Ruana: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ==ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ== ''Лятната вечер се спу…

2010-07-26T07:11:52Z

Нова страница: Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ==ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ== ''Лятната вечер се спу…

Нова страница

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Изворът на доброто]]

==ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ==

''Лятната вечер се спускаше от планината. Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:''

– Човек на земята не е това, което всъщност представлява. За да кажете, че някой човек е идеален, трябва да виждате какво представлява той в причинния свят. Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите човешката душа, в която няма никакъв недостатък.

Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа. Човешката Душа, която живее в причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което, във физическия свят човек често се усеща изпразнен.

Човек, със своето обикновено съзнание, живее във физическия свят, а човешката душа, от време на време само, го посещава, за една стотна част от секундата. Тогава човек се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време той получава подтици и директиви за работа. След време, душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.

Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее.

Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?"

В човека има една красива вътрешна страна. Вие не сте я видели още. Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен.

В поета какво ви интересува? И той има очи, уши, нос, като другите хора. Но в него ви интересува това, което той е писал. В един цигулар какво ви интересува? Интересува ви това, което свири. От всеки човек излиза Светлина. Всеки човек е Божествен потенциал. Това, Божественото, което носи човек, то ви интересува.

Ние се заблуждаваме, мислим, че виждаме Ивана, Стояна и пр. Ивана ти не си го виждал. Ти си виждал автомобила му, аероплана му.

Някой ме пита: "Какви недостатъци имам?" Аз му казвам: "Недостатъците си вие знаете. Аз ще ви кажа, какви добри черти имате."

Човешкото естество е кал, която може да те заблуди. Ти трябва да измиеш тази кал, за да видиш, че има нещо ценно в човека. Има необикновени мисли, които са като скъпоценни камъни. Кой вижда тези хубави мисли, които са скрити дълбоко в човешката душа? Има прозорливи хора, които ги виждат.

Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата душа. Това е задачата на неговия живот.

Често ни учат това, което сме знаели и сме го забравили. Ние идем от един по-висш свят. Там знаем много неща. Като дойдем на земята, ние ги учим като нови, а всъщност, това учене е припомняне.

Ще кажете за някого, че е грешен, за друг, че е лош. Нито едното е вярно, нито другото. Това са временни прояви, които не определят човешкия характер.

Лошите хора вечерно време, като се върнат у дома си, казват: "Не живеем добре, не трябва да живеем така." Има едно разкаяние у тях.

Истинският човек се познава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа. Тогава той лесно решава задачите си, помага както на себе си, така и на ближните си.

Всички отрицателни черти в човека имат свойството на снега. Щом дойде Божественото, те се стопяват, изгубват се. Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар. Това, че човек е остарял, е маска.

Защо идете с маска? За да бъдете свободни.

Самата Реалност, самата действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили.

Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества. Те са нужни за Бога. Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще. И в растенията, и в животните има нещо благородно, каквото има и у човека. В тях има нещо неопетнено. У тях, освен обикновен живот, има и един необикновен, който не се проявява.

Вечното жилище - Редакционна история

Ruana: Нова страница: Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ==ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ== ''Лятната вечер се спу…