Дигнете камъка - Редакционна история

Станимир в 09:35, 30 октомври 2010

2010-10-30T09:35:51Z

Показване на промените

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-27T17:27:10Z

‎Дигнете камъка!

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:57:13Z

‎Дигнете камъка!

Показване на промените

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:34:01Z

‎Дигнете камъка!

Показване на промените

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:24:29Z

‎Дигнете камъка!

Показване на промените

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:14:52Z

‎Дигнете камъка!

Показване на промените

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:03:04Z

‎Дигнете камъка!

Симеон: /* Дигнете камъка! */

2009-05-26T17:00:32Z

‎Дигнете камъка!

Хирон: Нова страница: ==Дигнете камъка!== Казва Исус: „Дигнете камъка!"*) Това е един велик процес, който става в чове...

2009-05-19T03:38:37Z

Нова страница: ==Дигнете камъка!== Казва Исус: „Дигнете камъка!"*) Това е един велик процес, който става в чове...

Показване на промените

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Казвам: Всеки човек, който се грижи само за земния си живот, заравя главата си в земята. И обратно: който мисли за Божествения свят, държи главата си изправена, към центъра на слънцето. Той е свободен човек. Той носи щастието в себе си. Като знаете това, не питайте, защо един човек е ограничен, а друг – свободен. Ако сте в ограничителните условия на живота, стремете се да се освободите от тях. – Как да се освободим? – Като напуснете живота на растенията и животните. Ние не можем да живеем нито като растенията, нито като животните, нито като хората, живели преди хиляди години. Ние сме дошли до един развой, дето трябва да ликвидираме с всички стари сметки и дългове, с всички вземания-давания и да влезем в новата епоха на живота. В новата епоха не ще има болести и дългове, кражби и лъжи, безверие и заблуждения. Иде вече новата епоха на земята. – По какво ще я познаем? – По живота и отношенията на хората. Те ще живеят като Синове Божии, слезли преди хиляди години на земята. Сегашните хора са жито, което вече е ожънато, овършано и отвеяно. Остава само да се прибере в хамбара. Казват за нас, че сме извеяли хора. – Няма по-добро нещо от това, да бъдеш извеян. Значи, житото е отделено от сламата. Горко на неизвеяните! Като дойдат извеяните философи, учени, писатели и поети, съдии, свещеници, майки и бащи, братя и сестри, ще покажат на хората, че нямат вече слама в себе си, че са чисто жито. Ето защо, ако някой те нарече извеян, кажи му: Благодаря ти, братко, че ме наричаш така. Както съм изчистен, нищо друго не остава, освен да ме посеят на Божията нива и отново да започна работата си. Значи, добрите, честните и разумните хора са извеяни, а онези, които обичат да се осигуряват, да лъжат и крадат, не са извеяни. Извеяният не прави никакви престъпления.
-Христос казва: „Дигнете камъка!" Камъкът е спънката в света. Ние искаме да живеем, да бъдем щастливи.
+Христос казва: „Дигнете камъка!" Камъкът е спънката в света. Ние искаме да живеем, да бъдем щастливи. Това е наше право, дадено ни от Бога. Ние трябва да пазим живота, който ни е дал Бог, защото Той сам е в живота. Без Бога и без любовта, животът не е живот. Любовта е мярка за живота, а животът е мярка за любовта. Ако не разбирате любовта, като мярка за живота, и живота, като мярка за любовта, вие не можете да мислите право. Светлина, която няма съзнание, не е светлина. Мъдрост, която няма светлина, не е мъдрост. Истина, която няма свобода, не е истина. Това са положения, с които всеки ден трябва да измервате живота си. Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната сграна на живота. Ако напишеш едно стихотворение, ще го премериш с тези шест мерки. И като го изнесеш пред света, всички камъни ще бъдат дигнати от гробовете. – Как може да бъде това? – Много естествено. Шестте мерки са шест принципи, с които си служи природата. Впрегни тези принципи на работа и, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Така работят всички изобретатели. Как се движи аеропланът? Достатъчно е да се завърти витлото, и той тръгва. Щом спре витлото, и той спира. Механикът, т. е. разумната природа, която създала човешкия организъм, е изчислила, колко и какви сили са вложени в нашия ум, сьрце и воля. В това отношение, тя разполага с ред математически и геометрически формули. Ако не разбираме формулите и пътищата, с които тя си служи, не може да бъдем щастливи. Нещастията в нашия живот се дължат на нашата немарливост. На всичко това отгоре, казваме: Господ ще оправи света. Обаче, техникът, който разбира законите, казва : Еди-коя си част е повредена, поправете я. Сега, да дойдем до религията. Нали всички хора са вярващи, имат правилно схващане за Бога. Щом е така, поне принципално хората трябваше да се обичат, да имат съгласие помежду си. Съберете всички