което има отношение към вътрешния живот на човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека. Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. Например, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурн — секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс — съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използувате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме пред вид известно количество енергии, които действуват съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използува разумно, за да придобие истинския живот. Придобие ли то-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
зи живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработил.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, за да работи, човек трябва да бъде здрав, богат и умен. Само при тези условия той може да се освободи от дребнавия, ежедневен живот. Колкото и да е богат, човек не трябва да се влияе от богатството си, защото днес може да бъде богат, а на другия ден да осиромашее. Истинско богатство е това, което съставя част от човешкия организъм. Човек е богат дотолкова, доколкото има злато в кръвта си. Човек е умен дотолкова, доколкото мисълта му е права. Човек е добър дотолкова, доколкото сърцето му е богато с топли чувства. Обаче, ще знаете, че умът не създава мислите, и сърцето не създава чувствата. Мислите и чувствата са капитал, с който човек работи. Ако умът и сърцето не знаят, как да работят със своя капитал, те в скоро време ще осиромашеят. Затова казваме, че освен парично обедняване, съществува още умствено и сърдечно обедняване. Няма по-страшно нещо за човека от умственото и сърдечно обедняване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често хората се оплакват от неуспех в живота си. На какво се дължи техният неуспех? Причината за неуспеха на някои хора се дължи на факта, че те очакват по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вече на чужда, външна помощ, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му:  природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят – 25% и болният – 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропаднат. Същото става и в училищата, в учителските съвети. Там директорът има последен думата. Той решава въпросите. Това се забелязва особено в случаи, когато, при решаването на известен въпрос, няма болшинство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Родителите са един фактор в живота на ученика, учителите – втори, а ученикът – третият, но решаващият. Без участието на ученика никаква работа не може да се свърши. От болния зависи да оздравее или не; от ученика зависи да учи, или не; от човека зависи да живее, или да умре. Помнете: последният и главен фактор в живота на човека е самият той. Той не е единствен фактор в своя живот, но решаващ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лекарят и учителите не му помогнат, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участвува при първите две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациент да умре, защото няма, къде да пласира капи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
тала си. Лекарят също няма интерес да умори пациента си, защото от него черпи своята издръжка. Като оздравее болният, лекарят очаква и втори път да се разболее, да има работа. Обаче, най-заинтересуван от положението е самият болен. Той иска да оздравее, за да може да учи, да забогатява, да върви напред. Каже ли някой, че не иска да живее, това означава неразбиране на живота, на целта и смисъла, които великата природа е вложила в него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като се говори за окултните науки – астрология, хиромантия, физиогномия, френология и др., някои ги разглеждат като Божествени науки. Като кажат, че някой човек е окултист, те мислят, че е Божествен. В същност под окултни науки разбираме ония, които изучават тайните сили на природата. Да изучаваш тайните, т. е. скритите, сили на природата, това още не значи да бъдеш Божествен човек. Друг е въпросът, като познаваш скритите сили на природата, да можеш разумно да се ползуваш от тях и да ги прилагаш, както за своето добро, така и за доброто на своите ближни. Не можеш ли разумно да използуваш тия сили, ти може да си окултист, без да си Божествен човек. И на запад има окултисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата &amp;quot;окултист&amp;quot;, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, напри-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мер, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука. Достатъчно е да попаднете под окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви. Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите, как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет деня вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъствуващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е за-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
качена на синджира, никой не пожелал да я вземе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес много учени се занимават с окултните науки, които, вместо за добро, прилагат за зло. Истинският окултист трябва да бъде високо просветен. Не е ли духовно просветен, той ще приложи знанието си за унищожение на човечеството. Това става и днес. Всички съвременни науки – химия, физика, могат да минат за окултни. Те се прилагат не само в полза на човечеството, но и за неговото изтребление. Какво ще кажете за задушливите газове, за бомбите, за аеропланите и самолетите, които химията и физиката са открили? Днес тия ценни изобретения са впрегнати за унищожаване на човечеството. Ние не признаваме за истински окултни науки тия, с които се вършат престъпления. Някой ще обере едного, или ще го умъртви със своите задушливи газове, или ще обстрелва хората от аероплан и след това ще се нарече окултист. Наистина, и това е окултист, но отрицателен. Ние поддържаме положителния окултизъм, а не отрицателния. Положителният окултизъм се занимава с положителните сили на природата, които се употребяват за благото и доброто на всички живи същества. Много сили крие природата в себе си, но не ги открива на хората, докато те не достигнат онова развитие, което ги определя като истински човеци. Съвременните хора не са дошли още до абсолютната чест-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ност и справедливост, които ще ги поставят в положението на истински човеци. Ще дойде ден, когато природата ще открие скритите си сили, но не на всички хора, а само на разумните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес от всички се изисква разумност, да знаят, какво представят те сами, както и окръжаващите. Първо човек трябва да знае, какво число и каква фигура представя той сам. След това той трябва да знае, каква задача му е дадена в живота. Ако иска да бъде ученик на Божествената школа, човек трябва да знае, какво число е той. Като започне от 1 – 10, той трябва да знае своето число; също така трябва да знае, в категорията на коя десетица и стотица влиза. Като знае своето место и предназначение в природата, човек може да дойде до истинските, положителни знания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се нуждаят от положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционен път, както са вървели досегашните науки. Сегашните науки са верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобият онази абсолютна точност, трябва да се допълнят с оглед на това, което те носят от миналото. Това допълнение могат да направят само окултните науки. Например, ако даден човек е нервен, причината за това не се крие само в настоящето, но и в неговия минал живот. Това могат да&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
проверят астрологът, хиромантикът, френологът и др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени черти, вие трябва да знаете, кога, именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае, отде носи своите наследствени черти. Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в характера си. Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в характера и да му покаже начин за освобождаване от тях. И това още не е достатъчно. Като знае причините на своите отрицателни черти и слабости, човек трябва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолее слабостите си и да върви напред.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9. Лекция от Учителя, държана на 25 октомври, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1130</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1130"/>
				<updated>2008-12-13T14:14:37Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Инструкции за работа ==&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите, както и датата, когато очаквате да приключите. Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) (работи се, 01.01.2008 г.) &amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
След като завършите работата по беседата, изпишете текст ГОТОВО в курсив след името си. &amp;lt;br&amp;gt;Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''')&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа се определя от вас, но не трябва да е повече от една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по текста. След изтичане на този едноседмичен срок, всеки сътрудник може да се включи да ви помогне и да довърши започнатото от вас.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]] (Ваня Златева) (работи се) &lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]](Моника13)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]](ssstanchev)(работи  се)&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]] (Хирон) (работи се) (срок: 20.12.2008)&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1129</id>
		<title>Здраве, богатство и учение</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1129"/>
				<updated>2008-12-13T14:13:00Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Здраве, богатство и учение==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че двама първокласни цигулари се срещнат някъде. Как ще покажат своето изкуство? Те ще извадят цигулките си и ще започнат да свирят. От свиренето им ще познаете, доколко те са добри цигулари. Обаче, какво ще бъде положението им, ако те не носят цигулките си? Колкото да познават музикалните правила и закони, те не могат да докажат това. Друг е въпросът, ако те са едновременно и добри певци. Ще се изправят пред публиката и ще започнат да пеят. Следователно, когато човек се намери пред известни мъчнотии, той може да ги разреши по два начина: или със сърцето си, или с мисълта си. Ако сърцето не може да вземе участие, умът трябва да дойде в помощ на Човека. Ако умът не може да вземе участие, сърцето трябва да му дойде в помощ. Това значи, да бъде човек едновременно и цигулар, и певец.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
119&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато се намира в мъчнотии, човек трябва да си служи и с ума, и със сърцето си. С други думи казано: човек трябва да има и топлина, и светлина в себе си, за да може правилно да се развива. Каква къща е тази, в която няма светлина и топлина? Който влезе в къща без светлина и топлина, той е осъден на смърт. Казано е в Писанието: &amp;quot;От сърцето излиза всичко.&amp;quot; Наистина, сърцето е причина да излива човек топли или студени думи, които да сгряват, или да замразяват. Топлите думи подразбират топли чувства, а студените думи – студени чувства. Дойдем ли до ума, и там имаме две категории мисли; едните произвеждат светлина, а другите – тъмнина. Дето горението е силно, там влагата е повече. Защо? Предполага се, че там е имало повече водород и кислород, които, съединени заедно, дават вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода с кислорода остане излишен кислород, той, като активен газ, може да се съедини с друг елемент, например, с въглерода, и да образува въглероден двуокис, задушлив газ, който пречи на горенето. От друга страна, макар и по-мъчно, кислородът може да се съедини и с азота, да образува азотни окиси. Оттук виждаме, че главните елементи, които взимат участие в органическия живот, са въглерод, водород и кислород. Като второстепенни елементи идат азот, фосфор, сяра и други.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
120&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато определяме четирите главни посоки в света, става нужда да ги наричаме със специални имена: изток, запад, север и юг. Също така определяме и четирите главни посоки в органическия свят с четири елемента: кислород, водород, азот и въглерод. Тези четири елемента представят четири състояния на материята: светлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човек да познава състоянията на материята, но той трябва да ги превръща, за да ги използува в живота си. Превръщането е един от важните и необходими процеси в човешкия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, да ги прилагате правилно. За всеки даден случай вие трябва да знаете, от какво имате нужда. Ако постъпвате в университет, вие се нуждаете първо от здраве. Щом сте здрав, ще можете да учите, да свършите успешно започнатата работа. На второ място вие се нуждаете от злато, т. е. от пари, да посрещате нуждите си. След това трябва да учите, да придобивате знания. Най-после вие очаквате успех, т. е. реализиране на първите три условия. Значи, златото и учението водят човека към успех или постигане на известни резултати. Кабалистически тези процеси се изразяват в числа. Числото девет представя парите, с които човек работи. Остане ли само с тази величина в себе си, той се излага на големи изпитания. Па-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
121&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
рите са най-неустойчивата величина в света. На тях не може да се разчита. Каквото представят разпуснатият мъж и разпуснатата жена, такова нещо са парите. Дълго време трябва да възпитавате разпуснатите мъже и жени, за да излезе нещо от тях. Алхимикът ще каже. - Много време трябва да се работи върху неблагородните метали, за да се превърнат в злато.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото осем представя здравето, което можем да уподобим на честолюбив човек. По-голямо честолюбие от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим. То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето. Като знаете това, Вие трябва да бъдете крайно внимателни към него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото седем пък символизира учението. То може да се уподоби на строг господар, който не взима пред вид нито здравето, нито материалното положение на човека. Здрав ли си или не, имаш ли пари или нямаш, учението, като строг господар, изисква работа, усилие, труд. Колко часа на ден ще употребиш за учене, той не иска да знае. Строгият господар изисква от Човека да учи – нищо повече.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като разглеждате силите, които се крият в числата 9, 8 и 7, виждате, че всички са положителни и динамически. Ако не познава силите, които се крият в тия числа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
122&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и не може правилно да ги използува, вместо да придобие нещо, човек губи. Човек казва: Аз искам да бъда богат, здрав и учен – нищо повече, Така е за онзи, който не разбира силите, с които работи. Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и парите, и здравето, и учеността се нуждаят от нещо. Всички се нуждаят от ум. За да се ползува разумно от парите си, човек се нуждае от ум, да знае, как да ги употреби. За да се ползува от здравето си, човек трябва да бъде умен, да знае, как и къде да приложи ръцете и краката си, за добро или за зло. За да бъде учен, човек също така трябва да бъде умен, да придобива знание и да го прилага на място.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Богатството е резултат на работата, която човек е свършил. Значи, парите са величина, равноценна на работата. Колкото пари има човек, толкова енергия е изразходвал в работа. Природата държи точна сметка за енергиите си. Тя не позволява да се изразходват енергиите й напразно. Въз основа на този закон човек няма право да изразходва повече енергия, отколкото в дадения момент е необходимо. Той няма право да разполага с чужда енергия. Той може да изразходва само толкова енергия, колкото му е дадена. Изразходва ли повече от тази, която му е дадена, той е взел от другаде, послужил си е с чужда енергия, за която ще носи морална отговорност. Природата не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
123&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
