Възприемане и предаване - Редакционна история

Ани в 14:32, 16 януари 2014

2014-01-16T14:32:27Z

Ssstanchev123: /* Възприемане и предаване */

2009-07-13T08:26:01Z

‎Възприемане и предаване

Показване на промените

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-09T12:24:57Z

‎Възприемане и предаване

Показване на промените

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-09T12:08:12Z

‎Възприемане и предаване

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-09T11:58:42Z

‎Възприемане и предаване

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-09T11:46:59Z

‎Възприемане и предаване

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-09T11:34:57Z

‎Възприемане и предаване

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-07T07:49:48Z

‎Възприемане и предаване

Mvm: /* Възприемане и предаване */

2009-03-06T15:56:54Z

‎Възприемане и предаване

Хирон: Нова страница: ==Възприемане и предаване== Съвременните хора искат да имат добро разположение, да имат светъ...

2009-02-22T06:30:20Z

Нова страница: ==Възприемане и предаване== Съвременните хора искат да имат добро разположение, да имат светъ...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:32, 16 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]] - [[1943]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Вечното благо]]
		+
		+
	==Възприемане и предаване==		==Възприемане и предаване==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Като пеете песента "Аз ще се подмладя", ще разберете смисъла на подмладяването. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в Любовта и да придобие живота. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в мъдростта и да придобие знанието и светлината. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в истината и да придобие свободата. Младите придобиват живот, знание и свобода, но трябва да ги проявят. Да се подмладиш, това значи, правилно да възприемаш и предаваш, правилно да вдишваш и издишваш. Приемеш ли нещо с любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема и предава нещата с любов и свобода. Това значи, да живееш за Бог.
-Дръжте се за перпендикуляра на живота, т.е. за Любовта. Казва се, че Бог е неизменен. – Защо? – Защото е перпендикуляр, основа, мярка на живота. Няма сила в света, която може да измести перпендикуляра на живота. Един е перпендикулярът, но проявите му са много. Затова казвам, че Любовта
+Дръжте се за перпендикуляра на живота, т.е. за Любовта. Казва се, че Бог е неизменен. – Защо? – Защото е перпендикуляр, основа, мярка на живота. Няма сила в света, която може да измести перпендикуляра на живота. Един е перпендикулярът, но проявите му са много. Затова казвам, че Любовта се проявява като живот, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявите на Любовта и вървете напред. – Защо някои хора не се обичат? – Защото не дават това, което възприемат, нито възприемат това, което им се дава. Щом възприемането и предаването не става правилно, и Любовта не се проявява. Хората се обичат, когато обмяната между тях е правилна. – Къде е мястото на перпендикуляра в човешкото лице? – На носа. Носът е самият перпендикуляр. Линиите, теглени от основата на носа към очите, представляват мъдростта и истината. Значи, Любовта е в носа, а мъдростта и истината – в очите. Чрез едното око се проявява знанието, а чрез другото – свободата. Следователно, ти можеш да обичаш човека, ако имаш знание и свобода. Който възприема и предава Любовта, той е свободен човек, той има знание. Казваме, че децата са свободни. – Защо са свободни? – Защото възприемат правилно и предават правилно майчината любов. Възрастните не са свободни, защото, когато възприемат и предават любовта, мислят. Те казват: Този не заслужава моята любов, онзи не я заслужава. Какво щеше да стане с хората, ако и слънцето разсъждаваше като тях? То щеше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, в края на краищата, светът щеше да потъне в мрак. Днес, когато хората воюват, когато се бият и унищожават, слънцето грее еднакво и навсякъде изпраща своята светлина и топлина.
+Днес българският народ плаче за своя цар. – Кога плаче човек? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посееш, не расте. Сълзите обаче, ще полеят земята, и житото ще израсте. След това иде ред на житото, и то започва да плаче. През големи страдания минава житото, но то израства отново и дава плод. Затова е казано, че ако семето не падне на земята и не изгние, не може да израсте и да даде плод. Следователно, нека плачат българите, да полеят сухата земя. Нека плачат българите, да израсте житото им. След това ще се радват на плодородието, на новия живот. Българският цар и сега живее. Той дава доклад пред Господ за българите, за техните нужди. Плачете за изгубените възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовта. – Кога губи човек възможностите си? – Когато не прилага Любовта. Прилагайте Любовта и не се страхувайте. Някой говори за Любовта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всеки човек заслужава любовта му. Това е криво разбиране. Любовта чисти всичко. Така че, и грешният, и нечистият стават чисти от Любовта. Когато отива при Бог, човек се очиства. Когато се отдалечава от Него, отново става нечист. Каже ли някой, че е нечист, това показва, че има малко любов в себе си. Каже ли, че е чист, любовта му е по-голяма. Дръжте прозорците си винаги отворени за да не губите любовта си, да възприемате Божията Любов и да я предавате. Без Любовта няма никакъв подтик в живота. Любовта към Бог е първият подтик в живота. Любовта към ближния е вторият подтик, а любовта към себе си е третият подтик. С други думи казано: Първият подтик на Любовта идва от бащата, вторият подтик идва от майката, а третият – от детето. Трябва да възприемем Любовта, както бащата я дава. Да предадем Любовта, както майката я предава. Детето пък да предава любовта си към майка си и баща си, както я приема от тях.
