Неизменното в човека - Редакционна история

Донка в 18:51, 30 юли 2011

2011-07-30T18:51:50Z

НадяД в 14:03, 30 август 2009

2009-08-30T14:03:37Z

Показване на промените

НадяД в 14:01, 30 август 2009

2009-08-30T14:01:52Z

Показване на промените

НадяД в 13:35, 30 август 2009

2009-08-30T13:35:14Z

Показване на промените

НадяД в 18:54, 29 август 2009

2009-08-29T18:54:51Z

Показване на промените

НадяД в 18:42, 29 август 2009

2009-08-29T18:42:57Z

Показване на промените

Хирон в 06:48, 15 август 2009

2009-08-15T06:48:32Z

Хирон в 06:44, 15 август 2009

2009-08-15T06:44:27Z

Хирон в 06:41, 15 август 2009

2009-08-15T06:41:32Z

Хирон в 06:39, 15 август 2009

2009-08-15T06:39:25Z

← По-стара версия		Версия от 18:51, 30 юли 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Господар и слуга]] - т.1
		+
	==НЕИЗМЕННОТО В ЧОВЕКА==		==НЕИЗМЕННОТО В ЧОВЕКА==

← По-стара версия		Версия от 06:48, 15 август 2009
Ред 113:		Ред 113:


−	голямо нещастие е илюзия . Тогава как се представя? Ами че илюзия е. Вечерно време сънувате, че носите една голяма торба със злато, мислите да уредите живота	+	голямо нещастие е илюзия . Тогава как се представя? Ами че илюзия е. Вечерно време сънувате, че носите една голяма торба със злато, мислите да уредите живота [си], зарадвате се.

−	[~~си], зарадвате се~~. Тъкмо се зарадваш, събудиш се, торбата я няма там. Питам тогава: Къде отиде торбата? Как ще обясните сънния живот? Представете си, че вие на физическото поле правите голяма погрешка или сънуваш, че убиваш някого. После съжаляваш, че си го убил, питаш се: "Защо го убих?" Събудиш се, видиш, че никого не си убил. Може ли да те теглят под съд, защото насън си убил? Ти насън сънуваш, че си убил Стояна, своя съсед – пукнал си главата му. Сутринта ставаш, Стоян жив, нито главата му пукната. Питам тогава: Де си го убил? Може ли да те хванат, че да те съдят за убийство? На физическото поле няма какво да те съдят, Стоян е жив. Сега, всички вие страдате от кошмари; от сънни кошмари, от сънни несрети, от сънни непостижения, мислите, че нещата не сте постигнали. Едното е илюзия и другото е илюзия. Мислиш, че си вързан с десет възела. Казваш: "Отиде вече". Реалността не е сън. Там, дето има сън, резултатите не са реални. То е светът на сенките, то е сънен живот. В реалността е друго нещо. Следователно, истинският човек се радва на постиженията на всички хора, те са негови постижения; той скърби за погрешките на хората, като негови погрешки, онзи като изгуби и той губи. Той счита постиженията на учените хора, кой каквото постигнал, за свои постижения; ако [не] са постигнали, счита, че и той не е постигнал. Така мисли мъдрецът, така мисли онзи човек, който се е възпитал. Като види някой човек здрав, радва се и той; [вие] счита[те] , че когато вие сте здрави, тогава светът се урежда. То е едно самозаблуждение. Събуждаш се, ще видиш, че не си здрав човек. Сега това, което ви говоря, какво ще бъде? Сега вие имате едно сънно състояние. Вие както седите, вие сте в сънно състояние. Вие спите сега всичките. Спите и	+	[[Картинка:MOK-15-1-05-5.gif]]
		+
		+	Тъкмо се зарадваш, събудиш се, торбата я няма там. Питам тогава: Къде отиде торбата? Как ще обясните сънния живот? Представете си, че вие на физическото поле правите голяма погрешка или сънуваш, че убиваш някого. После съжаляваш, че си го убил, питаш се: "Защо го убих?" Събудиш се, видиш, че никого не си убил. Може ли да те теглят под съд, защото насън си убил? Ти насън сънуваш, че си убил Стояна, своя съсед – пукнал си главата му. Сутринта ставаш, Стоян жив, нито главата му пукната. Питам тогава: Де си го убил? Може ли да те хванат, че да те съдят за убийство? На физическото поле няма какво да те съдят, Стоян е жив. Сега, всички вие страдате от кошмари; от сънни кошмари, от сънни несрети, от сънни непостижения, мислите, че нещата не сте постигнали. Едното е илюзия и другото е илюзия. Мислиш, че си вързан с десет възела. Казваш: "Отиде вече". Реалността не е сън. Там, дето има сън, резултатите не са реални. То е светът на сенките, то е сънен живот. В реалността е друго нещо. Следователно, истинският човек се радва на постиженията на всички хора, те са негови постижения; той скърби за погрешките на хората, като негови погрешки, онзи като изгуби и той губи. Той счита постиженията на учените хора, кой каквото постигнал, за свои постижения; ако [не] са постигнали, счита, че и той не е постигнал. Така мисли мъдрецът, така мисли онзи човек, който се е възпитал. Като види някой човек здрав, радва се и той; [вие] счита[те] , че когато вие сте здрави, тогава светът се урежда. То е едно самозаблуждение. Събуждаш се, ще видиш, че не си здрав човек. Сега това, което ви говоря, какво ще бъде? Сега вие имате едно сънно състояние. Вие както седите, вие сте в сънно състояние. Вие спите сега всичките. Спите и