позволява да се изразходват енергиите й безразборно и неразумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да спазвате законите на природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трябва да прилагате природните закони. Природата е определила за всеки човек, колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трябва да употреби тази храна разумно, да използува правилно енергията й. Употреби ли повече или по-малко храна, отколкото му е определено, това се отразява на здравето му. Богатите хора обикновено употребяват повече храна, отколкото им е нужно и отколкото природата им е определила, вследствие на което нарушават здравословното състояние на организма си. Сиромасите пък употребяват по-малко храна, отколкото им е нужно, вследствие на което често боледуват. Разумният човек трябва да спазва правилата, които природата дава при храненето. Само при тези условия той всякога е здрав и работоспособен. Както човек спазва законите на природата при храненето, така трябва да спазва нейните закони и при дишането, при работенето и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, дойдете ли до въпроса за придобиване на здраве, богатство и знание, ще мислите право. Да мисли, да чувствува и да постъпва човек правилно, това значи, да знае, каква енергия е вложил в природата и какво може да му даде тя в замяна на тази енергия. Смешно е човек да очаква богат-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
124&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ство, без да е вложил срещу него известно количество енергия, изразена в работа и труд. При какви условия човек може да тегли пари от някоя банка? Човек може да изтегли известна сума от някоя банка, само когато се яви при касиера с нужните документи. Значи, за да получи нещо, човек непременно трябва да работи. Днес повечето хора живеят от подаяние. Те казват: Бог е милостив, и на нас ще даде нещо. Обаче, това може да се продължи само известно време. Всякога човек не може да живее от подаяние. Човек живее в един разумен свет, обиколен с разумни същества, които строго пазят законите на природата. Разумният свят е Божествената банка, а разумните същества – банкерите на тази банка. Явите ли се при тях, те веднага взимат книжата ви и гледат, колко капитал сте вложили. Според вложения в банката капитал, вие можете да теглите определено количество пари всеки ден. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е определено за деня, скоро ще фалирате.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В дадения случай вие ще изпаднете в положението на един от английските лордове, който хранил десет арабски коня, с единствената цел да излезе на определения ден да се състезава. За всеки кон той взел специален слуга. Ако в надпрепускването спечели златната чаша, разходите, които е направил за конете и слугите, се оправдават. Ако не спе-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
125&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чели златната чаша, разходите му не се оправдават, и той свършва с пълен фалимент. Какво печели човек, ако храни няколко коня и няколко слуги, без да придобие нещо от тях? Освен че нищо не печели, но губи. Има случаи, когато човек научава урока си още при първата загуба; има случаи, когато човек продължава да се впуща в надпрепусквания, да прави опити за печалби, докато напълно се изтощи и фалира. Какъв смисъл има човек да прави безуспешни опити? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към придобиване на богатство. Богатството не е крайната цел на живота. Придобиването на богатство и на здраве са само средства в живота на човека, но не и цел. Да придобие човек известна ученост, това значи, да дойде до някакъв резултат. Зад учението се крият условията на живота Само здравият и богат човек, външно и вътрешно, има условия да учи. Щом  има здраве, богатство и знание, човек може вече да живее разумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В какво седи силата на парите? В разумно изразходваната енергия. Колкото повече енергия е изразходвал човек, толкова повече злато има на разположение. Значи, здравето и златото са величини, с които всеки човек тръгва да работи. Както слънцето има отношение към здравето на човека, така и златото, което е в кръвта му, също има отношение към здравето. Оттук казваме, че златото има отношение и към слънцето. При&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
126&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
това, можем да кажем, че само здравият човек е способен да учи. Когато говорим за богатството, ние имаме пред вид онова богатство, което има отношение към вътрешния живот на човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека. Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. Например, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурн — секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс — съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
	 &lt;br /&gt;
127&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използувате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме пред вид известно количество енергии, които действуват съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използува разумно, за да придобие истинския живот . Придобие ли то-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
128&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
зи живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработил.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, за да работи, човек трябва да бъде здрав, богат и умен. Само при тези условия той може да се освободи от дребнавия, ежедневен живот. Колкото и да е богат, човек не трябва да се влияе от богатството си, защото днес може да бъде богат, а на другия ден да осиромашее. Истинско богатство е това, което съставя част от човешкия организъм. Човек е богат дотолкова, доколкото има злато в кръвта си. Човек е умен дотолкова, доколкото мисълта му е права. Човек е добър дотолкова, доколкото сърцето му е богато с топли чувства. Обаче, ще знаете, че умът не създава мислите, и сърцето не създава чувствата. Мислите и чувствата са капитал, с който човек работи. Ако умът и сърцето не знаят, как да работят със своя капитал, те в скоро време ще осиромашеят. Затова казваме, че освен парично обедняване, съществува още умствено и сърдечно обедняване. Няма по-страшно нещо за човека от умственото и сърдечно обедняване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често хората се оплакват от неуспех в живота си. На какво се дължи техният неуспех? Причината за неуспеха на някои хора се дължи на факта, че те очакват по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
129&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вече на чужда, външна помощ, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му:  природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят – 25% и болният – 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропаднат. Същото става и в училищата, в учителските съвети. Там директорът има последен думата. Той решава въпросите. Това се забелязва особено в случаи, когато, при решаването на известен въпрос, няма болшинство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Родителите са един фактор в живота на ученика, учителите – втори, а ученикът – третият, но решаващият. Без участието на ученика никаква работа не може да се свърши. От болния зависи да оздравее или не; от ученика зависи да учи, или не; от човека зависи да живее, или да умре. Помнете: последният и главен фактор в живота на човека е самият той. Той не е единствен фактор в своя живот, но решаващ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лекарят и учителите не му помогнат, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участвува при първите две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациент да умре, защото няма, къде да пласира капи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
130&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
тала си. Лекарят също няма интерес да умори пациента си, защото от него черпи своята издръжка. Като оздравее болният, лекарят очаква и втори път да се разболее, да има работа. Обаче, най-заинтересуван от положението е самият болен. Той иска да оздравее, за да може да учи, да забогатява, да върви напред. Каже ли някой, че не иска да живее, това означава неразбиране на живота, на целта и смисъла, които великата природа е вложила в него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като се говори за окултните науки – астрология, хиромантия, физиогномия, френология и др., някои ги разглеждат като Божествени науки. Като кажат, че някой човек е окултист, те мислят, че е Божествен. В същност под окултни науки разбираме ония, които изучават тайните сили на природата. Да изучаваш тайните, т. е. скритите, сили на природата, това още не значи да бъдеш Божествен човек. Друг е въпросът, като познаваш скритите сили на природата, да можеш разумно да се ползуваш от тях и да ги прилагаш, както за своето добро, така и за доброто на своите ближни. Не можеш ли разумно да използуваш тия сили, ти може да си окултист, без да си Божествен човек. И на запад има окултисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата &amp;quot;окултист&amp;quot;, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, напри-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
131&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мер, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука. Достатъчно е да попаднете под окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви. Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите, как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет деня вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъствуващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е за-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
132&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
качена на синджира, никой не пожелал да я вземе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес много учени се занимават с окултните науки, които, вместо за добро, прилагат за зло. Истинският окултист трябва да бъде високо просветен. Не е ли духовно просветен, той ще приложи знанието си за унищожение на човечеството. Това става и днес. Всички съвременни науки – химия, физика, могат да минат за окултни. Те се прилагат не само в полза на човечеството, но и за неговото изтребление. Какво ще кажете за задушливите газове, за бомбите, за аеропланите и самолетите, които химията и физиката са открили? Днес тия ценни изобретения са впрегнати за унищожаване на човечеството. Ние не признаваме за истински окултни науки тия, с които се вършат престъпления. Някой ще обере едного, или ще го умъртви със своите задушливи газове, или ще обстрелва хората от аероплан и след това ще се нарече окултист. Наистина, и това е окултист, но отрицателен. Ние поддържаме положителния окултизъм, а не отрицателния. Положителният окултизъм се занимава с положителните сили на природата, които се употребяват за благото и доброто на всички живи същества. Много сили крие природата в себе си, но не ги открива на хората, докато те не достигнат онова развитие, което ги определя като истински човеци. Съвременните хора не са дошли още до абсолютната чест-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
133&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ност и справедливост, които ще ги поставят в положението на истински човеци. Ще дойде ден, когато природата ще открие скритите си сили, но не на всички хора, а само на разумните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес от всички се изисква разумност, да знаят, какво представят те сами, както и окръжаващите. Първо човек трябва да знае, какво число и каква фигура представя той сам. След това той трябва да знае, каква задача му е дадена в живота. Ако иска да бъде ученик на Божествената школа, човек трябва да знае, какво число е той. Като започне от 1 – 10, той трябва да знае своето число; също така трябва да знае, в категорията на коя десетица и стотица влиза. Като знае своето место и предназначение в природата, човек може да дойде до истинските, положителни знания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се нуждаят от положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционен път, както са вървели досегашните науки. Сегашните науки са верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобият онази абсолютна точност, трябва да се допълнят с оглед на това, което те носят от миналото. Това допълнение могат да направят само окултните науки. Например, ако даден човек е нервен, причината за това не се крие само в настоящето, но и в неговия минал живот. Това могат да&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
134&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
проверят астрологът, хиромантикът, френологът и др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени черти, вие трябва да знаете, кога, именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае, отде носи своите наследствени черти. Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в характера си. Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в характера и да му покаже начин за освобождаване от тях. И това още не е достатъчно. Като знае причините на своите отрицателни черти и слабости, човек трябва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолее слабостите си и да върви напред.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9. Лекция от Учителя, държана на 25 октомври, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1096</id>
		<title>Здраве, богатство и учение</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5,_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&amp;diff=1096"/>
				<updated>2008-12-12T15:02:16Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Здраве, богатство и учение==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
–В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че двама първокласни цигулари се срещнат някъде. Как ще покажат своето изкуство? Те ще извадят цигулките си и ще започнат да свирят. От свиренето им ще познаете, доколко те са добри цигулари. Обаче, какво ще бъде положението им, ако те не носят цигулките си? Колкото да познават музикалните правила и закони, те не могат да докажат това. Друг е въпросът, ако те са едновременно и добри певци. Ще се изправят пред публиката и ще започнат да пеят. Следователно, когато човек се намери пред известни мъчнотии, той може да ги разреши по два начина: или със сърцето си, или с мисълта си. Ако сърцето не може да вземе участие, умът трябва да дойде в помощ на Човека. Ако умът не може да вземе участие, сърцето трябва да му дойде в помощ. Това значи, да бъде човек едновременно и цигулар, и певец.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
119&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато се намира в мъчнотии, човек трябва да си служи и с ума, и със сърцето си. С други думи казано: човек трябва да има и топлина, и светлина в себе си, за да може правилно да се развива. Каква къща е тази, в която няма светлина и топлина? Който влезе в къща без светлина и топлина, той е осъден на смърт. Казано е в Писанието: &amp;quot;От сърцето излиза всичко.&amp;quot; Наистина, сърцето е причина да излива човек топли или студени думи, които да сгряват, или да замразяват. Топлите думи подразбират топли чувства, а студените думи – студени чувства. Дойдем ли до ума, и там имаме две категории мисли; едните произвеждат светлина, а другите – тъмнина. Дето горението е силно, там влагата е повече. Защо? Предполага се, че там е имало повече водород и кислород, които, съединени заедно, дават вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода с кислорода остане излишен кислород, той, като активен газ, може да се съедини с друг елемент, например, с въглерода, и да образува въглероден двуокис, задушлив газ, който пречи на горенето. От друга страна, макар и по-мъчно, кислородът може да се съедини и с азота, да образува азотни окиси. Оттук виждаме, че главните елементи, които взимат участие в органическия живот, са въглерод, водород и кислород. Като второстепенни елементи идат азот, фосфор, сяра и други.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
