Великите музиканти - Редакционна история

Донка в 18:51, 30 юли 2011

2011-07-30T18:51:42Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-08-28T13:26:22Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-08-28T13:25:47Z

‎Заглавие на раздел

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-08-28T12:32:56Z

‎втора секция

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-08-28T10:02:41Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* втора секция */

2009-08-28T09:18:20Z

‎втора секция

Ruana: /* ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ */

2009-08-28T08:41:31Z

‎ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ

Хирон: Нова страница: ==ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ== "Добрата молитва" Каква ви е темата? – /„Храненето като процес."/ Какво ...

2009-08-09T15:47:30Z

Нова страница: ==ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ== "Добрата молитва" Каква ви е темата? – /„Храненето като процес."/ Какво ...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:51, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ==		==ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ==

← По-стара версия		Версия от 13:26, 28 август 2009
Ред 12:		Ред 12:

	Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента "Аз смея да кажа". Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате "Аз смея да кажа" – на "ДА" и на "КА" – в думата "кажа" – имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? "Аз смея да кажа". Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място. За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение, без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения – хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор. Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до "ДА" и "КА" – може да се повиши, а "ЖА" – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] "ДА" и "КА-ЖА" вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. / Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката "КА"./ Сега, така както го изпяхме, как е?		Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента "Аз смея да кажа". Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате "Аз смея да кажа" – на "ДА" и на "КА" – в думата "кажа" – имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? "Аз смея да кажа". Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място. За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение, без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения – хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор. Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до "ДА" и "КА" – може да се повиши, а "ЖА" – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] "ДА" и "КА-ЖА" вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. / Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката "КА"./ Сега, така както го изпяхме, как е?
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−

	Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога {точно} може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.		Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога {точно} може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Какво сте писали вие за храненето като процес? /Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
 Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: "Пресичат ми се краката". Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже, още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре, или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /"36 минути"./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете; какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат, да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: "Трябва да се яде". Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: "Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам". Болният казва: "Не искам да ям". Той не се мърда, лежи човекът, казва: "Ни храната му искам, ни на работа отивам". Дойдат [близки и] казват: "Яж малко". Казва: "Нищо не искам". Бащата, майката казват: "Какво стана на това дете, ще умре гладно.'' Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: "Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си". Сега, ако храненето е процес, от где [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: "Няма да ям". При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде
 и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата, колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: "Няма да ям толкова малко". Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
-Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента "Аз смея да кажа". Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате "Аз смея да кажа" – на "ДА" и на "КА" – в думата "кажа" – имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? "Аз смея да кажа". Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място. За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение, без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения –  хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор .Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до "ДА" и "КА" – може да се повиши, а "ЖА" – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] "ДА" и "КА-ЖА" вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. / Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката "КА"./ Сега, така както го изпяхме, как е?
+Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента "Аз смея да кажа". Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате "Аз смея да кажа" – на "ДА" и на "КА" – в думата "кажа" – имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? "Аз смея да кажа". Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място. За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение, без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения –  хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор. Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до "ДА" и "КА" – може да се повиши, а "ЖА" – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] "ДА" и "КА-ЖА" вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. / Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката "КА"./ Сега, така както го изпяхме, как е?
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
-Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме
+Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога {точно} може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
-−
-−
-−
-−
 една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога {точно} може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
 Понякога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
-Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: "Пресичат ми се краката". Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за
+Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: "Пресичат ми се краката". Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже, още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре, или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /"36 минути"./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете; какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат, да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: "Трябва да се яде". Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: "Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам". Болният казва: "Не искам да ям". Той не се мърда, лежи човекът, казва: "Ни храната му искам, ни на работа отивам". Дойдат [близки и] казват: "Яж малко". Казва: "Нищо не искам". Бащата, майката казват: "Какво стана на това дете, ще умре гладно.'' Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: "Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си". Сега, ако храненето е процес, от где [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: "Няма да ям". При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде
+Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента "Аз смея да кажа". Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате "Аз смея да кажа" – на "ДА" и на "КА" – в думата "кажа" – имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? "Аз смея да кажа". Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място. За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение, без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения –  хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор .Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до "ДА" и "КА" – може да се повиши, а "ЖА" – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] "ДА" и "КА-ЖА" вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. / Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката "КА"./ Сега, така както го изпяхме, как е?
 Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==ВЕЛИКИТЕ МУЗИКАНТИ==
-"Добрата молитва" Каква ви е темата? – /„Храненето като процес."/
+"Добрата молитва"
-Какво мислите под думата "процес"? По някой път казват, че "той имал процес". Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /"Гладът"./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин -[гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът -даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
+Каква ви е темата? – /„Храненето като процес."/
-Какво сте писали вие за храненето като процес? /Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Ла кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко
+Какво мислите под думата "процес"? По някой път казват, че "той имал процес". Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /"Гладът"./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин - [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът - даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
+Какво сте писали вие за храненето като процес? /Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
 Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: "Пресичат ми се краката". Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за