	77		77

← По-стара версия		Версия от 06:44, 15 август 2009
Ред 101:		Ред 101:
	75		75

−	То е качество на съзнателния живот. Пречупването някой път зависи от съзнанието. Казва някой, че слънчевите лъчи се пречупват. Светлината, като се прекара през известна среда, "пречупвала се светлината". Слънчевите лъчи никога не се пречупват. Където има светлина, има и сянка. Сенките се пречупват. Защото, ако слънчевите лъчи се пречупват, ако лъчите могат да се пречупят, те ще се върнат към слънцето и не могат да постигнат своята цел. Казват, че някои лъчи излезли преди 90 милиона години от някое далечно слънце и пристигат на земята. Тогава на колко места става пречупването? Не, светлината не се пречупва. Сенките се пречупват. Сенките имат отклонение. Светлината няма никакво отклонение. То са метафизически работи. Дали са верни или не? Те са верни за онези, които разбират; не са верни за онези, които не разбират. Щом светлината се пречупва в една призма, тя е много слаба. Светлината не може да се пречупи. Има нещо, което се чупи в светлината, но не е светлината. Кое е това, което се чупи? Огънала се е сега. Казвате: "Един човек се огънал". Един човек може ли да се огъне? – Човек никога не се огъва. Огънало се неговото тяло. Или казват, че се отклонил един човек. Този човек, който не завзема никакво пространство – същинският човек не завзема никакво пространство – че накъде ще се отклони той? Кажете ми, туй, което не завзема никакво пространство, къде	+	То е качество на съзнателния живот. Пречупването някой път зависи от съзнанието. Казва някой, че слънчевите лъчи се пречупват. Светлината, като се прекара през известна среда, "пречупвала се светлината". Слънчевите лъчи никога не се пречупват. Където има светлина, има и сянка. Сенките се пречупват. Защото, ако слънчевите лъчи се пречупват, ако лъчите могат да се пречупят, те ще се върнат към слънцето и не могат да постигнат своята цел. Казват, че някои лъчи излезли преди 90 милиона години от някое далечно слънце и пристигат на земята. Тогава на колко места става пречупването? Не, светлината не се пречупва. Сенките се пречупват. Сенките имат отклонение. Светлината няма никакво отклонение. То са метафизически работи. Дали са верни или не? Те са верни за онези, които разбират; не са верни за онези, които не разбират. Щом светлината се пречупва в една призма, тя е много слаба.
		+
		+	[[Картинка:MOK-15-1-05-4.gif]]
		+
		+	Светлината не може да се пречупи. Има нещо, което се чупи в светлината, но не е светлината. Кое е това, което се чупи? Огънала се е сега. Казвате: "Един човек се огънал". Един човек може ли да се огъне? – Човек никога не се огъва. Огънало се неговото тяло. Или казват, че се отклонил един човек. Този човек, който не завзема никакво пространство – същинският човек не завзема никакво пространство – че накъде ще се отклони той? Кажете ми, туй, което не завзема никакво пространство, къде

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
-там. Трябва да смяташ по кой начин, при кои форми, при кои геометрически форми можеш да разрешиш въпроса. Някои се пипа отзад. Там са съвсем други чувства. На челото е умственият свят. Мислиш как правилно да разрешиш известни мъчни задачи. Някой туря пръста накрая на челото, някой седнал, замислил се, турил пръста на челото, мисли. Та казвам: Хубавата мисъл всякога има едно движение, една правилна линия в света. В тази линия има по-голяма надеждност за постигане [на] нещата. Хората нея са турили да означава линията на надеждата. То е котвата. То не е нищо друго, освен двата крака, подигнати на петите. Пръстите показват умствената страна на човека, дланта представлява чувствения свят, ръката до рамото представлява физическия свят. Умствената страна са пръстите: астралният свят е дланта, физическото поле е ръката от дланта до рамото. Следователно, ако ти си господар на пръстите, в тебе умът работи; ако ти си господар на своята длан, ти си господар на своите чувства; пък ако ти си господар на ръката от дланта до рамото -[в] тази част да се свиват костите, [ти си] господар на ония физически условия, при които можеш да работиш. Онзи майстор на физическото поле винаги има сръчност. С туй свиване на ръката в лакета, много въпроси разрешава това движение. Но всичко зависи от движението на пръстите и от движението на дланта, и най-после зависи от цялата ръка. След туй всичко трябва да се преведе, трябва да се въведе в съзнанието, да знаем всяко движение към коя област спада. Някои движения спадат в подсъзнанието, някои движения – в съзнанието, някои – в самосъзнанието и някои – в свръхсъзнанието. Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувствувание или една мисъл, разбирам в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш. Та казвам сега: Ще ви дам едно правило. Мнозина от вас трябва да дишате. Някои дишат, но си навеждат главата наляво, надясно. Когато дишате, не дръжте главата наклонена, но не дръжте и главата много назад. Това е ъгълът на нормалното положение на главата.
+там. Трябва да смяташ по кой начин, при кои форми, при кои геометрически форми можеш да разрешиш въпроса. Някои се пипа отзад. Там са съвсем други чувства. На челото е умственият свят. Мислиш как правилно да разрешиш известни мъчни задачи. Някой туря пръста накрая на челото, някой седнал, замислил се, турил пръста на челото, мисли. Та казвам: Хубавата мисъл всякога има едно движение, една правилна линия в света. В тази линия има по-голяма надеждност за постигане [на] нещата. Хората нея са турили да означава линията на надеждата. То е котвата. То не е нищо друго, освен двата крака, подигнати на петите.
@@ Ред 83: / Ред 87: @@
 Ако имате 1/4 какво означава? 1/4 как ще напишете в квадрата? 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 как ще изразите? Ако имате 2/4, тогава имате две линии в квадрата. Но само с линии не можем да изразим 2/4 от квадрата, защото под 2/4 от квадрата разбираме линии, които ограничават пространство с възможности. Туй про-странство 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 ние не разбираме линии само. Тогава поставяме: 1/4 АВ, имаме 2/4, тогава може да имаме АС. Но всякога под 2/4 ние поставяме тия ъгли, които съответствуват [на взаимодействието.] Всеки един ъгъл, той е център на известна органическа деятелност.
 Всяко пространство, затворено между две линии, които са турени една до друга, всякога показва, че две същества са в движение в правилна посока. Успоредните линии показват, че две разумни същества действуват. Щом линиите

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 Сегашните хора като пишат, не може да си представите, каква голяма опасност могат да си създадат, ако не знаят как да пишат. Съвременните хора, в съвременната култура, мислят, че са достигнали   до върха, като че не правят погрешки. За забелязване е, че в сегашната култура стават най-големи погрешки. Никога в света не са ставали такива пакости, както сега. В миналото прегрешенията на хората са били много по-малки, отколкото сега. Има нещо, което липсва. Сега хората търсят ред методи за възпитание. Някои учители спорят: трябва ли да се бият децата или не трябва да се бият; трябва ли да се наказват или не? После се оплакват учителите, че малките деца, учениците, не могат да седят на едно място. Това не може да седи повече от 10-15 минути на едно място. Децата обичат
@@ Ред 138: / Ред 137: @@
 * хасал (тур.) – наистина
 * бекрия (тур.) – пияница