120&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато определяме четирите главни посоки в света, става нужда да ги наричаме със специални имена: изток, запад, север и юг. Също така определяме и четирите главни посоки в органическия свят с четири елемента: кислород, водород, азот и въглерод. Тези четири елемента представят четири състояния на материята: светлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човек да познава състоянията на материята, но той трябва да ги превръща, за да ги използува в живота си. Превръщането е един от важните и необходими процеси в човешкия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, да ги прилагате правилно. За всеки даден случай вие трябва да знаете, от какво имате нужда. Ако постъпвате в университет, вие се нуждаете първо от здраве. Щом сте здрав, ще можете да учите, да свършите успешно започнатата работа. На второ място вие се нуждаете от злато, т. е. от пари, да посрещате нуждите си. След това трябва да учите, да придобивате знания. Най-после вие очаквате успех, т. е. реализиране на първите три условия. Значи, златото и учението водят човека към успех или постигане на известни резултати. Кабалистически тези процеси се изразяват в числа. Числото девет представя парите, с които човек работи. Остане ли само с тази величина в себе си, той се излага на големи изпитания. Па-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
121&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
рите са най-неустойчивата величина в света. На тях не може да се разчита. Каквото представят разпуснатият мъж и разпуснатата жена, такова нещо са парите. Дълго време трябва да възпитавате разпуснатите мъже и жени, за да излезе нещо от тях. Алхимикът ще каже. - Много време трябва да се работи върху неблагородните метали, за да се превърнат в злато.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото осем представя здравето, което можем да уподобим на честолюбив човек. По-голямо честолюбие от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим. То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето. Като знаете това, Вие трябва да бъдете крайно внимателни към него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Числото седем пък символизира учението. То може да се уподоби на строг господар, който не взима пред вид нито здравето, нито материалното положение на човека. Здрав ли си или не, имаш ли пари или нямаш, учението, като строг господар, изисква работа, усилие, труд. Колко часа на ден ще употребиш за учене, той не иска да знае. Строгият господар изисква от Човека да учи – нищо повече.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като разглеждате силите, които се крият в числата 9, 8 и 7, виждате, че всички са положителни и динамически. Ако не познава силите, които се крият в тия числа,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
122&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и не може правилно да ги използува, вместо да придобие нещо, човек губи. Човек казва: Аз искам да бъда богат, здрав и учен – нищо повече, Така е за онзи, който не разбира силите, с които работи. Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и парите, и здравето, и учеността се нуждаят от нещо. Всички се нуждаят от ум. За да се ползува разумно от парите си, човек се нуждае от ум, да знае, как да ги употреби. За да се ползува от здравето си, човек трябва да бъде умен, да знае, как и къде да приложи ръцете и краката си, за добро или за зло. За да бъде учен, човек също така трябва да бъде умен, да придобива знание и да го прилага на място.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Богатството е резултат на работата, която човек е свършил. Значи, парите са величина, равноценна на работата. Колкото пари има човек, толкова енергия е изразходвал в работа. Природата държи точна сметка за енергиите си. Тя не позволява да се изразходват енергиите й напразно. Въз основа на този закон човек няма право да изразходва повече енергия, отколкото в дадения момент е необходимо. Той няма право да разполага с чужда енергия. Той може да изразходва само толкова енергия, колкото му е дадена. Изразходва ли повече от тази, която му е дадена, той е взел от другаде, послужил си е с чужда енергия, за която ще носи морална отговорност. Природата не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
123&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
позволява да се изразходват енергиите й безразборно и неразумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да спазвате законите на природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трябва да прилагате природните закони. Природата е определила за всеки човек, колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трябва да употреби тази храна разумно, да използува правилно енергията й. Употреби ли повече или по-малко храна, отколкото му е определено, това се отразява на здравето му. Богатите хора обикновено употре-ват повече храна, отколкото им е нужно и отколкото природата им е определила, вследствие на което нарушават здравословното състояние на организма си. Сиромасите пък употребяват по-малко храна, отколкото им е нужно, вследствие на което често боледу-ват. Разумният човек трябва да спазва правилата, които природата дава при храненето. Само при тези условия той всекога е здрав и работоспособен. Както човек спазва законите на природата при храненето, така трябва да спазва нейните закони и при дишането, при работенето и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, дойдете ли до въпроса за придобиване на здраве, богатство и знание, ще мислите право. Да мисли, да чувствува и да постъпва човек правилно, това значи, да знае, каква енергия е вложил в природата и какво може да му даде тя в замена на тази енергия. Смешно е човек да очаква богат-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
124&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ство, без да е вложил срещу него известно количество енергия, изразена в работа и труд. При какви условия човек може да тегли пари от н-Ъкоя банка? Човек може да изтегли известна сума от н*Ькоя банка, само когато се яви при касиера с нужните документи. Значи, за да получи нещо, човек непременно трябва да работи. Днес повечето хора живеят от подаяние. Те казват: Бог е милостив, и на нас ще даде нещо. Обаче, това може да се продължи само известно време. Всякога човек не може да живее от подаяние. Човек живее в един разумен свет, обиколен с разумни същества, които строго пазят законите на природата. Ра-зумният свет е Божествената банка, а разумните същества – банкерите на тази банка. Явите ли се при т-Ьх, те веднага взи-мат книжата ви и гледат, колко капитал сте вложили. Според вложения в банката капитал, вие можете да теглите определено количество пари всеки ден. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е определено за деня, скоро ще фалирате.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В дадения случай вие ще изпаднете в положението на един от английските лордове, който хранил десет арабски коня, с единствената цел да излезе на определения ден да„ се състезава. За всеки кон той взел специа-лен слуга. Ако в надпрепускването спечели златната чаша, разходите, които е направил за конете и слугите, се оправдават. Ако ре спе-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
125&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чели златната чаша, разхолит му не се оправда-ват, и той свершва с пълен фалимент. Какво печели човек, ако храни няколко коня и няколко слуги, без да придобие нещо от тях? Освен че нищо не печели, но губи. Има случаи, когато човек научава урока си още при първата загуба; има случаи, когато човекъ' продължава Да се впуща в надпрепусквания,-да прави опити за печалби, докато се напълно изтощи и фалира. Какъв смисъл има човек да прави безуспъшни опити? Ще кажете, че човек трябва да се стреми към придобиване на богатство. Богатството не е крайната цел на живота. Придобиването на богатство и на здраве са само средства в живота на човека, но не и цел. Да придобие човек известна ученост, това значи, да дойде до нъ-какъв резултат. Зад учението се кр&amp;quot;ият условията на живота Само здравият и бо-гат човек, външно и вътрешно, има условия да учи. Щоме има здраве, богатство и знание, човек може вече да жйвъе разумно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В какво седи силата на парите? В разумно изразходваната енергия. Колкото по-; вече енергия е изразходвал човек, толкова повече злато има на разположение. Значи, здравето и златото са величини, с които всеки-човек трътеа да работи. Както слънцето има отношение към здравето на човека, така и златото, което е в кръвьта му, също има отношение към здравето. Оттук казйаме, че златото има отношение и към слънцето. При&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
126&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
това, можем да кажем, че само здравият човек е способен да учи. Когато говорим за богатството, ние имаме пред вид онова богатство, което има отношение към вътрешния живот на човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетит, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, указват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са. планетите Слънце, Меркури, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, указват влияние върху външния или обективеи живот на човека. Това са планетите Марс, Юлитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. ЗапримЪр, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурнъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	секретар и касиер на боговетъч Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите с себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поржчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благо-надежден Човек, ще ви изпрати при Марсъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	еждебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	 &lt;br /&gt;
127&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Мер-кури, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слвзете на Земята, да използувате парите, които сте получили. Земята е местото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме пред вид известно количество енергии, които действу-ват съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са. три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до гюс, той трябва да ги използува разумно, за да придобие истинския живо . Придобие ли то*&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
128&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
зи живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова,, което е обработил.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, за да работи, човек трябва да бъде здрав, богат и умен. Само при т-взи условия той може да се освободи от дребнавия, ежедневен живот. Колкото и да е богат, човек не трябва да се влияе от богатството си, защото днес може да бъде богат, а на другия ден да осиромашее. Истинско богатство е това, което съставя част от човешкия организъм. Чов^бк е богат дотолкова, доколкото има злато в кръвьта си. Човек е умен дотолкова, доколкото мисълта му е права. Човек е добър дотолкова, доколкото сърцето му е богато с топли чувства. Обаче, ще знаете, че умът не създава мислите, и сърцето не създава чувствата. Мислигб и чувствата са капитал, с който човек работи. Ако умът и сърцето не знаят, как да работят с своя капитал, т в скоро време ще осиромашеят. Затова казваме, че освен парично обедняване, съществува още умствено и сърдечно обедняване. Н&amp;quot;Ьма по-страшно нещо за човека от умственото и сърдечно обедняване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често хората се оплакват от неусп^х в живота си. На какво се дължи твхният неусп-Ьх? Причината за неусп-вха на н-Ькои хора се дължи на факта, че^г очаквдт по*&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
129&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
вече на чужда, външна помощ, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му. природата, лъкарьт и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лЪкарьт – 25% и бол-ният – 25%. Последен има думата болни-ят. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропаднат. Същото става и в училищата, в учителските съвети. Там директорът има последен думата. Той решава въпросите. Това се забелязва особено в случаи, когато, при решаването на известен въпрос, няма болшинство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Родителите са. един фактор в живота на ученика, учителите – втор, а уче-никът – третият, но решаващият. Без участието на ученика никаква работа не може да се свърши. От болния зависи да оздравее или не; от ученика зависи да учи, или не; от човека зависи да живее, или да умре. Помнете: последният и глаъен фактор в живота на човека е самият той. Той не е единствен факт.ор в своя живот, но решаващ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лекарьт и учителите не му помогнат, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участвува при първите две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациент да умре, защото нема, къде да пласира капи-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
130&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
тала си. Л-Ькарьт също няма интерес да умори пациента си, защото от него черпи своята издъръка. Като оздравее болният, л-вка-рьт очаква и втори пж.т да се разбол-Ье, да има работа. Обаче, най-заинтересуван от положението е самият болен. Той иска да оздравее, за да може да учи, да забогатява, да верви напред. Каже ли н-вкой, че не иска да живее, това означава неразбиране на живота, на цельта и смисъла, които великата природа е вложила в него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като се говори за окултните науки – астрология, хиромантия, физиогномия, френо-логия и др., н-Ькои ги разглеждат като Божествени науки. Като кажат, че н-вкой човтж е окултист, т мислят, че е Божествен. В същност под окултни науки разбираме ония, които изучават тайнитъ1 сили на природата. Да изучаваш тайниг, т. е. скритит-в, сили на природата, това още не значи да бъдеш Божествен човек. Друг е въпросът, като познаваш скритите сили на природата, да мо-жеш разумно да&amp;gt; се ползуваш от гбх и да ги прилагаш, както за своето добро, така и за доброто на своите ближни. Не можеш ли разумно да използуваш тия сили, ти може да си окултист, без да си Божествен човек. И на запад има окултисти, но т-Б н-вмат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата „окултистъ&amp;quot;, за-падните народи разбират човек, който се занимава с тайнитъ1 науки, каквато е, запри-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
131&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мЪр, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука. Достатъчно е да попаднете под окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отялъче вниманието ви. Успъе ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите, как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховегк За тази цел, като изли-зал по работа, той оставял златния си ча-совник у дома си, а на златния синджир за-качвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмъушл да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часов-ник. Един ден, като сед-вл в трамвая, той вид^л един свой познат, с когото за-почнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет деня вече откак съм тук, златният часов-ник още стои в джоба ми. Един от при-сжтствуващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като вид-Ьли, че лукова глава е за-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
132&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
качена на синджира, никой не пожелал да я вземе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес много учени се занимават с окултните науки, които, вместо за добро, при-лагат за зло. Истинският окултист трябва да бъде високо просвтзтен. Не е ли духовно просветен, той ще приложи знанието си за унищожение на човечеството. Това става и днес. Всички съвременни науки – химия, физика, могат да минат за окултни. Те се при-лагат не само в полза на човечеството, но и за неговото изтребление. Какво ще кажете за задушливите газове, за бомбите, за аероплани-тъ1 и самолетите, които химията и физиката са. открили? Днес тия ценни изобретения са впрегнати за унищожаване на човечеството. Ние не признаваме за истински окултни науки тия, с които се вершат престъпления. Не-кой ще обере едного, или ще го умъртви с своите задушливи газове, или ще обстрелва хората от аероплан и след това ще се нарече окултист. Наистина, и това е окултист, но отрицателен. Ние подържаме положителния окултизъм, а не отрицателния. Поло-жителният окултизъм се занимава с положителните сили на природата, които се упо-требяват за благото и доброто на всички живи същества. Много сили крие природата в себе си, но не ги открива на хората, докато те не достигнат онова развитие, което ги определя като истински човеци. Съвременните хора не са дошли още до абсолютната чест-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
