Неделими неща - Редакционна история

Донка в 09:51, 8 юли 2012

2012-07-08T09:51:10Z

Ruana: /* Неделими неща */

2009-09-02T11:32:23Z

‎Неделими неща

Ruana: /* Неделими неща */

2009-09-02T11:31:26Z

‎Неделими неща

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-09-02T11:27:06Z

‎Заглавие на раздел

Показване на промените

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-09-02T10:10:30Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* втора секция */

2009-09-02T09:57:50Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-09-02T09:57:29Z

‎втора секция

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-09-02T09:38:28Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-09-02T09:38:04Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2009-09-02T09:28:43Z

‎Заглавие на раздел

← По-стара версия		Версия от 09:51, 8 юли 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Извънредни беседи]]
		+
		+	[[1944]]
		+
		+	[[Заветът на любовта т.3]]
		+
	==Неделими неща==		==Неделими неща==

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 Казвам: Понякога нещата външно изглеждат прости. Всъщност не е така. Мислите ли, че зрението е прост процес? Често през очите на вашия ум минават възвишени същества, които ви оставят цяла галерия картини и образи. Ако сте разположени, ще се забавлявате с тях – все ще научите нещо. Ако не сте разположени, възвишените същества взимат апарата си и заминават. Така те ви помагат да разрешите трудните въпроси в живота си.
-Сега, нека трима души – две сестри и един брат, изпеят песента „Махар-бену-аба", без да се готвят специално. (Изпяха песента). Тая песен означава: Елате в нашата градина, да си хапнете от узрелите плодове, да видите, колко са красиви и сладки. (Учителят изпя още един път „Махар-бену-аба.").
+Сега, нека трима души – две сестри и един брат, изпеят песента „Махар-бену-аба", без да се готвят специално. (Изпяха песента). Тая песен означава: Елате в нашата градина, да си хапнете от узрелите плодове, да видите, колко са красиви и сладки. (Учителят изпя още един път „Махар-бену-аба").
 Изпейте песните: "Всичко в живота е постижимо"; "Сила жива"; "Сила, здраве е богатство."

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Изпейте песните: "Всичко в живота е постижимо"; "Сила жива"; "Сила, здраве е богатство."
-—Светлият път на мъдростта води към истината.
+Светлият път на мъдростта води към истината.
-—В истината е скрит животът.
+В истината е скрит животът.
 . Беседа от Учителя, държана на 15 декември, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
-Какъв е характерят на чов-ека, ако горната му устна е по-развита от долната? Нъ-кой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действуват в човека в даден момент. Слушаш лекцията на нвкой про-фесор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволеи от лекцията. Не^е занимава^ с отрицател-
+Какъв е характерът на човека, ако горната му устна е по-развита от долната? Някой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действат в човека в даден момент. Слушаш лекцията на някой професор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволен от лекцията. Не се занимавай с отрицателните сили, защото първо на себе си пакостиш. Някой човек падне на улицата и се окаля. Ти минаваш край него и казваш: Не искам да се спирам пред тоя човек, да не е паднал. Спри се, приложи доброто в себе си, помогни на тоя човек да стане и да се очисти. Като помагаш на другите, ти помагаш и на. себе си. Като вериаш в себе си, ще верваш и на другите. И обратно: като вер-ваш на другит, усилваш и своята вера.
-−
-−
-−
-ните сили, защото първо на себе си накостиш. Някой човек падне на улицата и се окаля. Ти минаваш край него и казваш: Не искам да се спирам пред тоя човек, да не е па-днал. Спри се, приложи доброто в себе си, помогни на тоя човек да стане и да се очисти. Като помагаш на другите, ти помагаш и на. себе си. Като вериаш в себе си, ще верваш и на другите. И обратно: като вер-ваш на другит, усилваш и своята вера.
 Преди години имаше един учител по математика – доста духовит, умвеше да на-сърчава учениците. Извади един ученик пред дъската и му казва: Както те виждам, ти си гениален, ще ти дам една задача, веднага да я решиш. Ученикът поглежда задачата и казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша, мъчна е задачата. – Ще я решиш, ти си гениален. Ученикът погледне задачата оттук - оттам и започне да решава. Учительт стои до него и го подсъща. Ученикът мисли усилено, на-пряга се и решава задачата. После учительт казва: Вид ли, като се сеединихме двамата, пешихме задачата. Добър беше тоя учител. Той се лвижеше между учениците, когато решават. Погледне един ученик в очит, погледне друг – предаваше им нещо от себе си. И ученикът го погледне и разбере, какво трябва да прави, Ако е сгрещил,

