Късият и дългият път - Редакционна история

Донка в 20:38, 29 юли 2011

2011-07-29T20:38:47Z

Ruana: /* пет */

2009-04-15T13:33:27Z

‎пет

Ruana: /* трета секция */

2009-04-15T13:32:22Z

‎трета секция

Ruana: /* пет */

2009-04-15T13:29:30Z

‎пет

Ruana: /* четвърта секция */

2009-04-15T13:03:47Z

‎четвърта секция

Ruana: /* втора секция */

2009-04-15T12:55:31Z

‎втора секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-04-15T12:53:47Z

‎четвърта секция

Ruana: /* трета секция */

2009-04-15T12:31:04Z

‎трета секция

Ruana: /* Късият и дългият път */

2009-04-15T11:57:40Z

‎Късият и дългият път

Ruana: /* Късият и дългият път */

2009-04-15T11:57:06Z

‎Късият и дългият път

← По-стара версия		Версия от 20:38, 29 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1938]]
		+
		+	[[КНИГА: Двигатели в живота]]
		+
	==Късият и дългият път==		==Късият и дългият път==

← По-стара версия		Версия от 13:33, 15 април 2009
Ред 29:		Ред 29:
	Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.		Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.

−	~~== пет ==~~
	Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човeка. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания –за хиляди години. Ще приемеш страданията за една година, за да свършиш работата си бързо, като житото. И пясъкът страда, но докато свърши работата на житото, нужни му са милиони години.		Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човeка. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания –за хиляди години. Ще приемеш страданията за една година, за да свършиш работата си бързо, като житото. И пясъкът страда, но докато свърши работата на житото, нужни му са милиони години.

← По-стара версия		Версия от 13:32, 15 април 2009
Ред 18:		Ред 18:
	И тъй, не се стеснявайте от това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любов". Като не знаете точното й произношение и правопис, ще отворите големия речник на живота и ще се научите. Сега аз говоря за онази любов, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовта дава всичко. Казвате, че любовта е разнообразна. Наистина, любовта на детето към майката не е като тази на слугата към господаря, нито като тази на ученика към учителя, нито като тази на брата към сестрата. Човек може да обича и камък, и цвете, и животно, но всички видове любов се различават една от друга. Във всички видове любов има нещо специфично, което говори, именно, за разнообразието в любовта. Любовта на човека към дадена книга, запример, Библията, е съвършено различна от тази, която той има към хляба. Като дойде хлябът при вас, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповядайте! – каните го на гости у вас. Като дойде книгата на гости в дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ям. Всичко, каквото ни давате, ще го вземем, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за вас. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нещо? Тази книга е отровна, тя е написана с горчиво мастило.		И тъй, не се стеснявайте от това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любов". Като не знаете точното й произношение и правопис, ще отворите големия речник на живота и ще се научите. Сега аз говоря за онази любов, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовта дава всичко. Казвате, че любовта е разнообразна. Наистина, любовта на детето към майката не е като тази на слугата към господаря, нито като тази на ученика към учителя, нито като тази на брата към сестрата. Човек може да обича и камък, и цвете, и животно, но всички видове любов се различават една от друга. Във всички видове любов има нещо специфично, което говори, именно, за разнообразието в любовта. Любовта на човека към дадена книга, запример, Библията, е съвършено различна от тази, която той има към хляба. Като дойде хлябът при вас, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповядайте! – каните го на гости у вас. Като дойде книгата на гости в дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ям. Всичко, каквото ни давате, ще го вземем, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за вас. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нещо? Тази книга е отровна, тя е написана с горчиво мастило.

−	~~== трета секция ==~~
	И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Разправят за едного, че изяждал наведнъж закуската на 70 деца. За друг човек разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 кг, и веднага след това – едно кило халва с един голям хляб. Тази лакомия към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание.		И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Разправят за едного, че изяждал наведнъж закуската на 70 деца. За друг човек разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 кг, и веднага след това – едно кило халва с един голям хляб. Тази лакомия към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 ==  пет ==
+Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човeка. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания –за хиляди години. Ще приемеш страданията за една година, за да свършиш работата си бързо, като житото. И пясъкът страда, но докато свърши работата на житото, нужни му са милиони години.
-−
-Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човтжа. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народит-? След голтзМит мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се подигат. Когато страда, майката очаква никакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодар-ност. Чрез страдания работит стават за една година, а без страдания – за хиляди години. Ще ириемеш страданията за една година, за да свершиш работата си бързо, като житото. И пъхъкът страда, но докато сверши работата на житото, нужни му са милиони години.
-−
-−
-−
 И тъй, страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Искате ли да се развивате без страдания, ще изберете дългия път.
-Сега, желая ви да се движите по късия път. Желая ви да следвате пътя на добро-ю. Желая ви да подражавате на генерала, да туряте рамото си под гредата. Желая вн да дойдете до онова знание, с което да превръщате горчивите неща в сладки. Желая ви лесно да се справяте с вет.ко куче, което ви лае, и да му кажете: Бог те създаде с Словото си, а мене направи с рждсте си.
+юли, 5 ч. с.
+----
-юли и, 5 ч. с.
+* Матей 8: 8 – 20

