Външна и вътрешна Любов - Редакционна история

Донка в 10:38, 26 октомври 2011

2011-10-26T10:38:29Z

Ruana: /* шеста секция */

2009-04-07T06:10:36Z

‎шеста секция

Ruana: /* ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ */

2009-04-07T06:07:17Z

‎ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ

Ruana: /* шеста секция */

2009-04-06T14:51:50Z

‎шеста секция

Показване на промените

Ruana: /* пета секция */

2009-04-06T14:26:47Z

‎пета секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-04-06T14:22:49Z

‎четвърта секция

Ruana: /* пета секция */

2009-04-06T14:13:18Z

‎пета секция

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-04-06T13:28:14Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-04-06T13:24:19Z

‎втора секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-04-06T13:22:26Z

‎четвърта секция

← По-стара версия		Версия от 10:38, 26 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Съборно слово]] - [[1936]]г.
		+
		+	[[КНИГА: Да им дам живот]]
		+
	==ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ==		==ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ==

← По-стара версия		Версия от 06:10, 7 април 2009
Ред 45:		Ред 45:
	Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.		Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.

−	~~== шеста секция ==~~
	Големи страдания идат в света. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.		Големи страдания идат в света. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Христос казва: „Ако пребъдете в любовта ми, каквото поискате, ще ви се даде". Когато изучава тази любов, човек пребъдва в нея и, каквото пожелае, всичко му се дава. Които са я опитали, те знаят, какво представя Божията Любов. Които още не са я опитали, ще я опитат. Докато не са минали през нея, те се оплакват, че са изгубили всичко в света. Не се оплаквайте, но стремете се да придобиете тази любов. Ако не я придобиете, вие ще се раждате и прераждате със сегашните си разбирания. Когато се говори за прераждане, хората искат да се преродят, но да бъдат богати, а не сиромаси, да слугуват на хората. Значи, като богати, хората искат да имат пари, имоти, слуги, на които да заповядват. Какво ще бъде положението на богатите, които имат десетина слуги на разположение, а не знаят, как да се отнасят с тях? С тези слуги те ще се намерят пред големи изпитания. Хората искат да бъдат щастливи, да бъдат обичани. За да бъдат обичани, и те трябва да обичат, да ценят своите ближни. Не е достатъчно само да искате другите хора да бъдат изправни към вас. И вие трябва да бъдете изправни. Всеки човек служи като предметно учение, по което се познава, кой докъде е достигнал в развитието си.
-Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я при-ложат. Щом не са готови, ще страдат.
+Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.
 == шеста секция ==

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин невидимият свет изпитва любовта на хората. Когато учителят преподава, ученикът слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия ден учителят го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. – Защо? – Не го разбрал добре. Докато е седял на мястото си, ученикът мислил, че всичко е разбрал. Щом излезе пред учителя си, оказва се, че нищо не е разбрал. Разбирането седи в приложението. Ученикът не може да приложи това, което е разбрал. Значи, вътрешно ученикът може да разбира нещо, но щом дойде до външно приложение, оказва се, че нищо не е разбрал. Следователно, ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната любов, той изобщо не е разбрал любовта. Ако човек не показва любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал любовта. Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. – Кога? – Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибите със своята алчност да имат много деца? Рибите се размножават извънредно много, но в края на краищата сами се изяждат. В моретата и реките, дето те живеят, съществува крайно самоизтребление. При това голямо размножаване, как може майката да изрази любовта си към своите деца? Кое от тях повече ще обича? Ще кажете, че майката трябва да обича всичките си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птиците, които имат по пет-шест малки, ще видите, че майката обича едно от тях най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждат останалите пиленца, според степента на майчината любов към тях. Това се забелязва даже и между хората.
 Следователно, когато се оплаквате, че някой не ви обича, това показва, че този човек обича вече някого. Той може и вас да обича, но ще бъдете на второ място в любовта му. Искате ли да бъдете на първо място в сърцето на някого, потърсете такъв човек, който не обича още никого. Когато някой казва, че е нещастен, това значи, че той не е намерил човек, който да го обича. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. – Как ще го направиш щастлив? – Като му покажеш своята външна любов. Щом този човек дойде при тебе, ти ще му дадеш подслон в своята къща, ще го облечеш, ще го нахраниш и тогава ще го изпратиш да си отиде. Като опита външната любов, този човек ще се задоволи, ще бъде благодарен.
@@ Ред 45: / Ред 44: @@
 Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я при-ложат. Щом не са готови, ще страдат.
 == шеста секция ==