православни, католици, протестанти и вижте, каква е тяхната любов. През време на световната война, един православен свещеник и един равин пожелали да намерят истината. Равинът казал на свещеника: Макар, че аз служа на Мойсея, а ти на Христа, хайде да допрем гърбовете си един до друг и, ако моето учение е по-право, аз ще ти въздействам, да станеш евреин; ако пък твоето учение е по-право, ти ще ми въздействаш да стана християнин. Те направили този опит, с цел, да познаят истината. Не зная, дали са намерили истината, но и до днес хората, като търсят истината, допират гърбовете си един до друг. И така, ако искате да познаете, дали един човек стои по-високо от вас, допрете гърба си до неговия. Също така, за да познаете, дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. Гърбът представя материалните блага, с които опитват морала на хората. Като дойде в дома ти един беден човек, той опитва гърба ти. И това не е лошо, но има и друг начин: не само да опитва гърба ти, но този човек трябва да излезе пред лицето ти и да ти поиска нещо разумно. Ние, съвременните хора, опитваме религията само с гърбовете си. Докато материалните ни работи вървят добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Бог е много добър, че светът е добър. Щом настане някаква авария в нашия живот и започнем да губим, казваме, че Бог не е добър, че светът е развален. Това са наши субективни схващания. „Дигнете камъка!" Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трябва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учител със сълзите и с косите си, а другата да е толкова спретната, че да е посрещала и приемала своя Учител. Лазар имаше такива две сестри. С това Христос искаше да каже: Ако ти нямаш светъл ум, като Марта, и благородно сърце, като Мария, брат ти ще лежи в гроба, а ти ще страдаш. Значи, твоят ум и твоето сърце ще кажат на Учителя, т. е. на Духа, Който ще дойде: Учителю, брат ни умря. И онзи, който ще възкръсне от гроба, това е твоята душа. Без тези условия, тя не може да възкръсне. Единственото мощно нещо в човека е неговата душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „разумният принцип". Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присътства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето - добро и благо. Следователно, ние говорим за душата, само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно. Казваш: И аз искам, като Христа, да възкресявам мъртвите. – Защо искаш това, за да печелиш пари ли? Ако ти, обикновеният човек, възкресиш някого, няма да го оставиш на спокойствие – постоянно ще искаш от него или от сестрите му, да ти платят. Заслужва да си дадеш всичкото богатство, за да излезеш от гроба, но доброволно, а не чрез насилие. Не е лесно да останеш в гроба. Който е минал през гроба, той знае, какво нещо е гробът. Той е готов да даде всичко, каквото има, само да се намери човек да дигне камъка от гроба му и да го възкреси. Животът, който имам, струва хиляди и милиони пъти повече от богатството, с което разполагам. Животът е над всичкото богатство в света.
-−
-Това е наше право, дадено ни от Бога. Ние трябва да пазим живота, който ни е дал Бог, защото Той сам е в живота. Без Бога и без любовта, животът не е живот. Любовта е мярка за живота, а животът е мярка за любовта. Ако не разбирате любовта, като мярка за живота, и живота, като мярка за любовта, вие не можете да мислите право. Светлина, която няма съзнание, не е светлина. Мъдрост, която няма светлина, не е мъдрост. Истина, която няма свобода, не е истина. Това са положения, с които всеки ден трябва да измервате живота си. Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната сграна на живота. Ако напишеш едно стихотворение, ще го премериш с тези шест мерки. И като го изнесеш пред света, всички камъни ще бъдат дигнати от гробовете. – Как може да бъде това? – Много естествено. Шестте мерки са шест принципи, с които си служи природата. Впрегни тези принципи на работа и, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Така работят всички изобретатели. Как се движи аеропланът? Достатъчно е да се завърти витлото, и той тръгва. Щом спре витлото, и той спира. Механикът, т. е. разумната природа, която създала човешкия организъм, е изчислила, колко и какви сили са вложени в нашия ум, сьрце и воля. В това отношение, тя разполага с ред математически и геометрически формули. Ако не разбираме формулите и пътищата, с които тя си служи, не може да бъдем щастливи. Нещастията в нашия живот се дължат на нашата немарливост. На всичко това отгоре, казваме: Господ ще оправи света. Обаче, техникът, който разбира законите, казва : Еди-коя си част е повредена, поправете я. Сега, да дойдем до религията. Нали всички хора са вярващи, имат правилно схващане за Бога. Щом е така, поне принципално хората трябваше да се обичат, да имат съгласие помежду си. Съберете всички православни, католици, протестанти и вижте, каква е тяхната любов. През