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Изпийте песента „Махар - бену - аба." Както я пеете, резултатът е един. Тя може да се изпее по различни начини и да произведе различни резултати. Сегашната музика е останала малко назад, заместила се е с музиката на оръдията. Като затракат ония картечници и дългобойни оръдия, че всякаква музика заглушават. Днес, каквото и да се говори за музиката, хората са в положението на затворници, които почти нищо не знаят за свободата си. В Лондон двама полицаи успяли да хванат един от най-големите апаши и го предали на полицията. Турили го в една стая на третия етаж. Вързали ръцете и краката му с дебели въжета и го оставили в това положение, докато съдът се произнесе за наказанието му. По невнимание, надзирателят забравил свещта в стаята и си излязъл. Апашът бил умен, видял запалената свещ и, след като стъпките на надзирателя се отдалечили, той започнал да съобразява, как да използва свещта, да избяга от затвора. Домъкнал се до свещта, турил ръцете си на пламъка, да прегори въжето; после поставил свещта под въжето, с което били вързани краката му, и то прегоряло. Като освободил ръцете и краката си, той взел чаршафа от леглото, накъсал го на парчета, които завързал здраво едно за друго, и така направил въже, с което се спуснал от прозореца. Съобразителен бил тоя апаш. Ще кажете, че не е право да бяга от съдбата си. Апашът разрешава въпроса за свободата си със своя ум и своето сърце. Запалената свещ е неговият ум, а чаршафът – неговото сърце. Той туря ума и сърцето си на работа. След това надзирателят влиза в стаята и не намира апаша. По същия начин и вие можете да използвате запалената свещ и чаршафа, за да придобиете свободата си.
 Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. С душата е свързана волята. Ако не разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свят, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духовният и физическият свят са единствените светове, на които човек може да разчита.
@@ Ред 36: / Ред 33: @@
 Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит. Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за кокичето, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила. Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. От пеенето се познава човешкия характер. Всяко движение, всеки тон, който излиза от човека, говори за самия него.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
-Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своят, душа» яа своя ум л на своето сърце., С душата е сверзана волята. Ако не разчи-таш на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свет, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духов ният и физнческият свет са единствените светове, на които човек може да разчита.
+Певецът разчита на своя глас. Вие на какво разчитате? Човек трябва да разчита на четири съществени неща: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. С душата е свързана волята. Ако не разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, на какво друго ще разчиташ? Ако не разчиташ на Божествения, на духовния и на физическия свят, на кой свят ще разчиташ? Божественият, духовният и физическият свят са единствените светове, на които човек може да разчита.
-Към кой свят се отнася пеенето? Ще кажете, че пеенето има отношение към сърцето. Не, пеенето се отнася към ума, т. е. то принадлежи на умствения свет. Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум в чоаека. Работете съзнателно върху себе си, да подобрите гласа си,
+Към кой свят се отнася пеенето? Ще кажете, че пеенето има отношение към сърцето. Не, пеенето се отнася към ума, т. е. то принадлежи на умствения свят. Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум в човека. Работете съзнателно върху себе си, да подобрите гласа си.
+Как ще го подобрите? Ако бих преподавал музика, първата ми работа щеше да бъде, да събудя в учениците си любов към музиката. Това е най-простият метод. Като обикнат всеки тон, те ще оживеят за тях. Всеки тон – до, ре, ми, фа, сол, ла, си – са живи тонове. Изкуство е да пееш с любов. Тонът „ла", например, е зреещ плод в гамата на баса. Гамите слизат на земята като блага, които радват малките същества. Как ще раздава човек благата? Как ще се отвори за хората? Като пееш, ти се отваряш и даваш от благото, което носиш. Така ще раздаваш, че окръжаващите само ще гледат и ще се радват, без да те ограбват. Радвай се, че някой се отворил и пее. Ако го ограбваш, той не може да пее хубаво. Изкуство е, като пееш, да знаеш как да отваряш вратата. (Учителят пее песента „Махар-бену-аба" в бас). Как ще се изпее песента колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш супа? Супата разваля стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре.
-Как ще го подобрите? Ако бих препода-вал музика, първата ми работа щеше да бъде да събудя в учениците си любов към музиката. Това е най-просгият метод. Като обикнат всеки тон, т ще оживеят за тях. Всеки тон – до, ре, ми. фа, сол, ле, си – са живи тонове. Изкуство е да гтееш с любов. Тонът „ла", например, е зреещ плод в гамата на баса. Гамите слизат на земята като блага, които радват малките същества. Как ще раздава човек благата? Как ще се отвори за хората? Като пееш, ти се от. варяш и даваш от благото, което носиш. Така ще раздаваш, че окръжаващите само ще гледат и ще се радват, без да те ог-рабват. Радвай се, че някой се отворил и пее. Ако го ограбваш, той не може да пве хубаво. Изкуство е, като пееш, да знаеш, как да отваряш вратата. (Учительт пее пъсеньта „Махаръ-бену-аба" в бас). Как ще се изпее пъсеньта колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си? искаш ли да ядещ супа? Супата раз-
+Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не. Заблуждение е да мисли човек, че не е даровит. Трябва да се образува школа за певци, в която един да пее за кокичето, втори – за минзухара, трети – за теменужката, четвърти – за розата, пети – за карамфила. Всеки ще научи първата песен добре и след това ще върви към втората, третата и т. н. От пеенето се познава човешкия характер. Всяко движение, всеки тон, който излиза от човека, говори за самия него.
 Какъв е характерят на чов-ека, ако горната му устна е по-развита от долната? Нъ-кой работи повече с горната устна, друг работи повече с долната устна. Движението на горната или на долната устна показва, какви сили действуват в човека в даден момент. Слушаш лекцията на нвкой про-фесор и правиш едно отрицателно движение с лицето. – Защо? – Не си доволеи от лекцията. Не^е занимава^ с отрицател-

