Две естества - Редакционна история

Донка в 06:45, 19 юни 2011

2011-06-19T06:45:45Z

НадяД в 10:47, 20 юни 2009

2009-06-20T10:47:47Z

НадяД в 10:45, 20 юни 2009

2009-06-20T10:45:54Z

НадяД в 10:45, 20 юни 2009

2009-06-20T10:45:32Z

Показване на промените

НадяД в 10:33, 20 юни 2009

2009-06-20T10:33:03Z

Показване на промените

НадяД в 10:11, 20 юни 2009

2009-06-20T10:11:07Z

Показване на промените

НадяД в 09:48, 20 юни 2009

2009-06-20T09:48:08Z

Хирон в 18:56, 18 юни 2009

2009-06-18T18:56:48Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Две естества== В прочетената глава от пророк Иере-мия нещата се описват според неговото вътр...

2009-06-18T14:57:07Z

Нова страница: ==Две естества== В прочетената глава от пророк Иере-мия нещата се описват според неговото вътр...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 06:45, 19 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Рилски беседи]], [[Съборно слово]] - [[1935]] - [[1936]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Царският път на душата]]
		+
	==Две естества==		==Две естества==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Йоан 17:10-22]
-В прочетената глава от пророк Йеремия нещата се описват според неговото вътрешно схващане. Пророкът предава нещата, както ги вижда и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща. Той вижда, какво правят хората, но не намира изходен път от положението в което се намират. По отношение на хората, пророкът се намира в положение на кредитор, който има да взима. Той знае само, че трябва да му се плати, но как ще му се плати, не се интересува. Докато длъжникът не плати дълга си, между кредитора и него не могат да се възстановят правилни отношения. Докато длъжникът не плати дълга си, кредиторът не може нищо да му проповядва. Каквото да му проповядва, длъжникът не иска да слуша.
+В прочетената глава от пророк Иеремия нещата се описват според неговото вътрешно схващане. Пророкът предава нещата, както ги вижда и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща. Той вижда, какво правят хората, но не намира изходен път от положението в което се намират. По отношение на хората, пророкът се намира в положение на кредитор, който има да взима. Той знае само, че трябва да му се плати, но как ще му се плати, не се интересува. Докато длъжникът не плати дълга си, между кредитора и него не могат да се възстановят правилни отношения. Докато длъжникът не плати дълга си, кредиторът не може нищо да му проповядва. Каквото да му проповядва, длъжникът не иска да слуша.
 Разбойници хванали един американски мисионер, който започнал да им проповядва. Той искал да ги запознае с Евангелието. След като слушали известно време тия проповеди, главатарят на разбойниците казал: Много хубаво говориш, но пари ни трябват. Само с красиви думи тази работа не става. Пари ни трябват!
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Религиозните хора говорят за свобода, за любов, за идване на Царството Божие на земята, но тяхното разбиране по този въпрос е физическо, материално. Според тях идването на Царството Божие на земята е подобно на излизането на човека от неговата стара, бедна колиба и влизането му в нова, голяма, богата къща. Каква е разликата между новата и старата къща? Новата къща ще има повече стаи, по-хубава наредба, по-големи прозорци и т.н. Трябва ли да проповядвате на човека, че като дойде Царството Божие на земята, той ще има нова, по-хубава, по-голяма къща от старата колибка? Ако е въпрос за нова къща, още днес той може да има такава. Не е нужно Царството Божие да дойде на земята за да има човек нова къща. Трябва ли да проповядвате на някого, че в идното прераждане ще има хубава, голяма къща? И в този живот той може да има нова, хубава къща. Не е нужно да умре човек, да се роди втори път, за да има нова къща. И в новата къща той ще бъде такъв, какъвто е бил и в старата колиба. Важно е, като влезе човек в новата къща, да се измени, да се прероди вътрешно. Тогава новата къща има смисъл. Тогава само идването на Царството Божие на земята се осмисля. И котката живее заедно с господаря си, яде от същия хляб, от който господарят яде, но все котка си остава, все същите навици си запазва. Като хване мишка, направо с козината я изяжда. Докато е господарят й в стаята, тя не смее да пипа нищо, дава вид, че се е възпитала. Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира сиренето, или кашкавала и си хапва от него. Като види, че господарят влиза в стаята, тя веднага излиза вън, като че нищо не е пипала.
-В процеса на развитието си, човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човека. Щом попадне под това състояние, човек се усеща слаб, немощен. Каквото предприеме, не може да го свърши. Дигне един товар, веднага го слага на земята, намира, че е тежък за него. Той изпада в положението на дете. Обаче, това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно, унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на радост и от радост на скръб, са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прискръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата, това е истинско знание. Христос казва: "Както ме е Отец научил, това правя". Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората. Като дойде на земята, хората започнаха д Го учат, затова Той казваше: До кога ще ви търпя? При Него идваха мнозина и Го запитваха: Може ли човек да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница в престъпление. Според закона на Мойсея трябва да я убием с камъни. Ти какво ще кажеш? Христос трябваше да отговаря на много въпроси.
+В процеса на развитието си, човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човека. Щом попадне под това състояние, човек се усеща слаб, немощен. Каквото предприеме, не може да го свърши. Дигне един товар, веднага го слага на земята, намира, че е тежък за него. Той изпада в положението на дете. Обаче, това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно, унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на радост и от радост на скръб, са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прискръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата, това е истинско знание. Христос казва: "Както ме е Отец научил, това правя". Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората. Като дойде на земята, хората започнаха д Го учат, затова Той казваше: До кога ще ви търпя? При Него идваха мнозина и Го запитваха: Може ли човек да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница в престъпление. Според закона на Мойсей трябва да я убием с камъни. Ти какво ще кажеш? Христос трябваше да отговаря на много въпроси.
 Като засягам тия въпроси с това ни най-малко не искам да ви създавам нови противоречия. Аз не искам да предизвиквам и вашите противоречия, защото дъното на реката, през която тече вашият живот и без това е кално. Който влезе във вашата река, без да иска той все ще раздвижи тази кал, ще размъти водата ви. В който дом влезете днес, все ще раздвижите тази кал. Представете си, млад, красив момък влиза в едно благородно семейство, което има две красиви моми. Ако не умее да се държи добре, момъкът ще смути целия дом, т.е. ще повдигне калта от дъното на техния живот. Ако млада, красива мома влезе в един дом, дето има няколко момци, с незнанието си да се обхожда добре, тя ще размъти техния живот, ще смути умовете на всички.

