Най-лесната работа - Редакционна история

Донка в 19:34, 16 март 2012

2012-03-16T19:34:07Z

Ssstanchev123: /* Най-лесната работа */

2010-02-23T18:34:58Z

‎Най-лесната работа

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T06:00:14Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T05:59:25Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T05:53:34Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T05:53:07Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T05:43:56Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-13T05:43:15Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-07-10T14:43:47Z

‎втора секция

Ruana: /* трета секция */

2009-07-10T14:42:26Z

‎трета секция

← По-стара версия		Версия от 19:34, 16 март 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Извънредни беседи]]
		+
		+	[[КНИГА: Заветът на Любовта т.2]]
		+
	==Най-лесната работа==		==Най-лесната работа==

← По-стара версия		Версия от 06:00, 13 юли 2009
Ред 38:		Ред 38:

	На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.		На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.
−
−	~~== втора секция ==~~
−

	Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нещо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш; ако не цъфнеш, плод не можеш да вържеш.		Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нещо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш; ако не цъфнеш, плод не можеш да вържеш.

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
-Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нищо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш;
+Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нещо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш; ако не цъфнеш, плод не можеш да вържеш.
+Сега аз говоря за постиженията на човека. Много неща има, които се постигат по най-лесен начин – като работите за любовта. Навсякъде търсите любовта, но не я намирате. – Защо не я намирате? – Неправилно я търсите. Всеки носи любовта в себе си. Тя се изявява отвътре-навън. – Чрез какво се изявява? – Чрез музиката: в свирене и в пеене. Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта, затова свиря тая българска песен. Ценна е тая песен, някой е вложил душата си в нея. Има нещо изопачено в нея, но има и нещо гениално, светло. Не всичко е създадено от хората. Има и гениални неща от хората, но много работи са създадени от Бога. Да изпълним първо Божествените работи, но да изпълним и гениалните неща, създадени от хората. Като изучаваме и Божественото, и човешкото, и ние ще създадем нещо. Ония, които идат след нас, ще изучават нашите работи.
-ако ие цъвнеш, плод не можеш да вер-жеш.
+Сега изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпределят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични. По това ще познаете, какво най-много ви занимава. Всяка дума внася подтик, сила в човека. След това темите трябва да се върнат назад, да се пазят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.
-Сега аз говоря за постиженията на човека. Много иъща има, които се постигат по най-лесен начин – като работите за любовта. Навсякъде търсите любовта, но не я намирате. – Защо не я намирате? – Непразилно я търсите. Всеки носи любовта в себе си. Тя се изявява отвътре-навън. – Чрез какво сз изявява? – Чрез музиката: в свирене и в пеене. Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта, затова свиря тая българска пЪ-сен. Ценна е тая песен, някой е вложил душата си в нея. Има нЬщо изопачено в нея, но има и нищо гениално, светло. Не всичко е създадено от хората. Има и гениални неща от хората, но много работи са създадени от Бога. Да изпълним първо Божествените работи, но да изпълним и гениалните неща, създадени от хората. Като изучаваме и Божественото, и човешкото, и ние ще създадем нещо. Ония, които идат след нас, ще из-учават нашите работи.
+. Беседа от Учителя, държана на 8 ноември 1944 г., сряда, 5 ч. с., София – Изгрев
-−
-Сега изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпредъ-лят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични.' По това ще познаете, какво най-много ви занимава. ВсЪка дума внася потик, сила в човека. След това
-−
-−
-−
-темйт^ трябва да се вернат назад, да се па-зят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.
-−
-. Беседа от Учителя, държана на 8 ноемврий, 1944 г., сряда, 5 ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Питам: Ако зад воловете и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положение? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпречи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и те ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.
 Като ставате сутрин от сън и поглеждате към слънцето, кой от вас се е разговарял с него? Кой от вас е казвал: И аз искам да бъда като тебе. От изгряването си още ти си на работа. И аз искам да работя като тебе, да вървя в твоя път, да станем другари. Ще кажете, че не всякога небето е ясно – облаци има. Но и през облаците лъчите проникват. Някои искат да бъдат винаги радостни и весели. Това е невъзможно. Светлината, която излиза от нашето слънце – от нашия ум, от нашата душа някога ще се помрачи, но това да не ви смущава. Онова, което помрачава, не е близо до душата. Облаците, които засенчват слънцето, не са до самото слънце. Те са в областта на земята. И облаците са необходими.
@@ Ред 39: / Ред 37: @@
 Всяко нещо е необходимо и важно на своето време. Например, българите имат една стара песен: „Цвете мило, цвете красно“, която и до днес пеят и свирят. Има нещо в нея, което трябва да се изправи, но ако се заемат с изправянето й, ще излезе друго нещо. За предпочитане е нещо ново да се създаде, отколкото старото да се изправя. Оставете това „цвете мило, цвете красно", да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-добре да не пее. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва: Напущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно." Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.
 На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.
 ==  втора секция ==