-−
-се проявява като живот, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявите на любовта и вервете напред. – Защо някои хора не се обичат? – Защото не дават това, което възприемат, нито възприемат това, което им се дава. Щом възприемането и предаването не става правилно, и любовта не се проявява. Хората се обичат, когато обмъната между гЬх е правилна. – Къд е мЪстото на перпендикуляра в човешкото лице? – На носа. Носгт е самият перпендикуляр. Линиите, теглени от основата на носа към очит, представят мъдростта и истината. Значи, любовта е в носа, а мъдростта и истината – в очит. Чрез едното око се проявява знанието, а чрез другото – свободата. Следователно, ти можеш да обичаш човека, ако имаш знание и свобода. Който възприема и предава любовта, той е свободен човек, той има знание. Казваме, че децата са свободни. – Защо са свободни? – Защото възприемат правилно и предават правилно майчината любов. Възрастнитв не са свободни, защото, когато възприемат и предават любовта ми-слят. Т казват: Този не заслужава моята любов, онзи не я заслужава. Какво щЪше да стане с хората, ако и слънцето разсъждаваше като тЬх? То нтеше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, в края на краищата, светът нтеше да потъне в мрак. Днес, когато хо-
+И така, искате ли да знаете, какво представлява Любовта и как може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своите мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, вие не разбирате Любовта. Който възприема и предава правилно мислите, чувствата и постъпките си, той се намира под влиянието на Любовта, като основа на живота му; на мъдростта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия живот. Това е влиянието на Духа върху човешката душа. За Него е казано, че оживява и възкресява. За да оживеете, ставайте рано сутрин, да възприемате слънчевите лъчи. Отворете широко очите и ушите си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думите Му. Не пропускайте моментитй. Един момент от Божието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент.
-−
-−
-−
-−
-рата воюват, когато се бият и унищожават, слънцето гръе еднакво и навсъкъде изпраща своята светлина и топлина.
-−
-Днес българският народ плаче за своя цар. – Кога плаче човек? – Когато настане суша. Сушата втвердява земята; каквото посъеш, не расте. Сълзит, обаче, ще полеят земята, и житото ще израсте. След това идеред на житото, и то започва да плаче. През голями страдания минава житото, но то израства отново и дава плод. Затова е казано, че ако сЬмето не падне на земята и не изгние, не може да израсте и да даде плод. Следователно, нека плачат българит/, да по-лЬят сухата земя. Нека плачат българпт, да израсте житото пм. След това ще се радпат на плодородието, на новия живот. Българският цар и сега живъе. Той дава доклад пред Господа за българит, за тях-нит нужди. Плачете за изгубенит възможности. Радвайте се, ако сте приложили любовта. – Кога губи човек възможностит си? – Когато не прилага любовта. Прилагайте любовта и не се страхувайте. Някой говори за любовта, но прави разлика мел-ду хората. Той намира, че не всеки човек заслужава любовта му. Това е криво разбиране. Любовта чисти всичко. Тъй щото, и гръш-ният, и нечистият стават чисти от любовта. Ксгато отива при Бога, човек се очиства. Когато се отдалечава от Него, отново става нечпст. Каже ли някой, че е ье-
-−
-−
-−
-−
-чист!., това показва, че има малко любов в себе си. Каже ли, че е чист, любовта му е по-голяма. Дръжте прозорцит си всъкога отво-рени за да не губите любовта си, да възприемате Божията Любов и да я предавате. Без любовта няма никакъв потик в живота, Любовта към Бога е първият потик в живота. Любовта към ближния е вторият потик, а любовта към себе си е третият потик. С други думи казано: Първият потик на любовта иде от бащата, вторият потик иде от майката, а третият – от детето. Трябва да възприемем любовта, както бащата я дава. Да предадем любовта, както майката я предава. Детето пък да предава любовта си към майка си и баща си, както-я приема от тях.
-−
-И тъй, искате ли да знаете, какво представя любовта н как може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своит мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъл, едно свет-ло чувство и една свЬтла постъпка, вие не разбирате любовта. Който възприема и предава правилно мислит, чувствата и постж.пкит си, той се намира под влиянието на любовта, като основа на живота му; на мж.дростта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия живот. Това е влиянието на Духа върху човешката душа. За Него е
-−
-−
-−
-−
-казано, че оживява и възкресява. За да оживеете, ставайте рано сутрин, да възприемате слънчевите лж.чи. Отворете широко очит и ушите си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате д)мите Му. Не пропущайте моментитй. Един момент от Божието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент.
 Като слушат да им се говори тада, мнозина казват: Остаръхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бъхме млади? – Ако бях дошъл по-рано, нищо нямаше да се по стигне. Тогава бЬхте търговци, занимавахте се с купуване и продаване на стоки. Тогава мислехте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорех, щвхте да кажете: Остави пи свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можем да напуснем. Едно време сте били видни тър говци, общественици, талантливи п гениални хора. Днес всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човек губи лесно онова, което е спечелил лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слез ти до положението на обикновени хора. Човек се учи и при двете положения. Като виден човек, той вълтр1еча; като обикновен, дава нещо от себе си. По-рано носЬл високи титли, а сега е обикновен човек, от когото всички искат да даде нещо. Който го срещне, казва му: Хайде, дай нещо от това, което си въз-приел от Господа.

