Живот вечен - 1919 - Редакционна история

Донка: /* ЖИВОТ ВЕЧЕН */

2014-09-06T17:34:45Z

‎ЖИВОТ ВЕЧЕН

Донка: /* ЖИВОТ ВЕЧЕН */

2011-03-20T16:21:06Z

‎ЖИВОТ ВЕЧЕН

Донка в 20:33, 11 януари 2011

2011-01-11T20:33:05Z

Показване на промените

ДиИва96: /* ЖИВОТ ВЕЧЕН */

2011-01-11T15:58:44Z

‎ЖИВОТ ВЕЧЕН

Показване на промените

Донка в 12:42, 9 януари 2011

2011-01-09T12:42:54Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи [[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от …

2011-01-09T11:39:32Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи [[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от …

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

← По-стара версия		Версия от 17:34, 6 септември 2014
Ред 16:		Ред 16:

	В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.		В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.
		+
	Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.		Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == ЖИВОТ ВЕЧЕН ==
-август, петък, 8.45 ч.
+август [[1919]], петък, 8.45 ч.
 „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен.“

← По-стара версия		Версия от 12:42, 9 януари 2011
Ред 6:		Ред 6:

	[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]		[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]
		+
		+	== ЖИВОТ ВЕЧЕН ==
		+
		+	„Богъ толкоза възлюби свЬта. шого даде своя еди- нороденъ Синъ. за да не по гине всЬки, който в^рва въ него, а да има животъ чеиъ".
		+
		+	Въ този сгихъ подъ думата „светъ" се раз¬бира външната страна на проявлението — тоаа, което е оформено, което има форма, съдър¬жание и смисълъ. Богъ толкова възлюби секта, щото даде разумното Слово, своя Синъ, за да спази реалностьта на нещата, да не се развали вжтр-Ьшната хармония. Този стихъ има съотно¬шение къмъ васъ: вие вжтре въ себе си сте единъ светъ, който Господь е въз юбилъ, та праща Словото си, за да не би вашиятъ жи¬вотъ— вашите мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалосъ. И когато се говори, че човекъ требва да бжде спасенъ, подразбира се, че не бива да се раз¬валя онова, което светлината е създала. Вь стиха се крие велика мисъль. Ще си послужа съ една аналогия, за да направя мисъльта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещ- натъ, догтратъ се едно до друго; каква прият- ность може да извика тази имъ среща въ съ¬знанието, което те иматъ? Мислите ли, че те схващатъ живота и отношенията въ него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срЬщнатъ, побутнатъ се, всЬко си про¬прави пжть и се разминаватъ; после пакъ се ср1зщатъ и разминаватъ. Дойдатъ ли техните интереси въ стълкновение, минаватъ пр^зъ други пжтища и така се разминаватъ. Когато ме попи¬тате какъ да примирите своите интереси съ инте¬ресите на другите, ще ви посъв^твамъ и вие да хванете разни направления въ граденето на на¬шит Ь дупки, единъ въ една посока, а другъ въ друга. Подъ „дупка" разбирамъ вашите кжщи По отношение на висшия животъ вашите кжщи сж дупки. Материята, въ която сте заро¬вени, която за васъ е толкова приятна, поглед¬ната отъ света на ангелите, на по-висшите сж- щества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза отъ туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по-високо отъ онова на червеите; че вие сте културни хора и т, н, Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се попра вите. Вие сте доволни отъ вашите дупки и мислите, че нема нищо по-хубаво въ света. Посетете кои и да сж евангелисти, православни, всички ще ви кажатъ, че, като техните дупки, като техните вервания нема подобни по хубость въ света. Всинца сж правоверни: и онзи, който не в&рва въ Бога, обира, само че по единъ на¬чинъ, и онзи, който верза, обира, самз че по другъ начинъ, но и двамата обиратъ. Азъ на- мирамъ само една малка разлика въ действията, въ културата ма верующия и на незЬрующия: грубиятъ, който не верва, ще вземе дърво, ще го стовари върху васъ, ще счупи ржката или крзка вч и ще ви обере, а онзи, който в^рва, и е ма да ви счупи нищо, но се пзкъ ще ви обере. Обирането е се обиране, мзкаръ и да не става по единъ и сжщи начинъ; азъ и зъ двага случая се нуждая отъ това, що ми е взе го¬та какво иде ме ползува дали ме е обралъ ве~ рующъ или невЬрующъ въ Бога? Ще възра¬зите: Има разликац. — Да, единиятъ ми счупи ржка га, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсекжде въ вашите разсжж чения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни, и, наистина, вие сте по- правоверни даже и отъ поповете, но това не ви пречи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между васъ и онези, които не сж правоверни или сж незерующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ржка на никого и не го оберете, но още кажете: .