133&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ност и справедливост, които ще ги поста-вят в положението на истински човеци. Ще дойде ден, когато природата ще открие скритите си сили, но не на всички хора, а само на разумните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес от всички се изисква разумност, да знаят, какво представят г сами, както и окръжаващите. Първо човек трябва да знае, какво число и каква фигура представя той сам. След това той трябва да знае, каква задача му е дадена в живота. Ако иска да бъде ученик на Божествената школа, чо-вЪк трябва да знае, какво число е той. Като започне от 1 – 10, той трябва да знае своето число; също така трябва да знае, в категорията на коя десетица и стотица влиза. Като знае своето место и предназначение в природата, човтж може да дойде до истинските, положителни знания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се нуждаят от положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционен път, както са вервели досегашните науки. Сегашните науки са. верни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизане-то. За да придобият онази абсолютна точност, трябва да се допълнят с оглед на това, което те носят от миналото. Това допълнение могат да направят само окултните науки. Запример, ако даден човек е нервен, причината за това не се крие само в настоящето, но и в неговия минал живот. Това могат да&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
134&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
проверят астрологът, хиромантикът, френо-гът и др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени чърти, вие трябва да знаете, кога, именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае, отде носи своите наследствени чърти. Като знае това, той лесно може да се освободи от нъжои отрицателни прояви в характера си. Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в характера и да му покаже начин за освобождаване от гюс. И това още не е достатъчно. Като знае причините на своигб отрицателни чърти и слабости, човек тръ*бва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодол-ве слабостите си и да верви напред.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	Само св-Ътлият пхт на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	В истината е скрит живо т т .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9. Лекция от Учителя, държана на 25. октомарий, 1929 г. София. – Изгр-вв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1095</id>
		<title>Три идеи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1095"/>
				<updated>2008-12-12T13:48:42Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Три идеи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху Пътя на Живота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Произход на човешкото сърце&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между тези точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резултати. С:В.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през съ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст–възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме &amp;quot;раждане&amp;quot;, или &amp;quot;завършване курса на училището на смъртта&amp;quot;. В това училище има само една врата, през&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено &amp;quot;земя&amp;quot; – земно училище.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще кажете сега вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се оплакват от&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: &amp;quot;Аз дойдох да спася света и се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам&amp;quot;. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: &amp;quot;Всичко считам за измет, за да позная Христа&amp;quot;. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси Истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси Истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на Истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три деня не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огни-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
во и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— Само с ве т л и я т път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1094</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1094"/>
				<updated>2008-12-12T13:40:35Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Инструкции за работа ==&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите, както и датата, когато очаквате да приключите. Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) (работи се, 01.01.2008 г.) &amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
След като завършите работата по беседата, изпишете текст ГОТОВО в курсив след името си. &amp;lt;br&amp;gt;Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''')&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа се определя от вас, но не трябва да е повече от една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по текста. След изтичане на този едноседмичен срок, всеки сътрудник може да се включи да ви помогне и да довърши започнатото от вас.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]] (Ваня Златева) (работи се) &lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]]&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]]&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]]&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]]&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]]&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1093</id>
		<title>Три идеи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1093"/>
				<updated>2008-12-12T13:39:49Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Три идеи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху Пътя на Живота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Произход на човешкото сърце&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между тези точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резултати. С:В.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през съ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст–възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме &amp;quot;раждане&amp;quot;, или &amp;quot;завършване курса на училището на смъртта&amp;quot;. В това училище има само една врата, през&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено &amp;quot;земя&amp;quot; – земно училище.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще кажете сега вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се оплакват от&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: &amp;quot;Аз дойдох да спася света и се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам&amp;quot;. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: &amp;quot;Всичко считам за измет, за да позная Христа&amp;quot;. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси Истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси Истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на Истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три деня не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огни-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
во и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— Само с ве т л и я т път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1092</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1092"/>
				<updated>2008-12-12T13:26:17Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Инструкции за работа ==&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите, както и датата, когато очаквате да приключите. Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) (работи се, 01.01.2008 г.) &amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
След като завършите работата по беседата, изпишете текст ГОТОВО в курсив след името си. &amp;lt;br&amp;gt;Пример: [[Естествен ред на нещата]] (Донка) ('''готово''')&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа се определя от вас, но не трябва да е повече от една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по текста. След изтичане на този едноседмичен срок, всеки сътрудник може да се включи да ви помогне и да довърши започнатото от вас.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]] (Ваня Златева) (работи се) &lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]]&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]]&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]]&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]]&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]]&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1091</id>
		<title>Три идеи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1091"/>
				<updated>2008-12-12T13:18:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Три идеи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху Пътя на Живота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Произход на човешкото сърце&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между тези точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резултати. С:В.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през съ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
79&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват г. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст–възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
80&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме &amp;quot;раждане&amp;quot;, или &amp;quot;завършване курса на училището на смъртта&amp;quot;. В това училище има само една врата, през&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
81&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено &amp;quot;земя&amp;quot; – земно училище.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще кажете сега вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
82&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
83&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се оплакват от&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
84&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
85&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надава на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начик. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачит&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
86&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: Аз дойдох да спася света и се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
87&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: &amp;quot;Всичко считам за измет, за да позная Христа&amp;quot;. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
88&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
89&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси Истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси Истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на Истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
90&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три деня не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огни-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
91&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
во и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
92&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— Само с ве т л и я т път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1090</id>
		<title>Три идеи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1090"/>
				<updated>2008-12-12T13:18:06Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Три идеи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху Пътя на Живота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: „Произход на човешкото сърце&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между тези точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резултати. С:В.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през съ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
79&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват г. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст–възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
80&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме &amp;quot;раждане&amp;quot;, или &amp;quot;завършване курса на училището на смъртта&amp;quot;. В това училище има само една врата, през&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
81&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено &amp;quot;земя&amp;quot; – земно училище.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще кажете сега вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
82&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
83&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се оплакват от&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
84&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
85&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надава на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начик. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачит&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
86&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: Аз дойдох да спася света и се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
87&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: &amp;quot;Всичко считам за измет, за да позная Христа&amp;quot;. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
88&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
89&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси Истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси Истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на Истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
90&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три деня не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огни-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
91&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
во и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта. Ако можете с тях да запалите огъня&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
92&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— Само с ве т л и я т път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
— В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1065</id>
		<title>Три идеи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B8&amp;diff=1065"/>
				<updated>2008-12-11T13:11:05Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Три идеи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху Пътя на Живота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: „Произход на човешкото сърце&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между тези точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резултати. С:В.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през съ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
79&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
щото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват г. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст–възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
80&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме &amp;quot;раждане&amp;quot;, или &amp;quot;завършване курса на училището на смъртта&amp;quot;. В това училище има само една врата, през&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
81&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено &amp;quot;земя&amp;quot; – земно училище.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще кажете сега вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше телото? В&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
82&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
83&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се оплакват от&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
84&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Тб страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с гЬх? Ще живЪ-ят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в свЪ-та, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживя-ват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Н-бкои хора се оплакват, че н-вмат усп-Ьх в живота си, че работит- им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Т- са на крив път. Тб не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, т1з са неизб-вжни. За да се реализира една&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
идея, или едно желание, гб непрем-внно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
85&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Н-бкой се оплаква, че е беден, че дъ\цо му умръ\п, без да остави н-Ькакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надава на дъ\до си и на баба си? Преди всичко, този човек не вер-ва, че д-вдо му е жив, а започнал да го осж.жда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрЪл човек? Вие можете да осж.ждате само живи хора, но не и мъртвиг. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато чов^к не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начик. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да верви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пж.тя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пж.тя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото изм-Ьрение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заста-вят човека да работи, да решава задачитЪ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
