Ден на любовта - Редакционна история

Ани в 14:28, 16 януари 2014

2014-01-16T14:28:23Z

Ssstanchev123: /* Ден на любовта */

2009-06-27T07:56:00Z

‎Ден на любовта

Ssstanchev123: /* Ден на любовта */

2009-06-27T07:54:58Z

‎Ден на любовта

Показване на промените

НадяД в 13:32, 3 март 2009

2009-03-03T13:32:53Z

Показване на промените

НадяД в 13:15, 3 март 2009

2009-03-03T13:15:58Z

Показване на промените

НадяД в 13:08, 3 март 2009

2009-03-03T13:08:24Z

НадяД в 12:57, 3 март 2009

2009-03-03T12:57:20Z

Показване на промените

НадяД в 12:29, 3 март 2009

2009-03-03T12:29:35Z

Показване на промените

НадяД в 17:58, 2 март 2009

2009-03-02T17:58:46Z

Хирон: Нова страница: ==Ден на любовта== Казано е в Писанието, че знанието въз-гордява. – Кое знание прави човека гор...

2009-02-22T06:26:20Z

Нова страница: ==Ден на любовта== Казано е в Писанието, че знанието въз-гордява. – Кое знание прави човека гор...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:28, 16 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]] - [[1943]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Вечното благо]]
		+
	==Ден на любовта==		==Ден на любовта==

← По-стара версия		Версия от 07:56, 27 юни 2009
Ред 49:		Ред 49:
	Да служим поне един ден на любовта, както Бог изисква.		Да служим поне един ден на любовта, както Бог изисква.

−	3. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.	+	3. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Често хората затварят умовете и сърцата си и казват, че са остарели. Те постоянно говорят за младините си, когато са. любили. Те мислят, че са познали истинската любов, но са я изгубили. В същност, хората са минавали и минават през човешката любов. Малцина са познали любовта като неизменна, вечна и могъща сила. Любов, която се изменя, не е истинска. Тя води към разочарования и смърт. Един млад, красив французин често се подигравал с една стара баба. Тя решила да му отмъсти и да му даде добър урок в живота. За тази цел тя се дегизирала така, че никой не могъл да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успяла да увлече младия момък. Той се влюбил в нея и се оженил. Още първата вечер тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуствените си зъби и перуката си; след това измила лицето си от червилото и белилото и му се представила в истинския си вид. Като я видял, той се ужасил и избягал, излъган и разочарован. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вътрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любов. Няма по-велико нещо за човека от това, да възприеме живота, който иде от Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редът ти. – Много време чакам, но нищо не получавам – Зависи, кога си подал молбата. Ти не си единственият. Милиони хора чакат реда си, и ти ще чакаш. Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свят, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете.
-Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участва в онези постъпки, които се диктуват от любовта, мъдростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, – а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не разбираш любовта. Единственото нещо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се
+Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участва в онези постъпки, които се диктуват от любовта, мъдростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, – а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не разбираш любовта. Единственото нещо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се обезсмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можеш да носиш без прегърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Някаква реакция е станала във вас. В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Чул го един турски бей и решил да го изпита. Турил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път. Като видял парите, Ходжата бързо се навел да ги вземе. В това време богатият го запитал: Ходжа, защо взе парите? Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? Една лира да е по-малко, ще се откажеш от тях. Ходжата отговорил: Който е дал 99 лири, ще даде още една, да станат сто. Значи, не можеш да не вземеш 99-те лири, защото ще се намъри някой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинските неща всеки може да краде, а нереалните – никой.
+Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свят, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влезе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не вярват в любовта. Как ще вярват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Те никога не са обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. Любов, на която целият свят се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкът се радва, но куршум го очаква. Ще кажете, че той обича овцете. Обича ги, но тази любов носи нещастието му.
-−
-обезмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която мо-жеш да носиш без пригърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Нъкаква реакция е станала в вас. В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Чул го един турски бей и решил да го изпита. Ту-рил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път. Като видъл парит, Ходжата бързо се навел да ги вземе. В това време богатинт го запитал: Ходжа, защо взе парит? Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? Една лира да е по-малко, ще се откажеш от тях. Ходжата отговорил: Който е дал 99 лири, ще даде още една, да станат сто. Значи, не можеш да не вземеш 99-т лири, защото ще се на-мъри някой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинскит нъща всеки може да краде, а нереалнит – никой.
+Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живее във вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгрява, растенията и дърветата цъфтят, реките, текат заради вас. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрява за вас. Ако се радвате на дърветата, те растат и цъфтят за вас. Ако се радвате на реките, и те текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погрешката на съвременните хора. Те не вярват, че Бог живее в тях. Щом повярват, че Бог живее в тях, ще разберат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател. Значи, слънцето изгрява, ветровете духат, реките текат, растенията растат и цъфтят, птичките пеят, животните играят, хората мислят и чувстват все заради Господа, за Онзи, Който ги е създал. В който момент Бог напусне човека, цялата природа спира движението си. Тогава човек казва, че животът е изгубил смисъла си за него, че му е притъмняло пред очите и т. н. Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бъдеш щастлив през целия си живот. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му беше дадена.
-Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се
+И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгрява за вас и се ползвате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хляба, който ядете всеки ден. Какво по-го-
-−
-−
-−
-−
-знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свт>т, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влъзе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не верват в любовта. Как ще вт>рват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Тт> никога не са. обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душитт» на окржжа-ващит. Любов, на която цълият свет се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкът се радва, но куршум го очаква. Ще кажете, че той обича овцет. Обича ги, но тази любов носи нещастието му.
-−
-Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живъе в вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгръва, растенията и дърветата цъвтят, рвкитт, текат заради вас.–Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгръва за вас. Ако ее радвате на дърветата, т растат и цъв-
-−
-−
-−
-−
-тят за вас. Ако се радвате на ръкит, и т текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погръшката на съвременните хора. Т не верват, че Бог живве в тях. Щом поверват, че Бог живъе в тях, ще раз-берат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател. Значи, слънцето изгръва, вътровет духат, ръкит текат, растенията растат и цъвтят, гггич-кит пеят, животнит играят, хората ми-слят и чувствуват все заради Господа, за Онзи, Който ги е създал. В който момент Бог напусне чозъка, цълата природа спира движението си. Тогава човек казва, че жи-вотът е изгубил смисъла си за него, че му е притъмнъло пред очит и т. н. Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радо-стен и весел. Щом изгуби тази идея, ра-достта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бж-деш щастлив през цълия си живот. Мойсей вид само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му бъше дадена.
-−
-И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгръва за вас и се ползувате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хлъба, който ядете всвки ден. Какво по-го-