← По-стара версия		Версия от 10:45, 20 юни 2009
Ред 2:		Ред 2:

	[Иеремия 8 гл.		[Иеремия 8 гл.
		+
	Йоан 17:10-22]		Йоан 17:10-22]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Две естества==
 В прочетената глава от пророк Йеремия нещата се описват според неговото вътрешно схващане. Пророкът предава нещата, както ги вижда и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща. Той вижда, какво правят хората, но не намира изходен път от положението в което се намират. По отношение на хората, пророкът се намира в положение на кредитор, който има да взима. Той знае само, че трябва да му се плати, но как ще му се плати, не се интересува. Докато длъжникът не плати дълга си, между кредитора и него не могат да се възстановят правилни отношения. Докато длъжникът не плати дълга си, кредиторът не може нищо да му проповядва. Каквото да му проповядва, длъжникът не иска да слуша.
-	Разбойници хванали един американски мисионер, който започнал да им проповядва. Той искал да ги запознае с Евангелието. След като слушали известно време тия проповеди, главатарят на разбойниците казал: Много хубаво говориш, но пари ни трябват. Само с красиви думи тази работа не става. Пари ни трябват! Сега и вие не трябва да живеете с илюзии, като този американски мисионер, че хората между които живеете, лесно ще се споразумеят, лесно ще заживеят братски. Лесно е да се каже, че работите ще се оправят, че Царството Божие ще дойде на земята, че хората ще станат братя помежду си, но мъчно се постига това. Днес, докато сте на земята още, това е непостижимо. Това не става във времето на Христа, няма да стане и във ваше време. Вие искате да постигнете тия неща още днес. Нито в сегашния живот, нито в бъдещия може да се говори за идване на Царството Божие на земята. Защо? – Защото не сте готови още за новия живот – за живота на безсмъртието. Докато живее само в плътта си, човек никога не може да придобие безсмъртие.
+Разбойници хванали един американски мисионер, който започнал да им проповядва. Той искал да ги запознае с Евангелието. След като слушали известно време тия проповеди, главатарят на разбойниците казал: Много хубаво говориш, но пари ни трябват. Само с красиви думи тази работа не става. Пари ни трябват!
-	Бог създаде човека и го направи от две вещества: от материя, т.е. от плът и от дух. Казано е в Писанието: "И направи Бог човека от пръст; и вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Пръстта всякога ще си остане пръст. Тя не може да наследи Царството Божие. Това, което е от земя, на земята ще си остане, няма да влезе в Царството Божие. "Плът и кръв няма да наследят Царството Божие". Като не знаете това, вие се стремите към земята, работите само за вашето физическо тяло. Като поотслабнете малко, като видите, че лицето ви е пожълтяло, очите ви хлътнали, сърцето ви отслабнало, вие веднага се уплашите. Няма защо да се плашите, това са все материални работи. Трябва ли да се плашите, че един от прозорците ви е счупен? Трябва ли да се смущавате, че някой ви казал една обидна дума? Това са материални работи, пред които човек не трябва за дълго да се спира. Какво представят съвременните хора? От сутрин до вечер се разправят изключително с материални работи: кой бил по-добре облечен и нахранен, кой имал по-хубава къща, кой заемал по-високо обществено положение и т.н. Като погледнете човека, отвън изглежда благочестив, смирен, а отвътре се бушува, смущава се духът му, вследствие на което вътрешно той се раздвоява. Обикновено човек се стреми да се покаже такъв, какъвто не е в действителност. Каквото да прави, обаче, докато дава предимство на плътта, на животното в себе си, той все животно ще си остане. То мисли единствено да задоволи своите нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя. Животното иска хляб да задоволи нуждите си. Щом задоволи глада си, за нищо друго не мисли.