86&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вер-виш, ти ще бъдеш принуден да слЪзеш в града и да измЪниш посоката на своята дейност. Вм-бсто да продължаваш пътя си, ще вл-взеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако н-Ьмаш нищо в рж-цетъ1 си, тогава ще започнеш отново да ра-ботиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човеж трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нъчщо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един индус описва подобна своя опит-ност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гла-ден и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещава м, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се мол-Ьл, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: Аз дойдох да спася света и се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
87&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думит-в, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и сиказвал: Христос дойде при мене, каза ми нтжолко думи и си замина, но думитт&amp;gt; Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човтж се обезсърдчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намЪрил апостол Па-вел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа&amp;quot;. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са. само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
88&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
са. идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свершва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през т-вената дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само чов-Ък да мине през тътната врата, но той трябва да бъде свобо-ден, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го обл-Ькат в плът и ще го изпратят отново на земяга да се учи. Да придобие чов-Ък свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съвременният чов-Ък разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своит- идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава прз детинство и юношество и се проявява като цв-Ьт в живота. Цельта на този цвът е да заверже, да даде плод, и плодът да узр-Ье, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го м-бсят, пекат, за да послужи за храна на другит. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
89&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живъе. Какво ще прави, ако не жив-Ье? Ще изл-взе, че ако не иска да живъе, човек трвбва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърдчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я нам-ври, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дой-дат. Една е задачата на всвки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият пжл за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиватъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
90&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, т казват: Ние сме длъжни да живъем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за т вх не може да се говори. Силни, добри и красиви нъща са тия, за които чо-век никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощъл, гладен, три деня не е ял. Вие носите п ьлна торба с хлъб. Трябва ли да му говорите, да верва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашит думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хлъб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат кай-силните думи. Той взима хлъба, хапва си добре, възстановява силит си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са. на мъхто. Даване и и взимане с любов са изразители на новит идеи в света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживъе и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новит идеи носят в себе си кремък, огни-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
91&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ло и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всръ\д планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнилото и праханьта, вие сте спасени. Ако праханьта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се смгЬня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значи, идеитъ1 на човека трябва да но-сят в себе си огън, на всбко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханьта на човека, да си направи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
огън, на който да се гр&amp;quot;Ье? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханьта ви, да произведат огън, на който да се гр-Ьете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото в всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новигб идеи – идеитъ* на кремъка, на огнилото и на праханьта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ви оставям да мислите върху трити нови идеи – огнилото, кремъкът и праханьта. Ако можете с гбх да запалите огъня&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
92&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	Само с ве т л и я т пхт на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
—	В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Лекция от Учителя, държана на 27. септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1041</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1041"/>
				<updated>2008-12-11T09:37:44Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]] (Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]]&lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]]&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]]&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]]&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]]&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]]&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]]&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]]&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1040</id>
		<title>КНИГА: Служене, почит и обич</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5,_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87&amp;diff=1040"/>
				<updated>2008-12-11T09:37:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-09-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Служене, почит и обич]] (ArKelly) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Смяна на състоянията]] (ArKelly) (работи се)&lt;br /&gt;
* 3. [[Отношения към природата]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 4. [[Удължени и скъсени линии]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 5. [[Три идеи]](Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[Органическо злато]]&lt;br /&gt;
* 7. [[Права и крива линия]]&lt;br /&gt;
* 8. [[Съпоставяне на нещата]]&lt;br /&gt;
* 9. [[Здраве, богатство и учение]]&lt;br /&gt;
* 10. [[Външни и вътрешни условия]]&lt;br /&gt;
* 11. [[Природни гами]]&lt;br /&gt;
* 12. [[Природна философия]]&lt;br /&gt;
* 13. [[Психологически разбор на явленията]]&lt;br /&gt;
* 14. [[Смени в природата]]&lt;br /&gt;
* 15. [[Изпълнение и отлагане]]&lt;br /&gt;
* 16. [[Собственик и наемател]]&lt;br /&gt;
* 17. [[Пътища на природата]]&lt;br /&gt;
* 18. [[Функции на човешкия организъм]]&lt;br /&gt;
* 19. [[Самосветеща лампа]]&lt;br /&gt;
* 20. [[Възпитание на волята]]&lt;br /&gt;
* 21. [[На време и на място]]&lt;br /&gt;
* 22. [[Напрежение]]&lt;br /&gt;
* 23. [[Човек и природа]]&lt;br /&gt;
* 24. [[Разумност и доброта]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1039</id>
		<title>КНИГА: Божествените условия</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1039"/>
				<updated>2008-12-11T09:36:21Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-08-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Божествените условия]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Основна идея]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[Закони на красотата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Дейност и почивка]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[Гордост и ревност]](Моника13)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 6. [[Мъртвата точка]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 7. [[Външни и вътрешни влияния]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Възможни неща]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 9. [[Обхода към себе си и към природата]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[Творческата линия]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 11. [[Закон за постижение]] (Аратрон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[Развиване на дарбите]] (Александра)  '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 13. [[Единният]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 14. [[Най-високото място]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 15. [[Главният фактор]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 16. [[Не противи се на злото]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 17. [[Дейност и замисъл на природата]] (Зара) '''(готово)''' &lt;br /&gt;
* 18. [[Хигиена на живота]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 19. [[Учене и прилагане]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 20. [[Методи за наблюдение]] (Ани) (работи се)&lt;br /&gt;
* 21. [[Пречупване на светлината]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 22. [[Наблюдение и интуиция]](Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 23. [[Смяна на енергиите]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 24. [[Значение на смените]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 25. [[Магическата пръчица]](Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 26. [[Силата на движенията]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 27. [[Закон за действие и противодействие]](Моника13)('''готово''')&lt;br /&gt;
* 28. [[Наука и знание]] (Александра) '''(готово)'''&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=1038</id>
		<title>Магическата пръчица</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=1038"/>
				<updated>2008-12-11T09:35:01Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Магическата пръчица'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху светлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се разгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да и са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата АВ,&lt;br /&gt;
къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нещо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И Вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, Вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Христос казва: „Любете враговете си!&amp;quot; – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търпят. Ако директорът дойде между тях, те веднага ще се обикнат. Щом си отиде, те пак се разделят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае, че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тях? Следователно, когато Господ е между хората, те всякога могат да се обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нещата от върха, човек може да направи всичко. Щом слезе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко точки са нужни за начертаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точки А, С и В – фиг. 1? – Към второто измерение. Колко върха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 = 24 точки. Като извадим от 24 точки осем върха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-те точки не се виждат, но са в запас. Колко върха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя върхът в разумния свят? – Сливане на две разумни същества.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина, когато две разумни същества се съединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Картинка:M81-25-2.gif]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се съединят три плоскоти, те пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тези върхове? При сливането на две разумни същества се образува връх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са разделени, всеки от тях живее в едноизмерния свят – в правата линия. Като се сгодят, те образуват квадрата и започ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ват да се движат в двуизмерния свят. Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като изучавате отношенията на младите, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването човек е весел, доволен, готов на всякакви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се съедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като не разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, човек държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са  естествени процеси. Обаче, за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния. Докато е влюбен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смени на връзките. Който не разбира тези смени, казва, че е настъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва във вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостен, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дясната си ръка, иска да хване вашата лява ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дясната ви ръка, пак той ще ви обича. След неколкократно хващане ту на едната, ту на дру-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очите. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушите. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живее само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промяна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промяната, трябва да гледате на любовта не само като проява на физическия свят, но и като духовна проява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нещата само за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да проявяваш&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божественото в себе си. Следователно, мисъл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огънят вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето мисълта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свят се прекрати, то минава в духовния свят, а оттам – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлязло от любовта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представя любовта на физическия свят? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лъкатуши, докато се влее в морето. Щом се влее в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лъкатуши. Докато лъкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лъкатушенето е вредно. И човек лъкатуши понякога, но запазва посоката на движението си и целта, към която се стреми – да се влее във великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начертало.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете реки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светлината? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде бикът, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази някое същество; във втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нещата правилно, той мисли; който мисли, не прави погрешки. Къде се крият причините за погрешките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погрешките. Като съедините миналото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в Новия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява човешкия живот. Турете в ума си тази мисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се свързва с възвишените същества, които вече го познават. Докато мисли, човек се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги със затворени очи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22. Лекция от Учителя, държана на 8 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1037</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=1037"/>