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Изпейте пъсента: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади". Ще кажете, че това е детинска песен. Детинските работи носят живот. Те обработват почвата и посаждат семената. Щом семето е посято в добра почва, скоро израства. – Трябва ли семето да се посади в земята? – Това е неизбежен път. Един трябва да замине за онзи свят, за да се роди друг. Щом се роди един, друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свят трябва да става обмена. – Какво става, когато въжето на кофата, с която вадят вода, се скъса? – Веднага спускат кука в кладенеца, за да извадят кофата. Слизането и възлизането са естествени процеси в Божествения свят. И като слиза, и като възлиза, човек трябва да носи нещо със себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновесието в Божествения свят. Христос казва: "Събирайте съкровища." Не можеш да слезеш на земята, нито да възлезеш на онзи свят, ако не носиш поне едно съкровище със себе си. Носи поне една идея, че Бог те обича, и ти Го обичаш. Така ти ще приемеш Неговата Любов и ще предадеш своята. Не приемеш ли Любовта и не я ли предадеш на другите, не можеш да отидеш на онзи свят, не можеш да познаеш Бог. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Еднного, Истиного Бога." Не можеш да познаеш Бог, ако нищо не си приел от Него и нищо не си дал от себе си. Даване, жертва с нужни в света. Бог дава и жертва всичко, и ти ще следваш Неговия пример. Без даване и без жертва няма условия за познаване.
-Какво представя любовта?
+Какво представлява Любовта?
 [[Картинка:jov.1.jpg]]
-– Условие за равновесие въ
+– Условие за равновесие в живота. Тя е перпендикулярът на живота – ОВ. Другите линии са отклонения от перпендикуляра. Те представят мъдростта и истината. От пресичането на тези линии се образува буквата Ж. Горната част на буквата представя закон на възприемане, а долната – закон на предаване. Двата закона заедно представят жертвата, която влиза в живота. Живот без жертва не съществува. От това гледище, казвам: Животът представлява съвкупност от два процеса – от възприемане и предаване. Следователно, който иска да живъе, трябва да възприема от Бог и да предава на ближния си. Не можеш ли да спазиш двата процеса, не можеш да живееш. Ако искаш да придобиеш истинския живот, няма само да теоретизираш, но ще вземеш семето, ще го посадиш и ще чакаш плод. По плода ще познаеш, как си възприемал и предавал. Ако плодът е кисел, вие сте чрезмерно активен. Ако плодът е много сладък, вие сте чрезмерно добър. Ако плодът е стипчав, още не сте изработили това, което се иска от вас.
-„	живота. Тя е перпендикуля-
-^	рът на живота – ОВ. Дру-
+Мнозина се питат, ще се познаят ли на онзи свят. – Ако се обичат, ще се познаят. Познаването има отношение към Любовта. Ако обичаш човека, ще познаеш, колко е добър, учен или силен. – Кой човек е силен? – Който прави добро, който възприема и предава нещата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката са така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химик този, който говори за кислорода, водорода, азота и въглерода, без да ги познава. Като говори за тях, той ги вижда, познава свойствата им и ги различава. Кислородът поддържа горенето, активен е, но сам той не гори; водородът гори, но не поддържа горенето; азотът нито гори, нито поддържа горенето – той е голям консерватор. На земята азотът задушава, пречи на живота и на горенето, но в духовния свет има голямо значение. Там той не позволява на злото да се шири. Щом срещне на пътя си злото, лошите мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи с азота на земята, трябва да има Любов. Само Любовта и доброто парализират свойствата на азота. Първоначално апостол Павел се оплаквал, че, въпреки желанието си да прави добро, не успява. – Защо? – Азотът му препятствал. Обаче, когато възприел Божията Любов, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: "Нищо не е в състояние да ме отдели от Христос, от Неговата любов."
-/]\	гит линии са отклонения отъ
+Като пеете песента "Аз ще се подмладя", ще разберете смисъла на подмладяването. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в Любовта и да придобие живота. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в мъдростта и да придобие знанието и светлината. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в истината и да придобие свободата. Младите придобиват живот, знание и свобода, но трябва да ги проявят. Да се подмладиш, това значи, правилно да възприемаш и предаваш, правилно да вдишваш и издишваш. Приемеш ли нещо с любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема и предава нещата с любов и свобода. Това значи, да живееш за Бог.
-„	перпендикуляра. Т предста-
+Дръжте се за перпендикуляра на живота, т.е. за Любовта. Казва се, че Бог е неизменен. – Защо? – Защото е перпендикуляр, основа, мярка на живота. Няма сила в света, която може да измести перпендикуляра на живота. Един е перпендикулярът, но проявите му са много. Затова казвам, че Любовта
-−
-вят мъдростта и истината. От пресичането па тези линии се образува буквата Ж. Горната част на буквата представя закон на възприемане, а долната – закон на предаване. Двата закона заедно представят жертвата, която влиза в живота. Живот без жертва не съществуве. От това гледище, каз-вам: Животът представя съвокупност от два проце:а – от възприемане и предаване. Следователно, който иска да живъе, трЬбва да възприема от Бога и да предава на ближния си. Не можеш ли да спазиш двата процеса, не можеш да живЪеш. Ако искаш да при-добиеш истинския живот, няма само да теорегизираш, но ще вземеш сЬмето, ще го лосадиш и ще чакаш плод. По плода ще
-−
-−
-(,1
-−
-познаеш, как си възприемал и предавал. Ако плодът е кисел, вие сте чрезмерно акти-вен. Ако плодът е много сладък, вие сте чрезмърно добър. Ако плодът е стипчав, още не сте изработили това, което се иска от вас.
-−
-Мнозина се питат, ще се познаят ли на онзи свЬт. – Ако се обичат, ще се пс-знаят. Познаването има отношение към лю-бовьта. Ако обичаш човека, ще познаеш, колко е добър, учен или силен. – Кой чо-вък е силен? –Който прави добро, който възприема и предава нъщата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния теорията и практиката са така сверзани, както за химика теорията и опита. Не е х^ик този, който говори за кислорода, водорода, азота и въглерода, без да ги познава. Като говори за тях, той ги вижда, познава свойствата им и ги различава. Кислородът подържа горе-нието, активен е, но сам той не гори; во-дородът гори, но не подържа горението; азо-тът нито гори, нито подържа горението – той е гол^м консерватор. На земята азотът задушава, пръчи на живота и на горението, но в духовния свет има голямо значение. Там той не позволява на злото да се шири. Щом срещне на пътя си злото, лошит мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи с азота на земята, трябва да има любов. Само любовта и доброто пара-лизират свойствата на азота. Първоначално
-−
-−
-−
-−
-апостол Павел се оплаквал, че, въпрЪки желанието си да прави добро, не успъва. – Защо? – Азотът му препятствувал. Обаче,. когато възприел Божията Любов, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: „Нищо не е в състояние да ме отдъли от Христа, от Неговата любов."
-−
-Като пъете пъсеньта „Аз ще се подмладя", ще разберете смисъла на подмладяването. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в любовта и да придобие живота. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в мъдростта и да придобие знанието и светлината. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в истината и да придобие свободата. Младитв придобиват живот, знание и свобода, но трябва да ги проявят. Да се подмладиш, това значи, правилно да въз-приемаш и предаваш, правилно да вдиш-ваш и издишваш. Приемеш ли нещо с любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема и предава нъщата с любов и свобода. Това значи, да живъеш за Бога.
-−
-Дръжте се за перпендикуляра на живота, т. е. за любовта. Казва се, че Бог е неиз-мънен. – Защо? – Защото е перлендику-ляр, основа, мърка на живота. Няма сила в света, която може да измъсти перпендикуляра на живота. Един е перпендикулярът, но проявят му са много. Затова казвамг, чз любовта