Господине! Онзи ти счупи рж¬ката и те обра, но азъ нищо нема да ти взема, а ще ти дамъ 10 лева, за да послужатъ за нуж¬дите ти". Това е истинска култура, прогресъ въ културата. Единиятъ е счупилъ ржката и взелъ парите, другиятъ не счупилъ ржката, но в:едъ парите, а третиятъ казва: ..Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дзмъ 10 лева и съ нищо нема да ти навредя". Тогава чозекътъ ще каже: Ди си най-благороденъ отъ всички". Точно такова ли е сегашното положение въ об¬ществото ? Много дами ходятъ и събиратъ хи¬ляди левове зз Господа, обератъ богатит-Ь и после ги раздаватъ на бедните, на този 10 лева, на онзи Ю лева и т. н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обираха парите на бедните хора. Азъ ви прЪдавзмъ какъ гледзтъ на тази работа отъ горе, а не какъ гледа тукаи лото общество. Онези благотворителни дружества, общества сж сдружения отъ разбойници, които казватъ: «Ние не сме толкова лоши човеци; хайде о.ъ насъ да замине, на ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора"» Но отъ гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени въ нашето съзнание, и отъ това произлизатъ всичките наши зли ни. Всеки отъ насъ си е съср Ьдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, .а съ другитЬ да става ка¬квото ще. И вие проявявате такъвъ ингересъ:, едни отъ васъ тичатъ, гледатъ да бждатъ тукъ първи, и некой пжть затова помежду ви има ританица. То е се сжщото пол:жение, каквото е въ света. Некой може да бжде при мене първи, а последенъ' по схващане на идеите, а другъ да бжде последенъ, на опашката, а по схващане на идеите пръвъ. Азъ бихъ предно- челъ да имамъ наоколо си повече опашки, от¬колкото глави,.
		+
		+	Този намекъ, който ви правя, е по отношение на вашето вжтрешно разположение: ако искате да се възпитате, требва да знаете, че, каквото мислите и чувствувате въ даденъ моментъ, това едновременно засЬга и невидимия светъ. Ще
		+	запитате: „Какъ маже веЬка мисъль да засега невидимия светъ ?* Вс^ка ваша лоша мисъль се проявява въ висшите гюлета на астралния св'Ьгъ като единъ магарешки трънъ, а семената на този магарешки трънъ отъ астралния свегь се култивиратъ тукъ на земята, която е т^хенъ разсадникъ, Невежите жители на астралния * светъ се мжчатъ да изкоренятъ този трънъ, а по- висшите сжщества казватъ, че слизатъ на земята да освобождаватъ хората отъ тези магарешки тръне и да преобразуватъ сърцата имъ. Защо висшите сжщества требва да работятъ за вашия прогресъ? За да ви освободятъ отъ тези мага¬решки тръне» Известни болести, лоши мисли и шенаниа* ноита ш прмййеатъ въ §щеЪ\| се пр^д* извикватъ отъ нУкои млькогШтаЮЩй жиВогНи, и т\ъ по сжщия законъ образуватъ за васъ много тръне, които израстватъ и ви' създаватъ големи страдания. За да се освободите отъ тези стра¬дания, требва да се постараете да смекчите от¬ношенията си къмъ животните. Често умразата на куче може да повлияе тъй» както умразата на човекъ. Има кучета, които съ години мразятъ и си отмъщаватъ. Въ Николаевка, Варненско, некой си Драгни имаше едно малко бело ку¬ченце, което обикновено никого не лаеше; единъ день минава покрай него единъ госпо¬ди нъ и силно го ритва; кученцето само го по- глепва и си отминава; обаче, следъ двк години, когато този господинъ отива въ сжщата кжща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зжбите си въ крака му, То ка¬зало: „Господине! Ти прЬди две години ме ритна, но требва да знаешъ, че азъ не забра¬вям ъи. Така и вие, когато изнудвате, ийпр., единъ конь, макаръ той и да не зи отмъсти, но у него могатъ да се породятъ такива лоши желания и мисли, съ които може да ви отмъг^и и да причини зло на вашия домь. Не смитайте, че мислите на животните сж много слаби, не; те сж много опасни за света. Всичко, уоето Богъ е създалъ въ света, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения редъ на н ь- щата. Една муха или пчела, която Богъ е съ¬здалъ, стои по-горе отъ единъ обикновенъ чо- векъ, роденъ отъ човекъ. Писанието казва ; „Има хора, родени по плъть отъ човешко семе" ; но въ този смисълъ една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото единъ обикновенъ човекъ тукъ, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мерило, което еднакво требва да засега и животни и хора — всички. Най малкото зло, което направите на едно насе¬комо, което работи за Бога, единъ день ще се развие въ голема форма. ЧовЬкъ, който може да стжпчи мравка, може да стжпчи и човекъ. И обратното: човекъ, който може да направи пжть на мравка, ще направи пжть и на човека. Видите ли, че некой човекъ тжпчи не коя мравка, а говори, че е културеиъ, извадете 75% отъ него¬вата културность и му оставете само 25%? пъкъ билъ той философъ, ученъ, писатель, свещеникъ, или кой и да е другъ, щомъ той върши това съзнателно. Когато Христосъ е казалъ да въз-
		+	любншъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, умъ и сила, той е иодразбиралъ именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако мсжете да любите най-малкит^ насекоми и ^ дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете техъ да обичате, не можете да оби¬чате и Бога; защото, ако не обичате малките слицества, които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, какъ ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение требва да започне отъ малките правила и да върви къмъ големите. Го ле мо то правило е: да имате обйчь къмъ всичко, което Богъ е съ- здалъ. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Единъ день ще направимъ екскурзия, да видите, че и растенията сж тъй жизи, както и хората. Едно дърво може да ви бжде тъй признателно, както човекъ. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате пр^зъ нЬкоя гориста местность, дето местото е сухо, и намерите тамъ некое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко торъ и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сжщото дърво, то има вече плодъ, приготвенъ и за васъ. То казва: ,.Господине! Ти миналата година ми помогна, сега може да си вземешъ отъ моите плодове11. Н Ькой пжть и растенията мислятъ: едно дърво може да внуши на човека да не се качва горе. Вие ще схванете, че духътъ на това дърво е извънъ него и той ви внушава да се не качвате.
		+
		+	Когато растенията не чувствуватъ, това показва, че духътъ имъ е въяъ отъ техъ, сир. отсжтсгвува; кога го, обаче, духътъ имъ е въ тЬхъ, те раЬО тятъ, растатъ, жив^ятъ, даватъ плодъ. ДухъГро на растенията обикновено дохожда, когато гЬ цьвтятъ и завръзватъ плодъ; щомъ прЬцъвтятъ и плодътъ зрее, душата имъ се оттегля и отива горе, въ другъ свЪтъ. Пр"Ьдметътъ, 'по който ви говоря, е отвлЬченъ; но азъ само искамъ дз ви покажа да не мислите какво въ растенията не ма съзнание. Не, въ известни моменти те сжщо иматъ съзнание Въ Търновско единъ господинъ ималъ въ градината си едно дърво, което цЬли 5—6 години не давало никакъвъ плодъ; единъ. день взема брадвата и се готви да го отсЬче; другъ единъ неговъ приятель, гледалъ кекъ той се тъкм-Ьлъ да отсече дървото и за почнал ъ да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразно: дървото било отсечено ; какво, обаче, става после? Наскоро слЬдъ от¬сичане на дървото и двамата умиратъ. Има много подобни примери, отъ които се вижца» че дърветата могатъ да си отмъщаватъ за нЬкоя голема пакость, която сме имъ сторили, Некой пжть минавате, покрай не кое дърво и си от¬къртвате клончета отъ него. Немате право да вършите това. Яко искате да откъртите клонче, ще се спрете предъ дървото и ще го попитате: ,,Мога ли да си отчупя едно клончеЯкз не постжпвате така, ще дойде день, когато ще ви сполетятъ големи беди — ще се намери дърво, което ще счупи ржката, която е отсекла клончето.
		+
		+	Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведемъ клона на дървото и, хайде, отчуп- ваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрешение да си отчупишъ. Най малко, учти • востьта въ св^та изисква това. Когато отивзте некжде, вие запитвате: „Мога ли дд влеза ?" Така требва да постъпвате и сь дърветата. Ако постъпвате така, тоза показва, че вие сте започ¬нали да развивате Божествената любовь въ себе си — да любите Бога съ всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпросите така, тогава ще разберемъ великото Христово учение; ако иск а те'да станете културни, требва да започнете отъ дърветата, отъ расте¬нията. Като минете покрай некое дърво, спрете се подъ неговата сенка, помилвайте го малко и кажете:
		+
		+	„Колко е хубаво при тебе, подъ твдята
		+	сенка!
		+
		+	(Беседа, държана на 22. августъ, петъкъ, 8 ч. 45 м. прЪди пладне).