+Бог създаде човека и го направи от две вещества: от материя, т.е. от плът и от дух. Казано е в Писанието: "И направи Бог человека от пръст; и вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Пръстта всякога ще си остане пръст. Тя не може да наследи Царството Божие. Това, което е от земя, на земята ще си остане, няма да влезе в Царството Божие. "Плът и кръв няма да наследят Царството Божие". Като не знаете това, вие се стремите към земята, работите само за вашето физическо тяло. Като поотслабнете малко, като видите, че лицето ви е пожълтяло, очите ви хлътнали, сърцето ви отслабнало, вие веднага се уплашите. Няма защо да се плашите, това са все материални работи. Трябва ли да се плашите, че един от прозорците ви е счупен? Трябва ли да се смущавате, че някой ви казал една обидна дума? Това са материални работи, пред които човек не трябва за дълго да се спира. Какво представят съвременните хора? От сутрин до вечер се разправят изключително с материални работи: кой бил по-добре облечен и нахранен, кой имал по-хубава къща, кой заемал по-високо обществено положение и т.н. Като погледнете човека, отвън изглежда благочестив, смирен, а отвътре се бушува, смущава се духът му, вследствие на което вътрешно той се раздвоява. Обикновено човек се стреми да се покаже такъв, какъвто не е в действителност. Каквото да прави, обаче, докато дава предимство на плътта, на животното в себе си, той все животно ще си остане. То мисли единствено да задоволи своите нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя. Животното иска хляб да задоволи нуждите си. Щом задоволи глада си, за нищо друго не мисли.
-	Второто естество на човека е неговото духовно, т.е. Божествено начало. Божественото в човека има стремеж към великото, към възвишеното в света. Когато се казва, че духът не отпада, разбираме Божественото, духовното начало в човека. Само то не отпада. Всички потици, всички стремежи в човека се дължат на Божественото в него.
+Второто естество на човека е неговото духовно, т.е. Божествено начало. Божественото в човека има стремеж към великото, към възвишеното в света. Когато се казва, че духът не отпада, разбираме Божественото, духовното начало в човека. Само то не отпада. Всички потици, всички стремежи в човека се дължат на Божественото в него.
-	Всички хора се намират пред една задача – да се справят с материалната каша на своя живот. Те не са пратени на земята да живеят в тази каша, но да я използват за създаване на по-добри условия в живота си. С тази каша те могат да измажат къщите си, да ги изчистят, да ги направят удобни за живеене. Не е въпрос човек да се меси в тази каша, но трябва да я сложи на работа. Това ще бъде опит, чрез който ще познаете, каква е вашата вяра, колко сте търпеливи. Вярата на някои хора е като тази на заека. Заекът не може да разчита на своята вяра, нито на своята сила. Единственото нещо, на което заекът може да разчита, това са неговите дълги крака. Щом види опасност, той трябва да бяга – нищо повече. За заека бягането е свързано с мисълта. Щом бяга, той може и да мисли.
+Всички хора се намират пред една задача – да се справят с материалната каша на своя живот. Те не са пратени на земята да живеят в тази каша, но да я използват за създаване на по-добри условия в живота си. С тази каша те могат да измажат къщите си, да ги изчистят, да ги направят удобни за живеене. Не е въпрос човек да се меси в тази каша, но трябва да я тури на работа. Това ще бъде опит, чрез който ще познаете, каква е вашата вяра, колко сте търпеливи. Вярата на някои хора е като тази на заека. Заекът не може да разчита на своята вяра, нито на своята сила. Единственото нещо, на което заекът може да разчита, това са неговите дълги крака. Щом види опасност, той трябва да бяга – нищо повече. За заека бягането е свързано с мисълта. Щом бяга, той може и да мисли.
 	Човек трябва да мисли право. Правото мислене подразбира съпоставяне, последователност между фактите. Дошъл един човек на планината и, от голяма ревност, един от братята му забранил да пуши тютюн. Той се оплаква, че му забранили да пуши. Казвам: Този, който ти е забранил да пушиш, сам не е разбирал, какво трябва да прави. Ето, виж, тук на десетина места са наклали малки огньове, запушили са цялата местност, а на тебе казват да не пушиш. Техните огньове димят повече, отколкото твоята цигара. Както те имат право да палят огньове, така и ти имаш право да пушиш. Какво лошо има в това, че един човек запалил цигара? Той носи огъня в устата си. С това той иска да каже че си приличате. Неговият огън е в устата, а вашият – отвън. Ще кажете, че не е позволено да се пуши тютюн. Не е позволено да се пуши тютюн, но и живи клекове да се горят не е позволено. Не е въпрос да се оправдава пушенето на тютюн, нито пък може да се забрани кладене на огън.