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Съвременните хора се страхуват от сиромашията и казват: Какво ще стане с нас, като осиромашеем? Ами ако умрем? – Че и като богати, пак ще умрете. – Поне ще си поживеем малко. – Това още не е живот. Вие не сте дошли до истинския живот, да създадете едно общество на свети хора. Какво представя светията? Светията представя човек, на когото любовта е известна пред всички. Светията не може да бъде осъден, че не е направил нещо. Светията е навсякъде и във всичко изправен. Каквото има, той го раздава на бедни. Той свети отдалеч.
 Следователно, докато сте далеч от хората, няма да мислите, какво ще правите на земята между грешните. Грешните ще оставите настрана. За да не се смущавате, ще извадите грешните хора и от ума, и от сърцето си. Какво правят те, това не е ваша работа. Че еди-кой си е дошъл на земята да учи, това е негова работа. Че еди-кой си не учи, и това е негова работа. Дали учи или не учи, това е за него. Ако учи, той ще стане учен. Престане ли да учи, ще остане невежа. – Ама аз говоря много. – За многото говорене една турска пословица казва: „Който говори много, той мяза на празна воденица". По цели дни воденицата държи една от най-красивите речи. Какво остава за воденицата? – Нищо не й остава. Искате да обърнете някого към Бога. Как ще го обърнете? Преди всичко, вие трябва да му дадете пример, да живее според Божиите закони, и тогава ще се занимавате с него. Ако и при това положение не можете да го обърнете към Бог, туй показва, че в метода ви липсва нещо. Ще приложите втори, трети, четвърти метод, докато най-после имате резултат.
@@ Ред 35: / Ред 34: @@
 Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин невидимият свет изпитва любовта на хората. Когато учителят преподава, ученикът слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия ден учителят го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. – Защо? – Не го разбрал добре. Докато е седял на мястото си, ученикът мислил, че всичко е разбрал. Щом излезе пред учителя си, оказва се, че нищо не е разбрал. Разбирането седи в приложението. Ученикът не може да приложи това, което е разбрал. Значи, вътрешно ученикът може да разбира нещо, но щом дойде до външно приложение, оказва се, че нищо не е разбрал. Следователно, ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната любов, той изобщо не е разбрал любовта. Ако човек не показва любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал любовта. Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. – Кога? – Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибите със своята алчност да имат много деца? Рибите се размножават извънредно много, но в края на краищата сами се изяждат. В моретата и реките, дето те живеят, съществува крайно самоизтребление. При това голямо размножаване, как може майката да изрази любовта си към своите деца? Кое от тях повече ще обича? Ще кажете, че майката трябва да обича всичките си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птиците, които имат по пет-шест малки, ще видите, че майката обича едно от тях най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждат останалите пиленца, според степента на майчината любов към тях. Това се забелязва даже и между хората.
 ==  пета секция ==
 Следователно, когато се оплаквате, че някой не ви обича, това показва, че този човек обича вече някого. Той може и вас да обича, но ще бъдете на второ място в любовта му. Искате ли да бъдете на първо място в сърцето на някого, потърсете такъв човек, който не обича още никого. Когато някой казва, че е нещастен, това значи, че той не е намерил човек, който да го обича. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. – Как ще го направиш щастлив? – Като му покажеш своята външна любов. Щом този човек дойде при тебе, ти ще му дадеш подслон в своята къща, ще го облечеш, ще го нахраниш и тогава ще го изпратиш да си отиде. Като опита външната любов, този човек ще се задоволи, ще бъде благодарен.

