Моралът - Редакционна история

Донка в 18:53, 30 юли 2011

2011-07-30T18:53:09Z

Avia: /* Моралът */

2009-08-30T03:57:17Z

‎Моралът

Показване на промените

Хирон в 07:33, 15 август 2009

2009-08-15T07:33:40Z

Хирон в 07:23, 15 август 2009

2009-08-15T07:23:01Z

Хирон: Нова страница: ==Моралът== "Отче наш" Имате ли тема? – Четете. /Чете се темата „Моралът"./ Как определяте думат...

2009-08-11T03:28:22Z

Нова страница: ==Моралът== "Отче наш" Имате ли тема? – Четете. /Чете се темата „Моралът"./ Как определяте думат...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:53, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==Моралът==		==Моралът==

← По-стара версия		Версия от 07:33, 15 август 2009
Ред 74:		Ред 74:


−	се браниш. Сега, вие в живота не знаете как да употребите кибритените клечки. По някой път казвате, че имате животинско естество. Значи, имате животни във вас, които не ви признават, пет пари не дават за вас. Казват: "Ще те изядем тебе"; казва: "Ти ще слушаш, каквото искам, ще те изям". В него има желание да те изяде, заповядва. Животните нямат такива понятия. Но като погледне на човека, [животното] гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър като те погледне, казва: "Хубаво ядене става". И като те хване, казва: "Много хубаво ядене е това". Като те хване, поваля те надолу. Какъв извод ще направиш заради него. Това е понятието за един свят. Ако на този звяр му посочиш козината му, че гори, то е вече начин да се избавиш от него. Природата турила козината. Трябва да се прилага този вътрешен страх и [от] сухата трева. Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар. Прави сте, но не ви признават още за господар. Сега искате да извоювате вашето право. Дойдат тия, малките буболечици микроскопически. Влезе някоя малка буболечица във вас и в 24 часа станат няколко милиарда. Вие заболявате, хване ви чума, холера ви хване или каквато и да е друга болест. Тя е специфичен, по-низш живот. Или имате една мисъл, която ви безпокои. Аз не зная как вие се освобождавате от вашите лоши мисли. Какъв е вашият метод за освобождение от вашите лоши мисли? Да допуснем, че в тебе честолюбието е силно развито. Представете си, че имате такава една глава. Личните чувства са много силно развити /Л.Ч./ Тия успоредни линии перспективно имате. Но то е опасно. Какво трябва да правите? Кръвно сте обиден, какво трябва да правите? Представете си, че някой убил брата ви. Казвате: "Докато не го убия, аз не му прощавам". Или, вземете проста обида. Как ще се справите с обидата сега? Англичаните при сегашните условия много лесно се справят. Сега англичаните и американците, щом ги обидиш, казват: "Господине, стой сега!" Няма никакъв съд, току започне с ръцете – по носа,	+	се браниш. Сега, вие в живота не знаете как да употребите кибритените клечки. По някой път казвате, че имате животинско естество. Значи, имате животни във вас, които не ви признават, пет пари не дават за вас. Казват: "Ще те изядем тебе"; казва: "Ти ще слушаш, каквото искам, ще те изям". В него има желание да те изяде, заповядва. Животните нямат такива понятия. Но като погледне на човека, [животното] гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър като те погледне, казва: "Хубаво ядене става". И като те хване, казва: "Много хубаво ядене е това". Като те хване, поваля те надолу. Какъв извод ще направиш заради него. Това е понятието за един свят. Ако на този звяр му посочиш козината му, че гори, то е вече начин да се избавиш от него. Природата турила козината. Трябва да се прилага този вътрешен страх и [от] сухата трева. Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар. Прави сте, но не ви признават още за господар. Сега искате да извоювате вашето право. Дойдат тия, малките буболечици микроскопически. Влезе някоя малка буболечица във вас и в 24 часа станат няколко милиарда. Вие заболявате, хване ви чума, холера ви хване или каквато и да е друга болест. Тя е специфичен, по-низш живот. Или имате една мисъл, която ви безпокои. Аз не зная как вие се освобождавате от вашите лоши мисли. Какъв е вашият метод за освобождение от вашите лоши мисли? Да допуснем, че в тебе честолюбието е силно развито.
		+
		+	[[Картинка:MOK-15-1-10-1.gif]]
		+
		+	Представете си, че имате такава една глава. Личните чувства са много силно развити /Л.Ч./ Тия успоредни линии перспективно имате. Но то е опасно. Какво трябва да правите? Кръвно сте обиден, какво трябва да правите? Представете си, че някой убил брата ви. Казвате: "Докато не го убия, аз не му прощавам". Или, вземете проста обида. Как ще се справите с обидата сега? Англичаните при сегашните условия много лесно се справят. Сега англичаните и американците, щом ги обидиш, казват: "Господине, стой сега!" Няма никакъв съд, току започне с ръцете – по носа,