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Как ще познае човек, че го обичате? – От вашия поглед. Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако продължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нещо, той ще затвори очите си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой затваря очите си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Много си му дал. Ако ти затвориш очите си, това показва, че не искаш да му дадеш много. Тогава той ще продължава да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взема си затваря очите, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очите си. Който взема много, също си затваря очите. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.
-Друга грешка, която правят хората, е отлагането. Те отлагат работата си за онзи свят и казват: Като заминем за другия свят, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, в къщи не можеш да пееш, но като излезеш на сцената, ще пееш. Ако в къщи не можеш да пееш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си завършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества, с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. Първото нещо, което се изисква от човека, е да възприема Любовта. Дали е на земята, или на небето, това се иска от него. – Как да възприема Любовта, като съм тъжен, огорчен и обиден? – Отвори капаците на прозорцит си, да влъзе светлината през твх. Излвз рано сутриньта вън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбьта ти ще се преверне в радост. Отваряш една книга, искаш да четеш – не можеш. Ве-чер е, тъмнина е навсъкъде. Почакай малко, докато слънцзто изгрве. Отвори тогава про-зорцит си и чети. Ти си отворил книгата, но не на време. Бъди буден, когато слънцето изгръва, за да възприемеш Божествената светлина н топлина. Любовта ни дава въз-можност да четем; мъдростта ни дава въз-можност да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовта носи съмената на живота, мъдростта – условията за тяхното посаждане, а истината – условия за възрастването им. Ако нямаш съме, не можеш да садиш; ако не си го посвл, не може да израсте.
+Друга грешка, която правят хората, е отлагането. Те отлагат работата си за онзи свят и казват: Като заминем за другия свят, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, в къщи не можеш да пееш, но като излезеш на сцената, ще пееш. Ако в къщи не можеш да пееш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си завършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества, с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. Първото нещо, което се изисква от човека, е да възприема Любовта. Дали е на земята, или на небето, това се иска от него. – Как да възприема Любовта, като съм тъжен, огорчен и обиден? – Отвори капаците на прозорците си, да влезе светлината през тях. Излез рано сутринта навън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбта ти ще се превърне в радост. Отваряш една книга, искаш да четеш – не можеш. Вечер е, тъмнина е навсякъде. Почакай малко, докато слънцето изгрее. Отвори тогава прозорците си и чети. Ти си отворил книгата, но не навреме. Бъди буден, когато слънцето изгрява, за да възприемеш Божествената светлина и топлина. Любовта ни дава възможност да четем; мъдростта ни дава възможност да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовта носи семената на живота, мъдростта – условията за тяхното посаждане, а истината – условия за възрастването им. Ако нямаш семе, не можеш да садиш; ако не си го посял, не може да израсте. Който само говори за садене, без да сади, той живее с теория без практика. Такъв живот остава безрезултатен.
+Изпейте пъсента: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади". Ще кажете, че това е детинска песен. Детинските работи носят живот. Те обработват почвата и посаждат семената. Щом семето е посято в добра почва, скоро израства. – Трябва ли семето да се посади в земята? – Това е неизбежен път. Един трябва да замине за онзи свят, за да се роди друг. Щом се роди един, друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свят трябва да става обмена. – Какво става, когато въжето на кофата, с която вадят вода, се скъса? – Веднага спускат кука в кладенеца, за да извадят кофата. Слизането и възлизането са естествени процеси в Божествения свят. И като слиза, и като възлиза, човек трябва да носи нещо със себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновесието в Божествения свят. Христос казва: "Събирайте съкровища." Не можеш да слезеш на земята, нито да възлезеш на онзи свят, ако не носиш поне едно съкровище със себе си. Носи поне една идея, че Бог те обича, и ти Го обичаш. Така ти ще приемеш Неговата Любов и ще предадеш своята. Не приемеш ли Любовта и не я ли предадеш на другите, не можеш да отидеш на онзи свят, не можеш да познаеш Бог. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Еднного, Истиного Бога." Не можеш да познаеш Бог, ако нищо не си приел от Него и нищо не си дал от себе си. Даване, жертва с нужни в света. Бог дава и жертва всичко, и ти ще следваш Неговия пример. Без даване и без жертва няма условия за познаване.
-ИЛ
-Който само говори за садене, без да сади, тон живъе с теория без практика. Такъв живот остава безрезултатен.
+Какво представя любовта?
-ИзиъПте пъсеньта: „Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади". Ще кажете, че това е детинска песен. Детин-скит работи носят живот. Т обработват почвата и посаждат съмената. Щом свмето е посъто в добра почва, скоро израства. – Трябва ли свмето да се посади в земята? – Това е неизбъжен път. Един трябва да замине за онзи свет, за да се роди друг. Щом се роди един,друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свет трябва да става обмъна. – Какво става, когато вжжето на кофата, с която вадят вода, се скъса? – Веднага спущат кука в кладенеца, за да извадят кофата. Слизането и въз-лизането са естествени процеси в Божествения свет. И като слиза, и като възлиза, чо-вък трябва да носи нещо с себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновесието в Божествения свет. Христос казва: „Събирайте съкровища." Не можеш да слъзеш на земята, нито да възлъзеш на онзи свет, ако не носиш поне едно съкровище с себе си. Носи поне една идея, че Бог те обича, и ти Го обичаш. Така ти ще приемеш Неговата Любов и ще предадеш своята. Не приемеш ли любовта и не я ли предадеш на другит, не можеш да отидеш на онзи свет, нем>
+[[Картинка:jov.1.jpg]]
 – Условие за равновесие въ
 „	живота. Тя е перпендикуля-