				<updated>2008-12-11T09:22:23Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В Истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извършва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, но действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да  постъпват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: &amp;quot;В грях ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието &amp;quot;интуиция&amp;quot; за някои хора е разбрано и известно, а за някои – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, у, z, в математиката. Как се е образувала буквата &amp;quot;x&amp;quot;? - От буквата &amp;quot;c&amp;quot;, взета в различни положения - право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете  наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ще направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – Може да се случи нещо лошо. – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. Като ученици, правете опити с животните и растенията, да видите, какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естестве-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ните науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползувате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само във  физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват. Те действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ложителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=1036</id>
		<title>Магическата пръчица</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=1036"/>
				<updated>2008-12-11T09:21:13Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Магическата пръчица'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху светлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,&lt;br /&gt;
къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Христос казва: „Любете враговете си!&amp;quot; – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търпят. Ако директорът дойде между тях, те веднага ще се обикнат. Щом си отиде, те пак се разделят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да зна, че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тях? Следователно, когато Господ е между хората, те всякога могат да се обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
345&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нещата от върха, човек може да направи всичко. Щом слезе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко точки са нужни за начертаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точки А, С и В – фиг. 1? – Към второто измерение. Колко върха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 = 24 точки. Като извадим от 24 точки осем върха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-те точки не се виждат, но са в запас. Колко върха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя върхът в разумния свят? – Сливане на две разумни същества.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
346&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина, когато две разумни същества се съединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Картинка:M81-25-2.gif]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се съединят три плоскоти, те пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тези върхове? При сливането на две разумни същества се образува връх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са разделени, всеки от тях живее в едноизмерния свят – в правата линия. Като се сгодят, те образуват квадрата и започ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
347&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ват да се движат в двуизмерния свят. Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като изучавате отношенията на младите, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването човек е весел, доволен, готов на всякакви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се съедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като не разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, човек държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
348&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са  естествени процеси. Обаче, за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния. Докато е влюбен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смени на връзките. Който не разбира тези смени, казва, че е настъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва във вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостен, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дясната си ръка, иска да хване вашата лява ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дясната ви ръка, пак той ще ви обича. След неколкократно хващане ту на едната, ту на дру-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
349&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очите. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушите. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живее само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промяна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промяната, трябва да гледате на любовта не само като проява на физическия свят, но и като духовна проява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нещата само за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да проявяваш&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
350&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божественото в себе си. Следователно, мисъл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огънят вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето мисълта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свят се прекрати, то минава в духовния свят, а оттам – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлязло от любовта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представя любовта на физическия свят? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лъкатуши, докато се влее в морето. Щом се влее в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лъкатуши. Докато лъкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лъкатушенето е вредно. И човек лъкатуши понякога, но запазва посоката на движението си и целта, към която се стреми – да се влее във великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
351&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начертало.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете реки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светлината? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде бикът, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази някое същество; във втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нещата правилно, той мисли; който мисли, не прави погрешки. Къде се крият причините за погрешките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погрешките. Като съедините миналото&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
352&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в Новия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява човешкия живот. Турете в ума си тази мисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се свързва с възвишените същества, които вече го познават. Докато мисли, човек се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги със затворени очи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В Истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22. Лекция от Учителя, държана на 8 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=927</id>
		<title>Магическата пръчица</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=927"/>
				<updated>2008-12-09T18:23:15Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Магическата пръчица'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху светлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,&lt;br /&gt;
къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Христос казва: „Любете враговете си!&amp;quot; – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търпят. Ако директорът дойде между тях, те веднага ще се обикнат. Щом си отиде, те пак се разделят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да зна, че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тях? Следователно, когато Господ е между хората, те всякога могат да се обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
345&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нещата от върха, човек може да направи всичко. Щом слезе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко точки са нужни за начертаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точки А, С и В – фиг. 1? – Към второто измерение. Колко върха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 = 24 точки. Като извадим от 24 точки осем върха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-те точки не се виждат, но са в запас. Колко върха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя върхът в разумния свят? – Сливане на две разумни същества.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
346&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Картинка:M81-25-2.gif]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&amp;amp;т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
347&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ват да се движат в двуизмЬрния свет, Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свт^т.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като изучавате отношенията на младит-, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването чо-вък е весел, доволен, готов на всвкак-ви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се сеедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като ие разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, чов-Ьк държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на проце-сит, човек мисли, че тт&amp;gt; са вЪчни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсьйва и губи връзка между процесит,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
348&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават в съзнанието му. Влюбване-то и разлюбването са. процеси, които непре-ривно се емвнят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава.в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са. естествени процеси. Обаче, за онЪзи, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекжеване светлината на съзнанието, поради което се явя-ват болезнени състояния. Докато е влю-бен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смъни на връзкит. Който не разбира тЬзи смъни, казва, че е на-стъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва в вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостеи, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дъсната си ръка, иска да хване вашата лъва ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дъсната ви ръка, пак той ще ви обича. След нъ-колкократно хващане ту на едната, ту на дру-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
349&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очит. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушит. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живве само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промъна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промъната, трвбва да гледате на любовта не само като проява на физическия свет, но и като духовна проява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че лю-бов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисъл-та той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нъщата само за онзи, който не смиели. Да мислиш, значи да проявявашъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
350&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божественото в себе си. Следователно, ми-съл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огъньт вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето ми-съльта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свет се прекрати, то минава в духовния свет, а от-там – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлъзло от лю-бовьта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представя любовта на физическия свет? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лжкатуши, докато се влее в морето. Щом се вл&amp;amp;е в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лжкатуши. Докато лжкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лжкатушенето е вредно. И човек лжкатуши понЪкога, но запазва посоката на движението си и цельта, към която се стреми – да се влее в великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
351&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начъртало.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете ръки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светллната? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва чо-вък, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде би-кьт, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази пъкое същество; в втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нъщата правилно, гой мисли; който мисли, не прави погръшки. Къде се крият причините за погръшките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погръшкит. Като сеедините миналото»&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
352&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в новия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява чов-вшкия живот. Турете в ума си тазимисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се сверзва с възвишените същества, които вече го по-знават. Докато мисли, чов^к се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги с затворени очи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22. Лекция от Учителя, държана на 8 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=895</id>
		<title>Магическата пръчица</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=895"/>
				<updated>2008-12-09T16:32:58Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Магическата пръчица'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление върху светлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,&lt;br /&gt;
къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за ми~ съльта, т. е. за Божественото в човека нима невъзможни нъща.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Христос казва: „Любете враговет си!&amp;quot; – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търдят. Ако директорът дойде между тях, т веднага ще се обикнат. Щом си отиде, тт4 пак се разд&amp;amp;лят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае„ че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тЬх? Следователно, когато Господ е между хората, т всякога могат да се обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, рстински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
345&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърдчение. Мисълта е магическа пржчица, с която вснчко е постижимо. Тя прави чов-Ька необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носЬли своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, тт&amp;gt; са силни, всичко мо-гат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен чо-вЪк и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нъща-та от верха, човт»к може да направи всичко. Щом елтззе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко точки са нежни за начъртаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точкш А, С и В – фиг. 1? – Към второто измъреиие. Колко верха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 =: 24 точки. Като извадим от 24 точки осем верха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-т точки не се виждат, но са в запас. Колко верха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя верхът в разумния св^т? – Сливане на две разумни същества.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
346&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Картинка:M81-25-2.gif]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&amp;amp;т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
347&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ват да се движат в двуизмЬрния свет, Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свт^т.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като изучавате отношенията на младит-, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването чо-вък е весел, доволен, готов на всвкак-ви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се сеедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като ие разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, чов-Ьк държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на проце-сит, човек мисли, че тт&amp;gt; са вЪчни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсьйва и губи връзка между процесит,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
348&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават в съзнанието му. Влюбване-то и разлюбването са. процеси, които непре-ривно се емвнят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава.в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са. естествени процеси. Обаче, за онЪзи, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекжеване светлината на съзнанието, поради което се явя-ват болезнени състояния. Докато е влю-бен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смъни на връзкит. Който не разбира тЬзи смъни, казва, че е на-стъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва в вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостеи, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дъсната си ръка, иска да хване вашата лъва ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дъсната ви ръка, пак той ще ви обича. След нъ-колкократно хващане ту на едната, ту на дру-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