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 Христос дойде на земята да покаже на хората, как да придобият великия и красивия живот в себе си. – Можем ли да видим Христа и днес? – Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е създал, и при това искат да видят Христа и да се разговарят с Него. – Не, при тези условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрез съзерцанието? За да се ползва от съзерцанието, човек трябва да има любов. Без любов нищо не може да се постигне. Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от любовта му към Бога. Който няма тази любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли. Мнозина се натъкват на противоречия в живота и, като не могат да се справят с тях, казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се разберем. Въпросът за онзи свят, за който хората говорят, е въпрос на съзнание. От съзнанието на човека зависи, как по-лесно и правилно да се справи с противоречията си. Ако се намерите в онзи свят, между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете, какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили. Когато учителите ви са преподавали, вие не сте слушали. Тогава умовете ви са били заети със странични въпроси, а не със зададените уроци. Когато професорът преподава, един от студентите мисли за пари, друг – за къща, трети – за женитба и т. н. Вие сте пратени на земята да учите, да слушате лекциите на своите учители и професори, а не да мислите за пари, за къщи, за женене. Умът на ученика трябва да бъде съсредоточен към онова, което му се преподава. Най-малкото отклоняване на ума му към една или друга страна, води ученика в други области, вън от истинския живот.
-==  трета секция ==
+Като се казва, че човек трябва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много неща знае човек, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи в бъдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говори. Някой не иска да чуе, че още трябва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което греши. Грехът, грешките не са нищо друго, освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. Ако нямаше закон, и грях нямаше да има. Казват, че някой момък или мома са сгрешили. В какво седи грехът на момъка, който обича една мома? Гръхът му седи само в това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича с единствена цел да вземе нещо от нея. Това са човешки разбирания. Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. И в Писанието е казано, че Христос обичал Йоана. – Защо? – Защото Йоан обичал Христа. Никой не може да задържи любовта в себе си. Някой обича някого, но щом последният не постъпи, както трябва, той казва: Любовта ми към този човек охладя. Може ли любовта да охладява. Човешката любов охладява, но Божествената – никога. Казано е в Писанието: "Любовта ви ще охладее". Това значи: докато човек не се научи да обича, любовта му всякога ще охладява.
-Като се казва, че човек трябва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много неща знае човек, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи в бъдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говори. Някой не иска да чуе, че още трябва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което греши. Грехът, грешките не са нищо друго, освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. Ако нямаше закон, и грях нямаше да има. Казват, че някой момък или мома са сгрешили. В какво седи грехът на момъка, който обича една мома? Гръхът му седи само в това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича с единствена цел да вземе нещо от нея. Това са човешки разбирания. Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. И в Писанието е казано, че Христос обичал Йоана. – Защо? – Защото Йоан обичал Христа. Никой не може да задържи любовта в себе си. Някой обича някого, но щом последният не постъпи, както трябва, той казва: Любовта ми към този човек охладя. Може ли любовта да охладява. Човешката любов охладява, но Божествената – никога. Казано е в Писанието: .Любовта ви ще охладее". Това значи: докато човек не се научи да обича, любовта му всякога ще охладява.
 Съвременните хора са подложени на изпитания. Знанието им ще бъде изпитано. Като се намерите пред някакво изпитание, вие питате: какво мисли светът за нас? – Това не е важно. Светът е свободен да мисли, каквото иска, но вие ще следвате своя път. Когато Христос дойде на земята, светът не Го позна. И днес да дойде между хората, пак няма да Го познаят. Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа, какво нещо е истинската жертва. Какво правят съвременните християни? – Като тръгнат в пътя, те веднага се отказват от всичко. По този начин те мислят, че са дошли до онова себеотричане, за което Христос говори. Те казват: Наука не ни трябва, жени не ни трябват. – Това са детински работи. Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената любов. Като не разбират тази любов, хората се смущават. Щом се заговори за любовта, те се смущават. Дето има смущение, там свободата отсъства. Значи, свободата се заключава в любовта. Който люби, той е свободен; той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – Ама хората не ме обичат. – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате. В това седи силата на човека.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Съвременните хора говорят за истината без да я прилагат. Що е истина? Истината е най-реалното нещо в света. Какво виждаме в живота? – Че най-реалното нещо най-мъчно се изпълнява. Наистина, мъчно се говори истината. Какво остава тогава на човека? – Да учи. Той трябва така да учи, че всяко придобито от него знание да даде плод. Като не знаят, как и какво да учат, хората се запитват, къде ще бъдат, като заминат за онзи свят. – Те ще бъдат на това място, където са и сега. Други пък искат да знаят, добри ли са и колко са добри. Те не знаят, че доброто е плод, резултат на нещо. Когато отивате при някоя ябълка, вие вкусвате плода й, а после броите, колко плодове има. Също така и доброто у човека може да се определя по качество и количество.
 Какво се иска от човека, за да развие и прояви доброто в себе си? – Той трябва да бъде послушен, да изпълнява Божиите заповеди, да върши Неговата воля. Въпреки това, хората се противят на тази Висша воля и се ръководят от свои разбирания, от свой план. Когото срещнете, всеки казва: Аз тъй обичам, тъй разбирам. И като постъпва според своите разбирания и желания, човек се изпитва, доколко има любов към Бога. За човека е важно да знае, каква и колко е любовта му към Бога, а не доколко Бог го обича. Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде.
 Ако имаш един приятел, за тебе е важно, доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползва от благата, които Той е приготвил за него. И тъй, щастието на човека зависи от разбиранията му за живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране човек търси външни удобства, външни блага. Той иска да забогатее, да придобие всичко онова, което животът носи в себе си. Като се стреми към външно богатство, най-после той забогатява, става милионер. Какво ще го ползват милионите? Той мисли, че като стане милионер, ще заживее щастлив, добър живот. Обаче, внезапно заболява и умира. Какво става с милионите му? Къде отива неговото щастие? Милионите остават на децата му, които започват да ги делят, да се карат помежду си, а щастието му отлетява. За да не се намерите в безизходно положение, спазвайте следното правило: Каквото богатство имате, дайте го на умни, на добри хора, а не на глупави, на лоши. Глупавите трябва да работят, а умните – да дават от себе си. Като разсъждавате и постъпвате по този начин, вие постепенно ще дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, в което седи истинското щастие.
@@ Ред 11: / Ред 9: @@
 Христос дойде на земята да покаже на хората, как да придобият великия и красивия живот в себе си. – Можем ли да видим Христа и днес? – Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е създал, и при това искат да видят Христа и да се разговарят с Него. – Не, при тези условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрез съзерцанието? За да се ползва от съзерцанието, човек трябва да има любов. Без любов нищо не може да се постигне. Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от любовта му към Бога. Който няма тази любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли. Мнозина се натъкват на противоречия в живота и, като не могат да се справят с тях, казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се разберем. Въпросът за онзи свят, за който хората говорят, е въпрос на съзнание. От съзнанието на човека зависи, как по-лесно и правилно да се справи с противоречията си. Ако се намерите в онзи свят, между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете, какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили. Когато учителите ви са преподавали, вие не сте слушали. Тогава умовете ви са били заети със странични въпроси, а не със зададените уроци. Когато професорът преподава, един от студентите мисли за пари, друг – за къща, трети – за женитба и т. н. Вие сте пратени на земята да учите, да слушате лекциите на своите учители и професори, а не да мислите за пари, за къщи, за женене. Умът на ученика трябва да бъде съсредоточен към онова, което му се преподава. Най-малкото отклоняване на ума му към една или друга страна, води ученика в други области, вън от истинския живот.
 ==  трета секция ==