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Като се говори за връзката между Любовта и живота, някои запитват: Вярно ли е това? – Може да опитате. Как познавате, дали водата, която ви предлагат, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усещате приятност, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усещате тежест на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така проверявате и качеството на хляба. Доброкачественият хляб се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъл се отразява добре върху ума; лошата мисъл причинява тъмнина в ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятност на сърцето; лошото чувство причинява мъка и неразположение на сърцето. Добрата постъпка внася сила във волята; лошата постъпка разхлабва волята. Три неща са в състояние да нарушат равновесието на човека: когато не възприема, както трябва, светлината, топлината и силата. Щом ги възприема правилно, равновесието му се възстановява.
-Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Как ще познае човек, че го обичате? – От вашия поглед. Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако продължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нещо, той ще затвори очите си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой затваря очите си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Мно-ю си му дал Ако ти затвориш очит си, това показва, че не искаш да му дадеш миою. Тогава той ще продължова да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взима си затваря очит, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очит си. Който взима много, също си затваря очит. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.
+Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Как ще познае човек, че го обичате? – От вашия поглед. Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако продължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нещо, той ще затвори очите си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой затваря очите си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Много си му дал. Ако ти затвориш очите си, това показва, че не искаш да му дадеш много. Тогава той ще продължава да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взема си затваря очите, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очите си. Който взема много, също си затваря очите. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.
-Друга погръшка, която правят хората, е отлагането Т отлагат работата си за онзи свет и казват  Като зачинем за другия свет, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, вкъщи не можеш да пъеш, но като излвзеш на сцената, ще пъеш. Ако вкъщн не можеш да пъеш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живъеш добре, на небето ще живъеш още по лошо. Който отива на онзи свет, трябва да е свершил земнит.
+Друга грешка, която правят хората, е отлагането. Те отлагат работата си за онзи свят и казват: Като заминем за другия свят, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, в къщи не можеш да пееш, но като излезеш на сцената, ще пееш. Ако в къщи не можеш да пееш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си завършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества, с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. Първото нещо, което се изисква от човека, е да възприема Любовта. Дали е на земята, или на небето, това се иска от него. – Как да възприема Любовта, като съм тъжен, огорчен и обиден? – Отвори капаците на прозорцит си, да влъзе светлината през твх. Излвз рано сутриньта вън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбьта ти ще се преверне в радост. Отваряш една книга, искаш да четеш – не можеш. Ве-чер е, тъмнина е навсъкъде. Почакай малко, докато слънцзто изгрве. Отвори тогава про-зорцит си и чети. Ти си отворил книгата, но не на време. Бъди буден, когато слънцето изгръва, за да възприемеш Божествената светлина н топлина. Любовта ни дава въз-можност да четем; мъдростта ни дава въз-можност да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовта носи съмената на живота, мъдростта – условията за тяхното посаждане, а истината – условия за възрастването им. Ако нямаш съме, не можеш да садиш; ако не си го посвл, не може да израсте.
-−
-−
-−
-−
-науки. Ти си свершил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще по-стъпиш в университет. Това е невъзможно, Там живеят възвишени същества, с висока тука. Не се живъе лесно между тях, Т говорят на висок език, заннмават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. Първото нЬщо, което се изисква от човека, е да възприема любовта. Дали е на земята, или на небето, това се иска от него. – Как да възприема любовта, като съм тжжен, огорчен и обидгн? – Отвори капанит на прозорцит си, да влъзе светлината през твх. Излвз рано сутриньта вън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбьта ти ще се преверне в радост. Отваряш една книга, искаш да четеш – не можеш. Ве-чер е, тъмнина е навсъкъде. Почакай малко, докато слънцзто изгрве. Отвори тогава про-зорцит си и чети. Ти си отворил книгата, но не на време. Бъди буден, когато слънцето изгръва, за да възприемеш Божествената светлина н топлина. Любовта ни дава въз-можност да четем; мъдростта ни дава въз-можност да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовта носи съмената на живота, мъдростта – условията за тяхното посаждане, а истината – условия за възрастването им. Ако нямаш съме, не можеш да садиш; ако не си го посвл, не може да израсте.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Един човек отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продаваш магарето? Селянинът казал цената. Купувачът вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето със себе си. – Стой, къде водиш магарето? – Купих го, затова го водя у дома си. – Лъжеш се, приятелю, аз ти продадох товара дърва, който магарето носеше, но не и самото магаре. Дървата ще вземеш, а магарето ще оставиш на господаря му. Не е позволено да мислиш криво и да правиш подобни грешки. Животът налага известни правила на човека, които трябва да спазва. Иначе, сам ще си създаде страдания. Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред публика. Не спазваш ли нужните правила, каквито усилия да правиш, никой няма да те хареса. Публиката ще те освирка и ще те застави да напуснеш сцената.