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Ден на любовта==
-Казано е в Писанието, че знанието въз-гордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скро-мен и смирен. Обаче, не всеки учен е горделив. Има прости и неучени хора, които са крайно горделиви. Обикновено, младит моми са горделиви. За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се бълосват къщит от-вън и отвътре, така момит се бълосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смист. о, гордостта е вж-трешна мазилка. Както дъждът и вътърът развалят мазилката на къщата, така и вж-трешнит и външни условия на живота раз-тръсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се пригърби и остаръе.
+Казано е в Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скромен и смирен. Обаче, не всеки учен е горделив. Има прости и неучени хора, които са крайно горделиви. Обикновено, младите моми са горделиви. За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се белосват къщите отвън и отвътре, така момите се белосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смисъл, гордостта е вътрешна мазилка. Както дъждът и вятърът развалят мазилката на къщата, така и вътрешните и външни условия на живота разтърсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарее.
-Старият казва, че животът няма сми-съл и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладяване. Слизането е сверзано с по-малко опасности от качването. Като слиза,
+Старият казва, че животът няма смисъл и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладяване. Слизането е свързано с по-малко опасности от качването. Като слиза, човек отива в долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произходът на леността? Кой я роди? – Гордостта. Горделивият е подобен на фар, който осветява пътя на параходите. Значи, горделивият стои на едно място и свети на хората. Той мисли, че е разрешил всички въпроси, за което хората трябва да му се кланят. Обаче, всеки фар услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на горделивия, тя свети само до известно място. Минеш ли тази граница, светлината на горделивия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цялата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправят погледа си към него. Всяка система от планети си има свое слънце, към което нейните планети отправят погледа и вниманието си. Трябва ли малкото дете, като се види в огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги същото? Колкото и да си красив на известна възраст, не пожелавай да останеш завинаги със същата красота и развитие. Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а любовта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живее. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една от опитностите на един богат и добродетелен човек. Често го посещавали бедни, нуждаещи се, да му искат помощ. Между тях било и едно десетгодишно момиченце, което от време на време носело писмо от майка си. В писмото майката описвала положението си и определяла от каква сума се нуждае. Сумата се движела от 300 – 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облечено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговор на писмото, то се разхождало из градината и си откъсвало по един плод. Особено му харесвали лешниците, откъсвало си по няколко да си хапне, а някога туряло в джоба си за своята майка. Един ден го запитали: Защо береш лешници без позволение? То отговорило надменно: Колкото съм взела, ще ги платя. Така отговаря гордият човек. Това момиченце иска помощ от богаташа, а казва, че ще плати лешниците. Не е въпрос за плащането. Важно е, че човек няма право да бере плодове или къса цветя без позволението на господаря. В случая, господарят е богатият човек, а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онези, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си свързан.
-−
-−
-−
-−
-човек отива в долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произхо-дът на леността? Кой я роди? – Гордостта. Горделивият е подобен на фар, който освъ-тява пътя на параходит. Значи, горделивият стои на едно място и свети на хората. Той мисли, че е разрешил всички въпроси, за което хората трябва да му се кланят. Обаче, веЬки фар услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на горделивия, тя свЬти само до известно мЬсто. Минеш ли тази граница, светлината на горделивия не може да се използува. Даже и нашето слънце, което свети на цЪлата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправят погледа си към него. Всъка система от планети си има свое слънце, към което нейните планети отправят погледа и вниманието си. Трябва ли малкото дете, като се види в огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги същото? Колкото и да си красив на известна възраст, не пожелавай да оста-неш завинаги с същата красота и развитие. Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а лю-
-−
-−
-−
-−
-бовьта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живве. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една от опитностите на един богат и добродетелен човек. Често го посещавали бедни, нуждаещи се, да- му искат помощ. Между тях било и едно десетгодишно момиченце, което от време на време носЬло писмо от майка си. В писмото майката описвала положението си и определяла от каква сума се нуждае. Сумата се движела от 300 – 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облъчено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговор на писмото, то се разхождало из градината и си откъсвало по един плод. Особено му харесвали леш-ницит, откъсвало си по нвколко да си хапне, а някога туряло в джоба си за своята майка. Един ден го запитали: Защо береш леш-ници без позволение? »о отговорило надменно: Колкото съм взела, ще ги платя. Така отговаря гордият човек. Това момиченце иска помощ от богаташа, а казва, че ще плати лешницит. Не е въпрос за плащането. Важно е, че човек няма право да бере плодове или кж.са цвътя без позволението на господаря. В случая, господарьт е богатият човек, а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онъзи, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си сверзан.