349&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очит. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушит. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живве само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промъна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промъната, трвбва да гледате на любовта не само като проява на физическия свет, но и като духовна проява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че лю-бов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисъл-та той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нъщата само за онзи, който не смиели. Да мислиш, значи да проявявашъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
350&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божественото в себе си. Следователно, ми-съл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огъньт вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето ми-съльта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свет се прекрати, то минава в духовния свет, а от-там – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлъзло от лю-бовьта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представя любовта на физическия свет? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лжкатуши, докато се влее в морето. Щом се вл&amp;amp;е в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лжкатуши. Докато лжкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лжкатушенето е вредно. И човек лжкатуши понЪкога, но запазва посоката на движението си и цельта, към която се стреми – да се влее в великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
351&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начъртало.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете ръки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светллната? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва чо-вък, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде би-кьт, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази пъкое същество; в втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нъщата правилно, гой мисли; който мисли, не прави погръшки. Къде се крият причините за погръшките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погръшкит. Като сеедините миналото»&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
352&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в новия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява чов-вшкия живот. Турете в ума си тазимисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се сверзва с възвишените същества, които вече го по-знават. Докато мисли, чов^к се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги с затворени очи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22. Лекция от Учителя, държана на 8 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&amp;diff=893</id>
		<title>КНИГА: Божествените условия</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&amp;diff=893"/>
				<updated>2008-12-09T16:11:37Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-08-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Божествените условия]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 2. [[Основна идея]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 3. [[Закони на красотата]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 4. [[Дейност и почивка]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 5. [[Гордост и ревност]](Моника13)(работи се)&lt;br /&gt;
* 6. [[Мъртвата точка]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 7. [[Външни и вътрешни влияния]] (Зара) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 8. [[Възможни неща]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 9. [[Обхода към себе си и към природата]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 10. [[Творческата линия]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 11. [[Закон за постижение]] (Аратрон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 12. [[Развиване на дарбите]] (Александра)  '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 13. [[Единният]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 14. [[Най-високото място]] (Ани) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 15. [[Главният фактор]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 16. [[Не противи се на злото]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 17. [[Дейност и замисъл на природата]] (Зара) (работи се)&lt;br /&gt;
* 18. [[Хигиена на живота]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 19. [[Учене и прилагане]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 20. [[Методи за наблюдение]] (Ани) (работи се)&lt;br /&gt;
* 21. [[Пречупване на светлината]] (Ваня Златева) (работи се)&lt;br /&gt;
* 22. [[Наблюдение и интуиция]](Илияна)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 23. [[Смяна на енергиите]] (Хирон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
* 24. [[Значение на смените]]&lt;br /&gt;
* 25. [[Магическата пръчица]](Илияна)(работи се)&lt;br /&gt;
* 26. [[Силата на движенията]]&lt;br /&gt;
* 27. [[Закон за действие и противодействие]]&lt;br /&gt;
* 28. [[Наука и знание]] (Александра) (работи се)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=892</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=892"/>
				<updated>2008-12-09T16:10:50Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извършва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, но действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да  постъпват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: &amp;quot;В грях ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието &amp;quot;интуиция&amp;quot; за някои хора е разбрано и известно, а за някои – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, у, z, в математиката. Как се е образувала буквата &amp;quot;x&amp;quot;? - От буквата &amp;quot;c&amp;quot;, взета в различни положения - право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете  наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ще направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – Може да се случи нещо лошо. – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. Като ученици, правете опити с животните и растенията, да видите, какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естестве-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ните науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползувате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само във  физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват. Те действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ложителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=891</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=891"/>
				<updated>2008-12-09T16:09:35Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извършва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, но действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да  постъпват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: &amp;quot;В грях ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието &amp;quot;интуиция&amp;quot; за някои хора е разбрано и известно, а за някои – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, у, z, в математиката. Как се е образувала буквата &amp;quot;x&amp;quot;? - От буквата &amp;quot;c&amp;quot;, взета в различни положения - право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете  наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ще направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – Може да се случи нещо лошо. – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. Като ученици, правете опити с животните и растенията, да видите, какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естестве-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ните науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползувате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само във  физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват. Те действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ложителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=890</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=890"/>
				<updated>2008-12-09T16:06:45Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
299&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извършва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
300&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, но действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
301&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
302&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
303&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да  постъпват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: &amp;quot;В грях ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието &amp;quot;интуиция&amp;quot; за някои хора е разбрано и известно, а за някои – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, у, z, в математиката. Как се е образувала буквата &amp;quot;x&amp;quot;? - От буквата &amp;quot;c&amp;quot;, взета в различни положения - право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете  наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ще направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – Може да се случи нещо лошо. – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
304&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
305&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. Като ученици, правете опити с животните и растенията, да видите, какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естестве-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
306&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ните науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползувате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само във  физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват. Те действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
307&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ложителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=877</id>
		<title>Магическата пръчица</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0&amp;diff=877"/>
				<updated>2008-12-09T12:40:21Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Магическата пръчица'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление верху светлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си : Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голема от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отли-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
339&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се рззгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи. Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
340&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да й са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свт? – Той има две посоки. Какво става със  съществата, които се движат в&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
341&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата А В,&lt;br /&gt;
къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. [[Картинка:M81-25-1.gif]] Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нищо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. В същност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избъгнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
342&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставапето на крака един на друг и т. н. Ако нЬкой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от местото си и предлага стола на стария. Обаче, никога и старият отстж.пва мвстото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побълъла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстж-пиш мъстото си иа нъкого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви пи-тат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отсгжпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичьта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича нъкого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човт ка. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
343&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ла бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е мисълта. Който мисли, всвкога успива, за него няма невъзможни нъща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Ми--съльта превръща нищата, тя превръща вжг-лена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-голямите неприятели. Срещне ли противника си, мисле-щият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората ми-слят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея ви-ждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват в вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхва-неш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, вселената е. конечна, а Бог – безконечен. Когато&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
344&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за ми~ съльта, т. е. за Божественото в човека нима невъзможни нъща.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Христос казва: „Любете враговет си!&amp;quot; – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търдят. Ако директорът дойде между тях, т веднага ще се обикнат. Щом си отиде, тт4 пак се разд&amp;amp;лят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае„ че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тЬх? Следователно, когато Господ е между хората, т всякога могат да се обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, рстински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
345&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърдчение. Мисълта е магическа пржчица, с която вснчко е постижимо. Тя прави чов-Ька необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носЬли своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят с себе си, тт&amp;gt; са силни, всичко мо-гат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен чо-вЪк и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нъща-та от верха, човт»к може да направи всичко. Щом елтззе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко точки са нежни за начъртаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точкш А, С и В – фиг. 1? – Към второто измъреиие. Колко верха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 =: 24 точки. Като извадим от 24 точки осем верха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-т точки не се виждат, но са в запас. Колко верха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя верхът в разумния св^т? – Сливане на две разумни същества.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
346&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина, когато две разумни същества се сеединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Картинка:M81-25-2.gif]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се сеединят три плоско-чти, т пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тЬзи верхове? При сливането на две разумни същества се образува верх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са риздълени, вевки от тех живее в едно-изм^рния св&amp;amp;т – в правата линия. Като се сгодят, гб образуват квадрата и започ-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
347&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ват да се движат в двуизмЬрния свет, Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свт^т.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като изучавате отношенията на младит-, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването чо-вък е весел, доволен, готов на всвкак-ви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се сеедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като ие разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, чов-Ьк държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на проце-сит, човек мисли, че тт&amp;gt; са вЪчни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсьйва и губи връзка между процесит,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