-Сега аз искам да ви дам такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трябва да се откажете от старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаеш нещо, но не си сигурен в знанието си, не си го проверил. Откажи се от това знание. Според едни учени, разстоянието от земята до слънцето е 92 милиона мили, а според други – 93 милиона. Кое от двете изчисления е вярно? Ще кажете, че един милион мили не е голвма разлика. Не е така. Какво ще бъде положението ти, ако тръгнеш за слънцето според изчисленията на първит учени? Като извервиш това разстояние, ще се окаже, че трябва да пътуваш още еднн милион мили. Ти не си готов, ще увиснеш в пространството и ще пропаднеш. Друг е въ-просът, ако разликата е половин метър – ще прескочиш. Даже един метър да е, пак не е страшно – ще скочиш. Ако е дзсет метра – з~1губен си. Ако е един ми-
+Сега аз искам да ви дам такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трябва да се откажете от старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаеш нещо, но не си сигурен в знанието си, не си го проверил. Откажи се от това знание. Според едни учени, разстоянието от земята до слънцето е 92 милиона мили, а според други – 93 милиона. Кое от двете изчисления е вярно? Ще кажете, че един милион мили не е голяма разлика. Не е така. Какво ще бъде положението ти, ако тръгнеш за слънцето според изчисленията на първите учени? Като извървиш това разстояние, ще се окаже, че трябва да пътуваш още един милион мили. Ти не си готов, ще увиснеш в пространството и ще пропаднеш. Друг е въпросът, ако разликата е половин метър – ще прескочиш. Даже един метър да е, пак не е страшно – ще скочиш. Ако е десет метра – загубен си. Ако е един милион мили? Всяка невярна мисъл внася тъмнина в ума; всяко невярно чувство внася студ в сърцето, и всяка невярна постъпка внася безсилие във волята. Това значи загуба. Всяка вярна мисъл внася светлина в ума; всяко вярно чувство внася топлина в сърцето; всяка вярна поетика внася сила във волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бъдем умни, мислите ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бъдем добри, чувствата ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бъдем силни, постъпките ни трябва да бъдат верни.
+И така, не е достатъчно да се стремиш към силата, но трябва да имаш предвид условието, за да бъдеш силен. Сам по себе си човек не може да бъде силен. Ако не е с Бог, и Бог – с него, не може да бъде силен. Ако човек не пребъдва в Бог, и Бог – в човека, той не може да разчита на никаква сила. В обективен смисъл, ти не можеш да бъдеш силен, ако въздухът не влиза и излиза от тебе, т.е. ако не вдишаш въздуха и не го издишаш. Да вдишаме въздух, това значи, въздухът да пребъдва в нас; да издишаме въздух, това значи, ние да пребъдваме в него. Ако не можеш да вдишваш дълбоко въздух и да го издишаш, не можеш да бъдеш силен. Като вдишаш и издишаш въздух, ти любиш, т.е. приемаш и предаваш Любовта. Любовта идва от Бог и влиза в нас. След това ние я предаваме на ближните си. Като вдишаш, ти приемаш Любовта. Като издишаш, ти я предаваш на ближните си. Приемането и предаването на Любовта не е нищо друго, освен вдишане и издишане. Това прави човека силен. – Защо трябва да обичам? Защо трябва да възприемам Божията Любов? – За да възприемеш живота. Ако не проявиш любов към ближния си, животът не може да дойде.
-и\
-лион мили? Вс1.ка неверна мисъл внася тъмнина в умо ; псъко невЬрно чувство внася студ л сърцето, и всъка неверна постъпка внася безсилие в волята. Това значи загуба. Всъка верна мисъл внася светлина в ума; всяко верно чувство внася топлина в сърцето; всъка верна поетика внася сила в волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бъдем умни, мислит ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бж-дем добри, чувствата ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бъдем силни, постъп-кит ни трябва да бъдат верни.
+Като се говори за връзката между Любовта и живота, някои запитват: Вярно ли е това? – Може да опитате. Как познавате, дали водата, която ви предлагат, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усещате приятност, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усещате тежест на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така проверявате и качеството на хляба. Доброкачественият хляб се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъл се отразява добре върху ума; лошата мисъл причинява тъмнина в ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятност на сърцето; лошото чувство причинява мъка и неразположение на сърцето. Добрата постъпка внася сила във волята; лошата постъпка разхлабва волята. Три неща са в състояние да нарушат равновесието на човека: когато не възприема, както трябва, светлината, топлината и силата. Щом ги възприема правилно, равновесието му се възстановява.
-И тъй, не е достатъчно да се стремиш към силата, но трябва да имаш пред вид условието, за да бъдеш силен. Сам по себе си човек не може да бъде силен. Ако не е с Бога, и Бог – с него, не може да бъде силен. Ако човек не пребъдва в Бога, и Бог – в човека, той не може да разчита на никаква сила. В обективен смисъл, ти не можеш да бъдеш силен, ако въздухът не влиза и излиза от тебе, т. е. ако не вдишаш въздуха и не го из-дишаш. Да вдишаме въздух, това значи, въздухът да пребъдва в нас; да издишаме въздух, това значи, ние да пребъдваме в него. Ако не можеш да вдишваш дълбоко въздух и да го издишаш, не можеш да бъдеш силен. Като вдишаш Л1 издишаш въздух, ти любиш, т. е. приемаш и преда-ваш любовта. Любовта иде от Бога и
+Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Как ще познае човек, че го обичате? – От вашия поглед. Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако продължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нещо, той ще затвори очите си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой затваря очите си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Мно-ю си му дал Ако ти затвориш очит си, това показва, че не искаш да му дадеш миою. Тогава той ще продължова да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взима си затваря очит, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очит си. Който взима много, също си затваря очит. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.
-−
-−
-−
-−
-влиза в нас. След това ние я предаваме на ближнитв си. Като вдишаш, ти приемаш любовта. Като издишаш, ти я предаваш на ближните си. Приемането и предаването на любовта не е нищо друго, освен вдишка и издишка. Това прави човека силен. – Защо трябва да обичам? Защо трябва да възприе-мам Божията Любов? – За да възприемеш живота. Ако не проявиш любов кгм ближния си, животът не може да дойде.
-−
-Като се говори за връзката между любовта и живота, нвкои запитват, верно ли е това. – Може да опитате Как познавате, дали водата, която ви предлагат, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усъщате приятност, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усъщате те-жест на стомаха си, тя» не е добра за пиене. Така проверявате и качеството на хлъба. До-брокачественият хлъб се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъл се отразява добре върху ума; лошата мисъл причинява тъмнина в ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятност на сърцето; лошото чувство причинява мъка и неразположение на сърцето. Добрата постлшка внася сила в волята; лошата постъпка разслабва волята. Три нЬща са в състояние да нарушат равновесието на човека: когато не възприема, както трябва, светлината, топлината и силата. Щом ги възприема правилно, равновесието му се възстановява.
-−
-−
-Л>'>
-−
-Често чувате да се говори: Да се обичаме' – Как ще познае човек, че го обичате7 – От вашия поглед Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако про-дължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нвщо, той щз затвори очит си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой за тваря очит си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Мно-ю си му дал Ако ти затвориш очит си, това показва, че не искаш да му дадеш миою. Тогава той ще продължова да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взима си затваря очит, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очит си. Който взима много, също си затваря очит. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.
 Друга погръшка, която правят хората, е отлагането Т отлагат работата си за онзи свет и казват  Като зачинем за другия свет, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, вкъщи не можеш да пъеш, но като излвзеш на сцената, ще пъеш. Ако вкъщн не можеш да пъеш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живъеш добре, на небето ще живъеш още по лошо. Който отива на онзи свет, трябва да е свершил земнит.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Възприемане и предаване==
-Съвременните хора искат да имат добро разположение, да имат светъл ум и права мисъл, а също така добри чувства и постъпки. Въпрвки това, или малко успъват в желанието си, или почти нищо не постигат. – Защо? – Защото не спазват известни правила, не внимават, когато работят. Ако ши-вачът шие невнимателно, може даубоде един от пръстит си с иглата и да причини инфекция на ръката си. Малкото бодване нарушава равновесието в цълия организъм. Следователно, за да бъде разположен и да мисли право, човек не трябва да си причинява никаква инфекция нито в ума, нито в сърд-цето, нито в душата. Пазете ума, сърцето и душата си чисти, неопетнени. – Искам да опитам нъщата. – Не можеш да опитваш всичко. Как ще опиташ вкуса на захар, за-лъта с азотна киселина? Докоснеш ли езика си до парченце от тази захар, ще си при-чиниш болка. Всеки опит трябва да бъде разумен и на място. Допущате ли неверни, криви мисли и чувства в ума и сърцето си, сами се отравяте. Невврнит мисли и чувства, както и кривит постъпки, съдържат отрова в себе си.
+Съвременните хора искат да имат добро разположение, да имат светъл ум и права мисъл, а също така добри чувства и постъпки. Въпреки това, или малко успяват в желанието си, или почти нищо не постигат. – Защо? – Защото не спазват известни правила, не внимават, когато работят. Ако шивачът шие невнимателно, може да убоде един от пръстите си с иглата и да причини инфекция на ръката си. Малкото бодване нарушава равновесието в целия организъм. Следователно, за да бъде разположен и да мисли право, човек не трябва да си причинява никаква инфекция нито в ума, нито в сърцето, нито в душата. Пазете ума, сърцето и душата си чисти, неопетнени. – Искам да опитам нещата. – Не можеш да опитваш всичко. Как ще опиташ вкуса на захар, залята с азотна киселина? Докоснеш ли езика си до парченце от тази захар, ще си причиниш болка. Всеки опит трябва да бъде разумен и на място. Допускате ли неверни, криви мисли и чувства в ума и сърцето си, сами се отравяте. Неверните мисли и чувства, както и кривите постъпки, съдържат отрова в себе си.
-п
+Хората не успяват в живота си, защото нямат ясна представа за себе си. Мнозина мислят, че могат да направят, каквото желаят. Нека попълнят една полица, сами да се подпишат и да отидат в някоя банка, да получат срещу нея известна сума. Така ще разберат, могат ли да постигнат желанието си. Още на първата врата ще им откажат. Нека се опитат да кажат на един от чиновниците стиха от Евангелието "Бог е Любов" и да получат срещу това желаната сума. За да опита силата си, човек трябва да направи опит. Без опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можем да постигнем всичко. Кои са тези "ние"? При това, не е достатъчно само да кажете нещо, но трябва да опитате силата на думите, с които си служите. Кажете, например, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола "подмладявам се" във всички лица и станете млади. Кажете: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Ние, които следваме пътя на доброто, ще се подмладим. Вие, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите. Те, които следват пътя на доброто, ще се подмладят." Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли в този път непременно ще остареете. Има смисъл да остарееш, но да станеш мъдър и разумен. Обаче, страшно е да остарееш и да обезумееш. Страшно е и да бъдеш млад, но пълен със слабости и недъзи. Такава старост и младост не са Божествени.