време на световната война, един православен свещеник и един равин пожелали да намерят истината. Равинът казал на свещеника: Макар, че аз служа на Мойсея, а ти на Христа, хайде да допрем гърбовете си един до друг и, ако моето учение е по-право, аз ще ти въздействам, да станеш евреин; ако пък твоето учение е по-право, ти ще ми въздействаш да стана християнин. Те направили този опит, с цел, да познаят истината. Не зная, дали са намерили истината, но и до днес хората, като търсят истината, допират гърбовете си един до друг. И така, ако искате да познаете, дали един човек стои по-високо от вас, допрете гърба си до неговия. Също така, за да познаете, дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. Гърбът представя материалните блага, с които опитват морала на хората. Като дойде в дома ти един беден човек, той опитва гърба ти. И това не е лошо, но има и друг начин: не само да опитва гърба ти, но този човек трябва да излезе пред лицето ти и да ти поиска нещо разумно. Ние, съвременните хора, опитваме религията само с гърбовете си. Докато материалните ни работи вървят добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Бог е много добър, че светът е добър. Щом настане някаква авария в нашия живот и започнем да губим, казваме, че Бог не е добър, че светът е развален. Това са наши субективни схващания. „Дигнете камъка!" Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трябва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учител със сълзите и с косите си, а другата да е толкова спретната, че да е посрещала и приемала своя Учител. Лазар имаше такива две сестри. С това Христос искаше да каже: Ако ти нямаш светъл ум, като Марта, и благородно сърце, като Мария, брат ти ще лежи в гроба, а ти ще страдаш. Значи, твоят ум и твоето сърце ще кажат на Учителя, т. е. на Духа, Който ще дойде: Учителю, брат ни умря. И онзи, който ще възкръсне от гроба, това е твоята душа. Без тези условия, тя не може да възкръсне. Единственото мощно нещо в човека е неговата душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „разумният принцип". Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присътства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето - добро и благо. Следователно, ние говорим за душата, само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно. Казваш: И аз искам, като Христа, да възкресявам мъртвите. – Защо искаш това, за да печелиш пари ли? Ако ти, обикновеният човек, възкресиш някого, няма да го оставиш на спокойствие – постоянно ще искаш от него или от сестрите му, да ти платят. Заслужва да си дадеш всичкото богатство, за да излезеш от гроба, но доброволно, а не чрез насилие. Не е лесно да останеш в гроба. Който е минал през гроба, той знае, какво нещо е гробът. Той е готов да даде всичко, каквото има, само да се намери човек да дигне камъка от гроба му и да го възкреси. Животът, който имам, струва хиляди и милиони пъти повече от богатството, с което разполагам. Животът е над всичкото богатство в света.
 Питам: Какво сме направили ние заради Бога, Който ни е възкресил? Ще кажете, че майка ви и баща ви са направили много нещо. – Това не е важно; важно е, какво ние сме направили. Какво особено са направили нашите родители от осем хиляди години заради Господа? Ще кажете, че те са направили държави, общества. – На кого служат вашите държави и общества? Коя от великите държави на миналото съществува и досега? Много държави са изчезнали вече. Ако и сегашните държави вървят по пътя на тези държави, и тях ги очаква същата участ. Не е важно, че хората се проявяват, че градят, но важно е, на каква основа градят. Христос казва: „Всеки дом, построен на пясък, ще се разруши. И всеки дом, всеки живот, съграден на камък, ще оцелее."

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Дигнете камъка!==
-Казва Исус: „Дигнете камъка!" (Йоана 11:39)
+Казва Исус: „Дигнете камъка!" *)
 Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съ-гради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съ-градиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съгра-дите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от иамти - века. Това са наследствени чърти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да
@@ Ред 132: / Ред 132: @@
 . Беседа от Учителя, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрев.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Дигнете камъка!==
-Казва Исус: „Дигнете камъка!"*)
+Казва Исус: „Дигнете камъка!" (Йоана 11:39)
 Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съ-гради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съ-градиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съгра-дите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от иамти - века. Това са наследствени чърти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да
@@ Ред 132: / Ред 132: @@
 . Беседа от Учителя, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрев.