Донка в 13:19, 17 април 2011

2011-04-17T13:19:18Z

Станимир в 20:58, 15 декември 2008

2008-12-15T20:58:07Z

Показване на промените

Kamelia1808 в 15:01, 30 ноември 2008

2008-11-30T15:01:08Z

Ани: Нова страница: Аксиома на живота. Размишление върху милосърдието. Съвременното човечество е дошло до пол...

2008-11-27T16:47:56Z

Нова страница: Аксиома на живота. Размишление върху милосърдието. Съвременното човечество е дошло до пол...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 13:19, 17 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Форми в природата]]

	== Аксиома на живота. ==		== Аксиома на живота. ==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление върху милосърдието.
-Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане см"Ьна на енергииттз му. Тази см'Ьна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се смъпят енергииг на човека това значи, да се смънят формиг на материалния свет, формит на самата материя. Щом формит се измънят, заедно с тях се измъня и посоката на енергиите, т. е. посоката на   силитв   в човека.
+Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека това значи, да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формит се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т. е. посоката на силите в човека.
-Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към ми-слиттз (М1). Под думата „материя" разбираме формата на нъхцата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила" разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човеш-кия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човтзка е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която н'Ькои хора са слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сух, тънък. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философствува.  Следователно,сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гжстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума — кинетическа. Чов-Ьк тр-Ьбва да знае мето-диг, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свъщьта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човтж чете на светлината на тази свъщ, той приема енергията й и я използува за възприемане на ми-слиг, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използува светлината на свъщьта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свъщьта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свъщьта и да заспи. Който разбира законитъ1 на природата, той запалва светцьта и започва да работи. Щом сверши работата си, той изгасва свъщьта и заспива.
+Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към мислите(М1). Под думата „материя" разбираме формата на нещата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила" разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която някои хора са слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сух, тънък. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философства.  Следователно,сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гъстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума — кинетическа. Човек трябва да знае методите, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свещта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човек чете на светлината на тази свещ, той приема енергията й и я използува за възприемане на мислите, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използува светлината на свещта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свещта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свещта и да заспи. Който разбира законите на природата, той запалва свещта и започва да работи. Щом свърши работата си, той изгасва свещта и заспива.
-Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живъе, чов-Ьк се рж~ ководи от свои мисли и чувствувания, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старитъ- си разбирания, които му са причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съ-гради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на   миналото,   радостит — ре-зултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, измънете посоката на живота си. — Ама беден съм. — Защо си беден? — Болен съм. — Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свер-зал с един низш, неоргзнизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влт>зе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законит му и да знае, как да ги из-бътва. Не ги ли избътеа, той непременно ще попадне под гюшит удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мж.чи да го управлява. Докато има сили, то може да го владъе. В най-скоро време си-лиг му изчезват, то отмалява, и коньт трътеа, накъдето иска. Такова е положението на всЬки човтж, който влиза в низшия, не-организиран свет. Докато не е изгубил си-литъ- си, той се справя с него. Изгуби ли си-лит си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да жив-Ья. — Не, в всички свои прояви, животът има смисъл, но човтж трябва да познава силитъ- си и да се нагърбва с работи, които може да носи.
+Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живее, човек се ръководи от свои мисли и чувства, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старите си разбирания, които му са причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съгради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на миналото, радостите — резултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, измънете посоката на живота си. — Ама беден съм. — Защо си беден? — Болен съм. — Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свер-зал с един низш, неоргзнизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влт>зе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законит му и да знае, как да ги из-бътва. Не ги ли избътеа, той непременно ще попадне под гюшит удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мж.чи да го управлява. Докато има сили, то може да го владъе. В най-скоро време си-лиг му изчезват, то отмалява, и коньт трътеа, накъдето иска. Такова е положението на всЬки човтж, който влиза в низшия, не-организиран свет. Докато не е изгубил си-литъ- си, той се справя с него. Изгуби ли си-лит си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да жив-Ья. — Не, в всички свои прояви, животът има смисъл, но човтж трябва да познава силитъ- си и да се нагърбва с работи, които може да носи.
 Сега ще напиша следнитт> отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги  принесете  в   живота.   Числото едно, заприм-вр, в първото отношение, представя артист, който има отношение към дветъ- си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре 1гЬе или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с ГОЛ-БМИ знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженер са. отишли напразно. Това е обяснение на дветъ1 отношения. Още много обяснения могат да се дадат.

Аксиома на живота - Редакционна история

Донка в 13:19, 17 април 2011

Станимир в 20:58, 15 декември 2008

Kamelia1808 в 15:01, 30 ноември 2008

Ани: Нова страница: Аксиома на живота. Размишление върху милосърдието. Съвременното човечество е дошло до пол...