Изгрев и залез - Редакционна история

Донка в 17:59, 6 август 2011

2011-08-06T17:59:00Z

Станимир в 10:20, 16 януари 2009

2009-01-16T10:20:44Z

Показване на промените

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T09:42:11Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T09:33:35Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T09:30:07Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T09:28:04Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T09:00:20Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T08:49:22Z

‎Изгрев и залез

Ssstanchev123: /* Изгрев и залез */

2009-01-02T08:30:38Z

‎Изгрев и залез

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Изгрев и залез== Размишление. Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере т...

2008-12-29T15:45:06Z

Нова страница: ==Изгрев и залез== Размишление. Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере т...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 17:59, 6 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]]-[[1936]])
		+
		+	[[Устойчиви величини, том 2]]

	== Изгрев и залез ==		== Изгрев и залез ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Изгрев и залез==
 Размишление.
-Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти  '''/*) II. Послание към Солуняните, 3 гл./''' на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
+Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
 Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот? Миналото може да се уподоби на залеза на слънцето, настоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгрева. Обикновено хората обядват в 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но човек не яде само на обед. Той яде и сутрин, и на обед, и вечер. Значи, настоящето е пълният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излезе, че денят е само обед или пладне. В същност, пълният ден включва изгрев, пладне и залез. Ако кажем, че бъдещето е далеч от нас, трябва да отречем изгрева. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залеза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво това, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсъждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съществени, които трябва да различавате.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти  '''/*) II. Послание към Солуняните, 3 гл./'''
+Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти  '''/*) II. Послание към Солуняните, 3 гл./''' на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
-−
 на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.
 Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот? Миналото може да се уподоби на залеза на слънцето, настоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгрева. Обикновено хората обядват в 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но човек не яде само на обед. Той яде и сутрин, и на обед, и вечер. Значи, настоящето е пълният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излезе, че денят е само обед или пладне. В същност, пълният ден включва изгрев, пладне и залез. Ако кажем, че бъдещето е далеч от нас, трябва да отречем изгрева. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залеза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво това, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсъждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съществени, които трябва да различавате.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти  /*) II. Послание към Солуняните, 3 гл./
+Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти  '''/*) II. Послание към Солуняните, 3 гл./'''
 на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. 'Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползува от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
-И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погръшкит на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пж.тя на учителит, които 1юправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учительт ? Взима червено мастило и изправя погръшкит на ученицит си. Някои ученици не са доволни от учителя си, нами-рат, че е голям педант, поправял и най-дребнит погръшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи <и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погръшки и сте изправни в всичко ? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погръшкит си и ги изправя. Докато с» ученик, все ще правиш погръшки. Не се учи лесно математика; не се учат лес-«о езици. Ще научиш един език на физическия свет, но след това ще научйш сж-щия език в ангелския свет. Като го на-
+И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенствуваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.
+Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
+Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.
-−
-учиш там, ще отидеш в Божествени» свет да го усъвършенствуваш. Така е не само с езициг, но с всеки предмет, ксйто изучавате на земята.
+Приложете мекотата в живота си, за да се ползувате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
-Човек е дошъл на земята да се учи». Земята е велико училище. Следователно, нвма ио-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свер-шат едно училище, не искат да следват друго. Т. се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш ? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бж-де господар, той си създава тежка карма, Как постъпва господарьт с своит подчинени? Ако е готов да госнодарува, той постъпва разумно и справедливо с подчине-нитт> си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи нъкого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е
+Какво означава думата „поп"? – Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добрите мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица.
+Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е правият път, по който ученикът трябва да върви.
-−
-да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освобо-диш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.
+– Божият Дух носи всичките блага на живота.
-−
-Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онъзи, които никой не обича. Към тях е насочено най-мно-го вниманието Му. Бог отправя едното си око към онъзи, които мнозина обичат, а дветв си очи към онъзи, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимцит на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онъзи, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Т мислят за Него, и Той мисли за гЬх. Ако и Бог ги изостави, т ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърдчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всъкога мисли за вас.
-−
-Приложете мекотата в живота си, за да се ползувате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и въз-можностит в живота си. Който губи добрит и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е йзгубил своит добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатЬл. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомит му го обичали и щедро го
-−
-−
-−
-−
-възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
-−
-Какво означава думата „попъ"? – Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добритв мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са. нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивитв мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа. Т са. дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица.
-−
-Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е правият път, по който уче-никът трябва да верви.
-−
-– Божият Дух носи всичкитe блага на живот а.
 . Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
-Страшно е положението на онзи, който изгуби верата си. Без вера, човек е изло-жен на голями съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърд-цето си състояние на абсолютна вере. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае верата му. Все ще мине нъкаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората н се стреми, в всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от труднит изпити за светиит. Малцина могат да го издър-жат. Повечето светии пропадат и се връ-щат назад. Трябва да бъдеш голям, ве-лик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиит, понеже пътт им е тру-ден. Снизхождението се заключава в това,.
+Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, в всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
+Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. 'Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползува от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.
-−
-−
-че се дава възможност на човека да се явява по много ПАТИ на изпит. Докато не научи уроцитв си и не издържи изпититв си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто ПАТИ има право да се явява на изпит по един и същ предмет.
-−
-Сега, да се вернем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важ-нит условия, при които човек може да постигне своитв желания, е мекотата. Тя е мърка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човвшкит идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нвщо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нвмаш ли материл за работа, ти ще оста-неш само с въображението си. Кой земе-дълец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който нвма книги и научни пособия за работата си ? Значи, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ за работа, за постижение и за развитие се кри-ят в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашитв ближни от нея. Съвременнитв хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да из-ползуваш минимално количество от нея. 'Човек трвбва още да расте, за да дойде до лоложение да се ползува от всичката енер-
-−
-−
-−
-−
-гия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Благодарение на частичното знание на нъщата, гес-логът изследва земнит пластове, химикът изучава елементит и тяхнит сеединения, астрономът и астрологът – звездиг, планетите и влиянието им върху човека.
 И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погръшкит на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пж.тя на учителит, които 1юправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учительт ? Взима червено мастило и изправя погръшкит на ученицит си. Някои ученици не са доволни от учителя си, нами-рат, че е голям педант, поправял и най-дребнит погръшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи <и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погръшки и сте изправни в всичко ? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погръшкит си и ги изправя. Докато с» ученик, все ще правиш погръшки. Не се учи лесно математика; не се учат лес-«о езици. Ще научиш един език на физическия свет, но след това ще научйш сж-щия език в ангелския свет. Като го на-