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Какво правят съвременните хора? Те стоят около войниците си и като взводни само заповядват. Когато дойде на земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Днес всички проповедници, свещеници, учители искат само да заповядват. – Не, турете рамото си под гредата, както е направил генералът, и помогнете на 30-те войника, да я преместят. Докато генералът не постави рамото си под гредата, никаква работа не може да стане. В новата култура генералите ще работят заедно с войниците, а взводните ще заповядват. Какъв ще бъде резултатът? – Генералите ще се повишават, ще вървят напред, а взводните ще остават на едно и също място. Който туря рамото си под гредата, той става генерал. Какъв искате да бъдете – взводен или генерал? На колко души най-много заповядва един взводен? – На 30 души. – А генералът? – На хиляди души. – Какво представя генералът в света? Генералът е доброто, което слиза долу да помага. Доброто туря рамото си под гредата и я повдига. Който се стреми към добър живот, той е ученик, отива да се учи, да знае, как да туря рамото си под гредата. Знанието е гредата, която трябва да се дигне и премести. Знанието не може да се придобие, ако не дойде любовта и тури рамото си под гредата. Нищо в света не може да се постигне без любов. Без любов никаква команда, никаква заповед не помага. – Ама взводен съм. – Къде е писано, че взводният не трябва да помага?
 Като ученици, вие трябва да се справяте с всички положения в живота. Обиди ли ви някой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трябва да бъдете умни, да предвиждате, че даден човек ще ви обиди. Като знаете това, или няма да се изпречвате на пътя му, или ще се разговаряте с него така, че да не го предизвиквате. Като минавам през някое село, аз предвиждам, че кучета ще ме лаят и всякога нося в джоба си парче хляб да им дам. Щом ме залае някое куче, аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам. Ще кажете, че е обидно за човека да се разговаря с кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хляба в джоба ми, Той създаде и кучето със Словото си. Тъй щото, лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни зад него, но дай му парче хляб. Хлябът представя живото слово. Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата. Тя е скъпоценен камък, но нешлифован. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея място.
 Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.
 ==  пет ==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Всички хора говорят за младост и за старост, но това говорене има смисъл, когато е на място. Да говориш на стария за младостта, не е на място. Какъв смисъл има да говориш на 120 годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених! Ако на младия или на детето говориш за старостта, те нищо няма да разберат. Този разговор не е на място. Детето не знае, какво нещо е старостта. Старият знае, какво нещо е младостта, но младият не познава старостта. Следователно, когато не знаете някои неща, вие сте млади; когато знаете някои неща, вие сте стари. Мнозина искат да знаят всичко. Значи, те искат да бъдат стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимул в живота. Човек се стреми към онова, което не знае. Казват за някого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? – Старият. Старият знае, какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалност ще си изберете? Всички хора нямат еднакъв стремеж, вследствие на което всеки си е избрал специален предмет за изучаване. Запример, от детинството си още някои хора се стремят към богатство. Те работят изключително с определената цел, да станат богати. Богатството е свързано с голяма отговорност. Богатството е грамадно предприятие. Ако работите на това предприятие свършват добре, печалбите са големи. Обаче, ако работите не вървят добре, загубите са големи. Младите не знаят това, но старите го знаят. Младите, които не знаят, какво представя богатството, искат да бъдат богати. Те мислят, че като станат богати, ще имат много пари на разположение и ще ги употребяват, както искат. Младите, които не разбират, какво представя знанието, искат да бъдат учени. Знанието, науката е също така голямо предприятие. Който се наеме с това предприятие, той трябва да го приложи в живота си. Младите, които не знаят, какво представя любовта, искат да придобият Божията Любов. Знаете ли, какво велико предприятие е любовта? Който е придобил любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Мнозина мислят, че, като придобият любовта, ще станат щастливи. – Не, дето мине любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта носи живот. Всички мъртви чувства, мисли и постъпки оживяват от любовта. Любов, която не може да оживи и възкреси умрелите мисли, чувства и постъпки в човека, не е истинска любов.
 Какво още знаят старите, което младите не знаят? Старите знаят да спорят, да се карат. Аз наричам спора, карането произвеждане на мед. От човешко гледище хората се карат, а от Божествено – мед тече от устата им. Обаче, никой не иска този мед. Като наблюдавам спора, аз предлагам да купя този мед, все ще му намеря място, ще го туря на работа. Старият знае, какво представя медът, но младият не знае. Той не е употребявал такъв мед, не знае вкуса му. Колкото и да се карат хората, колкото мед да произвеждат, те пак не се разбират. Има нещо в живота, което с каране, със спор не се нарежда. Не е достатъчно да говориш, да пееш или да свириш на хората, но с говора, с пението или свиренето, ти трябва да направиш нещо. Същото се отнася и до любовта. Много може да говорите за любовта, но ако любовта не е в състояние да съживи умрелия или да събуди заспалия, никаква любов, никаква песен не е това. Умрелите хора, изсъхналите дървета и листа, пресъхналите извори са ноти; несполуките и мъчнотиите в живота са ноти; горчивите и обидни думи също са ноти. Дойде ли любовта в живота, тя превръща всички тия ноти в живи музикални тонове. От тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовта е в състояние да направи това. Тя превръща горчивото в сладко. Тя съживява мъртвите неща. И мастилото е горчиво, но с него се пишат сладки, красиви думи. Младите изразяват любовта си с горчивото мастило, но думите, с които любовта си служи, са сладки.
@@ Ред 18: / Ред 17: @@
 И тъй, не се стеснявайте от това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любов". Като не знаете точното й произношение и правопис, ще отворите големия речник на живота и ще се научите. Сега аз говоря за онази любов, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовта дава всичко. Казвате, че любовта е разнообразна. Наистина, любовта на детето към майката не е като тази на слугата към господаря, нито като тази на ученика към учителя, нито като тази на брата към сестрата. Човек може да обича и камък, и цвете, и животно, но всички видове любов се различават една от друга. Във всички видове любов има нещо специфично, което говори, именно, за разнообразието в любовта. Любовта на човека към дадена книга, запример, Библията, е съвършено различна от тази, която той има към хляба. Като дойде хлябът при вас, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповядайте! – каните го на гости у вас. Като дойде книгата на гости в дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ям. Всичко, каквото ни давате, ще го вземем, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за вас. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нещо? Тази книга е отровна, тя е написана с горчиво мастило.
 ==  трета секция ==
 И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Разправят за едного, че изяждал наведнъж закуската на 70 деца. За друг човек разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 кг, и веднага след това – едно кило халва с един голям хляб. Тази лакомия към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание.