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 ==  втора секция ==
+Всяко нещо е необходимо и важно на своето време. Например, българите имат една стара песен: „Цвете мило, цвете красно“, която и до днес пеят и свирят. Има нещо в нея, което трябва да се изправи, но ако се заемат с изправянето й, ще излезе друго нещо. За предпочитане е нещо ново да се създаде, отколкото старото да се изправя. Оставете това „цвете мило, цвете красно", да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-добре да не пее. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва: Напущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно." Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.
-Като ставате сутрин от сън и поглеждате към слънцето, кой от вас се е разговарял с него? Кой от вас е казвал: И аз искам да бъда като тебе. От изгряването си още ти си на работа. И аз искам да работя като тебе, да вървя в твоя път, да станем другари. Ще кажете, че не всякога небето е ясно – облаци има. Но и през облаците лъчите проникват. Някои искат да бъдат винаги радостни и весели. Това е невъзможно. Светлината, която излиза от нашето слънце – от нашия ум, от нашата душа някога ще се помрачи, но това да не ви смущава. Онова, което помрачава, не е близо до душата. Облаците, които засенчват слънцето, не са до самото слънце. Т са в областта на земята. И облаците са необходими.
+На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви коства, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще бъде през целия ден доволен. Защо понякога човек се преструва? – Защото няма кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек няма какво да яде, а не, че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пресен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате.
-?
+Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нищо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш;
-−
-−
-−
-бре да не п^е. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва : На-пущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. Сега ще ви изсвиря „цвете мило, цвете красно." Ще свърша свиренето с един весел български мотив. Въпреки, че съм неразположен, ще свиря само заради хубавата дума „неразположен“. Тя е колективна дума. Момъкът, като се ожени и му се родят деца, става неразположен. За да се дойде до истинското, вътрешно разположение, трябва да се измени старият начин на разбиране, да се измени цялата философска мисъл на човечеството.
-−
-На всички предстои едно от лесните неща – да работите за любовта. Колко ви струва, като минавате покрай някого, да се усмихнете? Колко енергия ще изразходвате? Или, какво ви костува, като минете покрай приятеля си, да го поздравите и да му кажете една хубава дума? Не да се усмихваш принудено, но от сърце. Приятелят ти ще б*-
-−
-−
-−
-де през цълия ден доволен. Защо понъкога човек се приструва? – Защото нима кого да обича. Все трябва да обичаш някого. Мъчнотията се заключава в това, че човек нима какво да яде, а не че не знае да яде. Това е все едно, здравенякът Стоян да каже, че не може да яде. Може да яде той, но няма опечен хляб, няма сготвено ядене. Я се опитай да му омесиш и опечеш пръсен хляб, да му сготвиш ядене, да видиш, как може да яде. Трябва да му се сготви: при това, ти трябва да му сготвиш. Пръв ти трябва да дадеш пример. Искаш някой да ти се усмихне. Пръв ти се усмихни. Искаш добро ръкуване. Пръв ти дай пример на добро ръкуване. Вие сте забравили правилото – първи да дадете пример. Всички знаете, как да се усмихвате. Няма човек, който да не знае това, но понеже много цените усмивката, затова не се усмихвате. За вас усмивката е скъпа, държите я в запас. Всякакви положения давате на лицето си, но усмивка не давате. Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нищо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш;

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Никой не може да иска от любовта да му даде един от своите образи. Тя може да ви покаже всичките си образи, но никога няма да ви ги даде. – Защо? – Защото вие искате да отнемете нещо от нея. Любовта е неделима. Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и възпее. Ако е шивач, ще ушие една дреха с любовно чувство, че който я облече, да гледа на нея като на свято нещо. Само така ушита дреха може да се хареса и да радва човека. Мнозина от вас сте обличали такава дреха.
 Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва: Следната година ще цъфна пак. Цветята никога не се сърдят. Понеже цветята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вместо арахангелите.
 Питам: Ако зад воловете и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положение? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпречи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и те ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.
 ==  втора секция ==

← По-стара версия		Версия от 05:43, 13 юли 2009
Ред 32:		Ред 32:


−	Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва : Следната година ще ~~цъвна~~ пак. Цветята никога не се ~~сьрдят~~. Понеже ~~цвътята~~ са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се ~~сверши~~ изложбата им, може да късаш. Когато ~~мина-ваш~~ през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти ~~ми-наваш~~ и късаш ~~цвътята -~~ – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което ~~усъщаш~~, не е на цветето, но на разумното същество зад него. ~~Цвътята~~ са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. ~~Млъкопитаещите~~ – говедата, ~~овцет~~, кравите, ~~воловет~~ са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората ~~вмъсто~~ арахангелите.	+	Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва: Следната година ще цъфна пак. Цветята никога не се сърдят. Понеже цветята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите – говедата, овцете, кравите, воловете са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вместо арахангелите.