+Какво представляват младият момък и младата мома? – Те са търговци, които купуват и продават на едро. Щом видят някоя хубава къща или нива, веднага пожелават да я купят. Младата мома купува момъка, а момъкът – младата мома. Има нещо в младите, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Грешката на момъка се заключава в това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава в същото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислиш, че като купуваш дърва на пазара, с тях заедно купуваш и магарето.
-−
-Хората не успвват в живота си, защото» нямат ясна представа за себе си. Мнозина^ мислят, че могат да нзправят, каквото же; лаят. Нека попълнят една полица, сами да< се подпишат и да отидат в някоя банка, да получат срещу нея известна сума. Така ще разберат, могат ли да постигнат желанието си. Още на първата врата ще им откажат.-Нека се опитат да кажат на един от чиновниците стиха от Евангелието „Бог е Лю-бовь" и да получат срещу това желаната сума. За да опита силата си, човек трябва да направи опит. Без опити нищо не се постига, Ще кажете: Ние можем да постигнем всичко. Кои са. тези ние? При това, не е достатъчно само да кажете нещо, но трябва да опитате силата на думит, с които си служите. Кажете, например, че ще се подмладите и, наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола „подмладявам се" в всички лица и станете млади. Кажете: „Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Ние, които следваме пътя на доброто, ще се подмла-дим. Вие, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите. Т, които следват пътя на доброто, ще се подмлодят." Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вервите ли в този път непремъшю ще остаръете. Има смисъл да осгаръеш, но да станеш мъдър и разумен. Обаче, страшно с да оста-ръеш и да обезумвеш. Страшно е и да бж.-деш млад, но пълен с елтбости и неджзи.
+Един човек отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продаваш магарето? Селянинът казал цената. Купувачът вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето със себе си. – Стой, къде водиш магарето? – Купих го, затова го водя у дома си. – Лъжеш се, приятелю, аз ти продадох товара дърва, който магарето носеше, но не и самото магаре. Дървата ще вземеш, а магарето ще оставиш на господаря му. Не е позволено да мислиш криво и да правиш подобни грешки. Животът налага известни правила на човека, които трябва да спазва. Иначе, сам ще си създаде страдания. Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред публика. Не спазваш ли нужните правила, каквито усилия да правиш, никой няма да те хареса. Публиката ще те освирка и ще те застави да напуснеш сцената.
+Сега аз искам да ви дам такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трябва да се откажете от старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаеш нещо, но не си сигурен в знанието си, не си го проверил. Откажи се от това знание. Според едни учени, разстоянието от земята до слънцето е 92 милиона мили, а според други – 93 милиона. Кое от двете изчисления е вярно? Ще кажете, че един милион мили не е голвма разлика. Не е така. Какво ще бъде положението ти, ако тръгнеш за слънцето според изчисленията на първит учени? Като извервиш това разстояние, ще се окаже, че трябва да пътуваш още еднн милион мили. Ти не си готов, ще увиснеш в пространството и ще пропаднеш. Друг е въ-просът, ако разликата е половин метър – ще прескочиш. Даже един метър да е, пак не е страшно – ще скочиш. Ако е дзсет метра – з~1губен си. Ако е един ми-
-Г>'>
-−
-Такава сторосг и младост не са. Божествени.
-−
-Какио иредставят младият момък и младата мома? – Тт* са. търговци, които ку-нупат и продават на едро. Щом видят иЬкоя хубава къща или нива, веднага поже-лават да я купят. Младата мома купува момъка, а момъкът – младата мома. Има нЬ-що в младиг, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погръшката на момъка се заключава в това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава в същото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно, да мислиш, че като купуваш дърва на пазара, с тЬх заедно купуваш и магарето.
-−
-Един човтзк отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продаваш магарето? Селянинът казал цената. Купува-чът вади пари и плаща. Трътеа да си отива и потегля магарето с себе си. – Стой, къде водиш магарето? – Купих го, затова го водя у дома си. – Лъжеш се, приятелю, аз ти продадох товара дърва, който магарето носъше, но не и самото магаре. Дървата ще вземеш, а магарето ще оставиш на господаря му. Не е позволено да мислиш криво и да правиш подобни погръшки. Животът налага известни правила на човека, които
-−
-−
-−
-−
-трябва да спазва. Иначе, сам ще си създаде страдания. Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лжка добре и след това ще свириш пред публика. Не спазваш ли нежнит правила, каквито усилия да правиш, никой няма да те хареса. Публиката ще те освирка и ще те зе-стави да напуснеш сцената.
-−
-Сега аз искам да ви дам такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трябва да се откажете от старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаеш нещо, но не си сигурен в знанието си, не си го про-верил. Откажи се от това знание. Спо-ред едни учени, разстоянието от земята до слънцето е 92 милиона мили, а според други – 93 милиона. Кое, от двет изчисления е верно? Ще кажете, че един милион мили не е голвма разлика. Не е така. Какво ще бъде положението ти, ако тръгнеш за слънцето според изчисленията на първит учени? Като извервиш това разстояние, ще се окаже, че трябва да пътуваш още еднн милион мили. Ти не си готов, ще увиснеш в пространството и ще пропаднеш. Друг е въ-просът, ако разликата е половин метър – ще прескочиш. Даже един метър да е, пак не е страшно – ще скочиш. Ако е дзсет метра – з~1губен си. Ако е един ми-