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.
-И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на голями изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всвкога се намира под крилата Му. Казано е в Писаниего, че Бог ни е напи-сал на дланьта си. От нас зависи да остане името ни за ввчни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването ? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земедвлие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсжждава право. И като вврващ, и като безвврник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погръш-китв си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земедъ-лец още нъкокко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промъна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, тв казват: Нашият господар се измвни, стана добър човек. След твхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земедвлието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успвх и примърно поведение. Кажеш ли
+И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването ? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
+Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже т са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си."
-−
-една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си. Това се иска от всички хора, безразлично, дали са. занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го вер-нат назад, да запълни празднината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и т към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се е ьрне. Тази мисъл е изказана в Евангелието с стиха: „С каквато м&рка мъриш, с такава ще ти се отмъри." Закон е: всъка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връ-щат към вас. – Защо? – Понеже т са направени от гжета, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявит си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпро-сът с положителните мисли или чувства. Т са направени от лека, ефирна и свт>тла материя, поради което възлизат нагоре и оти-ват към своята цел. Нт>ма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се верне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си."
+Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.
-−
-−
-−
-−
-Права мисъл е нежна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погртзШКИг си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са. виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хверля вината върху тях. На кого ще хверли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щаст-лив външно. Поводът за щастието е вж-трешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свет. И при едното, и при другото положение ти мо-жеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи св-вт, ти трвбва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освенъ-ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излъзете от този път на раз-сжждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. ВеЬко страдание, вейка бо-лест, беднотия, които идат от Бога, са. приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото въ-
-−
-−
--
-−
-добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вера. Като верва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби верата си, веднага идат изпитания и страдания.
 Страшно е положението на онзи, който изгуби верата си. Без вера, човек е изло-жен на голями съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърд-цето си състояние на абсолютна вере. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае верата му. Все ще мине нъкаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората н се стреми, в всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от труднит изпити за светиит. Малцина могат да го издър-жат. Повечето светии пропадат и се връ-щат назад. Трябва да бъдеш голям, ве-лик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиит, понеже пътт им е тру-ден. Снизхождението се заключава в това,.