−	Питам: Ако зад ~~воловет~~ и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето ~~положе~~-	+	Питам: Ако зад воловете и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положение? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпречи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и те ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.
		+	== втора секция ==

−	~~176~~
−
−	ние? След като си мушкал вола или бивола, и арахангелът се изпръчи пред тебе, какво ще правиш? Ако той приложи същото отношение към тебе и те мушка, какво ще кажеш? Често съм се поучавал от добродушието на вола и кривото разбиране на хората, които го шарят отзад с острието на остена. В такива случаи, волът кротко поглежда и казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората – и т ще се научат. Когато почнеш да страдаш, ти се учиш, но и когато се радваш, пак се учиш. Ще се учим и чрез страданието, и чрез радостта. И чрез любовта се учим. Любовта е най-доброто училище. И чрез мъдростта се учим. Любовта почва с малките работи. Ако знае някой, че носиш вода на пчелите, ще каже: Виж му ума! Пчелата си има крилца. Защо ще й носи вода? Хората са гладни и жадни, не отива при тях, да им помага, но тръгнал да носи вода на пчелите. Човек, който не се грижи за пчелите, и за хората няма да се грижи. Закон е: От малките работи са станали и големите. От малките семена са произлезли големите дървета. След хиляди години ще кажем, че тия дървета са велики. Знайте, че големите канари са станали от малките прашинки. От такива прашинки е станала и цялата земя, върху която живеем.

	177		177

← По-стара версия		Версия от 14:43, 10 юли 2009
Ред 32:		Ред 32:


−	Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и ~~цвътята~~ знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва : Следната година ще цъвна пак. Цветята никога не се сьрдят. Понеже цвътята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се сверши изложбата им, може да късаш. Когато мина-ваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти ми-наваш и късаш цвътята - – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усъщаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цвътята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млъкопитаещите – говедата, овцет, кравите, воловет са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вмъсто арахангелите.	+	Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва : Следната година ще цъвна пак. Цветята никога не се сьрдят. Понеже цвътята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се сверши изложбата им, може да късаш. Когато мина-ваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти ми-наваш и късаш цвътята - – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усъщаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цвътята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората. Млъкопитаещите – говедата, овцет, кравите, воловет са връзка между арахангелите и хората. Волът оре, помага на хората вмъсто арахангелите.

	Питам: Ако зад воловет и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положе-		Питам: Ако зад воловет и биволите виждаш арахангелите, какво е твоето положе-

← По-стара версия		Версия от 14:42, 10 юли 2009
Ред 24:		Ред 24:

	Как се молехте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите трясъка на бомбите. Надпреварвахте се с викане. С това искахте да кажете на бомбите: Далеч от нас! Сега се смеете, но тогава бяхте сериозни. Викахте, молехте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта. И мухите знаят, как да направят това; и растенията могат да го направят, а хората не могат.		Как се молехте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите трясъка на бомбите. Надпреварвахте се с викане. С това искахте да кажете на бомбите: Далеч от нас! Сега се смеете, но тогава бяхте сериозни. Викахте, молехте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта. И мухите знаят, как да направят това; и растенията могат да го направят, а хората не могат.
−
−	~~== трета секция ==~~
−

	Помнете: Любовта изявява първо Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно, първо изявете Божията Любов такава, каквато е. Не се страхувайте, вие не създавате светлината. Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвята. Вие можете да разложите светлината, но цветовете не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш: Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта на събирателна призма, можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на пътя на светлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай, призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проектираш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цветните лъчи не оставя образ. И червеният цвят не оставя образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите изчезват.		Помнете: Любовта изявява първо Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно, първо изявете Божията Любов такава, каквато е. Не се страхувайте, вие не създавате светлината. Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвята. Вие можете да разложите светлината, но цветовете не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш: Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта на събирателна призма, можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на пътя на светлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай, призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проектираш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цветните лъчи не оставя образ. И червеният цвят не оставя образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите изчезват.