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено.
 Кой въпрос е най-важен за вас? Като ставате сутрин от сън, какво ви интересува най-много? Коя дума в български език е най-важна за вас? Също и коя буква е най-важна според вас? Всяка дума и всяка буква имат специфично значение, заемат специфично място. И в природата е същото; всяка част от Цялото заема специално място и върши специална работа. Вижте, какво положение заемат отделните части на цвета. Венчето на цвета е обърнато нагоре. Като пада дъжд върху него, то се обръща надолу. Значи, цветът има посока отдолу - нагоре, а плодът – отгоре - надолу. Колкото повече узрява, толкова по-надолу пада. Значи, имате две обратни посоки на движение. Затова, ако откъснете цвят, ще имате един резултат; ако откъснете плод, ще имате друг резултат. При това, резултатът зависи и от времето, през което късате цвета или плода. Мисълта на човека е неговият цвят. Трябва да знаете, кога да откъснете един цвят от вашия живот. Не трябва да късаш цвето-вете на своя живот, но внимателно ще ги извадиш с корен и ще ги посадиш на ново място.
 Изпийте песента „Махар - бену - аба." Както я пеете, резултатът е един. Тя може да се изпее по различни начини и да произведе различни резултати. Сегашната музика е останала малко назад, заместила се е с музиката на оръдията. Като затракат ония картечници и дългобойни оръдия, че всякаква музика заглушават. Днес, каквото и да се говори за музиката, хората са в положението на затворници, които почти нищо не знаят за свободата си. В Лондон двама полицаи успяли да хванат един от най-големите апаши и го предали на полицията. Турили го в една стая на третия етаж. Вързали ръцете и краката му с дебели въжета и го оставили в това положение, докато съдът се произнесе за наказанието му. По невнимание, надзирателят забравил свещта в стаята и си излязъл. Апашът бил умен, видял запалената свещ и, след като стъпките на надзирателя се отдалечили, той започнал да съобразява, как да използва свещта, да избяга от затвора. Домъкнал се до свещта, турил ръцете си на пламъка, да прегори въжето; после поставил свещта под въжето, с което били вързани краката му, и то прегоряло. Като освободил ръцете и краката си, той взел чаршафа от леглото, накъсал го на парчета, които завързал здраво едно за друго, и така направил въже, с което се спуснал от прозореца. Съобразителен бил тоя апаш. Ще кажете, че не е право да бяга от съдбата си. Апашът разрешава въпроса за свободата си със своя ум и своето сърце. Запалената свещ е неговият ум, а чаршафът – неговото сърце. Той туря ума и сърцето си на работа. След това надзирателят влиза в стаята и не намира апаша. По същия начин и вие можете да използвате запалената свещ и чаршафа, за да придобиете свободата си.
 ==  втора секция ==

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Какви са свойствата на малкото? В химията и физиката се говори за протонитe, като за малки величини. Как са намeрили учените свойствата на протоните? Колкото и да увеличават протоните, все невидими ще останат. Как са ги открили учените? Представете си, че разумните същества се пренасят от едно място на друго с протоните, като с превозни средства – автомобили, аероплани и др. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че разумните същества нямат друга работа, ами ще се пренасят с протоните от едно място на друго. Какво представят разумните същества? Те са същества на смирението, могат да се смаляват толкова, че да минават и през най-малките процепи. Там, дето разумните същества минават, никой не може да мине. Като дойдат до затворени места, те веднага се отварят за тях. Как минават през тия места, само те знаят. Ще знаете, че когато и вие минавате през места, през които никой не минава, това се дължи на разумността.
 Представете си, че някой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донякъде и спира. После слиза от коня, а конят продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, каква връзка има между коня и него. Де отиде конят? Защо човекът слезе? Конят представя конкретния човешки ум, който човек язди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, със съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е сънаследник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е всякога отворена.
 За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено.
 == Заглавие на раздел ==