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Какво правят съвременните хора? Те стоят около войниците си и като взводни само заповядват. Когато дойде на земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Днес всички проповедници, свещеници, учители искат само да заповядват. – Не, турете рамото си под гредата, както е направил генералът, и помогнете на 30-те войника, да я преместят. Докато генералът не постави рамото си под гредата, никаква работа не може да стане. В новата култура генералите ще работят заедно с войниците, а взводните ще заповядват. Какъв ще бъде резултатът? – Генералите ще се повишават, ще вървят напред, а взводните ще остават на едно и също място. Който туря рамото си под гредата, той става генерал. Какъв искате да бъдете – взводен или генерал? На колко души най-много заповядва един взводен? – На 30 души. – А генералът? – На хиляди души. – Какво представя генералът в света? Генералът е доброто, което слиза долу да помага. Доброто туря рамото си под гредата и я повдига. Който се стреми към добър живот, той е ученик, отива да се учи, да знае, как да туря рамото си под гредата. Знанието е гредата, която трябва да се дигне и премести. Знанието не може да се придобие, ако не дойде любовта и тури рамото си под гредата. Нищо в света не може да се постигне без любов. Без любов никаква команда, никаква заповед не помага. – Ама взводен съм. – Къде е писано, че взводният не трябва да помага?
 ==  четвърта секция ==
-Като ученици, вие трябва да се справяте с всички положения в живота. Обиди ли ви някой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трябва да бъдете умни, да предвиждате, че даден човек ще ви обиди. Като знаете това, или няма да се изпречвате на пътя му, или ще се разтваряте с него така, че да не го предизвиквате. Като минавам през някое село, аз предвиждам, че кучета ще ме лаят и всякога нося в джоба си парче хляб да им дам. Щом ме залае някое куче, аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам. Ще кажете, че е обидно за човека да се разговаря с кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хляба в джоба ми, Той създаде и кучето с Словото си. Тъй щото, лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни зад него, но дай му парче хляб. Хлябът представя живото слово. Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата. Тя е скъпоценен камък, но нешлифован. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея място.
+Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човтжа. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народит-? След голтзМит мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се подигат. Когато страда, майката очаква никакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодар-ност. Чрез страдания работит стават за една година, а без страдания – за хиляди години. Ще ириемеш страданията за една година, за да свершиш работата си бързо, като житото. И пъхъкът страда, но докато сверши работата на житото, нужни му са милиони години.
-−
-Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Чер-
-−
-−
-−
-−
-веният цвът на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако нъ-кога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мъстото си. Ако сЛед всички страдания дойде любовта в вас, те са на мЬсто. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.
-−
-Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодит в живота си, защото чрез тях идат Божии-т блага. Т са пътища, по които Божественото иде в човтжа. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народит-? След голтзМит мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се подигат. Когато страда, майката очаква никакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодар-ност. Чрез страдания работит стават за една година, а без страдания – за хиляди години. Ще ириемеш страданията за една година, за да свершиш работата си бързо, като житото. И пъхъкът страда, но докато сверши работата на житото, нужни му са милиони години.