	174		174

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
-може да издържи. Сега, вие не сте разсъждавали, дълбоки
+може да издържи. Сега, вие не сте разсъждавали, дълбоки разсъждения нямате. Крушата, която ражда круши, може ли да се храни от крушите? Крушата може ли да се храни от своите круши? Не може. Но човек може да се храни от тези круши. Тогава, за да бъде човек свободен, какво трябва да прави? Дотогава, докогато човек се отделя от цялото, той е ограничен. Всичкото сплитане на живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, светлината, от всичко сме се отделили – индивидуализирали сме се. Търсим един живот, според нашите понятия, следствие на това, на всяка стъпка усещаме ограничения. То е сегашното наше схващане. На всяка стъпка имаме ограничения. Казваме, че това трябва, онова трябва, какво не мислим не осигуряваме живота си. При това животът остава неосигурен. Кой [е] осигурил живота си досега? Искаш да живееш, до колко години можеш да живееш? Ако туриш всичкото знание, едва можеш да живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш. Като турите всичките усилия, колцина от вас сте здрави?
-разсъждения нямате. Крушата, която ражда круши, може
+Та казвам: Моралът е да се повърнем към онова състояние, положение да чувствуваме цялото, да имаме връзка. Ние сме свързани с всичко в дадения случай. Тия престъпления, които има, в дадения случай няма да ги има. Дето и да си, ти ще бъдеш в един уреден свят. Където и да е, ще дойдеш да работиш, ще мислиш, ще чувствуваш, всички неща едно след друго идат. Няма да има никакво усилие. Сега има едно усилие, трябва да се мисли, трябва да се изкарва прехраната, защото сме отделени от реалността. Ти вървиш по земята и мислиш, че тази земя не е разумна, няма никакво отношение към тебе. А от туй, неразумното очакваш всичките блага. Гледаш на слънцето, то е горяшо, никаква разумност няма в него – научно тъй разглеждате слънцето. От туй, горящото слънце, от неразумното ти очакваш всякога да дойде благо. Земята – неразумна, [но] трябва да те поддържа, да те крепи; слънцето – неразумно, [но] от него трябва да дойде благото. И тогава туй, неразумното трябва да влезе в тебе. Ти, единственото разумно същество, а всичко друго, неразумно трябва да влезе в тебе и да те
-−
-ли да се храни от крушите? Крушата може ли да се
-−
-храни от своите круши? Не може. Но човек може да се
-−
-храни от тези круши. Тогава, за да бъде човек свободен,
-−
-какво трябва да прави? Дотогава, докогато човек се
-−
-отделя от цялото, той е ограничен. Всичкото сплитане на
-−
-живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме
-−
-се отделили от земята, отделили сме се от въздуха,
-−
-светлината, от всичко сме се отделили – индивидуализирали
-−
-сме се. Търсим един живот, според нашите понятия,
-−
-следствие на това, на всяка стъпка усещаме ограничения.
-−
-То е сегашното наше схващане. На всяка стъпка имаме
-−
-ограничения. Казваме, че това трябва, онова трябва,
-−
-какво не мислим не осигуряваме живота си. При това
-−
-животът остава неосигурен. Кой [е] осигурил живота си
-−
-досега? Искаш да живееш, до колко години можеш да
-−
-живееш? Ако туриш всичкото знание, едва можеш да
-−
-живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш.
-−
-Като турите всичките усилия, колцина от вас сте здрави?
-−
 Та казвам: Моралът е да се повърнем към онова
-−
 състояние, положение да чувствуваме цялото, да имаме
-−
 връзка. Ние сме свързани с всичко в дадения случай. Тия
-−
 престъпления, които има, в дадения случай няма да ги
-−
 има. Дето и да си, ти ще бъдеш в един уреден свят.
-−
 Където и да е, ще дойдеш да работиш, ще мислиш, ще
-−
 чувствуваш, всички неща едно след друго идат. Няма да
-−
 има никакво усилие. Сега има едно усилие, трябва да се
-−
 мисли, трябва да се изкарва прехраната, защото сме
-−
 отделени от реалността. Ти вървиш по земята и мислиш,
-−
 че тази земя не е разумна, няма никакво отношение към
-−
 тебе. А от туй, неразумното очакваш всичките блага.
-−
 Гледаш на слънцето, то е горяшо, никаква разумност
-−
 няма в него – научно тъй разглеждате слънцето. От туй,
-−
 горящото слънце, от неразумното ти очакваш всякога да
-−
 дойде благо. Земята – неразумна, [но] трябва да те
-−
 поддържа, да те крепи; слънцето – неразумно, [но] от
-−
 него трябва да дойде благото. И тогава туй, неразумното
-−
 трябва да влезе в тебе. Ти, единственото разумно същество,
-−
 а всичко друго, неразумно трябва да влезе в тебе и да те