 Като се казва, че човек трябва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много неща знае човек, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи в бъдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говори. Някой не иска да чуе, че още трябва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което греши. Грехът, грешките не са нищо друго, освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. Ако нямаше закон, и грях нямаше да има. Казват, че някой момък или мома са сгрешили. В какво седи грехът на момъка, който обича една мома? Гръхът му седи само в това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича с единствена цел да вземе нещо от нея. Това са човешки разбирания. Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. И в Писанието е казано, че Христос обичал Йоана. – Защо? – Защото Йоан обичал Христа. Никой не може да задържи любовта в себе си. Някой обича някого, но щом последният не постъпи, както трябва, той казва: Любовта ми към този човек охладя. Може ли любовта да охладява. Човешката любов охладява, но Божествената – никога. Казано е в Писанието: .Любовта ви ще охладее". Това значи: докато човек не се научи да обича, любовта му всякога ще охладява.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 ==  четвърта секция ==
-Следователно, докато сте далеч от хората, Няма да мислите, какво ще правите на земята между грЪшнит. ГрЪшните ще оста-
+Сега, като говоря по този начин, вие мислите, че сте на театър, че гледате някаква пиеса и се чудите, защо актьорите играят така, а не иначе. Докато седите всред публиката и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината. За да разберете истината, вие сами трябва да станете актьори, и то първокласни. Щом поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. – Щом ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. – Еди-кое си парче не мога да свиря. – Всички парчета ще свириш. Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е за упрек, но така седи истината. Казват, че Бог ще отхвърли грешника от лицето си. Така е казано и за израилския народ, но не се минава много време, и Бог се обръща към него с думите: „Израилю, обърни се към мене!" Бог изпитва любовта на хората по различни начини. Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи. – Не, гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си. Този гняв представя огъня, на който хората готвят яденето си. Хората криво разбират Божия гняв. Докато не се научат да търпят, със смирение да носят страданията си, те не разбират живота, не разбират Божията Любов. Това показва, че те са слаби хора.
+Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин невидимият свет изпитва любовта на хората. Когато учителят преподава, ученикът слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия ден учителят го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. – Защо? – Не го разбрал добре. Докато е седял на мястото си, ученикът мислил, че всичко е разбрал. Щом излезе пред учителя си, оказва се, че нищо не е разбрал. Разбирането седи в приложението. Ученикът не може да приложи това, което е разбрал. Значи, вътрешно ученикът може да разбира нещо, но щом дойде до външно приложение, оказва се, че нищо не е разбрал. Следователно, ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната любов, той изобщо не е разбрал любовта. Ако човек не показва любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал любовта. Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. – Кога? – Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибите със своята алчност да имат много деца? Рибите се размножават извънредно много, но в края на краищата сами се изяждат. В моретата и реките, дето те живеят, съществува крайно самоизтребление. При това голямо размножаване, как може майката да изрази любовта си към своите деца? Кое от тях повече ще обича? Ще кажете, че майката трябва да обича всичките си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птиците, които имат по пет-шест малки, ще видите, че майката обича едно от тях най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждат останалите пиленца, според степента на майчината любов към тях. Това се забелязва даже и между хората.
+==  пета секция ==
 Следователно, когато се оплаквате, че някой не ви обича, това показва, че този човек обича вече някого. Той може и вас да обича, но ще бъдете на второ място в любовта му. Искате ли да бъдете на първо място в сърцето на някого, потърсете такъв човек, който не обича още никого. Когато някой казва, че е нещастен, това значи, че той не е намерил човек, който да го обича. Да обичаш никого, това значи да го направиш щастлив.– Как ще го направиш щастлив? – Като му покажеш своята външна любов. Щом този чо-