← По-стара версия		Версия от 11:57, 15 април 2009
Ред 1:		Ред 1:
	==Късият и дългият път==		==Късият и дългият път==
		+

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Късият и дългият път==
 Всички хора говорят за младост и за старост, но това говорене има смисъл, когато е на място. Да говориш на стария за младостта, не е на място. Какъв смисъл има да говориш на 120 годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених! Ако на младия или на детето говориш за старостта, те нищо няма да разберат. Този разговор не е на място. Детето не знае, какво нещо е старостта. Старият знае, какво нещо е младостта, но младият не познава старостта. Следователно, когато не знаете някои неща, вие сте млади; когато знаете някои неща, вие сте стари. Мнозина искат да знаят всичко. Значи, те искат да бъдат стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимул в живота. Човек се стреми към онова, което не знае. Казват за някого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? – Старият. Старият знае, какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалност ще си изберете? Всички хора нямат еднакъв стремеж, вследствие на което всеки си е избрал специален предмет за изучаване. Запример, от детинството си още някои хора се стремят към богатство. Те работят изключително с определената цел, да станат богати. Богатството е свързано с голяма отговорност. Богатството е грамадно предприятие. Ако работите на това предприятие свършват добре, печалбите са големи. Обаче, ако работите не вървят добре, загубите са големи. Младите не знаят това, но старите го знаят. Младите, които не знаят, какво представя богатството, искат да бъдат богати. Те мислят, че като станат богати, ще имат много пари на разположение и ще ги употребяват, както искат. Младите, които не разбират, какво представя знанието, искат да бъдат учени. Знанието, науката е също така голямо предприятие. Който се наеме с това предприятие, той трябва да го приложи в живота си. Младите, които не знаят, какво представя любовта, искат да придобият Божията Любов. Знаете ли, какво велико предприятие е любовта? Който е придобил любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Мнозина мислят, че, като придобият любовта, ще станат щастливи. – Не, дето мине любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта носи живот. Всички мъртви чувства, мисли и постъпки оживяват от любовта. Любов, която не може да оживи и възкреси умрелите мисли, чувства и постъпки в човека, не е истинска любов.
 ==  втора секция ==
 Какво още знаят старите, което младите не знаят? Старите знаят да спорят, да се карат. Аз наричам спора, карането произвеждане на мед. От човешко гледище хората се карат, а от Божествено – мед тече от устата им. Обаче, никой не иска този мед. Като наблюдавам спора, аз предлагам да купя този мед, все ще му намеря място, ще го туря на работа. Старият знае, какво представя медът, но младият не знае. Той не е употребявал такъв мед, не знае вкуса му. Колкото и да се карат хората, колкото мед да произвеждат, те пак не се разбират. Има нещо в живота, което с каране, със спор не се нарежда. Не е достатъчно да говориш, да пееш или да свириш на хората, но с говора, с пението или свиренето, ти трябва да направиш нещо. Същото се отнася и до любовта. Много може да говорите за любовта, но ако любовта не е в състояние да съживи умрелия или да събуди заспалия, никаква любов, никаква песен не е това. Умрелите хора, изсъхналите дървета и листа, пресъхналите извори са ноти; несполуките и мъчнотиите в живота са ноти; горчивите и обидни думи също са ноти. Дойде ли любовта в живота, тя превръща всички тия ноти в живи музикални тонове. От тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовта е в състояние да направи това. Тя превръща горчивото в сладко. Тя съживява мъртвите неща. И мастилото е горчиво, но с него се пишат сладки, красиви думи. Младите изразяват любовта си с горчивото мастило, но думите, с които любовта си служи, са сладки.