348&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават в съзнанието му. Влюбване-то и разлюбването са. процеси, които непре-ривно се емвнят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава.в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са. естествени процеси. Обаче, за онЪзи, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекжеване светлината на съзнанието, поради което се явя-ват болезнени състояния. Докато е влю-бен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а в същност не го забравя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е, в същност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смъни на връзкит. Който не разбира тЬзи смъни, казва, че е на-стъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва в вас и дълго време ви държи с дъсната си ръка. Вие сте радостеи, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дъсната си ръка, иска да хване вашата лъва ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дъсната ви ръка, пак той ще ви обича. След нъ-колкократно хващане ту на едната, ту на дру-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
349&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
гата ръка, той иска да изтегли и двет си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очит. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушит. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмърното пространство – само тази връзка признава. Докато живве само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промъна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промъната, трвбва да гледате на любовта не само като проява на физическия свет, но и като духовна проява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че лю-бов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисъл-та той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нъщата само за онзи, който не смиели. Да мислиш, значи да проявявашъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
350&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божественото в себе си. Следователно, ми-съл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огъньт вечно гори, без да изгаря нещата. При това горение материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горението, отново можете да ги запалите. От това горение произлиза друго горение и т. н. Затова казваме, че там, дето ми-съльта работи, светлината е непреривна. Когато горението на физическия свет се прекрати, то минава в духовния свет, а от-там – в умствения. Затова казваме, че всяко горение, което е произлъзло от лю-бовьта, е вечно. Светлината, която произлиза при горението, наричаме мисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представя любовта на физическия свет? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лжкатуши, докато се влее в морето. Щом се вл&amp;amp;е в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лжкатуши. Докато лжкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лжкатушенето е вредно. И човек лжкатуши понЪкога, но запазва посоката на движението си и цельта, към която се стреми – да се влее в великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
351&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
но до бъде ръка, която да следва пътя, който Провидението й е начъртало.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдете ръки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светллната? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва чо-вък, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпръчва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде би-кьт, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази пъкое същество; в втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползува от постъпките си. Който разбира нъщата правилно, гой мисли; който мисли, не прави погръшки. Къде се крият причините за погръшките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погръшкит. Като сеедините миналото»&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
352&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
и бъдещето, създава се настоящето. Ползувайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в новия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява чов-вшкия живот. Турете в ума си тазимисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се сверзва с възвишените същества, които вече го по-знават. Докато мисли, чов^к се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги с затворени очи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22. Лекция от Учителя, държана на 8 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=876</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=876"/>
				<updated>2008-12-09T12:27:29Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
299&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извершва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
300&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, на действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
301&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
302&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават. Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
303&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как да  постъпват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: „&lt;br /&gt;
&amp;quot;В грях ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието &amp;quot;интуиция&amp;quot; за някои хора е разбрано и известно, а за някои – неразбрано и неизвестно, както са неизвестни буквите x, у, z, в математиката. Как се е образувала буквата &amp;quot;x&amp;quot;? - От буквата &amp;quot;c&amp;quot;, взета в различни положения - право и обратно. Лявата ръкавица не става на дясната ръка, но ако я обърнете  наопаки, можете да я турите и на дясната ръка. Следователно, за да направите нещата възможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за дясната ръка, а вън е студено, какво ще направиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я туриш на лявата ръка. Има ли нещо лошо в това? Щом се намери в затруднение, човек трябва да обърне нещата. – Може да се случи нещо лошо. – Това е суеверие. Казват за някого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
304&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един човек, ако до този момент той е мислил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влязъл в обора на един селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осъжда да върне воловете на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Те трябва да се върнат в първото си положение. За превръщане на изопачените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има големи опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива. Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
305&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. Като ученици, правете опити с животните и растенията, да видите, какво влияние оказват те върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бели овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очите му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всеки минерал. Като изучавате съзнателно естестве-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
306&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ните науки, ще дойдете до положение да схващате положителната черта на всеки минерал, растение или животно и да се ползувате от тях. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само във  физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват. Те действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става знаменит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт трябва да бъде живо семе, посято в земята. Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
307&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ложителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспъха си, видл, че една мравка се бори с нкакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1929 г. София. – Изгрев.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=873</id>
		<title>Наблюдение и интуиция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=873"/>
				<updated>2008-12-09T11:56:20Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Xameleona: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Наблюдение и интуиция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– Само светлият път на мъдростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
– В истината е скрит животът .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Размишление.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тема за следния път: &amp;quot;Защо вярвам и защо се съмнявам?&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много процеси се извършват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между тях. Например, процесът на храненето е свързан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избягват от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сяда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипете ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хляба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
299&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свят, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другите, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облаците, изгрева и залеза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесите: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, някъде се извершва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори някъде, имаме ня-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
300&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
какво престъпление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, на действията му никога не излизат вън от линията на кръга, т. е. вън от окръжността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори някъде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извършил вече престъпление. Всяко престъпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свят, дето разумността е слаба, или характерите са незавършени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Те се отразяват върху растенето на организмите. Неестествени процеси има не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Естествените процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на човека. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цялото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
301&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Вярата на човека в Бога не разрешава въпросите. Не само един човек трябва да вярва, но всички хора трябва да имат вяра в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето престъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го накажат. Обаче, държавата не разполага със закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се меси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се меси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не вярва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е вярващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светлината и от чистия въздух.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесите,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
302&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
които стават. Никои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще станат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижирал, предчувствувал смъртта си. Той изменил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Те се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентът паднал мъртъв на земята.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един стар човек, на 90 годишна възраст, от село Николаевка, Варненско, станал рано сутринта, измил се, облякъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причести. Свещеникът дошъл и запитал дядото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причестиш. Свещеникът не повярвал, засмял се, но го причестил. След това тръгнал за дома си. Едва стигнал пътната врата, чул тревога вкъщи – дядото починал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни, или неверни. При интуицията, обаче, всички неща са верни. Там нещата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
303&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте мвсто на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бедеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как д,й постлшват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от не-нежнитк страдания и нещастия. Давид казва: „В грЬх ме зачена майка ми&amp;quot;. Това е чо-въшка работа. Щом има зачеване в грвх, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понятието „интуиция&amp;quot; за нвкои хора е разбрано и известно, а за нвкои – неразбрано и неизвестно, както са. неизвестни буквите х, у, 2, в математиката. Как се е образувала буквата жх&amp;quot;? – От буквата „с&amp;quot;, взета в различни положения – право и обратно. Лв-вата ръкавица ке става на двената ръка, но, ако я обърнете наопаки, можете да я турите и на дЬсиата ръка. Следователно, за да направите иЬщата вьзможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за двената ръка, а вън е студено, какво ще на правиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я турлш на лввата ръка. Има ли нвщо лошо в това? Щом се намври в затруднение, човек трвбва да обърне нвщата. – Може да се случи нищо лошо. – Това е суевврие. Казват за нвкого, че умът му се обърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
304&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един чов&amp;amp;к, ако до този момент той е ми-слил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един крадец влъзъл в обора на «дин селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осжокда да верне воловет на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Т тр-Ьбва да се вернат в първото си положение. За превръщане на изопа-чените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има голями опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трЬбва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна чърта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, напримвр, се отличава с голямо постоянство и вЬра. Той не се осигурява, не трупа храна в за-пас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
305&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
фазорава земята. Ако сте неспокойни и нетър-леливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухитт*. биволът влиза в водата и започва да се гурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от джбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиит, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоржчват кладене на огън, варене на вода. Щом огъньт се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огъньт внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нъщата. Като ученици, правете опити с живот-ните и растенията, да видите, какво влияние оказват т върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бъли овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очит-б му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всЬки минерал. Като изучавате съзнателно естестве&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
306&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
нигб науки, ще дойдете до положение да схващате положителната чърта на веъки минерал, растение или животно и да се ползувате от тт&amp;gt;х. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само в физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват.Т действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става зна-менит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт тр-Ьбва да бъде живо семе, посъто в земята. Ако семето не се посади, нвма да даде никакав плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тЬх почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космит, друг – само палеца, трети – показалеца, четверти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човт&amp;gt;к с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дхба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
307&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ложителните се насърдчавайте, а отрицателните избятеайте. Веднъж Мохамед се обез-сърдчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седЪл и размишлявал за не-успъха си, видЬл, че една мравка се бори с нЪкакво препятствие. Тя направила 99 опити да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успъла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свершила усп&amp;amp;шно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- В истината е скрит живо-тът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януарий, 1929 г. София. – Изгръв.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Xameleona</name></author>	</entry>

	</feed>